в. 24 часа | 05.07.2010
- Какъв конкурс за генерален директор на БНТ се очертава, г-н Лозанов? Сблъсък на идеи или на лобита?
- Едва ли ще е на лобита, защото те вече щяха да са надлежно описани – преходът тренира журналистите в ресора безпогрешно да ги разпознават и разобличават.
Както беше например в началото на мандата на царя, когато останаха трима кандидати в надпреварата за поста и всеки знаеше зад кого кой стои. Тогава пак бях в СЕМ, но не гласувах, защото казах, че не мога да бъда рефер на мач, който се играе в съблекалнята.
Иначе битката е и на идеи, и на характери, и на съвместимост, ако щете, между човек и медия – просто трябва да й отива.
- Какъв шеф й отива на БНТ?
- На първо място трябва да е специалист по излизане от кризи, каквито в момента са най-търсени по целия свят. Второ, трябва да принадлежи на семейството на европейските обществени медии – и като мислене, и като контакти. Трето, да е човек на бъдещето, на цифровата ера. Четвърто, особено важно за мен, да има ухо за гласовете на обществото. Спомням си един случай с Лили Попова – аз я ценя, въпреки че имахме сериозни конфликти, докато бе шеф на БНТ, най-малкото защото си тръгна от телевизията по-бедна от всички, които останаха. Но съдействах за среща между нея и режисьора Рангел Вълчанов, за да й представи идеята си за нов филм. И той – един от най-чаровните разказвачи в нашата култура, цял час в кабинета й обяснява, играе, вживява се, а накрая единственото, което тя му казва, бе: “Свършихте ли?".
Иска ми се, когато отиде да разкаже за свой филм на новия директор, той, дори да му откаже, да го направи така, че следващия път Рангел пак да дойде първо в БНТ. Не говоря, естествено, за Рангел конкретно, а за диалогичността като управленски подход, защото тя е в основата на културното многообразие, а то пък е в основата на обществената медия.
- Свирен ли е мачът в полза на Вяра Анкова, както се говори?
- Не, разбира се, дори само защото ангажиментът й като шеф на новините на БНТ, е утежняващо обстоятелство в сравнение с другите кандидати. По време на “мача" тя има неблагодарната роля да превръща колективните негативи на БНТ в собствени позитиви.
- Болна ли е БНТ, както се чу на дискусия преди дни. Какво трябва да предприеме новият шеф веднага?
- Болна е и диагнозата е все старата – криза. Виждал съм БНТ жертва на какви ли не кризи – политически, управленски, творчески. В момента очевидно я мъчи икономическата.
Състоянието й може би не е много по-различно от редица обществени сфери, но така или иначе, досега ефективно лечение няма. Първата работа на новия директор ще е да смени терапията, което минава през оценка на причините и опира до персонални отговорности и дефицити. Спешно ще му се наложи да решава човешки съдби, което винаги е болезнено.
Още повече че предстои цифровизация, включително изискваща създаването на цели нови канали. А цифровизация по време на криза си е направо Маркесов сюжет. Но пък пали въображението и осигурява запазено място в ненаписаната история на българските медии.
- Ако вие бяхте генерален директор, кого от кандидатите бихте поканили в екипа си?
- Разбирам капана във въпроса – да изразя предпочитание към някои от кандидатите, което, разбира се, няма да направя преди гласуването на 15 юли. Но мога да призная, че с повечето от тях професионалните, а и личните ни маршрути вече са се пресичали.
Със Светлана Божилова освен във Факултета по жуналистика сме работили и в НСРТ и сме защитавали не една или две общи каузи. Най-дълго се познавам с Александър Бешков – още от редколегията на сп. “Българско фото" през 80-те г. Бях поразен от желанието му да живее два живота наведнъж – своя и на прочутия му баща. Това едва ли има много общо с медиите, но е благородно усилие на кръвта и паметта.
- Успокоиха ли се духовете в БНР след избора на новия-стар шеф Валери Тодоров?
- Странното е, че въобще се разбуниха от непочиващото на нищо подозрение, че има политическа поръчка Валери Тодоров непременно да бъде махнат, която СЕМ, главно в мое лице, трябвало да изпълни. А и не мисля, че “спокойствието на духовете" е добра атестация за обществените медии. Особено пък у нас, където моделът им още не е намерен.
Не спокойният, а реформаторският дух създава репутацията на директора. В това отношение Валери Тодоров засега е длъжник и на радиото, което масово го подкрепи, и на СЕМ, който единодушно го избра.
- Шеф сте на комисията, която пише новия медиен закон. За какво спорите?
- Още сме в антрето – обсъждаме какво да обсъждаме. Но пък щом се реши, пасиансът ще започне да се нарежда сам. Идеята е до края на юли да изчистим концептуалните въпроси и да ги поставим на голям публичен дебат, където да се чуе мнението на всички заинтересовани страни и на широк кръг експерти. Въобще, законът да се пише под погледа и според очакванията на обществото.
Има обаче няколко тези, около които позициите в групата вече се сближават: регулация на съдържанието, независимо от средата на разпространението му; опростяване на лицензионните режими и свеждането им до един, при това най-добре регистрационен; либерализация на традиционната реклама в радиото, където новата й форма – продуктовото позициониране, едва ли може да има съществена роля; оптимално изнасяне по пътя на корегулацията на правомощия на регулатора към държавни и гражданскиорганизации; цялостна реорганизация на обществените медии; прозрачност на собствеността не само на нивото на субектите, но и на капиталите.
Моето мнение е, че тук е систематичното място и на разпоредбите за прозрачност на капиталите в пресата, така че да получим един закон за медийните услуги въобще. В глобалния комуникативен свят всички наследени деления между медиите стават все по-излишни и формални. Самото понятие “медия" също.
- Има ли нагласа и у останалите ви колеги от комисията БНТ и БНР да се слеят под някаква форма и това няма ли да обезсмисли конкурса за тв шеф?
- Още не сме минали през тази тема, но мисля, че поне зам.-председателите на групата – Хачо Бояджиев и Радомир Чолаков, са привърженици на обединението. А конкурсите за шефове въобще няма да се обезсмислят. И защото медийното време е бързо и докато законът влезе в сила, могат да се направят чудеса. И защото, ако наистина се направят, съм сигурен, че законодателят в преходни разпоредби ще съхрани по някакъв начин ролята на избраните директори в новата Национална радио-телевизионна компания.
- А ако общото мнение на комисията е да се закрие СЕМ като регулаторен орган или да се слее с КРС, вие на каква позиция ще сте?
- Естествено, че общото мнение ще е решаващо. Но все ми се струва, че унищожаването на СЕМ като независим, включително и от КРС, орган е доброволен отказ от демокрация. Заради неспособността си да го създадем на европейско ниво, прибягваме до сталинската логика – няма орган, няма проблем.
- Има ли смисъл от такси при цифровизацията?
- Прякото финансиране от обществото е благо за медиите, но наистина то е далече по на мястото си в аналоговата ера. Ние за повече от 10 г. така и не успяхме да съберем нито един лев от такси и сега е късно. Новият закон обаче задължително трябва да задвижи предвидения и сега фонд за обществените оператори и за обществени проекти на търговските оператори. Тоест таксите не като практика, а като принцип – помощ от държавния бюджет, но разпределяна извън него.
Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е философия в СУ. Бил е зам.главен редактор на в. “Култура" и главен редактор на списание “Егоист". Член на НСРТ от 1997 до 2001 г., след което е член и на Съвета за електронни медии. Неотдавна бе избран за председател на СЕМ. Председател е на УС на Българска медийна коалиция. Преподава във Факултета по журналистика на СУ, в НБУ и НАТФИЗ. Автор е на повече от 100 научни студии и над 200 статии. На 15 юли СЕМ трябва да обяви кой е новият генерален директор на БНТ. Кандидатите са 7 и ще бъдат изслушани от съвета на 12, 13 и 14 юли.
Стр. 16
