Вяра Анкова, генерален директор на БНТ: Почти всичко в програмата трябва да бъде променено

в. Дневник | Лора ФИЛЕВА | 10.08.2010

Вяра Анкова беше избрана с пълно единодушие от Съвета за електронни медии (СЕМ) за нов шеф на БНТ в средата на юли. Работи в телевизията от 1991 г., като последно беше шеф на "Новини и актуални предавания". Съветниците мотивираха избора си, с това че тя е "лоялна", "прецизна" и "компетентна". Разговаряме с нея в началото на втората й седмица на поста и ден преди СЕМ да гласува членовете на новия управителен съвет на БНТ, които тя отказва да коментира предварително.

Какви са краткосрочните неща, с които започвате?

- Първото и най-важно нещо е да се направи анализ какво е финансовото състояние на БНТ, защото това ще даде отговор какво можем да си позволим оттук нататък. И на базата на този анализ да се определят бъдещите ни приоритети на работа. Те са много.
Например сега програмата е само на повторения, заради лятото, но трябва да има виждане за развитието й за есенния сезон и за приоритетите. Това са неща, които преди управителният съвет (утре – бел. ред.) да бъде избран, да поеме функциите си по ресори и да утвърди новия директорски състав, не могат да бъдат реализирани.
Приоритетите на БНТ ще бъдат ясно определени. Това са програмно развитие, цифровизация, финанси и администрация, европейски програми и квалификации.

Какво в програмата на БНТ трябва да бъде променено?

- Почти всичко. Ако телевизията трябва да отговори на лиценза си и на обществената си функция, трябва да даде друго програмно съдържание. Ние сме големи длъжници на области като образование, наука и дори забавление. Защото една телевизия, за да изпълнява обществената си функция, трябва да покрива максимално широка аудитория, което се постига и като предоставя на зрителя забавление.
От друга страна, държавата е голям длъжник на БНТ и през нея на цялото общество. Трябва да бъде формулирана мисията. Тази мисия за момента, за мен като човек, който работи 20 години в телевизията, не е много добре дефинирана като приоритети, защото те се менят във времето. Особено сега при това раздвижване на телевизионния пазар с идването на цифровизацията.
На базата на тази ясно формулирана мисия, на ясен обществен ангажимент трябва да се изчисли средната стойност на програма време. На обществената дискусия, на която присъствах чух коментари – обществените медии говорят само за финансиране, а другите говорят за съдържание.
Не е така – обществените медии си дават ясна сметка, че трябва да имат стабилно финансиране, каквото между другото е и изискването на Европейския съюз към държавите за обществените им медии (той дава ясна база и посочва, че обществената функция има много висока цена и затова обществените телевизии трябва да имат достатъчен достъп до финансови средства, за да могат да доставят тази функция).
Ако не разполагаме с достатъчно финансиране, за да може БНТ да изпълнява обществената си функция, ще правим програми на ръба на професионалното, за да може да се спестяват средства. Телевизия не се прави евтино, всяко спестяване от програма, от визия, се забелязва от зрителя.
БНТ трябва да има и предавания за отделните региони и различните етноси. Предавания, които ние съзнаваме, че няма как да бъдат много гледани. БНТ не може да прави риалити от типа на частните програми, а такива, които отговарят на обществена мисия и целта е да закупува такива лицензи.
Има достатъчен избор от Европейските обществени телевизии. Ние не можем да даваме толкова финансови средства за купуване на предавания, както в частния сектор и за такива, които представляват интерес за тях. Но има програми, които са абсолютно защитими от гледна точка на обществения интерес. Това са неща, които трябва да се имат предвид в новия закон.

Според вас сега субсидията не е достатъчна…

- Категорично не е, особено с идването на цифровизацията. Останалите европейски държави, като например Франция, Германия – помагат на своите обществени телевизии за цифровизацията. Хърватия и Сърбия са с по-голямо финансиране от нас. Аз не съм човек, който да казва, трябват ни пари, ние само ще седим и ще ги харчим.
Трябва да има ясни приоритети от страна на БНТ, ясно отговаряне на изискванията на обществената телевизия, обосновка и защита на това какво е алтернативния телевизионен продукт, който предлагаме. Но от друга страна, факт е, че бюджетът за две години е намален с 18 млн. лв. при абсолютно никакъв друг вариант за допълнително финансиране на БНТ.
Остана си същото рекламно ограничение, не се допусна продуктова реклама освен във филмопроизводството, публично-частното партньорство не се разреши, таксите не се въведоха, а в същото време бюджетът, се намалява.
На БНТ трябва да се разреши допълнително финансиране. Не уточнявам как, защото това е решение, което трябва да подлежи на много сериозна дискусия, и тя беше започната преди няколко дни. Но няма да е достатъчен сегашният вариант на обсъждане. Това беше добро начало, но оттук нататък трябва да се разговаря по детайлното формиране на закона.
БНТ трябва да има финансиране, което да предполага, че тя може да изпълни определени ангажименти. Какви са стойностите на тези ангажименти, получавате толкова. Ако искате оттам нататък да правите шоу и развлекателни програми, което не е приоритет на държавата, тогава това са ви парите, вие ще ги изкарате от реклама, спонсорство, от продуктова реклама.
БНТ е отговорна медия, тя няма да влезе в този разговор – дайте ни едни пари, ние да ги харчим. Ще имаме обществен съвет с много ефективна роля при гаранциите за прозрачност на управлението. Ще бъде създаден негов борд, който да може да участва в работата на управителния съвет.
Ще бъдат поканени представители на гражданското общество, които дават идеи за развитие на БНТ. Защото това предполага една обществена медия. Тя не може да решава какво да си прави и след това да изслуша всички критики. Предполага търсене на сътрудничество както със зрителя, така и с обществените организации, които представляват гражданското общество.
Защо например за БНТ е забранена продуктовата реклама във външните продукции. Може да има добър аргумент, но не съм го чула. Той не може да бъде "защото БНТ получава субсидия". Въпросът е каква е тя и за какво?
Трябва да има жизнен минимум, който да гарантира съществуването на БНТ. Защото, ако кризата стане по-сериозна и бюджетната субсидия продължи да намалява, тя пак получава достатъчната за това субсидия. Субсидията трябва да бъде дефинирана като цели и да се отчете програмата, цената за час качествено изработена програма.
Да се вземе осреднена стойност и да се определи бюджетът на БНТ, под който като телевизия не може да падне. Напоследък се заговори за обществен фонд. Но ако всички кандидатстват в него? Защо при нас разговорът е половинчат? Във Великобритания има обществен фонд, но на Би Би Си е гарантиран някакъв минимум на участие в него и след това той отива към частните оператори.

Дали до ноември, когато е срокът този закон да се изработи, тези неща ще бъдат включени и уточнени?

- Аз изключително много се надявам и смятам, че представителството на обществените медии трябва да бъде вдигнато на по-високо ниво, не само с представителство на юридическия отдел на БНТ и БНР.

При представянето на концепцията си пред СЕМ заявихте, че ще промените структурата на БНТ от хоризонтална към вертикална? Какво точно значи това?

- В момента процедурата за взимане на решения в БНТ е много усложнена. Аз съм практичен човек, имам опит на директорска и оперативна длъжност в телевизията и винаги съм се чудила защо трябва да се вземат седем подписа, за да се свърши нещо.
Това имам предвид – да се даде възможност на хората и екипите да решават сами. В момента структурата е такава, че за да се вземе някакво решение, единият пише на другия, третият на петия и докато се стигне до последния, решението се бави понякога с часове.
Това не е ефикасно за работата на една медия. Когато трябва да се реагира на извънредните новини и битката е кой ще е първи, независимо дори от качеството на картината. Важно е да извадиш новината, дали ще е по скайп, туитър или други социални медии, които ползваме.

Казахте, че ще поискате оставката на всички, които заемат мениджърски позиции?

- Да, това ще бъде поискано, защото един човек, когато идва да управлява медия или фирма, трябва да дойде със свой мениджърски екип. Това не означава, че ще бъдат приети всички оставки, които бъдат подадени.
Защото аз имам наблюдения върху хората, но това, на което много държа да бъде въведено, е всички, които бъдат поканени на директорските позиции, да представят концепции за развитие на своите дирекции пред УС.
Защото понякога мислиш, че някой прекрасно ще си свърши работата, но в един момент – втория, третия месец, се вижда, че няма развитие и че нищо не е променено. За мен един човек трябва да дойде със защитена визия за развитие на звената, които ще управлява.
Ако не могат да го направят, ще се търсят други. Аз ще предложа хората, които мисля, че могат да бъдат шефове на различните дирекции, но е в техните ръце и възможности да защитят своите идеи.
Трябва да се оптимизира щатът, но аз не съм привърженик това да се случва на парче, на каквито реформи съм се нагледала. Не можеш да кажеш тази дирекция трябва да е с 10% по-малко. А защо да не е с 30%? Или с 5%? Как става изчислението?
Трябва да се види има ли остарели вече структури, технологичният процес на какво ниво е – поддържат ли се мощности, които вече е абсурд да съществуват, защото просто вървим към друга технология.
Съкращаването е тежък процес, много хора са добре обучени и не виждам защо трябва да бъдат освободени в момента и след две години да се окаже, че БНТ трябва да прави шест канала и да се връщат обратно тези хора. Аз съм за реформа в БНТ, но тя трябва да бъде поставена на професионални принципи – от наша страна и от страна на държавата като изисквания към обществения оператор.

Какво мислите за сливането на БНТ и БНР?

- Мисля, че това не е моментът за сливането на двете медии. Аргументът ще спести пари не го вярвам особено в началото. Първата фаза на този процес ще са повече разходи, отколкото приходи за медиите. Ако се погледне европейската картина, повечето телевизии са с радиа, но там така са основани. В повечето случаи те не са били разделяни, а така са създадени.
Това е един процес, който, ако не бъде изграден с консултант, който да постави нещата на професионална основа, няма да може да се получи. Ще цитирам един мой колега, който казва: че трябва да се отговори на най-българския въпрос – кой ще го прави и как.
Иначе звучи прекрасно – ще се съберат двете медии, ще се намалят разходите, ще имаме един кореспондент там вместо двама. Но това означава ребрандиране и на двете медии, смяна на програмата им. Ще дам един пример – и БНТ, и БНР имат новини в 18 ч. – този кореспондент при извънредни новини и събития за коя медия се включва.
Много е сложен процесът, не е невъзможен. Но смятам, че такова решение не може да бъде взето без една много детайлна, обосновка защо го искаме. Ще доведе ли и кога ще доведе до тези положителни резултати, които си представяме.

Има ли телевизии, които следвате за пример?

- Има неща от определени телевизии, които бих следвала. Аз много бих искала БНТ да е Би Би Си, но това не е реално. Но има много неща, детайли от Би Би Си, ЦДФ, Белгийската обществена телевизия, от хърватската телевизия, които са работещи.
Но ние не можем да взимаме един разработен чуждестранен модел и да го приложим пряко в тази среда. Трябва да се учим от другите телевизии, защото не сме постигнали това ниво и не сме убедили обществото, че сме това, което Би Би Си е за британския гражданин.
Този модел трябва да се следва, но не сляпо. Много неща в България и като отношение на зрителя, като желания, като харесване е различно. Не можеш да вземеш едно предаване, което е прекрасно и със страшно висок рейтинг в някоя друга държава, и да смяташ, че ако го пренесеш едно към едно, ще е така и на нашия пазар.
Важен е моделът на приемственост, който ти ще създадеш за всеки продукт, който взимаш от европейския или другия пазар. Това е едно предизвикателство – всичките идеи, които имаме, да бъдат така направени, че да достигнат до българския зрител.

Как ще се отрази и какви са рисковете за БНТ от цифровизацията?

- Не знам как ще се отрази, защото все още не знам какви ще са отговорностите на БНТ и колко канала ще развива. Докато не са ясни параметрите, по които БНТ ще работи, не мога да отговоря. Но ние в БНТ ще изготвим визия за цифровизацията – първите приоритети, докъде трябва да инвестираме в HD, трябва ли да се замислим за 3D – говоря за неща, които са за по-дългосрочен период от време.

Стр. 7

Светлана Божилова внесе жалба във ВАС и в Прокуратурата

Информационна агенция КРОСС I Калина ПЕТРОВА I 23.07.2010

Няма значение кой ще бъде генерален директор на БНТ, а въз основа на какви качества и каква процедура той се избира

Светлана Божилова внесе жалба във Върховния административен съд по избора за генерален директор на БНТ и сезира главния прокурор на България Борис Велчев за груби нарушения на управлението на БНТ, разходване на средства по нецелесъобразност и безстопанственост в телевизията, научи Информационна агенция КРОСС. По повод на това разговаряхме с Божилова, която бе класирана на второ място след Вяра Анкова от СЕМ в конкурса за генерален директор на телевизията.

Г-жо Божилова, защо оспорвате избора за генерален директор на БНТ, какви нарушения на процедурата при избора има, според Вас?

Има много нарушения както по обявяване на конкурса, така и по неспазване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ. И тъй като Върховният административен съд всъщност се произнася по формата, а не по съдържанието на провеждане на конкурси, на практика констатираните факти са свързвани със съществени нарушения на административно-производствените правила, със неспазване на установената форма на процедурата в противоречия и несъответствие с целите на Закона за радиото и телевизия. Аз съм изброила всички конкретни факти.

Точно за какво е жалбата Ви, внесена в прокуратурата, за пилеене на средства ли става дума?

Жалбата, която внесох във Върховния административен съд, е от 80 страници доказателствен материал под опис към нея. Сезирах самостоятелно и главния прокурор.

Какви са данните за злоупотреби, с които разполагате за БНТ?

Аз съм човек, който уважава институциите и последната дума има прокуратурата и съдът. Но тъй като в тези документи, с които разполагам, има информация, която е в противоречие с декларираното и казаното на публичната защита от Вяра Анкова и от председателя на СЕМ Георги Лозанов, реших да сезирам прокуратурата. Налице са данни за практики, свързани с пилеене на средства, източване на средства, огромен бюджетен дефицит. Самата Вяра Анкова каза, че била член на Бюджетната комисия, само когато се отнасяло до Дирекция „Информация и актуални предавания", и че не е имала други участия в комисията. В документите, с които разполагам, а те са публични, фигурират заповеди на Уляна Пръмова, решения на Управителния съвет на БНТ, решения на бюджетните комисии, които искам прокуратурата по съответния ред да провери. Документите са ми предоставени от колеги вън и вътре в БНТ и аз съм длъжна като експерт да пазя в тайна информацията. Но гарантирам за валидността на тези документи, което личи от подписите , датите и входящите им номера. Така че първото нещо, което съм написала в жалбата си до прокуратурата, е, че по време на публичната защита председателят на СЕМ и Вяра Анкова са изнесли неверни информационни факти, което е много притеснително за мен. В тези документи има решения на Бюджетната комисия с подписа на седем души, председател финансиста Чапанов, както и на Вяра Анкова, включително и този на Димитър Цонев. В документите има данни за стойност на предавания, като започнем от „В неделя с …" и стигнем до „Референдум", до визуалната опаковка на БНТ, за огромни суми, които по никакъв начин не съответстват на стандартите на дейност не само в обществена, но и в частна медия. Един от най-фрапантните документи, с които разполагам, е протокол за решението през 2008 г., свързано със старта в „В неделя с…", където еднократният бюджет на едно предаване е 170 000 лева, като една голяма част от тези суми отиват към фирми вън от телевизията с абсолютно неправомерни размери от гледна точка на финансиране и ценообразуване на такива предавания. Ето защо една от антикризисните мерки в моята концепция за телевизията беше, че за 20 години обществената медия не създаде стандарти за час програма, независимо от сложността на предаванията и те да бъдат в съответствие не само с български, но и с европейски практики. Изключително много документи има, които можем да кажем, че визират Димитър Цонев в конфликт на интереси, тъй като той е създател на предаването „В неделя с …", водещ е на предаването, както и програмен директор на БНТ. Като такъв той е подписвал голяма част от тези документи. Притежавам документи за сключване на договори между БНТ и „Криейтив филмс". Сега един от управителите на тази фирма е член на Управителния съвет на БНТ. Става въпрос за пилеене на средства, за безстопанственост. Това са пари на данъкоплатците и в този смисъл, според Наказателно процесуалния кодекс. Аз съм задължена след като имам такива факти, да сезирам прокуратурата на Р България и да поискам досъдебно производство. Мотивите, с които съм сезирала главния прокурор, ще цитирам точно: „При подготовката на жалбата се запознах с информации за извършване на груби нарушения в БНТ чрез средствата за масово осведомяване. На интернет страницата на СЕМ са отразени дебатите от заседанията на СЕМ при срещата с пълномощниците на общото събрание на БНТ и етичната комисия преди обявяване на конкурса за предсрочен избор на нов генерален директор на 28 май 2010 г. Там също се съдържат достатъчни информационни данни за финансови злоупотреби с парите на данъкоплатците в БНТ. Ето защо съм убедена, че на основание член 208, т. 2 от Наказателно процесуалния кодекс при наличието на законни поводи, би трябвало да сте започнали разследване и да е образувано досъдебно производство за това дали са извършени и какви престъпления са извършени от длъжностни лица в БНТ. Едновременно с това изпълнявам задължението си на гражданин и длъжностно лице, участвало в конкурса и притежаващо тези документи, по член 205 от Наказателно процесуалния кодекс и Ви уведомявам незабавно, че в БНТ има документи за това, че длъжностни лица не са положили достатъчно грижа за ръководеното и управлението, стопанисването и запазването на повереното им имущество и средства от държавния бюджет и от това е последвало разпиляване на имуществото и други значителни вреди за БНТ в особено големи размери. Ето защо се снабдих официално от мои източници на информация с част от тези документи, които приложих при жалбата си пред Върховния административен съд и прилагам и към настоящия сигнал".

Бихте ли конкретизирали забележките си към концепцията на Вяра Анкова?

Прави се нов закон, който е устройствен за обществените медии, а в концепцията на Вяра Анкова ахилесовата пета е структурата и организацията на управление на медията като обществена. В този смисъл много по-коректна е концепцията на младия екип, който е работил с Люба Колезич, много точно са изследвали структурата и управлението на обществени медии. При Вяра Анкова започват едни структури на продуцентска дейност, които не съответстват нито на практиките на обществени телевизии, нито и на зададените стандарти за управление и организация на дейността на обществени медии. При Канал 1 тя посочва няколко продуцентски центъра, като ги дели на външни и вътрешни продукции, говори за публично частно партньорство и за крос медия заедно с частен вестник. Като човек, който над 17 години се занимава с европейска медийна регулация, трябва да кажа, че точно този факт би трябвало да е стъписал СЕМ, тъй като в сегашния закон имаме много празноти. Той е не е устройствен за БНР и БНТ, т.е. не формулира ясно не само принципите, по които се избира генерален директор на БНР, БНТ и Управителния съвет, защото всичко се оставя в процедура на СЕМ, но няма яснота около организацията и управлението и начините и механизмите, по които се формира програмната политика. В този смисъл, ако в договора за възлагане на управление, който е трудов договор за генералните директори на БНР и БНТ, а СЕМ е работодател, регулаторът записа неща от концепцията, които са в грубо нарушение с европейски стандарти, би трябвало да бъдат сезирани европейски институции и за нарушение на принципите на управление на финансиране и формиране на програмна политика на обществени медии. Това аз го правя предварително поради простата причина, че за мен дори не е важно как ще се нарича генералният директор. Аз влязох в този конкурс, за да му дам прозрачност и публичност, да потърся легитимност и да видя дали след десет години СЕМ действа по същите механизми и начини, както когато аз бях член на Националния съвет за радио и телевизия, който предизвика най-голямата криза в БНР. Така че нещата са изключително сериозни и не опират до това кой ще бъде генерален директор, а въз основа на какви качества и каква процедура той се избира и какви ангажименти той поема, за да бъде БНТ обществена медия, работеща в полза на обществото и с парите на данъкоплатците.

Оригинална публикация 

И медиен конкурс може да е “риалити”

в. Република | Елена КОЛЕВА | 19.07.2010 

"Биг брадър" не е единствената алтернатива за задоволяване на интереса на обществото към това как живеят другите. За по-важна тема иде реч – как изборът на медиен шеф на обществената телевизия БНТ може да се титулува "медийно риалити". Доказа го "Канал 3", който излъчи директно изслушванията на петимата кандидати за генерален директор на БНТ (Александър Бешков също представи своята концепция, но автоматически отпадна от конкурса заради факта, че е бил сътрудник на ДС). Директното предаване бе особено важно на фона на централния въпрос кой ще направи така, че обществената телевизия да се превърне в " телевизията на зрителя". Изборът на Вяра Анкова бе решен единодушно от петимата членове на СЕМ.
Интересът към темата кой ще е новият шеф на БНТ беше симптоматичен. Защото медиите бяха въвлечени в политически сюжет още през месец май с намека на премиера " оказвам ли ви натиск". Оттогава медийният флирт със властта премина на " право куме в очи". Извън фолклорната стилистика, на медиите се падна задачата да отстояват честта и името си. Конкурсът за генерален директор на БНТ беше поредното необходимо изпитание.
Медиите му отделиха заслужено внимание. " Капитал" например предложи на читателите си информация ден по ден как се движи изборът. "24 часа" и " Стандарт" изнесоха на първите си страници новината, с фамилиарното обръщение към новия шеф: "Вяра шеф на БНТ, не иска честитки " и "Вяра хваща метлата в БНТ". А " Канал 3" даде властта на зрителя сам да прецени за най-добрата кандидатура.
Този конкурс мина през медиите, превърна се в част от дневния им ред, а чрез форумите в интернет – и в част от обществената дискусия. Защото изборът е важен, а заложници на отговорността оставаме всички. Голямото предимство за публиката е, че видя случването на избора за медиен шеф в риалитито на Сашо Диков. Митът, че конкурсът е невидим за аудиторията, беше успешно развенчан. Дано еталон за публичност останат подобни медийни риалита, а не "Биг Брадър".

Стр. 8

Интервю с Георги Лозанов

Дарик радио, Седмицата | 17.07.2010

Водещ: 5:0 за Вяра Анкова в БНТ. Защо толкова безапелационен, безалтернативен избор?
Георги Лозанов: Не, имаше алтернативи, как, сега между други конкурси… имаше единство накрая в убеждението на СЕМ, при това без квотно деление, както се вижда, което се надявам, че е една гаранция допълнителна, че изборът няма политически аспект, че Вяра Анкова като човек, който е вътре от медията и който има своите качества, и който прояви своите качества по време и на събеседванията, и в своята концепция, е в най-голяма степен способна от явилите се кандидати да опита да извади от кризата БНТ.
Водещ: По-интересен е въпросът колко…
Георги Лозанов: Като, само да кажа, това не значи, че в плана на други сравнения непременно няма по-добри фигури, да кажем като риторика, да кажем като присъствие, дори като хъс, но тя е един комплект от качества, с който тя беше безспорна за членовете на съвета.
Водещ: Колко време ще управляват разделени БНТ и БНР новоизбраните
Георги Лозанов: Ако питате много хора, ще ви кажат, че въобще така ще бъде, ще продължи…
Водещ: Цял мандат.
Георги Лозанов: …да, и въобще ще продължи така. Тоест тази идея за обединението, което и аз съм застъпвал, има своите много сериозни опоненти. Така че това всичкото зависи от това дали дебатът в обществото ще убеди политиците, които ще гласуват закона, да минат към тази според мен радикална и в това отношение особено ценна идея за създаването на обществени медии от европейски характер в сферите, които те…
Водещ: Вероятно слети обществени радио и телевизия.
Георги Лозанов: Обединени, защото, вижте, те имат различна специфика тия две медии и всички я знаем.
Водещ: Кога според вас би трябвало да стане това? Така че като ви задавам въпроса колко време ще управляват…
Георги Лозанов: В бързия, в най-добрия сценарий, ако това се приеме, ако законът влезе в сила достатъчно бързо, и това, това ще стане догодина.
Водещ: В началото още.
Георги Лозанов: Е, не, не бих казал, по-скоро в края.
Водещ: А какво ще стане с Вяра Анкова и Валери Тодоров, които ги избрахте, кой ще стане началник на общото нещо?
Георги Лозанов: Не, вижте, аз няколко пъти… Не, първо, то вече началник на общото няма да има този смисъл, както началник на БНР, съответно и на БНТ, сега, защото сега в момента структурите, общо взето, са пирамидални, както знаем, на върха стои един човек, който и в програмно, и в административно отношение държи нещата в свои ръце. Ние ще се опитаме да разделим много неща, например мениджмънта от програмите. В този смисъл няма да е така ясно кой е… ето, директорът, както си знаем и както беше едно време, от времето на Леда Милева, на Иван Славков, след това…
Водещ: Това значи чисто нови ръководители.
Георги Лозанов: Аз съм сигурен в едно нещо – че ако сегашните директори се справят със своите задачи, ако кажа така най-общо, и това си личи, законодателят в преходните разпоредби ще намери начин да, така да се каже, да запази тяхна роля в управлението на медиите до края на мандата.
Водещ: Единият да стане, до края на мандата да си остане шеф на радиочастта, другият да си остане част на телевизионната.
Георги Лозанов: Примерно… не, но примерно да влязат в този нов борд, който ще се създаде…
Водещ: То ще има общ борд, който ще има един голям генерален директор.
Георги Лозанов: Вижте сега, ние с вас не знаем какво ще има.
Водещ: Не, вие какво предлагате?
Георги Лозанов: Аз не съм… самата група, която работи по закона и чийто председател съм, още не е влязла въобще в такъв детайл, а е на ниво трябва ли да има обединение, не трябва ли, така върви разговорът и…
Водещ: И кои са повече – "за" или "против".
Георги Лозанов: Ами, много е клатеща се везната, защото има много хора, които се чувстват заплашени от възможното обединение, включително и основно самите медии, това е нормално, защото почти нищо няма да остане същото и хората, които не биха искали да загубят по един или друг начин сегашното си битие и не биха искали да се променят, и да търсят ново място, естествено е да оказват съпротива. Но не само по тези причини се оказва съпротива. Има и хора, които чисто експертно смятат, е това не е добре, че, така да се каже, влизаме в една несигурна зона, която кой знае какво ще даде, по-хубаво да си караме по един доказан начин.
Водещ: Как е в другите европейски държави, всъщност повече ли са слетите структури като Би Би Си например или като "Дойче веле"?
Георги Лозанов: Ами, чисто количествено, чисто количествено са като че ли повече и освен това в по-развитите държави обикновено са слети, така да кажем.
Водещ: А информационната агенция, държавната или обществената, трябва ли да е част? БТА ще се обедини ли с БНР и БНТ?
Георги Лозанов: Дайте сега да говорим за обединение само на двете медии, че ако, така да се каже, се разшири хоризонтът на това обединение, аз мисля, че вече съвсем няма да има, така, готовност обществото да мисли по този въпрос. Има логика максимално обединение да се търси, една територия, в която все повече частните медии ще правят друго, а обществените медии – друго. Вижте, досега, общо взето, през прехода в програмно отношение, дори да говорим за "Дарик" и БНР, и "Хоризонт", са доста близки като програмни цели. Аз мисля, че това все повече започва да личи, вече не говоря конкретно за Дарик, разбира се, че все повече ще се разтваря тая ножица и все повече отделни неща ще правят само обществените медии, а комерсиалните ще си имат своя комерсиален път. Иначе през целия преход това, което е обществена проблематика, беше и най-комерсиално, най-продаваемо. И затова стояхме в една точка, в която не знаеш какъв си, а не ти е и важно много какъв си. Това са като формални деления и затова ние все не можем да изградим същински модел на обществените медии. Сега, особено в цифровизацията, особено при възможностите, сега тука само за телевизия говоря, тъй като на нея това й предстои, особено при възможностите на много различни канали, чрез които да защитаваш обществената функции, говоря за БНТ, съвсем различни вече ще са отношенията между комерсиални частни медии и обществените медии.
Водещ: Има ли спор в комисията, която пише новия закон, за това за кои медии ще се отнася? Постигна ли се съгласие, че всички медии, независимо от начина на разпространение, ще влязат в общ регламент?
Георги Лозанов: Безспорно. Това е възприет принцип. Заедно с това има европейски директива. Вие знаете, че проблемът е главно по отношение на интернет…
Водещ: А вестниците влизат ли вече?
Георги Лозанов: Засега законът няма такава идея. Аз се опитах да я…
Водещ: Нещо говорите за общ принцип.
Георги Лозанов: …лансирам… Да, да я лансирам тази идея, но засега тя не среща подкрепа. Разбира се, ние ще имаме накрая на месеца един голям дебат, когато не е лошо да се чуят гласове в този план.
Водещ: Защото вестниците възразяват, че така пък ще има закон за печата с един негативен оттенък.
Георги Лозанов: Аз знам този риск. Ние през целия преход сме казвали като най-страшно нещо как закон за печата почти значи закон за цензура. Само че самите вестници стигнаха до един момент в своето развитие, когато се видяха заплашени от липса на определени норми именно през закон. Например за концентрации, например за прозрачност в собствеността. Сега друг въпрос е, че те искат да го направят, и го правят, извън един общ закон за медиите, за да могат да имат усещането, че все пак няма закон за тях.
Водещ: Т.е. сега спорът, който предстои, е дали… за вестниците спор няма, че не влизат, не сте успял да прокарате тая идея лично ваша.
Георги Лозанов: Не влиза. Да. Може и така да кажем.
Водещ: Остават радиото и телевизията и спорът е влиза ли интернет?
Георги Лозанов: Е, то във всички случаи интернет като цяло не влиза и не бива да влиза, защото това също е много страшно като перспектива, но въпросът е по какъв начин така или иначе, когато влизат тъй наречените линейни и нелинейни аудио-визуални услуги, т.е. радиото и телевизията в едни или други форми през интернет, те влекат със себе си регулация. Въпросът е докъде са границите на тази регулация, какво точно, тъй като пък не може да са регулирани радиото и телевизията, когато се разпространяват цифрово, но когато се разпространяват през интернет да не са. И там има една граница…
Водещ: Ами, тогава, ако има обаче медия, радио или телевизия, която е разпространена само по интернет, ще бъде ли…
Георги Лозанов: Ами, да, да. Би трябвало, ако е радио и телевизия, т.е. това вече зависи от спецификата…
Водещ: Е, то въпросът вече кое е радио и кое е телевизия…
Георги Лозанов: Да, и тези термини…
Водещ: …в интернет.
Георги Лозанов: …вече губят значение, вие знае. Това остава, така да се каже, музейни експонати, думи музейни експонати ще стават все повече.
Водещ: Ами, то тогава излиза, че всичко, което ще говори и ще се движи в интернет, се превръща в старото разбиране за радио и телевизия и така ще се регулира интернет?
Георги Лозанов: Има известни граници тази дефиниция на аудио-визуални услуги, медийни аудио-визуални услуги, кога точно са медийни и т.н., но ще влезем в специализираната проблематика. Няма д…
Водещ: Но там е спор още?
Георги Лозанов: Да кажа просто и успокояващо: сайтовете и блоговете например не попадат под такава…
Водещ: Даже да си качиш вътре новини, които си четеш ти пред камера?
Георги Лозанов: Е, ако започнеш да ги превръщаш в телевизионна програма, тогава ще започне да попада под тази регулация. Въобще вие виждате и сам дефинирате една доста трудна задача да се определи границата къде точно, кое съдържание в интернет да подлежи на регулация и кое не. Но от това пък произтича въобще новата философия на този закон. Тя е новата философия, защото въобще са нови реалии, а оттам и нови понятия.
Водещ: А новата философия кога ще бъде готова? Да, докога ви е срокът?
Георги Лозанов: Ами, тази група, най-вече с това се занимава. Ами, цялата, така да се каже, съдържателна част, трябва да е готова, на нашата работа, до ноември.
Водещ: Съгласен ли сте с коментара в "Труд", че всички телевизии се оказват в една кошница заради това, че четири от шест мултиплекса на практика ще бъдат управлявани от една фирма или свързани фирми.
Георги Лозанов: Ами, аз не разбирам какво значи в една кошница точно, но, така да се каже, това е тема за…
Водещ: Има ли опасност от монополизация на телевизионния ефир?
Георги Лозанов: Има опасност, няма никакво съмнение, и в новия закон непременно ще трябва да се мисли. Разбира се, и в това отношение са много противоречиви позициите за някакви специализирани ограничения на концентрациите, казано на малко по-терминологичен език. Колко може да имаш в един медиен пазар, каква част от няколко медийни пазара и т.н., как това се отнася спрямо разпространението, но в момента така или иначе това, което се случва, няма законова норма, която да го спре, така че другото са общи разговори.
Водещ: Т.е. всички мултиплекси могат да се озоват в един?
Георги Лозанов: Ами, там вече се произнася орган като комисия за защита на конкуренцията.
Водещ: Според в. "Пари" телевизионни оператори искат отлагане на сроковете за цифровизация. Те са до края на 2012 г., нали?
Георги Лозанов: Ами, да. Операторите малко се дърпат, да го кажа по-простичко, защото това е свързано с финансови утежнения. В други държави държавата е поела част от тия финансови утежнения. Нашата държава в ситуация на криза не може да приеме това, така че операторите са в трудно положение, но аз казах и една дума, която звучеше малко като че ли съм комсомолски секретар, думата социална отговорност на медиите. Вярно е, че медиите, особено на частните, са преди всичко пазарни субекти и за тях е важна печалбата, но има исторически мигове, в които и нещо друго може – така да се каже да усетиш вятъра на историята в платната си. И мисля, че влизането в цифровата епоха е такъв момент, можеш да усетиш вятъра на историята в платната си и да направиш нещо, което в момента даже да ти струва в някакъв бизнес…
Водещ: Т.е. вие сте против отлагане на срока?
Георги Лозанов: Аз съм против отлагане на срока и съм за това медиите да стиснат малко зъби и да извършат нещо, което ще ги вкара в един нов свят, много по-свободен, хайде така да кажем.
Водещ: Говорите за телевизиите. При радиото…
Георги Лозанов: За телевизиите.
Водещ: …цифровизацията е 2020 г. ли?
Георги Лозанов: 2020 г., да, вие сте…
Водещ: Програмата 2020?
Георги Лозанов: Вие може спокойно, но от ложата да обсъждате този въпрос.

Вяра в старата дама

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.07.2010 

Шефът на новинарите в БНТ Вяра Анкова ще бъде следващият й директор. Битката за мястото се концентрира във въпроса за числеността на телевизията

По организация на работа и по ефективност на изразходваните средства БНТ би трябвало да започне да прилича все повече на частна телевизия, след като Съветът за електронни медии (СЕМ) избра за неин директор през следващите три години Вяра Анкова. В четвъртък и петимата членове на медийния регулатор гласуваха в полза на досегашния директор на дирекция "Информация" на "Сан Стефано" 29. В нея влизат емисиите "По света и у нас", сутрешният блок, "Референдум" и др. За Анкова вдигнаха ръка както хората на Георги Първанов в СЕМ – Георги Стоименов и Анюта Асенова, така и най-старият представител от квотата на Народното събрание – предложената от НДСВ в 40-ия парламент Ана Хаджиева. Съпругата на бившия президент на футболен клуб "Левски" стана първи избор и на най-новите, избрани заради ГЕРБ, в съвета – председателя Георги Лозанов и София Владимирова.
Надзорът хареса Анкова за това, че е наясно с проблемите на телевизията, и заради обещанието й да въведе продуцентски принцип на работа в БНТ и БНТ sat. По този начин работят bTV, Pro.bg и Нова телевизия. Отскоро той бе въведен и в TV7. Моделът е измислен от американски телевизии. Той се ползва и от западноевропейски, включително и от обществени програми. При него продуцентът отговаря за всичко, свързано с едно предаване – от финансирането през добрата визия до съдържанието. "Това означава много отговорности, но и много свободи. А ние в БНТ искаме да бъдем свободни да работим, нали така? – попита Анкова колегите си. – Лично аз в момента не мога да разбера към кого да се обърна, когато има проблем – за картината отговаря един, за звука – втори, за съдържанието – трети. Така не може да се работи. Единствено в "Референдум" продуиентският принцип на практика е въведен. Сигурна съм, че всеки е изплашен от това, което предстои. Аз също. Но човек трябва непрекъснато да се квалифицира и да се образова."
Новата шефка обеща да въведе и програма за "управление на талантите" в БНТ. "Не става дума за толериране на фаворити, защото знам, че телевизионният жаргон ще "преведе" думите ми така – поясни тя. – Става дума за насърчаване на хората, които изпълняват задълженията си добре и не се страхуват да поемат отговорност. Както е по лиценз, макар че досега не се правеше, 4.5 на сто от брутните приходи на БНТ ще отиват за обучение на кадри. Обещавам, че ние ще го направим."
Анкова каза още, че очаква хората на мениджърски позиции в телевизията да подадат оставки, за да й дадат възможност да си подбере екип. Проблем може да се появи единствено с двама от петчленния управителен съвет, чиито мандати не изтичат. През пролетта досегашният директор Уляна Пръмова, която е и член на УС, декларира, че ще се оттегли след избора на неин наследник, а не през септември, когато е краят на срока на управлението й. Пръмова реши още да не предлага на СЕМ нови имена за овакантените през годината две позиции в управителния съвет. В същото време мандатът на други двама – Валери Яков и Милко Лазаров, изтича no-късно, а законът не им забранява да продължат да работят и след избирането на новия директор.
Освен Анкова за конкурса на СЕМ се записаха още шестима – юристът Радомир Чолаков, преподавателят в СУ Светлана Божилова, журналистите Александър Бешков и Люба Кулезич, Емилия Стоева и явявалият се 8 пъти на подобни събеседвания екзотичен участник Радостлав Главчев. По-късно съветът отстрани Стоева като неотговаряща на изискванията, а пък комисията по досиетата изпрати сигнал за Бешков. Така до реалното пресяване стигнаха четирима сериозни претенденти – Анкова, Чолаков, Божилова и Кулезич. На финала стана ясно, че след Анкова СЕМ най-много харесва концепцията на Кулезич. Тя също открито говори за реформа, при която редакциите на "Сан Стефано" 29 се разтурят и се заменят с продуценти. Кулезич не скри, че въвеждането на този принцип и идеята на управляващите да съберат БНТ и БНР под една шапка в крайна сметка целят едно и също – да "рестартират" държавните медии в редуциран състав и на по-близки до пазара принципи. И двете задачи изглеждат наложителни, като се има предвид, че през 2009-а бюджетната субсидия на БНТ1 и BHTsat бе над 70 милиона лева, а след рестрикциите в държавната сфера през тази тя бе намалена до 60 милиона. Неотдавна Уляна Пръмова информира, че до края на годината щатът на телевизията ще се намали с около 100 души.
Идеите на Анкова и на Кулезич не се харесаха на синдикалистите в БНТ, под чиито втренчени погледи се проведе цялото тридневно събеседване. "Защо трябва да се разбутват онези редакции, които работят добре, какъвто е например случаят с "Референдум" и "Здраве", за да се вкарат вътре продуценти, които щели да намерят 5 лева повече?" – попита секретарят на СБЖ в БНТ Емил Розов.
"След като "Здраве" и "Референдум" работят добре и не са с раздут щат, значи те вече спазват продуцентския принцип – отговори Кулезич. – Просто останалите трябва да се приравнят към тях. Разберете, единствено програмата може и трябва да решава колко хора са необходими, за да се направи. Абсурд е на някакви хора да се търси работа, понеже вече са назначени. Така бе във времената, в които директор бе Иван Славков. В телевизията още работят екскрасавици от т.нар. обкръжение на Батето."
Седем от осемте профсъюзни организации в телевизията не харесаха нито Анкова, нито Кулезич, а застанаха зад кандидатурата на Радомир Чолаков. Техните лидери поясниха, че представляват 70-80 на сто от почти 1500-те щатни в държавната телевизия. Бившият изпълнителен директор на БНТ поясни още в началото на своето експозе, че няма намерение да намалява драстично числения й състав. "Структурната реформа е задължителна, но тя не означава сто на сто съкращения на хора, а и промени в модела на правене на предавания – каза Чолаков. -Знам колко чувствителна е темата и, повярвайте ми, гледам на съкращенията като на крайна мярка, тъй като при предишния ми престой в БНТ през ръцете ми минаха поне 1300 трудови книжки."
"Против съм структурната реформа да се провежда чрез съкращаването на хора" – призна и Светлана Божилова. Тя допълни, че вместо това БНТ трябва да кандидатства за банков заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, на който през първите пет години да се плащат само лихвите. Божилова каза още, че в основната програма на БНТ 1 трябва да влязат повече репортажи от регионалните центрове във Варна, Русе, Благоевград и Пловдив. След нея Кулезич обаче изчисли, че през 2009-а центърът във Варна е давал на националния ефир общо по шест минути месечно.
Освен личния състав на БНТ неспокойни за събитията през следващите три години могат да бъдат и шефовете на големите частни телевизии. Единствена от всички участници Анкова декларира, че ще продължи да се бори за деблокирането на рекламата в прамтайма на БНТ. В момента БНТ1 има право да продава общо 15 минути на ден, но само четири в най-гледаното вечерно време. Въпросът с премахването на ограничението бе сред приоритетите на Пръмова през шестте й години като директор. През 2005-а тя дори успя да прокара с помощта на СДС изменения на първо четене в Закона за радио и телевизия. На 39-ото Народно събрание обаче не стигна време, за да ги гласува и на второ.
Освен с явната или тайната съпротива на около 1200 души новият шеф на БНТ със сигурност ще има да се справя и с друг проблем. Около нея вече започнаха да се навъртат хора, които синдикатите наричат "мотори" на лошото управление на държавната медия в последните години. Преди това същите бяха сред най-"добрите" приятели и на Пръмова. В резултат в момента телевизията води съдебна битка с "Виваком" за около 10 милиона лева неразплатени задължения за пренос на сигнала й.
Колкото и да е наясно кой кой е по коридорите на БНТ, на Анкова ще са й необходими много кураж и умения, за да се откъсне от прегръдката на тези хора и в същото време да не си спечели врагове с приятели из партийните централи.

В ЦИФРИ И ДАТИ

Вяра Анкова е 21-ият директор на националната телевизия. Родена е на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Работи като репортер, редактор, един от първите водещи е на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините.
Специализира журналистика в САЩ. Скоро след това спечелва конкурс за втора специализация в CNN и става стрингер на същата телевизия от България в програмата World report. Специализира журналистика и в BBC. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина.
От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията. Зад кандидатурата й за поста генерален директор застава коалиция "Гражданско участие – устойчиво развитие", съставена от 13 неправителствени организации от цялата страна. Омъжена е и е майка на четири деца.

Стр. 44, 45, 46

Бъдещето на обществените медии

БНТ, Денят започва | 16.07.2010 

Водещ: Здравейте отново. Вяра за БНТ, Вяра Анкова е новия директор на БНТ избрана с пълно единодушие. Вяра взе БНТ, /…/ взе с 5 на 0. След малко колегите ще ги чакат леки дни, Вяра хваща метлата. Това само някои от заглавията в днешната преса, без да претендирам за изчерпателност. От един конкурс следен с огромен интерес за директор на БНТ, на обществената телевизия или поне стремяща се да бъде обществена телевизия. В студиото сме с Георги Лозанов, председател на СЕМ. Добро утро, здравейте г-н Лозанов.
Георги Лозанов: Добро утро.
Водещ: Огромен интерес към конкурса и към /…/
Георги Лозанов: Това е много радост.
Водещ: Предполагам е важно!
Георги Лозанов: И да и много радостно, защото показва, че обществените медии съвсем не са някаква маргинална сфера в общественото внимание, че действително за дълго ги забравяме като чели, защото те съдействат, стоят на екрана, стои те. Но когато има повод, дебата става бурен, гледните точки. Разбира се на дъното вие казвате стремящи към обществени. На дъното стои големия проблем, през цели 20 години на прехода, да създадем истински обществени медии, което е нещо подобно на това, но все пак доста по-различно. И то се виждаше, ако в концепцията на кандидатите, които се явиха. На хартия беше описано, сега въпроса е до колко и как ще се случи в реалността, кога.
Водещ: Провокирате ме да ви питам, държавна медия или обществена е БНТ в момента?
Георги Лозанов: Ами за съжаление все още е държавна медия в преход на обществена.
Водещ: Защото има голяма разлика, дали една медия е държавна или обществена!
Георги Лозанов: Има разбира се, даже обществената медия обратна на държавната медия. Но говоря като структура, като устройство, като начин на направа на самата медия. До голяма степен продължава да носи чертите на държавна медия и това не е по вина на тези, които работят в медията или пък другите тези, които я управляват. Ами това е по-скоро проблем на модела на медията и за това сега пишем закон, белкем този закон стане добър, белкем се приеме и създаде основата за истинска обществена медия, такива каквито има в развитите европейски държави.
Водещ: Начина на финансиране…
Георги Лозанов: Но няма да е много, много по-различно от това което е в момента, така това което ще се вижда, но някак си в друга перспектива, друг глас ще се появи в нейното пространство.
Водещ: В какъв смисъл?
Георги Лозанов: Ами обществената медия е така какво да кажа, има една предварителна харизма, усещането, че това е твоята медия. Че ти там си защитен, че там са защитени твоите интереси, че непременно от там ще чуеш всичко което ти е абсолютно необходимо, за да се ориентираш в социалния свят. Останалото е повече за удоволствие.
Водещ: А добре, това не зависили от начина на финансиране?
Георги Лозанов: Зависи….
Водещ: Защото, ако обществената медия се финансира от бюджета, а не от вноски на всеки един от абонатите или не знам на хората, които притежават телевизори или радио приемници, ако е по-ясна връзката, човек внася вноска и иска…
Георги Лозанов: Да, разбира се тия вноски не можехме да ги съберем нито за момент през целия преход, пък и още една видимост на това, че тази медия не е същинска обществена медия, защото за да искат хората да дават вноски, трябва да я усетят своя. Така, че процесът е двустранен и /…/ тия вноски стоят като някакво насилие, данъчно на хората. И вие знаете, че всеки път когато стане дума за вноски, страхотен вой, как е възможно, не искаме да плащаме. А пък в обществената медия и в този тип отношение, всичко трябва да е доброволно, желано. Така, че трябва от самата медия да тръгне един процес, който може след това да доведе до това хората, някой ден да плащат вноски макар, че тук минават като инструмент за финансиране. Така или иначе не само финансирането, много неща трябва да се случат на структурно ниво, на ниво на модела, за да може да наричаме тази медия обществена според европейските представи за това.
Водещ: Каква промяна, необходима ли е промяна в БНТ и каква промяна е необходима според вас?
Георги Лозанов: Ами ако говорите сега с днешна дата бързо, трябва да кажа два позабравени лозунга. Качество и ефективност!
Водещ: Това е доста, да. Това си го спомняме. Може би за голяма част от нашата аудитория звучи познато!
Георги Лозанов: Качество, защото и БНТ в това отношение има своите постижения, особено в сферата на новините и публицистиката, ние говорихме това по време на конкурса. Но по начало задължение обществената медия е да прави качествен продукт, много по-качествен от останалите. Нямаме това усещане, че непременно по отношение на БНТ, така, че качеството е много важно страна, във всички сфери от техническо качеството, до /…/, до съдържателното и т.н. И второ обаче колко струва направата на една минута. Ефективна ли е? И за това казвам качество и ефективност. Така, че директорът първата работа, първите му действия ще трябва да бъдат в тази посока. Една програма, която да може да повиши качеството в медията и след това разбира да направи един преглед на ефективността. Включително от гледна точка на това което се нарича корупционни рискове или възможност за източване на медията. Въобще върху Вяра пада една задача, много сериозна, тя ще бъде вписана и в договора да направи един анализ на всички причини за кризата, финансовата криза, в която се намира БНТ. Вие знаете за това. До степен отговорност и вини.
Водещ: След като заговорихме с тези лозунги и с тези понятия, аз всъщност да репликирам за човешкия фактор, също от онова време, доста…
Георги Лозанов: Ами да, то всичко зависи от хората, тя медията са хората, тя е въобще не е сградата и машинарията. Хората взеха /…/ от техниката. И освен това връзката между хората и техника. В смисъл има ли излишни хора, излишни не като персонално качество, ами излишни като разпределени роли в професионалния процес. И заедно с това техниката. Тази техника натоварена ли е достатъчно, обратно има ли големи дефицити и технологични. Защото тази връзка между хората и техниката прави телевизията, нали. В това отношение ми се струва, че трябва много сериозен преглед върху ситуацията в БНТ. И ни винаги говорим за това, че трябва да се случи, то винаги се случва, но моето чувство, понеже аз съм от години в процеса, че това се случва все по-повърхностно, което /…/ остават същите и старите проблеми започват да се затрупват с нови и по тоя начин да не изчезват, а не като се решават. И аз /…/ такава и е нашата уговорка, … на договора който ще подпишем с г-жа Анкова, че този път ще се стигне до същинските проблеми, независимо от това, че в определени точки това ще бъде в плана на човешкия фактор, както казвате вие, полезния.
Водещ: Съвместими ли са обществена функция и висок рейтинг?
Георги Лозанов: Частично съвместими, но ако по начало се откаже човек от критерия рейтинг в името на обществената функция е загубил обществената функция.
Водещ: Да, ако никой не те гледа, няма да…
Георги Лозанов: Да и самия подход, значи за да има обществена функция, това трябва да е важно. Щом е важно, няма как да не те гледат много. Разбира се може да не те гледат като една реалити програма или нещо подобно, но в някакъв смисъл да е всеки момент върху главата на човека да знае, че БНТ, Канал 1 там какво се случва и това да минаваш, ако не друго, поне за малко от там да се ориентираш както казах във важните за живота ти неща, което е /…/ обществена медия.
Водещ: Качествения продукт, качествени новини, качествена публицистика, качествено излъчване на спортни програми и т.н., е свързано с пари. Нещо за да е качествено, трябват пари. В условията на криза, тази програма за която говорим, тази /…/ силно ще повлияе, ще повлияе и до каква степен? Може само с оптимизиране, свиване на така ненужни така звена и…
Георги Лозанов: Вижте, БНТ има един стимулиращ фактор. Погледа в бездната, БНТ е малко надникнала в бездната! И така да се каже стряскащата гледка се надявам, че може да даде един импулс. Което си е по-важен даже от парите, за да почнат да стават работите.
Водещ: Да де импулса, но то е свързано знаете по-добре от мен, че … това струват пари!
Георги Лозанов: Има така идеи и е предначертана възможността да излезе от финансовата криза БНТ бързо. Разбира се не е богато време, в никакъв случай, но има вече национален път, той минава обаче непременно през анализ, това както казах какви са причините за финансовата криза и върху базата на това, вече намирането на съответните решения на ниво реформа.
Водещ: Забавлението, ролята на забавлението в програмата. Сега говорим за БНТ, но то предполагам по принцип за обществената медии, за БНР може би в някои случаи!
Георги Лозанов: Абсолютно задължително е за БНТ, защото по начало телевизията е забавно нещо. На времето Едуарно, един голям философ беше казал, че какво е телевизията, това е казва разиграваме си собствения си живот с двуизмерни десет 10 сантиметрови джуджета. И ние сега с вас сме 10 сантиметрови джуджета на нечии екран. Т.е. ние само по себе си има нещо забавно, нещо в плана на играта, нещо което трябва да ти носи удоволствие, да ти примами погледа и така. Непременно всичко трябва да успееш да кажеш и разбира се отделни драматични информации и проблеми. Но като цяло тя трябва да може да носи духа на свободата и на забавата, включително обществената медия. Това противопоставяне, че е забавлението е за комерсиалните медии пък БНТ, ще бъде строга даскалка и е наследено от някаква, даже не знам дали е наследено. Не знам от къде е дошло. Няма такова нещо, част от ангажиментите на обществената медия, така да се каже по дефиниция освен да информира и да образова, и да забавлява. Третия кит е забавлението. При това забавление не само по себе си, а всичко в една или друга степен да бъде понесено забавно.
Водещ: Новините, публицистиката също могат да бъдат?
Георги Лозанов: Да в някакви аспекти…
Водещ: Някакъв баланс.
Георги Лозанов: Разбира се, трябва да са сериозни, да звучат авторитетно. Няма съмнение, много повече от колкото частните медии. Но някъде нещо да се случва, да има едно намигване към така пътищата свобода на човека и усещането, че ние тука сме на крак коментар, сега разхождаме се, нещо се случва и трябва да успеем да погледнем по-леко на собствената си участ.
Водещ: Оставате ли поддръжник на идеята за сливане на БНТ и БНР в един холдинг, за запазване на редакционна самостоятелност?
Георги Лозанов: Категорично оставам поддръжник разбира се, защото това е достатъчно сериозен реформаторски подход. Всички други в тази ситуация ми се струват частични.
Водещ: Какво ще промени това за зрителите и слушателите, защото сигурно това е важно?
Георги Лозанов: Вижте, това … ще се слеят утре, няма да се появят на екрана някакви други същества от друга планета, пак ще е подобна ситуацията. Най-голямата промяна е, че ще стане важна толкова не толкова институцията БНР, БНТ, а отделната програма. Нейната свобода, нейното лице, нейния така да се каже стил. Т.е. че на преден план ще излязат хората свързани с програмата, журналистите, творческите фигури, а не институционалната структура.
Водещ: Има знаете съмнение, опасение от едно по-старо време, някой така цитираха холдинга от онова време. Аналогия с комитета за телевизия и радио, за опасение за може някакви такива рецидивистки!
Георги Лозанов: Комитетът за телевизия и радио беше една шапка, всичко си оставаше долу същото, а това беше една шапка. Сега става дума точно за обратното при това сливане, за едно малко мениджърско тяло, което е да е да управлява една компания, в съвременния смисъл компания, национална радио и телевизионна и край това тяло, едни програми, които имат самостоятелност. Канал 1, … за програма. Сега ще се направи в епохата на цифровизацията още много канали, те да се разположат ветрилно около това административно малко ефективно тяло, което най-после да вкара истински БНТ на пазара, и БНР съответно. Докато пък БНР още по-малко с усещането, че живеем в един свят на пазарна конкуренция.
Водещ: Добре ли е да се съберат на едно място?
Георги Лозанов: Абсолютно добре е. БНТ спазвайки спецификата си, само в точките, които могат да си съдействат, ще си съдействат. Това е ресурс, помощен. Получават нещо повече от сливането си, нищо не губят. И аз за това много се чудя освен разбира се, такива инерционни нагласи да не би да си загубиш мястото, защото в тази суматоха никой не знае как ще излезе от една суматоха, както казваше …
Водещ: Т.е. да сме, да го обясним това на зрителите, чисто не само юридически, ами чисто физически е добре да се съберат БНТ и БНР на едно място?
Георги Лозанов: Аз… в една къща. Впрочем това сливане ще стане за един голям анализ. При това съпоставителен с други медии, които функционират заедно съвместно.
Водещ: Би Би Си, сигурно…
Георги Лозанов: Би Би Си, в повечето европейски развити европейски държави е така.
Водещ: Добре, закона кога ще бъде готов и какво ще произтече от това за директорите на БНТ и БНР след като влезе в сила?
Георги Лозанов: Вижте, аз не знам точно кога ще бъде готов, не е бърза работа. Някъде към края на годината трябва да е написан на експертно ниво проекта, според нашия така заповед, министър председателя да бъде назначена група с тази задача. Горе долу това е реалистично, разбира се през публичните дебати. Даже ето използвам случая, тука през екрана на обществената медия да кажа, че първия такъв дебат ще е края на месец юли. Голям дебат по основните теми закона. Като е важно да го пишем всички заедно, тъй като върху всички заедно той ще се стовари неговата мощ. Да се надяваме, че ще е мощ. И след това вече през следващата година той трябва да мине по своя път, институциите – Министерски съвет, Народно събрание. Така, че може би догодина, не казвам точно кога може да влезе в сила, живот и здраве.
Водещ: Кога ще стане ясно, какво ще стане…
Георги Лозанов: Какво ще произтече, ако Вяра което аз много се надявам, се е усетило нейното присъствие и способността да справи с медията в тази ситуация, съм сигурен, че законодателят ще намери начин да запази нейната роля през едни преходни разпоредби на директорите на сега действащи директори. Поне да си довършат мандата. В някаква роля а новата структура.
Водещ: Добре, приключваме. Само да ви питам, след няколко години, не знам пет, десет, 15, къде виждате обществените медии като рейтинг, като влияние. Дали европейския модел или американския ще се наложи. В САЩ обществените медии имат много нисък процент на рейтинг, на гледаемост, на слушаемост!
Георги Лозанов: Аз съм голям оптимист за бъдещето на обществените медии, защото ситуацията на цифровизация на многото канали, на влиянието на пряко на зрителя, силно ще нараснат комерсиализацията на медиите и битката и комерсионните битки. Така, че обществените медии ще бъдат един остров, така да го кажа комерисиално море на смисъл и радост.
Водещ: Добре, много ви благодаря, така Георги Лозанов беше наш гост.
Георги Лозанов: Благодаря ви. 

Вяра хваща метлата в БНТ

в. Стандарт | Теодора ЙОЛЧЕВА | 16.07.2010

СЕМ избра Анкова за шеф на "Сан Стефано" 29, новинарката с нов екип от 1 август

Всички шефове на дирекции в БНТ – на кастинг. Началниците на отдели ще трябва да защитават концепции и да представят идеите си за развитие пред новия Управителен съвет на телевизията. Това обяви новият генерален директор на държавната телевизия Вяра Анкова броени часове, след като СЕМ я избра за първия пост на "Сан Стефано" 29. Чаровната новинарка удържа пълна победа над конкурентите, като получи 100-процентова подкрепа от медийните надзорници – 5 от 5 възможни гласа. Сребърният медал в конкурса за изпълнителен директор остана за Люба Кулезич, която на предварителния рунд получи подкрепа от председателя на СЕМ Георги Лозанов и София Владимирова.
Анкова спечели надпреварата с вижданията си за реформа, диалогичност и доказания си успех като шеф на Информационната дирекция, поясни шефът на медийните надзорници.
Други двама от смятаните за сериозни претенденти – Радомир Чолаков и Светлана Божилова, не получиха по нито един глас. Като недостатък на техните програми беше отчетен прекалено експертният подход към управлението на телевизията.
Самата Анкова не присъстваше на момента на триумфа си. Макар и задочно обаче, тя получи първата си задача от Георги Лозанов. Веднага щом одитът на Сметната палата за финансите в Националната телевизия стане ясен, той трябва да бъде внесен за обсъждане в Съвета, заяви шефът на СЕМ. По неговите думи въз основа на финансовата картина в телевизията, новият изпълнителен директор трябва да построи и програмата си за управление. Очаква се журналистката да встъпи в новата си длъжност на 1 август. Тогава сегашният генерален директор на телевизията Уляна Пръмова ще подаде предсрочно оставка. Така тя дава бързо шанс на наследничката си да окомплектова екипа, с който ще работи, и да направи антикризисен план на "Сан Стефано" 29. Молбите си за напускане ще подадат и тримата членове на Управителния съвет.
Новината за избора на Анкова предизвика фурор в редиците на телевизионерите. По-голяма част от тях бяха обявили предварително подкрепата си за журналистката. По думите на Лозанов, рамото от професионалните организации също е казало тежката си дума при избора на СЕМ. В конкурса за шеф на БНТ Вяра Анкова беше подкрепена от 50 обществени организации.

Стр. 5

Вяра Анкова, новият генерален директор на БНТ: Ще има дебат за новините на турски

в. Република | Виолета РУСЕНОВА | 16.07.2010 

ВЯРА АНКОВА е родена на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Дълги години работи като репортер, редактор в БНТ, един от първите водещи на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините. Специализира журналистика в САЩ, щата Уисконсин, малко след това спечелва конкурс за специализация по журналистика в Си Ен Ен, след това става стрингер на Си Ен Ен от България в програмата "World report". Специализира и журналистика в Би Би Си. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина. От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията.

- Съвременна телевизия ли е БНТ, г-жо Анкова?

- БНТ трябва да изпълни много критерии, за да стане съвременна телевизия. Не казвам, че тя е несъвременна. Има програма, която се базира на съвременни стандарти, на модерна визия, но има и много, много неща, които да променим.

- Няма как да не попитам и за мнението Ви за новините на турски?

- Вижте, всички обществени телевизии имат предавания на майчин език. Проблемът, който идва от турските новини, е че БНТ е с един канал. Ако нямахме един канал, този проблем нямаше да е на националната телевизия. Защото всички обществени телевизии имат такива предавания, на вторите или регионалните канали. Така, че това е един дебат, който трябва да проведем, но съм сигурна в едно – предавания на майчин език трябва да има.

- В Закона за радиото и телевизията е записано, че всеки етнос може да има новини на своя език, това значи, че могат да се появят претенции и от други малцинства?

- Трябва да има предавания, и говорим за етноси, които имат писменост и това е в цял свят. Може да има предавания, които предават проблемите на тези етноси и ние имаме такива. Но когато се говори за предавания на майчин език, винаги се има предвид нещо друго. Дайте да видим какви продукции на майчин език трябва да извадим, къде трябва да бъдат разположени.

- Какви идеи имате за нови обществени формати като "Голямото четене", например?

- Аз имам много идеи за такива предавания, но нека да видим каква е финансовата възможност. Защото всичките наши европейски обществени партньори почти всяка година вадят по два, по три големи обществени формати. Ще се обърнем за едно ключово партньорство към Би Би Си, като бих нарекла тази телевизия "майката на форматите", защото те имат най-много такива формати годишно.
Ще се обърнем за партньорство към канадската обществена телевизия, с които вече реализирахме формата "Големият избор".
Смятам, че откъм идеи за формати няма да има проблеми. Проблемът е дали ще можем финансово да ги обосновем.

- Една от идеите Ви е за разработване на интернет пространството, как гледате на предложенията властта да контролира мрежата?

- Аз съм против регулацията на интернет пространството, лично аз, като потребител. Но трябва да има някаква законова база от гледна точка на престъпност, на криминални прояви Но мислите и идеите на хората не могат да бъдат контролирани и затова това пространство е толкова силно навсякъде.

- Ще Ви помоля да припомните позицията на БНТ, когато Бойко Борисов разпрати писма до медиите с питане дали усещат натиск.

- Позицията на БНТ беше изразена от генералния директор на телевизията тогава Уляна Пръмова и тя беше, че натиск върху Българската национална телевизия не е оказван. Аз мога да изразя позиция като директор " Новини и` актуални предавания" и да Ви кажа, че най-малко може да бъде оказван натиск върху обществена телевизия. По простата причина, че тук журналистите вече имат лична, изградена съпротива срещу цензурата; създали са си една чувствителност от това, че БНТ винаги е обвинявана в някакви цензури поради това, че е държавна телевизия. Но като човек, работил непрекъснато в "Информация", Ви казвам, че дори и да има и най-малкия натиск, той не може да остане скрит. Вие щяхте да го разберете веднага. Точно, защото има такива мрежи като " Фейсбук", в които дори и да не беше официално казано от журналистите, щеше да бъде описано.

- Запознахте ли се вече с цифрите, разпространени на изслушването Ви в сряда (разбивка на това колко струва едно предаване "В неделя с" – бел. ред)?

- Те бяха дадени от една от кандидатките. Не мога да имам позиция все още, защото тепърва ще се запознавам с много и различни видове документация. Показаното тогава беше не документация, а информационната справка от различните дирекции.
Аз съм избрана днес (вчера – бел. ред.), не мога да направя и такъв подробен анализ. Но, ако трябва да направя това проформа, мога да ви кажа веднага отговора ми. Но говорим за един сериозен анализ спрямо цялата финансова ситуация на телевизията и спрямо предаванията.
Нека да видим трябва ли да имаме развлекателни предавания, в кои пояси трябва да ги разположим, колко от парите, които ни остават, трябва да са за развлечение. Всички съвременни обществени телевизии правят такъв анализ, това ще направим и ние.
Не искам да има позиция в моята програма, която да касае едно или друго предаване по мои субективни съображения. Но за да мога да взема решение за сваляне на едно предаване, трябва да чуя мнението и на програмния директор и на програмната комисия.

-Имаше ли реакции, след като заявихте още на изслушането, че ще поискате оставките на всички на ръководни постове в телевизията?

-Как да реагират? Смятам, че това е нормална практика, когато идва ново ръководство. Сигурно на някои не им е станало приятно. За мен е нормално да има нов екип. Вие не очаквате ли нов екип в телевизията? Аз мисля, че първо трябва да отговорим на зрителските очаквания, защото това е телевизията на зрителя. И мен ще ме боли да махна хора, с които съм работила толкова години и с които имам приятелски отношения. И аз ясно съзнавам това, когато идвам на този пост. Обаче телевизията трябва да стъпи на професионални правила.

21-вият шеф
Вяра Анкова е 21-ият директор в историята на БНТ. Съпруга е на бившия президент на ПФК "Левски" Томас Лафчис и е майка на четири деца – Яна, Константин, Хелена Мария и Натали. Казва, че иска да върне духа в екипа и че трябва да се промени отношението към БНТ.

Стр. 9

Вяра Анкова е новият шеф на БНТ

Dnevnik.bg I Лора ФИЛЕВА I 15.07.2010

Вяра Анкова е новият генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). Тя беше избрана единодушно от Съвета за електронни медии (СЕМ) след явно гласуване.

"Обещавам много усилия и много работа, както и прозрачност на всички управленски решения на БНТ. БНТ трябва да намери начин да привлече приходи, като това не трябва да е само от реклама, а и европейски програми, копродукции и други", заяви Анкова малко след като беше избрана.

За нея много силен кандидат е била Люба Кулезич, която е показала визия и анализ за изграждане на съвременна телевизия.

Вяра Анкова показа, "че от БНТ може да направи програма. В договора й трябва да бъде заложено как ще излезе от кризата", коментира след избора председателят на СЕМ Георги Лозанов. Според него не може да се взимат предвид съмнения за това, че Анкова е участвала в схеми за източване на БНТ, "просто защото няма доказателства за това".

Според члена на СЕМ Ани Хаджииванова Анкова е единственият кандидат, който не е изневерил на медията си, което е важно, защото показва лоялност, особено в днешни дни. По думите на Хаджииванова от концепцията на Анкова личи, че кризата може да бъде преборена с развитие.

Анюта Асенова смята, че Вяра Анкова е показала компетентност, професионализъм, конкретност и прецизност. На нея особено й е допаднала визията на Анкова за екипност.

Според Георги Стоименов голямо предимство на Анкова е, че тя е шеф на дирекция "Информация" в БНТ, има критичен анализ и ясна визия за напред.

Другата основна номинация беше на Люба Кулезич. Тя беше предложена от члена на СЕМ София Владимирова и председателя на СЕМ Георги Лозанов. Те двамата номинираха също и Вяра Анкова.

По думите на Владимирова в концепцията на Кулезич е имало висока степен на критичност, необходима за здравето в БНТ. Според Владимирова Анкова обаче се е придържала строго към реалността и не се е уплашила от въпросите въпреки напрегнатата атмосфера.

Според Лозанов концепцията на Кулезич е била като страстен артистичен одит на БНТ. "Все пак има дефицити – страда от импресионалистичност. Има и хиперболизация – не ми допадна абсолютното отрицание на програмата на БНТ в момента, дори по отношение на новините", обясни той.

Кандидатите за поста бяха общо шестима – Радомир Чолаков, Радостслав Главчев, Светлана Божилова, Любица Кулезич, Александър Бешков и Вяра Анкова. Седмият кандидат, подал документи за участие в конкурса, беше Емилия Стоева, но техническата комисия по проверка на редовността на документите не я допусна до събеседване, тъй като не отговаря на условията на конкурса да има петгодишен трудов стаж в телевизия.

През последните три дни кандидатите представиха своите идеи какво ще променят, запазят, развият в държавната телевизия. Всички бяха внимателни към темата за съкращения в БНТ, споделиха откровено скептизицъм дали ще успеят да са готови за планираната за 2012 г. цифровизация (миналата седмица настоящият генерален директор Уляна Пръмова предложи отлагане на срока) и демонстираха готовност да направят бюджета на медията максимално прозрачен. Конкурентите бяха единодушни, че липсва достатъчно култура, изкуство и образование в програмата на държавната телевизия.

Вторият мандат на досегашния генерален директор на БНТ Уляна Пръмова изтича в края на септември, но тя вече обяви, че ако новият директор бъде избран по-рано, ще се оттегли от поста си предсрочно.

Фотограф: Цветелина Николаева, в. Дневник

Оригинална публикация

Битката за БНТ приключи, победителят ще триумфира днес

в. Сега I Галя ГОРАНОВА I 15.07.2010

Единият от кандидатите отпадна по трасето и накрая финишираха петима

СЕМ приключи вчера изслушванията на кандидатите за генерален директор на БНТ и днес с явно гласуване ще избере победителя. Шестима подадоха документи за участие, но до края останаха петима, след като бе установена принадлежност на Александър Бешков към бившата ДС. Радослав Главчев пък, който се явява за 8-и път, участва по-скоро формално.

Четиримата останали претенденти – Вяра Анкова, Люба Кулезич, Светлана Божилова и Радомир Чолаков, обещаха радикални реформи, въвеждане на продуцентска система, отстояване на обществения характер на БНТ. Повечето са на мнение, че трябва да отпадне ограничението за реклама в праймтайма на БНТ, поне докато трае кризата.

Вяра Анкова поиска държавата да се ангажира с реформата в телевизията и с предстоящата цифровизация по примера на ЕС – чрез целева субсидия или увеличаване на бюджета. Тя призова в новия закон да бъде ясно дефинирана задачата на обществената телевизия, да се допусне публично-частното партньорство, БНТ да може да участва в търговски дружества, да отпадне ограничението от 15 мин. реклама в праймтайма. Анкова отрече да е съучастник в източването на БНТ, нямала никакво отношение и към скандално раздутия бюджет на предаването "В неделя с" с Димитър Цонев. Но и не пое ангажимент да го свали от екрана.

Само Радомир Чолаков заяви, че сегашните 60 млн. лв. за БНТ са "ужасно много пари", и който не се справи с тях, не става. На въпрос за рекламата той подметна, че има идея за 2 млн. евро, но не посмя да я огласи, за да не я откраднат частните телевизии. Чолаков, който е и зам.-шеф на работната група за новия медиен закон, подкрепи сливането на БНР и БНТ и припомни, че като го предлагал още преди 15 г., бил поруган. Сега обаче идеята си проправяла път в закона. Кандидатът отписа младежката аудитория на БНТ, която била безвъзвратно загубена и предложи да се инвестира в предавания за деца.

"Ако младите видят на екрана на БНТ своите проблеми – ще гледат", опонира му задочно Светлана Божилова. Тя обеща конкурси за всичко и пълна прозрачност за разходите на БНТ. Наблегна и на стратегическото планиране. За погасяване на дълговете от 15 млн. лв. предложи заем от ЕБВР при изгодни условия. Шефката на студентската телевизия "Алма Матер" смята, че почти всички културни и образователни предавания могат да се финансират по европейски проекти. Божилова вярва, че българските домакинства биха давали по 6 лв. месечно за БНТ, ако я припознаят като "тяхната" телевизия.

Семеен канал пък се зарече да направи от БНТ Люба Кулезич. Първата й работа ще е да събере средства за култов тв сериал. Тя обеща да подчини цялата администрация на производството, защото "програмата е сърцето на БНТ". Приоритет ще й бъде създаването на журналистически стандарти. Кинокритичката се закани да провери издъно всички договори с външни продуценти и обществени поръчки заради съмненията за злоупотреби. Има идея за създаване на БНТ-колеж, в който да се обучават кадрите. "Аз не съм учила за мениджър. Аз съм мениджър по дух", обяви Кулезич.

—–ЧАДЪРИ

Политическите протекции зад кандидатите също бяха предмет на обсъждане. Чолаков декларира, че не се ползва с политически протекции, не е питал Бойко Борисов дали да участва в конкурса и няма никакво взимане-даване с президента. Люба Кулезич също изтъкна като свое предимство факта, че няма политически гръб. Същото заяви и Вяра Анкова, която за последно се видяла с президента покрай "Българската Коледа", а с премиера – още по-отдавна.