www.bnews.bg | 2010-02-01

Доскорошният журналист на бТВ, а после и на фалиралата телевизия на Иво Прокопиев ReTV Иван Бедров отскоро подпомага лидера на СДС Мартин Димитров. Това обаче не била основната му дейност, защото работел и над други свои проекти, научи от самия него BNews.
Другият журналист, който работеше като PR на "Раковски" 134, Асен Григоров, пък вероятно ще седне в стола на отстранения от ефира на "Нова телевизия" Милен Цветков. Григоров също е бивш служител на олигарха Прокопиев като шеф на фалиралата телевизия ReTV. Преди една седмица той е имал дискретна среща в центъра на София с водещата на предаването "Челюсти" Диана Найденова.
Разговорите между двамата са се провели преди многознайкото да бъде свален от екрана. Затова нищо чудно преместването на тандема в предаването на Милен Цветков да е било вече решено преди махането на Милен. Според запознати Григоров ще е само продуцент в сутрешния блок на Нова.
Милен Цветков беше изненадващо отстранен от ефир в края на миналата седмица. Екранната му половинка Лора остана сама да води предаването пред съчувствените погледи на публиката. Мотивите на ръководството на Нова бях ниския рейтинг и сбърканата концепция на сутрешното им предаване. След последните рокади по телевизиите и партийните пресцентрове явно хората, работили за Прокопиев, ще се сдобият с ключови позиции за формиране на мнение.

Оригинална публикация

www.bnews.bg | Валерия Касиян | 2010-01-29 

Медиите искат да си гарантират политически комфорт в отношенията им с властта, убеден е Георги Коритаров. Според Георги Лозанов пък Нова телевизия търси по-улегнал водещ от Милен Цветков.

Свалянето на Милен Цветков от Нова телевизия бе обяснено от неотдавнашният водещ в същата медия Георги Коритаров като един Сталинистки принцип. „Той гласи: няма човек, няма проблем. А в конкретния случай – няма журналист, няма проблем”, коментира журналистът пред BNews.
Коритаров наблюдава деградация на сериозните телевизионни предавания и личности напоследък. Според него с рокадите в дадени предавания медиите искат да си гарантират политически комфорт в отношенията им с властта. „От Нова телевизия обясниха напускането на Милен с ниския рейтинг на предаването. Само че останалата част от екипа остава. Следователно причината е друга”, констатира Георги Коритаров.
Медийният експерт Георги Лозанов пък предположи, че именно Милен Цветков смъквал рейтинга на „Здравей България”. „По отношение на Милен накрая се създаде впечатление за известна фриволност и агресивност спрямо зрителите. Може би медията ще търси по-улегнал водещ”, коментира той. Освен това експертът припомни, че в момента между двете частни национални телевизии тече ужасно конкурентната битка. „В която Нова не е печелившият участник. Затова се търсят форми, които да доведат промяна на балансите”, добави Лозанов.
Разговорите с двамата можете да чуете във видеосекцията.

Оригинална публикация

в. Новинар | Любен ДИЛОВ-син | 2010-01-28 

Всеки сам си е виновен за това, което дават по неговия телевизор

Това е история за вярност и предателство, за лекомислен късмет и упорит труд, за внезапни прозрения и трайни заблуди. История за скромността на различието и еднаквостта на суетата, описваща как бунтът се превръща в конформизъм, парите в мечти, а мечтите в пари прим. История, която – както и да бъде разказана – все е истина. Историята на студентското предаване "Ку-ку" и какво се случи с хората зад и пред кадър. История, която ще бъде разказана един ден съвсем подробно, но не сега. Не сега.
Свободата е като хляба
казваше бай Радой Ралин – всеки ден го месиш, втасваш, печеш и изяждаш. Студентското предаване "Ку-ку" е сред първите сладки залци на свобододумието, омесени веднага след ноември 1989-а и изяждано неведнъж от създателите си. След това месено отново и оставяно да втасва в други нощви… Първото му излъчване е на 27 януари 1990-а. Почти едновременно със старта на дългия преход на българите през посттоталитарната пустиня. Не знам дали създателите на това предаване сме съумели с "Ку-ку" и многото му производни да съкратим 40-годишния библейски път, в който трябва да умре и последният, помнещ робството. Със сигурност сме го направили по-весел и по-свободен. Българите, водени от налудни Мойсеевци, говорещи всеки със своя си горящ храст, днес – съвсем закономерно на двадесетата година решиха, че ще се доверят на пожарникар. Студентите от "Ку-ку", които стартираха с пророческата дискусия "може ли човек да спре танк", днес в болшинството си самите са танкове – някои с цели армии зад тях, а други – самотни парчета метал от отминала слава, маркиращи невидими граници на свободата в медиите, политиката, стопанския и културен живот.
Ку-ку хората са далеч по-интересни от историята на самото предаване
защото хрониката на телевизионните превъплъщения е кратка: От 1990 до 1994-а – "Ку-ку", до 1998 – "Каналето", до 2001-а – "Хъшове", след това "Шоуто на Слави", "Шоуто на Канала", изобщо – шоу. Голямото атомно избухване от декември 1992-ра. Делото за "Козлодуйското Ку-ку", партията "Народно движение Ку-ку" – единственото официално забранено политическо движение с решение на Върховния съд от март 1995-а и появата на Движение "Гергьовден", трите издания на Националната Ку-ку Академия, заменени за кратко от "Ордена на Каналето", "Пътнико Виден, пътнико off" от ноември 1997-а, първото издание на "Хъшове" от февруари 1998-а – това са големите видими избухвания на антиконформизма в двайсетгодишната история на ку-ку хората.
Но зад тези събития има много други случки. Едва ли си даваме сметка колко много неща бяха направени за първи път от кукувци. Като се започне от първата частна продукция в БНТ, мине се през Ку-ку маГЪЗините, първият сатиричен ежедневник – вестник "Ку-ку", и първото национално частно радиопредаване – "Славата на Слави", и се стигне до цигарите "Ку-ку international – Раris, London, New York… Gorna Djumaya", вафлите "Ку-ку" и течния шоколад "Паста за цапане на зъби – Ку-ку". Свиканият за записа на първия ку-ку албум – "Ръгай чушки в боба" "Ку-ку бенд" вече 18 години, с 19 собствени албума и с 10 национални турнета е едно от най-ярките музикални явления в новата българска история, а за композиторската дейност на триото Герасим, Годжи и Евгени Димитров-Маестрото не съм сигурен дали трябва да им се направи паметник или веднага да бъдат разстреляни. Въпреки че едното не изключва другото…
Успоредните жития на изключително талантливите създатели и автори в "Ку-ку" са още по-богати и интересни. Режисьорите Християн Ночев, Нидал Алгафари, Георги Торнев, Илиян Джевелеков и Ивайло Палмов, Владислав Карамфилов-Въргала, Ники Русакиев и Стефка Райкова създават и днес изключително ярка телевизия и маркират българското кино – от "Граница" и "Пантуди" до "Дзифт". Продуцентското развитие на Слави, Камен, Курумбашев, Торнев и Токмакчиев, Евтим Милошев, Джевелеков и Матей Константинов заслужава поне петтомна история и десетки дипломни работи. Същото важи за творчеството на авторите зад кадър – Соня Момчилова, Жени Костадинова, Мартин Карбовски, Кайо и Аци, Росен Петров, Иван Ангелов, Ивайло Вълчев, Тошко Йорданов и Ники Русакиев, Ани Узунова, Августина Донкова, Боян Георгиев и по-късните автори начело с Иво Сиромахов. За някои от тези фигури в България се знае обидно малко. Едно от най-свежите ку-ку присъствия зад кадър – Нели Андреева, в момента е директор в "Холивуд рипортър", а едно от най-трудните за описване лица – незаменимата Диана Младенова – измина пътя от секретарка в телевизията през режисьор на пулт до най-страховития изпълнителен продуцент, раждан някога на тези географски ширини. Напоследък извън центъра на прожекторите са фантастични лица като Ангел Манов, създателя на първото куклено шоу "Пипе", Мишо Ланджев – художник и режисьор, изключителния имитатор Стефан Рядков, създателя на "Мрежата" Жоро Крумов и още десетки личности, допринесли за удивителното стилово и художествено разнообразие на ку-ку продуктите.
Влиянието на ку-ку хората в медиите прилича на нещо, измислено от Дан Браун
Любителите на конспиративните теории биха могли да построят доста стройна теория за това как електронните медии бяха превзети неусетно от кукувци. Ето само някои от имената, били ку-ку звезди, преди да се появят самостоятелно в ефира, на сцената или в пресата: Радослав Чолаков и Радо Гълъбов, Влади Въргала, Август Попов, Милена Милотинова, панорамният Бойко Василев, вездесъщите БНТейци Станислав Терзиев и Петър Данданов, Жени Атанасова, Мариета Фидосиева, Милен Цветков, Жоро Крумов, Маринела Липчева-Вайс, Марта Вачкова, Васил Василев-Зуека, Слави Трифонов, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров, Мартин Карбовски, незабравимото лице на "Лица" – Ани Узунова, оставящият ги да говорят Росен Петров, Евтим Милошев, създателят на поп-фолк журналистиката Светльо Дукадинов… Всъщност спирам с изреждането, защото това са само част от лицата на "Ку-ку", а хората зад кадър са стотици и практически няма сериозно медийно явление през последните 20 години, в което сериозно да не са замесени кукувци. Курумбашев настояваше по случай 20-годишнината на "Ку-ку" да се съберем и да се извиним за всичко, което сме причинили на българите през тези години – за политическите и естетическите им избори, за неразбирането, че всеки сам си е виновен за това, което дават по неговия телевизор… Страхувам се, че ако наистина седнем да го правим, това ще отнеме време до 30-годишнината на "Ку-ку", когато ще трябва да започнем да се извиняваме за случилото се междувременно.
На БНТ кукувци дължат всичко хубаво и почти всичко лошо
Не бих искал този текст да прилича на поменик, но не мога да не отбележа хората от Националната телевизия, които направиха случването на "Ку-ку" възможно. От Стефан Енчев и Иван Димов, през Нери Терзиева и Хачо Бояджиев, Огнян Сапарев и Иван Токаджиев, до Иван Попйорданов и Уляна Пръмова. "Ку-ку" би било напълно невъзможно без майчинските грижи не две велики телевизионни дами – Елка Грозева и Соня Христова, както и без съучастието на почти всички телевизионери на БНТ в периода 1990-1998 година – и звездите от екрана, и хората зад кулисите. Върху "Ку-ку" през годините бяха изпитани абсолютно всички възможни форми на причудливи правно-продуцентски отношения – ако успеехме да се справим, те ставаха норма и за другите предавания. В книгата "За стърчането" е описан трогателен разговор между Слави Трифонов, Хачо Бояджиев и Красимир Гергов, в който Слави се мъчи да разбере как постъпления от 100 единици успешно се разделят на три по 50 единици. Големите скандали на десетилетието първо взривяваха отношенията с 11-ия етаж на БНТ, а чак след това плъзваха по вестниците и радиостанциите. Договорът между БНТ и "Овъргаз инк", заради който уж бяха спрени "Хъшове", е учебникарски пример за скандална манипулация. Фирмите "Ку-ку" ООД, КИД, "ДиТриК", "ТриВоДи", "Камен Во" и "Седем-осми" имат христоматиен принос не само в телевизионното продуцентство, но и като техники на стопанско оцеляване в период, когато българското законодателство приличаше на нещо, направено в час по трудово в помощно училище. БМК наложи модели на продуциране в музиката, които все още са жизнени, а определението на Оскар Уайлд "в пристъп на лудост по време на буря" е вероятно най-близкото описание на отношенията БНТ – частни продуценти в първите десет години на "Ку-ку".
Какво предстои
В несъвсем разчетения календар на маите има символ, удивително напомнящ изписването "coou-coou". Предстои да разберем какво ще стане през декември 2012 г. и как точно кукувците са замесени в края на света. Но дотогава – ако е рекъл Бог, и уникалните деца на нарисувания от Вельо Казаков и превъплътен в дунапрен от Ангел Манов, мистър "Ку-ку" не се избият помежду си – вероятно тази година в зала 1 на НДК ще има едно грандиозно събиране в чест на 20-годишнината на "Ку-ку". Датата не е много ясна, вероятно през април. Къде ще се излъчва – също. Редно е най-малкото по БНТ. Какво ще се случва на сцената – съвсем пък не е ясно, както и кой ще дойде, кой ще участва… Единственото ясно е, че с продуцирането се е заел Петър Курумбашев, чието присъствие в цялата история удивително съвпада с разчленяването на фамилията му. Най-благозвучно би следвало да я спелваме като мъдрост, нагон и хъс. Ку-ку хората, две десетилетия след 27 януари 1990-а година, продължават да са все така непредсказуеми и многолики. Генерираното от тях следващо поколение в медиите вероятно е много по-професионално подготвено, но все още далеч от простичкото разбиране – сам си си виновен за това, което виждаш по телевизията. В крайна сметка продължилият три години процес за "Козлодуйското Ку-ку" доказа, че на нито едно място в цялото предаване не се казва, че АЕЦ е гръмнала…

Стр. 12 – 13

в. Show | Камен ДИМОВ | 2010-01-27 

Бизнесменът Христо Ковачки е разлюбил бившия тв-водещ Николай Бареков и го е заменил със Слави Трифонов, разкриват запознати с игрите на олигарха. Конфликтът между Дългия и Дудука, които искат да се докопат до неограничените финанси на бизнесмена, вече стана публичен и двамата започнаха военните действия.

Преди няколко дни именно сайтът на Бареков пусна "новината", че Слави Трифонов се е заел сериозно да организира проекта, с който да влезе в политиката. Според Дудука партията на Дългия ще е скроена на принципа на Бойковата, като функцията на Цветан Цветанов ще се изпълнява от довереника на Слави Иво Сиромахов. Проектът за новата формация щял да бъде обявен официално през есента. Стратегията на Трифонов била дотогава да бъде свален от екран уж заради скандалите му с премиера Борисов.
Слави, който от доста време е на пангара заради рекламната баница в bTV и обвинения за "дърпани" проценти, се кани да се възползва от изкуствено създадената ситуация и да се представи за втори път като жертва на политически репресии, както преди години направи при управлението на Иван Костов. Според мълвата Трифонов ще го играе алтернатива на бившия си приятел Бойко Борисов, като ще се опита да вземе проценти от избирателите на ГЕРБ, които са се разочаровали от сегашната власт.
За проекта за новата партия, в която се намесва и името на сегашния президент Георги Първанов, публично обяви и добре информираният Бриго Аспарухов. "Държавният глава няма да остане пасивен след края на мандата си и най-вероятно ще създаде някаква структура", обяви бившият шеф на разузнаването и депутат от БСП.
От шоуто на Слави засега официално отричат инвазия в политиката, но според мълвата Дългия и хората му работят усилено над рекламната стратегия на начинанието.
Миналата седмица бившият авер на Слави Росен Петров разкри, че е имало партийни кроежи, като даде да се разбере, че конфликтът му с Трифонов е бил именно заради политическите му ламтежи. Дългия пък призна пред редакционната си колегия: "Хрумвало ми е, че аз мога да бъда ракета-носител в политиката". Специалното издание беше организирано, след като Бойко Борисов издаде, че Трифонов е искал да реди кабинета наравно с него и е искал да делят 50 на 50 влиянието си в ГЕРБ.
През април миналата година Слави и компания направиха опит да се напъхат в политиката, внасяйки над 70 000 подписа в подкрепа на искането за национален референдум за промяна в избирателната система от пропорционална към мажоритарна. Подписите бяха депозирани в парламента, в Министерски съвет и в президентството. Пак тогава Иво Сиромахов загатна, че е възможно Трифонов и екипът му да имат амбиции за собствена партия.
Спряганият за основен донор на бъдещата политическа формация енергиен бос Христо Ковачки е известен карък, коментират запознати. За него казват, че "има таланта" винаги да залага на куц кон и това се потвърди при опита му да нахлуе в политиката с формацията "Либерална инициатива за демократично европейско развитие" (ЛИДЕР).
Извън репликите и дупликите между Б.Б. и Слави Три, още по-интересен е заформящият се конфликт на Дългия с Бареков. Според слуховете бившият водещ на "Тази сутрин" лапал по 28 бона на месец от Ковачки за медийни съвети и услуги. Кранчето му обаче било спряно малко преди доброволно изпълнената подкана да напусне bTV. Според вътрешни източници Бареков е получил ултиматум да се изнесе скоропостижно, за да не бъде изхвърлен от телевизията. Мълвата носи, че Дудука подозирал, че Слави е виновен за сполетелите го беди и затова го атакува подмолно още преди да е започнал градежа на новата партия.

Стр. 16

в. Вяра, Благоевград | Мия ИВАНОВА | 2010-01-16

Благоевградчанките разчитат на остър език и липса на задръжки пред камера, за да спечелят място В ефир

Атрактивните и неуморни във вербалните битки тризначки Вяра, Надежда и Любов, нашумели с участието си в "Биг Брадър", кандидатстват за водещи на "Часът на блондинките" по БГТВ.
Благоевградчанките ще се борят да станат ководещи в шоуто с други блондинки, сред които има и 9-годишна кандидатка – Ивана, която вече дава заявка за истинска телевизионна кариера.
"Съвсем умишлено не ограничаваме желаещите да се пробват за водещи с измислени условия. От тях искам да са изключително провокативни, да задават неудобни въпроси и да не се спират пред нищо. Да работят в името на зрителя, а не на госта, както често се случва в българските предавания", уточнява водещата на шоуто Патриция Кирилова. Ясно е, че поне на последното условие брадърките напълно отговарят.
Кастингът е до 15 февруари, след което устатото трио и другите кандидатки ще се изправят пред безкомпромисно жури от най-авторитетните български журналисти.

Стр. 24

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН, Галена ГЮРЧЕВА, Силвия ЖЕКОВА, Георги ДЕЛЧЕВ | 2010-01-09

Свърши телевизионната кариера на Азис.

“Ти не знаеш ли, че шоуто спря? Другата седмица пускам новата си песен и пак се връщам към музиката. Вече няма да се занимавам с телевизии, които се гледат случайно. Ако отида някъде, ще е само в национална", каза вчера тв водещият.
Още по-бързо залезе тв изявата на друг популярен певец – Светльо Витков от “Хиподил". Той е свален като водещ на шумно рекламираното предаване по PRO.BG “Точно така" и на негово място се търси друго лице.
Провалят ли се певците, когато изоставят едната сцена и се качат на по-голямата, наречена малък екран?
Не веднага. А заради популярността им продуцентите продължават да разчитат на тях.
Най-големи надежди засега се залагат на Александра Раева – бившата вокалистка на Слави Трифонов. Тя заедно с Мария Игнатова ще води риалити шоуто “България търси талант" по Би Ти Ви. То тръгва напролет с амбициите да е най-гледаното нещо в тв ефира, за да прибира лъвския пай от рекламите.
Раева напусна “Шоуто на Слави" през 2007 г., обвита в слухове за връзката й с Трифонов. Тя дълго мълча за личния си живот, след което се появи няколко пъти на светски събития с Христо Сираков. По-късно разказа за друг любим мъж – Камен Атов, с когото беше пред сватба. В началото на миналата година се раздели и с него. Затова пък през трите години тя се отдаде изцяло на музиката, като успя да се реализира и в модния бизнес. През септември 2007-а представи модната си марка АGGATA. Наскоро издаде първия си сингъл Baby съвместно с българския музикален тандем Star Tattooed.
Много вероятно е Раева да се окаже успешен водещ заради школата на Слави. Досега всеки, минал през нея, продължава с добра кариера.
Другата му беквокалистка – Деси Добрева, също се хваща с телевизия – започва да води “Полет над нощта" по БНТ за 3 месеца. Тя си тръгна от Слави, за да учи музика в американския колеж “Бъркли". Преди това тук беше завършила Консерваторията. Още докато беше в САЩ, през 2006 г. Деси се омъжи за приятеля си от детинство Мартин. След като се върна, участва в конкурса за Евровизия, а миналото лято дори се кандидатира за евродепутатка от НДСВ.
Деси и Алекс имат опит от “Шоуто на Слави", но Азис се хвърли в тв водите съвсем сам и неподготвен. Изобщо не са му помогнали многобройните участия на сцената. “Беше толкова различно от това да пееш пред хиляди хора – спомня си Васил. – Трудно ми беше да свикна с аутокюто, да говоря и чета правилно. Разликата от моята сцена и водещ е като земя и космос. Справях се само с камерите." Според него хората никога не са го харесвали. “С мен се забавляват, и толкова. Аз не давам никакъвпример на младите. Докато се обличах като жена, може да съм бил по-забавен, но едва ли съм харесван от някого. Опитвам се обаче да не ми пука от тези неща." В телевизията Азис се научава да е точен, дисциплиниран и да работи в екип. Но пък не прави нищо специално, за да чете правилно. Просто го може. Още в училище печели награди за най-добър четец. Преди време Азис мечтаеше да види в шоуто си Мадона, но в момента смята, че по-актуална е Сандра Бълок, която бе обявена за най-обичана актриса в света. Иска да я разпита за чисто човешки неща като например как ходи облечена вкъщи, как се облича, като спи, обува ли пантофи. Наясно е, че за много от нещата би го излъгала.
Идната седмица Азис ще покаже новия си клип към песента, чийто текст е на юриста Добри Банев, а музиката – на Велислав Драганински.
Светльо Витков не може да се съвземе толкова бързо като колегата си. Той е в депресия, откакто е научил, че го свалят от екрана. Не си вдига телефона, не се появява на публични места.
Като певец има бърза и завидна кариера – фронтмен е на група “Хиподил", която изпълняваше парчета, написани с изумително свежо чувство за хумор. Като тв водещ обаче е най-кратко пребивавалият в ефир.
Васко Кръпката е в СКАТ. Но за разлика от всички други предавания там, в които се говори мнооого дълго, неговото е музикално. Всяка сряда от 22 ч хармониката му зазвучава от тв ефира. “Карай да върви, това е блус" стартира като радиопредаване по “Мила Голд" през 2006 г. По-късно радиото се прекръсти на “Стар ФМ", но предаването продължава да се излъчва всеки вторник от 20 ч. “Това е два часа блус от личната ми музикална колекция, която е многобогата", обяснява Кръпката.
От март 2008-а предаването тръгна и по СКАТ. Концепцията му обаче е по-различна от тази в радиото. В телевизията свирят групи на живо, много от които съвсем млади. Изключение не правят и големите в българския рок като Милена, Кирил Маричков и група “Монолит". Предаването е уникално с това, че няма сценарий. “Реших, че нямаме рокендрол групи, които да се изявяват по медиите, и много от хората не знаят какво е това български рок. Идеята е да свирим на живо и да си говорим за музикантските проблеми. Както навремето си лафехме в “Синьото кафе". Показваме и неща от кухнята като например как се създава песен. Аз не се чувствам като телевизионен водещ. Аз само отварям вратата на студиото и черпя с бира. Не вярвайте на слуховете, че няма бира", съветва Васко.
Дони е и продуцент. Един от най-успешните ни певци е и твърде добър тв водещ. Последното му занятие е музикален продуцент на “Шоуто на Иван и Андрей", както и водещ на рубриката “Дони тайм" в “Станция Нова". Кариерата му в телевизията започва през 1998 г. в детското предаване “Спукано гърне" по Канал 1. В него Дони играе ролята на възрастната госпожа Летиция Каратемелкова. След това се включва в “Мюзик айдъл" по покана на Слави Трифонов. Участва във всички броеве на риалитито и като жури, и като ментор. Паралелно с второто издание на “Мюзик Айдъл" започва работа в ТВ 2 като водещ на играта “Долен, мръсен лъжец".
“Воденето е нещо много любопитно за мен и, общо взето, отдушник. Основната ми работа е зад кадър като музикален продуцент. Един водещ трябва да е преди всичко естествен и да знае каква зрителска група търси", обяснява певецът.
Богдан Томов с най-голям стаж
Най-дългогодишният тв водещ сред музикантите безспорно е Богдан Томов. Отгоре на всичко той може да се похвали с богата музикална кариера. Започва в Канал 1 през далечната 1986 г. Водил е безброй телевизионни игри, сред които изключително любопитната “Лабиринт" в първите години след демокрацията. Последната е “Седмочувство". Тя раздаваше едни от най-големите награди в ефира, а рейтингът й беше впечатляващ. Вече не се излъчва, но не поради липса на зрителска аудитория, а заради недостига на финанси в БНТ. Богдан Томов водеше и “Музикална чуднотека", както и някои от изданията на “Златният Орфей" също по Канал 1. “Само “По света и у нас" не съм водил – шегува се певецът. – Аз съм от това поколение, когато се изискваше да имаш бързи реакции и специални умения. Сега всичко е на аутокю и всеки може да бъде водещ."

Стр. 13, 18
 

в. Галерия | Явор ДАЧК08 | 2010-01-07 | 00:00:01

Сашо Дойнов има повече ефирно време от Опра Уинфри

Така наречените риалити шоута в България родиха нова професия – телевизионно лапацало. Хора, подбрани кой знае как, изведнъж нахлуха в ефира и започнаха да приказват от сутрин до вечер. В началото темата на разговора бяха конкретните предавания от типа "Голямата уста", но лека-полека тези теми започнаха да се разширяват и въпросните коментатори започнаха да говорят по всички обществени, политически и икономически въпроси.
В това не би имало нищо лошо, ако човекът, който говори, е интересен сам по себе си или има богата култура, или специфично знание, което би представлявало интерес. Точно обратното – имам чувството, че българските всезнайковци се подбират по тъпота и баналност
И ако това може да се използва във формата "Биг брадър", то използването им в политически предавания и друга публицистика е нелепо. Онзи ден например гледах при Цветанка Ризова Сашо Дойнов, който за последните три години има повече ефирно време, отколкото Опра Уинфри през цялата си кариера. Доскоро не знаех какъв е този човек, от доловени реплики по телевизията разбрах, че е актьор. Между другото, България е една от малкото страни, в които можете да срещнете актьори, които приличат на шофьори на такси, но е изключено да видите шофьор на такси, който някога може да стане актьор. Искам да кажа, че нещата са обърнати с главата надолу. И като говоря за прилика, говоря по-скоро за манталитет. Това, което коментаторът Дойнов изобразява в ефир, е манталитетът на средностатистически български простак. При това той го прави едно към едно, без необходимата за професията му отстраненост и самоирония. В един момент не можеш да разбереш дали този човек е актьор, или е само простак.
Не искам да обидя Сашо Дойнов, просто описвам онова, което той изобразява в телевизора ми почти всяка вечер от години насам. И не бих му обърнал внимание, ако не го бях чул онзи ден да коментира политическия живот, икономическата криза, развитието на БСП от Благоев до Станишев и т.н., все теми, които Дойнов в качеството си на експерт коментира в едно политическо предаване. Човекът ръсеше баналности и глупости в продължение на 45 минути и ако беше изключение, да го отминеш, а то цялата телевизионна Нова година мина под знака на тежката простотия и вулгарност, с изключение на предаванията на Халваджиян "Пълна лудница" и "Господари на ефира", които са истинско явление в историята на българската телевизия, но това е предмет на друг коментар.
Докато слушах плоските майтапи на Дойнов и изречения от рода на "ние бате Бойко да не го мислим сега", си дадох сметка, че този тип говорене има много по-голяма традиция в новата българска журналистика. След падането на Живков тази журналистика, вместо да се еманципира от натрапения с кръв образ на човека от народа, вместо да се освободи от диктатурата на пролетариата, обяви този пролетариат за новия човек от народа и започна да го експлоатира. Кой знае защо журналистите решиха, че по важните обществени и политически въпроси последна дума в телевизионните предавания има собствената им представа за народ.
Ето каква е тя в най-общи линии: 75-80 годишна старица или 70-годишен дядо в някакво унило и бездарно българско село, носещо името Злокучене, Торбалъжи, Мировяне или Чукурово, снимани пред своята малка прогимназия на три етажа, която не е измазана, но за сметка на това разполага с широк, разхвърлян и окалян двор, който е ограден с телена мрежа, която кой знае как нахлува в българския социалистически бит. Всъщност сещам се – през лагерите, но да не се отплесваме.
Та тези полухора, които не могат да измажат собствената си къща и да подредят собствения си двор, биват питани от слабоумните журналисти следното: какво мислите за 4 и 5 блок на АЕЦ "Козлодуй", как е при демокрацията – по-добре ли се живее, или по-зле, трябва ли да има американски военни бази в България.
Но най-любимият въпрос е какво мислите за политиците. Тогава представителите на така наречения български народ започват да мучат отговори, които се свеждат горе-долу до следното: "тия, политиците, требва най-накрая да седнат и да се разберат, щото народът много страда и некой требва най-накрая и за нас да се погрижи". Глупости от този сорт.
Опитвам се да налучкам що-годе събирателен образ на тази "мъдрост", натрапвана ни през годините от българската журналистика и си мисля какво ли щеше да бъде, ако вместо оскотените от домашна парцуца и безсмислен живот социалистически селяни, телевизията в продължение на години ни беше показвала мнението на образовани, осведомени и най-вече нормални хора, независимо дали са от града, или от село.
Защо в продължение на 20 г. ние, журналистите, експлоатираме непрекъснато и само простотията на този народ, но не потърсихме човешките, чувствителни, а бих казал и здравомислещи гласове. Когато звучат тези гласове, то е или твърде рядко, или биват заглушавани от споменатата народна "мъдрост".
Именно тази традиция роди модерната професия телевизионно лапацало, в която между другото Сашо Дойнов е само едно от многото имена. Освен него има например далеч по-блестящи образци, при това с академични титли като проф. Юлиан Вучков, да речем
Това, което ми прави впечатление обаче, е примирението, с което допуснахме тези хора да бъдат обществени ментори, да нахлуват в хола ни през телевизора от ранни зори и да ръсят там простотиите си до късна вечер.

Стр. 17, 20

сп. Хай клуб | Анна МЛАДЕНОВА | 2009-12-28 

За най-празничните зимни дни в годината поканихме лъчезарните половинки на Иван и Андрей Вихра и Даниела да ни разкажат как минава коледната приказка за тях и за семействата им и предпразнично доста се посмяхме. Дано се забавлявате и вие, докато четете разговора ни, озарен от духа на поредната бяла и красива зима.
Даниела започва развълнувано, напълно в стила си: "Ние празнуваме Коледа два пъти. Както знаете, в Сърбия тя е на 7 януари. Ще е хубаво всички страни да празнуват в един ден, но пък е страхотно да папкаме празнични гозби първо при майката на Андрей и после при моята майка. Все пак получавам подаръци само 3а една Коледа." Вихра на свой ред се включва не по-малко разпалено: "А ние сме една голяма италианска фамилия, даже и на море ходим с всички роднини, лели, чичовци, баби. Естествено, така празнуваме и тези дни – на 24 декември сме у майката на Иван, а на 25-и сме у леля му и с нас са моите родители. Голям смях е. Гозбите приготвят на Иван майка му, баба му, леля му, но не и аз. A3 готвя ужасно." Даниела, която пък обожава да приготвя вкуснотии, обяснява: "Семейството на Андрей има обичай или да са при леля му, или при майка му. A3 смятам да въведа още една традиция – третата година да са при нас, така че и аз ще им готвя." Вихра се намесва: "Е, може нас да поканиш", а приятелката й отвръща: "И това вече го бях решила, но 3а 26-и, 27-и. Беше изненада, но се провали, защото вече знаеш." Сръбската изгора на Андрей описва и какво се готви в родната й страна по Коледа, или както те я наричат Божич. "Там готвим малко по-различни неща и подправки много използваме освен черен пипер и сол, и вегета, и много магданоз, босилек и дафинов лист. На празника правим баница, на сръбски се казва гибаница, но не и сарми, Защото не ги ядем постни. Приготвяме риба, пиян шаран – прави се с бяло вино и много лук, готвим боба като македонците – тафче на графче, ако знаете."
В италианската фамилия на Вихра и Иван всичко си е традиционно българско – боб, сарми, баница. "В питката всяка година бабата на Иван слага само една монета.
Изкарваме си страхотно весело, цялата фамилия са толкова смешни. Всички – баба му, леля му, майка му и моите родители се обличат интересно, слагат си разни шалове, шапки, много е забавно. Иван се облича като Дядо Коледа и изненадва дъщеря ни Ава, която е на четири, но още не е разбрала, че това е баща й, дори когато възглавницата, която си слага за корем, се подава отстрани." Най-голямата радост 3а малката Ава е, че този Дядо Коледа й дава големия чувал и тя раздава подаръците по предназначение и "никога не й прави впечатление, че баща й в този момент го няма".
В сръбското семейство на Дани пък майка й измислила всяка година да прави не питка, а различно национално ястие, в което да слага пендарата… "Пита със сирене, с праз или проя, която се прави от царевично брашно, печено е и в него се слага много сирене." На Нова година, естествено, е по-различно. Даниела и Андрей ще празнуват в Белград с приятели. "А когато я посрещнем, Андрей каза, че три дни само ще спим и ще ядем", допълва щастливата чаровница.
На Вихра пък вече не й се празнува с шумни компании, а заради малката Ава последните години семейството е оставало вкъщи, "но сега ще бъдем на гости на наши приятели".
Това, което очакват да намерят под елхата 3а себе си двете водещи, е висок рейтинг и здраве, а подаръците 3а другите Вихра вече е напазарувала. "Тази година реших на всички да подаря козметика, неща 3а разкрасяване. А Ава написа писмо на Дядо Коледа и си пожела златна каска, кукла Бейби аморе и пони. Писмото й започна така: "A3 много съм слушала тази година, моля те да донесеш подаръци на всички деца." После изброи и нас с баща й и най-накрая себе си…" Даниела пък смята в дните преди Коледа да пазарува: "Видях една много красива кафе-машина и може би това ще купя 3а нас с Андрей. Той много обича да пие кафе." Питам ги дали гледат заедно с мъжете си "Шоуто на Иван и Андрей" вечер, а те казват, че в момента всички се вълнуват и не го пропускат. "Въпреки че Иван беше толкова изморен онази вечер, че като се прибра в девет, легна и захърка", споделя Вихра, която по принцип гледа много телевизия, 3а да е информирана. "Работата ни е свързана с това все пак. Чета и много списания. Иван си пада най-вече по научнопопулярните канали Discovery, History…" Даниела се включва, като казва, че предпочита да гледа сериали като "Д-р Хаус", "От местопрестъплението"… Когато гледам нещо брутално, преди да Заспя, имам хубави сънища, а иначе често сънувам кошмари." Вихра пък отново е точно обратното – тя обича "по-лигавите филмчета – "Грозната Бети", "Отчаяните съпруги", "Лас Вегас".

Стр. 1, 11, 12 – 13

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2009-12-28 | 00:01:01

Посредствеността е по-страшна от икономическата криза и бедността

ВИЗИТКА
Валентин Танев е завършил ВИТИЗ (сега НАТфИЗ) в класа на проф. Крикор Азарян. Участва в много постановки, сред които "Хъшове", "Дядо Коледа е боклук", "Вишнева градина" в Народния театър, "Лазарица", "Мармалад" и "Фенове" в театър "Сълза и смях", "Комедия на слугите" в театър "Българска армия" и др.
Румен Угрински е завършил актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Изявява се на сцената на Столичен куклен театър.
Танев и Угрински са познати на тв зрителите от ролите си в пародийното шоу "Пълна лудница" по bTV, а от тази седмица те се върнаха на екрана като водещи на предаването "Господари на ефира" по bTV.

Отново сте водещи на "Господари на ефира" и отново изобличавате чуждите гафове. На вас случват ли ви се често такива по време на снимки? Р.У.: Редовно, на мен почти винаги. Имам проблем, че не мога да видя точно коя камера свети в момента и как се сменят, трябва да следя лампите. Затова Вальо е до мен.

В.Т.: Винаги се случват гафове, само човек, който не работи, не греши. Някои са по-смешни, други са тъпи.
Имате ли персонажи от "Пълна лудница", които са ви любими? Р.У.: Много разнообразни неща правим, всички са ни любими. В началото имах един образ на възрастната Бриджит Бардо, а напоследък ми се удава добре и ми харесва да играя подполковник Егаси Костов. В.Т.: Не е важно дали на мен са ми любими персонажите, важно е да станат такива на публиката.
Р.У.: Много харесвам някои от неговите превъплъщения -прави от воле Христо Стоичков, напоследък има един образ – Плевенлиев, а най-големият му хит в момента е д-р Фалус.
Как се подготвяте, когато пародирате даден образ? Каква е тайната на добрата пародия? В.Т.: Наблюдаваме хората, гледаме видеа с тях. Р.У.: Не че има тайна… "Добрата пародия" звучи малко претенциозно, но това е много сложна материя. Трябва да не преиграваш, да направиш образа по-плътен и по-истински. В.Т.: Да му хванеш характера на мислене, това е най-важното.
Сърдят ли ви се хората, които пародирате в скечовете си?
Майор Костов май ви се беше обидил… В.Т.: Идеята на това шоу не е да се осмиват конкретните хора, а явленията в телевизията в нашия живот, няма какво да се обиждат. Р.У.: На Запад за всеки известен човек – независимо дали е актьор или работи в друга област, се смята за връх в кариерата, ако го имитират. На нас не ни се обаждат често да ни правят забележки, това се случва предимно на продуцента.
И двамата сте актьори, какво ви привлече в телевизията? В.Т.: Това е част от професията.
Р.У.: Много е различно, в театъра живата публика ти дава много, тук на мен ми е много по-трудно. Много искам "Господари на ефира" да се излъчва на живо с публика, ще се чувствам много по-добре и по-естествено ще се получават нещата. Ние се провокираме помежду си, но ако има и зрители на живо, те биха ни заредили допълнително за импровизации. Иначе съм като глътнал бастун от време навреме.
В "Пълна лудница" играете в пародията на турски сериал "Сакъз". На какво според вас се дължи голямата популярност на тези сериали? Р.У.: Сериалите винаги са били голям хит. Помните ли "Робинята Изаура"? По-възрастното поколение, а и децата, които стоят с бабите си, ги гледат. Почти всичко там е нереално, изкуствено, сладникаво, но това е начин да привлечеш зрителя към екрана. В.Т.: Аз не бих могъл да ги коментирам, защото не ги гледам. Но от това, което съм видял, от професионална гледна точка мога да кажа, че са снимани сравнително добре, актьорите играят нормално, сценариите са долу-горе добре свързани.
Р.У.: Основният зрител на сериалите е пенсионерът, а какво му се предлага на него? Чуди се как да свърже двата края, а това е единственият начин да избяга от реалността – сериал, който да те погълне и един час да не мислиш за проблемите си.
Кои са любимите ви актьори, на които се възхищавате и които ви вдъхновяват?
В.Т.: Имам един любим филм -"Кръстникът" – там са събрани изключителен режисьор, много добър сценарий и изключителни актьори – Робърт де Ниро, Марлон Брандо, Ал Пачино. Дъстин Хофман също ми е любим.
Р.У.: Вкусовите ни се припокриват, много ми е интересно и английското кино. А в комедиен план ни зареждат "Монти Пайтън".
В.Т.: Да, аз преди няколко дни гледах "Смисълът на живота според Монти Пайтън".
Имате скечове и с политическа сатира. Кой политик бихте искали да пародирате? В.Т.: Не мога да кажа име, бих се ангажирал по-скоро с явление. По-важно е да се изобличат не определени черти на поведението на някои политик,
а начинът му на мислене. Р.У.: И аз не мога да кажа конкретен политик, който бих искал да играя в скеч, но миналата седмица в парламента гледахме едни много неприятни подмятания между двама народни представители (Яне Янев и Волен Сидеров, бел. ред.), които бяха толкова по-шли, че даже ти е гадно да се занимаваш с такава материя. Там няма какво да се пародира – толкова бяха жалки и смешни… и това са хората, които ни управляват! Идеята на пародията е да се хиперболизира това, което е направил човекът, но те достигнаха дъното.
В.Т.: Да. Най-страшното не е икономическата криза, нито това, че сме бедна държава. Посредствеността е най-страшна на всяко ниво. Когато те управляват посредствени хора, това е жалко. А изборът ни да ги сложим на власт е бил продиктуван от нашата посредственост.
През последните години български филми получават много награди на международни фестивали. Какво според вас е бъдещето на българското кино? В.Т.: Киното потегли след една дългогодишна криза, която беше изкуствено създадена. Въпросът е да не се предизвика втора такава криза. Българското кино трябва да бъде подкрепяно, защото национална култура без национално кино не може да съществува -без театър, собствена драматургия. Най-тежко това може да се отрази на подрастващото поколение. Младите трябва да имат самочувствието, че живеят в наистина културна среда – да ползват постиженията на собствената си култура и да се зареждат от тях. Р.У.: Публиката в театрите се върна и е грехота някой да направи грешката да не стимулира този вид изкуство. За съжаление в киното все още нещата са зле, но основният проблем е, че няма пари. Държавата трябва да вземе това насериозно и да се даде шанс на младите хора – не се знае откъде ще излезе нещо добро.
В.Т.: За 20 години се смениха толкова правителства и аз не съм чувал нито едно реално да си постави като приоритет културата. Всички я изтикват в задния двор и казват, че има по-важни неща за решаване, а се смениха вече две поколения.
Пораженията са налице – насилие в училищата, настъпване на чалгата…
Не може да се прескачат културни пластове, да се оставя вакуум, това се отразява пагубно и действа като бумеранг. Ако вървим по същия начин, децата ни ще продължават да излизат в чужбина, защото там интелектуалната среда е различна и материалът ще става все по-кофти, ако перифразирам думите на един популярен българин.
А телевизиите каква роля
играят в този процес? В.Т.: Много противоречива. Голяма част от некачествените предавания и телевизии възпитават много лош вкус. Р.У.: Но това е най-силната медия. Много по-лесно е за хората да гледат предавания и филми, отколкото да седнат да прочетат някоя книга или да отидат на театър.
Оптимисти ли сте за отношението на новите управляващи към културата? В.Т.: Не съм чул ясна позиция по отношение на културната стратегия в момента. Р.У.: Не знам рано ли е, но наистина не са заявили какво ще правят в тази сфера. В.Т.: По време на предишното правителство имах възможност да разговарям с бившия премиер Сергей Станишев и го попитах дали ще може от руския газ да се отвори едно кранче за българската култура, а той каза, че още е рано. За културата винаги е рано, но се боя да не стане късно.
По време на блокадата на Ленинград Дмитрий Шостакович пише т.нар. Ленинградска симфония и тя се свири в обградения град – дори по време на обсадата културата е важна, защото тя е свързана с духа на един народ. В една критична ситуация в Народния театър един мой приятел, който работи в Израел, каза, че тази страна е във война, през деня убиват деца, но вечер завесата се вдига и се играят представления. Нашата професия е много важна и това трябва да го знаят и управляващите. Политиците идват и си заминават, но имената на хората на духа остават. Никой не може да се сети името на министъра на транспорта в правителството на Любен Беров например, но всеки знае коя е Татяна Лолова.

Стр. 20