сп. Мениджър | Ивайло ДИЧЕВ | 2010-01-10

Колкото по-добри са политическите предавания, толкова по-зле е обществото

ПРИТЕСНЕНИЯТА ЗА УПАДЪКА на политическата журналистика не са само български. В английския език възникна неологизмът infotainment, съчетание от information и entertainment, с който се определя съчетанието на сериозна информация със забавление. Политическото, предполага се, е станало толкова скучно, че трябва да се предложи в атрактивна опаковка от майтапи, музика, разголени жени и тъй нататък. В битката за връщане на гражданите към публичното пространство се включиха благотворителни игри в полза на страдащите и риалити формати, където воайоризмът се преплита с каузата на етническата толерантност или активизиране на избирателната активност. Не зная дали си спомняте
новините-стриптийз, дошли у нас чрез МСАТ – след всичко, което видяхме, за мен те все пак си остават ненадминат образец на жанра.
Защо е това отегчение от публичния живот? Едни намериха причината в политическата коректност, която избягва разделящи теми. Е, да, но оказа се, че некоректният агресивен език на неофашистите също бързо доскучава, зрителят привиква на дразненията и почва да не ги забелязва. Можем да илюстрираме това постепенно привикване с трансгресивния език с упадъка на многобройните политически студиа на СКАТ, които преди години булеха духовете. Конспиративните теории, расистките обиди, популисткият радикализъм постепенно се превърнаха във всекидневие и загубиха ореола си на откровения. Т.е. ако мислим, че ефикасната политическа журналистика трябва винаги да прави нещо в повече от допустимото, бързо
стигаме до абсурд. Просто хората не са идиоти и да привличаш вниманието им с ефектни попържни е възможно само за кратко.
Други търсят залеза на политическото във фрагментирането на съвременните общества, където вече няма масово производство, откъдето изчезват едрите класови идентичности и заедно с тях – масовите партии и каузите, които обединяват. Всеки се пазари отделно, отстоява индивидуален интерес, следва собствена социална траектория. Мултиплицирането на частните електронни медии и, разбира се, възходът на интернет добавят към това едно невиждано размножаване на информационните канали. В Древна Гърция агората е била една, тъй както една е била представата за общото благо; а колко могат са бъдат днес медийните пространства, в които да се води смислен национален дебат? Когато местата за сблъсък на политически идеи, които се конкурират за вниманието ни, станат твърде много, има риск те да тръгнат в посока на стилизиране, на заемане на специални ниши и печелене на определени таргет групи. А тъкмо тук политическото се превръща в нещо друго, не в битка на идеи за общото благо, а в индивидуално предпочитание към
говорители, страсти, декори, часови пояс. Аз мисля, че упадъкът на политическото и съответно спадът на интереса към политическите предавания от края на 90-те години има и друго обяснение. За известно време светът заживя с усещането за това, че няма истински сериозни проблеми за решаване, а политиците може спокойно да бъдат заменени с експерти, които се занимават с детайлите. У нас това усещане донесе управлението на Сакскобурггота, съвпаднало със световен икономически растеж и донесло със себе си една откровено аполитична идеология. Точно като Берлускони или Саркози нашият цар тогава твърдеше, че ще управлява държавата си като предприятие. А какви политически предавания може да има в едно
"предприятие"? По определение там
едни решават, други изпълняват и гражданската енергия може само да създаде конфликти. Тази аполитичност продължи с широката коалиция на Станишев, която почти не остави място за парламентарна опозиция и зауправлява с една ляво-дясна платформа, т.е. отново съвсем аполитично. Неслучайно в целия този период политическите предавания доста залиняха, сериозните проблеми на обществото се поставяха от лежащите по диваните в "Биг Брадър", политиците танцуваха, свиреха на китари или участваха във викторини на популярни предавания. Светла Петрова се опита да замени западащия "Сеизмограф" с викторината "Пирамида" и дори БНТ1 се хвана да пропагандира четенето или историята с телевизионни игри.
И после, бих казал някъде към края на 2008 г., изведнъж нещата се обърнаха и интересът към политиката рязко се увеличи. Първо започна кризата, т.е. случи се истински важно, разделящо събитие, което
истински стресна хората. Казвам нещо тривиално: хората се вълнуват от политика тогава, когато става нещо сериозно, във време на войни, кризи, преврати, земетресения. Когато е съдбовно важно в коя посока ще тръгне страната им. Някак твърде много свикнахме с циничния поглед към света на маркетинга и забравихме, че има истински важни неща – безработица, социална справедливост, фискално преразпределение, разпадаща се държавност.
Кризата съвпадна в България с невиждания изблик на недоволство към тройната коалиция, съчетаващ антикомунистически (БСП) и националистически (ДПС) елементи. Темата за корупцията и нуждата от наказания сякаш концентрираха усещането за несправедливост, натрупано през всичките тези 20 години на бандитски преход.
Но политиката се върна на публичната сцена не просто защото хората искаха възмездие – това те искат отдавна. Работата е там, че през 2009 г. се появи усещане, че нещо може да се промени, нещо зависи от твоето мнение. Не искам тук да обсъждам настоящото правителство и това кога точно то ще разочарова българските граждани на свой ред. Обръщам внимание на този най-важен фактор за мобилизиране на политически енергии: представата, че пред обществото има избор, че не всичко е решено предварително. Политическото е било винаги свързано с участие – в едни случаи гласуват, в други тръгват на война, в трети просто
крещят на площада. Там, където от теб се очаква само да съзерцаваш, сме в регистъра или на ритуала, или на забавата.
В тази перспектива можем да разберем и посоката, в която вървят успешните политически предавания днес. формулата "има събития, възможен е избор, аз участвам" най-добре ми се струва въплътена от "Референдум" на БНТ1. Това предаване, макар да носи негативите от спадащата популярност на държавната телевизия, успя бързо да се наложи с едновременно конкретните и разделящи теми, които представя със сериозния дебат и най-вече с възможността зрителят да участва, като гласува и вижда своя вот в реално време на компютърни графики. Вярно е, че ако се замислим, тези гласувания са леко глупави – и какво, като се изобразява мнението ти на екрана? Ще промени ли нещо? Но хората имат чувството, че се чува гласът им – особено след
усещането за победа над политическия елит, създадено от помитането на тройната коалиция, това все още работи.
По-класическата форма е зрителят да бъде индивидуализиран, да му се спомене името, да се прочете въпросът му. В по-монологичното "Сеизмограф" по bTV усещането за това, че нещо се случва пред очите ни, че участваме в решаването на публичните дела, често идва от връчването на прошение от някакъв зрител на важния гост, който се ангажира обезателно да реши въпроса. Това действа като един вид гражданска лотария, при която само един печели, но всички си представят, че биха
могли да са на негово място. Критиките към това предаване, както и, разбира се, към "Панорама" са, че наместо да притискат политиците с неудобни въпроси, те им дават възможност спокойно да развиват тезите си и по този начин да запушват критичния дебат. Но въпросът има и друга страна: зрителите искат да имат пред себе си
големия началник (именно представен в цялото си великолепие, не под натиск) и да се обърнат към него директно. Ако класическата демокрация беше превърнала в норма личния контакт с избирателя, днес интерактивността е станала абсолютен морален императив: смяташ, че имаш правото да заговориш за политика на неговия блог, да се обадиш по телефона и да чуеш гласа си от екрана, да получиш личен отговор на имейла си.
Нова ТВ с "На четири очи" печели с човешкия фактор, със задушевния формат, откровенията, темите, близки до хората. Сериозни политически въпроси, например как ще се финансира културата, се смесват със смели въпроси за това откъде г-н Рашидов има толкова много пари. И, разбира
се, като лайтмотив непрекъснато тече темата за изоставените сираци, болните, за народопсихологията, от която все си страдаме. Как се преплитат "човешките" теми с важните политически алтернативи пред обществото? Разбира се, тук няма рецепта, но очевидно първите създават един вид
доверие към предаването, вярност към продукта, поддържат, така да се каже, канала – когато възникнат драматични теми, те естествено се надграждат върху тях, без да разрушават цялостното усещане за културност, задушевност, за "трайните неща".
Може би в дългосрочна перспектива тази формула ще се окаже най-печеливша. Нарастването на интереса към политическите предавания едва ли е трайно явление. В момента, в който обществото се успокои и стабилизира, политическите предавания отново ще пожълтеят, ще се обърнат на шоу. Обратно: нека се надяваме политическите предавания скоро да бъдат наново изместени от разни форми на инфотейнмънт, защото колкото подобри политически предавания – толкова по-зле е обществото.

Стр. 108 – 109

в. Телеграф | 2010-01-10 

Дискусионното предаване на Диана Найденова "Челюсти" падна от екрана на Нова тв от началото на тази година. Тв ръководството ще му търси друг, по-атрактивен час на излъчване. Досега медията го пускаше в негледаемото време -13 ч. Точно това е причината почти никой да не чуе журналистката да обявява в края на 2009-а спирането на "Челюсти". В Нова тв се обсъждат два варианта: или да тръгне сутрин, или като част от блока на Милен Цветков и Пора Крумова, или да бъде веднага след него.

Стр. 2

в. Монитор | Светослав ПИНТЕВ | 2010-01-09

Деси Добрева се завръща в предаването "Полет над нощта" на Българската национална телевизия, което тя водеше, преди да замине да учи в музикалния колеж "Бъркли", Бостън, където завърши с пълно отличие. "Обади ми се Хачо Бояджиев и ми предложи. Няма кой друг да ми звънне, той е шеф на шоуто. Съгласих се отново да стана водеща на "Полет над нощта", защото много обичам това предаване, но никакви други подробности не сме уточнявали. Просто дадох съгласието си. В понеделник ще бъда в София, за да отида на среща с Хачо в телевизията. Тогава ще разбера всичко", призна пред "Монитор" бившата певица в "Шоуто на Слави" , която в момента отдъхва в родната си Варна. Тя дори не знаеше, че от БНТ планират да води шоуто три месеца, а после да я смени младата Константина Петрова.
Наскоро Деси се прибра от турне в 14 града на САЩ и Канада, където беше по покана на местните български общности.В престижното заведение в Лос Анджелис Aqua Lounge, редовното място за посещение на актьорите Дан Куейл и Джеф Голдблум, тя пяла два дни след като там се изявила самата Бионсе. "Беше чест за мен да съм на същата сцена", призна русокосата певица. В заведението на пъпа на Бевърли Хилс я аплодирали тъстът на Том Ханкс – Асен Уилсън, световната шампионка по бокс Дейзи Ланг, репортерката на Hollywood Reporter Heли Андреева, американският актьор Жилон Вановер (играещ ролята на българин в новия филм Dream in American).
“Той се научил на няколко нашенски хора, въобще станал си истински българин." Финалните ми концерти бяха в Питсбърг, Орландо и Форт Лодърдейл, където не бях ходила никога. Там наблизо имаше едно градче, в което преобладаващата част от населението са българи… Можех да остана още малко в САЩ, но имах предварително поети ангажименти във Варна на Нова година. Наложи се да пътувам навръх Коледа", разказа Деси Добрева. Турнето на певицата в САЩ се казваше "Пътешествие до България".

Стр. 56

в. Новините днес | Димана ДОЙЧИНОВА | 2010-01-05 

- Г-н Сиромахов, напоследък открито критикувате премиера Бойко Борисов. Политическата сатира и неговото окарикатуряване в лицето на актьора Краси Радков плод на какво е?

- Нашият екип прави политическа сатира от 1991 г. – времето, когато сегашният премиер е бил бодигард на Тодор Живков. В продължение на 20 г. в предаванията "Ку-ку", "Канапето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави" ние постоянно сме осмивали властта и сме се подигравали на Виденов, Костов, Сакскобургготски, Станишев. Сега поведението ни не е по-различно. Различна е само медийната среда – В момента почти всички медии се надпреварват да се обясняват в любов на кабинета. Нещо, което е твърде далеч от представите ни за журналистика. Журналистика няма. Всичко е само безсрамен пиар. Медиите са се превърнали в пропаганден бюлетин на властта. И затова хората им обръщат гръб.

- Г-н Сиромахов, в интервю от последните дни премиерът Борисов си обяснява нападките от ваша страна заради амбицията на Слави Трифонов да държи в ръцете си 50% от електората на ГЕРБ. Доколко сериозно е това изказване?

- Звучи несериозно. Не мога да си представя, че някой би искал да държи 50 процента от Цецка Цачева например.

- Със зъби и нокти се борихте да промените избирателната система у нас. Мажоритарният вот обаче като че ли не се получи – ще продължите ли да поддържате гражданските инициативи?

- Разбира се. Убедени сме, че мажоритарната система е много по-добра от пропорционалната. Ако депутатите се избират мажоритарно, те носят реална отговорност пред избирателите и не може да се стигне до циркове от типа "Тагарински", на които сме свидетели във всеки един парламент. Пропорционалната система е удобна на негодниците и затова те не искат да я сменят.

- Доста пъти сте споменавали, че медиите осигуряват комфорт на политиците. Каква е журналистиката днес през вашите очи?

- Журналистика няма. Всичко е само безсрамен пиар. Медиите са се превърнали в пропаганден бюлетин на властта. И затова хората им обръщат гръб.

- Ако бяхте лекар специалист, каква диагноза бихте поставили на управляващите?

- Не съм лекар, но състоянието на обща безпомощност пред проблемите е очевидно.

- Открихте ли вече по-сериозни грешки в решенията, които взима кабинетът на ГЕРБ?

- Засега решения няма, има само хаотични импровизации. Много тревожно е намерението да се подслушват телефоните на гражданите, да се следи личната им кореспонденция. Правителството изглежда смята, че всички български граждани са потенциални престъпници.

- Смятате, че българският елит е просто една "сбирщина от тъпаци". Освен това сравнявате политиците с чалга певиците. Какво по-точно е общото между тях?

- Ценностите, които изповядват. Дай да ядем, да пием, да се чукаме, майната им на всички. Такова мислене е разбираемо в развлекателния бизнес, но когато този манталитет се пренесе в политиката, става опасно за всички. Силиконовите политици вече са повече от силиконовите певици.

- Кой е първият човек, за когото се сещате и смятате, че се е взел насериозно без реални заслуги?

- Много са. Ако тръгна да ги изброявам, със сигурност ще пропусна някого. Идете на някое "светско парти" и ще ги видите всичките събрани накуп.

- Българската патриаршия определи като недопустими тенденциозните скечове на актьора Краен Радков в образа на отец Нафърфорнй. Смятате ли да спрете с шегите по адрес на Църквата?

- Ние не сме първите, които се шегуват с духовенството. Преди нас са го правили Чудомир, Елин Пелин, а в световната литература – Чосър, Рабле, Шекспир, Бокачо. Свещениците не са привилегирована каста и няма как да притежават имунитет срещу шегите. А ако някой няма чувство за хумор и се обижда, това си е негов проблем.

- Мислите ли, че младите не отделят достатъчно внимание за собственото си културно развитие?

- Не мисля. Във всяко поколение има качествени хора. Но за съжаление средата не им дава възможност за нормално развитие. Затова всички умни емигрираха, тук останахме само остроумните.

- На пазара излезе поредната ви авторска книга – "Няма смисъл". Кои са нещата, които имат смисъл за вас?

- Усмивката на любим човек, умен разговор с приятели, неочаквана подкрепа от непознат.

- Не се ли притеснявате, че хората, които осмивате в книгата си, ще ви се разсърдят за по-грубичките шеги?

- Не, защото повечето от тях не могат да четат (смее се).

- Женен сте и имате двама сина. Остава ли ви време за семейството с тази интензивна работа?

- Старая се така да организирам времето си, че да отделям нужното време за най-близките си. Но невинаги ми се получава за съжаление.

- Кой образ най-много харесвате в "Шоуто на Слави" – Яне Янев, Бойко Борисов, Ахмед Доган или Цветан Цветанов?

- Харесвам всички образи, защото са създадени с много вдъхновение от сценаристите и актьорите на шоуто. Не мога да отделя един и да кажа – този е най-добрият.

- Пожелайте нещо на българите и читателите на вестника за новата 2010 г.

- Пожелавам им здраве и умно отношение към събитията.

ИВО СИРОМАХОВ

е роден на 29 декември 1971 година в София. През 1990-а завършва Националната гимназия за древни езици и култури. Висшето си образование завършва през 1996 г. в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. Работил е в БНР, после във вестник "24 часа", където завежда отдел "Култура". Там пише главно политически фейлетони. Негови текстове са излизали и в множество списания като "Playboy", "Егоист", "Мах" и др.
Автор е на 5 книги, като последната му – "Няма смисъл", пожъна голям успех.
Женен е, с двама сина.

***

Крилати фрази:

За пръв път излях писмовно душата си в 4-ти клас. Пробвах се в любовната поезия, но след дълги напъни стигах до следното: "Цъфна трънка, цъфна вънка, вънка, вънка, цъфна трънка".
Още тогава усетих, че с подобни творби не бих могъл да си осигуря място в пантеона на безсмъртните поети. Затова се отказах и наблегнах на физическото възпитание и извънучилищните келешлъци. Професионално се занимавам с писане от 1998 г.

Стр. 1, 11

Снимка: razkritia.com

сп. Хай клуб | Анна МЛАДЕНОВА | 2009-12-28 

За най-празничните зимни дни в годината поканихме лъчезарните половинки на Иван и Андрей Вихра и Даниела да ни разкажат как минава коледната приказка за тях и за семействата им и предпразнично доста се посмяхме. Дано се забавлявате и вие, докато четете разговора ни, озарен от духа на поредната бяла и красива зима.
Даниела започва развълнувано, напълно в стила си: "Ние празнуваме Коледа два пъти. Както знаете, в Сърбия тя е на 7 януари. Ще е хубаво всички страни да празнуват в един ден, но пък е страхотно да папкаме празнични гозби първо при майката на Андрей и после при моята майка. Все пак получавам подаръци само 3а една Коледа." Вихра на свой ред се включва не по-малко разпалено: "А ние сме една голяма италианска фамилия, даже и на море ходим с всички роднини, лели, чичовци, баби. Естествено, така празнуваме и тези дни – на 24 декември сме у майката на Иван, а на 25-и сме у леля му и с нас са моите родители. Голям смях е. Гозбите приготвят на Иван майка му, баба му, леля му, но не и аз. A3 готвя ужасно." Даниела, която пък обожава да приготвя вкуснотии, обяснява: "Семейството на Андрей има обичай или да са при леля му, или при майка му. A3 смятам да въведа още една традиция – третата година да са при нас, така че и аз ще им готвя." Вихра се намесва: "Е, може нас да поканиш", а приятелката й отвръща: "И това вече го бях решила, но 3а 26-и, 27-и. Беше изненада, но се провали, защото вече знаеш." Сръбската изгора на Андрей описва и какво се готви в родната й страна по Коледа, или както те я наричат Божич. "Там готвим малко по-различни неща и подправки много използваме освен черен пипер и сол, и вегета, и много магданоз, босилек и дафинов лист. На празника правим баница, на сръбски се казва гибаница, но не и сарми, Защото не ги ядем постни. Приготвяме риба, пиян шаран – прави се с бяло вино и много лук, готвим боба като македонците – тафче на графче, ако знаете."
В италианската фамилия на Вихра и Иван всичко си е традиционно българско – боб, сарми, баница. "В питката всяка година бабата на Иван слага само една монета.
Изкарваме си страхотно весело, цялата фамилия са толкова смешни. Всички – баба му, леля му, майка му и моите родители се обличат интересно, слагат си разни шалове, шапки, много е забавно. Иван се облича като Дядо Коледа и изненадва дъщеря ни Ава, която е на четири, но още не е разбрала, че това е баща й, дори когато възглавницата, която си слага за корем, се подава отстрани." Най-голямата радост 3а малката Ава е, че този Дядо Коледа й дава големия чувал и тя раздава подаръците по предназначение и "никога не й прави впечатление, че баща й в този момент го няма".
В сръбското семейство на Дани пък майка й измислила всяка година да прави не питка, а различно национално ястие, в което да слага пендарата… "Пита със сирене, с праз или проя, която се прави от царевично брашно, печено е и в него се слага много сирене." На Нова година, естествено, е по-различно. Даниела и Андрей ще празнуват в Белград с приятели. "А когато я посрещнем, Андрей каза, че три дни само ще спим и ще ядем", допълва щастливата чаровница.
На Вихра пък вече не й се празнува с шумни компании, а заради малката Ава последните години семейството е оставало вкъщи, "но сега ще бъдем на гости на наши приятели".
Това, което очакват да намерят под елхата 3а себе си двете водещи, е висок рейтинг и здраве, а подаръците 3а другите Вихра вече е напазарувала. "Тази година реших на всички да подаря козметика, неща 3а разкрасяване. А Ава написа писмо на Дядо Коледа и си пожела златна каска, кукла Бейби аморе и пони. Писмото й започна така: "A3 много съм слушала тази година, моля те да донесеш подаръци на всички деца." После изброи и нас с баща й и най-накрая себе си…" Даниела пък смята в дните преди Коледа да пазарува: "Видях една много красива кафе-машина и може би това ще купя 3а нас с Андрей. Той много обича да пие кафе." Питам ги дали гледат заедно с мъжете си "Шоуто на Иван и Андрей" вечер, а те казват, че в момента всички се вълнуват и не го пропускат. "Въпреки че Иван беше толкова изморен онази вечер, че като се прибра в девет, легна и захърка", споделя Вихра, която по принцип гледа много телевизия, 3а да е информирана. "Работата ни е свързана с това все пак. Чета и много списания. Иван си пада най-вече по научнопопулярните канали Discovery, History…" Даниела се включва, като казва, че предпочита да гледа сериали като "Д-р Хаус", "От местопрестъплението"… Когато гледам нещо брутално, преди да Заспя, имам хубави сънища, а иначе често сънувам кошмари." Вихра пък отново е точно обратното – тя обича "по-лигавите филмчета – "Грозната Бети", "Отчаяните съпруги", "Лас Вегас".

Стр. 1, 11, 12 – 13

в. 24 часа | 2009-12-28 

“Ами сега? Няма време" – анимирано човече с цип на устата изговаря тези реплики вече 30 години по БНТ. Това е една от запазените марки на “Минута е много" – единственото познавателно състезание в българския тв ефир, задържало се толкова дълго на екрана.
То навършва юбилея си през 2010 г.
За това време са зададени стотици въпроси в различните теми на познанието, а 4/5 от включените в предаването над 1500 зрителски загадки получават предметни и материални награди.
“Минута е много" е на трето място по рейтинг от тв продукциите в 50-годишната история на БНТ, показва проучване на МБМД. Писмата са хиляди, като зрителите, които ги пишат, са от 8- до 80-годишни.
В навечерието на новата година предаването събра своите 5-има трикратни победители през годината. Титлата “годишен победител за 2009 г." и плазмен телевизор отидоха при Петко Петков от Враца.
Най-впечатляващите мигове бяха запечатани на лента от храбрата фоторепортерка на в. “24 часа" Ренета Попова, която дни след записа на предаването оцеля в борба с ледената прегръдка на Пирин.

Стр. 30

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2009-12-28 | 00:01:01

Посредствеността е по-страшна от икономическата криза и бедността

ВИЗИТКА
Валентин Танев е завършил ВИТИЗ (сега НАТфИЗ) в класа на проф. Крикор Азарян. Участва в много постановки, сред които "Хъшове", "Дядо Коледа е боклук", "Вишнева градина" в Народния театър, "Лазарица", "Мармалад" и "Фенове" в театър "Сълза и смях", "Комедия на слугите" в театър "Българска армия" и др.
Румен Угрински е завършил актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Изявява се на сцената на Столичен куклен театър.
Танев и Угрински са познати на тв зрителите от ролите си в пародийното шоу "Пълна лудница" по bTV, а от тази седмица те се върнаха на екрана като водещи на предаването "Господари на ефира" по bTV.

Отново сте водещи на "Господари на ефира" и отново изобличавате чуждите гафове. На вас случват ли ви се често такива по време на снимки? Р.У.: Редовно, на мен почти винаги. Имам проблем, че не мога да видя точно коя камера свети в момента и как се сменят, трябва да следя лампите. Затова Вальо е до мен.

В.Т.: Винаги се случват гафове, само човек, който не работи, не греши. Някои са по-смешни, други са тъпи.
Имате ли персонажи от "Пълна лудница", които са ви любими? Р.У.: Много разнообразни неща правим, всички са ни любими. В началото имах един образ на възрастната Бриджит Бардо, а напоследък ми се удава добре и ми харесва да играя подполковник Егаси Костов. В.Т.: Не е важно дали на мен са ми любими персонажите, важно е да станат такива на публиката.
Р.У.: Много харесвам някои от неговите превъплъщения -прави от воле Христо Стоичков, напоследък има един образ – Плевенлиев, а най-големият му хит в момента е д-р Фалус.
Как се подготвяте, когато пародирате даден образ? Каква е тайната на добрата пародия? В.Т.: Наблюдаваме хората, гледаме видеа с тях. Р.У.: Не че има тайна… "Добрата пародия" звучи малко претенциозно, но това е много сложна материя. Трябва да не преиграваш, да направиш образа по-плътен и по-истински. В.Т.: Да му хванеш характера на мислене, това е най-важното.
Сърдят ли ви се хората, които пародирате в скечовете си?
Майор Костов май ви се беше обидил… В.Т.: Идеята на това шоу не е да се осмиват конкретните хора, а явленията в телевизията в нашия живот, няма какво да се обиждат. Р.У.: На Запад за всеки известен човек – независимо дали е актьор или работи в друга област, се смята за връх в кариерата, ако го имитират. На нас не ни се обаждат често да ни правят забележки, това се случва предимно на продуцента.
И двамата сте актьори, какво ви привлече в телевизията? В.Т.: Това е част от професията.
Р.У.: Много е различно, в театъра живата публика ти дава много, тук на мен ми е много по-трудно. Много искам "Господари на ефира" да се излъчва на живо с публика, ще се чувствам много по-добре и по-естествено ще се получават нещата. Ние се провокираме помежду си, но ако има и зрители на живо, те биха ни заредили допълнително за импровизации. Иначе съм като глътнал бастун от време навреме.
В "Пълна лудница" играете в пародията на турски сериал "Сакъз". На какво според вас се дължи голямата популярност на тези сериали? Р.У.: Сериалите винаги са били голям хит. Помните ли "Робинята Изаура"? По-възрастното поколение, а и децата, които стоят с бабите си, ги гледат. Почти всичко там е нереално, изкуствено, сладникаво, но това е начин да привлечеш зрителя към екрана. В.Т.: Аз не бих могъл да ги коментирам, защото не ги гледам. Но от това, което съм видял, от професионална гледна точка мога да кажа, че са снимани сравнително добре, актьорите играят нормално, сценариите са долу-горе добре свързани.
Р.У.: Основният зрител на сериалите е пенсионерът, а какво му се предлага на него? Чуди се как да свърже двата края, а това е единственият начин да избяга от реалността – сериал, който да те погълне и един час да не мислиш за проблемите си.
Кои са любимите ви актьори, на които се възхищавате и които ви вдъхновяват?
В.Т.: Имам един любим филм -"Кръстникът" – там са събрани изключителен режисьор, много добър сценарий и изключителни актьори – Робърт де Ниро, Марлон Брандо, Ал Пачино. Дъстин Хофман също ми е любим.
Р.У.: Вкусовите ни се припокриват, много ми е интересно и английското кино. А в комедиен план ни зареждат "Монти Пайтън".
В.Т.: Да, аз преди няколко дни гледах "Смисълът на живота според Монти Пайтън".
Имате скечове и с политическа сатира. Кой политик бихте искали да пародирате? В.Т.: Не мога да кажа име, бих се ангажирал по-скоро с явление. По-важно е да се изобличат не определени черти на поведението на някои политик,
а начинът му на мислене. Р.У.: И аз не мога да кажа конкретен политик, който бих искал да играя в скеч, но миналата седмица в парламента гледахме едни много неприятни подмятания между двама народни представители (Яне Янев и Волен Сидеров, бел. ред.), които бяха толкова по-шли, че даже ти е гадно да се занимаваш с такава материя. Там няма какво да се пародира – толкова бяха жалки и смешни… и това са хората, които ни управляват! Идеята на пародията е да се хиперболизира това, което е направил човекът, но те достигнаха дъното.
В.Т.: Да. Най-страшното не е икономическата криза, нито това, че сме бедна държава. Посредствеността е най-страшна на всяко ниво. Когато те управляват посредствени хора, това е жалко. А изборът ни да ги сложим на власт е бил продиктуван от нашата посредственост.
През последните години български филми получават много награди на международни фестивали. Какво според вас е бъдещето на българското кино? В.Т.: Киното потегли след една дългогодишна криза, която беше изкуствено създадена. Въпросът е да не се предизвика втора такава криза. Българското кино трябва да бъде подкрепяно, защото национална култура без национално кино не може да съществува -без театър, собствена драматургия. Най-тежко това може да се отрази на подрастващото поколение. Младите трябва да имат самочувствието, че живеят в наистина културна среда – да ползват постиженията на собствената си култура и да се зареждат от тях. Р.У.: Публиката в театрите се върна и е грехота някой да направи грешката да не стимулира този вид изкуство. За съжаление в киното все още нещата са зле, но основният проблем е, че няма пари. Държавата трябва да вземе това насериозно и да се даде шанс на младите хора – не се знае откъде ще излезе нещо добро.
В.Т.: За 20 години се смениха толкова правителства и аз не съм чувал нито едно реално да си постави като приоритет културата. Всички я изтикват в задния двор и казват, че има по-важни неща за решаване, а се смениха вече две поколения.
Пораженията са налице – насилие в училищата, настъпване на чалгата…
Не може да се прескачат културни пластове, да се оставя вакуум, това се отразява пагубно и действа като бумеранг. Ако вървим по същия начин, децата ни ще продължават да излизат в чужбина, защото там интелектуалната среда е различна и материалът ще става все по-кофти, ако перифразирам думите на един популярен българин.
А телевизиите каква роля
играят в този процес? В.Т.: Много противоречива. Голяма част от некачествените предавания и телевизии възпитават много лош вкус. Р.У.: Но това е най-силната медия. Много по-лесно е за хората да гледат предавания и филми, отколкото да седнат да прочетат някоя книга или да отидат на театър.
Оптимисти ли сте за отношението на новите управляващи към културата? В.Т.: Не съм чул ясна позиция по отношение на културната стратегия в момента. Р.У.: Не знам рано ли е, но наистина не са заявили какво ще правят в тази сфера. В.Т.: По време на предишното правителство имах възможност да разговарям с бившия премиер Сергей Станишев и го попитах дали ще може от руския газ да се отвори едно кранче за българската култура, а той каза, че още е рано. За културата винаги е рано, но се боя да не стане късно.
По време на блокадата на Ленинград Дмитрий Шостакович пише т.нар. Ленинградска симфония и тя се свири в обградения град – дори по време на обсадата културата е важна, защото тя е свързана с духа на един народ. В една критична ситуация в Народния театър един мой приятел, който работи в Израел, каза, че тази страна е във война, през деня убиват деца, но вечер завесата се вдига и се играят представления. Нашата професия е много важна и това трябва да го знаят и управляващите. Политиците идват и си заминават, но имената на хората на духа остават. Никой не може да се сети името на министъра на транспорта в правителството на Любен Беров например, но всеки знае коя е Татяна Лолова.

Стр. 20

сп. Хай клуб | Анна МЛАДЕНОВА | 2009-12-17 

Ако някои от вас още не са си отговорили на въпроса защо Иван и Андрей напуснаха bTV и се отдадоха изцяло на Нова телевизия, ето отговорът: защото именно нейният ефир сбъдна голямата им мечта – да имат собствено късно шоу. То носи името "Шоуто на Иван и Андрей" и е типично вечерно шоу с всичките му присъщи елементи. Телевизията залага именно на двамата продуценти и водещи за проекта, който, както каза програмната директорка Олга Лозанова, е бил "общата им цел още отначалото". Тя обясни, че Иван и Андрей "няма да изневеряват на стила си, но ще заложат на едно по-зряло поведение. Двама мъже, станали на тридесет, които не са изгубили чувството си за хумор и ще забавляват зрителите в присъствието на интересни гости". Самите водещи обявиха, че интервютата им ще бъдат по-различни, защото ще дават възможност на гостите да разказват за себе си чрез своите истории, и много известни хора при тях ще бъдат представени по различен начин. "Всяко предаване, в което сте ни виждали досега, е изисквало от нас нещо различно като поведение в зависимост от формата. Това шоу е нова роля за нас – обобщава Иван. – Освен това за разлика от всички такива вечерни шоута нашето ще има двама водещи, a не един.
Целта му е вечер, докато го гледат, хората да се разтоварят от всички лоши новини, които са чули през деня, и да си легнат усмихнати. Ще запазим и девиза си "Няма невъзможни неща" -уточнява той.
Новият член на екипа на "Междинна станция", който отговаря за гостите и за интервютата в предаването, е Антон Стефанов, който сам призна, че е напуснал дългогодишната си работа във вестник "Седмичен труд", за да приеме предложението на Иван и Андрей. "Реших да приема, защото вярвам в тях и в перспективата много години да работим заедно. Искаме в нашето шоу да се раждат новини." Отговорник по музикалната част съвсем очаквано пък е Дони, който е избрал бенда и танцьорите на шоуто. Бендът носи еднозначното име "Музикантите" и включва група "ТЕ" и още петима инструменталисти. Солистка е певицата на "ТЕ" Преслава Пейчева, а бившите айдъли Ясен Зердев и Веселина Попова са бек-вокали. Балетът в шоуто не е стандартният женски, а сред тях има и мъже. Той се казва "Танцьорите" и събира някои от добре познатите ви лица от VIP Dance. Друго интересно е, че това е единственият проект, с който Иван и Андрей се ангажират напълно като водещи. Ще останат продуценти на "Станция Нова", но там заместник на екрана ще им бъде Витомир Саръиванов, който освен че ще поеме любимия им "Сблъсък", ще участва и в другите части на предаването. За последната част на съботния осемчасов блок – от 17.00 до 18.00 часа, продуцентите имат идея за абсолютно ново лице – дама, която не е толкова известна.
Запитани дали са имали трудности с привличането на гостите, Иван и Андрей казаха, че е било много по-трудно "в "Сблъсък" да накараш някой да дойде да се кара на ринга с риск после хората да го намразят". А на въпроса дали ще се опитат да вземат зрителите на "Шоуто на Слави" с втората половина на своето, която ще се засича с първата част no bTV, Иван каза: "Не мисля, че има нечии зрители, просто хората решават какво да гледат." Олга Лозанова пък допълни: "Не го правим заради прословутото делене на зрители и заради войни в ефира. Всъщност точно когато ще е нашата сериозна част, ще е забавната част от предаването на Слави. Те са различни и всеки може да избере какво да гледа. Всяка телевизия се развива по своята логика."

ОЩЕ НЕЩО

Публиката в шоуто е с покани, а не с билети.
Слоуган на рекламната кампания беше ..Двама мъже наполовина – облечени наполовина в костюми и във футболни гащета. На шеговития въпрос дали заради слоган, двамата ще се облекат и надолу в ефир, в същия тон водещите се пошегуваха. че стилът им ще е нещо между Бисер Киров и Евгени Минчев.

Стр. 17

в. Бряг, Русе | 2009-12-01

bTV започва ново шоу "България търси талант". Това съобщиха вчера от пресцентъра на националната телевизия. От вчера започна търсенето на таланти. В предаването могат да се включат хора на всякакви възрасти, които имат нетрадиционни начинания, забележителни, уникални, интересни или с необичайни дарби. Предварителните кастинги ще
се проведат през декември във Варна, Бургас, Пловдив и София, като за тях не се изисква предварително записване. За да преминат към следващия етап, участниците трябва да получат одобрението на поне двама от тримата съдии. 40 души ще бъдат избрани по време на кастика от жури, като те ще участват в пет спектакъла, излъчвани на живо по bTV. Всяка седмица зрителите ще определят двамата полуфиналисти, които да стигнат до финал, където ще се борят за зрителския вот и награда от 30 хиляди евро. Продуцент на шоуто е bTV, a изпълнителен продуцент е "Глобал филмс". "България търси талант" ще стартира в ефира на bTV през пролетта на 2010.

28.11.2009

Стр. 12

 www.bliasak.bg | 2009-11-30 

Продуцентката на „Огледала“ Сашка Иванова (крайната вляво) официално потвърди пред bliasak.bg, че предаването пада от ефира на PRO.BG. Причината обаче не е нисък рейтинг, каквито слухове се носеха из медийното пространство.
Оказа се, че „Огледала“ ще падне от ефир заради световната финансова криза, която не е подминала и родните телевизии. „По статистически данни предаването ни е едно от най-гледаните, не само в ефира на PRO.BG, а и в сравнение с другите телевизии“, коментира продуцентката на „Огледала“.
В момента Сашка Иванова сериозно се е заела с друго предаване по Нова телевизия – Club News. Това обаче не означава, че „Огледала“ няма да се върне в национален ефир. От продуцентската къща се надяват през март, когато се очаква финансовата криза да е отминала, да могат да преподпишат отново договора си.
Припомняме ви, че женското предаване "Огледала" премина в ефира на PRO.BG, след като беше прекратен контрактът им с bTV. Освен това в новата телевизия, шоуто стартира и с нова водеща – Гергана Стоянова (с късата черна коса).

Оригинална публикация