в. Сега | Божидар БОЖКОВ | 2009-12-01 

Новинарските канали в България са обречени още в зародиш, защото се създават за всичко друго, само не за да отразяват новини

Миналата седмица съвсем закономерно от ефира си отиде ре:тв. Създадена с толкова обещания и помпозност, тази "новинарска" телевизия изчезна съвсем незабелязано, защото и малкото й зрители си бяха отишли далеч преди самата тя да затвори кепенците. Преди почти две години "Сега" предрече тъжния край на това начинание (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2869§ionid=24&id=0001403). За целия период на съществуването си медията така и не се наложи като канал, който зрителите да търсят, когато искат да научат подробности за някоя новина, защото обикновено тя вървеше след събитията. Единственият й силен период бе краткото време, в което сутрешният блок се водеше от Явор Дачков. От екрана на ре:тв и в момента тече един надпис, в който се изреждат какви ли не причини за закриването й: световната криза, липсата на реклами, свития пазар и разни други. Но истинската въобще не е посочена. А тя е, че собствениците на телевизиите за новини у нас никога не създават просто медии, които да информират, а непременно искат да правят нещо повече от това. В крайна сметка се ражда едно голямо нищо, което или си отива след време, като ре:тв, или крета там някъде из многото канали, ненужно на никого.
Още при старта й ре:тв бе вречена да е нещо като телевизия на десницата. Нейни основатели бяха банкерът Светослав Божилов, свързан както със СДС, така и с ГЕРБ, покрай собствеността си в СИБанк, и журналистът Асен Григоров, бивш говорител на сините. Само по себе си този факт вече бе показателен, че тази телевизия има някаква политическа, а не просто новинарска мисия. А и създателите й обясняваха, че тя ще изповядва християндемократическите ценности и ще има "силна гражданска позиция" (цитатът е на Асен Григоров). С една дума, тази телевизия, наместо да информира, трябваше да агитира зрителя. ББТ пък е собственост на медийния холдинг на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Техните медии също са специализирани в агитациите – понякога в полза на ДПС и против ГЕРБ, друг път мощно и за двете. "Европа" е собственост на Емил Стоянов – брат на президента Петър Стоянов и настоящ евродепутат от ГЕРБ, също фактор, силно обвързващ медията. Тази крещяща политическа ангажираност е първата и основна причина тези медии да отблъскват зрителя си.
Втората причина, поради която такава телевизия няма бъдеще в България, е, че създаването и функционирането й е скъпо занимание. Много по-скъпо, отколкото собствениците й могат да си представят. Една телевизия за новини трябва не просто да изчита това, което редакторите й са свалили от интернет и от сателитните канали и което зрителите и без друго знаят. Тя трябва да има водещи, които да са ярки лица, а не просто говорители, които дори и не могат да четат правилно. Трябва да има репортери на всяко място в страната и кореспонденти на няколко основни точки в света, готови да реагират мигновено. Ре:тв и останалите подобни канали у нас – "Европа" и ББТ, нямат нищо от това. Те се опитват да заместят липсата на кадри в страната с някакви уговорки с кабеларки от провинцията, които евентуално да им препращат репортажи. Обикновено кабеларките им дават това, което вече са излъчили по своите канали (а и качеството му е на типично кабеларско ниво) и у зрителя остава усещането, че телевизията за новини е всъщност едно телевизионно кошче, където разни провинциални медии изхвърлят употребени сюжети.
С новините от света положението е още по-отчайващо. Изреждат се едни видеокадри, свалени от сателита, и то обикновено в някакъв кратък международен обзор. В крайна сметка кой ще седне да гледа такава телевизия, която не влага нищо авторско в новините и не е в състояние да ги показва веднага и пряко. Да вземем само един-единствен случай – трагедията на връх Бакаджик от 28 май. Истинският новинарски канал би прекъснал веднага своята програма, ако трябва и за няколко часа, и би излъчвал директно оттам. Нищо подобно не направи нито една от изброените уж новинарски телевизии. Те нямат не само хора, но и нужната релейна техника, за да осъществят подобно предаване. Оттам следва и третият проблем – коя фирма ще плаща да я рекламират в такава медия, след като знае, че даже когато има големи събития у нас или по света, тя не привлича зрители.
Четвъртата причина е в самото разбиране за новина у нас
Каквото и да става по белия свят, българските новинарски канали едно си знаят, едно си показват. Емисиите им винаги следват някаква тяхна си доморасла логика: почват неизменно с парламента, а ако по случайност днес му е почивен ден, новината ще е за това какво ще се разисква там утре. Следва дежурната информация какво е казал премиерът, па ако ще да е казал и виц, след това е президентът, после няколко други политици за подправка, след това репортажите от кабеларките, после международната хроника от сателита и накрая водещият се разделя с усмивка. Пълна скука.
По ирония на съдбата закриването на ре:тв миналата седмица съвпадна с раздялата между Николай Бареков и Би Ти Ви. Общото между двете събития е не само в нескритите политически симпатии на телевизията и на Бареков, а в начина, по който двете случки бяха обяснени. Ре:тв се оправда с кризата, а Бареков – първо с грипа, а после с някакво дълго обмисляно решение и предложения за по-престижна работа в медиите на Ирена Кръстева и сина й. Та това е то проблемът и на новинарските ни медии – никога от тях не можеш да разбереш какво точно се е случило и се налага да търсиш други източници. 

Текст под снимка

Десетки телевизии, но колко от тях са новинарски?

Стр. 14

Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Оригинална публикация

 www.bliasak.bg | 2009-11-30 

Продуцентката на „Огледала“ Сашка Иванова (крайната вляво) официално потвърди пред bliasak.bg, че предаването пада от ефира на PRO.BG. Причината обаче не е нисък рейтинг, каквито слухове се носеха из медийното пространство.
Оказа се, че „Огледала“ ще падне от ефир заради световната финансова криза, която не е подминала и родните телевизии. „По статистически данни предаването ни е едно от най-гледаните, не само в ефира на PRO.BG, а и в сравнение с другите телевизии“, коментира продуцентката на „Огледала“.
В момента Сашка Иванова сериозно се е заела с друго предаване по Нова телевизия – Club News. Това обаче не означава, че „Огледала“ няма да се върне в национален ефир. От продуцентската къща се надяват през март, когато се очаква финансовата криза да е отминала, да могат да преподпишат отново договора си.
Припомняме ви, че женското предаване "Огледала" премина в ефира на PRO.BG, след като беше прекратен контрактът им с bTV. Освен това в новата телевизия, шоуто стартира и с нова водеща – Гергана Стоянова (с късата черна коса).

Оригинална публикация

в. Експрес | 2009-11-30

Композиторът Найден Андреев, който е бивш шеф в БНТ, прави музикална телевизия. Каналът е посветен изцяло на българската популярна музика, като ще има рубрики за автентичен и модерен фолк. Телевизия "София мюзик" тръгва от утре, 1 декември на честотата на досегашната "София кабел фолк". В екипа на Найден Андреев е и известната режисьорка Ласка Минчева, която е реализирала почти всички издания на фестивала "Златният Орфей" и телевизионната класация "Мелодия на годината". Близо месец двамата мотори на идеята събират от родните певци музикалната им видео продукция, която вече се върти на клипове по денонощния канал. Вече са заснети и пилотните издания на всички предавания, които ще тръгнат от тази седмица по "София мюзик".

Стр. 9

сп. PLAYBOY | 2009-11-28

Продуцентът на "Сървайвър", "Комиците" и "Нека говорят" за мечтата му да създаде сериал и защо не трябва да се прави секс в асансьор.

Евтим Милошев е роден на 2 май 1968 г. в София. Завършва Строителния техникум, а след казармата и ВИАС, специалност геодезия. Още като студент се явява на конкурс за предаването "Ку-ку", където от 1991 г. започва като репортер. Следват "Каналето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави", а през 2004-а става продуцент на играта "Вот на доверие". След напускането на екипа на Слави Трифонов основава заедно с Любо Нейков продуцентската компания Dream Team Productions. Определено води интересен живот, защото, както сам сподели, "една трета от последните 3 години съм прекарал някъде по тропиците", а и за никого не е тайна, че е имал връзки с едни от най-красивите манекенки и телевизионни водещи у нас.
Срещата ни е в офиса на Dream Team, в нова, луксозна сграда близо до НДК. Докато чакам Евтим, хвърлям един недискретен поглед на първата страница от сценария, поставен на бюрото му.

1. Извинявай, но не се въздържах и погледнах сценария. Там има един израз "на кука". Какво означава това?

Кука е микрофончето в ухото. Пише го, защото 6 този момент ще гледам към камерата на крана, а там няма aymoklo и ще ми диктуват текста 6 ухото. Всичко е измама в телевизията, нали знаеш (смее се).

2. Колко начален капитал е нужен, за да стане човек телевизионен продуцент?

Ами аз за 20 години изкачих целия път от репортер през редактор, сценарист, та до продуиент и в телевизията имаха представа за способностите ми, затова те застанаха зад гърба ми и осигуриха финансирането. Все пак имаше първоначален кредит от 50 000 лева. Но ако нямаш идеи, и с 500 000 лева нищо няма да направиш. По приниип в телевизионния бизнес добрите идеи идват от външни автори. Идеите не могат да се администрират, не можеш да кажеш на една творческа личност: "Ела да пишеш смешки от 10 до 18 ч. с един час обедна почивка."

3. Доколко се месиш на режисьорите и на сценаристите и те не се ли дразнят от това?

Всичко опира go критерия. Някой трябва да го зададе, да изисква. Последната дума не е въпрос на привилегия, а на отговорност. Често спорим с режисьорите, но това са градивни спорове. На мен мечтата и амбицията ми е някой ден да направя сериал. "Сървайвър" всъщност е българският сериал. Във всички 52 епизода нас ни вълнуват взаимовръзките между героите, историите. Ние основно разказваме истории за приятелство и предателство, за героизъм, любов и омраза, точно както е в сериалите. Само че при нас е риалити и участниците трябва винаги да са изненадани, за да владеем ситуацията, за да уловим истинската им реакция. За да бъдат зрителите на твоя канал, трябва да докоснеш емоциите им.

4. Защо в САЩ "Сървайвър" е 13 епизода, а тук 52?

Техният зрител е по-капризен, той има да гледа още куп неща. И затова всичко е много кондензирано, макар че техният бюджет е поне 10 пъти по-голям от нашия. И все пак българският "Сървайвър" е многомилионна продукция. Да закараш техника и над 100 човека екип на другия край на света е скъпо занимание. Участниците минават 5 етапа на пресяване, за да останат от 25 000 кандидати само 24.

5. А защо предаването на Росен Петров вече е само в неделя? Рейтингът ли е паднал?

Не, телевизията ни предостави възможност за двучасов лайф в неделя и решихме, че това е no-добрата възможност. Когато си един път седмично, тежестта ти е по-голяма, слагаш точка на седмицата.

6. Сигурно повечето жени ти се умилкват, за да ги избереш някой ден за водещи…

Да, точно така е u няма нищо лошо в това. Не се опитвам да разбера коя е искрена и коя не. Това не е мой проблем. Един приятел ми казваше навремето: "Милошев, 90% от мъжете в България биха дали лявата си ръка, за да бъдат на твоето място". Някои ме питат няма ли да си намеря най-после едно нормално момиче, ами все манекенки, певици, танцьорки… Отговарям им, че това е моята среда. Просто работя с такива хора, а не с научни работници.

7. Вярно ли е, че си правил секс в пряспа край парламента?

(Смее се.) Малко пресилени са тези неща, но в крайна сметка кой не е правил секс в снега? Това за парламента вече е легенда. Като 41-годишен ерген имам много подобни случки, но мъжът трябва да е джентълмен, да е дискретен. Кучетата, които много лаят, не хапят. Ще кажа само, че съм го правил на безлюден тропически остров, което е мечта за всеки. Също така съм член на клуба "10 000". Това са хората, правили секс в презокеанските самолети, които летят между 10 и 13 км височина. Препоръчвам го горещо на всеки плейбой.

8. Друг съвет?

Препоръчвам въздържание от секс в асансьори, защото в много от тях вече има камери.
А вярно ли е, че жената до теб е бившата съпруга на Димитър Рачков?
Аз съм публична личност и не искам да говоря на тази тема.

10. Добре, разкажи тогава някоя весела случка от Школата за запасни офицери в Плевен.

(Усмихва се.) През втората година бях вече "фазан" и няколко човека имахме квартира за преобличане на едно таванче. Вечер прескачахме оградата, преобличахме се и отивахме на дискотека. Веднъж обаче, беше зима, се прибираме пийнали, а и шинелът допълнително затруднява прескачането. На всичко отгоре караулът ни видя и в бързането шинелът ми се закачи на оградата. Увиснах за секунди, след което той се скъса и тупнах на кълбо в калта. Щеше да е много нелепо да ме хванат увиснал. Притесних се, че могат да ме открият по калния шинел, и веднага се заех да заличавам следите.

11. Кой пра шинела?

(Подсмихва се.) Ами новобранците. Те го и шиха.
А как може плейбой като теб да бъде без дама на абитуриентския си бал?
С моя съученик Едуард, с когото сме приятели и до днес, много се закачахме с момичетата. Бяхме малко всеядни, харесвахме всички. Дори класната ни е викала, за да ни каже: "Не може така да се държите с тях. Всички са влюбени във вас, карат се помежду си, а на вас не ви пука". Та имаше едно момиче, с което ми се искаше да бъда на бала, бяхме почти като гаджета с нея, но тя отиде с Едуард. Стана ми криво и отидох без дама, даже не исках специална кола, а взех популярното през 1987-а радиотакси 142.

13. Споделял ли си с Едуард за този проблем с момичето?

Не, но mu ме подсещаш. Ще го попитам.

14. Дипломната ти работа във ВИАС е била за кадастрален план на пазарджишко село.

Да, но не мога да се сетя кое беше селото. Моето дипломиране беше трудно и сложно, защото се бях отдал на телевизията. Имам 4,50 на защитата, вече не бях отличник. Много ми помогна една моя колежка от техникума, която вече беше асистент във ВИАС. Тя е едно от много красивите момичета в моя живот.

15. Имаш ли някакво хоби?

В Созопол това лято изкарах 7-дневен курс по гмуркане, т. нар. scuba diving, който е с бутилки кислород, а не само с шнорхел. Вече имам сертификат, че мога да слизам до 42 метра. Най-доброто ми постижение е на Халкидики – 31,9 метра.

16. Снимаш ли или долу е много тъмно?

А, не е. Само в нашето Черно море е тъмно (смее се). Най-важна е работата с въздуха, защото той си
променя обема при различно налягане. Ако си поемеш въздух на 10 метра дълбочина и с него излезеш, горе той има двоен обем и ще се пръснеш. Никога не трябва да задържаш въздух. А под 30-ия метър има опасност от т. нар. азотна наркоза. Азотът по принцип не се усвоява от човешкия организъм, но долу се задържа и зато-
ва се правят safety стопове, примерно на 5-ия метър, за да се разгради. Бил съм на най-добрите места по света за гмуркане, но не снимам, само се наслаждавам. Не съм правил и секс заради неопрена (смее се).

17. Друго любимо занимание?

Да карам ски. В Алпите са най-добрите условия. Даже днес получих SMS с предложение от мои приятели, ето чета го: "В Зермат, Швейцария, от 28 февруари до 3 март да си вземем шале". Това са едни къщички, най-добрият вариант за отсядане, но не мога толкова напред да планирам почивките си.

18. "Сървайвър" свършва по Коледа. След това не си ли почиваш един-два месеца?

Не, миналата година например имах 16 презокеански полета. А през януари т.г. бях във Филипините на т. нар. скаутинг. Търся места за снимките. По принцип много обичам да пътувам и го препоръчвам на всички. Дори да идеш само до Копривщица или до Рибарица, пак е добре и зареждащо с енергия.

19. Опиши някой от екзотичните и луксозни хотели, в които си бил.

Ами, например хотел Санди Лейн на остров Барбадос, който е на самия пясък, а зад него е едно от прочутите голф игрища в света. Бях там на 5 януари, когато в България беше адски студено и имаше газова криза. Там обаче беше 27-28 градуса, електромобилчетата щъкаха по тучните зелени поляни, а в Кънтри клуба хората пиеха чай и за тях времето беше спряло. Нямаше никакво значение дали е 5 януари или 26 септември. Това бяха безумно богати хора, излъчващи спокойствие.

20. Мишленовите ресторанти как ти се струват?

Те са много екстравагантни, носят ти нещо, което е като висшата мода при дрехите. Нормално човек не би се хранил с подобни ястия. Моят безапелационен фаворит е морската храна и суши ресторантите са на първо място за мен. Най-много обичам риба тон, мога да живея само с нея.

Стр. 96, 97, 98, 100

сп. PLAYBOY | 2009-11-28

Продуцентът на "Руска рулетка", "Изпитът" и нашия последен Playmate of The Year конкурс Йордан Йордаиов за клопките на малкия екран и важните неща от живота.

В холивудските филми, продуцентите винаги са представени като пресметливи и тиранични персонажи, които ограничават творческия порив на режисьори и актьори. Как стоят нещата в действителност?

Да, бе – вие вярвате ли на Холивуд? Казват, че най-големият еврейски празник след Пасха бил раздаването на Оскарите… ОК, сериозно казано, там си знаят работата. Тук не става дума за ограничаване, а по-скоро за реализъм. Ако имаш 5 лева – не можеш да изхарчиш 7, само за да си в бизнеса, нали? Повечето шоу- или рекламни продукции не бива да се разглеждат отделно от бюджета си. Тъжно е, когато гениални идеи не се реализират заради ниски бюджети, но вие ми дайте гениалните идеи – аз знам как да ги финансирам.

Кое е шоуто, което си мечтаеш да продуцираш?

Шоуто на Конан 0′Брайън не е лошо… Опра – също. Но, ако трябва да съм по-близък до реалността в момента – бих продуцирал "Music Idol" – това е песента на живота!

Кое е най-хубавото на твоята професия?

Че работиш, докато се забавляваш и се забавляваш, докато работиш. Продуцентската професия е приключение. Повечето срещи "по работа" са в най-модерните нощни заведения на София. ТВ бизнесът се прави от най-откачените и ярки личности в страната. Важните решения се вземат на скорост и с интуиция…. И тръпката от всичко това е незаменима.
Какво липсва най-много на съвременната българска телевизия? Пари, пари, пари! И добър мениджмънт. В телевизиите има много мишки, които си пазят хляба и мижавата заплатка, без да мислят в перспектива. Повечето бизнесмени у нас не обичат да рискуват. Това е основната причина да се пазаруват вече доказани външни формати, а не да се произвеждат авторски шоупрограми… Но аз вярвам, че скоро ще дойде времето, в което шоу-бизнесът ще бъде и шоу, и бизнес!

Има ли тв предаване от близкото минало, което според теб си струва да се възроди?

Определено "Изпитът". Вероятно с различен водещ, ново студио и декори, малко no-раздвижена концепция, но все пак същият формат. Това е игра, в която има добре балансиран интелект и шоу. Очаквайте скоро по Нова телевизия или bTV.

На кой филм най-много прилича животът ти?

"Дяволът носи прада" и "9.99", защото ми се случва същото, ама с по-малко рушвети и пътувания не до Бахамите, а до Лозенец.

Какво би посъветвал човек, който иска да се пробва в твоята професия?

По-добре недей! По-добре си вземи куче, лабрадор – да те води, щом си толкоз сляп, че да не виждаш на какво се натрисаш. Или просто си хвани някоя готина мацка (например медиа планьор), спри да забравяш децата си по курортите и си пий питието на спокойствие.

Стр. 78

в. Поглед | Надежда НЕНОВА | 2009-11-27

АБРО иска забрана на позиционирането на продукти в БНТ и БНР

Правителството одобри предложенията за промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), с които се въвеждат разпоредбите на Директива 2007/65/ЕО и се очаква да се гласува в парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии през следващата седмица.. От една страна това означава, че срокът, поставен от ЕС за въвеждане на Директивата, 19 декември, може да бъде спазен. От друга обаче – предложените промени вече предизвикаха съществени възражения в медийните среди.
Промените предвиждат най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на тв програми (като се изключат новините, спортните предавания, телевизионните игри, рекламите и телевизионният пазар) да бъде предназначено за европейски произведения, когато това е възможно. Според решението на Министерски съвет, така ще се стимулира производството и разпространението на европейски произведения и ще се способства развитието на културното многообразие. Минимум половината от това програмно време трябва да бъде за българска продукция, създадена от независим продуцент.
От Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО) обаче настояват това изискване да отпадне. "Въвеждането на 25% квота за български произведения, създадени от независими продуценти не отразява изискванията на Директивата, не е мотивирано от реален обществен интерес, а само пряко фаворитизира определени частни субекти", категорични са от АБРО.
В сега действащия закон е отразено коректно изискването на Европейския съюз за 10 % квота на европейски произведения, създадени от независими продуценти. Още през 2000-а година ЗРТ бе изменен в този смисъл, а и сега като член на Европейския съюз, България прилага 10 % квота за всички европейски независими продуценти. В новата Директива пък няма промяна, налагаща корекции на тези нормативни текстове. "Считаме, че налагането на нови изисквания за по-висока квота при това само на български, не на европейски произведения, би засегнало редакционната независимост на телевизионните оператори и свободата им да избират и програмират телевизионно съдържание. Още по-крайно, не съществуващо в никакъв Европейски нормативен текст, е искането квотите да се изчисляват без отчитане на повторенията", казва изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Факт е, че с оглед обхващане на максимален брой зрители и същевременно за постигане икономическа целесъобразност, операторите повтарят всички значими произведения.
На практика формулираният в предложението текст означава законодателят да задължи телевизионните оператори да излъчват в програмите си минимум 50% предавания на български независими продуценти. Като към това се прибавят новините, спортните предавания и телевизионните игри, които не се отчитат при изчислението на предложената квота, операторите реално ще имат правото свободно да програмират около 30% от телевизионното си време, включително и за предавания, които сами са произвели.
"Това абсурдно изискване е грубо погазване на конституционно установената независимост
на медиите, без наличието на обществен интерес, който да го обосновава, а само в защита на
частни лобистки интереси. Договарянето на телевизионна продукция между телевизионните оператори и външните продуценти е търговски въпрос и е в сферата на свободата на договаряне. Не следва държавата посредством законови мерки да ограничава една от двете преговарящи страни, като и осигурява предимство в търговските преговори", обяснява той.
"Настояваме да се запази настоящият текст на действащия закон, който регламентира квота от 10% за независима европейска външна продукция. Този процент изцяло кореспондира в предвидената квота от 10% в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.", пишат в становището си до премиера Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов от АБРО.
Другият спорен момент в проекта за ЗИД на ЗРТ, одобрен от правителството е свързан с позиционирането на продукти в програмите на обществените оператори – БНР и БНТ.
Основният аргумент АБРО да иска забрана на позиционирането на продукти в БНТ и БНР е много по-високото изискване за редакционна независимост, което има към обществените оператори, както и фактът, че за производството на програмите си те получават държавна субсидия или обществено финансиране.
"Позиционирането на продукти за обществените оператори вече е забранено във Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония", обясни Камбуров. Той добави, че разширяването на източниците на финансиране извън държавната субсидия поставя обществените доставчици в зависимост от рекламодателите и пазара, което е в разрез с мисията и функциите на този вид медии.
Основният аргумент за налагането на забраната е много по-високото изискване за редакционна независимост, което има спрямо обществените оператори, както и факта, че за производството на програмите си те получават държавна субсидия или обществено финансиране.

***

Гриша Камбуров Изпълнителен директор на АБРО

Предлагаме чл. 83, ал. 1 от ЗИД на ЗРТ да включва изрична забрана за позициониране на продукти 8 предаванията и програмите на обществените доставчици – БНТ и БНР. Това кореспондира с принципното ограничение на времетраенето на рекламата в този вид медии. БНТ и БНР, работят на един и същ пазар с търговските медии, които за разлика от тях се издържат само и единствено от рекламни постъпления, формирани в резултат на дейност им.

Стр. 6 – 7

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2009-11-28

Маргарита Михнева е една от най-известните разследващи тв журналистки у нас. Тя започва работа в Българската телевизия, когато е едва на 23 г. – през 1975 г. Явява се на конкурс, за да не отиде на работа като юрист в Търговище, където била разпределена. От 1992 г. до 1999 г. прави рубриката си “Конфликти". Уволняват я от БНТ и тя отива в Би Ти Ви заедно с рубриката си. След около година я свалят от екрана. Тогава тръгва друго нейно предаване – “Пуканки", но по Нова тв. След време то също спира и тя започва да води предаване по “Канал 3", поканена от шефа на кабеларката Сашо Диков.

- Г-жо Михнева, изследване на МБМД за 50-годишнината на БНТ ви постави на 3-о място по популярност сред българските журналисти. Поласкана ли сте?

- Разбира се, че се радвам. Но знаеш ли, по Тодор-Живково време не се задаваха въпроси женен ли си, колко пари получаваш, болен ли си, имаш ли деца. Сега това са най-важните въпроси, които трябва да зададеш, за да поддържаш една личностна биография. Аз гледам за мен какво се пише. Никой не засяга струните на душата ми и се занимава с повърхностни неща, които за съжаление се четат от хората. В моята биография има и чалга сигурно, но има и класическа музика. Просто трябва по-дълбок прочит да се прави на биографията на един човек.

- Преди дни разказахте по Нова тв за кръг от мимове, които първи си вземат ДДС. За тях няма дела, откъде тогава е информацията ви?

- Стигнах до факта, че Георги Крумов е приятел с бившия мъж на Мургина, и по тази логика той е един от малкото бизнесмени, които първи си връщат ДДС-то. Казвам този факт, след като имам пълната информация от НАП. Събирам данните и като пиша писма до съответните министерски ведомства. Пиша до военния министър Николай Младенов и той ми отговаря, че Георги Крумов е спечелил без търг с неговата фирма да окабели цялата държава за 130 млн. лв. Отивам на място и виждам, че се поставя от най-скапания кабел, а не този, за който пише в договора. При тези жокери как да не съобщя информацията. Журналистът не е следовател, нито прокурор. С фактите аз бия камбаната за това, което би могло да се случи. После искали да ме съдят.
Аз имам 25 дела в годините на демокрацията и знам много добре какво да говоря и как да се защитавам. Сега имам дело от Гриша Ганчев, другото ми е от Мирослав Севлиевски. Гриша Ганчев ме съди за това, че той не е дал 250 000 евро на Кеворк Кеворкян да си продължи договора в Националната телевизия с предаването “Всяка неделя", тъй като чул от мен клеветнически твърдения. За това дело имам запор на къщата си на “Оборище".

- Откога е запорирана къщата ви?

- От 6 години, за да удовлетворят 250 000 евро на Гриша Ганчев. Аз спечелих делото на първа инстанция. Апартаментът ми на площад "Народно събрание" пък беше запориран от Райчеви за 8 години, след което също спечелих делото.
Моята задача през годините е била разследващата журналистика. Сега се лаская от мисълта, че съм въвела този жанр в телевизията. Нито си придавам заслуги, нито се хваля, нито страдам. Само ще ти кажа, че разследващата журналистика и ме създаде, и ме направи популярна, и ме уби във физическия смисъл на думата, разболя ме.

- Защо?

- Защото съм преживявала репортажите си и съм умирала с всеки от героите си. Журналистика, в която не даваш нищо от себе си, минава и заминава. Телевизионната журналистика е много по-сложна от вестникарската, защото там има и образ, който те опровергава. Аз мога да пиша и говоря каквото искам, но образът, който показвам, кара хората да правят други изводи. Много е сложно да направиш убедителен журналистически материал по телевизията. Не случайно в цял свят това се приема за перлата на журналистиката.
А и не случайно в цял свят големите разследващи журналисти са хора, подкрепяни от държавата и от самата власт.
Има нужда от неудобни журналисти, за да пуши парата, а не хората да вдигат митинги и стачки. Тодор Живков много добре разбираше тази работа. Той създаваше критичните предавания в телевизията. Аз съм била уволнявана лично от Живков два пъти и лично от него възстановявана два пъти. Той знаеше, че има ли критична журналистика, тя обира парата на недоволството.

- Защо ви е уволнявал тогава?

- Защото ме е възстановявал после. Това беше пиар, заиграване с общественото мнение. Всички знаят кой беше Тодор Живков, но по негово време се родиха големи журналисти – Христо Цачев, гражданската трибуна на Димитър Езекиев, Георги Стойчев, който изпотяваше министри през 1975 г., Антон Вергиев, Дамян Обрешков, д-р Младен Младенов.
Йордан Радичков например, с когото съдбата определи последните 20 години от неговия живот да живеем врата до врата, е сътрудничил във в. "Народна младеж", след това е писал очерци и в телевизията. Виж какви хора са сядали на нашите места. Няма такава среда днес при журналистите. Липсва характер, което означава смелост. А аз съм се учила от велики имена. Дори съм свирила с Милчо Левиев.

- Откъде знаете да свирите?

- Аз съм завършила право, но и музикално училище. Пея. А какви партита сме си правили с Джеки Стоев, Джони, Чарли и с Ицко Финци. Имам пиано, имам цигулка. Но трудно може да се каже вече, че свиря и пея. Особено след операцията. Бях 50-годишна, като ми я направиха. Няма възстановяване след такова нещо. Болестта рак винаги показва къде бъркаш.

- Защо звучите толкова философски?

- Няма философски. Разболява се този, който е сбъркал някъде в борбата с природата. Натоварвах се свръхмного, преживявах, влагах повече емоция, отколкото заслужава нормалната работа, и моята работа ме разболя, вместо да ме запази. Това означава, че не съм проявила много дълбокомислие в тоя проблем.
От друга страна, разболяването ми е наследствено. Баща ми почина от рак. Професорът, който ме лекуваше в Италия, казваше че е 100% наследствено. Няма преборил се с рака, просто има поживял по-дълго и по-кратко. Аз с рака се преборих, обаче с живота все още имам да си изглаждам сметки.
Много битки съм губила, особено в личен план. Приятели заради предателство. И повече мъже съм губила като приятели, отколкото жени. Мъжете се оказват с по-слаб характер от жените.

- Защо имате такова мнение, заради развода си ли?

- Това, че имам развод, няма никакво значение. Аз съм се развела много отдавна. Ние просто гледахме в различни посоки и всеки остана да се самонаправи в своята си посока.

- За какво се борите?

- Боря се за каузите, на които съм се посветила. Говоря за справедливостта. Аз не се боря за правосъдие. Много вещи политици ги бъркат тези неща, включително и президентът, и Бойко Борисов. Като кажат възмездие, ми става толкова тъжно. Възмездието е за първобитнообщинния строй. Там е “око за око, зъб за зъб". Ако всичко в България вървеше по пътя на възмездието, отдавна да сме утрепали и Тодор Живков, и всичките. Правосъдието е по-сложна работа. То е надстройката над базата. Там се иска обвинителен акт, доказани факти. Когато общественото мнение влезе в съда, правосъдието излиза оттам. Сложна работа е да осъдиш един човек. Бойко Борисов казва: “Ние ги хващаме, вие ги пускате". Ама не е проста работа да осъдиш един човек.
Повечето от големите процеси в България завършиха с оправдателни присъди и затова не е виновен съдът, защото бил подкупен. Проблемът на честността е проблем на общественото мнение, а проблемът на правосъдието е проблем на присъда.
В 90% от присъдите вероятно няма честност. Но ако не събереш фактите, как да го осъдиш.

- Кога ще има правосъдие у нас?

- Не може да го има. Ние сме много недоразвита страна. Аз познавам адвокати, които са доста известни, няма да казвам имена, които пишат думата ищец с 4 правописни грешки.

- Защо изпратихте дъщеря си да учи в чужбина?

- При нея стана случайно. Неда беше шампионка на България по тенис и като такава спечели конкурс в държавния университет в Мериленд. Беше на издръжка на американското правителство 4 години. Такъв труд положи това дете там. Лично Буш им е връчвал дипломите.

- Сега работи в Швейцария. Какво?

- От една година е там и вече получи швейцарски паспорт. Шеф е на спортния департамент в училището "Льо Розе". Там в момента учат 18 деца от България, все на известни родители. Таксата е 150 000 евро на година. От богата Италия с 80 млн. население има само две деца, едното е роднина на Берлускони. Училището е най-скъпото и известно в света, със 130-годишна история.

- Вие как се насочихте към журналистиката?

- Хората понякога ми искат снимки от средата на миналия век. Звучи забавно, защото съм родена през 1952 г., а детството ми е една хубава история. Родена съм в квартал Надежда в София. Името му е дадено от сестрата на царя, която се е казвала Надежда. Легенда или не, но този квартал е свързан с голяма любовна история между нея и един човек – Паликарски. До ден днешен се пази къщата им, в която са се срещнали. В Надежда навремето са се заселили работници – локомотивни машинисти, защото е близо до гарата. От този район заедно с Банишора са Стефан Продев, Митко Езекиев, Ваня Щерева, Петьо Блъсков.
Аз помня сирените на предприятието "8-ми март". То се казваше "Фортуна", беше италианско. Спомням си тропота на машините, Найда Манчева, герой на социалистическия труд.
Много симпатични неща имаше в детството ми, които изградиха структурата ми на човек. Великият трамвай 7 ни завеждаше в града за съботното къпане, на което ходехме с куфари в Централната баня, защото носехме много багаж. Много романтика имаше в детството ми и силно познаване на живота. Бяхме бедни, тогава всички бяха бедни. Беше като че ли друг свят. Мечтаехме. Това беше времето, когато имах страхотни мечти.

- Сега за какво мечтаете?

- С годините човек става по-голям реалист. Познанието те прави все по-тъжен. Така или иначе детството ми е много силно. Има някаква сантименталност, но нима тя не е по-хубава от днешната бруталност? Тогава – по времето на тоталитаризма, се раждаха големи имена в България и в журналистиката. А сега? По националната телевизия БНТ, в която съм започнала да работя през 1975 г., сега гледам филм, когато го направи Тома Томов. Жалко, но факт. Никой не може да го замести. Също школата на интервюто, което въведе Кеворк Кеворкян. Аз имам съдебни конфликти с него и това всички го знаете. Но той направи следа в тв журналистиката с неговите интервюта в 80-те години. Ние всички сме се учили от Кеворк. Той няма заместник. Няма равен на него по интервюто и задаване на въпроси.
Започнах в телевизията през 1975 г., тъй като завърших право и ме бяха разпределили прокурор в Търговище. Хич не ми се искаше да ходя там. Всичките от провинцията се ожениха за софиянци, а ние, софиянките, трябваше да ходим в провинцията. Избегнах разпределението, като се явих на конкурс в телевизията. Председател беше Христо Цачев. Там беше и Стефан Велев, програмен директор. Конкурсът беше много тежък – за редактор и водещ, но го спечелих. Тогава се въвеждаше втора програма. Явиха се над 150 души. След това, защото съм спечелила конкурса, не ме назначиха в телевизията близо 8 години.

- Какво правехте през това време?

- Работех на хонорар. И Христо Цачев беше първият човек, който ме извика и ми каза: "Маргарита, това е срамна работа." Така че не съм влязла в телевизията по втория начин. По времето на Тодор Живков не можеше да влезеш в телевизията по втория начин, освен ако не си много, много нависоко. Но тези нависоко Живков не ги назначаваше в телевизията да работят, а в администрацията – да управляват, защото телевизията беше жесток труд.

- В “Канал 3" имате ли екип, който ви помага за предаването?

- Не. Сам-сама съм. “Канал 3" е изумително бедна телевизия, но има много висок рейтинг, защото тя е различната. Чест е за Сашо Диков, че защитава и подкрепя неудобно мислещите хора. Той е един от най-популярните журналисти в България. Аз съм сложена на 3-о място в БНТ. Но и двамата сега не сме в национална телевизия, а в поддържаща.

- Хората обаче ви знаят и помнят.

- Наистина помнят, защото поддържам темпото си в “Канал 3". Ето, Кеворкян го поддържа чрез статии. Въпросът е да поддържаш фигурата си.

- Вие как поддържате своята в буквалния смисъл?

- Много се нервирам, лошо се храня, никакъв сън нямам. Никой не ми е донесъл нищо вкъщи. Лятото, като правих ремонт, нито един човек не дойде да ми помогне. Когато ходя на прегледи в раковата болница, пак съм сама. Поседя час-два на пейката за почивка и след това се прибирамсама с колата си, като спирам на всеки 100 метра, защото ми се вие свят.

- Защо сама, нали сте заедно с Янчо Таков?

- Никога не съм се събирала с него, за да се разделям, както пишат по вестниците. И това изобщо не е най-значимата тема. Както Янчо е в златната есен на живота си, така и аз съм там. Дано тя продължи и за двама ни по-дълго. С Янчо четем обща литература, с него може да се гледа в една посока. Твърдя, че той не е плейбой, не е женкар, не пие и не пуши. Вероятно има други недостатъци, обаче тези 4, с които е известен на обществото, не съществуват в него. Общественото мнение е силно изкривено. Едно е истината, която е интимно дълбока за човека, и друго е това, което се говори за теб.

Стр. 12 – 13

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2009-11-29

- Г-н Григоров, какво стана с Re:tv?

- Не получихме достатъчна подкрепа за този проект и решихме, че е по-логично да го приключим, вместо да свалим качеството, да съкратим хора и т. н.

- Вие кога разбрахте, че телевизията спира?

- Няма никакво значение.

- Колегите са научили в петък вечер, часове по-късно Rе:tv остана в историята…

- Размишлявахме дали да го обявим, пък после да ги помолим да работим до Коледа. Но сметнахме, че при такава новина демотивацията ще е голяма и няма смисъл да продължаваме.

- А какво се случва с екипа, с техниката, с вложеното досега?

- Оптимист съм за бъдещето на колегите, защото успяхме да създадем кадърни хора. Те са млади и мотивирани, които лесно ще намерят работа. Акционерите бяха 100% категорични, че ще изпълнят всички ангажименти по закон към екипа. И това няма да струва никак малко. Но ние стартирахме като медия с прозрачно финансиране, така и ще завършим. Хората ще получат още една заплата, а тези, които в следващите 60 дни не намерят работа, ще получат обезщетение. А за техниката ще мислим тепърва.

- А защо не беше потърсен инвеститор? Или е имало оферти на купувачи с неясни капитали?

- Опцията бе да продължим или с недостатъчно финансиране, или да търсим средства, но в момента прозрачно и легално финансиране е много трудно да се намери.

- Обмисляте ли да продължите по друг начин този проект?

- Ще направим всичко възможно да продължи идеята на Re:tv да има гражданска журналистика. Може да решим да направим блог.

- Защо този проект не успя да се наложи?

- Подкрепата трябваше да дойде от пазара, от големите компании. В един канал, какъвто е Си Ен Ен, например, никой не рекламира, за да си продаде стоката, а за престиж. При нас не се получи. А и в кризата рекламодателите свиха бюджетите.

Стр. 7

в. Банкер | 2009-11-28

Още преди четири месеца "БАНКЕРЪ" имаше възможността да информира своите читатели, че навръх Нова година на площад "Александър I" в София център на събитието ще е "Оркестърът за сватби и погребения" на Горан Брегович. Тогава течаха финансовите преговори с популярния артист и нямахме възможност да разберем какви са финансовите параметри на договора. Неотдавна обаче белградският в. "Блиц" публикува изявление на мениджъра Рака Марич, който твърди, че сборният оркестър на Горан Брегович ще си тръгне от нашата столица със 150 хил. евро (други източници фиксират 110 хил. евро). За сравнение, на рокгрупата "ФСБ" преди няколко години бе заплатен хонорар от 30 хил. лв., а сборният биг-бенд на Георги Борисов струваше 9 хил. лева. Тогава глобалната икономическа криза бе твърде далеч от границите на България. А сега ни е нагазила с цялата си сила, което очевидно не засяга най-голямата ни национална медиа. С този Новогодишен концерт на открито, излъчван директно от БНТ, ще приключи преекспонираната 50-годишнина на телевизията. Колко сумарно са стрували на българския данъкоплатец тези празници, е неизвестно. Но "зли езици" ни посветиха в харчлъка за злощастния мемориален концерт с 15 "любими" песни от някогашния конкурс "Златният Орфей".
Както е известно, изборът на песните е направен само от 10 хиляди (!) зрители, участници в допитването. Което е крайно недостатъчно за каквато и да е социологическа извадка. Но чиновниците в БНТ не са посмяли да прекършат хатъра на "универсалния" водещ Драгомир Драганов. Така концертът в първа зала на НДК, солидно критикуван от повечето наблюдатели, е облекчил телевизионния бюджет със 100 хил. лева. Което е нищо в сравнение с последвалия пищен банкет, който е струвал 200 хил. лв., т.е. двойно повече. А нека не забравяме, че предстои и още по-скъпата операция по определяне на българската песен за конкурса "Евровизия". Ще кажете – да, ама тя ще се финансира от новия републикански бюджет. Вярно е. Но също така е вярно наблюдението, че по време на икономическа криза БНТ харчи доста щедро държавните пари за програми със съмнителна художествена стойност. Каквото е и присъствието на Горан Брегович, чест гост на софийските чалготеки и досега недосегаем за медийна критика. В същото време добри наши оркестри и състави с различна музикална ориентация продължават да търсят начини за изява и дори за оцеляване.

Стр. 44

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2009-11-28

Водеща: Винаги, когато се заговори за промяна в медийните правила, не става дума само за моркова и тоягата. По-често става дума за забрани. И тогава близостта с класиката едни са по-равни е най-вярна. Докато течеше спорът ракията или хазартът стана ясно, че търговските оператори искат нова забрана за обществените медии. Както те гальовни ни наричат „държавни”. А в началото на годината, когато се обсъждаше аудио-визуалната директива, научихме, че начинът на финансиране не е задължително да превръща една обществена медия в държавна. Разбрахме още, че в Европа правят разлика между радио и телевизия. На нас от сериали, които депутати препоръчват като образец на семейни отношения май не ни остана време да направим тази разлика. А промените в Закона за радиото и телевизията и отмяната на Закона за публичното радиоразпръскване са вече в парламентарната комисия, заедно с предложенията на АБРО. Къде е честната игра, къде е тя е добре да попитаме преди да се окаже, че търсим следващото голямо футболно първенство или олимпиада досущ като млякото. Какво искат търговските оператори, какви гаранции за равнопоставеност ще получат обществените медии? Възможно ли е да влезем в графика за аудио-визуалната директива? Ето това ще коментираме днес с Гриша Камбуров от АБРО и Весислава Антонова от в. „Капитал”. По телевизията ще включим председателят на парламентарната медийна комисия Даниела Петрова. По телефона ще чуем и Данаил Данов от Центъра за развитие на медиите.
Толкова често всички бъркат радиото и телевизията, макар че те са различни, че накрая и аз се поддадох и казах, че ще включим председателя на парламентарната комисия по медиите по телевизията. Не, не, по радиото ще я включим, но малко по-късно.
Весислава Антонова: От модернизирания сайт на националното радио може да се включва и видео всъщност.
Водеща: От вчера промените в медийното законодателство вече са в парламентарната комисия заедно, но по-скоро не заедно, в понеделник там ще бъдат и исканията на търговските оператори. Добър ден първо на Весислава Антонова от в. „Капитал”. Добър ден и на Гриша Камбуров от АБРО. В понеделник ли ще пристигнат в комисията вашите искания?
Гриша Камбуров: Ами те са пристигнали доколкото знам още вчера сутринта нашите искания.
Водеща: Ами не са пристигнали.
Гриша Камбуров: Може би не са разпределени дотам, но със сигурност са в деловодството на парламента.
Водеща: По-важно е обаче какви са, а не кога ще пристигнат?
Гриша Камбуров: Ами те са основно в три посоки, ако мога така да ги обобщя. Едната посока са редакционни искания по някои от текстовете, които считаме, че трябва да бъдат по-ясни, за да не се допускат двуяко тълкуване. Защото в момента, в който се допусне един такъв вид тълкуване, става зле и за регулатора, който прилага закона и за тези, които изпълняват закона. Другите две мотивирани искания са: едното е що се отнася за разрешаване на позиционирани продукти в програмите на обществените радио и телевизионни оператори, и другото е за квотата независима българска продукция.
Водеща: Хубаво е да изясним какво точно влагате в термина позициониране на продукти за БНТ и БНР?
Гриша Камбуров: Ами позиционирането на продукти е, другият product placement, или на български още по един начин – влагане на продукти в едно предаване. Представете си риалити формат, както Веси или някой друг от журналистите беше написал, как Тодор Славков вече не трябва да си крие бирата, която пие в съответния риалити формат. Това е позициониране на продукт.
Водеща: Това по радиото как се случва?
Весислава Антонова: Да кажем само, че в БНТ има толкова малко предавания в момента, които могат да си позволят такъв чист product placement, че… Може би предаването на Митко Цонев е най-подходящото май.
Гриша Камбуров: Аз съм си правил труда да гледам БНТ много внимателно именно в тази насока. Макар и в момента да е забранено от закона, те все още позиционират продукти, и то успешно.
Водеща: Това значи ли, че БНТ няма да имат право да излъчват пресконференция или да показват кадри от там, защото на пресконференциите също има неволно позиционирани продукти като вода например.
Гриша Камбуров: Не, не. Трябва да направим една съществена разлика. При позиционирането на продукти в самото начало и в самия край и по време на рекламните паузи на едно предаване, зрителят или слушателят е уведомен, че съответно в редакционно съдържание има позициониране на продукт. Всичко друго може да се счита или като скрита реклама, или си е просто част от пейзажа, да го наречем.
Весислава Антонова: Нека да кажем в интерес на истината, че нито една медия в България не го прави това нещо. Поне аз не съм останала с впечатление, че съм добре информирана, че в следващите минути ми предстои да видя такъв тип реклама.
Гриша Камбуров: Определено. То в момента е забранено от закона позиционирането на продукти. И скритата реклама е забранена.
Весислава Антонова: Но много гледаните, с високи рейтинги риалити формати просто изобилстват от такива примери, бих казала.
Водеща: И те не се случват някак в обществените медии, които искате да ги лишите от тази екстра, нека да я наречем. Как се позиционират продукти в радиото?
Гриша Камбуров: Ами има много начини за позициониране. Дори БНР позиционира продукти, мисля, в радиото…
Водеща: Как точно?
Гриша Камбуров: Ще ми се да не давам пример. Така че ще замълча по тази тема…
Водеща: Нека да стане ясно.
Гриша Камбуров: Еми в началото на предаването вие информирате, че съответното предаване може да се чува шум от отваряне на даден вид безалкохолно, което е характерно за „Кока-кола”, да речем. Това е вид позициониране на продукт. Звукът се използва за позициониране на продукт. Или се чуват други, не само шумове, а други звуци, които са характерни за всеки един даден продукт.
Весислава Антонова: Но в радио е много по-трудно разбира се и по-ограничено…
Гриша Камбуров: Да, ограничен е спектърът в тази посока.
Водеща: И за да спазваме едно подобно правило, ако то бъде въведено и прието разбира се, ще ни забранят да пием в студиата вода.
Гриша Камбуров: Е, не, не може да се различи каква е водата. Това отива, както се казва, твърде далеч. Ние си направихме труда да направим едно сравнително изследване в страните членки какъв е статутът на позиционирането на продукти в обществените медии. Във Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония позиционирането на продукти е забранено в обществените медии. Това се случва поради две причини. Едната основна причина е получаваното финансиране от държавата, или от друг вид обществени фондове. Второто основно направление е това, че от този вид медии се изисква по-висока редакционна независимост. Позиционирането на продукти до една степен ти повлиява до редакционната независимост на съответното предаване, или съответния формат, който се излъчва. И третата посока е, че това принципно кореспондира със забраната и по-намаленото количество рекламно време в обществените медии. Това са нашите основни мотиви. Третият, или четвърти вече стана мотив, е, че може да се получи свръхфинансиране на обществената функция. Има съобщение на ЕК, което беше обнародвано в “Official Journal” мисля преди месец, месец и половина, което специално изисква финансирането на този вид медии да не бъде по-голямо от толкова, че да покрива обществената им функция.
Водеща: А кой определя покриването на обществената функция?
Гриша Камбуров: Законът за радиото и телевизията и съответният нормативен акт, съответната държава членка.
Водеща: Или лицезните.
Гриша Камбуров: На първо място се покриват от съответния нормативен акт. В България се покриват и от двете, и от нормативния акт, и от лицензиите. Съобщението, ЕК доста дълго време работи по него, доста дискусии, но то е наистина много подробно и много добър материал за България, по който да се поучи. За съжаление, според мен това няма да стане у нас в близките една-две години.
Водеща: Има ли кореспонденция между обществената функция и съответното финансиране у нас?
Гриша Камбуров: Ами няма, затова се казва, че нашите медии БНТ и БНР са държавни медии, защото те получават държавна субсидия, фонд радио и телевизия не работи. Аз мога да направя извода, който съм казвал и пред други колеги, че именно заради това се счита, че те не са толкова независими. Защото те са зависими от гл.т. на държавния бюджет всяка една година. Има модели, в които да, други оператори в други държави обществените се финансират също от държавния бюджет, но те си знаят, че през годината Х ще получават еди-колко си процента твърдо число от държавния бюджет. А тук се случва, че всяка година БНТ и БНР се молят за една стотинка отгоре, две стотинки отгоре само и само да оцелеят до следващата година. Именно и според мен няма развитие, не може да се направи дългосрочен план за развитие, технологично, програмно, защото не е ясно какъв ще е бюджетът за следващата година. В години на криза, каквито се очакват да бъдат следващите, бюджетът на всички министерства, всички агенции и всички, които са на държавно субсидиране е силно ограничен. Аз присъствах на обсъждането му в комисии и в пленарна зала – резултатите не са щастливи за никого. Но просто това е, колкото има в чувала, както каза финансовият министър.
Водеща: Да оставим настрана обаче чувала…
Весислава Антонова: Да кажем само, че да не очакваме проблемите на БНТ и БНР и по отношение на финансирането, и техния обществен характер да бъдат уредени от закона в този му вид, така както изглежда. Защото там според мене зее огромна дупка по отношение на уреждане на въпросите с финансирането на тези две медии. Там според мен има доста работа на експертите и това, което говорим сега по отношение на така изглеждащия закон за радиото и телевизията е по-скоро един предварителен разговор преди да се появи истинският текст на закона, какъвто се очаква да стане следващата година.
Водеща: Ако си представим обаче в табличка искания, от другата страна няма нищо.
Гриша Камбуров: Има – огромна държавна субсидия.
Водеща: Кой е определя, нали казахте, че чувалът е празен преди малко?
Гриша Камбуров: Празен, празен, но вие получавате, специално БНР получава една държавна субсидия, колкото е три пъти рекламният пазар на радиостанциите в страната. Така че това не е нищо. Да, наистина има много функции радиото, най-голямата медия, няколко музикални състава и доста програми, но следва много внимателно да се прецизира докъде е обществената функция и докъде минават вече други дейности, които не са типични за една обществена медия.
Водеща: Културата обществена функция ли е?
Гриша Камбуров: Културата е обществена функция, но дали е задача на обществена радио и телевизионен оператор, това е един друг въпрос. Комюникето, което аз коментирах, изрично казва методите за водене на счетоводство от този вид медии. Изисква разделно счетоводство за обществената функция и разделно счетоводство за всяка една друга функция, която има този оператор. За да може, когато отидат счетоводните документи за обществената функция в ЕК, или някой заведе дело срещу България, или срещу която и да е друга държава членка, да бъде ясно, че държавата е покривала разходите само за общественото финансиране и за обществената функция за тази медия. Нищо отгоре, защото всичко това отгоре се явява свръхфинансиране.
Водеща: А кой определя свръхфинансирането като такова? То е дефинирано може би в този проект за закон?
Гриша Камбуров: Не, този проект за закон, а з искам тук и на Веси да кажа, въпреки че тя е много добре запозната, този проект на закон само и единствено въвежда директивата за аудио-визуалните медиини услуги в националното законодателство. Както се казва, две години спахме и в последния момент, срокът изтича на 19 декември, трябва да бъде нотифицирана ЕК. Г-н Коласанти при визитата си в България каза, че до февруари няма да има дело срещу България, наказателна процедура, но след края на февруари, в началото на март, ако ние не сме си написали домашното, разбира се ще бъде започната такава процедура, защото не сме си въвели общото законодателство в националното такова. Директивата, както знаете, тя основно регламентира новите услуги и по-гъвкавото рекламиране, позиционирането на продуктите…
Водеща: Добър ден на шефа на парламентарната медийна комисия г-жа Даниела Петрова! Да кажем, досега изяснявахме с Гриша Камбуров какво искат търговските оператори, той твърди, че бил пристигнал техният списък с искания, но това едва ли е важно, но да кажем промените най-общо в каква посока са, промените в закона за радиото и телевизията?
Даниела Петрова: Промените в закона за радиото и телевизията, с които съм се запознала от Интернет, от страниците на съответните ведомства, от МС и Министерството на културата, идеологията за промени е най-вече насочена към транспониране на българското законодателство с директивата за цифровизация. Те са навременни и спешни промени, които действително трябва да минат през комисията и през парламента до 19 декември. Промените са балансирани. Те са в насока най-вече хармонизиране на българското законодателство, но и не само това. Направени са предложения за оптимизиране на регулационните органи, за оптимизация, за увеличаване процента на българските предавания.
Водеща: Това е и част от исканията на търговските оператори, едно от исканията на търговските оператори. Обаче възниква въпросът риалити форматите българска продукция ли са или как?
Даниела Петрова: В директивата е заложено, че предаванията трябва да бъдат европейски предавания, като естествено в тях попадат и български предавания. До настоящия момент те бяха 10%. Доколкото имам становището на АБРО и на други заинтересовани страни, иска се повишаване на този процент.
Водеща: В рамките на?
Даниела Петрова: В рамките на българските продукции, увеличаване на процента на българските продукти. Но този въпрос е дискусионен и считам, че в комисията при обсъжданията и съответно в парламента ще се чуят становищата на заинтересованите страни и ще се вземе един разумен баланс. Но това не е въпрос, който може да бъде решен, дори и да бъде дискусионен. За нас към настоящия момент е по-важно ние да спазим сроковете, да спазим изискванията на ЕК, за да не търпим санкции. А оттам насетне дискусията, ако не може да се постигне съгласие, може да продължи и да се направят промени след постигане на разумен баланс и консенсус.
Водеща: В студиото е Веси Антонова от в. „Капитал”. Тя искаше да ви зададе един въпрос.
Весислава Антонова: Не, аз по-скоро исках да се намеся и да попитам, следва ли да разбираме, че има разлика между европейска продукция и българска продукция, това да бъде дефинирано, каква е разликата между европейска и българска продукция? Защото тук ще настъпи един сериозен проблем, един сериозен казус с частните търговски телевизии, които инвестират най-много средства в продукции, които не са нито български, нито европейски – именно големите риалити формати.
Даниела Петрова: Действително ще възникне спор по този въпрос, защото се засягат търговски интереси. Но естествено, че има разграничение между българска и европейска продукция. Но българската продукция е част от европейската продукция. Но аз считам, че най-вече продукцията трябва да бъде балансирана и ориентирана към потребностите на пазара. Същевременно ние трябва да спазим изискванията на директивата и да намерим баланса на българската продукция в дела европейска продукция, която ще се представя.
Водеща: Аз си мисля, че трябва и един друг баланс да бъде намерен по посока на това кой защитава обществените медии в тази дискусия, която може би ще предстои и която ще определи тяхното бъдеще, защото всички искат някакви санкции по отношение на БНР и БНТ, а кой защитава БНР и БНТ?
Даниела Петрова: Като обществени медии смитам, че и получавайки субсидия, същите трябва да имат определени програмни изисквания и да се съобразят…
Водеща: Да, това е записано в лицензиите ни…
Даниела Петрова: В лицензиите, да.
Гриша Камбуров: Само ако може, прощавайте, и аз да се намеся. Да коментираме въпроса за продукцията. Изискванията за европейска продукция, залегнали в директивата за аудио-визуалните медийни услуги, но тя казва, че те трябва да бъдат минимум 10%. Трудно е, когато една държава членка сама реши да въвежда по-голяма квота за национална продукция, да поправя и водещата ако може, аз съм се чул с колегите и от БНР, по-скоро от БНТ, те също са против въвеждането на по-висока квота за такава продукция.
Водеща: Аз не съм се изказвала по този въпрос,но ме поправете, ние сме свикнали.
Гриша Камбуров: Законодателят в текста, който е бил преди МС, е предвидил, че това трябва да бъдат 25% квота за български предавания без повторенията. Което автоматично прави процентът 50%. Ние лично считаме, че ще има проблеми с ЕК при нотифицирането, защото трудно можем да защитим защо даваме приоритет на българските продукции, по-висок, отколкото на европейските такива. Все пак миналата година ЕК беше обявила годината за многообразието, за междукултурния диалог и именно за това те толкова много държат да бъдат квотата европейска продукция. Сега разбира се това е един дискусионен въпрос, който може да бъде решен и по-нататък, ако към настоящия момент не се постигне съгласие. Предлагам да разделим въпросите на две. Едното, вие попитахте кой защитава обществените медии.
Водеща: Да, защото търговските оператори просто се чувстват задължени винаги да предвиждат санкции.
Весислава Антонова: Тук само да приключим въпроса с 50-те процента европейска и българска продукция. Нека да кажем, че тук просто лобито на продуцентите в България добре си е с вършило работата и някой автоматично се е вслушал в техните искания, без да си даде сметка за какво всъщност става дума.
Гриша Камбуров: За съжаление, някой е подведен доста сериозно.
Водеща: Всички помним как продуцентите казаха, че трябва да се намали броят на латиносериалите, тогава турските още не бяха на мода, в посока на българските продукции, като те смятат за българска продукция и риалити шоутата.
Гриша Камбуров: Ами те не са българска продукция, защото се правят по световен лиценз – било то на „Ендемол”, или на някакво друго дружество. Българските продуценти са единствено изпълнителни продуценти в случая. Що се касае до техните искания да бъдат с лека ръка въведени в законодателството, според мене това наистина е едно подвеждащо вслушване в думите на някои и се надявам, че държавата България няма да се подведе като цяло, за да оправи лични частни интереси на няколко продуценти, за да може цялото българско общество да страда…
Водеща: Да чуем т-жа Петрова все пак дали това ще се случи?
Даниела Петрова: Очаквам в понеделник да постъпи законопроектът в комисията, ще бъдат изискани становищата на всички заинтересовани страни, те ще бъдат изслушани. Всеки ще представи своята позиция и смятам, че ще може да се вземе една разумна преценка и един разумен баланс, за да може да се продължи на първо четене в зала този закон. И ако има действително възможност разумът да надделее, между първо и второ четене да се направят предложенията.
Водеща: Очевидно ясно е, че този закон, тези промени в закона за радиото и телевизията са важни, за да не търпим санкции. Колко далеч обаче е мисълта за един изцяло нов закон, възможна ли е подобна хипотеза? Много медийни експерти все по-често я споменават.
Даниела Петрова: В комисията при среща със заинтересованите страни действително се изказа позиция, че е необходим изцяло нов закон, тъй като законът за радиото и телевизията беше приет миналата година, малко преди да… по-скоро тази година, малко преди да приключи работата на парламента на 40-ото НС. Той беше приет набързо, без дискусия, без изслушване на заинтересованите страни. И считам, че един закон изисква една сериозна подготовка, една сериозна дискусия. Но преди да се пристъпи към тази стъпка, която изисква повече време, ние трябва да усъвършенстваме това, с което разполагаме и да продължим напред. Действително чуха се становища, че трябва да бъде изготвен изцяло нов закон за радио и телевизия.
Весислава Антонова: Г-жо Петрова, аз искам да ви задам един простичък въпрос. Той изисква и доста кратък отговор. Вие като председател на парламентарната медийна комисия можете ли да поемете ангажимент, че няма да допуснете текста на закона за радиото и телевизията така, както ще влезе в комисията, да бъде механично приет и гласуван в пленарна зала, а ще се вслушате във всички разумни аргументи против определени точки в него както от обществените, така и от търговските оператори?
Даниела Петрова: Работата на комисията и до настоящия момент показва, че винаги е налице съобразяване. Така че това, което зависи от воденето на дискусията и изслушването на мненията на заинтересованите страни, ще бъде определящо за вземането на решението от членовете на комисията. Мога да кажа, че ще гарантирам прозрачност и постигане на действителния баланс.
Гриша Камбуров: В случая аз отново се намесвам, и мисля, че е по-важно тук законопроектът да мине възможно най-бързо, за да може да нотифицираме ЕК до края на тази година, защото това е задължение, която ние имаме от две години, и не сме го свършили, защото директивата не е въведена в националното законодателство. Спорните въпроси, които не произтичат пряко от директивата, могат да останат за решаване и след Нова година и в следващата парламентарна сесия. А що се касае до изцяло нов медиен закон, доколкото знам съвсем скоро ще има работна група, която ще има едногодишен срок да изготви проект на такъв закон.
Водеща: И тази работна група е събрана от?
Весислава Антонова: Министерството на културата. То е ресорното.
Гриша Камбуров: Министерството на културата. То е ресорното министерство. има включени, доколкото знам, представители на обществените медии, както във всяка една работна група има включени и техни представители, които защитават интересите на обществените медии, стига да знаят какъв е той и в коя посока трябва да го защитят. Защото и на тях е доста трудно да предвидят какво ще се случи, как ще се развият пазарът, защото те не са пазарни медии. Имат доста често и антипазарно поведение.
Водеща: Имат много задължения, най-малкото, наложени от държавата.
Водеща: Ако си позволя да се пошегувам с тази забрана за позициониране на продукти за БНТ и БНР, да не стане така, че да питаме, а къде е млякото, когато става дума за големи футболни първенства или олимпиади? Нали няма да се питаме, г-жо Петрова?
Даниела Петрова: Не считам, че ще стигнем до този въпрос. Действително ще се бърза, ще се бърза, но не на всяка цена. На този етап спорните текстове трябва да бъдат отделени. Трябва да се има предвид, че действително ни натискат срокове и ние трябва да се вместим в тези срокове.
Водеща: Благодаря ви за това ваше включване. Към разговора за промените в закона за радиото и телевизията сега приобщаваме и г-н Данаил Данов. Добър ден! Преди седмица коментирахме, че графикът за освобождаване на аналоговите честоти за широколентовия интернет е почти с година по-къс. Аргументите за това са повече плурализъм и свобода на словото. Доколко то е по силите ни и всъщност в началото на следващата седмица вие започвате едно обучение за радиопрофесионалисти с Центъра за развитие на медиите и Фондация „Конрад Аденауер”. Затова да ви попитам къде е свободата в София или в другите градове?
Данаил Данов: Ами знаете ли, ако този въпрос ми бяхте задали преди година-две, по-лесно щях да ви отговоря, като щях да ви кажа в София, и изобщо на консуматорите на базираните в София медии изпитват една доста висока степен на свобода, наслаждават се на тази свобода. Но сега ми е трудно да дам същия отговор. Не заради друго, не защото София е станала по-малко свободна, но имам усещането, че националните медии, или иначе казано, базираните в София медии, започват все повече и повече да се отклоняват от онези изконни етични ценности, към които самите някога те се присъединиха. Говоря за годината 2005-а, когато беше подписан професионалния етичен кодекс на българските журналисти.
Водеща: Аз не схванах връзката.
Данаил Данов: В какъв смисъл не схванахте връзката? Вие ме попитахте по-свободни ли са медиите.
Водеща: Да, да, и къде е свободата, в София или в другите градове? Но вие казахте, че националните медии, базирани в София са се отклонили.
Данаил Данов: Точно така.
Водеща: В какъв смисъл сме се отклонили?
Данаил Данов: Казах, че преди няколко години щях да отговоря доста по-щастливо, да, в София медиите са свободни, да в София медиите предлагат един продукт, който до голяма степен отговаря на потребностите на аудиторията, но сега вече не съм толкова сигурен.
Весислава Антонова: Г-н Данов, да се включа и аз, Весислава Антононва от „Капитал”. Предполагам имате предвид скритите послания на различни политически предавания, икономически предавания, така ли да разбирам?
Данаил Данов: От една страна, определено. От друга страна медиите започват да отговарят изцяло на един широк масов вкус, към чието формиране те играят много голяма роля.
Весислава Антонова: Търговските медии трудно можем да ги обвиним в това, защото те в крайна сметка гледат да печелят, а пък като виждат, че най-много се гледа, да речем, танцувално риалити шоу..?
Данаил Данов: Да де, и тук е връзката с регулацията и с промените в закона. Защото всички тези медии, които днес предлагат без проблеми риалити шоу, и общо взето програми с много съмнителни качества, някога те самите дадоха своите програмни намерения, които залегнаха в техните програмни лицензии. И според мене…
Весислава Антонова: Не сме ги виждали тези програмни лицензи, за жалост! Аз бях направила опит да ги поискам преди малко повече от година, но казаха от СЕМ, че тъй като търговските оператори не са съгласни да предоставят тази информация, не може да ги предостави СЕМ.
Данаил Данов: Ами виждате ли, в този смисъл някак си отиваме в ситуацията, в която хлебарят ни казва кой е най-добрият хляб за нас. Всъщност в случая не че имам нещо против тях, но той изхожда от тесните си професионални интереси. Казвам тесните си. Общо взето мисията на медиите е да образова, да различа и да информира. Но не според собствените си потребности, а според обществените. Тъй като частните електронни медии в техните лицензии, които съм виждал някога, говорят за обществените потребности. Защитаваха тезата, че те са не по-малко, за да не кажа доста по-обществени от обществените БНР и БНТ, ето тук е…
Водеща: Коя зависимост е по-лоша според вас, зависимостта от турските сериали или зависимостта от финансирането, което е извън теб?
Данаил Данов: Ами има ли значение какво ще кажа аз? Аз ако кажа, че е от турските сериали или от финансирането това едва ли променя нещата. Но нещата са взаимнообвързани, защото турските сериали общо взето едва ли е най-скъпо предлаганата програма. Общо взето тази програма импонира върху един масов вкус, който би могъл да се задоволи от последната кабеларка, имам предвид от най-нискобюджетната кабеларка.
Водеща: И в тази посока зависимостта от финансирането, което идва отвън?
Данаил Данов: Ами вижте, естествено, че нещата се изменят, но когато говорим за обществен характер на радио и телевизия, и аз пак казвам, че в България частните електронни медии пледират, че те задоволяват обществени потребности, или поне това е записано в техните лицензии, е добре, класическата формулировка за общественост на дадена медия беше отговаряща на интересите на обществото, финансирана от обществото и контролирана от обществото. Хайде вие самата ми отговорете на въпроса доколко тази формулировка в България е налице? Доколко обществото е наясно къде отиват парите за медиите? Далеч съм от мисълта, че бюджетите на националната телевизия и националното радио не се публикуват, но те се публикуват като някаква цялост. На практика хората нямат никаква представа доколко дадено предаване и парите дадени за него са адекватни. И тук ще дам пример от седмицата, една статия за телевизията и за новините на турски език. В случая не става дума за това дали те са необходими или не. Разбира се, че са необходими. Но тогава, когато пипълметрията подсказва броя на аудиторията на тези новини, тогава вече имаме проблем. Не става ли дума за едно изключително неефективно разходване на средствата?
Водеща: Проблемът е, че тези новини на турски език, както всички разбрахме, са писани в лицезнията и никой няма право да ги свали.
Данаил Данов: Ама не става дума за сваляне. Става дума за съдържанието…
Водеща: Как се променя лицензът?
Гриша Камбуров: Позволете ми аз да се намеся. Здравейте, г-н Данов, аз съм Гриша Камбуров от АБРО. Как се променя лицензия, лицензия се променя с искане от лицензирания. Съответно БНТ е поискало да има процент новини на чужд език. Те са били вписани. Съответно БНТ си изпълнява това, което е вписано. Не можем да се опитваме да изправяме кривите краставици на регулациите чрез промяна в закона, защото не е лесно. Знаем, че на 25-и „Атака” и Волен Сидеров и група народни представители от „Атака” са внесли законопроект за заличаване на този текст от закона за радиото и телевизията.
Весислава Антонова: БНТ като една истинска европейска медия няма абсолютно никакво намерение да подава молба за промяна на нейната програмна лицензия. И не бива насила да бъде карана медията да подава…
Гриша Камбуров: Точно така. Всички се надяваме, че под този политически натиск БНТ няма да се поддаде, няма да се поддаде и СЕМ в тази посока.
Данаил Данов: Вижте, но не смяташ ли, че тук също има едно смесване на проблема. Значи под общия проблем да махнем новините на турски език се пренебрегва идеята доколко тези новини отговарят на стандартите. Доколко тези новини са качествени, каква потребност задоволяват тези новини. Имам предвид на хората, чиито майчин език е турският. Всъщност отсъства интерес към тези новини. Не става дума, че тях не трябва да ги има. Аз съм последният, който би казал на БНТ махнете дадено предаване. Но тогава, когато изследванията показват, че това предаване не отговаря на стандартите и че не е интересно, може би редакторите и тези, които го правят би следвало да се замислят.
Весислава Антонова: Мисля, че доста механично е вкарването, как да кажа, на тази гл.т. с рейтинга на тези новини, защото, съгласете се, че те са в такова време, в която по-висок рейтинг няма как да могат да имат. Нека да го приемем като търговски жест на толерантност и една защитна бариера към този тип етнос в България.
Данаил Данов: Спомняте ли си навремето кинопрегледите? Кинопрегледите се включваха в програмата на кината не защото бяха интересни, а защото трябваше да минават.
Весислава Антонова: Аз не откривам връзка между кинопрегледите и новините на турски език.
Данаил Данов: Вижте, оставете термина новините на турски език. Нека да се върнем на това доколко дадена програма е адекватна на потребностите на обществото, доколко тя задоволява обществени потребности, доколко тя отговаря на критерии за качество и т.н.
Водеща: И доколко има обективни критерии това да бъде оценено.
Гриша Камбуров: Има обективни критерии, които са въведени от ЕС, и съответно от Съвета за Европа. Обществените медии от нас БНТ и БНР харчат един обществен ресурс, от който идва тяхното финансиране. Въпросът, който Дани постави според мене е по-генерален за правилното разходване на тези средства и ефективното разходване на тези средства. Тук съм съгласен, че не може да екстраполираме процента гледаемост на новините на турски към тяхната било то ефективност, или друг критерии. Като цяло програмата на БНТ, и програмите на обществените медии не се радват на особено голяма гледаемост и слушаемост. Но това е така заради тяхната функция. Те имат…
Водеща: Зависи кой как чете данните обаче. Защото има европейски статистики, има и български статистики.
Данаил Данов: И какво казват европейските статистики по отношение на новините на турски език?
Водеща: Там въобще няма този проблем. В много европейски страни има предавания на български дори, на всякакви други езици и това не е проблем, това не е травматична тема.
Весислава Антонова: Защо преди около три месеца, искам да ви кажа, че във Виена стартира българско предаване. Предаване на български език, едночасово в частно австрийско радио. В смисъл, по-важно е наистина както Гриша Камбуров постави въпроса, но нека не се фиксираме в новините на турски, защото ние тук говорим за неефективно разходване на бюджета. Че то много по-страшно, много по… как да кажа, по-смутително е тази част от бюджета на БНТ, където се отчита какви примерно филми български са били финансирани, пък ние някои от тези филми дори и не сме ги гледали. Дай боже да ги гледаме някой ден. Но са отчетени от националната телевизия…
Данаил Данов: Не, вижте, аз нямам нищо против паралела с турските новини с турските сериали, защото по някакъв начин се опитваме да внушим на масовото съзнание, че продуктите, свързани с Турция, с турския език, с тези исторически обременености, те имат проблем. Нищо подобно. Високият интерес към турските сериали, казвам думата турските сериали, говори, че особен комплекс не съществува. Или ако съществува, то е в хора, които живеят в миналия век, или в по-миналия век.
Весислава Антонова: В интерес на истината, интересът към тези турски сериали е просто защото те са добре направени като продукт. Но вижте един български сериал…
Водеща: Да, всъщност този интерес дойде да замени интереса към латиносериалите. И в това няма нищо драматично и нищо травматично за разлика от новините на турски…
Данаил Данов: Ако новините на турски език бяха добри, отговаряха на потребностите на хората, за които те са предназначени, те нямаше да не се гледат. Естествено, че щяха да се гледат.
Водеща: Тоест вие смятате, че те просто не са добри? Така да разбирам.
Данаил Данов: Категорично казвам това. И още нещо ще ви кажа. Понеже споменахте, че в много страни в Западна Европа има предавания на чужди езици. Ще ви дам пример с едно радио „Спектрум” в Лондон, което в продължение на 24 часа излъчва различни канали на различни езици. Е, интересното е, че аудиторията, която слуша да речем предаване на индийски, после остава на вълната на същото радио, което започва да предава, да речем, на еврейски език. Просто защото той има любов към тази станция, т.е. то се интересува от музиката, изобщо от състава, който работи там. Докато подобна положителна афилиация аз не мога да забележа. Най-малко, рейтингите показват нещо съвършено различно.
Водеща: Също така е много важно кой прави рейтингите, защото и там може да има някакви съмнения. Нека обаче накрая да ви попитам в каква посока според вас трябва да бъдат промените в закона за радиото и телевизията, които се готвят?
Данаил Данов: Много ми се ще тези промени да бъдат резултат от една обществена дискусия, каквато не забелязвам. Говорим си за предстоящата цифровизация, говорим си за мултиплекси, а на практика този дебат продължава да остава в един много тесен кръг. Освен това неговата публична репрезентация, имам предвид дебата, пренесен на страници на различни вестници, е дотолкова опростен, дотолкова тривиален, че на практика той не говори нищо за това, което ще се случи.
Гриша Камбуров: Дани, само да ти помогна. В момента говорим за изменения на закона за радиото и телевизията, които касаят въвеждането на европейската директива за аудио-визуални медийни услуги. В тази посока се случи доста голям конституционен процес, в който дори ние „Отворено общество” направихме поредица от 5, 6, 7 семинара от началото на миналата година, в които присъстваха над 500 човека. Новото ръководство на МК също направи доста голям конституционен процес, публикува и конституционен документ, съставяйки доста широка работна група. Тоест проблемът е, че у нас се смесват всички проблеми на радиото и телевизията във всяко едно изменение и допълнение на закона. Това е специфичното изменени и допълнение, което транспонира европейската директива в националното законодателство. Предполагам, пак казвам, че след Нова година ще има нова работна група, която да изготви цялостен нов проект на закон, като действително трябва да стане това след широко обществено обсъждане.
Данаил Данов: Обаче има и още един проблем. Защото настоящето законодателство, добро или лошо, то също се нарушава, и то се нарушава пред очите на всички, пред медийни надзорници, пред обществени съвети, „Отворено общество” и т.н. Конкретен пример, хайде да погледаме една национална телевизия с доста афиширано публично предаване в неделя до обяд и да видим как се прекъсват анализи и коментари с реклами – нещо, което противоречи на настоящия закон, но аз не съм видял досега медиен надзорник или критик, който да каже, вижте, става дума за нарушение на закона. Тоест каквото и да е законодателството, то първо трябва да се спазва.
Гриша Камбуров: А знаете ли, в тази посока има наказателно постановление на СЕМ, които са отменени от съда. И не само за това предаване предполагам, което вие визирате…
Данаил Данов: Не съм назовавал.
Гриша Камбуров: Мога само да се досетя за кое точно говорим, но има такива предавания и в други частни обществени медии.
Водеща: Хубаво е с лед като се извършат всички промени, да не се окаже да изпаднем пак в положението на хора, които се питат къде е млякото.
Каква е логиката на промените, които Европа налага на медиите и нашите промени в тази посока ли са? Хайде да се опитаме да отговорим на този сложен въпрос, Гриша?
Гриша Камбуров: Изцяло в тази посока са. Изменителният закон въвежда изцяло директивата за аудио-визуалните медийни услуги, като не въвежда допълнителни ограничения, които в България има по исторически причини. Развитието на медиите още от зората, да речем дори на БНТ, от 98-а година, когато е приет медийният закон, все пак добре е да кажем, че той не е приет тази година или миналата година, а е приет пред 98-а година. Кърпен е над 30 пъти предполагам и затова той е отживял своето време. Има нужда от нов медиен закон, който категорично да реши въпроса: а) финансирането; b) обществената функция; c) прозрачността и d) управлението на обществените медии.
Водеща: Веси, това ли ще се случи? Ти имаш дълъг опит, над 30 промени, кръпки или както и да ги наречем.
Весислава Антонова: Аз преди да вляза в студиото се пошегувах с Гриша и му казах, този разговор ми е като дежаву. Да се надяваме, че за последно ще си мисля по този начин и наистина ще има воля да се променят нещата, защото едно от най-важните неща, които спомена и Гриша Камбуров, това е отсъствието на прозрачност за собствеността на медиите, която сериозно рефлектира върху качеството и типа журналистика, която ние произвеждаме за аудиторията си.
Водеща: Нека да попитам така.
Весислава Антонова: Хайде, нека да кажем, че съм оптимист, защото поне в това правителство виждаме някаква по-голяма воля за вслушване в исканията и на обществените, и на търговските медии. Нека да не сме песимисти. Аз с работната група от експерти към МК, която работеше по промените в този закон, съм имала възможност да говоря. Няма да споменавам имена, тъй като експертите не са ми дали своето разрешение да им споменавам имената. И все пак работят в някаква анонимност преди да излезе текстът, преди да бъде поставен на дебат, да могат да им се задава въпроси и т.н. Тогава един от експертите ми каза: знаеш ли, Весислава, ние сме събрали последната воля и енергия доброжелателност, която ни е останала, за да напишем един работещ и смислен закон, така че в крайна сметка да се разрешат основни проблеми на пазара.
Гриша Камбуров: Знаете ли, в рамките на две седмици тази работна група работи почти денонощно, също събота и неделя. Отново сме в последния срок, часовникът тиктака, пръчката е извадена и ние спасяваме положението за пореден път в последния момент. Надявам се това да е за последно наистина.
Водеща: Понеже каза, че става дума да няма наказателна процедура срещу нас, и възлагаш надеждите си на един изцяло нов закон, да те попитам, ако всичките изисквания на АБРО влязат в този изцяло нов закон, ти ще дойдеш ли да работиш тук?
Гриша Камбуров: Тук, в БНР ли говорим?
Водеща: Например.
Гриша Камбуров: Стига са ме поканят на подходяща позиция, може.
Весислава Антонова: Аз само искам да се вмъкна в разговора с нещо по-сериозно. Естествено, че има нужда от нов закон и широко обсъждане по него по една много основна причина. Обществените медии отново са на опашката при решаването на техните проблеми, свързани с предстоящата цифровизация, с предстоящото място на тези медии на пазара въобще. Защото освен че се въведоха промени в закона за радиото и телевизията, знаете, че само с две изречение това правителство промени закона за публичното радиоразпръскване, който разбира се имаше много недостатъци, но в крайна сметка имаше претенции да уреди тези въпроси за националното радио и националната телевизия. Фактът, че той е отменен за мен означава, че много от проблемите на тези две медии остават неразрешени. И трябва да бъдат разрешени в един нов закон.
Водеща: За който обаче няма време.
Весислава Антонова: За който очевидно ще има време една година. Защото ние това, което ни застрашава пред ЕС е да не въведем аудио-визуалната директива до 19 декември тази година и от февруари да започне наказателна процедура. Ето ние виждаме, че това се случва. Въведена е тази директива в закона за радиото и телевизията, но оттук нататък има да се свърши много работа, защото това е степента на задължителност, която ЕС налага на държавите членки – да въведат директивата. Оттук нататък обаче ЕС казва, ние се съобразяваме със спецификите на медийните пазари в държавите членки. Те трябва сами да си разрешат собствените специфични казуси на пазара. Дават ни тази свобода. Директивата е отправната точка, оттук нататък действайте сами.
Водеща: Как ще я използваме тази свобода, Гриша?
Гриша Камбуров: Отмяната на закона за публичното радиоразпръскване е компенсирана със специални изменения в закона за радиото и телевизията и в закона за електронните съобщения, която предвижда, че един мултиплекс, който ще бъде даден на конкурсна процедура от КРС ще разпространява до четири национални програми на БНТ, една от която с HD, и четири национални програми на БНР. Така че на този етап отново се спаси положението. Това е предвидено. Защото законът за публичното радиоразпръскване (…) неговата функция. (…) твърде много пари, които се оказа, че държавата няма наличен такъв бюджет.
Водеща: И през цялото време е хубаво да не забравяме, че винаги има мода, и в медиите е така. Има мода по турските сериали, мода по латино сериалите, но тази мода не е обществена, нали така?
Гриша Камбуров: Ами по гледаемостта, която се наблюдава на този вид предавания според мен…
Водеща: Хайде поне веднъж да направим разликата между рейтинг и доверие?
Гриша Камбуров: Ами не, според мен това е съзряване на обществото. То трябва да мине през различни стълбове, за да съзрее. Това в момента е модата. Да, латиноамерикански, да, турски сериали, да, риалитита, но според мен зрителят с всеки ден, с всяка минута става все по-претенциозен и все повече предпочита нишовите канали, които удовлетворяват неговите желания за гледаемост.
Весислава Антонова: Най-плашещото, Гриша, обаче е, че в българската журналистика има все по-малко примери за обективна, свободна, прозрачна журналистика, ориентирана към интересите на обществото, социално ангажирана журналистика. И това мисля, че…
Водеща: Иначе не е лошо. Който пее зло не мисли. Същото се отнася и за танцуването…
Весислава Антонова: Да не стигнем някой ден дотам, че в закона да се налага да защитаваме публицистиката като такава, защото дори публицистиката изчезна от телевизиите. И ако ти ми посочиш пример за силно публицистично предаване, аз ще те поздравя. Те са изключително малко, като бели лястовици са в ефира.
Гриша Камбуров: Изключително малко, защото това са едни много скъпи предавания. За да правиш…
Весислава Антонова: Но това не значи, че обществото няма нужда от тях.
Гриша Камбуров: Да. За да правиш качествена продукция, качествена журналистика, разследваща журналистика, това са много скъпи предавания. Специално и търговските, и обществените медии влагат доста голям ресурс за това. Но съгласете се, че при обществените медии бюджетът е крайна величина. При търговските медии също е крайна величина, защото се определя от рекламния пазар. Тоест ти в един момент се биеш за част от рекламния пазар, за да си финансираш цялата програма.
Водеща: И за да е по-лесно на търговските медии, дайте да съхраним обществените.
Гриша Камбуров: Това е ирелевантно.
Водеща: Аз се надявам, че все някога ще се разделим с този сюжет, защото той наистина е дежаву. Хайде да спрем да си забраняваме разни неща и да помислим нещо отвъд модата.