в. Труд | Георги ГЕОРГИЕВ | 27.07.2012
14-годишно момче дава съвети в интернет портала за видео клипове www.vbox7.com как да качим клипче от телевизия.
"Влезте в сайта www.btv.bg. Отидете тук, където пише "на живо", обяснява стъпка по стъпка детският глас в триминутен видео урок. Да си изрежеш клипче от телевизия и да го качиш в сайт за видеообмен е доста лесно. Хиляди интернет потребители всеки ден пълнят мрежата със "свои" изрезки от телевизионни предавания. Най-често с клипчета от шоу програми, новини, сериали или футболни мачове.
Помагат им специално пригодени компютърни програми. За зареждане на тв откъси масово се използва една от безплатните приставки на интернет браузъра "Мозила". Казва се "даунлоуд хелпър". С програмата видео клипче от телевизия може да се свали за по-малко от 5 минути, показа проверка на "Труд". Бързо конвертиране на видеопоток във файл предлагат и безплатни програми за гледане на филми като "Ви Ел Си Медия плеър", твърдят интернет потребителите. В мрежата популярни са също софтуерни приложения със свободен достъп за сваляне на флаш клипове като "Орбит даунлоудър". Крайната цел на програмата е потребителят да запази излъченото по телевизията във формата на клипче на своя компютър.
Триене
Всеки зад екрана може да събира парченца от предаванията, докато гледа телевизия на живо или направо да дърпа вече готовите откъси, качени в медийните сайтове. Веднъж попаднали в портал за видеообмен, парченца от телевизионните предавания за секунди достигат до незнаен брой потребители.
Така телевизията губи контрола върху собственото си съдържание, но пък печели допълнителни зрители. Би Ти Ви поведе кампания срещу интернет пиратството, като основна част беше насочена именно срещу клипчетата на телевизията в сайтовете за видеообмен като
www.youtube.com и www.vbox7.com.
От телевизията съобщиха, че са подали към сайтовете за видеообмен над 400 сигнала за нарушение на авторските права. С други думи по настояване на Би Ти Ви са свалени 400 тв клипчета от интернет, защото след сигнал за нарушаване на авторското право собствениците на видеопорталите са длъжни да изтрият пиратския клип. Най-съвестно са премахнати записите на сериалите, установи проверка на "Труд" сред изтритите клипове в сайтовете за видеообмен. Вече е невъзможно в нета да се гледа цяла серия от "Стъклен дом".
Собствениците на
www.vbox7.com са премахнали колекции от серии и на "Етажна собственост", които вървяха по Нова тв, видя наш репортер. От медията обясниха, че инвестират много средства и усилията на стотици хора за създаване на качествено съдържание и всяко неразрешено включване в интернет на техни кадри е нарушение на Закона за авторското право и сродните му права. "Все пак имаме онлайн платформа Nova Play, където зрителите могат да гледат без пари цялата ни продукция", напомниха от Нова тв.
Нелегално качени сериали от БНТ също са свалени от сайтовете за видеообмен. Някои епизоди от "Под прикритие" са свалени заради жалба, подадена от Би Ти Ви. Това се получава, защото един и същи потребител качва клипове от различни телевизии. Сайтът за видеообмен автоматично изтрива всички нарушения на потребителя. Така с един сигнал за нарушено авторско право телевизиите си помагат взаимно. БНТ също си търси правата, нарушени от авторите на телевизионни изрезки.
"Винаги подаваме сигнали срещу сайта нарушител, за да свалят клипчетата, които нарушават авторско съдържание. Винаги сме ги молили любезно и до момента никога не сме срещали отказ от съдействие", коментираха казуса от БНТ.
Отпор
Потребителите обаче приемат битката за авторски права като ограничаване на тяхната свобода в мрежата.
Във форума www. predavatel.com изтритите клипчета повдигат дискусия за свободата на словото. Участници във форума се притесняват, че с традицията за триене медиите могат лесно да замажат някой свой гаф и да ограничат критиката към медийното съдържание. Причината е, че всяко популярно видео върви със стотици текстови коментари под него.
Потребител на форум дава за пример протеста в село Катуница, Пловдивско, през септември 2011 г. Тогава участниците в демонстрациите не бяха доволни от начина, по който тяхната позиция е отразена от журналистката на Би Ти Ви Миролюба Бенатова. След клиповете от репортажите във видеопорталите следваха много критични коментари. Потребител с псевдоним "Симеон.бг" твърди, че клипове с репортажи от Катуница са изтрити по сигнал на телевизията, което означавало спасение от неудобната ситуация и премахване на критиката към медиите, смятат интернет потребителите. Все пак обаче клипчетата на Би Ти Ви от отразяването на протеста в Катуница могат свободно да се намерят в интернет, показа проверка на "Труд". Битката между видеопирати и телевизии обаче продължава.
Стр. 22
Росана Лаво вече десета година се занимава с планиране и продажба на интернет реклама. От 6 години е в екипа на Пиеро 97, а от 2008 г. година ръководи Интернет отдела. Заедно с екипа си консултира водещи рекламни агенции. Преди това е работила в Dir.bg. Има завършено висше образование със степен Магистър, специалност Туризъм в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ето че и новата медия остаря! Скоро си дадох сметка как бързо изиминаха тези години, като почнаха онлайн медиите една след друга да празнуват десетата си годишнина начело с Dir.bg. Самата аз съм в бранша от цели 10 години. Хубав повод за равносметка. Предлагам ви да поспрем за малко и да обърнем поглед назад. Нещо, което рядко правим, заети с вечните прогнози за следващото тримесечие. Какво се случи за тези години? Хората, които стартираха този бизнес преди време с толкова хъс, дали са още в играта? Какъв път извървяха българските интернет медии? Дали първите тогава са все още първи и днес? Според Superbrands (глобалната организация, която проучВа репутацията на брандовете), най-известните български марки в онлайн пространството са Dir.bg и abv.bg. Ако погледнем и статистиките от метриките на Gemius, България или Nielsen Online, те все още привличат и най-много потребители в своите сегменти: Dir.bg като хоризонтален портал и abv.bg като най-ползваната поща. Dir.bg е и с най-висок процент на потребители, които са изписали името му в полето за търсене на своя браузър, а не са попаднали случайно в портала, търсейки нещо друго. Що се касае за приходи от реклама, по официални данни тези две медии (включвам abv.bg към медийната група на Netinfo) също са в топ 5. Dir.bg и Netinfo са двата колоса на българския уеб. Често оплювани, много копирани, но най-често предизвикващи завист, те си остават мерило за успех на много от новите играчи в онлайн бизнеса. Малко факти: Dir.bg е създаден 1998 г., а само година след портала се появяват abv.bg и Netinfo. Интересното е, че първият регистриран портал реално не е Dir.bg, а Gbg.bg, който скоро след това става притежание на Netinfo. Другото любопитно е, че първата реклама на Netinfo е в Dir.bg. Цяла година са си плащали за банер в поддиректориите. Покупката на Gbg.bg през 1999 г. е ключова за пазара, защото тогава реално Dir и Netinfo стават конкуренти и започват да развиват по-сериозно съдържанието си. "Пазарът се движи и диктува от тези двама играчи. Те въвеждат стандарти и формати, определят цените, осъществяват най-ефективна комуникация с клиенти, с техните рекламни агенции и сключват първите договори с медийни агенции.", пише Жюстин Томс в книгата си "Интернет рекламата мисията възможна". Dir.bg избира да се развива хоризонтално, създавайки тематични електронни списания под същия домейн, които са акутални и до днес, като banks.dir.bg, kino.dir.bg, auto.dir.bg и др. Netinfo решават да заложат на партньорство с други, по-малки нишови сайтове, обогатявайки портфолиото си и предлагайки на рекламодателите по-прецизно таргетиране. През 2002 г., покрай световното по футбол, доста сериозни рекламодатели влизат в интернет. Акумулираните средства позволяват на компаниите да се развиват, привличат се хора, инвестира се в съдържание и се оформя първооблика на това, което днес наричаме интернет медия. През 2000-2003 г. Dir.bg е с 65% пазарен дял, a Netinfo с 30%. Вижте как изглеждаха двата сайта по това Време’ /фиг.1 и 2/ Като говорим за първите сериозни онлайн проекти В България, трябва да кажем, че в първите години на родния уеб преобладава модата на порталите. Известна популярност имат и портали като all.bg, hit.bg, top.bg, portal.bg, need.bg, които поради една или друга причина не успяха да се наложат. Сега наблюдаваме по-скоро неуспешен опит да се съживи top.bg като част от медийната група на MS Key. Годините минават и лека полека интернет се превръща В сериозна медия и се настанява трайно в медийния микс на рекламодателите. По-голямата част от планиранията се правят реално от Пиеро 97, който пръв предложи интернет реклама на своите клиенти, а и в началото липсваха специалисти В рекламните агенции. По-късно и други медийни агенции започват да предлагат онлайн медия планиране и закупуване. Разбира се, Dir.bg и Netinfo не остават сами на пазара. През 2003 г. Mail.bg заема третото място по привлечени рекламни обеми. Mail.bg е първата поща, предложила демографски таргетирана реклама и е Втората най-ползвана безплатна поща В България и до днес. Разбиват се много нишови сайтове като imoti.net, investor.bg, econ.bg, lex.bg, rozali, com, bg-mamma.com, az-jenata,bg, bgmaps.com и gp. Конкуренцията се засилва. Парите за реклама В интернет са повече. През 2006 г. се случват интересни неща. Ражда се родният Youtube – Vbox 7. Стартира и Sportal.bg. Започват сливания и окрупняване на играчите, за да се даде началото на така наречените днес медийни групи. До средата на 2008 г. пазарът на онлайн реклама в България се намира във фаза на неспирен растеж. "Пиеро 97" следи и анализира целия медиен пазар от 1998 г. насам. Нашите данни сочат, че само за периода 2006 – 2008 г. ръстът е В порядъка на 300%. /виж графика 1/ Въпреки Вечната борба за надмощие между двата най-големи – Dir.bg и Netinfo – и навлизането на нови амбициозни играчи, интернет небосклонът като цяло е безоблачен и спокоен. Пари има за Всички, интернет медиите следват правилата и логиката на пазара. Развиват съдържанието си и се доверяват на медийните агенции за продажбата на реклама. Няма сайтове като Yahoo.com, Amazon, com, е-Вау.сот на български език. Единствено Google разваля идиличната картинка. Dir.bg се опита да се намеси и на този фронт със своята търсачка Diri.bg, но не успя да откаже българите от навика да търсят В Google. И до днес те са лидерите с 98% дял при търсенето по ключови думи. Връщайки лентата назад, виждаме, че бяха осъществени някои съвместни проекти с чужди сайтове, но не особено успешни. През 2005 г., в резултат на партньорството си с ICQ Inc., Netinfo създава първия инструмент за мигновена онлайн комуникация на български език АБВЧСО. Не мисля, че успяха да спечелят много от това. През 2008 г. групата Investor BG, подтикната от липсата на силна поща в портфолиото си, сключва договор да дистрибутира реклама в пощата на Yahoo. Продажбите са минимални, а изискванията на Yahoo – големи и скоро договорът е прекратен. Периодът до 2008 г. е време за експерименти, време на бурен растеж, на утвърждаване на позиции и завоюване на нови територии. Оформя се тенденция за все по-голямо фрагментиране на пазара с появата на нови, помалки играчи. През 2002 г. интернет ползват 11.1% от населението, а до 2007 г. – 29% от българите2. От гледна точка на българския уеб като медия, навлизането на онлайн пипълметричните системи Nielsen Online и Gemius България през 2008 г. е едно голямо събитие. За първи път родният уеб е обединен, измерен, категоризиран и представен професионално от трета, независима страна. Метриките повишиха доверието на рекламодателите в българските онлайн медии, представиха ги като качествен рекламен канал със значителна аудитория. Въведоха терминология и улесниха планирането. Създадоха истинска конкуренция сред медиите. Поглеждайки графиката на Gemius, виждаме как само за период от две години, 2008-2010, интернет потребителите в България скачат с близо 1 млн. и достигат 3,2 млн. /виж графика 2/ Като логичен ход в резултат на този бурен ръст са и две сериозни инвестиции на чуждестранни групировки в български интернет компании. В началото на 2009 г. 3TS Cisco Growth Fund придоби дял от 16,77% от капитала на Инвестор. След неколкократни закупувания, към края на юли 2010 г. фондът вече е най-голям акционер в дружеството, притежавайки 21,33% от капитала. През април 2008 г. Sanoma Magazines International, четвъртата по големина издателска група в Европа, придобива 80%, а от началото на 2011 г. -100% собственост върху компанията Netinfo. "Към края на 2008 г. на пазара сериозно е наложен моделът на медийните групи. Лидерите изкупуват светкавично най-перспективните млади проекти, които започват да отнемат дори минимален процент от пазарния дял на големите. Целта е всяка една група да привлече възможно най-много средства от рекламните бюджети. За справка могат да се посочат няколко сериозни поглъщания от 2008 г. Investor.BG придоби най-посещавания тийнейджърски форум www.Teenproblem. com, с което добави хиляди младежи посетители към портфолиото си, както и новинарския портал за авто новини www.Automedia. bg и здравния портал www.Puls.bg. Netinfo пък погълна едни от най-перспективните web 2.0 проекти за България като цяло. Това са социалната мрежа за споделяне на съдържание www.svejo.net, видео порталът www.vbox7. com и списваният изцяло от потребителите сайт за новини, коментари и споделяне на мнения – www.bgreporter.com.
