в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 12.09.2015

Копирането е запазена марка на много мъже, които на екран изперкват С Милен Цветков не обсъждаме работата, а сърфове и деца

- "Комбина" вече е всяка неделя през новия есенен сезон на Нова тв. Как възприемате промяната – това "израстване в кариерата" ли е? Какво по-различно ще се случи с предаването от това, което зрителите познават?

Лора Крумова: Това е по-добър часови пояс и безспорно е най-доброто телевизионно време. Имаме много силен екип и се надяваме това, което предложим, да бъде оценено от публиката. В предаването освен разговорите в студиото и материалите, които снимаме двете с Галя, остават и авторските рубрики на Мария Йотова, Красимир Боев и Надя Узунова. Мария разказва изключително силно, нейните истории се превърнаха в запазена марка на предаването. Краси Боев подлага на изпит обществото и неговите невинаги добри герои – между тях политици и врачки, а тази седмица показва един експеримент, който разкрива колко предвидими са комплексите ни.

Галя Щърбева: Надя Узунова подлага на детектора на лъжата най-интересните личности на деня. Към екипа ни се присъединява и Миролюба Бенатова, която ще добави своя журналистически почерк към нашето предаване. Мира показа една потресаваща история в нейната авторска рубрика: историята на един българин, в чийто камион са загинали 18 човека, които той е прекарвал нелегално.
Така че ставаме една доста силна "Комбина".

- Чувствате ли се отговорни пред Нова тв, която ви показа своето признание, след като ви сложи в неделната програма? Там обикновено и Нова тв, и Би Ти Ви позиционират най-силните си публицистични предавания с едни от най-изявените водещи.

Галя: Също толкова отговорни сме, колкото и преди. Три часа ефирно време е достатъчно голяма отговорност, независимо дали става въпрос за събота следобед или неделя вечер. Ние работим много и не вярваме на похвали. Приемаме това време най-вече като отговорност.

- Какво става с рубриката на д-р Мирослав Ненков, която беше в предаването ви?

Лора: Медицинското риалити остава, но в момента е в почивка заради няколко разследвания, които снимаме във връзка с изборите. От 4 години аз, Галя и
Петко Гюлчев (съпругът на Щърбева) правим разследвания за изборите. Предишните години сме ги излъчвали по Би Ти Ви и Нова тв. Тази година ги правим само за Нова. Те са с подкрепата на фондация "Америка за България". Разследванията са абсолютно независими, авторите им са журналисти от Нова тв, а ние тримата сме продуценти. Сега излъчваме тази поредица в "Комбина". Миналата седмица беше първото разследване за Видин. Тази седмица ще има нещо много любопитно, което е за обвързването на религия и политика. През турски фондации се финансират масови сюнети. За съжаление, участниците в тях често стават жертви на политиката. Лесно е да бъдат подострени за изборите – не в буквалния, физически смисъл, а по-скоро метафорично.
Много е важно да кажем, че в тези разследвания не е на прицел само една политическа партия, а всички
Дори в страната понятията за политически партии са се размили. Просто се сменят играчите в една и съща игра в полза на общото благо – човек, който е бил кмет, става общински съветник, а общинският му съветник, който е участвал в неговите далавери, става кмет. Така че на прицел са кметовете.

- От 4 години правите тези разследвания по изборите. Има ли промяна след тях?

Лора: Да. Когато започнахме, те все още не бяха кампания. Имаме пръст в това днес те да се превърнат в такава и медиите да обединяват усилия, за да обърнат внимание на това какво се случва с тези малки хора на най-различни места в страната и какъв е начинът те да бъдат манипулирани чрез финансови, икономически, религиозни или каквито и да било други механизми.
Постепенно кампанията се превърна в кауза, която е над конкуренцията между медиите и има чиста цел – да пазим гражданското общество и да се противопоставяме винаги, когато видим нещо нередено.

- Този часови пояс – всяка неделя от 16 до 19 ч, продължава да се свързва с "Всяка неделя" на Кеворк Кеворкян. Притеснява ли ви мисълта, че може да се правят някакви паралели? Зрителите неволно продължават да сравняват, дори съм чувала реплики като: "Предаването на еди-кой си досущ е заприличало на "Всяка неделя".

Лора: Неделя от 16 до 19 ч. е разработено време за тв публицистика, има създаден навик, което е прекрасно. Няма нищо лошо в паралелите. Лошо би било да се опитваме да копираме установени модели, а това категорично не правим. Това поведение е по-скоро запазена марка на много мъже в нашата професия, които на екран изперкват и буквално копират жестовете и стила на поведение на един или друг успешен водещ – дал и тирантите на Джей Лено, или жестовете на Кеворкян, няма значение. Да му мислят тези, които разчитат, че доброто копие е успешен модел.

- Лора, вие се познавате с Кеворкян. Какви съвети ви е давал той за телевизията? Сега разговаряхте ли за "Комбина" с него?

Лора: Този разговор явно ни предстои, защото той ще бъде централен гост на "Комбина" тази седмица.

- Защо каните Кеворкян?

Лора: Защото е много интересен. Не са много хората, които могат да предизвикат такъв интерес в страната ни. Той определено е един от тях. Никога не е гостувал на мен или на

Галя, така че ще бъда много любопитна среща. Искахме да го анонсираме като един динозавър в мола, обаче се спряхме на "Укротяване на опърничавия". Също добре звучи.

- Предаването на Сашо Диков – "ДикоН", което беше в неделя следобед, вече няма да се излъчва. Вярно ли е, че сте разговаряли с него да има своя рубрика в "Комбина"? Чух дори, че може да има 3 рубрики, всяка по 10 минути. Каква е истината?

Галя: Разговаряхме със Сашо веднага след като разбрахме, че предаването е спряно, защото преди всичко сме приятели. В онзи момент, когато го чухме, му предстоеше разговор с телевизията. Оттам нататък как е продължил този разговор, знае само Сашо и ръководството на "Нова".

- Как ви влияят рейтингите? Променяли ли сте тема или гост в предаването, когато забележите, че зрителите не се вълнуват от тях?

Галя: Разбира се, стараем се да държим пулса на темите и гостите, които вълнуват публиката.
Преди всичко трябва да ни е интересно, иначе няма да бъде интересно и на зрителите
Любопитството не може да се имитира, от това не би излязло нищо добро.

- Лора, какво казаха Милен Цветков и Георги Коритаров за новия сезон на "Комбина" – и двамата бивши ваши тв партньори, сега – всеки със собствено предаване?

Лора: Не сме говорили на такива теми, двамата с Милен си говорим за сърфове и деца, с Жоро напоследък не сме се чували. Честно казано, по-често се чувам със съпругата му Лина.

- Както сте много близки приятелки двете, за първи път май ви се случи да работите непрекъснато заедно – бюро до бюро, през първия тв сезон на "Комбина". Как се отрази това на приятелството ви?

Галя: Ние работим заедно отдавна,така че това е отдавна сработен механизъм. Остава ни по-малко време да пием вино и да мислим нови идеи за други проекти, но за сметка на това гледаме да събираме децата възможно най-много, когато не сме на работа.

- Галя, вие имате няколко успешни документални филма. С предаването остава ли ви време да снимате? Правите ли нещо ново?

Галя: В момента вниманието ми естествено е насочено най-вече към предаването. Но заедно със съпруга ми Петко имаме продуцентска компания и в момента монтираме два документални филма. Надявам се да са готови до края на годината. Това е нещо, от което не съм се отказала и ми доставя голямо удоволствие.

- За какво разказват тези филми?

Галя: Единият се казва "Отборът на затвора". Документалните филми са нещо, което не се работи от днес до утре. Това е години снимане и инвестиране. Филмът ни проследява живота на психолога, който работи със затворниците в Казичене.
Другият е за Пакистан. Той е продължение на "Инфинити Хималая" – предишен наш филм, който показва историята на парапланеристите на Весо Овчаров. В Пакистан той се опита да направи последващ рекорд на завъртане през крило – много опасно движение с парапланера.

- Двете успяхте да съчетаете и майчинствата си и родихте почти едновременно? Как и кой ви гледа децата, докато сте на работа?

Лора: Имаме баби и дядовци, които много ни помагат.

- Колко пораснаха те, познават ли ви на тв екрана?

Галя: Още са малки, но говорят. Вече се познават много добре и знаят, че са приятели.
Като се видят, се хващат за ръката и пада голям смях
Калина го нарича Яло, а той нея – Кики, и са опасна банда. Бабите ми казват,че като ме види на екрана, Калина ме познава веднага. Явор също се заглежда в екрана, когато Лора се появи.

- Къде изкарахте лятото, пак ли бяхте заедно със семействата си на море?

Галя: Да, засякохме се за малко на "Градина", където са караваните ни. Аз и Петко обаче не останахме само там, а направихме една обиколка по места, на които не сме били. Както казах, децата вече са програмирани в тази посока. А мъжете ни се разбират много добре, те са почти на една възраст и имат много общи интереси.

- Как се гледа малко дете на каравана?

Лора: Много по-лесно е, защото пред тях е само пясък и море. Ходи голо по цял ден и нямаш проблем. Много хора си мислят, че на къмпинг няма условия. Напротив, имаме всичко необходимо. Освен това, навсякъде е пълно с познати и децата вилнеят на воля.

- Началото на учебната година е доста напрегнато за вас от няколко години заради журналистическия магистърски курс, който водите двете. Продължавате ли да го правите и защо?

Галя: Продължаваме! В момента тече приемът за четвърта поредна година. Всеки може да прочете условията за кандидатстване на сайта на ВУЗФ – jpf.vuzf.bg. Много наши студенти вече работят в телевизии и продуцентски къщи.
В нашето предаване вече назначихме три момичета от предишния ни курс
Много сме доволни от тях.

- Намаляват или се увеличават студентите, които имат интерес към тв журналистиката? След края на обучението продължават ли да се занимават с професията, или стават пиари, примерно, или нещо друго?

Лора: Към нашата програма има все по-голям интерес. Тъй като имат практика и стажове в медиите, голяма част от студентите си намират работа още по време на обучението. При нас идват най-известните журналисти, продуценти и хора от медийния бизнес. Така те могат да си изберат стажанти още от студентската скамейка. Около 80 процента от нашите студенти са започнали работа в телевизионната сфера.
***
Двете журналистки се връщат за втория сезон на токшоуто си "Комбина", което от миналата седмица се излъчва в неделя от 16 ч. Преди този часови пояс беше за "Дикoff" на Сашо Диков, а БНТ години наред излъчваше "Всяка неделя".
Лора Крумова и Галя Щърбева са едни от най-популярните тв водещи у нас.

Стр. 1, 18 – 19

www.bdvo.org I 05.12.2014г. 

За трета поредна година фондация „Работилница за граждански инициативи“ и фонд “Валя Крушкина” връчват наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“.
На специалната церемония на 4 декември, БНР, Студио 1, се събраха журналисти, представители на медии и различни неправителствени организации, за да отличат български журналисти, работещи за отговорна и независима журналистика. Общо 75 номинации със 160 различни материала, бяха получени в петте категории: Печатна медия, Електронна медия, Онлайн медия, Фотография и операторско майсторство, Млад журналист.
Носител на Голямата награда е журналиста Миролюба Бенатова, за репортажите й посветени на хората от родопските села, които всяка година изоставят семействата си, за да търсят препитание извън България и средствата, които връщат в икономиката на страната ни.
Носители на награда, в различните категории са:
Категория „ Онлайн медия“ – Николай Стайков и екипа на агенция Норешарски, за „От Ковачевица до Бахамските острови: Офшорните връзки на Делян Пеевски“
Категория „Електронна медия“ – Мария Цънцарова, БТВ, за „Политическият фантом, за който никой не иска да говори“
Категория „Печатна медия“ – Диян Божидаров, в-к “Сега”, за „Знаете ли какво е да умре дете?“
Категория „Млад Журналист“ – Николаос Цитиридис, информационен сайт OffNews, за „До Ленкница и назад – проститутки, далавери и ДПС
Категория „Фотография и операторско майсторство“ – Надежда Чипева, в-к „Капитал“, за снимките отразяващи „Как София се справя с последствията от градушката“.
Церемонията се реализира с подкрепата на: Societe Generale Експресбанк, Техем, ИНХОМ, Кока кола, Българско дружество за връзки с обществеността.
Медийни партньори: БНТ и БНР.

Оригинална публикация 

 в. Ретро | 28.11.2013

Журналистиката не трябва да се ползва като параван за политически амбиции

Миролюба Бенатова е журналист от цели 20 години, но е от малкото в професията, които не изпадат в рутина. Вечно търсеща нова гледна точка, непозната история и дръзка в репортажите си, тя бе любимка на зрителите на Би Ти Ви, а от месец насам вече работи за почитателите на Нова тв. В първото си интервю след смяната на работното място журналистката разкрива пред "Ретро" как ще се развива професионално в бъдеще и коментира актуалните политически събития.

- Г-жо Бенатова, поздравления за репортажите, които правите напоследък за Нова телевизия. Усеща се, че се върнахте в ефир и някои от тях – например за протестите и митинга по-миналата събота, дори предизвикаха доста разнопосочни коментари. Последният за зависимите младежи в предаването на Сашо Диков, също. Как се чувствате на новото си работно място?

- Чувствам се в кожата си като репортер с продуцентите от "Телеман", които ми дадоха самочувствие и подкрепа с рубриката "Миролюба Бенатова представя".

- Какво е отношението ви към колегите, които преливат от журналистиката в политиката, и въобще към тези, които проявяват политически пристрастия?

- Въпрос на избор за професионално развитие.
Но не бива журналистиката да се ползва като параван за политически амбиции. Иначе в политиката има повече лостове за промяна на реалността, в която живеем. Така че всеки, който има самочувствие, че знае как да направи живота ни по-добър, трябва да опита.

- От ваша гледна точка, като професионалист, каква е истината за цензурата в журналистиката в момента и може ли да се направи сравнение през годините?

- Винаги е имало и ще има опити за въздействие и натиск. През последните години ми се струва, че държавата, като най-голям рекламодател, рекетираше медиите с разпределението на европейските пари за най-различни комуникационни стратегии. Натискът стана по-незабележим, но труден за преодоляване. Властта, силните на деня, най-общо казано, цензурират и с отказ от участия в по-остри предавания, мълчат по важни теми и не дават нужната информация. Съществуването на медиите зависи от реклама, от разпространение, от хартия, така че има икономически лостове за влияние.

- Подкрепяте ли протестите срещу правителството и ефективни ли са според вас?

- Отразявах активно гражданското недоволство в първите месеци, виждах как се случват нещата отблизо и не одобрявам активната пропаганда срещу протестите.

- Ще има ли отговор на въпроса "Кой"?

- Този въпрос има много отговори и ние трябва да ги търсим непрекъснато.

- А какво е най-важно да се промени в България?

- Ние, българите, трябва да се променим.  Да искаме повече правила, валидни за всички, а не все да търсим как да ги нарушим.

- Подготвяте ли собствено предаване?

- На този етап – не. Не ми липсва изявата като водеща.

- Коя е най-ценната ви награда за репортажите през годините. Статуетките и грамотите или личното удовлетворение?

- Всички награди са ми ценни и са ме карали да се чувствам разбрана от публиката. Личното удовлетворение идва всеки път, когато стигна дотам, за където съм тръгнала в разнищването на историята.

- Какво е да си репортер в България?

- Журналистиката изисква неотменима нагласа да ровиш, да искаш да знаеш повече, отколкото ти подават, да не се уморяваш да задаваш въпроси и да не се обиждаш, когато те отблъскват. Не е лесно и никой не обещава да си харесван от всички.

- Не сте ли се чувствали изморена от работата си? Искало ли ви се е да се откажете?

- Не съм изморена от работа, понякога подмяната на фактите с пропаганда ме обезсърчава, но продължавам. Имало е моменти на замисляне дали има смисъл, но съм се убеждавала, че ако изобщо мога да променя нещо, то ще е следствие на действия, а не на размишление.

Webcafe.bg I 26.02.2013

"Хрътките" се връща на екрана на bTV с водещ журналистката Миролюба Бенатова, след като предишната му водеща Валя Войкова отиде в TV7, съобщи "24 часа".

Разследващото предаване ще върви по bTV всяка събота следобед, след като преди това вървя три сезона по bTV Action.

Според публикацията именно преместването от единия в другия тв канал на групата на bTV Media Group накарало Валя Войкова да да напусне. За подновеното му излъчване на ново място било нужно да има нов водещ и Войнова напуснала, след като разбрала, че я свалят от позицията.

"24 часа" припомня, че Бенатова е сред най-известните репортери на bTV, в телевизията е от нейното създаване и е позната като разследващ журналист.

Изданието съобщава, че телевизията оглежда и Диана Найденова за самостоятелно предаване. Слуховете, че тя ще замести Росен Петров, не са верни, но телевизията и продуцентите Евтим Милошев и Любо Нейков от "Дрийм тийм" разговарят за още един публицистичен формат.

Найденова е част от екипа на "Нека говорят с Росен Петров", където прави интервюта в рубриката си "Опасно близо". Преди няколко седмици тя е получила покана от Нова телевизия, но отказала.

Оригинална публикация

M-Tel I 6.04.2012 

За трета поредна година М-Tel Media Masters –  журналистическият конкурс за материали, посветени на иновациите и технологиите, събра медийния елит на България. Над 300 бяха гостите на събитието в атриума на „Сердика офиси“, а още толкова гледаха на живо в интернет церемонията по награждаването.

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 31.03.20111

Катарската телевизия открива бюро, после може и нов тв канал

Георги Милков, Елена Цончева, Венелин Петков, Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и Георги Тошев са част от журналистите, забелязани от тв "Ал Джазира". Катарската медия има намерение да ги покани за фрилансъри, тъй като ще открива свое бюро у нас.
Със свои представители "Ал Джазира" вече търси помещение за него, съобщи един от тях. Условието е да бъде в някоя от световните хотелски вериги и да има гледка към града.
От медията са водени разговори е журналиста Георги Тошев евентуално да поеме in-граждансто на бюрото. За момента обаче той не е дал съгласието си.
Междувременно канал на "Ал Джазира" тръгна в Сараево през януари. Той е наречен "Ал Джазира Болкане". но не е изпяло инвестиция на катарската медия, а и на бизнесмени от Босна и Херцеговина, които са купили лиценза.
Програмният директор на сараевския канал се чака скоро да пристигне в София, за да назначи репортери, които ще работят за бюрото на "Ал Джазира".
Всъщност остава отворен въпросът дали бюрото ще е едно и ще е на катарската телевизия. В този случай за него ще работят само фрилансъри. Много вероятно е обаче бюрата да еа две, като второто е на телевизията в Сараево. Тя нека да има свои репортери тук. които да предават за нея.
Тошев, за когото се говореше, че ще е кореспондент на "Ал Джазира", отрече, че ще бъде един от тези журналисти. "Правят ми се документални филми, искам да снимам културни събития и интервюта. На тези години няма да тръгна да се занимавам с политика", каза тон.
Известните журналисти, посочени по-горе, също няма да бъдат примамвани с договори, а само поканени за фрилансъри, т.е. независими сътрудници. Идеята е те да гостуват със свои материали или разследвания.
Засега обаче с никого от тях не са водени официални разговори. Българите, които се занимават с проекта, нямат такива права.
Говори се и за друг проект на "Дл Джазира", която имала намерение да създаде нов тв канал. По него ще се излъчват документални филми от цял свят за култура и пътешествия. Стартирането на канала обаче е отложено във времето заради събитията в Либия и Египет.
"Ал Джазира" е сред най-бързо развиващите се телевизии в света. Заради липсата на
криза при нея тя има агресивна политика и но отношение на кадрите си. Десетки журналисти от Би Би Си примерно са започнали да работят за нея заради високите заплати, които дава.

Стр. 22

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 30.12.2010

Професионализмът и задълбочаването в детайлите няма да ни навреди, смята репортерът на десетилетието

Репортерът на bTV Миролюба Бенатова продължава усилно да работи и в предновогодишните дни. Годината за нея бе изключително успешна – Миролюба бе избрана от колегите си за репортер на десетилетието по повод десетата годишнина на “bTV Новините"

- Как се чувствате като репортер на десетилетието – повече отговорна или доволна от признанието на колегите си?

- Благодаря на колегите, че ме избраха. Разбира се, това е отговорност, да не предам доверието им. Надявам се, че вярват в избора си и ще се постарая да виждат в мен "своя човек" и занапред.

- Каква бе за вас 2010-а в професионален и личен план?

- Успешна. Бях на Международна конференция на разследващите журналисти в Женева, където имах честта да бъда лектор заедно с емблеми като Роберто Савиано (автор на "Гомор"). Вдъхнових се и когато се върнах, направих "Донори на гени" и "Каталог за деца" – две серии в "bTV Репортерите". 62-годишната жена от Русе, която роди две близначета, ме провокира да разбера как е възможно да се случи такова нещо и покрай проучването научих стряскащи факти, които разказах на публиката. Българките вече не продават износените си деца, а яйцеклетките си. И ако една ромка може да размени едно дете в годината срещу 2000 евро, то образовани, но бедни жени продават по 45 свои полудеца за десетки пъти по-малко пари. Законно, без регламент, без изследвания, българки бълват гени и зареждат гръцки репродуктивни клиники. Това е модерният трафик на хора, който не може да бъде разследван по стандартния начин, познат на службите. Но е зловещ, защото всъщност не знаем какво се случва зад законния параван на ин витро бизнеса.
В личен план мога да кажа, че се чувствам разбрана и подкрепяна.

- Кои от случаите, по които работихте през 12-те месеца, ви разтърсиха така, че ще ги запомните за цял живот и защо?

- Не знам какво ще помня "цял живот", защото за радост сме устроени да забравяме. Но предполагам, че дълго ще се сещам за пияното 8-годишно момиче, което видя как пастрокът му убива близначката й. Случайно. Докато с майката се карат за коня и каруцата. 8-годишната Силвия ми разказа, че често пие, за да заспива по-лесно. Нямах какво да й кажа и се почувствах на дъното.

- Всеки ден се докосвате и сблъсквате с престъпления, насилие, криминални прояви. Как ви действа това – уморява ли ви, променя ли ви?

- Уморявам се като след работа. Обичам да се връщам в моя свят, където се надявам на предвидимост и нормалност.

- Как се разтоварвате и очиствате душата и съзнанието си от натрупаните негативни преживявания?

- С любов.

- Как преодолявате натиска, заплахите, агресията срещу вашата личност и работата ви?

- Натискът е част от ежедневието в журналистиката и е очакван. Нямам проблем с опитите за влияние, защото е ясно, че засегнатите ще се опитват да променят фактите и да изкарат историята в своя полза. Нашата работа е да сме достатъчно аргументирани и да не им го позволим.

- Кое ви дава сила и мотивация да продължавате разследванията си?

- Не знам. Не мисля по този въпрос. Просто върша работата, която умея.

- В ежегодния доклад на международната организация "Репортери без граница" страната ни зае 70-о място в скалата, измерваща показателя "свобода на словото". Кои са причините според вас?

- Свободата е състояние на духа и в този смисъл всеки избира дали и как да я преживява. Независимо дали става въпрос за професията или личния живот, вярвам, че никой не може да ни отнеме избора насила.

- Какво трябва да се промени в медийната среда и работата на журналистите по отношение на отстояването на професионалните и етичните стандарти?

- Повече професионализъм и отношение към детайлите няма да ни навреди. Смятам, че трябва да задаваме повече въпроси и да не се притесняваме да ги повтаряме, докато не получим отговори. Струва ми се, че управляващите не са достатъчно широко скроени и задраскват важни теми. Слагат в графа "неуместни" въпроси за имотите на вътрешния министър Цветан Цветанов или за недвижимостите на общинския съветник Андрей Иванов. И се опитват да ни обяснят, че всичко е наред по дефиниция. Може и да е наред, не знам, но публично показаната, доказаната и обсъждана фактология, ми се струва недостатъчна.

- Да очакваме ли нови посоки, промени и търсения в "Код Криминално“?

- "Код Криминално" ще се появи отново в ефира на Про.бг след седмици. Надяваме се да продължим да показваме интересни, скандални и важни истории.

- Къде ще посрещнете настъпването на новата година?

- В София.

- Какво си пожелавате за 2011 г.?

- Усмивка!

Стр. 20

в. Труд | Стефан МИЛАНОВ | 05.12.2010

- До каква степен си доволна от факта, че не живееш точно като другите жени – от работа вкъщи, детето, мусакичка за възлюбления?

- Не може да се изчисли. Но истината е, че до много скоро не съм усещала нещо да ми липсва… Така мие бил построен животът, че въобще не съм се замисляла да правя мусака. Докато сега вече…

-… ти се доготви?

- … ха-ха-ха… Мисля, че няма да умра, ако се науча да правя мусака. Може и да ми хареса. Но все пак предпочитам сьомга. Мусака – само като ми дойде музата!

- "Репортер на десетилетието" зарадва ли те?

- Удовлетвори ме. Чувствах се добре. Като да е логично някак. Дава ти усещане, че не си вървял напразно. И в крайна сметка това, което ме зарадва, е не самата награда, а че никой не се учуди защо ми я дават на мен. Имам предвид публиката, хората, вероятно и гилдията. На хората това не им изглежда като нещо нагласено: "Що точно тая?"… Това ме зарадва.

- А какво друго те удовлетворява след толкова години разследвания? Струва ли си – това питам.

- Струва си. Като аз не я работя тая работа с идеята, че ще променя света. Когато правя някаква история, моята идея е аз да си свърша работата добре. Не мога да отговарям дали другите ще си я свършат като хората. За мен е важно да знам за себе си, че каквото съм могла, съм направила.

- Докъде ти стига амбицията, какво си готова да жертваш, за да стане един материал?

- Времето си. Аз съм пропускала важни лични срещи… (Замисля се.) Например, когато се срути сградата на "Алабин" и загинаха две момичета (19 септември 2006 г. – б. а.). Тогава трябваше да се видя с един човек, с когото много исках да се видя. И, между другото, това е едно от най-страшните ми професионални преживявания. На фона на всичко, което съм видяла…

- И накрая нямаше и никакъв резултат съдебен.

- Там няма присъда, няма виновни, се оказа… Но самата ситуация – аз бях там почти веднага и влязох зад загражденията, някак си тихо, кротко… Най-страшното е, че имах чувството, че така би изглеждал краят на света. Сива пепел, нямаше капка кръв. Всичко, което си спомням, е една бяла гуменка, маратонка, с електриково зелени връзки. Усещането за смърт по най-безкръвния начин! Да го видя с очите си – не по телевизията, не на снимка, – да съм там и да я дишам тая смърт… Много трудно беше.

- Мнозина от нашия занаят реагират на напрежението или като стават свръхвулгарни, или започват да пият много – теб как те промени това време като кримирепортер?

- Аз мисля, че ме направи по-чувствителна.

- Наобратно се движиш?

- С годините ставам по-чувствителна и се радвам за това. Повече ги чувствам.

- Няма логика.

- Е, няма. Ама аз съм родена наопаки и без това – седалищно…

- А имаш ли угризения за тия моменти, в които не си била с близките, а в някоя кола или самолет?

- Не. Нямам угризения.

- А имаш ли разбиране?

- Абсолютно. На 100%.

- Кефят ли ти се близките?

- Ами, да – ние сме си свикнали (смее се).

- Гордостта на фамилията ли си, ми е подвъпросът?

- Ееее – не се приемам така… Не.

- Имаш ли проблем с егото като доста журналисти?

- Ами, аз не обичам… (кратно замисляне). Не обичам да се показвам по телевизията.

- Сериозно?!

- Да, така е. Аз много рядко заставам с микрофона нещо да казвам A3. Не ми е интересно. По-скоро искам да съумявам да не ме домързява да събирам повече хора. И те да казват това, което трябва да се каже.

- Това ли е тайната – че не те мързи?

- Много е важно да не те мързи! (Последното изречение не бива изречено, а буквално изстреляно – б. а.) Като те примързи, нещата отиват на зле, защото почваш да сваляш гарда.

- А когато те мързи и си почивка и случайно не е станало нищо, какво си подаряваш?

- Оооо – много си доставям радости.

- 3 от тях?

- Масаж, маникюр, кръчма… Среща с приятели.

- Колко приятели имаш?

- Ами, колко… Десетина мисля, че имам. Като те не са една компания, а нямат нищо общо помежду си. Но много малко от хората, които наричам приятели, са от медиите.

- Защо папараците не могат да те изловят – те ли не стават, ти ли си много добра, или няма нищо интересно?

- Не, аз не се крия. Даже имаше една истинска дописка за личния ми живот. Ей толкавка беше…

- 5-6 реда?

- Да, и то на тия страници, дето хората като ги прочетат, и не вярват.

- На страницата с лъжите!

- Да. А тя си беше абсолютно вярна дописка! Беше: "Бенатова води гадже на "Щастливия рогоносец". Не се крия, просто вероятно не ходя… Знаеш, има партита, на които е ясно, че като се появиш с някого, ще бъдеш сниман, обсъждан, писан. Там не ходя.

- Не те влече червеният килим?

- Не.

- За чалготеки няма и да питам… Много малко хора сигурно знаят, че си била гадже на рокаджия.

- Много малко – наистина. Първата любов е това – голямата, първа!

- Иначе освен масажа и маникюра какво правиш за тялото на Миролюба Бенатова?

- Масаж предимно. Спортът не ми е много близък, въпреки че от време на време имам пориви. Не примерно фитнес, щото е ужасно скучно – имаше някакви периоди, в които съм ходила на
тае бо, след това за много кратко на тенис, може би с тениса ще продължим… Но самоцелното ваене на тялото не ми е същността. На масаж хем си почивам, хем някой работи върху мен, което смятам за много справедливо.

- А екстремни забежки?

- Скочих с парашут и много ми хареса. Там ми е мястото – във въздуха ми е много добре! Даже мисля да мина истински курс, когато ми остане време.

- Имаш ли други неосъществими блянове в графа "Като ми остане време"?

- Е, не – аз нямам случай нещо да съм поискала, и да не съм го направила.

- Защото всеки си има някакви мечти, като това да караш боклукчийски камион…

- Е, не. Обаче искам – не че искам, но знам, че винаги мога да стана таксиметров шофьор.

- Колата ти до 10 г. ли е?

- Не, над 10 е.

- Тогава не можеш.

- Значи няма да мога да стана. Или ще съм нелегална. Що ми открадна… уби ми мечтата?!

- Няма как да не те питам – какъв е статутът с мъжете в момента?

- В момента статутът е "необвързана", както е модерно да се казва.

- Необвързана, но с леки ангажименти или без никакви?

- Без. Не казвам, че това е най-добрият вариант на света…

- И що?

- Защо… Не знам защо. Не сме се намерили.

- Както казваше една позната: от рицаря на бял кон при мене винаги идва само конят.

- Ха-ха-ха… Е, при мен доспехите, но и това не помага. Идват, разтоварват си доспехите, после се изплашват и си тръгват… Даже си забравят железата понякога.

- Страшничка ли си?

- Не, не съм страшна, просто може би… Успехът на жените кастрира мъжете, ако те не се чувстват достатъчно успели. И то е въпрос на субективно усещане, не толкова на реалност. Не знам какво трябва. Аз нямам претенции за статут. Но аз и да нямам, хората имат претенции към себе си – че един мъж, за да е успял, той тряб^ вадае1,2,3,4,5… Което за мене няма никакво значение. Стремежът към материята не помага много.

- От всичко си извадих извода, че като станеш таксиджийка, без проблем може да се залюбиш с колегата от другия канал.

- Аз мисля, че няма нужда да ставам таксиджийка, за да нямам проблем да се залюбя с когото и да било. Но не е въпросът в залюбването. Да се залюбиш се оказва не чак толкова невъзможно, колкото да запазиш любовта.

- Т.е. проблемът не ти е влюбването?

- Влюбването също ми е лек проблем. Не е чак толкова лесно вече.

- Последния път кога ти беше?

- Мммм… Неотдавна. Но аз поне съм стигнала до извода, че човек не трябва да се опитва да надгражда, измисля и крепи някакви неща в името на собствените си желания. Пожелателното мислене не е много полезно. И смятам, че е по-добре да теглиш чертата, отколкото да се забатачваш в някакви очаквания и неудовлетворяващи отношения.

- Не се ли страхуваш, че времето може де те превърне в закоравял саможивец?

- Не, напротив – първо, че съм социално животно. И второ – мисля, че вече съм узряла точно да споделям живота си, личното си пространство, личността си… Мисля, че сега съм узряла всъщност да бъда партньор. Повече от когато и да било.

- С какво скъса от ранната Миролюба?

- Аз съм изключително щастлив човек в професионалния си път. Защото имах шанса да порасна работейки. Всъщност Миролюба е започнала на 18 г. да работи и съвсем логично си е извървяла пътя дотук.

- Плашиш ли се от сбъднати мечти?

- Да кажем по Марк Твен – повече изплакани сълзи има заради сбъднати мечти… Случвало се е да си пожелая нещо, да го постигна и да му бера гайлето след това.

Стр. 13

в. Труд | 05.12.2010

Тя е всичко, от което един мъж го е страх – умна, хубава, успяла и с име. Сигурно затова е още необвързана… От нея са треперили не един и двама министри и не само на вътрешните работи.
Признава, че почти не гледа телевизия. Освен сутрешни блокове и предишния сезон на "Стъклен дом". Смята обаче, че хората у нас приемат телевизията твърде насериозно.
Освен многото журналистически награди е удостоена и с една друга "чест" – ако една седмица жълтите вестници не измислят нещо за нея, направо им се пресичат боичките в печатницата.
Признава, че може да стане и таксиметров шофьор, но да е репортер й е душата, естественото й състояние. Журналисти са били и двамата й дядовци, баба й, майка й.

Стр. 11

в. Труд | 20.11.2010

Екипът на Би Ти Ви избра най-добрите, които се грижат хората да научават най-важното от света и България в техния ефир. Призовете бяха раздадени на парти в четвъртък вечер по случай десетата годишнина на новините.
"Репортер на десетилетието" стана Миролюба Бенатова, а "оператор на десетилетието" – Валентин Николов, който не за първи път е отличаван от колегите си. Петър Бакърджиев получи признанието за спортен репортер, а Виктория Бехар, която отскоро е и шефка на новините, заслужи отличието за продуцент.
Извън сценария репортерите връчиха приз на Люба Ризова, която пък е началничка на новините в цялата "Би Ти Ви Медиа Груп". Тя беше определена за "Лидер на десетилетието", а признанието видимо дълбоко я развълнува.
Повече от 200 гости пяха многая лета за рождения ден за новините на Би Ти Ви. Лора Крумова, която до седмици ще се появи в ефира на телевизията, също уважи партито на новите си колеги.

Стр. 18