в. Стандарт | 2010-05-31 

Бих посъветвала българските политици две неща: да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките помежду си. Залповете от последните дни обаче показват, че няма кой да се възползва от този мой съвет.
Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мене като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии-власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение.
С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното.
Българските медии ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити.
***
Уляна Пръмова, директор на БНТ: Не ми се е случвало
Още утре ще напиша, че върху мен лично не е упражняван натиск. Не мога да коментирам други медии, затова говоря за БНТ.

Стр. 5

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА I Яница МАРИНОВА, Георги МАРЧЕВ I 2010-04-30

ДОСИЕ:
ГЕОРГИ ТОШЕВ не е искал да се занимава с журналистика, но вече 20 години от живота му протичат така. Той е един от създателите на в. „24 часа”, но сега не одобрява езикът и поведението на жълтите издания. Един от основоположниците на в. „Дневник” и в. „Капитал”. Бил е всякакъв журналист – и спортен, и икономически… Най-известни обаче са телевизионните му изяви. Той е част от риалити форматите „Биг брадър” 1, „Островът на изкушението”, „Мюзик айдъл” 2. Прави документални филми за БНТ, BBC Лондон и CNN. Най-известен за българската аудитория остава като водещ на документалната поредица „Другата България”. В момента е главен редактор на сп. „Макс”.

"Съвременната журналистика преминава през личните истории", каза създателят на "Другата България" Георги Тошев пред студенти по журналистика от УНСС. Според него е минало времето на безпристрастната журналистика и е дошла чувствителната, която трябва да има сетивата да улавя процесите, да поднася интелигентно информацията. "Най-трудно е, когато знаеш истината, но нямаш доказателства", допълни журналистът.

"Днес е трудно да намериш издание, в което да не прозира икономика. Всичко е икономика, след това идва политиката", категорично отсече Георги Тошев. За водещия на „Непознатите” в глобален мащаб бизнес новините са тези, които определят облика на изданието, а у нас са битовите и политическите.

"Големият проблем у нас е липсата на репортажи, конструирани на основата на лична история,

защото майсторството е да представиш бизнес казус през личната история", допълни той. Според него икономическите новини се представят скучно, което ги прави неразбираеми за по-голямата част от аудиторията.

"Българските медии си служат с 150 езикови конструкции и с не повече от 50 думи - това е тотална бедност", с отчаяние коментира статистиката журналистът. За него, например, британските медии не могат да си позволят неграмотността и некомпетентността на българските журналисти. "Освен да да информира и разчувства, медията все пак трябва да те кара да мислиш и да образова", заяви Георги Тошев.

„Журналистиката е трудна, но сигурна битка, в която

няма неудобни въпроси, а има умни отговори”,

сподели опитният журналист. За Тошев, когато текстовете се поправят на смислово ниво от интервюирания, значи някой крие истината. „Затова никога не давайте предварително въпросите си, а само темите на разговора”, посъветва водещият.

"Най-важният въпрос е "Как", а не "Защо", каза журналистът. Според него така си гарантираш отключването на емоционалната памет на човека. "А

отключиш ли емоцията у събеседника си, ти вече си разплел неговата история",

сподели той. Най-разчувстващият филм, който е правил в "Непознатите", е с Мариус Куркински, който разкрива душата си и истините за живота си в един от трудните моменти- смъртта на майка му.

Снимка: МИНКО ЧЕРНЕВ

Оригинална публикация

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 2010-04-26

Чрез новата схема ГЕРБ се опитва да овладее двете медии, твърдят от опозицията

ГЕРБ обмисля възможността за сливане на БНТ и БНР под общо ръководство, за да се съкратят разходите. Това съобщи за "Сега" член на ръководството на управляващата партия. Идеята все още не е обсъждана в парламентарната група, но проверка на вестника показа, че депутатите са запознати с нея.
"Общо взето съм "за", ако идеята е работеща на практика и икономически изгодна", коментира Любомила Станиславова от ГЕРБ. Тя дори предположи, че е възможно двете държавни медии да се помещават в една сграда. "По оценки на експерти базата в БНТ е добра и би могла да поеме нуждите на националното радио", поясни депутатката. Но сливането в никакъв случай не би трябвало да стане за сметка на качеството на програмата. Колежката й от медийната комисия Йоана Кирова изрази личното си мнение, че е хубаво все пак БНТ и БНР да запазят известна самостоятелност, дори и да са под една шапка.
За да се осъществи идеята на ГЕРБ за сливане на двете медии, трябва да бъде анулиран конкурсът за шеф на БНР, който тече в момента, и да се изтегли с два месеца по-рано състезанието за директор на БНТ. В синхрон с намеренията на управляващите шефката на националната телевизия Уляна Пръмова обяви вчера, че може да се оттегли предсрочно от поста си. Тя се мотивира с факта, че в края на май изтичат мандатите на двама от членовете на УС на телевизията, и не било редно тя да назначава новите хора. Пръмова изтъкна като причина и нуждата от спешни промени в държавната телевизия. Тя предупреди, че медията е в толкова тежко финансово състояние, че без допълнително финансиране може да прекрати съществуването си. Пръмова обаче не обясни защо се дават огромни бюджети за предавания като "В неделя със…" и други опити за шоу на гърба на българските данъкоплатци.
"Ако бракът между БНР и БНТ е по сметка, има смисъл от сливането, но ако новият закон не заработи, моите опасения са, че бракът е обречен на катастрофа." Така шефката на БНТ коментира идеята за сливане на двете държавни медии.
Вероятно новият конкурс за избор на общ директор ще се проведе още през юни. Изборът на нов шеф на радиото вече бе отложен за 28 май, така че двата ръководни поста ще бъдат овакантени по едно и също време. Из медийните среди за новия пост вече се спрягат няколко имена, сред които и това на главния редактор на в. "24 часа" Венелина Гочева. Според експерти сливането на БНТ и БНР не може да се случи толкова бързо, най-малкото заради различни бюджети и имущество на двете медии.

——–"ЗА" И "ПРОТИВ"

От Асоциацията на радио и тв операторите заявиха, че подкрепят идеите на ГЕРБ. "Одобряваме такава промяна, тя е икономически и структурно обоснована, освен това моделът е работещ и в някои европейски държави", коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Опозиционните парти в парламента обаче се възпротивиха. "Нищо функционално не виждам в сливането на двете медии. Не смятам, че орязването на разходите трябва да започва точно от медиите", коментира червеният Антон Кутев. "Сливането на БНТ и БНТ е несериозна работа. Това са две обществени институции със специфични функции и не могат да са под една шапка", реагира Лютви Местан от ДПС.

Стр. 2