Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 19.12.2015

Близо две години след като обяви, че купува вестника, Петьо Блъсков намери финансиране и финализира сделката Разделянето с "24 часа" обаче няма да е пълно

След близо 18 години съвместно съществуване в рамките на една медийна група "Труд" и "24 часа" се превърнаха в устойчиво словосъчетание на вестникарския пазар. И както подобава на едно такова дълго съжителство, раздялата е трудна. Близо две години на медийния пазар се коментираше, че Петьо Блъсков иска да стане собственик на вестниците "Труд" и "Жълт Труд". През пролетта на 2014 г. той обяви, че ги придобива от настоящия собственик на групата Венелина Гочева, през лятото стана главен редактор на вестника, а сега на границата между есента и зимата на 2015 г. става и реалното прехвърляне срещу 3.6 млн. евро.

Според публикация на Club Z през седмицата Блъсков е обявил пред екипа си, че финализира сделката и че редакцията на "Труд" се изнася от Полиграфическия комбинат. Петьо Блъсков потвърди тази информация, като каза, че новата ще е в неговите офиси до КАТ. "Цял живот съм в Полиграфическия комбинат и с радост ще се изместя на ново място", заяви той.

Разделянето обаче явно няма да е пълно, като според Венелина Гочева двете издания ще продължат да си партнират и да предлагат рекламни пакети заедно. Което означава и че фундаментална промяна от настоящата ситуация няма да има – след поемането на "Труд" от Блъсков реално споделеното редакционно съдържание между двете издания доста намаля.

Една дълга сделка

Публикуваният в Търговския регистър договор потвърждава, че Блъсков придобива специално създаденото за целта "Труд медиа" чрез "Блъсков медиа" – и двете са регистрирани през април 2014 г., дни преди той да обяви, че е договорил с Гочева покупката. Самата тя пък от дългогодишен журналист и главен редактор на "24 часа" се превърна в издател година по-рано, като купи "Медийна група България холдинг" от Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди продажбата на участието в "Труд медиа", което става по номиналните 5 хил. лв., сделката предвижда собственикът на изданията "Медиа холдинг" да му продаде срещу 3.6 млн. евро марките "Труд", "Дневен Труд", "Жълт Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд", "Нощен труд – вестникът, който не спи" и домейна trud.bg. От тях в момента на пазара излизат само "Труд" и "Жълт Труд", както и сайтът им. Парите за това пък трябва да дойдат от заем от новия собственик "Блъсков медиа".

Откъде се финансира самият Блъсков не е официално известно и той не пожела да навлиза в детайли. Според източник, близък до сделката, тя е финансирана със заем от Първа инвестиционна банка. Това е и логично, доколкото според Имотния регистър през последните девет години Петьо Блъсков, фирмите и семейството му са получили от ПИБ ипотечни кредити за 3.5 млн. лв. Същевременно и редакционната политика на вестника в последните месеци върви неотменно по линията на интересите на фирми около банката, опериращи ски съоръженията в Банско и Витоша, и единия от големите й акционери Цеко Минев, който е председател на Българската федерация по ски.

Очевидно трансферът не става на секундата, тъй като е предвидено и обезпечение за плащане на пълната цена. От документите около събранието на директорите на "Медиа холдинг" става ясно, че "Труд медиа" учредява в полза на "Медиа холдинг" първи по ред особен залог върху своя данъчен кредит за вземания в размер на 720 хил. евро по повод плащането на ДДС на цената от 3.6 млн. евро. А също така и трети поред залог върху самите прехвърлени марки на стойност 4.32 млн. евро. Предишните два вероятно са в полза на Инвестбанк, която през 2012 г. финансира придобиването на медийната група от Венелина Гочева. Самото дружество "Медиа холдинг" също е заложено в полза на Инвестбанк срещу 15 млн. евро.

Продавачът "Медиа холдинг" е декларирал, че към момента на сделката и вписването на промяната в собствеността дружеството "Труд медиа" няма непогасени данъчни задължения, както и такива към доставчици. След януари 2016 г. всички бъдещи задължения на "Труд медиа" се поемат от "Блъсков медиа".

Полуразвод

"Това е формално финализиране на сделка, която започна преди година. Имаше много въпроси от технологично и финансово естество по нея. Все пак двете компании са работили заедно близо 18 години. Важно е, че ще продължим да предлагаме обща реклама на клиенти, защото "Труд" и "24 часа, както и интернет изданията им са рекламна платформа с традиция", коментира пред "Капитал" Венелина Гочева. Тя потвърди, че издателството за книги "Труд" ще се управлява от нея и не е включено в сделката. Решението за обща рекламна политика гарантира по-голяма стабилност на изданията в и без това свитите рекламни инвестиции в хартиени издания.

Петьо Блъсков обясни, че има отделни споразумения относно рекламната политика. "Заедно двете издания са по-атрактивни за рекламодателите. Надявам се "Труд" да се развива добре като ново юридическо лице", каза новият издател, който може да се похвали с опит на пазара. Още в началото на 90-те години на миналия век Блъсков е съосновател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

В последните години при спадащи тиражи "Медиа холдинг" е неизменно на оперативна загуба. В ерата на КТБ те, както и други конкурентни издатели, бяха индиректно финансирани с пари от банката през дружества бушони, което впоследствие доведе и до искове за несъстоятелност. Конкретно "Про нюз България" – дружеството, през което Гочева придоби контрола над медийната група, беше получило 6.5 млн. евро от "Сайга консулт" и в момента е в процедура по несъстоятелност, а дяловете в някои негови дружества са запорирани.

Така чисто бизнес ъгълът на сделката и как ще се изплаща заемът за покупката на "Труд" остават под въпрос.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 14.08.2014г.

Софийският градски съд (СГС) във вторник е запорирал дяловете на фирмата на Венелина Гочева "Про Нюз Бълагрия" в разпространителското дружество "Агенция Стрела". Това е станало в рамките на делото, образувано по молба на близката до Цветан Василев "Сайга консулт" за откриване на производство на несъстоятелност, обяви "Капитал".

"Про Нюз България" е мажоритарен (83%) собственик на "Медийна група България-Холдинг ООД", която издава всекидневниците 24 часа, Труд, 168 часа, "България днес" и др. "Сайга Консулт" е дружество, което е свързано с банкера с европейска заповед за арест Цветан Василев.

Миналата седмица Венелина Гочева заяви, че никога не е вземала заем от Корпоративна търговска банка (КТБ) и че не е знаела, че партньорите й имат кредити от тази банка.

Разследване на "Протестна мрежа" показа, че фирми, близки до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, са финансирали с общо близо 30 млн. лв. вестници извън издателската група на семейството на Делян Пеевски през 2011 и 2012 г. Заемодателите са сред големите длъжници на КТБ и сега си търсят парите по съдебен ред.

Във вторник съдът е отхвърлил искането на "Сайга Консулт" да запорира вземанията на "Про Нюз България" и движимото имущество на дружеството, както и да бъде назначен временен синдик.

Мотивите на съдия Елена Радева са, че налагането на общ запор в тази хипотеза би означавало "да се преустанови дейността на длъжника, което би била недопустима намеса преди обявяване на длъжника в несъстоятелност и възпрепятстване по пътя на обезпечението на възможността за оздравяване на предприятието на ответника, ако се установи, че е налице основание за уважаване на молбата."

"На този етап съдът не може да направи категоричен извод за наличие на неплатежоспособност или свръхзадълженост, поради това, че няма заключение, изготвено от експерт, за да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки на закона за уважаване на молбата. Има данни единствено за това, че страните са договорна връзка, обективирана в приложените копия от документи – договор за заем и договор за ексклузивитет при покупко-продажба на недвижими имоти, от които може да се направи извод за вероятна основателност на твърдението за  наличие на изискуеми вземания. Но към настоящия момент не може да бъде направен извод за наличие на състояние на неплатежоспособност или свърхзадлъжнялост" приема още съдия Радева.

Пред "Капитал" юристи са коментирали, че подходът на съда в случая кореспондира с целта на закона – от една страна да бъдат защитени интересите на кредитора и от друга да не се причинява "гражданска смърт" на ответника.

Миналата седмица Гочева обясни, че през 2012 г. е купила вестниците "24 часа", "Труд", "168 часа", "България днес" и останалите издания на ВГБ с кредит от "Инвестбанк" и ги е заварила в тежко финансово състояние. Планът ѝ е предвиждал да освободи вестниците от ненужните активи, като част от него е била продажбата на недвижимата собственост на групата. "Първият имот, от който се освободих, бе сградата на бившата печатница във Варна", обясни издателят.

"През есента на 2012 г. "Про нюз" сключи предварителен договор със "Сайга консулт" за продажба на един от активите на "Медийна група България Холдинг" – "Печатница Варна", на стойност 7 милиона евро, за който бе дадена предплата", пише още Гочева и допълва, че от вестник "Капитал" е научила, че "Сайга консулт" има задължения към КТБ.

"В момента, в който продажбата можеше да се финализира, "Про нюз" предложи на "Сайга консулт" да изпълни задължението си по предварителния договор, но за съжаление, все още нямам отговор от тях. Подготвяме да заведем дело за обявяване на предварителния договор за окончателен", обяснява Венелина Гочева и допълва, че "Сайга консулт" има претенции към "Про нюз", но този търговски спор ще бъде решен.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I 17.04.2014

Петьо Блъсков е подписал предварително споразумение с Венелина Гочева за покупката на всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд", съобщи trud.bg. По-късно "Дневник" научи, че Блъсков ще бъде и главен редактор на вестника, а синът му – управител.

Пред "Дневник" Блъсков отказа да коментира

финансиране, промени и т. н. и заяви, че има само една дума да каже за читателите ни: "вярно е". И че ще изнесе повече подробности за сделката след празниците.

"Дневник" се опита да се свърже с Гочева, но на мобилния й телефон отговори жена, която поясни, че тя е в среща.

Журналистите от "Труд" са били събрани за среща с издателя в четвъртък вечер. На нея е било съобщено

за сделката, която е изненадваща

за работещите в групата и за промяната в редакционното ръководство. Венелина Гочева е представила новия издател и след това Блъсков е говорил пред журналистите. Той заявил, че ще съживи вестника и ще го направи по-динамичен, като ще се използва потенциала на марката. Казал е, че няма да прави промени в екипа. Тепърва ще се изяснява и как ще бъдат разделени рекламните продажби и други операции на "Труд" и "24 часа", които от времето когато бяха собственост на немската ВАЦ са комбинирани.

Досега изпълнителен директор и главен редактор беше Иван Михалев, който остава в екипа.

За да бъде осъществена сделката, трябва да се произнесе Комисията за защита на конкуренцията.

Венелина Гочева купи двата вестника с марка "Труд" и други издания от предишните им собственици Огнян Донев и Любомир Павлов, след като срещу двамата собственици започна атака през прокуратурата и медиите на Ирена Кръстева. Сделката предизвика много въпроси, а финансирането й беше обяснено с кредитиране.

В карето на "Труд" Гочева е посочена като председател на журналистическия борд.

Това е втора медийна сделка, която се обявява в рамките на седмица, след като миналата седмица издателят на "Телеграф" и "Монитор" Ирена Кръстева съобщи, че продава "Нова Българска Медийна Група Холдинг" ЕАД на ирландското дружество Мedia Maker Limited.

Петьо Блъсков е основател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

Блъсков е член на учредената през 2012 г. организация "Български медиен съюз", в която членове са също Ирена Кръстева, издателят на "Преса" Тошо Тошев, на списание "Тема" Валери Запрянов.

Оригинална публикация

 в. Труд | 13.12.2013 

Пресгрупата изпрати 2013-а с мощен купон

Коледен купон за първи път събра на едно място цялата "Медийна група България", която издава в "Труд", "24 часа", "България днес", списания и др. На партито в НДК в сряда вечерта шумната компания начело с управителя на медийната група Венелина Гочева преброи топ 50 на отличниците от всички звена и издания.
"Репортер на годината" стана "Кореспондентът на "Труд", съобщи главният редактор на най-стария български всекидневник Иван Михалев. Рожденичката на вечерта – здравната репортерка Диана Тенчева, допълни подаръците си и с голямата награда за най-много водещи материали на първа страница. "Пожелавам ви да ходите на лекар само за профилактични прегледи", пошегува се тя.
Заслужени призове получиха също Здравка Андонова, Драгомир Николов и Ангел Виденов. Специална награда взе и управляващият редактор Иван Димов, който, освен че наблюдава вътрешния отдел на вестника, обучава и цяла гвардия от студенти, които искат да разберат какво е да работиш в престижен всекидневник. На раздяла с екипа специален приз от редакцията получи и зам. главният редактор Георги Шарабов.
Краят на награждаването закономерно доведе до начало на танците. А за техния край историята мълчи…

Оригинална публикация

в. Дума | 10.01.2013

С административни хватки "Инвестбанк", оглавявана от Петя Славова, успя тихомълком да придобие собствеността върху "Медийна група България Холдинг", под чиято шапка са вестниците "24 часа" и "Труд", съобщи "Галерия". На 21 декември, в последния работен ден на 2012 г., "Инвестбанк" и медийната група, представлявана от Любомир Павлов и Венелина Гочева, сключват договор, с който банката отпуска на медийната група кредит в размер на 15 млн. евро. По този начин Славова изкупува дълга на вестникарското издателство към "Уникредит Булбанк" срещу залог от дружествените дялове на "Медийна група България холдинг" в изданията на холдинга. Според договора "Инвестбанк" получава право върху настоящи и бъдещи вземания по сключени договори от и над 100 хил. лв.
До схемата за промяна на собствеността се стигна след поредица от скандали, свързани с бившите издания на ВАЦ. Любомир Павлов и Огнян Донев влязоха в остри пререкания с бившия си съдружник Христо Грозев, който дори наложи временен запор върху собствеността на издателската група. Заваляха поредица дела около неизясненото преразпределение на дяловете в медийната група. Разследване за пране на пари срещу Донев и Павлов, инициирано от материали в конкурентни медии, доведе до запориране на имотите им. Появиха се и информации, че премиерът Бойко Борисов се е срещнал с бизнесмените и ги е убедил да се откажат от медийния бизнес. Бившата главна редакторка на "24 часа" Венелина Гочева стана изпълнителен директор на холдинга, а в изданията на "Труд" и "24 часа" започна поредната вълна съкращения и рокади в ръководните постове.

Стр. 4 

Capital.bg I 4.12.2012

Бившият главен редактор на "24 часа" става управител на дружеството

След половин година затишие в "Медийна група България холдинг" – фирмата издател на всекидневниците "Труд" и "24 часа" започнаха промени.

Кредиторът, в който е заложен целият холдинг – Уникредит Булбанк е прехвърлил заема от 10 млн. евро на "Инвестбанк", а бившият главен редактор на "24 часа" Венелина Гочева е официално вписана като управител. Освен това миналата седмица частен съдебен изпълнител е вдигнал запора, които имаше над дяловете на Любомир Павлов в холдинга заради негов дълг към друг издател – Недялко Недялков. Всичко това става ясно от справка в Търговския регистър.

От имотния регистър разбираме, че през септември фирмата Венелина Гочева "Нюз Про" ООД е дала заем от 11.7 млн. лв. на "Медийна група България холдинг" срещу ипотеката на сградата на полиграфическия комбинат и земята под него. По неофициална информация усвоената част от кредита е била само 1 млн. лв. На 15 ноември "Нюз Про" прави второ вписване в регистъра на ипотека, този път срещу заем от 1.7 млн. лв.

Тези маневри показват, че явно има подготовка за прехвърляне на собствеността на "Медийна група България холдинг", където съдружници към момента са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов (с общо 83%). Фирмата "БГ Принтмедия" има 17%. В това дружество 47% са на Любомир Павлов, а останалите 53% се държат от австрийското "БГ Приватинвест Гмбх", в което акционери са Христо Грозев и Карл Хабсбург.

Фактическото прехвърляне на дяловете на Донев и Павлов ще може да се случи чак когато над тях бъде вдигнат запора, който беше наложен по искане на прокуратурата заради разследването за пране на пари, по което двамата са обвиняеми.

В началото на лятото кръг от магистрати, и бивши колеги на депутата от ДПС Делян Пеевски (чиято майка държи медийната група, издаваща вестниците Телеграф, Монитор, Политика и Уикенд) организираха наказателно преследване срещу Павлов и Донев. Именно по това досъдебно производство са запорирани дяловете им в холдинга.

Междувременно върху дяловете на Павлов беше наложен и друг запор – заради негов дълг от 1 млн. евро към друг издател – Недялко Недялков. Този запор е бил вдигнат миналата седмица. Недялков беше съдружник с Павлов в жълтия всекидневник България Днес, но в последствие се оттегли, за да създаде интернет сайта Пик БГ.

Любомир Павлов не вдигаше мобилния телефон, а неговата секретарка каза, че ще предаде за обаждането. Същото заяви и секретарката на Венелина Гочева. Председателят на Надзорния съвет на Инвестбанк Петя Славова не отговаряше на мобилния си телефон, а PR на банката Маргарита Атанасова каза, че ще може да отговори след редакционното приключване на броя. От Булбанк заявиха, че не коментират отношения с клиенти.

Новата банка

Промяна наскоро имаше и около новия кредитор. През лятото капиталът на "Инвестбанк" беше увеличен, след като бизнесменът от Оман Адил Саид Ахмед ал Шанфари придоби 29 761 905 акции с право на глас (около 25% от банката.) Преди три години друг инвеститор от Оман влезе и в Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, като придоби 30%.

Оригинална публикация 

в. Дума | 11.09.2012

Поредна промяна претърпя ръководството на вестник "24 часа". От вчера досегашната главна редакторка Данка Василева е сменена от Борислав Зюмбюлев, който съвместяваше ръководството на вестник "168 часа" с длъжността първи зам.-главен редактор на "24 часа". От изданието обявиха, че Василева ще продължи да е част от медийната група, но "ще се занимава с онлайн проекти".
ДУМА припомня, че преди по-малко от седмица Венелина Гочева пое управлението на "Медийна група България Холдинг", която издава всекидневниците "Труд", "24 часа" и още няколко печатни издания. Рокадата стана дни след като Гочева е регистрирала компанията "Нюз Про" ООД. Любопитство буди фактът, че предмет на дейност на дружеството е "рекламна, информационна, програмна, импресарска и маркетингова дейност, издателска, предпечатна и печатна дейност, сделки с интелектуална собственост и други". Съдружник на Гочева е бившият изпълнителен директор на "Феста холдинг" адвокатът Димитър Димитров.

Стр. 2

в. Капитал Daily | 04.09.2012

Венелина Гочева, досегашен вицепрезидент на холдинга, ще поеме поста управител на всички компании в групата, се казва в съобщение на сайтовете на двата вестника. От него става ясно още, че редакционната политика на изданията ще бъде ръководена от журналистически борд с председател Венелина Гочева и членове главните редактори на вестниците "Труд" – Светлана Джамджиева, "24 часа" – Данка Василева, "168 часа" – Борислав Зюмбюлев, както и ръководителите на останалите издания на групата. Досега управител на "Медийна група България Холдинг" беше единият от съсобствениците в нея – Любомир Павлов. Смяната на управителя на МГБХ е извършена без да е свиквано общо събрание на акционерите на холдинга. Според устава му именно общото събрание "избира и освобождава управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност". Новината идва на фона на нарастващите публикации в медии за предстояща продажба на вестникарската група от страна на сегашните мажоритарни собственици Огнян Донев и Любомир Павлов. Според три независими източника на "Капитал" те са водили преговори в последните седмици с поне две групи от потенциални купувачи, като финализирането на сделката е въпрос на часове. Венелина Гочева пък е регистрирала фирма заедно с бившия изпълнителен директор на "Феста холдинг" Димитър Димитров, съобщи "Капитал" Справка на медиата в Търговския регистър показа, че на 20 август те са учредили дружеството "Нюз Про" ООД, като основен акционер и управител е Гочева. Предметът на дейност е рекламна, информационна, програмна, импресарска и маркетингова дейност, издателска, предпечатна и печатна дейност, сделки с интелектуална собственост, търговско представителство, посредничество и комисионерство, придобиване и разпореждане с дялове и акции в други дружества, както и всяка друга дейност, незабранена със закон.

Стр. 2

в. България днес | 09.08.2012

Издателят на вестниците "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов се оттегли от председателския пост на Съюза на българските издатели. С нарочно писмо до членовете на формацията Павлов обяви, че напуска структурата до провеждането на общо събрание на 18 септември.
"Знаете, че от първия ден, в който вие, членовете на Съюза на издателите в България, ме избрахте за председател на тази уникална по сила и влияние организация, обещах, че главната ми задача ще бъде противопоставянето на всеки медиен монопол, който би заплашил свободната журналистика в България. Смятам, че успях", пише в писмото издателят.
Павлов отново напомня, че въпросът с изясняването на собствеността на медиите в България "не търпи отлагане".
"Въпросът, има ли гаранции за съществуването на независими медии в България, вече е поставен на дневен ред. Решаването на натрупаните проблеми в сферата на пълно разкриване на собствеността върху медиите, гаранциите за свободното разпространение на медийни съдържания и т.н. не търпи отлагане", смята още Павлов. На мястото на издателя в СИБ ще застане временно Венелина Гочева.

Стр. 7