в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2010-02-20

В ИНТЕРНЕТ, В ПОЛИТИКАТА, В ИСЛАНДИЯ?

“Мисля, че Милен не разбира основните принципи на журналистиката. За него истината със сигурност беше важна, но неговата истина. Журналистът приема обаждания и кани гости в студиото, за да чуят хората тяхното мнение, да им даде възможност да представят позициите си, а не да ги надвика и да им набие в главите собствената му позиция и истина, а накрая да им обясни колко са тъпи и да им затвори телефона. Е, мисля, че беше по-добре от Бареков – той пък въобще не може да бъде журналист. Никой не понася журналисти ласкатели и подмазвачи. Бареков по никакъв начин не може да представи истината – той иска да я създаде." Това е написано в сайт Unknown под новината, че Милен Цветков стартира нов проект в ИНТЕРНЕТ пространството. Според юзъра Колев от същия форум “Тия ИНТЕРНЕТ проектчета като цяло са много съмнителни… Колкото и Бареков направи нещо интересно…" Потребителят Б.Б. пък е категоричен: “И сайта ще му махна и самия него ще махна. Аз такива колко съм ги махал и още ще махам."
Подобни дискусии напоследък не са изключение. Особено след поредния журналистически “трансфер" – от водеща телевизия в необятния свят на ИНТЕРНЕТ. Или пък в света на политиката. Последната отдавна е примамливо уютна за колегията. И то не само за тази част, която има проблеми с цензурата и автоцензурата.

Модните е-"трансфери"

За два месеца e-моделът на мигриращите към ИНТЕРНЕТ водещи разиграха титулярите на сутрешните блокове и на Би Ти Ви, и на Нова тв. Николай Бареков и Милен Цветков слязоха или бяха свалени от ефир изненадващо, гръмотевично, а след това тихо намериха утеха в ИНТЕРНЕТ. Първият направи от блога си собствен сайт, назначи много журналисти (след това бързо поизволни една дузина от тях), даде заявка да отвори още сайтове с различна насоченост и в момента се изживява нещо като издател, само че на онлайн издания. След като Би Ти Ви прекрати договора му, Бареков заяви, че има много предложения за работа. Едно от тях бе да оглави ТВ7, която вече има ефирно покритие. От борда на директорите на телевизията обаче отрекоха. После Бареков замина отвъд Океана, където след важни срещи разбрал, че бъдещето на журналистиката е в ИНТЕРНЕТ. Според последните данни (само че в собствения му сайт) проектът му се посещава от 50 000 потребители дневно.
Милен Цветков пък неотдавна бе дисквалифициран от ефир заради нисък рейтинг. Заговори се, че имало и политически натиск. След това Цветков имаше планове да прави съботно-неделен “Здравей, България". Но от “Нова телевизия" заявиха, че нямало средства за това. Така създателят на сутрешния блок на “Нова тв" за пореден път се разведе с медията. И веднага емигрира във facebook. Само за три дни групата му се увеличила с 800 души. В момента Цветков подготвя откриването на собствен сайт. В него хората щели да могат да се обаждат по телефона, да чатят успоредно или през скайп да коментират различни теми. След това бившият кадър на БНТ искал да пуска най-доброто от сайта всеки ден, например във VBOX7. Нямало да мине и без гости.
Глобалната мрежа – таз пуста чужбина
Емигрирането към ИНТЕРНЕТ всъщност напоследък вече е традиционно явление. Все по-често именити журналисти се изявяват единствено в глобалната мрежа, след като в повечето случаи достъпът им до ефир или печатна медия е бил редуциран недоброволно. След като бе отстранен от екипа на “Здравей, България" в края на 2008-а заради злоупотреба със служебното положение, Георги Коритаров потърси изява в няколко сайта. Преди това акостира в Пловдивска телевизия, но за кратко. Подобно бе поведението и на Иво Инджев, който бе освободен от Би Ти Ви след интервю, засегнало имотите на президента Първанов. Водещият на “В десетката" бързо бе сменен и не намери повече поле за изява пред камерите. Затова избяга в “пустата чужбина – ИНТЕРНЕТ". Има си блог, който “захранва" всекидневно по остри обществено-политически теми. Сред блогърите журналисти е и неговият заместник на екрана Иван Бедров. До неотдавна той се изявяваше в спряната вече Re:TV, но не занемари изявите си в ИНТЕРНЕТ.
Блогърите журналисти, отлюспени заради цензура или автоцензура, поне засега у нас са по-скоро изключение. Те се изкушават от създаването на сайтове, тъй като е икономически по-изгодно да привлекат рекламодатели. Друг е въпросът, че понятието “журналистика" отдавна е видоизменено. Въпреки това вече се долавя тенденцията, че единственото свободно място за словото е ИНТЕРНЕТ. И преобладаващи са блогърите ентусиасти. Все пак те не работят на хонорар, а пишат само това, което ги вълнува. Българският е-медиен модел обаче е специфичен. Първо на редовите потребители на медийни услуги ИНТЕРНЕТ проектите все още им се струват “съмнителни". Препратката е към традиционните медийни модели и начините на финансирането им. Второ – докато на Запад се водят ожесточени дискусии за признаването на блогърите за журналисти и за свободния им достъп до институциите (в САЩ и Германия например са признати ), у нас този казус свенливо тлее някъде из глобалната мрежа. Или пък в основите на т. нар. гражданско общество, което или изобщо не е гражданско общество, или изобщо не му пука дали има гражданска журналистика. На Запад от Трън тя набира все по-голяма скорост и е синоним (в повечето случаи) на обективност, безпристрастност и свободно изразяване. Дори все по-често е основен източник на информация при военни конфликти и природни катаклизми. В ИНТЕРНЕТ никой на никого не затваря телефони, не набива своята истина и не обяснява на събеседника си колко е тъп. Позициите на блогърите, с изключение на тези в Китай, по традиция са нецензурирани. А журналистите ласкатели обикновено се отлюспват, като им се намаляват посещенията в блоговете. Тоест пада им “рейтингът".

Исландия – новият адрес на свободното слово

Междувременно АП разпространи информация, че Исландия е готова да приюти всички прокудени журналисти. Северната страна разработва проект, с който да се превърне в глобален дом на свободното слово. За целта правителството ще приеме пакет от закони, които гарантират на всички репортери да отърват съдебни присъди, ако направят сериозни разследвания и засегнат нечий интерес. Проектът “Исландска съвременна медийна инициатива" е подкрепен от партии и международни експерти. Журналистите се нуждаят от по-сигурна защита, при положение че опитите на мощни корпорации и частни лица да спрат важна информация със законови заплахи се засилват агресивно. На практика международни издатели и медии могат да се облагодетелстват, като се регистрират в Исландия или събират новините си оттам. ИНТЕРНЕТ медиите също могат да бъдат защитени, като разположат сървърите си в Исландия.

Политиката – добрата мащеха

Преди бума на ИНТЕРНЕТ журналистите емигрираха предимно в политиката. Обикновено доброволно, без намесата на издателите си. Тенденцията не е закърняла и в сегашния парламент – заместник главният редактор на вестник “Атака" Венци Лаков е депутат от същата партия, както и колежката му Калина Крумова, кадър на телевизия СКАТ. Като парламентаристи със спорен успех преди години се изявяваха и водещата на светско предаване Юлияна Дончева, новинарката от БНТ Милена Милотинова и водещата на “Отзвук" по държавната телевизия Диляна Грозданова. И трите зарязаха работата си пред камерата, след като депутатският им мандат изтече. Някои, като Милотинова, която беше и шеф на медийната комисия в Народното събрание, се опитаха да се върнат в бизнеса. Тя оглави екотелевизия, която обаче е в далечните периферии на телевизионния живот у нас. Дончева пък се отдава на светски изяви, разводи и предстоящи женитби. Грозданова и съпругът й Любомир Павлов изградиха медийна групировка, която след това продадоха.
Асен Агов, също бивш кадър на БНТ, още получава заплата от Народното събрание. Колежката му от същата телевизия Илияна Йотова пък се радва на евродепутатски мандат. Списъкът с журналистите политици не е изчерпателен. Ясно е, че политиката е удобно убежище. Поне за време. След като ги изхвърли обаче, единици се връщат към предишната професия. Ако съдим по примерите, тя ги приема по-скоро като мащеха. На този фон изпъкват директните на Бареков и индиректните на Цветков заявки, че биха се включили в политиката. Явно проблемът не е в цензурата, а в автоцензурата. Така думите на потребителя Б. Б.: “И сайта ще му махна, и самият него ще махна. Аз такива колко съм ги махал и още ще махам", ще бъдат лайтмотивът на хиляди юзъри. А дали някои ще емигрират в Исландия?

Стр. 45

в. Монитор | Петър ПОПОВ | 2010-02-20

Димитър Павлов е напът да се раздели с ролята си на развлекателен тв водещ. Лицето на българския "Форт Бояр" е сред фаворитите на зрителите за партньор на Ани Цолова в "Тази сутрин" по bTV. В случай че пребори конкуренцията на други двама любимци от нюзрума на медията – Антон Хекимян и Цветомир Семов, Павлов е готов да се разгърне в сериозните теми на злободневието. "Е, няма да участвам в дискусии за досиетата или пък да разнищвам тежки казуси за бъдещето на лявото и дясното политическо пространство – сподели за "Монитор" той. – Но социалните теми ме вълнуват, защото съм на тридесет години и си плащам данъците. След като коментирам драми от такъв характер на по чаша ракия вечер, нормално е да го правя и в ефир, за да търся решения за тях." Според клюката в bTV Митко бил доста изнервен от чакането на окончателно решение на тв ръководството. След отправената към него покана за ководещ на "Тази сутрин", преговорите замръзнали. Междувременно по bTV тръгна поредният сезон на "Форт Бояр", чието лице е Павлов, а тв каноните трудно допускат един водещ да се подвизава едновременно в два различни формата. За пример дават Ани Салич, която заряза временно новините, за да води благотворителното шоу "Великолепната шесторка". Докато се чака окончателното решение, на btv.bg валят усилено прогнози за името на наследника на Бареков. Официалното му представяне е планувано за понеделник. Дебютът на избраника ще е на 1 март.

Стр. 56

в. Стандарт, Weekend | Стела СТОЯНОВА | 2010-02-20

Дефектолог по образование, тв водещият е бил зидар, барман, месар, даже е теглил тиражите на тотото

Преди дни стана ясно, че раздялата на Милен Цветков с Нова телевизия няма да бъде за кратко. Въпреки че каналът дълго време ни подгрява с новината, че доскорошният водещ на сутрешния блок вече ще ни буди през уикенда, липса на финанси провали медийното начинание на Милен. Говори се, че сега той ще се присъедини към многото напоследък тв журналисти, слезли от екрана, за да отворят информационни сайтове. Милен Цветков е един от малкото водещи, който не е бил венчан за телевизията даже във времената, когато пари за всякакви предавания имаше. Ако работеше по специалността си, в момента любимецът на ранобудните драги зрителки щеше да обучава слепи деца, защото е специализирал точно това, завършвайки дефектология. Кариерата му обаче познава и други разклонения – политическо уволнение от БНТ навремето го прати да си изкарва хляба с производство на колбаси. А дюлгерската мистрия го познава дълго време преди заплатите на зидаро-мазачите да оглавят топ 10 на надниците в България.
В телевизията Милен попада като студент във времето на легендарното "Ку-Ку" благодарение на съученика си Камен Воденичаров, който вече е част от екипа на предаването. По онова време Цветков работи в столичното заведение "Коко", откъдето Камен Во минава често. Един ден той взима Милен на снимки и така барманите в България остават с един по-малко.
В началото го ползват предимно да прави анкети, но именно в "Ку-Ку" го харесва тогавашният доайен на БНТ Бригита Чолакова. Тя го "открадва" за предаването си "Телевизионен неделник". По онова време в него се тегли и тотото, така че Цветков известно време се подвизава и като асистент покрай кълбото, в което се въртят големите печалби. След като Чолакова напуска БНТ, Милен отива в новините и дори става водещ на "По света и у нас" – нещо, което в онези години се приема за връх на кариерата за един репортер. Конфликт с тогавашната шефка Илияна Йотова обаче става причина Цветков да напусне медията.
Милен обвинява БНТ в цензура и решава да се "спаси" от нея в истинския триизмерен свят, като започне да се занимава с колбасарство. На новото поприще го кани негов приятел, който има цех в Горни Лозен, и известно време бившият телевизионер разнася и продава салами. Пробва се и в зидарията, а за кратък период се връща и към барманското поприще – само че този път става управител на заведение, отново на Камен Во.
Истинският му тв апогей започва, когато Нова телевизия стартира сутрешния си блок "Здравей, България" и кани Цветков да се върне в медиите в амплоато на сутрешен водещ. По онова време той води без екранна партньорка и е първият, който въвежда пряка телефонна линия в сутрешно тв предаване. "Ало, Миленчо" става любимата реплика на десетки зрителки, които му звънят с най-разнообразен репертоар от проблеми – от това, че е спряла топлата вода в квартала им до въпроса ще се разделят ли героят и героинята в любимия им сериал, който се излъчва по Нова.
Милен се държи нерядко безцеремонно, понякога хлопва телефона и това го прави любимец на половината телевизионна публика и люто мразен от останалата й част. Бисерите, които ражда диалогът му с феновете, стават истински хит. По-късно обаче телевизията го сваля като сутрешен водещ. През 2005 година Милен прави следобедно предаване в същия канал – "Часът на Милен Цветков", което обаче не достига рейтинга на сутрешните му подвизи. Малко по-късно, след като продуцентски скандали карат Ники Кънчев да се оттегли като водещ на "Биг брадър", Милен става за един сезон лице на реалитито. Именно след него телевизията го връща на сутрешен екран – този път на мястото на скандално уволнения Георги Коритаров. И въпреки че Милен първоначално се кълне, че никога не би се пробвал да става отново рано, след като знае какво му е коствало правенето на сутрешно предаване през годините, с радост откликва, когато Нова му предлага да поеме щафетата от Коритаров. Неговото предаване се оказва последен пристан и за една друга тв легенда – проф. Юлиан Вучков.
След известно време обаче Нова за пореден път взе историческото решение да се раздели с Милен – този път, за да придаде по-сериозен облик на "Здравей, България". Доколкото познаваме обратите в отношенията между Милен и медията, и този път разлъката едва ли ще е за последно.

Стр. 10

Нестле постига органичен ръст от 4.1% , а маржът на печалбата преди лихви и данъци достига 14.6%, покачвайки се с 30 базисни пункта.

Групата Inditex влиза в Galleria със Zara, Bershka, Stradivarius и Pull & Bear. Подписани са договорите за наем с Reserved, Deichmann, Mercator и Cinema City.

EVENTS.dir.bg I 2010-02-19

На 25 февруари 2010 г. Apeiron Academy Клуб Вътрешен комуникатор ви кани на дискусия „Employer Branding – как да бъде спечелена лоялността на служителите?” В дискусията ще се включат специалисти в сферата на комуникациите, пъблик рилейшънс, човешки ресурси, маркетинг.

Пълна информация за срещата: http://apeironcommunication.com/blogs/grapevine/category/club/

Пълна информация за Apeiron Academy Клуб Вътрешен комуникатор: http://apeironacademy.com/networks/inner_communicator.html

M3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА I 2010-02-19

Тази седмица в PR Thursday Максим Бехар първо ни върна в миналото на PR професията, а после ни пренесе в бъдещето – такова, каквото той го вижда.
Преди 10 години основните функции на PR в България са били организиране на пресконференции и писане на съобщения за пресата. За телевизия никой не е можел дори и да мечтае.
Днес всичко интересно се случва онлайн. „Живеем в свят, който е в реално време, а по-бързо от реалното време няма”, казва г-н Бехар. „Преди не ми се струваше възможно един човек да може да прегледа по 200 имейла на ден. Сега те са не по-малко от 4000“.
Максим Бехар посочи на слушателите си една много интересна статистика за петте държави с най-голямо население в момента. Забележете:

Китай – 1,335 Bin
Индия – 1,17 Bin
FACEBOOK – 380 Min
САЩ – 308 Min
My Space – 275 Min

Социалната мрежа Facebook вече е държава сама по себе си и в нея са истинските публични личности, които са част от една мултикултурална англоезична държава, убеден е г-н Бехар.
Каналите за комуникация също са се променили, а те са особено важни, защото именно комуникационният канал определя как ще бъде възприето самото съобщение от получателя. С други думи, „По-важно е с какво комуникираш, а не как”, обяснява г-н Бехар.
Какво е личният бранд? Според Максим Бехар това е, което хората говорят, когато са извън стаята. Корпоративният бранд пък от своя страна е това, което хората говорят за теб онлайн, с изключение на твоите близки и хората от твоята среда, тъй като мнозинството определя отношението към бранда.
Дори да си градил бранда си 20 години, той може да бъде съсипан от един пъпчив тийнейджър, който пише в интернет от компютъра в гаража, обяснява Максим, особено пък ако този тийнейджър има право. Каква е причината? Ами тя е много проста: 2 милиарда в света ползват интернет, тоест 90% от хората, които могат да осмислят дадено съобщение, могат да бъдат достигнати чрез нетa, което автоматично го превръща в най-голямата медия.
Нека хвърлим поглед и върху една друга статистика, която категоризира социалните мрежи по посещаемост:

1. FACEBOOK – 1,191 Bin
2. My Space – 810 Min
3. TWITTER – 54 Min
4. Flixter – 53 Min
5. LinkedIn – 43 Min

Представете си, че в този момент се случи нещо на улицата пред вашия дом и вие го напишете в TWITTER. Целият свят ще разбере за случилото се на секундата, което превръща TWITTER в страхотен доставчик на новини.
Максим Бехар разказа и за трите „S” – трите фактора с изключителна важност за днешния PR специалист: Speed, Simplicity, Self Confidence.
Скоростта (Speed) на реакцията в рисков за компанията момент е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА и решаваща.
Точният, кратък и ясен изказ (Simplicitiy) е задължителен, за да не влизате в ролята на обясняващ се или извиняващ се.
Self confidence – не можете да направите нищо, ако не сте убедени в действията си, категоричен е Бехар.
Като недостатък на социалните мрежи, Максим Бехар изтъква неконтролируемия спам, който е ужасно неприятен, тъй като човек е избрал хората, с които да общува, а в един момент го заливат с информация, която не е плод на НИКАКЪВ ИНТЕРЕС, но заема много място.

Какво предстои според Максим Бехар:

24 часа онлайн, защото, ако ние не сме онлайн, конкурентите ни ще бъдат.
365 дни мобилност.
5-минутен стандарт – всеки ще е задължен да отговаря на получен имейл до 5 минути, след като го е видял. Това е сигнал, че всяка онлайн комуникация е изчистена и работата е свършена.
Ще изчезнат:

Печатните издания
Лобизмът
Пресконференциите

В близките години Максим Бехар предвижда появата на ВИЗИЯ в реално време, тоест по време на разговор по мобилните си телефони например ние ще се виждаме чрез вградена видеокамера и bluetoothe или с други думи: ще си носим мониторите с нас .
Накрая ще завършим с думи от лекцията на Максим Бехар:
„Аз смятам, че светът става по-добър и една от причините за това е Facebook, защото няма по-красив свят от прозрачния, честния, публичния!”.

Оригинална публикация

www.vsekiden.com | Яна Донева | 2010-02-19

Продуцентът: Правим най-доброто за предаването

След Юлиян Вучков и журналистката Диана Найденова отпадна от схемата на сутрешния блок на Нова и това стана ясно сутринта, след като рубриката “Закуска за шампиони” стартира, но без нея. По предварителна информация, разпространена от самата меди, миналия петък, “г-жа Челюсти”, както я наричат феновете й, трябваше да седне в студиото заедно с ководещ – мъж и заедно да анализират събитията от седмицата. В студиото обаче се появи само Иван Михалев от “Капитал” и то по-скоро в ролята си на гост.
Очевидното объркване наложи да се обадим на продуцента на блока Асен Григоров, за да разберем на какво се дължи. “Правим най-доброто за предаването и Диана няма да води тази рубрика. Внедряваме постепенно Иван Михалев в екипа, който ще влиза в ролята си на анализатор и събеседник”, бе лаконичният коментар на Григоров пред “Всеки ден”.
Слухове обаче набързо скараха Найденова с ръководството на Нова, което било и причината за “развода” й с телевизията. Самата журналистка не успя да вземе отношение, защото се приготвяше за ефир в Дарик радио.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | Антония СТОЙНОВА | 2010-02-19

Останах кръгъл сирак на 15 години, работех в кръчмите, за да се издържам

Албена Михова е най-известната комедийна актриса от новото поколение. Варненката с големите трапчинки спечели любовта на феновете още с първото си появяване в предаванията "Хъшове" и "Шоуто на Слави". Нейните шаржове караха цяла България да се превива от смях, а след напускането й Дългия така и не успя да й намери заместничка. Незабравими скечове Албена направи и в "Бай Брадър", а в момента се изявява в "Пълна лудница", където играе Албенджи от пародията на турския любовен сериал "Сакъз".

Въпреки поредицата от нещастия в личния си живот, Михова, която отглежда сама сина си Мартин, твърди, че никога не пада духом.

- Ти стана популярна за първи път от предаването "Хъшове", а след това игра доста време и в "Шоуто на Слави". С какви чувства си спомняш за работата си там?
- Да, това си беше период от живота ми, който ми е било писано да го изкарам. Там получих самочувствие като актьор. Слави ме взе от трети курс студентка. Явих се на кастинга последна, но ме избраха. Гримьорът Димитър Коклин също участваше в кастинга и решиха, че лицето ми е много подходящо за грим и става за всякакви превъплъщения. Харесвах си всичките роли там, но най-много ми легна Елена Костова – жена с положение нали, съпруга на Костов, тежкарка, въобще, подходих психологически. Боже, много образи играх там – Нона Йотова, чистачка, леки жени. Имаше една Соколова, жената на Йордан Соколов, леле, страшен скеч стана, с един дакел, истински, жив!

- Защо напусна Слави?
- Ами то всичко с времето си. Все някога трябваше да приключа. Трябваше да дойдат други, да си опреснят предаването – аз не ги обвинявам. То се изтъркваш, разбираш ли… Но друга жена не намериха, не знам дали забеляза. Само мъже-актьори!

- Слави не те ли покани отново?
- Не, не, приключихме тотално! Аз много се обидих, като си тръгвах и повече не искам да се връщам. Няма значение… Той ми е давал хляб колко години. Това е глупаво да се сърдиш или да обвиняваш някого, че те е освободил. Търсиш си друга работа и това е. Не съм абонирана, ще стоя аз там 40 години ли?!

Не че ми е минало – аз останах с дете, сама, без работа…

Пет месеца много трудно изкарах след това, никой не знае. Аз по него време доста тежко го изживях това.

Изкарах общо шест години със Слави – четири години в "Хъшове" и две години в "Шоуто". Но Слави не ми е направил име. Името човек си го прави сам, таланта аз си го нося и го дължа на майка си и баща си, на никой друг. Той, Слави, ме показа просто и аз успях да се заявя. За което свалям шапка – той направи много хора известни по този начин. И аз на това много съм благодарна, защото то ми свърши много работа и продължава да ми върши работа.

- Сега в "Пълна лудница" как се чувстваш?
- Аз бях в "Бай Брадър" първо при Господарите на ефира. За мене „Бай Брадър” си остава едно от най-силните предавания – с Митко Рачков, Мария и с мене също. Много ми липсват тези скечове, защото там бяхме много освободени и ни оставяха да импровизираме, докато в "Пълна лудница" не е точно така. Там си казваш текста, има повече нерви, репетира се, защото все пак това е цяло предаване.

А и без театър не мога. В Зад канала играя в няколко представления, и в Младежкия театър, играя и в "Сълзата" по един спектакъл, ходя на дублажи за „Картоон Нетуорк”

- С нова фигура си от известно време. На какво се дължи?
- На фитнес ходя три пъти седмично. Не мога да издържа всеки ден да ходя, много ми е скучно. Мотивира ме това, че се появявам по телевизията. Преди бях по-пухкавичка, сега го правя заради телевизията – събличам се тук-таме, виждаш, че започнах да играя леки жени. Преди кога са ми давали леки жени….Освен това аз много бачкам и не ми остава време за храна, както виждаш – една салата на крак през деня и това е. Не пуша също… Ходя и на китайски масаж да ми чупят ръцете от време на време.

Продадох си апартамента във Варна – този, който ми беше от родителите ми, за да си купя тук апартамент в “Младост 3”. Аз по друг начин нямаше да успея. Добре, че нашите са ми завещали. Иначе живеех под наем много дълго време, и с бебе бях още, и така я карах…

- Сами ли се гледате с малкия Мартин? Буен ли е?
- Той е на 10 години, в четвърти клас, добре се гледаме, обичаме се, помагаме си. Той не е буен, просто прави хумор в класа и разказва вицове, прави смешки и те го възприемат като лоша дисциплина. А всъщност е много хубаво да има някой да разсмива. И мене това ме дразни, че учителите са лишени от чувство за хумор. Това са деца, а те така ги режат от малки. Всичките родителски срещи започват с името на моя син. Всеки преподавател влиза, аз ставам, покланям се и казвам "Кажете!" и те се чудат защо аз се покланям. И като разберат, че съм майката на Марти, казват "Ах, да, да…" Викам им: "Аз затова се поклоних, за да знаете, че можете да започвате направо". Той е много емоционален и абсолютно ще стане актьор, за съжаление. Марти на кого може да се метне, освен на мене. Баща му не е актьор.

Аз искам да имам още едно дете и ще имам, казала съм го. Искам момиченце да си имам. Моето дете си има братче така или иначе от другото семейство на татко му. Виждаме се и с него, не е от тия, дето изчезват.

- Албена, ти си завършила кукловодство. Как зави към комедията?
- Аз се явих и на "драма", и на "кукли". И бях добре и на двете, но се договориха "куклите" да ме вземат, защото съм по-шантава. И ме взеха – първа по успех.

- А кога забеляза, че си по-"шантава"?
- Още в училище, във Варна,

не бях много добре психически

(смее се). Общо взето през пубертета се разчупиха нещата, защото дотогава бях много свито и срамежливо същество. Във Варна стъпих за първи път на театрална сцена, в театрална школа. Тогава и стихотворения казвах, абе сериозна работа, но общо взето ги забавлявах и те решиха, че съм много комедийна и то нещата се увличат в тая насока, така ми тръгна…

- Малцина знаят, че имаш забежки и към музиката и даже си се прехранвала като певица?
- Ами пяла съм много по различни заведения, имах голям репертоар. Пяла съм кънтри, джаз, рок, всичко, което върви по кръчмите. Само чалга не съм пяла, за това си има хора. Бях ученичка още, когато почнах.

Бях на 13, когато почина майка ми,

а две години след това и баща ми, така че трябваше сама да се издържам. Бях самичка и общо взето се изучих самичка.

- Голямо противоречие – израснала си пълен сирак, а вместо да се отчаеш, ставаш комедийна актриса?
- Виж, аз бях в седми клас, когато останах без майка, а в девети клас – и без баща. Те един след друг починаха. Имаше едни комшии, които са колеги на майка ми (тя беше куклен артист, а баща ми драматичен актьор) и те се грижиха за мене, станаха ми настойници. Та тези колеги на майка ми от Кукления театър много ми помагаха. Тези хора се застъпиха тогава и аз останах в апартамента си, не отидох в интернат. Но си живеех сама и всичко съм постигнала с крайни усилия. Научих се и да готвя. Някак си ми се отдава. А па тая Нова година сто неща направих!

Баклавата обаче сама си я изядох.

Както обикновено, парата не ми се падна, падна ми се работата. 

Оригинална публикация

www.blitz.bg | Марина ШИВАРОВА | 2010-02-19 

Слави Трифонов дойде в “Ку-ку” с протекциите на Влади Въргала и Август Попов

На 27 януари се навършиха 20 години от излъчването на първото издание на студентското телевизионно предаване „Ку-ку“. Репортер на “Женски Тайни” се срещна с един от героите от шоуто – бургаският журналист Марко Бонев, който се съгласи да разкрие много от тайните в своето бурно минало. И, естествено, да разкаже за прощъпалника на култовото за времето си предаване “Ку-ку”.
На Разпети петък преди 4 години на една от пешеходните пътеки в Бургас кукувецът беше пометен от развилнял се автомобил и оцеля по чудо, но в момента е 80 процента инвалид.

- Как се създаде студентското предаване “Ку-ку”? Какво си спомняш за него?
-То се създаде на квотен партиен принцип – четири човека от комсомола, четирима от федерацията на независимата студентска младеж и т.н. Работихме на 11-ия етаж, ние бяхме след обед, преди обед беше програма “Здраве” –в телевизията тогава просто нямаше място.

-А ти как попадна в “Ку-ку”?
-В “Ку-ку” имах шанса да попадна след втория конкурс, който мисля, че се проведе в 272 зала на Софийския университет.

-Коментира се, че заради връзката, която си имал по това време с Камен Воденичаров, той не само, че те е водил навсякъде със себе си, но те е вкарал и в предаването.
-Когато се провеждаше конкурса, Камен беше в чужбина. Предварително обаче ми беше казал: “За нищо на света недей да започваш работа в телевизията!” Дори изрично ми беше забранил да кандидатствам в телевизията. Но въпреки това аз използвах отсъствието му, че е в Кьолн, Германия, и се явих на конкурса. След това ние направихме може би най – страхотния екип.

-Кои други се явиха и спечелиха същия конкурс? Какво ти е мнението за членовете на екипа, който създадохте?
-И до ден-днешен не мога да не призная качествата на Евтим Милошев, който е продуцент на едни от най-гледаните предавания. А той се яви на същия този конкурс. Тогава се явиха Соня Момчилова – сега издава списание, а преди беше говорител на Министерството на Вътрешните работи. Северина Гарджева – също… Ние просто бяхме на тази възраст, в която се явихме на конкурса и започнахме работа в “Ку-ку”.

-Слави Трифонов кога и как се появи в “Ку-ку”?
-Започна може би месеци по-късно от мен. Той дойде с протекциите на Влади Въргала и Август Попов.

-Наблюдаваш ли някаква промяна в него?
-Не е същият човек, какъвто беше преди 20 години. Променил се е. И то в положителен смисъл. Слави има властни стремежи към подчинените си, но аз го разбирам защо го прави. Защото ние, българите, сме разпасана тайфа. И ако не поддържаш дисциплината, и то по зверски начин, от продукта, който правиш, нищо няма да излезе.

-Разкажи някоя история със Слави Трифонов?
-Бяхме тук на морето. Тогава с Август Попов те играеха проститутките. За беда Август се беше напил много сладко и не можеше да си научи 10-те реплики. Наложи се да правим дубъл след дубъл, дубъл след дубъл. Когато се върнахме в София, успяхме все пак да сглобим нещо, което да се получи за излъчване по телевизията и никой от екипа не спомена какво е направил Август. Докато Слави си позволи. Това е нещото, което и тогава не ми хареса и за което няма да го оправдая никога. Август е една страхотна лира, защото той е фантастичен човек. И това, че се е напил, на него му е позволено, той е артист. Има някои неща, които на актьорите и шоумените са им простени. Защото иначе продуктът става стерилен.

-Как си обясняваш фурора, който предизвика “Ку-ку” – само защото беше първото нетрадиционно за времето предаване ли?
-“Ку-ку” беше една медийна бомба, защото почти всяка седмица там влизаха нови хора и се вливаше свежа кръв. А сега екипите са толкова закостенели, че да влезе човек в такъв екип или трябва да се бори с нокти и зъби, или да е наистина някакъв гений, или да има някаква връзка. Когато се събирахме, даже нямаше столове за всички. Спомням си как

Слави стоеше клекнал, защото нямаше къде да седне.

Но тогава бяхме съвсем други и имахме съвсем други цели. Не да правим шоубизнес, от който да се вадят само пари. Ние се опитвахме да бъдем някакъв коректив в общественото съзнание.

-Затова ли са проблемите в шоуто, което с всеки ден става все по- скучно?
-Не го гледам. Много рядко превключвам телевизията. Предпочитам да гледам или Дискавъри или Анимал планет. Защото програмите по нашите телевизии все едно вече съм ги гледал.

-А какво си спомняш от Камен Воденичаров?
-Той ме научи на невероятни неща от живота. Когато през 1994 ходиха с оператора Калин от “Ку-ку” ходиха на Световното по футбол в Америка, аз го попитах: “Батко, кажи какъв е животът в Америка?” Ошашавиха ме неговите думи: “Там хората работят в отбор. Когато един човек тръгне напред, всички други го бутат и всички вървят напред! Докато при нас е обратното! Когато един човек си подаде главата, гледаме да го смачкаме и всички падаме надолу!”

-Впрочем кога и как точно се запозна с Камен Воденичаров?
-Запознахме се през 1989 година. Аз съм сред учредителите на СДС – Бургас и тогава с известната манекенка Елина Кешишева, която също е от Бургас, изпълнявахме куриерски функции. С нея бяхме отишли в командировка в София и спяхме в апартамента на един, който беше правил филми за румънската революция /явно има предвид Владу Береану, б.а./ – не мога да се сетя за името му. Там се беше събрала голяма тайфа: Емо Кошлуков, други лидери на независимите студенти. Тогава Камен се беше върнал от турне в Белград. В този апартамент се запознахме. После той дойде тук по разпределение. В Кукления театър в Бургас пристигна цяла група току – що дипломирали се млади актьори от курса по кукловодство: Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Влади Василев заедно с жена си Деси Знаменова. Тогава в Бургас все още имаше Клуб на дейците на културата. И къде, къде можехме да се виждаме? Всяка вечер ходихме в клуба да се веселим. После разбира се, веселбите продължаваха на различни места. Камен живееше в един ведомствен апартамент в комплекс “Меден рудник” и оттогава се познаваме по -отблизо.

-Тогава ли поставихте началото на връзката си?
-Да.

-Верен ли е слухът, който се носи, че в Бургас той за пръв е бил с мъж-и то с теб?
-О-о-о, не знам. Аз съм чувал, че не е било за първи път.

-Като заговорихме за Камен…
-Да, ясно ми е, че и ти ще ме питаш за сексуалността му и за нашата връзка. Това е обект на всенароден интерес, който аз не мога да разбера. Лично мен не ме интересува какво правят съседите. Ако иска, съседът може да спи с кучето си или с водопроводни тръби. Какво прави в леглото, си е негова работа! Не мога да разбера това нездраво, пошло любопитство на българина кой с кого се ….

-Все пак отговори ми конкретно имахте ли връзка с Камен Воденичаров?
-Да, ние бяхме млади – аз на 18, той на 24 години и изживяхме едно прекрасно приятелство.

-Не смяташ ли, че заради разкритието на интимната ви тайна, Камен Во може да ти се разсърди?
-Защо, аз нищо не лъжа.

-За Елина Кешишева, която преди петнадесетина години беше една от най – успелите в чужбина манекенки, се говореше, че е имала връзка с Камен Воденичаров.
-Може и да са имали. Аз не съм бил там, за да светя. Възможно е, защото Елина е едно прекрасно момиче. Тя беше тази, която в телевизионното предаване “Ку-Ку” за пръв път пред цяла България каза следните думи за политиката на страната: “Със стари курви нов бардак не става!”

Кукувците се проявиха за пръв път и на много други фронтове: първата частна продукция в БНТ, Ку-ку маГЪЗините, първият сатиричен ежедневник – вестник „Ку-ку”, първото национално частно радиопредаване – „Славата на Слави”, и се стигне до цигарите „Ку-ку international – Раris, London, New York… Gorna Djumaya”, вафлите „Ку-ку” и течния шоколад „Паста за цапане на зъби – Ку-ку”, записа на първия ку-ку албум – „Ръгай чушки в боба”…

Оригинална публикация