M3 Communications College I Диана ГАРВАНОВА I 2010-02-12

Вчерашният PR Thursday беше нестандартен, изпълнен с неочаквани ситуации и отлични импровизации. Тъй като специалните ни гости Андрей Слабаков и съпругата му Ернестина Шинова пътуваха от провинцията, поради непредвидени пътни обстоятелства не успяха да стигнат навреме и нашият event на тема St. Valentines’ Brand management беше открит от PR експерта д-р Камен Ковачев. Поговорихме за бранда Свети Валентин, който е факт. Свети Валентин продава, докато българският Трифон Зарезан не продава нищо. Защо това е така? Защо чуждите празници се превръщат в индустрия, а нашите собствени – не?
Чухме различни мнения по този въпрос от участниците в PR Thursday. С вас ще споделя най-интересните.
„Когато една индустрия има полза от нещо, може дори да си измисли празник“.
„Българският бранд няма самочувствието, че ще пробие като български, и затова се асоциира с чужди. За пример давам „Брускети Марети”.
Любопитно беше да споменем Баба Марта и дали тя е успяла да се превърне в наш собствен бранд, но истината е, че дори голяма част от мартениците, които купуваме, се правят в Китай.
Появата на Андрей и Ернестина веднага внесе по-различно настроение в колежа. Още от самото начало те бяха на различни позиции. „Колкото повече празници, толкова повече поводи за празнуване“, заяви Ернестина, докато Андрей, типично в негов стил, искрен и рязък, отсече: „Истерията в червено ми е дразнеща, Трифон Зарезан е по-успешният празник, но му липсва търговски израз“.
Неусетно започнахме да говорим за PR…
„Сбърканият PR е най-вече в политиката“, коментира г-н Слабаков и двамата с нежната му половинка дадоха за пример Берлускони, на който му се прощават много гафове, които на други не биха простили, благодарение само и единствено на личния му PR.
„Берлускони изпра парите на социалдемократическата партия и тогава стана финансово независим“, завърши разсъжденията си Андрей Слабаков. Другият пример за великолепна PR и рекламна кампания е продаването на филма „Дзифт“, според известното семейство. За някои добър, за други – не, но кампанията за популяризирането на филма беше силна, последователна, запомняща се и в резултат напълни киносалоните.
На тази среща Ернестина каза нещо, над което всеки от нас, който работи с хора, си струва да се замисли. „Трудно е да лъжеш публиката си, а да я лъжеш дълго, е невъзможно. Превърнете работата си в изкуство и ще усещате публиката си от първия миг“.

Оригинална публикация

 

Максим Бехар ще представи лекцията, която лично е изнесъл на световния форум по PR в швейцарския планински курорт Давос.

в. 24 часа | Галена ГЮРЧЕВА | 2010-02-14 

Детският кошмар на участниците в “Мюзик айдъл” Димитър Ковачев, с прякор Фънки, скоро закръгли 50 под знака на Козирога. Шефът на най-големия промоутър в България “София мюзик ентърпрайсис” работи здраво върху предстоящия концерт на сър Елтън Джон в София на 13 юни. Остава му и свободно време за двете банди, с които свири – възродилия се динозавър “Турбо” и метъл машината “Елиън индъстри”. На преден план обаче са любимата му съпруга Тони и двете им деца Георги и Карла.

- С кои групи свирите в момента?

- С “Турбо” и “Елиън индъстри”. С “Турбо” правим нов албум, от който вече пет от общо десетте парчета са готови. Стилът е много интересен и съвсем различен. Още не знаем как ще се казва. Издаването му зависи от Христофор Захариев, който е и китарист на бандата. Това е едно възраждане на динозавъра “Турбо”, понеже групата е много стара. С “Елиън индъстри” албумът ни е вече готов и всеки момент трябва да излезе на пазара. Казва се Dysmorphophobia (психическо разстройство, при което човек е обсебен от понякога въображаем дефект на тялото си – бел.ред.). В “Елиън индъстри” “диригентът” е Здравко Минев. Скоро ще имаме участие в рок бар “Фенс”. Групата ще удари и по други клубове и после ще се готвим за фестивали. Това всъщност се отнася и за двете банди. Предпочитаме да атакуваме голямата сцена – фестивали не само в България, но и международни. По клубовете отиваме само за кеф.

- Вие лично колко китари имате?

- Някъде около 30. Свирил съм на всякакви басове. Любим ми става най-новият. Инструментите ми са винаги подбрани. Мога да кажа, че колекцията ми е много добра, въпреки че моите приятели ме питат защо изобщо ги събирам тези дъски.

- Откога сте приятели с Иван Несторов-Амебата?

- Вече забравих. Беше много отдавна. Имам чувството, че сме се родили заедно. Запознахме се на “Кравай”. Бях първи курс в консерваторията. Свирихме заедно в една банда на име Relance. Той държеше баса, аз пеех. И Петя Буюклиева беше с нас. Страшен купон! Не сме прекъсвали връзката помежду си и когато бях в чужбина. Иван направи “Ера” заедно с Любо Малковски. Аз ги запознах, понеже с Любо бяхме заедно в казармата. Пътувах, а те тук вилняха като “Ера”. Като се прибрах, веднага ме засмукаха и вече “еросвахме” заедно. Докато бандата не се разпадна. Не знам каква беше причината. Знаят я само Иван и Любо. Тогава бях в чужбина. През 1990 година се прибрах. Дръпнах Амебата и през 1991-а направихме “София мюзик ентърпрайсис”.

- Как се запознахте със съпругата си Тони?

- Запознахме се също преди много години на “Кравай”. Тя беше с кожено яке, заклета рокаджийка, болна на тема “Ю Ту”. Тони е наполовина чехкиня. Сега вече няма места като “Кравай” и Синьото кафе.

Расли сме и сме пасли там. “Кравай” беше много одухотворено място. Там се събираше цялата плеяда от рокаджии – Милена, Васо Гюров, Кирил Манчев, “Нова Генерация”, “Ер малък”, “Ахат”. Всичко е made in Kravai. Всяка вечер бяхме там, а след това отивахме на купон.

Мило и драго давах да отида и на лекции. Там беше 12-часов купон. От сутринта започваше страшна веселба. Отвсякъде свиреха контрабаси и пиана. А сега, колкото пъти мина оттам, е тихо като в гробница.

- Имате две деца. На колко години са?

- Георги е на 14, а Карла – на 6. Ние не сме амбициозни родители. Не смятаме, че децата ни ще станат министър-председатели или Панчо Владигеров. Не им досаждаме. Съвсем свободни са да правят каквото си искат. Никой не ги е заковал с пирони към пианото или цигулката. Нито пък ги бием с учебника по главата. Не бих казал, че имат отношение към музиката. На сина ми му дай компютъра, айпода и това е. Слава богу, мина периодът на бийт бокса и рапа. Сега повече се интересува от спорт, което сигурно е хубаво. Аз никога не съм бил отявлен спортист. Учи в икономическа гимназия. Сам искаше да отиде там. Подозирам, че е имал приятели, а не че е прегърнал икономическата наука. Дъщеря ми е още малка. Обича да рисува. Прави такива неща, от които може да ти настръхне косата. Виждам зайци, които са като вуду магия.

Направо да се уплаши човек. Сигурно на тази възраст е така. Конфликтът брат-сестра е голям. Не че само Георги е виновен. И Карла е като звяр.

- Промени ли се мнението ви за чалгата, след като бяхте жури в “Мюзик айдъл” заедно с две фолкпевици?

- С Есил Дюран и Мария имаме чудесни отношения. Те са страхотни сладурани. И до ден днешен сме прекрасни приятели, но дружбата ми с тях не е повлияла върху моето мнение за чалгата. Били сме колеги и сме работили професионално като музиканти, които оценяват музика.

Независимо какъв стил е, боклукът винаги е боклук. Както и хубавата песен си е хубава песен. Може да е с чалгаджийска мелодия, но когато е изпята вярно и с чувство, аз не я преценявам като фен, а като професионалист. В световен мащаб музиката е много напред. Лошото е, че България е страшно изостанала. Рок концертите станаха като класически концерти. Ходят само определени хора. Тъжно е, че тук чалгата размаза всичко. Това е музиката на българския народ. Истина е, че чалгата много се промени. Тя се превърна е съвременния български поп, който ще продължи да властва.

- Какво слушате най-често?

- Като си карам пикапа, си пускам кънтри, за да вляза в атмосферата на истинския тъпак. Иначе настолни неща – Fear Factory, Meshuggah, Slayer и т.н.

- Кого винаги сте мечтали да поканите в България?

- Една от мечтите ми беше AC/DC. Много исках ние да направим концерта им в София, но в бизнеса е така. След като ние не можем да го направим, ще го направи “Болкън ентъртеймънт”.

- Вие също работите върху мащабно мероприятие. Какво да очакваме на концерта на Елтън Джон?

- Ще бъде уникален концерт. Ще е направен и по различен начин. Ще сложим 5000 стола долу на терена, за да може да се създаде усещането за огромна зала. Елтън Джон ще дойде със собствения си бенд. Той е много консервативен като музикант. Заради негови лични проблеми се наложи да се промени датата от 6 на 13 юни.

- Напоследък много се шуми за предстоящия sonisphare фестивал, който ще се проведе в България тази година на 22 и 23 юни. Говори се, че ще гостува Великата четворка на траша – “Металика”, “Мегадет”, “Слейър” и “Антракс”. Истина ли е и кой го организира?

- Със сигурност не го организираме ние. Погледнато от бизнес гледна точка, това е изключително опасно. На 14 май има AC/DC. Публиката за двата концерта ще е една и съща. Мисля, че хората ще са затруднени да намерят толкова пари за билети.

- Остава ли ви свободно време?

- Имам доста свободно време. С Амебата си имаме задължения и всеки си ги върши. “София мюзик ентърпрайсис” е вече една добре смазана машина. В началото беше трудно. Правехме всичко двамата. Ако се върне времето назад, едва ли бих се заел с това, след като знам през какво сме минали. В интерес на истината и не сме постигнали много. Това че сме най-големият промоутър, е по-скоро морално удовлетворение, защото, материално погледнато, е трагично. Нашите приятели със същия бизнес в Румъния, Полша и Чехия отдавна са милионери.

- И за вас се говори, че държите спестявания в швейцарски банки.

- Това е тотална идиотщина. Ако беше така, сега нямаше да давам интервю, а щях да почивам на собствения си остров. Така се говори, защото хората мислят, че от един концерт се печели много. Не знаят колко поробващи са договорите и че промоутърът събира трохите. Всичко прибират агенцията и звездата. Парите дори нямаме време да ги видим.

- С какво запълвате свободното си време?

- Най-вече със свирене. Ходя по клубове с приятели. През уикенда по-често съм в офиса, отколкото вкъщи. Там са ми инструментите и цялата апаратура. С дъщеря ми често ходим на “Славейков”. Аз си купувам книги, а тя-хилядния чифт детски карти. Имаме купчина с изпокъсани карти вкъщи. Редовно ходим и купуваме нови.

- Какви книги четете?

- Обичам трилъри. Мога да кажа, че библиотеката ми “бълва кръв”. Философски и поучителни четива не харесвам. Нормален човек съм и не наблягам на сериозния жанр.

- Вярно ли е, че не пиете бира?

- Не близвам. Жена ми пие бира и това е достатъчно. Пия предимно концентрати, но и на вино не отказвам. Като мивка съм, но бира не обичам. Горчи.

- С какво се гордеете най-много?

- С това, че успях да свържа музиката, която свиря, с професията си и начина, по който си изкарвам хляба. Имам много приятели и животът никак не е лош.

Стр. 9

EVENTS.dir.bg

Кога: 25 февруари 2010 г. (четвъртък)
Къде: София, Гранд Хотел София
Достъп: Регистрация
Организатор: IDC България

Събитието: На 25 февруари 2010 г. в Гранд Хотел София IDC България организира събитието Enterprise Communications and Collaboration 2010. Това е първото в България събитие, посветено на действията, които организциите трябва да предприемат, за да посрещнат ефективно нуждите на служителите от взаимодействие и комуникации както в, така и извън организацията. Спонсори на събитието са Microsoft България и други технологични компании.

Взаимодействието и комуникациите винаги са признавани за критичен фактор за бизнеса, а днес в условията на динамична, силно конкурентна и отворена бизнес среда, тяхното целенасочено управление е по-сложно, но и по-ценно от всякога. Ефектът може да се изразява в намаляване на преки разходи, но и в по-добро планиране, иновативни начини на работа, по-висока ангажираност на доставчиците, по-добра използваемост на ресурсите и т.н. Нещо повече, модели на взаимодействие, породили се в процеса на междуличностна комуникация се пренасят в корпоративна среда и променят начина, по който организациите създават стойност. 

Отговаряйки на нуждите, ИКТ технологиите предоставят все по-разнообразен набор от средства, които позволяват на хората да работят заедно, да общуват формално и неформално, да обменят идеи, знания и информация, дори да се забавляват, независимо къде се намират.

IDC’s Enterprise Communications and Collaboration 2010 ще предложи информация и дискусия върху актуални теми като:

Проблеми и тенденции в корпоративните комуникации;
Трансформация на бизнеса на базата на взаимодействието и управление на промяната;
Ключови фактори за успешното внедряване на комуникационно решение;
Технологични решения и средства: софтуерни приложения и средства за взаимодействие в реално време, теле-присъствие и видеоконференции, мобилност, конвергенция на технологиите, интегрирани комуникации, глас и видео през мрежата, социални мрежи
Промяната и човешкият фактор

Сред лекторите на събитието са: проф. Петко Русков, преподавател в Софийския Университет “Св. Кл. Охридски” – ФМИ, основател и мениджър на програмите “Електронен бизнес и електронно управление” и “Технологично предприемачество и иновации в ИТ”; Димитър Димитров, независим ИТ консултант с опит в комуникационните и видеоконферентни технологии.
Повече детайли за събитието можете да намерите на: http://www.idc-cema.com/events/ecc10bg
За информация относно медийно партньорство или участие, можете да се свържете с Анна Иванова на: aivanova@idc.com; тел./факс: 969 30 56

###

За IDC

IDC е водеща глобална компания за пазарни проучвания, консултантски услуги и събития в областта на информационните технологии, телекомуникациите и потребителската електроника. IDC осигурява надеждни, точни и с голям приложен ефект данни и анализи с цел да помогне на различни организации да вземат най-добрите решения. Над 1000 анализатори в 100 държави по целия свят

предоставят глобална, регионална и локална експертиза за технологии, бизнес възможности и тенденции. От повече от 44 години IDC осигурява на своите клиенти стратегически виждания, помагайки им да постигнат целите си.

IDC покрива територията на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка посредством координирана мрежа от офиси в 20 държави, в които работят повече от 140 анализатори. Регионални изследователски центрове са базирани в Прага, Москва, Дубай и Истанбул. Клиентите на IDC включват водещи световни ИТ доставчици и организации, държавни институции, както и представители на финансовата общност.
IDC е поделение на IDG, световен лидер в областта на специализираните ИТ медии, проучвания и събития. Допълнителна информация за компанията може да се намери на адрес http://www.idc-cema.com.

Оригинална публикация

 

Взаимодействието и комуникациите винаги са признавани за критичен фактор за бизнеса, а днес в условията на динамична, силно конкурентна и отворена бизнес среда, тяхното целенасочено управление е по-сложно, но и по-ценно от всякога.

Избор и реализация на решения за взаимодействие и комуникация в бизнес среда.

в. Уикенд | 2010-02-12 

"Щом критикуваш смело – оди си на село!"

Така звучи един от каламбурите на големия Радой Ралин, с които омайваше хората и бъркаше право в обществените рани. Изглежда да приемеш стреличките на критиката върху своя образ и поведение, не е за всяка уста лъжица. Да си недосегаем от изразеното в публичното пространство мнение, означава, че си прост, малокултурен и необразован.
Интелигентният човек първо би се замислил с какво предизвиква критиката и, ако се чувства засегнат, не би реагирал по първобитния начин, по който например халтураджията Тончо Токмакчиев се нахвърли върху покорната ти тв наблюдателка, любезни ми зрителю. "Тая жена пише на пияна глава – всички я знаем каква е!" – джентълменски заяви той на страниците на любимия "Уикенд", с което окончателно циментира неприятната си слава на грубиян.
На свой ред деликатно ще премълча впечатленията си от неизтощимия и лаком артист, особено по повод на организираното от него тържество на легендарното "Ку-ку", където някогашната свежест, остроумие и бръснещи хрумвания на младите смелчаци се сринаха под водопада от вулгарност и клишета.
Същият този водопад лее черните си води от Нова тв в кредобанияша клониращите се пигмеи
Иван и Андрей, обсебили някога хубавата телевизия, днес превърнали я в свой бастион на пошлост и неграмотност. Напомпани и с мътни мозъци, те се самозабравиха дотам, че ръгат под един
знаменател де що им се изпречи пред очите – от попфолк звезди, манекенки и травестити до… политици! С удивление видяхме миналата седмица премиера Бойко Борисов, срещу когото се гърчеха невъзпитаните и абсолютно неподготвени хлебарки. Човекът си вършеше работата, беше интересен и откровен както винаги, но те, о, Боже, те бяха неописуеми!
Впрочем, драги ми зрителю, напоследък ярко се засили влечението на държавниците към диванчетата в ефира. Медийните изяви са задължителна част от работата им, но те небрежно не подбират при кого
сядат, защо и как. В родното тв пространство съществуват определени, утвърдени и задълбочени политически предавания, чиято трибуна трябва да е истинското място на българския политик. В Ню Йорк изповедник на върхушката е Пари Кинг, в Москва – Владимир Познер, в Лондон – Дейвид Фрост, у нас – преди Гарелов, сега Бойко Василев в БНТ, Светла Петрова в Би Ти Ви, Цветанка Ризова в Нова. Утвърдени журналисти и имена от класа. И ако става дума за шоу -Обама седна не при кого да е, а при Джей Лено.
Флиртът на Слави, Иван и Андрей, Росен Петров и други с ръководните и отговорни личности на страната е прозрачна демагогия, изтъкана от фалш, която се превръща в лавина от празни приказки и лафове и опасно подкопава крехкия рейтинг на нашите държавници.
Не бива българските електронни медии да се превръщат в изтривалка на кухи амбиции, не бива да ставаме свидетели на политизиране, но без ограмотяване, на политически липосукции и езикови силикони. Страшно е когато на територията на шоута, където се вихри чалгата и пошлотията, диванчетата да търкат първите хора на родината, и то пред самозабравили се стресирани водещи без ясна представа за най-сложната материя – държавната политика.
Политиканстването взе размерите на каламитет. Сутрешните блокове преливат от политици, политолози, социолози, които чудничко те зареждат, скъпи ми зрителю, пред нелекия ти, опнал се пред теб делник и го тровят със собствените си политически комплекси. Синдромът обаче не стихва, а се разраства и вместо да си осведомен за най-важните неща, засягащи теб и семейството ти, вместо да ти помогнат да се ориентираш в потребителския и културен лабиринт, от зарантате хвърлят Смътните води на политиката и после се чудиш защо на работа си нервен и същата тази работа нещо не върви.
Политическата епидемия в електронните медии издава няколко неща. Подмазването на властта е открай-време български патент. Изведнъж се оказаха свръхпопулярни и безпочвено издигани хора, които е срамно да наречеш журналисти, само защото с тъпоумни въпроси препитват политици.
Нещо повече – същите тези "личности" се самозабравят дотам, че си позволяват да кроят и порционират баницата на властта, злоупотребявайки повече от енергично с изконните правила на медиите. Те не се съобразяват ни с етични кодекси, ни с регулаторни органи, ни с медийни комисии. Връзкарство, подлизурство – вчера се кланят на едни, днес – на други, вдругиден – на трети.
Фактор е и случайният подбор на водещите по принцип. Повечето са взети буквално от улицата, без образование, без подготовка, без никакви достойнства и показатели за вършенето на тази отговорна и на показ работа. Веднъж пъхнали се под кожата на чорбаджиите, те постепенно обсебват екрана, нагло се натрапват и се идолозират сами. Рейтингманията, у нас напълно безпочвена и спекулативна, оголва хищнически зъби и няма пощада за способния и талантливия, ако не е простак с остри лакти.
Така се чалгализира обществото, така се манипулира общественото мнение, така се спуска желязна завеса пред неординерното, пред интелигентното и най-вече грамотно информиращото в ефира. И като се прибави грубата комерсиализация на телевизионния политически живот, игричките и далаверите – положението хич не става розово.
Същият този политически живот у нас става все по-интересен, все по-открит, все по-разширяващ географските и социалните си граници. Трябва да се търсят умни и начетени хора за диалог с управници и политици, да се намират други ракурси, да се извлича необходимата информация и да се подлага на безпощаден анализ свършеното и несвършеното в тази държава.
А има, има и още как има свестни журналисти – младото поколение гледа на живота с очите на глобализиран гражданин, вярвай му, мили зрителю, защото то е нашето бъдеще и на него ще разчитаме да измете от екрана нелицеприятните и кретенизиращи те персони, чието самочувствие надхвърля летвата на разумното. Образование, национално самосъзнание и професионализъм- това е базата на добрата тв журналистика, която ни е дала и, дай Боже, още да даде прекрасни примери.
Че иначе ще разбият здравето и психиката ти чалгата и цинизмът, все по-настъпателни на домашния ти екран.
Но за това – друг път.
ТВОЯ ВАСА

Стр. 1, 29

в. Уикенд | Цветана ПЕШУНОВА | 2010-02-12

Първото интервю във Всяка неделя" беше с Бойко Борисов

Не съм агент на ДС. Контактувал със с тайните служби само за визи

Напуснах БНТ, защото започна да ми липсва свободата

В последните няколко години Веселин Дремджиев е звезда на ТВ7. Основен водещ е на информационните емисии в частния канал, но не на тях дължи популярността си сред българите. Дремджиев се прочу още през 90-те, когато четеше новините в "По света и у нас" на Канал 1 и "Днес" на Ефир 2. Ще припомним, че на "Сан Стефано" 29 той се изявяваше и като лице на "Всяка неделя". Веселин бе водещ на шоуто на Кеворк Кеворкян в периода 1994-1996 г.

- Г-н Дремджиев, работили сте в доста медии. Кога и къде се чувствахте най-популярен и напълно в свои води?

- Най-популярен съм се чувствал в БНТ в "По света и у нас" и "Всяка неделя". Но това бяха времената на монопола. В свои води – когато получих възможността да създам новините на ТВ7.

- В ТВ7 сте шеф на новините. Трудно ли ви беше от редови журналист, пък макар и известен, да станете началник?

- Не, защото не се възприемам като началник. Играещ треньор съм. Правя новините заедно с екипа и ги представям в 19,00 часа. Не възприемам началничеството в смисъл някой да командва, а друг да изпълнява.

- Подчинените ви как разбират, че сте ядосан?

- Личи си. Ще ви излъжа, ако ви кажа, че никога не съм избухвал. Хубавото, е че ми минава много бързо. Зодията ми е Овен.

- Помните ли първия си тв ефир?

- Да, беше много отдавна. Заедно с Вяра Анкова се редувахме на сутрешните новини в събота по БНТ. Ралица Василева пък беше на обедната емисия.

- Кои са най-големите ви телевизионни гафове?

- Срутването на СССР – времето, когато Елцин изместваше Горбачов. Тогава нямаше лаптопи
в студиата и всичко се носеше на листчета
Не можах да вкарам в емисията указа на Елцин за разпускането на Руската комунистическа партия. Важното за мен е една новина да бъде представена с бекграунд, да бъде обяснена защо се случва, а не само да я съобщиш първи.

- Като водещ на "Всяка неделя" разбирахте ли се с Кеворкян?

- Добре се разбирахме. Той беше продуцент и имаше последната дума за това, кой да бъде събеседник по коя тема. Аз пък разполагах със свободата да водя разговорите по начина, по който смятам за необходим. Имаме взаимно уважение един към друг с Кеворкян. Спорили сме, но никога не се карали.

 - Казват че Кеворкян е диктувал на водещите си е слушалките какви въпроси да задават. И на вас ли суфлираше? Не се ли дразнехте?

Така беше, но при водещите след мен. Аз никога не съм имал слушалка в ухото. Кеворк не ми е диктувал въпроси. Няма кой да ми нареди какво да говоря и какво да питам.

 - Кое беше най-инфарктното ви интервю в онзи период?

Във "Всяка неделя" не си спомням да съм имал инфарктно интервю. От уважение
към програмата направих сватбата си в събота, а не в неделя. От времето на Тато
най-инфарктният ми момент беше интервюто ми с царя по Ефир 2. Той беше в студиото в Мадрид, а аз – в София. Излязохме в ефир, започнах да говоря и да обяснявам, че ни предстои да осъществим пряка връзка.
Говорех, говорех… връзката я нямаше
Закъснението от 3-4 минути ми се стори вечност…

- А от кое свое интервю сте най-доволен?

- От тези със съпругите на световноизвестни политици - жената на Хавел, на Митеран, на Арафат, на Милошевич… Беше интересно да се разбере как те допълват мъжете си. Това беше висш пилотаж. Между другото първото ми интервю във "Всяка неделя" беше с Бойко Борисов.

- Как попаднахте в БНТ?

- Съвсем случайно. Асен Агов ме покани, когато стана шеф на новините. Познаваше ме като журналист международник, какъвто впрочем беше и той. Подхвърлих му, че не може така да се правят новини – просто да се лепи текст върху видео картина. Агов тогава се засмя: "Абе, айде ела ти да ги направиш!". Отидох.

- А защо напуснахте БНТ?

- Липсваше ми свободата. БСП беше дошла на власт след СДС, а нали казват, че държавната телевизия върви след победителите.

- Има ли нещо, заради което бихте сменили телевизията?

- Аз бях няколко години кореспондент на Радио Франс Интернасионал, бях зам.-главен редактор на в. "Капитал", направих сп. "Бакхус". Смятам, че въпросът не е да си на екран, а да правиш нещо, което хората харесват и е достойно. Това, че сега съм на екран не означава, че ще го правя цял живот.

- Телевизията какво ви отне?

- Нищо не ми е отнела, даде ми невероятни усещания. Но журналистиката ми отне възможността да бъда неангажиран. Когато хората те познават и ти вярват, нямаш право на компромис, нямаш право да си счетоводител към професията си.

- Твърдите, че френските медии са вашите учители в журналистиката? Защо точно френските?

- Роднините ми по бащина линия живеят в Белгия. Френският е семеен език при мен. Завършил съм и френска гимназия. Беше логично да слушам френското радио. В горещите дни след падането на Берлинската стена и на Живков предложих на Радио Франс Интернасионал да работя за тях и те ме одобриха за кореспондент в България. Смея да твърдя, че френската журналистика е най-близка до българската. Ако гледате Си Ен Ен, ще видите, че и там възприеха най-доброто от европейската и "средиземноморската" журналистика – разкрепостени са, усмихват се. В България обаче се натрапва нещо подобно на стария англо-саксонски модел – двойка хора стоят седнали или прави в
студиото и не е ясно защо. Впрочем двойка водещи на новини има само в България. Просто е старомодно, но това не е единственият кусур на новините тук…

- Стана дума, че след БНТ и преди ТВ7 сте работили в пресата. Не ви ли беше трудно да смените жанра – воденето на новини с писането?

- Напротив. Това е голямата школа. Вестникът дисциплинира. Да синтезираш текста, да създаваш образи със слово и да бъдеш ударен с точната дума е нещо, което много помага на работата. Кореспонденциите за френското радио са максимум 1 минута или дори 50 секунди. Ако не можеш да синтезираш и анализираш новината за това време, системата те изхвърля. Между другото новият американски посланик в България, който пристигна тези дни, каза на летището: "Научих български, като гледах новините на TV7!". Това е много висока оценка за работата ни.

- Как и къде стартирахте кариерата си? Някой напътстваше ли ви?

- Като ученик направих репортаж за радио "Варна". Журналистиката е занаят – учи се с гледане и крадене
В момента, в който получих достъп до добрите световни образци, ми стана лесно.

- Разкажете за детството си. От какво се интересувахте в онези години?

- Детство в стил "Синьо лято". Живял съм край морето. Баща ми е капитан на кораб. Карал съм яхта, след това – уиндсърф.

- А майка ви с какво се занимаваше?

- Беше шеф на учебния отдел на Медицинския университет във Варна. Може би от тогава имам поглед "зад кадър" как стоят нещата в областта на здравеопазването.

- Днес консултирате ли се с родителите си по важни въпроси? Съветват ли ви те в професията?

- Понякога родителите ми са моят истински коректив. Както и жена ми Ралица. Аз изслушвам хората, приемам критика. Но най-добрият съдник съм си аз.

- Със съпругата си Ралица от колко години сте заедно?

- От 17 години сме заедно. Съдбата ни запозна покрай телевизията. Имаме силна връзка, която устоя на времето с много любов и компромиси. Тя е стилист. Работи в едно голямо дамско списание.

- За какво са най-честите ви спорове?

- Другият клон на роднините ми е от Гръцка Македония. Бързо кипвам. С жена ми например спорим за това, кога човек трябва да се ядосва и кога да бъде над нещата.

- Децата ви колко пораснаха? Ще ви наследят ли в журналистиката?

- Едната ми дъщеря е в 7-и, а другата – във втори клас. Не мога да кажа дали ще станат журналисти. Не съм от родителите, които ще определят какво да учи и работи детето им.

- Как реагираха в семейството ви, когато ви обявиха за агент Богдан на ДС?

- По никакъв драматичен начин. Дядо ми е бил царски офицер. Роднините ми и сега продължават да живеят в Белгия и в Италия. Баща ми пък е пътувал много зад граница. Системата ДС не беше изненада за никого.

- Агентурното ви минало притеснява ли ви?

- Аз нямам агентурно минало. Имал съм контакт със системата, за да ме пусне да отида в чужбина.
Сътрудничество с ДС при мен няма. Всеки път, преди да изляза от България, съм минавал през системата. Тя ти дава или не паспорт или виза. Оттам нататък какво е влизало в досието ми, което е унищожено, не знам. А ми е интересно да видя какво е писано за мен. Защото впрочем по онова време беше жива и наша леля в Чикаго. Явно всичко около нас и за нас е било следено. Не се смятам за жертва на онази система. Защото имаше хора, съдби, които наистина бяха смазани.

Стр. 22 – 23

Снимка: в. СЕГА

в. Поглед | Мая СОЛАКОВА | 2010-02-12

Неправителствени организации с подписка в подкрепа на журналистката Лидия Павлова

З а съжаление ситуацията в България за журналистите е много неблагоприятна и с всеки изминал ден тя се влошава. На заплахи и атаки са подложени много колеги", каза на пресконференция в клуба на СБЖ дупнишката журналистка Лидия Павлова. Тя е подложена на тормоз, заради публикациите си срещу братя Ганеви в регионалния в. "Струма".
"Това е достойната журналистика – да имаш смелостта да кажеш истината", коментира д-р Султанка Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО. Д-р Петрова призова всички да се присъединят към инициативата в подкрепа на Павлова. В момента тече онлайн подписка в името на свободата на словото. Тя е адресирана до президента Георги Първанов, премиера Бойко Борисов, председателя на Народното събрание Цепка Цачева, до главния прокурор Борис Велчев и до правосъдния министър Маргарита Попова. Лидия Павлова сподели, че не е очаквала политическа сила да застане зад нея, защото има лошо мнение за почти всички политици и в повечето случаи ги критикува. Тя благодари на Султанка Петрова, на СБЖ и на Съюз "Жени с достойнство" за инициативата.
- Г-жо Павлова, според Вас може ли да има резултат от явната съпротива срещу натиска на силните на деня?
Въпреки че съм в една доста неблагоприятна ситуация, искам да дам кураж на всички мои колеги и да помогна, както на мен ми помагат. Смисълът на живота е точно в това да
спасим някого, който е в беда. В опасност, се оказа и един доста известен и популярен журналист Юрген Рог. Той съвсем скоро ще се изправи като подсъдим пред СГС под ударите на бившия вътрешен министър Румен Петков, който стои зад гърба на братя Галеви. Най-силно негативно влияние върху братя Галеви и формирането на тяхната банда има този човек. Той им вдъхна чувство за безнаказаност и продължава да го прави, въпреки, че те станаха причина, той да падне от поста. Разполагам със секретна стенограма, която бих искала да дам на колегата от Германия и по този начин да го направя по-стабилен в битката му с Румен Петков. Там има изказвания на влиятелни личности по адрес на Петков и братя Галеви.
- За душшшкия край е характерно, че той е "държава в държавата". Как главният редактор си е позволил да публикува материали, които засягат интересите на тези "фараони" Галеви?
Рискът е за цялата редакция, разбира се. Но "Струма" е един от малкото независими вестници в България. Имам в предвид, че голяма част от медиите вече са собственост на една личност от Тройната коалиция. Вестникът застава зад всеки, който е онеправдан. Аз самата съм на страната на потърпевшите, които никой не иска да ги чуе. Институциите обикновено през годините са
си затваряли очите за страданията на хората. Аз не съм единствената, която е претърпяла ужасите на тази група. Това, че съм журналист, само ми помогна.
- Какъв беше последният Ви репортаж, посветен на братя Галеви?
В центъра на Дупница, точно срещу кметството е построено едно много хубаво заведение, авангардно, но за съжаление незаконно. И този факт го обяви самият шеф на "Незаконно строителство" в Кюстендил. Дупничани казват, че това е новата тронна зала, новият команден пункт на братя Галеви. Можете да ги намерите там. То е с една страхотна панорама, най – хубавото е, че като на длан се вижда кметството, централния площад "Свобода" – всичко. Аз написах, че заведението е незаконно, като обосновах тази теза. На следващия ден ми се обади Пламен Галев и каза: "Лидия, искам да те поканя в новото заведение "БарКод", искам да го видиш" Не показах, че се смущавам, казах, че ще отида до половин час. Отидох със закъснение, той продължаваше да ме чака. С него беше бившият шеф на Софийския градски затвор и брат на бившия финансов министър Орешарски -Милети Орешарски. Учудих се, снимах ги и попитах каква е причината да бъде там. Той каза "Говорим си на "човешки теми". Така и написах в репортажа. Попита ме дал харесвам заведението и ми приведе документи, че то не е незаконно. Дойдоха полицаи от РПУ Дупница, от икономическа, от криминална полиция. Настаниха се в центъра на заведението. Снимах и тях, като те се покриваха през глава с якетата, за да не ги заснема. Някои от тях после дойдоха в съдебната зала и дадоха лъжливи показания в тяхна подкрепа. На другата маса снимах приятелката на Пламен Галев, нейната сестра и още едно момиче. Те ми казаха, че съм много хубав човек, но как съм могла да избера точно тази професия. Репортажът стана чудесен.
След два, три дни ми се обади един анонимен читател и каза: "Г-жо Павлова, Вие знаете ли, че бившият шеф на столичния затвор Милети Орешарски е управлявал автомобил в пияно състояние?" Проверих и установих, че полицай, който живее в съседство на Пламен Галев е причакал в засада Милети Орешарски, а той е пръв приятел на главния свидетел по делото срещу братя Галеви – транспортния бос Пламен Миланов. Звънях в полицията и установих, че този полицай го е причакал по време на коледния банкет на служителите в Бобовдолския затвор, състоял се в ресторанта на общинския съветник от листата на Пламен Галев от движение "Нашият град". Употребил е алкохол и на входа на заведението го спира този полицай, съставя му акт и му взема книжката. Аз питам, затова ли беше Милети Орешарски при Пламен Галев – за да му върне книжката. Получи се още един втори чудесен репортаж.

Стр. 7
 

 

в. Поглед | Сорън ГОРДХАМЪР | 2010-02-12 

Пет нива на ефективно общуване в ерата на социалните медии

В ерата на социалните медии, нашите мрежи са много по-големи откогато и да било и ние разполагаме с повече начини да комуникираме с хората в тези мрежи. Дори и да не сте много активен във Facebook или Twitter, моето предположение е, че вашата сфера на комуникация значително се е разширила през последните години. С кого комуникирате и как комуникирате са неща, които са се променили радикално. Тази нова ера на обвързване предоставя едновременно и възможности и предизвикателства.
В миналото ние разполагахме с няколко начина за контакт – телефон, и-мейл или обикновена поща. Днес, в голяма степен благодарение на социалните медии ние имаме много различни нива на комуникация, като всяко от тях има специфична цел и етикет. Когато ние не разбираме ролята на тези нива, те се превръщат в огромна загуба на време. Когато ние ги разбираме, те могат да ни помогнат по-ефективно да се обвързваме и навигираме в тези нови сфери.

Ниво 1; Общественият отговор
Почти всеки от нас, включително и Бил Гейтс (наскоро се присъедини към Twitter), е научил важността да има едновременно причина да комуникира с хората, както н канал където те да могат да отговорят. Макар да можете да правите това във Facebook чрез коментари на фен страници и в групи, то изглежда по-приложимо в Twitter, където хората изпращат и получават кратки и видими от другите съобщения.
Публичният отговор предоставя отворен и прозрачен канал за хора, които могат да взаимодействат с обществени фигури, марки, както и помежду си, без напрежението на отговор, който пристига по и-мейл например. Публичните дискусии са добра стартова точка за обвързване, която никога не е съществувала преди появата на социалните медии и ако това бъде правено правилно, то често може да води до по-плодотворна директна комуникация.
Ниво 2:
Директното послание
Веднъж след като дадено взаимоотношение е създадено чрез публична комуникация, следващата стъпка често е директно послание чрез социална мрежа. Директното послание създава частна връзка, без да бъде ползван и-мейл. Всъщност, директното послание може да бъде предпочитано пред директния мейл в дългосрочен период.
Защо? Особено при Twitter, директното послание има лимит на символите и
може да дойде единствено от хора, които следвате. Ако имате десет и-мейл адреса и десет директни съобщения от Twitter, кои бихте желали да отворите първи? За голям брой от хора, това са директните послания.
Веднъж след като сте осъществили връзка чрез директно послание и получите позволение да следвате даден потребител чрез и-мейл, и-мейлът често е по-добре приеман. Facebook, където повечето хора позволяват лични съобщения, също може да бъде причина за отвеждането на комуникацията на следващо ниво.
Ниво 3: И-мейл
И-мейлът все още има своето място в тази нова ера. Той позволява по-задълбочена комуникация, лесно може да бъде препратен и да бъде пратен на много хора наведнъж. Когато и-мейлът е използван сръчно, той позволява по-дълбока комуникация. Когато не се използва ефективно, може да се превърне в голяма загуба на време, след като хората пишат дълги писма без много смисъл за времето и вниманието, което те искат от получателите.
Тази линия прави и-мейла близък до най-високото ниво в ерата на социалните медии. Ако искате да преминете към следващото комуникационно ниво с някой, уважавайте този директен и личен канал и поддържайте вашите и-мейли сбити и смислени.
Ниво 4: Телефон
Чуването на нечий глас, позволява на хората да имат по-добро чувство един за друг. Докато при комуникацията чрез текст или SMS, потребителя има време внимателно да прецени думите си, това носи представа, която може да не е истинска или да е трудна за вярване. Телефонно обаждане позволява по-директен контакт и може да бъде особено полезно ако въпросът е деликатен.
НИВО 5:Лично
(или чрез видео чат)
Срещал съм се с множество хора лично, като преди това съм комуникирал с тях чрез социални мрежи. Всички от тези срещи са били една естествена натурална прогресия на нашата първа дигитална комуникация. Докато преди време общуването лице в лице е било стартова точка, днес, личните срещи често се случват на по-късни етапи.
Личната среща предоставя по-дълбока връзка, особено когато хора обмислят да работят заедно по даден проект. За някои хора Skype или друг видео чат може и да е достатъчен за това.
Много често, хората мислят, че комуникацията се извършва само чрез думи, но нашите тела също участват в този процес. Те комуникират колко комфортно или некомфортно ние разискваме даден проблем, нашето ниво на заинтересованост по въпроса и нашите надежди и страхове. Личните срещи с някой ви позволяват да осъществите комуникация на няколко нива и хората често си тръгват от срещата с много по-ясни чувства един за друг.
Заключение
В тази ера на социални медии, когато ние достигаме и се обвързваме с все повече и повече хора, въпросът е не само "Трябва ли да комуникирам с някой?", но "Как трябва да комуникирам с някой? Как мога да изградя обвързване през времето?". Колкото повече следваме и разбираме важността на всички различни нива но комуникация, толкова повече ще можем да използваме сръчно и ефективно всяко от тях.
Материалът е преведен от Maskable и се публикува под редакцията на PR Kernel

Стр. 4