сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-04-11

Интервю на Светослав Спасов с новия председател на СЕМ и преподавател по медии за старото в едно ново начало, за любовта на Бойко Борисов към опонентите, за "санирането" на медии и за приоритетите на днешните студенти по журналистика

Господин Лозанов, за дни станахте нов член и председател на СЕМ, в който бяхте и между 2001 и 2004 г. Преди това работихте и в НСРТ. Познаването на материята ентусиазира ли ви?

- Когато навремето отидох в НСРТ, органът се създаваше в движение и затова в много отношения работата беше по-романтична. Доминираше усещането за това, което предстои. Спомням си, че когато ни избраха, нито знаехме какво ще правим, нито дори къде. Добре че повече или по-малко вече се познавахме, това беше периодът на звездите в регулатора, ако мога така да кажа – Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Митко Коруджиев, Александър Томов, писателя, не Лупи, и т.н. Тогава Иво Драганов ни се обади и предложи да се видим 6 кабинета на тогавашния председател на медийната комисия към Народното събрание Стоян Райчевски. Е, да, но мястото беше в политическа институция, а пък ние искахме да сме независим орган. Затова първото ни гласуване като медиен регулатор изобщо бе дали можем да заседаваме в НС. Гласувахме, но само при условие че Райчевски и сътрудниците му напуснат…
Разказвам тази история, за да се види как до голяма степен органът самовъзникна, и то в едни много по-наивни, непрофесионални, а вероятно и по-непокварени отношения. Гледахме на регулацията като на европейска магическа пръчка, с която трябва да пренесем властта върху медиите от ръцете на политиците в ръцете на; самите медии. Естествено, после нещата не се оказаха точно такива, органът сам стана терен на битката за власт. Най-ожесточената впрочем в резултат на упоритата партизанска илюзия, че "който държи медиите, държи всичко". Илюзия, която продължава да взима своите политически жертви.

Каква беше ползата от НСРТ?

- Главната полза от НСРТ бе това, че вкара медии в дневния ред на медиите. Те започнаха да се интересуват от себе си като социален сектор, подобен на другите, с които се занимават, със сходни проблеми и пороци – корупция, конфликт на интереси, непрозрачност, измами и пр. Стихийното натрупване на медийно влияние от първите демократични години бавно с блъскане, закачки и удари под кръста минаваше през вратата на медийната регулация. Светът на радиото и телевизията ставаше друг най-малкото защото вече имаше кой да пита кой говори в ефира, чие юридическо и физическо тяло стои зад думите и образите.
Връщането ми сега в СЕМ съвпада с една друга знакова промяна в медийната среда – прехода от аналоговата към цифровата ера. В него, макар и отново бавно и с бутане, играчите пак стават други, а и съдържанието на това, което гледаме и слушаме, защото, както казва Маршъл Маклуън, "средството е съобщението". НСРТ беше създаден преди 12 години, след още 12 днешният медиен пейзаж ще ни изглежда като смешна снимка за спомен в сепия, старите и новите медии ще са се пренаредили в непредвидими миксове.
Иначе подводните камъни в сектора вероятно ще са си все същите – скритите политически и икономически влияния, черната борса на власт и пари срещу имидж. Само че в началото политиката беше основният враг на медийната независимост, а напоследък регулацията все повече се икономизира. След като търговията с оръжие с цялата й морална двойственост така или иначе позатихна, търговията с медии сякаш иска да вземе слабата й. И това безвъзвратно отдалечава СЕМ от някогашните романтични представи, прави го твърде напрегнато работно място.
За мен обаче връщането ми в него не носи особена промяна. Дали в институционална роля, или 6 гражданско качество, аз се занимавам все със същото – наблюдавам медиите и доколкото мога, публично разобличавам крадците на медийно влияние, защото те са опасни поне колкото крадците на ДДС. Цялата минала година фондацията, която ръководя, правеше медиен мониторинг, чиято цел беше да играе коригираща роля на поведението на журналистите и поведението на политиците 8 общуването помежду им.

В тази връзка – влизането ви в съвета стана като че ли малко изненадващо след съвета ви към Бойко Борисов да замълчи 100 дни след изборите, за да се чуе гласът на експертите около него. Може ли да се каже, че в съвета той е изпратил своя критик?

- Наистина, на базата на нашите изследвания казах, че Борисов трябва да излезе от ролята на централен говорител в държавата. Не смятам, че непременно се е вслушал в моите думи, а поскоро в публичната среда, за която той има силно развит слух. Но така или иначе се разшири медийното представителство на управляващите и особено се откроиха две фигури – на Цветанов и на Дянков, които вече са достатъчно разпознаваеми. Иначе имам надеждата, че ГЕРБ, спирайки се на мен, демонстрира либерализъм в кадровата си политика и ми дава куража да мисля, че изборът ми е заради експертните ми качества. Защото аз не принадлежа на никоя партия и това е известно. Да, имам десни нагласи, но пък в България десномислещите хора бяха най-лъганите през прехода в своето политическо представителство. Кураж за новия ми институционален гастрол ми дава и фактът, че в парламента намерих доста широка подкрепа. Само 12 от всички гласували депутати се въздържаха, останалите бяха "за" моята номинация. Дали съм симптом, че ГЕРБ може да се възползва и от критическите мнения за себе си? Ще се разбере от отношенията, в които членовете на регулатора неминуемо влизат с властта.

Със сигурност си давате сметка, че влизате в орган, чийто авторитет клони към нула. Защо рейтингът на регулатора, който трябваше да защитава интересите на потребителите на информация, се срина?

- Навремето много спорихме дали СЕМ (преди това НСРТ) е държавен или обществен орган. Мисля, че кризата на органа започна, когато той престана да има надежда, че ще бъде обществен, и се примири с ролята на държавен орган. Вярно е, че входът в него е през две държавни институции – НС и президентството, но оттам нататък всичко зависи дали можеш да забравиш откъде си влязъл и да гласуваш само по съвест. Тогава и съвсем лесно може да обясниш вота си. А много пъти решенията, които регулаторът взимаше, нямаха логичен и експертен публичен аргумент.
Експертност и публичност – това са двата кита, върху които може да се закрепи авторитетът на СЕМ. Не хората да имат усещането, че ти влизаш в една тъмна стаичка и в нея вече са се настанили представителите на политическите сили, взели са решението, а ти си само миманс, който трябва да го съобщи на потърпевшите. Това винаги е сривало авторитета на органа.
Днес СЕМ е много по-мощна институция в сравнение с миналото, но в същото време е и по-трудно видима. Моят първи рефлекс и желание е да се върне видимостта му, медиите отново да започнат да се интересуват от СЕМ, а това значи и от себе си. Защото навремето, когато ме избраха за председател на НСРТ – пак немного лесно, пред залата беше пълно с журналисти. Сега, когато ме избраха за председател на СЕМ, нямаше никого…
Демократичната власт се различава от недемократичната по това, че взима решенията си пред очите на тези, които те засягат. Другата решава, образно казано, в гората по време на лов. Някои от решенията на СЕМ, а и преди на НСРТ звучат като взети в ловна хижа.

В момента съветът се е заел с две важни задачи – да избере директор на БНР и да смени този на БНТ, където изтича мандатът на Уиша Пръмова. На какво ще държите в тези процедури?

- Едно-единствено нещо гарантира устойчивостта и целесъобразността при избора на шефове на обществените медии – доколкото е възможно, този избор да е подкрепен от колегията. Обществените медии трябва да бъдат управлявани от хора, които са желани в тях. В частната медия нямаш право много-много да капризничиш – назначават те и ако после нещо не ти харесва, можеш да си отидеш. В обществената медия имаш привилегията да кажеш, че нещо не ти харесва, но че няма да си отидеш, а ще искаш медията да се промени.
Затова шефовете им трябва да се изберат с диалог. Друг е въпросът доколко сега колегията има потенциал да стига до консенсус. Но аз съм сигурен, че в новата цифрова ера, когато ще има много по-голяма специализираност на комуникациите, само обществените медии ще поддържат големи, минали през историята политематични канали от типа "за всекиго по нещо". Затова по един особен начин те тепърва ще стават важни. Въпреки всички кризи, през които минаха. Това и ще е още един критерий за избор на шеф на БНР и БНТ – да може да докаже пред колегията, че е в състояние да поддържа обществения характер и функция на професията в една коренно променяща се ситуация. Обществената медия не е медия на мнозинството – политическо, етническо и т.н. Обществената медия разбира мнозинството като множество малцинства – културни, на вкусовете, на опозицията, на любителите на класическа музика, на франкофоните, на авто-мото запалянковците, на каквито искате. Освен това и преди това -тя винаги повече или по-малко е медия на гражданския протест, този, който другаде не е сигурно, че ще се чуе.

В СЕМ ще сте колега с четирима представители на президента Първанов – Милен Вълков, Георги Стоименов, Анюта Асенова и Бойчо Кулински. Останалите пък са хора на БСП и НДСВ. Както изглежда, представителите на ГЕРБ там ще са малцинство…

- Надявам се, че ще съумеем да изваждаме поне отделни теми и решения извън партийния терен. Това е смисълът. Ако ще правим малък медиен парламент, в който за разлика от големия ГЕРБ няма мнозинство, това би било парадоксално обръщане на цялата логика и смисъл на регулатора. Тогава по-добре да го няма. И без това се подхвърлят такива идеи – да се свърже конвергентно с КРС, да се намали съставът му и т.н. Ако решенията в СЕМ ще се взимат чрез партийни и политически сблъсъци вместо на експертен и независим терен, това ще е доказателство, че час по-скоро обществото трябва да се освободи от този разход. Така съветът няма да бъде в състояние да изпълни основната си функция – да извади от хоризонта на политическото важните решения в медийната сфера.

БНТ е една от вечно отворените рани на медийния преход. Приватизация, повече реклама в праймтайма, финансиране чрез потребителски такси – какво е лекарството за оздравяването й?

- Като концепция сме опитвали всичко. Първо да кажа защо БНТ трябваше задължително да има реклама през всичките тези години. Най-абстрактно, за да се избегне монополът на един пазар, поне като хипотеза той трябва да е конструиран така, че никой да не държи повече от 1/3 от него. А за да може това да се случи, са нужни най-малко три национални ефирни телевизии. Така БНТ заедно с bTV и "Нова" досега е осигурявала този баланс. Продажбата на рекламно време донесе и още нещо на БНТ – конкуренцията, която до някаква степен я спаси от уклона да застине за вечни времена в своето социалистическо величие, към което тя има видима склонност.
Затова съм напълно убеден, че БНТ трябваше и трябва да продължи да играе на рекламния пазар. От друга страна, тя не трябва да се приватизира. Не и сега, когато започва цифровата ера. Преди имаше такъв шанс, защото в годините на прехода гражданските теми и проблематика всъщност бяха комерсиални, имаха по-висок рейтинг от сериалите и развлекателните предавания. Но когато комерсиалните медии все повече се издържат с риалити, обществената медия става свещена крава. Най-добре е тя да се финансира пряко от обществото. Но при южните народи – особено при балканските, особено минали през соца, това се получава трудно. Там разходите по събирането почти изяждат самите такси.
Затова мисля, че е време отново да се върнем към заложения в закона фонд, от който да се подпомагат обществените медии. Независимо дали той ще се пълни от такси или от бюджета. Но пред него да може да кондидатстват и частни оператори с проекти за предавания с обществена функция. Така ще се балансира правото БНТ и БНР да имат реклама. Иначе винаги има риск те заради двойното си финансиране да бъдат обвинени, включително и в съда, в нелоялна конкуренция.

В интервю за "ТЕМА" преди време казахте, че българските медии изговарят проблемите, но не създават обществено мнение. Преди кризата у нас непрекъснато се появяваха нови и нови въпреки масовото мнение, че пазарът не може да ги издържа. Някои хора смятат, че в България изкуствено се поддържа огромно многогласие, за да се размива гласът на гражданското общество. Какво мислите по този въпрос?

- Взривното разширяване на медийното пространство след 1989 г. беше резултат на дълго потисканата свобода на мненията. Но поддържането му вкара много капитали, дошли от другаде, не рядко от "долната земя". Така че днес медиите са не по-малко сенчест сектор от останалите в държавата. И доколкото новите управляващи дойдоха на власт със заявката за изтриване на криминогенния профил на обществото ни, в техния мандат трябва да се извърши дълго отлаганото "правно саниране" на медиите. В това отношение ролята на СЕМ може да бъде ключова…

Каква е ролята на медиите ни за нравите в обществото?

- Това, което се очаква от мен, особено като председател на СЕМ, е да кажа: негативна. Добре, казвам го, но не забравям, че през целия преход главно от медиите дойде едно ново усещане за свобода, включително и в нравите. И че те не са училище или църква, а арена за сблъсък на различни мнения, много от които съвсем не е нужно да ти харесват. Въобще медиите не са висока публичност, който истински се нуждае от нея, не гледа "Пълна лудница", а стои в библиотеката.

Харесва ли Ви Big Brother Family?

- Не бих го гледал, ако нямах професионален интерес към него. Но ми харесва идеята
6 дома от патриархалната поговорка "Моят дом е моята крепост" да се сложат камери. Гледката може да се окаже стъписваща и ние като общество трябва да имаме смелост не само да я понесем, но да обвиним освен медиите и себе си.

По-умни и иновативни ли станаха медиите през годините, в които трупаха опит в условията на пазарна икономика?

- По-умни – не, но по-иновативна – да, като така ни подсказаха, че умът и иновацията в медийната сфера далеч не са синоними. Иначе "Професорско каре" в загиналата RE:TV щеше да е най-рейтинговото предаване.

Преподавате журналистика. С какво се отличават днешните студенти от тези, които учеха материята преди 10 и повече години?

- По това, че преди 10 години всички искаха да стават телевизионни звезди, а днес са фейсбук зведи, без дори да го искат.

Стр. 32 – 33, 34 – 35

сп. Тема | 2010-04-11 

"Смъртта на една любов не означава, че обръщаш гръб на едно нещо, а напротив, че тъгуваш по него и мечтаеш да си го върнеш обратно." С тези думи журналистката, поетеса и преводачка Ива Николова представи преди време книгата си "Смъртта на синята мечта" – сборник с портрети на политици от десницата. Малцина от героите в творбата уважиха премиерата във Военния клуб. Година и половина по-късно изказването на авторката придоби ново звучене, след като Николова беше посочена за кандидат-кмет на Синята коалиция в Габрово. Там трябва да се излъчи наследник на издигнатия за министър по еврофондовете Томислав Дончев. Новият избраник ще довърши кметския му мандат.
Решението на СДС и ДСБ изглежда странно поне по няколко причини. Трудно е да се намери връзка между журналистката от столичните медии и града на отрязаните котешки опашки в центъра на България, въпреки че е родом оттам. Много по-логична би била кандидатурата на бившата синя депутатка от този район Мариана Даракчиева.
Учудващо е също, че СДС и ДСБ първи обявяват кандидата си, въпреки че нямат силни позиции в областта, където спечелиха едва 5.4% на последните парламентарни избори. На миналия местен вот пък кандидатът за кмет на ДСБ получи 4.95%, а претендентът на СДС в коалиция с още четири партии -13.90%. Докато човекът на БСП отиде на балотаж с 24.53%.
Дали в Синята коалиция са калкулирали таланта на авторката на "Стихове с молив, подострен опасно" да убеждава аудиторията? Ива Николова беше член на т.нар. Страшен съд в "Биг Брадър", като с участието си успя да обърне резултата, но… в обратната на желаната от нея посока. Десницата би трябвало да има едно наум и заради вятърничавостта на своята кандидат-кметица. Освен че често е прескачала от медия в медия, тя е работила и като съветник на политици от две партии – на Надежда Михайлова и на Меглена Кунева. Впрочем на представянето на книгата "Смъртта на синята мечта" беше една близка приятелка на авторката -Татяна Дончева, която е областен лидер на БСП в Габрово…

Стр. 30

В него може да прочетете: 

сп. Мениджър | 2010-04-11 

На финала на "Мениджър на годината" ще отидат ръководителите на онези компании, които най-добре плуват в кризата. Това казва Васил Мирчев, издател на списание "Мениджър", в специално интервю

ВАСИЛ МИРЧЕВ е издател на списание "Мениджър". Негова идея и мечта е конкурсът "Мениджър на годината", който стартира преди три години. Той е председател на съвета на директорите на "ВМ Финанс Груп". Холдинговото дружество развива, придобива и интегрира в структурата си компании в областите технологии, телекомуникации, сградна автоматизация, енергийна ефективност, дистрибуция и продажба на бързооборотни потребителски стоки, маркетинг и реклама, издателска дейност, образование, управление и развитие на човешките ресурси, търговска дейност с ваучери за храна. През 2009 г. Васил Мирчев бе избран за председател на Консултативния съвет на Глобалния договор на ООН в България, доброволна мрежа от членове, насърчаваща бизнеса да развива социално отговорни практики и проекти за опазване на околната среда. Председател е на Българската федерация по кану-каяк. Завършил е УНСС и HCA.

- Господин Мирчев, защо е необходим конкурсът "Мениджър на годината"? Какво казва той на българското общество, на хората, които относително жалко знаят за българския бизнес?

- Конкурсът "Мениджър на годината", организиран от списание "Мениджър", показва ясно по много специфичен начин какво се случва в българския бизнес, в икономиката и в държавата. Когато се променя обществото, се променя и начинът, по който се прави бизнес. Затова ни е необходим лакмус, който да разграничи добре управляваните компании от останалите. Конкурсът "Мениджър на годината" играе ролята точно на такъв лакмус. За всички ни е от полза отличаването на лидерите, които движат основните браншове на българското производство, които дават облика на нашата продукция. Всички, които се интересуват какво се случва в българския бизнес, ще научат кои са мениджмънт героите на 2010 година.

- Конкурсът "Мениджър на годината" се провежда за трета поредна година. Какви традиции създава той? Каква е неговата обществена роля? Ще има ли нови моменти в конкурса през тази година?

- Наистина вече се създава една добра традиция, 20 водещи мениджъри в страната бяха избрани за финалисти в предишните две издания на конкурса. Обществото научи техните имена, видя не само успехите им, но и управленските им практики, с които са ги постигнали. Идеята на конкурса е да стимулира мениджърите в България да развиват и обогатяват капацитета си в дългосрочен план. След време, като погледнете кои са били финалистите в нашия конкурс, ще разберете, че именно това е бил бизнес елитът на нацията. Всяка година конкурсът създава очаквания в корпоративния свят. Хиляди са хората, които искат да разберат кой участва в надпреварата за големия приз, кои са 10-те финалисти и в коя компания отива голямата награда. Всичко това и за мен лично е много интересно. Както и в предишните две години, така и в тази до последния момент дори аз, който връчвам голямата награда, няма да знам кой ще е Мениджърът на 2010 година. Това е много важна особеност на този конкурс. Не жури, а известната световна консултантска компания "Делойт" извършва оценяването на базата на специално разработена от нея методика. Тя изключва всякакъв субективизъм при определянето на най-добрите мениджъри.

- Конкурсът се провежда в разгара на икономическата криза. С какво той ще е по-различен от конкурсите в предишните години?

- Живеем и работим в първата българска корпоративна криза. Имали сме и други трудности в икономиката и сме преминавали през различни сътресения в държавата, но сега за първи път се сблъскваме с дисбалансите на ниво бизнес. Това ни поставя в уникална ситуация, от която можем да видим къде точно се намират проблемите в компаниите, които управляваме. Разбираме кое е основното ядро, което носи приходите и осигурява стабилността на структурата. Освен това кризата променя отношенията в екипите. Те стават по-етични. Добрите компании са като добрите семейства. Хората стават много по-задружни и сплотени в трудни времена. На финала на конкурса тази година ще отидат мениджърите, които навреме разбраха какво е най-важно за компаниите им – като ресурс и като човешки отношения. Да си Мениджър на годината през 2010 г. означава, че владееш висшия пилотаж в управлението, че плуваш добре в океана на кризата.

- Има ли според вас нещо, което свързва финалистите от 2008 и 2009 г.? По какво ще си приличат с тях финалистите от тази година и по какво ще се различават?

- Питате ме за хората, от чиято работа истински се възхищавам. Техният труд, талант и качества са огромният, най-ценен капитал за всяка компания. Всички финалисти, които излизат на подиума с прожектори, правят нещо много по-важно от вземането на една награда. Те изпращат сигнал към обществото, че техните компании са създали мениджъри, достойни за уважение. През тази година десетимата номинирани за голямата награда ще са бизнес героите, които не са позволили компаниите им да потънат в кризата, защото са имали по-добрите бизнес планове и мениджмънт политики.

- Какви са мениджърите на България според критериите на този конкурс? Можем ли да бъдем спокойни, че те ще изведат своя бизнес и българското производство през кризата?

- Оптимизмът на мениджърите в България ще изведе бизнеса през кризата. Не говоря просто за качествените ръководители, които осигуряват стабилни приходи, управляват добре екипите си и плащат всички данъци на държавата, а визирам тези мениджъри, които са се отървали от негативизма. Когато управляваш с оптимизъм, предизвикваш същото у своите екипи, партньори и в цялото общество. Чака ни още много работа, пътят пред нас в кризата е доста дълъг и краят му не се вижда, точно затова дължим на себе си и на хората около нас оптимизъм. С общи усилия и много труд продължаваме напред.

- Как според вас ще изглеждат мениджърите след 10 години? От какви управленски кадри ще има нужда българският бизнес тогава?

- През 2020 г. бизнесът ще е много по-ефективен и гъвкав, отколкото е днес. Производителността на труда ще е в пъти по-висока. Кризата ни показва много пропуски в дворчето, което управляваме. След 10 години тези пропуски няма да ги има. Дотогава ще сме извлекли много поуки и ще сме се научили как да се справяме по-добре и в работата, и в живота. По отношение на кадрите – със сигурност и тогава ще има нужда от това, което ни трябва и днес – амбициозни мениджъри, с натрупан опит и експертни знания, които мислят позитивно.

- Какво дава този конкурс на следващото поколение мениджъри, които вероятно сега прохождат в професията?

- Всеки млад мениджър има какво да научи от най-добрите. Когато новото поколение познава историята на успеха на лидерите, които управляват компаниите днес, по-лесно ще може да открие своя път. Конкурсът доказва, че системното управление на хора, финанси, ресурси и цели структури е това, което дава предимство едни компании и мениджъри да изпъкнат пред останалите в дългосрочен план. Жаждата за краткосрочни успехи трябва да бъде заменена с цялостен и системен мениджмънт. Младото поколение, което сега прохожда в професията, може да прецени доколко съм прав, когато наблюдава внимателно по какво си приличат мениджърите на годината.

Стр. 19, 20

Karieri.bg I 2010-04-10

Мария Дойчинова-Стойчева e новият директор "PR и комуникации" на "ЧЕЗ България". Тя ще отговаря за разработването и изпълнението на комуникационни стратегии и за връзките с медиите. Досега Дойчинова-Стойчева е била директор "Комуникации" в "Софийска вода", а преди това – мениджър "Връзки с медиите" в същата компания. Завършила е арабистика в СУ. Член е на IPRA (International Public Relations Association) и Европейската асоциация на директорите по комуникация.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg

Кога: 16.03.2010 -27.04.2010 г.
Къде: София
Достъп: Такса участие
Организатор: Leadership Management България

Събитието: По време на коучинга Вие ще:

 - Развиете силните си страни и ще започнете да използвате по-пълно потенциала си на лидер
 - Подобрите измеримо личната си производителност
 - Усвоите умението да се фокусирате върху Вашите High Payoff дейности
 - Развиете самоувереността си
 - Подобрите комуникациите си
 - Създадете ефективни навици за управление на времето
 - Усвоите техниките на делегиране и мотивиране на членовете на екипа Ви за повишаване на тяхната резултатност
 - Развиете умението за поставяне на СМАРТ цели и план за действие за тяхното постигане, обхващащо всички сфери на живота.

Допълнителна информация: www.lmi-bulgaria.com

Оригинална публикация