в. Труд I Ива НИКОЛОВА I 6.02.2012

Зевсов гняв разтресе журналистическото братство заради тъпоумното съобщение на т.нар. спецсъд до медиите, което ги призовава да съгласуват текстовете и заглавията на информациите си за него с пресцентъра му. После по стар български обичай шефът на спецсъда Георги Ушев започна да се обяснява, че хората му не искали да кажат това, ами друго, макар да не стана ясно какво. Пороят от ругатни отнесе авторката на скандалната претенция – някоя си Румяна Георгиева. Разпищяха се всички как е възможно в цивилизована България толкова открито да се прилага нецивилизована цензура и само дето още не са изправили горкичката Румяна с белезници пред институцията, в която работи, за особено тежко престъпление срещу свободата на медиите.

Истината е зловеща

Истината за проявата на това пресаташе е много по-зловеща и мащабна. Нейният грях е само, че е била първично откровена и по най-дърварски начин е заявила онова, което мислят и в повечето случаи усърдно вършат всички нейни колеги по институциите.

Широкото гражданство знае за съществуването на министерства, агенции, комитети и какви ли още не държавни структури, които издържа с данъците си. Но не подозира, че в тях изхранва и една специфична порода хора, населяващи т.нар. пресцентрове, които се именуват пресаташета и – с извинение! – пиари. Последното ще рече държавни служители, които би трябвало да осъществяват връзките на институциите с обществеността, сиреч с въпросното широко гражданство, което им плаща заплати от джоба си, за да го информират.

Ядец! Почти всички журналисти могат да се закълнат, че тази порода по всички възможни начини пречи на достъпа до информация и къса връзките с важните лица в тези институции, като ги крие от медиите. Много по-лесно е да се уговориш направо със съответния министър или шеф на агенция да сподели актуално мнение, отколкото да убедиш пиара или пресаташето му да съдейства. И въпреки усърдната размяна на имейли с покани, писането на предварителни въпроси, уточнения и безбройни телефонни разговори в течение на дни, в крайна сметка резултатът е нулев.

За пробив могат да се смятат случаите, в които все пак успяваш да изкопчиш отговор по същество в писмен вид. Например като този на Министерството на здравеопазването за проблемите на съдебните психиатри и медици и състоятелността на експертизите им, избуял покрай убийството на Мирослава от Перник. На въпрос трябва ли нещо да се промени в нормативната уредба и практика в тази област, отговорът на здравното ведомство, подписан с “Пресцентър”, гласи: “Винаги един нормативен акт може да бъде изменен и допълнен. Практиката и приложението му доказват дали има допуснати празноти. Съвсем скоро беше сформирана междуведомствена работна група, в която участваха и представители на съдебните психиатри, и като резултат беше обнародвана Наредба 2. МЗ е отворено и занапред за диалог. За по-добро качество на експертизите МЗ счита, че би било полезно занапред да се предприемат стъпки за непрекъснато повишаване компетентността на вещите лица, които я изготвят. Също така възложителите да подбират правилните специалисти.” (Правописът е на оригинала.)

Колкото разбрахте вие от този отговор, толкова и ние.

Ето и друг шедьовър на словесността, този път с автор “Пресцентър на МРРБ” (Министерство на регионалното развитие и благоустройството), на покана към компетентен представител на ведомството да дебатира по повод на сблъсъка между кабинета и археолозите заради забавения строеж на магистралите:

“Във връзка с поканата ви информираме, че ще се въздържим от участие до окончателното решаване на този въпрос. Дотогава МРРБ няма да коментира този въпрос през медиите.”

Изненада!

На същата покана със същия текст и подпис отговаря и агенция “Пътна инфраструктура”. Смело мога да заявя, че след “окончателното решаване на този въпрос” тяхното мнение няма да е интересно на абсолютно никого. Както няма да е интересна и Лиляна Павлова, когато престане да бъде министър, макар сега според отговорите на пресцентъра й да е “твърде натоварена”, за да отговаря на актуални въпроси. Тогава, ако ще да е пълен хайлак и да увисне на вратата на някоя медия, ще я помолят да се отдръпне, за да не пречи на движението.

Но докато текат мандатите на министри, премиери, че дори и на президенти, ей такива потайни героини създават ореола на тяхната недостъпност и избирателен подход към медиите, а съответно и към гражданската аудитория. Трябваше например да изтекат двата мандата на Георги Първанов и ген. Ангел Марин, за да стане известно, че бившата шефка на президентския пресцентър Бойка Башлиева старателно е пресявала поканите за интервюта към тях и сама е решавала кои да им предаде и кои не. Впоследствие стана ясно, че двамата дори не са чували за някои от тези покани, макар тя да коментираше мълчанието им с фразата: “Нямам положителен отговор.”

Същата пресслужба, оглавявана от Башлиева, направи и пресявката на медиите, които получиха право да отразят от всички допустими места “смяната на караула” на “Дондуков” 2 на 22 януари. И то без дори да си направи труда да мотивира писмено отказа си. Нищо, че същите тези журналисти от частни медии чрез заплатите си са я хранили 10 години. И въпреки че тя е бивш журналист и би трябвало да е по-компетентна от злополучната Румяна със средно образование. Уви, разлика няма.

Тези Румяни имат различни имена – Катя Шавулева (МОСВ), Мария Чипилева (МЗ), Милена Петрова (МРРБ), Бетина Жотева (МФ), Дафина Върбанова (МТСП), Ирина Гъркова (на вицепрезидента Маргарита Попова, а преди това на МП)… Тяхното име е легион, както би рекъл поетът. Легион от препъникамъни между властта и гражданите, в които се препъва, пада и си разбива носа именно властта. И винаги в края на всеки безславно завършил мандат отчита, че не нещо друго, а “лошата медийна политика” е съсипала имиджа й.

Не е ясен принципът, по който тези хора са подбирани и назначавани на съответната длъжност (за младши експерти например се провеждат конкурси). Но те попиват най-гнусните маниери на родната бюрокрация с протакания, недомлъвки, връщания и накрая – отказ.

Един господ знае откъде пресаташетата и пиарите са се обучавали на правилата на този занаят. Но ако са преминали през съответните факултети на университетите, не е странно защо не са наясно каква им е работата. Защото в повечето от тях с професорски титли по пиар, каквото и да значи това, се кичат хора, които не са свикали дори една пресконференция в живота си. И е трудно да си представим какво точно преподават на бъдещите пресаташета и пиари.

Хроничният проблем

Бедната Румяна, наритана щедро от всички нас – журналята, заслужава и една добра дума. Защото смъкна маската от този хроничен одушевен проблем, наречен пиари и пресаташета, които храним с парите си, за да ни лишават от конституционното ни право на достъп до информация. Все отнякъде трябваше да се започне. Та декларациите за откритост на всяка власт и всяко ново управление да не звучат като в печалното заключение: искахме да стане по-добре, а то стана както винаги.

Докато не се справят с този проблем, за всички институции ще е по-добре да си вържат пиарите, та да им е мирен имиджът.

ИВА НИКОЛОВА*

*Авторката е директор на студио "София" на Нова българска телевизия.

Оригинална публикация 

в. Труд | Ива НИКОЛОВА | 09.04.2011 

Повече от седмица темата за собствеността на пресгрупата, издател на "Труд" и "24 часа", е на гребена на скандалната вълна. Зад привидния спор между Любомир Павлов & Огнян Донев, от една страна, и Христо Грозев & Карл фон Хабсбург – от друга, за дадени и недадени пари, за придобити и непридобити акции обаче се крие нещо много по-страшно и дори смъртоносно за дълго лелеяната и мъчително пазена свобода на словото – опитът на монопола да погълне и този терен. И ако прословутият Октопод в разни други браншове се разпадна на пипалца, които отпълзяха в незнайни кътчета на съдебната система, медийният Октопод е толкова явен и добре охранен, че никакви привидни необвързаности и видни дистанцирания не могат да го скрият.
Този Октопод се пръкна изневиделица през 2008 г. Появата му беше толкова стъписваща, че колегията изгуби рефлекса си за реакция и се отдаде на съзерцателно любопитство към процеса, тъй като не се почувства застрашена от новия играч на медийния пазар. И дори инстинктивно не си зададе здравословния въпрос защо ли й е медийна група на една бивша тотошефка като Ирена Кръстева и на сина й Делян Пеевски, прелетял за нула време през две партии – НДСВ и ДПС. Изясниха си, че тези собственици всъщност са подставени лица, зад които стои банката на Цветан Василев. Казаха си:
Доган си купи вестници
И продължиха разсеяно да наблюдават как екипите, създали "Монитор", "Телеграф" и "Политика", напускат на тълпи изданията, как качеството и тиражите им се сриват, как страниците им се превръщат в терени за мръсни поръчки и как по най- дърварския начин обслужват тройната коалиция.
Следващият заход на новите медийни магнати стресна по-сериозно гилдията, защото тучното "октоподче" започна бързо да наедрява, поглъщайки авторитетни издания в провинцията и пускайки пипала към телевизиите. После засмука разпространителските фирми и постави в пълна екзистенциална зависимост всички останали вестници.
Тогава медиите писнаха. Сетиха се, че има Съюз на издателите в България и Етичен кодекс и започнаха да убеждават новия медиен Октопод, че трябва да се съобразява с правилата. Той обаче съвсем по октоподски си направи съюз от собствените издания, приши го към някаква незнайна международна организация и демонстрира, че ще живее по собствените си октоподски правила без да го интересува какви са правилата в медийната игра, установявани с огромни усилия на гилдията.
Сега недвусмислено е видимо, че мастилената отрова на този Октопод омаза цялата медийна среда с агресивната си инвазия. И отвсякъде се разнасят вече не писъци на отделни потърпевши журналисти, а крясъкът на цялата изтерзана и отвратена журналистическа общност, която дори започна да се срамува от професията си.
Но октоподът е хлъзгаво животно и по него не полепва нищо – нито обвиненията в непрофесионализъм,нито обвиненията в монопол, нито обвиненията, че с държавни средства, акумулирани в банката по незнаен принцип и с неясни аргументи, се финансират частни медии, които се занимават единствено и само с търговия на влияние. Защото планът на новите медийни играчи бе да дръпнат шалтера на всички тези приказки с последния си ход, установявайки пълен монопол като купят най-тиражните вестници от ВАЦ. Обществена тайна е, че кръгът около Цветан Василев водеше преговори за тези издания. Недоказан е слухът, че от върха на държавата са спрели сделката именно заради скандалното монополно положение върху медиите, което би се установило в България. И вече е съвсем очевидно, че тези амбиции не са секнали. А изненадващият ход на Любомир Павлов и Огнян Донев с покупката българските издания на ВАЦ само ги е изострила. Според запознати медийният Октопод е предприел обходни маневри, опитвайки се да постави новите играчи в зависимост чрез разпространителските фирми. Ударил на камък, явно е решил да превземе изданията отвътре на принципа, че когато нещо не става с пари, значи става с много пари. Още повече че Христо Грозев има какво да търгува с Цветан Василев
Не са само акциите си във вестниците. Грозев води и делото в Брюксел срещу монопола при мултиплексите, които ще разпространяват цифрова телевизия, установен от Василев и прибавен към монополното обслужване на държавни пари, монопола върху разпространителските фирми и опита му за монополизиране на печатните издания. В тоя ред на мисли групировката му като нищо може да си е поставила за цел да монополизира и властта в България
Та затова скандалът гръмна. Скараните нови собственици на двата големи всекидневника размятат някакви проценти и пари, в които се губи истинският проблем – опитът за установяване на пълен монопол върху пресата.
Най-престъпно в случая е нехайството на държавата, която се прави, че не чува и не вижда този скандал. Инфантилната й позиция е лесно обяснима. Вероятно и това правителство както всички предишни си въобразява, че срещу своята разсеяност ще получи подкрепа завинаги, понеже самата държава плаща за това чрез парите си в банката, която пазарува медии на кило. И кой знае защо забравя опита на предишните управляващи, обслужвани коленопреклонно от същите тези издания, които само за една нощ се отдадоха със същата страст на следващата власт. Парите на тези частни медии са държавни, така че техните собственици без никакви задръжки ще обслужват всички следващи управляващи. Докато разумът не надделее и медиите не бъдат оставени на себе си и на пазара да решава кой има право на съществуване.
Ясно е, че журналистическата гилдия няма да се вдигне срещу медийния Октопод. Всеки си трепери за мястото. Но и всеки трябва да е наясно, че колкото повече пази сегашното си място, толкова по-малко ще има къде да работи утре, ако Октоподът успее да погълне всичко. И всички ни.
***
* Ива Николова има дългогодишен стаж в печата, а сега е директор на студио "София" на Нова българска телевизия. Текстът, който публикуваме със съкращения, е от сайта argumenti-bg.com.
***
Текст под снимка
Банкерът Цветан Василев (вдясно), депутатът Делян Пеевски (в средата) и шефът в подопечната им телевизия ТВ7 Николай Бареков.

Стр. 17

в. Труд | 09.04.2011

"Монополизмът в медиите – заплаха за свободното слово и демокрацията. "Над тази гореща тема разсъждаваха вчера журналисти от вестници, списания и електронни медии. На кръгла маса в БТА ги събра Съюзът на българските журналисти и фондация "Фридрих Еберт".

"Една медийна група държи 80% от вестниците. От началото на прехода не е имало толкова едностранно отразяване на политическите процеси", откри дискусията Пенчо Хубчев от фондацията.
По-късно журналистката Ива Николова (виж на съседната страница статия от нея) назова имената на монополистите – Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Тя обаче уточни, че те са подставени лица на собственика на една банка.
"Монополите в медиите се появиха, защото изданията не могат да се финансират от собствената си дейност. Тиражите им падат, което означава, че са загубили финансовата подкрепа на обществото", тази теза разви коментаторът от вестник "Сега" Светослав Терзиев, който обобщи, че благодарение на тези нови икономически условия става възможно купуването на медии"на килограм".
"Унизително е да се работи в групата на Ирена Кръстева", допълни Терзиев. Корпоративна търговска банка финансира изкупуването на медиите чрез парите на държавните предприятия, фактически държавата има интерес да финансира монополизъм, защото тези медии стават удобни и послушни, разви тезата си журналистът.
В етичния кодекс на гилдията у нас няма "клауза на съвестта", каквато съществува във франция, даде пример Терзиев и обясни, че когато някой журналист не е съгласен с линията на новия си собственик,той е свободен да напусне, но следва да получи обезщетение, с което да се издържа, докато си търси работа.
Каква клауза на съвестта, като тези хора нямат съвест – възкликна Велислава Дърева. Според нея най-безопасно и лесно се правят стачки в държавните медии. "Аз лично съм организирала протест във в. "Дума", защото един от предишните собственици се опитваше да въведе цензура", спомни си тя. Резултатът – 17 уволнени журналисти. Самата Дърева е уволнявана 13 пъти.
Като хора с някакви остатъци от достойнство трябва веднага да предприемем действия, с които да принуждаваме, да притискаме власт, опозиция, политици и общество да се въведат стандарти, които няма да позволяват на тайни субекти под масата да протягат пипалата си към онова, което крепи демократичния статус на обществото – медиите, призова Ива Николова, която в момента е директор на студио "София" на Нова българска телевизия. Тя разказа, че медиите вече търгуват с влияние. Затова се появи и дежурната фраза, когато колеги журналисти обсъждат дадено събитие: "Това при нас няма да мине." Групировката на Ирена Кръстева и Делян Пеевски обаче не била виновна за господстващото си положение, то й било поднесено.
Според Ива Николова нашествието на медийния монопол все още може да бъде спряно. Инструментите за това обаче са в ръцете на държавата – проверка от Националната агенция по приходите, промени в закони, прозрачност в собствеността.
Радиожурналистката Розита Попова призова журналистическите колегии да настояват техните издатели да подпишат колективни трудови договори. Всички участници в дискусията се обединиха около мнението, че трябва да се възроди солидарността в журналистическата гилдия, защото сам човек се удря по-лесно.
***
Текст под снимка
Светослав Терзиев, коментатор на в. "Сега", Милен Вълков, председател на СБЖ, Снежана Тодорова, главен секретар на съюза, Пенчо Хубчев, програмен координатор на фондация "Фридрих Еберт" в България, и Ива Николова, директор на студио "София" на Нова българска телевизия (от ляво на дясно), се включиха в дискусията за монопола на медиите. Снимка Пламен Стоименов

Стр. 16

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 09.04.2011

Журналистът Светослав Терзиев, шефът на СБЖ Милен Вълков, секретарят на съюза Снежана Тодорова, Пенчо Хубчев и Ива Николова (отляво надясно). Снимка БТА

Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион – вестниците "Труд" и "24 часа", заяви журналистката Ива Николова. Тя бе един от лекторите на дискусия за монополизма в медиите като заплаха на свободното слово и демокрацията.
Форумът бе организиран от СБЖ и фондация "Фридрих Еберт". Идеята за него била доста отдавна, но събитията от последните две години ги убедили, че е необходимо да се говори повече за това, тъй като темата за монополизма в медиите излиза все повече на дневен ред, обясни Пенчо Хубчев, представител за България на фондация "Фридрих Еберт".
Според Николова скандалът в бившата пресгрупа в момента е точно заради това – че една медийна групировка прави подмолен опит да вземе част от собствеността на "Труд" и "24 часа" – това е групата на Ирен Кръстева и синът й Делян Пеевски. Николова обаче смята, че не е справедливо да се споменават само техните имена, тъй като те са подставени лица на една банка, в която повечето държавни фирми си държат парите.
Защо всеки от нас трябва да финансира този погром върху медиите, попита журналистката, която преди време напусна "Политика", веднага след като вестникът стана част от империята на Ирена Кръстева.
Според Николова медийната среда започнала да се извращава, когато собствениците решили, че не просто защитават обществения интерес, а творят действителността в България и преминали на страната на управляващите. Затова тази групировка, която в момента тъпче и бесува не е виновна, просто й го поднесоха на тепсия, добави Николова.
Според нея обаче собствениците не оправдали доверието, защото не могли да свършат работата – единият вестник е с тираж от 2000 бр., а в."Монитор" се преподавал във Факултета по журналистика като пример за антижурналистика.
Наш дълг е да почистим тази медийна октоподна среда и да принудим политиците и обществото да въведат стандарти, които да не позволяват на тайни субекти да протягат пипалата си към медиите, призова Николова, която сега е директор на софийския клон на Нова българска телевизия.
Медиите са загубили статута си на четвърта власт, констатира с тъга и Пенчо Хубчев от фондация "Фридрих Еберт". По думите му има два вида монопол в областта на медиите в България – на отразяването на управляващите и в разпространението на вестниците. Една групировка държала 80 на сто от разпространението в момента, даде пример той.
Журналистът от в. "Сега" Светослав Терзиев добави, че у нас има медиен монополизъм и върху рекламата, който е нарочно създаден, защото чрез нея се управляват медиите.
Според Терзиев днес се наблюдават слаби медии, защото не могат да се финансират от собствената си дейност. Живеем в информационно общество, има бум на информацията и в същото време медиите линеят, някои изчезват, журналистите стават лесни за купуване, отбеляза Терзиев.
Концентрацията на медиите е болест, която порази много държави, дори Италия и Франция, а у нас една банка, в която държавата държи парите си, финансира изкупуването на медии. Държавата има интерес от това, защото тези медии ще отстояват интересите на властта, каза Терзиев и веднага допълни, че това е заблуда и са хвърлени пари на вятъра, защото хората, които искат информация ще я намерят в интернет.

Стр. 4

Blitz.bg I Ива НИКОЛОВА I 22.02.2011

Със Светлана Василева бяхме "с гол в ръката нож", но сега си партнираме чудесно

- Г-жо Зурлева, за пореден път през последните 20 г. се подготвя нов закон за електронните медии. Какво налага сегашната промяна?

- Мисля, че ще се пенсионирам, но нов закон няма да има. Натам отиват нещата. Истината е, че всички политици искат да са в добри отношения с медиите. Не се сещам за изключения от това „правило”. Но сега има воля за промяна. И честно мога да кажа, че аз съм един от медийните хора, които много желаят това да се случи, да се разчисти пътя за по-регулирана дейност на медиите. 

Като казвам регулирана, имам предвид не СЕМ, защото при нас саморегулацията е бъдещето. Имам предвид ясни правила за дейността ни, защото през изминалите десетина години много неща се извършваха на тъмно, с изключително по-силен втори план, отколкото първи. И в крайна сметка резултатът беше в това, че за целия период на прехода всъщност никой не знаеше кои са истинските собственици на медиите и как се управляваха те. Дано този закон проработи, защото го дължим на бъдещото поколение. 

Не искам да звучи песимистично, но ние сме обреченото поколение на прехода. За моята дъщеря, за нейните приятели и за тяхната генерация изобщо, вече няма да има значение как е стартирала първата частна телевизия в България, кой е бил собственикът, какви са били неговите игри с политиците, как са вземани решенията. Ще има значение пазарът, в който те ще навлизат и ще трябва да работят. И затова е хубаво да има правила. Дано този закон да съществува като нов факт, а не като закърпване на стария. Скоро четох едно интервю на Георги Лозанов, според когото най-вероятно ще се направят само поправки. Не смятам, че това е правилно.

- Така ще може ли наистина да се вдигне завесата пред собствеността на медиите, за да знаем не само кой ги притежава, а кой и защо защитава дадена политика?

- Според мен това е основното, защото когато гледам дадено публицистично предаване, зная кой стои зад темата му и кой е реалният инициатор на идеите, които се прокарват там. И това в никакъв случай не е журналистът. Напоследък си мисля нещо, което никак не е хубаво за нашия сектор – защо ние макар и с право непрекъснато се занимаваме с това, че има корупция в митниците, в съдебната система, в държавата, в прокуратурата, правим тежки разследвания за почти всички области на живота, но никой не обяснява как така медиите са един оазис на чистота и почтеност и всички сме с ангелски криле. Това просто не е вярно.

- Едно писмо „До Мадам В.”, която и да е тя, като че ли приповдигна завесата на тези процеси?

- Четох много внимателно това писмо. И за съжаление смятам, че то изобщо не е до Мадам В., а до много мадами В. А., Б., В., Г. и изобщо мога да изредя цялата азбука. Невъзможно е да се уреди със закон липсата на морал. Оттам нататък всичко опира до личната ценностна система на всеки от нас. Защото ако за един материал ти вземаш пари под масата, това е твой личен избор. Аз не мога да зная всичко, което става в Нова телевизия. Затова просто вярвам на журналистите – на тези, които отразяват обществено-политическия живот, защото това е моята отговорност в работата ми. И трябва да им вярвам и да се надявам на техния морал и тяхната коректност. 

Защото ако някой иска да подкупи журналист, в крайна сметка това остава въпрос на неговата съвест. Почти всеки може да бъде съблазнен. Имало е случаи, в които заради разследване са ми се обаждали с натиск, че това е платено, че сме поръчкови журналисти. Особено често са ме притискали след разследванията на Васил Иванов, които дори доведоха до бомбата в апартамента му, която без малко не уби майка му. Имало е голям натиск срещу мен за това, че някой е взел пари. Но аз никога не съм се съмнявала в разследващите журналисти. Защото разследващата журналистика сама по себе си е много опасна и, познавайки и Васил, и Диляна Гайтанджиева, и Даниела Тренчева, каквото и да са ми казвали, никога не съм вярвала, че техните материали може да са платени. 

- Твърди се също, че много от популярните особено политически лица или лица от шоу бизнеса, си плащат, за да се появяват в едно или друго предаване. Това вярно ли е?

- Не зная как е в БНТ, но не мисля, че в частните телевизии се плаща за участието на т.нар. постоянни заподозрени – нито при нас, нито другаде. Защото сред тях има хора, които сами по себе си са експерти и са интересни. Например един Владо Каролев, който участва във всевъзможни предавания, особено по икономически теми, ми звучи абсурдно да си плаща. Именно защото е един от малкото експерти и един от малкото, които говорят интересно. Вероятно има и по-добри специалисти от него, но той е цветен, атрактивен и може да обясни нещата така, че хората да го разберат. Защото ако на екрана се появи банкер, който говори със специфична терминология, никой няма да разбере нищо и зрителите веднага ще превключат. В края на краищата дистанционното е най-големият съдник и то е нашият дамоклиев меч. Защото в момента, в който не си интересен, заминаваш – няма земна сила, която да накара зрителя да те гледа, ако нищо не се случва, независимо от рейтинга.

- Дистанционното ли ви принуди да предприемете доста драстични промени във водещите на сутрешния блок например? С какво Ели Гигова и Вито Саръиванов не се вписаха в концепцията на Нова?

- Да, безспорно. Дистанционното винаги е в основата на всички решения в една телевизия. Дори ще кажа нещо, което сигурно няма да се хареса на много колеги. Всяка частна телевизия е едно търговско дружество с цел печалба. Тя предлага определен продукт и го оставя в ръцете на дистанционното. В един момент хората престават да гледат нещо, защото са пренасители, уморени са по хиляди причини. И затова най-гениалният съдник на телевизията и последната инстанция за нея си остава зрителят.

Не мога да кажа, че Ели и Вито не са се вписали в концепцията. Просто всяка телевизия иска да има по-добри резултати. Не искам да коментирам конкретни предавания и лица, защото изпълняващ функциите на програмен директор е Светлана Василева. Причината за смените, каквито и да са те, са резултатите, няма други.

- Подбрахте ли новите лица?

- Те са в процес на подбиране. Много се радвам, че аз и Светлана гледаме в една посока и се разбираме за това, че първо трябва да се даде шанс на хората от телевизията, които са работили години наред за нея и след това да се търсят външни лица. В България за съжаление няма много голямо богатство от личности, за които да се избиваме. Искам да ви кажа, че телевизиите не се бият за никого, няма фигура, за която да кажем: ето, това е Опра Уинфри и тя е незаменима. Аз поне засега не виждам Опра Уинфри у нас. Макар понякога нещата да изглеждат точно обратното.

- Съжалявате ли, че Милен Цветков напусна сутрешния ви блок? Той по-добри резултати ли имаше?

- Не може да се каже така. Понякога по-добър е бил Милен, понякога, особено през лятото – Ели и Вито. 

- А вярно ли е, че Милен се връща в Нова на мястото на Цветанка Ризова?

- Цветанка Ризова си остава там, където е. Не е вярно, че тя ще бъде местена. Има и много други неща, които ще се правят, но трябва да ги коментира Светлана Василева.

- Всъщност със Светлана Василева вие бяхте не просто конкуренти, докато тя оглавяваше БТВ, а дори враждувахте. Как се разбирате сега под един покрив?

- Между другото, хора, които познават по-добре нея, отколкото мен, са казвали в публичното пространство, че е невъзможно двете да се сработим, защото сме били основни конкуренти, когато тя беше начело на БТВ при появата й, а ние се борехме за лиценз. Тогава дори сме си разменяли доста остри реплики не само на различни дискусии, а по вестниците. Изобщо бяхме, както се казва, „с гол в ръката нож”. Но оттогава минаха много години и много неща се промениха в телевизионния свят. Тя има една стойностна кариера и е човек с изключителен опит, минал през огън и вода. И мисля, че избора й за изпълнителен директор беше успешен, защото ви уверявам, че не е толкова лесно да се намерят хора като нея. Изобщо не коментирам личните й качества, а професионалните. 

В крайна сметка всички собственици на телевизии рано или късно стигат до извода, че оперативният директор трябва да е българин и това е единственият вариант нещата да вървят. Но когато тръгнеш да го търсиш е изключително трудно. Изобщо на нашия пазар, когато тръгнеш да търсиш човек за определени позиции, се сблъскваш с огромни трудности. Уж е богат изборът, но не е така, също както и с телевизионните лица. Въртят се все едни и същи хора и за последните години не мога да се сетя за новоизгряла звезда, която да блести на екрана и да прикове всички пред него.

- От друга страна обаче вие работихте дълги години с Олга Лозанова, която напусна Нова след идването на Светлана Василева. Конфликт ли имаше между тях?

- Не-не. Излизането на Олга от телевизията и идването на Светла не са свързани по никакъв начин. Не зная защо Олга реши така.

- А защо прекъснахте „Биг Брадър”, който беше най-успешният ви проект? Окончателно ли е решението да не го излъчвате повече?

- Мисля, че всяко нещо в този живот си има време – време да се живее и време да се мре. Смятам, че има едно пренасищане от този формат. Възможно е след години той пак да се появи и да бъде много успешен, но никога няма да бъде това, което беше при първия „Биг Брадър”, когато дадохме голямата награда и улиците на София почти бяха опустели. Тогава просто нямаше човек, който да те говори за това. Второто и третото издание също бяха успешни, но интересът никога не можеше да бъде същият. Мисля, че публиката трябва да си почине.

- Чу се, че рушите Къщата в Нови хан. Вярно ли е?

-Там имаме други студиа, от които ще излъчваме различни продукции.

- А причината за прекратяването на „Биг Брадър” не беше ли пошлостта особено на последното издание с гробарите и проститутките?

- Това е продуцентско решение, което в крайна сметка го одобрява програмният директор на телевизията. Но искам много ясно да заявя нещо – понякога професионалните цели много силно се различават от моите лични. Аз не съм и не искам да се изкарвам моралист. Ако вярвам, че нещо е правилно за Нова, ще го защитавам, независимо че трябва да изляза срещу СЕМ и да се боря с тяхното мнение. Ние сме търговска телевизия и работим за рейтинга и рекламата, но тогава наистина ми беше много тежко, защото не разбирах с какво тези деца са важни за шоуто. Не разбирах какво печелиш от тяхното присъствие. Продуцентите бяха убедени в това, но аз лично имах спорове с тях. 

- Още едно предаване на вашата телевизия скандализира тежко обществото и това беше „Цената на истината”. Как го оценявате с днешна дата?

- Не бих искала да коментирам.

- Това развали ли отношенията ви с Нико Тупарев?

- Не. Аз никога не съм била приятел с него, за да си разваляме отношенията. Общуваме чисто професионално. Олга Лозанова беше казала в едно интервю, че няма земна сила, която да раздели нейното приятелство с него, защото се познават от много години. Това е тяхно право и аз го уважавам. В чисто професионален аспект той е много добър продуцент. И той, и Магърдич Халваджиян постигнаха тези и материални, и професионални успехи благодарение на двете телевизии. Помня ги много добре, когато дойдоха при мен. Още бяхме на пл. „Св. Неделя” и тогава пак Олга Лозанова беше програмен директор. Тя ги доведе заедно с Митовски. Никога няма да ги забравя – те бяха едни момчета, които още нямаха никакви реализирани проекти. И първият беше „Стани богат” – едно от моите любими предавания. 

По това време положението беше много тежко, защото ние все още нямахме национален лиценз и не се знаеше какво ще стане и дали изобщо ще го получим. Трябваше да се платят правата на „Ендемол”, които изобщо не бяха малко за една регионална медия. Тогавашните собственици в лицето на гръцката „Антена” отказаха и в един момент всички преговори увиснаха във въздуха. Собствениците бяха категорични, че без лиценз няма да влагат инвестиции в програми. Тогава аз се обадих на собственика г-н Киряку и му казах, че ако той не отпусне тези пари като инвестиция, не зная какво ще правим и как ще се доказваме, защото нищо не се случва и не може да се случи. Той каза, че ми вярва, че вярва, че ще успея и лично разреши това плащане. Така тръгна „Стани богат”.

По същия начин, когато Слави Трифонов дойде да преговаряме за „Шоуто на Слави” пак бяхме на пл. „Св. Неделя”. Тогава изпълнителен директор беше Стефан Димитров, а аз бях представител на „Антена” и преговарях за инвестициите. Спомням си, че Слави имаше съвсем друг вид – беше с опашката. По-късно в книгата, редактирана от Любен Дилов-син, има един момент, в който описва тази среща и казва: „Силва Зурлева ни гледаше с тъжните очи на ирландски сетер”. Точно така беше. Прав е. А аз гледах като ирландски сетер, защото харесвах това шоу и много го исках в Нова телевизия. Знаех, че ако това се случи, тя ще дръпне много напред, както стана с БТВ. Защото колкото и да се биехме тогава в съда, тези битки щяха да свършат, но ние вече щяхме да сме набрали популярност. Само че не го взехме по политически причини. И затова е написал, че гледам като тъжен ирландски сетер, защото знаех, че това е грешка от страна на Нова, но аз нищо не можех да променя.

- Какви бяха политическите причини?

- Има неща, които не искам да кажа, защото има давност. Тогава предаването беше политическа сатира, много остро. По това време бяха протестите, шествията, възрожденските песни, „Стани, стани, юнак балкански” и изобщо обстановката беше революционна. А ние се борехме в съда за лицензията, всички ни притискаха, искаха да ни удушат, никой не искаше да я има тази Нова телевизия и борбата всъщност бе да я няма. И си представете как ние се бием за национална лицензия и изведнъж пускаме едно шоу, което започва да громи властта от сутрин до вечер. Какво щях да правя тогава? Никога нямаше да получа тази лицензия. Може би някога ще разкажа как се случиха нещата, защото много ясно си спомням всичките ни срещи – къде съм ходила, с кого съм разговаряла.

Но искам да споделя нещо много откровено: абсолютен мит е и вече ми е дошло до гуша, когато се говори за свободата на словото, която наистина е основно благо и основна ценност, медийни шефове на вестници и телевизии да излизат и да казват: ние сме независими, ние се самоиздържаме, ние не правим компромиси. Няма медия, която да не прави компромиси, това е невъзможно да се случи поне в нашата страна. В такива случаи е по-добре медийните шефове да си мълчат, вместо да говорят глупости. Медията е независима, ако от нея нищо не зависи. Ако си направя един кабелен канал, по който ще ме гледат майка ми и сестра ми, там от сутрин до вечер мога да си говоря каквото си искам, нищо няма да зависи от мен, мога да се събера с проф. Юлиян Вучков и всичко ще е супер. 

- Изпуснахте не само шоуто на Слави, но и едно много гледано шоу, което стартира по Нова – „Господари на ефира”, което се излъчва пак по конкурентната ви БТВ. Защо стана така?

- Аз водех преговорите, когато пускахме шоуто и съм човекът, който е подписал първият му договор за национален ефир. Но когато то премина в БТВ не съм водила тези преговори и не е коректно да кажа как точно са се развили нещата.

- Тогава е имало политически причини да не вземете Слави, а сега премиерът Борисов похвали Нова за разследваща журналистика. Не е ли притеснително властта да хвали една медия? Как се почувствахте от тази похвала?

- Лично аз не съм се почувствала зле, защото нямам чувството за нещо лепкаво, за това, че сме получили комплимент, който не заслужаваме. Преди Бойко Борисов да стане премиер, в качеството му на главен секретар на МВР всички криминални репортери не само от Нова, а и от другите медии бяха в много тясна връзка с него, защото той просто е роден пиар. Той го носи в себе си и общува с медиите по начин, по който нито един друг политик не може да го прави. Няма друг такъв пример, въпреки че познавам сравнително добре всички. 

И той каза това за нашата разследваща журналистика по-скоро в качеството си на бивш главен секретар на МВР, отколкото на премиер, защото много добре познава криминалните репортери, познава обстановката, знае колко е трудно да се направи едно такова разследване. И в никакъв случай не съм се чувствала омерзена за това, че похвалата идва от властта. Напротив, радвам се за децата, както ги наричам, защото те много често си слагат главата в торбата. Имаме случаи не само на заплахи за побой, а чупене на камери и какво ли не. Това се случваше и заради разследването на затворите, и за корупцията в Централния затвор, и за незаконните селища, и за корупцията за европейските фондове. Затова една такава похвала е много важна най-вече за криминалните репортери. 

- От друга страна обаче тече една много неприятна история, свързана с вашата телевизия и шоуто „Байландо”. Обвиняват продуцентите, че хората, които защитаваха каузи, не са получили никакви пари и че всичко е било фарс, от който са печелили само авторите на шоуто. Как ще отговорите на обидените?

Бих желала да направя разяснения относно механизма за събиране на средства в предаването „Байландо”. Чрез sms-ите зрителите трябваше да изразят единствено подкрепата си „ЗА” участниците, т.е. бяха важни за класирането им, за да се реши кой остава и кой излиза от шоуто. Цената им бе 0.25 лв, а не 1.20 лв., както е обикновено в други програми. Това е най-ниската цена, на която постигнахме споразумение с операторите.

Бихме желали да подчертаем, че целта на създадения механизъм бе да даде възможност на повече зрители да дадат своя вот за каузите на участниците, без да бъдат натоварвани с висока добавена стойност. Мога да ви гарантирам, че в телевизията и при продуцентите не е влязла една стотинка от тези пари. Никога няма да си заложа името под една лъжа.

- Тогава на каква финансова помощ трябваше да разчитат участниците?

Разчиташе се на хора, които щяха да се развълнуват от каузата на съответния участник и биха му помогнали с пари в личните им сметки, които изписвахме на екран през цялото време. Ние изпълнихме ангажимента, който имахме, към победителя и помогнахме за осъществяването на неговата кауза. „Байландо” реално успя да допринесе за сбъдването на повече от една мечта, след като няколко участници по пътя към своята кауза получиха незаменима подкрепа за нея. 

- Как гледате на факта, че в един момент всички телевизии започнаха да правят шоу с благотворителна цел? Това не опорочава ли самата идея?

- За съжаление, както имахме два синода и изобщо всичко ни беше по две, и тук не можем да създадем един общ екип и общ фонд за благотворителна кауза и да обединим усилията си. В един момент, особено преди Нова година, когато е кампанията „Българската Коледа” се оказа, че се събират благотворително пари и за децата на загиналите полицаи, и „Великолепната шесторка” по БТВ, и „Байландо” при нас. Но аз все още вярвам, че когато хората искат да помогнат, те го правят. Ще припомня един трагичен случай – с Андрей Баташов. Той почина няколко дни след като направихме концерта за него, но тогава в рамките на един час събрахме над 40 000 лв., които предадохме на семейството, за да се покрият разходите в „Токуда” за лечението му. 

Смятам, че този тип благотворителни предавания никога няма да умрат, стига да се измисли достатъчно добра и трогваща кауза. Най-големият успех на Нова телевизия с най-много събрани пари – над 2,5 милиона лева, е „Вип Брадър”. Може различни хора да не харесва Нова телевизия, да говорят против нея и нейните лица, може голяма част от жълтата преса да се опитва да я дискредитира, но това, което никой не може да дискредитира, са над 20 чисто нови кувьоза, единствения лапароскопски апарат за детската хирургия в „Пирогов” – всичко това остава за години напред и ще помогне на много хора. То е направено с парите на нашите зрители. Занимавам се лично с този процес и много се ядосвам, когато прочета нещо негативно специално за тази благотворителна кампания на „ВИП Брадър”.

В момента разпределяме 265 000 лв. от благотворителното издание на „Стани богат”. Направихме обществен съвет със Стефка Костадинова като председател на Олимпийския комитет и Надя Шабани, която е председател на Агенцията за закрила на децата, и още няколко души, и решихме да не се купува оборудване за различните домове, а да дадем стипендии на деца от домове за сираци със спортни таланти, които учат и ще влязат тази година в спортни училища, за целия период на обучение от 4 години. Правим го заедно с ДСК, които ще им издадат карти.

- Преливането на шоупрограми от една телевизия в друга обаче вече ни обърква като зрители. Често не знаем коя точно телевизия гледаме. В какво се изразява конкуренцията между трите ефирни телевизии – в наддаване за едни и същи предавания ли? Защо не излиза нищо ново?

- От тази гледна точка нещата не изглеждат добре. Струва ми се, че липсата на креативност си личи навсякъде. Не зная защо се случи така, но като че ли има едно изчерпване, една умора у зрителите, един навик, гледат едно и също, клишета някакви. Доколкото познавам нещата, нито има бум, нито се очертава да има. В момента на телевизионния пазар няма проект, който да ни накара да се избием с БТВ за него. Всичко е добре забравено старо, както в модата. Надежда ми дават само новите книги, които чета, защото аз повече чета, отколкото гледам телевизия, че могат да се направят добри филми и сериали.

- За шоуто на Иван и Андрей също се говори, че търпи трансформации. За какво става дума?

- Иван и Андрей си остават при нас. Водят се преговори за оптимизиране на самото предаване, но тези преговори се водят от Светлана Василева. Лично на мен като зрител „Станция „Нова” много ми харесва, защото всеки може да си намери нещо в този формат. „Директно с Карбовски” също е успешен проект.

- Цветанка Ризова обаче като че ли иска да се харесва на всичките си събеседници и търпи доста критики заради това, особено от Кеворк Кеворкян?

- Кеворк Кеворкян рядко казва нещо добро за някого. Той пише прекрасно и има много строги преценки. За да каже нещо положително, то наистина трябва да е много силно. Сигурно не харесва начина, по който Цветанка води предаването си, но зрителите си го харесват. То е по-спокойно. Важни са въпросите, които тя задава, а не толкова тонът, с който ги задава. Тя е спокойна, когато разговаря, но от въпросите личи, че е много информирана и знае какво пита. Докато, когато гледах разговора между Мартин Карбовски и Кристина Патрашкова, направо ме заболя главата, защото беше бърз като пинг-понг и в един момент се задъхваш от поемането на информация. Но ние държим в нашата телевизия всеки да може да намери нещо за себе си, нещо оригинално и нетипично.

- Вие се самоиздържате като медия и се занимавате с благотворителност, докато БНТ получава бюджетни средства, за да работи и има право на реклама. Ще приключи ли някога битката между държавната и частните медии за рекламите, как и кога?

Не, няма воля да приключи. Аз от много години пея тази песен, но нищо не се случва, въпреки че много хора мислят като мен и ме подкрепят. И не зная кога тази битка ще да приключи, защото тя може да бъде решена само на политическо ниво. Но никой няма интерес от това. Първо, защото в БНТ има достатъчно проблеми, които трябва да се решават на управленско ниво и са свързани със съкращения. Една частна телевизия се прави с хора от порядъка на 250-300 души. Докато в БНТ са в пъти повече. И аз не зная коя е тази политическа сила, която ще си сложи ръката в огъня и то в предизборен период да взема непопулярни мерки. Много хора от нашия бранш са съгласни, че веднъж за винаги трябва да се вземе решението какво ще се прави с БНТ, защото парите, които се отпускат – 60 милиона лева, са на данъкоплатците, а не на някого, който просто им ги дава. Това са нашите пари. 

На последната дискусия за закона в Министерски съвет през есента моята теза беше следната: ние нямаме нищо против субсидията на БНТ да се вдигне дори на 80, на 100 милиона, да се направи структурната реформа, но те просто да правят или едното, или другото – или обществена телевизия с продукции с обществена значимост, които нямат комерсиална стойност и да излязат от рекламния пазар, или ако играят на рекламния пазар, субсидията им да бъде сведена до минимум. Както е в Гърция – гръцката обществена телевизия е равностоен играч на рекламния пазар и не получава субсидия. 

Но не мисля, че това ще се случи, защото има много разнопосочни интереси. В кризата нашият пазар много се сви и в него продуцентите и рекламните босове биха искали да имат още една телевизия, в която да реализират продукция. А ако се забрани рекламата, те няма да могат да правят нищо там, за да вземат пари.

- Освен рекламата за БНТ, коя е другата най-болезнена точка във въвеждането на новите правила за работа на електронните медии в промените на закона?

- Една от най-болезнените точки е дали офшорна компания има право да притежава медия. Аз съм се борила години наред това да не е така и мога да кажа, че тази моя борба не е успешна. Не можех да застана срещу всички. Това беше много наивно. Мога да кажа за себе си, че съм един старомоден романтик. За съжаление вече не е така. Настроена съм много по-песимистично, а може би реалистично, защото зная, че това няма да се случи. 

След толкова много години, в които си изяснявахме кой на кого е собственик, къде е регистриран и защо – заради данъчното законодателството, дори човекът, който е направил много за рекламата в България – Красимир Гергов, излезе в сутрешния блок на БТВ и каза, че телевизията е като плод и зеленчук, това някакви си отмина без адекватни реакции. Явно вече не прави впечатление на никого. 

Твърдя, че случващото се сега, след години ще бъде само една историческа справка. Също както първоначалното натрупване на капитала, в началото на миналия век. Всички знаем кой е Буров – голям банкер, един от основателите на банковото дело в България. Но ние изобщо не се интересуваме какво реално се е случвало в процеса на натрупването на неговия капитал. Същото е и в медиите сега, само реалното време е друго.

- Отложи се и цифровизацията за 2013 г. Какво е обяснението?

- Това е едно умно решение, защото ние не сме готови като държава. Като се започне с това, че нашите зрители не знаят какъв е този процес и защо трябва да си купуват устройствата, с които да преобразуват сигнала. Освен това има около 200 000 социално слаби домакинства, които трябва да получат безплатно тези устройства, чиято цена е между 50 и 100 лв. Трябва да се направи и изключително силна рекламна кампания. Това е един процес, който ни е наложен, и никой от нас – хората, които сме на пазара, не го приема еднозначно. Но това е перспективата на европейското развитие на България и тъй или иначе ние трябва да намерим компромисния вариант и да го направим.

Оригинална публикация

в. Седем | 25.08.2010

Татуировка, която Джони Деп си направил съвсем скоро, хвърлила в паника екипа, който подготвял нашенския Георги Велизаров за ролята. Наложило се в последния момент да бодат с игли Жоро, копирайки от снимки новата татуировка на оригиналния Джони. Някои от тях ще му останат завинаги. Това разказаха пред "Нова телевизия" Калоян Лалев и Борислав Петров от продуцентската компания "24/7". Двамата са "мозъците" на истерията около " карибския пират", която побърка хиляди българи през изминалата седмица. Самият Георги, който е третокурсник по актьорско майсторство в НБУ, също се появи в ефир. "Аз съм Гошо и съм от България", обяви той и разказа, че най-голямото изпитание било бездействието в хотела, където бе отседнал. "Много скучаех, няколко дни седях затворен", сподели студентът, който накара десетки папараци да кибичат около хотел "Приморец" в Бургас, надявайки се на златна снимка на американския суперактьор.
Нашето момче пък казва, че му трябвали 20 минути, за да приеме идеята. " Сбъднах една моя мечта – да играя Джони Деп", е равносметката му. " Той бе единственият, който успя да измести премиера Бойко Борисов от първите страници на вестниците", шегуваха се в студиото на "Нова". Жоро Деп разказа също, че левскари, отседнали в същия хотел, набили сервитьора, който
трябвало да му носи храна, и останал гладен. "Иронията е в това, че започнахме цялата история в петък, 13", казаха организаторите по повод клипчето във VBOX, от което тръгна шашмата с българския Джони Деп.
Стана достъпен и сайтът, който Георги Велизаров рекламираше. Името на страницата – summershot.net – бе изписано върху фланелката на мнимия Деп, който бе заснет, правейки снимки от балкона на бургаския хотел.
Въпросният кадър, автори на който са самите организатори, обиколи всички медии. Оказа се, че сайтът организира конкурс за летни снимки и публикува фоторазкази. Още с влизането в сайта тръгва клипче, което събира най-култовите изцепки на медиите, които Георги Велизаров майсторски изигра. Скоро обаче му предстои истинска премиера в театър " София" в постановката "Преди/След" на Иван Добчев.
Експертът по връзки с обществеността Максим Бехар пък поздрави хората, съчинили историята за идването на Джони Деп в Бургас. Той обаче отправи упрек към българските медии заради това, че нито един журналист не се сети да се свърже с продуцента на Джони Деп и да потвърди присъствието му в България. Максим Бехар припомни друг аналогичен случай – фалшивата тревога в АЕЦ "Козлодуй" отпреди 20 години.
"Медиите дължат извинение на своята публика", смята Бехар, защото в днешно време информацията им се възприема като неоспорима истина от твърде много хора.
В студиото на новините гостуваха PR експертът Соня Момчилова и журналистът Ива Николова, които дебатираха по темата с "фалшивия" Джони Деп.
" Новината, че българските медии се лишиха от инстинкт за самосъхранение, не е новина. Експериментът на колегите с Джони Деп е леко демоде, защото такива неща са се правели често през 70-те и 80-те години предимно в Холивуд", казва Соня Момчилова.
"Аз лично не разбрах какво целеше тази PR кампания. Ако от нея реално имаше някакъв резултат, може би това щеше да е една симпатична младежка " хашлащина" и аз бих им стиснала талантливите ръце на тези колеги, които са ми много симпатични. Но в случая резултат просто няма", смята още Момчилова.
"Идването на някой си в България, пък бил той и Джони Деп, не може да е новина в централните емисии. Това показва липса на самочувствие", заяви журналистът Ива Николова.
По думите й родните медии са придобили една извратена представа за това кое всъщност е важно за хората и как то трябва да стигне до тях.

Стр. 28 – 29

в. Седем | Иво БЕРОВ | 2010-04-14

СДС и ДСБ излязоха с обща кандидатура за кмет на Габрово – авторката на СЕДЕМ Ива Николова

- Как се стигна до кандидатурата ви за кмет на Габрово?

- По най-нормалния път. Седнали са хората от Синята коалиция в Габрово, сред които има мои приятели и съученици, помислили са кой може да им свърши работа в предстоящите частични избори за кмет на града ни и са стигнали до мен. Те имат много ясен и логичен отговор на въпроса защо са се спрели точно на тази кандидатура и съвсем честно споделиха аргументите си. И явно са доста убедителни, защото аз приех. На този етап развоят на събитията потвърждава, че са били прави. И това много сериозно ме стряска, защото оттук нататък отговорността ляга върху мен. Не че се плаша от отговорности, но за съжаление познавам триковете в родните предизборни борби и не храня илюзията, че ще ме подминат. Но тук имам една сила, която няма да си спестя – все пак съм журналист, политически репортер, който 20 години отразява предизборни кампании, и зная какви номера могат да си погаждат опонентите, тъй че екипът ни ще ги следи много изкъсо.

- Какво ви свързва с Габрово?

- Животът ми. Там израснах, там изградиха ценностната ми система, там открих себе си и избрах професията си, там живее майка ми, там баща ми вгради и то съвсем буквално живота си, там отрасна синът ми, там са учителите ми и родителите на приятелите ми и там се връщат и ме връщат най-близките ми хора, с които съм тръгнала още от дете и с които никога не съм се разделяла, макар и те да не живеят официално в Габрово. В момента някои от тях дори не се знае къде прекарват повече време – в София или в Габрово. Изглежда, с възрастта човек все повече започва да цени началото на живота си. Дано не звучи високопарно, но аз имам чувство за дълг. Преди време доскорошният кмет Томислав Дончев, който вече е министър, започна да кани всички разпилени габровци на празника на града и да търси съдействието им за популяризирането му. Може би той също е заложил идеята за подобен ход някъде в мен и тя подсъзнателно ме е тласкала към такова решение. Мога да изброявам още куп обстоятелства, но те се побират в едно – че винаги, когато съм там, аз съм си у дома.

- С какво Габрово е по-различен от останалите български градове?

- Това е уникален град – безкрайно дълъг, много тесен и невероятно стоплящ. Влиза ти под кожата. Всички истински градове на света са строени край река и там Янтра е в сърцето на сърцето на България, защото географският й център се намира на Узана. Там всяка педя земя е свързана не просто с историята на града, а с историята на държавата ни. Това е Балкан. Известна е нашенската поговорка, че морето ражда риби, полето – тикви, а Балканът – хора. И хората му са най-уникалното творение на Балкана в Габрово. Не просто заради прочутото им чувство за хумор, което наистина е в кръвта им – да не кацаш на езика на габровец, страхотни присмехулници са. А затова, че географски и исторически те са можели да изкарват прехраната си само по един начин – с ума и ръцете си, без да разчитат нито на природата, нито на реколтата. Оттук идват и шегите за тяхната пестеливост и дори свидливост. Всъщност това са много широко скроени, високо интелигентни и щедри хора, но с изключително рационално мислене. Те не обичат излишните движения, излишните думи и излишния шум и вярват само на свършените и полезните неща. Това са много горди хора с ненакърнимо чувство за лично достойнство. Благодарна съм им, че са го възпитали и в мен, макар понякога отстояването му да коства доста рани. Но да си балканджия не е произход, а призвание, така че няма къде да се денеш от орисията си.

- Какви са предимствата на Габрово пред София?

- Чист, зелен, спокоен, приветлив и хомогенен. Центърът му е като бижу, а околностите – като в приказките. Накъдето и да мръднеш извън пределите на града и то само на няколко километра, попадаш в рая на Земята – Боженци, Соколския манастир, Узана, Люляците, Скорците, малко по-встрани остава Дряновският манастир, малко по-нагоре е Шипка. Прочетох в една програма, че трябва да се развиват "туристическите атракциони". Смея да нанеса корекция – това са светини. Те наистина трябва да бъдат част от една дългосрочна туристическа стратегия за града, но като исторически паметници с национално и континентално значение. Човек може да се забавлява навсякъде. Но на такива места отива да се възхити и преклони.

- Останало ли е нещо от някогашните прочути своеобразия на габровци? Какви са габровци сега?

- Никой не може да избяга от себе си, пък и габровци не искат да го правят. Но в момента са доста притеснени, защото градът е обезлюден. Още преди изобщо да съм мислила по въпроса за кметската кандидатура, с мои приятели си говорихме, че цели квартали са останали тъмни през тази зима. И причината не е пестеливостта, а това, че в тях просто не живее никой. Моето жилище е в самия център на града – зад Дома на културата, и в него през тази зима също не живееше никой. Хората напускат Габрово, защото не виждат перспектива да изкарват прехраната си и да развиват бизнес с далечна опция. А в условията на криза трудно могат да разчитат на външен инвестиционен интерес към град с много специфична достъпност. Твърди се, че в Габрово безработицата е ниска, но истината е, че габровци си намират работа на други места и напускат града. А онези, които живеят там и милеят за него, са изплашени, че хоризонтите му се стесняват още повече. Това е и базата, на която стъпваме, за да създадем условия за разширяване на хоризонта и перспективите пред габровци. Кризата връзва ръцете на всички, но точно тук идва изобретателността на габровци да използват даденостите така, че да ги обърнат в своя полза. И за да не си мислите, че ви говоря общи приказки, веднага ще ви кажа кои са трите стълба на програмата ми за предстоящата година и половина: дългосрочна стратегия (минимум 10-годишна) за развитието на туризма и превръщането на града в основна туристическа дестинация за българи и чужденци с всички помощни елементи на европейските фондове и програми, зелена енергетика и зелена икономика. Това е бъдещето не само на Габрово, но и на целия Европейски съюз, ако имаме уши да чуем какво говорят партньорите ни в Брюксел и ако имаме информация как да въведем всичко това. А ние имаме.

- Всички знаем, че столицата е пренатоварена. Какво според вас трябва да се направи, за да се върнат софиянци по родните си места?

- В глобалното село, в което се е превърнал светът, ми е малко странно да говоря за това кой къде трябва да се върне и да живее. Слава Богу, вече сме свободна държава и сме част от европейската общност без граници, така че ми се струва доста нелепо да оправдаваме неблагополучията в София с притока на хора от други места. Тогава какво да кажат парижани, в чийто град живеят около 11 милиона, или московчани, които наброяват 18 милиона официално? Поначало всички столици са стълпотворение от различни хора и не са най-приятното място за живеене. И ако същите тези хора виждат перспективи за себе си в други градове, бъдете сигурни, че нито миг няма да останат в тази лудница. Това е панацеята и това е и моята амбиция за Габрово – да си върнем хората. Ето, аз се връщам.

- Като станете кмет на Габрово, вече ще бъдете част от онези хора, които досега по-скоро нападахте и критикувахте като "политиците". Как ще разрешите противоречието между борбената журналистка и политика? Какво е общото между политиците и журналистите?

- Нямам намерение да минавам от другата страна на барикадата, както напоследък става ясно, че са направили някои мои колеги. Ако се отнасяш добросъвестно към професията си, между кмета и журналиста няма кой знае каква разлика – и единият, и другият се занимават с проблемите на хората. Журналистите го правят повече в сферата на констатацията, включително и на ниво решение на проблема, а кметът освен това трябва и да реализира решението. Тъй че тук моят занаят ми е най-големият съюзник. И за двете длъжности обаче политиката е база за подход към проблемите и затова има лява, дясна и т.н. политика. Моят подход във всичко, включително и в оценките за политиците, е от десни позиции. Пък и като гледам накъде е тръгнала родната журналистика, мисля, че интересите на обществото могат да бъдат защитени на друго място. Така че аз си оставам гражданин, който брани интересите на обществото.

- Кой е примерът ви за успешен кмет?

- Клинт Истууд. Да-да, за актьора говоря. Когато става кмет на малкото селище Кармел бай дъ Сий в Калифорния, това е едно абсолютно нечувано и занемарено място с 4000 жители. В края на мандата му това е най-престижното място за живот с много скъпа земя и сгради, към което се устремяват за трайно пребиваване най-заможните хора на Америка. Мандатът на Истууд е продължил само 2 г. Следващият кмет на Габрово ще разполага с около година и половина. Т.е. няма невъзможни неща, има неоткрити решения.

- Бойко Борисов успешен кмет ли беше?

- В едно – успешен, в друго – не. Няма съвършени хора и още по-малко – управленци. У нас положението по принцип е такова, че е достатъчно да запълниш една дупка на улицата, за да те обявят за успешен кмет. По време на последната кметска кампания в София лично аз бях решила, че ще гласувам за кмет, който обещае поне да надпише улиците в града и да сложи номера на сградите. Никой не го обеща, т.е. никой не забелязва този проблем. А от успешните кметове не остават скрити проблеми.

- Ще търсите ли в предизборната си кампания подкрепата на ГЕРБ?

- В предизборната си кампания ще търся подкрепата на габровци, а те имат най-различни убеждения и различна партийна принадлежност. Честно казано, по време на кампании никога не съм вярвала, че когато ръководството на една партия заяви, че застава зад чужд кандидат, нейните привърженици ще направят същото. В края на краищата политическите съображения са едно, а човешките предпочитания – нещо друго. Пък и габровци не обичат много-много да им казват какво да правят. И разчитам на това, че те ще гласуват по съвест.

- Как според вас ще се отрази на предизборната ви кампания участието ви в различни телевизионни зрелища?

- То май няма угодия: понеже съм поетеса, как ще сляза на нивото на проблема с градските клозети и боклука; а понеже участвам в реалити формати, които стряскат с простотиите си, как ще решавам сериозните въпроси? Ами както реших въпроса с промяната на закона заради загиналите деца в Лим, докато участвах в "Голямата уста" в "Биг Брадър". Ей-така ще ги решавам – паралелно и категорично. Извинявайте, ама кметът все пак не е кабинетен академик по молекулярна микробиология, а човек, който трябва да познава всички пластове на битието и то на практика. Аз съм човек, който може да общува на всякакви нива, и това също съм го научила от журналистическия си занаят. Ако един кмет не е в състояние да прави същото, значи той не е кмет на града си, а на определена прослойка. Сиреч, изобщо не е кмет. А аз се кандидатирам за кмет на Габрово с цялото необозримо многообразие от хора и проблеми.

- Какво е най-голямото ви предимство пред останалите кандидати?

- Не е моя работа да се меря с когото и да било. Това ще го направят избирателите.

- Какви са предизборните ви послания?

- Смисълът е, че една габровка от всички габровци с тяхна помощ и в името на града ни ще се опита да направи Габрово желано място за живот и пребиваване не само за кореняците, но и за други българи, и магнит за всеки чужденец, който стъпи на българска територия. Слогани-те ще ги кажем по-нататък – на старта на кампанията.

- Как ще изглежда Габрово след вашето кметуване?

- Казах ви вече, че сме прагматични хора и докато рибата е в морето, не мога да хабя олио и да амортизирам тигана. Пък и твърдо се придържам към правилото: никога не казвай "Хоп!", преди да скочиш. В момента само загрявам, преди да се засиля за скок.

***

Ива Николова е родена на 21 април 1958 г. Завършила е Националната математическа гимназия "Иван Гюзелев" в Габрово и Литературния институт "A.M. Горки" в Москва със специалност "Поезия". Работила е в печатни и електронни медии, сред които алманахът "Апропо", сп. "Пламък", вестниците "Литературен фронт", "Свободен народ", "Новинар", "Сега", "ТВ Европа", "Политика", "Монитор". Автор на четири стихосбирки и четири публицистични книги за Атанас Москов, за отражението на събитията в Косово у нас, за процесите в българската политика и нейните лица през последните 20 г. Носител на наградата за поезия "Мара Белчева", на международната награда за журналистика "Вяра, надежда, любов" и на наградата на Българската медийна коалиция за авторското тв предаване "Когато гръм удари". Преводач на художествена литература. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Стр. 11

Снимка: Вестник "Дневник"

сп. Тема | 2010-04-11 

"Смъртта на една любов не означава, че обръщаш гръб на едно нещо, а напротив, че тъгуваш по него и мечтаеш да си го върнеш обратно." С тези думи журналистката, поетеса и преводачка Ива Николова представи преди време книгата си "Смъртта на синята мечта" – сборник с портрети на политици от десницата. Малцина от героите в творбата уважиха премиерата във Военния клуб. Година и половина по-късно изказването на авторката придоби ново звучене, след като Николова беше посочена за кандидат-кмет на Синята коалиция в Габрово. Там трябва да се излъчи наследник на издигнатия за министър по еврофондовете Томислав Дончев. Новият избраник ще довърши кметския му мандат.
Решението на СДС и ДСБ изглежда странно поне по няколко причини. Трудно е да се намери връзка между журналистката от столичните медии и града на отрязаните котешки опашки в центъра на България, въпреки че е родом оттам. Много по-логична би била кандидатурата на бившата синя депутатка от този район Мариана Даракчиева.
Учудващо е също, че СДС и ДСБ първи обявяват кандидата си, въпреки че нямат силни позиции в областта, където спечелиха едва 5.4% на последните парламентарни избори. На миналия местен вот пък кандидатът за кмет на ДСБ получи 4.95%, а претендентът на СДС в коалиция с още четири партии -13.90%. Докато човекът на БСП отиде на балотаж с 24.53%.
Дали в Синята коалиция са калкулирали таланта на авторката на "Стихове с молив, подострен опасно" да убеждава аудиторията? Ива Николова беше член на т.нар. Страшен съд в "Биг Брадър", като с участието си успя да обърне резултата, но… в обратната на желаната от нея посока. Десницата би трябвало да има едно наум и заради вятърничавостта на своята кандидат-кметица. Освен че често е прескачала от медия в медия, тя е работила и като съветник на политици от две партии – на Надежда Михайлова и на Меглена Кунева. Впрочем на представянето на книгата "Смъртта на синята мечта" беше една близка приятелка на авторката -Татяна Дончева, която е областен лидер на БСП в Габрово…

Стр. 30