manager.bg I Елица Добринова I 6.03.2013

Някои наричат новите лидери на мнение "граждански пиари", казва Франсис Ингхам, председател на международното жури на BAPRA Bright Awards 2013

ФРАНСИС ИНГХАМ е председател на международното жури на престижния пиар конкурс BAPRA Bright Awards 2013. Изпълнителен директор на ICCO, глобалната организация, представляваща над 1500 агенции от 28 национални асоциации от целия свят, и генерален директор на Британската пиар консултантска асоциация (PRCA) и член на УС на Лондонската пиар гилдия. Има над 15 години опит в областта на връзките с обществеността.

Господин Ингхам, какви са очакванията ви от BAPRA Bright Awards 2013? Имате ли наблюдения върху българската пиар среда?

- Това, което виждаме от нашия световен доклад, е, че българският пазар запазва устойчивостта си в трудни времена. Това е страхотна новина. Очаквам с нетърпение да взема участие в конкурса BAPRA Bright Awards. Като председател на журито ще търся три неща – креативност, рентабилност, както и правилно оценяване на проектите.

Кои са ключовите фактори, които променят лицето на пиар индустрията по света?

- Първо, имаме ръст на социалните медии и той се забелязва във всяка част на планетата.

Пълният текст на статията четете в книжното тяло или дигиталното издание на списание МЕНИДЖЪР

Оригинална публикация 

Economy.bg I 29.10.2012

Вижте мнението на водещи експерти и представители на медии в България

bTV (над 157 хил.), Cars.bg (над 125 хил.), Sportal.bg (над 111 хил.), The Voice Radio & TV Bulgaria (над 111 хил.) и Radio Fresh! ( над 104 хил.) – това са най-големите български фейсбук страници на медии, сочат данни на Stranici.bg.

M3 Communications Group I 28.10.2012

Чувствам се като президент, избран с пряко гласуване, казва PR експертът

28 октомври 2012 г., София. PRекспертът Максим Бехар е „Мениджър на годината“ според онлайн гласуването на списание „Мениджър“ и bTV. Отличието Бехар получи, след като бе номиниран в Топ10 на най-успешните мениджъри в България за 2012 г.

Manager.bg I Цветелина ПЕТРОВА I 8.04.2012

Не преследваме творчество заради самото творчество, заради фестивали и награди, а търсим работещото решение, което ще доведе до пазарни резултати, казва в интервю за "Мениджър" Катя Димитрова, управляващ съдружник в агенцията

"Интерпартнерс Комюникейшънс" е създадена през 1992 г. и е сред първите три рекламни агенции за цялостно обслужване на българския пазар. Агенцията е пълноправен член в едноименна верига от независими агенции партньори в 23 европейски страни – "Интерпартнерс Глобал". Отскоро веригата има партньори и в Австралия и Сингапур, предстои включването на агенция от Китай. В "Интерпартнерс България" работят 14 ентусиазирани професионалисти. През годините агенцията е обслужвала и продължава да обслужва компании като SUZUKI България, YTONG България, сладкарници "Неделя", Банка ДСК, СИБанк, PERNOD RICARD България, Националната агенция за приходите, Министерството на финансите и др. Агенцията има профилирани звена за реклама, връзки с обществеността и дигитални комуникации. Мотото на екипа е "20 години вдъхновение!".

КАТЯ ДИМИТРОВА е управляващ съдружник в "Интерпартнерс" от 1996 г. Магистър по международни икономически отношения в УНСС, София, има специализации по реклама и връзки с обществеността в Белгия и Германия. Кредото є е да гледа напред и да търси новаторски подходи. Омъжена е, има син и дъщеря на 11 години.

 

Госпожо Димитрова, агенция "Интерпартнерс", която управлявате, навърши 20 години. Как се оцелява на един толкова конкурентен 
пазар?
- Оцеляване не е точната дума за "Интерпартнерс". Ние се стремим не просто да оцелеем, а да бъдем фактор на пазара, кампаниите ни да се забелязват, да участваме в налагането на нови модели на комуникация и тенденции заедно с останалите колеги. В този смисъл конкуренцията е огромен стимул – ако не си в крак с новостите в съвременната комуникация, просто отпадаш, не можеш да бъдеш стратег и да си полезен на клиентите да намират работещи решения. На пазара остават компаниите, които са винаги търсещи – затова харесвам фразата на Стив Джобс Keep moving, don’t settle ("Движете се, не спирайте на едно място") – спреш ли да учиш и да търсиш, отпадаш. В "Интерпартнерс" ние правим планове за следващите 20 години.

- Вие сте сравнително малка агенция. Кои са вашите предимства пред по-големите комуникационни компании?
- "Интерпартнерс" е по-скоро средна по размер агенция, но брандът ни е познат и се ползва с много добра пазарна репутация. Нашият екип печели клиенти на местна почва, участва в конкурси, без да има гарантирани международни договори. Според мен основни фактори за това, че се справяме, са силният фокус върху резултатите на клиента – не преследваме творчество заради самото творчество, заради фестивали и награди, а търсим работещото решение, това, което ще доведе до пазарни резултати. Скоро попаднах в интернет на две изключително креативни белгийски реклами за автобусна компания – клиповете бяха направо WOW от творческа гледна точка. След което разбрах от колеги, че автобусната компания се е разделила с рекламната си агенция заради липса на ефект от кампанията. Другият ни фокус е творчеството "по мярка", наистина индивидуалното отношение към всеки един проект, независимо дали е малък или голям.

- Ако се върнем 20 години назад, какво се случи с пазара като цяло, как се промени във времето?
- Определено е интересно да имаш собствени наблюдения върху пазара за такъв период – за развитието на маркетинг комуникациите у нас това е много и смятам, че за това време пазарът много израсна. Разви се, стана професионален, въведе правила и процедури, изгради работещи браншови организации, както и клиентски такива. Всяка една от тези групи се развива непрекъснато и сега разбирането и изискванията на клиентите са на светлинни години, сравнени с преди 20, а дори и преди 10 години. Както и стратегиите, които предлагат агенциите.
Най-отчетливата промяна е в средствата и формите на комуникация, в новите медии, в огромните възможности за интерактивно творчество. С развитието на интернет и социалните медии възможностите за таргетиране на една кампания са много по-големи – не само можеш да достигнеш до правилната целева група, но можеш и да я "активираш" в реално време, да имаш обратна връзка за посланието си. Това е сериозно творческо предизвикателство – ако кампанията върви в грешна посока, го разбираш на момента и ако нямаш подготвена реакция, губиш вниманието на аудиторията.
За мен пазарът на маркетинг комуникациите у нас е вече на европейско ниво, а в доста отношения можем да имаме самочувствие, че сме много напред – например в дигиталната сфера.

- А промени ли се начинът, по който се печели един клиент?
- И да, и не. Промени се, защото клиентите имат много повече избор и предложенията, които получават, са на съвсем различно професионално ниво. В същото време спадът на пазара през последните три години сякаш върна комуникацията клиент – агенция години назад и водещ критерий за избор отново се оказва цената. Което оставя на заден план стратегията, творческите решения. Надявам се, че това е временно. Клиентите са вече достатъчно образовани и колкото повече информация имат, толкова повече прилагат адекватни критерии при избора си на агенция. Най-хубавото в тези победи обаче не се е променило и това е начинът, по който екипът празнува, когато спечели конкурс, и ентусиазмът, с който се зарежда.

- Кои са ефективните комуникационни решения за компаниите днес, когато новото и традиционното са в постоянна борба за надмощие?
- Няма готова рецепта за ефективна кампания. Работещите решения се подбират спрямо конкретен проблем, конкретни целеви публики и профила на самата корпорация – и съвсем не е задължително да са нестандартни. Понякога дори нестандартните подходи са неудачни – защото публиките, на които говорим, са традиционалисти или невъзприемчиви към новото. Ефективното решение е индивидуалното решение, но зад това кратко и ясно твърдение стои детайлно проучване на пазара и публиките на клиента, сектора, конкурентите му, дефиниране на неговите собствени цели.

- Колко лесно или може би колко трудно се прокарва една нестандартна идея? Разкажете подобен любопитен случай от вашата практика.
- Изкушавам се да кажа, че нестандартните идеи са като изказването на известен наш футболист: "Който рискува – печели, който не рискува – не печели". Особено творческият ни екип винаги е изкушен от нестандартното. Реализирането на една нестандартна идея предполага огромно доверие между клиента и неговата агенция. Щастлива съм, че тук имаме предимство – повечето клиенти на "Интерпартнерс" са с нас повече от 5 години, за такъв период отношенията се градят на доверие към експертната препоръка на партньора. Имали сме случаи да препоръчваме на клиента да даде автомобил с рекламна цел на много противоречива публична личност с цел привличане на вниманието към марката, да предложим провеждане на събитие на пръв поглед на абсурдно място, да превърнем бетон в ювелирно произведение на изкуството и да го изложим под охрана и още много такива.

- А сега накъде? Кои са предизвикателствата пред "Интерпартнерс"?
- Важно е да гледаме напред, да не спираме на едно място, да търсим новаторски решения и да зареждаме клиентите си с позитивизъм. И не на последно място – решенията са "творение" на екипа на агенцията – начинът, по който един екип работи заедно, мисли, допълвайки се, има вътрешен коректив и градивна критика, допринася за развитието на компанията. Много съм щастлива, че екипът на "Интерпартнерс" работи като група приятели, които си прекарват чудесно заедно! Ключовият фактор за развитие на агенцията са хората, които работят в нея.
Предизвикателствата… и за нас, както за всички! Да не загубим градивния си дух въпреки трудностите на пазара. И така – надявам се през следващите поне 20 години.   

 

Оригинална публикация

БДВО I 20.04.2012

Българско дружество за връзки с обществеността удължава срока за подаване на заявките за участие в конкурса за постижения в сферата на комуникациите “PR Приз 2012” с цел предоставяне на повече време и възможност на родните PR специалисти да покажат своите успешно реализирани проекти. Финалният краен срок за кандидатстване е 18.00 часа на 26 април 2012 г.

Участие в конкурса могат да вземат PR агенции и отдели на търговски компании, медии, държавни институции, правителствени и неправителствени организации, посрещнали предизвикателството да представят за участие своите проекти, реализирани през 2011 г. Конкурсните категории включват „Корпоративна PR кампания“; „Социално отговорна PR кампания на организация от бизнес сектора“; „Социално отговорна PR кампания на организация от нестопанския сектор“; „PR проект в публичния сектор“; „PR проект за вътрешни комуникации“; „PR проект за продукт или услуга“; „Специално събитие“; „PR проект на медиа“; „Кризисен PR “; „Имиджмейкинг“ и „Политически PR“. За пръв път в конкурса е включена и категория, посветена на новите медии: „Онлайн кампания или проект”.

Критериите за журиране са свързани с изследване и планиране, реализация и постигнати резултати. Откритите представяния на проектите, оценката на които представлява 20% от крайната, ще се проведат на 4 и 5 май 2012 г. и ще бъдат отворени за всички желаещи.

С удължаването на срока за подаване на заявките за участие в “PR Приз 2012”, БДВО удължава и срока за записване за участие в първото издание на реалити състезанието за студенти Student M-Tel PR Challenge Contest. Крайният срок за записване за участие е 27 април 2012, а предварителният кръг, в който ще бъдат избрани 10-те най-добри двойки, които ще участват в състезанието, ще се проведе в периода 2 – 7 май 2012.

Тазгодишното издание на конкурса се осъществява с подкрепата на PR агенция Chapter 4 България и “Дипломат Корпорейшън” ООД. Реалити състезанието M-Tel PR Challenge Contest се организира с подкрепата на М-Тел.

Важни дати:

26 април 2012 г. – Краен срок за подаване на проекти за участие в PR Приз 2012

27 април 2012 г. – Краен срок за подаване на заявки за участие в Student M-Tel PR Challenge Contest

4 – 5 май 2012 г. – Открити представяния на проектите, кандидатстващи в PR Приз

11 май 2012 г. – Краен срок за подаване на заявки за участие в състезанието за практици M-Tel PR Challenge Contest

15 май 2012 г. – M-Tel PR Challenge Contest

16 май 2012 г. – Провеждане на PR Фестивал и официална церемония по награждаване на победителите в PR Приз 2012

Медийни партньори на PR Приз 2012 и Шести PR Фестивал са списание „Мениджър”, списание „SignCafe”, БТА, Jobs.bg, Human Capital, Investor.bg, b2b Мedia, PRnew.info, EventBox.bg, електронното издание „Медии и обществени комуникации” и AvantX Technologies.

Криейтив директор на “PR Приз 2012” и Шести PR Фестивал е Десислава Виткова.

Оригинална публикация 

сп. Мениджър I 12.02.2012

EDITORIAL
ЗАЩО Е ВСИЧКО ТОВА 

ТЕМАТА
ДДС ПЛЮС/МИНУС 

ПРОФИЛ
ТОМИСЛАВ ЦОЛОВ И ЛЮБОМИР АЛАМОВ ОТ APRA: НАЙ-ХУБАВОТО В НАШАТА ПРОФЕСИЯ Е, ЧЕ ВСЕКИ ДЕН Е РАЗЛИЧЕН 

ОТ КОМИКСА
РОЖДЕН ДЕН 

ПОРЪЧАЙ В МАГАЗИНА

СЪДЪРЖАНИЕ

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 06.02.2011 

Той е убеден, че освен бизнес във вестникарството има и мисия – в разделеното на две българско мислене европейската част да стане повече от азиатската

ЛЮБОМИР ПАВЛОВ е на 53 години и е известен с няколко професии (политик, банкер, даже диджей), но не и с основната си – че е дипломиран лекар. Завършил е медицина в София и е специализирал психиатрия и психоанализа, има и висше икономическо образование. Не му остава време да практикува, защото веднага след 10 ноември се заема с политика – в СДС и в ССД. Всъщност основната професия му помага – прави едни от най-успешните предизборни кампании на синята партия, три на Стефан Софиянски за столичен кмет, първата президентска кампания на Петър Стоянов. От 1998 г. той е един от акционерите и председател на надзорния съвет на Общинска банка. От края на 2008 г. живееше повече във Франция. Върна се през декември, след като стана един от собствениците на "Вестникарска група България". Сега е президент на издателския борд. Женен е за журналистката Диляна Грозданова, имат син, който учи икономика във Великобритания.
Четвърти път. Любомир Павлов за четвърти път се заема с медиен бизнес. В началото на 90-те години беше директор на в. "Демокрация". В средата на 90-те години направи в. "Експрес" и едноименното радио. През 2007 г. пробва заедно с брат си, социолога Юлий Павлов, същата марка за истински жълт всекидневник по модела на британския "Сън", но сам признава, че "се получи малко катър" – кръстоска между булеварден вестник в западния смисъл и "общовойскови" в българския смисъл. Продаде го заедно с ТВ7, създадена от съпругата му – известната телевизионна журналистка Диляна Грозданова. През декември 2010 г. Павлов купи заедно с Огнян Донев, Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург бизнеса на ВАЦ в България – най-големите всекидневници "Труд" и "24 часа", седмичниците "168 часа", "Седмичен Труд", "Всичко за жената", много списания, печатница, разпространителска фирма, Полиграфическия комбинат на "Цариградско шосе" в София, недалеч от "Орлов мост". Така влезе във висшата лига на вестникарството. Какво кара един бизнесмен отново и отново да инвестира в медии? Особено когато мнозина предричат смърт на пресата, която щяла да падне жертва на безплатното съдържание от телевизиите и интернет. По този въпрос Павлов е категоричен: "Пресата няма да умре, защото елитът винаги ще чете и хартия, няма да чете само стъкло. Елитът – това са хората, които имат най-висок интелект, най-добро образование, най-голямо влияние в обществото. Част от тях имат и най-много пари, но това не е водещият фактор. Това са бизнесмени, учени, политици, хората на културата, журналисти… Всички те няма да се откажат да четат вестници, списания, книги, макар че търсят информация и в интернет. Едно европейско изследване показва, че най-трайното и силно въздействие върху формирането на мненията оказва печатът. Показателят за влиянието му не се измерва просто с тиража, защото вестниците и списанията се четат от повече от един човек. Проучването в България е категорично, че "Труд" и "24 часа" са най-четените и влиятелни вестници. Разбира се, групата ще развива брандовете и в интернет", казва Павлов. Той отлично разбира, че мениджмънтът на медиите е по-различен, отколкото във всяка друга компания. Продуктът е резултат от особена сплав на правила, свобода на словото, креативност и знания. Продажбата е по-сложна, отколкото на всяка друга бързооборотна стока, а на рекламния пазар нравите са все още малко диви. Павлов ще се занимава с оперативния мениджмънт на "Вестникарска група България" като президент на издателския борд. Признава, че това е промяна за него – в последните години се занимаваше главно с управление на инвестиции и живееше повече във франция. Връща се, защото смята, че в България вече действат правила, които няма да бъдат променяни според моментните интереси на управляващите (посочва за пример раздаването на лицензите за ефирните телевизии при предишните правителства). Правилата са основата, върху която ще бъдат изградени отношенията между издателите и журналистите в групата. Добре казано, но как ще работи на практика? За Любомир Павлов няма съмнение например, че е десен човек – той е един от основателите на СДС, беше син депутат.
Не е нормално издателят всяка сутрин да чете с отвращение вестниците си. На въпроса как ще съчетава плурализма на мнения с десните си възгледи той отговаря: "По принцип по-сериозните издания в Европа и в света споделят по-скоро десни ценности. Но възгледите на издателя са от решаващо значение, ако прави партийни вестници. Ние не издаваме такива. Така или иначе политиката е приоритет на редакциите, а едното от правилата е плурализъм на мнения. Аз дори мисля, че не е лошо двата всекидневника да заемат различни позиции по някои обществени проблеми. Те сега са много близки", обяснява Павлов. Няма съмнение обаче, че той ще прочете с яд текст, който пледира да се спре отварянето на досиетата на ДС. "За досиетата съм безкомпромисен, че трябва да бъдат отворени, и като депутат внесох решение още през 1993 г. Всеки издател по света, ако каже, че по никакъв въпрос не се бърка, ще излъже. Но това не означава да спусна правила по кой въпрос каква позиция трябва да се заема. А ако главните редактори имат нужда да разберат какво мисля по даден въпрос, винаги можем да разговаряме. Те са свободни да защитават мненията си. Ако позициите ни се разминават много често, естествено, ще се разделим. Но, подчертавам, на нас не ни трябват главни редактори, които всеки ден питат какво да пишат. Това не е професионално. Нямам намерение като президент на компанията да решавам как ще изглежда първа страница", подчертава Павлов. Той смята, че при журналистите съществува автоцензура, и се надява да им внуши, че имат свобода да правят обективни и професионални медии. "Когато дават обективна информация, ще имат тотална защита." Президентът на пресгрупата признава, че с жена журналистка вкъщи от близо 25 години е напълно наясно колко чувствителни са журналистите за намеса в работата им, а и е научил много за принципите и етичния кодекс в професията от Диляна.
При издателите, които имат и друг бизнес, винаги съществуват подозрения, че могат да използват медиите си, за да получат конкурентно предимство за останалите си компании. Това беше една от причините журналистическата гилдия да настоява за закон, който да изкара на светло действителните собственици в пресата. Той влезе в сила от декември миналата година и действителните собственици се вписват в специален регистър, качен и в сайта на Министерството на културата. Любомир Павлов допуска, че има медии, чиито собственици ги използват за прокарване на бизнес или политически интереси, но гарантира, че това няма да се случи във "Вестникарска група България". "Ще развиваме нашите медии по европейските правила. Ще следваме отговорността си пред обществото и ще утвърждаваме свободата на словото", казва Павлов. Колкото до това, че може да се появят подозрения дали защитаваната принципна позиция в медиите не обслужва и интересите на собствениците, то всичко опира до доверие – далн читателят вярва на вестника, че винаги поставя на първо място обществения интерес. "Ако вестникът е обективен, има точни анализи, дава различни мнения – място за подозрения няма", изтъква издателят.
Той е убеден, че като собственик и мениджър ще има успех във вестникарството, защото моментът за покупката на компанията е точно избран – когато икономиката започва да излиза от кризата. При преструктуриране и добър мениджмънт групата ще върви нагоре като тиражи, приходи и влияние.
Всъщност Любомир Павлов не го казва съвсем директно, но е убеден, че има и мисия, заради която все се захваща с медии. Смята, че може да промени ето това: "България в мисленето си се дели на европейска и азиатска. За съжаление все още азиатската е по-голяма. А чалгата трябва да си отиде".

Стр. 82, 83

сп. Мениджър | Д-р Александър ХРИСТОВ | 05.03.2011

Те са нещо като първи срещи – разбираш дали между хората, които ще работят заедно, има привличане, блясък в очите, харизма – ядрото на всички велики комуникационни постижения

ЖОЗЕф ЛУИ ГЕЙ-ЛЮСАК, легендарен френски химик, е автор на откритието, че обемът на всеки газ се увеличава с нарастването на температурата, ако налягането не се променя. Един друг професор пък казваше, че в отношенията между хората всичко е хормони и биохимия. А Гей-Люсак, като човек изключително щастлив в семейния си живот, вероятно
прекрасно е разбирал, че неговото откритие е валидно и за отношенията между хората – колкото повече е топлината, толкова по-голям или по-значим е крайният резултат от (взаимо)действията.
Много химия има в професиите, в които междуличностните отношения са важни за постигането на определен успех. Такива са рекламата и пиарът, няма как да е иначе, все пак те са базирани на комуникация. Тази химия обаче е различна от онази, когато маркетингови мениджъри с кисели физиономии и хора от агенциите с познания и умения, близки до основата, при взаимодействието си генерират някакви безцветни соли като утайка, а всичко останало е чиста вода. Различна е и от онази, при която ентусиазмът изгаря като магнезий и на места се появяват солите на синилната киселина, наречени простичко цианиди, между впрочем също откритие на Гей-Люсак. Тук говорим за онази химия, която прави така, че хората, които работят заедно по една кампания, да си взаимодействат на личностно и професионално ниво по такъв начин, че резултатите да са задоволителни за всички.
Иначе казано, има причина за съществуването и все по-честото провеждане на така наречените срещи за химия (chemistry meetings) между компанията и рекламните или пиар агенции, които са поканени или предстои да бъдат поканени на конкурс. Тези срещи обикновено се провеждат, след като компанията е направила списък от евентуални партньори, с които да осъществи контакт, и е получила техните презентации и препоръки (credentials) и преди да реши на кои от тях да изпрати бриф. Тези срещи между клиента и агенциите осигуряват възможност и на двете страни да оценят характерите и личностната съвместимост на хората, които предполагаемо по-нататък ще работят заедно. И не по-малко важно – да сравнят вижданията си за пазара и за света въобще, отношението към бизнеса, своите познания и умения. Защото, ако специалистите в компанията и в агенцията гледат в една посока, вероятността за постигане на успех е голяма. Ако не – най-вероятно ще се изгубят някъде по пътя. То е като в личния живот -ако си интелектуалец, едва ли ще изкараш дълго време с някоя красива чалгаджийка. След провеждането на такива срещи компанията много по-лесно и адекватно може да реши кои агенции да брифира -което всъщност спестява много време и нерви и на двете страни в бъдеще. Защото работата с рекламна или с пиар агенция не прилича съвсем на аутсорсинга на други видове услуги. в областта на комуникациите е изключително важно хората, които работят заедно, да си допадат дори в личностен план. Химията в отношенията не е просто прищявка, практиката е показала, че това е важна, понякога дори критична предпоставка за успех. Един външен счетоводител може да не харесва хората в компанията, която обслужва, но това едва ли ще се отрази на отчетите и декларациите, които подготвя. в рекламата и в пиара не е точно така – когато хората се харесват, те са по-склонни да дават най-доброто от себе си, съответно да вършат по-добра работа. Тези дейности са нестандартизирани и креативни и доброто изпълнение зависи и от добрите междуличностни отношения, факт е, че много проекти са се проваляли поради личностна несъвместимост. И когато всичко е казано и направено, успешните взаимоотношения зависят от взаимното уважение и доверие. А фактът, че химията между агенцията и компанията е от голямо значение, означава, че и двете страни трябва да полагат усилия тя да се случи, и двете страни трябва да направят така, че да се харесат една друга. Това, че необходимостта от срещи за химия между клиента и агенцията е ясна, само по себе си не е достатъчно. Важно е и да се знае как да бъдат провеждани тези срещи, за да може и двете страни да извлекат максимална полза от тях. Поради това на първо място хората от компанията е добре да дискутират с колегите си от агенциите какво мислят за сектора, какви впечатления имат от комуникационните дейности на конкуренцията. А също и какви са процедурите, които използват в работата си, и как те биха помогнали да решават казусите на клиентите им. И, разбира се, дали са решавали подобни казуси. Естествено, тези срещи представляват двустранен процес на изпитване – агенцията също трябва да се постарае да събере определена информация за евентуалния си бъдещ клиент. На първо място, доколко хората в компанията са наясно със спецификите на пиара и рекламата. Макар че ако не бяха, едва ли щяха да организират срещи за химия. И все пак това е изключително важно, защото предотвратява по-нататъшни грешки и неясноти във взаимоотношенията. От типа на тези, при които хората в агенцията са абсолютно сигурни, че в маркетинговия отдел на компанията работят непрофесионалисти, защото не разбират и не приемат техните идеи.На второ място, това е възможност да представи по най-блестящияначин, в личен контакт досегашната си работа и постижения, особено ако има такива в област, близка до сферата на дейност на съответната компания. А също и да се види какви хора евентуално ще работят по нейните кампании, какви са техните възгледи и разбирания, каква е тяхната квалификация и най-важното – дали съдържат онзи изключителен, почти алхимичен елемент в себе си, наричан блясък в очите, харизма и как ли още не, който всъщност е ядрото на всички велики комуникационни постижения.
Всичко това не означава, че специалистите от компанията трябва да действат като детективи, търсейки слаби места и опитвайки се да хванат агенциите натясно с някой труден въпрос. Точно обратното, откритостта и добронамереността към всички в тези срещи е важна, защото се връща като бумеранг. Доверието и позитивното отношение са изключително важни мотивиращи фактори за агенцията, а колкото по-мотивирана е тя, толкова по-голяма е вероятността да предложи нещо, от което клиентът да е доволен и да му върши работа. А без химия в отношенията, поне когато става въпрос за пиар и реклама, това по-трудно се случва. в края на краищата каквито и формални критерии да бъдат включени при избора на агенция, поне малко магия винаги измества някаква част от логиката.
Казват, че при избора на агенция е добре да подхождаш като при избора на партньор в живота – правиш го като да е завинаги, пък каквото излезе. Безспорно и в двата случая съществуват и ще съществуват дългосрочни отношения, при които и двете страни са доволни, но ще продължаваме да срещаме и безкрайни сцени на недоверие, разминаване в приоритетите, а и изневери – които в малкия ни свят все по-трудно могат да бъдат прикрити. А в целия този спектакъл срещите за химия са като първите срещи – от тях понякога можеш да разбереш с почти абсолютна сигурност дали от взаимоотношенията ще излезе нещо или не.

Стр. 80 – 81

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА, Невена ЛЮБЕНОВА | 05.03.2011

Ако ми дадат власт, ще въведа стандарт "Стара планина" за журналистиката, казва собственичката на агенция D&D

ДИАНА ДАМЯНОВА може да претендира за титлата професионална революционерка. в началото на 90-те години беше вицепрезидент на КНСБ и се бореше да превърне синдиката в основен фактор на промяната. През 1993 г. използва опита си като говорител и създаде първата агенция за връзки с обществеността D&D. За да покаже, че пиарът е важна част от управлението на компаниите, се "командирова" и 8 години беше директор в един от големите си клиенти – "Лукойл България". Сега е съветник на генералния директор Валентин Златев и зорко го пази да не се преекспонира в медиите. Твърди, че се е оттеглила от оперативното управление на D&D – работи само по 8-9 часа на ден. Планира да остави агенцията на племенницата си, защото синът й Мартин не проявява интерес.
Живее с режисьора Джеки Стоев и продуцира филма му "Летете с Росинант" – не защото иска да влезе в нов бизнес, а заради пълната неспособност на твореца да се оправя с пари. Обича да катери планини, през април ще покори връх Калапатар в Хималаите. Любовта към високото има от баща си – планински спасител. Осъзнава я в зряла възраст, а като тийнейджърка бунтарка избира да следва история в СУ. 4 години преподава в гимназия, после работи в Националния исторически музей и прави докторат. Темата му е синдикалното движение и така се озовава в КНСБ.

- Госпожо Дамянова, за 17-18 години не можахте ли да измислите българска дума за пиар? Преводът "връзки с обществеността" изразява ли същността на вашата работа?

- Не можах да измисля. Преди 17 години току-що бях започнала кариерата си и играех карти в интернет с една американска баба. Тя много говореше и все ме питаше какво работя. Казах: "Работя пиар". Тя отговори: "Ааа… Ти си baby-sitter на големи хора!". Така че единствената дума, с която бих заменила пиара, е baby-sitter (бавачка – бел. авт.), но тя също е английска, а българските не стават.

- В предишен текст за сп. "Мениджър" казвате, че за да си пиар, трябва да обичаш този, за когото работиш, и да се опиташ да го представиш като уникален. Това изглежда много трудно за всеки клиент. Как избирате компаниите и хората, за които работите? Отхвърляте ли клиенти?

- Това е изискване да си пиар в D&D, не знам другаде дали го има. Тук сме малко семейство. И освен това аз толкова много обичам себе си, че не успявам да се принудя за пари да извърша нещо, което Диана Дамянова не иска да извърши. Да, отказвали сме. При нас идват главно в беда. Много рядко идва клиент, който иска нормален пиар. Обикновено са с най-различни агенти, много добре си пиарстват. Обаче един ден идва драмата и започват да питат "Къде? Къде? Къде да отида?". И до 4 часа са в D&D. Когато дойдат и си излеят болката, събирам целия наличен състав и казвам: "Този кой го иска?". Ако никой не го поиска, не го вземаме. Защото, когато си в състояние на тревога, ти трябва абсолютно всеотдаен човек. Трябва ти някой, който 24 от 24 часа да работи за теб, който да ти дава привързаност и разбиране. в пиара "Аз съм на работа от 8 до 5" не може да доведе до резултат. Това е моето 100-процентово убеждение. Винаги съм смятала, че пиарът не е професия, а изкуство. И като изкуство той има нужда от вдъхновение.

- Как избирате хората, които работят за вас? Какви качества търсите?

- Като изключим едното от момчетата, всичко в тази агенция е отгледано самостоятелно от дете. Вземам ги, когато нищо не могат и гледат втренчено.
Когато току-що са завършили гимназии или са първи курс студенти. Правя огромна инвестиция да ги науча да работят. Всички в агенцията разсъждават в общ тон, защото са слушали съветите и крясъците ми в продължение на години. Тук съм създала общо усещане какво се прави в определена ситуация – ако сега минете в другата стая и зададете три въпроса, ще получите до 80% еднакви отговори. От младите хора, които вземам и отглеждам, 60-70% остават в агенцията. 20-30% си правят собствен бизнес, което е напълно разбираемо. Има хора, които напускат или освобождавам, но те са пренебрежимо малко. Има и категория "командировани". Много хора даваме под наем в институциите. Стигне ли се до мен като идея за външен пиар, аз виждам, че мащабът им е толкова голям, че те не могат да се ръководят само отвън. Тогава пращам собствен човек, който остава там, докато трае договорът. в момента има поне 10 командировани на различни места, по финансови институции.

- Значи затова се говори, че Диана Дамянова командва правителството?

- Диана Дамянова има нула човека в правителството. в Министерството на културата имаме Ива Петрони. Вежди Рашидов, когато получи предложението да се яви за кандидат на ГЕРБ в Кърджали, дойде тук. Ние сме приятели от 30 години. Командировах Ива да му направи кампанията. Оттам станаха неразделни и когато той се оказа министър, заяви, че без нея не прави нито крачка.

- Имате ли златно нравило като мениджър?

- Имам едно правило, което съм си го измислила аз и което повтарям на клиентите и на служителите си. То е, че в пиара трябва да се говори истината. Само истината. Единствено истината. И то само тази част от истината, която искаш медията да чуе.

- Коя е хигиенната граница, която никога не преминавате във вашия бизнес?

- Пиарът е като адвоката. При адвоката има съдии, пред които трябва да пледира. Пиарът има цялото общество, пред което трябва да пледира. И в двете професии има доза манипулация, която да доведе до това твоят клиент да блесне в добра светлина. Ти не можеш да го направиш бял, но можеш да покажеш най-доброто от него. Тази манипулация е честна част от професията. Стига тя да се затваря в понятието истина, аз съм напълно ок.

- А черният пиар?

- Аз нямам опит в черния пиар. Черен пиар може да прави някой, който има изключително много мангизи, защото той е много скъпо удоволствие. На мене не ми е възлагано. Но смятам, че бих се справила, ако го поема. Обаче преди да стигна до черния пиар, ще пробвам всичко останало. Струва ми се, че ефектът, който се постига от черния пиар, е по-малък от този, който се постига по друг начин. С много професионално око гледах тази кампания "Гласуваш за Борисов, избираш Костов", направена с огромен ресурс. Заклевам се, с този ресурс нямаше да допусна Борисов до такава победа. Конкретно в България черният пиар не работи. Държавата е малка и хората се познават. Наскоро отказахме поръчка от типа "на ви тез пари да изцапате едни хора!", което въобще не ни е в жанра. Ние сме тежка корпоративна агенция. Ако имаш голямо производство или голяма финансова институция – ще работим.

- На журналистите понякога им се иска да убият някой пиар, защото досажда да публикуваме новина, която не интересува читателите, или така "сресва" интервюто на своя шеф или клиент, че го докарва да изглежда по-скучен и от партиен секретар. Какво прави добрият пиар, за да "продаде" клиента си в медиите?

- Това е толкова сложен въпрос, че зад него стои като отговор цяла енциклопедия. Най-голямото умение в тази професия е да успееш да направиш убедително събитие, което да влиза от само себе си в медиите – поради своята важност и смисленост. в пиара и в киното има два начина да пробиеш. Единият е да кажеш нещо ново. Другият е по нов начин. Трябва да се каже нещо ново на хората и да се каже в контекст, в който медиите преди това не са срещали. Първото, което най-много мразя, е да свалям материали от медиите. И не го правя. Който дойде и ми каже: "Там ще ме публикуват, махни го!", аз му казвам: "Ходи се хвърли в Дунава!". Не работя това! И второто ми най-омразно е: "Пиленце, котенце, ще ми го пуснеш ли това със снимката на шефа!". Значи не става! По този начин някой приятел ще ти направи някаква услуга. Но пиаровският номер е цялата тази работа да изглежда важна. Групата за АЕЦ "Белене" сега се връща от някакъв семинар, който може да бъде представен изключително безмозъчно и изключително мозъчно. Ако представиш как 10 хил. работни места се откриват, ти си влязъл във всяка българска медия. И това е част от манипулацията. От онази манипулация за мирни цели. След като си произвел новина, медиите това работят – да я отразят. Най, най, най мразя да свалям и веднага след това най, най, най мразя да моля.

- Чували ли сте, че някои пиари подкупват журналисти? Истина или митове са това?

- Аз не съм плащала на журналисти. Мисля, че в "светския регистър" има такава възможност. На мен не ми е ясно дали, ако отидеш и дадеш пари на един репортер, той ще може да ти свърши работа. Ако ти я свърши, ще я свърши пак в събитието, което си произвел. Той не може да влезе на планьорка и да каже: "Аз тука ще пиша за нещо!". Той също трябва да се аргументира.

- Журналисти са и главните редактори.

- Аз главни редактори не съм купувала, но съм чела много вестници и съм виждала неща, които няма как да влязат. И в електронни медии съм виждала неща, на които им личи от 100 хиляди метра. Дали са платени, дали са пристрастия на главния редактор или на собственика, не знам. Помня за медии, които имаха списъци – това е разрешено, това е забранено от гледна точка на рекламодателите. Аз винаги съм се опитвала да правя едно нещо – да произведа събитие. Ако събитието ми фалира, тръшкам се, плача, рева, карам се с този, който го е произвел, защото не го е направил както трябва. Хората ми са много поощрявани и много мачкани едновременно. Аз търся вината за всичките си неуспехи в себе си и я намирам. в този смисъл всички ние тук сме настроени да даваме максимална част от себе си, но не и пари. Имайте предвид, че пиарът не е много добре платен. Много рядко корпорация е в криза и може да излее някакви пари. Огромната част от клиентите плащат пари, които покриват разходите с 10-15% печалба. в този смисъл аз като пиар агенция не мога да извадя такива пари. Знам за клиенти, които в беда казват: "Дай да ходим да го купим тоя проклет вестник!". Казвам им, че не говорим за този проклет вестник. Говорим за още 14 проклети вестника. Въобще не е това подходът. Освен това знам, че всяко нещо, което опитваш да постигаш професионално с пари, след това се връща върху тебе. Те продължават да искат пари. И пак. И пак.

- Коварен въпрос – каква е оценката ви за българските медии?

- Ще кажа истината, единствено истината и само тази част от истината, която искам да кажа. Българските медии не са това, което бих искала да бъдат, но са това, което са, и ние сме длъжни да работим в тази реалност. Ако ми дадат власт, сега, в момента, ще въведа стандарт "Стара планина" за журналистиката. Трябва да има някаква граница, критерий за добро и зло, който изключително често отсъства. Понякога започва една тема да се върти и се върти, върти – става като лавина, изключително огромна, въпреки че по съществото си е малозначителна. Ако има скандал, в медиите 4 месеца можеш да си вадиш хляба с него. Честно казано, съм се впивала в такива скандали и съм си вършила работата, защото знам, че тогава е много лесно. Взаимната обвързаност на медиите и това, че влизат в балон веднага, създава друга драма. И тя е, че изключително важни неща не могат да стигнат до медията. БВП се произвежда от икономически субекти. От тях има 4-5 души, които са допуснати да дадат интервю в своите области и които са определени за достатъчно важни. Това, което в света става с най-просто прессъобщение, тук става с кандърми по 10 дни. Разхождаме журналисти насам-натам, за да им покажем достоверността на едно събитие, което е разход и за нас, и за компанията. По-интересни са скандалите. И ние, пиар агенциите, се правим на кучета, за да успеем. Да доведеш някой министър, за да се види, че строиш нещо, когато то само по себе си би трябвало да влезе в новините – например първата такава фабрика се открива на Балканския полуостров. Икономическите новини влизат най-лесно и сигурно в политически контекст.

- Добре, няма ли движение в положителна посока?

- Започна да има все пак страници, които се водят бизнес, въпреки че невинаги са точно бизнес. Но най-труднодостъпна до медията остава икономическата новина.

- Българските компании разбират ли вече, че пиарът е съществена част от управлението?

- Даже преиграват. Сега вече компании и цели институции подчиняват дейността си на пиара. Пиарът е много важна част от системата на управлението, защото често казва: "Не го правете това, ще стане много лошо!". Той може да повлияе на решения, които биха се отразили негативно. Това всъщност е смисълът на пиара – да повлияе върху вземането на неправилни решения, бидейки в органите на уиравлението. Наскоро ми попадна някаква много голяма цифра на хора, които си вадят хляба с пиар в България. Леко сме преиграли. Станали са много от нула, колкото бяхме, когато направихме агенцията и ни питаха какво работим и ние самите не знаехме. Истината е, че няма никакво значение какво си направил, ако не си казал за него. Общественото мнение, политическото влияние, социологическото одобрение се набират на базата на това, което обществото знае за тебе. Трябва речитативно някак си да съобщаваш нещата за себе си на обществото. Така че тази професия си е за уважение. Тя е нова професия, родена от информационния век. Когато информацията определя решението ти, съвсем логично е много, много време да се отделя на пиара. Малко се работи пиар в интернет. Решила съм да мисля как интернет пространството да бъде ползвано, защото има огромна аудитория, която живее в интернет и не гледа стандартните медии. в следващите няколко месеца ще си хвърля усилията натам.

- За да бъдем максимално полезни, бихте ли посъветвали читателите на "Мениджър" как да си изберат пиар компания? И кое е по-добре – собствен отдел ли да си направят, или да работят с външна агенция?

- Ако си много голям, трябва да имаш малък собствен отдел и външна агенция. Външната агенция има много важна роля, която малкият вътрешен отдел не може да ти даде – страничната гледна точка. Най-страшното на пиара в институциите е, че той прави някаква перманентна драма: "Ах! Снимката не е излязла добре!". Докато външният пиар има външната гледна точка и е по-обективен. Иначе станат ли си подчинени, пиарът и да иска да е обективен, шефът го мачка.

- Списание "Мениджър" прави мозъчна атака на тема "Образът на България по света". Какво е нужно, за да се подобри този образ?

- Синът ми, който се занимава с диджейство, наскоро имаше един английски диджей на гости. Той го посрещна на аерогарата. Първият въпрос, който задал гостът, бил: "Още ли имате конски лайна по улините?". Защото предишния път, като идвал преди 10 години, сме имали. Тогава си казах, че докато не се справим с отпечатъците на конете по улиците, работата ще бъде доста рехава.

- Нужен ли е на България кризисен пиар в момента?

- На България кризисен пиар не й е нужен. Тя трябва да се концентрира върху позитивния си пиар, защото е държава, по-красива от Швейцария. Просто е по-крадена от Швейцария. Вместо да се откраднат парите за пиар – да вземат да се влагат точно в него. Правителството има нужда от кризисен пиар, но то си има личен пиар в лицето на министър-председателя, който се справя много добре.

- Тази есен ще има президентски и местни избори. Каква кампания прогнозирате?

- Гадна. Много гадна. Такова ми е усещането от начина, по който почва. Ще бъде истински отвратителна и ще доведе до това 60% от българския народ да не гласува. Президентът си отива и не е склонен да иде да държи речи в университета, както обикновено става с българските президенти. Изборният резултат ще бъде категорично в полза на ГЕРБ или поне 80% в тяхна полза. Но ще гласува много малка част от народа.

- Да поговорим за вас. Какъв човек сте извън работата? Какво ви прави щастлива?

- Всичко над 2000 м височина. Играя бридж в интернет, с това си прекарвам вечерите. Не успявам да стана много добра, защото трябва да се самообявя за пенсионерка и да отделя 2-3 години, за да достигна най-добрите. Но играя прилично. Правя го с хъс, както всичко в живота. На тези години съм установила, че мога да се занимавам с нещо само ако ми е много интересно и виждам предизвикателство.

- Какво ви блазни още да постигнете?

- Да отида на световен шампионат по бридж. Да се кача на Калапатар. Здрава, в добро финансово състояние, с висока репутация, да предам агенцията след 6-7 години в ръцете на наследницата. После ще го ударя на живот.

D&D е агенция за проучване и връзки с обществеността. От 18 години се занимава с кризисен пиар, връзки с медии, връзки с неправителствени и правителствени организации, организира събития. Първи клиент – строителна компания "Динени & со" Последен клиент – "Росатом" Най-стар клиент – "Лукойл България" Най-зелен клиент – "Горичка" Най-артистичен клиент – Георги Стоев-Джеки

Стр. 52 – 53, 54 – 55, 56 – 57, 58