Представяме Мила Миленова, мениджър PR и реклама в МАКС

Списание "Твоят БИЗНЕС" | 24.06.2016

 

Мила е от онези усмихнати момичета, които носят заряд и откровена емоция в себе си, от които разбираш, че можеш да говориш директно и прямо с тях. Познавам я от предишната и реализация, а в последната година и в пряка работа с настоящата и позиция.

Мила Миленова е Мениджър PR и реклама на телекомуникационния оператор Макс и е член на УС на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). Преди това е била управляващ директор в All Channels | PR, афилиирана агенция на FleishmanHillard в България и част от комуникационната група FleishmanHillard

Мила има 10 години опит в сферата на корпоративните комуникации, маркетинговите комуникации, маркетинга и медиите. Била е преподавател по Маркетинг и Маркетингово планиране в УНСС от 2012 до 2014 г. Завършила е специалност Връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по Бизнес администрация – Стратегическо управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и по Маркетинг от УНСС.

Днес тя е гост в ПР рубриката.

Мила, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Да тъчеш невидимите връзки на общуването – изисква ловкост и съобразителност – харесвам това в професията ни и то ме задържа в нея. А защо я избрах – не помня. Случайност вероятно. Просто щастлива случайност:)

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Двигател на личното ми удовлетворение винаги е признанието. Това да знаеш, че усилията ти са забелязани. Най-много в живота са ме радвали поздравления от други колеги PR-и. Имам особено отношение към словото и думите, които използваме. Едно от най-хубавите неща, които можеш да правиш с думите, е да поздравиш, окуражиш някого или да благодариш.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Няма отговор на този въпрос, защото не би трябвало въобще да има такъв въпрос. От една страна, PR-ът и рекламата боравят с различен инструментариум, имат различно въздействие и роля за организациите и имат различни цели. От друга страна, когато правим цяла комуникационна кампания все по-трудно можеш да я рамкираш зад определението „рекламна“ или “PR” кампания. Говоря за работата ни общо като за „комуникации“. Такова е разбирането ми за бъдещето на професията ни – все по-комплексно, всеобхватно, 360-градусово покриване на нуждите на организациите, за които работим.

Силно показателно за тази тенденция дори у нас през последните години е, че малките силно профилирани и специализирани в един тип дейност, да кажем – PR – агенции, лека полека отпаднаха сами от пазара. Те не успяха да се адаптират към променилите се нужди на клиентите. Не успяха да предложат комплексна, цялостна комуникационна услуга. Останаха бутикови. А PR-ът не е комуникация за малки или бутикови клиенти. Той е комуникация за компаниите, които знаят каква е неговата стойност, важност, значение и как той допринася за постигането на дългосрочните цели и визията на компанията.

Има ли безплатен ПР?

- Често пъти хората, които не разбират професионално комуникациите, обясняват на други хора, които не разбират от комуникации, че PR-ът е безплатна реклама. Моето мнение е, че това е една от причините да се създаде грешна нагласа към PR-а като евтина аналогия на рекламата, което е безкрайно погрешно. Най-малкото защото двата типа комуникация имат различно предназначение, обслужват различни цели, както вече стана дума. Впрочем, това доведе през последните години до все по-голяма трудност да практикуваме професията си, защото медиите четат „безплатната реклама“ като „пропуснати ползи“ за себе си. Електронните медии, например, въпреки либерализирането на законодателството в тази посока, отказват да споменават имена на компании. Затова наскоро ние от БДВО инициирахме петиция за споменаване на търговски марки в медиите. Призовавам повече хора да я подпишат онлайн. Това има значение не само за нашата професия, а и за степента на информираност на обществото въобще за бизнеса в тази държава. Най-малкото хората трябва да знаят важни факти за компаниите в България от обща култура, но достъпът им до тази информация посредством най-лесния източник – медиите – е силно възпрепятстван от самите медии.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Имам непоносимост към лицемерие, обсъждане на неприсъстващи в разговора хора, интригантстване. Това са все неща, към които имам откровена непоносимост и нищо не може да ме накара да имам търпимост към такива прояви.

А какво не харесвам – ами много просто – не харесвам, когато хората не се разбират помежду си. Обикновено става, защото използват едни и същи думи, които значат различни неща за тях. Думите могат да бъдат много коварни.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Еднаква съм. Една и съща със себе си. Нямам много и различни амплоа. И в работата, и в личния живот проявявам едни и същи качества и допускам едни и същи грешки. А пък по-интересното е, че понякога в работата развиваш качества, които ти пречат в личния живот или обратното. Например в работата се цени да си упорит и дързък, но в личния живот обикновено се слага отрицателен знак пред тези качества.

Научих се да харесвам промяната, обаче. Тя е новата ми „религия“. Хората се страхуват от нея, но аз искрено вярвам, че тя е повече от необходима, за да се развиваш. Ако имам друго аз, то – това е. Способността да се променяш, адаптираш, развиваш.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Добрата дума и доброто отношение. Всъщност рано или късно всички разбираме, че няма значение в кой сектор работим, каква е професията ни – с каквото и да се занимаваме, всичко опира до правилното отношение.

Какво би учила още?

- Технологиите са ми много интересни. Естеството на работата ми е такова, че по-скоро ги познавам по повърхността, а не в дълбочина. Със сигурност в бъдеще бих инвестирала време и усилия в това да ги познавам по-добре и професионално.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Моят идеален ден започва в 6 ч. с тонизираща тренировка и минимум говорене и продължава в 8 ч. с пътуване към офиса и слушане на сутрешния блок на Митко Павлов. Предпочитам началото на деня да си бъде само за мен, моя тонус и без много приказки. Следователно и без много новини. Основна причина да не следя новините до влизането си в офиса, е, че не очаквам да чуя новина, която да ми харесва или да ми е интересна. Това не е упрек към медиите, разбира се. Това е само наблюдение, че електронните медии, в частност – телевизиите – рядко отразяват бизнес новини от сектора, в който работя.

За сметка на това пък Митко Павлов винаги има алтернативен набор от новини на деня, собствено мнение за тях и супер плейлиста с песни на любими мои изпълнители.

Оригинална публикация

 

Българин избран за най-добър мениджър в световна класация

 www.prinbulgaria.com I 18.08.2015г.

„Златна статуетка“ за първо място на Stevie Awards

за PR експерта Максим Бехар

Българският PR експерт Максим Бехар бе обявен за Мениджър на годината в света от престижните американски награди Stevie Awards, често определяни като „Оскарите на бизнеса“.

Той получава Златна статуетка за първото място в категория „Мениджмънт“ за „Най-добър изпълнителен директор за 2015“.

Бехар печели първото място в конкуренция с над 1800 кандидати от целия свят за тази категория.

Максим Бехар е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), както и председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария. 

В същата класация агенцията на Максим Бехар – M3 Communications Group, Inc., спечели бронзов медал в категорията „Най-добра PR агенция в Европа“, като „признание за двадесетте години изключителни постижения на компанията, високия й професионализъм, огромния брой доволни клиенти и заслугите на целия екип за развитието на PR бизнеса в България“.

„Тези отличия доказват, че България е страна, напълно конкурентна на всяка друга в света, в която бизнесът може да се прави точно и почтено, стига да имаш нагласа за това. Да правиш почтен и успешен бизнес е по-трудният път не само в България, но и навсякъде, за нас обаче той е единствено възможният и тези поредни награди са ясен знак, че с много труд и особено с много иновативност успехът винаги идва“, коментира Бехар.

„Най-добра PR агенция в Европа“ е титла, присъждана на М3 Communications Group и през 2011 г., 2010 г. и 2007 г. През 2010 г. българската PR агенция печели награда и в категория „Иновативна компания на годината“.

Международните бизнес награди се провеждат за 12-и пореден път. Това е част от глобална бизнес програма, която отличава най-добрите компании и бизнес практики в света. Разнообразието от категории дава възможност да се включат компании от различни бизнес сектори, като всеки кандидат се конкурира с компании от същия отрасъл и със сходни мащаби и брой служители. Журито от над 200 топмениджъри от цял свят избра победителите сред 3700 кандидатури от 60 страни във всички категории.

Официалното връчване на наградите ще стане на тържествена церемония в Торонто на 23 октомври тази година.

Всички резултати от тазгодишните Stevie Awards можете да видите тук:

За M3 Communications Group, Inc.:

M3 Communications Group, Inc., основана през 1994 г., предоставя широк спектър от услуги в сферата на публичните комуникации – комуникационни стратегии, връзки с медиите, управление на социални медии, уеб услуги, криейтив, медия планиране и купуване, планиране и организиране на корпоративни събития, кризисен мениджмънт, маркетингови концепции, медия мониторинг. M3 Communications Group, Inc. е партньор на най-голямата в света компания за PR Hill+Knowlton Strategies, част от WPP Group PLC.

За Stevie Awards:

Международните бизнес награди са разделени в четири програми: „Американски бизнес награди“, „Международни бизнес награди“, „Stevie Awards за жени в бизнеса“ и „Stevie Awards за обслужване на клиенти и продажби“. Отличавайки компании от всички видове и размери и хората, които стоят зад тях, наградите Stevie признават изключителните постижения на работното място в световен мащаб.

 

Оригинална публикация 

 

 

Водородните автомобили превземат магистралите

www.publicis-consultants.bg I 13.08.2015г.

През лятото на 2014 г. 38-годишната Шели Бенек, директор на компания от Лагуна Бийч, Калифорния, сменя своя седан BMW 5-та серия с водороден автомобил Hyundai Tucson.

„В един момент осъзнах, че е време да се замисля за вредните емисии и околната среда“, казва г-жа Бенек, запален триатлон състезател, за която е важно да разполага с практично спортно превозно средство, достатъчно голямо за нейните велосипеди и сърфове.

Шели Бенек е заменила BMW-то си за водородния  Tucson

  Г-жа Бенек е един от хилядите шофьори, които днес карат автомобили с водородни горивни клетки. Но след години на затруднения техният брой би могъл да се увеличи драстично, благодарение на подкрепата на правителства, автомобилни производители и изграждаща се мрежа от станции.

  Специално автомобилните производители и най-вече корейската компания Hyundai и японската Toyota, започват все по-сериозно да навлизат на пазара.
 Така например, в края на 2014 г. Toyota стартира в Япония производството на първия си масов водороден автомобил, наречен Mirai, в превод „бъдеще“. Според Крейг Скот, мениджър по авангардни технологии в Toyota САЩ, вече има списък на чакащи за след три и четири години. Toyota планира да представи колата в САЩ и Европа през 2015 г. и очаква да продаде около 3000 броя в рамките на следващите три години само в Съединените щати. Нещо повече, цените се доближават все повече до финансовите възможности на потенциалните клиенти. В САЩ цената на автомобил с водородно гориво в момента е по-малко от 60 000 $.

Традиционните предимства

 Привържениците на водорода твърдят, че в свят на ниски емисии автомобилите с горивни клетки имат предимство пред  електромобилите, защото функционират като автомобилите с дизелов или бензинов двигател. Единствената разлика е, че от ауспуха им излиза чиста вода.
„От гледна точка на представяне на пътя, ускорение и комфорт водородните коли са сравними с конвенционалните автомобили“, казва д-р Волфганг Варнеке, главен експерт по мобилността в Shell. Той често има възможност да кара тестовия автомобил Mercedes- Benz B-Class с горивна клетка, нает от Shell.

Запаленият автомобилист и учен на Shell Волфганг Варнек тества задвижвания с водород Mercedes-Benz.

 Изчислил е, че може да измине около 350 километра с едно зареждане на резервоара с водород или около 250 км, ако шофира с висока скорост по магистралата.

 Повечето автомобили с електрически батерии имат по-ограничен обхват и необходимост от по-често презареждане, което им отнема часове. От своя страна, автомобилите с водородни горивни клетки могат да изминат почти същите разстояния като колите с двигатели с вътрешно горене и в същото време се зареждат за минути. Те генерират своя собствена електроенергия чрез смесване на кислород във въздуха със сгъстен водород в резервоара на превозното средство. Но водачите на водородни коли се нуждаят от мрежа от станции за зареждане, за да бъдат практични техните коли. Някои правителства вече предприемат редица стъпки, с които подкрепят технологията.

 В Германия, например, Shell си партнира с производители на газ като френската компания Air Liquide и германската Linde, както и с производителя на немски автомобили Daimler и с петролните и газови компании Total от Франция и OMV Австрия, за да се развие мрежа от 400 водородни станции до 2023 г.

Oчакванията са Toyota да продаде около 3000 от задвижваните с водород модели Mirai в следващите 3 години в САЩ.

 Германското правителство и Европейският съюз (ЕС) също финансират част от инициативата.  Днес Shell разполага с три водородни станции в Германия, а още четири ще бъдат открити в началото на 2016 г. Станцията в Хамбург използва електричество, генерирано от вятърна енергия за производството на водород, който се съхранява на място. Електричеството, изработено от изкопаеми горива, произвежда повече емисии.

„Сътрудничеството между компаниите и финансовата подкрепа на правителствата ще бъде от съществено значение за превръщането на водорода в част от бъдещия горивен микс“, казва Оливър Бишоп, генерален мениджър „Водородни технологии“ в Shell.

 Освен това правителствата въвеждат разпоредби за засилване ефективността на двигателя и намаляване на емисиите от ауспуха. ЕС, например, очаква да намали наполовина емисиите от новите леки автомобили между 2000 г. и 2020 г.

Масовият пазар

 И все пак, може да минат много години, преди водородните автомобили да влязат в масова употреба. Prius на Toyota е пример в това отношение. От началото на 1997 г. компанията е продала над 7 милиона от хибридните автомобили. Но напредъкът не бе бърз. Десет години бяха необходими на Toyota, за да продаде първия милион хибридни коли, но от 2012 г. компанията продава по 1 милион годишно. „Това е времето, необходимо за една нова технология като водорода, за да пробие“, казва Скот от Toyota.

 Междувременно, по данни от Hyundai компанията е предоставила в Калифорния под наем около 70 автомобила Tucson, задвижвани с водород. Клиентите като г-жа Бенек плащат по 499 $ на месец, което включва безплатно гориво и поддръжка в продължение на три години. Това е приблизително два пъти стойността на същия модел, но с конвенционален двигател. Но г-жа Бенек е oще по-впечатлена: „Автомобилът е удобен, безшумен и енергичен“, казва тя. „Следващата ми кола вероятно също ще бъде задвижвана с водород.“

Автор:
Михаела Янева

Как да си изберем кмет – наръчник на потребителя

 www.capital.bg I 28.07.2015г.

Размисли на един бивш кмет и настоящ министър преди местните избори

"В България има двама души, от които зависи всичко – от кмета и от министър-председателя".  Реплика (вероятно с копнеж) на народен представител.
"Нищо не мога да направя. Работата ми е да съм виновен за всичко". Реплика на кмет след приемен ден
"Къде е кметът?" Реплика на гражданин.

Инженер или бивш стопански ръководител. По-рядко юрист, по-често бивш военен или полицай. Висок, с достопочтен корем, добре сресан, с идеален ръб на панталона и бяла риза. По-често с дискретен, по-рядко с юнашки мустак. Професионална усмивка в стил "ранния Софиянски". В административните граници на общината винаги и навсякъде е на мястото си. Еднакво уверен е на бюрото си, респектирайки общинския съвет, наблюдавайки пълненето на дупки или гушкайки първолаци на 15-ти септември. Изпускането на някоя от тези характеристики не променя субстанцията и успешно се компенсира от най-важното умение за лидера – да бъде ловец.

Това е архетип на български градоначалник от края на миналото и началото на новото хилядолетие.

И ако в годините жителите на някои населени места леко са се обърквали и по една или друга причина са си избирали нисък и плешив градоначалник, човек на изкуството или в тежки случаи са пращали в кметския кабинет да се мъчи някоя нежна душа, в последно време нещата съвсем се объркаха.

През последното десетилетие имаме както големи и здрави мъже в ролята на безпомощни градоначалници, така и нежни фурии, (блондинки?!), които въртят администрация, бюджет, строителство със замах и успех…
Очевидно полът няма значение (или ако има, не е в полза на патриархата). Очевидно е, че и мустакът няма. Виждал съм опитни мъже да "гълтат гипса" в кризисна ситуация, както и няма да забравя как дама с тегло под 50 кг. си събу токчетата, обу туристически обувки и поведе шефа на пожарната към бедствието, без да спира да строява всичко живо по телефона.

За да си успешен кмет в България, трябва да си супермен (супергърл). Изисква се такова съчетание от взаимоизключващи се качества, че притежанието им от един човек е антропологичен феномен (още по-притеснително е, ако е политически феномен). Трябва да разбираш от бюджет, от образование, от социални грижи, от отбранителна и мобилизационна подготовка, от асфалт, от бетон, от дърводобив, да си мениджър, да си политик, да може да убедиш някой министър, че си прав и че нуждата ти е безспорна. Трябва да можеш да говориш убедително на международен форум и да се разбереш с гражданин със завишена тревожност, който те е спрял на улицата. Никой не може всичко това. Затова най-важното е друго – да можеш да учиш, да знаеш какво искаш и да го искаш много, за да може да изтърпиш всичко. Трябва да можеш да не губиш мотивация дори и след незаслужена обида, да управляваш надеждата и разочарованието.

За да се ориентираме в огромното предлагане на политическия пазар, трябва да познаваме основните типове "продукти" и основните им характеристики. Чиста типология на кметовете не съществува, както не съществуват в чист вид и видовете темперамент. В повечето случаи срещаме комбинация от отделните типове – със или без доминация на един от тях.

Започваме с "класика" - има голям корем и мустаци, като и двете допринасят за авторитета му. И да не е кмет от поне 20 години, изглежда така. Говори на всички на малко име, вероятно познава лично всички в общината, дори и да е над 20 хил. души. Институциите и редът не са без значение, но по-важни са хората и отношенията между тях. Често е добър на терен и със спорна ефективност, когато трябва да защити позиции пред държавните институции. Точно по причина, че е класик, модерни технологии и модерни подходи в управлението се ползват рядко. Има доверие само на финансистката Цвета и крои планове как да я задържи на работа, дори и след като се пенсионира след 2 години.

Класикът не е лош вариант по дефиниция. Сещам се за класици, които въпреки липсата на модерен замах, лично са вадили хора от снега зимно време. Лош е под-видът на класика, наречен "заспа". Води се от двата основни принципа "не пипай да не се обърка нещо" и "не може да разчиташ на човек, с който не си изпил поне един хектолитър концентрат".

"Хиперактивният" излъчва ценна енергия като ВЕИ, непрекъснато говори по трите си телефона, дори когато говори с теб. Не може да не прави нищо, дори когато спи. Не чака хората да го поздравят, спира и прегръща гражданите по улиците. Изглежда така, сякаш освен кмет е и юрисконсулт, строителен техник, главен архитект, счетоводител. Най-много обича да дава акъл на работниците как се слагат бордюри, редят плочки, полага асфалт, как се мете, коси и т.н. Често детайлната запознатост с всички технически процеси го лишава от възможността за стратегическа визия.

"Хитрецът" знае заплатите на работниците във всяка фирма-изпълнител. Както и каква кола си е купил собственикът й и колко е спечелил от последната обществена поръчка. Затова с него "пазарлък" се прави трудно/лесно. Политиката за него се свежда до пермутациите в общинския съвет. Агресивен, работи със замах. В по-светлата си версия може да демонстрира чувствителност към болките на хората, склонен към популизъм.

"Дървеният философ" не знае колко е бюджетът на общината, нито колко струва кубик бетон, нито каква част от местните данъци са събрани до полугодието. Роден е поне за световната политика, а като компромис – за Европейската. Обяснява всяко неблагополучие с рестрикциите в Европейския съюз или липса на достатъчна солидарност след/въпреки кризата в Гърция. На приемен ден, при оплакване от разбита улица, може да преразкаже за лошата инфраструктура в южна Италия или орязаната инвестиционна програма за Испания. Въпреки своята "широка политическа култура", е опасен. Човекът копнее за "голямата политика" и приема кметската работа като временна утеха.

И стигаме до "идеалния". Преди да стигнем до това да е силен политик, голям експерт или работяга, добрият градоначалник трябва да е добър човек. Да не е "отлепил" или да се е прехвърлил в лигата на специалните. Последно е проблем не заради навирения нос, а заради загубата на чувствителност. Едва ли бихме искали да ни управлява човек, който да приема с "професионално" съчувствие всеки проблем или болка. Добрият политик, в това число и добрият кмет, трябва да може да се срамува. Дори и при максимум старание, поводи за това винаги има. Най-тежката професионална травма на политиците е загубата на чувство за срам.

Не съм сигурен кое е по-лошо – умен и ленив или посредствен, но деен градоначалник. Сигурен съм обаче, че отстояването на тъпи решения с голямо упорство е малко по-лошо от нереализацията на някоя добра идея.

Безкрайни потребителски спорове:

Нов vs. опитен

Опитният с рутина се справя със сложни ситуации. Познава администрацията, законите, министрите. Натрупал е много полезни умения, както и лоши навици. След повече време, прекарано в кметския кабинет, става все по-трудно да реагира на непознати предизвикателства. Друг риск на дългото кметуване е "срастването" с администрацията и консервативното възприятие кое може и кое не може. На някои места наричат това явление  "общинясване".

Неопитният, дори и да има визия, поне в началото няма инструментариум. По-висока е вероятността да прави грешки или да бъде непоследователен. Наред с това новото предизвикателство предполага хъс и нови идеи. Най-ценното качество на новия е, че не знае кое може и кое не може. По тази причина могат да се случат куп неща, които по принцип не могат.

Като цяло, ако харесвате вашия кандидат, не се притеснявайте от това, че е нов, нито че е понатрупал опит. Не това е най-важното.

Независим vs. обвързан

През последното десетилетие нямаме избран кмет на областен град без подкрепата на национална политическа сила. "Независимите" кметове могат и да минат за чаровен феномен, но безкрайната им маневреност не се ограничава само в смяна на политическите пристрастия, а често и във всички останали решения. Да не забравяме, че политическата принадлежност, освен вид негатив (предвид наивния копнеж да ни управляват не-политици експерти), е и дисциплиниращ фактор. Има кой да търси отговорност.

Експерт vs. Политик

Преди години един познат барман сподели:
– Ако знаеш как ме измами един… дойде, поиска една каса бира и каза, че ще я плати след малко.
– А ти защо му я даде?
– Ами имаше антураж, беше много мазен и добре облечен….абе беше някакъв голям мошеник….политик някакъв…

Все още битува митът за "лошия политик" и "добрия експерт". Поради умората от много политически разочарования, хората често копнеят не за друг политик, а за човек, който не е такъв. Благоразумен професионалист, нормален човек като всички тях (каквото и да значи това).

Хубаво е един ръководител на отговорна позиция да е експерт. В местната власт огромна полза носят познанията и опитът в икономиката, правото, както и инженерните науки. Свеждането на комплексните отговорности на висшата управленска позиция само до експертиза е недопустимо подценяване на изискванията. Добре е кметът да бъде експерт в нещо, но освен това той трябва да бъде и лидер, за да може да мотивира и показва посоката на администрацията и хората. Политиката е висше управленско умение, които съчетава уменията на мениджмънта, способността да се планира стратегически с обществената чувствителност и способност да убеждават. Слабите политици трябва да ни мотивират да търсим силни политици, а не нещо друго.

Мъж vs. Жена
Няма значение.


Добре би било да има упътване, подобно на това с опасните Е-та в хранителните продукти, което да ни помага да открием опасните характеристики и на кметовете (и не само). Такова засега няма и, убеден съм,  подобно етикетиране ще се случи трудно. Не защото в местната власт няма Е-та, а защото изследваният обект, точно като квантовия обект, се променя при всяко наблюдение. Обикновено той е това, което искаш да видиш.

Много колеги може да се засегнат или трескаво (макар и шеговито) да искат да определя кой към коя категория принадлежи. Не това е целта. Редно е да отбележа, че впечатленията ми се градят на крайно неизмерими данни и лични наблюдения, включително от времето, когато самият аз бях кмет. Ако ме питате, трудно бих казал към коя група принадлежа. И за да не предизвиквам подозрения в нездравословно фокусиране върху институцията на кмета, дължа подобен анализ и за народните представители и министрите – с единствената цел да ви предизвикам да наблюдавате, слушате и ако трябва – да питате.

 

Оригинална публикация


 

 

Спечели стипендия за магистърската програма на Saatchi&Saatchi

 www.karieri.bg I 1.07.2015г.

 

 

 

 

 

 

Рекламната агенция Saatchi&Saatchi, Университетът по финанси, бизнес и предприемачество – ВУЗФ и "Кариери" обявяват конкурс на тема "Как да направим кариера от нещата, които обичаме". Авторите на трите най-интересни и вдъхновяващи истории ще получат стипендии за обучение в магистърската програма"Реклама, иновативен маркетинг и бранд мениджмънт"на Saatchi&Saatchi и ВУЗФ, всяка от които покрива 50% от таксата за обучение. 

За да участвате в конкурса, изпратете презентация на тема "Как да направим кариера от нещата, които обичаме" на saatchi@vuzf.bg до 26 юли, 23.59 ч. Няма ограничения за формата – може да се използват текст, илюстрации, рисунки, видео, снимки и всичко друго по преценка на кандидатите. Презентацията обаче задължително трябва да включва следната информация:

- Кратко представяне – потърсете интересен и вълнуващ начин, с който да се представите. (2-3 слайда)

- Селекция и анализ на 3 любими "неща". Изберете това, което ви вдъхновява – предмет, бранд, животно, компания, място и т.н. и обяснете защо сте се спряли на този избор. (3-4 слайда)

- Комбинирайте трите неща и създайте интересна възможност за бъдещата ви кариера. Това може да бъде изцяло нов продукт/услуга или пък вече съществуващ, който да доразвиете в ролята си на маркетинг/бранд мениджър. Важно е да използвате и трите избрани от вас любими неща. (8-10 слайда)

- Подгответе кампания за популяризирането на новия продукт/услуга. Измислете му име и рекламно послание, помислете кой би го купил, изберете подходящи канали за комуникация. (5-6 слайда)

- Опишете финално идеята си в 1 слайд.

Тримата финалисти ще бъдат определени от жури в състав Детелина Смилкова,вицепрезидент ВУЗФ, Милин Джалалиев, управляващ партньор Saatchi&Saatchi и Дарина Черкезова, продуктов ръководител "Кариери".

Победителите ще бъдат уведoмени лично до 10 август 2015 г., както и на страницата на karieri.bg.

Магистърската програма "Реклама, иновативен маркетинг и бранд мениджмънт" е създадена по инициатива на рекламната компания Saatchi&Saatchi и се развива съвместно с ВУЗФ. Преподаватели са, както практици с дългогодишен опит в областта на маркетинга и комуникациите, така и доказали се академични специалисти. Целта на програмата е да комбинира теоретичните знания с практическите умения. Тя покрива целия цикъл на създаване на един продукт и неговия живот и е подходяща както за хора, които имат начални познания в областта на маркетинга и рекламата, така и за такива, които биха искали да натрупат достатъчно знания и умения, за да направят кариернa промяна.

 

Оригинална публикация

 

Executive Showcase®Коучинг за топ мениджър

EVENTS.dir.bg

Кога: 16.03.2010 -27.04.2010 г.
Къде: София
Достъп: Такса участие
Организатор: Leadership Management България

Събитието: По време на коучинга Вие ще:

 - Развиете силните си страни и ще започнете да използвате по-пълно потенциала си на лидер
 - Подобрите измеримо личната си производителност
 - Усвоите умението да се фокусирате върху Вашите High Payoff дейности
 - Развиете самоувереността си
 - Подобрите комуникациите си
 - Създадете ефективни навици за управление на времето
 - Усвоите техниките на делегиране и мотивиране на членовете на екипа Ви за повишаване на тяхната резултатност
 - Развиете умението за поставяне на СМАРТ цели и план за действие за тяхното постигане, обхващащо всички сфери на живота.

Допълнителна информация: www.lmi-bulgaria.com

Оригинална публикация