www.capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2010-04-10
Два различни като концепция и организация конкурси ще отличават най-добрите постижения в PR бранша
В момента когато пишем този текст, в офисите на PR индустрията е напечено. Стои се до късно, спори се шумно, описват се кампании и се оформят документи. Дошъл е крайният срок за подаване на заявки за участие в конкурсите за постижения в PR областта.
Да, от тази година възможностите за изява на бранша са вече две – освен "PR приз", който се организира за десета поредна година от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), награди за пръв път ще връчи и Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). По думите на двете организации конкурсите няма да бъдат в конфликт, тъй като са с различна концепция и организация.
"Като начин на мислене, критерии за оценка и избор на жури двата конкурса се различават много", коментира Деница Сачева, управител на PR агенция IntelDay Solutions и идеен двигател на конкурса на БАПРА – Bright Awards. Според нея те трябва да се разглеждат като форуми, на които се събират хора с различни интереси. "В БДВО членуват отделни PR специалисти, които имат съвсем различни проблеми и интереси от тези на хората, които са собственици или управители на PR агенции например", обяснява причината Сачева (в БАПРА могат да членуват само PR агенции).
Аня Павлова, която е председател на журито на "PR приз" и председател на асоциацията на имиджмейкърите ИМАГИНЕС, възприема появата на още един конкурс като добър сигнал за развитието на бранша. "Всяка инициатива в полза на престижа на професията трябва да се приветства", е нейното мнение.
Погледнато отвън
Едно от най-сериозните различия между двата типа награди ще е в избора на жури, което да оценява участващите проекти. В БАПРА са се спрели на изцяло чуждестранен състав от PR специалисти начело с легендарния Пол Холмс (създател на едно от най-влиятелните PR издания в света – The Holmes Report). "Стремежът към максимална обективност е една от причините да решим журито да е изцяло международно и да няма представители на PR агенции", обяснява Деница Сачева.
В БДВО са на противоположна позиция. "Аз съм адепт (последовател, привърженик – бел. ред.) на идеята, че PR-ът е локално знание и че оценката за тези постижения се дава именно от колегията вътре в държавата. Това е теренът, на който всички се състезаваме", аргументира се Аня Павлова. По думите й журито на "PR приз" ще подпише декларации за "толерантно и безпристрастно журиране". По традиция членовете му ще се излъчат от академичните среди, бизнеса и медиите.
При всички случаи за българския PR бранш ще бъде полезно да сравни перспективите, през които двата типа журиращи гледат на PR професията и критериите, които считат за важни, за да отличат най-добрите постижения. Като председател на журито на "PR приз" Аня Павлова казва, че освен за креативност и иновации ще следи за успешно реализирани проекти за борба с икономическите трудности. "Ще обръщам специално внимание на адаптивните и прагматични решения в кризата", обещава тя.
А Деница Сачева обръща внимание, че тенденцията на международните конкурси за PR постижения напоследък е да има натиск към това кампаниите да се основават на ценности, "да стимулират духовното развитие у човека, да го накарат да мисли за бъдещето, не просто да купува нещо".
Какво, ако големите не играят?
Въпреки че организаторите на юбилейното десето издание на "PR приз" твърдят, че не ги притеснява конкуренцията на Bright Awards, има твърде голяма вероятност големите и силни агенции на пазара да подминат конкурса на БДВО. Първо, защото голяма част от тях са членове на БАПРА и организатори на алтернативните награди. И второ, защото отсъствието им на "PR приз" бавно се превърна в тенденция, след като през последните две години те мълчаливо пропускат участие в него. Вина за това имат самите организатори от БДВО, тъй като всяко поредно издание на конкурса оставяше горчивия вкус на непрозрачно взети решения и впечатлението за фаворизиране на спорни проекти, особено в сферата на политическия PR. "За мен и за нашата агенция е много важно обкръжението от колеги и проекти на този конкурс, тоест хората, с които се сравняваш. Смятам, че е важно да има легитимност на компаниите и кампаниите, които участват", коментира по този повод Деница Сачева.
От една страна, отсъствието на големите е стимул за малките и новосъздадени агенции да триумфират с награди, но от друга, стойността на приза е съвсем различна, ако силните не играят.
Какъв е смисълът от конкурсите
Попитахме две PR агенции на кой от двата форума биха проверили нивото си и отговорът беше един и същ – "ще участваме и на двата конкурса". Според изпълнителния директор на PR агенция "ОТ-ДО консулт" Ради Георгиев "PR приз" е успял да се наложи като "мястото, където хората от бранша могат да се съберат и да се види кой какво прави и най-вече как го е направил", но най-впечатляващото в Bright Awards е журито, което ще оценява проектите.
Ралица Жикова, заместник изпълнителен директор на PR агенция Publicis Consultants, намира, че има смисъл агенциите да имат свои награди и също така смята, че е добра възможност да се поучат от изцяло външен поглед към работата им. "Задаването на нови стандарти и нов подход към оценяването на PR проекти от БАПРА Bright Awards ще е от полза за всички", коментира тя и добавя: "Конкурсите са добра възможност за "преглед" на PR средата. Би трябвало да поощряват добри практики и да стимулират повече творчество и търсене на по-голяма ефективност."
Ради Георгиев се съгласява: "Смисълът на конкурсите е да се провери нивото на бранша, а най-ценното при тях е мобилизацията на агенцията при подготовката."
Изхождайки от концепцията, че конкурсите винаги са били обмен на идеи и техники, организаторите на Bright Awards ще публикуват проектите на всички участници в уебсайта на конкурса след приключването му, за да споделят знанието за начина на мислене и нивото на креативност на участващите компании. Деница Сачева от IntelDay Solutions разказва, че участието на агенцията по международни конкурси винаги й е влияело като "мозъчен ритник, който те кара да измислиш нещо още по-добро". Дано двата български конкурса излъчат кампании, които заслужават това определение.
CNR Comm I 2010-04-09
Съгласно подписаните декларации членовете на журито са длъжни да спазват стриктно регламента на конкурса, да не изнасят предварително каквато и да е информация за участниците и класирането. Членовете на журито нямат право и да участват със свои проекти в конкурса. Подписването на тези и други пунктове от Декларацията дава допълнителна гаранция за обективно, независимо и справедливо журиране.
Приемането на конкурсни проекти продължава до 15 април 2010 г. Публичните защити на конкурсните проекти ще се проведат на 15 и 16 май 2010 г., а официалната церемония по награждаването на победителите ще се състои на 19 май 2010 г.
Журито пожелава успех на всеки участник в състезанието.
M3 Communications College I Наталия РУСЕНОВА I 2010-04-09
Гради Градев е новият мениджър „Публични комуникации“ в Британския съвет. Той е личност с голям журналистически опит зад гърба си – 5 години е бил водещ на ежедневното икономическо предаване „Бизнес закуска“ по БНТ. Заемал е позицията PR мениджър за България на британската компания за международно развитие Crown Agents. Член е и на Организацията на хората с висок коефициент на интелигентност Mensa, Съюза на българските журналисти и на Българското дружество за връзки с обществеността. Екипът ни беше любопитен да му зададе някои въпроси по повод настоящата му длъжност в Британския съвет. Ето какво ни разказа той:
1. Лично предизвикателство ли е за Вас новата позиция, която заемате като мениджър „Публични комуникации“ в Британския съвет?
Всяко ново начинание по същество е вид предизвикателство, но аз предпочитам да разглеждам настоящата си позиция като разкриване на нови възможности. За мен като PR специалист е много важно постоянно да разширявам практическия си опит в различни области на публичните комуникации. Британският съвет предлага отлична възможност за това, тъй като проектите, по които се работи, са изключително разнообразни и доста интересни, което смятам за особено важно. Знаете, че нещата винаги се получават много по-добре, когато конкретният проект е успял да предизвика личния ти интерес. И веднага давам един пример – Café Scientifique. Определено вече съм сред големите фенове на този проект на Британския съвет, чиято цел е да се говори за наука на достъпен език и в неформална обстановка – срещите се провеждат в кафенета, барове и ресторанти, далеч от академичните сгради.
2. С какво смятате, че работата и задачите на сегашната Ви длъжност ще се различават от тези, които сте имали на предишната като PR мениджър за България на британската компания за международно развитие Crown Agents?
Основната разлика, разбира се, е предметът на дейност на двете организации – Crown Agents работи по Програма за модернизация на българската финансова администрация, докато Британският съвет е международната организация на Обединеното кралство за създаване на образователни възможности и културни контакти. Веднага обаче бих искал да подчертая и какво е общото между тях – основна част от дейността и на двете организации е свързана със споделянето на британски знания и опит с партньори от България. Благодарение на това ми е много по-лесно да навляза в спецификата на работата.
3. Какви са Вашите очаквания от длъжността мениджър „Публични комуникации“ в Британския съвет?
За мен тази позиция, както и всяка друга, свързана с публичните комуникации, е много отговорна. Колегите, които работят по различните програми и в изпитния център, полагат много усилия да поддържат високите стандарти на работа в Британския съвет. Резултатът от това е по-голям и по-качествен достъп на българите до възможности за образователен и културен обмен. Тук публичните комуникации играят много важна роля, за да могат хората да научават за тези възможности, да се възползват от тях и по този начин да се постигне максимален ефект от усилията на всички колеги в Британския съвет.
4. Имате голям опит в телевизията като водещ на предаването „Бизнес закуска“ по БНТ, а по-късно и към „По света и у нас“. Имате ли планове да се занимавате отново с телевизия?
Телевизията, и по-точно БНТ, винаги е имала и ще има специално място в сърцето ми. От нея започна професионалната ми кариера и аз съм изключително благодарен за всичко, което съм научил там. През всичките тези вече почти 5 години, в които не работя в БНТ, продължавам да поддържам контакти с колегите там и смея да твърдя, че съм запазил отлични отношения с всички. Що се отнася до плановете ми – човек никога не бива да казва „никога“, но в момента възможността да се занимавам отново с телевизия не е на дневен ред, тъй като съм направил своя избор по отношение на професионалното си развитие и всичките ми усилия са насочени в тази посока. Още сега, само няколко дни след постъпването ми в Британския съвет, мога да кажа, че позитивната атмосфера се отразява много стимулиращо на креативността в работата ми, а знаете, че това е особено важно в нашата професия.
5. Защо решихте да се преориентирате от журналист към PR?
Може да звучи малко клиширано, но аз наистина вярвам, че бивши журналисти няма. Опитът като журналист продължава да ми помага в работата ми като PR и дори бих казал, че е бил определящ за успеха на досегашните ми начинания. Понякога съм получавал критики, че като PR твърде много „угаждам“ на журналистите, съобразявайки се например с кратките срокове за реакция и желанието винаги да предоставям възможно най-пълна и ясна информация. Но в крайна сметка, мисля, че това не са журналистически капризи. Като човек, който е бил в медиите, знам каква е технологията на работа и така мога да бъда максимално полезен на колегите.
6. Какви са Вашите прогнози за PR като професия в България?
Би било нескромно от моя страна да правя прогноза за развитието на PR като професия в България, а и не мисля, че в момента някой може да даде достоверна прогноза. По-скоро бих споделил какво смятам, че трябва да се случи в областта на публичните комуникации. Иска ми се да се ускори процесът на отсяване на качествения от некачествения PR, да се намери вярната формула за повишаване на професионалните стандарти
7. Какви са бъдещите проекти на Британския съвет в сферата на PR?
Всички проекти на Британския съвет имат своята публична част. Ще отбележа специално един от тях, който в момента и като че ли има най-пряка връзка с PR. Това е проектът „Лаборатория за слава FameLab“, чието четвърто българско издание върви в момента. Конкурсът се провежда във формат, добре познат от популярни телевизионни шоута – регистриралите се кандидати се явяват на живо или чрез видеозапис на първоначален кастинг в един от трите града – Варна, Пловдив и София. Всеки участник трябва да подготви триминутно научно достоверно, атрактивно и разбираемо поднесено представяне по научна тема, като то може да включва песен, танц, поезия, изображения и др. Темите трябва да са от природоматематическите и инженерните науки, но могат да разясняват както фундаментални понятия, така и съвременни научни открития. Преминалите първи кръг участват в двудневен Майсторски клас с британски и български преподаватели, след което се явяват на националния финал, а победителят ще представи страната ни на големия финал в Челтнъм, Великобритания.



