сп. Sign Cafe | 08.02.2012

И практици, и изследователи са категорични, че PR бизнесът е изключително локализиран и, въпреки че развитието му се влияе от общи тенденции в глобален мащаб, на локално ниво процесите протичат доста по-специфично. Какви са прогнозите, свързани с родния PR бизнес, е основният въпрос, за чийто отговор потърсихме помощта на някои от най-известните български PR практици. Принципът, по който подбрахме участниците, е прост – оставихме на тях да се изберат един-друг. Всеки запитан трябваше сам да посочи името на български експерт, прогнозата на който би искал да научи. За начало на тази своеобразна верига от прогнози избрахме председателя на БДВО – д-р Александър Христов.

Като че ли се случи някакъв вид леко "заблатяване" в PR-a в страната ни през миналата година. От една страна, поради различни причини, като че ли вършехме повече работа за същите пари или също толкова работа за по-малко пари. От друга страна, заради концентрацията на медийния пазар в страната, стана по-трудно да работим с медиите и да получаваме публичност. Ще запомня 2011 година и с липсата на разточителство в PR бранша, което всъщност е доста здравословно. А също и с политическите кампании, които вероятно за първи път в историята ни бяха сравнително кротки и цивилизовани. Случиха се и някои позитивни промени в бранша, имаше повече диалог между специалистите в бранша и между тях и работодателите и клиентите.
Що се отнася до това, дали са се сбъднали и в каква степен прогнозите за 2011-та, искам да започна с уговорката, че имам неприятната, но донякъде комфортна склонност да забравям прогнозите малко след като съм ги прочел. Може би защото прогнозите приличат донякъде на хороскопите – в средата има предпоставки нещо да се случи, но за да се реализира, трябва да си го изработим. И все пак: ако някой е бил предвидил, че бюджетите, инвестирани в PR, ще растат, това не се случи. Имам спомен, че се говореше за бурно развитие на комуникациите в социалните мрежи – тази прогноза също все още не се е сбъднала. Причините за това според мен са свързани основно с все още съществуващия традиционализъм в общуването с публиките и с факта, че трябва да продължаваме да показваме ползите от това, пренастройването явно не става толкова лесно, колкото ни се иска.
И все пак, ако се налага да дам мои прогнози за следващата година, то бих казал, че процесите на диалог вътре в PR професията ще продължат и надявам се да бъдат още по-активни и ползотворни, лично аз ще положа усилия в тази посока. Смятам също така, че в PR агенциите и тази година ще работим повече по проекти, отколкото за цялостно обслужване. Компаниите и тази година ще продължат да залагат на сигурното в комуникациите и отново няма да видим разточителство. Предполагам, че ще има раздвижване при модните марки, при технологиите, а силно иновативните PR проекти като цяло ще се отличават още повече на фона на общото, бих казал, относително спокойствие. Силно се надявам, че изразът "той само си прави PR" ще изчезне.
А сега да забравим всичко това и да се захващаме за работа
***
Деница Сачева Изпълнителен директор, IntelDay Solutions
Категорично, това, с което ще запомня отминалата година, е че работихме два пъти повече за два пъти по-малко пари. С това, че най-много пари имаше в проектите на държавната администрация, но проектите там бяха най-скучни и най-непрофесионални, а най-интересните и смислени проекти трябваше да правим pro bono. В корпоративния свят натискът за доказателства и ефективност върху нас като PR-и стана изключително голям. В частен план, 2011 година е годината, в която Интелдей стана на 10 години. И започнахме нов етап в корпоративното си развитие.
За мен най-голямото разминаване между очаквания и реалност, свързано с миналата година, беше несбъдналата се надежда, че изборите ще раздвижат PR пазара. Защо? Защото политиците погрешно смятат, че политическият PR е да плащаш директно в медиите на каса или под маса, а медиите от години разглеждат политиците като касички и изместват политическите PR-и, които според тях само им пречат на пътя на парите.
Другата прогноза, която не се сбъдна, беше, че парите от публичния сектор ще компенсират намаляването на корпоративните инвестиции в PR. Защо? Защото държавната администрация очаква от нас папки, химикалки и транспаранти с лога, а ние предлагаме идеи и стратегии за решаване на проблеми, за популяризиране на проекти. Разминаваме се още в началото на пътя.
Смятам обаче, че непредвидимостта на 2012 година ще ни направи още по-изобретателни в идеите и концепциите. Мисля, че ролята на стратегическите комуникации ще продължи да нараства. Секторите, в които ще продължи да има хляб за PR-итe са държавната администрация, финансовите услуги, храни и напитки, фармация, ИТ. Надявам се да направим добри пробиви на Балканите и на европейско ниво – не само с награди, но и с реални бизнес ангажименти. Очаквам през 2012 година да се проведат три важни дебата в българската PR общност – как да работим с държавата, как да работим с медиите и как да се саморегулираме.
***
Томислав Цолов Управляващ директор, APRA Porter Novelli
Аз ще запомня 2011 година с многото PR и корпоративни награди, които екипът на APRA PN спечели. Ще я запомня с някои много успешни интегрирани кампании, с изборите 2 в 1 както и с феномена "комуникиране на революция чрез социалните мрежи".
Най-голямото разминаване между прогнози и реалност през предишната година беше прогнозата за залеза на печатните медии и по-специално на вестниците. Напротив, появиха се нови вестници и продължават да се появяват и през 2012.
Като се замисля за това, което ни предстои оттук нататък, бих искал да се въздържа от думата "прогнози". Не ме бива много в прогностиката, така че ще напиша няколко простички пожелания: Много повече интегрирани кампании, по-ясно надмощие на PR инструментариума над конвенционалните рекламни методи. Значими социални медии. Силна и влиятелна БАПРА.
***
Любомир Аламанов Управляващ директор, APRA Porter Novelli
Ще запомня изминалата година с три основни неща, свързани с PR.
Първото е многото работа. Спечелихме нови клиенти, запазихме старите, всички те искаха все повече и повече разнообразна работа от нас. Прекрасно!
Второто е възходът на социалните мрежи и загубата на монопола върху информацията от страна на традиционните медии. Които не го осъзнаха навреме, загубиха.
Третото е стартът на стажантската ни програма APRA PN Academy, която продължава и тази година. През офиса ни минаха много групи с прекрасни млади хора, с много от тях продължаваме да поддържаме близка връзка.
Ако трябва да се върна на въпроса, дали и каква степен от прогнозите за миналата година се сбъднаха, тук си спомням за предположенията за свиване на пазара, за бягство на клиентите и т.н. Нищо от това не се случи. Всички, които работехме денонощно, за да формираме нови комуникационни инструменти и така да дадем на клиентите най-добрите услуги, бележим само ръст. Именно този факт ми дава основание да мисля с оптимизъм и за новата година. Клиентите все повече разбират силата на PR инструментите и възлагат на пазара все повече проекти. Така че, прогнозирам силно развитие.
***
Д-р Галин Бородинов Собственик и управител, PR Point
Това, с което ще запомня изминалата 2011-та определено са наградите за PR Point – специалната Golden World Award на IPRA за кампания от Централна и Източна Европа, както и с наградата в конкурса BAPRA Bright Awards в категорията "Кампания на годината". Освен това, 2011-та бе година на избори и затова като едно от емблематичните неща, свързани с нея, бих отбелязал и опитите по време на президентската предизборна кампания да се достигнат лидерите на мнение в онлайн общностите – лично, по електронна поща или в социалните мрежи.
Въпреки това, що се отнася до изминалата година, трябва да си признаем, че крайните прогнози за развитието на пазара, както песимистичните, така и прекалено оптимистичните, не се осъществиха. Клиентите продължават да инвестират в PR, но са със завишени изисквания към ефективността на комуникационните си дейности.
Моите лични очаквания през 2012 г. са свързани с провокация към креативността на PR-специалистите. Работата им ще е по-съзидателна, в следствие на което положителната тенденция в развитието на PR бизнеса ще се запази. Ще нараства важността на мобилните приложения, наред с увеличаване на дела на смартфоните и потреблението на мобилен интернет в страната.
***
Ралица Жикова Заместник изпълнителен директор, Публисис Кънсалтънтс МАРК
През 2011-та на ход беше всичко с етикет "диджитал", но само добре обмислените инициативи дадоха резултати. Може да звучи изненадващо, но доскоро имаше компании, които не смееха да навлязат в социалните мрежи, било заради глобални ограничения, или заради вродена консервативност. Хубаво е, че през 2011 г. все поВече от тях осъзнаха ролята на онлайн каналите и онлайн общностите, опитват се да разчупят каноните на традиционната комуникация и да общуват директно с потребителите. Най-смелите и най-бързите спечелиха най-много от това.
Печеливши бяха смелите идеи и въвличането на потребителите в директна комуникация с марката.
Появиха се първите открити реакции срещу "недобронамерено" използване на социалните мрежи. Това би трябвало да направи компаниите и съветниците им по-отговорни в комуникацията.
Съдържанието все повече "преля" от социалните мрежи в традиционните медии.
Скъпите събития станаха по-рядко използван и по-малко ефективен инструмент в кампаниите.
Онлайн "активистите" бяха водещите лидери на мнение, а традиционните "знаменитости" отстъпиха по значимост.
Това, за което специалистите не се оказаха прави през 2011-та е, че традиционните медии ще загубят влиянието си. Това се случи за определени целеви групи, които се ориентираха изцяло към онлайн канали. Но за определени целеви групи "традиционните" медии ще продължат да са основен канал за информация.
Ако трябва да се включа със собствена прогноза за развитието на бизнеса през новата година, бих казала, че ще се търсят нови по-ефективни форми на онлайн присъствие на марки и компании, защото ще трябва да се справим с "умората" на определени групи от онлайн маркетингово "облъчване". Кампаниите ще бъдат все no-фрагментирани – ще Вървим към Все по-целенасочено общуване с отделни по-малки общности, отколкото да правим мащабни национални събития и кампании. Новото и необичайното ще движат нещата напред.
Клиентите ще продължат да търсят начин да оптимизират разходите си, но не очаквам като цяло обемът на PR пазара да се промени значително. Вероятно ще има известен спад В обемите заради по-ниски бюджети за събития и външни разходи, но той може да бъде компенсиран от бюджети за добре обмислени инициативи, които ще заслужават финансирането си.

Стр. 82,83,84

Списание SignCafe I 11.02.2012

Най-новият, първи за 2012-та година, брой на единственото специализирано печатно издание за маркетинг, PR и реклама – сп. SIGNCAFE, е посветен на музиката в рекламата. Екипът на списанието потърси мнението на брандове и артисти и събра примери за успешни музикални партньорства.

В Marketing секцията може да откриете интересни и полезни материали за музиката като двигател на емоции и креативни идеи; за историята на най-паметните рекламни „саундтраци“; за авторските и сродните права в музиката и в рекламата. Тематично, списанието „запява“ заедно с група Д2 – ексклузивното интервю с Александър Обретенов и Димитър Кърнев, посветено на предизвикателствата пред българската музика и партньорствата с брандове, ще видите само в първи брой на SIGNCAFE за 2012г.
В раздела, посветен на PR, е представена подробна селекция от тенденции и прогнози, свързани с развитието на бранша през 2012-та година в световен мащаб. Към нея са прибавени и предположенията на някои от най-известните български PR експерти, като думата е дадена на Александър Христов, Томислав Цолов, Любо Аламанов, Деница Сачева, Галин Бородинов и Ралица Жикова. В допълнение към всичко в PR, което ни предстои в Годината на дракона, е добавено и най-интересното от PR категориите на световните форуми Clio Awards 2011 и Eurobest 2011.
В Advertising секцията още може да намерите и специалната селекция от наградените рекламни кампании на Eurobest 2011, както и интервю с най-голямата компания за 3D продукция в Австрия – Friendly Firе.
Вярно на читателите си ще остане списанието и през новата година, като ще запази тенденцията: най-лесен и бърз достъп до него да имат абонатите на изданието, които получават всеки нов брой със специална безплатна доставка, директно до офиса си!

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 05.11.2011

Кои бяха клишетата и PR гафовете по време на изминалите избори

"Градим България." "Създаваме по-добро бъдеще." "Силен президент за достойна България." Призрачно кухите слогани от изминалите избори още ни преследват. Лепкави са и дълго кънтят в тъпанчетата ни. Не предполагат избор, защото нищо не казват.
А комуникацията в политиката е почти толкова важна, колкото самата политика. Тя би следвало да облича в образи и послания идеите, да дава плътност на обещанията, да проследява изпълнението на ангажиментите и да обяснява действията на политиците. Добрата комуникация увлича и вдъхновява (спомнете си Обама), лошата (мислете за избори 2011) увеличава броя на песимистите.
Попитахме няколко специалисти в PR бранша (такива, които работят по политически кампании, и хора, които избягват да го правят) какви бяха слабостите по време на кампанията от гледната точка на политическия маркетинг, кои уроци не бяха научени от предишни избори и кои грешки се повториха. Равносметката, независимо какви са резултатите от вота, е, че съдържанието липсваше. А то би трябвало да е нещото, което в крайна сметка мотивира хората да отидат до урните.

Къде отидоха истинските послания

"Тази кампания беше вяла, без идеи и каузи. Липсваха програми, които да се обсъждат, и избирателите бяха лишени от правото си да вземат информирано решение", категорична е Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication.
За PR експертите публичните дебати между кандидатите и личните срещи с избирателите имат най-голяма тежест в кампанията. Според тях фактът, че в тях отсъстваха сблъсък на идеи и енергия, е един от най-сериозните недостатъци. Управляващият мениджър на V+O Communication България Светлана Савова задава поредица от риторични въпроси: "Имаше ли въобще спор и с каква дълбочина? Спор ли е, ако се повтарят едни и същи послания, които дори понякога стоят странно в устата на говорещите?"
А когато отсъстват качествен разговор и послания, хората избират свой представител по косвен признак – лична симпатия, за или против Бойко Борисов и т.н. "Ако попитате редовия избирател с какви идеи дойдоха на власт избраните кметове и президентската двойка, дълбоко се съмнявам, че ще получите конкретни отговори", коментира управляващият директор на IntelDay Solutions Деница Сачева. Според нея е погрешно схващането цялата политика да се насочва към малкото – една дупка, едно куче, една детска градина, едно дърво, един човек. "Едното е работа на всеки един от нас – наш ангажимент. На политиците работата им е цялото", убедена е Сачева.
Тя дава пример със столицата, тъй като работеше за кандидата за кмет на "Синята коалиция" Прошко Прошков. "Дебатите за София отново бяха забити в дупките и кучетата. А кметът на София управлява град, в който се движат 2 милиона души и почти 2 млрд. лева. Ако кметът на София не говори визионерски, ако няма политика в главата си, ако не говорим за това как управлява парите на града – дупки и кучета ще има още 100 години", отсича Сачева. Според нея иначе избираме не политици, а хора, които заемат длъжности.
Управляващият директор на Intel Day Solution насочва вниманието и към друг проблем, който опорочи смисъла на самата кампания – платените медии. В този период те са не просто трибуна за посланията на политиците, а имат пряко влияние върху решенията, които хората вземат. Затова медиите би трябвало да са отговорни и да не публикуват PR съобщения, маскирани като журналистически текстове. Всъщност бяхме свидетели тъкмо на това. "Платените медии бяха най-големият кошмар на тези избори", коментира Деница Сачева. Тя е категорична, че редакционното съдържание не трябва да се продава, а само рекламата.

Върволица от клишета

Скуката и посредствеността в комуникацията си проличаха най-добре при подбора на думите – от слоганите и лозунгите в предизборните клипове до езика, с който си служеха кандидатите по време на медийните си изяви. Попитахме PR експертите кои от клишетата, които чухме, дотолкова са се изтъркали от употреба, че вече ама-съвсем-нищо не казват на избирателите и можем да ги съберем в своеобразен речник на политическото празнословие. И те изброяват: "ние сме алтернативата за по-добро бъдеще", "нуждаем се от промяна", "работим в условията на прозрачност", "нулева толерантност към корупцията", "европейска столица" и "евроатлантически партньори" и т.н. Светлана Савова от V+O Communication България обръща внимание, че някои от тези фрази биха могли и да имат значение, но когато в тях няма съдържание, няма аргументи, няма отговор на въпросите как и защо, те просто звучат като "да живее международното положение".
Върволицата от клишета всъщност издаде, че предизборната кампания не се опита да мотивира хората да отидат до урните, не им предложи истински избор. Неслучайно почти никой от политиците не се опита да адресира в изказванията си нямото мнозинство от активни и мислещи хора, които не гласуват, защото не вярват нито в автентичността на лидерите, нито във възможността за промяна. "Впечатлението ми е, че националните кампании се правеха за хората, които вече са решили за кого да гласуват – сякаш бяха създадени по-скоро да "мобилизират електората", отколкото да привлекат нови хора към каузата", коментира Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на Publicis Consultants.
А Деница Сачева, която е натрупала доста опит в политически кампании, признава, че негласуващите са група, от която политиците странят. Причините, разбира се, се крият в това, че това са хората, чието привличане изисква систематични усилия, сериозно изследване и картографиране. Освен това по думите й пропастите между поколенията в момента са толкова големи, че да измислиш едно политическо послание, което да е валидно за всички, е невъзможно. "Младите имат нужда от свобода, по-старите – от сигурност", дава пример тя.
И все пак, ако имаше опит да се адресират онези, които не мислят в традиционната опозиция ляво-дясно, то това се случи в кампаниите на Меглена Кунева и Светльо Витков. Но докато образът на последния провокира непукистите, бунтарите и тези с цинично отношение към политиката и живота като цяло, то Кунева се заигра в комуникацията си с онзи тип избиратели, които възприемат промяната и като лична отговорност. "Тя положи основите на една по-различна кампания и се надявам примерът й да зарази и други политици", коментира Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication.

PR експертите са единодушни, че в комуникационно отношение това беше една от най-слабите кампании. Не че българската политика има сериозни постижения в областта на политическия маркетинг, но като че ли след тези скучни избори стана ясно, че експлоатацията на гнева на хората не е устойчива платформа. И по пътя към следващата кампания различните кандидати ще са тези, които ще вдъхновяват, вместо да ни карат да избираме между голямото и малкото зло.

КОЙ БЕШЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ PR ГАФ НА ИЗБОРИТЕ?

Светлана Савова, управляващ директор на V+O Communication: "Че Росен Плевнелиев ще топли нечий стол за 5 години. Изказването на Сергей Станишев, че се чувства победител. След подобни изказвания минава доста дълго време в изясняване какво точно "е искал да каже авторът". Но остава резултатът: в първия случай – политическа арогантност, във втория – проява на лош вкус."
***
Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication: "Липсата на истински дебат за градовете и за президентския пост. Такъв просто не се състоя. И мисля, че е време изборният закон да се преразгледа по отношение на медиите, които сега на практика са лишени от това да представят обективно кампанията, освен чрез платени публикации и реклами. Мнението на журналистите отсъстваше."
***
Деница Сачева, управител на IntelDay Solutions: "Изказването на Цветан Цветанов за подкупа на Плевнелиев. От гледна точка на политическата комуникация това беше поведение на човек, който е отритнат, който се е разсърдил, че не е получил поста, който е очаквал. Много малко хора смятат, че изказването му е било случайно. Повечето смятат, това беше несръчно отмъщение като политическа реакция. Това изказване показа, че в ГЕРБ нещата не са единни. Всъщност те никъде не са – просто само в Синята коалиция най-много си го показваха."
***
Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на Publicis Consultants: "Изненадващо беше, че държавните медии не дадоха свободен достъп на всички кандидати – или поне хората останаха с такова впечатление. Поведението на спечелилите и изгубилите изборите на заключителните пресконференции беше на границата, ако не и отвъд добрия вкус."

Стр. 34

в. Капитал | Огнян ГЕОРГИЕВ, Зорница СТОИЛОВА | 03.09.2011

Държавата се превръща в един от най-големите играчи на свиващия се рекламен пазар. Ефектите и рисковете от това не са за пренебрегване
Десет милиона лева. Толкова е дала държавата миналата година за кино. Срещу тези пари е получила 11 пълнометражни, 1 анимационен, 14 документални и 13 кратки филма, както и два телевизионни сериала. А сега, внимание. С точно толкова пари – десет милиона – разполага и Министерството на регионалното развитие, за да прави аудио-визуални материали по своята европейска програма. И това е само едно от перата в една от многото такива програми. Нищо чудно, че различни кандидати се избиват пред вратите на ведомствата, за да се доберат до част от тези пари.
На един свиващ се рекламен пазар държавата разполага с ресурс, който е все по-видим. Според агенцията за маркетингови изследвания Be Media Consultant (преди TNS/TV Plan) за 2009 г. общините и държавните ведомства общо са раздали на пазара малко над 4 млн. лева. През 2010 г. тази сума вече е 6.5 млн. лева, а само за първите шест месеца на 2011 г. (и преди пика на изборите) – 5.7 млн. лева. Трябва да се има предвид обаче, че Be Media Consultant изчислява сумите на базата на официалните тарифи, обявени от медиите. Тоест мониторингът им не включва отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите, както и бартерните договори.
Числото обаче със сигурност е доста по-голямо. В него не влизат закупуване на програмно време от електронни медии, което по закон държавните ведомства могат да правят директно и интернет рекламата, която е най-бързо растящият сегмент. Само в последната покана на едно от министерствата към националните телевизии например, общата сума е била около милион.
На фона на останалите големи играчи това не е толкова впечатляващо – най-големият рекламодател Nestle например има рекламен бюджет над 40 млн. лева. Нито е лошо, че държавните разходи покриват частично свиването на един пазар, на който много малки медии са обречени на смърт. Има обаче две причини растящият държавен дял от рекламния пазар да предизвиква внимание и размисъл.
Първо, държавата във всичките й видове администрация е вече вторият по големина рекламодател в печатни медии. Този сектор от медийния пазар е силно зависим от държавното финансиране и ще става все по-зависим. В телевизия и радио държавните и общински пари са далеч по-назад от частните, но директното закупуване на време там прави класацията изкривена. Въпреки това на телевизионния пазар, към който се насочва по-голямата част от рекламните бюджети, влиянието на един рекламодател все още е пренебрежимо – доказателство за това е, че само една от телевизиите е приела горната оферта. Печатните медии не разполагат с този лукс, а взаимовръзката журналисти – чиновници винаги е предупредителен флаг за пресата.
Второ, за разлика от частните компании държавните институции са много по-задължени пред данъкоплатците, чиито пари харчат, да използват методи, които са резултатни и прозрачни. Както практиката сочи за много други области, това далеч не е така. Ако парите за реклама не са просто вид субсидия за медии и рекламни агенции, то е важно каква ефективност и резултати постигат те.

По пътя на парите

За да проверим горните две твърдения, нека проследим най-прозрачната част от държавното финансиране – евросредствата. Те са полезен инструмент, защото за разлика от голяма част от държавните пари се харчат по ясни правила и регламенти, които позволяват публично одитиране. Също така не е маловажно, че те са най-големият свободен ресурс, с който България разполага, за да инвестира – сега и в следващите години.
Числата сочат, че общините и ведомствата започват да харчат все повече за информиране и реклама, колкото по-навътре влизаме в програмния период 2007 – 2014 г. Обяснението за това е просто. Европейските програми бележат все повече усвояемост и ръст на договаряне, а във всяка програма и всеки проект има заложени пари за популяризиране – от билбордите, които ви оповестяват кой път по коя програма е ремонтиран, до телевизионните клипове, които призовават фермерите да получат плащания. В отделните проекти те са до 10%, а в програмите са фиксирани още в началото (виж графиката). Общо бюджетът по това перо за седемте години е 165 млн. лева, а досега изплатени са над 15 млн. За сравнение: за периода 2007-2009 г. са били платени малко над 3 млн. лева. Тенденцията се засилва: за първите шест месеца на тази година повечето министерства и общини вече са похарчили повече, отколкото за цялата минала година.
Тази инжекция съвпада с най-тежката криза на рекламния пазар досега. От 2008 г. насам пазарът се е свил с около 35% по официални данни, а заради отстъпките и бонусите реалният спад със сигурност надхвърля 40%. "Публичните средства определено дават глътка въздух на всички по трасето – от рекламните агенции до медиите, казва Десислава Олованова, управител на рекламна агенция Reformа, която участва в поръчка за рекламна кампания за стимулиране на вътрешния туризъм. Те могат да бъдат буфер за преминаването през кризата." Мартин Батков, собственик на рекламна агенция Grain Advertising (която работи по информационна кампания на Министерството на земеделието и храните) и член на съвета на директорите на "Стандарт нюз", посочва, че този вид финансиране е особено полезно за вестниците, тъй като "пресрекламата е особено пренебрегната в тази криза, а телевизиите изискват от рекламодателите си да влагат около 80% от бюджетите си при тях."

Първата и четвъртата

Изливането на този ресурс на един свиващ се пазар, разбира се, не е само по себе си отрицателно явление. То има за цел да популяризира програми и мерки, от които хората могат да се възползват, да допринесе за по-доброто познаване на еврофондове те и така – за по-качественото им усвояване. Медиите са един от естествените канали, по който тези процеси да текат. Докато много агенции и някои медии се учат да играят на този пазар ("Икономедиа" АД, издател на "Капитал" и "Дневник", участва и печели няколко поръчки), това дори би помогнало за осветляването на тежките проблеми с обществените поръчки, които при рекламните проекти са същите, както с всички останали – нагласени конкурси, изключващи и ограничаващи условия, бавене на пари. Държавният ресурс обаче винаги води след себе си рискове.
Първият такъв риск, разбира се, е от изкривяване на медийната среда. Там, където правителството е най-големият рекламодател, както е например в съседни държави като Македония, то използва това финансиране, за да държи в подчинение медиите, казва неправителствената организация IREX в свои доклади. Този процес ескалира в последните години.
В България за подобна пълна зависимост е трудно да се говори, но отношенията медии – държава винаги се движат по тънката линия между обективността и зависимостта и в местната среда тази линия често бива пресичана. Лесно е да си представим как даването на пари от страна на някое ведомство може да предизвика отплата под формата на по-безкритично отразяване. "Политическият маркетинг с европейски пари е тежко нарушение и се санкционира сериозно", казва Томислав Дончев, министър на еврофондове те. Той посочва, че всяка програма има механизми за отчитане като преглед на публикациите и видеоматериалите.
Нищо не пречи обаче на един свит пазар голям рекламодател да изиска от медията подобно отразяване като "бонус пакет", който не влиза в официалните договорки. Венелина Гочева, вицепрезидент на издателския борд на "Медийна група България" (издател на "24 часа" и "Дневен Труд"), отрича в техните издания да има такива публикации, но допълва, че е забелязвала в конкурентни издания "PR публикации, които придружават обявите за търгове и обществени поръчки на една или друга държавна структура, което очевидно е част от пакети, които не предлагаме при нас". Мартин Батков пък смята, че медиите са научили политиците да се показват и да изземват говоренето по дадени теми, затова министрите се преекспонират на страниците на вестниците и от телевизионния екран.
На местно ниво нещата са дори по-драматични. Според Весела Вацева, изпълнителен директор на Българската асоциация на регионалните медии, приходите от европейски програми или от реклама на общините варират от 30 до 50% от общите приходи от реклама на местните медии. "Общините разпределят рекламните си бюджети по симпатия, казва Вацева. Ако вестникът напише критичен текст, му се спират парите. Няма методика, по която се разпределят тези средства, която да включва обективни показатели като тираж и аудитория на медията."
Висш държавен чиновник констатира с удивление пред "Капитал", че "за 200 лева един регионален журналист ще напише каквото му кажеш". Доколко това е полезно за общината или за медията, се видя, когато започнаха финансовите корекции по сбъркани обществени поръчки на общини.

Да харчим, да харчим, да харчим

Вторият съществен проблем от харчовете на държавата на рекламния пазар е доколко ефективно се дават тези пари. Предвид практиките на обществените поръчки, които далеч не са образец на чистота (виж карето), и чиновническите хрумвания, които могат да докарат до сълзи всеки нормален маркетинг директор (виж текста), досегашната присъда за ефективност няма как да е положителна.
Всъщност проучване на общественото мнение от "Алфа рисърч" в края на миналата година дава ясен отговор. Едва 13% от хората смятат, че са информирани за еврофондове те – същото ниво, каквото и в края на 2008 г. Разбира се, това е следствие и от ниското ниво на интерес към темата (едва 9% изобщо проявяват такъв), но не говори добре и за проведените кампании и похарчените дотук 15 млн. лева. Между 70 и 80% от хората не са виждали или не си спомнят каквато и да било реклама на кампания. Ако една частна компания получи такива резултати след три години на усилия и харчене на пари, повечето ангажирани с тези задачи сигурно ще загубят работата си.
Причината е в начина, по който администрацията подхожда към тази си задача. "То е изключително добре измислено като механизъм, но при изпълнението така се формализира, че можe да изгуби смисъла си, казва Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на PR агенция Publicis Consultants, която работи по няколко малки поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "Всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е бил писан от консултанти и е бил одобрен от Брюксел преди няколко години. От 2007, когато е писан този план, до 2011 г., когато се изпълнява, пазарът силно се е променил, реалностите са други, но никой няма времето и желанието да осъвременява медийните планове или механиката на кампаниите." Дори рекламните и PR агенциите да препоръчват смяна на някои от каналите или компонентите, за да е адекватна кампанията на времето си, администрацията предпочита да не я приема, защото системата не е гъвкава, констатира Жикова.
Калпаво или консервативно зададени условия водят до слаби резултати, казват спечелилите. "Уродливото задание води до уродливи резултати. Рекламните кампании само привидно се правят от рекламните агенции, параметрите на кампанията са предварително зададени от администрацията", твърди Десислава Олованова от агенция Reforma.
От другата страна – в министерствата, също има хора, които са недоволни. Таня Христова, шеф на кабинета на министъра по еврофондове те например иска да види повече външни експерти в създаването на заданията, защото "няма как да имаме капацитет за всичко". Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие, казва, че повечето пари по нейната програма не са похарчени и не вижда защо трябва да ги харчи, ако няма да допринесат стойност. "Какво смислено да покажем в един клип? Нашите бенефициенти са общини, за тях няма смисъл да правим такива", коментира тя по отношение на споменатите вече 10 млн. лева. Тя мисли вместо това да прехвърли част от парите към подготовката на други проекти. Не навсякъде са на това мнение – в земеделското министерство например царува философията, че парите трябва да бъдат изхарчени, за да не бъдат загубени (виж текста).
Факт е, че в плановете, по които се харчат парите на министерствата, са заложени повече количествени, отколкото качествени измерители – броят публикации, клипове и дори химикалки е по-важен от съдържанието. Това води до безумни последствия: тъй като има изискване за пълно изписване на името на дадена програма в публикации по темата, нищо не пречи в отчета да влязат и негативни статии, изписали цялото название. Или като анимационния клип за "Зелена България", спонсориран от министерството на околната среда, за който не е ясно нито към кого е насочен, нито какво рекламира. Самият факт, че този клип е минал през цялата система на проектно задание и одобряването му, говори за големи пробойни. "Никой не смее да мери ефективност", ядосва се Таня Христова. Тя определено е недоволна от децентрализирания начин, по който различните министерства харчат парите си за реклама и популяризиране и казва, че скоро това ще бъде приведено под обща шапка.
И така, държавата очевидно ще има растяща сила на рекламния пазар, но засега се държи като слон в стъкларски магазин. Новите реалности изискват нови правила. Повече ефективност и прозрачност са основните две.
***
Неравни пред държавата

"Всеки конкурс над 100 хил. лева е договорен предварително", казва убедено представител на PR агенция. "Под тази сума обикновено се усеща натиск, но по голям проект единственият начин да работиш с държавата е да си подставено лице или да правиш дъмпинг с много ниска цена." Такива крайни изказвания, разбира се, надали отразяват цялата истина, но е истина, че обществените поръчки страдат от общи проблеми. В тях често има силно ограничаващи условия, които сочат към предварително известен победител. Ужасно подробните изисквания за нужни експерти и за изисквани сертификати често са сигнал за нередност. Това води след себе си други проблеми. Както вече разбраха общините, зле проведени поръчки могат да получат финансови корекции – т.е. част от парите може да бъдат връщани.
Печатните медии пък са недоволни, че докато те минават през ада на обществените поръчки, той е спестен на електронните такива. Закупуването на програмно време дава възможност на съответното ведомство да дава пари директно на телевизии и радиа, като те могат да го запълнят със свой материал или с външни материали по темата. В писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия нарича тази практика "изкривяване на тълкуването на закона".

Стр. 8 – 9, 10

Human Capital I 28.01.2011

Той работи в сферата на публичните комуникации и медиите повече от 10 години

Стоян Стоянов е избран за председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) за 2011. На първото за годината отчетно-изборно събрание са били гласувани и избрани членове на Управителния съвет, в който влизат: д-р Александър Христов – Акаунт директор, CIVITAS Global Bulgari; Асен Асенов – Директор „Корпоративни комуникации”, ПОК „Доверие”; Мануела Дюлгерова-Тотева – Мениджър „Комуникации”, Аурубис България; Ралица Жикова – Заместник-изпълнителен директор, PR агенция Publicis Consultants; Илияна Захариева – Ръководител отдел „Корпоративни комуникации”, Пощенска банка и Радина Ралчева – Управляващ директор, Go Green Communications.

Стоян Стоянов работи в сферата на публичните комуникации и медиите повече от 10 години. Член е на БДВО от 2006, става член на Комисията по етика на организацията през 2008, а след това и член на Управителния й съвет през 2010.

От юни 2010 той развива собствен бизнес като съдружник в Комуникационна агенция PRoWay. Агенцията работи за проекти на Сдружение „Културни проекти”, Обединена българска банка, Фулчарджър България, вестник „Пари” и MySuccess.bg. Работи и за развитието на два онлайн проекта, които са в помощ на PR специалистите в България: EventBox.bg I Бизнес събитията в България и PRnew.info I PR&Медиа Новини.

В периода 2005 – 2010 година е мениджър и след това старши мениджър в PR агенция AMI Communications. В агенцията работи с клиенти като ЧЕЗ България, ТЕЦ Варна, Shell България, VISA, HP България, ХОБАС България, посолствата на Република Чехия и Кралство Дания. Отговарял е за организация на събития, PR и корпоративни комуникации. В периода 1997 – 2005 Стоян Стоянов работи като комуникационен специалист в държавната администрация и в неправителствени организации, и като бизнес журналист.

През 2001 завършва магистърска специалност „Финанси” в УНСС, а след това и едногодишна PR програма в M3 Communications College, както и много квалификационни курсове в сферата на публичните комуникации.

Оригинална публикация

БДВО I 28.01.2011

• На 27 януари 2011 г. се проведе годишното общо отчетно-изборно събрание на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО)
• Стоян Стоянов бе избран за председател на БДВО за 2011 г.
• Александър Христов бе избран за председател за 2012 г.
• Комисията по етика се разшири от трима на седем члена

Вчера най-старата и влиятелна организация в сферата на комуникациите – Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), реализира първото си за годината събитие – редовното годишно отчетно-изборно събрание за всички членове на Дружеството. Събитието се проведе в зала „София” на Гранд хотел София, след като бе установен кворум.

Стоян Стоянов, член на Управителния съвет и предложен кандидат-председател на Дружеството за 2011 г. представи програмата на БДВО за тази година в детайли. Програмата бе изготвена на базата на свършеното до момента и възникналите идеи през 2010 г. Като изключително интересни и полезни елементи от нея, членовете определиха създаването на консултативен съвет към БДВО (заложен в Устава на Дружеството от неговото учредяване); планът за разрастването на структурата на БДВО в национален мащаб; обогатяването на библиографския фонд на БДВО; правенето на регулярни проучвания сред специалистите по комуникации за PR пазара в България; въвеждането на платени обучения и семинари в програмата на Дружеството – с партньорството на PR агенции, правителствени и неправителствени организации; създаването на Сборник за правилата в PR професията; провеждането на сезонни срещи на членовете на БДВО за единна членска маса и не на последно място – изготвянето на проект за финансиране във връзка със стандартизацията на професията и регулацията на PR пазара. Програмата бе одобрена с пълно мнозинство.

PRnew.info БЛОГ  I 2010-05-17

В новия 7-ми брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 7 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/05/PRaktiki_Newsletter_17.05.2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Ако Бюлетинът ви харесва или искате той да обогати своето съдържание – може да попълните анкетната форма, която да изпратите на s.stefanova@bdvo.org.

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Милена Атанасова
Стоян Стоянов

Александър Христов
Симона Стефанова 

Мила Миленова
Кремена Георгиева

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. "Сан Стефано" №25
Tел: 0885106372; 02/4833631
Ел.поща: s.stefanova@bdvo.org

www.capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2010-04-10

Два различни като концепция и организация конкурси ще отличават най-добрите постижения в PR бранша

В момента когато пишем този текст, в офисите на PR индустрията е напечено. Стои се до късно, спори се шумно, описват се кампании и се оформят документи. Дошъл е крайният срок за подаване на заявки за участие в конкурсите за постижения в PR областта.

Да, от тази година възможностите за изява на бранша са вече две – освен "PR приз", който се организира за десета поредна година от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), награди за пръв път ще връчи и Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). По думите на двете организации конкурсите няма да бъдат в конфликт, тъй като са с различна концепция и организация.

"Като начин на мислене, критерии за оценка и избор на жури двата конкурса се различават много", коментира Деница Сачева, управител на PR агенция IntelDay Solutions и идеен двигател на конкурса на БАПРА – Bright Awards. Според нея те трябва да се разглеждат като форуми, на които се събират хора с различни интереси. "В БДВО членуват отделни PR специалисти, които имат съвсем различни проблеми и интереси от тези на хората, които са собственици или управители на PR агенции например", обяснява причината Сачева (в БАПРА могат да членуват само PR агенции).

Аня Павлова, която е председател на журито на "PR приз" и председател на асоциацията на имиджмейкърите ИМАГИНЕС, възприема появата на още един конкурс като добър сигнал за развитието на бранша. "Всяка инициатива в полза на престижа на професията трябва да се приветства", е нейното мнение.

Погледнато отвън

Едно от най-сериозните различия между двата типа награди ще е в избора на жури, което да оценява участващите проекти. В БАПРА са се спрели на изцяло чуждестранен състав от PR специалисти начело с легендарния Пол Холмс (създател на едно от най-влиятелните PR издания в света – The Holmes Report). "Стремежът към максимална обективност е една от причините да решим журито да е изцяло международно и да няма представители на PR агенции", обяснява Деница Сачева.

В БДВО са на противоположна позиция. "Аз съм адепт (последовател, привърженик – бел. ред.) на идеята, че PR-ът е локално знание и че оценката за тези постижения се дава именно от колегията вътре в държавата. Това е теренът, на който всички се състезаваме", аргументира се Аня Павлова. По думите й журито на "PR приз" ще подпише декларации за "толерантно и безпристрастно журиране". По традиция членовете му ще се излъчат от академичните среди, бизнеса и медиите.

При всички случаи за българския PR бранш ще бъде полезно да сравни перспективите, през които двата типа журиращи гледат на PR професията и критериите, които считат за важни, за да отличат най-добрите постижения. Като председател на журито на "PR приз" Аня Павлова казва, че освен за креативност и иновации ще следи за успешно реализирани проекти за борба с икономическите трудности. "Ще обръщам специално внимание на адаптивните и прагматични решения в кризата", обещава тя.

А Деница Сачева обръща внимание, че тенденцията на международните конкурси за PR постижения напоследък е да има натиск към това кампаниите да се основават на ценности, "да стимулират духовното развитие у човека, да го накарат да мисли за бъдещето, не просто да купува нещо".

Какво, ако големите не играят?

Въпреки че организаторите на юбилейното десето издание на "PR приз" твърдят, че не ги притеснява конкуренцията на Bright Awards, има твърде голяма вероятност големите и силни агенции на пазара да подминат конкурса на БДВО. Първо, защото голяма част от тях са членове на БАПРА и организатори на алтернативните награди. И второ, защото отсъствието им на "PR приз" бавно се превърна в тенденция, след като през последните две години те мълчаливо пропускат участие в него. Вина за това имат самите организатори от БДВО, тъй като всяко поредно издание на конкурса оставяше горчивия вкус на непрозрачно взети решения и впечатлението за фаворизиране на спорни проекти, особено в сферата на политическия PR. "За мен и за нашата агенция е много важно обкръжението от колеги и проекти на този конкурс, тоест хората, с които се сравняваш. Смятам, че е важно да има легитимност на компаниите и кампаниите, които участват", коментира по този повод Деница Сачева.

От една страна, отсъствието на големите е стимул за малките и новосъздадени агенции да триумфират с награди, но от друга, стойността на приза е съвсем различна, ако силните не играят.

Какъв е смисълът от конкурсите

Попитахме две PR агенции на кой от двата форума биха проверили нивото си и отговорът беше един и същ – "ще участваме и на двата конкурса". Според изпълнителния директор на PR агенция "ОТ-ДО консулт" Ради Георгиев "PR приз" е успял да се наложи като "мястото, където хората от бранша могат да се съберат и да се види кой какво прави и най-вече как го е направил", но най-впечатляващото в Bright Awards е журито, което ще оценява проектите.

Ралица Жикова, заместник изпълнителен директор на PR агенция Publicis Consultants, намира, че има смисъл агенциите да имат свои награди и също така смята, че е добра възможност да се поучат от изцяло външен поглед към работата им. "Задаването на нови стандарти и нов подход към оценяването на PR проекти от БАПРА Bright Awards ще е от полза за всички", коментира тя и добавя: "Конкурсите са добра възможност за "преглед" на PR средата. Би трябвало да поощряват добри практики и да стимулират повече творчество и търсене на по-голяма ефективност."

Ради Георгиев се съгласява: "Смисълът на конкурсите е да се провери нивото на бранша, а най-ценното при тях е мобилизацията на агенцията при подготовката."

Изхождайки от концепцията, че конкурсите винаги са били обмен на идеи и техники, организаторите на Bright Awards ще публикуват проектите на всички участници в уебсайта на конкурса след приключването му, за да споделят знанието за начина на мислене и нивото на креативност на участващите компании. Деница Сачева от IntelDay Solutions разказва, че участието на агенцията по международни конкурси винаги й е влияело като "мозъчен ритник, който те кара да измислиш нещо още по-добро". Дано двата български конкурса излъчат кампании, които заслужават това определение.

Оригинална публикация

petya-georgieva.blogspot.com I Петя Н.  ГЕОРГИЕВА I 2010-03-29

Здравейте, 

Понеделник 

Честита пролет! Седмица с хубави празници и имени дни. Страхотно е, че е светло в 6 сутринта.

Откриване –  Джуниър Ачийвмънт – Мениджър за един ден: хотел Шератън,  9 ч., речи, ръкопляскания, ентусиазирани ученици. При нас са две дечица – Веси е в творческия отдел на Публисис МАРК, а мой спътник е Петър. Тази година завършва по програма на Джуниър.

Учудване – Представянето на BAPRA Bright Awards е в 12 ч. За де не се връщаме в офиса, седим с Петър в кафе с уайърлес. Представя предприемаческия си проект, говорихме как да търсят спонсори и партньори. Разказвам как е работата в Групата ни. Рекламата му е повече на сърце. Учудва се, че в рекламните агенции има разделение – творчески екип и акаунтски отдел.

БАПРА в Склада – много добро място за събитието, а и поводът си го заслужаваше. Петър се учуди, че конкуренти правят нещо заедно… 

Беседи – в офиса – обяд. Какво ли си мисли – тези по цял ден ходят нагоре-надолу, а все казват, че имали много работа. Докато „беседваме” и представяме проекти и презентации става време да се връщаме в Шератън. Междувременно преглеждам новите мейли, отговарям на спешните, прехвърлям презентация, говоря с клиенти, решавам няколко issues. Не успях да се видя с колегите…

Закриване – Джуниър – Entrepreneurship’s in the air…. Учениците си разказват въодушевено. Речи, речи, сертификати. Хм, за Петър няма сертификат – голямо разочарование. Той обаче не се отказва – намери празна бланка, попълнихме я на място и решихме въпроса. Така де, за младите няма място за отчаяние….

 

….

Цялата публикация може да прочетете на:

http://petya-georgieva.blogspot.com/2010/03/pr-5-pr-everyday-life.html

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-01-16

Мила Миленова, PR мениджър на „Тандем”, е новият член на Комисията по етика на БДВО

На 14 януари Управителният съвет на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) организира регулярното годишно Общо събрание на своите членове. Събитието се проведе в конферентната зала на Нацинален пресклуб „София Прес”. На събранието присъстваха Управителният съвет (Милена Атанасова, Мануела Дюлгерова, Асен Асенов, Ралица Жикова, Нина Мирчева, Нели Бенова), Комисията по етика на БДВО (Александър Христов, Стоян Стоянов и Елица Наумова) и членовете на дружеството – изявени PR специалисти в България.

На Общото събрание бе представен отчет за реализираните проекти през 2009 година, приет от членовете единодушно и бе гласувана програмата за дейността на дружеството през 2010-та – отново с пълно мнозинство. Членовете на БДВО преизбраха Милена Атанасова за председател и през новата година. Бе допълнен и състава на УС – на мястото на Калина Петрова бе избрана Илияна Захариева – мениджър „Корпоративни комуникации”, а на мястото на Нина Мирчева – Стоян Стоянов – старши мениджър „Организация на събития” в AMI Communications от КЕ към БДВО. Респективно в Комисията по етика, на мястото на Стоян Стоянов влезе Мила Миленова – PR мениджър на „Тандем”.

На събранието бяха анонсирани още стартът на електронно информационно издание на БДВО; предстоящата промяна в корпоративната идентичност на Дружеството с евентуален конкурс за лого, както и проект за нов сайт със специализирана затворена секция единствено за членове на БДВО.

Тази година традиционният конкурс на БДВО за постижения в областта на PR "PR Приз" празнува 10 години от създаването си, така че 2010-та се очертава специална за дружеството!

Оригинална публикация