Кой е по-по-най PR

www.capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2010-04-10

Два различни като концепция и организация конкурси ще отличават най-добрите постижения в PR бранша

В момента когато пишем този текст, в офисите на PR индустрията е напечено. Стои се до късно, спори се шумно, описват се кампании и се оформят документи. Дошъл е крайният срок за подаване на заявки за участие в конкурсите за постижения в PR областта.

Да, от тази година възможностите за изява на бранша са вече две – освен "PR приз", който се организира за десета поредна година от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), награди за пръв път ще връчи и Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). По думите на двете организации конкурсите няма да бъдат в конфликт, тъй като са с различна концепция и организация.

"Като начин на мислене, критерии за оценка и избор на жури двата конкурса се различават много", коментира Деница Сачева, управител на PR агенция IntelDay Solutions и идеен двигател на конкурса на БАПРА – Bright Awards. Според нея те трябва да се разглеждат като форуми, на които се събират хора с различни интереси. "В БДВО членуват отделни PR специалисти, които имат съвсем различни проблеми и интереси от тези на хората, които са собственици или управители на PR агенции например", обяснява причината Сачева (в БАПРА могат да членуват само PR агенции).

Аня Павлова, която е председател на журито на "PR приз" и председател на асоциацията на имиджмейкърите ИМАГИНЕС, възприема появата на още един конкурс като добър сигнал за развитието на бранша. "Всяка инициатива в полза на престижа на професията трябва да се приветства", е нейното мнение.

Погледнато отвън

Едно от най-сериозните различия между двата типа награди ще е в избора на жури, което да оценява участващите проекти. В БАПРА са се спрели на изцяло чуждестранен състав от PR специалисти начело с легендарния Пол Холмс (създател на едно от най-влиятелните PR издания в света – The Holmes Report). "Стремежът към максимална обективност е една от причините да решим журито да е изцяло международно и да няма представители на PR агенции", обяснява Деница Сачева.

В БДВО са на противоположна позиция. "Аз съм адепт (последовател, привърженик – бел. ред.) на идеята, че PR-ът е локално знание и че оценката за тези постижения се дава именно от колегията вътре в държавата. Това е теренът, на който всички се състезаваме", аргументира се Аня Павлова. По думите й журито на "PR приз" ще подпише декларации за "толерантно и безпристрастно журиране". По традиция членовете му ще се излъчат от академичните среди, бизнеса и медиите.

При всички случаи за българския PR бранш ще бъде полезно да сравни перспективите, през които двата типа журиращи гледат на PR професията и критериите, които считат за важни, за да отличат най-добрите постижения. Като председател на журито на "PR приз" Аня Павлова казва, че освен за креативност и иновации ще следи за успешно реализирани проекти за борба с икономическите трудности. "Ще обръщам специално внимание на адаптивните и прагматични решения в кризата", обещава тя.

А Деница Сачева обръща внимание, че тенденцията на международните конкурси за PR постижения напоследък е да има натиск към това кампаниите да се основават на ценности, "да стимулират духовното развитие у човека, да го накарат да мисли за бъдещето, не просто да купува нещо".

Какво, ако големите не играят?

Въпреки че организаторите на юбилейното десето издание на "PR приз" твърдят, че не ги притеснява конкуренцията на Bright Awards, има твърде голяма вероятност големите и силни агенции на пазара да подминат конкурса на БДВО. Първо, защото голяма част от тях са членове на БАПРА и организатори на алтернативните награди. И второ, защото отсъствието им на "PR приз" бавно се превърна в тенденция, след като през последните две години те мълчаливо пропускат участие в него. Вина за това имат самите организатори от БДВО, тъй като всяко поредно издание на конкурса оставяше горчивия вкус на непрозрачно взети решения и впечатлението за фаворизиране на спорни проекти, особено в сферата на политическия PR. "За мен и за нашата агенция е много важно обкръжението от колеги и проекти на този конкурс, тоест хората, с които се сравняваш. Смятам, че е важно да има легитимност на компаниите и кампаниите, които участват", коментира по този повод Деница Сачева.

От една страна, отсъствието на големите е стимул за малките и новосъздадени агенции да триумфират с награди, но от друга, стойността на приза е съвсем различна, ако силните не играят.

Какъв е смисълът от конкурсите

Попитахме две PR агенции на кой от двата форума биха проверили нивото си и отговорът беше един и същ – "ще участваме и на двата конкурса". Според изпълнителния директор на PR агенция "ОТ-ДО консулт" Ради Георгиев "PR приз" е успял да се наложи като "мястото, където хората от бранша могат да се съберат и да се види кой какво прави и най-вече как го е направил", но най-впечатляващото в Bright Awards е журито, което ще оценява проектите.

Ралица Жикова, заместник изпълнителен директор на PR агенция Publicis Consultants, намира, че има смисъл агенциите да имат свои награди и също така смята, че е добра възможност да се поучат от изцяло външен поглед към работата им. "Задаването на нови стандарти и нов подход към оценяването на PR проекти от БАПРА Bright Awards ще е от полза за всички", коментира тя и добавя: "Конкурсите са добра възможност за "преглед" на PR средата. Би трябвало да поощряват добри практики и да стимулират повече творчество и търсене на по-голяма ефективност."

Ради Георгиев се съгласява: "Смисълът на конкурсите е да се провери нивото на бранша, а най-ценното при тях е мобилизацията на агенцията при подготовката."

Изхождайки от концепцията, че конкурсите винаги са били обмен на идеи и техники, организаторите на Bright Awards ще публикуват проектите на всички участници в уебсайта на конкурса след приключването му, за да споделят знанието за начина на мислене и нивото на креативност на участващите компании. Деница Сачева от IntelDay Solutions разказва, че участието на агенцията по международни конкурси винаги й е влияело като "мозъчен ритник, който те кара да измислиш нещо още по-добро". Дано двата български конкурса излъчат кампании, които заслужават това определение.

Оригинална публикация

Димитър Бербатов дебютира в блогосферата с коментара Haters

в. Дневник | Божидар КЪРТУНОВ | 2010-03-10

Специалисти по PR оценяват като грешка критичната му реакция

Капитанът на българския национален отбор по футбол Димитър Бербатов дебютира като блогър в понеделник, но по начин, който е доста спорен от PR гледна точка. Той е направил грешка с дебютното си мнение, озаглавено Haters, смятат едни от най-изявените специалисти в областта на връзките с обществеността.
Във времето, в което Тайгър Уудс и Джон Тери страдат след сериозни скандали, ударили по перфектния им до момента на разкритията имидж, Бербатов няма никакви открити конфликти или неловки ситуации, от които да излиза. Най-голямото му бреме са тежките критики, които често понася предимно в България.
Управителят на агенцията "МЗ комюникейшънс груп" Максим Бехар твърди, че за футболиста на "Манчестър юнайтед" би било по-добре да не прави нищо в случая. "Не трябва да се изкарват проблеми с една определена група. Има една голяма група хора в България, която е по-добре да не те обича", казва специалистът.
В мнението си, с което стартира своя блог, националът говори за "всички "разбирачи", всички завистници, всички злобари, хора, които не могат да спят, когато видят някой човек да преуспява". Той неколкократно натяква на това, че е успял, а посланието му към критиците завършва така: "Аз съм много нависоко, за да ви виждам. А дори, като тръгна да падам, пак няма да падна на толкова ниско."
"Клинтън излезе от много голям скандал по точен начин, без да влиза в конфликт с никого. Бербатов трябва да стои по-високо и да му се възхищаваме", добави Бехар, като определя футболиста като един от тримата най-големи авторитети в България. Според него "хейтърите ще станат още по-хейтъри". "Те могат да се победят с положително отношение. Бербатов трябва да е лице на позитивизма. Трябва да стои по-високо и да му се възхищаваме. За неговите качества няма спор, защото, за да си в "Манчестър юнайтед", трябва да си гений. Ако той направи своя дом европейски, аз направя офиса си европейски и вие направите редакцията си европейска – това е пътят към успеха. Трябва всички да работим повече."
Подобно е мнението и на Ради Георгиев, изпълнителен директор на PR агенция "От-До консулт". Той казва, че българските футболисти се нуждаят от PR-и. На констатацията, че Бербатов в момента има личен PR в лицето на Диди Ходжева, Георгиев отговори: "Не е сигурно, че това ще продължи да е така." "Българските играчи трябва да се обръщат към специалисти за консултации или да ги наемат."
Той посочи като подобен примера с вратаря на националния отбор Николай Михайлов, който преди няколко дни обяви, че спира да общува с медиите заради честите жълти новини по негов адрес. От години Стилиян Петров не говори с журналисти, а отскоро и друг полузащитник – Благой Георгиев, избра същия метод.
След приятелската среща с Полша (0:2) президентът на БФС Борислав Михайлов заяви, че Бербатов и Петров се чувствали недостатъчно обичани в България. Във втория си пост във вторник нападателят се обърна директно срещу телевизионните коментатори, които величаели чуждите футболисти, а не изтъквали качествата на българските играчи.
"Действието на Бербатов показва нещо много лично. Не мисля, че има нужда от такъв отговор. Футболистите трябва да са разбрали, че медиите са много силни. Джон Тери от "Баща на годината" стигна дотам, че да му отнемат капитанската лента в националния отбор. Бидейки в Англия, където медиите са много активни, Бербатов трябва да знае какво е влиянието им. Той е суперпопулярен и не може да избегне да се пише за него. След тази му реакция нищо няма да се промени – когато играе добре, ще бъде хвален, а когато се представя слабо – ще бъде критикуван", коментира Георгиев.
Той не пожела да прогнозира дали действията на Бербатов ще окажат влияние върху евентуални бъдещи рекламни договори. "В рекламните агенции работят хора – някои одобряват подобно мнение, други са против." Георгиев направи и сравнение с Христо Стоичков. "Знаем какъв беше Стоичков. Досега Бербатов имаше образ на скромен човек, но реши да го промени. Той беше положителен герой извън терена. Слабата му игра обостри сетивата му и той отговори на медиите. Това е грешка", добави Георгиев.
Изпълнителният директор на PR агенция APRA Porter Любомир Аламанов погледна от по-различен ъгъл. Според него "чашата на хейтърството доста се е препълнила" и Бербатов не е издържал. "Човека го съсипаха. За мен това е чисто човешка реакция. Има моменти, в които оставяме PR-а на заден план. До голяма степен го оправдавам."
Аламанов смята, че напрежението, което се е натрупало върху нападателя и семейството му, е оказало влияние. "Това, ако беше IBM, "Кока-Кола" или някоя друга голяма компания, много журналисти щяха да се замислят, преди да пишат глупости заради делата, които щяха да ги смажат. Адски е удобно да си седиш анонимен и да пишеш статии, в които да критикуваш и обиждаш Бербатов. Когато играе слабо и тук, и в Англия го критикуват. Когато направи силен мач, в Англия го хвалят и казват, че е бил великолепен, а в България пишат: "Бербатов вкара гол", твърди Аламанов. Според него от PR гледна точка публикуваното мнение на Бербатов е "призив за запазване на културата в комуникацията". "Не мога да давам акъл как трябва да се действа, без да знам какви са чувствата на Бербатов и на семейството му."
Личният PR на футболиста Диди Ходжева не може да бъде открита за коментар, за да обясни защо Бербатов е решил да започне точно по този начин в блога си.

Стр. 11

Да запазиш хладнокръвие

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2010-01-30

PR агенциите преминават сравнително спокойни през кризата

"Запазете спокойствие и продължавайте" е слоганът на кампания на британското правител- ство през 1939 г. по време на бомбардировките над Лондон
Автор: thanland

Годината на премерените очаквания и обещания. На простите, интегрирани решения. И на умерения оптимизъм.

Така ще изглежда 2010 г. в представите и прогнозите на представителите на българския PR бизнес. Попитахме ги за грешките, промените и поуките от изминалата година и целите и стремежите им за новата.

На прага

Поглеждайки назад към 2009 г., PR практиците в България очертават няколко линии в поведението на клиентите си, но общата дума, която ги обединява е предпазливост. "Много от мениджърите, които контролираха бюджети, действаха първосигнално и ги намалиха. Имаше индустрии, които се поддадоха на общото настроение и свиха инвестициите си, но не толкова по необходимост, а по-скоро "за да спестят някой лев", спомня си Радина Ралчева, управляващ директор на Go Green Communications.

Въпреки че равносметката е около 20% съкращаване на бюджетите повсеместно, PR агенциите казват, че не им се е налагало да съкращават хора или да намаляват заплати. И в целия сектор – от големите агенции, част от международни вериги, през по-малките до новосъздадените – настроението е умерено оптимистично. Дори очакват през 2010 г. PR бюджетите да се увеличат или да се запазят на нивата от добрите години за бизнеса.

Според Любомир Аламанов, управляващ директор на PR агенция APRA Porter Novelli, кризата е оздравителен процес за всички. "Не можем да се оплакваме от природните закони, просто трябва да се адаптираме към новите условия", казва той полу на шега, полусериозно. Светлана Савова, генерален директор на V+O Communication е на мнение, че именно трудната икономика е започнала да отсява истинската PR експертиза от непрофесионалистите. Въпреки това обаче един от негативните й ефекти, признава тя, е подбиването на цени. "Част от компаниите, които си търсят PR агенция заради кризата, понякога решават чисто финансово проблема, избирайки най-евтиното", коментира тя. Но добавя, че има и такива, които започват да търсят стратегически консултанти, които да ги съветват как да се държат в публичното пространство в дългосрочен план.

Също както при рекламния бизнес, в PR индустрията сега е активният сезон на конкурсите. И отново подобно, "пичовете" (конкурс на рекламен език – бел. ред.) страдат от същите недостатъци – или са ценови, или са на парче. "Бизнесът все още не планира годишно", признава Ради Георгиев, управляващ директор на PR агенция "От-До Консулт" и обръща внимание, че все още в България PR конкурсите се организират за конкретна кампания, събитие или въвеждане на продукт на пазара. "Някои се сещат, че имат нужда от PR обслужване в кризисни моменти или са се сблъскали с черен PR и искат да им решиш проблема. И след това забравят за теб до следващия път, когато имат проблем", разказва той. Докато правилният подход, по думите му, е да се изгради дълготрайна връзка между PR агенцията и клиента.

Генералният директор на агенция V+O Communication Bulgaria Светлана Савова се съгласява. "Може би със 75% от клиентите, с които сме започнали съществуването си до момента продължаваме партньорство, което означава сериозен ангажимент, инвестиция и натрупване на опит на самия екип", казва тя и обяснява, че ако искат да запазят настоящите си клиенти агенциите трябва да предлагат добавена стойност, без да очакват повишаване на бюджетите. Според нея онези, които развиват опита си и се стремят да разширяват портфолиото от услуги според това, което е нужно в момента на PR пазарa, ще запазят клиентите си и ще ги увеличат.

Източници на оптимизъм

Част от оптимизма на PR бизнеса се дължи на откриването на нови бизнес ниши и появата на нови клиенти, които са осъзнали необходимостта от PR услуги. Така например сред най-нетипичните компании, обявили конкурс за PR консултация, са юридическа кантора, онлайн магазин и уеб базирана услуга, която предлага превантивни мерки срещу междуфирмената задлъжнялост.

От една страна, това се дължи на факта, че PR-ът е по-евтин инструмент от рекламата. Но от друга, PR агенциите започват да се търсят през тази година и като свързващ мост между различни бизнеси, които могат да си бъдат взаимно полезни. Честа практика е например, агенциите да организират т.нар. networking (от англ.- мрежа) събития, на които събират своите клиенти от различни индустрии и на които се създават успешни партньорства. Според PR практиците друга ниша с възможност за растеж тази година ще бъдат връзките с институциите (Public Affairs).

Със свиването на бюджетите на компаниите, голяма част от агенциите на пазара откриват източник на приходи в публичния сектор, предимно чрез участие в конкурси за информационни кампании за различни европейски проекти. Въпреки че в сектора има известно предубеждение към тромавите процедури на търговете и често предизвестените победители, притиснати от финансовите обстоятелства, много агенции не могат да си позволят да изпуснат тази възможност. "Случвало е да сме 20 агенции на конкурс за публичен проект. Дори рекламни агенции участват за PR проекти", разказва Любомир Аламанов от APRA Porter Novelli. Той разказва, че заради редицата неразбории и неясноти в сегашните процедури, Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) е поискала среща с кабинета на Бойко Борисов и ще настоява за повече "прагматичност в условията на търговете".

Теодора Бунчева, която оглавява New Moment PR, част от комуникационната група New Moment New Ideas Company, смята, че една от положителните тенденции в сектора през 2010 г. ще бъде търсенето на интегрирани решения. Тя обяснява, че в момента често се явяват на конкурси заедно с рекламната агенция от холдинга. От една страна, клиентите правят това с цел да оптимизират разходите, но от друга, окрупняването на услугите дава по-ефективни резултати за цялостната кампания. "Така се работи по-добре екипно и се обмисля стратегически през всички канали. Постига се по-голямо единомислие и синхрон в реализацията на кампанията", обобщава Бунчева.

Възходът на дигиталния PR

Безспорно за PR агенциите и техните клиенти социалните мрежи и блоговете са на дневен ред, а дигиталният PR се очертава като една от най-търсените услуги в сектора. "Всички клиенти искат Facebook или блог, защото са чували, че е модерно", обобщава Ради Георгиев от "От-До Консулт" и добавя, че онлайн кампаниите не само трябва да се обмислят и управляват внимателно, но и да предлагат качествено съдържание на потребителите.

Затова и PR агенциите са предпазливи, когато предлагат на свои клиенти онлайн решения и не отричат класическите инструменти на PR-а. Според Любомир Аламанов ключът е в правилния микс от офлайн и онлайн медии. "Все още има определени групи от хора в България, които не можеш да достигнеш чрез интернет", аргументира се той.

PR практиците признават, че един от рисковете, който крие използването на социални медии в работата им, е, че клиентите все още не са напълно готови да се сблъскат директно с потребителите. И да приемат критика. Теодора Бунчева от New Moment PR казва, че в интернет първо трябва да се научиш да слушаш, а след това и да реагираш адекватно на онова, което ти казват хората. "Най-голямото предизвикателство при използването на социалните медии, ще е да се докаже, че работят, т.е. да се измери ефективността от кампаниите", обръща внимание тя.

Оригинална публикация