www.fermata15.mysuccess.bg I 04.11.2015г.

Спечелете европейско финансиране
Вземете субсидия
Подкрепете вашия земеделски бизнес с експертна консултация

 Успешни фермери и търговци ще споделят добри практики и проекти за бизнес развитие в земеделския сектор по време на бизнес форум „Фермата“ в град Стара Загора. Форумът ще се проведе на 10 декември 2015 г. (четвъртък) от 13:30 часа в хотел „Верея“. Бизнес форумът за успешни практики в земеделието се организира по инициатива на списание ENTERPRISE и е продължение на онлайн рубрика на списанието на www.enterprise.bg с новини, мнения и анализи за съвременния земеделски бизнес.

Основен акцент на земеделския форум ще бъдат предизвикателствата и проблемите през първата година от прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП), директните плащания и Програма за развитие на селските райони (2014 – 2020).

Водещи експерти от държавната администрация и финансови специалисти ще запознаят участниците с различните възможности за финансиране на собствен земеделски бизнес, ще разгледат актуални казуси и ще представят тенденциите и перспективите в сектора през 2015 година. Специално внимание ще бъде обърнато на биоземеделието.

Конкретни съвети и експертно мнение ще бъдат дадени за стартова помощ за млади земеделски стопанства, инвестициите в земеделски стопанства и преработка и маркетинг на селскостопански продукт, учредяване на групи и организации на производители, възможностите за инвестиции в производство и преработка на земеделски суровини

Участието във „Фермата“ за земеделски производители е безплатно. За регистрация във форума: http://fermata15.mysuccess.bg/registration/

Бизнес форум „Фермата“ се организира с подкрепа на Асоциация на земеделските производители в България, Национална асоциация на зърнопроизводителите, Асоциация на българските села и Рекламна агенция Би-Промоушън. Официален спонсор на събитието е БАКБ. Партньор на събитието е Елтрак България.

Медийни партньори на форума са: списание „Агрозона" http://agrozona.bg/ www.fermer.bg www.tractor.bg www.bager.bg

За списание ENTERPRISE
ENTERPRISE е B2B печатно издание за практики от бизнеса и ERP, с контролирана дистрибуция и разпространение. ENTERPRISE достига до мениджърите, като говори на техния език и от тяхната гледна точка. Първата по рода си бизнес медия в България се насочва изключително към практическите проблеми в управлението на съвременните компании. ENTERPRISE формулира и анализира най-важните явления в българската бизнес реалност – от гледна точка на управление и технологии. Екипът на ENTERPRISE организира бизнес форумите MySuccess.bg и традиционна CRM конференция.

За допълнителна информация и регистрация:

Надя Гогова 
                                                        
Списание "Enterprise"

тел. 02/983 5889 / 02/983 5889
моб. +359 894 426 239 / +359 894 426 239
E-mail: nadya@enterprise.bg
web: www.enterprise.bg  
 

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

Оригинална публикация 

www.offnews.bg I 30.01.2015г.

Пресцентърът на Военномедицинска академия (ВМА) ще бъде оглавен от Любомир Методиев. До момента той отговаряше за връзките с медиите в пресцентъра на ДПС. 

Академията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на отбраната. Работещите в пресцентъра на ВМА не са държавни служители затова за назначаването им не се обявяват конкурси.

Любомир Методиев е завършил "Връзки с обществеността" в Нов български университет. Започва работа в държавната администрация по време на правителството на Симеон Сакскобургготски. При правителството на тройната коалиция от 2006 до 2009 година е специалист в правителствената пресслужба. След края на мандата, е назначен за специалист "Връзки с обществеността" в ДПС. 

Той заема овакантеното място на Румяна Станимирова, която дълги години се занимаваше с връзките с медиите във ВМА.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 08.11.2014г. 

Бившата телевизионна водеща Бетина Жотева става говорител на Министерството на външните работи, потвърди самата тя пред "Дневник". Тя е първият официално потвърден говорител на новото правителство.

Кариерата си в медиите Жотева гради в БНР, в. "Труд" и в БНТ. През октомври 2010 година бившата телевизионна водеща и говорител на постоянното представителство на България в Европейския съюз Бетина Жотева стана директор на отдел "Връзки с обществеността" в Министерството на финансите, оглавявано от Симеон Дянков.

През следващите години Жотева заемаше пиар позиции в държавната администрация.

Оригинална публикация 

www.monitor.bg I 15.03.2013

Бетина Жотева се премести от финансовото в икономическото министерство

Рокадите при „гласовете” на ведомствата започнаха още първия ден след като служебният кабинет пое щафетата. Пресаташе на служебния кабинет вече е Ивет Добромирова, която беше водеща в БНТ и редактор в „Панорама”. Не е ясно дали тя ще бъде назначена към администрацията на кабинета, или ще извършва услугата по договор с нейната ПР агенция. Засега в Министерския съвет обаче остава и „гласът” на правителството на Бойко Борисов – Николай Боев. Все още не е ясно дали той ще остане на работа в пресцентъра или ще работи в предизборния щаб на ГЕРБ. Началникът на кабинета на бившия премиер Румяна Бъчварова е напуснала поста с предаването на властта на рождения си ден 13 март.

РОКАДИ ИМА И ВЪВ ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО

което се ръководи от служебния премиер Марин Райков. Говорител на МВнР вече е Димитър Япраков, който ще продължи да бъде и шеф на дирекция „Информация и ситуационен център” във ведомството. Д-р Николай Милков пък е новият началник-кабинет на външните работи. Той е доктор на историческите науки.
Социалният министър Деяна Костадинова побърза да си доведе нов медиен съветник – Екатерина Попова. Тя има над 20-годишен журналистически опит в социалната сфера. Пиарката на бившия министър Тотю Младенов Дафинка Върбанова също остава на работа във ведомството, но може да смени длъжността си.

БЕТИНА ЖОТЕВА СМЕНЯ ФИНАНСОВОТО

с Министерството на икономиката и енергетиката. Тя отново ще е шеф на „Връзки с обществеността и протокол”, но този път ще работи за Асен Василев. Пиарът на предишния икономически министър Делян Добрев Ася Таскова си била тръгнала заедно с него в знак на лоялност.
В регионалното министерство

НЯМА НОВ МЕДИЕН СЪВЕТНИК

на мястото на напусналата Таня Митова. Без ПР засега е министърът на еврофондовете Илияна Цанова, след като пресаташето на Томислав Дончев си тръгна с него.
Все още не е ясно кой е персоналният пиар на новия образователен министър проф. Николай Милошев. Пресаташето, което работеше за акад. Стефан Воденичаров, е в майчинство.
Смени в „гласовете” на властта няма в транспортното, здравното, земеделското и културното министерство.
Актьорът Владимир Пенев, който наследи Вежди Рашидов, е предложил изкуствоведа проф. Мила Сантова за свой заместник. Тя е член на Международната организация за народно изкуство и традиции към ЮНЕСКО и на Българската национална комисия за международната организация, както и на Международния съвет за музеите. Засега другият зам.- министър арх. Георги Стоев остава.

Оригинална публикация

pressadaily.bg I 15.01.2013

Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“.

Зададохме въпроса на няколко бивши шефове на президентската и правителствената пресслужба. Повод бе гафът от новогодишната реч на президента, където със Скалистите планини в Колорадо бе илюстриран курортът Пампорово. От ситуацията можеше да се излезе елегантно, с чувство за хумор, с извинение и по друг начин. Важно бе да се реагира бързо и адекватно. Нищо от това не се случи. Първо, президентът влезе в обяснителен режим. Второ, прехвърли вината на БНТ и екипа си. И се превърна в част от проблема. Реакцията закъсня с 10 дни.

Решихме да проверим дали са попадали в подобни ситуации и други наши президенти и министър-председатели и как пиарите им са ги отигравали. Питахме дали често в пресслужбите са си задавали въпроса „каква я мислихме, а тя каква стана“. Ето какво разказаха те.

Нери Терзиева – прессекретар на Петър Стоянов: Направих гаф с Ангел Марин

Няма нищо по-лесно от това да признаеш грешката си и да се извиниш. Има само едно важно условие – да го направиш навреме.

Моят най-голям гаф е с Ангел Марин. След изявлението му (през март 1998 г.), че призивът „Бегом към НАТО“ е нездравословен за Българската армия, бе извикан от президента Петър Стоянов. В името на публичността поканих журналистите да чуят обясненията на ген. Марин (б.р. – по това време той бе командващ ракетните войски и малко след изказването си бе дисциплинарно уволнен). Срещата с президента пред медиите създаде такъв рейтинг на Марин, че му донесе вицепрезидентски пост.

Таня Джаджева, PR на Станишев: Сергей заседна на незаконен лифт

Имаше ситуации, в които ни се налагаше да влизаме в обяснителен режим, но винаги сме се опитвали да бъдем адекватни. Убедена съм, че има много недоволни от реакциите ни колеги, защото застанеш ли на тази позиция, винаги си от другата страна на бариерата и малко трудно те възприемат като партньор.

Опитвала съм се да бъда именно партньор. Не мога да си спомня случай, в който пресслужбата да е била нападана за простотия, сътворена от нея.

Случаят, в който ми идваше да се отвори земята и да потъна в нея, беше засядането ми заедно със Сергей Станишев на лифта в Благоевград. Беше покъртителна кретения (б.р. – това се случи на 17 септември 2008 г., оказа се, че съоръжението е и незаконно).

Преди да заминем, се проучваше поканата Сергей Станишев да се качи на лифта. Против бяхме и аз, и цялата пресслужба, и всички съветници, и НСО. От службата за охрана бяха направили проучвания и предупредиха, че може да се появят технически проблеми. Целта на посещението не беше качване на лифта, а да се вземат спешни мерки за ограничаване на горските пожари и да се прецени какви са щетите. Пламъците бяха стигнали почти до Благоевград. Тогавашният кмет Костадин Паскалев измисли лифта – да качат Станишев горе, да видел по-добре терените, обхванати от пожара. С премиера в кабинката на съоръжението бяха Паскалев и шефът на пожарната Николай Николов. Всички бяхме на съоръжението, включително и журналисти. Станишев добре знаеше, че целият му екип е против, но умението на Костадин Паскалев да убеждава победи. Единственото, което след това успях да кажа на журналистите след повече от половин час висене на 30 м над земята, беше, че оттук нататък трябва да питат: „Питайте Коце Паскалев защо стана така.“ Той обясняваше, че всъщност лифтът не бил незаконен, бил в период на изпитване.

Цветелина Узунова, PR на Сакскобургготски: Изправяхме се срещу кампании, чиито автори бяха в сянка

Проблемни ситуации като тази с президента Плевнелиев не е имало в нашия мандат. Кризисният PR беше от друг тип. Всички казват, че свободата на словото в медиите е била най-голяма именно в премиерския мандат на Симеон II, но за съжаление тя бе използвана за серия крайно негативни, даже клеветнически кампании срещу него, които не секнаха и след края на мандата му в МС. Той понасяше всичко, само и само медиите да бъдат независими и свободата им – съхранена.

Налагаше ни се да се изправяме срещу добре смазани с времето пропагандни схеми, които разполагаха не само с медийна, но и с финансова мощ и чиито автори бяха в сянка. Заради международния авторитет на царя и огромния интерес към него, особено когато стана министър-председател, всичко бързо придобиваше международен отзвук и се отразяваше и на имиджа на България. Задачата ни никак не беше лесна.

Тиражираната и подклаждана от две национални медии кампания за несъществуващо испанско гражданство на царя, което е пречка да заема такъв пост, започна малко след началото на мандата. Още с появата на първата информация разпространихме опровержение, в което подробно обяснихме, че Симеон Сакскобургготски ни- кога не е бил чужд гражданин и никога не се е отказвал от българското си гражданство. Разказахме с какви паспорти
и как е пътувал по света в годините на изгнание, припомнихме и как му бе върнат българският паспорт… но това не даде резултат. Трябваше чужденци да го кажат, за да има ефект. Наложи се да търсим съдействието на испанското министерство на правосъдието, което официално да съобщи, че българският премиер не е чужд гражданин.

Няма да обяснявам в какво неудобно положение изпаднахме, обяснявайки на служителите в Мадрид какво се пише и твърди в България и защо настояваме те да го опровергават. Хората недоумяваха.

Несравнимо по-трудна беше ситуацията с темата за възстановяването на национализираното частно царско имущество през 1946 г. и върнато през
1998 г. с решение на Конституционния съд. В тези кампании бяха ангажирани вече и партийни централи, институции… Дори и министри от сегашното управление говореха в началото на мандата си, че ще отнемат частното царско имущество. Трябваше да минат години, за да оценят хората, че всичко това се оказа една голяма популистка кампания. Действаха на принципа: многократно тиражираната лъжа става истина. За съжаление и до днес има някои, които все още мислят, че в XXI век повторна национализация е възможна.

Михаил Михайлов, PR на Иван Костов: Качих премиера на Черни връх

Докато в България пиарът се бърка с румсървис, където в ролята на поръчващия е обектът на пиар, винаги ще има не пиари, а слуги. Не можех да направя Иван Костов рус със сини очи, но можех да го представя такъв, какъвто е, в най-добрата му светлина. Пиар пожарите винаги се дължат на престараване от едната или другата страна.

Един от първите проблеми, с които се сблъсках в работата си с премиер Иван Костов, беше слухът, че Костов е много сериозно болен. Тогава качих журналистите на Черни връх, където премиерът всяка седмица се качваше, и то за време, с което всеки спортист би се гордял. Намерих начин как
без думи да реша проблема с плъзналия слух.

Това, което се случи с новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев, не е негов гаф. Единствената грешка на държавния глава е, че влезе в скандала. Бих го посъветвал никога да не участва с коментар, защото това го прави част от историята и участник в нея. Плевнелиев на моменти изглежда идиотски наивен, защо- то още не е разбрал простите истини на хората в политиката и занимаващите се с политика.

Единственият начин да излезе от тази черупка е да се опита да създаде и да наложи нови условия – нещо, за което той няма нито компетентността, нито опита, нито свободата. Всичкологията, в която той навлиза, ще го направи президент всичколог, но не и президент, който ще се запомни с това, което е направил. Горещо му препоръчвам да помисли върху създаването на проект, който не само би обединил българите, но би осмислил и неговото президентстване. Българската политика страда от това, че всеки, който дойде на висока позиция, започва летоброенето от себе си.

Бойка Башлиева, прессекретар на Първанов: Шок беше тортата с шоколадови опълченци

Винаги сме били на позицията, че е добре една институция да има проактивна реакция, т.е да изпреварва събитията. Налагало се е да действаме по две основни линии – на реални събития да се отговори с държавническа позиция и да се реагира на външни за институцията събития – новини, коментари, предложения, включително на черен пиар.

Принципът, който сме спазвали, е, че трябва да има бърза реакция. Тя обаче винаги бе предшествана от проверка и анализ и това създаваше усещането за забавяне. При остри ситуации винаги сме реагирали в рамките на деня, никога не сме оставяли нещата да се влачат, да се натрупват и да влизат в модела на снежната топка. Имало е и много случаи, в които още обаждането на една медия ни даваше ясен знак, че трябва да реагираме. Предупреждавали сме журналистите, че ще получат позиция, но ни е необходимо време. В последните години се налагаше да се обръщаме към една или друга медия, разпространила неверни факти и твърдения, за да ги коригираме.

За да не се получават гафове, за да няма излишни поводи за напрежение

президентът Георги Първанов винаги е спазвал принципа, когато е в чужбина, никога да не коментира събития, които са се случили в страната. Спомням си един много ярък пример – още през 2002 г., когато той бе на среща с Романо Проди и Гюнтер Ферхойген и научи, че има промяна в българската позиция по преговорите с ЕС относно „Козлодуй“. Тогава всички медии чакаха коментар по тази тема, но президентът отказа независимо от неловката ситуация. Коментира темата, когато се прибра в страната.

През 2003 г. президентът реши за първи път да запише предварително новогодишното си обръщение и го направи на 26 декември. На следващия ден имаше планирана лека операция на лицето. След като слиза от операционната маса, му се обажда генерал Студенков, който му съобщава за случилото се в Кербала и че има загинали наши момчета. По това време нито военният, нито външният министър, нито премиерът бяха в България и президентът пое посрещането на телата, траурната церемония. На 31 декември държавният глава презаписа новогодишното си обръщение, тъй като след трагедията, при която загинаха петима от контингента ни, беше задължително да се отдаде почит и да се покаже съпричастност.

Заради съветите на Бойка Башлиева Първанов често си е спестявал неловки ситуации.

Медиен шум, свързан с недоглеждане, предизвика приемът за 3 март през 2007 г. Тогава фирмата, която осигуряваше кетъринга, вероятно от добри чувства и старание да изненада гостите, поднесе торта, изобразяваща боевете на Шипка. Медиите гръмнаха, „гостите са изяли опълченците“ а резултатът бе прекратен договор с фирмата за кетъринг и нова процедура за избор.

Широк отзвук в пресата имаше и президентският лов по време на трагедията с влака София – Кардам. Обясних на колегите, които се обаждаха по телефона да питат каква е истината. Може това да е станало след часове, но реакция имаше и за влака, и за архара.

За архара си водех лични кореспонденции с няколко вестника

Публикуването на стенограмата от разговора със Симеон Дянков бе предизвикано от финансовия министър. Той нарече четвъртия икономически доклад на специалисти от БАН и експерти от екипа на президента „малоумен“. След това дойдоха неговите двусмислени изказвания в телевизионно предаване с репликата за милиардера. Президентът покани Симеон Дянков на разговор. На излизане финансовият министър сподели, че диалогът бил конструктивен. Взехме решение и публикувахме стенограмата, която отприщи поредица от политически изказвания, която завърши в искане за импийчмънт. Факт е, че стенограмата сложи края на атаките на Дянков срещу президентството.

Оригинална публикация 

в. Труд I Ива НИКОЛОВА I 6.02.2012

Зевсов гняв разтресе журналистическото братство заради тъпоумното съобщение на т.нар. спецсъд до медиите, което ги призовава да съгласуват текстовете и заглавията на информациите си за него с пресцентъра му. После по стар български обичай шефът на спецсъда Георги Ушев започна да се обяснява, че хората му не искали да кажат това, ами друго, макар да не стана ясно какво. Пороят от ругатни отнесе авторката на скандалната претенция – някоя си Румяна Георгиева. Разпищяха се всички как е възможно в цивилизована България толкова открито да се прилага нецивилизована цензура и само дето още не са изправили горкичката Румяна с белезници пред институцията, в която работи, за особено тежко престъпление срещу свободата на медиите.

Истината е зловеща

Истината за проявата на това пресаташе е много по-зловеща и мащабна. Нейният грях е само, че е била първично откровена и по най-дърварски начин е заявила онова, което мислят и в повечето случаи усърдно вършат всички нейни колеги по институциите.

Широкото гражданство знае за съществуването на министерства, агенции, комитети и какви ли още не държавни структури, които издържа с данъците си. Но не подозира, че в тях изхранва и една специфична порода хора, населяващи т.нар. пресцентрове, които се именуват пресаташета и – с извинение! – пиари. Последното ще рече държавни служители, които би трябвало да осъществяват връзките на институциите с обществеността, сиреч с въпросното широко гражданство, което им плаща заплати от джоба си, за да го информират.

Ядец! Почти всички журналисти могат да се закълнат, че тази порода по всички възможни начини пречи на достъпа до информация и къса връзките с важните лица в тези институции, като ги крие от медиите. Много по-лесно е да се уговориш направо със съответния министър или шеф на агенция да сподели актуално мнение, отколкото да убедиш пиара или пресаташето му да съдейства. И въпреки усърдната размяна на имейли с покани, писането на предварителни въпроси, уточнения и безбройни телефонни разговори в течение на дни, в крайна сметка резултатът е нулев.

За пробив могат да се смятат случаите, в които все пак успяваш да изкопчиш отговор по същество в писмен вид. Например като този на Министерството на здравеопазването за проблемите на съдебните психиатри и медици и състоятелността на експертизите им, избуял покрай убийството на Мирослава от Перник. На въпрос трябва ли нещо да се промени в нормативната уредба и практика в тази област, отговорът на здравното ведомство, подписан с “Пресцентър”, гласи: “Винаги един нормативен акт може да бъде изменен и допълнен. Практиката и приложението му доказват дали има допуснати празноти. Съвсем скоро беше сформирана междуведомствена работна група, в която участваха и представители на съдебните психиатри, и като резултат беше обнародвана Наредба 2. МЗ е отворено и занапред за диалог. За по-добро качество на експертизите МЗ счита, че би било полезно занапред да се предприемат стъпки за непрекъснато повишаване компетентността на вещите лица, които я изготвят. Също така възложителите да подбират правилните специалисти.” (Правописът е на оригинала.)

Колкото разбрахте вие от този отговор, толкова и ние.

Ето и друг шедьовър на словесността, този път с автор “Пресцентър на МРРБ” (Министерство на регионалното развитие и благоустройството), на покана към компетентен представител на ведомството да дебатира по повод на сблъсъка между кабинета и археолозите заради забавения строеж на магистралите:

“Във връзка с поканата ви информираме, че ще се въздържим от участие до окончателното решаване на този въпрос. Дотогава МРРБ няма да коментира този въпрос през медиите.”

Изненада!

На същата покана със същия текст и подпис отговаря и агенция “Пътна инфраструктура”. Смело мога да заявя, че след “окончателното решаване на този въпрос” тяхното мнение няма да е интересно на абсолютно никого. Както няма да е интересна и Лиляна Павлова, когато престане да бъде министър, макар сега според отговорите на пресцентъра й да е “твърде натоварена”, за да отговаря на актуални въпроси. Тогава, ако ще да е пълен хайлак и да увисне на вратата на някоя медия, ще я помолят да се отдръпне, за да не пречи на движението.

Но докато текат мандатите на министри, премиери, че дори и на президенти, ей такива потайни героини създават ореола на тяхната недостъпност и избирателен подход към медиите, а съответно и към гражданската аудитория. Трябваше например да изтекат двата мандата на Георги Първанов и ген. Ангел Марин, за да стане известно, че бившата шефка на президентския пресцентър Бойка Башлиева старателно е пресявала поканите за интервюта към тях и сама е решавала кои да им предаде и кои не. Впоследствие стана ясно, че двамата дори не са чували за някои от тези покани, макар тя да коментираше мълчанието им с фразата: “Нямам положителен отговор.”

Същата пресслужба, оглавявана от Башлиева, направи и пресявката на медиите, които получиха право да отразят от всички допустими места “смяната на караула” на “Дондуков” 2 на 22 януари. И то без дори да си направи труда да мотивира писмено отказа си. Нищо, че същите тези журналисти от частни медии чрез заплатите си са я хранили 10 години. И въпреки че тя е бивш журналист и би трябвало да е по-компетентна от злополучната Румяна със средно образование. Уви, разлика няма.

Тези Румяни имат различни имена – Катя Шавулева (МОСВ), Мария Чипилева (МЗ), Милена Петрова (МРРБ), Бетина Жотева (МФ), Дафина Върбанова (МТСП), Ирина Гъркова (на вицепрезидента Маргарита Попова, а преди това на МП)… Тяхното име е легион, както би рекъл поетът. Легион от препъникамъни между властта и гражданите, в които се препъва, пада и си разбива носа именно властта. И винаги в края на всеки безславно завършил мандат отчита, че не нещо друго, а “лошата медийна политика” е съсипала имиджа й.

Не е ясен принципът, по който тези хора са подбирани и назначавани на съответната длъжност (за младши експерти например се провеждат конкурси). Но те попиват най-гнусните маниери на родната бюрокрация с протакания, недомлъвки, връщания и накрая – отказ.

Един господ знае откъде пресаташетата и пиарите са се обучавали на правилата на този занаят. Но ако са преминали през съответните факултети на университетите, не е странно защо не са наясно каква им е работата. Защото в повечето от тях с професорски титли по пиар, каквото и да значи това, се кичат хора, които не са свикали дори една пресконференция в живота си. И е трудно да си представим какво точно преподават на бъдещите пресаташета и пиари.

Хроничният проблем

Бедната Румяна, наритана щедро от всички нас – журналята, заслужава и една добра дума. Защото смъкна маската от този хроничен одушевен проблем, наречен пиари и пресаташета, които храним с парите си, за да ни лишават от конституционното ни право на достъп до информация. Все отнякъде трябваше да се започне. Та декларациите за откритост на всяка власт и всяко ново управление да не звучат като в печалното заключение: искахме да стане по-добре, а то стана както винаги.

Докато не се справят с този проблем, за всички институции ще е по-добре да си вържат пиарите, та да им е мирен имиджът.

ИВА НИКОЛОВА*

*Авторката е директор на студио "София" на Нова българска телевизия.

Оригинална публикация 

в. Банкер | 12.03.2011

Дянков рекордьор по сменени пиари, Цветков може да го изпревари

Трудно е да продаваш калпава стока, която ентусиазирано и неспирно се саморекламира. Без да оставя каквото и да е съмнение, че не е нещо особено.
В това незавидно положение са 80 на сто от пиарите на министри в правителството на Борисов. Класацията водят Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков, които не слизат от екраните и вестникарските страници. Тримата претенденти за любимец на премиера съвсем буквално са схванали евтините съвети на специалисти недорасляци, които казват, че ако не се появяваш в медиите, значи просто не съществуваш. Пристрастеност към този принцип пръв демонстрира Борисов, при това в началото изглеждаше и доста убедителен. Примерът се оказа заразителен, а имитацията на поведението му – твърде несръчна и глуповата. Министрите стигнаха до абсурда да се съревновават по продължително присъствие на екрана и брой публикации и снимки в пресата.
Едва ли професионален пиар би ги обрекъл на подобна преекспонация, от която се носи аромат на превтасало кисело зеле. Непрофесионалните напъни на изпълнителната власт да покаже полезността си ни накараха да поразровим биографиите на т.нар. шефове на дирекции “Връзки с обществеността" или още по-гръмко именувани “спецове по комуникации".

Важно е кой поръчва музиката

Най-често министрите назначават за шефове на дирекции за връзки с обществеността познати ресорни журналисти, които са успели да влязат под кожата им, или такива, които са смогнали да им внушат, че са най-добрите специалисти по пиар. Онези, които идват в изпълнителната власт от бизнеса и не са имали на разположение репортери, отразяващи дейността им, разчитат на приятели или съпартийци, готови да им помогнат. Затова голяма част от назначените за диригенти на връзките с обществеността въобще не си правят труда да търсят информация. Приели са, че тяхната задача е да я пазят, а с това да пазят и “своя" министър. От години има нещо изначално сбъркано около тая категория чиновници из министерствата. Вместо обществения интерес те най-често обслужват – в преносния и буквалния смисъл – работодателя си, т.е. съответния министър. И подобно на цигански оркестър свирят това, което поръчва плащащият.
А плащащите не пестят средства за медийния си комфорт. Във всяко министерство има между четирима и десет “специалисти", които се щурат из пресцентровете. Освен тях всеки шеф на ведомство се обзавежда и с поне един медиен съветник, който се надцаква с пиара – кой за повече командировки с министъра по света, кой за по-голямо влияние над журналистите. Обичайна практика е въпросните медийни съветници да са изпратени от разни агенции или да са достатъчно доверени лица на министъра. Толкова доверени, че винаги да могат да филтрират или прецакат информацията, която трябва да стигне до обществото.
“Правилното" отразяване на министрите се постига и чрез т.нар. медиапланове, което ще рече разпределяне на нескромен паричен ресурс между вестници, телевизии и радия, които са верни хроникьори на властта или трябва да станат такива. По оперативните програми също има пари за популяризирането им (красноречиви примери са земеделският министър Мирослав Найденов, който даде 6 млн. лв. за популяризиране на “селската програма", Трайчо Трайков с 8.7 млн. лв. рекламира България, а до 2015 г. се очаква да бъдат изхарчени 16.043 млн. евро за информиране на обществото за структурните фондове).
Все още има и министерства, които хвърлят пари из медии за т.нар. информационно обслужване, което на практика няма как да не е информационно затъмнение. Последната форма на купуване на медийна благосклонност са командировките на избрани ресорни репортери в чужбина.
Всичко това освен на министрите осигурява комфорт и на техните говорители, на които рядко се налага да отговарят на неудобни въпроси.

Финансовотранспортни рекорди

Финансовият министър Симеон Дянков успя за няколко месеца да натири двама пиари, докато случи на правилния човек. Най-напред край него припкаше проводеното от агенцията на Диана Дамянова D&D същество на име малкото Лили. То издържа само няколко месеца и след като го “напуснаха" от финансовото министерство, отпраши за Германия. На мястото на девойката дойде пиарката на Милен Велчев Таня Митова, която не издържа и година. Според твърдения на хора от ведомството Митова се чувствала изолирана и безгласна буква в министерството. От първи октомври миналата година пиар на Дянков е Бетина Жотева. Преди това тя бе говорител на Постоянното представителство на България в Европейския съюз.
Да се прави пиар на Дянков със сигурност не е лесна работа. Брад Пит с очилата набързо бе успял да си открие войни на всички фронтове – като се започне от президента и се свърши със синодалните старци от БАН. Сега финансовият министър изглежда поне по-адекватно – не обикаля от телевизор на телевизор, по-рядко играе на специалист по всичко и стиска зъби за обидни квалификации. Най-вероятно заслуга за промените в публичното поведение на Дянков има и настоящия му пиар. Макар че не се знае дали няма да му хрумне отново да потърси нов имиджмейкър.
Основен конкурент на финансовия министър в търсенето на най-добрия ваятел на властовия му образ е транспортният министър Александър Цветков, който подобно на Дянков очевидно търси такъв пиар, който да накара обществото да повярва, че е висок поне 1.99 метра.
През декември тихомълком бе изтикана шефката на Дирекция “Връзки с обществеността" Розита Михайлова, която Цветков лично бе поканил. Михайлова бе една от основните пиарки в пресцентъра на ГЕРБ по време на изборите, а преди това бе работила за няколко големи фирми. В момента тя е “командирована" в Национална компания “Железопътна инфраструктура". Оттам пък в пресцентъра на транспортното министерство е преместена Зорница Петкова, която има амбиции за израстване в службата. Засега е назначена за главен експерт в отдел “Пресцентър", където на щат се водят седем човека. На Петкова не й липсват и важните роднински протекции. Тя е снаха на синдикалния лидер Петър Бунев, който буни железничарите да стачкуват.
В края на миналата седмица след интриги си тръгна и поредният шеф на отдел пресцентър във ведомството на Цветков – Илиана Тончева. Журналистката от “Пари" спечели конкурс за тази позиция, но това не й помогна. Преди нея мястото освободи Вера Деянова, която остана в пресцентъра, но на по-ниска позиция. В момента Деянова е в отпуск по майчинство.
Отскоро Дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в транспортното ведомство се ръководи от Мария Маркова. Странно е, че въпросната специалистка е отбелязала в публикуваната в сайта на министерството биографична справка, че е специализирала във Федералното министерство на икономиката и труда в Берлин, а е пропуснала факта, че бе шеф на пресцентъра в икономическото министерство по времето на Николай Василев. Въпросната Маркова бе доведена от съученичката на Василев от езиковата гимназия във Варна Марияна Личева. Оказа се, че двете се познават от БНР.
В транспортното ведомство твърдят, че кадровик в сянка, включително и за пиарите, е шефът на кабинета на Александър Цветков Даниела Делева, която била и семейна приятелка на министъра. Може би това приятелство е затворило очите му пред явния конфликт на интереси при Делева, която до постъпването си в министерството е работила във фирма “Контракс".

Безгласните букви

Кой би могъл да спре Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Мирослав Найденов от необуздани медийни изяви? Или да им каже: “Не прави това"?
Тези тримата нямат нужда от пиари. Те сами са си говорители, имиджмейкъри, а както е тръгнало – съвсем скоро ще се окажат и единствени слушатели на казаното от тях. Защото все по-голяма част от обществото, което те се стремят непрекъснато да облъчват с пропагандни послания дори и да дава вид, че ги слуша не ги чува, тъй като вече не им вярва.
За пресцентъра на Министерския съвет Борисов си взе от общината Николай Боев, който бе негов личен избор. Кариерата на момчето от Габрово е шеметна, тъй като от студентската скамейка то скокна направо в Столичната община. Приятелите на Боев казват, че той не е ползвал никакви протекции. От ГЕРБ още при първото си явяване на местни избори търсели пиари, той отишъл, работил без пари цяла кампания, Борисов го харесал и го поканил в общината. След това му предложил да отиде с него в Министерския съвет. Едно от най-ценените качества на Боев е, че той никога не се опитва да отговаря вместо премиера, защото винаги може да сгреши. Функциите му са сведени до това да свиква пресконференции.
По герберска линия се класира и говорителят на МВР Ваня Вълкова. На бившата общинска репортерка от БНР Цветанов беше обещал да я вземе във вътрешното министерство. След близо година работа Вълкова излезе в отпуск по майчинство. Тя бе назначена в началото на август 2010 г. след едномесечен период на “вникване “ в работата. За нея се говореше, че ще бъде назначена в пресцентъра още през септември 2009 г., но се появил неочакван проблем с образователната степен (може би не е била завършила магистратура). В сравнение с предишните шефове на службата Вълкова остави впечатление, че материята й е чужда. Заканила се е обаче до няколко месеца да се върне на работа, а в момента колежката й Керстин Бояджийска я замества. Според ресорни журналисти Бояджийска не се занимава с истински пиар. Задачите й се изчерпвали със записи на пресконференции и проследяване на точното цитиране на мъдрия шеф на министерството. Цветанов едва ли ползва съветите на професионален пиар и това силно личи по изявите му. Едва ли специалист би му препоръчал в поредния вихър на скандала с имотите му той да ходи “В джаза" и да бълбука за памперси, гинеколози и всякакви човещинизми. Подобна изява биха му препоръчали само жена му и приятелят му Веско Маринов.
Колегата му от земеделското министерство Мирослав Найденов блести не по-малко фалшиво в медийните си изяви. И той едва ли търси помощта на медийния си съветник Мирослав Иванов, който преди да отиде в държавното ведомство бе ресорен журналист във в. “Дневник". Найденов освен много пари за инфокампании за селските райони има и ново медийно ноу-хау. За да не се сърдят телевизии и вестници, че не са били поканени да отразят я някое изложение на селскостопанска продукция в Париж, я ловна изложба в Мадрид, придружават министъра посменно – на ротационен принцип.

На война като на война

Някои пиари на министерства все още не са проумели, че откриването на война на колегите им от медиите носи най-малко ползи за техните работодатели. С най-безумни реакции е пиарката на Трайчо Трайков – Димитрина Христева, която винаги е готова да се скара на журналистите. Приела е за свой дълг агресивно да брани министър Трайков -от какво и да е и от когото и да е. На въпрос на “БАНКЕРЪ" как е била назначена за шеф на “Комуникации и протокол" Димитринка ни посъветва да й пратим писмено въпроси. Това е “най-префиненият" начин за избягване на отговор. Наша проверка установи, че Христева е бивш тоноператор в театър “София". Прелетяла е из кабелните телевизии “Европа" и “Евроком", а след това била за кратко и пиар на “Екопак". Христева, която започна като и.д. пиар в икономическото ведомство, в момента освен на щат като шеф на дирекция е и член на борда на дъщерното дружество на “Булгаргаз" “БулгарТел".
Не по-малко странни са и реакциите на несбъднатата заместник-министърка на външните работи Весела Чернева, която ще трябва да се задоволи със скромното пиарстване във ведомството на Николай Младенов. Професионалната си кариера Чернева започва като репортер на хонорар във в. “Демокрация" – още докато следва политология в Софийския университет. Тя е една от първите стипендиантки от България на фондация “Конрад Аденауер". Твърди се, че Иван Кръстев е препоръчал напористата политоложка на Николай Младенов.
Дъщерята на дългогодишната социална репортерка на “Труд" Соня Гълъбарова е говорител на министерството на Тотю Младенов.
Тази седмица правителството гласува създаването на дирекция “Връзки с обществеността и протокол" в Министерството на културата. Във ведомството на Рашидов досега имаше само такова звено. В решението е посочено, че няма да има нови назначения, което означава, че сегашният шеф на звеното Радка Петрова само ще стане директор. За имиджа на Рашидов се грижи Ива Петрони от агенция D&D.
***
Камен Ковачев: ВЛАСТТА СЕ ЗАНИМАВА ГЛАВНО С ПРОПАГАНДА

Д-р Камен Ковачев е дългогодишен университетски преподавател по журналистика, връзки с обществеността (ПР), реклама и аксиология на обществената комуникация. Повече от десетилетие ръководи първия в България отдел за връзки с обществеността, създател е на Българското дружество за връзки с обществеността и е неговия първи заместник-председател.

Г-н Ковачев, за първи път имаме министри, които си мерят рейтингите. Каква е причината и ролята на пиарите в тази надпревара?

- Въпросът предполага поне два отговора. Първият е, че понятието рейтинг няма много ясно определение в социологията – т.е. те си мерят нищото. Да направиш рейтинг означава да подредиш нещо или да го ранжираш. Съизмерването между министрите не е добра практика, тъй като те не би трябвало да са съвкупност от самосиндикално действащи единици, а би трябвало да са отбор. Но, както знаем, министър-председателят заяви, че той иска неговите министри да се мразят, т.е. той не желае те да извършват отборни усилия. И какво друго остава, освен да доказват колко са значими, за да не пострадат административно.

В тази ситуация каква е ролята на един министерски пиар?

- Българският министерски пиар трябва да бъде записан в “Червената книга", защото като правило в тези ведомства се назначават пиарки, главно на крехка възраст. Основното им достойнство е да бъдат много послушни. Не се очаква от тях да бъдат експерти. Те се превръщат в едни викачи на пресконференции.
Масова практика е един журналист да може да влезе в пряк контакт с който и да е държавник, като заобикаля пресцентъра. И ролята на пресцентъра е да знае кои са ресорните журналисти и от време на време да се обажда по телефона и да казва: “Ела на пресконференция". Това не може да бъде пиар, това е слугинаж.

Какъв би следвало да е добрият министерски пиар?

- Пиарът на един представител на изпълнителната власт би трябвало да отговаря да две условия -първо, да има експертни знания – аз не съм убеден от това, което виждам, че пиарът на правителствените лица има такъв потенциал. Второто условие е да има характер. Не виждам и намек за това някой да се опитва да подпомага публичните изяви на министрите и на премиера или да се опитва да ги дозира.

Какво означава да има характер?

- Един пиар би трябвало да каже: “Абсурдно е в един брой на вестник да има четири снимки на Борисов под четири различни текста, възхваляващи неговите подвизи." И той трябва да каже това най-напред на министър-председателя. Не може медиите да се превръщат в личния дневник на премиера и в лексикона на неговия пръв заместник. Много бързо хората, които биват преекспонирани, се изтощават имиджово.

Как ви изглежда сегашната комуникация на властта с народа?

- Комуникацията на настоящото правителство има характера на някакъв вид указания до народонаселението. Това правителство не говори с хората, а назидава народа. Повечето политически сили у нас не правят разлика между пропаганда и пиар. По своята същност тяхната комуникация си е чиста пропаганда, която за “благозвучие" и по западен образец те наричат ПР.

Стр. 12, 14

в. InfoWeek | 28.06.2010

Добрите практики 3а привличане на гражданите от държавните агенции чрез социалните мрежи още не са популярни заради новостта им

Държавните институции се стремят да работят по въпроса "срещайте се с хората там, където са", като 3а целта служителите им се включват в социалните мрежи. Но задачата 3а създаването на политики 3а намаляване на рисковете, които подобни инструменти могат да крият, е тежък и сложен процес. "Създаването на политика 3а използването на социалните мрежи 3а целите на държавните агенции не е лесна Задача", се казва в изводите от наскоро проведено проучване от технологичния център на американското правителство Center for Technology in Government (CTG) към щатския университет в Олбъни, Ню Йорк. "Такава политика не само трябва да включва непрекъснато променящата се медийна среда на социалните мрежи, но също така и да е адекватна на различните начини, по които държавните служители ползват тези инструменти в своята работа."
Съществуват доста примери 3а ефективни начини, с помощта на които държавните агенции привличат гражданите чрез методите на социалните мрежи. Тези добри практики са все още сравнително нови и не особено популярни сред преобладаващото мнозинство държавни институции, сочат данните от проучването.
В него са обхванати 26 официални документа, регламентиращи дейността на социалните мрежи, които са анализирани заедно с резултатите от проведени интервюта с 32 държавни служители, вече ползващи инструментите на социалните мрежи. От CTG са избрали осем основни елемента, с които описват ползата от социалните медии.
Те включват: достъп на служителите, контакти с клиентите, допустими граници на ползване, контрол на служителите, съдържание, сигурност, правни аспекти и граждански контрол. Тъй като тези елементи не обхващат всички възможни аспекти (ръководството е част от по-голям проект, работата по който продължава и е с фокус върху използването на социалните мрежи от държавните институции), те могат да се разглеждат основно като отправна точка.

1. Достъп на служителите до социалните мрежи

До неотдавна до сайтовете на социалните мрежи бе ограничаван достъпът. Но границите между личните, професионалните и официалните контакти вече се сливат и стават нещо обичайно. Това, от друга страна, повдига въпроса дали на служителите трябва да им се позволява достъп до социалните мрежи и дали интернет контактът е един от начините 3а постигане на успех.

2. Конктакти с клиентите

Тук се имат предвид създаването, поддръжката и потенциалното изтриване на контактите в социалната мрежа. Липсата на политика в тази сфера може да се отрази в случаите, когато дадена институция не е наясно с това, какви видове контакти се създават, поддържат или закриват от техните служители – било то 3а лични, или професионални цели – е един от изводите в проучването. Различни са стратегиите на институциите, сочат данните от доклада на CTG: някои изискват одобрение от един служител, който обикновено е началникът на информационния отдел; докато други институции изискват одобрение от повече от един служител.

3. Допустими граници на ползване

Такава политика обикновено очертава позицията на дадена организация относно това, как нейните служители се очаква да ползват ресурсите, какви са ограниченията 3а личното ползване и последствията в случай на нарушаване на правилата. Дванадесет от разгледаните в проучването на CTG политики и ръководни принципи се отнасят до тези специфични проблеми, като мнозинството от тях ползват вече съществуващи политики с вече установени принципи на ползване на обичайните електронни и информационни източници като телефони, компютри и интернет.
Това е вероятно една от най-обсъжданите "тъмни" зони в политиката на социалните мрежи – се казва в проучването – и е трудно да се направи ясно разграничение между ползването им 3а професионални и лични нужди. Например, даден служител може да е приятел във Facebook с генералния директор на друга организация, да води с него лични разговори онлайн 3а общи интереси, при които няма как да се направи разлика между личните и професионалните теми. "Но в същото време, дали може да се твърди със сигурност, че тези разговори допринасят 3а затвърждаването на професионалните взаимоотношения?" – се пита по-нататък в анализа.
Някои организации прилагат следната политика: "Социалните мрежи се ползват 3а корпоративни цели, а не 3а лични нужди".
Други, като щатските военновъздушни сили например, са възприели по-свободна трактовка и насърчават хората си да мислят 3а себе си като 3а дежурни 24 ч., седем дни в седмицата, когато ползват социалните мрежи. Други предлагат ползването от служителите да става в допустими граници 3а професионални нужди, да има наблюдение от супервайзори, а не да се прилага еднаква политика към всички служители.

4. Контрол на служителите

Преобладаващата част от организациите възприемат съществуващите политики или като директно ги цитират, или като прилагат линкове или референтни номера на съответните политики, които определят кое в поведението на служителите е "правилно" и кое – "грешно". В резултат се определят последствията в случай на нарушение. Обаче нито една от разгледаните в проучването политики не е директно адресирана към последствията в случаите на неуместен контрол върху личните страници в социалните мрежи, става ясно от анализа на CTG.

5. Съдържание

Въпросите относно това, кой има право да качва съдържание в сайтовете на официални организации и кой носи отговорност 3а коректността на това съдържание, се поставят сравнително често в интервютата, проведени от CTG. 14 от разгледаните документи имат отношение в една или друга степен към управлението на съдържанието. В повечето случаи създаването на съдържание се предоставя на отдела или на служителя, който е създал акаунта, съвместно с началника на информационния отдел, който отговаря 3а точността на публикуваната информация и съответствието й с принципите и правилата на съответната социална мрежа.
Все повече служители се ангажират с работни дискусии, свързани със сайтове като GovLoop и Linkedln, като правят онлайн коментари по свързани с работата им теми от външни 3а организацията блогове. Десет от 26 политики просто инструктират служителите си винаги да използват стандартен отказ, чрез който се избягва обвързва пето им с мнение и съдържание, различно от официалната позиция на организацията.

6. Сигурност

Организациите се стремят да развият и внедрят добрите практики, 3а да гарантират сигурността на данните и техническата си инфраструктура в светлината на новите изисквания на потребителите, технологиите и връзката им със социалните медии. Някои от 26-те политики са с фокус именно върху проблемите на сигурността в социалните мрежи, докато други ползват по-общи формулировки. Някои компании например заявяват следното: "Където е подходящо, местната политика 3а ИТ сигурност трябва да се прилага към всички видове социални мрежи и статии". Други изразяват загрижеността си в по-конкретни аспекти. Два са основните проблеми, които се описват в политиките и които са обект на анализ и дискусии в интервютата – това са техническите и поведенческите аспекти на този тип комуникации. Технологичната гледна точка, която се засяга в цитираните политики, се свързва основно с проблемите със сигурността на паролите, функционалностите, дейностите по автентификацията на идентичността, извършвани чрез обществената инфраструктура, както и сканирането 3а вируси. 15 от тези политики включват специфични изисквания – като това, потребителите да поддържат сложни пароли; само някои изискват специално предназначени потребителски имена и пароли 3а достъп до акаунти в социалните мрежи. Две от анализираните политики подробно описват как прикачените файлове да се сканират с антивирусни програми, преди да бъдат качени в интернет от името на съответната държавна институция.

7. Правни аспекти

Докато някои политики на държавните интституции прилагат общ подход към правните аспекти – чрез общи текстове, в които се Заявява, че от всички служители се изисква да спазват законите и разпоредбите – без да се пояснява кои от тях са приложими, други се отнасят до прилагането им в специфични правни сфери като пиратство, свобода на словото, управление на архивите, достъп до информация и др. Много организации се занимават с проблемите на управлението на архивите и ограниченията на достъпа до тях, но малко са онези, които обръщат специално внимание на изнасянето на архивни документи и записи. Има се предвид как да се предотврати Загуба на съдържание при ползване на социалните мрежи.

8. Граждански контрол

Ползването на двустранната онлайн обществена комуникация от държавните институции и гражданите е сравнително ново явление. Организациите трябва да решат, дали да позволят такъв тип комуникация и как да се справят с тази нова задача. "За онези организации, които искат да имат обратна връзка от гражданите чрез официалните си сайтове в социалните мрежи, често се прилагат правила 3а приемлив контрол", се казва в проучването.
На първо място сред осемте елемента, необходими 3а създаването на ефективна политика на държавните институции спрямо социалните медии, от CTG поставят основните Задачи пред институциите, които току-що навлизат в тази сфера. Това означава да се определят целите, да се създаде екип, да се набележат практиките, които вече ползват инструментите на социалните медии и да се обсъдят конфликтите и несъответствията между съществуващите и предлаганите практики и процедури.

***

Равносметки и изводи

Съществуват много примери за ефективни начини, с помощта на които държавните агенции привличат гражданите чрез методите на социалните мрежи. Те включват достъп на служителите, контакти с клиентите, допустими граници на ползване, контрол на служителите, съдържание, сигурност, правни аспекти и граждански контрол. Тъй като тези елементи не обхващат всички възможни аспекти (ръководството е част от по-голям проект, работата по който продължава и е с фокус върху използването на социалните мрежи от държавните институции), те могат да се разглеждат основно като отправна точка.
Ето какви са и главните въпроси, които налага използването на социалните мрежи в държавната администрация:
дали на служителите трябва да им се позволява достъп до социалните мрежи и дали интернет контактът е един от начините за постигане на успех;
какви видове контакти се създават, поддържат или закриват от служителите на държавните институции;
може ли да се твърди със сигурност, че разговорите онлайн (във Facebook, например) допринасят за затвърждаването на професионалните взаимоотношения;
кой има право да качва съдържание в сайтовете на официални организации и кой носи отговорност за коректността на това съдържание. За ефективна политика в областта на социалните медии, в държавата трябва да се определят целите, да се създаде екип, да се набележат практиките, които вече ползват инструментите на социалните медии, и да се обсъдят конфликтите и несъответствията между съществуващите и предлаганите практики и процедури.

Стр. 6-7

Радио ДОЙЧЕ ВЕЛЕ I Антоанета ПУНЧЕВА I 2010-03-21

Непопулярните мерки трябва да бъдат обяснени на популярен език, за да разберат българите кое защо се прави и какво следва. В противен случай Борисов ще загуби на собствен терен, четем в коментара на Антоанета Пунчева.

Преуспели пиар специалисти, без съмнение приятелски настроени към правителството, захванаха публично да критикуват премиера за слаба пиар комуникация. Препоръчват му да се обърне към народа си като в условия на война. Да обрисува размера на кризата, да заяви ясно намеренията на правителството и да призове за разбиране и подкрепа. Парадоксално, но Борисов започва да губи там, където беше най-силен – на полето на комуникацията и пропагандата.

Цяла седмица от Министерския съвет, волно и неволно, изскачат разни идеи и мерки, но, според медиите, само за да се провери на живo дали ще минат. И този път.

Симулации, сондажи и други фокуси

Един от най-ефектните, но и най-дразнещи похвати на премиера е, когато види трудности, да плаши с оставка и предсрочни избори. Осем месеца след реалната смяна на властта и краха на тройната коалиция, те не могат да изглеждат другояче освен като провал на неговото собствено управление.

“Огромната харизма на Борисов, с която сам спечели изборите, трябва да бъде впрегната, за да има подкрепа за непопулярните мерки, които се налагат”, казва Диана Дамянова, пиар експерт и бивш синдикален шеф.

Борисов получи едно рамо от председателя на Европейската народна партия (ЕНП) Вилфред Мартенс. “Нямам критики към премиера Бойко Борисов и към неговия екип. След осем години експерименти България има силно и надеждно правителство. Kабинетът ще получи подкрепата на (ЕНП) за непопулярните мерки, свързани с борбата срещу организираната престъпност, корупцията и преодоляването на икономическата криза.”

Добре, но какви са те? От синдиката “Подкрепа” в медиите изтекоха 28 непопулярни (и неофициални) мерки на правителството за справяне с кризата. Автор на идеите, неподкрепени с разчети и числа, било финансовото министерство, според едни, а според други – млад икономист, комуто плащал Сорос.

“Документът” не съществува и не е бил обсъждан. С това изречение Министерството на финансите се отказа от авторство. Така правителството опроверга единствената добра новина в случая – че все пак има антикризисен план”, коментира журналистът Иван Бедров.

Чуват се все по-настойчиви гласове, че кризата е тежест, която трябва да се носи от всички. Сега във фокуса на публичното недоволство са държавните служители. След управлението на тройната коалиция излязоха разкрития за неприлично големи и необлагаеми бонуси върху заплатите, раздавани именно в сектори, заради които страната бе санкционирана от Брюксел. Но рестрикциите за хората от държавната администрация трудно ще минат. Българските синдикати са концентрирани именно там, там е членската им маса и целият им арсенал.

Автоклав на недоволството

През седмицата жителите на София видяха една унила процесия, главно от пенсионери, срещу тока и ЧЕЗ. Сред протестиращите, традиционно, се вееше знаме на ВМРО, които винаги опитват да изкарат някой бонус на гърба на унижените и оскърбените. На другия ден полицаите обявиха, че вече няма да пушат мълчаливо в знак на протест, а ще викат. Само тази седмица от образователното министерство бяха уволнени и съкратени около 50 души, военното министерство свива драстично администрацията си с 500 щата и още около 300 души от дирекция "Социални дейности", а във външно бройките намаляха с 226. Още 336 работни места ще пожертва транспортното министерство. Ясно е, че и броят на недоволните расте пропорционално. Но не по-малко са и скептиците, които знаят, че на мястото на една глава от раздутата админстративна хидра по-късно никнат нови десет.

В началото на своя мандат Борисов заяви, че сам ще си е пиар, и никой не бе изненадан. Макар и представител на някаква самобитна школа, основаваща се на инстинкта и нападението, от него наистина по-добър няма. Нямаше. Сега вече се налага да обясни на всички какво им предстои – на тези, които понасят нарастването на данъчно-осигурителната тежест, на безработните – със 100 хиляди повече през януари 2010 в сравнение с миналогодишния, и на полуживия малък и среден бизнес. Номерът с опростените увеличения, отменените съкращения и прочее “добри новини” вече се износи.

Не, от кабинета не трябва да се извиняват, както настоява президентът, за всичко – от ниските доходи до глобалното затопляне. Но са длъжни да обяснят кое защо се прави и какво следва – стъпка по стъпка.

Защото рестрикциите не са най-страшното нещо. По-неприятно е да се окаже, че ги търпим всуе.

Оригинална публикация