в. Стандарт | Петър БОЙЧЕВ | 24.07.2010
Водещият вече открива в себе си симптомите на кризата на 40-те
Росен Петров 8 години е главен сценарист на "Шоуто на Слави" и единствен (след напускането на Любен Дилов-син през 2003 г.) съдружник на Слави Трифонов в "Седем-осми" – продуцентската къща, създаваща "Шоуто на Слави", "Вот на доверие", "Файф старс", "Сървайвър БГ", "Мюзик айдъл". Бил е сценарист на "Ку-ку" и "Хъшове"
Завършил е НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и Академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността". Работил е около година в Криминална полиция на Столичната дирекция на МВР като оперативен работник на длъжност разузнавач първа степен.
Сега е водещ на "Нека говорят" по bTV.
- Честито, ставаш днес на 40! На 10 ноември си бил на 20. 20-те следващи години са т.нар. преход. Ако съдим по тебе – бил е успешен.
- Хм… зависи. Всеки съди от своята камбанария. За мене – да речем да, преходът е бил успешен. Но в историята нещата са сложни. Често съм си задавал въпроса ами ако не се бяха случили промените? Какво щеше да стане с мене?
- Може би щеше да си шеф на РДВР и да си вече пред пенсия. Милиционерите се пенсионираха на 40-45.
- (Смее се гръмко.) Да, подполковник, даже полковник след 20 години служба.
- Как щеше да се чувстваш като окръжен шеф на милицията? Полковник Петров.
- (Пак се смее.) Няма нужда да си го представям, защото го имам пред очите си -
баща ми е полковник от милицията полковник Петров. Беше зам.-началник на КАТ. Дядо ми е бил полицай. Аз исках да стана милиционер. Сега изглежда адски банално и лековерно, но аз вярвах, че МВР се грижеше за хората.
- Нашата милиция ни пазеше?
- Да, точно като в химна на Веско Маринов. Сега не е за вярване, но когато кандидатствах в школата в Симеоново, се борихме 8 души за едно място. Балът беше по-висок, отколкото в Софийския университет. Но после в един момент избухна свободата и настъпи анархия.
- Как дойде 10 ноември в школата в Симеоново?
- Школата беше една социалистическа организация. Генерал Кипров беше началник, събраха ни един ден и обявиха, че няма да допуснат антисоциалистически организации на територията на школата. Поводът беше, че поискаха да правят "Екогласност". Тогава стана един намахан школник и каза: и какво ще ми направите? В този момент социализмът рухна. Нищо не можеха да ни направят. Само за три дни изчезна всякакъв ред, настъпи тотална анархия. А ходехме под строй, в униформи, отиваме да ядем – пеем, отиваме да учим, пак пеем. Вече ми се повдигаше от "Край Босфора шум се вдига". Тя беше любимата песен на Димитър Стоянов – министъра на вътрешните работи. Беше много популярна покрай възродителния процес.
- Безспорно си успял, но все пак отговори честно – какво не успя да направиш за тия 40 години?
- Ами не успях да се оженя.
- Е, човек и добре да живее, се жени един ден. Ето – пишат, че си водил гадже в Париж и там сте се венчали.
- Гадже водих в Париж, но не сме се венчавали.
- Как изтичат тези информации, след като сте били само двамата?
- Аз имам адски много приятели във Фейсбук – към 3000, повечето не ги познавам. Засякъл съм, че ако пусна снимки във Фейсбук, средно 10 дни отнемат да се появи новината в пресата. От някой приятел журналист. Адски банално, а хората си мислят: Боже Господи, как са го проследили!
- Значи слуховете за твоята венчавка са силно преувеличени?
- За съжаление да. Но все пак има обект.
- Щом днес ще правиш голям купон за 40-те, значи не си суеверен.
- Напротив. Суеверен съм и няма да празнувам. И слуховете за купона, на който
Слави забранил на екипа си да дойдат са силно преувеличени.
- Тъкмо щях да те питам кого нямаше да поканиш на купона.
- Аз по принцип не правя пищни тържества, това си нещо лично за мене. Да каня хора, които малко познавам, а те да подаряват плакети, писалки, букети, мерси. Все едно всяка година да правя сватба. Иначе предишни години Слави ми е бил винаги гост, Бойко Борисов два пъти. Бяхме много близки, даже една картина имам от него.
- Защо бяхте, според мене няма как да не му симпатизираш, най-малкото заради Симеоново.
- Аз мога да му симпатизирам, но както самият той заяви: премиерът няма приятели. Иначе разбирам Бойко, но не разбирам тези, които го подценяват. Колко пъти ги бие на избори, продължават да мрънкат бил пожарникар, не му били много ясни нещата. Всеки, който го подцени, ще страда. Те не знаят какво е да си бил 5 години главен секретар на МВР.
- Днес в един форум коментират акцията "Всичко коз". "Всичко коз, а после съдът дава контра и те остават капо. Не става ли малко комично с тези названия на акции. Не самите акции, а кръщаването им.
- Вярно е, че дава малко повод за подигравки. Все едно Холивуд се е настанил в МВР, но пък акциите вършат работа. Не знам колко в реалната борба в престъпността, но вършат работа в мнението на хората. Те са убедени…
- …че нашата полиция ни пази?
- Не знам доколко ги пази, но са убедени, че нещо там се върши. Има раздвижване, активизиране, не знам доколко е ефективно, но има. Тази тема ми е болна, аз съм бил полицай, баща ми, дядо ми. Но схемата беше разрушена. В една държава това е най-деликатната система. Хората, които работят вътре, са на ръба между това да си полицаи или да си престъпник. Много лесно се минава границата. Ние разрушихме системата и сега си патим от последствията – затова дойде тази престъпност. Жънем това, което посяхме преди 20 години. И то навсякъде – здравеопазване, полиция, съдебна система. Разрушихме един модел, без да имаме готов друг.
- Четох твое изказване и за учителското съсловие. Че е натикано в ъгъла и не може да дава сериозни подготвени кадри.
- Така е. Пълна феминизация, колко учители мъже има? Не че съм против жените, но не и да е съвсем без мъже. Но колко подготвени кадри ще се навият да работят за тези заплати? Навремето беше престижно да си учител. Аз още помня учителите си. От първи клас помня другарката Тошкова. От Класическата гимназия помня всички учители. Имаше респект, уважение.
- Добре, какво става тогава – неподготвени учители, забързани родители плюс интернет. Резултатът какъв е?
- Резултатът от твоите въпроси и моите отговори е такъв, че ние наистина остаряваме. (Смях.) Приличаме на тия, които навремето седяха пред блока, гледаха ни и си викаха "Е тия, младите… Ние какви бяхме, а те какви са сега…"
- Да си дойдем на темата за 40-те. Спомняш ли си героят на Джером Джером, който чете много медицински списания и открива в себе си симптоми на всички болести. Нямал само вода в коляното. Ти си любопитен, четеш много – откриваш ли симптоми на кризата на 40-те?
- Много често. Наскоро препрочитах "Фондацията" на Айзък Азимов. Главният герой, професорът, започва да обяснява как е стар и животът му свършва. Това го прави на 40-ия си рожден ден! Като гледах пък световното сега, там представяха 40-годишните като някакви патриарси, като старци на умиране. Роже Мила, старецът също, забавлява се, но и той е вече на умиране… Боже Господи, какво отношение към 40-годишните. Аз навремето така бях шашнал Слави. Един доктор беше пресметнал колко ти остава от живота в реални числа – да речем,
още 5 хиляди вечери, 1000 пъти секс…
Реалните измерения подтискат – като пясъчен часовник са. 40 години и часовникът се обръща, пясъкът започва да изтича. Започва обратното броене. От друга страна, обаче годините дават мъдрост. Не че съм поумнял, но вече гледам по-реално на нещата, по-спокоен съм.
- Ще погалиш девойка и ще я подминеш.
- Е, това още не съм го постигнал. Нали знаеш, навремето римляните, като спре да им става, правели луд купон. Най-големият им дерт вече е отпаднал! И се отдават спокойно на държавна работа. Затова сенаторите са били само възрастни – пари имат – няма да крадат, дерт нямат – жени не ги изкушават.
- Ти си съосновател на "Гергьовден", много емоционално влязохте в политиката, но рязко се отдръпнахте.
- Също така емоционално се отдръпнахме – всички от сценаристите на Слави се дистанцирахме от "Гергьовден". Преценихме, че не можем да бъдем част от властта, която трябва да критикуваме. Сега от дистанцията на годините преценявам, че е било прекалено емоционално. Друга е играта в политиката, други са правилата, много сложно е. Едно е да си на плаката, на знамето – съвсем друго като влезеш вътре, в играта. Ако искаш нещо, трябва да говориш с Пенчо, с Тенчо, с Георги. Ама Пенчо е от СДС, а Тенчо от БСП. Политиката е баланс на интереси. Пред един политик всеки ден има маса избори, които трябва да направи, а всяко, и най-доброто намерение, може да бъде осуетено, ако не е постигнат този баланс на интересите.
- Но не си затръшнал вратата на политиката.
- Никога не казвам никога, но по принцип политиката не ми е интересна.
- "Българската Коледа", освобождаването на медиците ни в Либия, операция "Слава" – това са все твои идеи – с коя от тях най-много се гордееш?
- Като идеи да, но като реализация са дело на много хора. Но все пак медиците. Акцията "Свобода за българските медици!" беше моя идея, но инициативата беше на Слави. Аз съм по-инертен, той ме изюрка. Той е такъв, обича да пресира, когато нещо трябва да се направи. Но виж как всяко чудо е за три дни. Аз самият даже не мога да си спомня имената на всичките, след като съм се срещал толкова пъти с близките им.
- Не смяташ ли, че това е нормално – да започнат нормален живот, а не да стават медийни звезди.
- Нацията ни помни малко, ужасно малко
Даже мисля да започна една такава рубрика – кой какво е казвал преди. Нямаш си представа преди пет години отговорни фактори какво са говорили.
- Сещаш ли се кой е казал това: "Виж сега, моето момче, човек трябва да прави добро, не защото му се пише, не защото ще му се отблагодаряват…"
- Слави.
- Точно така.
- От същото интервю е и примерът с тримата китайци, които играели ма-джонг и разбрали, че идва краят на света. Единият казал, че ще се моли до края, другия го ударил на живот, а третият доиграл играта.
- Ти от кои си?
- Е, играта продължава. Спомням си, че побърквахме Слави с този ма-джонг. Той е склонен да мисли в метафори, гледа много филми. И като влезе, ние го почнем: "О-о-о, Мистър Ма-джонг!" Или пък поръчваме пица и казваме "Един китаец поръчал пица!" или "Важното е пицата продължи да се прави!". Много се бъзикахме.
- Че той търпи ли, нали е диктатор и тиранин?
- Търпи. Почва да пуфти и става още по-забавно. Най-добре е да се шегуваш с този, който се връзва. Мен например трудно могат да ме иронизират, защото се самоиронизирам.
- Кого може да цитираш по-дълго – Швейк или Илф и Петров?
- Илф и Петров. Какъв хумор в най-суровата сталинска епоха! Огромни таланти. Направо се чудя как властта е допуснала това да се напише. Изобщо аз съм голям фен на руската и съветската литература.
- За тези 40 години кого не предаде?
- Най-страшното е себе си да предадеш. Аз не съм. И каузи не съм предавал. Аз съм такъв тип, че докато вървя по пътя, който съм избрал, мога да понасям удари. Не съм обаче на принципа, ако те ударят по едната буза, подложи и другата. Напротив. Ако те ударят по едната буза, ти трябва така да отвърнеш с два, да отвърнеш така, че да няма връщане. Малко съм по-старозаветен в това отношение.
- Вярно ли е, че никога не знаеш колко пари имаш в портфейла?
- Глупости. Винаги знам приблизително колко имам. Що се отнася до богатството, у нас обществото има нагласа, че щом си известен, то си много богат. В Америка е така, тука пазарът е съвсем различен, ограничен. Ето един поп певец – известен е, всеки го знае, но не е богат, няма откъде да изкара пари – няма участие. Участие имат фолк певиците, за да изкарат пари, трябва да ходят да пеят на разни пияндурници. Малкият пазар не предлага звезди. Имаме две-три звезди.
Царят е звезда, Бойко Борисов е звезда, Ахмед Доган е звезда. Те имат качества и живот на звезда – живеят потайно, встрани от хората, не можеш да го срещнеш на улицата, не можеш да го пипнеш.
- А Слави Трифонов?
- Да, в този смисъл е звезда. Но ако някой иска да се срещне със Слави, ако се закотви в НДК, за два дни ще е успял да го направи. Но я иди се срещни с Джей Лено? Джей Лено – 100 млн. долара му е заплатата за три години и колекционира спортни автомобили… Слави е заможен човек, но не е Джей Лено. Затова са и тия писания.
- А ти колко си богат, каква кола караш?
- Не карам. След катастрофата спрях, ползвам такси. Но в интерес на истината имах добра кола – А8. Имам апартамент, живея нормално. Вбесявам се обаче, като видя имотните декларации на политиците. Един политик прави повече пари от един водещ. Много е лицемерно – трабантче, малко дворно местенце в затънтено селце.
- Вярно ли е, че те открил Август Попов?
- Егати глупостите. Откриха ме Тошко Йорданов – главен сценарист на Слави, и Николай Русакиев – режисьор на "Горещо". Приятели сме от Класическата, с Николай седяхме на един чин.
Стр. 1, 15, 20 – 21
Желаещите PR специалисти могат да се включат като разработят идейна концепция за популяризиране на дейността и подпомагане на целите на неправителствена организация, работеща с надарени деца. Единственото условие е преди това да са подали документи за обучение в квалификационната програма на CIPR. Условията на конкурса ще бъдат оповестени в началото на септември 2010г., когато приключва регистрацията за обучение в програмата.
