в. Стандарт | Петър БОЙЧЕВ | 24.07.2010

Водещият вече открива в себе си симптомите на кризата на 40-те

Росен Петров 8 години е главен сценарист на "Шоуто на Слави" и единствен (след напускането на Любен Дилов-син през 2003 г.) съдружник на Слави Трифонов в "Седем-осми" – продуцентската къща, създаваща "Шоуто на Слави", "Вот на доверие", "Файф старс", "Сървайвър БГ", "Мюзик айдъл". Бил е сценарист на "Ку-ку" и "Хъшове"
Завършил е НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и Академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността". Работил е около година в Криминална полиция на Столичната дирекция на МВР като оперативен работник на длъжност разузнавач първа степен.
Сега е водещ на "Нека говорят" по bTV.

- Честито, ставаш днес на 40! На 10 ноември си бил на 20. 20-те следващи години са т.нар. преход. Ако съдим по тебе – бил е успешен.

- Хм… зависи. Всеки съди от своята камбанария. За мене – да речем да, преходът е бил успешен. Но в историята нещата са сложни. Често съм си задавал въпроса ами ако не се бяха случили промените? Какво щеше да стане с мене?

- Може би щеше да си шеф на РДВР и да си вече пред пенсия. Милиционерите се пенсионираха на 40-45.

- (Смее се гръмко.) Да, подполковник, даже полковник след 20 години служба.

- Как щеше да се чувстваш като окръжен шеф на милицията? Полковник Петров.

- (Пак се смее.) Няма нужда да си го представям, защото го имам пред очите си -
баща ми е полковник от милицията полковник Петров. Беше зам.-началник на КАТ. Дядо ми е бил полицай. Аз исках да стана милиционер. Сега изглежда адски банално и лековерно, но аз вярвах, че МВР се грижеше за хората.

- Нашата милиция ни пазеше?

- Да, точно като в химна на Веско Маринов. Сега не е за вярване, но когато кандидатствах в школата в Симеоново, се борихме 8 души за едно място. Балът беше по-висок, отколкото в Софийския университет. Но после в един момент избухна свободата и настъпи анархия.

- Как дойде 10 ноември в школата в Симеоново?

- Школата беше една социалистическа организация. Генерал Кипров беше началник, събраха ни един ден и обявиха, че няма да допуснат антисоциалистически организации на територията на школата. Поводът беше, че поискаха да правят "Екогласност". Тогава стана един намахан школник и каза: и какво ще ми направите? В този момент социализмът рухна. Нищо не можеха да ни направят. Само за три дни изчезна всякакъв ред, настъпи тотална анархия. А ходехме под строй, в униформи, отиваме да ядем – пеем, отиваме да учим, пак пеем. Вече ми се повдигаше от "Край Босфора шум се вдига". Тя беше любимата песен на Димитър Стоянов – министъра на вътрешните работи. Беше много популярна покрай възродителния процес.

- Безспорно си успял, но все пак отговори честно – какво не успя да направиш за тия 40 години?

- Ами не успях да се оженя.

- Е, човек и добре да живее, се жени един ден. Ето – пишат, че си водил гадже в Париж и там сте се венчали.

- Гадже водих в Париж, но не сме се венчавали.

- Как изтичат тези информации, след като сте били само двамата?

- Аз имам адски много приятели във Фейсбук – към 3000, повечето не ги познавам. Засякъл съм, че ако пусна снимки във Фейсбук, средно 10 дни отнемат да се появи новината в пресата. От някой приятел журналист. Адски банално, а хората си мислят: Боже Господи, как са го проследили!

- Значи слуховете за твоята венчавка са силно преувеличени?

- За съжаление да. Но все пак има обект.

- Щом днес ще правиш голям купон за 40-те, значи не си суеверен.

- Напротив. Суеверен съм и няма да празнувам. И слуховете за купона, на който
Слави забранил на екипа си да дойдат са силно преувеличени.

- Тъкмо щях да те питам кого нямаше да поканиш на купона.

- Аз по принцип не правя пищни тържества, това си нещо лично за мене. Да каня хора, които малко познавам, а те да подаряват плакети, писалки, букети, мерси. Все едно всяка година да правя сватба. Иначе предишни години Слави ми е бил винаги гост, Бойко Борисов два пъти. Бяхме много близки, даже една картина имам от него.

- Защо бяхте, според мене няма как да не му симпатизираш, най-малкото заради Симеоново.

- Аз мога да му симпатизирам, но както самият той заяви: премиерът няма приятели. Иначе разбирам Бойко, но не разбирам тези, които го подценяват. Колко пъти ги бие на избори, продължават да мрънкат бил пожарникар, не му били много ясни нещата. Всеки, който го подцени, ще страда. Те не знаят какво е да си бил 5 години главен секретар на МВР.

- Днес в един форум коментират акцията "Всичко коз". "Всичко коз, а после съдът дава контра и те остават капо. Не става ли малко комично с тези названия на акции. Не самите акции, а кръщаването им.

- Вярно е, че дава малко повод за подигравки. Все едно Холивуд се е настанил в МВР, но пък акциите вършат работа. Не знам колко в реалната борба в престъпността, но вършат работа в мнението на хората. Те са убедени…

- …че нашата полиция ни пази?

- Не знам доколко ги пази, но са убедени, че нещо там се върши. Има раздвижване, активизиране, не знам доколко е ефективно, но има. Тази тема ми е болна, аз съм бил полицай, баща ми, дядо ми. Но схемата беше разрушена. В една държава това е най-деликатната система. Хората, които работят вътре, са на ръба между това да си полицаи или да си престъпник. Много лесно се минава границата. Ние разрушихме системата и сега си патим от последствията – затова дойде тази престъпност. Жънем това, което посяхме преди 20 години. И то навсякъде – здравеопазване, полиция, съдебна система. Разрушихме един модел, без да имаме готов друг.

- Четох твое изказване и за учителското съсловие. Че е натикано в ъгъла и не може да дава сериозни подготвени кадри.

- Така е. Пълна феминизация, колко учители мъже има? Не че съм против жените, но не и да е съвсем без мъже. Но колко подготвени кадри ще се навият да работят за тези заплати? Навремето беше престижно да си учител. Аз още помня учителите си. От първи клас помня другарката Тошкова. От Класическата гимназия помня всички учители. Имаше респект, уважение.

- Добре, какво става тогава – неподготвени учители, забързани родители плюс интернет. Резултатът какъв е?

- Резултатът от твоите въпроси и моите отговори е такъв, че ние наистина остаряваме. (Смях.) Приличаме на тия, които навремето седяха пред блока, гледаха ни и си викаха "Е тия, младите… Ние какви бяхме, а те какви са сега…"

- Да си дойдем на темата за 40-те. Спомняш ли си героят на Джером Джером, който чете много медицински списания и открива в себе си симптоми на всички болести. Нямал само вода в коляното. Ти си любопитен, четеш много – откриваш ли симптоми на кризата на 40-те?

- Много често. Наскоро препрочитах "Фондацията" на Айзък Азимов. Главният герой, професорът, започва да обяснява как е стар и животът му свършва. Това го прави на 40-ия си рожден ден! Като гледах пък световното сега, там представяха 40-годишните като някакви патриарси, като старци на умиране. Роже Мила, старецът също, забавлява се, но и той е вече на умиране… Боже Господи, какво отношение към 40-годишните. Аз навремето така бях шашнал Слави. Един доктор беше пресметнал колко ти остава от живота в реални числа – да речем,
още 5 хиляди вечери, 1000 пъти секс…
Реалните измерения подтискат – като пясъчен часовник са. 40 години и часовникът се обръща, пясъкът започва да изтича. Започва обратното броене. От друга страна, обаче годините дават мъдрост. Не че съм поумнял, но вече гледам по-реално на нещата, по-спокоен съм.

- Ще погалиш девойка и ще я подминеш.

- Е, това още не съм го постигнал. Нали знаеш, навремето римляните, като спре да им става, правели луд купон. Най-големият им дерт вече е отпаднал! И се отдават спокойно на държавна работа. Затова сенаторите са били само възрастни – пари имат – няма да крадат, дерт нямат – жени не ги изкушават.

- Ти си съосновател на "Гергьовден", много емоционално влязохте в политиката, но рязко се отдръпнахте.

- Също така емоционално се отдръпнахме – всички от сценаристите на Слави се дистанцирахме от "Гергьовден". Преценихме, че не можем да бъдем част от властта, която трябва да критикуваме. Сега от дистанцията на годините преценявам, че е било прекалено емоционално. Друга е играта в политиката, други са правилата, много сложно е. Едно е да си на плаката, на знамето – съвсем друго като влезеш вътре, в играта. Ако искаш нещо, трябва да говориш с Пенчо, с Тенчо, с Георги. Ама Пенчо е от СДС, а Тенчо от БСП. Политиката е баланс на интереси. Пред един политик всеки ден има маса избори, които трябва да направи, а всяко, и най-доброто намерение, може да бъде осуетено, ако не е постигнат този баланс на интересите.

- Но не си затръшнал вратата на политиката.

- Никога не казвам никога, но по принцип политиката не ми е интересна.

- "Българската Коледа", освобождаването на медиците ни в Либия, операция "Слава" – това са все твои идеи – с коя от тях най-много се гордееш?

- Като идеи да, но като реализация са дело на много хора. Но все пак медиците. Акцията "Свобода за българските медици!" беше моя идея, но инициативата беше на Слави. Аз съм по-инертен, той ме изюрка. Той е такъв, обича да пресира, когато нещо трябва да се направи. Но виж как всяко чудо е за три дни. Аз самият даже не мога да си спомня имената на всичките, след като съм се срещал толкова пъти с близките им.

- Не смяташ ли, че това е нормално – да започнат нормален живот, а не да стават медийни звезди.

- Нацията ни помни малко, ужасно малко
Даже мисля да започна една такава рубрика – кой какво е казвал преди. Нямаш си представа преди пет години отговорни фактори какво са говорили.

- Сещаш ли се кой е казал това: "Виж сега, моето момче, човек трябва да прави добро, не защото му се пише, не защото ще му се отблагодаряват…"

- Слави.

- Точно така.

- От същото интервю е и примерът с тримата китайци, които играели ма-джонг и разбрали, че идва краят на света. Единият казал, че ще се моли до края, другия го ударил на живот, а третият доиграл играта.

 - Ти от кои си?

 - Е, играта продължава. Спомням си, че побърквахме Слави с този ма-джонг. Той е склонен да мисли в метафори, гледа много филми. И като влезе, ние го почнем: "О-о-о, Мистър Ма-джонг!" Или пък поръчваме пица и казваме "Един китаец поръчал пица!" или "Важното е пицата продължи да се прави!". Много се бъзикахме.

- Че той търпи ли, нали е диктатор и тиранин?

- Търпи. Почва да пуфти и става още по-забавно. Най-добре е да се шегуваш с този, който се връзва. Мен например трудно могат да ме иронизират, защото се самоиронизирам.

- Кого може да цитираш по-дълго – Швейк или Илф и Петров?

- Илф и Петров. Какъв хумор в най-суровата сталинска епоха! Огромни таланти. Направо се чудя как властта е допуснала това да се напише. Изобщо аз съм голям фен на руската и съветската литература.

- За тези 40 години кого не предаде?

- Най-страшното е себе си да предадеш. Аз не съм. И каузи не съм предавал. Аз съм такъв тип, че докато вървя по пътя, който съм избрал, мога да понасям удари. Не съм обаче на принципа, ако те ударят по едната буза, подложи и другата. Напротив. Ако те ударят по едната буза, ти трябва така да отвърнеш с два, да отвърнеш така, че да няма връщане. Малко съм по-старозаветен в това отношение.

- Вярно ли е, че никога не знаеш колко пари имаш в портфейла?

- Глупости. Винаги знам приблизително колко имам. Що се отнася до богатството, у нас обществото има нагласа, че щом си известен, то си много богат. В Америка е така, тука пазарът е съвсем различен, ограничен. Ето един поп певец – известен е, всеки го знае, но не е богат, няма откъде да изкара пари – няма участие. Участие имат фолк певиците, за да изкарат пари, трябва да ходят да пеят на разни пияндурници. Малкият пазар не предлага звезди. Имаме две-три звезди.
Царят е звезда, Бойко Борисов е звезда, Ахмед Доган е звезда. Те имат качества и живот на звезда – живеят потайно, встрани от хората, не можеш да го срещнеш на улицата, не можеш да го пипнеш.

- А Слави Трифонов?

- Да, в този смисъл е звезда. Но ако някой иска да се срещне със Слави, ако се закотви в НДК, за два дни ще е успял да го направи. Но я иди се срещни с Джей Лено? Джей Лено – 100 млн. долара му е заплатата за три години и колекционира спортни автомобили… Слави е заможен човек, но не е Джей Лено. Затова са и тия писания.

- А ти колко си богат, каква кола караш?

- Не карам. След катастрофата спрях, ползвам такси. Но в интерес на истината имах добра кола – А8. Имам апартамент, живея нормално. Вбесявам се обаче, като видя имотните декларации на политиците. Един политик прави повече пари от един водещ. Много е лицемерно – трабантче, малко дворно местенце в затънтено селце.

- Вярно ли е, че те открил Август Попов?

- Егати глупостите. Откриха ме Тошко Йорданов – главен сценарист на Слави, и Николай Русакиев – режисьор на "Горещо". Приятели сме от Класическата, с Николай седяхме на един чин.

Стр. 1, 15, 20 – 21

в. Седмичен Труд | 2010-03-31 

Изминалата седмица бе белязана от напускането на някои популярни лица от ефира на някои популярни предавания. Както зрителите са забелязали, Дони и Мария Силвестър отсъстваха от последния съботен маратон на Станция Нова, а рубриките им липсваха от предаването. И двамата не вложиха много яснота в причините за тази раздяла, но държаха да подчертаят, че не са се карали с продуцентите Иван и Андрей. Дони все пак изтърва камъчето, че имало "недоизказани неща в екипа", които изиграли роля, но подробности отказа да сподели. Може да се предполага обаче наличието на сериозен конфликт, като се вземе предвид и обстоятелството, че освен дето губи рубриката си "Дони таим" в съботното предаване, той вече няма да бъде и музикален продуцент на вечерното шоу на Иван и Андрей. "Бендът ще се оправи и без мен", твърди Дони, сигурен, че е създал добро звено. Засега щял да пише повече музика за театър, а имал и идея за телевизионен проект, но той нямало да бъде свързан с Нова телевизия.
Мария Силвестър пък допуска, че рубриката й "Мария в Огледалния свят" в края на предаването не можела да разчита на много публика в осмия му час, което пък довело до раздялата й с продуцентите "по взаимно съгласие".
Междувременно Диана Любенова се раздели с Гала, за да се превъплъти в ролята на амазонка във филма "Конан Варварина" с Мики Рурк и Джейсън Момоа. Актрисата, обявена от Радио Атлантик за "най-обичаната българка за 2010 г.", се надявала продуцентите да пазят мястото й, но поне засега това не е потвърдено. Другата Диана – Найденова, рей-тинго-вата радио-воде-ща от ефира на Дарик Радио, отново е на екран този път в шоуто на Росен Петров "Нека говорят". След като спечели много зрители за Нова телевизия в сутрешното предаване "Здравей, България!", устатата журналистка се оказа в не особено сърдечна компания в" Станция Нова", където с Люба Кулезич се налагаше да си разменят остроти. Мадам Челюсти, както е прозвището на Диана, се изпокарала здраво с ръководството на Нова телевизия, защото й писнало да я местят от предаване в предаване и се зарекла никога вече да не работи за тази медия. Явно Росен Петров с охота се е възползвал от ситуацията и Диана вече започна изявите си в неговото предаване.

Стр. 8

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-03-27 

Почти цялата кариера на Диана Найденова досега е свързана с Дарик радио. Първите си стъпки прави в общинско радио в Хасково, след което започва работа в местния клон на “Дарик”. Собственикът Радосвет Радев забелязва таланта й и я изтегля в София. Тя е била “Глас на “Дарик” – наградата за добра журналистика в радиото. От няколко години води публицистичното и доста остро предаване “Челюсти”. Всеки ден от 13 ч.

През лятото на миналата година за първи път се появи на екрана на Нова тв по заместване в сутрешния блок. После продължи с предаване в ранния следобед, след това в събота и накрая не намери общ език с медията. Почти веднага Евтим Милошев от “Дрийм тийм” я покани в предаването “Нека говорят с Росен Петров” по Би Ти Ви. Рубриката й е озаглавена “Опасно близо с Диана Найденова”.

Защо напуснахте “Станция Нова”, г-жо Найденова, след като, казват, заплатите на някои водещи били по 15 хил. лева?

- Не обичам да говоря за онези дискретни отношения, които съм имала с телевизията, по начин, по който сигурно всички искат да се разчопли в тях. Това беше интересен за мен проект, но не ме караше да надграждам в чисто професионален план.

Сега имам много повече свобода за творчество. Беше толкова любопитно за мен при първото ми участие в “Нека говорят” да изгледам заедно с Росен Петров онова, което съм направила, и то наистина ми хареса. Симеон

Дянков беше толкова сладък пред дъската, той дори се зарази от мен и ми отговаряше в същия стил.

- Как ви поканиха в Би Ти Ви?

- Две или три седмици след като прекъснах отношения с Нова тв, ми се обади Евтим Милошев и аз приех с удоволствие. Това е все едно да попиташ Бербатов защо играе за “Манчестър Юнайтед”, като можеше да играе за “Манчестър Сити”.

Големият отбор наистина е важен, от него и аз ще науча много. Телевизията не е онова, което умея да правя така, както радио. Предаването много ми харесва – това е лайт публицистика в неделя следобед, говорене с хората по този неформален начин, който те кара да останеш пред екрана.

Това, което правя, са интервюта в среда, не в студио, с героите от седмицата. Ние снимаме филм. Тази неделя мой гост ще бъде Нели Куцкова, говорителят на Съюза на съдиите, и в петък ще правим с нея интервюто в една от залите на Съдебната палата, тя ще бъде облечена в тога и ще си говорим за проблемите на справедливостта у нас.

Не е достатъчно хората да чуят, че имаме нова наказателна политика, която увеличава санкциите за извършване на тежки престъпления. Искат да знаят, че когато едно престъпно деяние влезе през входа на Темида, то ще бъде наказано.

- Дъщеря ви как приема непрекъснатата ви заетост?

- Вечер в 6 ч вземам Боряна от градината, до 7 приготвяме нещо за вечеря. В 7 ч е ясно, че мама гледа новини, а тя на малкия си преносим телевизор гледа детско филмче. Така е пораснала покрай мен с информация, че дори неактивно слушайки новините, преминавайки край телевизора, докато си играе, чува. Примерно новината за футболиста, пребил манекенката. Тогава ми каза: нали този батко няма да дойде пред нашия блок, нали няма да ни нарани, защо е бил тази какичка.

Закон е да гледам новини до 20,30 ч, когато идва нашето време. Тогава правим курабии за Великден като миналата вечер, друг път готвим телешко, простираме, гладим. В 22,30 ч най-късно сме в леглото.

- Колко е голяма?

- На 28 април навършва 6 години. Лягаме си снощи (в сряда вечерта – б.а.)и тя ми казва: “Мамо, обърни се и ме погледни. Виж колко съм красива и нежна, а Слав защо ме бие непрекъснато?” Това е момченце, с което са в групата и ходят заедно на латинотанци. Между другото Слав винаги когато отида в градината, идва и общува с мен. А Боряна плаши децата с пушката на дядо си, който е ловец.

Напоследък ме изненада, като ми каза: “Ако някой те ядосва, ще му вгорча живота.” Това е най-новата фраза, която е научила. Питам я какво е това, а тя – не знам, мамо, но е нещо лошо.

- Как се справяте двете с толкова неща?

- Бабата помага. Това е майка ми, която е с мен от 7-ия месец на бременността ми. Когато я прибира от детската градина, минават през парка, където Боряна играе с децата на ластик. Помниш ли как като малки скачахме? И сега го правя вкъщи, за да й покажа – връзваме ластика между два стола, горката съседка баба Надка отдолу.

- Вие гледате Боряна сама, има ли мъж до вас?

- Наскоро четох нещо много интересно – трябва да срещнеш много фалшиви хора, за да познаеш истинския. Мисля, че сега до себе си имам човек, на когото мога да разчитам, и се чувствам вълшебно.

- Вярно ли е, че имате връзка с Камен Костадинов?

- Очевидно жълтата преса се продава през скандал и измислици. Доколкото знам, Камен Костадинов си има семейство и това звучи отвратително дори когато ме питаш.

- Какви са политиците, когато са само пред микрофон и когато се включи камера?

- В началото, когато Евтим ме покани да работим заедно, ми каза: “Аз познавам твоя стил на работа и ми харесва, но имам едно притеснение. Сигурна ли си, че ще идват при теб политиците, защото ти си толкова лоша?”

През тези 10 години в радиото, от които повече от 6 съм водещ на политически формати, съм създала свой стил на говорене. Затова хората, които бих поканила сега, знаят, че няма да ми бъде достатъчно да изпеят онова, което искат да кажат.

Виж ме, аз самата съм публично несуетна, не обичам партитата, не е важно да имам руж на бузите, за да направя едно интервю. Да, политиците обличат костюм обезателно, когато са пред камера, докато в радиото могат да бъдат и по тишъртка. Миналата седмица Росен Плевнелиев гостуваше в “Нека говорят”, аз точно излизам от ефир и той чака на меката мебел пред студиото.

Тръгва да си облича сакото, отдолу беше със симпатична раирана риза. Не се познаваме, но му казах: “Г-н министър, моля ви, оставете това сако, толкова по-добре ще е да влезете с риза, така, както ще ви възприемат зрителите в неделя следобед.”

До себе си имам човек, на когото мога да разчитам. При мен, за което благодаря на гостите си, събеседниците знаят, че не е важна толкова формата, колкото съдържанието, че няма да престана да питам, докато не получа отговора, който хората искат да чуят.

- Защо сте лоша? Само когато задавате въпроси ли сте такава?

- Смятам, че има един дефект на публичното говорене, който е дефект на т.нар. четвърта власт. В годините сме били прекалено конформистки настроени и удобни в начина, по който интервюираме политиците. Лоша ли бях, когато питах Волен Сидеров знае ли кой е данъкът, който пълни най-голям процент от данъчните приходи в хазната? Лидерът на политическата сила, която дори имаше претенциида е първа, да изпревари ГЕРБ, трябва ли да знае това? Не смятам, че това е лош подход.

Може би е по-нетрадиционен и затова изглежда много агресивен. Тъкмо напротив. Виждаш, че в онези телевизии, към които се стремим, въпросите се задават така, както трябва, разкрития се правят непрекъснато, независимо че и там вероятно политиците искат медиите да са удобни за тях. Не смятам, че съм лоша, защото например казвам на министъра на финансите, че през ден те сменят хаотично своя подход към икономическата криза. Това създава несигурност у хората и е най-нормално един журналист да говори по този начин.

Дали съм лоша, не знам. Трябва да питаш приятелите ми.

- На какво се дължи впечатлението за хаос в правителството? Едната теза е, че не знаят какво правят. От друга страна, за първи път сякаш властта се интересува какво мислят хората по важните въпроси.

- За да не бъда лоша и да не звуча като в “Челюсти”, ще кажа, че истината е някъде по средата. Не е достатъчно да търсиш диалог с обществото, за да си добър управленец. Трябва да имаш визия как да изглежда държавата, която ръководиш, особено в условията на криза. Когато едно предложение, дошло от неправителствения сектор, синдикатите, работодателите, се окаже по-добро от твоето виждане, да, приеми го. Но го обявявай само когато твърдо си решил как да действаш. В противен случай поведението ти изглежда така, сякаш не знаеш какво правиш. Сякаш търсиш изход от ситуация, без да имаш стратегия през кой коридор ще минеш.

А е вярно, че лидерите се раждат в кризи. И е хубаво в криза да имаме такова управление, което да ускори излизането от нея.

Смятам, че правителството винаги трябва първо да брои до десет, преди да даде поредното интервю, в което да каже просто за намеренията си. Защото знаеш какви сме журналистите. За нас едно намерение винаги се появява в заглавие на вестник без въпросителна. Когато онези, заради които и ние работим, прочетат това заглавие, те спират да се съмняват, че това е категорично решение. Приемат, че здравната вноска се увеличава, излизат на протест, започват да се притесняват, много хора спират да я плащат. Ако след 20 дни ще ревизираш това решение, защо си го казал?

- Кой е най-сериозният проблем пред обществото ни?

- Огромната дупка, която зее в бюджета. Ако няма категорични реформи сега и само задоволяваме нечии претенции, като увеличаваме бюджетния дефицит, опасността да се разклати икономиката ни е много голяма. Най-големият проблем е да се направи оптималното, за да се намалят публичните разходи, разходите за администрацията и синдикатите да ограничат в някаква степен претенциите си.

В момента има два подхода. Единият е дали да се движим на ръба на позволения бюджетен дефицит, харчейки. Другият е дали да ограничаваме разходите до такава степен, че да намаляваме този дефицит, който вече е близо 2%. В условията на криза не е достатъчно да кажеш, че въвеждаш данък лукс, защото той няма да запълни бюджета. Не е и нормално поведение социалистите да казват – Цветелина Бориславова има такива доходи, че може да запълни дупката в бюджета.

В условията на криза политиците трябва, загърбвайки рейтинга, опита за политическо надмогване, да седнат и измислят нещо. Защото, ако гръмне валутният борд и скочи инфлацията, кой печели от това? Сергей Станишев, Георги Първанов? Съмнявам се.

- С кого искате да направите интервю?

- Доган. Конкретен пример е скандалът с неговия консултантски договор за “Цанков камък”. Има проблем, свързан с имотни декларации, имотно състояние, конфликт на интереси, включително морален казус на един от основните политически лидери в страната. В това време той е затворен някъде в сарая, а говорителят на партията обяснява какво е искал да каже и каква лаборатория си бил изградил в къщата, в която живее. Искам да го чуя от него.

Защо след самоубийството на Ахмед Емин само колегите от в. “Труд” имаха възможността да му зададат въпросите, от които всички се вълнуваха?

Всичко това изгражда имиджа на политика в обществото. Ако този човек продължава да мълчи, какво да си мислим. Когато липсва легитимно говорене, там се появяват слухове. Защо продължава да не ходи на работа? Защо е толкова сериозно дезинтересиран от проблемите на обществото? Не съм чула какво мисли г-н Доган за тежката икономическа криза. А е човек, който сигурно има какво да каже.

Иначе с европейски политици колко много ми се прави интервю!

- Защо с тях, какво ще ги питате?

- Говори ми се със Саркози, след като му се наложи да направи промени в правителството след загубата на местните избори. Иска ми се да интервюирам Обама за здравната реформа. Включително и Хилари Клинтън. С такива хора ми се говори. Защото, както казва Прасчо, приятелят на Мечо Пух, малкостта се превърна в голям проблем помежду ни.

Прекалено малко е всичко онова, с което се опитват да ни накарат да мислим, че живеем в големи събития.

Кое е това събитие? Че брат Галев стоял с гръб към един съдия, и дали така не си уреждали нещо?

Всички трябва да се съгласим, че трябва да работим за повече гражданственост. Ние не стачкуваме, не протестираме срещу политиците. Решихме, че когато сме апатични, ги наказваме. Но така не променяме нищо. Продължаваме да живеем по същия ориенталски, балкански, сив начин. Колкото е сива икономиката ни, толкова са сиви и политиката, и хайлайфът. Нали виждаш? Хората искат да бъдат известни с това, че са известни, че се наяли със суши или си купили новия модел часовник DNG. Какво от това?

Ние искахме в тези години на преход, независимо че живеем в Люлин, цялата ни държава е един голям Люлин, да караме BMW, да обличаме “Армани”. Не може. Първо трябва да поработим, да имаме претенции към самите себе си, сериозни изисквания към политиците, работодателите си, към икономиката ни, към продавачите на зеленчуци с лошо качество, към онези, които ни рекетират на пътя.

Не харесваме политиците си. Откъде са те, от Албания ли, или от Неапол? Нали сами ги избрахме!

- Какво ще се случи след една, две, пет години?

- Ще ти кажа какво си мечтая да се случи. Лятото, когато получих поканата за работа в телевизията, си спомням, че дълго спорих в медията, че няма да има правителствена криза след изборите. Наистина бях убедена, че хората масово ще излязат и ще изберат онзи, който им обеща възмездие. Иска ми се след 1-2 години, но няма да стане толкова бързо, преди да отидем да гласуваме, да си направим труда да прочетем поне първата страница от някоя програма на политическа формация. Да потърсим в гугъл този, който ни е кандидат за депутат, какво е правил преди това. Да се опитаме да правим информиран избор.

Ние сме лишени от амбиция.

На нас ни стига да сме най-бедната страна в ЕС, на която през миналата или по-миналата година й се налагаше да си топли мазута, за да има парно през зимата.

- Докога ще работите в радио?

- Едното не е за сметка на другото в никакъв случай. Аз се научих на журналистика в радиото. Учила съм икономика.

“Дарик” ми е втори дом. Толкова добре се чувствам тук. Сега ще ми е малко по-натоварено, но нали знаеш, намери си работа, която обичаш, и никога няма да ти се налага да работиш. Правя това с толкова много любов. Събудих се през нощта към 3 ч, малката искаше вода, и се замислих, че има още цели 4 часа до времето, в което трябва да стана да гледам новини, да съм активна. Толкова ми харесва това, което правя.

- След като сте завършила икономика, как започнахте да се занимавате с журналистика?

- Аз не завърших. Между другото след повторната ми поява по телевизията в жълтата преса написали, че съм завършила академията, в която е бил Красьо Черничкия.

Наистина съм учила в Свищов, но на 4-ата година, след като бях взела всички изпити, разбрах, че това не е за мен. Оставаха ми още 4 изпита, за да се дипломирам, но се отказах. Започнах работа в едно общинско радио в Хасково и се чувствам чудесно от избора си. Икономиката наистина ме изкушава, но аз учех счетоводство и контрол. Мисля, че не съм сбъркала.