Кент Колинс, професор по журналистика: В България има по-голяма конкуренция между медиите, отколкото в други държави

в. Класа | Маруся ПАНКОВСКА | 17.08.2010

Не зная дали някога добрата новина ще стане водеща, това зависи от мира по света

Професор Кент Колинс е завеждащ Факултета по радио-телевизионна журналистика в Университета по журналистиката в Мисури, САЩ. Притежава над 37- годишен опит като преподавател и обучава студенти както в САЩ, така и като гостуващ лектор в много страни. В момента професор Кент Колинс обучава новинарите на ТВ7.

- Проф. Колинс, промени ли се журналистиката в България през последните години?

- Телевизионната журналистика се разви много през последните 10 години в България. Дойдох тук за пръв път през 2000 година, за да работя с журналисти. Те се оказаха много интелигентни, имаха стремеж и търсеха начини как да помогнат за развитието на професията. Преди 10 години тук имаше само една силна телевизия за новини, сега са четири-пет. И те са по-добри заради по-голямата конкуренция, а също и защото много журналисти се стремят да правят репортажи за обикновените хора, за нещата от живота. Много от публицистичните предавания са ориентирани към темите за демокрацията и свободата в България. Нещата не са съвършени, разбира се, но това е така навсякъде по света.

- Бихте ли обяснили как според вас се разви журналистиката в глобален мащаб?

- Журналистиката в радиата, телевизиите и във вестниците се промени най-вече заради развитието на интернет. За собствениците на медиите настъпи труден момент, те трябва да измислят начин как да продължат да правят пари от изданията си. Защото интернет произвежда журналистика безплатно или на много ниска цена. Някои от най-големите вестници в света търпят загуби заради отлива на читатели, намаляват екипите си, вече има телевизии само с неколцина оператори. Но ситуацията се променя и заради това, че рекламният пазар се променя, все още от интернет не може да се печели толкова, колкото от печатната реклама. Някои хора намират, че журналистиката е станала по-добра с появата на интернет, а и там намират много нови източници на информация.

- Много се говори, че електронните издания все повече изместват хартиените вестници. Според вас ще настъпи ли момент, в който традиционните медии ще изчезнат и кога да го очакваме?

- Винаги ще има вестници, те никога няма да изчезнат. Но аз предполагам, че в големите градове, като София например, след време вестниците ще излизат 6 дни в седмицата в интернет и един ден – в печатен вариант.

- Как виждате бъдещето на журналистиката като цяло?

- В България все повече и повече от архивите на вестниците ще бъдат запазвани в електронен вариант и все повече хора ще се нуждаят от тези архиви – не само журналисти, но и бизнес организации, търговци и т.н. Неща, които преди са били тайна, като правителствени документи например, вече ще бъдат достъпни и за журналистите, и за бизнесмените. Ще има информация за фирми, за организации, за училища, за ресторанти, цялата информация ще бъде достъпна за журналистите и те ще могат да си вършат по-добре работата.

- Провеждате обучение на колегите от ТВ7. На какво ново ги учите?

- Работим преди всичко за развитието на уменията и талантите на журналистите, които те вече притежават. В ТВ7 има много интелигентни и много опитни хора и работим за развиване на уменията им още повече. Не ги учим на журналистика, те вече знаят какво е журналистиката. Учим ги на нови начини за представяне на журналистиката по телевизията. Учим ги на нови техники, чрез които да направят новините много по-полезни за зрителите. Ако например правителството направи пресконференция за това, че ще намали пенсиите на хората, историята не е за въпросната пресконференция, а за хората, които ще са засегнати от тази промяна. Пресконференцията не е важна, тя има значение дотолкова, доколкото да даде информация на медиите и на тази база журналистите да направят своите репортажи. Т.е. стремим се да изместим фокуса към реалните проблеми на хората, да се разработи новината, а не само да се информира обществото за някакви законодателни промени.

- Според вас в каква посока ще се променят новините в ТВ7 след обучението на колегите?

- Има няколко важни правила. Новините винаги трябва да са базирани на факти, винаги трябва да има различни източници, които да доказват, че тази новина е истина. Журналистите са като кучета пазачи, които следят дали нещата, които се случват, са законни и приемливи от морална гледна точка и ако някой иска да измами хората, те да го предпазят. Мисля, че в ТВ7 занапред ще има все повече журналисти от този тип – кучета пазачи. Искаме новините да се превърнат в дискусия, да има обратна връзка със зрителите, където хората ще имат възможност да обсъждат важни проблеми. Важно е хората не само да получават информация от вестниците и телевизиите, а да могат и да дават информация на медиите, да участват в този процес.

 - Направете сравнение между българските журналисти и американските (или и другаде по света, където сте провеждали обучения), по какво си приличаме и по какво се различаваме?

- Провеждал съм обучения в Русия, Молдова, Дубай, Великобритания, Китай, Сърбия, Хърватско, Албания, Косово, Канада. Има огромна разлика между журналистиката в тези страни и в България. Тук, в София, има много по-голяма конкуренция в сравнение с други държави. В Русия няма много голяма конкуренция, в Китай, където медиите са изцяло държавни, изобщо няма алтернатива на тези медии. А тук, при вас, ще се засилва все повече конкуренцията, сигурен съм в това. В Америка имаме няколко големи вестника – "Ню Йорк таймс“, "Вашингтон поуст“, "Лос Анджелис таймс“, "Чикаго трибюн“, имаме няколко големи телевизии – CNN, NBC и други, но в Америка новините се представят по-скоро такива, каквито хората биха искали да ги чуят, а не такива, каквито са всъщност. Имаме нужда от по-важни истории, не можем да се осланяме само на клюки и жълти новини – дали Линдзи Лоън ще влезе в затвора, дали еди-коя си холивудска двойка ще се развежда, или чака дете. Твърде много са жълтите неща в американските новини. Друг проблем е, че понякога журналистите не успяват да представят важните новини по интересен начин.

- Има ли абсолютна свобода на словото според вас?

- Не, абсолютна свобода никъде няма, но има държави, в които има високо ниво на свободата на словото. В Мексико например няма много голяма свобода на словото, защото, ако журналистът разкрие някаква информация, има опасност наркобароните да го убият. В Америка проблемът е не дали да кажеш това, което знаеш, а че невинаги имаш достъп до информацията, част от нея се крие от обществото. Два са начините, по които се осъществява цензурата – да кажеш: "Това не трябва да се публикува“, или просто да скриеш информацията от обществото и журналистите. В България проблемът по-скоро е с достъпа до информация.

- Докога добрата новина няма да се смята за новина?

- По лесно е за медиите да отразяват лошите новини, отколкото да поставят проблемите и тяхното решение. В повечето страни зрителите, слушателите, читателите са уморени от лоши новини. В България журналистите трябва да говорят повече за добрите неща, за прогреса в държавата. Не зная дали някога добрата новина ще стане водеща, това зависи от мира по света, развитието на икономиката, рецесията, кризата. За себе си мога да кажа, че журналистиката е моята религия и всяка нощ се моля за успеха й и за развитието й към по-добро.

Стр. 15

Страхът от зима без топла вода изважда студентите на свободния наемен пазар

Според АДРЕС обемът на подписаните договори за наем отбелязва ръст от 38% за месец.

Шефката на “Музикаутор” Магдалина Тодорова: Българин взе 18 000 лв. от авторски права

в. Телеграф | Георги П. ДИМИТРОВ | 17.08.2010

- Г-жо Тодорова, Звезди Керемидчиев от "Ахат" обяви, че създава сдружение "Черната овца", което да контролира "Музикаутор". Това притеснява ли ви?

- Не, напротив. Този интерес е положителен. "Музикаутор" е започнал пак да влиза във фокуса на авторите И тези дружества имат нужда от контрол, а ние покриваме 90-95% от репертоара, който се пуска.

- Как се формират отчисленията за авторите?

- За различните видове използване е различно. Това, за което Звезди говори в интервюто си за "Телеграф", ние наричаме публично изпълнение. Там базата е на времетраене на песента. Ако тя е 3 минути, получаваш парите за това време, съотнесено към общия дял на парите, които са взети за тази конкретна проява. Примерно, идват AC/DC, свирят 2 часа, ние сме взели пари, които се разделят на 2 часа и всеки един от авторите на песните взема толкова, колкото съответно е неговият дял.

- А колко сте взели от AC/DC?

- 5% от приходите от билети. Не мога да кажа сумата, защото е търговска тайна. Но "Болкън ентъртейнмънт" нямат проява, за която да не са се издължили. Организаторът на концерта дава протоколите, с които е продавал билетите, които са заверени, и ни доказва, че това му е брутният приход. В случая с "Болкън" взимаме 5%, защото с тях имаме рамков договор.

- А колко взехте от Столичната община за този концерт?

- Нищо, защото не са съорганизатори на концерта.

- А защо тогава искате от кмета на Каварна?

- Защото общината се легитимира като организатор на концерта. Навсякъде, където и да погледнеш, пише, че организатори са община Каварна и "Лауд консертс", включително и на билетите. И ние търсим организаторите на събитието. В "Спирит ъф Бургас" общината също е съорганизатор на проявата, но оттам ни казват: "Имаме си промоутър, който ще поеме цялата сума". Обадихме се на промоутъра, сключихме договор и събитието е покрито. Кметът трябваше да каже: "Аз съм съорганизатор, но търсете само "Лауд консертс" и разговорът щеше да е съвсем различен. Ние сме изпратили нотариална покана и до "Лауд консертс". Освен това вече искаме 7%, защото в закона е записано, че едно такова нещо се организира сьс съгласието на правоносителите, а ние представляваме голяма част от точно тези правоносители. Съгласието се иска предварително.

- Как разбирате кои песни са изпълнявани?

- Вадим сетлистовете и сравняваме песен по песен, след което разпределяме на съответните автори.

- А знаете ли колко билети са продадени?

- Имаме предварителна информация за Каварна, за миналата година и за тази знаем приблизително. За предишните години нещата са идеални, защото имаме договори с "Жокер медна".

- А когато в договора пише, че авторските права са включени в хонорара?

- Няма никакъв проблем, вадят се тези песни от общото времетраене и се изключват от хонорара на съответния автор, който е и изпълнител. И вече взимаме не 5 или 7 процента, а 3,2 или там колкото се пада пропорционално. Авторът може да се откаже от своята част, която на публично изпълнение е 50%, но издателят не се отказва. Другият важен момент е, че за разлика от нас, които даваме на авторите да се отказват от правата си при изпълнение, много други не дават право на авторите си да се отказват от възнагражденията си. Ако си изпълнител, може да се откажеш само от хонорара си, но не и от правото си върху музиката като автор.

- А защо за благотворителни концерти вземате пари?

- "Музикаутор" няма право да отстъпва безвъзмездно използването на репертоар, това го пише в договорите.

- Каква е тарифата?

- Ако събитието се прави на открито, може и 1 човек да се е появил, но тарифата е 40 лв. В зала, която събира до 600 души или на амфитеатър, цената ще е различна – може да е 10 лв. Най-ниската тарифа започва от 4 лв. на минута. Това са предварително приети тарифи.

- Говори се, че Лейди Гага ще пее без билети за зрителите на "Батенберг". Колко ще вземете на организаторите на концерта?

- Организаторите ни казват, примерно, че Лейди Гага ще пее 2 часа. Това означава 120 минути по 40 лв. и прави 4800 лв.

- Ако направят концерт на "Ъпсурт" на същото място?

- Пак ще е толкова, ако свирят два часа. Те са еднакво стойностни за нас. Ние не делим музиката нито на жанрове, нито на музикална стойност. Ако концертът е в зала, започваме от 1 лв. на минута – това е за места до 50 души, стига до 20 лв. за зала между 2000 и 3000 души. Ако българският музикант напълни стадион "Васил Левски" и свири 2 часа, той ще вземе толкова, колкото и AC/DC за същото време.

- Тоест "Конкурент", които свириха на стадиона преди AC/DC, са взели за 40 минути толкова, колкото и AC/DC за същото време?

- Не, защото "Конкурент" подписаха декларация, че се отказват от авторските си права и нищо не получиха. Така ние пресметнахме процента, махнахме тяхното времетраене и остана само времето на AC/DC. Българските музиканти трябва да разберат, че един от начините да ги крадат, е като ги карат да се отказват от авторските си възнаграждения. Това е автогол. Хонорарът на "Конкурент" би оил космически, ако не се бяха отказали от авторските си права за тези 40 минути.

- Събирате права и от радио и телевизии, нали?

- Да. Те се формират на база от годишния оборот. Тази година за радио е 3% и 1 % за телевизии. В България има 86 радиостанции, а от тях са ни платили примерно 70. При телевизиите положението е още по-добро.

- А от заведенията и хотелите колко вземате?

- Там тарифата, грубо казано, е левче на звезда на легло на година за хотели. Хотел 4 звезди е 4,20 на легло на година. Там имаме да растем много, сега сме покрили около 10% от заведенията в България.

- Изяснихме как идват приходите. Как обаче се формират хонорарите? Защото Звезди от "Ахат" се оплаква, че е взел жълти стотинки.

- На Звезди последното събитие е подгряването на Iron Maiden. Той обаче е аранжор в повечето песни. И ако няма изрична друга договорка, композиторът получава 50%, аранжорът 1/6 и текстописецът 2/6. В случая цялата група са се писали като аранжори и взимат някъде по 2,78% за това. А Звезди е предимно аранжор, и то с цялата група. Автор е само на няколко песни, които не се изпълняват често.

- Как следите кои песни се пеят на концертите?

- На големите събития имаме човек, който сваля сетлиста и можем да определим кое и колко от репертоара е наше.

- Колко пари сте събрали за миналата година?

- Средногодишно събираме между 4,5 ибмлн.лв., което е страшно малко. И всичките ги разпределяме, защото нямаме право да правим печалба. Единствено можем да задържим административно процент, с който да поддържаме офиса. Този процент е различен за различните видове използвания, но средният е 18. От някои неща взимаме 10, а от други-25.

- Колко от тези пари са на български автори?

- Много малко. 18-20% от музиката, която се слуша в публично изпълнение, не говорим за концерти, а за радио, телевизия, заведения. За миналата година за разпределение между български автори имаше 530 000 лв.

- Ако си поканя Елтън Джон вкъщи и ми пее, пак ли ще трябва да плащам?

- Не, ако ви пее на семейно парти вкъщи. Само всичко, което е извън рамките на семейството, се води публично изпълнение. Ако примерно "Телеграф" си направи тържество, ще трябва да плащате.

- Ако поканим Миро да ни пее и без пари го направи, пак ли ще трябва да платим?

-Да. Но ако дойде в сградата, ще дадете 4 лв. на минута, а не 40, както е на открито. Защото преди Миро да запее, песента е написана от някого.

- А колко взема авторът за въртенето по радиа и телевизии?

- Около 0,025лв. на минута от радиата, а минутата музика в частните телевизии е около 5 лева. Тоест направете си сметка колко трябва да те въртят, за да получиш сериозна сума. Борбата в момента е да качим събираемостта от публични изпълнения по заведенията.

- Кой автор е взел най-много пари от вас?

- Не мога да кажа името, защото е тайна, но за 2008 г. един български автор е взел 18 000 лв. Не се опитвайте да налучкате името, защото няма да уцелите. Този автор пише много рекламна музика, която постоянно е в ротация.

Стр. 13

Евтим Милошев, тв продуцент: Министър, който се взема на сериозно, е лесен за осмиване

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 17.08.2010

Комиците наесен ще имат ново шоу – "Велика България"

На актьор с биография и гафовете му се аплодират

Не гоним количество, но в тв шоуто вече играят 11 актьори – направо театрална трупа

Да слееш Народния със "Сълза и смях", е като да събереш пожарната и"Бърза помощ"

- Кои са най-лесните персонажи за осмиване, г-н Милошев?

- Тези, които са постоянно пред очите ни и често се вземат прекалено на сериозно. Без значение дали си домоуправител, или министър.

- Какво й е смешното на властта?

- Смешно е да вярваш, че ако някой предлага надежда, може да породи вълшебство.

- Какви гафове правят талантливите актьори, които работят в предаването, по време на снимки?

- На актьор с биография и гафовете му се аплодират. Комиците са толкова обичани, че хората се забавляват винаги. Дори тези, които ги гледат на живо, се чувстват привилегировани, че са свидетели на всичко, защото записът на предаването често е доста по-дълъг от тв излъчването.

- Защо тръгнахте на турне?

- Няма нищо по-добро от това да се посмееш от сърце, особено когато животът ти е труден. А и правим турнето "Комиците – ударно с Елица и Стунджи", защото е важно актьорите да се видят на живо със зрителите. Това е особена връзка, при която и едните, и другите се зареждат. Всеки път, когато снимаме спектаклите в София, залата е препълнена, но хората от другите градове нямат възможност да пътуват. Затова през лятото отиваме при тях. За съжаление, не можем да гостуваме навсякъде, защото летните театри в повечето градове са в окаяно състояние
На места и липсват. Така избрахме Сандански (15 август), Пловдив (16 и 17 август), Бургас (19 и 20 август), Стара Загора (22 и 23 ав-густ), Варна (25 и 26 август), Каварна (27 август) и Русе (29 и 30 август). Билетите се продават в касите на "Булсатком" в съответния град. Щастлив, на хората им е интересно.

- Хората ви гледат цяла година по телевизията, с какво сте им интересни през лятото?

- Интерес към "Комиците" винаги има, защото смехът разтоварва. Смехът прави хората по-красиви, облагородява ги. Освен това спектакълът на турнето е много по-впечатляващ от нормалното предаване. Готвихме го повече от месец. Специалните ни гости са Елица и Стунджи, много симпатични, великолепни артисти и страхотни музиканти. Излъчват позитивна енергия, зрителите ще го почувстват по време на концертите. Традиционно за трета година с нас е и рапърът Устата.

- Любо Нейков се вълнува всеки път, когато говори за децата и тяхното възпитание. В публиката ви често има много деца. Те на какво се смеят?

- За смеха възраст няма. Когато нещо е смешно, то разсмива всички.
Няма смешка за дядо и после смешка за внуче
Работим на едро. Ицо Стоичков е по диференцирания подход от мамата до лелята. Децата се радват на Сашето и Банката, затова записахме pan парче, което Любо и Ненчо ще изпеят за първи път.

- За да направят съкращения, сливат "Сълза и смях" с Народния театър. Какъв ще е резултатът?

- През сълзи и смях посетете Народния театър. Забавно, но не е сериозно. Нещо като да слеят пожарната с "Бърза помощ". Екипите ще са с бели престилки и пожарникарски каски.
Епиграмата "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра" често се цитира напоследък. Битката не бива да е за оцеляването на театрите, а за тяхното достойно съществуване.

- Актьорите в "Комиците" имат и ангажименти в театрите. Кое им носи повече пари – да са на сцената или на тв екрана?

- Нещата са несравними. Никое театрално представление не може да се изиграе пред един милион души, че и повече, както е в телевизията. Но има нещо друго, което не се измерва с хонорари, рейтинги и масовост. То е националната ни култура. Театърът е институция и смисълът му не е да се държи пазарно и комерсиално. Недопустимо е да се възприема и като тежест на държавата. Театърът е част от културата на нацията, ако все още я има. Ето затова актьорите не късат връзката си с театъра и продължават да играят на театралната сцена.

- Какви ще са "Комиците" наесен, ще има ли промени в предаването?

- От септември комиците отново са в ефир всеки петък от 21 часа. Освен това ще видим актьорите и в новото комедийно шоу "Велика България". Премиерата ще е скоро по bTV.

- А нови лица сред екипа?

- Започнахме Любо, Къци, Ицо и Руси. В момента на сцената на "Комиците" играят единадесет актьори. Та това си е направо театрална трупа! Не че гоним количество, просто актьорите харесват тази сцена. И все пак талантливите хора винаги са добре дошли при нас.

- Освен забавното предаване правите и публицистично – "Нека говорят с Росен Петров". В друг жанр ще се пробвате ли?

- За 20 години в телевизията съм правил всичко. Това, което днес ме
провокира и вдъхновява творчески,е тв сериалът
Амбиция, която следвам упорито от две години. "Стъклен дом" Доказа, че в България може да се произведе тв сериал на много високо ниво.

- Ще има ли промени в предаването на Петров?

- "Нека говорят" е предаване, което няма необходимост да се променя, може само да се развива. Да представя най-интересните хора и събития от седмицата по начин, който да фокусира зрителския интерес, но и да го развлича и забавлява в неделния следобед. Първото издание от новия сезон е на 5 септември.

- Вече се пише новият медиен закон. Какво искате вие, тв продуцентите, от него?

- Сегашният не е адекватен на пазарната среда. В него дори не е дефинирано понятието "продуцент". А това е основен субект в този процес. Асоциацията на тв продуцентите искаме да се увеличи обемът на българската продукция в ефира, както и да се напише дефиниция за понятието "българска тв продукция". Смятаме, че трябва да има протекция на държавно ниво за българския език и за българската продукция
Държавата задава средата и създава условията за това. Това е принцип, който не обслужва интереси, а пази националността. Има го навсякъде – и в обединена Европа, и по света. Не е наша измишльотина. Винаги е по-евтино да купиш готов чужд продукт, отколкото да създадеш нещо на национално ниво. Защото ако не се създава в тази страна, какво се чудим, че в общежитията на студентите от СУ им спрели топлата вода, понеже нямало кой да плати на "Топлофикация". Да седим и да миришем, не е умение, което изисква усилие и познание.

- Защо няма сезон на "Сървайвър"?

- Безспорно "Сървайвър" е най-скъпият тв продукт у нас, но след четири толкова успешни сезона е нормално да има пауза.

CV
• Роден на 2 май 1968 г. в София
- Завършва строителен техникум, след което ВИАС, специалност инженер геодезист. Дипломната му работа е да направи кадастрален план на пазарджишко село
- През 1991 г. след конкурс става репортер в предаването "Ку-ку"
- Минава през "Канапето", "Хъшове", "Шоуто на Слави"
- През 2004 г. става продуцент на играта "Вот на доверие"
- Напуска екипа на Слави Трифонов и с Любо Нейков прави продуцентската компания "Дрийм тийм". Нейни предавания са "Комиците", "Нека говорят с Росен Петров", правеше и "Сървайвър"

Стр. 13

Медии

в. Сега | Димитри ИВАНОВ | 18.08.2010 

Криза е. Естествено е тя да се отрази и на медиите. Спадат приходите от реклама, съответно и на печалбите от реклама (приход и печалба са различни неща, нали така). Спадът на постъпленията засегна всички медии – и електронните, и печатните – кои повече, кои по-малко; но спадът е между 15 и 25 процента. И медиите – какво да правят – икономисват от каквото могат. Даже откъм качество. Икономисва откъм качество дори Би Би Си, една институция без аналог в света, която въвела правоговорен стандарт въз основа на изговора на кентърберийските проповедници.
България не произвежда и аз мисля, че това е главният ни икономически проблем. Да, да, България все още произвежда, но производството и износът на производство все още не са достигнали обема и износа на продукция от осемдесетте години на ХХ век.
Но оттогава насам България произведе страшно много медии. По броя на медиите, съотнесен към числеността на населението, България е суперсила в сравнение с Германия, Швейцария, Холандия, Франция и други държави.
Ще речеш: през последните 20 години медиите рекламират; преди това реклама практически нямаше. Понеже от рекламата се печели, всеки иска да има своя пай от рекламите, затова в България има много медии. Не е така. Потреблението ни не е голямо, понеже купувачите не са много и нямат много пари. Рекламният пазар е не повече от 400-500 милиона, а за създаването на медии бяха вложени много повече пари. Влагаш пет лева, за да спечелиш един лев. В това няма логика.
Макар че се нароиха много медии и избуяха като бурени, осмелявам се да кажа, че медиите в България са в криза. Според мен има два вида причини за медийната криза в България. Причини от локален характер и причини от световен характер. Ще започна с втората поредица от причини.
Тъй наречената разследваща журналистика е нещо, което уважавам. Но разследващата журналистика е нещо, което струва пари, понеже разследващият журналист е непродуктивен, докато прави едно продължително разследване. Навремето се прехласвах пред разследващите журналисти Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, които между 1972 и 1976 г. разчоплиха аферата Уотъргейт, предизвиквайки оставката на президента на САЩ Ричард Никсън. Всеки журналист мечтаеше не да се кипри пред екрана, а да е като Удуърд и Бърнстийн, които не предават новини, а произвеждат новини. Излезе, че не било точно така; те не били разследвали, ами техният тайнствен източник "Дълбото гърло" (Deep throat) всъщност дърпал конците на двамата.
Прочетох във в. "Сега" как световната криза погубва динозавъра разследваща журналистика (превод от "Дойче веле") и не намерих какво да оспоря в твърденията на "Дойче веле".
Вторият проблем е, че се появиха блогърите. Но не трябваше да казвам, че това е проблем; това е нещо много хубаво. Никой не те пита ти кой си и какъв си, и защо си такъв, и имаш ли тапия за журналист. Ако имаш какво да кажеш, казваш го и хората те четат и това е прекрасно.
Че дори да си информационен колос като Би Би Си с толкова много репортери на толкова много точки по света, те не могат навсякъде да огреят и всичко да видят, а някакъв не-журналист засне как от борда на вертолета покосяват с картечен откос цивилни в Ирак. Достатъчно е да си там, където нещо става, и да имаш съвест и да не си увреден умствено от следване по специалност журналистика. Ами WikiLeaks? Сайтът, в който лъснаха тайни за войната в Афганистан ("Сега", 27 юли 2010). Нима има разследващ журналист с такова постижение? Хиляди секретни документи, разкриващи защо има война в Афганистан.
Истината изплува и без журналистите или въпреки журналистите. В България някой каза "Нахранете журналистите". Друг сега си казва, че като напазарува една кошница медии и като каже на журналистите кого да хвалят и как да пишат – готово. Колкото и да опростачиш българските медии с парите си, доверието е капитал, който е по-голям капитал от паричния капитал. Ще видите, че е така. Помнете ми думата. Медийната империя , която се заформя в България, може да е колос за България, но тази агломерация, поглъщаща и опростачваща все повече и повече медии, е един колос на глинени крака. Това от мен да го знаете.

Стр. 11

Слави уволни Иво Сиромахов

в. Show | 18.08.2010

Причината за внезапния раздор между Сиромахов и Трифонов е класацията на най-дразнещите българи, публикувана в списание "Maxim", чиито екип се оглавява от Иво. Без да му пука, сценаристът на Слави огласил реалните данни на проведената сред читателите анкета. А те гласят, че Дългия е най-неприятният ВИП-тип.
Трифонов буквално побеснял, когато видял списанието, и обвинил сценариста за това, че не е взел мерки да спре излагацията, позоряща имиджа му. Шоуменът счел цялата история за предателство, а, както знаем, той не прощава, когато най-верните му хора му забиват нож в гърба. Сиромахов обяснил на Слави, че нямало как да промени фактите, пък и в случая всичко било на шега. Въпреки това сценаристът се извинил на Дългия, но той бил непреклонен. "Шега?! Най-верният ми човек да ме обяви за най-мразения и дразнещ българин! Търси си нова работа!" – били последните му думи. твърди сайтът razkritia.
Иво се надява, че до 2-3 седмици на гологлавия ще му мине и скандалът ще остане в историята. Ако това обаче не се случи, което е по-вероятно, Сиромахов може да стане част от "Комиците" или "Нека говорят с Росен Петров", които със сигурност ще искат да го привлекат в екипите си и така още повече да вбесят Трифонов.

Стр. 5

Димитър Николов: Фест туризмът е машина за пари

в. Стандарт | Любомир СТАРИДОЛСКИ | 18.08.2010 

"Продиджи" обещаха да се върнат, посрещнахме 3500 англичани

В икономическата жега фестивалът "Спирит ъф Бургас" се оказа неподозирано свеж полъх за местната и националната икономика. Напук на токовите сривове по родното Черноморие една нова група туристи – музикалните фенове, набира все по-голяма скорост. Колко пари влязоха покрай Спирита в общината, може ли фестивалният туризъм да извади страната от кризата и защо пак се изложихме пред чужденците с режим на тока, попитахме кмета на Бургас Димитър Николов.

- Г-н Николов, след фурора, който пожъна "Спирит ъф Бургас", Каварна май се сдоби с достоен конкурент за музикална столица на Черноморието?

- Не се съревноваваме с Каварна или с другите градове. По-скоро трябва да си подадем ръка, за да направим така, че България да стане възлова дестинация на новия сегмент – фестивалния туризъм. Той е важен и за цялата страна. Защото тези фенове на музиката, които пристигат от чужбина, осигуряват приходи и за националната икономика.

- Какви са резултатите от феста през тази година?

- Само за трите дни 40 хиляди души са минали през града. 6,5 млн. лева са оставили в общината. Говорих с таксиметровите шофьори, които ми разказваха, че са на тонизиращи напитки, за да извозят целия поток. Хората и местният бизнес са много доволни. Сувенирни щандове, магазини и ресторантьори – всички получиха неоценим импулс в тези трудни времена. Три дни градът не спеше. Но феновете останаха още няколко дни и след края на фестивала, за да разгледат, което също ще се отрази благоприятно на местната икономика.

- Имаше ли много жалби заради високите децибели на шоуто?

- За първа година няма нито една жалба за шум. Преди наистина бяха много. Сега качеството на озвучителната техника се подобри, а и ние го насочихме по към морето, с гръб към самия град. Другото обяснение е, че може би и хората са станали малко по-толерантни и по-склонни да изтърпят временен дискомфорт в името на общото благо. Защото на фона на кризата и дефицита на работни места този вид туризъм е доста ценен.

- А какви подводни камъни крият мероприятия от подобен мащаб?

- Тази година инцидентът в Германия ни подейства мобилизиращо (през юли 19 души загинаха на фестивала Love Parade в немския град Дуисбург – б.р.). Осигурихме 5 пъти повече входове и много повече охрана. Като изключим няколко припадания от горещините и резонните злоупотреби с алкохол, по-сериозни проблеми не сме имали. Охраната спря на входа само един нож и един бокс. Радвам се, че всичко приключи много успешно и отзивите са добри.

- Усеща ли се ефектът от рекламата по MTV – покрай феста името на Бургас се върти по един от най-гледаните тв канали в света вече трета година?

- Градът стана разпознаваем като популярна музикална дестинация, което за Балканите и Източна Европа е рядкост. За това помагат и световноизвестните групи, които участват. Техните клипчета сега ще се завъртят в YouTube, VH1 също. Тази година бяхме подобрили качеството на светоефектите, поръчахме по-дoбра сцена и озвучение. Така на хубав звук успяха да се наслaдят и хората от последните редове. Момчетата от "Продиджи" останаха много доволни от озвучителната техника и обещаха пак да дойдат. Иначе много гости имахме от Гърция, Турция и Румъния. Само от Англия посрещнахме 3500 души. Неочаквано голям интерес тази година наблюдавахме от кавказките страни. Всички тези фенове пристигаха с влакове, самолети и автобуси в София, което в крайна сметка генерира приходи и в националната икономика.

- Това ли е пътят за развитие на туризма ни?

- В началото бях много притеснен въобще за бъдещето на фестивала, тъй като нямах голям опит. Особено пък след като ни удари като с мокър парцал вестта за тежката финансова криза, бяхме силно разтревожени за третото му издание. Но се оказа, че всяка поредна година е по-силна. Фестивалният туризъм може да дърпа икономиката в тази криза.

- Успоредно с добрите новини обаче дойдоха и токовите сривове по Черноморието. Имате ли наблюдения как се отразява ситуацията на летния ни сезон?

- Непрекъснато поддържаме връзка с EVN и НЕК. Успяхме да убедим ръководството на енергийната компания, че в големите центрове като Бургас, Несебър, Созопол не бива да се допускат никакви компромиси с елзахранването. Надяваме се след това да се направят необходимите изводи и да се концентрират инвестиции в подстанциите. Трябва да се увеличи тяхната мощност, за да не се случват сривове в пиковите часове между 20 и 23 часа. Но конкретно за Бургас не мога да бъда недоволен, защото успяхме да прехвърлим мощности и градът остана незасегнат.

- Вероятно нонстоп разговаряте и с хотелиери, какво ви споделят?

- Много са притеснени най-вече заради жалбите. Решени са да се оборудват с генератори, но в момента дори в големите комплекси имат проблеми с асансьорите, климатиците спират. А знаете, че много от летовниците са възрастни хора и при тези високи температури съществува реална опасност за тяхното здраве.
На фона на всичките новини сега обработваме и информацията за погребенията в общината. Обикновено са по 5-6 на ден, а сега са нараснали на 15-17. Тепърва ще правим по-сериозни анализи, но вероятно увеличението се дължи на големите жеги.

- Как се справяте с икономическата криза, успяхте ли да закърпите бюджета?

- Имаме проблеми с приходната част, за сметка на това обаче сме отличници в усвояването на пари по европейските програми. Малко повече усилия положихме в събираемостта на несъбраните вземания в общината. Лишихме се от големи капиталови проекти, за да можем да осигурим финансиране на социалните центрове, на онкодиспансера, на здравните заведения. В същото време се стремим да увеличаваме местата за паркиране, тъй като вече се падат по три коли на едно семейство. Започваме изграждането на голям обществен паркинг в центъра на града, скоро влиза в сила и новият режим за синята зона.

- Как ще коментирате поисканата от БСП-Бургас оставка на министър Божидар Димитров заради твърде емоционалните му изявления?

- Не гледам сериозно на това. По-скоро трябва да се концентрираме около онова, което бе открито в Созопол – мощите на св. Йоан Кръстител, и ползите, които те могат да донесат на целия регион при развитие на религиозния туризъм. Радва ни и фактът, че в края на миналата седмица стартираха тръжните процедури за пътния възел Бургас-Средец-Созопол, което ще реши проблема с масовото задръстване и многобройните нещастия, които се случват в този участък.

- Местните избори вече чукат на вратата, очаквате ли силна конкуренция? Дали ще има пак мераклии сред бизнесмените за кметския стол?

- Бургас е голям, икономически силен град и е съвсем нормално всички партии да се стремят да изкарат сериозни кандидатури. В това не виждам нищо лошо. Що касае бизнес формированията, техните очаквания не можаха да се оправдаят в посока осребряване на политическо присъствие. Новите условия по възлагане на обществените поръчки са доста прозрачни и всичко се прави по интернет и пред камери.

Стр. 15

Страшен съм, а!

в. Седем | Иво ИНДЖЕВ | 18.08.2010 

"БГ РАДИО" се осмелиха да ме поканят на екрана на БНТ и си понесоха наказанието за "дързостта": наложи им се да се гърчат и да ми обясняват часове преди прякото съвместно предаване с държавната телевизия защо… не трябва да участвам. Като бивш телевизионен водещ мога да си представя какво е усещането да кажеш на избрания от теб гост, че е нежелан. Не ми се е случвало, но унижението да изпълниш такова нареждане трябва да е голямо – питайте Карбовски, който ме беше поканил веднъж в "Дарик", но ми звънна да се оплаче, че началството не му дава и че за компенсация му позволили да покани… Иван Костов (на 15 октомври 2006 г.) .
Страшен съм, а!
Да измислиш причина за прогонването на госта, която да не е истинската, но все пак да звучи някак приемливо, е роля, която не пожелавам на никой уважаващ себе си журналист.
Преди седмица, когато съобщих в блога, че има "опасност" да се появя във вторник на екрана на БНТ по покана на "БГ РАДИО" в рамките на предаването "Лица в ефира", явно съм уцелил в десетката с шегата за "опасността".
Страшен съм, а (в смисъл че понякога познавам)!
Обяснението на "БГ РАДИО" (защо оттеглят поканата си в последния момент) се свеждаше до твърдението, че форматът на шоуто "Стартер", за което цяла седмица им се виждах подходящ, изведнъж се оказал неподходящ, защото щяло да става дума за музика (интересно кога са си изяснили формата и са сколасали да намерят друг участник?). Щели да ме поканят друг път – като в стария виц за възклицанието на Иванчо: "Тате каза, че ще ми купи колело, ама
друг път".
Честно казано, бях заподозрял, че "нещо се мъти" с (прекалено любезната за такъв като мен) покана за участие, защото ми бяха обещали да ми пратят въпроси, на които да отговарям духовито (!). Но нищо не изпратиха. Като непоправим позитивист и оптимист бях склонен да отдам това на прословутото българско трудолюбие, както би казал Симеон (не водещият на предаването, съвпадението на имената е случайно). Но…
Впрочем дори и обаждането за отказа не беше по инициатива на домакините усъмних се и им звъннах да разбера какво става, защото се бях наканил да пропътувам стотина километра, за да спазя уговорката. И едва тогава, след няколко прекъсвания на разговора ("лоша връзка"), изплюха камъчето. Камък ми падна от сърцето толкова са любезни, а да ги злепоставям пред властта! Страшен съм, а! Стана ми обаче интересно да си отбележа кой е събеседникът, който е преценен като по-подходящ за ролята в "музикалния формат". Някой певец? Композитор? Музикант, най-общо казано?
Бях "аз": мъж на приблизително моята възраст и ръст, с летен загар, с набола брада, многодетен, с тъмни очила, с ясна склонност към каламбура и "син"! Направо мой двойник. Но само в това отношение. Защото се оказа политик, макар и с артистичен вид и поведение – Любен Дилов-син.
Да не би пък това да е някакво специфично отмъщение, че го споменах в книгата си "Президент на РъБъ" като главния редактор на "Новинар", който спира отпечатването на броя заради статия на Иван Бакалов в моя подкрепа, след като напуснах Би Ти Ви (с репликата "Няма да си влошавам отношенията с президента заради Иво Инджев")? Едва ли. Не очаквам в БНТ да са чели книгата. Но други явно са я чели и са взели мерки авторът да не се показва по държавната телевизия.
Страшен съм, а!
Послеслав: За онези, които решат, че нещо си въобразявам и че ги "занимавам" със себе си заради "славата", пожелавам много славни дни и нощи в четене на омразни текстове на омразни автори. Сигурно е готино, но не знам с какви хапчета се постига!

Ivo.bg

Стр. 5

Първа копка по инвестиционния проект „Подмяна на 4 кабела 20 kV” на ЧЕЗ България в Самоков, 19.08.2010 г.

ЧЕЗ България организира за представители на медиите първа копка по инвестиционния проект „Подмяна на 4 кабела 20 kV” в Самоков, който е на стойност 240 000 лв. След официалната част ще бъде организиран работен обяд с главния оперативен директор на компанията Алеш Дамм и останалите участници. По време на срещата ще могат да бъдат зададени въпроси по важни за обществеността теми.

Интервю с Анелия Илиева, главен редактор на сп. Rolling Stone България

argentabg.com I 12.08.2010

Представи се  

Анелия Илиева, главен редактор на списание Rolling Stone в България.

Какво те привлече към това, с което се занимаваш?

Работата в печатна медия сама ме намери още когато бях на 16 г. - тогава, без да знам, разкритикувах грамотността на главния редактор на едно списание за лека атлетика пред самия него. Той, като абсолютен пич, още следващия месец ме нае като коректор. Иначе, винаги съм се удивлявала от това как музиката, и най-вече рокендролът, може да има влияние върху политиката и сериозен обществен отзвук… В Rolling Stone намерих перфектната комбинация.

От колко време си в бизнеса?

От малка

Какво според теб означава „добра реклама”?

Реклама, която влиза в главите на хората, и те дори запомнят продукта; която ги забавлява и впечатлява дотолкова, че да я разкажат на приятелите си.

Има ли лоша реклама?

Безрезултатната

Ако трябва да рекламираш себе си, но имаш право да избереш само един вид медия, коя ще бъде тя?

Печатната – написаното остава. Качествените списания се пазят, колекционират се, препрочитат се, подаряват се… Рекламите в тях живеят с години, не просто профучават покрай ангажираното ти съзнание за 20 сек.

Добро ли е българското образование в областта на рекламата?

Нямам преки наблюдения.

Какво те вдъхновява?

Животът

От къде се информираш за новостите в бранша?

Медия микс

Коя е любимата ти реклама?

Кондоми Zazoo

Би ли работил/а безвъзмездно за благородна кауза?

Определено

Какво искаш да кажеш на колегите си?

Уволнени сте!

Оригинална публикация