БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 5.02.2011
Водещ: ”Опасни игри” – това заглавие пасва на доста сюжети от ежедневието ни. Най-често за геройските политически дела, виновни накрая излизат медиите. Обаче същата схема важи и за останалото, което трови ежедневието ни. Защо в нашия ултра-динамичен, мега комерсиален и ужасно самотен век комуникациите се подобряват с всеки изминал ден, а общуването между хомо сапиенс буксува? Защо така често дава и системни грешки, какво се е променило? Дали не е самото разбиране? За това, което трябва да кажем и направим. Всички обичаме свободата на словото, децата си, а все така се получава, че или няма правила, или не се спазват. И тогава попадаме в омагъосания кръг на мислите как лишаването от някакви свободи ще ни опази. Какви трябва да бъдат обществените медии според проекта, изготвен от работна група и внесен вече в Министерски съвет, след малко ще чуем от председателя на СЕМ, Доцент Георги Лозанов. На 8 февруари 2011 година, Европейската мрежа от центрове за безопасен интернет ще отбележи за осми пореден път денят за безопасен интернет. Инициативата е насочена към децата и младите хора, за които интернет крие много рискове. През тази година събитието ще мине под мотото „Това не е просто игра – това е твоят живот.” Какво се случва в интернет с нашите деца? Помагат ли журналистическите разследвания на полицията –очаквайте коментара на Теодора Трифонова от БТВ и Явор Колев – отдел компютърни престъпления към ГДБОБ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Радослав Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Галя Траянова и аз – Ирен Филева. Какви трябва да бъдат обществените медии според проекта, изготвен от Работна група и вече внесен в Министерски съвет? Ето това очакваме да научим от председателя на СЕМ, Доцент Георги Лозанов. Добър ден!
Георги Лозанов: Добър ден!
Водещ: Всъщност навсякъде по света обществените медии са гарант за свободата на словото.
Георги Лозанов: Разбира се. Те са територия, на която има повече гарант за свободата на словото даже аз бих казал. И за това е много важен проектът за обществените медии в България. Заедно с това знаем, че през всичките години на прехода, този проект трудно се стабилизира, трудно намира собствения си образ в нашите условия публични и се надявам, че действително новият законопроект – това ще една от големите му задачи и постижения. Ние изготвихме сега една концепция, в която първо става ясно, че обществените медии се нуждаят от дълбока реформа. Второ – има различни предложения за това по какъв начин да се преструктурира управлението на обществените медии. Как да се преобърне тъй наречената „пирамидална структура”. Трето- има различни предложения около възможно финансиране. Най-същественото, което си остава старата идея поне от моя гледна точка – създаването на фонд, през който да става финансирането на обществените медии, за да се развърже пряката верига държава-бюджет-медии.
Водещ: И опасната зависимост, която поражда тя.
Георги Лозанов: Разбира се, се говори за необходимостта от мисия. Това е известна европейска формула за създаването на обществените медии, ясно формулирана мисия. Нещо повече – това е и изходен пункт във връзката с нашата евро интеграция, като държава член на Европейския съюз. Обществените медии трябва да имат разписана във висок нормативен документ, най-добре конкретна мисия, която е валидна за България. Тъкмо за българските обществени медии и те да могат да ползват държавната помощ именно и само заради тази мисия. Защото другото ни прави нелоялни конкуренти на търговските медии.
Водещ: Съдейки по коментарите няма травматични теми, или бъркам?
Георги Лозанов: Не, няма. Вие знаете, че основната травматична тема, която се обсъжда в дебата, беше около обединението на двете медии. Групата излиза с относително подкрепената идея за това, че трябва да се направи анализ в тази посока, за да се видят ефектите – позитивните и негативните и евентуално този анализ, ако той покаже както аз мисля, че позитивните ефекти ще са повече, че това ще е път за развитието на медиите – тогава може да се мисли за тяхното обединение.
Водещ: Осмелявам се обаче да кажа, че другояче прозвуча тази идея в медиите. Тяхната трактовка беше, че идеята е завинаги забравена.
Георги Лозанов: Да, тя беше употребена тази идея в една или друга степен. В защитата на една или друга кауза. Различна от самата идея. Мен не ми се връща към този, тази фаза на дебата, не искам да се възстановява тя отново. Още повече, че според мен това фалшифицираше професионалния дебат. Вкарваше го в глухи улици. Може би аз бях частично виновен за това, че твърде рано, но и твърде фрагментарно лансирах тази идея. Вместо като логично следствие от цялостен проект.
Водещ: И тъй като заговорихте за професионалния дебат – предвижда ли се някакъв професионален дебат или попадайки тази концепция в Министерски съвет – тя ще си има предимно и отчетливо административно развитие?
Георги Лозанов: Не, тя първо ще даде публичност чрез сайта на Министерския съвет или като сайт, който Министерският съвет избере, в който първо ще може писмено да постъпват всички коментари и становища на съответните институции заинтересовани страна. След това, накрая, ще имаме голям дебат, както имахме и в началото на работата на нашата експертна група, като целта му вече ще бъде да даде завършеност от гледна точка на обществените реакции концепцията, върху която ще се напише закона. Тоест дебатът предстои и то и във виртуалното и в социалното пространство.
Водещ: Ще си позволя да Ви предизвикам с една метафора.
Георги Лозанов: Това трябва да Ви кажа, че това също е част от дебата, защото вътре има една карта на разминаванията между мненията на експертите и се вижда кой какво подкрепя и на кой кои идеи са му важни в момента.
Водещ: Безспорно важен детайл. Сега да Ви предизвикам с една метафора. На времето си спомняте се пошегувахме, че може би експертите трябва да бъдат затворени в студиото на „Биг брадър”, за да напишат един закон. А сега може би трябва участниците в един обществен дебат да бъдат маскирани февруари месец на карнавалите.
Георги Лозанов: Ами, да. Хубава е тази метафора, защото ужким се води дебат около експертската страна на закона. Най-често това се използва за защита на интереси, за логически натиск и така нататък. Но в това е работата на техните законодатели, на политическите институции, които се занимават с тези закони, да могат да различават това, което е по-лесно за обществото от това, което е полезно за този, който ги лансира.
Водещ: Оптимизъм или песимизъм по-скоро?
Георги Лозанов: Аз вече не съм готов да давам такива общи знаци, да слагам общи знаци на процеса на законодателството, на работата върху него. За мен има едно, което от самото начало е оптимистично основание, че такъв закон е абсолютно необходим и заради това даже не е въпрос на нечия воля дали ще се приеме или не. Ситуацията –влезнахме от една ера в друга, така че няма как да останем със стария закон. В това отношение съм оптимист – закон ще има.
Водещ: Благодаря за този коментар. Председателят на СЕМ – доцент Георги Лозанов пред „Клубът на журналистите”. Все по-често се говори за интернет като медия. За съжаление не престава да се говори за това, че става дума за опасни игри. Какво правят децата ни в интернет? Сещаме ли се изобщо да попитаме, да проверим и изобщо какви са нагласите? Ето, сега едни съвсем нови данни се надявам да чуем в „Клубът на журналистите”. Добър ден на Георги Ранделов – изпълнителен директор на представителството на най-голямата фирма за производство на софтуер. Здравейте!
Георги Ранделов: Здравейте! Добър ден на Вашите слушатели.
Водещ: Какви са нагласите? Вие традиционно изследвате тези нагласи? Какви са те? Говорят ли родителите с децата си? Интересуват ли се къде ходят в интернет, независимо от относителността на думичката „ходя” в случая?
Георги Ранделов: Да, това е едно проучване, което Microsoft прави всяка година относно опасността в интернет. Два паралела направихме или два извода като сравнявахме последните резултати с миналогодишните. Едното е, че повече родители вярват, че децата им имат нужната култура и знания. Знаят как да се грижат за безопасността си в виртуалното пространство и другият извод е, че по-голям процент тинейджъри са получили съобщения от непознати, но по-малко са отговорили, което показва, че има смисъл от всички инициативи, действия и разговори, които както ние като родители провеждаме с децата, така и фирми като Microsoft, които работят по различни инициативи в тази област.
Водещ: Което значи, че рисковете са си рискове, но децата са предупредени. Достатъчно наясно ли са обаче родителите какво се случва?
Георги Ранделов: Ами сега това е доста труден въпрос, защото ние направихме няколко проучвания в България особено и различни инициативи, насочени както към тийнейджърите, така и към родителите. Общо взето стигнахме до извода, че в тази възраст децата не могат да се подчиняват на правила или да се възпитават в един такъв авторитарен стил и за това решихме да дадем възможност на самите деца да се предпазят себе си. Самите деца започнаха две инициативи. Едното е-създадоха си правила или манифест за работа в интернет.
Водещ: За безопасна работа в интернет.
Георги Ранделов: Да, а другото, което е – една група от същите деца започнаха да водят игри в училищата, които основно са насочени към именно безопасността в интернет.
Водещ: Става дума за театрални постановки с отворен край?
Георги Ранделов: Точно така.
Водещ: Ами, благодаря Ви. Всъщност нека да Ви попитам и нещо друго. Какъв е истинският проблем? Дали това, че децата са доста напред с софтуерния материал не лишава родителите от авторитет?
Георги Ранделов: Не, аз бих казал, че истинският проблем е по-скоро наличието или липсата на доверие и разговор между родител и дете. Когато тази връзка я има, все по-малко е опасността за детето. Когато връзката я няма и се опитваме чрез авторитарни методи да възпитаваме детето, тогава опасността е по-голяма.
Водещ: Много Ви благодаря за тези данни. Георги Ранделов – изпълнителен директор на представителството на най-голямата фирма за производство на софтуер пред „Клубът на журналистите”. Ние продължаваме с гостите в студиото. Теодора Трифонова – репортер на БТВ и член на екипа на „Хрътките”. Добър ден!
Теодора Трифонова: Добър ден!
Водещ: И Явор Колев, който е началник-отдел компютърни престъпления към ГДБОБ.
Явор Колев: Здравейте!
Водещ: Ами да тръгнем от там, може ли? Тази безспорно социално значима тема да бъде рейтингова, журналистическа новина? Теди?
Теодора Трифонова: Рейтингова журналистическа новина дали може да бъде?
Водещ: Да.
Теодора Трифонова: Ами аз мисля, че това е проблем, за който не се говори в обществото ни. Това е проблем, който ние поставихме в предаването още преди няколко седмици със самото му стартиране. С тази разработка, в която влизаме в мрежата, за да проверим какво се случва там. Как мъжете предлагат секс на непълнолетни момичета – това беше нашата идея. Дали може да се превърне? Да, може! Видяхме какво се случи, но като цяло форумите гръмнаха по много различни начини. Изненадващо – имаше мнения, които започнаха да защитават човека.
Водещ: Уж нещата са ясни, обаче… Коментарите са странни.
Теодора Трифонова: Да, коментарите са странни и за мен беше от една страна изненадващо да прочета такива коментари, които оправдават въпросния човек. Коментари, които казват, че е нормално 15 годишна да се среща с почти 60 годишен мъж и това не е никакъв проблем. И мисля, че това, самият репортаж е отражение на обществото ни. На проблема в самото ни общество.
Водещ: Нека да поставим и другата страна. Как да кажа – диагнозата „ние ги хващаме – те ги пускат” май че продължава да е по обективни причини актуална. Господин Колев?
Явор Колев: Аз приветствам тези журналистически разследвания, защото те поставят един сериозен акцент и обръщат общественото внимание към този проблем. Ние като органи на охраната и органите на правоприлагането имаме сериозен ангажимент от много отдавна за закрилата на децата и в противодействие на престъпленията и сексуалната експлоатация на деца. Така че ние тази работа я вършим ежедневно и много активно. Въпросът е не само да се противодейства на този вид престъпления, а да има сериозна превенция. Това, което каза шефът на Microsoft – те имат много сериозен ангажимент в тази област и финансират различни инициативи, които са похвални сред децата, но мога да кажа, че и ние като органи на Министерството на вътрешните работи, сериозно работим с деца, работим в класовете и тази седмица имахме среща с ученици от 104то училище, които ми направи впечатление, че са много буйни. Нормално е за деца на тази възраст в училище да се държат свободно, но когато започнахме разговора, те просто замлъкнаха, затихнаха и много внимателно слушаха.
Водещ: Да кажем , че това е тяхна тема. За тях това е новина, а за родителите май още не е.
Явор Колев: Именно поради тази причина напоследък започваме да се срещаме и с родители и не толкова, защото ще накараме родителите да стана добри и в интернет, колкото и децата им, защото за съжаление това поколение, което в момента сме родители технологиите сме на Вие с тях, но можем да ги призовем да бъдат по-активни в диалога с децата, във вниманието с децата, защото това, че се интересуваме от това, къде е детето днес, кога е на училище, кога е на тренировка, кога е на курс и как минава по града и по транспорта с телефона в ръка – по същия начин като се приберем в къщи си сипем ракията и салата трябва да поговорим и какво прави в интернет, защото нашата практика показва, че всички случаи на сексуално насилие над деца, което през последните години стават, започва в интернет. В сайтовете за запознанства, които всеки един от нас може и в момента да достъпи и да види за какво става въпрос. Едни кастинги за малолетни модели, сексуални модели и тук децата не са виновни – те просто търсят внимание и не могат да преценят.
Водещ: Изява.
Явор Колев: Да, едно десет – дванадесет годишно дете не може да се пази. Именно заради това законодателят е предвидил законът да го пази, родителите да носят отговорност за това. Строгостта на закона да се стоварва върху тези, които искат да злоупотребят сексуално с тези деца. В този смисъл родителите имат основна роля да контролират децата си. Последствия разбира се на това, което се случва в училище и за съжаление накрая и полицията, която се включва, когато вече е късно и когато се е случило непоправимото. Тези предавания, които напоследък стават модерни с журналистически разследвания, обръщащи внимание на обществото на този сериозен проблем, са за мен един от способите на превенцията и трябва да се говори по този повод.
Водещ: Трябва да се говори. Как новината за децата да стане новина и за родителите? Останете с нас, продължаваме след малко. Как едно разследване за огромните рискове, които крие интернет за децата ни, да пораснат до новина? Сега ще тръгнем от началото на разследването с Теодора Трифонова от БТВ и член на екипа на „Хрътките”. Как тръгнаха нещата всъщност за това разследване?
Теодора Трифонова: Всичко започна по една наша идея понеже не беше правено нещо подобно. Ние случайно бяхме влизали в сайтове, проверявахме какво се случва в интернет пространството и ни направи силно впечатление, че има такива сайтове, които не се контролират или самите сайтове казват, че се контролират, но всъщност там има много нецензурни снимки и нецензурни видеа. Съвсем формално и нормално ти можеш да си направиш профил, въпреки че нямаш 18 години. Това е напълно формално. Да публикуваш едни провокативни снимки и решихме да направим нещо подобно, тъй като всички знаем – не е тайна за всички нас мрежата какви рискове крие. Колко педофили има като цяло и какви са рисковете за подрастващото поколение. За целта решихме да направим нещо различно, което не беше правено до сега у нас. И да влезем в ролята на едно такова подрастващо момиче, една ученичка, която влиза в мрежата, прави си регистрация, проверява какво се случва.
Водещ: Колко предложения дойдоха и след колко време?
Теодора Трифонова: Ами веднага. Абсолютно веднага. Без снимка. Подчертавам. Според мен даже, когато се публикува една снимка, с пъти се увеличава потокът на хората, които ти пишат, на хората, които се свързват с теб. В моя случай – ученичката, за която аз се представих Яна, с фалшива самоличност, нямаше нито снимка – нищо нямаше. Абсолютно нищо на профила. Имахме един провокативен nick name с една логическа препратка към годината, на която е родена и че е на 15 години. Само това. Почти веднага получих стотици нецензурирани съобщения, от които на мен ми настръхна косата. Наистина. Аз не очаквах нещо подобно наистина. Стотици нецензурирани съобщения, покани за приятелство, за чат от по-възрастни мъже. Всякакви подобни неща и сред всичките тези съобщения получих едно съобщение, което наистина на мен и на екипа ни, ни впечатли. „Секс срещу пари” – конкретно превода на писмото, което получих. Този човек стана доста настоятелен, писа няколко пъти и веднага предложи да се видим. Тогава ние си помислихме, че този човек е действал и преди щом толкова е убедителен, щом веднага действа, щом пише толкова пъти, щом не се отказва въпреки че аз съм му казала, че съм на 15 и съм ученичка в девети клас и това не го спира, значи този човек е за нас потенциален педофил.
Водещ: Господин Колев го нарича ловец.
Явор Колев: Да, това е познат така профил на човек, който търси жертви в мрежата. Това, което виждам и от репортажа при първата среща е да се неглижира това, че детето което е срещу него е малко. Предлага му се цигара. Да пие вино. Другите педофили, когато влезнат в среща и с по-малки деца, разбира се показват и снимки на сексуални актове между възрастни и деца и им казват, че няма нищо ненормално в това след като се случва това. Така че това е един характерен профил. Тежкото е, че наистина в България има стотици такива сайтове, които профилът на тези сайтове е смесен. От една страна тези сайтове се водят като социални мрежи, в които могат да контактуват, сайтове за запознанства. От друга страна са си чисто сексуални сайтове, в които възрастни хора би трябвало да търсят приятелство и то няма нищо лошо в това – самотни хора да търсят контакт с хора на своята възраст – пълнолетни. Но в българските сайтове това става без всякакъв контрол и без всякаква възможност да не се допуснат малолетни и непълнолетни.
Водещ: Какъв контрол се оказва да кажем в една Европа?
Явор Колев: Ами в Европа, за да влезеш в такъв сайт, в който търсиш приятелство на пълнолетен човек и можеш да публикуваш дори еротични свои снимки, се влиза с кредитна карта, с номер на кредитна карта, което гарантира че става въпрос за пълнолетно лице. Или ако се използва евентуално данните от кредитната карта малолетен на родителя си, той ще разбере, че нещо неправомерно се е случило, за да реагира. В Европа много по-рядко се случва това, когато има такива правила. Има разбира се и други правила. Можем да видим сайтовете, социалната мрежа Facebook, която има над 500 милиона потребители и виждате колко стриктно могат да бъдат ограничавани определени възрастови групи, да бъде дозирана информацията, която Вие предоставяте към определени хора. Дори можете да въобще да подбирате какво да предоставяте за себе си и към кого да бъде адресирано това. В нашите сайтове дори не можеш да си изтриеш профила, дори нямаш възможност да си изтриеш профила си. Освен всичко друго, което ти публикуваш на сайта си, то е публично до всички, които са направили регистрация с една валидна пощенска кутия и имат потребително име и парола. Толкова. Никой не те пита на колко години си. Пада едно меню, което започва от 14 години и от там нататък ти можеш, имайки, сега знаете – децата вече на 6-7 години са в интернет, моят син си спомням, че беше на 3 години, когато за първи път започна пред компютъра и интернет да се забавлява, да играе различни игри, така че децата вече са много на „ти” с технологиите и едно 7 годишно няма никакъв проблем да има електронна поща и да се регистрира в различни сайтове. Защото има и такива сайтове, които предоставят игри в реално време. За съжаление и в тези сайтове има педофили. Колкото и страшно да звучи, тези педофили, които имат интерес към по-долната граница, също си правят регистрация и играят с нашите деца на дама, на някакви други игри.
Водещ: Щях да Ви попитам и за това, но искам първо да Ви попитам дали все още всичко е в ръцете на личната инициатива. Вчера си направих труда да поровя из мрежата и да видя колко не лоши новини има по темата. Смисъл колко информации, чисти информации – някой си е направил труда да публикува Ваши срещи с ученици в различни училища. Кратки клипчета. Направи ми впечатление, че са доста тихи децата.
Явор Колев: Да, децата се впечатляват, на децата им е интересно, когато се разказват истории истински от живия живот, защото ние не използваме някакви източници от чужбина, не използваме художествена измислица, а ние говорим с реални факти, реални деца, които са станали жертви , реални случаи, които ние сме работили и за щастие в много от тези случаи имаме осъдителни присъди. В някои текстове наказанията са ниски и предполагат освобождаване от ареста, освобождаване от ефективно наказание лишаване от свобода и за съжаление тези хора отново са в обществото. Няма други механизми на контрол и имунната система на обществото не работи добре. Защото дори и осъден педофил, миналата година осъдихме един, задържахме го, той постигна споразумение 3 години изпитателен срок, пробация, но той е на вън. Този, за който говори Теодора е в момента с мярка дори му отпадна паричната гаранция. В момента след като беше освободен от ареста, направи по Skype, заплаши една от жертвите, която бяхме разпитали и което беше всъщност, неговите показания бяха свидетелски по мярката, заплаши го с това, че ще го разчекне в Skype. Така че те могат да влияят и на свидетели, могат да извършат други престъпления. Те започват, извършват тези действия във виртуалното пространство.
Водещ: И накрая журналистите са виновни нали така?
Явор Колев: Няма механизми, които да дават възможност тези хора да са ясни. Да има публичен регистър на тези, които са осъдени за педофилия, да знаете, че след като този човек е живял до Вас и обществото знае за неговата дейност. Той се премества на друго място, отива в нов град, в ново жилище и около него пак има деца, които биха могли да станат жертвите. Такива публични регистри има, не казвам тези, които са били обвинени, казват тези, които са осъдени. Да бъдат в такива регистри и да се знае за тях. Да има различни възможности да няма достъп до интернет, защото сега интернет дава възможност ежедневно домашния си компютър да имаш поглед върху тези хиляди деца в тези сайтове за запознанства. Преди педофилът конвенционалния педофил, да го наречен, трябваше да обикаля около училището, около детската градина.
Водещ: А сега всичко това е на един клик разстояние в крайна сметка.
Явор Колев: Абсолютно. И навлизането на технологиите от една страна ни остави беззащитни нас поколението, което не сме на „ти” с технологиите. От друга страна даде възможност на тези хора още повече да имат още по-голям набор от инструменти да намират жертви и разбира се технологиите, нормално е, те се развиват много по-бързо от правните норми. Правните норми изостават, така че обществото заради, което много благодаря и на телевизията на Теодора и на БТВ, и Нова телевизия направиха подобен материал, който също много ярко поставя този въпрос, че обръщат общественото внимание и вероятно ще предизвикат един сериозен дебат, така че тези хора, тези извършители на престъпления срещу деца все по-трудно да бъдат толерирани от обществото и да намират подкрепа в различни форуми. На мен ми е ясно, че различни профили могат да бъдат създадени от един човек и те да подкрепят някаква теза, особено човек, който е на „ти” с технологиите може да направи днес 15 профила и от там да пише едно и също. Аз не бих искал, не намирам въобще обяснение на това, че има толерантност на този вид явление в обществото. Напротив! Навсякъде където съм бил и съм се срещал с хора, и сме коментирали. Реакцията отива към физическа саморазправа с тези хора. Майки, бащи са готови на физическа саморазправа с такива извършители на престъпления и то не лично на техните деца, а просто деца. Защото всеки родител, всеки човек, който е роднина на дете и който е държал в ръцете си новородено и дете, той просто не може да си помисли, че може да бъде толерантен към такова нещо. Така че, да в интернет има много педофили. Те имат възможност да се изявяват в интернет. Разбира се те от там почват, но тезите които поддържат, не са тезите на обществото. Това не е толерантно общество, което е толерантно към педофилите. Абсолютно категоричен съм в това отношение.
Теодора Трифонова: Мисля, че е хубаво да обърнем и другата монета. Ако в интернет има педофили, които лесно дебнат своите жертви, същото е и в обществото ни. Какво се случва в момента в нашето общество и защо хората приемат толкова наивно и от една страна спокойно и за тях дори не е проблем фактът, че едно 15 годишно момиче се среща с почти 60 годишен мъж? Защо? Защото има много момичета, които го правят, дори не са се запознали с тях в интернет и го правят – той и купува подаръци, тя спи с него. Всички знаем за тези неща. Може би тази страна – обществото приема толкова лесно всичките тези неща.
Водещ: Ще следва ли продължение?
Теодора Трифонова: На материала ли?
Водещ: Да.
Теодора Трифонова: Ние направихме кратко продължение на това, което се случва. Всъщност мислили сме за различни варианти, но нека да оставим бъдещите фактически планове за някой друг път. Нека да не издаваме тайните си, както се казва.
Водещ: Как се правят разследвания по темата, останете с нас. Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” днес си говорим за опасностите, които крие интернет за децата ни и за това как гражданското общество може да разчита на журналистите, а пък журналистите да разчитат на полицията и да ограничим тези рискове, доколкото това разбира се е възможно. Как се прави такъв репортаж? Как се тръгва – Теди, чувстваше ли се неподготвена?
Теодора Трифонова: На моменти по-скоро не се чувствах неподготвена, а се притеснявах от някои въпроси, които той може да ми зададе и аз да не мога да му отговоря, тъй като минала съм тази възраст.
Водещ: Всъщност нека да го опишем по-подробно, за да си го представи слушателят. Ти си пред един компютър и си пишеш с някакъв човек. Зад теб няма гръб или само гърбът на редактора.
Теодора Трифонова: Зад мен е гърбът на оператора по-скоро в този случай. Да, значи всичко започна, както казах и преди, в средата на декември, като съвсем невинно започнахме да проверяваме какво се случва. Не съм очаквало да стане подобно нещо, но смисъл този материал показа колко лесно се случват тези неща е интернет и колко лесно един мъж предлага секс на една непълнолетна ученичка.
Водещ: Как се прави, Господин Колев, такъв разследващ репортаж според Вас?
Явор Колев: Разследващ репортаж аз не знам как се прави, но знам как се правят нещата от гледна точка на полицията, но не е мястото тук да ги разказвам. Нещата ще се говорят в учебните заведения, които подготвят полицаи или хора, които се занимават с тази дейност. Мога да кажа, че разполагаме с много подготвени специалисти в противодействие на кибер престъпността и в частност на престъпленията сексуалните срещу деца и това е видно от Вашите репортажи, които правите почти ежеседмично. Откровени наши операции от успешно приключили дела с осъдени педофили и смея да се надявам, че този вид престъпления след – от една страна нетърпимостта на обществото към него, от друга страна – ангажираността на медиите и структури в превенция, и информиране на обществото – и от друга страна, сериозната работа на правоохраната и правоприлагането – ще ограничим възможността тези престъпления срещу деца да станат масови и лесни за извършване. Разбира се тук е и ролята на законодателят да въведе съвременни норми.
Водещ: Точно това щях да питам. Кога тези репортажи, новини ще достигнат критичната точка, защото някак си да има малко повече ограничения и да не е толкова лесно да се посяга върху децата ни в интернет?
Явор Колев: Разбира се през годините са правени много предложения законодателни. Бяха повишени много от наказанията. През 2006 година, Господин Светослав Спасов, в качеството си на председател на Комисията на младежта и спорта, много активно, сега той е съветник на премиера, много активно работи и направихме много сериозно промени. Повишихме наказания, представляващи престъпления срещу деца, легална дефиниция беше дадена на понятието „порнография” и се работи много активно. И в момента има предложения от Министерство на вътрешните работи, които целят превенцията на този вид престъпност и промени, които да не дават възможност да се извършват такъв вид престъпления. Активна е и ролята на другите освен на Министерство на вътрешните работи разбира се и държавни организации.
Водещ: А какъв е дебатът в Европа по този въпрос, защото ако попитате 10 човека на улицата, те ще Ви кажат за ужасяващите европейски примери, които дойдоха от там.
Явор Колев: Европа доста отдавна беше изострила общественото внимание и травмирана. Знаете Вие, белгийските случаи, когато изчезнаха деца. Сексуалните престъпления в Австрия на едно отвлечено момиче, което беше раждало от баща си, задържано в мазе за много години. Така че добре че тук в България нямаме такива ярки и тежки случаи на сексуални престъпления срещу деца, завършвали с масови убийства.
Водещ: Но път от друга страна някой скептик е казал – може и да не знаем.
Явор Колев: Бих казал, че ние като манталитет, национална черта, ни е изключителната привързаност между родители и деца, патриархалното общество, в което живеем има още черти останали. Ние изключително много уважаваме и обичаме децата си и се стремим до сетния си дъх да бъдем свързани с тях, да живеем дори в едно жилище, да гледаме внуците си. Нали това е национална черта и не считам, че може да се каже, че както в някои други държави, педофилията и посегателствата над деца са характерни. Но има изключения и тези изключения трябва много да се наблюдават, тенденциите и трябва да бъдат пресичани в корен. Именно такива хора да бъдат строго наказани, защото те са малко още и беззаконността би окуражила други такива да си помислят да правят такова нещо.
Водещ: Теодора, какво си помисли като чу как ще бъде санкциониран човека, който имаше желание към 15 годишна?
Теодора Трифонова: Ами, честно казано, помислих, че това е много кратко време. Изобщо не очаквах да бъде пуснат толкова лесно. Той беше задържан 72 часа, след това беше пуснат.
Водещ: Опита ли се да влезе в контакт с теб?
Теодора Трифонова: Не. Аз мисля, че този човек, самият той се представи като един по-интелигентен човек, от средното ниво, ако мога така да го нарека – човек на положение. Това не беше съвсем обикновен човек от обществото ни, но според мен, ако тръгне да прави, каквото и да е срещу мен, това ще отежни неговото положение в съда и той го осъзнава това нещо и това е причината нищо да не прави, но честно казано бях изключително изненадана, че само 72 часа и тук може би трябва да се замислим и се обръщам към Явор Колев да кажа – колко до сега педофили са пуснати? Да, ГДБОБ си върши работата, подавате сигнали, хващате ги, но защо съдът ги пуска и законът ни явно не е достатъчно добре направен.
Водещ: Нека да продължим след малко обаче по тази тема, защото като че ли изисква повечко думи, с които да обясним онова родилно петно „ние ги хващаме – те ги пускат.” В „Клубът на журналистите” мечтаем, нека така да го кажа. Рисковете за децата в интернет да са по-малки, заради едни по-сериозни наказания, които да респектират изкушените от подобни занимания. Върнах назад и вестникарските заглавия, Господин Колев. Повечето мога да ги обединя като едно отброяване – в България в момента има еди колко си педофили, и какво от това?
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Проблемът с педофилията и, както казахме и обяснихме защо интернет я олеснява, е скорошен проблем. Знаете колко трудно се правят промени в законодателството, осъвременяват се правните норми, за да има и ефикасно противодействие на този вид престъпност от една страна, от друга страна да бъдат ограничени възможностите да се извършват такива престъпления. Така че в хронологията на човешката история тези 20 години, те даже са по-малко – откакто в България има интернет и се заговори, а от някъде 2002 година имаме първите правни норми в наказателно процесуалния кодекс. За този кратък период е нормално да нямаме още съвсем изчистено законодателство. Виждате колко бързо се развиват и технологиите – всеки ден, всяка минута има нова технология, която за съжаление се използва и от тези хора, за да извършват по-лесно престъпления. Ние сме подготвени, внимателно следим всичко това, а и считам, че след като се правят и след като и не само правоохраната и както казах другите държавни институции, като Агенция за закрила на детето и редица други, не е само наш проблем, а става проблем и на обществото чрез ангажимента на медиите. Това означава, че по-бързо ще се случат нещата. И обществото има интерес това да се случва. Вижда се и от ангажимента на Теодора, която е съвсем младо момиче, която и е направило впечатление това и като един представител от една страна на младото поколение, а от друга страна на медиите – аз съм оптимист и мога да кажа, че щом като всички сме единни, ще постигнем и резултат. Ще защитим децата си.
Водещ: Малко трудно и формално е това отделяне на един отбор от друг. Теди, как сядаш на компютъра сега?
Теодора Трифонова: Съвсем нормално. Нямам притеснения.
Явор Колев:
Водещ: Нямаш травма?
Теодора Трифонова: Не, аз това го приемах. Това е една роля. Това беше една роля за мен. Да вляза в образа на ученичка, да се върна в годините назад – какво съм учила, как трябва да се държа, как трябва да говоря и това беше една роля, в която аз влязох. Нямам травма от гледна точка на това как влизам в интернет и с кого говоря и така нататък. Изобщо за нещата, които този човек ми е казал – най-малкото, което видяха и зрителите, че той ме докосва, че се приближава към мен, че търсеше контакт през цялото време с мен. Аз през цялото време приемах чисто професионално това, което ми се случва и просто бях влязла в ролята си на 15 годишна ученичка.
Явор Колев:
Водещ: Обаче 15 годишните не реагират така, Господин Колев.
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Бих казал, че тя е съвсем близо до възрастта на малолетните и на непълнолетните и съм оптимист, защото първо на нея и е направило впечатление това, което се случва в интернет от една страна. Второ се е нагърбила със задачата да реализира и да обърне внимание.
Водещ: Има ли място за контакт между медиите и Вас, за да бъдат децата защитени?
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Разбира се. Това е пак казвам, нашият ангажимент към превенцията, защото колкото повече се говори, колкото повече такива и по-малки от Теодора знаят как да реагират и не влизат наивно в контакт с тези хора, за да станат техни жертви – говори, че обществото ни е чувствително.
Водещ: Ще злоупотребя с Вашия оптимизъм и ще Ви предизвикам. Първо ще стане новина педофилията в медиите или първо ще имаме случай, който ще направи тази новина?
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Ами факт е, че се случва, факт е, че в това предаване говорим за този проблем, много хора ни слушат. Много хора ще си направят изводите от това. Без да има такава новина, за съжаление ще има. И другата седмица ще има такава новина. И по-другата седмица ще има такава новина. Защото ние предстои да правим нови и нови реализации в тази сфера, но се надявам те да намаляват и да не стават повече, и да не се увеличава дела на такива престъпления, да ограничим възможността това да се случва като всички институции и гражданското общество, всички представители на гражданското общество бъдем нетърпими към това негативно явление. И родители, и учители, и журналисти, и държавни институции, и частни организации, които се занимават с възпитание на деца. Всички трябва да поемем своята роля и да бъдем нетърпими към това явление.
Водещ: Теди, ако трябва да напишеш нов финал на репортажа си, какъв би бил той? Ако върнем лентата назад, времето назад?
Теодора Трифонова: Ами новият финал на репортажа мисля, че трябваше да бъде малко по-обществено значим. Да се обърнем към обществото, да зададем някакви логични въпроси защо се случват тези неща, как мислим ние, защо позволяваме такива неща да се случват и защо до сега не се е обръщало внимание на този проблем.
Явор Колев:
Водещ: Крайно време е да се сетим, че не само операторът и редакторът трябва да ни стоят за гърба, правейки подобни разследвания, ами и полицията, както забелязвам – имаме протегната ръка.
Теодора Трифонова: Нека да подчертая, че идеята беше не ние да открием топлата вода и да покажем някакво невероятно разследване, а да покажем реално как се случват тези неща. За да може реално да видите. За това и самото предаване, и самите репортажи бяха реалити – реално какво се случва, как се говори и също смятам, че е важно да кажем – повечето хора може би си задават въпроса „Ами да, това е нещо нормално. Колко момичета от ромски произход го правят на магистралата, на 13 години, на 12 години – раждат по много деца, така и така?” Ние показваме една друга история. Ние показваме една история на едно нормално момиче от едно добро семейство, че това може да се случи и с нея. Тоест това може да се случи и с Вашите деца. Това е идеята. Също така този човек, с когото се срещах, аз се опитах, бях влязла и в ролята на негова съвест и му казвам „Така и така, не мислиш ли, че не е редно да се срещаме? Приятели ми го казват, роднини.” И той казва :”Защо? Какво не е редно? Важното ни е да ни е приятно и хубаво и да ходим на хотел заедно!”
Явор Колев:
Водещ: Тук трябва да поставим точката на днешното издание на „Клубът на журналистите”. Обещавам Ви, че тази тема, която е безкрайно интересна, ще продължи под формата на репортажи, така че уважаеми слушатели – бъдете така добри, потърсете репортерите на програмата „Христо Ботев”, когато се сблъсквате с това явление. Само заедно можем да ограничим размерите му. Хубав съботен следобед. Предложението е от всички ни Радослав Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен – Ирен Филева.
