сп. Тема | 23.10.2011

Когато през декември м.г. новите тогава собственици на "Труд" и "24 часа" Христо Грозев, Огнян Донев и Любомир Павлов обявиха, че искат да навлязат по-сериозно на интернет пазара, в който имало ниша, те едва ли имаха предвид, че и лично ще го захранват със скандали, както се случи впоследствие. Тази сряда виртуалното пространство тиражира стотици пъти новината, че полицаи помагат на частен съдебен изпълнител да влезе в Полиграфическия комбинат и да опише имуществото на "Вестникарска група България – холдинг". Появата на съдебния пристав дойде след постановление на Софийския градски съд. Той реши още Грозев да има статут на "особен представител" (нещо като втори управител), докато трае съдебният спор с двамата му съдружници.
През 2010-а Грозев, Павлов и Донев обявиха, че чрез фирмата си "БГ Принтинвест" първият ще държи мажоритарния дял в медиите, а Павлов и Донев – по-малкия. През пролетта двамата се отметнаха от думите си с пояснението, че съдружникът им не е осигурил нужния му капитал за сделката. В отговор Грозев заведе дело, което още не е започнало по същество.
През седмицата той обяви, че е поискал опис на имуществото, тъй като се натъкнал на документи, доказващи, че най-големият кредитор на "Труд" и "24 часа" вече не е банка, а 35-годишен адвокат Грозев поясни, че през март фирма "Комерс контакт" ЕООД на Стоян Венциславов Николов, син на заместника на Любомир Павлов от периода му като председател на надзорния съвет на Общинска банка – Венцислав Николов, е придобила чрез цесия 15 000 000 евро от 25-те милиона заем, който холдингът изтегли от Уникредит Булбанк. Срещу залог на цялото имущество на вестниците и на Полиграфическия комбинат банката е отпуснала на "Комерс контакт" и още 5 милиона евро кредит.
"Ако банката беше кредитор, ние имаме доверие, че няма да направи нещо незаконосъобразно, примерно да си изиска утре предсрочно заема, за да може да разпродаде активите – коментира Грозев в интервю за сайта "Всеки ден". – Но когато имаме частно лице, свързано с политическия кръг от мандата на Софиянски, не можем да стоим пасивно и да чакаме да дойде денят X за гледане на делото."
Вече е ясно, че спорът между тримата ще продължи и догодина, а вероятно и през следващите 2-3 години. За поредната колизия между издателите на "Труд" и "24 часа" можеше никой да не разбере, ако управителят им Любомир Павлов бе изпълнил решението на съда и бе допуснал съдия-изпълнителят да си свърши работата. Тогава нямаше на мястото на събитието да се налага да идва нито полиция, нито репортери, които за пореден път да превръщат правенето на новини в новина.

Стр. 37

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 15.10.2011

Едни добри пари ще потънат в джобовете на армията от пиари и рекламни агенции, които обгрижват партиите за президентските избори и вота за местна власт. От политическите централи твърдят, че средствата за агитация не надхвърлят разрешените по закон. Неофицално обаче е известно, че всички партии си имат "черни каси", пълнени от икономическата клиентела и приближени бизнесмени. Именно тези пари се раздават на пиари и медии.
За първи път от 20 години насам управляваща партия е ангажирала толкова много компании за връзки с обществеността за избори. В края на миналата седмица стана ясно, че партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, е сключила договори с почти половин стотица рекламни, социологически и пиар агенции. Списъкът бе публикуван на сайта на Сметната палата. Той стана причина за оживени коментари в опозицията, тъй като потвърди съмненията й, че управляващите ще пръснат милиони за изборите. Обявяването му предизвика и недоумение сред рекламните специалисти, защото се оказа, че авторите на документа не правят разлика между социологически агенции, фирми – издатели на вестници, рекламни агенции, медия шопове , компании за външна реклама, агенции за медия планиране и пр. Според ГЕРБ всички те са "рекламни агенции".
Освен внушителния брой на медия компаниите в списъка фигурират и фирми, които имат икономически обвързаности с правителството и с водещи фигури от управляващата партия. Крещящ пример за конфликт на интереси е договорът на предизборния щаб на управляващите със социологическата агенция "Маркет линкс", чийто неотдавнашен собственик – Румяна Бъчварова, е началник на кабинета на премиера Бойко Борисов.
Друг подобен пример е договорът с рекламната и пиар агенция "Ориндж ПиАр" ООД. Години наред тя се занимава с връзките с обществеността на златодобивната компания "Дънди прешъс металс". Близо 8 години канадците правят опити да започнат добив на злато в местността Ада тепе край Крумовгард. Предишният екоминистър Джевдет Чакъров спъваше проекта им за разлика от неговата наследничка на поста Нона Караджова. Проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър установи, че мажоритарен собственик на "Ориндж ПиАр" е Вера Джамбазова. Името й нашумя преди 2 г., когато стана ясно, че телефонът й е подслушван от спецслужбите покрай разработката за енергийния лобист Стефан Гамизов.
Странностите продължават и по-нататък в списъка с агенциите на ГЕРБ. Договор за пиар услуги е сключил и Димитър Найденов чрез фирмата си "Кота 97" ООД. Найденов е преподавател във Факултета по журналистика в СУ "Климент Охридски" и е съпруг на Вера Джамбазова. В правителството на тройната коалиция от услугите му се ползваха уволненият земеделски министър Нихат Кабил и изгоненият от ДПС бивш заместник-шеф на партията Касим Дал.
Шоуменът Тончо Токмакчиев също е ангажиран за предизборната кампания на ГЕРБ. Той и брат му Ангел държат 40% от компанията "Рекламна мрежа 5". От години тя има силни позиции във външната реклама в най-големите български градове. Партньорка на братя Токмакчиеви с 30% от капитала е Елена Урумова-Стефанова. Тя е съпруга на Богдан Стефанов, който бе зам.- кмет с ресор "Образование и култура" по времето на кмета Стефан Софиянски. За външната реклама (билбордове и прочие) управляващата партия е заложила и на мощната компания "Метрополис медия", която е собственост на скулптора Евгени Йонов. Той е съпруг на певицата Белослава. ГЕРБ ползва и съоръженията за външна реклама на фирмата на Румен Кривицки.
Сред обявените от ГЕРБ "рекламни агенции" са и "ТВ Седем" ЕАД и "Ню Медия груп" АД. Предметът им на дейност всъщност не е реклама. Двете компании са собственици и издатели на медии. Първата фирма държи телевизия TV 7, а втората – няколко тиражни жълти издания. По същество обаче от 2 години те основно се занимават с реклама на постиженията на правителството на ГЕРБ и громят реалните и измислените врагове на премиера Бойко Борисов.
В списъка с медийните партньори на властта фигурират две ключови компании. Първата е "Вестникарска група "България" ООД на Огнян Донев и Любомир Павлов. Дружеството издава вестниците "Труд", "24 часа" и "168 часа". Другата интересна фирма е социалогическата агенция "Център за анализи и маркетинг" на брата на Павлов – Юлий. Проучванията на последния са широко отразявани във вестникарската група.
Като "рекламна агенция" е определена и компанията "Дарик нюз" ЕООД, която притежава едноименното частно радио и електронен сайт.
На челно място в списъка фигурира и "Фокус – нунти" ООД на Красимир Узунов и адвокат Трифон Балевски. Фирмата е собственик на агенция "Фокус" и едноименната радиоверига. Медиите са известни с близостта си до всяка власт. Преди няколко седмици Узунов обяви пред "БАНКЕРЪ", че "Фокус" няма сключени договори със сегашното правителство. Документът от Сметната палата обаче опроверга твърденията му.
ГЕРБ има договори за "връзки с обществеността" и с големи регионални медии. Сред тях са великотърновските вестници "Янтра днес" и "Борба", "Хасковска Марица", "Черно море" и др., както и с кабелна телевизия и сайтове.

Кой кого обслужва

Пиар кампанията на независимия кандидат за президент Меглена Кунева е поверена на американската компания "Лофтъс Маркуард", гласят слухове. Нейни собственици са 48-годишният ирландец Джим Лофтъс и 37-годишният американец Йън Дейвид Маркуард. От "Лофтъс Маркуард" обаче твърдят, че са само "приятели" с Кунева и че нямат нищо общо с кампанията й.
Пиарът на кандидат-президента Алексей Петров е поверен на Нидал Алгафари, който години наред работеше за БСП
Бившият шеф на пресцентъра на правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов – Михаил Михайлов, и тв водещият Иван Гарелов са ангажирани с кампанията на червения кандидат-кмет Георги Кадиев. Бившата журналистка от "Дума" и "Труд" Михайлина Димитрова пък е медиен съветник на Ивайло Калфин.
Анна Гочева, която бе имиджмейкър на Стефан Софиянски, в момента съветва ОДС и кандидат-президента Румен Христов. Дъщерята на Бриго Аспарухов – Светла, гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Клонът на световната агенция "Юро Ар Ес Си Джи" в Тел Авив се грижи за пиара на двойката Димитър Куцаров – Камелия Тодорова.
Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф в предизборния щаб на ГЕРБ, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането.
От централата на БСП заявиха, че нямат пари, за да наемат пиар агенция. С кампанията на кандидатпрезидентската двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов се занимават партийният пресцентър и предизборният щаб. Тв клипът им е изработен от продуцентската компания "Сиа адвертайзинг". Във вторник тази седмица бе заснета втора част от видеото "Аз се срамувам". Според шефката на червения пресцентър Жанет Пашалиева новият агитационен клип бил "по-оптимистичен" от първия вариант, който се върти в телевизиите.
ДПС също не ползва услугите на външни пиари. Предизборните стратегии на движението се задават от Централното оперативно бюро, а техен изпълнител е медийният отдел. Отговорността за публичния образ на партията Ахмед Доган е прехвърлил на двама депутати. Христо Бисеров отговаря за стратегиите за развитие, разширяване и комуникации, а Камен Костадинов – за връзките с медиите.

Гергов продаде "Нюз аутдор България"

Един милион евро е спечелил рекламният и медиен консултант Красимир Гергов от продажбата на акциите си в компанията за външна реклама "Нюз аутдор България".
Акционери в нея са били Гергов и холандската фирма "Новакорп лимитед". През юни тази година те са продали акциите си на "Жи Се Деко България Б.В", сочи справка в Търговския регистър. Веднага след продажбата "Нюз аутдор България е преименувана на "К аут ов хоум" ЕООД. В момента неин едноличен собственик е акционерно дружество "Вал" от Германия. Фирмата купувач обаче няма нито един служител.
Тази седмица стана ясно, че "К аут ов хоум" е спечилила обществената поръчка за монтирането на 100 нови спирки в София. Тя е била предпочетена от "Центъра за градска мобилност" в конкуренция с 4 фирми. Стойността на поръчката е 382 500 лв. без ДДС
Новите столични спирки трябва да бъдат готови до 15 декември. Предвижда се върху тях да няма реклами. От Столична община обясниха, че 8 от спирковите навеси са по линиите на трамваите и тролейбусите, а останалите 92 – по маршрутите на автобусите във всички райони. Съоръженията ще са стъклени, като покривът им ще бъде непрозрачен. Вътре ще бъдат монтирани пейки. На информационните табла ще бъдат поставени маршрутите на градския транспорт.

Стр. 35

в. Труд | 05.02.2011

Най-влиятелната издателска група 8 печатните медии и най-динамично разбиващата се група в новинарски сайтове обявява конкурс за Ръководител направление "Реклама".

Станете част от наший екип, който очаква от вас;
Концепция за развитието на рекламата в първите два по доверие и влияние всекидневници у нас – "Труд" и "24 часа", в най-големия вестник в Русе – "Утро", в седмичниците "168 часа", "Седмичен труд" и "Всичко За семейството", в най-популярните сред Земеделския бизнес "Български фермер" и "Хоби фермер", в авторитетното седмично списание "Ауто Билд", в месечните "Идеален дом", "Идеален дом Декор", "Ауто Билд 4X4" и "ГЕО", в литературния алманах "Съвременник", в дамското двуседмично списание "Всичко за жената" и в тийней-джърския "Хай клуб".
Познаване на медийния и рекламен пазар, солиден опит в областта на медийни продукти.
Познаване на продуктите на Издателската група и Визия за развитието на про-дажбената политика и за развитието на отношенията с рекламодатели, агенции и партньори.
Опит в сферата на рекламата и маркетинга в България или в чужбина.
Комуникационни и организационни умения.
Конкурсът се провежда на 2 етапа:
Селекция по документи и събеседване с избрани кандидати.
Очакваме мотивационно писмо, придружено от автобиография със снимка и точни координати За обратна връзка до 15.02.2011 г., "Вестникарска група България" ООД, бул. "цариградско шосе" 47, e-mail: syurukova@vgb.bg, тел.:+359 2 942 2992 begin_of_the_skype_highlighting +359 2 942 2992 end_of_the_skype_highlighting, Саша Юрукова
Само одобрените по документи кандидати ще бъдат поканени на интервю.
Информацията, която предоставят кандидатите, е поверителна и попада под ЗЗЛД.

Стр. 7

в. Република | Георги ДАСКАЛОВ | 28.01.2011

Точно преди 14 години България преживяваше най-тежката криза в новата си история. Левът се обезценяваше с по стотачка на ден, от магазините изчезна почти всичко – хляб, цигари, месо. Което го имаше, струваше хиляди – бутилка "Кока кола" от литър например се продаваше за 900 лева. На 10 януари 1997 година обезумелите от страх какво има да става хора обсадиха парламента, вечерта полицията би протестиращите, включително беше разбита главата на бившия министър-председател Филип Димитров.
На теория това беше златно време за вестниците: харчеха се като топъл хляб, който впрочем го нямаше. На практика огромните тиражи не носеха никаква печалба, а, напротив, водеха до огромни загуби. Причината беше, че цената на един вестник беше 30 лева, около 1 цент.

Особености

"24 часа", който тогава беше водещият вестник, точно по това време се продаде на ВАЦ, последва го и "Труд" и двата вестника поддържаха дъмпингови цени с откритата цел да бъде убита конкуренцията. Което и стана. Кризата свърши, а след нея ВАЦ с двата си вестника установи фактически монопол на вестникарския и рекламния пазар.
Въпреки уверенията, че ще наложи добрите практики, ВАЦ изкриви неимоверно пазара Особеностите на наложения от немците модел, който се изразяваше в това, че вестниците получиха възможност да следват собствена политика, превърнаха "Труд" и "24 часа" в откровени политически играчи, не толкова в медии. С важното уточнение, че извличаха облагите от политическото влияние, без да носят каквато и да била отговорност.
ВАЦ прибираше парите от рекламата и продажбите, но истинското злато, голямата печалба беше точно в редакционната политика. Главните редактори се превърнаха в политически фактори и осребряваха влиянието, което вестниците имаха.
Зад парите се играеха мръсни игри, обикновено маскирани като независима журналистика. "По-мощни от танковете плюс хеликоптерите на бронираната вражеска техника бяха свободните медии. Отбранявали се яростно повече от година срещу канонадата на мрачно посинялата власт, те изведнъж поеха в атака", пише един от флагманите на тази т.нар. сериозна журналистика, главният редактор на "Труд" Тошо Тошев. Тошев, който е професионален апаратчик, започнал кариерата си в отдел "Пропаганда" на Градския комитет на БКП в София, през 1990 година стана главен редактор на "Труд" и така 20 години. През тези 20 години агент Бор, както е името му в регистрите на Държавна сигурност, създаде стотици себеподобни, а вестникът му произведе ченгеджийницата и интригантството в еталон.

Краят

Краят на тази история дойде на 10 януари 2011 година, когато новите собственици на "Вестникарска група България" пенсионираха Тошев. Направиха го вицепрезидент на току-що създадения издателски борд, което вероятно е елегантна стъпка към окончателното му избутване от играта. Без значение дали ще бъде щадено самочувствието на агент Бор, е ясно едно: в дългосрочен план той загуби битката, понеже вестник "Труд", ако и да се самовеличае като най-големия в България (което вече не е така), не успя да прекрачи в модерността Тиражите са сринати, доверието на читателите, доколкото все още ги има, продължава да пада. И основната причина е в самоличността на Бор, в начина му на мислене. Той вярваше и вярва, че читателите съществуват, за да бъдат манипулирани, обработвани, и че за тази високоотговорна задача трябва щедро да се плаща. Което и правеше 20 години. Сега си отива, а тези, които идват след него, ще трябва да се опитат да променят нещата, да правят вестници, които уважават хората.

Няма да е лесно.

Стр. 10

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 11.01.2011

Изборът на нови главни редактори на двата вестника ще бъде направен от членовете на издателския борд и външни лица

Новите главни редактори на "Труд" и "24 часа" ще трябва да продължат сегашната насоченост на водещите ежедневници. С една малка промяна – ще се върнат към първоначалния замисъл, а именно – "24 часа" да бъде градски ежедневник, преследващ по-млада аудитория, а "Труд" да бъде по-социален, с по-зряла читателска таргет група.

Отклонение от първоначалния замисъл

Според единия от членовете на издателския борд на "Вестникарска група България" и управител на фирмата собственик "БГ Принтмедия" – Христо Грозев, двата вестника запълват идеално нишите за качествени издания на медийния пазар благодарение на стратегиите си. "Първоначалните стратегии обаче не са били следвани до края и по този начин ежедневниците са били поставени в конкурентна среда един спрямо друг през годините", коментира пред в. "Пари" Христо Грозев. Това според него е и причината водещите ежедневници да станат прекалено близки като съдържание. По думите му очакване на новите собственици е двете основни медии от пресгрупата да се върнат към първоначалния си замисъл.
На пресконференция в неделя новите собственици от "БГ Приватинвест" обявиха, че Тошо Тошев и Венелина Гочева ще се махнат от постовете на главни редактори на "Труд" и "24 часа". Те ще станат вицепрезиденти на издателския борд на "Вестникарска група България".

Конкурс в един етап

Според управителя на "БГ Принтмедия" членовете на новосъздадения издателски борд все още изчистват концепцията за това какви качества трябва да притежават личностите, които ще оглавят печатните медии в групата. До края на февруари трябва да станат ясни главните редактори на четирите основни вестника от "Вестникарска група България" -"Труд", "24 часа", "Седмичен Труд" и "168 часа". Изборът ще стане едновременно, като самият конкурс ще е в един-единствен кръг, в който ще бъдат разгледани всички кандидатури. Преди дни новите собственици обявиха, че очакват всеки кандидат да представи своя концепция за развитие на вестниците, като в нея трябва да проличи печеливша стратегия, без да се променя изяло профилът на различните издания.

Думата има издателският борд

Оценяващи ще бъдат поне петима души – членовете на издателския борд. Христо Грозев не изключи и възможността да бъдат привлечени външни лица, които също да участват в определянето на фаворитите.
Няма поставени ограничения пред желаещите да кандидатстват – както по отношение на възраст, така и по отношение на принадлежност към дадена медия. В тази връзка Грозев заяви, че се очаква и даже е желателно участие в конкурса да имат и хора от самите ежедневници или седмичници.

Промени сред зам. главните

Новите собственици категорично заявиха, че съкращение на журналисти и репортери няма да има. Дали обаче зам. главните редактори и шефове на отдели ще останат същите, ще зависи изцяло от новоизбраните главни редактори. "Не е наша работа да правим смени в отдели и сред заместник главните редактори. В рамките на бюджета си главните редактори ще имат пълното право да правят промени, както преценят за добре", заяви Грозев.

Бъдещето на интернет визията

Човекът, който ще отговаря за визията на интернет изданията на ежедневниците, няма да е на пряко подчинение на главните редактори. Той също ще бъде избран от издателския борд и съответно ще му бъде пряко подчинен.
Още при обявяването на новите собственици преди месец беше подчертано, че позиционирането на изданията в интернет ще бъде сред основните приоритети. За тази цел един от новите проекти ще бъде създаването на ново онлайн издание, различно от сайтовете на вестниците, които читателите познават сега.

Стр. 23

Агенция КРОСС I 7.01.2011

Ръководството на Вестникарска група България Холдинг възнамерява да разясни пред колеги от медиите намерението си за бъдещото развитие на изданията на пресконференция в неделя (9 януари) от 14.00 ч. в сградата на БТА.

От ръководството заявиха, че разчитат на авторитета на Издателския борд, на активната подкрепа на журналистите и сътрудниците на изданията си и на доверието на българската общественост.

Участници:

Любомир Павлов – президент на Издателския борд,
Тошо Тошев и Венелина Гочева – вицепрезиденти,
и членовете на Борда Огнян Донев и Христо Грозев.

Оригинална публикация

в. Дневник, Компании & Финанси | Чавдар ПЪРВАНОВ | 15.12.2010 

Кризата е ударила приходите и печалбата на групата

Кризата е ударила бизнеса на "ВАЦ медийна група България" през миналата година, показва одитираният й отчет. Приходите от продажби са се свили с 24% до 80.69 млн. лв. Сериозно са пострадали тези от реклама – те са паднали с 30% спрямо 2008 г. до 25.7 млн. лв. Печалбата се понижава със 75% до 2.1 млн. лв.
Най-голям принос в миналогодишния оборот на групата има дейността по разпространение на вестници и списания, осъществявана от дъщерната "Агенция Стрела" – тя е генерирала половината от продажбите, или над 40 млн. лв. И при нея обаче е реализиран спад в размер на 17% на годишна база. Приходите от печат са се увеличили с 13 на сто, но техният дял в общите продажби е само около 11%. Прави впечатление
изключително ниската задлъжнялост на "ВАЦ медийна група България" -банкови кредити изобщо не са теглени. Ликвидните й показатели – способността й да се разплаща с доставчиците и да поддържа дейността си непрекъсната, също изглеждат стабилни, ако се гледат данните в отчета.

Дружества на "ВАЦ медийна група България"

• "Вестникарска група България"
• "Медиа холдинг" АД
• "168 часа" ЕООД
• Издателство за списания "МЕдия" ЕООД
• Печатница "София" ЕООД
• Агенция "Стрела" ЕООД
• "Сант" ЕООД
• "Аудиофон България" ООД
***
Първи реакции

Георги Лозанов, председател на СЕМ: Не е случайна сделка, очакваше се отдавна
Това не е случайна сделка и не е изненада, очакваше се отдавна. Влизането на нов играч с нови позиции е положително. Трябва човек да има як финансов гръб, за да може сега да инвестира в активна медия. Немският собственик заради пазарната конюнктура беше отдавна демотивиран да издава вестници в България. Засега не можем да говорим за промяна на баланса на медийния пазар. Това зависи от много неща. Как ще се позиционира на пазара – дали интересът на новия собственик ще остане само в хартиената медия, или ще следва новите тенденции. Нямам представа какви са мотивите да бъдат привлечени българските партньори – предполагам, че те са вероятно във финансовите и бизнес отношенията, а не в това да се заемат едни или други позиции в обществен план. Каквито и коментари да е имало за Любомир Павлов и ролята му в политиката и прехода, това няма отношение към участието му в сделката. Огнян Донев несъмнено е финансова мощна фигура, което пък има значение.
Тодор Батков, председател на съвета на директорите на "Стандарт нюз ООД": Плурализмът на мнение ще бъде гарантиран
Сделката е добра за българските печатни медии. Имайки предвид купувачите, това ще гарантира плурализма на мнение и свободата на словото. Мога да кажа добри неща и за двамата български партньори – познавам ги отдавна. Огнян Донев е един от най-изявените и успешни предприемачи с ангажираност към обществени проблеми, шеф е на работодателите. Любомир Павлов – също. Удовлетворен съм от тяхното участие.

Стр. 1

в. Конкурент, Враца | FRОGNEWS.BG | 9.09.2010

Треска в медийните среди – издания сменят собственици, съкращения на екипи, уволнения, орязани заплати, списание "Playboy" обезглавено

Голямата новина в медийните среди е свързана с Кеворк Кеворкян. Известният журналист качва легендарното си предаване "Всяка неделя" в интернет. Работата по проекта била напреднала, а съдействие му оказвали издателите па в. "Шоу" и сайтът "Блиц". Посетителите ще могат да видят стари предавания и интервюта в пълен вариант, актуални коментари и дискусии по обществено значими въпроси и проблеми. "Мисля, че има доста интересни неща, които не са излъчвани и които ще покажем на читателите. Интернет дава много възможности, предизвикателството си струва", заяви Кеворкян.
Вътрешни проучвания на големите телевизии показвали, че има отлив от зрители на многобройните ток шоута, където подборът на водещи и редактори се свеждал в повечето случаи до външността и скандалната популярност на дадения кандидат. Запознати дори предвиждат скандали в скоро време с раздути рейтинги на определени "звезди" и предавания за сметка на други. Така че "Всяка неделя" ще попълни незаета ниша. Предаването ще стартира до десетина дни.
Нови рокади и съкращения тресат вестникарската гилдия. Одит се извършва в момента във ВАЦ-овите издания, съобщиха източници от групировката. Ревизиятае свързана с преговорите за продажбата на "Труд", "24 часа", сградата на Полиграфическия комбинат и другите издания на германските собственици в България. Проверявали се приходите от рекламата и разпространението. Също и отношенията на ВГБ (Вестникарска група България) с обслужващите я Райфайзен банк и Банка ДСК.
Финансова групировка води разговори за купуване на бизнеса на ВАЦ в България. Лице на сделката като главен консултант бил Красимир Гергов. Зад него обаче седели истинските собственици на капитала, с който ще се осъществи евентуалната продажба. Първоначално от ВГБ отрекоха да се водят подобни преговори, но шефът на ВАЦ в Есен, Германия, Бодо Хомбах призна, че групировката иска да се изтегли от Източна Европа, в това число и от България. Като причина той изтъкна лошите условия за бизнес, влиянието на сивата икономика, корупцията и нелоялната конкуренция.
Друга новина от телевизионния фронт е дефицитът на средства в БНТ, който течащата вътрешна проверка изчислила до момента на внушителните 23 милиона лева. Тази сума обаче не е окончателна. Членове на новия управителен съвет, впрегнати в анализа на неизплатени, но сключени договори, както и на върволица от мистериозни анекси към тях, твърдят под сурдинка, че недостигът от средства в държавната медия може да надмине 25 милиона лева.
Тепърва обаче на данъкоплатците им предстои да научат за грандиозните задължения. Стига, разбира се, старото или новото ръководство на "Сан Стефано" 29 да благоволи да даде поне една пресконференция за това какво става в телевизията и какви са намеренията на новите шефове.
Неотдавна някои от новите членове на управителния съвет на БНТ се заканиха, че ще настояват за повишаване на субсидията от държавата. Модерна обществена медия се правела с много пари, изцепи се един от избраниците на Вяра Анкова, без да обели дума за схемите, чрез които телевизията е била източвана безнаказано от години. В замяна на това новата програмна шефка Севда Шишманова обяви тържествено, че ще удължи времетраенето на "Лека нощ, деца" от 10 на 15 минути.
Похвали се още, че моментално ще стартира нов сезон от прословутото "Голямото четене", но този път за малчугани. Пречка за реализацията на вдъхновените начинания била липсата на пари. За да не падне жертва на собствената си причастност към батака в БНТ като бивш член на управителния съвет, Шишманова панически се втурнала да търси рамо и средства за плановете си.
Посетители на виенската сладкарница "Пролет" – до Софийския университет "Св. Климент Охридски" – онзи ден станали свидетели на прелюбопитна среща на амбициозната програмна директорка Шишманова с политолога Иван Кръстев и с външния министър Николай Младенов. Насред целувките и прегръдките към радушното рандеву се присъединила и Вяра Анкова. Из медийните кръгове бързо се разнесе слух, че известният с отбраните си местни и задгранични контакти анализатор Иван Кръстев се канел да доведе няколко богати евреи, желаещи да инвестират в медиите. Анкова и Шишманова търсели начин да се наредят на опашката за щедри спонсори.
Наблюдателите на процесите в БНТ обаче не са никак оптимистично настроени. Ако продължи мълчанието на Темида, на СЕМ или на изпълнителната власт по повод на изскочилите разкрития за нецелесъобразно харчене на държавни пари в медията, то значи, че БНТ ще продължи да се използва за дойна крава на бизнес лобита и шуробаджанашки клики, докато съвсем се обезличи. Засега няма данни, че новоназначената шефка на медията Вяра Анкова се кани да промени ситуацията, която сама по себе си е стимул за кражби или за разхищения.
Доскорошният шеф на Националната телевизия Уляна Пръмова твърдеше, че дефицитът в БНТ не е повече от 10 милиона, които били дължими към БТК за излъчването на програмата. В последния си отчет пред медийните надзорници от СЕМ тя официално опроверга слуховете за грандиозен недостиг на средства в телевизията. Пръмова заяви пред петчленката на Георги Лозанов, че към края на втория й мандат БНТ имала не повече от 2 или 3 милиона задължения от неизплатени хонорари и авторски права. Сумите щели да бъдат покрити от рекламните приходи след края на Световното първенство по футбол. Освен това тя обвини на няколко пъти финансовото министерство за съкращаването на субсидията през изтеклата година с около 7-8 милиона лева.
В началото на август пресата нарочно или не пропусна да отбележи, че прокурорът от Градска прокуратура Моника Малинова е наредила на дознателя от столичната дирекция на полицията Кирил Владимиров да събере данни по сигнала на не-успялата кандидатка в конкурса за шеф на БНТ Светлана Божилова. Преподавателката по журналистика и известна медийна експертка обжалва пред ВАС процедурата и решението на СЕМ, с които Вяра Анкова бе избрана за генералендиректор. Божилова освен това сигнализира прокуратурата за случаи на нецелесъобразно и неоправдано изразходване на държавната субсидия на "Сан Стефано" 29.
През септември ще се разбере дали събраните данни и експертизи ще са достатъчни за прокурор Моника Малинова да започне разследване за изтичането на средства от държавната медия в съучастие или със знанието на длъжностни лица, някои от които и днес са в управлението й.
Междувременно големи съкращения и намаляване на заплатите се извършили в редакцията на в. "Новинар". Сред останалите хора в екипа упорито се говори, че след като Любен Дилов-син станал главен редактор на списание "L’Europeo", "Новинар" бил обявен за продан от собственика Антоан Николов. Засега обаче нямало голям интерес към изданието, освен запитвания от собствениците на Нова Българска медийна група. Те обаче проявявали повече любопитство, отколкото истински намерения, твърдят запознати. Слуховете допускат и вариант, при който хартиеното издание се закрива и остава само онлайн вариантът на "Новинар".
Христо Кьосев пък беше освободен като главен редактор на списание "Playboy". Гърците, които държат правата на култовото издание за България, били недоволни от падащите тиражи и спада в рекламните постъпления. Заедно с Кьосев си тръгвали и повечето хора от екипа. Очаква се Кьосев, който е бивш кадър на "24 часа", да се върне отново там. Екипът на другото мъжко списание "Maxim" начело с главния редактор Ивайло "Нойзи" Цветков щял да поеме и правенето на "Playboy".

Стр. 7

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 10.07.2010

Рекламните приходи в списанията спаднаха с 30%

Погледнат от перспективата пред сергиите, пазарът на месечни списания в България е в истински разцвет. Лавиците на павилионите преливат от пъстри лицензни и български издания. На практика за всеки готов да се раздели с от 2 до 10 лв. има по нещо.
Шарената картина обаче рязко посивява в мига, в който сменим ъгъла, през който гледаме на бизнеса със списания и хвърлим поглед върху данните на агенция TNS/TV Plan за приходите на месечните издания от реклама (виж таблицата).
По данни на TNS приходите на месечните издания за първите шест месеца на тази година (виж таблицата) са спаднали с 30%. Неофициално обаче на пазара се коментира, че реалният спад е между 50 и 70%, тъй като отстъпките (които TNS/TV Plan не отчита) са достигнали рекордни проценти. На въпроса с колко се различават реалните им рекламни постъпления от тези от мониторинга медийните групи обикновено не обичат да отговарят.
Важно е да се направи уточнението, че данните на TNS/TV Plan (единствената агенция, която наблюдава пазара на пресреклама в България) осветяват пазара на печатните медии откъм "официалната му страна" – изчисляват площта на рекламите в изданията и пресмятат на база официалните тарифи, обявени от съответните издания. Факт е, че тези данни в някои случаи са много далеч от реалните, но от друга страна, те са изкривени за всички медии, следени от TNS/TV Plan, така че мониторингът им дава база за извеждане на тенденции. Той не включва още отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите и бартерните договори. В сумите не са включени рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции.
Според директора на медия агенцията Mindshare Лили Георгиева "в момента списанията са склонни на всякакви специфични договорки, комбинирани отстъпки за реклама в повече от едно издание на група, предоставяне на безплатни продуктови представяния, PR материали, интервюта, нестандартни присъствия и т.н., което повишава ефективността на рекламата в пресата и може би до някъде компенсира намалената читаемост и тиражите на списанията", категорична е тя. Като пример за пакетно предложение Георгиева даде "Вестникарска група България" – "за комбинирана реклама във вестник и списания, отстъпката, която комапанията дава, може да достигне до 65%". Според Лили Георгиева "за съжаление, спадът в рекламата на месечните списания в най-добрия случай би останал в рамките на 30%, но по-вероятно е да се увеличи до края на годината".
Изповедта на издателя
Управляващият директор на издателство S Media Team (какво издават отделните компании можете да видите в карето)* Любомир Станиславов коментира пред "Капитал", че "цената на рекламата е функция от търсенето и предлагането на пазара, ние държим да бъдем адекватни на условията. На част от изданията задържахме цените на рекламата на нивата от 2007 г., а на други намалихме съобразно условията в момента".
Маркетинг мениджърът в "Sanoma – Блясък България" Ева Ботева обясни, че "цената на рекламата [в нашата издателска компания] остава същата, но за да отговорим на нуждите на рекламодателите, разработваме специални рекламни проекти, свързани с нестандартни активности и предоставяне на добавена стойност на рекламодателите". В Attica Media Bulgaria* също са запазили нивата на рекламните тарифи. Директорът реклама на Attica Деница Димитрова обясни: "Запазили сме цените на рекламните публикации от началото на 2009 г., когато кризата реално се усети и на българския пазар. Също така бонусираме допълнително клиентите си, за да се чувстват комфортно в новите икономически условия."
Издателите не навлизат в подробности, когато трябва да коментират как се отнася финансовата криза на изданията им, но са единодушни, че трудностите са еднакво големи за всички и тяхното премълчаване не би ги скрило или направило по-малки. "Всъщност, като направихме анализ на изданията си, той показа, че всички трудности за нас се дължат на намалението на потреблението у нас, а оттам и драстичния спад на рекламния пазар като цяло. В действителност във всички останали показатели (продажба на сергия, абонамент, структурни разходи и т.н.) ние отчитаме чувствително подобрение", коментира Любомир Станиславов.
Издателят и съсобственик в QM Кристияна Великова обяснява, че "най-големият удар от кризата се пое от строително-инвестиционния бранш, затова през тази година трансформирахме [архитектурното списание] Abitare от двумесечно в тримесечно издание. През 2010 и 2011 г. Мax, Аmica и Bravacasa ще излизат 10 пъти годишно, обединяваме броевете януари и февруари, юли и август. Това е световна практика, повечето лицензионни договори дават такава възможност, независимо дали светът е в криза или не, поради по-слабите инвестиции в реклама през тези месеци. Възползвахме се от тази опция, макар че досега не ни се е налагало. Намалихме обема на някои от изданията – автоматично се редуцираха някои тежки пера в разходната част – хонорари, запазени права на снимки, хартия, печат и т.н.", обясни Великова.
Кризисен план
Има издатели като Любомир Станиславов, които смятат, че "освен негативни ефекти кризата има и положителни страни. Например ние не просто сме оптимизирали екипа на компанията, но имахме и възможност да ангажираме нови качествени кадри, вследствие на което сме успели да повишим ефективността на всеки един от нашите служители почти двойно. Имахме възможност да предоговорим условията, при които работим с всички наши основни пратньори, сега те са по-добри и по-изгодни от всякога", каза Станиславов.
Все повече издатели засилват и активността си в интернет и социалните мрежи и залагат на организирането на специални събития, за да са по-интересни за рекламодатели и спонсори. "В момента тече организираното от нас TopGear Auto Show, което на практика ще бъде най-голямото автомобилно събитие у нас през 2010 г.", убеден е Станиславов.
По отношение броя на служителите картината навсякъде е различна, но като цяло на пазара има два модела на реакция. "Не просто намаляваме броя на служителите, а привлечеме нови качествени експерти в нашия екип", каза Станиславов. На друга позиция е Мила Кръстева от Liberis, която обясни: "Екипът ни е изграден от изключително ценни професионалисти и свиването му би бил крайна мярка в нашата компания." Конкурентната Attica Media залага на оптимизиране на работата на вече работещите в компанията служители. Издателят на списанията от групата QM Крисияна Великова обясни: "Преструктурирахме цялото издателство, което наложи да се разделим с около 10% от хората. Предприемането на тази крайна мярка бе най-болезнено."
Въпреки устойчивостта и волята да се справят със свития рекламен пазар повечето издатели са на мнение, че ще има марки, които няма да издържат финансовата криза. "Разбираемо е кризата да вземе своите жертви. Голямата част от списанията боледуват. Ще се запазят най-силните, а други ще отпаднат", каза управляващият директор на Liberis Мила Кръстева. От месец май TNS вече изпраща таблица до клиентите си със справка за цикличността на излизане на списанията. От нея става ясно, че мъжкото списание FHM е излязло с общ брой за април, май и юни. Има и още няколко женски списания, които са излезли с общ брой за април и май. През май не са излизали женското Madame Figaro, Easy, Explorer.
Бъдеще има, но…
Шанс за списанията е да обърнат по-сериозно внимание на развитието си онлайн, така както правят големите марки на английския и американския пазар например. Само проектите в интернет могат да променят лицето на хартиените списания и да се опитат да преобърнат нагласите на рекламодателите онлайн, като привлекат нови аудитории за марките си, които традиционно не си купуват списания.
Повече от половината от най-популярните списания имат месечeн трафик от 1.5 милиона онлайн регистрирани потребители, констатира проучване на Columbia Journalism Review, публикувано през март 2010 г. Изследването, обхванало общо 665 списания, както и техните уебсайтове, е проведено от американската агенция за маркетингови проучвания Abt SRBI.
Според изследването приходите от онлайн реклама на списанията са нараснали с 83%. Почти 2/3 от сайтовете, които отчитат категорична печалба, предлагат съдържанието си безплатно.
Интернет комуникацията е все по-значима. Журналистите, работещи в списанията, обект на проучването, са посочили, че социалните медии печелят широка популярност и 60% от тях съобщават, че Facebook и Twitter пренасочват трафика към техните сайтове.
Повечето лицензни и български марки списания имат онлайн версии, блогове, страници във Facebook, но все още не са се научили да ги използват ефективно, така че да повишат рекламните си приходи.

Основни издателски групи

"Sanoma Блясък – България": Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Harper’s Bazaar, Максимум, Тя, Story, "Блясък" и др.
Attica Media България: Grazia, Maxim, Playboy, ОК и Joy
QM: Bravacasa, Max, Amica, L’Еuropeo, Abitare и др.
"Болкан медиа груп" – "Жената днес", "Наш дом"
"Вестникарска група България": "За жената", "Идеален дом", GEO, "Хай клуб" и др.
S Media Team: BBC TopGear, BBC GoodFood, BBC Knowledge, F1 Racing, MotorShow и др.

Стр. 32

в. Пари | 2010-04-13 

По първоначални разчети се очакваше сайтовете ни (24chasa.bg и trud.bg) да започнат да генерират приходи след първите шест месеца, а реално те започнаха да носят приход още след първия месец. Към момента онлайн приходите са все още сравнително малък процент в сравнение с приходите от печатните ни издания, но очакванията ни са той да расте. Вестникарска група "България" има сериозни очаквания за растеж на приходите от реклама в интернет.
Дали онлайн изданията ще станат по-важни като присъствие от печатните ни издания, ще реши само
и единствено пазарът, респективно интересът на читателите ни.
Пазарните тенденции са категорични – интернет присъствието на медиите става все по-важно, включително за приходите на медийните групи. Развитието на нашите сайтове ще е както и до този момент – ще използваме максимално възможностите на нашите журналисти, както и всичко ново и модерно в интернет технологиите.

Стр. 23