Дневник PR Сфера I 20.04.2011

Euro RSCG 4D България стартира собствено онлайн шоу в YouTube, чието съдържание ще бъде генерирано от феновете им във Facebook. В 4D Show, което започва на 20 април, Кзавие Оярхсабал ще дискутира теми, свързани с дигиталните комуникации и поведението на Y поколението в интернет, подправени с много хумор.

"Искаме да покажем развитието на развлекателната индустрия, при която съдържанието се генерира от потребители", каза Оярхсабал. "Поради тази причина феновете ни във Facebook ще решават темите, които ще обсъждаме в бъдещите епизоди". Според водещия на шоуто, това е най-добрият начин за създаването на интересен продукт, който да забавлява зрителите. "Хората ще гледат това, което са си поръчали и това е възможно, благодарение на социалните медии", каза той.

"Видеото е чудесен начин за взаимодействие с потребителите и то трябва да бъде по-често използвано от компаниите", сподели Никола Галан, управляващ директор на Euro RSCG 4D България. "Вярвам, че бъдещето на дигиталните комуникации е ориентирано в посока на интерактивното видео и излъчването на живо".

4D Show е пародия между дигиталния и реалния свят. "В първия епизод, основната тема е " трябва ли да използвате Photoshop и да коригирате вашите снимки във Facebook, за да бъдете по-харесвани". Ще направим няколко експеримента, за да проверим реакциите на хората".

Euro RSCG 4D е най-голямата дигитална агенция в света с 118 офиса в 42 страни. Централите на компанията са разположени едновременно в Лондон и Ню Йорк. Освен това нейни офиси могат да се намерят на много места в Европа, Северна и Латинска Америка, Азия, Близкия Изток и Африка. Офисът в България е открит през март 2010 г., 14 години след основаването на Euro RSCG в София. Euro RSCG 4D е международната агенция, посветила се на дигитални комуникации в България със своя екип от онлайн маркетинг специалисти.

Оригинална публикация

 

Комуникационна група "Имидж Едвъртайзинг" I 20.04.2011

С благотворителни спектакли абитуриентите ще кажат „сбогом” на училището си

С три силни ученически спектакъла само в рамките на месец ще бъде разнообразен театралният живот на Бургас. „Виновници” за наситената програма са учениците от ГПНЕ „Гьоте”, които всяка седмица до 10 май ще радват бургазлии с известни пиеси, пречупени през личното им виждане за света и темите, които ни заобикалят.

На 21.04 от 17 и 19 часа ще се проведе традиционният за гимназията спектакъл, с който абитуриентите ще кажат довиждане на училищния живот. Тази година избраната пиеса, с която ще се представи театрална трупа „Гьоте” е „Двубой” на Иван Вазов, а режисурата е поета от помощник – директорът на немската гимназия г-жа Софка Бубалова. Като истински театрали, младите лингвисти са избрали залата на ТД „Адриана Будевска”, за да представят своя поглед към Вазовата комедия. С билетче от един лев всеки желаещ, освен, че ще може да се наслади на тяхното изкуство, ще подпомогне и благотворителната традиция на гимназията – подпомагане на Защитено жилище, кв. Акациите в Бургас и хора с физически увреждания към Национален център за социална рехабилитация, бюро за социално обслужване, гр. Бургас.

Ученици от ГПНЕ „Гьоте” ще участват и в тазгодишното издание на VII празници на младежкото театрално изкуство „Бургаски изгреви”. На 29 април възпитаниците на немската гимназия ще разсмеят зрителите с „Женско царство” от Ст. Костов на сцената на Военния клуб. Още от сега очакванията към представянето им са големи, заради фурорът, който надарените деца направиха миналата година с постановката „Големанов” и заеха I-вото място в групата за училищни състави от 14 до 18 г.

Отново благотворителна е и поканата за 10.05, когато НХК ще приюти мюзикъла „Мамма миа”. От 17 и 19 часа, под вещото ръководство на г-жа Мария Каравасилева, артистичните таланти на немската гимназия ще разкажат с песни и танци една невероятна история за любов, вяра и страст към живота.

В идващите дни наред с признание за театралния си нюх и дарба, зрелостниците на гимназия „Гьоте” ще получат и признание за доброто си образование. На 02.05 от 17:30 часа в залата на Областна управа на 96 ученици от 12 клас ще се връчи езиковия сертификат „Немска езикова диплома C1 и В2” на Конференция на министрите на културата на Федерална република Германия. Сертификатът е удостоверение за квалифицирани познания по немски език на ниво C1 и В2 по Общоевропейската езикова рамка и дава гаранции за необходимите за следване в немски висши училища езикови компетенции.

Ръководството на ГПНЕ „Гьоте” кани всички заинтригувани от събитията да подкрепят младите хора на Бургас с присъствието си! 

в. Сега | Светослав Терзиев | 20.04.2011

За погазване на свободата на словото България бе осъдена вчера в Страсбург от кореспондента на в. "Сега" в Бургас Божидар Божков. Той ще получи близо 20 000 лв. за материални и морални щети плюс 5000 лв. за съдебни разноски, защото бил съден и глобен неправомерно за клевета заради публикации във вестника през 2000 г. Божков разобличи тогава афера за приемане в елитни гимназии на деца, ползвали предимство за болест, без да страдат от заболяванията, за които им били издадени медицински свидетелства. Скандалът стигна през 2001 г. до парламента, в който бяха поискани обяснения от министъра на просветата.
Четирима членове на контролната комисия тогава се почувстваха обидени от публикациите и заведоха дела както срещу Божков и в. "Сега", така и срещу журналистката от местния в. "Компас" Катя Касабова, която вчера също осъди България в Страсбург за посегателство срещу свободата на словото и ще получи близо 12 000 лева за щети и съдебни разноски. Българските съдии намериха неточности в публикациите на двамата журналисти, но Европейският съд за правата на човека прецени, че те са се престарали особено с размера на наложените глоби, защото чрез сплашване на засегнатите журналисти и техните колеги са нанесли много по-голяма обществена вреда.

Стр. 7

 

Списание b2b legal I Иван Капралов I 20.04.2011

Когато говоря на студентите по журналистика за Закона за авторското право и сродните му права, обичам да поставям въпроса за авторството на новините. Има ли авторско право върху новината? Младите реагират различно, но в повечето случаи заявяват, че авторите на новините би следвало да се ползват със защита.

Новината е оставена извън приложното поле на Закона за авторското право съвсем умишлено. Защото е в обществен интерес новината да обиколи света. Да я научат всички. Да се ползват от нея. Същностната характеристика на новината изключва възможността от защита на правото на нейния автор.

Но, грешат ли младите студенти, когато се обединяват около въпроса за защитеното авторство? Лишени от основания ли са нервите на действащите журналисти, когато нервничат, че някой е преписал новината им? Професионално ли си върши работата журналист, чието основно усилие е да размести думичките във вече написана информация и да я преподпише?

Авторството на новините е един от кристалните примери, когато правото предпочита да остави регулацията на морала.

Един от ясните примери, че моралът също е социално-регулати-вен механизъм, който, подобно на правото, представлява система от норми. Система от нравствени и етични норми.

Кражбата на новината не е закононарушение, но при всички случаи е в разрез с етиката. Представлява елементарно, колегиално неуважение и би следвало да се счита за проява на сериозен непрофесионализъм. Поне теоретично.

Новинарството е бизнес Производството и разпространението на новини е бизнес. От него печелят медиите и отделните журналисти. Точно поради това темата вълнува журналистическата гилдия, която принципно счита новината за изпуснат от бутилката дух. с който всеки може оа си играе.

Разминаването между правната и моралната регламентация Кара отделния журналист да се отнася фриволно към чуждата новина, която се наема да заимства исилно ревниво към собствения медиен жиВот на негоба си разработка. ТоВа е така, защото мнозинството от днешните представители на журналистическата гилдия приеха, че липсата на правна защита над авторството на новините всъщност решава въпроса със свободното им ползване. В резултат на това схващане и развитието на новите медии се получава изкривяванена пазара, вследствие на което много журналисти остават без работа.

Отказът от саморегулация на материята всъщност реже клона, на който голяма част от самите журналисти стоят, благодарение на Интернет днес новините са много по-достъпни. Възприемана като „освободен дух от бутилка" информацията се търкаля и повтаря в цялото медийно пространство без дори да се обогатява.

Това дава възможност на мениджърите в медиите да съкращават отредените за новинари бройки без да изпитват притеснения за това как ще напълнят страниците на вестниците си или информационните си емисии в електронните медии. Когато липсват правила в медийната джунгла, просто сработва законът на по-силния.

Така големите медии просто си взимат изработените новини от по-малките и пазейки своята идентичност не се считат за длъжни да цитират източника. Националните медии се захранват от регионалните, а така наречените новинарски агенции се чудят как да убедят всички, че новината е стока, за която трябва да се плати.

Новинарството е отговорност.

Производството и разпространението на новини е отговорност. На първо място пред обективното задоволяване на обществения интерес. Новините са лицето на една медия. Чрез тях се постига или губи доверието. Въпрос на време е публиката да разкрие премълчания източник.

Въпрос на време е да улови потока, който определена редакция следи и представя като свой. Неразбирането на тази отговорност води до единственото, с което медиите оперират на пазара – доверието на своите потребители, читатели, слушатели или зрители.

Новинарството е професионализъм Професионалното производство и разпространение на новини трябва да се осъществява по определени правила. Това днес е и единствената разлика между професионално занимаващия се журналист и всеки обикновен потребител на социалните мрежи. Силно конкурентния новинарски.

отговорността на медиите и техния професионализъм. Това, че правото съзнателно се е отдръпнало от регулация не означава, че няма нужда от такава. Тя може да се осъществи единствено чрез принципа на саморегулация в дейността на журналистическата гилдия.

Емоционалният ми аргумент, че има смисъл от тези правила е свързан с често срещаните глупави ситуации, породени от „откраднати" новини. Примерно, централната емисия „Календар" на НОВА ТВ от 8-ми ноември 2010 г. Същият ден вестник „24 часа" забива за чело на броя информацията за прихванати разговори между престъпни босове, уговаряли се за организирането на покушение над премиера Бойко Борисов за сумата от 400 000 евро. Сочна новина, с която другите медии очевидно не разполагат.

Информацията обиколи интернет порталите, а ресорните репортери цял ден очакваха потвърждението на Борисов. На фона на всичко това водещият на.Календар. Николай Дойнов стартира централната новинарска емисия с анонс от сорта, че „информацията е разпространена от столичен всекидневник".

Смешно някак. Да не говорим как точно определиха „24 часа" като столичен всекидневник. Не стига това, ами и след анонса започна видео, в чието първо изречение коректно се цитира изданието, автор на новината.

Пример, че от тези правила има нужда. Пример, че „открадната" новина и породените от нея морални терзания често ни поставят в глупави ситуации. От онези глупави ситуации, в които знаеш, че не си прав, но все пак продължаваш да забъркваш кашата.

*Авторът води курс „Правни професионални етични норми в журналистиката" на студенти от специалностите Журналистика и Масови комуникации в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски". Управител е на регионалната радиостанция „Форте" и ръководи екипа на електронното списание: www.fortisimo.eu.

Оригинална публикация

Видяно за първи път в СБЖ

Комуникационна група "Имидж Едвъртайзинг" I 20.04.2011

Дядо Атанасчо Боев е останал без деца, съпруга и дом

Един изоставен, самотен и болен възрастен човек от обезлюдено планинско селце, бе поет под грижите на кмета на Несебър Николай Димитров. В навечерието на най-святия празник на Възкресението, семейство Димитрови подава ръка 85 гoдишния дядо Атанасчо Боев, който в момента живее в изолираното село Паницово в Източна Стара планина. В селцето има-няма 100-тина души, а пътят до там е почти непроходим, защото държавата е оставила всичко на доизживяване, без никаква перспектива и внимание.

Когато си стар, болен, цял живот си работил неуморно и съвестно, но нямаш близки, все пак заслужаваш да имаш достойни старини. Най-тежката болест – старостта преминава по-леко със специални грижи, с топлина и обич. Самотата и безнадежността не могат да се преборят само с материални и социални помощи. Нужна е и приятелска прегръдка, някого с когото да споделиш, да разкажеш, да послушаш… Водено от тези изконни човешки и християнски ценности, семейството на несебърския градоначалник прие един възрастен човек в своето обкръжение. Кметът Николай Димитров реши да „стопли” последните години и да даде синовна почит на 85 годишния дядо Атанас – родом от село Оризаре. Така той ще посрещне Великден с радост, спокойствие и човешка обич.

Приятелството между бай Атанас и семейство Димитрови датира от скоро. Всичко започва, когато Атанас и Руска Боеви решават да отпразнуват диамантената си сватба. Всъщност това е първата “истинска” сватба за двамата съпрузи, които заради адската бедност навремето не са имали възможност да вдигнат сватба по традицията. Останали сираци от малки, Атанас и Руска се събират в общ брак, но мечтата за неосъществената им сватба ги преследва цял живот. За разлика от преди 60 години, този път баба Руска е истинска булка. С изискан тоалет в бяло я облича Нури Димитрова. Съпругата на кмета на Несебър се трогва от драмата на дядо Атанас и баба Руска, от тяхната преданна взаимна любов и трагедията им да останат бездетни в живота си. Кметското семейство се заема с организацията на тържеството по случай диамантената сватба. Това се оказва първият и последен истински празник в живота на двамата. Само месеци след юбилея, Руска Боева напуска този свят и любимия си другар.

Смъртта й разбива душата на бай Атанас. Останал сам, без деца и роднини, 85-годишният мъж се разболява, получава инсулт, а от болницата е изписан в безпомощно състояние. Той не може да се движи, да приготвя храната си сам, дори не е в състояние да се грижи за тоалета си. Далечните му роднини се възползват от старостта и болестта му и вместо да проявят човещина и грижа, отнемат единствената къща, в която е преминал целият му живот. Средства, сили и възможности за съдебни дела дядо Атанасчо няма. Без дом, без съпруга и без здраве, за възрастния човек, няма никаква надежда. Сломен физически и психически, той щеше тихо и кратко да гасне и да чака смъртта в унизителни условия, както много възрастни хора в българското общество. Тежкото материално и физическо състояние не може да остави безучастни единствените му познати – семейство Димитрови. Те му предлагат да го приемат в дома си в Несебър и да се грижат за него както подобава. Но старецът споделя, че има вече само една радост – да вижда гората, до която е бил близо през целия си живот, да чува хлопките на овцете, да му „мирише” на земя и на природа. Както във филма “Дърво без корен”, бай Атанас не може да се вмести в рамките на “градския живот”. Тогава Николай Димитров и Петрана Кръстева, кметски наместник в отдалеченото с. Паницово, Несебърска община взимат решение да настанят дядо Атанас в селото.

Атанасчо Боев напуска отнетия си дом в Оризаре, приписан на роднините му уж срещу “гледане”. За него раздялата с дома, в който още витае духът на жена му е съкрушителна, колкото смъртта й. Петранка отделя една стая в своя дом и поема ежедневната грижа за него по молба на Димитров. Не заради задължение, а по съвест, жената обгръща Бай Атанас с любовта на добра дъщеря, която той никога не е имал. Петранка Кръстева и семейство Димитрови са обзавели стаята на самотния човек с всички удобства. За него има топла храна, лекарства, внимание. Сега дядо Атанасчо е обръснат и облечен в чисти и хубави дрехи и може отново да посреща гости. Гостите са близките на Николай и Петрана и съселяните от Паницово. Местните са горди, че с бай Атанас Боев селото им вече се е увеличило на 77 души.

Паницово се намира високо в Стара планина. Там не минават туристи и сякаш е консервирано за задъхания живот на модерното време. Може би това е причината там в планината да се е запазила и скрила човечността. Надвечер на залез слънце, когато се прибират животните от паша, на малката тераска стои един българин на преклонна възраст, пуши тютюн, загледан в гористите хребети на запад и чака своята бабичка да се върне в къщи. 

Computerworld.bg I 19.04.2011

Start.Zadrujno.bg е проект на сайта за колективно пазаруване Zadrujno.bg и МОИТЕ ПАРИ

На 19 април официално бе представена и стартира първата българска онлайн платформа за задружно финансиране на авторски проекти със социален и културен ефект Start.Zadrujno.bg, създадена и управлявана от екипите на сайта за групово пазаруване Zadrujno.bg и МОИТЕ ПАРИ. Чрез сайта индивидуални лица и организации могат да търсят финансиране за идеите си от всеки, пожелал да подпомогне тяхното реализиране – както от страната, така и от чужбина.

„Тук не става въпрос за благотворителност. Творците ще получават парите на търговски принцип, ще се издават фактури за това“, подчерта Деян Василев, президент на МОИТЕ ПАРИ.

На Start.Zadrujno.bg ще се представят артистични проекти от всички сфери на изкуствата, образователни и събития с обществена насоченост с нужда от финансиране. Възможно е да бъдат предлагани за финансиране и бизнес проекти, но само ако са със социална, обществена или творческа значимост. Това обаче принципно не е сайт за финансиране на бизнес инициативи от рода на корпоративни проекти за социална отговорност. „Тук по-скоро ще се допускат малки колективи, на автори. Корпоративни проекти няма да има. Но честно казано не знаем какво ще ни залее. Очакваме най-различни неща, стига да не са търговски, а да имат социален или културен ефект“, обясни Деян Василев.

Всички имат възможност пряко да подкрепят проектите с определена фиксирана сума според възможностите си. В замяна на това авторът предлага на подкрепилите го различни форми на признание, които в сайта се наричат „благини“. Възможно е да се предлагат различни благини според размера на сумата, която човек изпраща.

Добре е подаващите проекти внимателно да обмислят срока за набиране на пари. „Хубаво е да се даде разумен срок за събиране на средствата – посочи Деян Василев. – Предполагам, че един проект може да „накърти“, ако стои на сайта повече от 30 дни.“

Ако в зададения срок един проект успее да събере по-голяма сума от тази, която неговите създатели са посочили като необходима, тогава всички събрани средства се предават на авторите. Набирането на средства не спира, ако парите са събрани преди крайния срок, а продължава както е било предвидено във времето.

За всеки проект, достигнал желаното ниво на финансиране, Start.Zadrujno.bg взема 10% от събраната крайна сума (т. е. без значение дали е предварително зададената и достигната сума, или по-висока).

Ако пък един проект не генерира нужната сума, то парите се връщат на дарителите и Start.Zadrujno.bg не взема процент.

Също така всеки автор може да реши да прекрати набирането на средства по всяко време преди изтичането на крайния срок.

Има 4 начина за подкрепяне на проект – с дебитна карта чрез микросметка в ePay.bg; с дебитна или кредитна карта през системата на ОББ; с дебитна или кредитна карта, издадена в чужбина, през PayPal или с вътрешен PayPal баланс; в брой на каса на EasyPay или през банкомат чрез услугата B-Pay (опцията е активна само за суми над 50 лв.)

Ако поискат, подкрепящите могат да останат анонимни или да не получат благина (или и двете). Предлагането на благини обаче е задължително за авторите, предлагащи проекти.

На събитието бяха представени и първите два проекта, потърсили колективно финансиране през сайта. Първият е за заснемане на видеоклип към песента „Тадж Махала“ на Деси Добрева и Романено Проджект. Вторият проект е на Пазар за изкуство и култура Human Thinks и цели организирането на поп-арт изложба на независими съвременни художници, вдъхновена от американския поп-арт и от Бойко Борисов.

Оригинална публикация

в. Монитор | Ани Ефремова | 20.04.2011 

- Госпожо Колева, как градите концепцията за новите предавания на TV7?

- Обновената концепция на ТV7 бе изградена на база желанията на аудиторията чрез използване на редица изследвания, наличието на практика и липса на такава в телевизионното пространство, както и разбира се, на бизнес логиката при прилагането й. Зрителят е център на вниманието с неговите потребности, свързани изцяло с ежедневните му нужди от информация, която носи полезност и е достъпна до него. Целта ни е да приобщим зрителя, да го направим съпричастен в отразяването на събитията, да го включим със собствените му проблеми и радости, да го предизвикаме да се включи в създаването на неговата телевизия, която иска да гледа, в чието създаване е участвал и без изключение чрез нея да се информира и отпуска. Зрителят за нас обхваща територията на цялата страна, зрителят е пред тв екран, но и пред компютъра. Той е с нас през целия ден, независимо дали е на работа, или вкъщи.
Как – чрез залагането в новата ни концепция на непрестанна онлайн връзка с него, чрез контакт с помощта на социалните мрежи и чрез живи връзки.

- Върху какво акцентирате при изграждането на програмната схема?

- Качеството на програмата е изключително важно за TV7 и смятам, че сме се наложили като такава медия. Но информираността и полезността на програмата е ударението при изграждането на цялостната ни програмна схема.
Или казано накратко, качество на програмата, съчетана с актуална информация, достоверност и полезност.

- Кои са перлите в короната на TV7?

- Всеки един слот се изгражда на база отделен анализ, с отделна концентрация. Всяка една минута е анализирана. Подборът на водещи и предавания е сложен процес. Той не е откъснат самоцелно на базата на отделни предпочитания. Той се провежда стриктно и прецизно при съблюдаване именно на добавената стойност под формата на информация, която същите носят, на база предпочитанията на аудиторията, която целим да привлечем. Всички предавания и водещи в обновената ни програмна схема са минали различни тестове, съвкупност от изисквания, зададени от телевизията, на които без изключение, трябва да отговарят. Т.е. всички предавания носят своята стойност и блясък така че, съчетан в обща картина, дава резултата, към който се стремим. Тук мога да спомена продукциите на продуцентската компания No Frame, Николай Бареков, Люба Кулезич, Миа Сантова, Емил Кошлуков. Смятам, че всеки един от тях тежи на мястото си.

- Как стигнахте до решението Албена Вулева да стане част от екипа на TV7?

- Албена Вулева беше избрана на база концепция на предаване, за което бе направено съответното изследване. Тя носи със себе си познанието за това как се прави подобно предаване и е изключително дисциплиниран човек. Зад камерата Албена знае как да структурира и какви са очакванията на аудиторията. Не случайно е направен изборът, вече дава резултати.

- Започнахте мащабно начинание "TV7 България". От какво е продиктуван този проект?

- Проект като "TV7 България" не е правен досега у нас. Той изисква много хора и средства. Направихме го, за да стигнем до цялата страна, до всички зрители.
Сам по себе той е уникален. Забелязали ли сте колко малко време се отделя за градовете извън София? Колко малко хората споделят своите проблеми пред екран, как нашата връзка с тях е прекъсната? С този проект целим да се покаже обликът на българския град в пълен аспект – политически живот, бизнес, туризъм, спорт, култура и културно наследство, интересни и неизвестни факти, личности и техните достижения.
Новините, достиженията и успехите на българите се случват не само в София, но и в градовете на България, които често остават извън фокуса на другите национални телевизии. През тази една седмица, в която бяхме в Плевен и региона, чрез конкурсите, които провеждаме на място – "Микрофонът е ваш", “Водеща на прогнозата за времето", "Бъдещите таланти на България", бяха записани изключително талантливи хора, които сигурна съм трябва да стигнат до екран.

- Има ли истинска конкуренция на българския телевизионен пазар у нас? Коя телевизия определяте като пряк конкурент на TV7?

- Конкуренция и това се подсказва от поведението на другите ефирни телевизии спрямо TV7. Те все повече започнаха да ни обръщат внимание, да се съобразяват с TV7. И има защо. Показахме, че можем. Показахме, че сме реална алтернатива. И правим успешни и уникални предавания. Сам по себе си този факт говори, че конкуренция има. И смея да твърдя, че сме силен играч, с който останалите ефирни телевизии трябва да се съобразяват.

- Има ли намерение TV7 да реализира свой проект за български сериал?

- Концепцията за изграждане на българска лента не ни е чужда. Това е един много голям проект за всяка една телевизия. Концепция за сериал се защитава трудно, трябва да бъде изключително добре обмислена, да е пусната на екран в много подходящ момент.

***
Какво ново?

- TV7 води преговори за продължаване ексклузивното излъчване на състезанията от Формула 1 и през следващата година. Мислят и за права, свързани с други спортове.
- В началото на май тръгва ново предаване с отговори по проблеми и казуси, които интересуват всички зрители.
- Екипът на TV7 работи и по дневната програма. В момента развива концепцията й, която ще е нова за родния тв пазар.
- TV7 не смята да закупува турски сериали. Те се наложиха с течението на времето и бяха първоприемник на латиноамериканските, но не са част от концепцията на медията.
- Риалити форматът не е чужд на хората от TV7.Това обаче е въпрос на много прецизно обмисляне и уточнена до последната буква и цифра идея. Досега съществуващите риалитита, познати на зрителите, изместват фокуса на самия формат, смята Евелина Колева.
***
Евелина Колева е изпълнителен директор на националната ефирна телевизия TV7. Влиза в управата на медията през 2009 г. Преди да се захване с телевизия, има сериозен финансов бекграунд. Не обича да се акцентира върху това, че най-сериозните решения в медийния бранш се взимат от жени ръководители. Радва се, че нещата се получават, и е заредена с много позитивизъм. Не крие задоволството си, че аудиторията вече смята TV7 за мястото, където ще се информира и ще намери съвет за проблемите си.

Стр. 23

в. Земя | Горан ГОТЕВ | 20.04.2011

Колкото и да прозвучи странно, първият си политически урок по правене на вестник получих не във Факултета по журналистика, а във влака на път за Белград. Седях в купето в компанията на възрастен сръбски железничар, който се бе вдълбочил в четенето на сръбския вестник "Политика". Когато за момент се зазяпа през прозореца, го запитах кой е найпредпочитаният от него югославски вестник (тогава все още съществуваше СФРЮ начело с Й. Б. Тито).

- "Политика" – ми отговори без колебание моят спътник.

- А защо "Политика"? Той ли дава най-много новини? – се опитах да му подскажа отговора.

- Напротив! Новините ги научаваме още предния ден и от радиото, и от телевизията. А "Политика" ги разяснява. Тя навсякъде има кореспонденти – и у нас, и в чужбина, които подробно обясняват защо, по какви причини се е случило нещо или какво може да очакваме от него. А ако сега пусна транзистора, новините в повечето утрешни вестници ще ги чуя още днес. Тъй че защо да ги купувам?… Винаги съм си мислил за този разговор в осемдесетте години на миналия век, който ми обяснява защо тиражът на вестниците главоломно продължава да се срива, защо хората вече не си купуват по няколко вестника, както правехме в миналото (естествено, вече не са по 2 стотинки), защо шумно рекламирани нови издания не издържат и по дватри месеца живот дори когато наброяват по 60-80 илюстровани страници. Не мога да отрека, че революцията в българския печат бе направена от тъй наречените "часови" вестници и конкретно от техните създатели Валери Найденов и Петьо Блъсков. На тях дължим и влизането на всекидневния ни живот в печата, и популяризирането на говора на улицата, и отразяването на събития и произшествия, за които бе немислимо да се пише в миналото. Но и тогава все още имахме само една национална телевизия и само едно национално радио, които буквално следваха новата практика на пръкващите се един след друг вестници и списания. Да, но наред с всичко хубаво, което настъпи в българските медии, и тогава се въведоха постулати и канони, които и до ден днешен тежат на българския печат и не му позволяват да бъде тъй прехвалваната и в миналото, и сега четвърта власт. Вече писах, че поне у нас такава власт няма. Какво имам предвид? Не зная от какви съображения, не зная и по чий пример, но точно в ония начални години на прехода бе въведено желязното правило, установено лично от тандема Найденов – Блъсков за разделянето на новината от коментара. Така вестниците се посвещаваха почти изцяло на новини, а коментарите – само по дватри въпроса, бяха сбутвани на вътрешните страници и колкото по-малки бяха, толкова повече се смяташе, че вестникът е истински нов вестник. Като дългогодишен кореспондент на БТА и "Дума" в чужбина, съм бил постоянен читател на главните западни (а и източни) вестници. И мога да кажа, че нито "Ню Йорк таймс" или "Вашингтон пост", нито "Франкфуртер рундшау" или "Ди пресе", нито "Монд" или "Фигаро", да не говорим за "Правда" и "Известия", правеха подобно делене. Напротив! В тях всяка новина (те също знаят, че за читателите им тя отдавна не е новина заради бързината на ефирните медии) се придружава от обстоятелствен "бек граунд", тоест от обяснение кое е довело до нея, какви са подбудите на цитираните лица, какви са целите им в близко или далечно бъдеще, какво може да се очаква от действията им. В България единствено вестник като "Дневник" спазва тази стара, но доказала се в живота си традиция. Спомням си, че преди няколко години от списание "Тема" ми поръчаха коментар за предстоящите избори в съседна Румъния. Там съм преживял цели седем години, говоря румънски като български, но с откъсването си от страната човек губи и връзките си, и познанията си за днешния и утрешния й ден. В документацията на редакцията разгърнах теченията на вестниците, но единствено "Дневник" отговори на очакванията ми. Ако той съобщаваше за някакво румънско събитие, задължително следваха напомняния кога и как е възникнало то, какви сили стоят зад него, какво се очаква и предполага, какво бъдеще вече се предвижда. Така бързо навлязох в текущата проблематика на страната, на нейните партии, на техните противоборства, на шансовете им във властта или в опозиция и т.н., и т.н. И статията ми се превърна в кореспонденция, сякаш предадена от Букурещ. У другите български вестници това на практика е забранено като ерес. Заклеймяват се дори оценъчните заглавия, понеже изразявали коментар. Впрочем тъй се появяваха и абсурдни заглавия (за първи път в "часовите" вестници) от рода на "Вълк уби човек". Кой? Вълкът или човекът? Чак от информацията става ясно, че убиец е човекът, но новото правило било вълкът да се постави на първо място, защото той бил главното в случая. В живота ни стават множество неразбории. Ако само съобщаваме за тях като случили се факти, без никакви припомняния, неизброими неща ще останат без всякакво обяснение. Та на една коментарна страница можем да прочетем само за помощта на държавата за кръводаряването, за данъка на хазарта в интернет, за кандидатпрезидентската кампания на БСП, за "петте лъжи за Белене" и комай това е всичко, което коментира най-тиражираният всекидневник миналия понеделник. При такъв подход към новините и събитията е съвсем ясно, че само те имат приоритет и за тях винаги ще се намерят страници, но коментарите по тях ще са единични и оскъдни. И нека читателите сами да си блъскат главите кое е право и кое криво. Та защо форумите в интернет стават все по-дълги и дори безкрайни? Защо по един-единствен текст например на моя колега и приятел Димитри Иванов в "Сега" коментарите на неговите фенове са обикновено поне десет, че и двадесет пъти по-обширни от неговия текст? Защото читателите изпитват въпиюща потребност не само да четат коментари, но и сами да коментират, да разсъждават, да възразяват, да се възторгват. Нима издателите на вестниците са слепи и глухи за това, което се вижда и от интернет сайтовете? Та именно те потвърждават всекидневната преситеност на хората от новини и желанието им да чуят какво означават те, какво да разбират зад станалото, какво да очакват и на какво да се надяват. Тук говоря за сериозната преса, а не за тъй наречения жълт печат с неговите чалгаджийки, кючекчийки и компаньонки на повикване – този печат си има своя публика и нека си я задоволява, както намери за добре. Тук става дума за медиите, които не са загубили представата си за обществена сила и за фактор, от който зависят и животът ни, и позициите на страната ни в света. Едно е повече от ясно и сигурно. Ако печатните ни издания продължават да бъдат текстови отражения на вчерашните предавания на ефирните медии, те просто губят смисъла на съществуването си и рано или късно ще изчезват от вестникарските будки. Ще оцелеят само новинарско-коментарните издания и идейните вестници, които пък имат твърде ограничен кръг читатели. Очевидно е, че ако печатните медии желаят да оцелеят и дори да продължат да се търсят, те решително са длъжни да се върнат към старата, тоест към вечната западна практика на писане, което, накратко казано, се свежда до израза "нещо повече за…" Защото именно това търси читателят – не повторение на вчерашния инцидент, че куче е нахапало дете или жена, а кой е неговият собственик, колко пъти е бил предупреждаван да държи хищника на верига, санкциониран ли е за предишни провинения, местната власт възнамерява ли да го предаде на съда и т.н. Казвам за найбаналния случай, но нещата трябва да отидат много по-далеч. Защо например, когато министър Николай Младенов започне да сипе злъч по адрес на бившите служители на ДС, поне една-единствена репортерка не го запита той би ли поискал уволнението на баща си, който, преди да почине, е работил в Държавна сигурност? И може ли да каже с какво бившите служители на ДС в дипломацията конкретно са навредили на националните интереси на България? И защо обявява за правило в работата си на министър лустрацията, която е забранена от Конституционния съд. Той по-голяма власт ли е от този конституционен орган? А истината е, че когато министрите дават каквито и да било изявления, младите ни колежки радостно пърхат край тях, усмихнато им тикат микрофони пред устата и с това изчерпват личното си участие в журналистиката. Не само вестниците, но особено сутрешните и вечерните политически блокове на ефирните медии ни вбесяват с незадаваните въпроси от нашите колеги. Колегите ни често виждат, че стоящият до тях министър или висш държавен чиновник ги лъже в очите, лъже и зрителите им, а те, вместо да му кажат това, благоразумно прескачат на неутрална тема. На пръсти и на прима виста бих споменал имената само на някои журналистки, които са достойни за властта, давана им от микрофона – Лили Маринкова, Светла Петрова, Диана Найденова, Ива Николова, Илияна Беновска. За репортерите от мъжки род дори не си спомням, макар да водят шумно рекламирани предавания. И такава журналистика е подчинена на основното, което ние, българите, правим през годините на великия криминален преход – ментета. Ядем ментета, пием ментета, защо да не четем и да не гледаме ментета? Ментетата се превърнаха в смисъл и съдържание на безсмисления ни живот. А ментетата са боклук. Значи и ние с труда си увеличаваме обществения боклук. Тези дни започнаха кампании за качествени български храни и за почистване на потъналата в мръсотии България. Нима няма да намерим кураж да почистим и собствената си журналистическа нива? Нима не е време да изкореним плевелите, в които тя е обрасла от двадесет и кусур години?

Стр. 8

 

в. Седмичен Труд | 20.04.2011 

Рок, жени и още нещо или всичко, което искате да видите по телевизията, след като сте сложили децата да спят! Това обещават от най-новото късно шоу в БГ ефира, което стартира по БНТ1 и се излъчва в понеделник от 23 ч. От екипа на" Денис и приятели" твърдят, че са експерти по забавлението, познавачи на удоволствието, професори по секс и за целта разчитат на легендите на рока АХАТ, които са част от предаването, както и на свежите гости, които ще канят. Първи на кожения стол се разписа Любен Дилов, след него гост бяха Svetlio & The Legends – новият проект на гласа на Хиподил. Очаквайте да видите част от участниците в току-що тръгналия по БНТ сериал "Под прикритие", както и интересни знайни и незнайни лица. На въпроса откъде е дошла тази идея, Денис отговаря: "Много просто! Аз съм част от доста широк кръг съвременни градски българи, които са леко изморени от така наречените културни тенденции като чалга, Бай Ганьо, ниски хоризонти и кух официален език. Не ми харесва как всички се подчиняват на елементарния вкус и глупаво казват: "Добър вечер, аз съм… ваш’та леля!", докато истинският културен потенциал е изтикан някъде встрани! Клишета! Всичко тук ще е свободно и разчупено и се надявам да си намерим публиката, която да се забавлява с нас! Освен това животът ми е рок, а това означава свобода и за мен, и за групата, и за всички наши приятели. Идеята за предаването я имам в главата си повече от две години и просто си чакаше реда да се появи на бял свят. До миналата седмица не знаех нито че започваме излъчване, нито къде. Идеята ни беше да е в 6ТВ след Шоуто на Слави. Но не се получи. И искам сега да кажа на всички, които са си помислили някакви глупости – който сравнява нашето шоу с това на Слави, просто да… Абе, не можем да сме тяхна конкуренция и не им правим сечено заради часа, в който ще се върти предаването, както подочувам! Тия неща, дето ги приказват, са нелепи, щото неговото шоу е най-великото и за мен той е несравнима икона в този бизнес!", допълва дългокосият рокаджия и обещава, че при него ще са добре дошли както всички приятели от сферата на музиката и изкуството, така и всякакви млади и недотам познати таланти от различни области на творческия ни ъндърграунд. Горещото шоу набира голям брой почитатели и жадуващи за рок-музика фенове и приятели. Във фейсбук има създадена група "Искаме късното шоу на "Денис и приятели" по ТВ!", в която членуват вече над 1300 момичета и момчета. Всички масово пожелават успех и попътен вятър. Друго любопитно е, че всеки месец бригадата от Харбър Айлънд Рекърдс ще избира с кастинг и прецизно жури момиче на месеца, на което се обещават участие като гост в предаването, снимане на видеоклип, парична награда от 1000 лв. и реален шанс за реализация в бъдеще. "Когато сайтът ни стане готов, което ще се случи идния месец, в него ще може да влезе всеки и да изкаже мнението и препоръките си, независимо дали са добри или не. Искаме да знаем какво мислят хората и кого искат да гледат в ефир. На всички ни е омръзнало от едни и същи физиономии, заливащи медиите! Ще искаме идеи от феновете си за всичко и ще се съобразяваме с тях! В момента във фейсбук сме задали точно такъв въпрос: кого да поканим в студиото. Има всякакви предложения, някои доста иронично-безумни, но важното е купон да става!", допълва Ризов. Екип на "Седмичен Труд" успя да присъства на записа, в който гости бяха Светльо Витков и бандата му. Уверяваме ви, че атмосферата и купонът бяха невероятни, така че за нищо на света не изпускайте тези 60 минути, в които ще можете да видите всичко, след като сте сложили децата да спят!

Стр. 23

 

а 21 април 2011 г. (четвъртък) представители на Гражданско движение ДНЕС ще представят резултатите от извършен, през април тази година, мониторинг върху дейността на местната власт в община Шумен. От 14.00 часа в Конферентна зала на хотел „Контеса“ (ул. „Черноризец Храбър“ № 4) ще се състои пресконференция. Кметът на Община Шумен г-н Красимир Костов е поканен за участие в пресконференцията.