Cinema 3D телевизорите 47LW5500-ZE и 47LW550T-ZE станаха първите в Европа, получили отличието „Ниски въглеродни емисии“ (Carbon Reduction Label) – програма, която определя ниските нива на въглеродните емисии.

Организатор: Булгарреклама ЕООД и Лов и риболов ООД

ОББ и Американска фондация за България официално откриха изложбата „Изобрази ся рукою Захария... 1852“, която представя стенописите, дело на Захарий Зограф в откритата галерия на главната църква на атонската Велика Лавра „Свети Атанасий.

Наградата „Нестинарка“ се присъжда за 13-та поредна година за изключителен принос в развитието към професионалното фолклорно изкуство при откриването на Международния фолклорен фестивал в Бургас

в. Сега | Анита ДИМИТРОВА | 23.08.2011

Или защо умря българският "Ролинг стоун"

В България вече няма специализирано музикално списание. Не е кой знае колко учудващо предвид, че от години няма и филмово и т.н. Легендарното "Ролинг стоун" проговори на български през есента на 2009-а, за да ни помаха за сбогом само двайсетина броя по-късно.
Само преди три месеца списанието, в което имаше превес на преводните материали (но все пак значително по-малко, отколкото в други лицензни издания като "Ел" и "Космополитън"), се осмели за пръв път да сложи българи на българската си корица. Това дори не бяха музиканти, а актьори – братята Явор и Захари Бахарови.
"Ролинг стоун" следва съдбата на погребания през 2007 г. "Ритъм". Българското списание за музика почина точно по 20-ия си рожден ден. То имаше превратна съдба през годините – по едно време беше вестник на евтина рециклирана хартия, после изживя възход, накрая пък се опитаха да го реанимират като притурка на вече съсипания "Егоист". Но съдбата му беше предизвестена. Кризата на пазара на печатния издания и свиването на рекламните постъпления беше в апогея си, когато никому неизвестната – и 22-годишна! – Анелия Илиева обяви, че ще издава на български "Ролинг стоун". Дори на Ян Уенър, култовия създател и издател на оригинала, това се видя смело. "Възхищаваме се на оптимизма и ентусиазма на българския екип в неблагоприятния икономически климат", заяви той. Явно оптимизмът е бил неоправдан.
Липсата на опит и медийно портфолио у издателите "Сивир публикейшънс" вероятно е изиграла известна роля за спирането на последното голямо издание в нишата "музика". Но разлиствайки списанието, по-скоро бях доволна от липсата на някои браншови обременености. Въпреки че основните български автори бяха от екипа на "Ритъм", "Ролинг стоун" имаше различно звучене. Подобно на американския си голям брат, и тукашното издание се стремеше да включва теми, различни от музиката. Дори преводни борсови анализи, което го открояваше от едноцветния лайфстайл рециклаж по сергиите.
Може дълго да се теоретизира по темата "Появи се интернет и хората спряха да четат печатни издания", но причините ми се струват по-дълбоки. Спомнете си обществения интерес в златните времена на "Ритъм" (тогава излизаха и други музикални вестници и списания, дори органът на БСП имаше музикална притурка!), тиражите на албумите – дори пиратски, и влиянието на музиката изобщо в живота ни. Не е, да кажеш, хората да са спрели да се интересуват от рок – то и списание за чалга няма.
Каквито и кусури да е имал българският "Ролинг стоун", той бе единствен представител на ниша – и най-доброто възможно нещо, което да я запълни. Нишата за момента изглежда запечатана завинаги. След провала на едно лицензно списание икона, представете си каква безразсъдна смелост се изисква, за да се появи някога оригинално българско издание за музика. Изглежда, че българският читател и рекламодател желае само "всеядни", магазинни издания за плаж, без стилова и идейно-тематична насоченост. Пазарът в момента не търпи фенство, изразен вкус или позиция.
"Надяваме се скоро да настъпят по-добри времена за целия медиен пазар в страната ни", казват издателите на "Ролинг стоун" в прощалното си изявление. Ха дано, ама надали в страната, където "Камъните падат" винаги е била по-популярна от "Ролинг стоунс".
***
СПРАВКА
"Rolling Stone" излиза за пръв път на 9 ноември 1967 г. Създателят му Ян Уенър, на 21, заема 7500 долара от роднини, за да финансира идеята си. Днес той е почти толкова известен, колкото са и повечето рок звезди, за които пише в списанието си.
Първият брой се появява в период на бурни социални и културни промени в САЩ, провокирани от масови политически движения като борбата за човешки права и свобода на словото. Въпреки че привидно е за музика и лайфстайл, списанието де факто се превръща в наръчник на контракултурата в САЩ и говорител на хипи поколението. През 70-те дава трибуна на бащата на гонзо журналистиката Хънтър Томпсън и на Том Улф. Сред сътрудниците му са още режисьорът Камерън Кроу, певицата Пати Смит, писателят и сценарист Джо Естерхаз, фотографите Ани Лейбовиц и Дейвид Лашапел, мениджърът и продуцент на Брус Спрингстийн Джон Ландау, дъщерята на Джон и Джаки Кенеди – Каролайн Кенеди и др.
Въпреки напредналата си възраст Уенър все още издава и ръководи списанието. Той можеше да е сред най-богатите хора на планетата, ако преди години се бе съгласил да продаде списанието си на MTV срещу 25-процентов дял от кабелния музикален канал.

Стр. 14

в. Сега | 23.08.2011

"Ролинг стоун" устиска на българския пазар почти 2 години. 2010 г. обаче не успяват да посрещнат 77 вестника, показва националната статистика. С малки изключения като явно благоприятната 2004 г. пресата в България е в отстъпление от 2000 г. насам. Новото хилядолетие е посрещнато от невероятните днес 545 вестника, делящи си годишен тираж от 442 570 500. 2000 г. обаче е последната, в която могат да се видят такива тиражи. Миналата година 359 заглавия са успели да направят 340 812 000 тираж, или около

45 вестника на човек от населението годишно.

В България има 60 ежедневника и 148 седмичника, а 151 издания излизат по-рядко от един път седмично. При всекидневниците този брой е връщане към 2005 г. след кратко просъществувал бум през 2008-а, когато на пазара има 70 такива издания. Еднократният тираж на 60-те всекидневни заглавия миналата година е бил 640 000.

Къде излизат най-много вестници?

Без съмнение в София, но балансът спрямо другите градове е силно нарушен. Освен това статистиката показва, че големината на града невинаги предполага мащабите на местната журналистика. В столицата се правят 194 заглавия при едва 16 в града, който идва на второ място – Пловдив. Въпреки значимостта си Варна има едва 8 издания, докато Враца се радва на цели 12, а Стара Загора – даже на 15. 20-те години преход са си казали донякъде думата – в страната няма областен център без поне 2 вестника. Но все пак твърде много са градовете, където плурализмът се гарантира на това минимално ниво – Видин, Монтана, Разград, Перник. Тиражите в провинцията също често са нищожни – да вземем 2000-те бройки еднократен тираж за видинските вестници и 1000-та броя общо за двете издания в Разград. Всъщност единствените градове, където тиражите заслужaват споменаване (извън София), са Стара Загора -изненадващо със 110 000 еднократен тираж, Варна (70 000), Бургас (62 000), Велико Търново (37 000),
Пловдив (34 000).

При списанията изненади няма.

От 695 издания на пазара мнозинството – 234, се падат в литературната група "обществено-политическа, култура, наука, книгознание", но лесно може да се предположи колко е делът на науката на техните страници. Второто почетно място заемат здравните и медицинските заглавия – 106. Посветените на техника, промишленост, транспорт идват на трето място по разнообразие с 91 заглавия.

Стр. 14

 

www.trud.bg | 22.08.2011

“Алфа тв” – телевизионната медия на партия “Атака”, ще тръгне в началото на септември и ще излъчва актуални новини на всеки час, придружени с обяснителни коментари зад кадър, съобщи лидерът на партията Волен Сидеров. Новата медия ще е първата партийна телевизия, за която СЕМ ще издаде разрешително до края на месеца.
В момента се провеждат конкурси за водещи и репортери. “Журналистиката е в срив и не мога да посоча коментарни журналисти на ниво. Аз обаче ще ги създавам. Имам самочувствие, че мога да го направя”, обобщи Сидеров. Като начало той ще избира хора с ерудиция.
Според Закона за политическите партии “Алфа тв” не може да има нито стопанска дейност, нито да реализира печалба, т. е. няма да пуска реклама. Медията ще се издържа от партийния бюджет. “Всичко ще е прозрачно, защото ще минава през Сметната палата. Няма да е с обширни разходи, а с повече талант и идеи, каквито имам”, обобщи Сидеров.

Оригинална публикация

Новото бизнес решение на Oracle съкращава времето за отпускане на заеми и увеличава лоялността на клиентите

сп. Тема | Николай ЙОРДАНОВ | 21.08.2011

Новата телевизия "България он Ер" пуска най-дългите новини в ефира. В нея ще видим много лица и гласове, които помним от БНТ

Икономиката е в нас и ние сме в икономиката – така програмният директор на стартиращата 6 началото на септември телевизия "България он Ер" Николина Димитрова обяснява защо новата медия ще пречупва ежедневните събития преди всичко през призмата на бизнеса и парите. "Покажете ми едно нещо от живота, което не е свързано с пари, и ще преосмисля идеята – казва още тя. – Задачата ни обаче е не да гледаме на икономиката като на нещо, създадено само за богати и избрани. Целта е да съветваме хората какво да правят с парите си, как да ги пазят, как да ги умножават. Ще им разказваме какво се случва на пазарите в момента и какво би могло да се случи по-късно. Не очаквайте само борсови новини и котировки като в телевизия Bloomberg например. Очаквайте поглед върху всичко в държавата през един по-специфичен ъгъл."
"България он Ер" ще стартира на мястото на М Sat. Новият канал ще се лови ефирно във Варна, Сливен, Стара Загора, Враца, Велико Търново, Добрич, Плевен, Кюстендил, Монтана, Кърджали, Пазарджик и Ловеч и още няколко по-малки града, а по кабел – в 85 на сто от мрежите в страната, включително в София. През 2009 година компания "Химимпорт", която притежава телевизия "М Sat", радио "Алфа", вестник "Черно море", бордното списание на авиокомпания "България Ер" и регионалната едноименна варненска ефирна тв програма, кандидатства за последните ефирни тв лицензи у нас, от които получи разрешение за излъчване в 15 града.
Първите новини на "България он Ер" ще започват в 7.00 като част от сутрешния блок, а последните са в 22.30. Емисии ще има на кръгъл час. Програмата помежду им от понеделник до петък ще продължава с документални филми и икономически разработки на репортерите. Любопитно хрумване изглежда делничната рубрика "Терминал", в която журналистите на "България он Ер" ще посрещат на летището пристигащите в страната чужденци и ще ги разпитват по каква работа идват, били ли са и друг път у нас и какво очакват да им се случи. След това екипът ще се мести в салона "Заминаващи", където ще се интересува дали отиващите са свършили работата си, какви са им впечатленията и биха ли се върнали пак. Планът да се шета из терминала изглежда логичен, тъй като офисите и студиата на самата нова медия се помещават в сграда на аерогара "София". Преди години, докато работеше в БНТ, програмният директор на "България он Ер" Николина Димитрова бе автор и водещ на подобна рубрика -"Далекоглед", в която пребиваващи в страната ни чужденци споделяха едни от най-интересните наблюдения за България и българите, които можеха да се чуят в ефир.
Във вечерната програма най-необичайно изглеждат форматът и продължителността на централната емисия. "Денят он Ер" ще започва в 19.30 и ще продължава до 21.00 часа. В този час и 30 минути новините ще бъдат смесвани с коментари на участници в тях и на анализатори. Както напоследък става все по-модерно, гостите няма задължително да сядат на стола до водещия. Телевизията ще прави непрекъснати включвания от местата на събитията, ще търси "загряващите" репортажи от точките, където предстои да се случи нещо, и т.н., обещава Николина Димитрова. Въпросите от студиото ще задава познатият ни от БНТ Ивайло Лаков. Новините в "Денят он Ер" ще представят други кадри на националната телевизия – Радинела Бусерска и ексдепутатът от НДСВ Милена Милотинова.
Милотинова ще води и собствено предаване по "България он Ер" – "Брюксел 1", какъвто е и адресът на телевизията -булевард "Брюксел" N2 1. В него тя ще се занимава с това, в което се специализира през последните години и в ефира на Канал 3 – ще разказва как решенията и директивите на Европейската комисия влияят на живота на обикновения човек в България.
Друго доскорошно лице на БНТ – Таня Кръстева, ще представя всекидневна кратка рубрика за парите, ценните книжа и облигациите и финансовите ресурси. Предаването й ще се нарича "Мини бук", а в края на седмицата ще има и разширено едночасово издание – "Инвест бук".
Водещ на сутрешния блок "Он Ер 7,8,9" ще е Йоана Николова, която е и автор на по-голямата част от рубриките в него. "Идеята е той да е максимално полезен на зрителя и да му дава голямо количество информация, от която той има нужда – разказва тя. – Не искаме да натоварваме, искаме да сме позитивни и да не прекаляваме с нито една тема, колкото и актуална да е тя."
За разлика от установената телевизионна практика рано сутрин зрителите да се подтикват да играят аеробика "Он Ер 7,8,9" ще ги обучава на йога. Преди да се появи на екрана на новата телевизия, Йоана е работила в БНТ, в "Европа", в ,Диема 2" и в ВВТ, където водеше "Черно на бяло", както и "Денят", първо заедно с Иван Такев, а след това и сама.
През уикенда по "България он Ер" ще върви предаването "Медиите он Ер" на Доника Ризова. В него тя ще кани свои колеги журналисти от други медии. Доника обещава да дава ефир не само на вестникари и на автори от мрежата, но и на журналисти и водещи от конкурентни телевизии, което не е честа практика на малкия екран. Така хората от новата програма искат да демонстрират, че са отворени за света, не робуват на догми и не искат битката за рейтинг да ги ослепи за добрите постижения на другите хора.
С това икономическите акценти в събота и неделя не приключват. За тогава е планирано и "Сделка на седмицата" с водещ Надя Маринова и редактор Красимир Лаков. Спортното предаване "Резултат" също е планирано за тогава. "В първата част на "Сделка на седмицата" ще говорим за сделка с фирма от реалната икономика – изкупуване, сливане или друг вид – разказва Лаков. – Ще използваме случая да представим и целия сектор със статистики, визитки на най-големите и т.н. Във втората част ще се съсредоточим върху финансовия сектор."
"Искаме постепенно "България он Ер" да се наложи като марка за обективна, задълбочено аналитична и ориентирана към широк кръг зрители телевизионна журналистика – обобщава Николина Димитрова. – Ако успеем, ще сме доволни, че не сме пуснали в ефир поредната нова телевизия…"

Стр. 50 – 51