FirstSnovaA Creative Concepts I 19.12.2011

Преди броени дни Анелия и водещата Симона Първанова се развихриха по време на участието на изпълнителката в новооткрития клуб Мистик.

Бившата на Коко Динев откри участието си с тоталния нов хит „Игри за напреднали” и заедно със собственичката на „FirstSnovA” Creative Event Concepts показаха колко са напреднали в танците.

Знаейки за страста към караоке изпълненията на своята приятелка, Анелия покани Симона на сцената за да изпеят заедно емблематичната песен „Погледни ме в Очите”.

Към изпълненията се присъединиха и част от новите таланти на компанията за иновативни събития, която г-ца Първанова оглавява.

Всички в един глас запяха култовото парче „Поръчай пак” и така вдигнаха на крак и най-кротките гости, както и голяма компания гърци, пристигнали специално от южната ни съседка за участието на талантливата певица.

На следващия ден пък Анелия бе част от журито на кастинга „Be The Star”, който „FirstSnovA” Creative EventS организира.

Идеята на креативната Симона е да осигури международна изява и участия на талантливите българи с певчески, танцов, актьорски и като цяло сценичен талант по време на предстоящите събития на “FSN” на гръцките острови Корфу и Санторини, както и в курортните оазиси на Испания, Турция и Италия.

Списание 8 I 7.12.2011

Преди Големия взрив

Фондация "Медийна Демокрация" I 13.12.2011

На 5 декември 2011 г. лондонския Висш съд позволи на основателя на WikiLeaks, Джулиан Асандж, да се обърне към Върховния съд на Великобритания, за да обжалва решението за екстрадирането му в Швеция. Австралиецът е издирван за разпит от средата на 2010 г. по обвинения в изнасилване и сексуален тормоз на две от бившите сътруднички на организацията му. Издадена е европейска заповед за задържането му и Асандж е арестуван във Великобритания през декември миналата година. Оттогава създателят на WikiLeaks е под домашен арест в имението на Вон Смит, основателят на Frontline Club и защитник на независимата журналистика, в Елингъм Хол, Норфолк.

Няколко са основните причини, заради които Джулиан Асандж оспорва заповедта за своята екстрадиция. На първо място това е двустранната спогодба, сключена между САЩ и Швеция. Тя улеснява процеса и съкращава процедурата при екстрадирането на граждани между двете държави. Защитата на Асандж не веднъж изрази опасенията си, че връщането на интернет активиста в скандинавската страна директно ще го изправи пред американския съд по обвинения в шпионаж и конспирация. На второ място Европейският съюз е изградил механизми (като системата за законово сътрудничество), които позволяват на Асандж да отговори на всички въпроси на Шведските власти без да се налага да напуска Великобритания. Третата причина, изтъкната от Джулиан Асандж е фактът, че Европейската заповед за неговия арест е издадена от прокурор, а не от съдия. С тези мотиви австралиецът се опитва да оспори екстрадирането си в скандинавската държава. Решението на британския съд на практика дава възможност на Асандж да остане във Великобритания и през 2012 г., когато Върховният съд трябва да реши дали ще разгледа молбата му или не.

Юридическите и финансови затруднения, произтичащи от този процес, блокадата на кредитните гиганти Visa Europe и Mastercard върху дарителските потоци към WikiLeaks доведоха до временното преустановяване дейността на организацията. В периода от 24 октомври до 1 декември спряха публикациите на секретни данни и нови разкрития на интернет адреса wikileks.org. По време на тази „пауза” Джулиан Асандж търси начин за стабилизиране на финансовото състояние на своя проект. И изглежда е успял да го открие, защото организацията възобнови своята работа в началото на декември 2011 г., когато на сайта й бяха публикувани т. нар. „Шпионски документи”. Това са 287 секретни файла, които описват как правителства шпионират собственото си население с помощта на новите технологии. На световната карта са отбелязани най-разпространените методи (интернет, телефонно и GPS проследяване, гласово разпознаване и троянски кон), както и страните, които ги прилагат. Джулиан Асандж се закани, че това е само малка част от документите, с които разполага и които документират дейността на 160 компании от 25 държави, специализирани в наблюдението и прихващането на телекомуникации. Тепърва предстоят нови шокиращи разкрития.

Дни преди последните публикации на WikiLeaks стана ясно, че организацията ще възобнови системата си за електронно подаване на информация. Тя бе спряна преди повече от година и това силно възпрепятства дейността на WikiLeaks. В системата са заложени допълнителни предохранителни мерки, чрез които се гарантира сигурността на информаторите. Междувременно Брадли Манинг, смятан за основният източник на информация за организацията, ще се изправи пред военен съд на 16 декември по обвинения в придобиване и разпространение на държавни тайни на неоторизирани страни, както и в „подпомагане на врага”. Това дело е от голямо значение за съдбата на Асандж и неговата организация, тъй като САЩ се опитва да докаже, че действията на младият военен аналитик Манинг са насърчени от австралийския активист. Ако подобна теза бъде доказана, това би довело до повдигане на обвинения срещу Асандж в заговор за изтичане на поверителна информация и дори шпионаж.

„Рестартът” на WikiLeaks обори твърденията, че проектът е временно явление, което ще загине толкова бързо, колкото и се роди. Организацията на Джулиан Асандж, макар и да се прочу сравнително скоро успя да окаже влияние върху редица сфери от обществения живот. Само за няколко години WikiLeaks успя да се превърне в символ за прозрачност. Джулиан Асандж разкри подробностите около редица глобални и национални процеси, с което предизвика у някои гняв, а у други – уважение. Много са споровете около това, дали публикуваната от WikiLeaks информация наистина ни казва нещо ново или съобщава очевидни факти. Кой например не подозира, че макар Дмитрий Медведев да е президент на Русия, цялата власт е съсредоточена в ръцете на Владимир Путин? Нима има хора, които не са наясно, че броят на загиналите при военни действия обикновено е по-голям от обявения в официалната статистика? Документите, разпространени от WikiLeaks, обогатиха познанието ни за света с малки крачки. За онези, които се интересуват от външна политика тези грами внасят допълнителни нюанси и драматизъм в събитията от света. Освен това не трябва да се подценява фактът, че ако по-голямата част от населението на западните демокрации е наясно с основните глобални процеси, то съществуват страни, където достъпът до подобен тип информация е силно ограничен. Там е налице истински глад за подобни сведения и това е повече от достатъчна причина за съществуването и дейността на организация като WikiLeaks.

Разкритията на Джулиан Асандж и хората около него предизвикаха редица промени. Организацията безспорно взриви сферата на дипломатическите отношения, като публикува на сайта си хиляди класифицирани документи. Последиците от дейността на WikiLeaks не закъсняха. Месец след публикуването на грамите от „Кейбългейт”, Тунис бе завладян от т. нар. „WikiLeaks революция”. Редица посланици бяха преместени, а други – отзовани. Противно на всички обвинения в антиамерикански действия проектът на Джулиан Асандж всъщност подобри имиджа на САЩ в Близкия Изток. Местните жители са впечатлени от критиките, които американските посланици отправят към ширещата се корупция сред управляващия елит. Организацията на Джулиан Асандж въведе обикновените хора в света на дипломацията. Реформата в тази посока е наложителна, тъй като гражданите искат да имат по-активна роля в управлението на страната си.

Дейността на WikiLeaks оказа най-голямо влияние върху работата на медиите и развитието на журналистиката. Макар все още да се водят спорове за същността на проекта, организацията доказа, че с пълно право се нарича медия. Целта на WikiLeaks е оповестяването на значима за обществото информация. Джулиан Асандж и екипът около него внимателно проучват всички сведения преди да ги публикуват. Полагат се огромни усилия, за да се запази анонимността и сигурността на източниците. Всеки документ задължително преминава редакторска проверка, където се отстраняват всички уличаващи лични данни. WikiLeaks изпълнява основните функции на медиите и се придържа към фундаменталните етични норми на журналистиката. Проектът на Джулиан Асандж дори получи редица награди за своята дейност – например от „Амнести интернешънъл” и от фондация „Уолкли”.

И все пак проектът на Джулиан Асандж е уникален по рода си и притежава характеристики, които го разграничават от традиционните средства за масова комуникация. Сред тях са автономността, начина на финансиране и липсата на периодичност. WikiLeaks функционира на базата на дарения, а не на приходи от реклама. Така организацията гарантира своята независимост от рейтинг или рекламодатели и позволява на участниците в проекта да се фокусират изцяло върху информацията. От друга страна именно този метод на финансиране изправи Асандж и неговия екип на ръба на фалита, след като основните потоци на приходи към организацията бяха блокирани от гигантите PayPal, MasterCard и Visa.

При WikiLeaks не е ясно какъв е интервалът между отделните „течове”, защото няма установена периодичност. Асандж и неговите сътрудници публикуват получените данни без продиктувана от събитията необходимост. Не са известни нито характерът, нито моментът на следващото „изтичане”. Липсата на методичност и конкретни събития, които да провокират публикациите на организацията са причините много популярни лица, особено в САЩ, да съзрат терористични намерения в дейността на WikiLeaks. Всички опити да се оспори медийният характер на организацията са продиктувани от едно единствено желание – Джулиан Асандж да бъде подведен под отговорност за разкритието на класифицирана информация. Ако WikiLeaks бъде официално призната за медия, то тогава организацията и нейният създател ще се ползват със всички юридически протекции, които този статут им отрежда. А това ще означава, че действията на австралийския активист не само ще бъдат оправдани, но и поощрени.

Както WikiLeaks, така и медиите се промениха в резултат на съвместното си съществуване. Джулиан Асандж прибягна до услугите именно на онези, които преди това критикуваше с огромна ярост. Освен това той бе принуден да се откаже от първоначалният „уики” модел на сайта на организацията и да редактира съдържанието на документите, с които разполага. Медиите от своя страна се научиха да работят съвместно с Асандж в името на своята аудитория. Сътрудничеството между WikiLeaks и традиционните медии доведе до създаването на петстранен международен медиен консорциум, в който взеха участие Ню Йорк Таймс, Гардиън, Шпигел, Ел Паис и Монд. Подобен съюз осигури юридическа защита на всеки един от участниците в него. Подвеждането под съдебна отговорност за публикуването на класифицирана информация е изключително трудно, тъй като във всяка от страните действа различно законодателство. При евентуални обвиненията срещу една от медиите трябва да се вземе предвид дейността и на останалите. Практиката показва, че е много трудно да осъдиш журналист за това, че си е свършил работата, а вероятността за подобен развой на събитията клони към минус безкрайност, когато на подсъдимата скамейка застанат редакторите на най-авторитетните печатни издания в света.

Друг плюс на медийния консорциум е загърбването на съперничеството между отделните издания в името на правото на информираност на гражданите. Това е рядко срещана практика, но положителните ѝ страни веднага бяха оценени. Гардиън и Ал Джазира вече имат зад гърба си един съвместен проект – „Палестинските документи”. Със сигурност и други медии ще последват примера на WikiLeaks, защото подобно сътрудничество е дългосрочна инвестиция в повишаване доверието на аудиторията към журналистическата гилдия.

Отношенията между Джулиан Асандж и неговите медийни партньори не са гладки. Липсата на координация и последователност при публикуването на секретните документи изигра лоша шега на WikiLeaks. През септември 2011 г. изтекоха секретни документи, съдържащи данни за информаторите на организацията. Това е най-големият пробив в сигурността на WikiLeaks, която до този момент успешно се справя с голям брой хакерски атаки. Джулиан Асандж и сътрудниците му от Гардиън взаимно се обвиняват за този провал. Австралиецът смята, че журналистът Дейвид Лий неправомерно е публикувал в новата си книга паролата за достъп до един от файловете с нередактирано съдържание. Лий от своя страна приписва вината на Асандж, тъй като данните трябвало да бъдат изтрити веднага след тяхното декриптиране, а не оставени в интернет пространството. Разривът между партньорите е окончателен, след като WikiLeaks публикува нередактираните материали на своят интернет адрес под претекст, че така или иначе те вече са достъпни. Джулиан Асандж не може да се откаже от сътрудничеството си с традиционните медии, тъй като именно на тях до голяма степен дължи своя успех. Затова при последния си проект – „Шпионските файлове” той заменя старите си партньори с нови. Сред тях са печатните издания Вашингтон поуст, Еспресо, Хинду, немската телевизия ARD, френският информационен сайт www.owni.fr и др. Ползите и за двете страни са твърде големи, така че за момента WikiLeaks няма да остане без подкрепата на едни или други традиционни медии.

Успехът на Джулиан Асандж се дължи на това, че той откри най-слабите места на традиционните средства за масово осведомяване и се възползва от тях. Организацията му спечели доверието и симпатиите на аудиторията. Той използва дефицита на устойчиви идеологии и медийни авторитети, за да създаде идеалния продукт. Начинанието WikiLeaks показа посоката, в която средствата за масова комуникация трябва да се развиват. Сред основните моменти са понижаване на финансовата обвързаност на медиите и дистанцирането от политическите кръгове. Медиите днес не отговарят на нуждите на своята аудитория. Те отразяват само актуалните събития и процеси, но най-новото не винаги е най-важното. Според Асандж бъдещето на журналистиката се крие в анализа на фактите. Австралиецът настоява журналистиката да се основава на научни принципи. Медиите трябва да публикуват повече „суров материал” и по-малко журналистически текстове, по този начин ще се даде по-голяма свобода на интерпретация от страна на аудиторията. По-малката редакторска намеса в оригиналните материали ще намали подозренията в тенденциозно отразяване на събитията и манипулиране на общественото мнение.

Най-голямата заслуга на WikiLeaks е в утвърждаването на една позабравена практика, наречена от медийните експерти „журналистика на данните”. Основното при нея е, че журналистите се фокусират не върху непрестанния поток от новини, а върху архивни документи, статистически данни и друг вид специализирана документация, и се опитват да ги трансформират в разбираеми сюжети. В информационната ера, в която живеем днес, това би трябвало да е основна функция на медиите, тъй като аудиторията трудно се ориентира в огромния поток от данни. Сглобяването на отделните новинарски парчета в цялостната картина на съвременната реалност е почти невъзможно. Улавянето на тенденции и закономерности, както и прогнозирането са фундаменталните характеристики на журналистиката на бъдещето и WikiLeaks е първата, която „тласна” медиите в тази посока.

Начинанието на Джулиан Асандж е съчетание от традиционни журналистически практики и революционни методи за реализация. WikiLeaks е първият представител на медии от ново поколение. След появата на организацията се раждат множество нейни подражатели, което доказва, че идеята на Асандж бързо набира популярност. След появата на WikiLeaks се появиха редица организации със сходни имена. Най-известните от тях са OpenLeaks и GreenLeaks. Подражателите на WikiLeaks обявяват, че няма да допуснат грешките на Асандж и неговата непоследователност. За момента обаче първообразът има две сериозни преимущества пред своите конкуренти – разпознаваемо в цял свят име и широка мрежа от контакти с медиите. Това е гаранция, че WikiLeaks няма да бъде изместена толкова лесно.

Традиционните медии вече се възползват от наученото от WikiLeaks. Много редакции организират екипи, чиято основна цел е изследването и анализът на бази данни. Медиите полагат повече усилия за защита на своите източници. Стартират учебни програми, които да подготвят кадри, квалифицирани за новите изисквания към медийните служители. С други думи WikiLeaks може да е вододелът между две епохи в развитието на медийната комуникация.

Редица изследователи смятат, че не WikiLeaks, а световната мрежа доведе до всички тези промени в средствата за масова комуникация. Противно на подобни твърдения, обаче, Асандж всъщност се обявява именно срещу трансформациите в традиционните медии, предизвикани от появата на интернет. Асандж използва всички възможности, които World Wide Web му предоставя, но това не означава, че WikiLeaks e просто поредната уеб базирана медия. Проектът на австралийския хакер е много повече от това.

Съдбата на WikiLeaks е неясна. Организацията е наистина млада, а Асандж е твърде непоследователен, за да може да се направи прогноза за бъдещето. Тепърва ще следим развитието на WikiLeaks и нейния създател. Само времето ще покаже истинските измерения на този феномен и следите, които той ще остави след себе си. При всички положения едно е ясно: WikiLeaks ще остане в световната история като дръзко начинание, смутило представителите на най-високите етажи на властта. Името на организацията и репутацията на Асандж предизвикват различни асоциации, но не могат да бъдат отминати с безразличие.

Оригинална публикация

M3 College I Марина КОЛЕВА I 15.12.2011

в. Стандарт | Мартин ЛЕКОВ | 19.12.2011

Компанията превръща надпреварата в панаир на доброто настроение 

Докато общественият живот тече в коритото, наречено демокрация, централният офис на телекома "Виваком" на бул. "Цариградско шосе" в София устоя на един вътрешен катаклизъм, носещ гордото име "Виваком избори 2011 година".
През ноември и декември коридорите на офиса придобиха изглед, наподобяващ фасадите на сградите и автобусните спирки по време на парламентарни избори. Щедри апели висяха на плакати из централната сграда, а служителите използваха камуфлажа на ежедневната рутина, за да изготвят тайни и подли стратегии. За ваша информация – това не е шега, а чисто и просто пример за вътрешна ПР кампания, използваща формата на реалитито. "Виваком избори 2011 година" всъщност е наследник на проекта от 2010 година "Вивастар и големите 5". В рамките на начинанието служителите на компанията номинират шестима свои колеги в 6 категории: най-честен, най-иновативен, най-вдъхновяващ, най-ефективен, най-динамичен и Вивастар-личност, обединяваща предходните 5 категории. С помощта на

безплатни sms-и се провежда вътрешно гласуване

и в крайна сметка се коронясват най-достойните. Всъщност категориите изброяват и официалните ценности на "Виваком", като целта на проекта е служителите да ги научат и да започнат да се идентифицират с тях. Бързам да успокоя, че броят на sms-ите, с които всеки безплатно може да гласува, е ограничен до 15 броя, така че истории, наподобяващи инвазия на автобуси с гласоподаватели, са туширани в зародиш. Апотеозът на "Виваком избори 2011 година" обаче бяха откритите дебати във всяка от категориите. Те са одрали кожата на предизборните студиа по телевизията, но с тази разлика, че престрелката с обвинения отсъства за сметка на доброто настроение. Докато
претендентите

във всяка категория се пържат на горещите банки

останалите служители чинно се събират и в седящо положение формират стройна и взискателна публика. Шоуто е гарантирано, кандидатите отговарят на всевъзможни въпроси (някои граничещи с безумието), докато аудиторията дюдюка срещу опонентите или подкрепя любимците си. Преди всеки панел на дебатите внимателно се инсталират предизборни агитационни материали, чиито послания варират във всевъзможни оттенъци, като дежурното "Парите ми трябват, гласувайте за мен", разбира се, присъства. Някои от по-предвидливите предизборни щабове дори са се оборудвали с фланелки, разполагащи с лика на издигнатия кандидат. Тук голяма роля играе и в кой отдел се труди даденият кандидат, защото, съгласете се, отдел "Сигурност" няма същите възможности за пропаганда, присъщи на отдел "Маркетинг". Но в крайна сметка, както демокрацията повелява, последната дума имат хората, трудещи се в структурите на "Виваком". Все пак всяка икономическа и социална структура има своите недостатъци и парадокси не липсват. Например – един от кандидатите за приза "Най-честен" се труди в отдел "Търговия", но именно това е чарът на демокрацията, всеки е такъв, какъвто го виждат другите. Именно в това се крие и добрият резултат от подобен вид вътрешни кампании. В крайна сметка служителите избират най-достойните около себе си, а не оставят тази дейност в ръцете на шефовете си. Така виновни няма, а

колективът става по-задружен от всякога

Впрочем трябва да се отбележи, че подобни дейности отдавна са практика на Запад. Но както е безкрайно известно, българинът не влиза в рамките, поставени от едни малко по-млади и дисциплинирани народи. За това можете да бъдете сигурни, че "Виваком избори 2011 година" определено не беше скучна провокация от страна на ръководителите. По-скоро това се превърна в панаир на доброто настроение, така типичен за нашите географски ширини. А така го правят големите – от всяка възможност извличат максималното. В този ред на мисли служителите на "Виваком" показаха, че са големи и като личности, и като колектив.

Стр. 19 

сп. Твоят БИЗНЕС I 10.12.2011 

Журналистите тази година единодушно гласуваха за Стефка Узунова от "Рено – Нисан България", която получи приза "ПР на годината”

На подиума на новата столична зала Арена Армеец през изминалата седмица блеснаха статуетките на победителите в родния конкурс „Автомобил на годината”. Всяка година страстите са сериозни, заявките за призове още повече, а всеки от автомобилите е достоен да заеме първото място. Пречупен през призмата на концепцията си, класа и категорията си, всеки от тях има достойнства. Затова е невъзможно да се сравняват и поставят на едно ниво малкия Yaris с BMW шеста серия, например.
За поредна година българските журналисти, които пишем за автомобили, трябваше да се справим с трудната задача да намерим златната среда за автомобил на България.
След проведени тестове през годината и в специално организиран общ тест на автомобилите, във финалната петица в категория “Автомобили” място намериха Ford Focus, Hyundai i40, Chevrolet, Aveo, Peugeot 508, BMW серия 1

В Категория “Автомобили 4Х4” тази година претендентите бяха само двама – Chevrolet Captiva и Range Rover Evoque. Същата бе ситуацията и в категорията Категория “Ван” – Chevrolet Orlando и Mazda 5.

С навлизането на все повече автомобили с алтернативни задвижвания от миналата година бе учредена и категория “Eco Aвтомобили” – там надпреварате беше между електрическите тризнаци Citroen C-ZERO/Мitsubishi i-MiEV/Peugeot iOn и LEXUS CT 200h.

В крайна сметка голямата награда Автомобил на 2012 г. и статуетката бяха присъдени на Ford Focus, който успя да фокусира вниманието на журналистите. Той се наложи над съперниците си с цели 10 точки разлика. След него се подредиха Peugeot 508 и Hyundai i40, които имат само точка разлика помежду си. С нескрита радост, изп.директор на Мото-Пфое, Димо Николов прие статуетката.

В категория "Ван" изборът на журито предпочете изцяло новият модел на Chevrolet – Orlando. Христо Барев, мениджър на Chevrolet за България с гордост заяви, че през годината марката е представила на пазара 7 нови модела, три от които са участвали в различните категории.

Двойна бе радостта за Мото-Пфое в годината, в която компанията навършна 20 години. Още една статуетка отиде стената на почетната слава. Пози път за победителят в категория "4х4" – Range Rover Evoque.

Хибридния Lexus CT 200 бе избран за "Екологичен автомобил на България за 2012 г." Иван Антров, ПР и бранд мениджър прие наградата.

За успешната работа на журналистите, а и за доброто позициониране на една марка на пазара е от огромно значение работата на ПР-а, една професия, която все по-сериозно се налага.

Журналистите тази година единодушно гласуваха за Стефка Узунова от "Рено – Нисан България", която получи приза "ПР на годината”. Миналогодишният носител на приза Владимир Тодоров, маркетинг и ПР на Chevrolet връчи наградата.

Тази година за първи път бе създаден и конкурса „Автомобилен сервиз на годината“ по инициатива на Shell България и организиран от Прес-авто клуб България. Той е продължение на усилията на двете организации да отдадат заслужено внимание на грижата за автомобилите, на шофьорите и на автомобилните специалисти.
За участие бяха поканени над 100 сервиза, като документи подадоха над 20 сервиза.
Те бяха описали своята материална база, квалификация на персонала и практики в обслужването на клиентите. Във втория етап бяха допуснати 13 сервиза, които бяха посетени от жури, съставено от експерти, представители на потребителска асоциация и представители на Shell България.
Труден е бил избора на журито заради високото качество, което са показали автосервизите. а Автомобилен сервиз на годината беше избран Индустриал Комерс ЕООД, оторизиран сервиз на Hyundai Motor Company за България, гр. София, "Околовръстен път" 260.
„Спечелихме с иновативност, високи технологии и непрекъсната грижа за клиентите“, каза Савина Константинова, управител на официалния вносител на марката. Заедно с това i40 бе избран за автомобил на годината от клиентите в допитване по интернет в интернет-портала dir.bg.

В наградените автосеризи се нареди и този на Автоцентър Митвас, който получи приз за компактен мултифункционален сервиз на годината.

Журито е останало впечатлено и от мениджъра на сервиза на София Франс Ауто, Търговски сервизен комплекс 2 в жк. Люлин, Владислав Александров, който взе наградата за Мениджър на сервиз.

Тази година пресавтоклуба определи и „Лизингодател на годината 2012” и приза отиде при Сожелиз България, дъщерно лизингово дружество на Societe Generale Експресбанк и част от Sociеtе Gеnеrale Group. Михаил Комитски, управител на Сожелиз, който получи наградата, сподели: „Благодарение на усилията на нашия екип и подкрепата на нашите партньори успяхме да създадем и разработим множество иновативни продукти по време на една амбициозна година за пазара на автомобили, а това са: Toyota Optimal Leasing, 10 години нова Toyota, Lexus Premium Leasing, Hyundai – Нов лизинг, нови възможности, Chevrolet – Ideal Leasing – които бяха високо оценени от българския клиент. Убеден съм, че следващата година ще бъде изпълнена с още повече предизвикателства и ние ще продължим да предлагаме нови лизингови решения и да подкрепяме българския бизнес.”

За втора поредна година Бул Инс стана застраховател на годината. Компанията е сред водещите дружества на българския пазар и постоянно разширява портфолиото на продуктите си, предлагащи по-високи покрития на закрила и защита собствеността на клиентите.
"Застраховането е важно за българската икономика. Застраховането на сгради е важно, това на индустриални обекти също, но най-важно за Бул Инс е застраховането на автомобили. Дружеството винаги ще остане стандарт в тази област. Искам да благодаря на всички наши служители, на всички агенти, които работят за компанията и най-вече на всички наши клиенти, които се отличават с лоялност и с това, че разчитат винаги на нас. Ние никога няма да ги излъжем – заяви изпълнителният директор на застрахователното дружество Стоян Проданов, след като получи приза.
Фирмата успешно развива бизнеса си въпреки свиващия се застрахователен пазар. За първите девет месеца на 2011 г. например са продадени услуги за над 14 млн. лева повече спрямо същия период на предходната година. Бе реализиран ръст от 76% в приходите по задължителната застраховка гражданска отговорност за автомобили и компанията се нареди на второ място по приходи сред общо 19 в този сектор.

Оригинална публикация 

UniCredit Bulbank I 16.12.2011

През 2011 г. подкрепата на банката към Български червен кръст е на обща стойност над 181 хил. лв.

УниКредит Булбанк е отличена с „Почетен знак за благотворителност“ от Български червен кръст (БЧК) в категорията „Корпоративен партньор-дарител“.

Наградата беше връчена лично на главния изпълнителен директор на банката Левон Хампарцумян от председателя на Български червен кръст Христо Григоров.

Отличието за корпоративен-партньор дарител беше спечелено благодарение на дарителството по ведомост от служителите на банката, както и за приноса на УниКредит Булбанк и Фондация УниКредит. Набраните от служителите средства всъщност се утроятват от УниКредит Булбанк и Фондация УниКредит.

През 2011 г. подкрепата на УниКредит Булбанк и Фондация УниКредит към Български червен кръст е на обща стойност малко над 181 хил. лв.

По програмата “Топъл обяд” банката е осигурила стойността на 1725 обяда за 25 деца, които са върнати в училище и хранени през цялата учебна година.

УниКредит Булбанк е подпомогнала лечението и на 8 деца от цялата страна чрез дарение на близо 4300 лв. на Националния дарителски фонд в подкрепа на деца, пострадали при пътно-транспортни произшествия.

Фондация УниКредит финансира проекта „Домашни грижи за възрастни хора, останали сами в резултат на миграция на своите близки”. Общият бюджет на проекта е 193 000 евро, като от тях 83 664 евро са инвестирани тази година.

В резултат през миналата година бяха открити два центъра „Домашни грижи” в градовете Добрич и Смолян, бяха създадени 14 работни места за медицински сестри и домашни помощници, а 120 души от двата региона получават редовни професионални медицински грижи и социални услуги. Освен това Фондация УниКредит дари 5000 евро, с които се финансираха заплатите на двама души от център „Домашни грижи” в Ловеч за период от 10 месеца.

ТВ7, Бодилник | 16.12.2011 

Тема: Работата на журналистите, глобите и присъдите
Гост: Георги Лозанов, председател на СЕМ

Водещ: Продължаваме към центъра на София, където е Николай Бареков. Ники, здравей. Как си днес?
Водещ: Добро утро. Само секунда. Ами, като ме гледаш така – с бялата риза как да съм. Шибил.
Водещ: Шибил.
Водещ: Отивам на екзекуция.
Водещ: Трябва една червена роза, един червен карамфил да ти подаря.
Водещ: … Златния скункс.
Водещ: Честито.
Водещ: Обещах на колегите от бТВ, новината е, че се завърнах официално вече в ефира на бТВ, след като успях за една година с помощта на колегите от ТВ7, част от този екип си и ти, да направя сутрешния блок на нашата телевизия основния конкурент на така най-гледания до момента сутрешен блок в националния ефир, този, който създадохме навремето заедно с колегите от бТВ. Не мога да не отчета този огромен успех. Още повече, вчера дори така уважаемите заседатели от СЕМ, които издадоха присъдата срещу моето нарушение, в техните изказвания това ясно се чу – че ТВ7 е една от четирите национални телевизии, нищо, че това не се признава от групировката на така Любомир Павлов, който също е един от създателите на ТВ7, също така стана ясно, че трибуната, от която са произнесени моите слова, е една от най-високите трибуни в българската държава. Иначе малкият го нарича снощи, като гледаше „Господари на ефира”, и малкият каза „Тате, искам тая златна катерица за мен”. Цяла България знае, че аз обичам катериците и златните катерици особено, но въпреки всичко голямо е моето колебание къде да оставя тази златна катерица – дали в офиса си, където й беше мястото снощи или да го подаря на малкия. Леко е крехък материалът, от който е произведено това златно катериче. Ще видим. Или аз, или другият Николай Бареков ще го сложи. Сега, искам да кажа следното. Тук е председателят на СЕМ Георги Лозанов. Чест му прави, въпреки здравословните си проблеми през последните дни. Ние се шегувахме с него, че и двамата сме на една шепа хапчета от вчера – той заради високото си кръвно, аз заради, така, нервното напрежение, което ме сполетя. Въпреки всичко ние ще коментираме с него този казус, в който един журналист бе наказан за слово. И бързам да кажа, в присъствието на знаков български мафиот. Това е огромният скандал, който всъщност са хванали колеги от различни вестникарски лобита. Аз не мога да не кажа едно огромно благодаря тази сутрин на колегите от „Всеки ден”, които обявиха от първата си страница, че аз съм най-опасният престъпник в държавата и това е срам за държавата, и срам за регулаторния орган, издал тази присъда, в присъствието, то се вижда на снимката, на Алексей Петров, който стои до хората от СЕМ и гледа мен по телевизията как говоря с теб. Ето, това си ти.
Водещ: Да, видях се и аз сутринта.
Водещ: Фотографската журналистика, Ина, е най-сложното нещо, което има в нашата професия. Защото това, което ние изразяваме, пишейки цели статии, говорейки цели изречения и анализи, един фотограф го прави просто с една снимка. Колегите от вестник „Капитал”. Не мога да отрека, тези колеги винаги са били много критични към мен. Но в „Капитал” имат усета, имат медийната, медийните сензори да уловят, когато един миг прекрачи границата на нормалното. „СЕМ срещу Бареков”. Но на снимката не е нито СЕМ, там е Алексей Петров – човекът, издал присъдата вчера всъщност.
Водещ: А той в качеството си на какъв отиде там?
Водещ: Няма значение. Той може да е бил дори в качеството си на лоялен гражданин. Алексей Петров няма никаква вина. Човекът изиграва много точно ходовете си. Аз постигнах своята цел. Той призна след това, че всъщност целият този цирк с тракторите в София е и с неговото дейно участие, защото имало доста представители негови. Аз провокирах обществото, давах си сметка. Доцент или професор, той е вече професор Лозанов знае… Доцент си още. Съвпадна едно наше пътуване в чужбина. Аз там без да искам един петък, докато бях във фитнеса видях едно изказване, което беше много скандално. Реших много целенасочено да повторя това изказване, знаейки какво ще се случи върху мен, какво ще се изсипе. Но много желаех да провокирам обществото и много желаех да провокирам точно доцент Петров, ето наистина много доценти тази сутрин, доцент Петров с това мое изказване. Извинявам се, казах го и по бТВ снощи, казвам го и по другата висока трибуна в България, на всички хора, които са се почувствали засегнати от моето изказване. То не беше в никакъв случай непремерено, беше отиграно може би, в така артистичен план. Извинявам се, че ако те са се обидили. Ето сега тук доц. Лозанов казва – това е много добре.
Доц. Георги Лозанов: И вчера колегите от СЕМ специално споменаха за това, независимо от това дали ще има там санкция някаква или не, дължите извинение на хората, които сте засегнали и които нямат нищо общо нито с Алексей петров, нито с протестиращите. Това са хората от селото, от провинцията. Практически вашата дискриминационна реч е била по отношение на тях. Защото вие казвате война на града срещу селото.
Водещ: А всичко това, разбира се, е извадено от контекста изцяло… хората, които организираха кампанията. Дайте да спрем тук за миг. Извинявам се. Понеже това е само минутката на водещия.
Доц. Георги Лозанов: Така ли, извинявам се.
Водещ: Да, доц. Лозанов. Тя беше посветена на доц. Петров. Но след малко ние ще поговорим за другия скандал, който се случи – именно начина, по който СЕМ издава присъди в присъствието на знакови български фигури. Това сега вече е новината, това е неприятната история, която се случи. Аз бях предупредил СЕМ между редовете с това писмо, което написах, това са също хора с изключителна медийна чувствителност, те може би подцениха този факт и сега този факт, както виждаш, вече се оценява от медиите. Спираме до тук. Изключително интересен разговор ни очаква с доц. Георги Лозанов. Ще поговори, ще поспорим. Ние се познаваме с него от десетки години. Така че всичко ще бъде в границите на добрия тон.
Водещ: Добре, Ники. Веднага след рекламите „Гореща точка”.
Водещ: Добро утро. „Гореща точка” ще разглеждаме с председателя на СЕМ Георги Лозанов. Наказанието, което вчера в присъствието на Алексей Петров наложи за мои думи. Вече тотално познат казус в цялата държава. Няма да го коментираме. Аз бих искал обаче, преди да започне разговора с доц. Лозанов. Добро утро, официално вече в ефира на ТВ7.
Доц. Георги Лозанов: Добро утро.
Водещ: Преди малко също така започнахме диалог. Да видим уникални кадри от може би най-абсурдното заседание на СЕМ в цялата му история. Той наскоро навърши, празнува своята 10-годишнина, с още четири като Националнен съвет за радио и телевизия, известен като НСРТ. Вижте тези уникални, абсурдни, тъжни донякъде кадри, които обаче описват цялата история на издаденото наказание от СЕМ и всъщност новината от там, че това наказание по някакъв начин институционализира репресията на Алексей Петров върху мен. Вижте сега всичко това на живо, след малко разговора с доц. Лозанов. А сега запис от вчерашното заседание на СЕМ.
Репортер: В качеството си на какъв сте тук, г-н Петров?
Алексей Петров: Данъкоплатец.
Репортер: Данъкоплатец?
Алексей Петров: Един от най-сериозните данъкоплатци на прехода. А не обратно, както …
Репортер: Не се ли опасявате, че с появата си тук на заседанието на СЕМ, на което ще се говори и за г-н Бареков всъщност го героизирате по някакъв начин? Той е ваш опонент.
Алексей Петров: Не знаех. Не знаех, че Бареков ми е опонент.
Репортер: Критикува ви публично?
Алексей Петров: Лаская се от вниманието.
Репортер: С появата си тук, все пак вие сте обвиняем по някакъв начин в момента?
Алексей Петров: При днешната ситуация вие може след един час да сте обвиняема, така и аз, така всеки български гражданин.
Репортер: Вие дали имате нещо общо с палежите на коли в София чрез Антон Петров – Хамстера?
Алексей Петров: Мисля си, че по-скоро Бареков и властта трябва да дадат отговор на този въпрос, струва ми се. Защото той е доста активен, така, в обясненията и анализите по този въпрос. Пък аз имам своя визия за нещата. Смятам, че властта бездейства и вместо да се занимае с проблема, се опитва да внуши вина на други, в случая на мен. Разбира се…
Репортер: Чувствате ли се виновен?
Алексей Петров: Никога по никакъв повод – за това, което се говори в момента. И затова аз дойдох да видя как в условията на безпрецедентна цензура в България, натиск върху медиите работи държавния регулаторен орган. Дойдох тук, за да видя все пак като данъкоплатец, като защитаващ интересите на част от фирмите, които са протестирали, на част казвам, в никакъв случай от името на протестиращите…
Репортер: Тоест вие сте били тук в качеството на представител на протестиращите по това време, така ли?
Алексей Петров: Направих изрична уговорка, че в никакъв случай. А има някои фирми зърнопроизводители, които са членове на Съюза за стопанска инициатива.
Репортер: Вие участвал ли сте в събиране и публикуване на такива материали в жълтата преса срещу ваши опоненти – журналисти, бизнесмени?
Алексей Петров: Никога в живота си не съм се занимавал с примитивни неща. Това е примитивизъм и аз не се занимавам с такива неща.
Репортер: Г-н Петров, нещо …
Алексей Петров: Вие видяхте, че тук правосъдната система се занимава с такива неща и се убедихте какви сцени бяха режисирани в обвинителния акт. Това наистина е продукт на хора, които могат да бъдат сценаристи, романисти. Но в никакъв случай други експерти.
Репортер: Г-н Петров, телевизията, която разпространява за вас слухове казва „Дръжте крадеца и ви пита вие ли сте разпространявал клеветнически материали”.
Репортер: Оф, г-жа Беновска, много е хубаво.. Ама ние не си говорим с вас, ние задаваме въпроси.
Алексей Петров: Нека попитам обратно – защо, според вас, аз стоях осем месеца в ареста? За тази лопатка ли стоях в ареста, която беше изфабрикувана на седмия разпит на Георги Цветанов, който между впрочем аз в момента съжалявам и всички разбираме, че той е жертва и той няма изход. При тези седем или девет висящи дела, казаха вчера на пресконференция, при тази ситуация, в която е поставен в банката, той би се подписал на всякакъв сценарий.
Водещ: Това беше главният герой от вчерашното заседание на СЕМ. Сега един герой, персонаж от миманса – Илияна Беновска, която се опита, също както протестиращите земеделци превърнаха в медиен цирк своя протест в центъра на София, тя се опита по същия начин да превърне във фарс присъствието на доц. Лозанов като председател на СЕМ в това заседание и да преекспонира участието на Алексей Петров. Мисля, че трябва да й признаем, че Беновска за пореден път успя. Вижте.
Илияна Беновска: Бареков излезе на екран отново и каза, че подпалванията на колите се извършват от хора с дела – Алексей Петров, който присъства тук, Златко Баретата, Маджо и не знам си кой още, аз не го слушах от начало внимателно. И тези хора имат интерес да създават смут в държавата, да дискредитират правителството. Но те бяха ясно идентифицирани – кои са хората, които в момента подпалват колите. Категорично, аз ще моля мониторинга, който се занимава с това, да види това. Бареков каза – нека СЕМ, вие, уважаеми господа и дами, да пратим, нека СЕМ да ме прати на Алексей Петров. Извинете, г-н Лозанов, аз тук преди малко ви се блещих, ви се усмихвах, но искам да питам – вие какви сте, разпореждате вероятно наказателната рота, която се визира под текста на този, Бареков, Алексей Петров, вие сте поръчителите на саморазправите. Така ли излиза? Искам да разбера, конкретен въпрос, СЕМ ще реагира ли на това?
Доц. Георги Лозанов: Няма нарушение на Закона за телевизията.
Илияна Беновска: Няма нарушение?
Доц. Георги Лозанов: … на Закона за радио и телевизия в това изказване.
Илияна Беновска: Вие го приемате? Обръщате си и задника може би, след като бузите, така ли?
Доц. Георги Лозанов: Моля ви. Ще прекъсна този разговор, защото вие…
Илияна Беновска: Изгонете ме, да. Аз ви уважавам.
Доц. Георги Лозанов: … тона, заради който …
Илияна Беновска: Експресивна и аз.
Доц. Георги Лозанов: Достатъчно.
Водещ: Разбира се, тук бяха изречени многобройни лъжи. Точно обратното казах миналата сутрин, че анализът сочи, че палежите се извършват от хора, които искат да дискредитират МВР, но не трябва да бъде хвърляна вината директно нито върху Алексей Петров, нито върху Златко Баретата. Маджо не съм го споменавал. Но няма проблем да го спомена. Напротив, не трябва да бъде хвърляна вината към тези хора, защото те наистина попадат в този кръг от възможности, но няма никакви доказателства. Както и да е, не дължа обяснения точно на Беновска. В словото на доц. Лозанов се съдържаше едно от най-важните неща на вчерашното заседание на СЕМ. Той говори за медийния шум в системата, който го е накарал да гласува за моето наказание. В противен случай, той не ги го подкрепил. Кой и защо обаче създаде този медиен шум. За това след малко. Вижте изказването на председателя на СЕМ вчера.
Доц. Георги Лозанов: Ако казусът не беше така раздухан, ако казусът беше минал по-незначително, аз лично не бих гласувал за наказания. Но сега, ако СЕМ ясно не каже, че такъв тип поведения в ефира са неприемливи от гледна точка на закона, това ще бъде, това ще бъде отказ от регулация в една много важна посока. И затова с големи колебания и така борба със себе си и аз подкрепям.
Водещ: Доц. Лозанов, тъкмо заради тази ваша, така, нерешителност демонстрирана във вчерашния ден, много ми се иска да ви попитам – осъзнава ли СЕМ по някакъв начин, давате ли си сметка, че вчера вие издадохте присъда върху мен в присъствието на знаков представител на мафията в България и по този начин всъщност легитимирахте погазването на свободата на словото?
Доц. Георги Лозанов: Не, това е абсурдно, така, манипулативна интерпретация, за да се защитите или не знам.
Водещ: Не ви притеснява присъствието на Алексей Петров вчера на това заседание?
Доц. Георги Лозанов: Вие не говорите за институцията, не показахте нищо от заседанието. Вие говорите за двама души, които бяха в публиката. Нашите заседания са свободни, така, в публиката може да бъде всеки. Дори по-логично беше вие да присъствате, защото някак си това се отнасяше до вас. Аз нито мога да спря някой. Напротив, смисълът на публичността е това…
Водещ: За да взема участие в целия този цирк там ли?
Доц. Георги Лозанов: Какво значи цирк? Вие го превръщате сега в цирк. Това е една институция. Не. Една институция си е свършила работата. И то аз мисля, че си е свършила работата, така както законът изисква.
Водещ: Питам ви – притеснява ли ви вас лично присъствието на Алексей Петров на това заседание?
Доц. Георги Лозанов: Абсолютно няма никакво значение присъствието, както и на който и да е друг. Има значение това, което става в Съвета за електронни медии. Дори ако бяхте присъствали там, щяхте да чуете, че ние казваме, че това е заседание, ние специално гласувахме, че десет минути на хора, които присъстват, на журналист главно, както и друг път е ставало, да зададат въпроси или да кажат коментари. Но това беше извън заседанието. Заседанието фактически …
Водещ: Няма значение, че тази присъда е била издадена в присъствието на Алексей Петров?
Доц. Георги Лозанов: Първо, думата присъда е, така, какво да кажа, фалшиво патетично…
Водещ: Наказание, добре.
Доц. Георги Лозанов: … героизиращо. Има нарушение.
Водещ: … повече наказание.
Доц. Георги Лозанов: И то неслучайно аз се опитвам да съобразя доста неща. Вие взимате тази част от моето изказване, която на вас в момента ви се струва, че е във ваша подкрепа в някакъв смисъл, което е разбираемо.
Водещ: Оставете. Аз съм наказан, приемам наказанието си. Тук не оспорвам.
Доц. Георги Лозанов: На мен ми се иска да приемете наказанието в този смисъл – да се вгледате в това, което СЕМ казва фактическо чрез това свое решение и казва на вас, а и казва и на обществото.
Водещ: За жалост обаче, контекстът на това казване е по-важен от самото казване и аз се чувствам като на едно дете, на което са му издърпали ушите в присъствието на Алексей Петров.
Доц. Георги Лозанов: Не, не. Ако не присъстваше Алексей Петров, щяхте ли по-ясно да осъзнаете, че не може да се обиждат социални групи от хора без никаква …
Водещ: Не, ще ви кажа следното…
Доц. Георги Лозанов: … И е хубаво, че започнахте с тях.
Водещ: Ще ви кажа следното – присъствието на Алексей Петров там беше знаково, защото всъщност моето изказване беше насочено към него преди една седмица. И той всъщност си призна, че е бил точно част от този протест.
Доц. Георги Лозанов: Изказванията ви срещу Алексей Петров не са нарушение на Закона за радиото и телевизията. Изказванията ви дори срещу протестиращите тук, които бяха, не са нарушение на Закона за радиото и телевизията. Нарушение на Закона за радиото и телевизията е дискриминационната реч – градът срещу селото, селяни, вървете си от тук и т.н. Яжте си сланинката. Това нещо не може да се случи.
Водещ: Само че за жалост ние говорим с вас на различни езици. Значи, ние говорим за това…
Доц. Георги Лозанов: можете да се случи в интернет, защото това е нерегулирана …
Водещ: …, че така издадена тази присъда в присъствието на Алексей Петров обезсмисля всичко.
Доц. Георги Лозанов: Първо, не говорим за присъда.
Водещ: Добре, това наказание. Искам да ви попитам следното – ако там вместо Алексей Петров, извинявам се, така, директно…
Доц. Георги Лозанов: И какво…
Водещ: … беше примерно Маргина или Златко Баретата, щяхте ли да се чувствате по същия начин?
Доц. Георги Лозанов: Ама какъв е проблемът да бъде който и да е, който е на свобода.
Водещ: Ясно. Това исках да чуя. Разбира се.
Доц. Георги Лозанов: Първо е добре, вие е добре самият да не издавате присъди, защото когато се наричат хора престъпници така, редно е това съдът да го е сторил, пък след това. Защото иначе влизаме в една друга…
Водещ: Като съм споменал едно име, не съм издал присъда. Моля ви се.
Доц. Георги Лозанов: Не, искам да кажа, че да се наричат хората престъпници изисква за това все пак решение на съда, независимо от това, че в границите …
Водещ: Не влизате в ролята на адвокат на тези хора, това е много важно да го уточним.
Доц. Георги Лозанов: Аз влизам само в ролята, който е председател на институция. Институциите не могат да говорят по начин, по който говорят журналистите, както знаете.
Водещ: Добре. Още един път да ви запитам, ама откровено – притесни ли ви вас и притеснява ли ви в настоящия момент, че вие взехте своето решение, издадохте това наказание в присъствието на Алексей Петров? Вижте, никакви квалификации не правя.
Доц. Георги Лозанов: Притеснява ме подмяната на това, че вие гледате публиката, когато коментирате решението на СЕМ, а не решението и СЕМ.
Водещ: Ама той контекстът е по-важен вече от … Той стана новина.
Доц. Георги Лозанов: Все едно, че да кажете, че когато в един концертв публиката има хора, които вие не приемате, от това концертът става друг и не трябва да се свири.
Водещ: Добре. Според вас, ако има концерт примерно в София на Лили Иванова и в публиката е Осама бен Ладен, кое ще е новината – концертът на Лили Иванова или това кой е бил в публиката? Ето така да ви питам, вие сте и журналист.
Доц. Георги Лозанов: Аз в случая не говоря за новина. Вие естествено, че търсите някаква сензационна новина и това, което да отклони вниманието от решението на СЕМ, което впрочем е много просто решение…
Водещ: За жалост обаче собствената ми съдба е сложена на …
Доц. Георги Лозанов: Каква е вашата съдба?
Водещ: … на екзекуция.
Доц. Георги Лозанов: Вашата съдба, това решение, което се е случило с много журналисти впрочем показва, че дискриминационна реч в електронни медии, а з пак казвам, в печата много повече може, там такъв тип коментари, понеже това е нерегулирана публичност, да не говорим за интернет, но в електронните медии това се смята за нарушение на закона.
Водещ: И вас не ви притеснява факта, още един път да го изясним, че на това заседание, и вие лично взехте това решение в присъствието на Алексей Петров?
Доц. Георги Лозанов: Мен ме притеснява факта на това, което сега извършвате – изместването на логиката и на смисъла на работата на СЕМ. Тя е да спазва закона, а не да гледа кой ще присъства на публичните заседания, по времето когато се взимат решения.
Водещ: Само че това присъствие там обезсмисля цялото ви решение. Присъствието там на това заседание…
Доц. Георги Лозанов: Хубава работа.
Водещ: … обезсмисля цялата дейност на този орган. Да ви питам следното – вие казахте…
Доц. Георги Лозанов: Правете си журналистически коментари, но не намесвайте СЕМ в един, какво да кажа, фалшиво създаден контекст.
Водещ: Да се прехвърлим към другата тема, която е свързана с тази тема, за която говорим. Вие вчера във вашето изказване, така, малко да ви кажа честно ми заприличахте на Пилат Понтийски в това изказване – хем издадохте присъда, хем ..
Доц. Георги Лозанов: Ама никак не съм, аз никак… Нямах никакво намерение, дори сега си давам сметка, че съм ви окуражил излишно с това изказване. Защото аз просто искам цялата ситуация да опиша. Иначе нямаше никакво съмнение, че вашата реплика, тоест няколко реплики впрочем са в нарушение на закона.
Водещ: Добре. Но вие казвате, че не бихте подкрепили такова решение, ако не беше целият този медиен шум.
Доц. Георги Лозанов: Щях тогава по-скоро да претендирам да обявим случая за маловажен. Не, че няма нарушение. Но че понеже е в …
Водещ: Давате ли си сметка, че цялата …
Доц. Георги Лозанов: … и кой случай ще бъде санкциониран и колко и как, зависи разбира се от това как ще се интерпретира от членовете на съвета.
Водещ: Добре. Давате ли си сметка обаче, че цялата медийна истерия беше създадена и подкладена изключително от хора, кръгове и медии, близки до този човек, който вчера беше при вас – Алексей Петров? Дадохте ли си такава сметка?
Доц. Георги Лозанов: Това няма никакво значение. Освен това не може да се говори за цели издания, за много хора. Вие самият сте следил, така, реакциите към вашите думи.
Водещ: Да.
Доц. Георги Лозанов: Които се почувстваха засегнати и за многото сигнали в СЕМ, които имаме. И това са хора, които казват „Как е възможно? Съветът за електронни медии къде е неговата позиция?”. Създава се обществен интерес и обществен контекст към подобно говорене и обществена реакция към нея, която също е важна, когато съветът взима решения.
Водещ: Така. Да обобщим до тук къде стигнахме с вас. С вас стигнахме до там, че за вас като председател на СЕМ няма значение, че фигура като Алексей Петров е присъствал на заседанието.
Доц. Георги Лозанов: Ама разберете още един път, не го казва… Това е публично заседание. Всеки може да влезе. Аз нито съм го поканил Алексей Петров, нито съм го поканил, нито мога да го изгоня и имам основание да го изгоня.
Водещ: И за вас няма никакво значение, че тази медийна истерия е създадена от определен кръг медии. Важното е, че е медийна истерия.
Доц. Георги Лозанов: Аз мисля, че това, което наричате медийна истерия до голяма степен е създаде в крайна сметка и от вас самия. Тази шега в момена аз участвам във възпроизвеждането на тази медийна истерия и то в нова посока кой бил точно на заседанието.
Водещ: … я създадохте вие. Аз се опитах да ви дам знак и да ви кажа, да ви подскажа, че моето изказване ще докара този човек при вас, написах го и в писмото си.
Доц. Георги Лозанов: … за това, че Алексей Петров присъства СЕМ да не се произнесе за вашето изказване. Няма как да не се случи това нещо. Няма как. Това е…
Водещ: Ще ви кажа. Това, което направихте е взимане на страна в някакъв евентуален спор.
Доц. Георги Лозанов: Не, защо взимане на страна?
Водещ: И това взимане на страна е в негова полза?
Доц. Георги Лозанов: Коя? Откъде накъде взимаме страна? Че вие също можете да присъствате на всяко заседание на СЕМ. Това …
Водещ: Ама вие наистина не си давате сметка за какво говорим. Абсолютно съм… Сега направо съм отчаян…
Доц. Георги Лозанов: Аз си давам сметка, че вие говорите за нещо, което няма връзка с темата, за която сте ме поканили. За това говорим. Говорим за кой е присъствал на това заседание.
Водещ: И това според вас не е важно?
Доц. Георги Лозанов: Е, как ще е важно. Как ще е важно? Освен ако вие не го превърнахте в основна новина.
Водещ: Ама това е абсурдно, разбирате ли.
Доц. Георги Лозанов: Аз наистина очаквах от вас много по-голяма реактивност спрямо словото в България. Вие наказвате човек за слово в присъствието на знакова фигура, която е публично засегната от неговите думи.
Водещ: Какво значение има? Наказанието не е физически някъде…
Доц. Георги Лозанов:
Водещ: Ама той има централната роля. Ама той е с централа роля, всички камери са обърнати към него.
Доц. Георги Лозанов: Вие не сте екзекутиран и той да е присъствал на екзекуцията ви. Някакви такива драматични картини рисувате.
Водещ: Ама вие направо ме хвърлихте на кучетата. Вие буквално с тази присъда ме хвърлихте на улицата и казахте – ей го, Бареков е тук, сега, ако искате, може да го гръмнете.
Доц. Георги Лозанов: Не се занасяйте. Кой, откъде накъде толкова драматично …
Водещ: Ама говорим за сериозни неща? Това са хора, които държат целия публичен сектор в страната.
Доц. Георги Лозанов: Вие трябва като журналист да се занимавате с това, което е вашата професия и там изисква да не допускате дискриминационна реч. А пък това какво прави Алексей Петров, е отделен въпрос.
Водещ: Всъщност аз като журналист въобще нямам работа да се занимавам с г-н Петров и с други такива като него.
Доц. Георги Лозанов: Дискриминационната ви реч въобще не е грам към Алексей Петров.
Водещ: Сигурен сте?
Доц. Георги Лозанов: Дискриминационната ви реч, описано е ясно, ако бяхте завели …
Водещ: Вие помните този момент от нея, че тракторите в София всъщност са Трактор номер 1 в републиката, нали?
Доц. Георги Лозанов: Вие, докато говорите срещу Алексей Петров или срещу протестиращите, което е ваше право, журналистическо, много пъти сме говорили за това, фактически засягате абсолютно несвързани със сюжета невинни хора, а именно селяните, хората от провинцията, държите се, етикетирате по този начин социалните групи и се държите към тях по един недопустим от гледна точка на Закона за радиото и телевизията начин.
Водещ: Да поговорим тогава, оставяме темата, явно няма да намерим общ език…
Доц. Георги Лозанов: …
Водещ: Аз исках да попитам така и заради, и в името на много мои колеги – дълго време, от дълго време аз самият съм обиждан и мачкан, и злепоставян в редица български медии, част от тях вестникарски, нямате отношение към тях, но някои от тях електронни, примерно като Канал 3. Там аз, най-мекото нещо, с което са ме наричали колегите там, че съм мишка примерно и така, подобни. Колегата Люба Кулезич беше наречена Лифтинг от Сашо Диков по време на открито, на открита пресконференция. Защо СЕМ не разгледа тези казуси? Не ви ли притеснява този начин на говорене между медиите?
Доц. Георги Лозанов: Вижте, много ме притеснява. И в момента също има това нещо. Превърнали са се медиите във враждуващи лагери и враждата между тях става по-важна от темите, по които се говори.
Водещ: За жалост.
Доц. Георги Лозанов: За жалост. И непрестанно се възпроизвеждат тези лъжи и те са като че ли основният, макар и чести пъти като контекст основният, така, основната посока на говорене. Това ме притеснява много.
Водещ: Да ви дам един пример – репортерите от ТВ7 направиха едно разследване, в което доказаха всъщност кои са истинските крадци на Общинска банка. Вместо да има някакъв резонанс от другата страна, излязоха изданията на въпросната личност и казаха „Бареков е боклук. И тия, които му плащат заплатата са боклуци”. Това не ви ли притеснява?
Доц. Георги Лозанов: Много ме притеснява. И аз, ми се иска вие самият да носите това притеснение и сам, доколкото във вашата собствена професия, е ангажимент на вашата професия да не го възпроизвеждате. Защото то само така може да се прави – ако журналистите от тези медии се откажат да обслужват враждите на нивото на собствениците, на нивото на създалите се вече отношения.
Водещ: Добре, не е ли тъжно това, че когато кажеш нещо срещу тракторите, предизвикваш такава обществена еуфория, а когато кажеш нещо за това, че някой е откраднал няколко милиарда от държавата, не ти обръщат внимание и те наричат боклук?
Доц. Георги Лозанов: Сега, абсолютно важно е да се правят журналистически разследвания. Аз искам да кажа, че СЕМ не само няма право да се намесва, това и не би искал, но по-скоро това е достойно упражняване на професията да се правят журналистически разследвания. Но когато се правят журналистически разследвания е много важно да се съблюдават етичните стандарти на професията. Иначе има риск самите разследвания да се компрометират и да се говори за нещо друго, а не за …
Водещ: Аз ви говоря за едно журналистическо разследване, извършено по всички правила и канони на журналистиката.
Доц. Георги Лозанов: Тогава е много добре. Тогава е много добре.
Водещ: Въпреки всичко аз трябва да ви благодаря за вчерашния ден, защото, така, фактът, че взе СЕМ такова решение и се почувства доц. Петров може би донякъде благоразположен от това решение, вдигна му се настроението, тонуса, той си призна след това, не знам дали го видяхте, че всъщност той е участвал …
Доц. Георги Лозанов: Вие сте се занимавали през това с доц. Петров, както го наричате, а пък ние сме се занимавали с Бареков. И затова това, което вие сте видели, е едно. Това, което аз съм видял, е друго.
Водещ: Е друго. Всъщност доц. Петров вчера не е бил на заседанието на СЕМ, според доц. Лозанов. Така може да определим ситуацията.
Доц. Георги Лозанов: Защо се опитвате непрестанно да създавате някакви фалшиви, манипулативни тези, като да кажа на черното бяло. За това ли сте ме поканил?
Водещ: Искате да кажете, че може би вчера е имало времепространствени измерения, в които сме били аз и вие.
Доц. Георги Лозанов: Не. Има тема заседанието. Темата на заседанието не беше случаят Алексей Петров. Темата на заседанието беше казусът с Николай Бареков и изказването му за това, че трябва война между града и селото, да си ходят тия селяни по селата и да си ядат сланините.
Водещ: Сланинката.
Доц. Георги Лозанов: Сланинката. Или каквото там им казахте.
Водещ: Дадохте си сметка поне вече, че става въпрос за една медийна истерия, дирижирана изключително от медии, които са …
Доц. Георги Лозанов: Сега, вижте, аз дойдох тук от уважение към това, че действително журналистиката и медиите са територия, в която трябва да се спазва свободата на словото, а не, какво да кажа, да се опитвате да ме назидавате за това какво трябва да направя. Аз съм действал като представител на институция. И по-скоро се вслушайте вие в гласа на решението на СЕМ, без тези контексти, които непрестанно му създавате.
Водещ: Което смятам и да направя. Всеки може би ще трябва да си вземе поуките от тази история. Аз мисля, че моите съм си ги взел.
Доц. Георги Лозанов: Ами, не съм сигурен, че правилно четете тази история. Но така или иначе…
Водещ: За жалост, аз също не съм сигурен, че вие си давате сметка…
Доц. Георги Лозанов: Само че разберете, че имаме различни, от различно качество участваме в тази история – аз трябва да участвам от гледна точка на една институция, която е там, за да се спазва Закона за радио и телевизия, а пък вие е хубаво, тъй като говорите в рамките на българските медии по този закон, да се съобразявате с него.
Водещ: И Алексей Петров всъщност не е участвал… Няма отношение.
Доц. Георги Лозанов: Алексей Петров в този случай е фалшив елемент, така да се каже, грешка в пейзажа, така че да може да се отклони вниманието от това, за което говорим. Не го правете това.
Водещ: Това, което разбирам, само това да изясним. И Бог да го прости, и Осама бен Ладен да беше дошъл в СЕМ, вие нямаше да се спрете да ми наложите наказанието?
Доц. Георги Лозанов: Сега нещо какво, да използваме метафори.
Водещ: Да не споменаваме други хора.
Доц. Георги Лозанов: Да беше дошъл Ангел Господен, ако беше кацнал на рамото ми, щеше може би тогава вие да сте по-убеден в това, че решението ни е било справедливо.
Водещ: Щях. Благодаря ви много за това участие. Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, гост на „Гореща точка” по ТВ7.
Надявам се този казус е изяснен и надявам се този казус повече да не представлява драма, поне за нас участниците в него. Но тепърва българските медии може би ще трябва да плащат цената за това, че по този начин беше взето това решение на СЕМ и цялостното решение, цялостното излъчване беше изцяло подменено от знаково присъствие на това заседание. За съжаление обаче, знаково присъствие не само в заседанието на СЕМ, а в цялата история.
В писмото си до СЕМ аз бях написал следното, което също твърдя, но и заставам сега зад него – цялостната история с така фарсовите протести на тракторите в София, с разбиране приемам факта, че завърши като дискусия между медиите в СЕМ и това стана заради една тънка червена нишка в този сюжет през цялото време. Надявам се, че тази сутрин поне сме изяснили това с доц. Лозанов. Благодаря му за това, че въпреки, така, нервния срив, който и двамата имаме от случилото се, беше тук гост на нашето предаване, и запазихме добрия тон…
Доц. Георги Лозанов: … не е свързано със здравето ми, а започна преди тази история и аз не искам да стоварвам върху себе си и тази вина. Нямате връзка с моето здравословно състояние. Пазете и вашето.
Водещ: Благодаря ви, че го изяснихме това нещо. По-малко кафе рано сутрин, едно от нещата и никакво кафе следобед. Приятен хубав ден и приятен уикенд.