Дарик радио, Кой говори? | 02.03.2012
Водещ: Почти се събра голямото жури. Днес кой знае защо така се получи, но ще бъде изцяло в женски състав. Деница Сачева – здрасти, Деница. Вече я познавате, утвърден може да се каже член на журито напоследък. Явора Петрова, нашата приятелка, художничка, и нея я познавате. Краси Величкова, и тя е била гост неведнъж в нашето предаване, в журито не чак толкова често, тя е председател на Български дарителски форум, много сърцато момиче, прави прекрасни неща за хората, които имат нужда да им се дари – отношение, пари, внимание. И всеки момент вярвам … ето, много добре се справих. Познах, че точно в този момент ще влезе и Маргарита Илиева, заместник-председателката на Българския хелзинкски комитет. Здравейте. Не знам дали видяхте тая карикатура във в. Сега, която аз преди мъничко се опитах да разкажа на слушателите. Ето, може сега да я погледнете, ако не сте успели. Да, ама май няма да може да я погледнете, защото не го намирам тук този вестник. Както и да е, това е един простор, на който са прострени изпрани гащи, но всичките с амалко оцвъкани в кафяво и на едните пише „Цвъ Цвъ” с голямо Ц, на другите пише – Шенген, на третите – корупция и т.н. Пред тоя простор с това пране вече е Бойко Борисов с един огромен прах за пране, на който пък пише – Бонус, премахва петната (?). дали това е седмицата?
Деница Сачева: Простора вероятно да. Но не знам как да го премахне.
Водещ: Простора как да го разбираме?
Деница Сачева: Ами това, че действително много мръсно бельо и много мръсно пране има в тази държава очевидно и то не може да свърши изваждането явно на такива неща. Но мен това, което ме притеснява е това, че всъщност постоянно всички тези скандали се вадят с една цел, след което тази цел се забравя, видоизменя се и отива се на друго място, на трето, на пето и накрая отново ние се въртим в кръг и вадим нови и нови …
Водещ: И си хапем опашките.
Деница Сачева: Да. Общо взето на мен ми изглежда като да искаш да стигнеш до Силистра и да тръгнеш към Кърджали например.
Водещ: И къде сме по пътя за Силистра? По посока Кърджали?
Деница Сачева: Под кривата круша.
Явора Петрова: Какво да кажа…
Водещ: Явора винаги така казва – вие знаете, аз не знам, и накрая …
Явора Петрова: Не веднага, защото сега какво да ви кажа, тези бонуси за какво се дават, дали перат – трябва да помисля и до края може би ще измисля отговор. Сега давам думата на другите момичета.
Краси Величкова: Вчера се подготвях за предаването и попитах десетина мои близки, приятели, колеги за това кое е … какво е било най-важното през седмицата в техните очи или какво те са запомнили, кое ще им остане от тази седмица…
Водещ: Обикновено Деница прави такова изследване…
Краси Величкова: Ами аз сега я копирах.
Водещ: Ще съпоставим.
Краси Величкова: Та това, което за мен беше интересно – първо, че всеки каза абсолютно различно. От 10 мнения нито едно не се повтори с друго. Та това, което те казаха, разбира се скандалите с бонусите, скандалите в министерството на културата с фестивалите и програмата, финансиращата програма, фестивалите, случая с убитото момче в Студентски град, сребърния фонд, Гърция и решението за заема и въобще проблемите в Гърция, скандала в правителствена болница и резултата от одита на МЗ за детските трансплантации, дори оскарите и това колко е интересно, че точно такъв филм е спечелил най-много оскари тази година. но за мен …
Водещ: Ти виртуално ли направи твоето изследване?
Краси Величкова: Не, на живо.
Водещ: И това са твои приятели, които искрено сложиха на първо място тези събития, така да се каже, като свое лично преживяване през седмицата?
Краси Величкова: Да, точно, обществено преживяване, не лично…
Водещ: Така де…
Краси Величкова: С аргументи защо, това е най-важното. Но нито едно от тези събития не е моето събитие за седмицата.
Водещ: Аз знам, че имаш събитие. Каза, че си подготвила нещо, което ние за нас не е известно. Ще го чуем, нека обаче първо и Маргарита за седмицата като цяло… Оо, честит рожден ден на патерица, Маргарита трябва да ѝ дам, тя се оказа, че има рожден ден на 29 февруари. Един от малкото такива… извинявай, че така те издадох, малко лични данни в ефира.
Маргарита Илиева: Не, не, благодаря. Аз бих откроила три неща, две от които са повече в тона на гащите, за които ти спомена в началото карикатурата и това е отказа на ВСС да се ангажира с искането, отправено до него от над 100 съдии от 4 града в страната да си влезе поне малко в ролята на гарант на независимостта на съда и да окаже някаква съпротива на Цвъ Цвъ. ВСС казва – оправяйте се сами, ние война с Цвъ Цвъ няма да водим. И действително това е второто, което бих отбелязала, човек ако говори с този човек се оказва в позицията на председателката на съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова, за която аз вчера прочетох, че ВСС, същия този, който не води война с вицепремиера Цветанов, но с нея води е образувал ново дисциплинарно производство. Това за мен е много мерска история и много емблематично за степента, в която това правителство и тези, които го слушат и му се подчиняват граници не знае в разправата си с опонентите си.
Водещ: И този висш съдебен съвет, в частност.
Маргарита Илиева: И на трето място, съвсем накратко нещо позитивно е това, че на МС в сряда мина законопроекта за изменение на закона за МВР. С въвеждането на прословутия стандарт абсолютна необходимост за …
Водещ: Тук можем да ви поздравим вас от Хелзинкския комитет, защото наистина направихте много, че да се чуе, че е необходимо да бъде направена такава промяна и най-накрая тя да си влезе в парламента.
Маргарита Илиева: Ами ние много се старахме, действително, нищо нямаше да се получи ако не беше зам.-министъра Веселин Вучков. Тъй че според мен цялата заслуга трябва да му се отдаде на него и то да работи в това МВР, на това правителство и да успее да направи това. Разбира се, тепърва ще има работа в парламента, но все пак това е едно постижение.
Водещ: Заслужава този човек да бъде потупан по рамото, само че докато го казвам след малко се притеснявам за него. Може би да спрем с похвалите за г-н Вучков. Краси?
Краси Величкова: Ами в понеделник, на 27 февруари почина Мерве. Мерве е дете на 6 месеца, което имаше спешна нужда от костно-мозъчна трансплантация. Нейните родители подадоха… Костно-мозъчна трансплантация, която не можеше да се случи в България. Нейните родители подадоха молба във фонда за лечение на деца да бъде финансирана тази трансплантация и фонда и администрацията и обществения съвет за 5 дни взе решение така, че детето да замине спешно, защото се налагаше спешно лечение, но тъй като има лимит, а средствата бяха повече от лимита …
Водещ: Отново има лимит, боже господи…
Краси Величкова: … се наложи да се организира кампания за набиране на средства. Живота на Мерве беше оставен в ръцете на дарителите и всъщност Мерве е първата жертва на лимита. Жертва, която не можа да дочака парите, които са ѝ необходими. Тя замина в петък, миналия петък практически тя замина, защото част от парите се събраха, друга част бащата тегли кредит, за да може спешно да заминат, но така или иначе тя не можа да започне своето лечение. Така че до момента от този лимит са пострадали три деца. Едната е Силвия Славчова, за която обаче парите се събраха и тя в момента се лекува. Другият е Владимир Попов, за който в момента има кампания и най-вероятно парите ще бъдат събрани. И третото дете е Мерве. До сега това … никой от нас не е чул за това събитие, защото то не е публично, защото родителите трябва да …
Водещ: Аз очаквах, че ще кажеш нещо сериозно, но честно казано не очаквах да е толкова трагично.
Краси Величкова: Трябва да кажа, че родителите на Мерве не са ни упълномощили да разказваме тяхната история, но тъй като кампанията беше публична, за това го съобщавам и Спаси Дарина, инициативата, която набираха средства за Мерве, заедно с DMS – Единен дарителски номер и Български дарителски форум подготвяме нова кампания, защото вие си спомняте, че още когато беше приет този лимит…
Водещ: Ама как, толкова много говорихме, по всички медии включително тук в това студио, не един път, че не трябва да има такъв лимит, защото наистина срещу него стои риска да умрат деца, което тогава изглеждаше само хипотеза. Сега вече учи е факт.
Явора Петрова: .. още очертава като една основна тема за живота и за смъртта. За мен лично, извинявай, че те прекъсвам, само за малко искам да кажа, че събитието е смъртта на студента, защото има твърде … някак си постоянно има смърт в някакво некрофилско също така общество живеем, а ние трябва да мислим точно за живота. Ако сме на децата и в студентски град загина дете, за живота на децата. Ние трябва да спасяваме тука вече буквално животи. В такава ситуация сме вече. Твърде много смърт и трябва да сменим и въобще отношението си и възпитанието на чувствата си и за всичко това трябва да се мисли и да се работи и тези лимити ще бъдат следствие вече от нашето мислене.
Краси Величкова: По-.. как да кажа, то думата не е притеснително, притеснителното тук е, че лимита прехвърля отговорността за животите на децата върху дарителите. Аз като гражданин отказвам да нося такава отговорност. Не мога да го понеса. Сега аз не мога да понеса това, че ние не сме успели навреме да успеем да съберем средствата за Мерве. Този лимит извращава смисъла на дарителството и го превръща от доброволен, хуманен акт в държавна принуда.
Маргарита Илиева: В чувство за вина.
Водещ: В принуда, управжнявана от държавата към волята на други хора да се включат там, където държавата се изключва всъщност.
Краси Величкова: Точно така.
Водещ: Какво смятате да направите, мисля че не чухме края на това, което КРаси искаше да каже, защото това просто …
Краси Величкова: В момента Спаси Дарина са подготвили едно писмо, протест, петиция, ние също се присъединяваме към нея. Най-вероятно днес или най-късно утре тя ще бъде публична. Това, което правим – започваме отново битката за това да няма лимит.
Водещ: Припомни Краси, аз съм сигурна тука, че може би ето Явора не знае точно за какво става дума, защото на теб това ти е професията. Ти всеки ден Краси събира пари за хора, които са в беда, но слава богу в повечето случаи успявате да помогнете. Ето сега се е случило фаталното и за това е така и тя разстроена и всъщност всички трябва да сме разстроени, защото това е смърт, която е причинена от нас, от това, че сме пас в цялата тая история.
Краси Величкова: Истината е, че мисията на организацията, в която аз работя е да подкрепя дарителите. Но тъй като в този смисъл, когато те искат да правя тнякакви хубави неща, ние да ги съветваме, да координираме между тях тези жестове. Но тъй като живеем в държава, в която базисните проблеми не са решени и дарителите се натоварват най-вече само с това – да спасяват животи и да решават спешни нужди, свързани с достъп до храна, до дом, до здравеопазване, а се налага разбира се да работим и по такъв … и това, най-често. Но това, което се случи, знаете има фонд за лечение на деца, който дълго време не работеше активно, връщаше пари в държавния бюджет, който от миналата година се промениха неговите правила, той заработи активно и изведнъж държавата забеляза, че той харчи пари, защото за държавата лечението на деца е просто едно харчене на пари. И в този смисъл в момента, в който фонда заработи и започна да изпраща все повече деца в чужбина, но и не само – да покрива непокрито от Здравната каса лечение и в България, тогава МС наложи лимит. Финансов лимит върху таван на финансирането на съответното лечение на дете, което е 180 000 лева. Това е историята.
Водещ: Деница. Ти си в тази сфера…
Деница Сачева: Тази история е всъщност и една от темите, която се появи на моята стена всъщност, един от моите приятели във Facebook също коментира това. Тъй ктао аз този път реших да попитам приятелите си не кое е събитието на седмицата, а коя е думата на седмицата, тъй като всичко започва практически от думите и именно те ни вкарват и в този капан да се въртим постоянно в кръг. Та аз предложих на моите приятели да определим думата на седмицата с една класация – бонуси, популизъм, лекарства, октопод, Стоичков, руска банка, сирийска армия, "Евровизия", Ямато. И съответно един от моите приятели, Йордан Петров разказва тази история за Мерве и казва така, само секунда, че ми изчезна от екранчето – с повтаряне на думите постепенно забравяме съдържанието им. Иначе веднага щяхме да свържем бонуси, лекарства и убийство в едно действие, а не дума. Безумния лимит за лечение на деца, който това правителство наложи преди няколко месеца и който взе вече своята жертва – мъничката Мерве Джебир. А наред са още деца в такова положение. Влади Попов е следващата потенциална жертва, ако дарителите не успеят да съберат недостигащите средства. Икономиите, които се постигат с лимита са смешни, по-смешни от колкото бонусите. А ефекта наистина е убийствен. Аз си мислих много по темата за бонусите, ние вече много пъти сме говорили за това, но мисля, че …
Водещ: Тука контраста просто е съсипващ. От една страна бонуси, от друга страна лимит и смърт.
Деница Сачева: Да, но вижте, пак говорим, и зползваме думите по начин, по който няма да ни доведе до правилната посока, защото по темата за бонусите аз не мисля, че ние трябва да се радваме на призива на Бойко Борисов тези бонуси да бъдат дарени и не мисля, че първо даването на бонусите трябва да бъде изследвано защо, как, има ли хора, които наистина ги заслужават, няма ли. Не може да се правят такива популистки акции, които даже не са и популистки, а са по-скоро въпрос на демагогия и не може да се извършва акт на насилествено дарение. Аз много се радвам, че Краси е тук, защото това беше едно от нещата, които много държах да кажа – че дарението не може да бъде насилствено. И смисъла да кажа това нещо е, че ние изопачавайки постоянно думите ние разрушаваме ценностите в това общество и за това сме тук, където сме. Защото постоянно се щураме само по повърхностите на скандалите, а не си даваме сметка, че разрушаваме ценностите, които всъщност изграждат едно общество. Няма такова нещо като насилствено дарение. И ако някой от тези служители иска да върне този бонус заради обида или защото не го е заслужил или по каквито и да е други причини – аз лично не го призовавам да го дарява, защото не мисля, че …. мисля, че начина, по който се постига една цел е също толкова важен, колкото и самата цел.
Водещ: Точно така. Понякога начина може да обезсмисли целта, което би се случило и с тези насила дарени на хора, които наистина се нуждаят от това пари.
Деница Сачева: Само да кажа за дарителството, защото в областта на здравеопазването ние плащаме 4 пъти – ние плащаме данъци, ние плащаме здравни осигуровки, нерядко имаме частни плащания и сега също така има и неформални плащания и петото вече се явява дарителството. Абсурдно е да се разчита на дарителство там, където държавата трябва да си организира добре работата, за да може да ѝ стигнат парите.
Водещ: Краси, само да кажа тук и на теб и на вас и на слушателите, че още следващата седмица ще направим каквото зависи от нас, от радиото като такова, този проблем наистина да намери някакво решение, защото аз също се чувствам виновна за това, че се стига до там. Явно говорили сме, но не е достатъчно и вероятно не е по най-верния начин, за да не постигнем каквото …
Краси Величкова: Ами както Маргарита каза в началото – ние може да правим много неща, кампании, стъпки, ние като граждански организации и като граждани – да крещим, да викаме, да се молим, да просим, държавата да ни чуе и да регулира собствените си политики, че да бъде най-добре за гражданите. И максимално, оптимално добре. Но всъщност ако няма вътре, защото тя каза, заместник-министъра на който се разбрахме, че повече нямза да споменаваме името, за да не му навредим, ако няма вътре хора, които да разберат същността на думите, същността на последствията от техните решения, тогава се борим с вятърни мелници, това е истината. Така че ние сме длъжни и няма да спрем. Но е много важно някъде там да пробие.
Водещ: Много е важно на кого говориш.
Краси Величкова: И само просто за паралел, още един паралел, искам да кажа, че от тези три деца държавата спестява 105 000 лева с този лимит. Тоест ако нямаше лимит щеше да ѝ струва още 105 000 лева. Всеки сам от нас може да си направи извода това малко ли е или е много.
Водещ: Сметката е позорна изобщо да се смята по този начин живота е позорно, не би трябвало да влизаме в такива калкулации, но мисля, че абсолютно недусмислено това, което ни разказа тук и целия патос и имаме грижа наистина поне занапред да съдействаме да не се случи така отново. Рекламите сега, новините и после Голямото женско жури днес.
Водещ: Явора Петрова, Деница Сачева, Маргарита Илиева, Краси Величкова. В тоя състав, женски, е журито днес. И сега. Говорихме си тук, докато вие слушахте хубава музика. Слушателите, след като слушаха хубава музика, ние си говорихме за, какво стана всъщност през тази седмица с лекарствата. Искам сега Деница да ни пообясни, защото тя е най-грамотна в тази област от всички нас. Сега, какво чухме? Чухме, че лекарствата ще поевтинеят, че са се споразумели правителство, разбирай, здравен министър и премиер с фармацевтичните компании, така че на доста лекарства цените им ще паднат. Обаче няма да кажат точно на кои лекарства, защото можем, освен ние да чуем, да чуят и в чужбина и тогава да стане лошо. Защо там са по-скъпи, а тука са по-евтини? Но можеше, явно трябва да се очаква някои лекарства да паднат с 50%, други, аха, със 100 % и така. Какво всъщност се случва?
Деница Сачева: То се случва. Ето тази каша, която ти току-що обрисува. Много отдавна, включително и експерти от нашия международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване казаха, че децентрализацията на търговете за доставка на лекарствата, т.е. даването на възможност болниците сами да правят търгове, в никакъв случай не увеличава достъпа, а напротив, дори го затруднява на места и освен всичко останало.
Водещ: Достъпът на пациентите до лекарствата?
Деница Сачева: На болните, на пациентите до лекарствата. Да, защото достъпът до лекарствата не зависи от географското местоположение на болницата, а зависи от начина на организация на парите, с които и начина на организация на търговете и правилата, с които съответно се правят тези търгове, за да може лекарствата да се получават навреме, да бъдат достъпни и т.н. Така че това, че цените на лекарствата, които се закупуват от държавата са скочили, това не е някаква тайна, която точно сега…
Водещ: Казваш,че държавата, от както болниците се договарят с…
Деница Сачева: От както болниците трябва да организират сами търговете, които всъщност са 3 болници в България…
Водещ: Да, купуват всъщност лекарствата, държавата е платила много повече, отколкото преди, от както имаме централизация?
Деница Сачева: Държавата е платила много повече и това се дължи на абсолютно обективни…
Водещ: Добре. Вчера чухме, видяхме колко много беше изненадан министър Константинов да установи, че наистина е така, как касата сега плаща много повече за лекарства, отколкото преди, когато беше старата система. Какво тук има за учудване?
Деница Сачева: Министър Константинов нееднократно се изненадва от това, което се случва в системата, защото той още от началото на своя мандат, той не знае какво представлява системата. Не познава институциите в нея. Не знае кои хора работят там. Няма представа какви са инструментите и лостовете за въздействие и влияние и това е вече не знам кой точно пореден път, в който той казва: Ами, аз вчера разбрах, онзи ден чух и т.н. Това е абсолютно…
Водещ: А ние какво да разберем? Сега ще поевтиняват ли лекарствата?
Деница Сачева: Лекарствата ще поевтинеят, както и това беше декларирано от асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании за онези лекарства, които се отнасят до международните компании. Те казаха, че са готови да дадат отстъпки в различен размер между 5 и 10%, в зависимост от възможностите и това е нещо, с което те бяха готови много отдавна и което искаха да проведат преговори с НЗОК, за да се случи.
Водещ: Точно така. Да. Аз правихме такова предаване в началото на седмицата и представител на тези чужди фармацевтични компании каза, всъщност ние отдавна искаме.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Аз чак не разбирам защо производители те искат някой да застане срещу тях и да ги помоли на по-ниска цена да продават лекарствата си, което всъщност те сега приеха? Ама това е парадоксално. Аз не го разбирам.
Деница Сачева: Защото пак се връщаме до моето изречение от началото, че ако искаш да стигнеш до Силистра, не можеш да тръгнеш за Кърджали. Целият скандал в това отношение започна от една конкретна фирма. Говореше се за проблемите, които са свързани с доставките и лекарствата и производството на една конкретна фирма, българска, за генерични лекарства и вместо да се назначи одит и да се провери какво е положението на тая фирма и колко пари получава тя, съответно от касата и от министерството, колко пари получава фирмата за дистрибуция? Как се организират доставките към тази фирма и т.н., скандалът се разрасна върху целия пазар. Взе главите на най-различни хора хаотично и на посоки в стрелба и в крайна сметка, ние отново не сме там, където трябва да бъдем, защото начинът, по който се организира, пак казвам, доставките на лекарства, цените на лекарствата няма как да паднат. Цената на лекарството по принцип до крайния потребител, разбира се, това е сложно упражнение, за да мога да го разкажа просто, но най-простата верига е, че имаме цена на производител, имаме цена на търговец на едро, имаме цена на търговец на дребно, имаме…
Водещ: Ние вече се изучихме по този въпрос.
Деница Сачева: Имаме ДДС. Ние няма как. Какво ще намаляваме ние на цената на лекарствата, ако преговаряме само с производителя? Производителят, каквото може прави в случая.
Водещ: Да.
Деница Сачева: Асоциацията на производителите.
Водещ: Цената, производствената цена е половината горе-долу от стандартната цена?
Деница Сачева: Аз не съм чула досега някой да разговаря с търговците на едро, да се преговаря с търговците на дребно. Някак си те остават така скрити, а пък за ДДС върху лекарствата, въобще да не говорим, нали. Това е една тема, която постоянно се повдига в публичното пространство и постоянно се затваря като общо взето, аргументите за нейното затваряне…
Водещ: (…)
Деница Сачева: … не са достатъчно убедителни.
Водещ: Да. Стана сложно обаче и контрааргументите, истина е, че са не по-малко звучащо сериозно и убедително. Както и да е. Да не влизаме в това, защото аз лично…
Деница Сачева: Да. Наистина темата е много експертна…
Водещ: Да, експертен е този разговор.
Деница Сачева: … но точно, заради това, не може ние всички около тази маса да сме стигнали до извода, че темата е експертна и има нужда от експерти. Само в правителството някак си да не се разбира, че е необходимо главата на тази система, а именно министърът на здравеопазването, да бъде експерт по тези въпроси, а не последният, който научава за тях случайно и между другото и само тогава, когато има скандал.
Водещ: Маргарита ми се иска да я чуем, защото тя така дисциплинирано мълчи през цялото време.
Маргарита Илиева: Аз пак бих върнала темата към правосъдието като…
Водещ: Да.
Маргарита Илиева: … бих минала през класацията на асоциацията на европейските журналисти, която беше оповестена тази седмица за най-доброто и най-лошото в българската журналистика. И там има един много интересен акцент, във връзка с…
Водещ: Това е също информация, която така лекичко се източи, почти нечуто, незабелязано. Можеш да припомниш за какво става дума?
Маргарита Илиева: Там има няколко, аз само за лошите неща сега искам да …, да мога да го свържа после със съюза на съдиите и вицепремиера Цветанов. Един от основните изводи, които се правят на базата на прегледа на публикации от миналата година е това, че за седмиците от негативни медийни кампании, хора в България не могат да получат, трудно могат да изчистят името си. Такива негативни кампании с тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения, не са нещо рядко за нашата медийна среда. Именно това е, което прави този вицепремиер Цветанов с този свой опонент, председателката на съюза на съдиите. Като казваш за опонента си, че тя е свързана с организираната престъпност, просто така като го хвърлиш в ефира, много малко, много трудно е това нещо да не повлече дискредитирането на този човек, който е обект на това говорене, въпреки делото за клевета. Да не говорим кой съд точно? Защо точно Пловдивския районен съд трябва да го решава, от който, особено от окръжния, вицепремиерът Цветанов е много доволен, както знаете? Но отделно от делото, и остава си въпросът за дискредитирането на човека, който става обект на такава кампания и тази кампания, според мен, аз съм убеден в това, кампанията на Цветанов срещу съюза на съдиите, през неговата шефка, е с цел тя да бъде сменена. Посредством дълготрайно, последователно обругаване на името й, тя да бъде заменена с някой по-послушен, по-кротък, не толкова лидерски и твърд човек, колкото е тя. Това е много тежък сегмент, който според мене, няколко теми. Освен затова, нали вие казахте в началото, че е много важно да има хора вътре в институциите, които да имат, освен разума и добрата воля, добросъвестността да желаят реформата. Не просто да разбират потребността от нея, а да имат волята за нея. Ето такава организация е съюзът на съдиите, въпреки че те нямат никаква власт, защото са реално НПО. Те са вътре в институциите на съдебната власт и това е изключително ценно нещо. Именно затова, те са според мен, заради това, че станаха някак си такъв център на концентрирана воля отвътре, от самите магистрати, те станаха толкова важен за смазване опонент на властта и ние не можем това да не го забелязваме какво става. Не може да не разбираме истинския смисъл на това, което се случва, защото не става въпрос за тази съдия Тодорова. Става въпрос за този подтик, този порив за реформа, който правителството по такъв начин, безпардонен и безскрупулен, търси да смачка. Това е точно да мачкаш и това е свързано със свободата на словото. Ако ние не можем да критикуваме властта, какво общество е това? Следващото нещо е да започнат хората от НПО-тата да не вадят и правозащитните организации да не вадят компромати в медиите в. Да затворят устите! То до това опира.
Водещ: Недей да подсказваш следващи ходове.
Маргарита Илиева: Да. И според мен, ние трябва да и журналистите трябва да имат много, просто воля, твърдо намерение да казват нещата такива, каквито именно са, защото е много лесно да се подхлъзне дискурса и да се говори, ами защо действително ги е забавила?
Водещ: Делата.
Маргарита Илиева: Не става въпрос за това дали ги е забавила или не. Става въпрос, че те искат нея да я няма, защото е твърде трудна за понасяне. Защо е твърде трудна за понасяне? Защото действително иска промяна. Тя е само едно лице на тази организация. Не става въпрос…
Водещ: Добре. Чакай наистина да те попитам, защото ти този въпрос го следиш, как да кажа, целенасочено, отколкото нас.
Маргарита Илиева: Да.
Водещ: Имаш ли наблюдение наистина, как медиите интерпретират тоя скандал между Цветан Цветанов и Мирослава Тодорова? Дали успяваме да разчетем правилно, справедливо какво се случва по-скоро или по-скоро обратното…
Маргарита Илиева: По-скоро, успяват, да.
Водещ: Което е добре. Значи действа…
Маргарита Илиева: Което е добре, да. Но от другата страна на това нещо е, че има не знам сигурно не е етично да им казвам имената, печатни ежедневници, в които влизат материали, които са до такава степен поръчкови и създават впечатлението за такива, за да се изкажем коректно…
Водещ: Защо създават такова впечатление? Но те вероятно са такива?
Маргарита Илиева: Да!
Явора Петрова: Всички са се оплели в някакви взаимоотношения и това е да се следи движението на парите, които постоянно сменят собственика си и така и в края на краищата, много малко хора си слагат главата в торбата,за да сложат пръст точно в най-важните неща. Пак за това ще се върна, за смъртта на деца.
Водещ: Да.
Явора Петрова: За смъртта на деца. Аз…
Водещ: Знаете ли? Честно казано, чувствам се глупаво да подхващаме отново разговора за убитото момче вчера в „Студентски град”, не за друго, а защото не знам какво ново и различно можем да кажем? Накъде можем да преместим този разговор? Какъв нов смисъл можем да му дадем? Това е същият разговор, който се търкаляше, не знам преди колко време?
Явора Петрова: 3 години.
Водещ: 3 години ли станаха? Да, когато …
Явора Петрова: Да, ама нищо.
Деница Сачева: Можем да дадем друг ракурс.
Водещ: Хайде да…
Гост: (…)
Деница Сачева: Този ракурс свързан с това, свързан е с това ние като общество, да искаме адекватни отговори, от страна на хората, които вземат решения, защото аз като гражданин, не желая, когато има някакъв проблем в държавата, да си отиде някой. Не желая той да си връща бонуса. Не желая той да бъде наказван. Не желая името му да бъде размахвано.
Краси Величкова: И това да се случи, не е лошо.
Водещ: Не върши работа. Искаме да си свърши работата.
Деница Сачева: Ама не върши работа. Всички тези неща само нарушават, продължават да нарушават целостта на обществото. Аз искам адекватни политически решения. Т.е. умряло е едно детенце Мерве, значи аз искам още утре министър-председателят да си събере хората, които са отговорни за това нещо и да махне този лимит. Да си направи изчисленията, да си организира работата и да махне този лимит. Това е политическото решение. Аз искам, когато е умряло едно дете, то е убито в „Студентски град”, аз искам още утре да се излезе с решение, какво ще се прави с всички тези 60 увеселителни заведения в „Студентски град”? Аз искам там да няма такива увеселителни заведения, както във всеки един нормален кампус.
Водещ: Добре, Деница. Ще ти припомня. Предишни години. Това е същият разговор, който водехме преди 3години.
Деница Сачева: … нещата. Ама няма…
Водещ: „Студентски град” е град на порока.То се е превърнало в Лас Вегас. Там е всичко друго, но не е академична среда.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Там има еди колко си заведения. Те са се размножили, вместо да са се намалили през това време. Затова казвам, че случаят е безнадежден.
Деница Сачева: Аз не съм гражданин на Древен Рим и не искам да гледам постоянно вавилонски такива приказки и да гледам на арената постоянно някакви пехливани или гладиатори да се бият. Аз искам адекватни политически решения. Това искам. Искам някой да ми казва тези неща, а не да ми хвърля глави в краката. Не искам глави на хора в краката си. Това е.
Водещ: Въпросът е, какво от това, че ти искаш? И аз искам, и Явора иска.
Краси Величкова: Това трябва да тръгва от нас!
Деница Сачева: Ние трябва да караме всички тези министри да работят и да вършат, да правят политика, а не да правят демагогия постоянно.
Краси Величкова: Много тежка машина. Тежка машина.
Деница Сачева: Затова става въпрос, защото ние какво се случва…
Гост: (…)
Водещ: В „Студентски град”, с извинение, то е някак си емблематично място за целия ни манталитет и всичко това, което се случи в последните години. Не е въпросът само в заведенията. Заведенията са видимата страна на нещата.
Краси Величкова: Да, точно така. Да, точно така. Да, точно така. Точно това е.
Деница Сачева: Ама то е еманация на разрушаване на ценностите. Това е.
Явора Петрова: Значи какво? Да, до простите неща се опира, до първите седем години, до майката какво ще каже, нейната майка какво ли е казала. Ние сме една варварска страна и това си пролича и ще си личи още дълго време! Варвари! Без, пак ще кажа, възпитание на чувствата. Едно смирение, къде е смирението? Културния човек е смирен! Много дълбок разговор. Как се променя манталитет?
Краси Величкова: Аз не съм съгласна, че ние сме варварска страна. Мисля, че хората и че българинът изконно носи ценности, но всъщност това, което тука сега наблюдавам, дори и в разговора между нас, има решения. Има решения. Има прости решения. Ето, Деница, аз нищо не разбирам от лекарствена политика, обаче така, както тя го обрисува, защото ти като го обрисува, Пролет, се обърках.
Водещ: Ами да.
Краси Величкова: Когато тя го каза…
Деница Сачева: Това беше целта.
Краси Величкова: … на мен ми стана ясно. Видях рационалните решения. Вероятно те са много по-сложни, но въпросът е, че решения има. Има хора, които ги знаят. Когато Маргарита обрисува проблемите в съдебната система, тя също посочи проблемите, но и дефинира решения.
Гост: (…)
Краси Величкова: Въпросът е, къде е отговорността на всеки отделен гражданин, който да изисква политически решения, защото ние някак си сме се похлупили с оправдания, че от нас не зависи, че от нас не може…
Водещ: Явора каза, варварска страна. Вероятно това има предвид, че ние сме пас и че ние не действаме, според…
Краси Величкова: Или действат единици. Или действат единици, което не е достатъчно.
Водещ: Нещо го няма, именно в този смисъл.
Краси Величкова: Дори, когато говорим за живота на децата, всяко дете има родители, баби, дядовци, лели, учители…
Деница Сачева: Да.
Краси Величкова: И това са хора, които са загрижени…
Гост: И на какво го учат това дете?
Краси Величкова: Но те също така могат да имат отношение към политиките и да изискват, да са активни, защото, когато…
Деница Сачева: Първо трябва да имат, както се казва, любов в сърцето си и майката да не го учи това дете да минава метър, да въобще никакъв морал няма по селата. Няма вяра, няма…
Краси Величкова: За мен е по-важното тези хора да нямат страх, защото съществува от години…
Деница Сачева: Да. Страх да няма, най-вече.
Краси Величкова: …е насаждана страхова психоза от институциите. Това, че институциите са авторитет. Това, че каквото институциите решат за твоя живот, независимо, че той касае живота на твоето дете, ти се примиряваш, защото ето, спаси Дарина, те са ми любимия пример и няма как да не ги цитирам всеки път, когато става въпрос за това. Те са десетина човека, хора, които имат собствените си професии. Работят, имат семейства, но те на абсолютно доброволен принцип, се събраха, именно защото ги е грижа за здравето на децата, за живота на децата и те успяха да променят една система. Тя може да е много малка система, отделен разговор е изобщо дали трябва да съществува фонд за лечение на деца или просто държавата трябва да се грижи, не да прави допълнителни стълбове, които да покриват определени диагнози, определени тип лечение, но това е отделен разговор. Въпросът е, че те тази минисистема, която е фонда за лечение на деца, която категорично заявявам, че не работеше и вредеше на децата, тя сега работи активно, именно благодарение на тези усилия и на другите организации като нас и като още няколко партньорски. Така че това са 20 човека, но с този непрекъснат натиск, те постигнаха някаква промяна и благодарение на тази промяна, над може би 700 деца, не искам да цитирам цифрите, защото дори и да касае едно дете, пак е имало смисъл. Над 700 деца са имали шанс и са живи и са по-добре. Така че, когато нас ни е грижа, когато има между нас солидарност, когато вярваме на хората, които имат решенията, автентични, професионални решения, със сигурност ще можем да оказваме натиск за това какви да бъдат политиките, които касаят нас.
Водещ: Добре, като те слушам, Краси, извинявай, след новините ще ти дам думата, защото се сещам…
Краси Величкова: Малко патетично звуча, но…
Водещ: Не. Не звучиш патетично. Ти казваш нещо, което в края на миналата година си спомням, че Маргарита каза тука в това студио. Не знам дали ще го кажа точно, но то беше нещо в смисъл, е да си оптимист е въпрос на морален ангажимент. Ти всъщност в момента ни показваш какво е това да си оптимист.
Маргарита Илиева: Да.И аз съм много съгласна с нея, че е много определящо това да имаме критично мислене, по критичен начин да гледаме на това, което ни се казва от тия, които имат власт. И ще дам след малко един пример за това как такова отношение донякъде, до голяма степен, липсва ни.
Водещ: Да.
Маргарита Илиева: Но това критично отношение, то е свързано с едно усещане, с една воля, която трябва действително да се възпитава, както казахте, и в семейството, да бъдем ние, самите, добрите стопани, стопаните на собствената си държава и на собственото си общество. Ние сме тези, от които властта произтича. Народът е източникът на властта и когато говорят това или онова, те на нас са отчетени, те на нас са длъжни, слуги на нас, на народ.
Водещ: Така е, да. Но виж, значи, слушам те и си мисля каква е разликата между теб и Краси от една страна и мнозинството хора, които си казват „ама какво сега да се напъвам”, ето и аз го казах преди малко, какво да подхващаме пак разговора за Студентски град, когато то ще ни заведе в поредния тупик. Каква е разликата между вас, които, така, не се отказвате да правите някакви неща и другите, които поради неслучването на нещата постоянно в крайна сметка се отказват?
Маргарита Илиева: Ами, според мен, това е разликата – чувството за собственост. Българите примерно са … с това какви домошари са, както се казва на популярен език. Те никога няма да кажат за поправянето на мазето или на банята, или ремонта в не знам кой там момент, а сега как ще се занимаваме с това. Напротив, гледат да се занимават с ремонтирането на своите жилища – панелки, къщи и т.н. Това е, защото те считат, че са собственици на домовете си. Домовете им за тях са важни. По същия начин, ако ние имаме чувство за собственост върху държавата си, ние ще я ремонтираме като добри стопани, няма да търпим някой да дойде и да ни каже, че това всъщност е една безнадеждна работа и затова нека да си седим в една мизерия, битова, нали. Съвсем друго е отношението, когато ти считаш, че си стопанина на този дом.
Краси Величкова: Мислила съм си по този въпрос каква е разликата. Ами, най-вече по отношение на дарителите и хората, които в България, индивидуалните дарители, богатите хора, които искат да променят нещо и даряват от къде накъде си мислят, че може нещо да променят. И всъщност си мисля, че е въпрос на самочувствие и много добре развито его. Мисля, че хора като мен и Маргарита имаме силно развито его и затова вярваме в собствените си, което не е задължително… Сигурно в друг тип отношения, наши лични е негатив и по-скоро е недостатък. Но специално по отношение на обществения ред вероятно е положително и допринасят. Така че според мен е и това.
Водещ: Точно така е. Значи, не знам, ти го казваш развито его, аз бих казала – въпрос на самоуважение и самооценяване, да се оцениш достатъчно високо, че да поискаш някакви неща, свързани с твоя живот да са наред.
Краси Величкова: Изобщо да си помислиш, че може да промениш.
Водещ: Много се отнесохме обаче в общо философстване, което мисля, че не е лошо, защото естествено си дойде. Но ако искате, понеже идва и края вече на журирането, да минем през още някои събития от седмицата, ако за вас има други важни такива. Аз към Деница гледам. Маргарита.
Маргарита Илиева: Аз имам един, свързан с това, което казах за критичното мислене и за неприемането на, ще се изкажа грубо, глупости, които ни се говорят. Искам да върна към този случай с убитото дете Мирослава от Перник. И не толкова за нейната смърт, ами за смъртта на тъй наречения самоубиец Стоев или по прякор Чочо. Ето вчера прочетох, че алтернативата анкетна комисия в парламента от опозиционни депутати е намерила неща, които са, точно такива очаквах от самото начало на този случай за тъй наречено самоубийство. Той няма барут по ръцете…
Водещ: Няма барут?
Маргарита Илиева: Няма. Бил прострелян отгоре-надолу, някак си е успял. Нали помним, че този с белезници е бил, докато го е правил, пък с палеца натиснал, пък някак куршумът, 175 см, пък някак си куршумът да се забие на … в стената. Аларма изобщо била изключена от една година. Нали, те се оправдаваха с алармата, пък с тока, че бил прекъснат.
Водещ: … и той се затичал да изключи алармата, затова полицаят му дал път, нали така беше. А то нямало аларма. Тя си била изключена…
Маргарита Илиева: Повече от една година няма, да. Изначално. И какъв ток, когато било светло и било ден. Сега, те ни говорят глупости. Аз не вярвам, че този човек се е самобил и когато, добре, извинявам се за грубия израз, но когато ни се казват неща официално ние трябва да ги мислим – колко е реалистично арестант с белезници да се самоубие и защо да го прави. И когато те ни казват неща, които нямат разум, ние трябва да отказваме да ги вярваме, журналистите трябва да отказват да ги възпроизвеждат или ако ги отразяват, трябва да го правят по критичен начин. А твърде много публикации просто автоматично възпроизвеждаха това – самоубилия се, самоубийството.
Маргарита Илиева: Въобще пълен мрак.
Водещ: …
Маргарита Илиева: Именно, именно. Точно това искам да го кажа с други думи. Ние трябва да, ето сега са пости, велики пости, ние трябва да, значи българинът някак си градусът му на любовта и на радостта, на любовта към живота много спадна и той вече клони към нулата. И от тези медии и постоянни съобщения за смърт. Значи, ние трябва до такава степен първо да обичаш живота, именно морален ангажимент, нравствен ангажимент да имаш, да го защитаваш, страхът да отпадне. Такива едни прости неща. Не знам.
Деница Сачева: Аз също ще се върна лекичко във философския аспект на разговора. Сега, ти си виновна, Пролет, че си събрала само жени днес. Но за мен не е въпрос на его това, въпреки че, така, с Краси сме приятелки. Обикновено имаме сходен начин на мислене. Но по този въпрос не съм много съгласна с нея. За мен наистина е въпрос на любов, наистина е въпрос на любов, защото любовта е уникална енергия. И когато ти си изпълнен с любов към всичко – към света, към хората, към правата на другите, към това, нали, на другия да му е добре или когато ти обичаш наистина, тогава просто си зареден с такава енергия, че тази енергия не може да стои само в теб. Тя има нужда от израз в това да правиш нещо добро, да направиш нещо за другите. Погрешно е схващането, че когато имаш много пари, тогава можеш да правиш добри неща. Абсурд, изобщо няма нищо общо.
Явора Петрова: А в обратния полюс на любовта е не омразата, а страха. Затова, точно така, страхът трябва да го елиминираме от сутрин до вечер, да чистим страха от себе си и тогава ще направим много добри неща.
Деница Сачева: Аз искам да кажа обаче от темите, които тук моите приятели са посочили, искам да обърнем малко разговора в една позитивна тема. Излезли са статистики, че 25% вече татковци ползват майчинство. И това е една от темите, които вълнуват моите приятели във Фейсбук. Разбира се, тя, тази тема си има и някои прагматични измерения, свързани с това, че мъжете в България получават повече пари от жените, а по принцип майчинството зависи от заплата, като процент на заплащане. Но дори и това да е причината, мисля, че това е една много позитивна тенденция.
Водещ: Искате ли накрая, защото вече сме съвсем накрая да кажем нещо, опитвам се, да си кажете по нещо, свързано с ваше културно преживяване, така, нещо, което си заслужава да бъде прочетено, видяно, което искате да кажете и на други, да споделите? Ще ми се всеки път да го правим в журито по този начин. Ако имате, разбира се?
Краси Величкова: Ами, аз като един човек с любящо его…
Водещ: Любящо его. Добре. Женското жури днес.
Краси Величкова: … искам да кажа, че обичам Ямато. Вчера, той за съжаление мина и не може да се отиде пак, но освен догодина. Просто са страхотни, адски завладяващи и магнетични.
Водещ: Само ти от всички нас май си била.
Явора Петрова: Аз тези две седмици бях много изплашена по грешка, от грешна диагноза при „случаен” лекар, както и да е, но ме спасяваше четенето, докато не мина този период и сега вече съм щастлива и здрава. И четох, прочетох пък една книга на нашия поет, голям поет Любомир Левчев, последната му книга и с него пътувах, обиколих целия свят. Видях как той е живял в едни много високо, високо, хай, елитарни среди. Но това някак си ми радваше душата. Това е моето културно преживяване тези две седмици, че прочетох тази книга.
Водещ: 20 години по-късно.
Явора Петрова: Да, да.
Водещ: Странно.
Явора Петрова: И ми хареса, да.
Деница Сачева: Аз искам да напомня, че утре е 3 март и че това е националният празник на България за по-младите ни слушатели, които може би не знаят какво е 3 март…
Водещ: Аз не съм от тях, но няма много да ми трепне сърцето, честно казано.
Деница Сачева: Националният военноисторически музей има ден на отворените врати утре, така че, ако някой има желание и иска да заведе детето си там, може да го направи. Там ще видят шинела на Княз Александър Първи, молитвата, с която сестра му го е изпратила на война, калъфчето за игра на карти на …, копитото на любимия му кон и т.н., разни такива интересни неща.
Краси Величкова: Само за 3 март. Така да споделя моето усещане. За 3 март, че той е донесъл освобождение, а не свобода, която дойде по-късно с независимостта. Моето преживяване. Прочетох една страхотна книга, с която уникален респект носи към интелекта и културата. Елегантността на таралежа се казва. Не мога да си спомня името на авторката.
Водещ: И аз, Краси. Страхотна е книгата. Тя не е нова. Книгата – те вече три години май откакто е издадена. Но е хубаво, че припомняш.
Краси Величкова: Да. И бях, имах работа. Имах командировка в Прага, която ме зареди със своето злато и розова аура.
Водещ: Много ви благодаря. Бяхте едно прекрасно жури в състав Явора Петрова, Деница Сачева, Маргарита Илиева и Краси Величкова. Журито ще се събере, не знам дали точно в този състав следващия петък. А сега ви благодаря.
