Интервю със Стилиян Иванов за проблема с конкурса за изработка на рекламен клип

БНР, Неделя 150 | 04.03.2012

Водещ: Стилиян Иванов за това, вие намерихте всички възможни инстанции, за да се оплачете от конкурса, в който участвахте в МИЕТ.
Стилиян Иванов: Това не е по-скоро оплакване, а като гражданин на тази страна аз алармирам тези, които получават заплати, да проведат най-накрая едно разследване в МИЕТ за това при какви условия се провеждат конкурсите специално в част туризъм. Как се назначават комисиите, които определят изпълнителите на обществени поръчки? Защото се харчат милиони, от които милиони всички ние живеещите в тази страна трябва да имаме полза. И за да не подсилвам усещането, че живеем в султаната в парламентарна република, аз съм изпратил своя сигнал не до премиера Бойко Борисов, а до вицепремиера Цветан Цветанов в качеството му на председател на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС, до Томислав Дончев, министър по управленията на средствата на ЕС, до г-жа Моника Панайотова, председател на парламентарната група по европейските въпроси и контрол на еврофондовете. Освен това заведохме иск пред КЗК, а сега и пред вас и сме изправени пред абсурдната ситуация в съда да доказваме, че България не се намира в Южна Америка. Това го казвам, за да може на аудиторията да стане ясно огромните гафове, които изпълват сценария, с който сценарий България ще се рекламира пред света.- предния път всъщност стигнах до тези факти, мога съвсем накратко…
Водещ: да кажете в какъв конкурс вие участвахте точно?
Стилиян Иванов: Конкурсът е за изработка на рекламен филм с продължителност 6 мин., като целта на този филм е да рекламира България като целогодишна туристическа дестинация, в частност тракийско наследство. Както се казва, човек има самочувствието да участва или да не участва в един конкурс на базата на някакъв свой опит. Аз съм направил филм за траките преди 2 години, който филм има невероятно голям успех както в страната, така и в чужбина, и това ме накара да повярвам, че може би има някакво значение опитът, който имам. Да, но не. Беше предпочетен кандидат, чиито познания в областта на траките и тракийското изкуство са по-малки, отколкото на първокласник. Този кандидат например в сценария твърди, и този филм ще бъде заснет, че най-старото злато в света е златото на варненския некропол и това от Летница. Слушателите може би не знаят, и не им е работа, но златото от Летница отстои на 4500 години от златото във варненския некропол и няма как да имат каквото и да е общо. Нещо повече, най-старото злато в света не е варненският некропол, а златото от село Хотница, което е с 500 години от това във Варна. Друга грешка е поставянето в една епоха на златото от Панагюрище, Рогозем, Борово и Вълчитрън. Вълчитрънското злато е с 1000 години по-старо от останалите. Само че авторите на филма го вкарват в една и съща епоха. Нещо повече, вълчитрънското злато е символ на микенската култура, докато панагюрското е по-скоро на елинската. Абсурдите са пълни в сценария, който сценарий между другото е наречен „поетичен” в оценката на комисията. Но да не изброявам, да не отегчавам слушателите ще кажа само това, че този сценарий също твърди, че маскарадните игри с кукери са християнизирани. Становището на БПЦ е изключително ясно по този въпрос. Такова нещо няма как да се случи. И аз се питам защо се стигна дотук? И отговорът е много прост. Комисията, която оценява всички нас, тази комисия не съдържа в себе си нито един траколог, човек, който би реагирал веднага на тези грешки. Тази комисия разбира се не съдържа нито един филмопроизводител, човек, който е правил такива неща през живота си. За сметка на това обаче комисията е съставена от човек, завършил дефектология, човек, завършил руска филология, човек, завършил прогнозиране и планиране на икономически системи и арабист. Всички те, това са едни великолепни…
Водещ: А става дума за немалки пари. Тази комисия постоянна ли е или тя е назначена само за вашия конкурс?
Стилиян Иванов: Същата тази комисия е съдник и на сценарии, които, трябва да направят още, всъщност сценарии за още пет филма. Единият от тях е филм за кирилицата, манастирите и църквите, плюс иконописите в България. Друг филм, филм за планините, моретата, флората, фауната и пещерите. Същата комисия е специалист да оцени филм за Банско, Боровец, Пампорово, Витоша и други зимни курорти. Същата комисия е невероятно подготвена, за да оцени киселото мляко, подправките, винопроизводството в България. Същата комисия оценява и филм за курорти, хотелска база, спа хотели…
Водещ: Какви пари разпределя тази комисия?
Стилиян Иванов: В конкретния случай близо 1 млн. Но…
Водещ: Добре, но ако те кажат, че са използвали много качествени експерти и са се просветили..?
Стилиян Иванов: Ама както се казва, законът е ясен. В случая тази комисия нарушава чл.34 от Закона за обществени поръчки. Тази комисия, този член казва много ясно, че членовете на комисията трябва да има необходимия образователен ценз и подготовка. Вярно, че някои от хората в комисията са работили в разни банки и са правели рекламата на тези банки, но банката е едно частно предприятия. Когато управляваш парите на баща си, можеш да правиш каквото искаш, но когато управляваш парите на държавата, не може самонадеяно да взимаш решения как да бъдат похарчени парите…
Водещ: Може ли да ни кажете, понеже сте в тази област, примерно СИЕНСИС колко е спечелила, тази фирма от първата поръчка за рекламен туристически портал?
Стилиян Иванов: Ами ако се върнем назад и погледнем за този http://bulgariatravel.org, слушателите могат да влязат и да погледнат що за сайт е, този сайт ни струва между другото 1,8 млн. лв.
Водещ: На България?
Стилиян Иванов: На нас, на всички нас. Струва 1,8 млн.лв. Един сайт, който без да бъда съдник в случая, но тъй като се занимавам…
Водещ: И колко са взели?
Стилиян Иванов: СИЕНСИС от тази са взели с ДДС 360 хил.лв.
Водещ: Това е важно уточнение. Очаквам продължение на вашата история, тъй като ние ще занимаем с този въпрос министър Трайчо Трайков. Той трябва да отговори как е организирал този конкурс, защо именно така…
Стилиян Иванов: И защо няма траколози специалисти, когато се правят подобен род неща?          

Мира Баджева се сбогува със зрителите си: За мен днес е ден на освобождаване

www.novini.bg | Десислава СТАНЕВА I 04.03.2012

"Решението ми да спра предаването е основано на лични мотиви", каза още водещата

"За мен днес е по-особен ден – ден на освобождаване", каза в последното издание на предаването „Отпечатъци” по бТВ водещата Мира Баджева и обяви спирането му.
"Решението ми да спра предаването е основано на лични мотиви. Да се откажеш навреме, да знаеш кога и на какво как да сложиш край, не е лесно. Това е единственият начин човек да запази духовната си инициатива за по-добри дни”, обяви Баджева.
„Няма по-голяма сила от свободата да си тръгнеш”, заяви още водещата и покани в студиото тримата си последни гости – "най-проницателните умове на нацията" – д-р Николай Михайлов, антропологът Харалан Александров и социологът Андрей Райчев.
След разговора Мира Баджева благодари на Люба Ризова, която точно преди 4 години я поканила като продуцент, автор и водещ да правя дискусионно предаване по бТВ.
Водещата изказа благодарност още на колегите си, на всички гости, оставили "отпечатъците" си в него и благодари на зрителите, защото останали с нея и след смяната на часа на предаването.

Оригинална публикация

В зоната на здрача

www.capital.bg I Мария МАНОЛОВА I 2.03.2012

Рекламните инвестиции в преса през 2011г. продължават да се свиват. Изходът е в прозрачността на издателите

Няколко нюанса след сивото. Ако пазарът на печатна реклама беше цвят, този би му подхождал перфектно.

По официални данни през 2011 г. пазарът на реклама в печатни медии се е свил със 7%. Според медийните агенции реалният спад е между 10% и 30%, а връщане към нивата от силните години на пазара скоро не може да се очаква. На този фон списъкът на най-големите рекламодателите за 2011 г. е разнороден и хаотичен. Дори при компании от едни и същи сектори се наблюдава различно поведение. Единодушно е разбирането, че пазарът на пресреклама бедства, а рекламодателите не намират нужните доказателства, че инвестициите им в преса са ефективни. Сигурно изглежда само, че този пазар никога няма да изглежда както преди.

Важно е да се отбележи, че класацията се основава на данните на Be Media Consultant, които отчитат брутните инвестиции на рекламодателите на база официалните тарифи на печатните издания и не отразяват реалната картина на пазара. Сумите не включват отстъпките за количество, бонусите, комисионите на рекламните агенции и бартерните договори. Не се отчитат и рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции. Според управителя на медийната агенция Argent Владимир Денев предлаганите от печатните издания отстъпки в момента достигат и надхвърлят 50% от официалната цена. "Не е ясно докъде ще стигне този процес в един момент. В един момент може би ще им предлагат да рекламират без пари. Което се и случва", допълва той полу на сериозно, полу на шега.

Къде е логиката

Групата на десетте компании с най-големи бюджети за пресреклама през 2011 г. е разнородна, има смяна на местата спрямо 2010 г. и включва три нови играча. На първо място е немската дискаунт верига Lidl, която и през 2011 г. продължи агресивната си кампания с инвестиции от 7.6 млн. лв. в печатни издания. Mobiltel, компанията, която оглавяваше списъка през 2010 г., е на втора позиция, въпреки че е свила бюджета си близо наполовина. Другите два мобилни оператора Vivacom и Globul отново са в топ 10, но с увеличени инвестиции съответно с 12% и 2%. В топ 10 и през 2011 г. присъстват и Moto Phohe (с бюджет от 1.6 млн. лв.), Procter&Gamble (1.5 млн. лв) и Първа инвестиционна банка (1 млн. лв.). Ръст в инвестициите на Банка ДСК (с 13% по-голям бюджет спрямо 2010 г.) и вносителите на Хюндай IND Commerce (с увеличение от 11%) пък осигурява тяхното издигане до топ 10 през 2011 г. Най-впечатляващо обаче е навлизането на Министерството на земеделието, което е вложило с 624% повече спрямо предходната година и е четвъртият най-голям рекламодател в преса за 2011 г. Този ръст е свързан с комуникационните активности около европейската програма за развитие на селските райони. Националната агенция за приходите (НАП) също попада в топ 10 с предполагаем бюджет от 1.6 млн. лв., но е извадена от класацията, тъй като тези инвестиции не са реални. От НАП обясниха сумата със задължението на агенцията по закон да пуска съобщения в пресата например за всяка конфискувана вещ, обявена за продан. Съобщението обаче не се плаща от НАП, а от задлъжнялото лице, поясниха от ведомството, т.е. институцията на практика не отделя пари, за да публикува съобщенията.

Липсата на общи характеристики в поведението на рекламодателите като че ли е най-устойчивата тенденция, която се наблюдава не само сред най-големите десет, а и сред всички компании в топ 50.

Купуването на вестници и списания продължи да пада и през 2011 г., но това не е основната причина за отдръпването на някои рекламодатели от този сектор. Според изпълнителния директор на MPG Мартин Дановски спадът в интереса се дължи на "липсата на ясна представа какво точно купуваш там – тираж/брак, профил на аудиторията". В България все още почти никоя печатна медия не декларира реалните си тиражи. Още по-неясна е картината на действително продадените бройки. "Целият бранш все едно работи на тъмно", коментира управителят на Argent Владимир Денев. Именно така обясняват и спадa в инвестициите си от M-tel, според които "без ясно и обективно измерване на печатния пазар рекламодателят няма визия за възвращаемостта на своята инвестиция".

Макар и без драматични спадове данните на Be Media Consultant отчитат понижаващия се интерес на най-утвърдените рекламодатели към пресрекламата. Такива например са бързооборотните гиганти Coca Cola (с 27% по-нисък бюджет спрямо 2010 г.), L’Oreal (-18%), Procter and Gamble (-15%) и Kraft Foods (-7%). И четирите компании са сред най-големите рекламодатели в телевизия през 2011 г., където инвестициите им бележат ръст спрямо предходната година. Тези данни очевидно говорят не за свити рекламни бюджети, а за конкретно отдръпване от печатните медии.

Интересът и на традиционно силно представения банков сектор също е намалял през 2011 г. Поведението на отделните банки обаче не може да бъде обединено под общ знаменател. Сред тези с понижени инвестиции са Корпоративна търговска банка (с 91% по-малък бюджет и изпадане от 3-та до 43-та позиция), Българска пощенска банка (-50%), KBC Group (-39%), Първа инвестиционна банка (-18%) и Unicredit Bulbank (-9%). Същевременно други четирима играчи от бранша са вложили повече спрямо предходната година – Procredit Bank е увеличила инвестициите си с 198%, с което банката се е изкачила от 179-та до 48-ма позиция; Банка ДСК бележи ръст от 13%, MKB UnionBank от 10%, а Raiffeisen Bank – 1%.

"При определяне на медийния микс в Unicredit Bulbank винаги сме се водили от ефективността на рекламата, като едновременно се опитваме да достигнем до максимално широка аудитория. Телевизията остава традиционно канал за постигане на този максимален обхват. Интернет рекламата пък дава възможност за нестандартни и в същото време добре измерими кампании. Голяма част от аудиторията и на печатните издания се прехвърли в онлайн версията им. Свиването на инвестициите ни в печатна реклама не е самоцелно търсено, а отразява "новата нормалност" на рекламния пазар", обясни мениджърът "Реклама" в Unicredit Bulbank Ясен Димитров.

Подобно е и поведението на вносителите на автомобили. Като цяло интересът на сектора към този вид реклама спада, но не липсват и контрапримери, които да пречат на обобщаването на картината. Най-внушително се е свил бюджетът на Porsche Bulgaria (-41%), но спад има и при "София Франс Ауто" (-29%), Rennault Nissan Bulgaria (-25%), General Motors (-14%), Moto Pfohe (-10%), "Автомотор Корпорация" (-4%) и "Нисан България" (-2%). Вносителите на КИА (KIA Motors) и "Хюндай" (IND Commerce) са единствените, чиито бюджети за печатна реклама бележат ръст, съответно с 27% и 11%.

На общия мрачен фон на пазара на пресрекламата 13 рекламодатели в списъка бележат трицифрен ръст в бюджетите за изминалата година. Но и те трудно могат да бъдат поставени в една категория и трудно може да се търси обединяваща логика зад решенията им. Най-впечатляващ е ръстът от 4348% в инвестициите на "Булгарреклама" (Интер експо център), с който те се изкачват от 1400-на до 39-а позиция. Докато 2010 г. е "нулева година" за много от изложенията в центъра и са рекламирани едва 4 събития, през 2011 г. техният брой е 11, с което се обяснява и ръстът на инвестициите. Увеличението на бюджетите на Metro Cash & Carry (ръст от 547%) и LIDL България (379%) също може да бъде обяснено лесно с интензивната конкуренция в този сектор. "Lidl, с когото ние работихме от самото му въвеждане на пазара, стана най-големият рекламодател в пресата. Но такива неща не се случват всяка година – на пазара да влизат толкова големи, толкова мащабни клиенти. Трябва да сме реалисти", коментира Владимир Денев. Според него все по-рядко на пазара се случва да се появи нов рекламодател, какво остава за преса. "Влизането на един отделен рекламодател не може да компенсира свиването на целия бранш", категоричен е Денев.

Сред другите компании, инвестирали повече през 2011 г., са "Витаслим България" (ръст от 805% и скок от 277-мо място през 2010 г. до 22-ро през 2011 г.), "Лукойл" (ръст от 459% и покачване от 284-та до 30-та позиция), Technopolis (увеличение от 255%), компанията за преработка на метали Nadin (230%), Sofia Live Club (179%), Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (153%) и козметичната компания "Селекта интернационал" (182%).

Медия директорите очакват пазарът да продължи да спада на ниво нетни приходи, а в най-добрия случай да остане на същото ниво. "Ако този пазар преодолее тази негативна тенденция и успее да даде на рекламодателите и агенциите каквото им е нужно – прозрачност и съдържание, има шансове", категоричен е изпълнителният директор на MPG Мартин Дановски. В допълнение на думите му е коментарът на M-tel, че печатният пазар може да търси промяна, ако се насочи към постигане на прозрачност, яснота и надеждност относно тиражите и ефективността на всяко едно издание. Остава всичко това да се случи, но затова трябва воля, която засега повечето издатели не показват.

ТАБЛИЦА: ТОП РЕКЛАМОДАТЕЛИ ПРЕСА 2011 Г.

1. LIDL BULGARIA
2. МОБИЛТЕЛ
3. GLOBUL
4. МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
5. MOTO PFOHE
6. VIVACOM
7. PROCTER & GAMBLE
8. БАНКА ДСК
9. ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
10. IND COMMERCE
11. L’OREAL
12. RAIFFEISEN BANK
13. TECHNOPOLIS
14. GENERAL MOTORS
15. METRO CASH & CARRY
16. UNICREDIT BULBANK
17. SLS
18. KIA MOTORS
19. PORSCHE BULGARIA
20. ВИТАСЛИМ БЪЛГАРИЯ ООД
21. ЕКОФАРМ
22. RIVER SIDE
23. СОФИЯ МЮЗИК ЕНТЪРПРАЙСИС
24. АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ
25. COCA COLA Co.
26. СОФИЯ ФРАНС АУТО
27. OFFICE 1 SUPERSTORE
28. NADIN /метали/
29. НИСАН БЪЛГАРИЯ
30. ЛУКОЙЛ /горива, масла/
31. ИНТЕР КЛИП ЕООД /ДАКСИ БЪЛГАРИЯ/
32. VICHY
33. SAS ASTRA
34. SOPHARMA
35. RENAULT NISSAN BULGARIA
36. МИЕТ
37. KBC GROUP
38. КРАФТ ФУУДС
39. БУЛГАРРЕКЛАМА
40. БРАНДЕКС
41. ACTAVIS
42. MKB UNIONBANK
43. КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА
44. СЕЛЕКТА ИНТЕРНАЦИОНАЛ
45. PROCREDIT BANK
46. БАЛКАН СТАР
47. БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА
48. SOFIA LIVE CLUB
49. АВСТРИЙСКИ АВИОЛИНИИ
50. BEIERSDORF
Топ 50 2011
Общо 2011
Източник: Be Media Consultant

Стр. 33, 34

Оригинална публикация

Седмицата през погледа на „Голямото жури”

Дарик радио, Кой говори? | 02.03.2012

Водещ: Почти се събра голямото жури. Днес кой знае защо така се получи, но ще бъде изцяло в женски състав. Деница Сачева – здрасти, Деница. Вече я познавате, утвърден може да се каже член на журито напоследък. Явора Петрова, нашата приятелка, художничка, и нея я познавате. Краси Величкова, и тя е била гост неведнъж в нашето предаване, в журито не чак толкова често, тя е председател на Български дарителски форум, много сърцато момиче, прави прекрасни неща за хората, които имат нужда да им се дари – отношение, пари, внимание. И всеки момент вярвам … ето, много добре се справих. Познах, че точно в този момент ще влезе и Маргарита Илиева, заместник-председателката на Българския хелзинкски комитет. Здравейте. Не знам дали видяхте тая карикатура във в. Сега, която аз преди мъничко се опитах да разкажа на слушателите. Ето, може сега да я погледнете, ако не сте успели. Да, ама май няма да може да я погледнете, защото не го намирам тук този вестник. Както и да е, това е един простор, на който са прострени изпрани гащи, но всичките с амалко оцвъкани в кафяво и на едните пише „Цвъ Цвъ” с голямо Ц, на другите пише – Шенген, на третите – корупция и т.н. Пред тоя простор с това пране вече е Бойко Борисов с един огромен прах за пране, на който пък пише – Бонус, премахва петната (?). дали това е седмицата?
Деница Сачева: Простора вероятно да. Но не знам как да го премахне.
Водещ: Простора как да го разбираме?
Деница Сачева: Ами това, че действително много мръсно бельо и много мръсно пране има в тази държава очевидно и то не може да свърши изваждането явно на такива неща. Но мен това, което ме притеснява е това, че всъщност постоянно всички тези скандали се вадят с една цел, след което тази цел се забравя, видоизменя се и отива се на друго място, на трето, на пето и накрая отново ние се въртим в кръг и вадим нови и нови …
Водещ: И си хапем опашките.
Деница Сачева: Да. Общо взето на мен ми изглежда като да искаш да стигнеш до Силистра и да тръгнеш към Кърджали например.
Водещ: И къде сме по пътя за Силистра? По посока Кърджали?
Деница Сачева: Под кривата круша.
Явора Петрова: Какво да кажа…
Водещ: Явора винаги така казва – вие знаете, аз не знам, и накрая …
Явора Петрова: Не веднага, защото сега какво да ви кажа, тези бонуси за какво се дават, дали перат – трябва да помисля и до края може би ще измисля отговор. Сега давам думата на другите момичета.
Краси Величкова: Вчера се подготвях за предаването и попитах десетина мои близки, приятели, колеги за това кое е … какво е било най-важното през седмицата в техните очи или какво те са запомнили, кое ще им остане от тази седмица…
Водещ: Обикновено Деница прави такова изследване…
Краси Величкова: Ами аз сега я копирах.
Водещ: Ще съпоставим.
Краси Величкова: Та това, което за мен беше интересно – първо, че всеки каза абсолютно различно. От 10 мнения нито едно не се повтори с друго. Та това, което те казаха, разбира се скандалите с бонусите, скандалите в министерството на културата с фестивалите и програмата, финансиращата програма, фестивалите, случая с убитото момче в Студентски град, сребърния фонд, Гърция и решението за заема и въобще проблемите в Гърция, скандала в правителствена болница и резултата от одита на МЗ за детските трансплантации, дори оскарите и това колко е интересно, че точно такъв филм е спечелил най-много оскари тази година. но за мен …
Водещ: Ти виртуално ли направи твоето изследване?
Краси Величкова: Не, на живо.
Водещ: И това са твои приятели, които искрено сложиха на първо място тези събития, така да се каже, като свое лично преживяване през седмицата?
Краси Величкова: Да, точно, обществено преживяване, не лично…
Водещ: Така де…
Краси Величкова: С аргументи защо, това е най-важното. Но нито едно от тези събития не е моето събитие за седмицата.
Водещ: Аз знам, че имаш събитие. Каза, че си подготвила нещо, което ние за нас не е известно. Ще го чуем, нека обаче първо и Маргарита за седмицата като цяло… Оо, честит рожден ден на патерица, Маргарита трябва да ѝ дам, тя се оказа, че има рожден ден на 29 февруари. Един от малкото такива… извинявай, че така те издадох, малко лични данни в ефира.
Маргарита Илиева: Не, не, благодаря. Аз бих откроила три неща, две от които са повече в тона на гащите, за които ти спомена в началото карикатурата и това е отказа на ВСС да се ангажира с искането, отправено до него от над 100 съдии от 4 града в страната да си влезе поне малко в ролята на гарант на независимостта на съда и да окаже някаква съпротива на Цвъ Цвъ. ВСС казва – оправяйте се сами, ние война с Цвъ Цвъ няма да водим. И действително това е второто, което бих отбелязала, човек ако говори с този човек се оказва в позицията на председателката на съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова, за която аз вчера прочетох, че ВСС, същия този, който не води война с вицепремиера Цветанов, но с нея води е образувал ново дисциплинарно производство. Това за мен е много мерска история и много емблематично за степента, в която това правителство и тези, които го слушат и му се подчиняват граници не знае в разправата си с опонентите си.
Водещ: И този висш съдебен съвет, в частност.
Маргарита Илиева: И на трето място, съвсем накратко нещо позитивно е това, че на МС в сряда мина законопроекта за изменение на закона за МВР. С въвеждането на прословутия стандарт абсолютна необходимост за …
Водещ: Тук можем да ви поздравим вас от Хелзинкския комитет, защото наистина направихте много, че да се чуе, че е необходимо да бъде направена такава промяна и най-накрая тя да си влезе в парламента.
Маргарита Илиева: Ами ние много се старахме, действително, нищо нямаше да се получи ако не беше зам.-министъра Веселин Вучков. Тъй че според мен цялата заслуга трябва да му се отдаде на него и то да работи в това МВР, на това правителство и да успее да направи това. Разбира се, тепърва ще има работа в парламента, но все пак това е едно постижение.
Водещ: Заслужава този човек да бъде потупан по рамото, само че докато го казвам след малко се притеснявам за него. Може би да спрем с похвалите за г-н Вучков. Краси?
Краси Величкова: Ами в понеделник, на 27 февруари почина Мерве. Мерве е дете на 6 месеца, което имаше спешна нужда от костно-мозъчна трансплантация. Нейните родители подадоха… Костно-мозъчна трансплантация, която не можеше да се случи в България. Нейните родители подадоха молба във фонда за лечение на деца да бъде финансирана тази трансплантация и фонда и администрацията и обществения съвет за 5 дни взе решение така, че детето да замине спешно, защото се налагаше спешно лечение, но тъй като има лимит, а средствата бяха повече от лимита …
Водещ: Отново има лимит, боже господи…
Краси Величкова: … се наложи да се организира кампания за набиране на средства. Живота на Мерве беше оставен в ръцете на дарителите и всъщност Мерве е първата жертва на лимита. Жертва, която не можа да дочака парите, които са ѝ необходими. Тя замина в петък, миналия петък практически тя замина, защото част от парите се събраха, друга част бащата тегли кредит, за да може спешно да заминат, но така или иначе тя не можа да започне своето лечение. Така че до момента от този лимит са пострадали три деца. Едната е Силвия Славчова, за която обаче парите се събраха и тя в момента се лекува. Другият е Владимир Попов, за който в момента има кампания и най-вероятно парите ще бъдат събрани. И третото дете е Мерве. До сега това … никой от нас не е чул за това събитие, защото то не е публично, защото родителите трябва да …
Водещ: Аз очаквах, че ще кажеш нещо сериозно, но честно казано не очаквах да е толкова трагично.
Краси Величкова: Трябва да кажа, че родителите на Мерве не са ни упълномощили да разказваме тяхната история, но тъй като кампанията беше публична, за това го съобщавам и Спаси Дарина, инициативата, която набираха средства за Мерве, заедно с DMS – Единен дарителски номер и Български дарителски форум подготвяме нова кампания, защото вие си спомняте, че още когато беше приет този лимит…
Водещ: Ама как, толкова много говорихме, по всички медии включително тук в това студио, не един път, че не трябва да има такъв лимит, защото наистина срещу него стои риска да умрат деца, което тогава изглеждаше само хипотеза. Сега вече учи е факт.
Явора Петрова: .. още очертава като една основна тема за живота и за смъртта. За мен лично, извинявай, че те прекъсвам, само за малко искам да кажа, че събитието е смъртта на студента, защото има твърде … някак си постоянно има смърт в някакво некрофилско също така общество живеем, а ние трябва да мислим точно за живота. Ако сме на децата и в студентски град загина дете, за живота на децата. Ние трябва да спасяваме тука вече буквално животи. В такава ситуация сме вече. Твърде много смърт и трябва да сменим и въобще отношението си и възпитанието на чувствата си и за всичко това трябва да се мисли и да се работи и тези лимити ще бъдат следствие вече от нашето мислене.
Краси Величкова: По-.. как да кажа, то думата не е притеснително, притеснителното тук е, че лимита прехвърля отговорността за животите на децата върху дарителите. Аз като гражданин отказвам да нося такава отговорност. Не мога да го понеса. Сега аз не мога да понеса това, че ние не сме успели навреме да успеем да съберем средствата за Мерве. Този лимит извращава смисъла на дарителството и го превръща от доброволен, хуманен акт в държавна принуда.
Маргарита Илиева: В чувство за вина.
Водещ: В принуда, управжнявана от държавата към волята на други хора да се включат там, където държавата се изключва всъщност.
Краси Величкова: Точно така.
Водещ: Какво смятате да направите, мисля че не чухме края на това, което КРаси искаше да каже, защото това просто …
Краси Величкова: В момента Спаси Дарина са подготвили едно писмо, протест, петиция, ние също се присъединяваме към нея. Най-вероятно днес или най-късно утре тя ще бъде публична. Това, което правим – започваме отново битката за това да няма лимит.
Водещ: Припомни Краси, аз съм сигурна тука, че може би ето Явора не знае точно за какво става дума, защото на теб това ти е професията. Ти всеки ден Краси събира пари за хора, които са в беда, но слава богу в повечето случаи успявате да помогнете. Ето сега се е случило фаталното и за това е така и тя разстроена и всъщност всички трябва да сме разстроени, защото това е смърт, която е причинена от нас, от това, че сме пас в цялата тая история.
Краси Величкова: Истината е, че мисията на организацията, в която аз работя е да подкрепя дарителите. Но тъй като в този смисъл, когато те искат да правя тнякакви хубави неща, ние да ги съветваме, да координираме между тях тези жестове. Но тъй като живеем в държава, в която базисните проблеми не са решени и дарителите се натоварват най-вече само с това – да спасяват животи и да решават спешни нужди, свързани с достъп до храна, до дом, до здравеопазване, а се налага разбира се да работим и по такъв … и това, най-често. Но това, което се случи, знаете има фонд за лечение на деца, който дълго време не работеше активно, връщаше пари в държавния бюджет, който от миналата година се промениха неговите правила, той заработи активно и изведнъж държавата забеляза, че той харчи пари, защото за държавата лечението на деца е просто едно харчене на пари. И в този смисъл в момента, в който фонда заработи и започна да изпраща все повече деца в чужбина, но и не само – да покрива непокрито от Здравната каса лечение и в България, тогава МС наложи лимит. Финансов лимит върху таван на финансирането на съответното лечение на дете, което е 180 000 лева. Това е историята.
Водещ: Деница. Ти си в тази сфера…
Деница Сачева: Тази история е всъщност и една от темите, която се появи на моята стена всъщност, един от моите приятели във Facebook също коментира това. Тъй ктао аз този път реших да попитам приятелите си не кое е събитието на седмицата, а коя е думата на седмицата, тъй като всичко започва практически от думите и именно те ни вкарват и в този капан да се въртим постоянно в кръг. Та аз предложих на моите приятели да определим думата на седмицата с една класация – бонуси, популизъм, лекарства, октопод, Стоичков, руска банка, сирийска армия, "Евровизия", Ямато. И съответно един от моите приятели, Йордан Петров разказва тази история за Мерве и казва така, само секунда, че ми изчезна от екранчето – с повтаряне на думите постепенно забравяме съдържанието им. Иначе веднага щяхме да свържем бонуси, лекарства и убийство в едно действие, а не дума. Безумния лимит за лечение на деца, който това правителство наложи преди няколко месеца и който взе вече своята жертва – мъничката Мерве Джебир. А наред са още деца в такова положение. Влади Попов е следващата потенциална жертва, ако дарителите не успеят да съберат недостигащите средства. Икономиите, които се постигат с лимита са смешни, по-смешни от колкото бонусите. А ефекта наистина е убийствен. Аз си мислих много по темата за бонусите, ние вече много пъти сме говорили за това, но мисля, че …
Водещ: Тука контраста просто е съсипващ. От една страна бонуси, от друга страна лимит и смърт.
Деница Сачева: Да, но вижте, пак говорим, и зползваме думите по начин, по който няма да ни доведе до правилната посока, защото по темата за бонусите аз не мисля, че ние трябва да се радваме на призива на Бойко Борисов тези бонуси да бъдат дарени и не мисля, че първо даването на бонусите трябва да бъде изследвано защо, как, има ли хора, които наистина ги заслужават, няма ли. Не може да се правят такива популистки акции, които даже не са и популистки, а са по-скоро въпрос на демагогия и не може да се извършва акт на насилествено дарение. Аз много се радвам, че Краси е тук, защото това беше едно от нещата, които много държах да кажа – че дарението не може да бъде насилствено. И смисъла да кажа това нещо е, че ние изопачавайки постоянно думите ние разрушаваме ценностите в това общество и за това сме тук, където сме. Защото постоянно се щураме само по повърхностите на скандалите, а не си даваме сметка, че разрушаваме ценностите, които всъщност изграждат едно общество. Няма такова нещо като насилствено дарение. И ако някой от тези служители иска да върне този бонус заради обида или защото не го е заслужил или по каквито и да е други причини – аз лично не го призовавам да го дарява, защото не мисля, че …. мисля, че начина, по който се постига една цел е също толкова важен, колкото и самата цел.
Водещ: Точно така. Понякога начина може да обезсмисли целта, което би се случило и с тези насила дарени на хора, които наистина се нуждаят от това пари.
Деница Сачева: Само да кажа за дарителството, защото в областта на здравеопазването ние плащаме 4 пъти – ние плащаме данъци, ние плащаме здравни осигуровки, нерядко имаме частни плащания и сега също така има и неформални плащания и петото вече се явява дарителството. Абсурдно е да се разчита на дарителство там, където държавата трябва да си организира добре работата, за да може да ѝ стигнат парите.
Водещ: Краси, само да кажа тук и на теб и на вас и на слушателите, че още следващата седмица ще направим каквото зависи от нас, от радиото като такова, този проблем наистина да намери някакво решение, защото аз също се чувствам виновна за това, че се стига до там. Явно говорили сме, но не е достатъчно и вероятно не е по най-верния начин, за да не постигнем каквото …
Краси Величкова: Ами както Маргарита каза в началото – ние може да правим много неща, кампании, стъпки, ние като граждански организации и като граждани – да крещим, да викаме, да се молим, да просим, държавата да ни чуе и да регулира собствените си политики, че да бъде най-добре за гражданите. И максимално, оптимално добре. Но всъщност ако няма вътре, защото тя каза, заместник-министъра на който се разбрахме, че повече нямза да споменаваме името, за да не му навредим, ако няма вътре хора, които да разберат същността на думите, същността на последствията от техните решения, тогава се борим с вятърни мелници, това е истината. Така че ние сме длъжни и няма да спрем. Но е много важно някъде там да пробие.
Водещ: Много е важно на кого говориш.
Краси Величкова: И само просто за паралел, още един паралел, искам да кажа, че от тези три деца държавата спестява 105 000 лева с този лимит. Тоест ако нямаше лимит щеше да ѝ струва още 105 000 лева. Всеки сам от нас може да си направи извода това малко ли е или е много.
Водещ: Сметката е позорна изобщо да се смята по този начин живота е позорно, не би трябвало да влизаме в такива калкулации, но мисля, че абсолютно недусмислено това, което ни разказа тук и целия патос и имаме грижа наистина поне занапред да съдействаме да не се случи така отново. Рекламите сега, новините и после Голямото женско жури днес.
Водещ: Явора Петрова, Деница Сачева, Маргарита Илиева, Краси Величкова. В тоя състав, женски, е журито днес. И сега. Говорихме си тук, докато вие слушахте хубава музика. Слушателите, след като слушаха хубава музика, ние си говорихме за, какво стана всъщност през тази седмица с лекарствата. Искам сега Деница да ни пообясни, защото тя е най-грамотна в тази област от всички нас. Сега, какво чухме? Чухме, че лекарствата ще поевтинеят, че са се споразумели правителство, разбирай, здравен министър и премиер с фармацевтичните компании, така че на доста лекарства цените им ще паднат. Обаче няма да кажат точно на кои лекарства, защото можем, освен ние да чуем, да чуят и в чужбина и тогава да стане лошо. Защо там са по-скъпи, а тука са по-евтини? Но можеше, явно трябва да се очаква някои лекарства да паднат с 50%, други, аха, със 100 % и така. Какво всъщност се случва?
Деница Сачева: То се случва. Ето тази каша, която ти току-що обрисува. Много отдавна, включително и експерти от нашия международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване казаха, че децентрализацията на търговете за доставка на лекарствата, т.е. даването на възможност болниците сами да правят търгове, в никакъв случай не увеличава достъпа, а напротив, дори го затруднява на места и освен всичко останало.
Водещ: Достъпът на пациентите до лекарствата?
Деница Сачева: На болните, на пациентите до лекарствата. Да, защото достъпът до лекарствата не зависи от географското местоположение на болницата, а зависи от начина на организация на парите, с които и начина на организация на търговете и правилата, с които съответно се правят тези търгове, за да може лекарствата да се получават навреме, да бъдат достъпни и т.н. Така че това, че цените на лекарствата, които се закупуват от държавата са скочили, това не е някаква тайна, която точно сега…
Водещ: Казваш,че държавата, от както болниците се договарят с…
Деница Сачева: От както болниците трябва да организират сами търговете, които всъщност са 3 болници в България…
Водещ: Да, купуват всъщност лекарствата, държавата е платила много повече, отколкото преди, от както имаме централизация?
Деница Сачева: Държавата е платила много повече и това се дължи на абсолютно обективни…
Водещ: Добре. Вчера чухме, видяхме колко много беше изненадан министър Константинов да установи, че наистина е така, как касата сега плаща много повече за лекарства, отколкото преди, когато беше старата система. Какво тук има за учудване?
Деница Сачева: Министър Константинов нееднократно се изненадва от това, което се случва в системата, защото той още от началото на своя мандат, той не знае какво представлява системата. Не познава институциите в нея. Не знае кои хора работят там. Няма представа какви са инструментите и лостовете за въздействие и влияние и това е вече не знам кой точно пореден път, в който той казва: Ами, аз вчера разбрах, онзи ден чух и т.н. Това е абсолютно…
Водещ: А ние какво да разберем? Сега ще поевтиняват ли лекарствата?
Деница Сачева: Лекарствата ще поевтинеят, както и това беше декларирано от асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании за онези лекарства, които се отнасят до международните компании. Те казаха, че са готови да дадат отстъпки в различен размер между 5 и 10%, в зависимост от възможностите и това е нещо, с което те бяха готови много отдавна и което искаха да проведат преговори с НЗОК, за да се случи.
Водещ: Точно така. Да. Аз правихме такова предаване в началото на седмицата и представител на тези чужди фармацевтични компании каза, всъщност ние отдавна искаме.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Аз чак не разбирам защо производители те искат някой да застане срещу тях и да ги помоли на по-ниска цена да продават лекарствата си, което всъщност те сега приеха? Ама това е парадоксално. Аз не го разбирам.
Деница Сачева: Защото пак се връщаме до моето изречение от началото, че ако искаш да стигнеш до Силистра, не можеш да тръгнеш за Кърджали. Целият скандал в това отношение започна от една конкретна фирма. Говореше се за проблемите, които са свързани с доставките и лекарствата и производството на една конкретна фирма, българска, за генерични лекарства и вместо да се назначи одит и да се провери какво е положението на тая фирма и колко пари получава тя, съответно от касата и от министерството, колко пари получава фирмата за дистрибуция? Как се организират доставките към тази фирма и т.н., скандалът се разрасна върху целия пазар. Взе главите на най-различни хора хаотично и на посоки в стрелба и в крайна сметка, ние отново не сме там, където трябва да бъдем, защото начинът, по който се организира, пак казвам, доставките на лекарства, цените на лекарствата няма как да паднат. Цената на лекарството по принцип до крайния потребител, разбира се, това е сложно упражнение, за да мога да го разкажа просто, но най-простата верига е, че имаме цена на производител, имаме цена на търговец на едро, имаме цена на търговец на дребно, имаме…
Водещ: Ние вече се изучихме по този въпрос.
Деница Сачева: Имаме ДДС. Ние няма как. Какво ще намаляваме ние на цената на лекарствата, ако преговаряме само с производителя? Производителят, каквото може прави в случая.
Водещ: Да.
Деница Сачева: Асоциацията на производителите.
Водещ: Цената, производствената цена е половината горе-долу от стандартната цена?
Деница Сачева: Аз не съм чула досега някой да разговаря с търговците на едро, да се преговаря с търговците на дребно. Някак си те остават така скрити, а пък за ДДС върху лекарствата, въобще да не говорим, нали. Това е една тема, която постоянно се повдига в публичното пространство и постоянно се затваря като общо взето, аргументите за нейното затваряне…
Водещ: (…)
Деница Сачева: … не са достатъчно убедителни.
Водещ: Да. Стана сложно обаче и контрааргументите, истина е, че са не по-малко звучащо сериозно и убедително. Както и да е. Да не влизаме в това, защото аз лично…
Деница Сачева: Да. Наистина темата е много експертна…
Водещ: Да, експертен е този разговор.
Деница Сачева: … но точно, заради това, не може ние всички около тази маса да сме стигнали до извода, че темата е експертна и има нужда от експерти. Само в правителството някак си да не се разбира, че е необходимо главата на тази система, а именно министърът на здравеопазването, да бъде експерт по тези въпроси, а не последният, който научава за тях случайно и между другото и само тогава, когато има скандал.
Водещ: Маргарита ми се иска да я чуем, защото тя така дисциплинирано мълчи през цялото време.
Маргарита Илиева: Аз пак бих върнала темата към правосъдието като…
Водещ: Да.
Маргарита Илиева: … бих минала през класацията на асоциацията на европейските журналисти, която беше оповестена тази седмица за най-доброто и най-лошото в българската журналистика. И там има един много интересен акцент, във връзка с…
Водещ: Това е също информация, която така лекичко се източи, почти нечуто, незабелязано. Можеш да припомниш за какво става дума?
Маргарита Илиева: Там има няколко, аз само за лошите неща сега искам да …, да мога да го свържа после със съюза на съдиите и вицепремиера Цветанов. Един от основните изводи, които се правят на базата на прегледа на публикации от миналата година е това, че за седмиците от негативни медийни кампании, хора в България не могат да получат, трудно могат да изчистят името си. Такива негативни кампании с тежки, но недоказани по никакъв начин обвинения, не са нещо рядко за нашата медийна среда. Именно това е, което прави този вицепремиер Цветанов с този свой опонент, председателката на съюза на съдиите. Като казваш за опонента си, че тя е свързана с организираната престъпност, просто така като го хвърлиш в ефира, много малко, много трудно е това нещо да не повлече дискредитирането на този човек, който е обект на това говорене, въпреки делото за клевета. Да не говорим кой съд точно? Защо точно Пловдивския районен съд трябва да го решава, от който, особено от окръжния, вицепремиерът Цветанов е много доволен, както знаете? Но отделно от делото, и остава си въпросът за дискредитирането на човека, който става обект на такава кампания и тази кампания, според мен, аз съм убеден в това, кампанията на Цветанов срещу съюза на съдиите, през неговата шефка, е с цел тя да бъде сменена. Посредством дълготрайно, последователно обругаване на името й, тя да бъде заменена с някой по-послушен, по-кротък, не толкова лидерски и твърд човек, колкото е тя. Това е много тежък сегмент, който според мене, няколко теми. Освен затова, нали вие казахте в началото, че е много важно да има хора вътре в институциите, които да имат, освен разума и добрата воля, добросъвестността да желаят реформата. Не просто да разбират потребността от нея, а да имат волята за нея. Ето такава организация е съюзът на съдиите, въпреки че те нямат никаква власт, защото са реално НПО. Те са вътре в институциите на съдебната власт и това е изключително ценно нещо. Именно затова, те са според мен, заради това, че станаха някак си такъв център на концентрирана воля отвътре, от самите магистрати, те станаха толкова важен за смазване опонент на властта и ние не можем това да не го забелязваме какво става. Не може да не разбираме истинския смисъл на това, което се случва, защото не става въпрос за тази съдия Тодорова. Става въпрос за този подтик, този порив за реформа, който правителството по такъв начин, безпардонен и безскрупулен, търси да смачка. Това е точно да мачкаш и това е свързано със свободата на словото. Ако ние не можем да критикуваме властта, какво общество е това? Следващото нещо е да започнат хората от НПО-тата да не вадят и правозащитните организации да не вадят компромати в медиите в. Да затворят устите! То до това опира.
Водещ: Недей да подсказваш следващи ходове.
Маргарита Илиева: Да. И според мен, ние трябва да и журналистите трябва да имат много, просто воля, твърдо намерение да казват нещата такива, каквито именно са, защото е много лесно да се подхлъзне дискурса и да се говори, ами защо действително ги е забавила?
Водещ: Делата.
Маргарита Илиева: Не става въпрос за това дали ги е забавила или не. Става въпрос, че те искат нея да я няма, защото е твърде трудна за понасяне. Защо е твърде трудна за понасяне? Защото действително иска промяна. Тя е само едно лице на тази организация. Не става въпрос…
Водещ: Добре. Чакай наистина да те попитам, защото ти този въпрос го следиш, как да кажа, целенасочено, отколкото нас.
Маргарита Илиева: Да.
Водещ: Имаш ли наблюдение наистина, как медиите интерпретират тоя скандал между Цветан Цветанов и Мирослава Тодорова? Дали успяваме да разчетем правилно, справедливо какво се случва по-скоро или по-скоро обратното…
Маргарита Илиева: По-скоро, успяват, да.
Водещ: Което е добре. Значи действа…
Маргарита Илиева: Което е добре, да. Но от другата страна на това нещо е, че има не знам сигурно не е етично да им казвам имената, печатни ежедневници, в които влизат материали, които са до такава степен поръчкови и създават впечатлението за такива, за да се изкажем коректно…
Водещ: Защо създават такова впечатление? Но те вероятно са такива?
Маргарита Илиева: Да!
Явора Петрова: Всички са се оплели в някакви взаимоотношения и това е да се следи движението на парите, които постоянно сменят собственика си и така и в края на краищата, много малко хора си слагат главата в торбата,за да сложат пръст точно в най-важните неща. Пак за това ще се върна, за смъртта на деца.
Водещ: Да.
Явора Петрова: За смъртта на деца. Аз…
Водещ: Знаете ли? Честно казано, чувствам се глупаво да подхващаме отново разговора за убитото момче вчера в „Студентски град”, не за друго, а защото не знам какво ново и различно можем да кажем? Накъде можем да преместим този разговор? Какъв нов смисъл можем да му дадем? Това е същият разговор, който се търкаляше, не знам преди колко време?
Явора Петрова: 3 години.
Водещ: 3 години ли станаха? Да, когато …
Явора Петрова: Да, ама нищо.
Деница Сачева: Можем да дадем друг ракурс.
Водещ: Хайде да…
Гост: (…)
Деница Сачева: Този ракурс свързан с това, свързан е с това ние като общество, да искаме адекватни отговори, от страна на хората, които вземат решения, защото аз като гражданин, не желая, когато има някакъв проблем в държавата, да си отиде някой. Не желая той да си връща бонуса. Не желая той да бъде наказван. Не желая името му да бъде размахвано.
Краси Величкова: И това да се случи, не е лошо.
Водещ: Не върши работа. Искаме да си свърши работата.
Деница Сачева: Ама не върши работа. Всички тези неща само нарушават, продължават да нарушават целостта на обществото. Аз искам адекватни политически решения. Т.е. умряло е едно детенце Мерве, значи аз искам още утре министър-председателят да си събере хората, които са отговорни за това нещо и да махне този лимит. Да си направи изчисленията, да си организира работата и да махне този лимит. Това е политическото решение. Аз искам, когато е умряло едно дете, то е убито в „Студентски град”, аз искам още утре да се излезе с решение, какво ще се прави с всички тези 60 увеселителни заведения в „Студентски град”? Аз искам там да няма такива увеселителни заведения, както във всеки един нормален кампус.
Водещ: Добре, Деница. Ще ти припомня. Предишни години. Това е същият разговор, който водехме преди 3години.
Деница Сачева: … нещата. Ама няма…
Водещ: „Студентски град” е град на порока.То се е превърнало в Лас Вегас. Там е всичко друго, но не е академична среда.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Там има еди колко си заведения. Те са се размножили, вместо да са се намалили през това време. Затова казвам, че случаят е безнадежден.
Деница Сачева: Аз не съм гражданин на Древен Рим и не искам да гледам постоянно вавилонски такива приказки и да гледам на арената постоянно някакви пехливани или гладиатори да се бият. Аз искам адекватни политически решения. Това искам. Искам някой да ми казва тези неща, а не да ми хвърля глави в краката. Не искам глави на хора в краката си. Това е.
Водещ: Въпросът е, какво от това, че ти искаш? И аз искам, и Явора иска.
Краси Величкова: Това трябва да тръгва от нас!
Деница Сачева: Ние трябва да караме всички тези министри да работят и да вършат, да правят политика, а не да правят демагогия постоянно.
Краси Величкова: Много тежка машина. Тежка машина.
Деница Сачева: Затова става въпрос, защото ние какво се случва…
Гост: (…)
Водещ: В „Студентски град”, с извинение, то е някак си емблематично място за целия ни манталитет и всичко това, което се случи в последните години. Не е въпросът само в заведенията. Заведенията са видимата страна на нещата.
Краси Величкова: Да, точно така. Да, точно така. Да, точно така. Точно това е.
Деница Сачева: Ама то е еманация на разрушаване на ценностите. Това е.
Явора Петрова: Значи какво? Да, до простите неща се опира, до първите седем години, до майката какво ще каже, нейната майка какво ли е казала. Ние сме една варварска страна и това си пролича и ще си личи още дълго време! Варвари! Без, пак ще кажа, възпитание на чувствата. Едно смирение, къде е смирението? Културния човек е смирен! Много дълбок разговор. Как се променя манталитет?
Краси Величкова: Аз не съм съгласна, че ние сме варварска страна. Мисля, че хората и че българинът изконно носи ценности, но всъщност това, което тука сега наблюдавам, дори и в разговора между нас, има решения. Има решения. Има прости решения. Ето, Деница, аз нищо не разбирам от лекарствена политика, обаче така, както тя го обрисува, защото ти като го обрисува, Пролет, се обърках.
Водещ: Ами да.
Краси Величкова: Когато тя го каза…
Деница Сачева: Това беше целта.
Краси Величкова: … на мен ми стана ясно. Видях рационалните решения. Вероятно те са много по-сложни, но въпросът е, че решения има. Има хора, които ги знаят. Когато Маргарита обрисува проблемите в съдебната система, тя също посочи проблемите, но и дефинира решения.
Гост: (…)
Краси Величкова: Въпросът е, къде е отговорността на всеки отделен гражданин, който да изисква политически решения, защото ние някак си сме се похлупили с оправдания, че от нас не зависи, че от нас не може…
Водещ: Явора каза, варварска страна. Вероятно това има предвид, че ние сме пас и че ние не действаме, според…
Краси Величкова: Или действат единици. Или действат единици, което не е достатъчно.
Водещ: Нещо го няма, именно в този смисъл.
Краси Величкова: Дори, когато говорим за живота на децата, всяко дете има родители, баби, дядовци, лели, учители…
Деница Сачева: Да.
Краси Величкова: И това са хора, които са загрижени…
Гост: И на какво го учат това дете?
Краси Величкова: Но те също така могат да имат отношение към политиките и да изискват, да са активни, защото, когато…
Деница Сачева: Първо трябва да имат, както се казва, любов в сърцето си и майката да не го учи това дете да минава метър, да въобще никакъв морал няма по селата. Няма вяра, няма…
Краси Величкова: За мен е по-важното тези хора да нямат страх, защото съществува от години…
Деница Сачева: Да. Страх да няма, най-вече.
Краси Величкова: …е насаждана страхова психоза от институциите. Това, че институциите са авторитет. Това, че каквото институциите решат за твоя живот, независимо, че той касае живота на твоето дете, ти се примиряваш, защото ето, спаси Дарина, те са ми любимия пример и няма как да не ги цитирам всеки път, когато става въпрос за това. Те са десетина човека, хора, които имат собствените си професии. Работят, имат семейства, но те на абсолютно доброволен принцип, се събраха, именно защото ги е грижа за здравето на децата, за живота на децата и те успяха да променят една система. Тя може да е много малка система, отделен разговор е изобщо дали трябва да съществува фонд за лечение на деца или просто държавата трябва да се грижи, не да прави допълнителни стълбове, които да покриват определени диагнози, определени тип лечение, но това е отделен разговор. Въпросът е, че те тази минисистема, която е фонда за лечение на деца, която категорично заявявам, че не работеше и вредеше на децата, тя сега работи активно, именно благодарение на тези усилия и на другите организации като нас и като още няколко партньорски. Така че това са 20 човека, но с този непрекъснат натиск, те постигнаха някаква промяна и благодарение на тази промяна, над може би 700 деца, не искам да цитирам цифрите, защото дори и да касае едно дете, пак е имало смисъл. Над 700 деца са имали шанс и са живи и са по-добре. Така че, когато нас ни е грижа, когато има между нас солидарност, когато вярваме на хората, които имат решенията, автентични, професионални решения, със сигурност ще можем да оказваме натиск за това какви да бъдат политиките, които касаят нас.
Водещ: Добре, като те слушам, Краси, извинявай, след новините ще ти дам думата, защото се сещам…
Краси Величкова: Малко патетично звуча, но…
Водещ: Не. Не звучиш патетично. Ти казваш нещо, което в края на миналата година си спомням, че Маргарита каза тука в това студио. Не знам дали ще го кажа точно, но то беше нещо в смисъл, е да си оптимист е въпрос на морален ангажимент. Ти всъщност в момента ни показваш какво е това да си оптимист.
Маргарита Илиева: Да.И аз съм много съгласна с нея, че е много определящо това да имаме критично мислене, по критичен начин да гледаме на това, което ни се казва от тия, които имат власт. И ще дам след малко един пример за това как такова отношение донякъде, до голяма степен, липсва ни.
Водещ: Да.
Маргарита Илиева: Но това критично отношение, то е свързано с едно усещане, с една воля, която трябва действително да се възпитава, както казахте, и в семейството, да бъдем ние, самите, добрите стопани, стопаните на собствената си държава и на собственото си общество. Ние сме тези, от които властта произтича. Народът е източникът на властта и когато говорят това или онова, те на нас са отчетени, те на нас са длъжни, слуги на нас, на народ.
Водещ: Така е, да. Но виж, значи, слушам те и си мисля каква е разликата между теб и Краси от една страна и мнозинството хора, които си казват „ама какво сега да се напъвам”, ето и аз го казах преди малко, какво да подхващаме пак разговора за Студентски град, когато то ще ни заведе в поредния тупик. Каква е разликата между вас, които, така, не се отказвате да правите някакви неща и другите, които поради неслучването на нещата постоянно в крайна сметка се отказват?
Маргарита Илиева: Ами, според мен, това е разликата – чувството за собственост. Българите примерно са … с това какви домошари са, както се казва на популярен език. Те никога няма да кажат за поправянето на мазето или на банята, или ремонта в не знам кой там момент, а сега как ще се занимаваме с това. Напротив, гледат да се занимават с ремонтирането на своите жилища – панелки, къщи и т.н. Това е, защото те считат, че са собственици на домовете си. Домовете им за тях са важни. По същия начин, ако ние имаме чувство за собственост върху държавата си, ние ще я ремонтираме като добри стопани, няма да търпим някой да дойде и да ни каже, че това всъщност е една безнадеждна работа и затова нека да си седим в една мизерия, битова, нали. Съвсем друго е отношението, когато ти считаш, че си стопанина на този дом.
Краси Величкова: Мислила съм си по този въпрос каква е разликата. Ами, най-вече по отношение на дарителите и хората, които в България, индивидуалните дарители, богатите хора, които искат да променят нещо и даряват от къде накъде си мислят, че може нещо да променят. И всъщност си мисля, че е въпрос на самочувствие и много добре развито его. Мисля, че хора като мен и Маргарита имаме силно развито его и затова вярваме в собствените си, което не е задължително… Сигурно в друг тип отношения, наши лични е негатив и по-скоро е недостатък. Но специално по отношение на обществения ред вероятно е положително и допринасят. Така че според мен е и това.
Водещ: Точно така е. Значи, не знам, ти го казваш развито его, аз бих казала – въпрос на самоуважение и самооценяване, да се оцениш достатъчно високо, че да поискаш някакви неща, свързани с твоя живот да са наред.
Краси Величкова: Изобщо да си помислиш, че може да промениш.
Водещ: Много се отнесохме обаче в общо философстване, което мисля, че не е лошо, защото естествено си дойде. Но ако искате, понеже идва и края вече на журирането, да минем през още някои събития от седмицата, ако за вас има други важни такива. Аз към Деница гледам. Маргарита.
Маргарита Илиева: Аз имам един, свързан с това, което казах за критичното мислене и за неприемането на, ще се изкажа грубо, глупости, които ни се говорят. Искам да върна към този случай с убитото дете Мирослава от Перник. И не толкова за нейната смърт, ами за смъртта на тъй наречения самоубиец Стоев или по прякор Чочо. Ето вчера прочетох, че алтернативата анкетна комисия в парламента от опозиционни депутати е намерила неща, които са, точно такива очаквах от самото начало на този случай за тъй наречено самоубийство. Той няма барут по ръцете…
Водещ: Няма барут?
Маргарита Илиева: Няма. Бил прострелян отгоре-надолу, някак си е успял. Нали помним, че този с белезници е бил, докато го е правил, пък с палеца натиснал, пък някак куршумът, 175 см, пък някак си куршумът да се забие на … в стената. Аларма изобщо била изключена от една година. Нали, те се оправдаваха с алармата, пък с тока, че бил прекъснат.
Водещ: … и той се затичал да изключи алармата, затова полицаят му дал път, нали така беше. А то нямало аларма. Тя си била изключена…
Маргарита Илиева: Повече от една година няма, да. Изначално. И какъв ток, когато било светло и било ден. Сега, те ни говорят глупости. Аз не вярвам, че този човек се е самобил и когато, добре, извинявам се за грубия израз, но когато ни се казват неща официално ние трябва да ги мислим – колко е реалистично арестант с белезници да се самоубие и защо да го прави. И когато те ни казват неща, които нямат разум, ние трябва да отказваме да ги вярваме, журналистите трябва да отказват да ги възпроизвеждат или ако ги отразяват, трябва да го правят по критичен начин. А твърде много публикации просто автоматично възпроизвеждаха това – самоубилия се, самоубийството.
Маргарита Илиева: Въобще пълен мрак.
Водещ:
Маргарита Илиева: Именно, именно. Точно това искам да го кажа с други думи. Ние трябва да, ето сега са пости, велики пости, ние трябва да, значи българинът някак си градусът му на любовта и на радостта, на любовта към живота много спадна и той вече клони към нулата. И от тези медии и постоянни съобщения за смърт. Значи, ние трябва до такава степен първо да обичаш живота, именно морален ангажимент, нравствен ангажимент да имаш, да го защитаваш, страхът да отпадне. Такива едни прости неща. Не знам.
Деница Сачева: Аз също ще се върна лекичко във философския аспект на разговора. Сега, ти си виновна, Пролет, че си събрала само жени днес. Но за мен не е въпрос на его това, въпреки че, така, с Краси сме приятелки. Обикновено имаме сходен начин на мислене. Но по този въпрос не съм много съгласна с нея. За мен наистина е въпрос на любов, наистина е въпрос на любов, защото любовта е уникална енергия. И когато ти си изпълнен с любов към всичко – към света, към хората, към правата на другите, към това, нали, на другия да му е добре или когато ти обичаш наистина, тогава просто си зареден с такава енергия, че тази енергия не може да стои само в теб. Тя има нужда от израз в това да правиш нещо добро, да направиш нещо за другите. Погрешно е схващането, че когато имаш много пари, тогава можеш да правиш добри неща. Абсурд, изобщо няма нищо общо.
Явора Петрова: А в обратния полюс на любовта е не омразата, а страха. Затова, точно така, страхът трябва да го елиминираме от сутрин до вечер, да чистим страха от себе си и тогава ще направим много добри неща.
Деница Сачева: Аз искам да кажа обаче от темите, които тук моите приятели са посочили, искам да обърнем малко разговора в една позитивна тема. Излезли са статистики, че 25% вече татковци ползват майчинство. И това е една от темите, които вълнуват моите приятели във Фейсбук. Разбира се, тя, тази тема си има и някои прагматични измерения, свързани с това, че мъжете в България получават повече пари от жените, а по принцип майчинството зависи от заплата, като процент на заплащане. Но дори и това да е причината, мисля, че това е една много позитивна тенденция.
Водещ: Искате ли накрая, защото вече сме съвсем накрая да кажем нещо, опитвам се, да си кажете по нещо, свързано с ваше културно преживяване, така, нещо, което си заслужава да бъде прочетено, видяно, което искате да кажете и на други, да споделите? Ще ми се всеки път да го правим в журито по този начин. Ако имате, разбира се?
Краси Величкова: Ами, аз като един човек с любящо его…
Водещ: Любящо его. Добре. Женското жури днес.
Краси Величкова: … искам да кажа, че обичам Ямато. Вчера, той за съжаление мина и не може да се отиде пак, но освен догодина. Просто са страхотни, адски завладяващи и магнетични.
Водещ: Само ти от всички нас май си била.
Явора Петрова: Аз тези две седмици бях много изплашена по грешка, от грешна диагноза при „случаен” лекар, както и да е, но ме спасяваше четенето, докато не мина този период и сега вече съм щастлива и здрава. И четох, прочетох пък една книга на нашия поет, голям поет Любомир Левчев, последната му книга и с него пътувах, обиколих целия свят. Видях как той е живял в едни много високо, високо, хай, елитарни среди. Но това някак си ми радваше душата. Това е моето културно преживяване тези две седмици, че прочетох тази книга.
Водещ: 20 години по-късно.
Явора Петрова: Да, да.
Водещ: Странно.
Явора Петрова: И ми хареса, да.
Деница Сачева: Аз искам да напомня, че утре е 3 март и че това е националният празник на България за по-младите ни слушатели, които може би не знаят какво е 3 март…
Водещ: Аз не съм от тях, но няма много да ми трепне сърцето, честно казано.
Деница Сачева: Националният военноисторически музей има ден на отворените врати утре, така че, ако някой има желание и иска да заведе детето си там, може да го направи. Там ще видят шинела на Княз Александър Първи, молитвата, с която сестра му го е изпратила на война, калъфчето за игра на карти на …, копитото на любимия му кон и т.н., разни такива интересни неща.
Краси Величкова: Само за 3 март. Така да споделя моето усещане. За 3 март, че той е донесъл освобождение, а не свобода, която дойде по-късно с независимостта. Моето преживяване. Прочетох една страхотна книга, с която уникален респект носи към интелекта и културата. Елегантността на таралежа се казва. Не мога да си спомня името на авторката.
Водещ: И аз, Краси. Страхотна е книгата. Тя не е нова. Книгата – те вече три години май откакто е издадена. Но е хубаво, че припомняш.
Краси Величкова: Да. И бях, имах работа. Имах командировка в Прага, която ме зареди със своето злато и розова аура.
Водещ: Много ви благодаря. Бяхте едно прекрасно жури в състав Явора Петрова, Деница Сачева, Маргарита Илиева и Краси Величкова. Журито ще се събере, не знам дали точно в този състав следващия петък. А сега ви благодаря.         

Българската следа в аферата “Хохегер”

www.capital.bg I Зорница МАРКОВ, Илин СТАНЕВ, Росен БОСЕВ I 2.03.2012

Защо властите във Виена разследват дейността на австрийския лобист в България и какво могат да открият

Каква е причината България да бъде спомената 27 пъти в австрийския парламент на 16 февруари 2012? При това в едно от най-дългоочакваните и шумно отразявани заседания? Не, не е ски купата в Банско, нито уличните джебчии. Причината е лобист номер едно, наречен впоследствие от местните медии "крал на корупцията" – Петер Хохегер.

Парадоксът е, че това е същият човек, който през 2008 г. беше избран от правителството на тройната коалиция да "чисти имиджа на България" пред Европейския съюз именно заради ширещата се корупция и организирана престъпност. Едноименната PR агенция на Хохегер спечели поръчка за около 1 млн. евро и в продължение на година трябваше да лобира пред международните медии и институции в полза на България.

Сега Хохегер трябва да чисти собствения си имидж. Срещу него в Австрия се води мащабно разследване на всички нива – от прокуратурата до специална комисия в парламента. През годините лобистът е изградил перфектната инфраструктура, използвана за съчетаването на политически, бизнес и лични интереси и подозирана за създаването на корупционни схеми. В най-силните си години – между 2000 и 2006 г., Петер Хохегер е имал здрав политически гръб, плащал е на министри, шефове на държавни институции, помагал е да се пишат закони, да се сключват нечисти сделки. Всичко това ден след ден сега излиза наяве.

Както австрийските фирми през изминалото десетилетие растяха към Източна Европа, така и лобистът изграждаше своята мрежа от офиси и през 2005 г. стъпи в София. Затова разследващите сега проверяват и бизнеса му в България и ровят в няколко посоки. Първата е: какви услуги е извършвал Хохегер около сделките за "Мобилтел" (от 2002 до 2005) и плащал ли е във връзка с това пари на политици в Австрия и България (виж стр. …). Втората сфера на интерес за австрийските власти са проектите на лобиста за българското правителство и какви суми е получавал. И трето – има ли връзка между сделките за "Мобилтел" и работата за кабинета "Станишев".

Официално Хохегер е работил само по един проект за имиджа на българското правителство. Разследване на "Капитал" разкри и други договори, за които тогавашните политици не можаха да си спомнят. За "забравения" проект няма обявена обществена поръчка. За подизпълнител при всички услуги от Хохегер за правителството е избрана фирма на Моника Янова, близка до самия възложител – бившия премиер Сергей Станишев.

Разследването в Австрия разкри и други притеснителни факти. Оказва се, че с държавните пари от проекта за чистене на българския имидж са плащани хонорари на високопоставени австрийски политици, без да е ясно каква точно услуга са извършвали. Бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер е взел 100 хил. евро. Или както сам обяснява: "Господин Хохегер имаше международен клиент, който имаше проблем. Аз помогнах проблемът да бъде решен."

Европейски експерт на българска територия

Обявеният за суперпрофи международен PR експерт Петер Хохегер отвори официално офиса си в България през май 2005 г. Няколко стегнати бизнес интервюта го представиха като специалист, който знае как се гради имидж на световно ниво и с амбицията да обслужва големите международни компании в България. Разбира се, най-вече с австрийски капитали.

През 2006 г. едноименната компания на Хохегер в България влезе в публичното внимание и по държавен проект. Фирмата беше класирана на второ място в злополучна поръчка на Министерството на външните работи, в която за победител беше избран скандалният израелски бизнесмен Шимон Шевес. Неговата съмнителна репутация в Израел и Германия, както и съдебните процеси за злоупотреби с доверието, доведоха до развалянето на договора с външното министерство. В ролята на добрите застана компанията на Петер Хохегер, която предложи да продължи проекта, без да се обявява нова поръчка. Това обаче не се случи.
Две години по-късно – в края на 2007 г., Министерският съвет обяви поръчка за близо 1.9 млн. лв. за "Провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС". На конкурса се яви австрийският лобист и я спечели.

"Основен приоритет по време на моя мандат беше членството на България в Европейския съюз. Имаше необходимост да потърсим европейска фирма, която да се грижи за имиджа ни преди и след влизането в ЕС. Разширяването на Евросъюза беше въпрос на политическа среда, а не толкова на обективни критерии", коментира пред "Капитал" предходният премиер Сергей Станишев. Пред вестника той каза, че това е първият път, в който правителството е работело с австрийския лобист.

Es waren zwei Aufträge*

Не на същото мнение е самият Петер Хохегер. Пред депутатите от комисията за разследвания в австрийския парламент (специална комисия, която се сформира по определени казуси и води паралелни с прокуратурата разпити) на 16 февруари лобистът заяви, че е работел по два договора с българското правителство. "Първият, мисля, беше за 500 хил. евро, а вторият беше по-голям – за около 1 млн. евро. Той беше 2007-2008 г." Дали от дистанцията на времето или поради друга причина, Хохегер не можа да се сети кога точно е подписан първият договор. Сергей Станишев, попитан от "Капитал", също каза, че не знае за никакъв по-ранен договор. Същото отговори и медийният му съветник Ивайло Данаилов.

Източник на "Капитал" във Виена разкри, че първият проект на Хохегер около имиджа на българското правителство е бил започнат още преди страната да бъде член в Европейския съюз и е целял да се лобира за влизането й. Той разкри още, че и по двата проекта от българска страна е работела компанията на Моника Янова "Актив груп". Янова и Станишев сега имат дете.

Бившият управител на "Хохегер" в България и приближена на австрийския лобист Росица Велкова си спомни, че е имало първи договор, но тя не знаела нищо за него. "Господин Хохегер си го е подписвал в Австрия и документът не е стигал до нас. Само от време на време правехме някакви преводи по него."

Моника Янова категорично отрече да е работела по каквито и да било проекти с Петър Хохегер. "Виждали сме се, но истината е, че никога не съм имала нищо общо с тях. Аз нямам капацитета, те са голяма международна компания. Моята територия е в България", каза тя.

Документ от 2006 г., с който "Капитал" разполага, разкрива малко по-различна картина. Той е между "Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft и PR Media на Моника Янова (тогава Йосифова). Тя трябва да стане подизпълнител на австрийската компания по договор с "Международен панаир Пловдив". Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft сключи договор с Международния панаир Пловдив за PR услуги във връзка с кампанията "Популяризиране на постиженията на българската икономика пред Европейския съюз". За изпълнение на информационните и логистичните изисквания по каманията Dr. Hochegger Kommunikationsberatung Gesellschaft ще се нуждае от подкрепата на българска PR компания", се казва в споразумението.

Изпълнителен директор на Пловдивския панаир през 2006 г. беше Йордан Радев. Пред "Капитал" той си спомни за този договор и каза, че австрийската компания е била поканена, за да направи маркетингово проучване на кои изложения България трябва да се представя. "Свършиха си добре работата", каза той. (По принцип провеждането на "проучване" е често срещана практика да се заплаща от държавата за извършени други дейност – например PR услуги за конкретен човек или партия, защото разходите са трудно доказуеми, а резултатът обикновено е доклад от няколко десетки страници, чието изработване може и да не струва нищо; това не означава, че цитираният случай е бил такъв.)

Не е ясно обаче защо за едно маркетингово проучване трябва да бъде ангажиран подизпълнител със следните задължения: подбор, превод и обобщение на информационни материали, подготовка на презентации, адаптация на пресрелийзи за целите на кампанията, координация и логистична подкрепа за български участници в активности по кампанията, създаването на европейски пресцентър, базиран в София…

По това време – първата половина на 2006 г., панаирът в Пловдив все още беше напълно държавна собственост с принципал министърът на икономиката Румен Овчаров (БСП). Той не беше открит за коментар.

От края на 2006 г. държавата си затвори очите пред навлизането на частния "инвеститор" и близък до социалистическата партия Георги Гергов. Като държавно дружество явно прокарването на договори с външни компании е било лесно, което обяснява и липсата на обява в регистъра на обществените поръчки. Липсва и публична информация с каква точно кампания България е популяризирала икономиката си пред ЕС.

Тъй като нито Моника Янова, нито Сергей Станишев си спомнят за тази поръчка, трудно е да се разбере какви още услуги е извършил австрийският лобист Петер Хохегер. Остава за доизясняване и въпросът колко от парите по договора са останали у него и каква част се е върнала при подизпълнителя.

Операция "Чист имидж"

През май 2008 г. Моника Янова подписва отново договор като подизпълнител на австриеца Хохегер. Този път е за кампанията за изчистване на българския имидж пред Европейския съюз.

Като по-голям проект и отговорностите на подизпълнителя са по-обхватни. "Актив груп" трябва да се грижи за връзките с медиите, за организирането на събития, за логистиката.

Както при този, така и при по-малкия проект не е ясно защо Хохегер наема за подизпълнител конкурентна агенция, при положение че има собствена структура в България.

Според документацията към договора Hochegger|Com е организирала редица събития за международни медии, инициирала е интервюта с български политици, водела е международни журналисти в България. "Организираха пресконференция в Брюксел, на която имаше представители на всички големи медии и цял ден давах интервюта", спомни си бившият премиер Сергей Станишев.

Има и други подизпълнители. Това е сайтът Europe.bg, правил оценка на комуникационната стратегия на правителството и електронен бюлетин за напредъка на България, както и агенция "Фокус" със задачата за медия мониторинг.

Основна част от изпълнението на проекта е сформирането на така наречения Advisory Board с участието на чужди политици. Тяхната задача е била да консултират българското правителство по основни за страната теми. Има изготвен доклад с препоръки за поведение по ключови теми. Някои от тях звучат малко странно: Хохегер съветва кабинета да твърди, че, да, България има проблеми, но само БСП може да проведе реформите, защото е най-старата и стабилна партия в страната. Т.е. иска се Брюксел индиректно да подкрепи БСП на изборите.

Депутати на хранилката

Показанията на лобиста пред парламентарната комисия на 16 февруари за работата му в България открехнаха вратата към един доста по-притеснителен сюжет. През годините назад политици от всички австрийски партии са били на договор при Хохегер и уж са работили по различни проекти. В парламента Петер Хохегер разкри, че от парите на българското правителство също са плащани хонорари на австрийски депутати. Бившият вътрешен министър Ернст Щрасер е получил 100 хил. евро, но по никакъв начин не стана ясно за какво са били предназначени. При показанията си Хохегер каза: "Ернст Щрасер беше част от т.нар. Advisory-Board. Той работеше по един проект: "Консултиране на българското правителство за влизане на България в ЕС". Австрийското списание Profil цитира продължение на обяснението: "Ернст Щрасер направи оценка на това как опитите за реформа в България се приемат в ЕС и презентира своя анализ заедно с екипа на Hochegger|Com пред премиера."

Сигурно оценката му е била важна, след като е струвала една десета от бюджета на целия проект. Пред "Капитал" обаче Станишев каза, че няма представа какво е било участието на бившия вътрешен министър по проекта, не го познава и не помни да се е срещал с него.

Други двама депутати от Социалдемократическата партия на Австрия също са имали "мандат" от Хохегер да работят за България и са взели хонорари от по 4 хил. евро всеки. Това са Петер Шийдер и Карл Блеха – вторият, женен за българка и с участие във фирма в България. Техните имена поне присъстват в документацията по договора с Министерския съвет като съветници.

От десетките разкрития за машината на Хохегер през последните месеци се вижда един безспорен факт. Политици на всякакви нива години наред и под всякаква форма са получавали хонорари през фирмите на лобиста. Формално са взимали парите за едно, а на практика за съвсем друго – за извършването на скрити и нерегламентирани услуги. Ако се окаже, че това е бил подходът и в България, остава широко отворен въпросът каква услуга е извършил бившият вътрешен министър на Австрия. И кой е бил международният клиент, чийто проблем е бил решен. На тези и други въпроси вероятно ще се намери отговор по време на разследването срещу Хохегер. Австрийските власти изглеждат твърдо решени да разплетат аферата до последната подробност. И по всички личи, че ще успеят, така че българският отзвук от техните действия предстои съвсем скоро.

—————————————-
* "Договорите бяха два"

Оригинална публикация 

Сивият помощник

www.capital.bg I 2.03.2012

Като част от "Телеком аферата" в Австрия ще се разследват и връзката на Хохегер със сделките в България

Когато преди две години Петер Хохегер беше уличен в укриване на 10 млн. евро данъци, директорът на офиса му в една от бившите югославски страни плеснал с ръце и възкликнал: "Знаех си, че е един от нас." Комбинацията от австрийски финес и високомерие с балканския схемаджийски манталитет, родиха един от най-изтънчените лобисти в новата история на Източна Европа.

В момента комфортът на Хохегер е нарушен. Най-малкото не може да си живее в къщата в Бразилия, а трябва често да се среща с прокуратурата в Австрия. Срещу него се води разследване по една от най-мащабните измамни схеми в страната – "Телеком-аферата".

Златният век на австрийския лобист беше по време на черно-синята коалиция (между австрийската народна партия (OeVP) и Партията на свободата на Австрия (FPOe) в Австрия от 2000 до 2006 г. Почнал с обикновена PR агенция първо във Виена, а след това в цяла Югоизточна Европа, Хохегер успя да изгради перфектната инфраструктура за свързване на интереси, бизнес и политици и според подозренията на австрийските власти – за осъществяването на корупционни схеми. Той не е главен герой в нея, не е човекът, който стои от едната или другата страна на дадена сделка. Той е посредник при срещата на хора, които се нуждаят от услуги и искат да си платят. А за него остава процент.

Телеком аферата започна да изсветлява в началото на миналата година и досега се събираха доказателства. Отскоро, откакто се провеждат разпитите на участниците в нея, на повърхността започнаха да излизат едно по едно пипалата на съмнителна организация, работела на спокойствие години наред.

Аферата се е разигравала през двата мандата на бившия вече премиер от Австрийската народна партия (OeVP) Волфганг Шусел (2000-2007 г.). През септември миналата година скандалите около Шусел станаха толкова непоносими, че той се оттегли от политическата сцена.

Разследванията показват, че през годините на неговото управление и при старото ръководство на отчасти държавната телекомуникационна компания Telekom Austria, от нея са излезли десетки милиони евро, които са се насочили към различни частни интереси. С парите са финансирани политически кампании, инициирана е промяната на един или друг закон, стигало се е и до борсови спекулации. И за да може парите физически да бъдат прехвърляни, са използвани фирмите на лобиста Петер Хохегер. До момента се знае, че от TA към негови компании през последните десет години са били прехвърлени над 40 млн. евро под формата на различни хонорари. Процент от сумата е оставал за него, другите са продължавали по предназначение.

Изпитана схема

Най-лесно може да се разбере как функционира инфраструктурата на Петер Хохегер чрез следния пример с дълга предистория. Той започва на 4 октомври 2000 г. – дни, преди отчасти държавният Telekom Austria да бъде листван на борсата. Тогавашният финансов министър и принципал на дружеството Карл-Хайнц Грасер одобрява специална опция за мениджърския екип на компанията. Ако през следващите години акциите на ТА надвишат определена стойност, група от около стотина мениджъри ще си разделят сносен бонус. Общата сума е 9 млн. евро. Крайната цел е не по-късно от 27 февруари 2004 г. цената на акциите да е с 30% по-висока от тази в деня на листването. В случая – 11.70 евро на акция.

За периода между 2000 и 20004 г. акциите на австрийската компания растат, но съществува реалният риск да не достигнат планираната граница, при това на косъм. Това означава, че директорите й няма да си получат бонуса. За да се застраховат, те измислят своевременен план. Намират инвестиционен посредник, който в последната минута трябва да купи акции на ТА и така да качи курса им. За услугата той трябва да получи награда от 1 млн. евро. Две минути преди края на борсовата сесия "неочакван" инвеститор купува от книжата на телекома, акциите минават заветните 30%. Планът е изпълнен.

Понеже борсовият посредник няма как да си получи парите директно от ТА, трябва да бъде изработена специална схема за тяхното прехвърляне. Тук в играта влиза Петер Хохегер, а доклад на градската прокуратура от началото на месеца показа и каква точно е била ролята му. Телекомът превежда парите на фирмата му Valora с фиктивната аргументация "Оценка на пазарните шансове". Хохегер тегли парите от банковата си сметка лично и ги раздава на всички по веригата. За себе си запазва малка част.

Прокуратурата в Австрия сега разследва тази и всички подобни сделки и проекти на телекомуникационната компания. Беше сформирана самостоятелна комисия в парламента, която води паралелни разпити. Самото ръководство на ТА също назначи "специален отряд" за вътрешна проверка. Във фокуса на всички попадат и инвестициите, правени през изминалите години в Европа и най-вече около придобиването на компании в България и Беларус.

Българската следа

Малко предистория: През 2002 г. група австрийски бизнесмени, сред които Мартин Шлаф, бившият председател на Австрийската народна партия (OeVP) Йозеф Таус и генералният директор на финансиращата сделката банка BAWAG – Хелмут Елзнер, купиха "Мобилтел" за 800 млн. евро. Три години по-късно продадоха дружеството в България на Telekom Austria за 1.6 млрд. евро.

Разследването в момента се води в няколко посоки: каква е причината цената на компанията да се удвои за три години; имало ли е корумпиране на политици и други важни за сделките участници в двете държави, както и дали инфраструктурата на лобиста Хохегер е била използвана за разплащане.

"Повод за разследването са съмненията за "сериозни плащания и вмешателство на свързани с политически партии лица и фирми при инвестициите на ТА в чужбина и най-вече в България и Беларус", се казва в официалната обосновка, с която беше сформирана разследващата комисия в парламента.

"Разследването около сделката за "Мобилтел" в България тече в следната посока: минавали ли са пари през фирмите на Петер Хохегер, с които са били корумпирани политици и други личности, вземащи решения. Това се отнася както за Австрия, така и за България. Имаме повод да предполагаме, че преди години, когато ставаше сделката, австрийски политици са упражнявали натиск над български, за да се случи по-бързо тя. Информацията, с която разполагаме в момента, ни насочва още повече в тази посока, но има още много документи и доказателства, които трябва да прегледаме и анализираме. Тепърва ще разкриваме кои политици са взимали пари и срещу какви услуги", коментира пред "Капитал" депутатът от Зелената партия Петер Пилц, който е член на парламентарната комисия за разследване и един от петимата депутати, които водят разпитите.

От доказателства, събрани до момента, излиза, че Хохегер е имал активна роля около продажбата на "Мобилтел". Според разследващите органи в годините около придбиването на компанията първо от групата около Мартин Шлаф (2002 г.), а после и от Telekom Austria (2005), през фирмите на Хохегер минават плащания, за които се предполага, че са имали за цел да повлияят на едно или друго мнение, за да се придвижват сделките.

Ето няколко примера. В специален доклад на криминалната полиция, който австрийското издание Format цитира преди дни, излизат няколко фактури с ключова дума България, преминали през фирмите на Хохегер. В края на 2002 г. австрийският лобист получил консултантски договор от групата около Шлаф за търсене на заинтересувани към телекома в България. На компанията на Хохегер – Valora, са преведени общо 1.2 млн. евро. Подозренията според полицейския доклад са, че парите са били предназначени за тогавашния финансов министър Карл-Хайнц Грасер. Начело на финансовото министерство Грасер е бил принципал на отчасти държавната Telekom Austria и се е противопоставял пред евентуалната сделка в България. Причината е смътното минало на "Мобилтел" и връзката в собствеността с руския бизнесмен Майкъл Чорни.

В началото на 2003 г. част от парите, влезли във Valora, продължават по посока фирма, близка до финансовия министър. Следват няколко събития, които имат подозрителна взаимовръзка. През март същата година самият премиер на Австрия Волфганг Шусел беше на посещение в България по повод събитие на "Мобилтел". Ден-два след това Telekom Austria заяви интереса си и започна преговори с "Мобилтел". "Възможно е Хохегер да е използвал парите, за да предразположи определени хора, които вземат решенията", е едно от заключенията в полицейския доклад.

Две години по-късно Хохегер пак лобира. Този път на страната на купувача – Telekom Austria. Разследващите органи в Австрия са попаднали на хонорар от над 400 хил. евро, който Хохегер е получил като "добре свършена работа около придобиването на "Мобилтел". От показанията на австриеца пред разследващите става ясно, че парите са, защото е свързал австрийския телеком с банката – консултант по сделката – Raiffeisen Investment. Пикантно заключение в доклада на разследващите е, че по това време сделката съдържателно вече е била завършена. "Тоест даването на мандат на инвестиционната банка е било излишно."

Откакто Хохегер стана клиент на прокуратурата му, неговата мрежа беше разрушена. Офисите му в страните от Източна Европа бяха затворени, фирмите – закрити или замразени. През миналата година официално е отписана и едноименната му фирма в България. Връзките, които той е бил създал и използвал през годините, обаче тепърва ще бъдат осветявани.

Оригинална публикация 

Защо Австрия е богата държава

www.capital.bg I 2.03.2012

Разследването по аферата "Хохегер"

В последните месеци иначе тихият политически живот в Австрия е развълнуван от необичаен за държавата скандал. Аферата с лобиста Петер Хохегер оплита в едно политици и бизнесмени от цяла Югоизточна Европа и има сериозни подозрения за системна корупция. Собственикът на едноименната PR агенция с офиси в няколко страни е обвиняван за посредничество при серия съмнителни сделки. Със случая във Виена се занимават полицията, прокуратурата и специално създадена парламентарна комисия.

Сравнен с българските "играчи" и мащабите на местните злоупотреби, Хохегер е блед стажант. Неговото предполагаемо посредничество при размяната на големи суми пари и начинът, по който убеждава австрийски политици, вероятно кара тукашните му "колеги" да се заливат от смях. Погледнат откъм България, Хохегер е неудачен балък, който се е оставил да го хванат.

Разкритията за сделките му в София изглеждат донякъде скандални, но истината е, че те са нищожни, сравнени с реалния мащаб на злоупотребите с публични средства в България. Скритото финансиране с държавни пари на различни бизнеси – от банки до медии, продължава да е изключително силно и сега.

Разликата между София и Виена е в реакцията на подобни случаи. В Австрия те се разследват от всички възможни институции и това ще продължи до разплитането на цялата афера. В България не се случва нищо. В Австрия правилата се спазват, а когато се нарушат, последствията са сериозни. В България правилата не важат и злоупотребата е норма, а не изключение. Австрия е богата държава. България е бедна.

Оригинална публикация 

PR не е само публичност и съобщения

www.capital.bg I Борислав КАНДОВ I 25.06.2005

Д-р Петер Хохегер, основател на австрийската PR агенция Hochegger|Com, пред „Капитал“

Защо решихте да откриете свой офис в България? Идването на Telekom Austria у нас ли е основната причина?

- Винаги сме имали намерението да разширим дейността си на пазара в Централна и Източна Европа. Вече имаме офиси и партньори в новите страни – членки на ЕС, като Унгария и Словакия и търсихме стратегически партньори в България, Румъния, Сърбия, Хърватия.

Колко хора ще работят в българския офис?

- В момента тук работят четири души, но плановете ни са до една година екипът да се увеличи и да стане 10-15 души. Това ще ни даде възможност да обслужваме големи клиенти.

Освен Telekom Austria има ли други ваши клиенти тук и имате ли вече договори с някои от тях?

- Имаме, разбира се, някои планове, но нищо финално все още, защото започнахме работа тук само преди няколко седмици. Ще предложим услугите си на всички наши международни клиенти като Cisco, HP, Coca-Cola, HVB, с които работим в Австрия. Надяваме се, че те ще проявят интерес заради добрите комуникационни стратегии, които им предлагаме в Австрия, и ще искат да ги получават и тук. Това е и основното ни качество, което ни отличава – ние не вярваме в управлението на събития и разпращането на пресрилийзи. Това не е PR. Public Relations е доста различен, трябва да зададеш правилните въпроси на една компания, да откриеш нейното конкурентно предимство, да създадеш диалог с групите, които са заинтересувани от успеха или провала на тази компания, да поддържаш връзките с клиентите… Областта на PR услугите е много широка.

Кои са основните услуги, които ще предложите на своите клиенти в България?

- Освен развитието на комуникационни услуги ще предложим кризисен мениджмънт, поддържане на връзки с инвеститорите, нашите ключови дейности в Австрия.

Как оценявате българския PR пазар?

- От проучванията разбрахме, че тук има сравнително развит PR пазар, който продължава да нараства, а всеки растящ пазар представлява интерес за нас. Според нашите изчисления размерът на българския пазар е около 15 млн. евро на година.

Някои от рекламните агенции в България предлагат и PR услуги на своите клиенти…

- Ситуацията, в която рекламните агенции предлагат PR услуги на своите клиенти, е част от нормалното развитие на пазара. Преди години всички рекламни агенции в Австрия предлагаха осигуряване на публичност за продуктите на своите клиенти. Но вече не е така. Простото изпращане на пресрилийз вече трудно може да привлече вниманието на медиите. Предизвикателството за една агенция е да разкаже интересна за журналистите история, които от своя страна да я разкажат по интересен за аудиторията начин. Освен това рекламните агенции нямат представа колко дълбока може да бъде конкурентната среда [в която функционират компаниите]. Да, те правят пазарни проучвания, след това създават и разпространяват ключови послания – това е изключително важна работа, но не е достатъчна. PR мениджърът е обучен да слуша, слуша и слуша и от събраните факти да изведе възможностите за успех и конкурентните предимства на клиента.

Какво трябва да се случи, за да започнат PR агенциите да пазят бюджетите си по-агресивно от рекламните агенции?

- В Австрия имаме обратната ситуация – рекламните агенции трябва да се борят за бюджетите и приходите си. Рекламното време може да се купи от медиа агенция, после за рекламната стратегия можете да поканите десет компании и да се договаряте с тях, например за възнаграждение на агенцията вместо 15% от стойността на бюджета да предложите 7%, и винаги се намира някоя добра агенция, която да приеме. В PR бизнеса има същата ситуация в области, които са висококонкурентни – осигуряване на публичност за продукти, пресрилийзи, организиране на събития. В области като лобиране, Public Affairs* и комуникационни стратегии конкуренцията е слаба. Това са области, в които ние сме се специализирали, и в тях има растящ пазарен потенциал и както ние, така и основните ни конкуренти имаме възможност да се развиваме. Същото ще се случи и тук. Ще отнеме време, но ще се случи. Защото, влизайки в един по-конкурентен пазар, трябва да бъдете по-опитни в комуникацията на вашата компания, да търсите конкурентните си предимства. Все повече компании ще идват в България и нуждата от добри стратегии и комуникация ще става все по-голяма.

*Public Affairs – поддържане на връзките между една държавна структура и гражданите или между частна компания и държавните институции и обществеността.

Холдингът Hochegger|Com е създаден през 80-те години на ХХ век като фирма за бизнес консултиране. В момента PR агенцията Hochegger|Com е втората най-голяма комуникационна компания в Австрия с около 10% пазарен дял при размер на австрийския PR пазар от приблизително 150 млн. евро годишно. Холдингът е член на международната партньорска група на глобалната PR агенция Burson Marsteller. Hochegger е дългогодишна обслужваща агенция на новия собственик на MTel – Telekom Austria.

Оригинална публикация

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 3.03.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.03.2012

Водещ: Днес е националният ни празник и както обикновено в дните около него отново се заговори за българския национален идеал. Имали го? Няма ли го? За нас обаче 3-ти март е повод да поговорим за националната отговорност на българската журналистика. Осъзнават ли отделните медии и самите журналисти тази отговорност или не? Има ли консенсус в колегията около националните ценности? Как 3-ти март обедини днешната преса? Повечето колеги от печатните медии, освен да честитят празника, са се сетили да покажат и как се чисти снегът по пътя към връх Шипка. Инак празникът във вестникарските заглавия е ето такъв – „Труд” дава дума в цитат на Стефан Стамболов за редакционен коментар. „Време е да станем свободни хора ний!” „Честит празник, българи!” пожелава „Дума”. „Войници обсипаха с цветя и венци докторския паметник в София”, показва и пише „Монитор”. „Машините на пътно поддържане се бореха с двуметровите преспи” показва „Новинар”. Същите машини, но вече стигнали върха, ни показва „Сега”. „Мила Родино от Бостън до Кабул” описва в хроника „Стандарт”. Желю Желев – президент от 1990 до 1997 година казва в голямото интервю пред изданието „Няма даром свобода!”. Какво още в „Клубът на журналистите” до 13 и 30? Медийни новини или новини от медийния свят. И още – обич за отишъл си приятел и колега. Честит 3-ти март и добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме звукорежисъорите Илия Тенев и редактора Ирен Филева, Цвети Бахариева, която избира музиката и аз Цвета Николова. Днес България отбелязва 134-та година от своето освобождение и понеже свобода означава преди всичко отговорност, за националната отговорност на българската журналистика подхващаме разговор в „Клубът на журналистите”. Гости са доцент д-р Здравка Константинова – преподавател във факултета по „Журналистика и масова комуникация” на Софийския университет „Климент Охридски” и госпожа Снежана Тодорова – главен секретар на Съюза на българските журналисти. Добър ден!
Здравка Константинова: Добър ден. Честит национален празник!
Снежана Тодорова:Добър ден. Честито и от мен. Много се радвам, че в този ден точно говорим по такава важна там с Вашата уважавана аудитория.
Водещ: Благодаря ви. Госпожо, Константинова, отговорността и приносът на българската журналистика в борбата ни за независимост? Вие преподавате всъщност история на българската журналистика във факултета.
Здравка Константинова:Да, това е основният ни курс. Изключително забележителна е ролята на българската журналистика при възстановяване на българската държавност още преди Освобождението. През българското Възраждане, при липсата на трите национални власти, четвъртата власт – българската журналистика, се стреми да ги компенсира, да изпълнява и техните функции. Т.е. натоварва се със свръх функции. Това е един от малкото случаи, когато излизането на журналистиката от обичайната ниша е конструктивен, а не дестркутивен процес. Фактическо възрожденският ни печат се стреми към комуникативно изграждане на легитимна власт. Така българската възрожденска журналистика, превърнала се в поле за синхронно действие и на останалите ни национални институции, изгражда държавност още преди възстановяване на третата българска държава. За това така говоря за тази изпълнена национална функция като за държавност преди държавата. Всъщност по време на Възраждането политическите ни водачи, които са публицисти, журналисти или може би по-точно публицистите водачи…
Снежана Тодорова:По-голямата част от тях са публицисти, да.
Здравка Константинова:Точно така. Съзнателно стимулират ролята на журналистиката в модернационния процес като създател на нова публичност, като участник в институционализирането в политическата публичност. Т.е. възстановяването на българската държавност.
Водещ: Да си припомним няколко имена като почнем разбира се от патрона на нашата програма „Христо Ботев”, минем през Захари Стоянов и Раковски, и т.н.
Здравка Константинова:Да. Известно е, че Христо Ботев акцентира в онази прочута негова крилата фраза за ролята на журналистиката като парламент, когато е много интересна неговата тактика, защото той има цяла комуникационна стратегия преди революцията да се случи, акцентът в неговата публицистика, журналистика е върху революцията. Но когато революцията, Априлското въстание се случва, акцентът е върху ролята на журналистика. Между впрочем всички негови програмни статии са посветени на ролята на журналистиката и така буквално дни преди да се възкачи на „Радецки”, Ботев създава последния си вестник с названието „Програма – нова България”. И в програмната му статия изрича крилатата фраза „Журналистиката е едно от първите средства за революцията.” Българската журналистика в тези над 10 периодични издания, които излизат по време на Възраждането, в скоби до 9-ти септември 44-та година 1944 година, има над 10 000 периодични издания, български.
Водещ:Толкова много?
Здравка Константинова:Да и това е един белег на модерност, на кипеж, на ценности, модернизация и т.н. Но в тези издания – над 107 периодични издания до Освобождението дори те очертават и етническите граници, говори се за бъдещия държавен модел, включително по повод на първия голям въпрос, политически въпрос – създаването на самостоятелна българска църква. Но интересно е, че в марките на българската преса, в названията се изнася националната програма. Интересно е, че в тези издания, в това огромно количество издания от 10 000, най-често срещаните думи са „български” и „нов”. И това започва още преди Кримската война с, да кажем, първия български вестник „Български орел”. След това, това дори така стряска Васил Априлов, че той прави бележка на Богоров, създателя на първия вестник, той се връща към „Български известник”, втория брой, но отново към „Български орел” – това е заявка за държавност. След това вестник „България” на Драган Цанков. Непосредствено след Кримската война и „Нова България” на Ботев. Това продължава. След Берлинския конгрес се появява „Целокупна България” с названия „Програма” и т.н. Много интересно е, че Вие споменахте Захари Стоянов. Глава пета „Априлското въстание” – 1876 година апостолите в Гюргево и техните дейности, Захари Стоянов започва с обръщение към бъдещия историк на българската преса, който да обърне внимание на нашите вестници и ролята на нашите вестници, възрожденски вестници. Възкликва „Херойски е подвигът на тия вестници”. И неслучайно прави сравнение с френската революция от 1789 година. Всъщност Априлското въстание е една успешна медийна революция. И това е една съзнателно постигната цел, защото в мастилниците се налива кръв, така да се каже. Образно казано и наистина българският въпрос, благодарение на Априлското въстание, е изкаран на масата на Великите сили. Над 5000 публикации са предизвикани в световния печат чак до Нова Зеландия, посветени на това събитие. И тази комуникационна стратегия на Христо Ботев влиза замисалът да бъде превзет параход на Велика сила – на Австроунгария, за да попадне в новините на първите страници и от там каузата на въстаниците. По време на Руско-турската война се ражда първият ни всекидневник. Всекидневник „Новинар”. Българските журналисти заминават в опълчението в помощ на руската армия. Павел Бобеков – първият редактор на всекидневник „Новинар”, който е и журналист още от времената на Възраждането, след като стартира вестникът, заминава в помощ на руските войски като преводач. Разболява се. Той вече е болен и умира. Българските вестници в Цариград са принудени да спрат по време на войната. Те изпълняват забележителна роля като например вестник, каквото могат да кажем в тези условия, вестник „Сутрина”, вестник „Напредък” поместват прокламацията на царят Александър Втори за обявяването на война срещу Турция и разбира се са спрени. Редакторите в затворите. В Букурещ вестник „България” дава по време на войната информация, не само за развитието на военните действия за международния отглас. На страниците на всекиѝдневник „Новинар” и на френски, и на руски се дава информация, за да се излезе от тази…
Водещ:Няма да коментираме тук…
Здравка Константинова:И още един много интересен факт във връзка с възстановяването на българската държавност. Искам да подчертая, че тези действия, които извършва съвременното руско управление, примерно Княз Владимир не случайно е дал първите негови грижи да поиска чрез Марин Дринов, Христо Герданов да достави 11 печатни машини за окръжните градове, тъй като в българските земи неслучайно няма български печатници преди Освобождението. Всъщност има печатници с български букви, в Русе, в Одрин, в Солун. Така че грижите веднага да бъдат създадени печатници. Герданов прехвърля печатниците.
Водещ:И няма нужда да коментираме отговорността, с която те са подходили в тази своя дейност. Искам само да напомня ролята на публицистите, когато членове на първото велико народно събрание, когато изработват Търновската конституция по указание на Великите сили, тя е трябвало да бъде органически устав. Както е и в Санстефанския договор и в Берлинския договор, но под влияние на всички журналисти, членове на това събрание, бива наречена конституция, което по някакъв начин вече поставя на друга правна основа самия основен закон на новосъздаденото княжество.
Здравка Константинова:Да. След Освобождението българските журналисти, публицисти възрожденци стават строители на съвременна България. Знаково е, че първият български министър-председател Тодор Бурмов е бил журналист още опт време на Възраждането и след Освобождението успоредява своята държавническа дейност с журналистиката.
Водещ:Аз предлагам сега да послушаме една песен и след това да се върнем в днешната реалност. Свобода ще рече отговорност и националната отговорност на днешните български медии и журналисти продължава разговорът в „Клубът на журналистите”. Ще припомня – гости са доцент д-р Здравка Константинова от Софийския университет и Снежана Тодорова – главен секретар на Съюза на българските журналисти. Но преди да ги включим отново в разговора за отговорността на обществените медии започваме диалог с колегата Бойко Василев от БНТ. Добър ден!
Бойко Василев:Добър ден и честит празник!
Водещ:Честит празник и благодаря за Вашата реакция да се включите днес в предаването. И така, колега Василев, обществените медии много от колегите наричаха държавни медии. Вкарвайки ни по този начин в едни граници и намеквайки, че ние не сме достатъчно свободни, но последните изследвания показаха, че всъщност най-свободни в своя изказ, в подбора на тематика и т.н. са точно обществените медии. За този парадокс да поговорим.
Бойко Василев:Моето впечатление е такова, но не иде ние да се хвалим сами.
Водещ:Да. Но е празник.
Бойко Василев:Чувал съм да се казва това нещо, чувал съм го от много колеги и от хора, но не иде ние да се хвалим. Мен по-скоро ми се ще да коментирам това, което казахте за държавните медии. Мен пък, да Ви кажа, това…Показва обаче отношението към държавата напоследък. Някак си много бързо махалото отиде в другата посока и всичко, което е свързано с държавата, изглежда по презумпция лошо. Нека да не залитаме в крайности. Както беше научният комунизъм едно време, че държавата беше всичко, изведнъж се оказа, че държавата е най-лошото нещо на света. По отношение специално за българската държава, резките от това отношение още личат. Иначе мен ми се струва, че този, който крещи и вика „Свободен съм!” е винаги най под подозрение. Не мислите ли?
Водещ:Така е, да. Обикновено за истинските неща се говори дискретно или понякога дори се мълчи.
Бойко Василев:Според мен главно се мълчи. Отговорността и свободата се доказват в действия. Обикновено доста съм подозрителен, когато в нашата гилдия някой забие един байрак и каже „Тука е свободата!” Тук е свободата и никъде другаде! Ами малко това някак ми се струва подозрително.
Водещ:Ами не мислите ли, че свободата всъщност е свързана с определени правила и стандарти? Нашата журналистика все пак трябва да се подчинява. Иначе защо да съществува Етичният кодекс?
Бойко Василев:Да – правила, стандарти на Етичният кодекс, но преди всичко на някакъв тип достойнство, което, ако не е вътре в човек, някак си не може да бъде присадено.
Водещ:А за отговорността на конкретните журналисти, разбира се да споменаваме имена – осъзната ли е тази отговорност в гилдията и минава ли тя през театрални жестове като например късане на издания в ефир или гръмки фрази и заглавия без съдържателен анализ?
Бойко Василев:Вижте, разбира се, че не е хубаво да се късат вестници, но нека да погледнем картината като цяло. Оценката като цяла минава от самооценка в първо единствено число. Който е невинен, нека пръв да хвърли камък. От тази гледна точка мен ме притеснява липсата на здравословна критичност у нас. Притеснява ме това, че ние някак предпочитаме да започнем война с другия, вместо да видим себе си. Това ме притеснява и знаете ли? Замечтал съм си журналистически формат, в който ние ще анализираме собствените си грешки. Между другото има такива предавания, има такива форуми във Франция, доколкото знам. Мисля, че има и в Германия. Така, зажаднял съм за някаква самокритичност сред нас. Зажаднял съм за отношение, в което медиите ще погледнат собствената си работа, до голяма степен критично и няма да вирят носовете си нагоре. Разберете – ние не сме някакъв Холивуд, който излъчва послания за свободно време, за бурен нощен живот. Ние сме преди всичко хора, които работят с нещо много важно – свободата на словото. И това нещо не е присъщо само на нас, това не е наше право. Ние трябва да направим, така че хората, българите да реализират тази свобода на словото.
Водещ: А мислите ли, че…?
Бойко Василев:Ние сме само инструментът – това искам да кажа.
Водещ:А мислите ли, че ако бъде създаден един такъв формат, той няма да бъде комерсиализиран от търговските медии?
Бойко Василев:Зависи от отношението към собствения им труд. Честно да Ви кажа, това зависи от нас самите. Комерсиализиран или не – важно е съдържанието. Виждате ли колко формати има в България и колко малко съдържание? Знаете ли колко се търсят производители на съдържание? Просто редки са. Ние сме малък народ, тесен елит и ако ние не се разберем и усмихнем, и харесаме помежду си, няма кой да ни хареса.
Водещ:Добре. Така да завършим нашия разговор. Отговорност към собствената работа преди всичко, критични към собствената работа преди всичко и да правим така, щото да се харесваме.
Бойко Василев: Да. Аз съм за това, но искам да Ви кажа и друго. Някак говореното в първо лице, единствено число развращава не само нас, то развращава и очакванията на публиката. Като че ли научихме публиката, че това, което е обективна информация, две гледни точки, три гледни точки, спокойно поднасяне на информацията – някак научихме публиката, че това е демоде. Тя иска от нас крясък. Крясъкът е на мода.
Водещ:Шоу.
Бойко Василев:Иска от нас да правим шоу. Всъщност, да, и за шоу има място, но има един сегмент от нацията, който наричаме най-будният. Аз мразя думата елит, но става въпрос за най-будните, за най-интелигентните хора, които първо им отнехме света и второ им отнехме представата за истинска и сериозна журналистика. 17% се оказва от хората вярват на всичко, което се показва по медиите. Българинът е доста скептичен. Българинът не вярва и ако продължаваме да му се дуем, той никога няма да ни повярва за нищо.
Водещ:Всъщност ние сме си ги заслужили тези 17%, както се казва, с това, което току що казахме – с присъствието на атрактивни заглавия, отколкото на задълбочени анализи.
Бойко Василев: Дори това не е проблемът. Проблемът е ползата, в която излизаме понякога. Че ние имаме последната истина, че ние решаваме нещо, че ние движим нещата в Републиката, че тук в товаѝ студио, на тази колонка се решава съдбата на България. Тук е изключително. Няма такова нещо. Няма такова нещо и тази илюзия обаче е развращаваща за нас и развращаваща за публиката, за българския народ. Вие ме питате за национална отговорност. Ето, пак ще Ви кажа – българският народ няма кой да го хареса и да му се усмихне, ако не се усмихне сам на себе си. Английският, американския, руският народ може някой да го хареса навсякъде по планетата. Ние обаче имаме отговорност към тази публика и към тази публика трябва да бъдем малко, да кажем свободната дума по-патриоти. Да знаем, че създаваме среда и тази среда определя как ще живеят децата ни.
Водещ:И да не забравяме, че информация е всъщност основно човешко право и обществено благо, и ролята на журналистиката е да обслужват информационно обществото, по възможност, правейки го с чест.
Бойко Василев: Да и извинявайте за чисто българската дума – това не е ексклузивно право на журналистическата гилдия. Това право на всеки един човек. Ние това забравяме. Някак си напоследък много от нас искат да се…Да излязат на екрана, на вестника – да кажат нещо в първо лице, единствено число „…” Извинявайте за руския израз. „Ей сега ще дойде началникът и на всички ще каже кой къде е и ще му даде някакво място в живота или път в живота!” Това не е нашата работа. Покрай това ние пропускаме най-важното и най-важното е – пропускаме духа на народа, живота на народа, душата на народа. Не го чуваме, не можем да го чуем. Вижте, извинявайте за тази малко патетична реч, но аз не съм от тези, които критикуват хората по отделно. Смятам, че за всеки тип журналистика в България има място, включително и за най-острата, включително и за най-персоналната. Апелирам обаче към това по-често да поглеждаме към себе си и да знаем, че отговорността е наша. Няма някой фиктивен редактор, който да ни заповядва или фиктивен началник, или директор.
Водещ:Слава Богу!
Бойко Василев: Всичко в края на краищата стига до нас и опира до нас.
Водещ: До конкретния човек на конкретното място.
Бойко Василев: Точно така!
Водещ:Благодаря Ви за това включване, Господин Василев. Благодаря.
Бойко Василев: Благодаря и аз. Поздравявам гостите Ви в студиото.
Здравка Константинова:Благодаря!
Снежана Тодорова:Благодаря, и на Вас честит празник!
Водещ: Дами, като че ли всичко беше казано. Като че ли всичко беше казано от господин Василев, но има и някои неща, които трябва да доизясним за това дали ние журналистите осъзнаваме собствената си отговорност. Дали всички журналисти осъзнават своята отговорност. Госпожо Тодорова, да Ви включим и Вас в разговора.
Снежана Тодорова:Разбира се. Първо аз бих искала да кажа, че се подписвам под това, което току що чухме, под думите на Бойко Василев и не случайно това е едно от най-сериозните предавания по нашата телевизия. Безспорно той е човек, който показва, че първо спазва професионални стандарти, етични норми и второ – има тъй необходимото за журналиста чувство за отговорност. Преди няколко години, 5 или 6, ние с Факултета по журналистика, с доцент Константинова, правихме една кръгла маса на тема „Отговорност и професионализъм в журналистиката.” Периодично отново и отново подемахме разговора по тази тема, защото той е винаги актуален и тук трябва да се съгласим с това, което и Бойко каза, и доцент Константинова – професионализмът и отговорността са абсолютно свързани, но истинският журналист трябва да притежава и една изключителна обща култура, ако иска да изпълнява работата си така, както трябва да я изпълнява – професионално, отговорно. Ако иска да печели читатели, зрители, слушатели. Аз лично застъпвам тезата, че журналистиката има и една друга много важна функция – тя е възпитателна. И за това някак си страдам в буквалния смисъл на думата от твърде ниското ниво на голяма част от нашата журналистическа и тъй наречена журналистическа продукция, защото лично аз не смятам, че шоуто е някаква изява на журналистика в различните електронни медии. Разбира се има разлика между шоу и шоу. Не искам всичко да обобщавам, но предполагам, че и Вие и аудиторията разбира какво имам в предвид. На мен ми се струва, че големият журналист – той е голям във всяко едно отношение. Той е голям човек, той е голям ерудик, той е безспорно представител на интелектуалния елит на нашата страна и разбира се той е един много отговорен човек към своята работа и към хората, с които работи, и към хората, заради които извършва този тежък и прекрасен труд.
Здравка Константинова: Ако отидем към панорамните погледи, на мен ми се струва, че днес се забелязва нещо много тревожно. В нашата журналистика, нашата журналистика по традиция е била в авангардна модернизация. За сега ми се струва, че има много лоши тенденции българската журналистика в не малка част да маргинализира.
Водещ:Тя се раздели с, напоследък поне е моето впечатление и на много колеги, че отдавна, доброволно или не, се раздели със своите правила, стойности, ценности, като че ли на преден план излезе това рейтингът да е висок. Важно е какъв е рейтингът, важно е какъв е тиражът и не на последно място – дали това, което се пише е в унисон с интересите на собствениците.
Здравка Константинова: Да, нека отново се върнем и на този въпрос за ролята на обществените медии. Неслучайно по света колежката Снежана Тодорова участва в доста контакти чрез Съюза на журналистите с подобни международни организации. Неслучайно международните форуми се отбелязва, че островите за качествена журналистика по света се очертават да бъдат обществените медии.
Снежана Тодорова: Ако трябва да покажем стандарт в обективната журналистика.
Водещ:И веднага тук ще кажа BBC.
Здравка Константинова: Което не означава, че и там няма проблеми, но винаги ще има борба за свобода на словото, защото човек, не знам дали за добро или лошо, в основата си, като че ли не се променя през вековете. Има някои човешки основи, които не се променят, така че винаги ще има такава борба. Много са важни тук въпросите, свързани с трудовите правоотношения на журналистите, защото една от причините българските журналисти да са по-свободни в обществените медии или в държавните медии, които вървят по посока на обществени медии и то много активно, е че те са на постоянни трудови договори. У нас журналисти на професионални трудови договори има само в БНР, БНТ и БТА.
Водещ: Това са обществените медии. /…/
Здравка Константинова: Така че не рядко извън тях журналистите са държани на едни /…/ своеобразни, на зависимости с договори по най-различен начин, краткосрочни и тъй нататък. Това очертаване на доминацията на корпоративните интереси, които се сливат с политическите, или политическите през корпоративните и обратно, непрозрачността, която продължава да я има в редица български медии. Всичко това е свързано с проблемите на журналистите, които всъщност са едни наемни работници така да се каже. Разбира се аз тук не искам да оправдавам колегията, защото нашата професия е въпрос на избор. Можеш да избереш да получаваш много пари, а можеш да избереш цената на това, което не може да се измери с пари. На мисията, на по-голямата свобода. И тези избори се правят във всички времена. Нашата професия, тук много добре го каза и колегата Бойко Василев, и колежката Снежана Тодорова, и Вие се спряхте на този въпрос – журналистиката е въпрос и на индивидуална позиция, на индивидуален избор.
Снежана Тодорова: Бих казала винаги.
Водещ:Тъй като Вие много подходящо поведохте разговора към защитеността на журналистиката и дали един закон за защитата на журналистите би могъл да опази професията от комерсиализация, ще продължим след една песен. И така стигнахме до идеята за създаване на нов закон за закрила на журналистите. Нека да започнем от въпроса нужен ли е такъв закон и тази закрила на журналистите, която се осигурява от до сега съществуващите и разпръснати в българското законодателство текстове, не е ли достатъчно?
Снежана Тодорова:За съжаление практиката наложи и реалната ситуация в страната наложи идеята и работата по един такъв закон. Аз веднага казвам и знам, че ще предизвика смут и вълнение и сред колегията, и не само сред колегията, но идеята е следната – Вие знаете колко отдавна са приети журналистическите правила – 1994 година има утвърдени журналистически правила за работа от Съюза на българските журналисти. Те влязоха за основа в Етичния кодекс. Почти всички по-големи, наши медии се включиха в изработването. Включиха се представители на Съюза на българските журналисти. Включиха се представители на BBC, на Немския съюз на журналисти, на Факултета по журналистика, медийни експерти. Правилата, които бяха направени, създадени, които би трябвало да работят за съжаление се показа, че не е достатъчно. Принципите, това което е записано в тях, е много добро, но то просто не се спазва. Извинете ме, но аз имам едно елементарно обяснение защо не се спазва.
Водещ:И какво е то?
Снежана Тодорова:Невъзпитаният човек някак трудно ще го направи възпитан, ако му липсват първите 7 години. Когато ние говорим за това, че не бива да се сее расова омраза, дискриминация по пол това е записано в закона, но какво от това като има нарушения. Прекрасно знаем, че това са етични норми, норми, които са продукт на етичния човек, т.е. той или ги спазва, или не ги спазва. Тези, които не ги спазват… Законът, който ние искаме да направим, пак казвам – това може да бъде и някакъв нормативен акт към действащ съществуващ сега закон, идеята е – ние искаме да защитим чрез този свой нормативен акт журналистите свободно да упражняват професията. Да не са длъжни да търпят дори без да имат особено желание, но по ред други причини, за които ние знаем, понасят икономически натиск, корпоративен натиск, натиск, както казваме доцент Константинова, на политически партии чрез икономически други притеснения, които те изпитват и най-важното – искаме да защитим чрез този наш закон или нормативен акт правото на информация, което има цялото ни общество. Нашето общество има правото да получава една достоверна и точна информация. Ние искаме да създадем такива възможности, законови, които не бива да бъдат нарушавани, както с лека ръка се нарушават етичните норми. И по този начин колегата свободно да изпълнява своите задължения.
Водещ:Така е, Госпожо Тодорова, обаче, когато се появи едно нещо, то автоматически предизвиква, извиква на живот проявата на своята опозиция. Нещо, което стои срещу неговия интерес. Вие казвате да защитим журналистите и ще бъдем ние самите по-свободни в упражняването на своята професия, но как тогава читателите и слушателите ще бъдат защитени те пък от нас? С какво? Ще може ли, както виждате етичните кодекси, които бяха написани, взаимствани от европейските стандарти, някак си в нашата гилдия, като че ли просто не се спазват.
Снежана Тодорова: Да…
Водещ:Знаете ли? В едно свое изследване, което беше направила една наша социологическа агенция във връзка с един проект на Социалното министерство, се оказа, че 38% от хората, запитани защо, на какво се дължи негативното тяхно отношение към осиновяването на деца с увреждания, беше, че за това вина имат медиите. И как тогава обществото, ако един журналист се чувства добре защитен работейки, как некомпетентно ще бъде защитен пък читателя, зрителя, слушателя и т.н?
Снежана Тодорова:Значи, аз не смятам първо, че ние с този свой закон ще стимулираме некомпетентността на…
Водещ:Но ще бъдат защитени и хора, които са драстично некомпетентни, каквито примери имаме, когато се пише на етническа тематика. Срещат се публикации, в които липсват елементарни познания що е това етнос, що е това нация. Бъркат се етнически произход с религиозна ориентация и т.н.
Снежана Тодорова:Ние говорим за закон за професионалния журналист. Не е възможно тази професионална некомпетентност да се защитава със законова норма.
Водещ:А липсата на съвест тогава?
Снежана Тодорова: Казах, че в голяма степен на спазването на тези етични и професионални норми е въпрос на възпитание. Вие съвсем правилно казахте в началото, че журналистиката – това е въпрос и на морал.
Водещ:Значи от една страна има законова форма, от другата страна имаме неща, които нямат…
Здравка Константинова:Саморегулация.
Снежана Тодорова:Знаете ли – в законовата форма ние бихме искали да се включат тези неща, които защитават, отново казвам, правото, възможността журналистът свободно да си изпълнява професията. Какво имам в предвид? Да започнем този разговор. И аз потвърждавам това, което Вие казвате и каза господин Бойко Василев – да, като че ли най-много и най-свободни са медиите обществени у нас. Това е БНР, БНТ, БТА. Само при вас, уважаеми колеги има подписани колективни трудови договори. В колективните трудови договори ясно са разписани правата и задълженията, както на журналистите, така и на работодателите. И Вие по-добре от мен знаете, защото работите в такава медия, че доста сложно нарушаването от страна на работодателя на някакъв принцип, на някакво основно положение на някой договор, сложно е, ако то бъде нарушено. Вие естествено ще реагирате. Журналистическото дружество ще реагира и разбира се е необходимо чрез договореност, чрез разговори, чрез преговори да се постигне това, което искате Вие. Вие защитавате своите права и съответно другата страна.
Водещ:Но защитено всъщност означава и по-голяма отговорност.
Снежана Тодорова:Тази защитеност означава и по-голяма отговорност. И ненормална е ситуацията в другите медии. Ненормална е ситуацията, когато колегите, извинявайте, няма от други медии, но аз имам достоверна информация, че от доста влиятелни наши печатни издания всичките колеги са осигурени на минимална работна заплата. Те не получават минимална, те получават нещо отгоре, но осигуровката на минимална работна заплата е в абсолютно нарушение на нашето трудово законодателство.
Водещ: И смятате ли, че това ги прави по-малко отговорни? И понеже за националната отговорност говорим днес?
Снежана Тодорова:В случая не мога да кажа, че ги прави по-малко отговорни, но мога да кажа, че ги прави много по-малко защитими при изпълнение на техните трудови задължения.
Водещ: Т.е. по-малко свободни в това, което говорят и това, което пишат.
Снежана Тодорова:Не, аз така не бих искала да кажа. Те може би са много свободни в действията си и в това, което говорят, но когато утре този журналист, не дай си Боже, се разболее или излезе отпуск, а все пак времето върви и стига една пенсионна възраст, той е не защитим. Той получава обезщетение и пенсия все едно е бил на минимална работна заплата. Това не е правилно.
Водещ:И понеже ми се ще все пак да завършим в темата за разговора за нашата отговорност, отговорността и на медиите, и лично в качеството на журналисти, все пак ми се струва, че когато, ако този закон, по който Вие работите, стане факт, може би тази защитеност ще ни задължава. И ще ни направи още по-отговорни.
Снежана Тодорова:По-свободни.
Водещ:Предлагам тук да сложим край на нашия разговор. Разбира се винаги сте добре дошли за дискусия по темата за този евентуален бъдещ закон за закрила на журналистите. Благодаря Ви днес за това участие. Преди два дни от нас си отиде един незабравим колега и приятел – програмният директоре на БНР, Стефан Радованов. Поклонението пред неговите останки ще се извърши утре в църквата „Света София” от 14 часа. А сега, сега ми се ще да ви припомня неговия глас, който лично за мен ще бъде незабравим.
Стефан Радованов:Първото ми докосване с радиото беше още през студентските ми години. Даже преди да започна да следвам имах един приятел, близък приятел, чийто братовчед работеше в радиото. Един от първите известни водещи беше Кристин Христов. Едно известно име в радиото. Виждали сме от вътре редакциите. Стана ми любопитно, интересно. Просто така. Беше от прима виста. Като първо влюбване. Тогава младежка редакция беше много активна. Събираше много млади хора от всякъде. И аз за радост бях един от първите млади хора тогава, студенти, които започнахме да сътрудничим в тази редакция. Става въпрос за 70-те години. Въпреки че работехме в едни доста мрачни години, мрачни като диктатура, като общество, което не разрешаваше свобода на мисълта и на словото, успявахме някак си да се промъкнем, може би и поради факта, че предаването беше за младежка аудитория и като че ли малко по-снизходително се гледаше на това. „Те младите, нали ги знаете! Те понякога казват неща, които може би не трябва да се кажат. Но те нали са още незрели.” Вече стана доста тегаво – в края на 80-те години се видя, че ситуацията не е добра. Държавата обедня. Строят се разклати стабилно. В един момент просто реших и аз да опитам късмета си и излязох извън страната. Около 6 години в Канада живях, след което от там фактически направих връзката с радио „Свободна Европа”. Имах удоволствието да стана част от екипа на радио „Свободна Европа”, българската редакция, която работеше от Прага. И предаваше фактически в целите 90-те години, на прехода за България радио „Свободна Европа” излъчваше от Прага. След падането на комунизма като жест на признателност към всичко извършено от радио „Свободна Европа” в годините на студената война /…/ покани радиото да дойде и да работи в Прага. Това беше една символична сграда. Това беше сградата на стария чехословашки парламент в Прага, където марионетното правителство на Словакия под диктата на Москва взимаше своите решения в много отношения и срещу интересите на собствения си народ. В края на краищата приюти една свободомислеща радио станция, която направи действително много за падането на Желязната завеса и за падането на комунизма в Европа. След разделянето на Чехия и Словакия тази сграда остана на практика празна и това беше също шанс за радио „Свободна Европа” да получи една доста голям, доста грозна, но и доста централно разположена сграда. Символична беше цената от една крона. Тогава си спомням, че вървяха безкрайни ремонти и трансформации, за да може да се пригоди тази сграда за условията на едно радио, за изграждането на студия, редакции и т.н. Но в края на краищата това също беше цената върху тази една крона, която радиото трябваше да плати, за да изгради собствения си дом. Особено тягостно стана след събитията 2001 година и взривяването на небостъргачите в Ню Йорк, когато поради съображенията за сигурност властите в Чехия обградиха сградата и то доста солидно с бетонови блокове, с военни машини на четирите ъгъла, с цел да не би да има нападение срещу американски обект, какъвто беше радио „Свободна Европа” в случая. Това остана дълги години. Ограденията останаха до миналата година, когато с помощта на американското правителство радиото „Свободна Европа” изгради една нова сграда, пак в Прага. Българската редакция беше сравнително малка. Там бяхме не повече от 10 човека. Сравнително равнопоставени, защото имахме серия от предавания, но там нямаше разделението на репортери, водещи и новинари, и т.н. Всички, такъв беше и подборът, опитни журналисти правехме абсолютно всичко. Разполагахме с всички големи световни агенции. Разполагахме с всички възможни източници от България като информация. Да не забравяме, че в тези години ние имахме едно много мощно бюро в София. Фактически в Прага работехме 10 човека, но тук в бюрото в София на радио „Свободна Европа” работеха поне 20 други български, активни, добри журналисти. Така че работата беше изключително интензивна, но беше интересна особено в годините, когато в България вреше и кипеше, в годините на прехода. Падане на едно правителство, идване на друго, всичките тези…Тогава рефлектираха много по-ярко и силно пред нас, защото поглед от страни е винаги много по-точен, като че ли от погледа от вътре и това ни създаваше хъса и интереса да работим и да се чувстваме полезни. Самотен там едва ли си се чувствал, защото работиш в екип от много добри колеги, така че винаги имаш с кого да комуникираш. В интерес на истината предаванията на „Свободна Европа” в сравнение с да кажем „Хоризонт” бяха по-неконтактни, с по-малко участия на широката публика. Там бяха малко, да го кажем и ако щете по-аналитични, по-коментарни. И малко по-затворени в чисто жанрово, в този смисъл и по-стерилни, въпреки че звънели сме по цял свят, така че като цяло програмата на радио „Свободна Европа” имаше тази пълнота. Бих казал, че са едни от най-ползотворните ми и хубави години в професионален план. Но пък богатството там беше, че срещаш колеги от други страни, които са някои екзотични като Афганистан, Иран в последните години – хора, които са с друга култура, с различни включително и виждания за степента на демокрацията, така че това наистина беше просто интересен опит, а и имам много приятели до сега сред тях, така че това е също част от богатството ми. Романтичното е, че научих чешки език, намерих много чешки приятели, останах свързан с Чехия. Това, че Прага остана завинаги в сърцето ми едва ли не като втори роден град. 8 години изкарах в Прага. Това не беше съвсем нова територия за мен. Това беше просто едно развитие. Фактически до затварянето на европейските секции на радио „Свободна Европа”, тъй като вече се предположи, че демокрацията е победила навсякъде в централна и източна Европа. И нашият девиз тогава беше „Работим, за да станем излишни.” И ние в един момент просто станахме излишни по преценка и на ръководството на радиото. Смисъл, че вече демократичният строй в държавите, за които предавахме, укрепна и вътрешните медии придобиха вече значението и мястото, което им се полага по принцип в една демократична държава.
Водещ:Чудех се какво да кажа за Стефан Радованов, но ето, към това, което той каза сам за себе си, няма повече какво да се добави., Един живот, изпълнен с много предизвикателства, изключително богат професионален опит, белязан с една изключително висока отговорност към професията. Ще повторя – поклонението пред неговите останки ще се състои утре в църквата „Света Неделя”. Ще повторя още веднъж – църквата „Света Неделя” от 14 часа. С това предаването „Клубът на журналистите” завърши днес. До нови срещи. До следващата събота. С вас се разделя екипът на предаването и аз Цвета Николова.         

8-ми март с полъх на любов от изтока

Индия изниква в центъра на София с феерия от цветове и емоции.