www.novini.bg | Десислава СТАНЕВА I 04.03.2012

"Решението ми да спра предаването е основано на лични мотиви", каза още водещата

"За мен днес е по-особен ден – ден на освобождаване", каза в последното издание на предаването „Отпечатъци” по бТВ водещата Мира Баджева и обяви спирането му.
"Решението ми да спра предаването е основано на лични мотиви. Да се откажеш навреме, да знаеш кога и на какво как да сложиш край, не е лесно. Това е единственият начин човек да запази духовната си инициатива за по-добри дни”, обяви Баджева.
„Няма по-голяма сила от свободата да си тръгнеш”, заяви още водещата и покани в студиото тримата си последни гости – "най-проницателните умове на нацията" – д-р Николай Михайлов, антропологът Харалан Александров и социологът Андрей Райчев.
След разговора Мира Баджева благодари на Люба Ризова, която точно преди 4 години я поканила като продуцент, автор и водещ да правя дискусионно предаване по бТВ.
Водещата изказа благодарност още на колегите си, на всички гости, оставили "отпечатъците" си в него и благодари на зрителите, защото останали с нея и след смяната на часа на предаването.

Оригинална публикация

www.blitz.bg I Пламен СТАНЧЕВ I 11.12.2011

72 от най-големите рекламни и медиа агенции в България са под контрола на медийния бос и съсобственик на bTV Красимир Гергов.

Компаниите, сред които са "Графити ББДО", "Декони", "Маккан Ериксон София", "Ноубъл графикс криейтив студио", "Ню момент, ню айдиъс къмпани", "Огилви груп", "Крес", "Пиеро 97 МА" и “К Аут Ов Хоум”, "Аргента", "Джобс БГ", "Медиахелп" и агенция "Прима”, са обединени в Асоциацията на рекламните агенции (АРА), чийто основател и несменяем шеф е Гергов. Така той контролира и разпределя бюджетите на най-големите родни и световни рекламодатели, работещи у нас.

На 25 ноември тази година по настояване на Красимир Гергов се свиква управителен съвет на АРА. Основната точка от дневния ред е приемане на решение за преименуването й на Българска асоциация на комуникационните агенции (БАКА).

Седмица по-късно става ясно, че асоциацията вече е отправила поглед и към пиара. Новата цел на Красимир Гергов са комуникационните агенции, които обслужват министерства, държавни ведомства, политически партии и големи корпоративни клиенти. Големите пари при тях идват от оперативните програми за Европейския съюз.

По тези програми са предвидени няколко десетки милиона за създаване на положителен публичен имидж на европейски инициативи у нас.

Най-големите пиар агенции вече са получили предложения за членство в БАКА. Засега те се въздържат от отговор на офертите на Красимир Гергов. Предвид хищническото му поведение на медийния и рекламен пазар през годините специалистите от бранша предвиждат, че съвсем

скоро пиар фирмите ще „изреват на умряло“

Влиянието му върху редакционната политика на телевизия bTV като миноритарен неин акционер вероятно ще окаже въздействие върху министерства и държавни институции, които определят победителите в търговете за информационно обслужване и комуникационни кампании. Тъй като това вече се е случвало.

През септември 2011 г. рекламна агенция „Крес“ на Красимир Гергов сключва договор по оперативна програма „Регионално развитие“ за 90 000 лв. Парите са описани като „осигуряване на публичност и информация на Министерството на културата по програмата“. Срещу 90-те бона „Крес“ единствено е отпечатала рекламни материали, а междувременно проведе и цялостната кампания за програмата за редовно дарителство “Благодетел“ на UNICEF България.

В момента Красимир Гергов се занимава с рекламните кампании на България и родния туризъм в Германия, Великобритания и Русия. Тук той е прибрал 3,7 млн. лв. по договор от 4 март 2010 г., сключен между консурциум “Медиа консулта – Крес“ и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Изпълнители на държавната поръчка са германската „Медиа Консулта Адвертайзинг ГеЕмБеХа“ и РА „Крес“. Сладката поръчка е за популяризиране на българския туризъм в трите държави чрез тв клипове и вестникарски публикациии.

Обръчът от фирми на Гергов лапа мощно пари от оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, подчинена на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, установи проверка на “ШОУ”.

В края на октомври месец 2011 г.

няколко рекламни агенции от Герговата БАКА вземат безвъзмездна помощ

по програма „Техническа модернизация в малки и средни предприятия“. Фирмата „Медия планинг груп България“ лапва 482 000 лева, като парите са предназначени за „технологичното й обновление“. Друга рекламна агенция – „Страйп медия“ ЕООД, пък получава подарък от 710 000 лева за „закупуване на технологично оборудване за заснемане на видеоматериал и пост продукция“.

Милиони европейски пари получават и други двама члена на БАКА. „Огилви“ на съпругата на Нико Тупарев – Екатерина, и „Реформа адвъртайзинг” на Андрей Райчев и Мирослава Баджева вземат 3,8 млн. лв. от оперативна програма „Регионално развитие“. Милионите са за провеждане на „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България".

Контролираната от Красимир Гергов „Арчър айдиъс“ прибира 2,1 млн. лв. от Програмата за развитие на селските райони. Рекламна агенция „Киви“ пък взема над 400 000 лв. по същата програма за изготвяне и изпълнение на външна реклама по информационна кампания. Според Търговския регистър нейни собственици са Илия Ел-фелеки и Венцислав Олеков. До 2008 г. включително двамата са били съдружници в “Хаус състемс” със съпруга на поппевицата Белослава – Евгени Йонов и с Иван Ламбрев, собственик на сп. “Мода”, чийто мажоритарен дял също е в ръцете на Красимир Гергов. През същата година „Киви“ прибира над 450 000 лв. от Министерството на здравеопазването за изработка и доставка на печатни материали.

Контролираният от Красимир Гергов Национален борд по туризъм пък ще получи достъп и до държавните пари за туристическа реклама през следващата година. На проведено миналата седмица заседание на Съвета по туризма министърът на икономиката Трайчо Трайков съобщи решението на правителството за отпускане на 23 млн. за 2012 г. В началото на следващата година ведомството на Трайчо ще започне конкурсите за определяне на фирмите-изпълнители. Почти сигурно е обаче, че повече от половината от парите ще потънат в джоба на Гергов заради дългогодишния му рекламен и медиен монопол в България.

„ПАЙНЕР“ ЛАПА 2 МЛН. ЛВ., РАДОСВЕТ РАДЕВ – 1,7 МЛН. ЛВ.

Димитровградският чалга гигант „Пайнер“ взема близо 2 млн. лв. от Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. Проектът на музикалната компания на Митко Димитров е одобрен от ръководителя на Договарящия орган към програмата Марияна Велкова. 2-та милиона са за „модернизация на оборудването й“, установи проверка на „ШОУ” в регистрите на финансовото министерство.

С поредна крупна сума европари се е уредил и собственикът на частното радио „Дарик“ Радосвет Радев, чието име лъсна в списъците на доносниците на бившата Държавна сигурност като агент „Карак“. „Дарик радио“ АД получава 1 730 000 лв. по проект за финансиране на високотехнологично оборудване. Парите ще бъдат изплатени в началото на следващата година и са безвъзмездни.

Още няколко телевизии и продуцентски къщи вземат средства за развитие на бизнеса си. Новата икономическа телевизия „България Он Ер“ лапва 1 280 000 лв. за внедряване на „нови технологии и по-добро бъдеще“. Проектът за 1,2 млн. лв. а фирмата „Хит вижън плюс“, притежаваща кабелната „Икономика тв“ и марката „Хит тв“, също е одобрен. Ямболската кабеларка „Диана кабел“ прибира 350 бона.

Продуцентската компания „Дрийм тийм прадакшън“ АД на Евтим Милошев и Любо Нейков получава дар от 460 000 лв. Парите са за закупуване на техника за производство на филми. С европейски средства се е уредила и тв водещата Венета Райкова. Фирмата – продуцент на предаването й „Горещо“ – “Телеман“ получава 220 000 лв. за нова техника.

Собственикът на „Полисаунд Инк“ Валентин Марков лапва 179 000 лв. за „оборудване на аудио и видео студио“. Марков е продуцирал песни на Теди Кацарова, Дони и Момчил и Графа.

Фирма на зверски убитата в САЩ сестра на Илия Павлов – Славка Найденова, също се е уредила с европейски пари. "Сиела Софт енд Паблишинг" с управител Веселин Тодоров взема 1 млн. лв. за технологична модернизация на фирмата. „Сиела“ бе част от бизнес империята на боса на „Мултигруп“ Илия Павлов. 660 000 лв. от програмата прибира в банковата си сметка издателят на високотехнологични списания „Хай енд“ Спиро Петров.

Оригинална публикация 

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 22.10.2011

Над 15 млн. лв. са похарчили министерствата за популяризиране на оперативните програми и на тази за развитие на селските райони. До края на 2013-а те ще профукат още 150 млн. лева. Други милиони отиват за билбордове и реклами на отделните проекти по еврофондовете, които се реализират от общините, пътната агенция и други институции. Ефектът обаче е нулев. Нито "публиката" е по-наясно, нито усвояването на средства е нараснало сериозно. Над две трети от българите дори не си спомнят каквато и да било рекламна кампания.
Всичко това недвусмислено показва, че прахосването на купища пари за брошури и клипове въобще не постига заложената от Европейския съюз цел – обществото да е информирано. За слабата ефективност на рекламите призна и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. "Те изпълняват задължителните цели – да се информират определен брой хора, че съществува даден финансов инструмент и какво се прави с него, но не постигат голямата цел – съпричастност към проектите", каза той пред "БАНКЕРЪ".
По-неприятното е, че няма изгледи нещата да се променят. Причината е, че всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е писан още в началото на програмния период през 2007-а, а днес, когато се изпълнява, ситуацията вече е съвсем различна. Независимо от това никой не се наема

да обнови медийните планове

В момента продължават да се рекламират мерки, по които средствата са изчерпани. А други, които не са популярни, тънат в неведение. "Има дефекти още в изначалната кройка, докато са мислени оперативните програми. Като обясним на обществото например, че програмата "Регионално развитие" финансира ремонти в публични сгради, това по принцип не е лошо. Хората, като видят, че се ремонтира детска градина или училище, знаят, че се прави с пари от Евросъюза. Каква е обаче добавената стойност от това? Нима очакваме някой да се ентусиазира и да кандидатства сам по оперативната програма, чиито бенефициенти са общините?", чуди се министър Дончев. Според него "не е достатъчно еднопосочно да подаваме сигнал, че правим даден проект и точка. По-скоро трябва да се опитаме чрез използването на различни интерактивни методи да разберем какво искат хората. За съжаление за това досега никога не се е говорило".
Какво всъщност се случва у нас? Прави се проект и се провежда някаква информационна кампания по време на изпълнението му. Но не и в периода на неговата подготовка, когато необходимостта от такава кампания е най-голяма. Или, ако продължим с примера на министър Дончев за училищата, има решения кои обекти да бъдат ремонтиран и кои не, по какъв начин да се извърши реконструкцията и т. н., само че никой не разбира как всъщност се вземат тези решения. Далеч по-разумно и целесъобразно би било съответните местни власти предварително да разясняват, да съгласуват и да събират мнения за подготвяната инвестиция. Така и съпричастността на обществото ще е по-голяма, и информираността му, което няма как да се постигне само с рекламни елементи.
Противно на тази логика през следващите години разходите за листовки, билбордове и неразбираеми клипове

ще набъбнат значително

Подсказва го общият бюджет на комуникационните планове на еврофондовете – над 165 млн. лева. С други думи, до края на 2013-а ще бъдат похарчени десет пъти повече от средствата за последните пет години. И най-интересното е, че никога не може да се хване колко листовки точно са отпечатани и раздадени. От хвърчащи листчета се краде най-лесно.
Безспорно най-промотираната програма ще продължи да бъде тази за развитието на селските райони. Комуникационният й план надхвърля 36 млн. лв., от които досега са похарчени едва около четири милиона. Сумата обаче бързо ще нарасне, тъй като само през последните няколко месеца Министерството на земеделието и храните е обявило една дузина нови обществени поръчки за информационни дейности на обща стойност няколко милиона лева. До броени дни например предстои да стане ясно кой ще прибере 680 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. През 2010-а за същата поръчка бяха дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо", в който влизат "Аргент 2002" (чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова) и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Според документацията цялостната концепция, идейните проекти за рубриките и графикът за производството им трябва се съгласуват със земеделското министерство или консултанта, за избора на който все още върви процедура. Но е известно, че за съветите си въпросният консултант ще получи 200 хил. лева.
Пред приключване е и

търгът за идейни проекти

печат и монтаж на външна реклама на програмата за селските райони. Предвидената сума е 500 хил. лв., а изискването е билбордовете да ни информират в продължение на 12 месеца. За изготвянето им през тази година бяха похарчени 400 хил. лв., като за целта бе избрана "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-Фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а същата фирма бе избрана от земеделското ведомство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а тя извършва подобна услуга, но за здравното министерство, за което получава над 450 хил. лева.
Търси се и нова компания за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции, като предвидените пари са 280 хил. лева. Досега с тази задача бе натоварен консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова.
За популяризиране на Програма за развитие на селските райони и тази година ще бъде направен специален филм (в 100 хил. тираж), който ще се разпространи чрез някои от националните всекидневници. Заделените средства са 450 хил. лв. – със 150 хил. повече от миналогодишната процедура, когато за изпълнител бе избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще". В него влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР"), "От-до консулт", както и група нефизически лица. Според информационната система "Дакси" управител на консорциума е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева.
Други 500 хил. лв. ще бъдат дадени за интернет рекламирането на същата тази "селскостопанска" програма. Избраната за изпълнител фирма ще трябва да направи и публикува не по-малко от 30 банера в национални интернет сайтове, социални мрежи и блогове и още 50 в регионални сайтове. Същият брой ще са експертните и информационните материали.
Добре с поверената му оперативна програма,

чийто комуникационен план е 23.5 млн. лева

се справя и транспортното министерство. Близо половин милион ще бъдат дадени за рекламни и информационни материали, като процедурата е разделена в три обособени позиции. Така кандидатите ще могат да участват само за изработването на рекламни диплянки, на печатни материали или клипове и интернет банери.
Далеч по-апетитна хапка обаче е процедурата за избор на фирма, която да разработи информационна кампания в печатни медии с национално и регионално покритие. Бюджетът, с който победителят в конкурса ще разполага, е почти един милион лева. Изискването е да се подготвят различни рекламни карета (с размер най-малко 1/4 вестникарска страница), да се представи график за публикуването им и да се посочат най-подходящите издания за поместването им. Според документацията каретата трябва да са поместени в не по-малко от десет всекидневника и две седмични издания с широко национално и регионално покритие, както и в пет регионални вестника. Освен това е предвидено да има експертни и информационни публикации за допълнително разясняване и съветване към целевите групи. Под такива пък се разбира специалисти, интересуващи се от транспортна политики и икономически въпроси, транспортния и строителния бизнес, неправителствени организации, държавни и общински служители, народни представители, други държави-членки на ЕС, международни организации, бизнес консултанти и правни компании, изследователи и студенти, журналисти, медийни организации…
От Министерството на транспорта обясняват, че целта на тази кампания е "да се осигури необходимото ниво на информираност на обществото за проектите, финансирани по оперативната програма "Транспорт", както и да се насърчи активното споделяне на мнения и коментари от страна на физическите и юридическите лица с потенциал да изпълняват дейности по тази програма". Всеки обаче може да прецени доколко подобни намерения могат да се постигнат само с рекламни карета. Още повече че видяхме резултата от такава кампания, само че при селските райони.
Сериозни реклами ще има и за другите оперативни програми. След като през последните две години "Административен капацитет" съвсем зацикли, финансовото министерство се зае

да я промотира сред обществото

Сега ведомството търси фирма, която да проведе медийна, информационна, рекламна и интернет кампания, както и да отпечата и разпространи съответните материали. В заданието на поръчката е записано, че популяризирането ще стане "чрез публикации в медиите, платени обяви и съобщения". Предвидените за целта средства са 347 775 лева.
Подобно е положението и при програмата "Човешки ресурси". За нея Агенцията по заетостта е обявила поръчка с предмет "Изработване и доставка на печатни, информационни и рекламни материали, публикации в медии", като прогнозната стойност е над 360 хил. лева. За популяризирането на програма "Регионално развитие" в началото на месеца бяха дадени близо 130 хил. лв. на "БГМАП" ООД, чийто мажоритарен собственик и управител е Виолета Костова. Сега върви и втора поръчка, но този път за рекламни сувенири. Така за химикалки, папки и ключодържатели ще бъдат похарчени 3000 лева. За по-луксозните им разновидности, изработени от кожа и метал, са предвидени 45 хил. лв., а за тези от стъкло и дърво – 21 хил. лева. За флаш памети, часовници и други електронни сувенири има 30 хил. лв., а още 10 хил. лв. са заделени за порцеланови чаши.

Стр. 1, 23