EXPERT EVENTS със съдействието на Правна кантора „ЛЕГА КОНСУЛТИНГ” и „ИНТЕР КЕПИТЪЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ”, има удоволствието да Ви покани на: Шестия Национален Семинар “УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ. ПОСЛЕДНИ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ. АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В ПРОЕКТИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ” – 28 и 29 май, гр. София, х-л „Сити Бест Уестърн”!

Първото издание на WeArtWater Film Festival, организиран от фондация We Are Water, привлече над 450 участници от 72 държави. Сред допуснатите до конкурса има и представители на България. Зрителите могат да гласуват за своя филм фаворит до 31 май. Те могат да направят това на официалния сайт на конкурса в интернет www.weartwaterfestival.org, където са публикувани всички допуснати до конкурса филми.

Решението работи в собствен център за данни на Балкан Сървисис

www.cross.bg | 14.05.2012

Програма достъп до информация (ПДИ) представя годишния си доклад – Състоянието на достъпа до информация в България 2011. Това ще стане на 17 май, четвъртък, 13 ч. в Пресклуб на БTA – бул. „Цариградско шосе” 49. „Бавното, понякога почти незабележимо отваряне на институциите дори след основните промени в ЗДОИ от 2008 се съпровожда с повтарящи се от години проблеми на прилагането им. Позитивните модели на отворени и отчетни институции не стават пример за другите. През 2011 българското правителство се присъедини към глобалната инициатива Партньорство за открито управление – ясен политически знак, че сме в клуба на правителствата, които застават зад принципите на откритост и прозрачност. Продължава обаче да стои въпросът кога България ще се присъедини към първия международен договор – Конвенцията за достъпа до официални документи на Съвета на Европа?”, констатира Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ. Какво съдържат вътрешните правила за достъп до информация на институциите и какво би следвало да съдържат ще представи Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ.
По кои обществени теми бе търсена най-много информаци и какви проблеми срещнаха търсещите информация, които през 2011 потърсиха правна помощ от ПДИ, ще представят Дарина Палова и Фани Давидова.
Какви бяха позитивните и негативни развития в съдебната практика през 2011 ще представи Кирил Терзийски.
Анализ на тези въпроси ще намерите в годишния доклад „Състоянието на достъпа до информация в България 2011” на Програма Достъп до информация.
Препоръките на ПДИ за улесняване на достъпа до информация и за постигане на по-голяма прозрачност и отчетност на институциите през 2012 са:
• Подписване и ратификация на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа;
• Определен орган да отговаря за наблюдението и координирането на дейността по изпълнението на ЗДОИ;
• Да се засилят и прилагат санкциите за нарушения на ЗДОИ;
• Да се засили контролът на Главния инспекторат към Министерския съвет върху дейността на инспекторатите с цел ефективни разследвания на нарушенията по ЗДОИ;
• Да се публикуват договорите за обществени поръчки в Интернет;
• Постоянни обучения по ЗДОИ за служителите в администрацията;
• Да се публикува цялата необходима информация за обсъждане на проекти на нормативни актове.
С цел унифициране на практиките и подобряване прилагането на закона, ПДИ препоръчва вътрешните правила на институциите за работа по ЗДОИ да включват:
• Ред за приемане на заявления по електронен път и премахване на изискването за електронен подпис;
• Ред за предоставяне на достъп до информацията по електронен път;
• Определяне на място за преглед на получената информация;
• Задължение за подпомагане на заявителите;
• Прилагането на ограниченията на достъпа до информация да бъде съобразено със съдебната практика и принципа за надделяващ обществен интерес;
• Определяне на отговорно за активното публикуване на информация звено и на необходимата вътрешна координация в администрацията;
• Определяне на категориите информация, подлежащи на публикуване, реда за публикуване и осигуряване на навременността му.
• Определяне на звеното в администрацията, отговорно за осъществяването на контрол на работата по заявления и активното публикуване на информация.
Докладът се издава с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust) в рамките на проект „Граждански одит на активната прозрачност на управлението”.

Оригинална публикация

Тема: Световна среща на българските медии
Гост: Максим Минчев, генерален директор на БТА

Водещ: В студиото ни вече е генералният директор на БТА Максим Минчев, потърпевш от трафика в дъждовна София. Добро утро, г-н Минчев. Надявам се, че имате дъх.
Максим Минчев: Добро утро. Да.
Водещ: Темата, по която сме ви поканили е Осмата световна среща на българските медии. Този път къде и кога?
Максим Минчев: Този път в Букурещ, и то тази седмица. Дойде време, когато трябва да направим новото издание на Световната среща на медиите. Избрахме Букурещ по много причини. Добър съсед ни е Румъния, заедно сме в ЕС, в НАТО, заедно искаме да влезем в Шенген. Имаме дълга, хилядолетна история, имаме мостове едни, градим други. Румъния заема сериозно място в нашето национално-освободително движение. И не на последно място, пак, Румъния е страната, където е родена и съвременната българска журналистика. Говоря журналистиката от средата на 19 век. Над 36 са вестниците, които са излизали в северната ни съседка, тогава вече свободна – в Браила, в Галац и в Букурещ. Това са вестниците, свързани с Левски, с Ботев целия, с Каравелов, с Раковски, със Стефан Стамболов. Там са хъшовете. Ако искате да спра до тук. Много е сериозна връзката между България и Румъния и затова избрахме това да бъде поредното място, където да се съберем ние, журналистите от България и от целия свят.
Водещ: Преди се събирахте на малко по-далечни дестинации, например отвъд Океана. Колко колеги сте поканили и от кои страни?
Максим Минчев: Мисля си, че близостта на Букурещ, а и промените, които настъпват в нашата професия, все още продължаващата голяма многочислена българска диаспора на близо 2 млн. души са причината в Букурещ да има повече колеги, повече участници. Ние сме поканили над 40 души от 25 държави, като за първи път ще имаме и колеги журналисти от държави, където до този момент не е имало български медии. Говоря за Словакия, за Хърватска, за Бразилия. Очакваме колеги, разбира се, от САЩ, където традиционно имаме много сериозно медийно присъствие, особено в Чикаго, от Западните покрайнини, банатските българи, разбира се, Западна Европа – Франция, Англия, Италия, Испания, Гърция, Кипър. Чакаме гости и от Русия, чакаме от Австралия. Много е пъстра географията, много са медиите, различни са медии по своя характер. Някои са традиционни издания, които вече имат 50-годишна история, други са само на няколко месеца, но имат голяма аудитория, вършат доста работа сред българските общности. Надявам се, че на поредната ни среща ще можем да направим една пълноценна картина за цялостната българска медийна среда както отвъд границите на България, така и вътре в страната.
Водещ: Да, очаквам в тази картина, тъй като в България следим какво се случва в печатните издания – преса и списания. А какво е състоянието на нашите издания зад граница? Удари ли ги стопанската криза, така както много издания в България пострадаха?
Максим Минчев: О, разбира се. Разбира се. Икономическата криза по някакъв начин рефлектира върху нашите медии в чужбина. Но тя се движи успоредно с икономическата криза в дадената страна. Разбира се, потърпевши са нашите вестници, които излизат в Гърция и в Кипър от това, което се случва в техните държави. Разбира се, потърпевш е един от солидните български вестници – Нова дума, който излиза в Испания. В същото време има други издания, които пък вдигат своите и тиражи, ако щете, печатни и абонати и влизания, ако са електронни. Различна и пъстра е картината. Но като цяло българските медии се борят, успяват да устоят на целия този натиск и на цялата тази, на всички предизвикателства, които самото време налага не само като икономическа криза и въобще като промяна в цялата инфраструктура на медийния живот, в целия свят. И аз съм оптимист, че докато още има български език, докато още има българско присъствие, където и да е по света, ще има и тези хора, които ще помагат то да бъде и всъщност основното огнище на българския дух.
Водещ: Българският език не е много разпространен. Ние сме малки като нация. Обичайно едно предприятие като български вестник в чужбина как се издържа – то е въпрос на, така, някакъв, някаква лична саможертва от тези, които го издават…
Максим Минчев: Има и това, има и добър мениджмънт. Отново ще дам пример с вестниците в Испания. Там са едни инициативни хора, които успяват, първо, добре да се впишат в испанската действителност, да намерят доста много реклама, възможности да участват в проекти, да организират добро разпространение, абонамент и т.н. Общо взето българските медии в чужбина изпитват същите трудности, които изпитват и българските медии у нас. Много са малки разликите. Но радващото е, че успяват да оцеляват.
Водещ: Кой е най-така, най-интересният, най-нестандартният медиен проект на българи в чужбина, на който сте попадали? Нещо, което като практика да е необичайно, което би могло да ни изненада, тези, които сме учили журналистика?
Максим Минчев: Е, чак за такива големи открития новаторски ми е трудно да говоря. Давате ми един добър, добра възможност да попитаме как всъщност нашите колеги в чужбина се справят с това. Но във всеки случай мисля, че колегите в Чикаго, които работят и в Испания, донякъде новият вестник в Кипър дават някакви надежди, че има нещо по-различно. Вижте, големите предизвикателства, които са пред нашия занаят най-добре се появяват в новите медии. Аз мисля, че от там ще излязат и най-интересните новини.
Водещ: Има ли нужда от формиране на някаква държавна политика? Общо взето и самият вие казвате, че тези издания трудно оцеляват в чужбина. Дали имат нужда от финансова подкрепа от България? Защото на нас не би трябвало да ни е все тая какво се случва с нашите сънародници зад граница.
Максим Минчев: Безспорно. Аз съм също радетел на това да има някаква финансова подкрепа. Разбира се, много е сложен въпросът. Тогава ще скочат много в България, всъщност регионалните медии, нашите медии в чужбина са един своего рода регионални медии, биха поискали същото, което е много трудно. Всяка година този въпрос по някакъв начин се дискутира. Изготвят се предложения, които стигат и до, надявам се, че стигат и до властите в България. Вижте, в някои държави другите държави се грижат за издаването на българските вестници. Например в западните покрайнини има субсидия, която нашите вестници получават от сръбското правителство. За съжаление, и там много беше отрязано от нея – над 75%, което поставя под угроза развитието на българските издания в западните покрайнини. Има финансова подкрепа, която и други правителства оказват – в Чехия и т.н., там, където българите са признати като малцинство. Въпросът е много сложен. Но като цяло аз си мисля, че България трябва да продължи и да задълбочи усилията си в оцеляване, в опазването на българската идентичност, на голямата си диаспора. България има голяма диаспора за своите 7 – 8 млн. население.
Водещ: Чисто географски се връщате към, самият вие споменахте, към изворите на българската журналистика, именно в Румъния. Можем ли да приемем някакви паралели с българската журналистика преди 200 години, с онова, което в момента правят нашите колеги зад граница 200 години по-късно в един значително по-динамичен свят, доминиран от парите?
Максим Минчев: Знаете ли, много ви е добър въпросът. Ще ви кажа защо. Когато попаднахме на тези вестници, всъщност много е интересно, че ние по време на самата среща в Букурещ ще покажем една уникална изложба. Казвам уникална, защото никой не се е сетил да я направи повече от 130 години. това е изложба на българските вестници, които са излизали до Освобождението. Сега в Румъния, после идеята ни е тя да се разпространи, да се намерят изданията и в Цариград, и във Виена, и в Белград. Но голямото количество български вестници, което е издавано там ни навежда на много интересни въпроси. Първият от тях е през 60-те и 70-те години на 19 век в Румъния са работили прекрасни български публицисти. Достатъчно е само да кажем Ботев и Каравелов, за да разберем за какво става дума. Второ, много голяма част от материалите, които са излизали в тези вестници, а те са много, повярвайте ми, много вестници – 36 на брой, от които някои Дума, Дума на българските емигранти, Тъпан, Свобода, Освобождение, да не ви ги казвам, много голяма част от статиите, ако се направи копи-пейст чудесно пасват и към днешния ден.
Водещ: Така ли?
Максим Минчев: Да. Има и чудесни статии, много любопитни, които са с апел към българите, които живеят навън, към българската журналистика, която е навън, която трябва да се събуди самата, за да може да повлече масите, хъшовете и т.н., и т.н. Много са любопитни паралелите, които могат да се направят. Но факт е, през 19 век в Румъния имаме блестяща журналистика, блестяща публицистика и в някои отношения ми става мъчно, че не винаги ние, съвременниците днешните можем да бъдем на тяхната висота.
Водещ: За финал да ни кажете какво предвижда програмата на срещата и предвиждате ли участия на политици и на официални държавни представители от България?
Максим Минчев: Програмата на срещата е много пъстра. В нея има и много сериозни културни събития. Имаме интересни дискусии. Искаме да поставим пред всички български медии, говоря вече над 100, защото почти всички колеги от България участват, всички централни медии, всички регионални медии от самата България, да поставим общо взето наболелия за всички въпрос – защо паднахме на 80-о място в Свободата на словото – класацията на Репортери без граници. Този диспут ни е важен, защото е свързан с бъдещето на цялостната ни професия, нашето място като четвърта власт в самата България. Искаме да говорим за, гледам тук плакатът „Под прикритие” за българските сериали, които в последните две-три години са истински бум. Затова имаме специален панел, посветен на настъплението на сериалите, на участието на продуцентите. Имаме премиера на български филм – „Миграцията на паламуда” на режисьора Людмил Тодоров. Имаме участие на ректорите на Софийския и Великотърновския университет, на Националната библиотека. Имаме специални панели, посветени освен на развитието, проблемите и перспективите на журналистите зад граница, и на регионалните медии в България. Много е пъстра програмата и аз се надявам, че тя ще удовлетвори всички желаещи.
Водещ: Със сигурност ще ви бъде интересно. Максим Минчев, генерален директор на БТА.         

www.lifestyle.bg | 14.05.2012

Шоуменът ще прави телевизия с излъчване на уникални риалити формати 

За да сбъдне намеренията си и д аси направи собствена телевизия, Слави ще се бръкне с около 30 милиона лева, а първото шоу ще е с криминална насоченост и в него главни герои ще бъдат бивши пандизчии.
Решението за старта на новия проект било взето след като на всички стана ясно, че рейтингът на всички негови продукции в бТВ се стопява скорострелно. Дългия размислил как може да пребори конкуренцията и с мениджърския си екип решили, че най – удачния вариант е да направят собствена кабеларка.
Трифонов вече е възложил на екип специалисти да започнат разработката на новия продукт и до края на лятото да му представят идейните си проекти. Според запознати, Слави няма да рискува сам в инвестицията, а ще привлече и средства от свои ортаци. Категорично, котролния пакет от 51% ще притежава той, а останалите дялове ще бъдат разпределени между двама или трима съдружници.
Първоначалните сметки показали, че за осъществяване на стратегията са необходими около тридесет милиона лева, с които ще се закупи техника, ще се оборудват нови студия за запис, ще се заплащат авторски права и възнаграждения на персонала. Няма яснота какво ще бъде името на новата телевизия. Със сигурност в него ще фигурира името на Слави Трифонов, защото той все още е изключително популярна личност в България.
На драгите телевизионни зрители ще бъдат предлагани различни формати, каквито до момента не са излъчвани у нас, пише skandalno.net Със сигурност, едно от първите риалитита ще бъде криминално шоу, в което ще участват бивши затворници. Естествено, ще има и футболно предаване, в което яростни привърженици на различни отбори ще бъдат натикани под един покрив. Допуска се и възможността за продукция, в която главни герои ще бъдат нестандартни и различни хора, като Дидо Икебаната и Азис например.
Целта на Слави и компания като цяло, е да се предложи продукт с изцяло нова концепция, която да привлича рекламодателите. В тв аферата ще бъдат набутани почти всички от настоящия екип на Трифонов, но ще има място и за нови личности с оригинални идеи.

Оригинална публикация

Водещ:Днес следобед се състоя премиерата на една поне за мен много важна и много ценна книга. Нарича се „Телевизионното програмиране в общия аудио-визуален контекст”. Книгата е издание на НБУ. Там се състоя, буквално преди броени минути, самата премиера. Автор е Иво Драганов, който имаше и друга книга преди това, свързана с телевизионния мениджмънт. Здравейте, г-н Драганов! Да представите сега вече и новото издание.
Иво Драганов:Новото издание е опит за осмисляне на промените, които се случиха в България в аудио-визуалния спектър, и които бяха много драматични за всички нас, които работихме в киното. Бяха много драматични за развитието на телевизията, защото около близо 10 години, след като беше приета директивата „Телевизия без граници”, нямаше закон, а кабелните телевизии се развиха в една стихийна среда без регулатор от страна на критика. Търсеше се само аудиторията. И аз в тази книга точно се опитвам да направя и един анализ на ниското образователно ниво. Приложил съм една таблица на т.нар. масов зрител, който много силно влияе. Но основната ми теза вътре, те са няколко разбира се, е, че ние направихме, ние българите и управленците по-скоро направиха огромна грешка в областта на културата. Те трябваше да възприемат немския модел, който както знаете дотира и финансира културата, защото в моите очи религията, културата, образованието и науката точно в този ред подредени са базата на обществото, а не средствата за производство. За съжаление, те бяха оставени в ръцете на изцяло комерсиални интереси, които не доведоха до полезни неща в интерес на обществото. Под полезни неща разбирам предавания, които са насочени, така че да се опитат да осмислят нашия живот, да променят някак си съзнанието ни към по-добро, да ни обогатят и да ни развият, общо взето познати неща. Това е едната ми теза. И втората ми е, че телевизионното програмиране е много силна, чудя се каква дума да избера като прилагателно, но много важна социокултурна дейност, защото тя създава модели на поведение, създава или размива граници между добро и зло, може да консолидира или може да разедини хората, може да ги обедини пред екрана пред техни проблеми или пък да подмени проблемите им с (…), и изобщо това е една, както я наричат американците психологическа индустрия с много широки параметри и непредвидими последици. Аз съм се опитал общо взето и на базата на моя опит, и на прочетеното, и на прекараното време в регулаторния орган, пък и опита ми на преподавател да осмисля това, която се случи в българското медийно пространство след 2001 г. насам.
Водещ:Г-н Драганов, защо според вас още от началото на прехода НС не изработи и не прие спешно закон за радиото и телевизията, така както поне имаше изискване дори и в частта на Конституцията?
Иво Драганов:Точно така, в преходните и заключителни разпоредби на Конституцията е прието това нещо. Мога да ви кажа, че проф. Михаил Неделчев в 36-ото НС беше председател на комисията на медиите, той беше пренесъл много сериозен европейски гръцки опит и имаше готов закон и как да се случи приватизацията у нас. А моето предположение, много остро, и това е, че чрез временните лицензии, разрешителни както ги наричаха, и които политиците можеха да вземат във всеки един момент, те искаха да поставят под доста строг контрол прохождащите електронни медии.
Водещ:Златният Телец ли е основната причина още от началото на т.нар. кабеларки та досега, когато човек се разхожда от една телевизия на друга с дистанционното устройство, да гледа едни и същи и бих казала доста елементарни филми и не кой знае колко смислени публицистични предавания?
Иво Драганов:Три са основните фактори. Първият са разбира се комерсиалните интереси, то това е и записано в закона, за съжаление. А пък ЕС казва, че регулаторните органи могат да натоварват, и трябва да натоварват търговските телевизии с обществени функции. Второто, което е много важно, че преследвайки тези интереси точно тогава, тъй като те излъчваха от клас VHS техника, те взимаха някакви видеокасети трета категория кино, такова в Америка не се показва по телевизиите в никакъв случай, и срещу 3 лв. пиратираха права най-грубо и ги показваха. Но още по-важно е, аз давам един пример вече малко по-късно, въпреки че и 92-а година го има, ако отворите на моята таблица, ще видите, 2001 г. 9,7% в България имат висше образование, а към 42% са под основно и средно. Разбирате ли? Това детерминира тяхната нужда. Това е масовият зрител и там точките на Нислен или пийпълметрията у нас е много страшна, тя не търпи никакво разколебаване на рейтинга, защото това означава загуба на реклама. Иначе при радиостанциите е по-различно.
Водещ:Малко по-различно, да, ние се опитваме да даваме информация от цялата страна, при това мисля, специално за БНР, че даваме пъстра картина на важни проблеми от цялата страна. Но при немалка част от телевизионните предавания, съгласна съм тук с една ваша теза, която цитирам от книгата, която прочетох, е, че остава неприятното впечатление, че съзнателно се отклонява и профанизира вниманието на аудиторията от ключови за държавата и обществото проблеми.
Иво Драганов:Ами това е мое горчиво предположение, но мисля, че е точно така. Виждате ли, изчезва публицистиката. Аз бях абсолютно убеден, че носещ програмен модул в една телевизия, и това съм го правел дори в БНТ, пък и след това и в кабелни телевизии, в които съм бил, са важни разсъждения по посока на това какво и как се случи като промяна, имаше ли тази промяна управление, кой плати нейната цена, кои са задържащите и движещите сили на тази промяна, какво стана с този преход, какво спечелихме, какво загубихме, действително ли само тази тяхна територия, за която пише Евгений Дайнов – неолиберализмът – е единствената (…) възможност за развитието на България или пък ние от един крайно ляв модел, под това разбирам съветския сталинизъм и болшевизъм, който е в миналото, но така се опитваше Брежнев да го възражда, отиваме в крайно дясно на Маргарет Тачер и Рейгън, без да имаме протестантската етика, пропускаме френски социалисти, пропускаме християн-социалния съюз на Бавария. Разбирате ли, много неща. Защо, защо, защо се случи този избор? Аз вярвах, че хората искат да разберат истината за това. Духът и битът на българина, 1850 – 1950 година, четири блестящи документални филма, които не бяха показани по БНТ и по нито една телевизия, а те са много важни. Това е… когато идва Франц Йозеф Щраус, отварянето ни към Европа, на България към Европа, а и на Австрия към Изтока, и след това пък затварянето. За 100 години е извършен един кръг. Това е много, много важно, тези процеси в моите очи са важни. А вместо тях се поставиха тези много примитивни, извинявам се, риалити формати, които освен това бяха подчинени на комерсиална гл.т. Аз съм поставил в книгата проблема, че в една Полша например в къщата бяха поканени хора, които дебатираха по съдбовни избори на нацията, политически доктрини, и то не политически ангажирани хора, а симпатизанти. И бяха отстранявани само заради нецензурен език, невежливост, некоректност и т.н. А вие знаете, у нас тези формати легнаха на едно много обикновено семпло воайорство, което доникъде не води. За мен електронните медии, това не съм отстъпил от 92-а година насам като възглед, са най-мощният социокултурен институт на една държава и техните предавания трябва преди всичко да предизвикват размисъл, а не да дразнят първични инстинкти. Основната ми болка и теза в книгата, искам да внуша на всички, точно културата ни, традицията ни,битът ни, духът ни, религията ни, образованието ни са база на това общество. Защото без култура ние развиваме поведение на измама, на мошеничество, на корупция. Вие виждате колко лесно, за съжаление, даже сащисващо за 50 години променихме два пъти формата на собственост, средствата за производство и т.н. Това са механични неща. Обаче културата на експлоатация и поведени на човешки взаимоотношения е базата, която ние все още нямаме и се чудим защо сме нещастни и самотни. Ами ето поради тези фактори.        

Велосипедисти от цялата страна бяха призовани да почистят любимите си кътчета и велопътеки.

По време на събитието основателят на инвестиционния фонд LAUNCHub Любен Белов представи организацията и възможностите за кандидатстване на стартиращи предприемачи в нея

За подкрепата, която оказва за развитието на биатлона в България и на родните състезатели, ОББ получи специален благодарствен плакет от председателя на Българската федерация по биатлон Екатерина Дафовска.