PRnew.info I 7.10.2016

Радина Ралчева ще говори за индивидуалното членство в професионална асоциация и работата в ПР агенция.

Събитието е част от семинар „Знания за ПР практици и журналисти“ на департамент „Масови комуникации“ и си поставя за цел да запознае студентите с професионалисти от практиката в сферата на пъблик рилейшънс и журналистиката.

Модератор e гл. ас. д-р Евелина Христова, а участници – студенти, преподаватели и гости на департамент „Масови комуникации“.

Оригинална публикация

———-

Повече събития от бизнес секторите PR, Реклама и Маркетинг, може да откриете в Информационния портал EventsPRO.bg I Бизнес събитията в България: http://EventsPRO.bg/sektor/pr-reklama-marketing/

Facebook страница на Магистърска програма "Журналистика 3.0 – онлайн преса, радио и телевизия" I 22.04.2013

Нов български университет – департамент „Масови комуникации”

Нова магистърска програма, 2013 – 2014
Журналистика 3.0 (онлайн преса, радио и телевизия)

Епохата на уеб 2.0 се характеризира с активното участие на потребителите при създаването на медийното съдържание, с раждането на социалните мрежи, на Уикипедия. Докато при уеб 1.0 съдържанието са прави от професионалисти, след уеб 2.0 то премина в ръцете на непрофесионалисти.
Следващият етап, наречен уеб 3.0, трябваше да ознаменува тържеството на роботите, които замислят и поднасят съдържание на потребителите. А чрез уеб 4.0 се очакваше да започне социализация на роботите, общуване на роботи с роботи. Доколкото обаче изкуственият интелект все още не е реалност, уеб 3.0 засега даде името си на новата „журналистика 3.0”, която днес все повече означава висококачествено съдържание и услуги, създавани от талантливи професионалисти на основата на технологичната платформа уеб 2.0. „Журналистика 3.0” идва с претенциите да наложи отново професионализма над непрофесионализма.

Програмата „Журналистика 3.0 (онлайн преса, радио и телевизия)” е с редовна форма на обучение –
3 семестъра и предлага на завършилите я продаваеми знания и умения. Има надграждащ семестър за кандидати с образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър”.

Кандидатстване с приемно интервю – м. септември 2013г.

Първи семестър
СОММ 106 Медиязнание, проф.Владимир Михайлов, д.н.
СОММ 111 Организация, управление и програмиране в електронните медии,
проф. д-р Михаил Мелтев, гл.ас. д-р Стойко Петков
СОММ 115 Дигитални технологиии техника, Кирил Гоцев
СОММ 237 Мениджмънт на артпроекти, доц. д-р Петя Александрова
СОММ 212 Мениджмънт в кратки аудиовизуални форми, проф. д- р Михаил Мелтев,
гл. ас. д-р Стойко Петков
СОММ 501 Професионална журналистка 3.0, ас. д-р Тодор Панайотов

Втори семестър
СОММ 103 Медийна рецепция,проф. Владимир Михайлов, д.н.
СОММ 201 Масова култура,проф. Иван Стефанов, д.н.
СОММ 203 Управление на финансите, Бойка Бойнузова
СОММ 214 Мениджмънт на Интернет продуктите, проф. д-р Руси Маринов,
д-р Пламен Павлов
СОММ 601 Онлайн телевизия,д-р Валери Маринов
СОММ 602 Блог и блогъри,Събина Панайотова
СОММ 603 Европейски практикипри аудиовизуалните услуги,
проф. д-р Михаил Мелтев

Трети семестър
СОММ 101 Обществено управление, доц. д-р Ангел Доралийски
СОММ 110 Уъркшоп за писане в медиите, Катя Атанасова
СОММ 208 Социологически практики в медиите, доц. д-р Мартин Канушев
СОММ 701 Онлайн преса, Иван Бедров
СОММ 702 Предприемачество в онлайн медиите, Кирил Гоцев
СОММ 703 Онлайн радио, Паулиaна Новакова
СОММ 704 Режисура в публицистичните аудиовизуални форми,
проф. д-р Михаил Мелтев

Оригинална публикация

www.karieri.bg I Светлана ЗОРОВА I 21.02.2013

Може да не е седмицата на Sofia Design, Sofia Dance, Sofia Architecture или Sofia Contemporary, но пък е седмицата на Рени Ризова – експерт "Реклама" в платформата за съвременни изкуства и култура ЕДНО. Рени е завършила семестриално специалността "Масови комуникации" с профил "Връзки с обществеността" в Нов Български Университет (НБУ). Както самата тя изтъква, обещала си е да приключи с писането на дипломната работа до 2014 г.

Интервюто й е част от Кариерен клуб: Маркетинг, Реклама и PR, който представя разкази от първа ръка на млади и утвърдени специалисти и дава практична информация на онези, които искат да се развиват професионално в тези сфери.

Начални стъпки

Както повечето студенти, така и аз започнах със стажове. Първо бях на стаж в един вестник, а след това прекарах известно време в агенция за медиа планиране, където за кратко време научих доста за медийния пазар у нас. По време на обучението ми в НБУ бях член на студентско сдружение "PRaxis", което основахме с колеги. Там помагахме основно като доброволци при провеждането на различни корпоративни, социални и образователни събития и по този начин създадох много контакти с хора от различни професионални сфери.

Именно през 2011 г. един от тях ме препоръча за стажант в отдела по връзки с обществеността на фестивала за съвременен танц Sofia Dance Week, където се срещнах със страхотния екип на ЕДНО. След края на фестивала те ме поканиха да работя с тях и всъщност така започна кариерата ми.

Смятам, че най-голяма роля за това назначение изиграха сериозното ми отношение към работата и умението лесно да комуникирам с различни тип хора. Ето защо бих препоръчала на онези, които са се запътили към сферата на рекламата и PR-а, да бъдат проактивни, креативни и да вярват в себе си. Много е важно да не изневеряват на принципите си и да не спират да се учат от всеки човек или ситуация, които животът им поднася.

ЕДНО?

Като цяло ЕДНО е платформа за съвременни изкуства и култура. Организираме международните фестивали Sofia Contemporary, Sofia Design Week, Sofia Dance Week и Sofia Architecture Week. Това са четири големи фестивала, които имат за цел да популяризират и утвърдят до голяма степен съвременните култура и изкуство у нас.

Моята работа се състои в това да подготвям и реализирам рекламните стратегии на тези фестивали. Отговарям и за медийните партньорства и рекламните кампании. Истинското удовлетворение от нея настъпва в момента, в който усетя одобрението на хората, които посещават събитията. Както и когато отивам на среща с потенциален партньор и той ме посреща с усмивка и приятните думи колко много му харесва това, което правим. Точно в тези мигове усещам, че всички усилия и емоции на екипа си заслужават и се ценят от другите хора.

В тази връзка, зареждат ме изключително много постоянните срещи с артисти, дизайнери, архитекти, танцьори, маркетинг и PR специалисти, които естеството на работа ми налага. Освен тях, мотивация да продължавам да се занимавам с това ми вдъхват цялостната кауза, за която работим, ентусиазмът и креативността на екипа. Затова е и трудно да определя кой точно от четирите фестивала ми е най-любим. Всеки има нещо уникално в себе си, което го прави специален. И тъй като те са част от едно цяло, то в този контекст любимият ми проект е ЕДНО.

От друга страна,

трудностите и предизвикателствата са ежедневие. Те обаче не ме отказват, а напротив. Мотивират ме да продължавам да влагам усилия в работата си и да намирам правилния път за преодоляването им. Що се отнася до възможни промени… работата ми е доста динамична и смятам, че няма нещо конкретно, което да искам да променя. Може би от забавната страна бих казала, че отмяната на забраната за пушене в офиса не е никак лоша идея.

Една професия

Източниците ми на информация най-често се "подвизават" онлайн. Следя няколко блога и Facebook групи с маркетинг, рекламна и PR тематика. Когато имам възможност, посещавам семинари и професионални събития в този бранш. Няма как да не спомена, че някои от хората, от които съм научила най-много и продължавам да уча, са доц. д-р Десислава Бошнакова и Деница Сачева.

Тези две дами са страхотни професионалисти в сферата, в която работят, и винаги има какво да дадат на своите студенти и заобикалящите ги хора. Освен тях, според мен в този бранш работят изключително талантливи, креативни и ентусиазирани млади специалисти. Като цяло професиите се развиват интензивно и границите между тях започват доста да се размиват. А това вече не знам дали е за добро или може би пък… лошо?

Оригинална публикация 

AMI Communications I 6.08.2012

София 06.08.12 г. – Поддържането на блог в България не е временно хоби, а сериозно и дългосрочно занимание на активни хора. Над 43% от блогърите поддържат собствен блог повече от 4 години, а други 34% – между 2 и 4 години. Също над 40% от блогърите в страната заемат ръководни позиции или имат собствен бизнес.

• журналисти - 155 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.;
• блогъри (хора, които поддържат собствен блог) - 67 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.;
• представители на бизнеса, които заемат високи и средни управленски позиции – 104 анкетирани чрез онлайн анкета в периода декември 2011 г. – януари 2012 г.;
• жители на градовете в България на възраст между 18 и 65 години - 302 анкетирани чрез онлайн анкета и телефонни интервюта в периода декември 2011 г. – януари 2012 г.

AMI Communications I 6.08.2012

Онлайн търсачките са най-често използваният първи източник на информация за компаниите

София 06.08.12 г. – Компаниите от сектора на информационните технологии се ползват с най-голямо доверие в България като надеждни и отговорни в своите практики. Това сочат резултатите от проучване за нивото на доверие, проведено в България от PR агенция AMI Communications, агенция за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. Изследването показва още, че онлайн търсачките са най-често използваният първи източник за намиране на информация за компаниите.

Проучването е проведено сред журналисти, блогъри, потребители в работоспособна възраст и представители на бизнеса в страната. То има за цел да измери динамиката на доверието сред четирите групи, да анализира компонентите му и да идентифицира достоверните източници на информация в днешната наситена информационна среда.

Резултатите показват, че секторът на информационните технологии се ползва с доверието на повече от половината анкетирани във всички групи – 58% от потребителите, 70% от бизнеса и журналистите и 52% от блогърите. Високо е доверието и в производителите на софтуер и хардуер – 77% от бизнеса, 59% от потребителите и около 46% от блогърите и журналистите смятат, че тези компании са надеждни и отговорни в своите практики. На следващо място по отношение на спечеленото доверие се нарежда автомобилната индустрия, на която се доверяват 63% от представителите на бизнеса, 46% от потребителите и 44% от журналистите. Едва 8% от блогърите обаче считат, че на представителите на тази индустрия може да се вярва.

Хората търсят информация за компаниите първо онлайн

Развитието на информационните технологии и все по-широкият достъп до Интернет влияят върху начина, по който хората търсят информация за организациите. Според изследването всички анкетирани групи научават новини за компаниите първо чрез Интернет. Онлайн търсачките са най-често използваният първи източник на информация както за журналистите (49%) и бизнеса (64%), така и за блогърите (81%) и потребителите (50%). Интересен е фактът, че всяка група има различни предпочитания за втори източник на информация. За блогърите това са социалните мрежи (34%), за потребителите – приятели и роднини (26%). Бизнесът (31%) и журналистите (27%) избират корпоративните уебсайтове.

Независимите анализатори печелят доверието на бизнеса, блогърите, журналистите и потребителите

Говорителят или лицето, което представя дадена новина, също може да допринесе за по-голямото доверие в нея. Според данните от проучването независимите анализатори и експерти заемат водещи позиции сред всички изследвани групи. Именно те се ползват с най-голямо доверие от страна на бизнеса (67%) и блогърите (60%), и са поставени на второ място от журналистите и потребителите (60%). Изследването показва, че потребителите вярват най-много (62%) на „човека като мен“, когато става дума за информация за компания или продукт. За анкетираните блогъри „човекът като мен“ е вторият най-достоверен източник (55%) и отстъпва само на независимите анализатори. От своя страна бизнесът го поставя на четвърто място (44%), а журналистите – на пета позиция (47%). Изпълнителният директор на една компания в ролята си на неин говорител също се ползва с различна степен на доверие сред представителите на всяка група. Журналистите го издигат на първо място с 68%, а самият бизнес на второ с 67%. Блогърите и потребителите го поставят съответно на четвърто и шесто място с по 41%.

Хората се доверяват по-лесно на нова информация от компании, на които по принцип имат доверие

По-голямата част от анкетираните – над 49% от бизнеса, над 56% от журналистите, 40% от потребителите и 25% от блогърите, заявяват, че трябва да чуят/ прочетат новина за компания, към която нямат изградено мнение, от 2 до 3 пъти, за да й повярват. За 7% от потребителите, 14% от представителите на бизнеса, 11% от журналистите и 22% от блогърите е достатъчно да я чуят само веднъж. В същото време, когато става дума за организация, на която по принцип имат доверие, 52% от потребителите, 65% от бизнеса и журналистите и 45% от блогърите споделят, че ще повярват на чутата/ прочетената информация от първия или втория път. В другия случай, когато анкетираните нямат доверие на организацията, те биха повярвали на информация за нея едва когато я чуят или прочетат 4-5 пъти. Според изследването трите най-важни фактора за изграждането и утвърждаването на корпоративната репутация са: – Предлагането на висококачествени продукти и услуги – според 98% от журналистите и блогърите и над 81% от потребителите и бизнеса; – Честната комуникация – за 97% от журналистите, 86% от блогърите и 82% от потребителите и бизнеса; – Доброто отношение към служителите – за 97% от журналистите, над 82% от потребителите и бизнеса и 80% от блогърите. След тях се нареждат въвеждането на иновации, активната комуникация с потребителите, прозрачните и честни бизнес практики, справедливите цени на предлаганите продукти и услуги и възможността за директно общуване с представители на компанията. Делът на анкетираните, за които тези фактори са важни, варира от 70% до 90% за различните групи.

Допълнителна информация за проучването

Проучването „Ниво на доверие“ е реализирано по инициатива на PR агенция AMI Communications в партньорство с агенция за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. То е проведено сред четири различни групи: – журналисти – 155 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.; – блогъри (хора, които поддържат собствен блог) – 67 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.; – представители на бизнеса, които заемат високи и средни управленски позиции – 104 анкетирани чрез онлайн анкета в периода декември 2011 г. – януари 2012 г.; – жители на градовете в България на възраст между 18 и 65 години – 302 анкетирани чрез онлайн анкета и телефонни интервюта в периода декември 2011 г. – януари 2012 г. Можете да намерите допълнителни резултати от проучването на този линк: http://www.youtube.com/watch?v=m6EDfl5ZTOo&feature=youtu.be

За Арбитраж

Arbitrage Research е независима агенция за проучвания на пазара и нагласите на потребителите, oснована през 2002 година. Прилага иновативни методологии за разбиране на двигателите на потребителското поведение с комбинация от качествени и количествени техники, онлайн и офлайн. Разполага с онлайн комюнити панела bganketa.com – социална мрежа от ангажирани и активни потребители, създадена и поддържана за провеждане на качествени и количествени проучвания.

За AMI Communications

AMI Communications България (www.amic.bg) е част от AMI Communications Group, която има представителства още в Чехия, Словакия и Румъния. Тя е партньор на водещата независима глобална PR мрежа Edelman за България. AMI Communications България е член на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). Сред клиентите на агенцията са ЧЕЗ България, Visa Европа, LG Electronics България, мебелни магазини Aiko, Hobas България, Shell България и други.

Следвайте AMI Communications във Facebook – http://www.facebook.com/pages/AMI-Communications-Bulgaria/143155765736846

За Контакти: Мартин Маев, AMI Communications, Т: 02 989 51 15, М: 0885 769 556 и @: martin.maev (at) amic.bg

Рандал Бейкър е роден в Уелс, Великобритания, през 1944 г. От 1965 до 2011 г. работи в различни университети в Европа, Америка, Африка и Азия. От 1984 до 2008 г. живее в САЩ и работи в Университета в Индиана, гр. Блумингтън. С България е свързан от 1990 г. като един от основателите на Нов български университет, член на Настоятелството му и преподавател. Рандал Бейкър е заслужил професор на Университета на Индиана, САЩ, почетен доктор и заслужил професор на НБУ, София, и почетен професор на Западния университет в Азербайджан.
От 2008 г. живее в България. В момента е зам.-ректор на Азербайджанската дипломатическа академия в Баку. Автор е на научни и художествени издания, някои от които са преведени на български език: "До София и назад" (АИ на БАН "Марин Дринов" – 2003); "Странни места, интересни хора" (Издателство на НБУ- 2006); "Бъдещето не е това, което беше", (ИК "Парадигма" – 2007), "Българиана" (ИК "Сиела" -2009); "Защо Америка не е Европа" (ИК "Парадигма" – 2010), в съавторство с Джон Караагач.
Цитат
Българите са ненадминати творци

- Проф. Бейкър, защо не сте в България, а в Азербайджан сега?

- През 2008 г. напуснах САЩ и дойдох в София. А през 2010 г. няколко от бившите ми студенти и колеги ме поканиха в Азербайджанската дипломатическа академия, която по онова време се превръщаше в пълнокръвен университет. Станах декан на един от факултетите. След това ми предложиха да поема функциите на зам.-ректор по академичната част, какъвто съм оттогава досега, макар че възнамерявам да се завърна в София в края на тази година. Откриваме новата сграда на Академията в Баку на 3 септември, а заедно с нея и много нови факултети. Струва ми се, че съм малко остарял за промени от такъв мащаб. Ритъмът е прекалено забързан, а привличането на кадри е изтощително – да търсиш преподаватели с отлична квалификация за толкова много нови специалности, означава да пребродиш целия свят.

- Вие сте един от основателите на НБУ и негов почетен професор. Успяхте ли да пренесете в Баку нещо от опита на НБУ?

- Не толкова, колкото бих искал. Основната разлика между двете висши учебни заведения е, че НБУ от самото начало се издържа с постъпленията от студентските такси, с което се установява пряка връзка между студентите и университета. Ръководството разчита на постъпленията им и ако те не са доволни от качеството на обучението, напускат, а приходите спират. Издръжката на Академията в Баку постъпва направо от държавната хазна, което е нов подход към висшето образование. Това до голяма степен представлява алтернатива на обучението в чужбина (откъдето студентите често могат и да не се завърнат). Но обществената издръжка в страна, богата на нефт, може да се окаже твърде щедра и да не се възприемат важните уроци за финансова самостоятелност, ако правителството спре помощта си. Другото важно различие е, че езикът, използван за обучение в Азербайджанската дипломатическа академия, е единствено английският, докато в НБУ той е български. В някои други отношения обаче има забележителни сходства – като придържането към традицията на САЩ за либералните изкуства, според която към всички студенти през първите две години на обучението има сходни общообразователни изисквания. Така се подготвят, в съответствие с Платоновата традиция, отговорни граждани, които да образуват гръбнака на демокрацията. Мога да посоча и в двата вуза един и същи тип даровити студенти, а те са ключът за доброто бъдеще на обществата, които се намират в преход.

- Как присъства България в живота ви в Баку?

- Една от най-близките ми приятелки там е дама, за която писах в книгата си "Summer in the Balkans" през 1994 г. (наречена "До София и назад" на български; продава се в книжарницата на БАН). След 18 години двамата се срещнахме съвършено случайно в Баку, където тя работи като мениджър по финансите на една канадска хотелиерска фирма! И така, с нея вечеряме заедно почти всеки уикенд. Отбелязахме националния празник на България в българското посолство в Баку заедно с група българи, свързани преди всичко с азербайджанския спорт. Интересът към България е значителен заради проектирания газопровод (в това число и проекта "Набуко"), който ще доставя природен газ от Каспийско море до сърцето на Европа… ако този проект изобщо види бял свят. От Азербайджан България изглежда като портал към Европа, затова визитите на държавните глави и на високопоставени правителствени служители стават все по-чести и по-чести. В Университета за чужди езици в Баку вече се преподава български език в рамките на цялостна програма по балканистка. Не бих могъл да кажа, че България е много позната тук, във всеки случай не повече, отколкото Азербайджан е познат в София (като изключим конкурса за песен на Евровизия). Колегите ни научават много за България от мене, а няколко от учебниците ми са издадени във вашата страна и присъстват по рафтовете на книжарниците в Баку.

- Какъв сте за колегите и студентите си в Азербайджан – британец, американец или българин?
- За тях съвсем определено съм британец. Аз съм гражданин и на САЩ, и на Великобритания, обаче паспортът от ЕС е за предпочитане. Студентите ми със сигурност ме смятат за британец. Наричат ме англичанин, но аз се опитвам да им обясня, че "британски" не означава "английски", тъй като аз не съм англичанин, а гражданин на Уелс! Вечният конфликт между келтите и англосаксонците. Както и да е, за разлика от шотландците, за които съм сигурен, че един ден ще се отделят от Обединеното кралство (и как ли ще ги наричаме тогава?), уелсците със сигурност са против отделянето и вече два пъти са гласували срещу него.

- Неотдавна посетихте много университети в Турция. Какво ви направи най-силно впечатление там?

- В продължение на 20 дни обикалях, за да търся кандидат-докторанти за нашата програма, като обсъждах възможностите за сътрудничество с турските университети, а по-нататък програмата прерасна в спонсорирана от държавата визита, чрез която се запознахме с различни вузове и медийното отразяване на висшето образование. Постигнатият през последните 20 години напредък в Турция е удивителен; днес много от университетите им са международно признати и се ценят високо. В няколко се преподава изцяло на английски, а издръжката им се осигурява от различни фондации; ние приемаме докторските им степени като равностойни на получените в Западна Европа и САЩ. Първокласният университет Коч с научноизследователския му профил често го наричат "турският Станфорд", но навярно има още 7-8 вуза от този калибър. Бизнесът прави големи инвестиции във висшето образование, например в нанотехнологиите и инженерните науки, затова Турция се превръща във водеща сила, в последовател на промените в технологиите и внедряването им. Разбира се, Турция е огромна страна с много ресурси, на които може да се опре, макар все още да не е в ЕС. А тъй като България е преддверие на Европа, една стратегия, опряна на географското и икономическото сътрудничество, би била разумен избор.

- Какви промени забелязвате в София от предишното си завръщане преди няколко месеца?

- Тук срещам обичайния песимизъм, но това е характерно за България, макар че според мен условията непрекъснато се подобряват. Първо, благодарен съм за новия терминал на аерогарата. Предишният представляваше едно мрачно въвеждане в София, че и винаги ми се искаше да посрещам гостите си нощем. Вторият терминал е много по-представителен и по-красив.
Забелязвам, че у вас много производства се закриват, а това е тревожно, макар да се радвам, че България е една от малкото европейски страни, които са се отървали от бремето на националния дълг; не й се налага да повишава данъците, за да го изплати. Обикновените хора също не са затънали в дългове, а държавният бюджет е един от най-балансираните в целия Европейски съюз. Давам си сметка, че това до голяма степен се дължи на твърде ниския БВП и дохода на глава от населението, но така е много по-добре, отколкото обричането на бъдещето в името на алчността и стремежа към лукс, което сполетя една съседна държава. Винаги съм поставял много висока оценка на социалния живот в България, макар навярно малцина да се съгласят с това. Много български емигранти обаче пресичат, да кажем, Атлантическия океан и постигат "успех" с цената на нещастието си и липсата на приятели. Тогава те разбират колко силни са били социалните им връзки в родината.

- Работите ли над нова книга?

- Не, тъй като имам пет книги, които трябва да публикувам, преди да напиша друга. Тогава бих могъл да се насоча към нещо ново, но вече съм изразил толкова много от мислите си в писмен вид, че ми е нужно да ги видя отпечатани. Мисля си дали да не се съобразя с модната тенденция и да ги публикувам като електронни книги, тъй като половината от продажбите на Amazon.com вече обхващат мултимедийните издания, а те преди три години заемаха само 8 на сто.

- Ако трябва да представите България на международно туристическо изложение, как бихте направили това?

- Вижте, в България няма внушителна планина като Алпите, да речем. Тук има прекрасно спокойствие и възможност човек да се отпусне. Стара планина, Странджа и Родопите спират дъха. Човек може да седне на някой обветрен хълм сред множество планински цветя, да слуша звънците на стадата и напълно да забрави къде е. Не ми харесва онова, което се случи с Черноморското крайбрежие, макар че селищата като Созопол още пазят големия си чар. Когато отидох за първи път на Черноморието през 1990 г., там всичко беше зелено, просторно и "естествено". Най-важният повод човек да се запъти затам вече се обезсмисля от безразсъдното строителство, което превръща зеленината в бетон. Все още има няколко прекрасни места като Синеморец, но те се броят на пръсти. Пловдив е възхитителен град, въпреки сградата на пощата, и аз обичам да ходя там. Проблемът е, че чужденците възприемат България и Черноморското крайбрежие като едно и също нещо, а това не е така. Интересно е, че София е един от любимите ми градове – една от малкото столици на Европейския съюз, в която можеш да се разхождаш, без да чуеш и една дума на английски или на друг чужд език. Тя има собствен облик и чар. На всеки ъгъл можеш да се сблъскаш с изненада – центърът гъмжи от магазинчета, които са пример за българския усет и изобретателност. За съжаление не са много купувачите, но за мен българите са ненадминати творци.

- През декември 2011 г. станахте член на Международната фондация "Гео Милев". Готвите ли се за Гео-Милевите дни през септември 2013 г.?

- Със сигурност ще се върна в България през 2013 г. и ще продължа лекциите си в НБУ през пролетта. Надявам се, че ще мога да взема участие в Гео-Милевите дни в Стара Загора догодина и в научната конференция, ако, както обикновено, тя се проведе по време на дните. Иска ми се да направя повече за популяризиране по света на Гео Милев, този изключителен българин.

стр.11

Водещ:Днес следобед се състоя премиерата на една поне за мен много важна и много ценна книга. Нарича се „Телевизионното програмиране в общия аудио-визуален контекст”. Книгата е издание на НБУ. Там се състоя, буквално преди броени минути, самата премиера. Автор е Иво Драганов, който имаше и друга книга преди това, свързана с телевизионния мениджмънт. Здравейте, г-н Драганов! Да представите сега вече и новото издание.
Иво Драганов:Новото издание е опит за осмисляне на промените, които се случиха в България в аудио-визуалния спектър, и които бяха много драматични за всички нас, които работихме в киното. Бяха много драматични за развитието на телевизията, защото около близо 10 години, след като беше приета директивата „Телевизия без граници”, нямаше закон, а кабелните телевизии се развиха в една стихийна среда без регулатор от страна на критика. Търсеше се само аудиторията. И аз в тази книга точно се опитвам да направя и един анализ на ниското образователно ниво. Приложил съм една таблица на т.нар. масов зрител, който много силно влияе. Но основната ми теза вътре, те са няколко разбира се, е, че ние направихме, ние българите и управленците по-скоро направиха огромна грешка в областта на културата. Те трябваше да възприемат немския модел, който както знаете дотира и финансира културата, защото в моите очи религията, културата, образованието и науката точно в този ред подредени са базата на обществото, а не средствата за производство. За съжаление, те бяха оставени в ръцете на изцяло комерсиални интереси, които не доведоха до полезни неща в интерес на обществото. Под полезни неща разбирам предавания, които са насочени, така че да се опитат да осмислят нашия живот, да променят някак си съзнанието ни към по-добро, да ни обогатят и да ни развият, общо взето познати неща. Това е едната ми теза. И втората ми е, че телевизионното програмиране е много силна, чудя се каква дума да избера като прилагателно, но много важна социокултурна дейност, защото тя създава модели на поведение, създава или размива граници между добро и зло, може да консолидира или може да разедини хората, може да ги обедини пред екрана пред техни проблеми или пък да подмени проблемите им с (…), и изобщо това е една, както я наричат американците психологическа индустрия с много широки параметри и непредвидими последици. Аз съм се опитал общо взето и на базата на моя опит, и на прочетеното, и на прекараното време в регулаторния орган, пък и опита ми на преподавател да осмисля това, която се случи в българското медийно пространство след 2001 г. насам.
Водещ:Г-н Драганов, защо според вас още от началото на прехода НС не изработи и не прие спешно закон за радиото и телевизията, така както поне имаше изискване дори и в частта на Конституцията?
Иво Драганов:Точно така, в преходните и заключителни разпоредби на Конституцията е прието това нещо. Мога да ви кажа, че проф. Михаил Неделчев в 36-ото НС беше председател на комисията на медиите, той беше пренесъл много сериозен европейски гръцки опит и имаше готов закон и как да се случи приватизацията у нас. А моето предположение, много остро, и това е, че чрез временните лицензии, разрешителни както ги наричаха, и които политиците можеха да вземат във всеки един момент, те искаха да поставят под доста строг контрол прохождащите електронни медии.
Водещ:Златният Телец ли е основната причина още от началото на т.нар. кабеларки та досега, когато човек се разхожда от една телевизия на друга с дистанционното устройство, да гледа едни и същи и бих казала доста елементарни филми и не кой знае колко смислени публицистични предавания?
Иво Драганов:Три са основните фактори. Първият са разбира се комерсиалните интереси, то това е и записано в закона, за съжаление. А пък ЕС казва, че регулаторните органи могат да натоварват, и трябва да натоварват търговските телевизии с обществени функции. Второто, което е много важно, че преследвайки тези интереси точно тогава, тъй като те излъчваха от клас VHS техника, те взимаха някакви видеокасети трета категория кино, такова в Америка не се показва по телевизиите в никакъв случай, и срещу 3 лв. пиратираха права най-грубо и ги показваха. Но още по-важно е, аз давам един пример вече малко по-късно, въпреки че и 92-а година го има, ако отворите на моята таблица, ще видите, 2001 г. 9,7% в България имат висше образование, а към 42% са под основно и средно. Разбирате ли? Това детерминира тяхната нужда. Това е масовият зрител и там точките на Нислен или пийпълметрията у нас е много страшна, тя не търпи никакво разколебаване на рейтинга, защото това означава загуба на реклама. Иначе при радиостанциите е по-различно.
Водещ:Малко по-различно, да, ние се опитваме да даваме информация от цялата страна, при това мисля, специално за БНР, че даваме пъстра картина на важни проблеми от цялата страна. Но при немалка част от телевизионните предавания, съгласна съм тук с една ваша теза, която цитирам от книгата, която прочетох, е, че остава неприятното впечатление, че съзнателно се отклонява и профанизира вниманието на аудиторията от ключови за държавата и обществото проблеми.
Иво Драганов:Ами това е мое горчиво предположение, но мисля, че е точно така. Виждате ли, изчезва публицистиката. Аз бях абсолютно убеден, че носещ програмен модул в една телевизия, и това съм го правел дори в БНТ, пък и след това и в кабелни телевизии, в които съм бил, са важни разсъждения по посока на това какво и как се случи като промяна, имаше ли тази промяна управление, кой плати нейната цена, кои са задържащите и движещите сили на тази промяна, какво стана с този преход, какво спечелихме, какво загубихме, действително ли само тази тяхна територия, за която пише Евгений Дайнов – неолиберализмът – е единствената (…) възможност за развитието на България или пък ние от един крайно ляв модел, под това разбирам съветския сталинизъм и болшевизъм, който е в миналото, но така се опитваше Брежнев да го възражда, отиваме в крайно дясно на Маргарет Тачер и Рейгън, без да имаме протестантската етика, пропускаме френски социалисти, пропускаме християн-социалния съюз на Бавария. Разбирате ли, много неща. Защо, защо, защо се случи този избор? Аз вярвах, че хората искат да разберат истината за това. Духът и битът на българина, 1850 – 1950 година, четири блестящи документални филма, които не бяха показани по БНТ и по нито една телевизия, а те са много важни. Това е… когато идва Франц Йозеф Щраус, отварянето ни към Европа, на България към Европа, а и на Австрия към Изтока, и след това пък затварянето. За 100 години е извършен един кръг. Това е много, много важно, тези процеси в моите очи са важни. А вместо тях се поставиха тези много примитивни, извинявам се, риалити формати, които освен това бяха подчинени на комерсиална гл.т. Аз съм поставил в книгата проблема, че в една Полша например в къщата бяха поканени хора, които дебатираха по съдбовни избори на нацията, политически доктрини, и то не политически ангажирани хора, а симпатизанти. И бяха отстранявани само заради нецензурен език, невежливост, некоректност и т.н. А вие знаете, у нас тези формати легнаха на едно много обикновено семпло воайорство, което доникъде не води. За мен електронните медии, това не съм отстъпил от 92-а година насам като възглед, са най-мощният социокултурен институт на една държава и техните предавания трябва преди всичко да предизвикват размисъл, а не да дразнят първични инстинкти. Основната ми болка и теза в книгата, искам да внуша на всички, точно културата ни, традицията ни,битът ни, духът ни, религията ни, образованието ни са база на това общество. Защото без култура ние развиваме поведение на измама, на мошеничество, на корупция. Вие виждате колко лесно, за съжаление, даже сащисващо за 50 години променихме два пъти формата на собственост, средствата за производство и т.н. Това са механични неща. Обаче културата на експлоатация и поведени на човешки взаимоотношения е базата, която ние все още нямаме и се чудим защо сме нещастни и самотни. Ами ето поради тези фактори.        

Комуникационна агенция PRoWay I 20.04.2012

Днес сме се посветили на учениците от училището в Горна Малина, които имат прекрасен лидер/учител по Проекта "Заедно в час" – Даниела Табакова. Ще се опитаме да ги мотивираме, че да учиш, работиш и да се развиваш професионално в сферата на публичните комуникации и PR е нещо интересно, полезно и забавно.

Моите колеги в PRoWay Communications Agency Диана Чобанова и Боряна Джонева ще разкажат на единадесетокласниците какво е да си студент по PR и да претворяваш на практика идеите и знанията си.

Анка Костова, директор "PR и спонсорство" в ОББ ще сподели за своя успешен опит и професионален PR път.

Иво Йотов ще мотивира учениците с истории от практиката на една от най-вдъхновяващите PR агенции – ROI Communication.

Подготвили сме и страхотен подарък за тях – отлична подборка от 7 книги за PR, маркетинг и лидерство отново на ROI.

Всичко това ще се случи от 10.00 часа в едно от емблематичните места за бизнес в София – ИНТЕРПРЕД-СТЦ София.

След вкусен обяд ще потеглим към НБУ, където учениците ще разгледат университета, ще се запознаят възможностите за образование по публични комуникации там, ще се срещнат с преподаватели и студенти.

Инициативата се организира с подкрепата на НБУ, ОББ и Комуникационна агенция PRoWay.

Очаквайте снимки и информация от мястото на събитието  

ХАЙЛАЙФ I 13.12.2011 г.

Десислава Бошнакова спечели „дуела на титаните” по темата дали жените или мъжете са по-добри комуникатори в социалните медии, а шест PR специалисти си тръгнаха със специални награди

За втора поредна година Българско дружество за връзки с обществеността събра родни PR практици, преподаватели и студенти по комуникации на Коледното PR Парти. Тази година то се проведе под мотото „Обединени и различни” и привлече много от младите и от по-опитните родни PR специалисти.
Партито бе вдъхновено от разнообразието на индивидуалности в PR професията и показа, че всеки специалист в областта на връзките с обществеността носи своята уникалност. Обединяващото е отдадеността на професията и ангажимента към професионалните и етични практики. „Радвам се, че сме повече различни, отколкото обединени, защото да си различен, означава индивидуалност, собствен почерк, а това е едно от най-ценните качества в нашата професия” – каза Александър Христов, и.д. председател на БДВО в началото на партито.
Дебатът на тема „Кой е по-добър PR комуникатор в социалните медии – мъжете или жените?”, в който се противопоставиха двама от най-видните PR професионалисти в страната – Десислава Бошнакова и Любомир Аламанов, беше спечелен от представителите на нежния пол. Гостите на партито имаха възможност да залагат за своя фаворит, с което и определиха победителя в дебата. В специална томбола след това един от заложилите за победителя в дебата спечели уикенд за четирима в комплекс „Кочорите”. Късметлията се оказа Биляна Кънчева от агенция Prates.
На коледното PR парти бяха раздадени и няколко специални награди. Победителите имаха доста оспорвана конкуренция и бяха определени в онлайн гласуване, в което се включиха 1225 души. Наградата за най-ентусиазиран PR специалист спечели Стоян Стоянов от агенция PRoWay, а за най-„тежък” – Николай Неделчев от Publicis MARC. Най-елегантна се оказа Кремена Георгиева от SignCafé, а за най-млад гласувалите определиха Десислава Виткова от Go Green Communications. В категорията за най-усмихнат PR специалист победителите са двама, събрали еднакъв брой гласове – това са Нели Бенова от Apeiron Communications и Росен Стоянов от НБУ.
Коледното парти продължи с благотворителен търг на Комисията по етика към БДВО, чиито произведения бяха направени лично от членовете на Комисията. Те ще бъдат подложени на онлайн търг, който ще стартира на 2 януари 2012 г., а набраните средства ще отидат за създаването на специален сайт на Комисията по етика. Допълнително ще бъде представена и информация за условията и възможностите за участие в онлайн търга.
Водещи на партито бяха известните Димитър Павлов и Захарина Вецева. За доброто настроение на гостите се погрижи и Domaine Boyar, с артистичната колекция вина Ars Longa, вдъхновени от древногръцката сентенция на Хипократ – Ars Longa, vita brevis est (“Животът е кратък, изкуството – вечно.”)
Партито беше реализирано със съдействието на фирма „Щурият балон”, която осигури украсата, „Конгрес инжинеринг”, които се погрижиха за техническото обезпечаване и младите колеги от „Праксис”.

Снимка: ХАЙЛАЙФ

Оригинална публикация

Департамент "Масови комуникации" на НБУ организира ЕСЕННА КОНФЕРЕНЦИЯ на 24 и 25 ноември 2011 г. от 10 часа, в заседателната зала на библиотеката, НБУ

НА ТЕМА:

"Какво съдържание генерираме в уеб пространството"

Част от темите включват:

1. Какво съдържание се поднася в социалните медии и ползата от него.

2. В кои от новите медии съдържанието, генерирано от потребителите, е най-осезаемо – блог, микроблог, социални мрежи, форуми, уикита, сайтове за видеообмен?

3. Как потребителското влияние може да се използва за ПР?

4. Анонимността на авторите пречи или помага при споделянето на съдържание?

5. Рекламата в безплатно генерираното съдържание.

6. „За” или „против” нуждата от принадлежност към социалните мрежи.

7. Проблеми с интерпретацията и достоверността на информацията при генерираното от потребителите съдържание.

8. Нови подходи при ПР стратегиите, основани на използването на генерираното от потребители съдържание.

9. Социалните медии – книги за похвали и оплаквания. Как да използваме тези „книги” в професионалната журналистика и ПР?

10. Кой може да бъде лидер на мнение в потребителско обменяното съдържание?

Гост на конференцията – Огнян Младенов – основател на агенция SEOM, специализирана в Search Engine Optimization (SEO) и Social Media Marketing (SMM). Лектор и консултант на много от най-големите събития в IT бранша.

Заявки за участие със заглавие и кратко резюме се приемат до 17 ноември 2011 г. 
на адрес: masscom@nbu.bg

Докладите (до 15 минути) и научните съобщения (до 10 минути) ще бъдат публикувани след конференцията в електронната страница на департамента в сайта на НБУ.

Научен ръководител: проф. Владимир Михайлов, д.н. 
Координатор: Юлиана Кънчева, докторант; e-mail: ykancheva@nbu.bg

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България:http://www.eventbox.bg/events/2355