Дискусията за финансирането на обществените медии отново се отлага

www.capital.bg I 17.11.2015

Ресорната парламентарна комисия прие бюджетите на БНТ, БНР и БТА за догодина и увери, че засега неработещият фонд "Радио и телевизия" няма да отпадне от закона без обществена дискусия

Председателят на Комисията по културата и медиите в НС Полина Карастоянова, подкрепи идеята за обществена дискусия за модела на финансиране и мисията на обществените медии

© Анелия Николова

Парламентарната комисия по култура и медии отложи гласуването на проекта за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който променя системата на отпускане на средства за издръжката на обществените медии. Днес трябваше да се състои първото четене на законопроекта в ресорната парламентарна комисия.

Правителството иска да промени начина на финансиране на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии със законопроекта, внесен в парламента още миналата седмица. Мотивът зад изменението е нуждата от фискална консолидация.

В момента обществените медии се финансират чрез субсидии от бюджета, а от догодина беше предложено това да става чрез трансфери. Разликата е, че трансферите са целеви и парите по-трудно се преместват по различни пера в бюджетите на съответните ведомства. При финансирането чрез субсидии по решение на самите ведомства парите могат по-лесно да се преместват по различните пера, ако някъде има недостиг.

Причината: Финансовото министерство

Промените се налагат заради изменение в Закона за публичните финанси. Беше предложено закриване и на Фонд "Радио и телевизия", който предвиждаше плащането на такси от потребителите на радио и телевизионни услуги. Фондът, така или иначе, никога не е съществувал, освен в текстовете на закона, но даваше надежда, че ще осигури на обществените медии независимост от държавното финансиране. Според проектозакона за бюджета за догодина за БНР са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 42,112 млн. лева. Парите за БНТ ще бъдат 65,147 млн. лева.

Генералният директор на БНТ Вяра Анкова, която присъства на заседанието на медийната комисия в парламента, уточни, че представителят на телевизията в работната група в министерството на културата за промени в ЗРТ не бил запознат с крайната редакция на текста, отнасящ се до "Фонд радио и телевизия". "Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медиа и моделът й на финансиране", каза пред депутатите Вяра Анкова. Тя предложи скоро да бъде организирана такава дискусия, ако политиците са заинтересувани от съдбата на обществените медии. Членът на управителния съвет на БНР Христин Стрижлев подкрепи идеята на Анкова.

Председателят на парламентарната медийна комисия Полина Карастоянова каза, че подкрепя идеята за обществена дискусия и ще предложи такава да се състои "в рамките на следващата парламентарна сесия". Истината е, че този дебат едва ли има смисъл да се отлага чак за следващата година. Идеята за дискусия бе подкрепена от депутати от почти всички политически партии, представени в медийната комисия.

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи на депутатите да не гласуват сега промените, свързани с финансирането на БНТ и БНР и Фонд "Радио и телевизия", а те да са част от дебата за мисията на обществените медии. Предложението му беше единодушно прието.

Парите за догодина са осигурени, но недостатъчни

На заседанието на комисията бяха одобрени на първо четене и проекта на бюджетите за БНТ, БНР и БТА, въпреки породилата се дискусия и изразените тревоги от страна на генералните директори, че финансирането е крайно недостатъчно. Генералният директор на БТА Максим Минчев обясни, че от предвидения за агенцията бюджет от 4, 385 млн. лв. ще трябва да отдели 273 хил. лв. за МВР, която да осигури охрана за агенцията. Оказа се, че БНТ и БНР също ще трябва да отделят от бюджетите си и да платят на МВР за това, че ги охранява. А и трите институции са сред обектите със специален статут и задължителна охрана.

Оригинална публикация

Наградите на Mediamixx 2015

www.manager.bg I 18.06.2015г.

За 21-ви пореден път в курортен комплекс Албена се състоя годишният медиен фестивал Mediamixx. През 2015 г. събитието отново отличи редакции и имена с принос към развитието на медийната среда и журналистиката в България. 

Генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Максим Минчев си тръгна с една от големите награди. Той получи приз за принос в създаването на диалогична среда за българските медии. Наградата му беше връчена от директора на Българската национална телевизия (БНТ) Вяра Анкова. Отличието е признание за приноса му към проекта "Световни срещи на българските медии".

В областта на пресата награда за независима журналистика получи вестник "Сега", посочва сайтът на фестивала.

Отличие за създаване на стойностни медийни продукти взе издателството QM Media

БГ Радио беше наградено за това, че с програмата си с години подкрепя и популяризира българската музика.

Награда "Ефективна разследваща журналистика" получи Нова Телевизия.

За успешен иновативен проект в интернет беше обявен Facing the Sun. 

С почетна награда, освен Максим Минчев, си тръгна и Пламен Русев. Той беше награден за създаването и развитието на на конференцията Webit. Наградата му носи името Smart Investment. 

Награда на Албена за успешен старт на сериал взе "Връзки" на bTV

БНТ беше отличена по случай 55-годишнината на новинарската емисия "По света и у нас". 


Оригинална публикация

 

БНТ, БНР и Министерството на културата бойкотираха заседанието на ресорната комисия

www.capital.bg I 05.12.2014г. 

След първото заседание на Комисията по култура и медии, Слави Бинев каза пред медиите, че не възнамерява да подава оставка като неин председател.
© Надежда Чипева

Слави Бинев проведе първото заседание на комисията по култура и медии и гласува срещу държавния бюджет

Министерството на културата, Българската национална телевизия и Българското национално радио отказаха да участват в първото заседание на парламентарната комисия по култура и медии вчера, въпреки че основната тема, разисквана там, пряко ги засягаше. Обсъждаше се Законопроекта за държавния бюджет на България за 2015 г. , внесен от Министерски съвет. В него е записан размера на субсидиите на трите институции. А те са недоволни от предвидените суми.

БНТ и БНР реагираха с декларация до медиите. Тяхното решение за неучастие в заседанието на комисията беше предшествано от острата реакция на представители на творческата индустрия, журналисти и неправителствени организации срещу избора на депутата от Патриотичния фронт Слави Бинев за председател на Комисия по култура и медии. БНТ и БНР първи излязоха с декларации срещу Бинев. Водещият на "Панорама" Бойко Василев откри предаването си в края на миналата седмица с предупреждението, че новият председател на комисията по култура и медии бърка свободата на словото със собственото си медийно обслужване. БНР се присъедини към тревогата на БНТ. Студентското радио "Реакция" също изрази позиция, реагира и Асоциацията на българските журналисти.

Въпреки напрежението в културните и медийни среди, протеста в градинката на "Кристал" , комисията за култура и медии проведе заседанието си и дори прие на първо четене държавния бюджет за 2015. Това стана с десет гласа "за" – основно на депутати от ГЕРБ и ДПС. Шестима народни представители бяха против (представителите на коалицията БСП/Лява България, Слави Бинев, Росен Петров от Български демократичен център) , а двама се въздържаха. Слави Бинев аргументира неподкрепата на бюджета с думите: "Секторът на културата е един от най-приоритетните за всяка държава, но това не си личи в бюджета. Четири процента от БВП се формира от българската култура, затова е несерозно в нея да се инвестира едва 0,4% от държавния бюджет. Гилдиите заслужават един достоен бюджет", каза Бинев. Той изтълкува поведението на Министерството на културата, БНТ и БНР като акт на неспазване на закона.

Защо не се явиха БНТ и БНР

Според ръководствата на БНТ и БНР не е възможно да има обективен диалог за бюджета на двете медии в ситуация, в която председателят на комисията "води преднамерена кампания срещу обществените медии с подвеждащи обвинения, пълна неинформираност и целенасочено разпространяване на манипулативни внушения". От БНТ и БНР са категорични, че са обект на редовни финансови проверки и опитът да се представи тяхната принципна позиция като страх от някаква ревизия само потвърждава опасенията от реваншизъм и намеса в работата на независимата обществена медия, се казва в тяхното отворено писмо. БНР и БНТ обясниха отсъствието си от комисия като знак на недоверие към възможността на председателя на комисията Слави Бинев да осигури обективно обсъждане.

"Бюджетите на обществените телевизия и радио са изключително важна тема, която трябва да се обсъди в обстановка, в която тежест ще имат реалните аргументи и факти. Най-същественият разговор е какви са последствията за обществото от намаляващия бюджет на БНТ и БНР в последните години, предвид ангажиментите им, съгласно Закона за радиото и телевизията", пише в декларацията на двете медии.

Реакцията на СЕМ и БТА

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов и генералният директор на БТА Максим Минчев единствени участваха в заседанието на парламентарната комисия по култура и медии.
Минчев изрази притеснение, че в проекта за бюджет е записано, че телеграфната агенция получава трансфер на сума, а не субсидия, както е записано в Закона за БТА. Според него това е законово нарушение, което ще доведе до невъзможност медията да извършва дейностите си. В бюджет 2015 за БТА е предвидена сума от 4, 85 млн. лв., което е с около 300 хил. лева повече спрямо тази година. Агенцията реализира и собствени приходи от над 2 млн. лева от продажба на съдържание.

Председателят на СЕМ Георги Лозанов се опита да защити БНТ и БНР, като каза, че бюджетът на двете обществени медии говори за подценяване на ролята им. Той уточни, че и бюджетът на СЕМ е намален, което поставя пред риск работата му. Средствата за догодина са 29.5 млн. лева, колкото са били първоначално и миналата година. След това обаче бяха отпуснати още пари. "Дейността на СЕМ е програмирана така, че той да работи на абсолютния минимум", каза Лозанов и добави, че през финасирането на БНТ, БНР и СЕМ властта обикновено се опитва да оказва натиск върху работата на обществените медии и независимия по закон регулаторен орган.

Росен Петров от Български демократичен център пък се застъпи за кино гилдията. Той не подкрепи бюджета в този му вариант и коментира, че "българският пазар е много малък, за да се издържат българските медии и кино на пазарен принцип. Между 2 и 4 млн. лв. струва един модерен телевизионен формат, затова намирам за смешно увеличението на бюджета за българското кино с 1 млн. лв.", каза Петров.

По всичко личи, че шареният състав на новата комисия по култура и медии обещава на творци и журналисти да не е скучно, както и тепърва да се водят битки на заседанията. 

 

Оригинална публикация 

Българските медии в чужбина искат секция към СБЖ

www.24chasa.bg I 23.10.2014г. 

Участниците в десетата световна среща на българските медии се снимат за спомен. СНИМКИ: БТА

Една от големите причини да сме на стотно място в световната класация за свобода на словото, е, че ние, представителите на българските медии, няма къде да направим големия дебат за тях и се отказахме от него.

С тази тъжна констатация генералният директор на БТА Максим Минчев закри десетата световна среща на българските медии.

Кметът на Цариброд Небойша Иванов и шефът на БТА Максим Минчев поставят цветя пред паметника на Васил Левски в града.

 

Затова участниците в нея, дошли в Цариброд, Сърбия, от 22 страни, отправиха апел към Съюза на българските журналисти (СБЖ) да бъде създадена секция за българските медии в чужбина. Както и да бъда възроден самият съюз, който е без председател, откакто преди 3 г. почина шефът му Милен Вълков.

Именно заради този голям дебат за българските медии световните им срещи, превърнали се в традиционни, трябва да продължат.

Един от най-големите проблеми за емигрантските ни медии се оказа финансирането. В Хърватия обаче нямат такива притеснения. Там държавата финансира изцяло българско списание, чийто екип списва 4 броя годишно и ги разпространява безплатно.

Чехия е признала българите за национално малцинство. Затова и тамошното Министерство на културата им отпуска средства чрез проекти. Двете български списания там – “Роден глас” и “Българи”, трябва сами да финансират 30% от разходите.

Медиите в повечето държави обаче се конкурират на пазарен принцип и разчитат на продажби и реклами. Те страдат и от друг проблем – “копипейст” журналистиката

Тя заема все по-застрашителни размери и се превръща в тумор – така Иван Петрински от в. “Български новини” (Гърция и Кипър) описа проблема с кражбата на интелектуален труд в медиите.

Всички участници в срещата се обединиха около мнението, че тази журналистика процъфтява в интернет сайтовете и краде от всички.

Много от тях не само не цитират първоизточника, но доукрасяват информацията и често я дописват с измислици. “Това вече хвърля кал по нашия авторитет”, смята Петрински.

“Ако в България имаше журналистическа камара, която да изключва провинилия се и той повече да не може да упражнява професията, нещата с интелектуалните кражби може и да се променят”, смята Георги Лозанов, шеф на СЕМ. Според него в перспектива интернет ще стане обект на регулация. Дотогава обаче може да действат принципите на саморегулацията, като санкциите се прилагат през професионалните гилдии на солидарност.

Разбира се, такава гилдия засега не съществува. Обществената нагласа е, че интернет е зона на пълна свобода, обяснява Лозанов. На тази територия много силно се обезценява интелектуалният продукт.

Той обаче има силно проявление в списание “Българи”, което се издава в Чехия. Именно затова националният дарителски фонд “1300 години България” го награди с грамота и 1500 лв. за най-добра българска медия в чужбина. Миналогодишната носителка на приза Светла Кьосева, която издава в Унгария списание “Хемус”, покани световната среща да гостува в Будапеща. Има обаче още 5 покани, завърши многозначително Максим Минчев.

 

Оригинална публикация 

 

 

БТА показа издания, маркирали началото на българската журналистика

www.dariknews.bg | 09.11.2013 

Генералният директор на БТА Максим Минчев откри в Регионалния исторически музей в Плевен изложбата „Родени свободни", която повече от година обикаля страната и чужбина с голям успех.
„Родени свободни" е една уникална изложба, защото повече от 150 години никой не се беше сетил да извади накуп архивите на българския Възрожденски печат", каза Максим Минчев.
„Съвсем случайно преди две години в Козлодуй на кораба „Радецки", който е захвърлен в момента в едно пустеещо място в пристанището и у него вече няма нищо свързано с подвига на Ботев и неговата чета, под един стъклен похлупак, намерихме две-три пожълтели факсимилета от Ботевите вестници".
Максим Минчев споделил с директорката на Националната библиотека в София проф. Боряна Христова, желанието си да се намерят българските печатни издания, видели бял свят преди Освобождението. Оказало се, че в библиотеката се съхраняват всичките 34 издания на български вестници, които са били в Румъния, Цариград, Белград и Виена, между които и тези на великите Ботев, Каравелов, Сефан Стамболов, Раковски.
„Това са вестниците, които всъщност маркират началото на българската журналистика", каза Максим Минчев и поясни, че поробена България не е имала възможност да отпечатва собствени печатни издания и затова българската журналистика се ражда извън пределите на страната – в Румъния.
Той определи изложбата като една разходка в първите години на свободната българска журналистика, създавана от големите имена на Славейков, Каравелов, Ботев, Левски, Стамболов.
„Изложбата е уникална освен с това, че за първи път събира българските издания и показва, как се ражда българската журналистика, но и защото за огромно съжаление е страшно актуална и днес", каза Максим Минчев и поясни, че голяма част от материалите в нея могат да бъдат отнесени и към днешния ден.
Той посочи, че езикът на учителите на българската журналистика и слово е бил по-добър от уличния език, с който са пълни голяма част от българските медии сега, „за което ние очевидно и солидарно носим вина", каза Минчев.
Основни теми в статиите са за българската църква, жена, семейство, за готовността на нацията да създаде своя еволюционна и просветителска структура, но в тях главната цел е Освобождението на България.
За пръв път изложбата е била показана в Букурещ, а след това в Русе, Сливен, Варна , Велико Търново и Плевен е поредната й спирка.
Максим Минчев припомни, че изложбата е второто значимо събитие в Плевен, свързано с БТА, след откриването на Пресклуба на агенцията преди около шест месеца.
На откриването на изложбата специални гости бяха кметът на Плевен проф. д-р Димитър Стойков и директорът на отдел "Култура" в Община Плевен Йонита Иванова.
Домакините от РИМ-Плевен изненадаха приятно гостите си с непоказвани досега издания на вестници от същия период, извадени от архива на музея. 

Парламентът преизбра Максим Минчев за директор на БТА

www.mediapool.bg | 19.12.2012

С 99 гласа "за" парламентът преизбра в сряда досегашният директор на БТА Максим Минчев за още един мандат начело на Българската телеграфна агенция .
Минчев, който е начело на БТА от 10 години, беше единственият кандидат за поста и бе излъчен от ГЕРБ.
Изборът на Минчев е първият, който НС прави по новоприетия от 41-то Народно събрание Закон за БТА.
Максим Минчев е роден на 5 юни 1953 г. в София. Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, педагогика във ВА "Г.С. Раковски" и е бил стипендиант на НАТО в Брюксел. Владее руски и английски.
От 1991 г. е член на управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, член е и на УС на Евроатлантическата асоциация за международна политика и сигурност.
Членува в Съюза на българските журналисти, в Международната организация на журналистите, в Съюза на българските писатели. Работил е като заместник-главен редактор в програма "Христо Ботев" на БНР, като редактор и водещ в радио "Свободна Европа".

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 19.05.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.05.2012

Водещ: Как Веселина Седларска разказа една история от интернет за изборни разплащания в Сливен? Най-често коментирана като скандал от седмицата, но използвана за други цели според нея. Ще чуем заедно след малко днес. Разпада в Синъо. Борсовите котировки за изборни длъжности в Червено, белязаха най-отчетливо отиващата си седмица. Богата обаче и на медийни новини. И в момента продължава работата си 8-мата световна среща на българските медии в Букурещ. След малко очаквам да чуем оценката на генералния директор на БТА Максим Минчев. Къде са българските медии между глобалното и регионалното? В момента се дискутира радиото в ерата на новите медии и технологии. Коментарите очаквам да обобщи генералният директор на БНР Валери Тодоров. На едно от най-големите събития на обществените радио организации в Европа, радио асамблеята в Стокхолм. БНР бе споменато сред водещите обществени радия в Европа. Защо? Ще чуем от директора на дирекция „Международно сътрудничество” Албена Миланова. През седмицата беше представено и изследването на колектив „Телевизията и радиото в условията на цифровия преход” Данните ще коментираме с професор Маргарита Пешева. Актуалните събития тази седмица ще се опитат да подредят и студенти, които учат за журналисти, радио и култура в Югозападния университет в Благоевград. Защо те не намират своите новини в медиите, а журналистите не намират техните новини в реалността? Трудният отговор ще опитаме да намерим с един от преподавателите им – Светлана Станкова. Тя се появи на сцената като кандит, призовавайки да бъде оптимисти. Скептиците я посрещнаха като Волтеровци с отровна ирония. В принципа беше права тя, във фактите те. Дали и така не може да бъде разказа историята за горещия картоф, подхвърлен в интернет за особената политическа търговия в Сливен? Оставаш с впечатлението, че всичко е разделено от тънка корица, където има дежурни критици, интереси и една непроходима сърцевина, която ни приема, ни предава. Хронично модернизиращата си медия от една страна е разклатила неподвижния свод на правилата, поне временно работата да ни стиска да сме храбри. От друга страна го няма оптимизмът или поне така твърдят тези, които учат журналистика. Сякаш някой го преоблече в негативизъм. Форма на социална връзка, бит, култура – любима тема на разговора стана как някой някъде страшно се е изложил. Виж Бай Ганъо и колко абсурдно е преписан в реални виртуални сюжети. Дали няма един ден да преминем от личните си удивления на чужденеца, попаднал в странна действителност, към някакво човешко общуване. Терапия на негативизма. Кой знае? Във facebook.com страницата на културология на Югозападния университет в Благоевград гласовете, чиито студенти ще чуете днес, новина за театрална постановка, номинирана за „Ескер” е харесана един път и толкова. И на facebook.com поставя борсови рекорди и следователите на най-авторитетната социална медия. Дали? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Марияна Димова, Никола Попов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com – „Клубът на журналистите” – БНР. Съвсем нарочно в началото спазваме традицията да се колебаем със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Точно след 15 минути в Букурещ ще чуят това, което аз сега очаквам да ни каже генералният директор на БТА Максим Минчев. Добър ден!
Максим Минчев:Добър ден!
Водещ:Високо вдигнахте летвата с изложбата. Разликите между журналистиката някога и журналистиката днес?
Максим Минчев: Ох, започвате отзад напред.
Водещ:Ами Вие започнахте така.
Максим Минчев:Всеки момент загиваме. В момента в Букурещ вали силен дъжд, значи ще ни върви и по вода. Закрива се осмата световна среща. И ние сме много доволни и като организатори и това е мнението на почти всички участници, които тази година са рекордно голям брой. Започва наистина с една уникална изложба, посветена на българските медии, по-точно на българските вестници, които са излизали в Румъния в средата на 19 век, които употребяват огромна, невероятно голяма роля за Освобождението на България със своя изключително голям дух, българщина и голям професионализъм. Това са вестите на Каравелов, на Христо Ботев, на Раковски, на Стефан Стамболов. Това са уникални издания, които надявам се ще станат достояние на много по-голяма и широк кръг публика, защото те са изключително интересни. Изложбата, в която ние показахме, а именно в Букурещ, ще тръгне из цялата страна. Защо не и там, където имаме големи български общности?
Водещ: Всъщност тя бешпе много цитирана в българските медии, разбира се.
Максим Минчев:Да, тя беше цитирана, защото е уникална, защото за 134 години никой не се е сетил да покаже, да събере заедно и то с помощта на визията, фотографията и текстовете една уникална, уникална – повярвайте ми, част от българската духовна история.
Водещ:Ами може би е новина, че се превърна в послание.
Максим Минчев: Да, надявам се. И от тук вече да се върна към Вашия въпрос – разликите в журналистиката. Разбира се, че има разлика. 150 години не са малко време, но не можем да отречем, че нашите предци, нашите учители по журналистика на чело с Ботев и Каравелов са блестящи публицисти. Голяма част от текстовете, които ние четем в „Дума на българските емигранти”, „Новинар”, „Тъпан”, „Свобода” и да не изреждам всички големи вестници, излизали в Букурещ, Браила – в същото време и във Виена, Белград – образци за журналисти, образци за публицисти. Някои от тези текстове спокойно могат да бъдат използвани и днес. Те са изключително актуални. И да Ви кажа и нещо друго, което е истински притеснително. Голяма част от тези текстове са писани на много добър български език, с много добро спазване на всички журналистически жанрове и ми се ще ние, съвременниците, да не отстъпваме от тези високи стандарти, които – повярвайте ми, нашите предци са ни завещали още от тогава.
Водещ:Всъщност един от най-важните отговори днес тук и сега за нас журналистите май е на къде след 80-тото място? Вие търсихте отговора. Намерихте ли го?
Максим Минчев:Не разбира се. Този отговор не може да се намери лесно, но вчера чрез интересните дебати. Те бяха многопосочни с участието на много хора, на ня1колко места влизахме в ожесточени сблъсъци словесни, но като че ли се обединихме около това, че мястото ни е едновременно заслужено и незаслужено, защото не са ясни критериите, по които ние сме попаднали там. Но достатъчно са много /…/ в нашия занаят и ние като че ли наистина се нуждаем – ние като гилдия, ние като представители на тази динамично променяща се професия, сме длъжни да си потърсим причините за този срив в доверието към българските медии и като че ли най-директният първи отговор беше това, че ние, обществените медии, включително БТА, БНР и БНТ сме готови да инициираме още през есента един голям публичен дебат с участието на всички медии – у нас и по света, за да можем ние като медии сами да потърсим до край отговорите на този изключително важен въпрос. Това е едно решение и ние мисля, че ще успеем да го изпълним в близките няколко месеца.
Водещ:Аз съм сигурна в това. В каква форма са българските медии по света? И това беше дискутирано.
Максим Минчев:Ами вижте, ако присъствате на техните дебати, тази сутрин имаше един такъв „Българските медии по света, пазари и институции” с участие на колеги от Гърция, Испания, Кипър, САЩ – остава човек със смесено впечатление, защото от една страна виждаме голяма част от проблемите на българските медии в България как се пренасят и на вън, опт друга страна виждаме, че всяка една от медиите е в контекста на кризата на собствената си страна, защото кризата е навсякъде всеобща. Как всички по някакъв начин се борят едни за оцеляване, други за увеличаване на своята популярност, аудитория, тиражи, реклами. Трети търсят нови форми за взаимоотношения с общностите, където са там. Много е… Но като българските медии са във форма. Те не продължават да намаляват. Напротив – те се увеличават. Появяват се в нови страни, защото уви – българската /…/ също не намалява. Тя е много голяма и тя се нуждае от тях.
Водещ:Какво ще пожелаете след 8 минути на колегите?
Максим Минчев:С колегите още веднъж ще направим един анализ на всичко това, което се случи през тези 3 дни, а то повярвайте ми се случиха много интересни неща. Дори в момента върви заключителният панел, който е посветен на радиото в ерата на новите медийни технологии, където участват колегите от Националното радио Валери Тодоров и /…/
Водещ:Чакаме го да свърши.
Максим Минчев:От радио Варна, от Канада, от много държави. Много бяха интересни темите. Много бяха. За мен лично беше изключително полезен дебата за българските медии по света като финансиране на аудитории, дебатът за настъплението на сериалите – българските в телевизиите. Също добре се справиха телевизионните продуценти. Говорихме за слабостта на регионалните медии – един въпрос, който някак си незаслужено беше оставен в страни през всичките тези години. За посланията, които медиите правят като национални инициативи, за образа на бизнеса в медиите, за промяна на регулацията, т.е. на закона. Много са интересните неща. Нека да направим един анализ, да видим къде има нужда от продължаване на този дебат.
Водещ: И разбира се ще очаквам да гостувате в студиото на „Клубът на журналистите”.
Максим Минчев:Разбира се.
Водещ:Много Ви благодаря.
Максим Минчев:Ще го направя с голямо удоволствие, но нека да свършим сега това, което започнахме.
Водещ:Много благодаря на генералния директор на БТА, който наистина след 7 минути трябва да закрие срещата. Ние се връщаме към традиционните си колебания със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Тази седмица най-горещият новинарски картоф, макар че е твърде относително споменаването на новинарски картоф, но бяха тайно изтеклите записи за преговори в Сливен. Как един политик ще се откаже от изборите в полза на друг политик. Всъщност това е скандален запис на разговора на двама функционери от БСП, проведен преди последните местни избори. На кратко записът е направен в заведение, на маса седят и разговарят Мартин Славов – председател на общинската организация на БСП и бивш кандидат за кмет от БСП на изборите през 2007, когато губи от Йордан Лечков, и Галин Кънчев – бизнесмен, настоящ общински съветник. На последните избори, не успял кандидат кмет, издигнат от Коалиция. Целта на разговора е Мартин Славов да бъде уговорен да се откаже от кметската надпревара от името на БСП, за да може Галин Кънчев да бъде издигнат от името на партията. Славов си обявява цената – 100 хиляди лева. И така. Веселина Седларска разказа тази история, която е в интернет 2 седмици за тези разплащания и разбира се най-често тази история беше коментирана като скандал от седмицата. Какво е всъщност тя според Веселина Седларска?
Веселина Седларска:Не е точно разследване. Не е и разкритие, както го наричат. Просто този разговор си беше в интернет и героите се само разкриват. Моят принцип е единствено в това, че дадох някаква публичност на нещо, което беше в интернет, но всички се правеха, че го няма – и прокуратурата, и БСП, и това беше дразнещото. Този запис е бил показан на изборната конференция на БСП, която се прави преди конгреса. Човекът, който го е показал, е предложил конференцията да изслуша този запис и тогава да си избере председател и делегати. Не му е било позволено. Очевидно след това някой е решил , че все пак записът трябва да бъде чут и той се появи в един сливенски сайт. Ако нямаше конгрес можеше и да не се извади въобще този запис.
Водещ: Как реагираха медиите?
Веселина Седларска: Колегите знаеха за записа. Бяха по някакъв начин съобщили в своите вестници за това. Прокуратурата и БСП бяха тези, които се правеха, че няма такъв запис. И едва, когато с епояви черно на бяла вече дешифриран разговорът, изведнъж решиха, че все пак има разговори и не могат да се правят повече, че го няма.
Водещ:С какво Ви изненада този запис, ако въобще Ви изненада?
Веселина Седларска:Изненада ме с инфантилният цинизъм, с който си говорят хора, от които зависи нашият живот, хора, които решават как да изглежда града, по какви улици да вървим. Изненада ме езикът, на който си говорят – демонстративно мутрински език. Очевидно това е модно. Да говориш така, като че ли си развит от главата надолу, а не от врата нагоре. Изненада ме с това, че в него нямаше и една дума за проблемите на града.
Водещ:Имаше ли политика в този разговор?
Веселина Седларска:Това си е далавераджийство. Никаква политика не е това. Политика значи да правиш нещо, което променя живота на хората.
Водещ:В Сливен изненадаха ли се?
Веселина Седларска:Отвратени са, погнусени. По-скоро ме изненадваше реакцията на хората – тяхната примиреност. Малко хора чуха целия запис. Всеки казваше, че 10 минути издържах – на 15-та вече повръщах. Хората просто не искаха и да слушат.
Водещ:Това ли е скандалът на седмицата според Вас?
Веселина Седларска:Идеята не беше да става скандал. Обществен интерес беше целта. Само че едно нещо, когато бъде написано, контролът се загубва. То тръгва, води своя живот, всеки започва да го употребява. Изведнъж ГЕРБ забеляза, че на картата на България има и град Сливен. Това не беше го забелязвал ГЕРБ, когато градът беше управляван от техен човек – Йордан Лечков, приятел, когато загубихме милионите от евро фондовете, когато съсипаха улиците на Сливен, разкопаха ги и те са в ужасно състояние и до днес. Изведнъж Сливен стана важен град. Аз съм писала толкова по-тежки и важни неща и никога не е било бръщано внимание. Когато с моят редактор в „Тема”, защото с него съм обсъждала дали да напишем – Калин Първанов, един и добър редактор, и човек, който е наясно със ситуацията в БСП, даже има такъв разговор. Знаем, че има такъв разговор в интернет, но мълчат – какво да правим. Той каза – поне да не мъчлим. Аз много не бях наясно и кога ще е конгресът на БСП, така че малко ми е неудобно да го кажа.
Водещ:Ако трябва да направим класация на събитията на отиващата си седмица?
Веселина Седларска:Номер едно е загубените 40 милиона евро от програмата за развитие на селските райони. Това е скандалът.
Водещ:Другите събития нататък в класацията?
Веселина Седларска:Другите събития са това, което се случва в Гърция и как то би ни засегнало, и какво отношение имаме към него, и дали не вървим към същото след като и левицата и десницата са в такова състояние. Дали и при нас няма да се появят подобни крайни изненади – леви и десни. На трето място поставям това, което се случи в Синята коалиция. По-скоро това, което не се случи.
Водещ:Това прилагате към борсовата информация.
Веселина Седларска:Всъщност разговорът не бива да го подценяваме, защото ако успеете да го изслушате, ако имате нервите два часа почти да слушате това, което си говорят двама мъже – там е цялата картинка на прехода. Всичките 22 години. Там се споменават неща за 90-те години, които сега научавам. Там се говори от Сливен до Лондонското сити какво правят българските пари. Разговорът е безкрайно интересен, но неговият истински смисъл се загубва в една шумотевица и в едно желание да бъде употребено от всеки, които се случва с всяко усилие в България.
Водещ:Тези, които сега учат за журналисти казват, че техните новини ги няма в медиите, но успоредно с това пък те посочват едни новини, които ги няма в действителността.
Веселина Седларска:Изходът е да проумеем, че обикновено новината е това, което се крие. Другото е реклама или пропаганда. Нашата журналистика стана прекалено протоколна. Тя отразява изявления и пресконференции.
Водещ:Веселина Седларска пред „Клубът на журналистите”. На facebook.com страницата ни ще качим линк към записите, защото наистина е важно да не подценяваме този разговор. Тези разговори между политици изобщо. Не слушайте разкази за разговорите, а самите разговори. Цветът е без значение. Вчера гостувах на студенти, които учат радио и култура в Югозападния университет с Благоевград и опитахме с тях да подредим техните новини. В началото разбира се да Ви припомня, че те казват, че техните новини ги няма в медиите, от една страна, но от друга страна пък техните новини ги няма в реалността. Ето, чуйте тяхната класация.
Студент: Има наченки за хората да не живеят в кочина. Съжалявам, че го казах, обаче…
Студент: Аз лично,което не харесвам в новините е това, че постоянно се говори за провал в България. Няма изгледи за нищо по-добро. И искам да чуя в новините, че идват и хубави дни за България. Че имаме бъдеще.
Студент: Предимно има нападки политически. Има един човек, доста забавен, който ходи по различните телевизии напоследък, оплюва Меглена Кунева – Яне Янев и повтаря едно и също. Тези политици искат да получат някаква изява от политиците. На хората вече им омръзна до някъде да слушат такива разговори и то на такъв език.
Студент: Моята класация – аз мога да Ви кажа кое не ми е интересно. Една от водещите новини – за премиера, къде е отишъл , какво е направил, как се е събудил сутринта, какво е пил. Ами не че е незначително, но просто понякога има и по-важни неща.
Студент: Главната новина – имаше интервю с Бойко Борисов по всички телевизии, дори и по радиото вечерта го казаха как той пак е разрешил проблема с нашия велик отбор. Бойко Борисов не трябваше да се намесва и в този спор, както и във футбола, както и навсякъде, защото той казва „Ние даваме парите”. Мен това лично ме дразни. Може би е добър премиер – не знам.
Студент: Избягвам вече да слушам новини, въпреки че уча такава специалност, защото много ме натоварват. Нашите новини днес на мен не ми харесват. Гледам други предавания, но специално новините ги избягвам – това е.
Студент: Аз по принцип съм непушач, но съм твърдо против., Някакъв вид дискриминация. Значи мога да Ви кажа един пример в моя роден град Монтана. Направиха едно такова заведение с един голям надпис – „До тук тютюневия дим” и то имаше само една маса с двама-трима човека на видимо по-голяма възраст.
Студент: Не съм била аз в Лондон, но много хора са ми казвали как пред заведението има място с въженца, оградено, там е за пушачи. Проблемът е не, че приемат такъв закон, и аз понякога се замислям като пушач, че човекът до мен не му е приятно, но това е негов проблем дали му се седи до мен или не. И дори като пушач на мен понякога не ми е приятно като влезна в заведение и да не мога да дишам. Ок няма да пуша на обществени места – ще излизам извън заведението – на мен това не ми пречи. По света това не им пречи на хората – на нас какво ни е? Проблемът не е това, че се въвежда такъв закон. Проблемът е, че повечето хора няма да го разберат. Защо в Лондон това не им пречи и си пушат отгоре на всичкото. Не е да кажеш да са ги ограничили изцяло цигарите. Макар че има и някои недомислици от сорта на това „ако си пушиш в къщи, съседът може да се оплаче”.
Водещ: Добър ден на преподавателя на тези студенти, които току що чухте – Светлана Станкова.
Светлана Станкова: Добър ден.
Водещ:От вчера май нямаме отговор на въпроса къде са техните новини?
Светлана Станкова: И аз останах доста, как да кажа, може би потисната не е точната дума, но разколебана в очакванията къде са техните новини. Къде са нашите новини? Кой определя дневният медиен ред? И мислейки върху това, в крайна сметка си дадох една ясна преценка, че всъщност нашият дневен ред го няма. Определянето на медийния дневен ред не е нещо, което да откриваме тепърва. То има теория, която разбира се в качествената журналистика се прилага и се използва съвсем кратко – четири стъпки са. Най-напред това са прессъобщения от всички институции, след това са големите телеграфни агенции, които пускат всички новини – след това е интернет дневния ред така, както се случи да речем като премятане на темата със скандала в Сливен от интернет във вестник „Преса”, но всъщност ядрото на медийния дневен ред, това, което го формира – всичките тези външни слоеве, както сполучливо нарича /…/ формирането на медийния дневен ред „белене на лук”, та стигайки до сърцевината на лука – ами това са журналистическите норми във всяка една страна, където те се предопределят от куп обстоятелства. И ако нашите журналистически норми, дали определените от собствеността на медиите, дали предопределени от автоцензурата, каквито са наблюденията на организацията „Репортери без граница” са това да отразяваме кой политик на кого какво е казал, т.е. нашите норми да бъдат политиците да се отразяват в медиите, както царицата в огледалото от приказката за Снежанка, къде да намерим тогава новините на студентите?
Водещ: Много или малко са 4 седмици за обелването на един лук – 4 седмици тези записи са били в интернет и за тези 4 седмици нищо не се е случило.
Светлана Станкова:Тъкмо са. Даже според теорията на Максуел /…/ точно толкова е необходимо, за да може една новина да влезе в обществения дневен ред. Реално посоката, функцията, която имат медиите като посредник, е тъкмо тази. Медиите да извадят новината – тя да влезе в обществения дневен ред и от там да влезе в политически дневен ред. При нас тук се къса веригата. Да, има такива неща на много места, те се случват, те се показват, обаче един висш кандидат президент излиза от президентската надпревара след такъв скандал – говоря за Доминик Строс Кан. А тук какво?
Водещ:Ами тук огорчението на Веселина Седларска за това, че някой използва по различен начин това, на което тя е дала гласност.
Светлана Станкова:И аз изпитвам огорчение, че, не знам дали е подходящо да го кажа в ефир, че еталонът за български журналист в моите представи е до такава степен – потресена и омерзена от блестящата работа, която е свършила.
Водещ:След малко отново ще се върнем към реалността, за да чуем обобщение на протичащата в момента дискусия „Радиото в ерата на новите медийни технологии”. Малко неравномерен излезе ритъмът в „Клуба на журналистите” днес, но това е, защото сме амбицирани почти в реално време да уловим първите коментари от 8-та среща на българските медии. Добър ден казвам сега на генералния директор на БНР Валерий Тодоров.
Валерий Тодоров:Добър ден.
Водещ:Радиото в ерата на новите медийни технологии – току що приключи тази дискусия, която водихте вие. Първите коментари.
Валерий Тодоров:Сега е заключителната част на 8-та световна среща.
Водещ:Чухме оценката на Максим Минчев. Сега да чуем и Вашата. От къде да започнем? От срещата или от радиото?
Валерий Тодоров:Нека да започнем все пак от по-голямата – от срещата. Тя събра колеги от цял свят, които работят в различни медии, които имат амбицията посланията им да стигат бързо, обективно до аудиторията, която живее в съответната страна. Разбира се те имат различни проблеми, свързани с финансирането, с достъпа до информация в смисъл, че търсят свои информационни източници, търсят съдействие от нас. Диалогът беше много интересен, тъй като колегите, които работят в чужбина имаха възможност от близо да се запознаят с проблемите, които занимават или изпитват българските медии. Те са свързани с въвеждането на нови програмни продукти и технологии, взаимоотношнието между медиите, конкуренцията, свободата на словото, отношенията с/…/., Важни теми, които по никакъв начин не могат да бъдат пренебрегвани и от колегите, които живеят в чужбина. Ние пък узнахме повече за колегите, които работят извън България, начина, по който те се финансират, начина, по който мислят, начина , по който търсят обратна връзка с аудиторията. Смятам, че всичко това е полезно, защото излизат конкретни проблеми. Ето, например един от проблемите, който днес се появи беше свързан с факта, че много често медиите се използват за недобросъвестни послания. Те подвеждат нашата аудитория, подвеждат българи, които търсят реализация в чужбина и за това ролята на медиите трябва да бъде изключително отговорна. И това е един процес, който е свързан със саморегулацията, т.е. самите ние да подбираме източниците си, начина си на работа. Да спазваме една етика, защото нашата отговорност като посредници в обществото между властите и хората е изключително голяма.
Водещ:Много е важна и ролята на националните медии. Максим Минчев вече каза за предстоящото събитие, което ще бъде организирано, за да продължим да търсим отговора на въпроса на къде след 80-то място?
Валерий Тодоров:Вижте, аз лично имам малко по-особено мнение за този род класации. Често пъти ние медиите сме подведени от собствената си критичност, преувеличавайки понякога проблеми. Те се преекспонират съответно в анализите и докладите и от тук се получава един затворен кръг. Често пъти информация се събира и от колеги от неправителствения сектор, които смятат, че политиката в една или друга област е недостатъчно енергична и по този начин свободата на словото и оценката на свободата на медиите у нас може да изглежда по различен начин. Проблемите на монополизацията или концентрацията, както искате я наречете – проблем е заради кризата, силно свития пазар, което дава възможност за не добри практики. Но трябва да кажем, че онова, което някога наблюдавахме във вид на пряка политическа намеса върху дейността на медиите – това вече е един изживян етап. По-скоро по-тревожна е възможността чрез икономически лостове да се прокарват влияния – било то политически или други. Това е един проблем, който излезе в условията на криза. Кризата сякаш и занижи критериите по отношение на свободата на словото, независимостта на медиите, някак си с по-леко сърце се приема, че щом е трудно, трябва да приемем, че нещата могат да се случат и така. Въпрос на самокритичност, на самоанализ, на саморегулация в медиите. Ако Вие самият нямате свободата да кажете нещо, то и най-свободната медия няма да Ви го осигури. Поне аз смятам така, защото не мисля, че радиото може да бъде упреквано, че не е свободна медия или че нечий глас може да бъде заглушен. В радиото, казвал съм го преди, между нас и аудиторията, между Вас и аудиторията има само един микрофон. Можете да кажете всичко. И мисля, че колегите са достатъчно силни, за да позволят Вие да пострадате от това, че сте казали всичко.
Водещ:За коя от медиите всъщност новите технологии са добър съюзник? Май радиото, като че ли и в това отношение е доста бързо?
Валерий Тодоров:Ами аз смятам, но слагам знак минус заради възможен субективизъм, че радиото е по-гъвкава медия и то по-бързо от телевизиите внедрява новите технологии. Ако в телевизиите ние виждаме по-скоро нови формати, но две трети от тях всъщност чужди формати, които са внедрени в България, то в радиото и в областта на програмите, техниката, технологиите ние виждаме една повишена енергичност и без да си правим излишен комплимент – смятам, че радиото в това отношение е водеща медия и водеща институция, защото ние сме и културна институция – това, което отбелязаха и колегите с факта, че ние създаваме дивиденти. Ние чрез онова, което записваме, подкрепяме, организираме, ние фактически създаваме културния дивидент, когото могат да ползват колегите. Същевременно чрез нашите музикални състави. Ние създаваме продукция, която предлагаме чрез световните музикални компании за излъчване в другите медии по същия начин чрез обмена в ЕС за радио и телевизия.
Водещ:Всъщност няма нужда да се притеснявате заради субективна оценка. Сега ще чуем напълно обективна оценка, която беше дадена на годишната среща на радио организациите, членове в ЕС за радио и телевизия. Между другото Вие също бяхте там. Ще чуем и последните данни, които излязоха през седмицата за проучването на…
Валерий Тодоров:Само, ако ми позволите, бих искал да кажа на аудиторията, че ние тук сега в заключителната част на срещата представихме един наш нов продукт – това е интернет радиото, който ще позволи вече активната аудитория от различни възрасти да улесни достъпът си до нашите форуми. Едновременно да види съчетаването на различни технологии, съчетаването на аудио и видео, на линейни и нелинейни цифрови възможности и интернет по какъв начин могат да отворят един нов свят, любопитен да се гледа, да се слуша. Което смятам, че ще бъде интересно за аудиторията от всички възрасти. Ето, силата на радиото, което гъвкаво и без огромни инвестиции може да предложи една нова версия като медии, като възприемане.
Водещ:Това е една широка тема. Разбира се разчитам да я коментираме и като се върнете в „Клубът на журналистите”. Благодаря на генералния директор на БНР господин Валерий Тодоров. Добър ден на професор Маргарита Пешева.
Маргарита Пешева: Добър ден.
Водещ:Това е едно много голямо изследване, много сериозно – защо трябва да има такива изследвания?
Маргарита Пешева:България се намира в навечерието на цифровия преход. Този преход трябва да приключи на 1 септември 2013 година. Над 30% от запитаните и участниците в изследването смятат, че след успешното въвеждането на цифровата ефирна телевизия, те ще се откажат от кабелна телевизия. Да се предпочита свободната телевизия през Multiplex, която дава по-добро качество на образа, картината и звука, която е безплатна. От тази гледна точка много е важно да се види какво е влиянието на новите медии, най-вече на интернет върху радиото и телевизията. Данните са особено интересни. В България телевизията се гледа от 3 и ннад 4 часа. Радиото се слуша в по-малки слушателски сесии – между 1 и 2 часа. Аз казвам – данните от това изследване. Разбира се, както знаете, жените са по-активни телевизионни зрителки. Мъжете слушат доста повече радио.
Водещ:Какво значи да се слуша телевизия?
Маргарита Пешева:Сутрешните телевизионни блокове много често се слушат, а не се гледат. Различни са вариантите на кросмедия. Но в самото кросмедийно производство заличава разликите между радио, телевизия, печат и интернет. Неслучайно БНР стартира младежка програма само online и това е много добро управленско решение и много модерно, иновативно само по себе си решение.
Водещ:Какво да кажем за медиите, които вече започнаха сериозно да използват и социалните мрежи? Ето, „Клубът на журналистите” има вече страница във facebook.com, където има изненадваща активност.
Маргарита Пешева:В рамките на този проект имахме едно интересно изследване, проведено от агенция „Медиана” – online поведение на младежката аудитория. 15-29 години. Разбира се данните са национално представителни. Социалните мрежи са изключително популярни. Facebook.com е най-популярната социална мрежа. В България все още блого сферата изостава. При печатните медии най-силните брандове имат и най-силни online страници. Всички изследвания, които до сега направихме, показват, че все още, включително и младежките групи, не са достатъчно добре запознати с видео заявка, с някои от най-новите медии. Над 75% от анкетираните не знаят нищо за цифрово радио, не знаят нищо за цифрова телевизия. Много важно е – ние правим едно второ изследване агенция „Медиана” по отношение какви програми потребителят иска да гледа през Multiplex. Дали той предпочита по… програми, дали предпочита специализирани телевизионни програми, какви специализирани, за да може изследвайки общественото мнение, Multiplex е много скъпа технология и това е един много голям бизнес, да си спомним, че първите Multiplex цифрови във Великобритания и Швеция фалираха. И те фалираха тъкмо по тази причина, тъй като не бяха направени серии от изследвания какво всъщност зрителят иска да гледа.
Водещ:Първоначалните данни какво сочат?
Маргарита Пешева:Няма никакв2о разместване в рейтинга на трите национални телевизионни програми. По отношение на радиото – също няма размествания. Безспорният лидер в Националната радио среда е програма „Хоризонт”. Бих искала да отбележа, че програма „Христо Ботев” е на много висока позиция. Тя имаше 25% рейтинг. Това е много добра позиция. И да обърна внимание, че по-скоро в това изследване се изследва популярността на марките, на медийните марки, а не на слушаемостта. Това показва, че може да не е най-слушаната радио програма „Христо Ботев”, но тя като медийна марка е много популярна и стои далеч преди някои особено слушани частни търговски радио станции.
Водещ:Предполагам, че това има пряка връзка и с доверието все пак.
Маргарита Пешева:Да, има пряка връзка с доверието, както БНР, така и БНТ традиционно през последните 20 години, откакто системно се прави бридж на социология и изследвания в България, се ползват 60 или 80% доверие.
Водещ:Прозира ли клишето „медиите не определят дневния ред на хората”? Това е едно доста дежурно станало към медиите обвинение от експертите?
Маргарита Пешева:В световен мащаб, включително и в България, се засилва корпоративната журналистика. Засилва се така нареченото пазарно ориентирана журналистика. Това са тенденции световни. Те са свързани и с глобализацията и създаването на огромни медийни холдинги, и с медийната концентрация, която е също последица от един от ефектите на глобализацията. Засилването на корпоративната журналистика се усеща у нас и от кризата на печатните медии, тъй като вестникът не е това, което е бил – вестникът не продава вече новини. Той продава реклама. Тази криза на вестника засили корпоративната журналистика, което не означава – аз винаги се опитвам да балансирам и да имам позитивна гледна точка, въпрос на културна политика е държавата да подпомага големите свои медийни марки като популярност, така, както Саркози не позволи на вестник „Le monde” да фалира.
Водещ:Да благодарят ли телевизиите на кризата?
Маргарита Пешева:Истината е, че кризата промени медийния дневен ред. Всяка вечер виждаме колко голямо внимание се отделя на случващото се в Гърция. Всички сме част от целия свят, но всички сме в своето глобално село и винаги си живеем на своята медийна улица. По-скоро телевизията трябва да има мъжеството да отрази кризата обективно и да не засилва страховете на хората. Аз забелязвам много често новините засилват страховете. Но това, което бих искала като финал да кажа, че българският слушател и зрител все още не е готов за цифровия преход.
Водещ: Поредната добра оценка за БНР беше дадена на годишната среща на радио организациите, членуващи в ЕС за радио и телевизия. Каква беше тя? Добър ден на Албена Миланова.
Албена Миланова: Добър ден. Нека първо обясним на слушателите какво е ЕС за радио и телевизия и действително до колко авторитетна и тежка е тази оценка за БНР, която беше дадена. ЕС за радио и телевизия е най-голямата професионална медийна организация в света. В нея членуват 85 радио и телевизионни организации, обществени, с обществен характер. От 56 страни в Европа и Северна Африка. Освен това в ЕС за радио и телевизия членуват и 37 асоциирани членки – Американското обществено радио, Японските радио и телевизия, членове от Китай, от Бразилия. Интересна информация, която получих вчера е, че бразилското радио „Култура” днес в 19 часа ще излъчи програма, вариации за пиано на Боян Воденичаров, която е предложена от БНР на членовете на ЕС за радио и телевизия. ЕС за радио и телевизия е създаден през 1950 година. Доста преди създаването на Европейската икономическа общност и след това ЕС. БНР и БНТ са пълноправни членове на тази асоциация от 1993 година. Така че двете обществени медии на България са тръгнали по своя европейски път доста отдавна. Всяка година директорите на радио организациите се събират, за да обсъдят как се развиват техните радио организации, какъв е общият ни път, какви са основните приоритети в нашето развитие и да обменят мнение за стратегиите, които са набелязали за своето развитие в най-близко време.
Водещ:Всъщност последните години, като че ли предизвикателството е цифровизацията.
Албена Миланова:Да, разбира се. Някои от радията вече са започнали излъчване на цифрови платформи. Основният приоритет е качеството на програмите, привличането на все повече слушатели, обществените радия като едни културни институции, защото първото място, което колегите от Шведското радио ни заведоха, беше тяхната концертна зала, с което те се гордеят. Ние също смятам, че имаме с какво да се гордеем, тъй като БНР има 6 музикални състави, един прекрасен симфоничен оркестър и хора, биг бенд, народен оркестър.
Водещ:И все пак вече нямаме само първо студио. Имаме и други студийни комплекси за записи, които предлагат много добри условия за работа на музикантите.
Албена Миланова:Така е. Създадени бяха и нови концертни студия в нашите регионални радио станции – в Пловдив, във Варна, в Благоевград. Това е още една възможност българската култура и българските изпълнители да бъдат популяризирани в цял свят. Годишно по линия на ЕС за радио и телевизия върви един много сериозен обмен на концерти и класическа музика, не само класическа музика – и джаз, и фолклор, и популярна музика.Миналата година на вълните на БНР и най-вече по програма „Христо Ботев” са излъчени около 600 концерта по линия на този музикален обмен. Ние сме предложили 69 концерта, което значи, че действително нашите музиканти са получили възможността да бъдат чути от една многомилионна аудитория в цял свят.
Водещ:Това ли е основният мотив за добрата оценка за работата на БНР?
Албена Миланова:Това е един от мотивите. Беше отбелязано нашето първенство и нашата лидерска позиция по отношение на радио аудиторията в България, тъй като не във всички страни обществените радия са водещи. При нас това е една трайна тенденция, която се засилва и при наличието на такава сериозна конкуренция колегите от ЕС за радио и телевизия не могат да не отчетат тази водеща позиция на БНР, която успяваме да осъществяваме през последните години.
Водещ: Каква е разликата между разгневи и окупирай? Вчера, докато дискутирахме с тяхната преподавателка госпожа Светлана Станкова и студентите от Югозападния университет в Благоевград, учещи за журналисти, се чудехме всъщност каква е разликата между разгневи и окупирай. Разгневете се, написа Стефан Кесел. Идеята зад Океана /…/ първо Уолстрийт, после други места. Госпожо Станкова?
Светлана Станкова:Продължихме наистина с тази дискусия и всъщност това, до което те достигнаха, беше, че когато разгневяваш, ти се опитваш да взривиш системата. Ти си извън нея – искаш да я сринеш, искаш да я премахнеш. А когато окупираш, ти искаш да я промениш тя да не е това, което е.
Водещ: Което е добро обещание за това, че те все пак ще си намерят новините и ще ги напишат, когато станат журналисти може би.
Светлана Станкова:Да, само че трябва от 3 годишни да ги възпитаваме, че са граждани, че са важни, че са значими и това, което те могат да кажат, има наистина смисъл да бъде изразено. Когато на децата казваме – „Ти си мълчи! Щом са ти се скарали, значи че си виновен!” не можем да очакваме след това, когато станат независими да са хора, които заявяват техния глас. Имам преки впечатления от студентите във Франция, които не гласуваха за Саркози, защото той е премахнал в лекарствения списък, а това е нещо, което те получават безплатно от аптеката, противозачатъчните им хапчета.
Водещ: И хората са имали позиция и са намерили начин да я изразят. Няма да бъде въвеждан нов изпит за кандидат студентите за журналисти. Няма да ги изпитват за гражданско поведение, но задължително трябва да бъдат граждани. И не само кандидатите за журналисти. Всеки един от нас! Хубав и слънчев съботен следобед Ви желаем и оставаме с Queen.  

 

Задава се нов журналистически съюз

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 21.05.2012

Да се учреди час по-скоро нов съюз на журналистите! С това послание завършиха работата си участниците в VIII Световна среща на българските медии в Букурещ. Тя бе закрита с обещанието на шефа на БТА Максим Минчев след броени месеци форумът да има продължение. Нарушението на традиционната цикличност гилдията да се събира веднъж годишно според Минчев се налага заради нуждата да бъдат продължени дискусиите по проблемите, върху които се фокусираха делегатите в Букурещ. "Много от въпросите, които се обсъдиха, са свързани именно с бъдещето на нашата професия. В последните няколко години се натрупаха много теми, които се нуждаят от решение, и тези срещи започнаха да стават богати на съдържание и да излъчват послания, добави генералният директор на БТА. "Виждам, че нашата професия е съвсем различна и ние трябва да се адаптираме към новото време", посочи Минчев. Всъщност темата за създаването на нова организация бе повдигната по време на дебата за нивото на свободата на словото. Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов изказа тезата си, че новият съюз би трябвало да бъде подобие като модел на журналистическа камара, която да се радва на подкрепа и да има нужния авторитет сред гилдията. Бе излъчено и посланието обществените медии, които са най-големият гарант за независимостта и свободата на словото, да инициират дебати за промени. Според изказването на Лозанов става дума за създаването на нов съюз на журналистите, съвсем различен по същество от двата медийни съюза, в които членуват собственици на медии. След падането до 80-ото място родната колегия съвсем ясно осъзнава, че има проблем по отношение на стандартите и конкретните аспекти и отстояването на свободата на словото у нас. Според шефа на СЕМ държавното финансиране на медиите е най-голямата гаранция за правенето на независима журналистика.

СЕМ лансира методически указания за тълкуването на рекламата

За казусите на скрита и явна реклама, продуктово позициониране и за да се опита да регламентира взаимоотношенията на бизнеса и медиите, регулаторът е готов с проектотекстове, които от вторник идната седмица ще са публично достъпни на сайта на СЕМ.
В практиката има различни неясни казуси, в които се търси арбитър и отговор на въпроса – дали бизнесът или продуктът правят търговска комуникация (и трябва да плати за това), или може в конкретни случаи и обстоятелства да бъдат включен в новинарския поток, без да има опасения за тълкуване на появата като реклама.
Новите проектотекстове на СЕМ, които ще станат широко достъпни в навечерието на 24 май, ще дадат рамката на ситуациите, при които има наличие или не на продуктово позициониране, скрита реклама и допустимостта им, като се взимат под внимание добрите европейски практики.
***
ВАЛЕРИ ТОДОРОВ, ГЕН. ДИРЕКТОР НА БНР: Нарекохме новото интернет радио BiNAR
Активно работим върху привличането на аудитория от всички възрасти. Знаете, че ние излъчваме на всички видове вълни с изключение на късите. Разработваме и нови платформи, а сайтът ни, който е своеобразен портал, представя всички наши програми. Пристъпваме към старта на новия си проект – интернет радиото. То ще представя ежедневно 6 часа видео, активен стрийминг в 7 канала, с достъп до всички видове музикални жанрове. Такива радиостанции са рядкост в Европа, така че ние сме сред водещите медии и по този показател. Вече излъчваме и цифрово, не се боим да експериментираме и въпреки недостига на средства намираме начин да изпълняваме приоритетите ни като обществена медия. Първо ще открием Радио Бургас до дни. Реновирали сме сградата, интегрирали сме радиото с най-новите технологии в областта на радиопроизводството. Нарекохме новото интернет радио BiNAR. Търсена е аналогия с латинското изписване на BNR. Програмата ще е адресирана към младежката аудитория и към всички активни хора. Силата на обществените медии е в преноса на съдържание, тъй като то е разработено успоредно с високото качество на информационните продукти. Стремим се да обновяваме и разработваме нови програмни линии. Визуализацията на радиото е част от новото и модерно развитие. Ще изградим виртуален достъп до нашите студиа и фондовете ни. Важното е, че ще имаме и собствена видеопрограма, без да имаме претенцията да прекрачваме границата да правим телевизия или тв радио.
***
ПАУЛИНА НОВАКОВА, ДИРЕКТОР "ИНТЕРНЕТ И ЦИФРОВИ ТЕХНОЛОГИИ" НА БНР: Дигиталната среда променя комуникацията с аудиторията
Както интернет връща публиката към четенето, така интернет радиото ще върне младите аудитории към истинското и сериозно аудиосъдържание. Мигриращите територии са в интернет, където социалните комуникации и глобалната мрежа ни налагат съвсем нова култура, начин на живот и потребление на медиите. Радиото никога не изчезва, то само се трансформира. В последните две години сме свидетели на изключителна медийна революция в интернет. Глобалната мрежа дава възможността за стрийминг и подкастинг, дава на радиото възможността да се освободи от ограничеността във времето, пространството и формата. Сега вече активните аудитории могат да консумират радиопродуктите където, когато и както пожелаят – което е съобразено с новия им динамичен начин на живот. Първоначалната ни идея за име бе то да бъде "Моето радио", защото вече потребителите ще могат сами да създават своите шортлисти, музиката, предаванията и да си направят собствен саундтрак.
Новите платформи са приоритет за обществените радиооператори заради целта богатото съдържание и професионалната журналистика да се пренесат и да достигнат до младата аудитория. Според мен медиите се променят в дигиталната среда и днес много повече говорим за новата журналистика, при която се търсят една съвсем нова по рода си и формата си комуникация и нов език с аудиториите.

Стр. 20

Разговор с Максим Минчев, генерален директор на БТА

БНТ, Денят започва | 14.05.2011

Тема: Световна среща на българските медии
Гост: Максим Минчев, генерален директор на БТА

Водещ: В студиото ни вече е генералният директор на БТА Максим Минчев, потърпевш от трафика в дъждовна София. Добро утро, г-н Минчев. Надявам се, че имате дъх.
Максим Минчев: Добро утро. Да.
Водещ: Темата, по която сме ви поканили е Осмата световна среща на българските медии. Този път къде и кога?
Максим Минчев: Този път в Букурещ, и то тази седмица. Дойде време, когато трябва да направим новото издание на Световната среща на медиите. Избрахме Букурещ по много причини. Добър съсед ни е Румъния, заедно сме в ЕС, в НАТО, заедно искаме да влезем в Шенген. Имаме дълга, хилядолетна история, имаме мостове едни, градим други. Румъния заема сериозно място в нашето национално-освободително движение. И не на последно място, пак, Румъния е страната, където е родена и съвременната българска журналистика. Говоря журналистиката от средата на 19 век. Над 36 са вестниците, които са излизали в северната ни съседка, тогава вече свободна – в Браила, в Галац и в Букурещ. Това са вестниците, свързани с Левски, с Ботев целия, с Каравелов, с Раковски, със Стефан Стамболов. Там са хъшовете. Ако искате да спра до тук. Много е сериозна връзката между България и Румъния и затова избрахме това да бъде поредното място, където да се съберем ние, журналистите от България и от целия свят.
Водещ: Преди се събирахте на малко по-далечни дестинации, например отвъд Океана. Колко колеги сте поканили и от кои страни?
Максим Минчев: Мисля си, че близостта на Букурещ, а и промените, които настъпват в нашата професия, все още продължаващата голяма многочислена българска диаспора на близо 2 млн. души са причината в Букурещ да има повече колеги, повече участници. Ние сме поканили над 40 души от 25 държави, като за първи път ще имаме и колеги журналисти от държави, където до този момент не е имало български медии. Говоря за Словакия, за Хърватска, за Бразилия. Очакваме колеги, разбира се, от САЩ, където традиционно имаме много сериозно медийно присъствие, особено в Чикаго, от Западните покрайнини, банатските българи, разбира се, Западна Европа – Франция, Англия, Италия, Испания, Гърция, Кипър. Чакаме гости и от Русия, чакаме от Австралия. Много е пъстра географията, много са медиите, различни са медии по своя характер. Някои са традиционни издания, които вече имат 50-годишна история, други са само на няколко месеца, но имат голяма аудитория, вършат доста работа сред българските общности. Надявам се, че на поредната ни среща ще можем да направим една пълноценна картина за цялостната българска медийна среда както отвъд границите на България, така и вътре в страната.
Водещ: Да, очаквам в тази картина, тъй като в България следим какво се случва в печатните издания – преса и списания. А какво е състоянието на нашите издания зад граница? Удари ли ги стопанската криза, така както много издания в България пострадаха?
Максим Минчев: О, разбира се. Разбира се. Икономическата криза по някакъв начин рефлектира върху нашите медии в чужбина. Но тя се движи успоредно с икономическата криза в дадената страна. Разбира се, потърпевши са нашите вестници, които излизат в Гърция и в Кипър от това, което се случва в техните държави. Разбира се, потърпевш е един от солидните български вестници – Нова дума, който излиза в Испания. В същото време има други издания, които пък вдигат своите и тиражи, ако щете, печатни и абонати и влизания, ако са електронни. Различна и пъстра е картината. Но като цяло българските медии се борят, успяват да устоят на целия този натиск и на цялата тази, на всички предизвикателства, които самото време налага не само като икономическа криза и въобще като промяна в цялата инфраструктура на медийния живот, в целия свят. И аз съм оптимист, че докато още има български език, докато още има българско присъствие, където и да е по света, ще има и тези хора, които ще помагат то да бъде и всъщност основното огнище на българския дух.
Водещ: Българският език не е много разпространен. Ние сме малки като нация. Обичайно едно предприятие като български вестник в чужбина как се издържа – то е въпрос на, така, някакъв, някаква лична саможертва от тези, които го издават…
Максим Минчев: Има и това, има и добър мениджмънт. Отново ще дам пример с вестниците в Испания. Там са едни инициативни хора, които успяват, първо, добре да се впишат в испанската действителност, да намерят доста много реклама, възможности да участват в проекти, да организират добро разпространение, абонамент и т.н. Общо взето българските медии в чужбина изпитват същите трудности, които изпитват и българските медии у нас. Много са малки разликите. Но радващото е, че успяват да оцеляват.
Водещ: Кой е най-така, най-интересният, най-нестандартният медиен проект на българи в чужбина, на който сте попадали? Нещо, което като практика да е необичайно, което би могло да ни изненада, тези, които сме учили журналистика?
Максим Минчев: Е, чак за такива големи открития новаторски ми е трудно да говоря. Давате ми един добър, добра възможност да попитаме как всъщност нашите колеги в чужбина се справят с това. Но във всеки случай мисля, че колегите в Чикаго, които работят и в Испания, донякъде новият вестник в Кипър дават някакви надежди, че има нещо по-различно. Вижте, големите предизвикателства, които са пред нашия занаят най-добре се появяват в новите медии. Аз мисля, че от там ще излязат и най-интересните новини.
Водещ: Има ли нужда от формиране на някаква държавна политика? Общо взето и самият вие казвате, че тези издания трудно оцеляват в чужбина. Дали имат нужда от финансова подкрепа от България? Защото на нас не би трябвало да ни е все тая какво се случва с нашите сънародници зад граница.
Максим Минчев: Безспорно. Аз съм също радетел на това да има някаква финансова подкрепа. Разбира се, много е сложен въпросът. Тогава ще скочат много в България, всъщност регионалните медии, нашите медии в чужбина са един своего рода регионални медии, биха поискали същото, което е много трудно. Всяка година този въпрос по някакъв начин се дискутира. Изготвят се предложения, които стигат и до, надявам се, че стигат и до властите в България. Вижте, в някои държави другите държави се грижат за издаването на българските вестници. Например в западните покрайнини има субсидия, която нашите вестници получават от сръбското правителство. За съжаление, и там много беше отрязано от нея – над 75%, което поставя под угроза развитието на българските издания в западните покрайнини. Има финансова подкрепа, която и други правителства оказват – в Чехия и т.н., там, където българите са признати като малцинство. Въпросът е много сложен. Но като цяло аз си мисля, че България трябва да продължи и да задълбочи усилията си в оцеляване, в опазването на българската идентичност, на голямата си диаспора. България има голяма диаспора за своите 7 – 8 млн. население.
Водещ: Чисто географски се връщате към, самият вие споменахте, към изворите на българската журналистика, именно в Румъния. Можем ли да приемем някакви паралели с българската журналистика преди 200 години, с онова, което в момента правят нашите колеги зад граница 200 години по-късно в един значително по-динамичен свят, доминиран от парите?
Максим Минчев: Знаете ли, много ви е добър въпросът. Ще ви кажа защо. Когато попаднахме на тези вестници, всъщност много е интересно, че ние по време на самата среща в Букурещ ще покажем една уникална изложба. Казвам уникална, защото никой не се е сетил да я направи повече от 130 години. това е изложба на българските вестници, които са излизали до Освобождението. Сега в Румъния, после идеята ни е тя да се разпространи, да се намерят изданията и в Цариград, и във Виена, и в Белград. Но голямото количество български вестници, което е издавано там ни навежда на много интересни въпроси. Първият от тях е през 60-те и 70-те години на 19 век в Румъния са работили прекрасни български публицисти. Достатъчно е само да кажем Ботев и Каравелов, за да разберем за какво става дума. Второ, много голяма част от материалите, които са излизали в тези вестници, а те са много, повярвайте ми, много вестници – 36 на брой, от които някои Дума, Дума на българските емигранти, Тъпан, Свобода, Освобождение, да не ви ги казвам, много голяма част от статиите, ако се направи копи-пейст чудесно пасват и към днешния ден.
Водещ: Така ли?
Максим Минчев: Да. Има и чудесни статии, много любопитни, които са с апел към българите, които живеят навън, към българската журналистика, която е навън, която трябва да се събуди самата, за да може да повлече масите, хъшовете и т.н., и т.н. Много са любопитни паралелите, които могат да се направят. Но факт е, през 19 век в Румъния имаме блестяща журналистика, блестяща публицистика и в някои отношения ми става мъчно, че не винаги ние, съвременниците днешните можем да бъдем на тяхната висота.
Водещ: За финал да ни кажете какво предвижда програмата на срещата и предвиждате ли участия на политици и на официални държавни представители от България?
Максим Минчев: Програмата на срещата е много пъстра. В нея има и много сериозни културни събития. Имаме интересни дискусии. Искаме да поставим пред всички български медии, говоря вече над 100, защото почти всички колеги от България участват, всички централни медии, всички регионални медии от самата България, да поставим общо взето наболелия за всички въпрос – защо паднахме на 80-о място в Свободата на словото – класацията на Репортери без граници. Този диспут ни е важен, защото е свързан с бъдещето на цялостната ни професия, нашето място като четвърта власт в самата България. Искаме да говорим за, гледам тук плакатът „Под прикритие” за българските сериали, които в последните две-три години са истински бум. Затова имаме специален панел, посветен на настъплението на сериалите, на участието на продуцентите. Имаме премиера на български филм – „Миграцията на паламуда” на режисьора Людмил Тодоров. Имаме участие на ректорите на Софийския и Великотърновския университет, на Националната библиотека. Имаме специални панели, посветени освен на развитието, проблемите и перспективите на журналистите зад граница, и на регионалните медии в България. Много е пъстра програмата и аз се надявам, че тя ще удовлетвори всички желаещи.
Водещ: Със сигурност ще ви бъде интересно. Максим Минчев, генерален директор на БТА.         

Букурещ ще бъде столица на Осмата световна среща на българските медии през тази година

Дарик радио, Новини в 15.00 часа | 28.02.2012 

Букурещ ще бъде столица на Осмата световна среща на българските медии през тази година. Форумът, който събира представители на най-значимите медии у нас и в чужбина, ще се състои от 16-и до 20-и май в Румъния, съобщават организаторите му. Темата на срещата тази година е „Медиите – между глобалното и регионалното". По време на форума ще бъдат дискутирани промените в медийната среда у нас и по света в последната година, въздействието на кризата върху българските общности зад граница и техните медии. Специално внимание ще бъде отделено на спецификата на работата и условията, в които работят регионалните медии у нас. По темата Димитър Панев.

Репортер: Много са причините да бъде избрана точно северната ни съседка за домакин на Осмата световна среща на българските медии. Това обясни Максим Минчев, шеф на Българската телеграфна агенция, един от организаторите на форума.
Максим Минчев: Първо, защото с Румъния през последните 1000 години са свързани съдбовни дати от нашата история. Второ, защото с Румъния през последните 20 години ние вървим заедно, станахме заедно членове на НАТО, на ЕС, убеден съм, че заедно ще преодолеем и Шенгенската бариера. В Румъния през 60-те и 70-те години на 19 век се ражда и българската журналистика.
Репортер: На световната среща ще бъде насочено внимание и към българите, живеещи в областта Банат. Като част от ъпътстващата културна програма ще бъде представена и уникална по рода си изложба на печатни издания и фотографии от българското Възраждане. По думите на Минчев подобна изложба не е правена от Освобождението до наши дни. Тя ще бъде реализирана в партньорство с Националната библиотека и ще съдържа непоказани до този момент вестници, списания, снимки и писма от личните архиви на Ботев, Каравелов и Раковски. Към срещата се присъединява и Съюзът на артистите в България, като част от плановете са в Букурещ да бъде излъчена премиерата на най-новия български филм „Миграцията на паламуда". Предвид близката дестинация, според Минчев тази година се очаква форумът да бъде посетен от голям брой медии.
Максим Минчев: Ще бъдем рекордьори. Тази година очакваме над 100 медии от България и чужбина. Надявам се тази цифра да бъде многократно по-голяма от предишните.
Репортер: Срещата се организира от Асоциацията на българските медии по света и от Българската телеграфна агенция и предстои да бъде официално открита на 17 май тази година.