Водещ: Помните ли стената? Тази, която падна в Берлин. Какви стени паднаха за 23 години у нас? Ако обърнем пирамидата, какво бихме казали за медийните следи от седмицата? Схемата на обърната пирамида най-просто представлява триъгълник, чиято основа сочи на горе, а върхът – нагоре. Основата на триъгълника е най-важното и интересното в информацията с едно две изречения. И разбира се отговаря на традиционните въпроси кой какво, къде и защо. Тази пирамида е с противоположна структура на класическия начин на писане на текст. Прилагането обаче на метода на обърната пирамида предоставя възможност на читателя да бъде максимално информиран, дори ако не прочете статията докрай. Не го интересуват подробностите. Няма точна информация кога е използвана на първи път обърната пирамида, но е популярно смятането, че се е развила по време на Гражданската война в САЩ. Особено популярна става във вестниците, тъй като е трябвало дължината на статията да може по-лесно да бъде подменяна, за да се събере в определеното и място. Обърната пирамида дава точно тази възможност като се премахва дадена информация отзад напред. Дали за нас не е полезен ориентир? Позагубихме ли се в подробностите? Не объркахме ли местата на подробностите и на главното? Чуйте версията на магистратите по международна журналистика – на д-р Светлана Станкова от факултета по журналистика, на хората около една вестникарска будка, коментарите на Росен Босев от в. „Капитал”, Петя Владимирова от сайта „Дневник”, Александър Пелев, от когото преди години научавахме телевизионните новини, а сега е адвокат, блогъра Борис Луканов в „Клубът на журналистите” – днес на 1 ноември. Няма да пропуснем разбира се и Вашите коментари, които ще напишете на стената ни във Фейсбук. Там може да видите и какво написахме на дъската във факултета по журналистите и да се опитате да отгатнете коментарите. Какви са медиите и какви им се позволява да бъдат на един уж свободен пазар, и какви могат да бъдат, ако има истинска конкуренция? Решаването на този въпрос ще ни доближи поне малко до класическия „да бъда или да не бъда”. Защото в момента май трудно може да бъде зададен точно този въпрос поради някои национални особености на медийната концентрация, защото в крайна сметка само с острови на свободното слово в някои медии не ни се получава различно от последното място по степен на свобода на словото. Нямаме много време за това веднага започваме с едно СРС. Своеобразна машина на времето. Тя ще ни върне назад в годините, когато нямаше социални мрежи, имаше острови на свободата за музика по радиото, която хората записваха и слушаха тайно заедно с придобитото незнайно как тайно отвън. Идеята е да подслушаме какво тайно слушахме, когато нямаше социални мрежи, обаче ще въртим копчето бързо, за да не ни чуе някой. Сега се отбиваме и до една вестникарска будка бързо. Стана традиция там да командироваме стажант – репортера Ивайло Пеев. Питаме хората за събитията и за следата им в медиите от седмицата.
Гражданин: Според мен, разбира се, преизбирането на Барак Обама е по-значимо събитие, а патриархът е свършил своите дела, защото все пак американската икономика оказва влияние и върху нас самите, както и върху целия свят.
Гражданин: Ами според мен избирането на Барак Обама безспорно.
Гражданин: Сутринта ли включих телевизора, видях Обама и бях много щастлива от това.
Гражданин: Аз не смятам, че за нас има чак толкова голямо значение кой от двамата трябваше да спечели. По-скоро въпрос за американците.
Гражданин: По никакъв начин България, по никакъв пряк начин. Начинът на живота на българите, които са в Америка – ще повлияе.
Гражданин: Да, но има значение и за нас, защото България има преки взаимоотношения със САЩ по различни въпроси.
Гражданин: Имам зелена карта и това прави нещата малко по-различни. Това, че Обама спечели, мен ме засягаше пряко.
Гражданин: Косвено ще повлияе, косвено.
Гражданин: Да, макар и косвено ни засяга, но не мисля, че ни засяга толкова. Прекалено много внимание.
Гражданин: Беше на всички първи страници на вестници.
Гражданин: Дори в България, страна далеч от Америка.
Гражданин: Дори това ще бъде събитието на годината, така че медиите не са прекалили в отразяването.
Гражданин: Това преекспониране според мен – два дни остават до изборите. Един ден остава до изборите. Все пак ние не гласуваме за български парламент.
Гражданин: Не вярвам, че при избора на канцлер в Германия ще отдели толкова много внимание.
Гражданин: Мисля, че масово българинът не се интересува от това кой ще управлява Америка.
Ивайло Пеев: Кое е другото събитие голямо тази седмица?
Гражданин: Бойко откри пречиствателна станция.
Гражданин: Но и смъртта на патриарх Максим не беше по-малко отразена в българските медии.
Гражданин: Нещата бяха много еднотипни. Дори имаше почти еднакви заглавия.
Гражданин: Влияние, както в живота на обикновения човек, така и между държавите. Това е важно събитие. Почти същото е като да умре държавен глава.
Гражданин: Както каза премиера „Давай, по-бързо.”
Гражданин: Все пак това е човек, който е направил доста за българската църква като развитие и не мисля, че това, че е бил член на ДС, не беше нужно.
Гражданин: Мисля, че това е събитието топ, което накара много хора да се върнат към религиозното.
Гражданин: Поне едно 80% от българите се сещаме за вярата ни само на Коледа или на Великден. Примерно.
Ивайло Пеев: Няма вярващи сред българите?
Гражданин: Ами да.
Гражданин: Аз съм вярваща.
Гражданин: Има вярващи, но са много малко.
Гражданин: А пише, че сме в някакъв национален траур и аз въобще се замислих поне 2 минути, докато се сетя в какъв траур сме.
Гражданин: По-добре беше отразена кончината на Патриарх Максим.
Водещ: Приликите и разликите на 10 ноември вчера коментирахме във факултета по журналистика и с магистратите на Светлана Станкова.
Гражданин: Аз съм Вероника Начева. Това са думи на мой близък, който на тази дата каза, влизайки в стаята „спете спокойно деца, идва новото време.” А дали новото време е дошло и как е дошло, вече всеки от нас може сам да прецени.
Гражданин: Казвам се Филип Манев. Може би много неща от тогава до ден днешен са се променили, но също може би толкова много неща може би са си останали същите.
Гражданин: Преди малко говорихме за случая с момчетата във Варна, който снима полицаите.
Гражданин: Аз се казвам Юлия Теофилова. Едно време, времето на Тодор Живков е било безпрецедентно. Хората са имали какво да ядат, имали са работа.
Гражданин: Казвам се Мария Цветкова. Аз смятам,ч е 23 години след прехода Българи се управлява от хора, които са свързани с олигархията. Медиите в България не са свободни. Това го доказва и фактът, че ние се намираме на 80-то място в света по свобода на медиите, което е последно в Европа. Именно това е нашата задача, някои като журналисти, други като бъдещи журналисти да променим това. Смятам, че моите спомени от онова време са само добри, защото съм била дете. Ходили сме всяко лято на море, по две-три седмици, всяко лято на Балкана по две-три седмици. Имаше работа за всички. Всички си имаха домове. Аз почти не познавах хора, които да живеят под наем. Но примерно, ако разкажеш виц за Тодор Живков, както сега има многобройни вицове за Бойко Борисов, тогава ще бъдеш примерно затворен в „Белене”. Всъщност отново виждаме по примера на политбюро на времето, се назначават хора. Това повтаря един вид историята. Но виждаме, че хората сега не са съгласни.
Гражданин: Казвам се Ирена Станева и основно дядо ми много пъти ми е казвал „преди никога не е имало изобщо такова нещо да видиш просяк” Сега просяците според мен са едни от най-богатите хора в света. Или по-скоро просяците, които работят за определена група хора. Такова нещо не е имало. Аз лично смятам, че нямаме общество, че имаме едно стадо, че сме едни такива хора с робско съзнание. Някой беше казал нещо много интересно, че няма нужда да възпитаваме децата си, защото децата в крайна сметка така или иначе ще приличат на нас. Важно е да възпитаваме всеки ден себе си.
Гражданин: Аз съм Деница Пеева. Медиите имат изключителна власт върху това какво ние мислим или посоката, в която ние можем да мислим и ако са малко по-целенасочени, изчерпателни, взаимствани от чужд опит, така наречените развити западни демокрации, могат да ни насочат към едно по-различно мислене.
Гражданин: Работя в телевизия „СКАТ” и ние сме известни с критичната си гледна точка. Примерно не ми харесва така наречената угодническа журналистика. Всичко се прави в услуга на премира – Слънце Бойко Борисов. Когато има някакъв проблем, той веднага трябва да го покани в студиото, за да изчистят нещата, за да потулят скандала, за да изчистят неговия имидж.
Гражданин: Ами днес медиите насочват вниманието и ни карат по някакъв начин като чуем траур един вид да скърбим за някого.
Гражданин: Смятам, че на Запад медиите не излъчват по този начин скръбта на хората, не само за патриарх Максим, ами по принцип. Не смятам, че журналистите на Запад навират по този начин микрофоните в лицата на хората, които са загубили близки. Докато ние имаме прайм тайм 40 минути, ако може да ги запълним само с това. Случва се нещо, ходи се по семействата.
Гражданин: Лично за мен скръбта си е наистина нещо лично и всеки сам по свой начин си го разбира. Едва ли медиите са хората, които ще покажат на другите как да скърбят.
Гражданин: Примерно президентът като минаваше през ковчега, то просто на мен… Аз с втрещих и ме хвана срам. То беше едно бързо кръстене, той се въртеше, не знаеше какво прави и като че ли искаше по-бързо да се измъкне оттам.
Гражданин: Трябваше всеки сам да помълчи със себе си без значение дали е вярващ, дали е атеист и т.н. И мисля, че медиите от смъртта на един човек започнаха да изваждат някакви съвсем други сензации.
Водещ: Сега се връщаме и към музикален мотив, пак в съпоставителен режим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владимир Тошев, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Добър ден и на гостите ми в студиото. Нека от началото да проверим събитията, използвайки обърнатата пирамида. Петя Владимирова от сайта „Дневник”. Добър ден.
Петя Владимирова: Добър ден.
Водещ: Първо да кажа, че има известна разлика между магистрати и магистри. Но понеже магистратите са главни действащи лица в медиите напоследък, за това стигнаха до този смислен лапцус понякога. Какво да сложим, ако обърнем пирамидата, какво да сложим в нейната основа на 10 ноември. Това, че ходихме на море и на планина, или нещо друго? Магистратите казаха, че… Магистрите казаха, че е много важно това, че сме ходили тогава на море. Много е трудно в две изречения да подредим пирамидата, но си заслужава опита.
Петя Владимирова: Ами беше приятно. Въпросът е друг. Понякога можехме да кажем повече, отколкото думите и…
Водещ: Обратно към джунглата хубаво изречение ли е? На 10 ноември. Сега, ако приемем zamunda като нещо по-различно.
Петя Владимирова: Обратно към джунглата просто не може да бъде хубаво изречение. Ако трябва да бъда директна.
Водещ: Събитието на седмицата?
Петя Владимирова: Аз мисля, че цялото това объркване, то не е и объркване, всичко, което ни заобикаля – средата, аурата е толкова тъжно, че няма как хората млади, имам в предвид по-младите да си дават ясни отговори. Самата аз вече започвам да /…/ от толкова много влияния, лицемерие, лъжа, липса на каквито и да било стожери, стопери.
Водещ: Може ли да направим тогава друга подредба? Кой е Георги Тонев Колев? Основата на пирамидата, поставен за тази седмица. Добре, помисли.
Петя Владимирова: Георги Тонев Колев е метафора на абсолютния произвол от страна на овластени институции със сила и правомощия от една страна, и на абсолютната безскрупулност на властта в лицето на мнозинство, парламентарно.
Водещ: Но пък от друга страна той говори от името на много хора. Добър ден и на Росен Босев от в. „Капитал”. В крайна сметка Вие сте двамата, които писахте най-много за националните кадрови особености при назначенията за съдебната система. Твоето изречение, Росене, за пирамидата? И дали Георги Тонев Колев можем да го обявим за събитие на седмицата?
Росен Босев: Събитие на седмицата, две седмици.
Водещ: Да, и понеже и тази седмица започна да говори все по-често и по-често.
Росен Босев: Някак си ми се иска във всеки от нас да има по малко от Георги Тонев Колев.
Водещ: Който и да е той.
Росен Босев: Който и да е той, защото това, което се случи след този сигнал, който бепе получен от правната комисия, изключително важно и благодарение на този сигнал всички ние говорим за проблема, който все още може да се случи.
Водещ: Защото Европа говори за него или защото Георги Тонев Колев, както си смениха във Фейсбук много хора името и се нарекоха така, между другото той е харесал снимката, качена във Фейсбук – един от Георги Тонев Колевците.
Росен Босев: Да, стигна до ЕК, която много пъти се опита да обясни, че няма нищо конкретно личността на госпожа Ваня Марковска, а по-скоро това, че Парламентът е напълно спокоен да изпрати човек с толкова много съмнения на толкова важен и отговорен пост.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев, от когото научавахме преди телевизионни новини, а днес е адвокат. Вашето изречение? Кой е Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами в случая по моите скромни наблюдения Георги Тонев Колев, който е този човек, да направя едно уточнение, което си го казахме в предварителния разговор, че такъв човек поне в търговския регистър не фигурира, значи със сигурност не е бизнесмен. Да подпомогнем малко работата на органите по този начин. Та този човек, който може да е истински или просто така се е нарекъл, той просто се яви един човек с малко по-продължителна, по-трайна памет, защото Росен е скромен тук в случая и го разбирам, да посочи, че Георги Тонев Колев напомни на всички един материал, който Росен беше изготвил още преди 2 години, но тогава някак мина между другото. Точно за съдия Марковска. Още тогава имаше странни работи в това, което се беше случило. Но пък Георги Тонев Колев просто напомни на правната комисия в Народното събрание, че има такава информация още от преди 2 години. И аз понеже следя в интернет пространството, за съжаление мнозинството са анонимни форумисти и някой от тях справедливо беше казал, че адресът е в.”Капитал” на Георги Тонев Колев. Та за това така го тълкувам аз. А иначе съвсем случайно без връзка със случващото се в последните две седмици, си препрочитам една книга на нашия колега Иво Инджев за една случка, която на него му се случи прди години в БТВ. Там пък човекът, задал въпросите относно имущественото състояние на президента Георги Първанов, се беше нарекъл Агент 007 и Джеймс Бонд. Така че това едва ли е много успокоително 6 години по-късно отново хората да се притесняват да излизат с истинските си имена.
Водещ:Добър ден и на Борис Луканов. Съизмерваме разбира се гласовете в медиите и тези от мрежата. Борис Луканов, блогър и активист по отношение на цифровите права. Защо се оказа, че преди 2 вечери всички в католичен статус публикуваха писмото на Георги Тонев Колев, а пък от вчера голяма част от хората и така са се кръстили?
Борис Луканов: Ами крайно време да си призная, че всъщност аз съм Георги Тонев Колев. Така че, ако някой ме търси, в радиото съм. Иначе имам много хубава дата, в която сме се събрали – 10 ноември, защото ти каза какви стени сме съборили, какви стени са останали. Много стени съборихме, тази стена, която остана обаче – милиционерщината. И между другото 10 ноември аз направих една справка, се оказа, че в СССР се чества като ден на Народната милиция, освен това тогава е роден сержант Михаил Калашников. Като се има в предвид събитията, които се случиха в България последните години, идеално ни пасва тази дата 10 ноември. А пък целият този казус с Георги Тонев Колев просто е черешката на тортата, на пирамидата да речем.
Водещ: Крайно време е думата да ни вземе съвсем за мъничко музикален коментар и Цвети Бахариева. Съвсем дисциплинирано вдигаме очи и тъй като стана ясно, че в студиото е и Георги Тонев Колев, да кажа на тези, които го търсят, да минат отзад по уличката на съда, защото се асфалтира и няма да могат да стигнат тук. Шегата на страна разбира се. Ще ми се да цитирам написаното от Николай Пенчев на Фейсбук стената ни. Той учи журналистика в Германия. „Къде се намираме точно в момента – от Западната или от Източната страна на стената? Този въпрос е един от често задаваните от туристите, посещаващи Берлин. Но защо пък не и от самите немци дори и днес. А какво ще кажем ние между Югоизточните вътрешни дилеми и Западните маркетингови изборни дни?” Трябва ли наистина да си говорим повече на 10 ноември за Георги Тонев Колев? Росене?
Росен Босев: Ами явно се налага за си говорим. Това, което ме учудва от началото на тази история с госпожа Марковска е, че ще ми се много добре да осъзнават управляващите лица кое е нормално и кое ненормално, а не просто да се правят на ударени. Но това, което никой от тях не иска да каже, е дали според тях е редно човек, към когото има съмнения преди те да са изчистени, да отива на такъв пост. И явно се налага. Смисъл това е елементарен демократичен рефлекс, когато изпращаш някого в толкова важен орган, какъвто е Конституционния съд, не са много институциите, които присъстват в конституцията. Не са и много постовете в държавата, които в конституцията е изрично изписано какви качества трябва да притежават техните представители. И мисля, че е елементарен демократичен рефлекс да направиш всичко възможно хората, които отиват там, да няма никакви съмнения около тях. Явно 23 години по-късно ще трябва да си говорим за Георги Тонев Колев.
Водещ: Господин Пелев, как да защитим Георги Тонев Колев, който е в студиото?
Александър Пелев:Ами може би на него ще му потрябва съдействие от колегите, които са специалисти в наказателния процес. Аз не се смятам за компетентен в областта, най-малкото в момента се наблюдават смущаващи неща по простата причина, че този случай изважда на повърхността едно… Аз наистина честно казано съжалявам хората в Брюксел, на които се налага да разгадават нашата енигма, защото аз съм абсолютно убеден, ние така или иначе винаги в нашата част на Европейския континент сме били енигма за западноевропейците, но аз съм абсолютно убеден, че тези хора там изобщо не могат да разберат какво се случва тук. Те няма как да ни разберат, но от нашата си камбанарийка, това което аз лично виждам е, че в момента се наблюдава едно недопустимо от всяка една гл.т. смесване на взаимодействие между иначе разделените по закон власти. Народното събрание изслушва съдии. То как ги изслушва е отделен въпрос, но някак си хората в Парламента е за мен лично казано странно да изслушват хората, които трябва да бъдат в Конституционния съд, който след това да контролира техните действия. От друга страна с цялото ми уважение, министър –председателят се среща с колега, избрана за член на Конституционния съд и обсъжда с нея въпросите относно нейното кадрово развитие. А именно дали да си подаде оставката или не. Но те са се срещнали, за да обсъдят решения, влязло в сила в Народното събрание. Просто това са едни меко казано странни неща и не виждам как хората в Брюксел от разстояние особено, и от височината на погледа, който те имат, защото Брюксел събира централизирано цялата информация от целия ЕС – това са 27 държави и те нямат нашата възможност по нещастие да влизат в детайлите на това, което се случва. За тях…
Водещ: Очевидно обаче са влезли.
Александър Пелев: Ами то след като и във вестниците го пише, а пък има представителство на ЕК в София, в което работят със сигурност интелигентни хора, тъй че и тъпчат и предават информация. И не е нужно човек да прочете цялата преса в България, след като получи един кратък бюлетин какви хора са предложени за кандидати за нови членове на Конституционния съд и хората със сигурност там ги смущава. Аз не мога да разбера защо повечето хора в България това не ги вълнува. Анкетата одеве ни каза, че хората ги занимава повече Барак Обама. Чест и почитания. Но ние тук си имаме нашите неща за решаване, а пък Барак Обама…
Водещ: Господин Луканов, заговориха ли, в една тоналност ли са медиите и социалните мрежи?
Борис Луканов: Обикновено, ако правим това съпоставяне между социалните мрежи в тяхната медийна функция и така наречените традиционни медии, голяма част от които собственик или собствениците всички знаем кои са, бих казал, че не само са в хармония, ами са в тотална дисхармония. Всъщност истинските проблеми, истинските, както беше модерно да се казва „дневният ред” на деня на обществото всъщност излизат именно в социалните медии. Точно там бих казал, че се формира мнение от така, една степен по-интелигентно да го наречем, отколкото доминиращата жълта журналистика, която е направена така естествено с определена цел. Всъщност мисълта ми беше да продължа думите на Александър. Той започна с абсурдите. Това, което е най-елементарното, което аз не мога да си го представя дори, че един съдия, който има толкова години стаж, ще направи такава издънка. Някой човек е писал някакъв донус, както го нарича, срещу нея. Тя дори не си прави труда да заведе гражданско дело за клевета или нещо такова. И се обажда, и казва на прокуратурата, на Цветан Цветанов или на който е там – издирете ми го този човек. И те започват да го търсят. Това е абсурдно.
Петя Владимирова: Това е нечувано. Няма нито едно основание – законово или каквото и да било друго. Просто… И вътрешният министър казва „да, да, в кратки срокове”. Казва го в Брюксел.
Борис Луканов: Аз за това като Георги Тонев Колев бих и казал „мила ми Венето, хващай си партакешите и просто си заминавай – в пенсия или където искаш. Просто недей да се срамиш. И без това достатъчното посрамена съдебна система”.
Водещ: Добре какво ще се случи, ако бъде намерен Георги Тонев Колев? Макар, че те сега са много.
Александър Пелев: Може би ще бъде профилактиран. За да използваме терминологията. Ами аз за съжаление ми е малко трудно да се отделя от професионалните ми изкривявания и бих поразсъждавал чисто формално, юридически. Първото, което е, че е процесуално недопустимо особено пък за такъв високо квалифициран съдия с 36 години съдийски стаж, както самата колега Марковска посочи за себе си, да сезира министъра на вътрешните работи и главния прокурор. Няма такъв процесуален ред, който да предполага директно сезиране на министъра на вътрешните работи, тъй като той няма процесуални правомощия да възлага и да се извършва, както самият министър Цветанов се изрази „проверка”. Не е известно на какво основание се извършва проверка, защото органите на досъдебното производство в лицето на органите на МВР извършват проверка по съответните законни поводи. Или на база указание от прокуратурата. Нито едното, нито другото от тези неща не е на лице в този конкретен случай. Частното лице в случая Венета Марковска сезира най-висшите органи на правоохранителните органи, както е прието да се казва още от времето на Йосиф /…/ Да, наистина този термин „правоохранителни органи” ни е измислен по времето на Андрей Висвишински. Така че това първо. Второ, както тук се каза – какво ще произтече от това, ако Георги Тонев Колев, който стои срещу мен, бъде намерен?
Водещ: Както е написал изпълняващият длъжността главен прокурор каза, че няма да търси Георги Тонев Колев, но не каза дали ще разследва сигнала му.
Александър Пелев: Ами то не е сигнал, това е най-парадоксалното. Че това не е сигнал, а е една паметна бележка, както също беше модерно преди тази дата, преди 23 години да се нарича това нещо.
Водещ: Росене, знаеш ли какво е паметна бележка?
Росен Босев: Да.
Александър Пелев: Паметната бележка, която Георги Тонев Колев предаде… Тук се сещам друго, което четох, че някой от коментиращите членове на Народното събрание случая, каза, че Георги Тонев Колев е лице, много добре запознато с това как работи администрацията на Народното събрание, защото иначе би било учудващо как толкова бързо се оказа неговият сигнал във всички парламентарни групи, за да може Иван Костов да го вдигне в ръка и да каже „ето, има сигнал”> Сигналът е паметна бележка, напомняща наличието на журналистическа информация от преди 2 години в mediapool.com и в. „Капитал”. Но дори да съществува такъв човек, в какво процесуално качество ние ще го търсим? Това е абсурд, защото ако всеки един от нас, тук присъстващите и нашите слушатели, и хората, които пишат на стената на предаването във Фейсбук, има някаква нужда. Аз си задавам за себе си чисто човешки въпрос – ами след като на мен преди няколко години ми откраднаха гумите на колата, мога ли аз да адресирам до министъра на вътрешните работи да ми ги намери? Или да намери човекът, който ми ги открадна? Да, но горе долу случаят е този. Ние в случая, другото, което е парадоксалното, ние търсим автора на нещо, а пък до 10 ноември преди 23 години търсихме авторите. А не търсихме какво пише вътре.
Петя Владимирова: Ами, че те и сега не търсят какво пише вътре.
Александър Пелев: Да, точно това е парадоксалното, че ние търсим какво пише вътре.
Водещ: Как реагираш, когато чуеш новина за някой криминално проявен? Тук влизаме в дебрите на така наречените полицейски регистрации, които всъщност нямат никаква юридическа стойност, но когато нещата бъдат представени по този начин какво се случва с хората, които не са юристи?
Александър Пелев: Ще се хвана за термина „криминално проявен”. Отзад напред значи тук в случая се има в предвид някаква проява, но тази проява е криминална. Криминалната проява на езика на наказателния кодекс се нарича престъпление. След като има извършено престъпление, за престъпление се счита такова деяние, което е формулирано и по него съдът се е произнесъл с влязла в сила присъда, неподлежаща на обжалване. Т.е. не може да има просто някакъв човек, който е криминално проявен, освен ако той не е извършител на престъпление и този човек трябва да бъде осъден и да е получил своето наказание. Така че просто такова животно „криминално проявен” не може да има.
Водещ: В медиите има.
Александър Пелев: Първото нещо, което на мен всеки път, когато го чуя от различни представители на правоохранителните органи. Това е меко казано дразнещо. Някак си то се е получило като част от фона. Едно време наричахме такива думи „клишета”.
Водещ: Росене, трябва ли да редактираме цитатите, които пускаме с оглед криминално проявените например, но не само това?
Росен Босев: Някак неусетно от Венета Марковска към криминално проявен. Трябва ли да редактираме цитатите? Според мен не, ако са цитати не би трябвало да ги редактираме.
Борис Луканов: Особено, ако се намира на посланика на федерална република Германия си мисля аз.
Водещ: Ама той е цитирал Оруел. Само че за мен е по-изненадващо, че цитира „Животинската ферма”, а не „1984”. Връща ни по спирала едно ниво надолу.
Росен Босев: Проблемът е дали след това следва „1984”, защото солно се надявах, че сме минали.
Водещ: Петя, хубаво 10 ноември, няма да спорим върху това. Постигнахме консенсус, ама коя година е?
Петя Владимирова: Когато 23 години след 10 ноември ние говори за това какво се случва днес и стигаме до извода, това е моят извод – абсолютно погазено върховенство на закона. Това са вече някакви клишета, които тук не могат въобще да бъдат приложени. Ние говорим за това какво ще каже Брюксел, за това, което се случва с избора на Конституционни съдии. При положение, че имаме ясен конституционен текст, в който пише какъв човек, какъв юрист може да бъде избран за конституционен съдия. С високи професионални и нравствени качества. В същото време самият този избран, госпожа Марковска, се обръща към прокуратурата, която да кажела за нейната невинност. След като говорим за нравствени качества, а прокуратурата работи само с данни за престъпления. В същото време в закона за конституционния съд пък е казано колко време след избора се прави клетвата. Значи всичко това се е обърнало на едно кълбо от взаимно противоречащи си неща, които нямат нищо общо със закона. В същото време господин вътрешният министър, намирайки се в Брюксел, казва „твърдо няма да има доклад”.
Водещ: Ами ние миналата седмица поспорихме, защото докладът беше готов.
Петя Владимирова: Той бил говорил с господин Джоузев/…/ и с господин Антонио Лопес. Какво ще каже господин Джоузеф Доун или господин Антонио Лопес с огромното ми уважение към тях, няма, би трябвало… В нормалната държава няма абсолютно никакво значение, след като тази държава си има конституция и тя казва ясно, че съдия Венета Марковска при тези съмнения не може да бъде член на Конституционния съд. Това е преводът, нормалният превод на конституционното условие. Значи това е държава в момента, 23 години след 10 ноември, в която всичко е възможно – вътрешният министър може да заяви, че ще издирва някого без абсолютно никакво законово основание, ще издирва някого, а в същото време никой не проверява. Парламент има, който мълчи. Гласува за конституционния съдия с най-голямо мнозинство. Извинявай, това показва, че отдолу бушуват, зад всичко това, че България се управлява от ѝжестоки и страшни олигархично, политически интереси и задколисие, което не се заявява. Това е.
Водещ: Но зад тази кандидатура застанаха доста дружно доста партии. В самите партии обаче, като че ли няма единоначалие. Смисъл раздвоиха се в неформалните си коментари самите хора. Това каква новина е?
Петя Владимирова: Това не е новина. Това е само потвърждение на твърдението, което е и мое, вътрешно дълбоко убеждение, че задколисните интереси нямат цвят. Става дума вероятно за огромни услуги, правени от към съдебната власт, администрирани от Върховният административен съд от съдия Марковска до голяма степен и отплата от към политическата власт за правени нечисти услуги, правосъдни в кавички в много дебели кавички.
Водещ: За сега няма данни някой да издирва /…/ След малко ще продължим да разсъждаваме по една друга тема – дали многото информация всъщност не е цензура? Останете с нас, продължаваме след малко. Нашите министри и кметове са предимно млади хора, завършили навън, с няколко езика, много добри експерти са, заедно с мен знаем 2-3 езика. Край на цитата. Обърнатата пирамида днес на 10 ноември според Стоян Нешев, както е написал на страницата на „Клубът на журналистите”. Всъщност, хайде да се опитаме да направим една такава хипотеза. Много информация не е ли всъщност вид цезнура? Губим ли се в многото информация? Петя? Успяваме ли да кажем кое е новина, кое не е новина?
Петя Владимирова: Ами това е голямата отговорност на медиите, само че те са в държава ненормална като нашата. Те са обслужващи във всеки случай не общественото мнение. Работа на медиите е някак си да изчистят и да покажат без да спестяват информация. Нали казано по-грубо и да помогнат на масовия читател, колкото и да не са съгласни, тъй като има много други тези по този въпрос, че просто трябва да се поднася информацията.
Водещ: Ако приемем цитатите от медиите в социалната мрежа като един вид критика, господин Луканов, каква е оценката на хората за новините и до колко многото новини ги ориентират?
Борис Луканов: Ами аз не бих правил някакво обобщение така…
Водещ: То не може. Когато става дума за социалните мрежи, разбира се, че няма как да се правят обобщения. Говорим за тенденции.
Борис Луканов: Така наречената гражданската журналистика, блогърите са точно това, което е обратното на обективната журналистика, но не с негативен смисъл, докато самата журналистика по закона трябва да бъде обективна, доброто на това, което се случва в социалните медии и въобще в блогосферата в България, че нещата са абсолютно силно субективни и те са субективни на базата на човека, който е написал, казал и съответно е разпространил дадената информация. Т.е. там съществуват хора, които не крият своите пристрастия, не крият своите идеи, не крият своите позиции и те по този начин подлагат на един критически анализ всичко това, което се поства, да го наречем – като новини, като информация от традиционните медии или от други уеб медии. Като всеки един от социалните медии, съобразно собствените си пристрастия и идеи, е свободен напълно да коментира и съответно той да създаде свой аналитичен материал. И това разбира се дава възможността да се видят и другите гл.т., каквито липсват в традиционните медии.
Водещ: Свободен да коментира, господин Пелев? Свободни ли са на 10 ноември 2012 година медиите да коментират?
Александър Пелев: Очевидно не са. Всеки един от нас тук, а пък съм сигурен, че и нашата аудитория, по някакъв начин продължава, налага ни се 23 години по-късно да пречупваме информацията от гл.т. на това знаейки и с ясното съзнание кое да речем е официалният собственик на дадената медия. Това, за което става въпрос е, че в интернет свободните журналисти, така да ги наречем, не се подчиняват на редакционна политика. А за съжаление в България и това ни го казаха и няколко комисари от ЕК в последните две седмици, но това мина между капките, в България редакционната политика обслужва определени цели, които обикновено са целите на собственика на медията или пък когато се налага да се прокара някаква генерална линия, тя се прокарва чрез редакционното съдържание. За съжаление, 23 години по-късно, макар че формално нямаме определените постулати, които трябва задължително да се спазват, официално разписани, сега това нещо вече го има неофициално. Всеки един журналист с ръка на сърцето, който работи в която и да било от официалните медии, аз съм убеден, че в частен разговор със сигурност ще признае кой му се е обаждал – главният редактор какво му е казал да не пише, ако става въпрос за някой рекламодател – за него само хубаво. Каквито и дивотии да се извършват. За съжаление това е факт 23 години по-късно.
Водещ: Росене, имаме ли някакви скрити оръжия в това отношение и първо да те питам – какъв е броят на продадените издания на пример, образно казано – повече ли са продадените издания с твоето разследване или са повече цитираните в социалните мрежи? Малко трудно се брои, но…
Росен Босев: Спомням си, когато с mediapool.com преди 2 години направихме тази история, че интересът беше основно в магистратските среди, защото около личността на госпожа Марковска имаше /…/
Петя Владимирова: На мълчанието.
Росен Босев: Дстолетни съдии по коридорите цъкаха и някак си може би това даде повече кураж да говорят.
Водещ: Да, ама какво се получава, когато се напише едно такова нещо? После трябва да се възпроизвеждаш ли при липса на реакция?
Росен Босев: Ами написаното остава в крайна сметка и изключително неприятно ми стана, когато Народното събрание абсолютно нищо не ми пречеше, нямаше нужда с препоръчано писмо да изпращаме разпечатка на писмото до Комисията, за да видят, че това нещо съществува, защото това са известни факти в Министерството на господин Цветанов. Има цялата комуникация във връзка с този случай. Има неща, които са известни.
Водещ: А как точно се случи? Както точно се случи?
Росен Босев: Не, аз не знам ние какво повече трябваше да направим като журналисти, за да обърнем правната комисия.
Петя Владимирова: Аз не знам, че сте изпратили до…
Росен Босев: Не, аз реторично питам дали това е трябвало така…
Водещ: Росен има въпроси към Георги Тонев Колев.
Росен Босев: И всъщност аз това, което се случва последната 1 седмица не мога да повярвам, но явно е в част от характера на госпожа Марковска, която преди 2 години е поискала лична среща преди да пусне нейните близки, както тя ги е нарекла, преди те да пуснат официална жалба за това, което твърдя, че се е случило – че съм обект… Преди да е изчерпана нормалната процедура, която е валидна за абсолютно всеки човек, независимо дали е зам.председател на Върховен съд, тя търси втория начин, за да си уреди нещата и явно успява, защото делото мигновено след нейната намеса се превръща от дело срещу нейния приятел, дело срещу полицай. И сега две години по-късно тя прави абсолютно същото. Тя се обръща към господин Цветанов и към прокуратурата. Прокуратурата, слава Богу прояви разум и каза, че не се занимава с такива неща.
Водещ: Да, но предстоят избори там. Така че и това е без значение.
Росен Босев: И господин Цветанов всъщност разпореди спешни оперативно издирвателни мероприятия на този човек, бе да каже, без да провери данните, които са в сигнал;а, защото между другото в сигнала има данни, които биха представлявали интерес за отдела, който се занимава с Борба с корупцията и системата към ГДБОБ например.
Водещ: Между другото как трябва да реагират медиите, когато хора власт, независимо дали политическа, икономическа, изпълнителна или всякаква друга, се опитват да ги редактират, Петя?
Петя Владимирова: Ами ето така трябва да реагират. Сега ще чуете как. „Възразявам най-сериозно, категорично и отговорно на вътрешния министър, когато твърди, когато пита реторично „защо до сега се е мълчало за госпожа Марковска и не е имало сигнали? А сега избира я Парламента и всички заговарят?” Просто не е вярно, господин министър. Ето, до сега говорим за това от юни 2010 години има две сериозни публикации, в които, както каза Росен, той е много мек, много дипломатичен, защото той си е свършил работата тогава, могат да се погледнат. Значи не се мълчало. По-точно след тези публикации бяха възстановени полицаите, защото ако не бяха тези публикации, те ей така щяха да си заминат. Те бяха първоначално уволнени. За това бих възразило до някъде и на зам.министрите, които казват на МВР, които казват „Да, тя дойде по този повод, ама не е упражнявала натиск” когато се яви един зам.председател на Върховния административен съд, т.е.в съда, който контролира актовете на правителството, нали на зам.министрите, се яви пред двама зам. Министри. Той дори няма нужда да говори. Достатъчно е да каже за какво е дошъл и толкоз.
Водещ: От друга страна пък какво лошо…
Петя Владимирова: Че уволниха полицаите. Хем няма натиск, хем ги уволниха. И сега има дело, т.е. то отдавна го има, но е върнато на съда, защото не е обяснено коя от двете страни как е действала, нали.
Александър Пелев: Абсурдното в тази цялата работа е, че може би за пръв път след избора на Георги Марков в Конституционния съд, аз се сещам, може би ми бяга информацията, но за пръв път се сещам за такъв проблем около човек, избран за член на Конституционния съд. И по отношение на колегата Марков, доколкото си спомням, проблемът беше тогава за това, че му намериха разби картончета за принадлежност, за сътрудничество и т.н, които казаха неговия морален облик, но сега четейки целия поток информация си припомних и аз, че всъщност тогава включително е сезиран Конституционния съд…Логиката на това решение на Конституционния съд е правилна, тъй като не може Конституционният съд сам да преразглежда актовете, които касаят попълването на неговия състав. Това означава, че Конституционният съд сам ще кадрува за себе си. Това би било абсурд. Но сега това, което, както ти каза Ирен за многото информация дали не се превръща във вид цензура, не – много информация, колкото повече информация, толкова по-добре. Но въпросът е, че в някакъв момент тази много информация, тя залива същественото. И там вече се превръща в тази обърната пирамида. Това, което е най-важното, остава най-отдолу, а пък хората виждат това, което е на повърхността и се получава един миш маш. И на хората вече почва да им се губи същественото. А същественото е това, което и Петя каза, изискванията за високите морални качества на членовете на Конституционният съд, защото те в крайна сметка, този съд е последната опора на демокрацията в една демократична държава. Там свършват всички закони. Ако някой закон не е в съответствие с основния закон в България, там свършват всички закони.
Водещ: Излиза, че имаме проблем обаче с неписаните правила. Ето, примерно шефът на ЦРУ подаде оставка. Казват, заради любовни афери. У нас президентът каза, че конституционните съдии трябва да се закълнат, без Венета Марковска, но от това нищо не следва, като че ли.
Александър Пелев: Ами те, за да се закълнат, както и Петя каза, има едноседмичен срок след провеждане на избора по закон.
Петя Владимирова: То всичко е погазено. Просто всичко е погазено, защото става дума… Да, ти си прав – за нравствени качества. За онова решение на Конституционния съд от 94-та година, за което ти Сашо напомняш, аз помня, че то отказа да допусне искането за тълкуване, тъй като става дума за нравствени качества. Това е работа на Парламента. Значи нравствените качества – те не се формулират. Те произтичат, за да може да говорим за нравствени качества, трябва да има и нравствени критерии. Това е понятие на етиката. Аз си спомням и друг случай. Ти говориш за шефа на ЦРУ. Японски министър преди 2 години просто подаде оставка, защото се изразил и то не от трибуна на парламента, не в строго формална обстановка, че било много лесно да се явяваш на парламентарен контрол, достатъчно е да имаш две заучени фрази. И обида на техния парламент, и той просто подаде оставка.
Водещ: Това е много на изток обаче. Журналистите добре ли е, на 10 ноември 2012 година, да бъдат Георги Тонев Колев, Росене? Хубаво име си имаш, но не е лошо.
Росен Босев: Това е бедата.
Водещ: Но пък е и спасението обикновено. Така се получава.
Росен Босев: Тъжно е, когато се казва истината, да се търсят права.
Водещ: Господин Пелев? Добре ли е журналистите да са като Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами преди 23 години имаше Самиздат. Просто нямаше интернет – имаше Самиздат. Сега нещо ме кара да си мисля, че свободата на словото в интернет, където действително е. За хубаво или за лошо – всеки си пише, каквото си иска. Това пак следствие от това, че няма тези морални етични, опорни точки, за които говореше Петя, защото не можеш просто ей така, защото си се качил на високо или защото никой не те вижда, и ти да си пишеш, каквото си искаш. Но пък от друга страна, някак си 23 години по-късно не ми харесва да има отново Самиздат. Едно време по стечение на обстоятелствата съм малко запознат. Имаше комитет по печата. Комитетът по печата казваше какво да се издава в Народна Република България. Какви книги могат да четат гражданите. Някак си сега едно време наказваха с глоби и уволняваха журналистите за една сгрешена дума в ефир. Сега поне можем да си говорим. На мен ми е лесно, защото не съм журналист.
Водещ: Не знам до къде можем да си говорим.
Александър Пелев: Но не е добре. Ами след последните събития става малко интересно, защото във всеки един момент някой може да реши, че може да сезира министъра на вътрешните работи, да му търси лице, срещу което по принцип трябва да води наказателно дело от частен характер за обида или клевета.
Водещ: Господин Луканов, занимава ли се Георги Тонев Колев със самоорганизацията по случая „АКТА”? Сигурно си спомняте, премиерът тогава каза „да протестират, колкото искат, аз подписвам”, но после нещата се промениха.
Борис Луканов: Той винаги така прави. Не знам дали това не му е единственото положително качество, ако може така. Излиза с някаква теза, удря по масата, след това се вдига огромен шум, той съответно заема точно противоположното решение и казва „аз се вслушах в народа”. Това е негова много интересна тактика. Относно предния ти въпрос, веднага ми напомни, че в момента тече не знам си кой конгрес на китайската комунистическа партия и по този случай е отрязан всякакъв достъп до всички услуги на Google. Та там дори…
Водещ: За да може по телевизора да се види това, което е правилно.
Борис Луканов: По интернет, това е малко във връзка с въпроса ти за трябва ли журналистите да с казват Георги Тонев Колев. Аз мисля, че не. Не е вече толкова страшно. Интернет дава трибуна на всеки един да се чуе достатъчно силно гласа му. Аз дори много често съм говорил с колеги, които работят в традиционните медии. С Петя сме работили още на времето. Че не е толкова сложно те, ако бъдат по някакъв начин неудовлетворени от работата си в традиционните медии, да направят тази крачка към своя уеб медия, към свое лично пространство, където да защитават своите лични тези. И колеги като Иво Инджев, и Иван Бедров се справят много добре. Мисля, че трябва да се обърнем в тази посока. И да се отървем от думичката страх.
Водещ: И може би да… самите ние журналистите, защото това е също един.
Петя Владимирова: Аз след малко ще цитирам колежка. Понеже говорим за изход евентуален от този казус или как да го нарека, от тази задънена улица – сред цялата тази джунгла от мнения, над които доминира мнението на вътрешния министър, колежката Мирела Веселинова от „Правен свят” написа вчера много точна статия „Анализ на казуса”, в който дава изход. Сам парламентът, ако съдия Марковска изобщо е решила да упорства и въпреки всичко няма да се оттегли, парламентът е органът, който може просто да си преразгледа решение, просто защото взетото решение за съдия Марковска за член на Конституционния съд, не само че не отговаря, а пряко гази конституционното изискване за високи професионални и нравствени качества.
Водещ: Ами да пожелаем на Георги Тонев Колев да е свободен. Да пожелаем на себе си и ние да сме свободни. Така се разделяме. Владимир Тошев, Цвети Бахариева, Стаматина Никова и аз, Ирен Филева.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 27.10.2012

Водещ: Вместо ние да се гневим, се гневят всевъзможни калинки. Това не ми харесва.Много по-умни от мен хора са се изказвали за евентуалната причина. От чисто хумористично представената „малко се пие в тая държава” та чак до институционалната „много се лъже и краде в тази държава”. Има и новинарски подход, любим на карикатуристите в последните дни. През седмицата непознаването на историческите герои на портрет в едно училище ги накара да рисуват едно и също – кой какво прави с портретите. Сигурно и заради аталистичната реакция, която за пореден път достиган до най-високите нива на кръвожадност, до там журналист да поиска, цитирам, да ги поиска в студиото си, което прозвуча някак като в съдебната му зала. Сигурно е обаче, че нещо толкова излязло извън контрол, щом с една карикатура може да бъде коментиран по различен начин гневът ни. Може да има връзка и с нещо друго. Във вестник „Стършел” не е имало агенти с картончета. Но пък на нас ни предстои да научим които са притежателите на картончета сред кредитните милионери. Най-коментираното обаче в еднаква степен от медии и от социална мрежа беше поредната калинкова беля. Ако в една нормална държава говорителка на поделение на силово ведомство опише публично в медия гражданин с обидни квалификации и сравнения, следващите максимум 24 часа е редно да бъде поканена да си подаде оставката. Нещо повече – би било най-нормално обществото да чуе, че тази оставка е била поискана и ще бъде приета. Как заглъхва у нас ехото от медия на медия до пълното си изчезване? В случая до изчезване ще трае и проверката. Малко като приказката с неочакван край се получи на хората във властта с посланието им. Премиерът каза калинката да се уволни. Вицепремиерът уточни „не е уволнена. Проверява се случая, освен това тя е в отпуск”. Ето това е божествената частица, която физици из цял свят търсят на грешното място в ЦЕРН. У нас тази частица се нарича самодоволна овластена административна единица, която прави разследвания и произнася присъди по един нетърпящ възражения начин. Аз го наричам подмяна и никак не ми е смешно. Какво точно се проверява? Дали световният заговор на хората с гениални умения в монтажа не са сложили в устата на говорителката на РПУ Варна думите „селски глупак”? Хайде да потърсим част по част подмяната, гарантирана ни от множеството самодоволни овластени. Ами тази подмяна е на много места и това никак не хубаво. Между другото днес историята продължава.Човекът, който е заснел тримата спящи в патрулката полицаи е поканен на, цитирам, беседа. В резултат на това вече има организирано във Фейсбук събитие от фонтан „Монтански”, а заглавието е „Будните срещу спящите – спрете произвола”. На Орлов мост, езерото „Ариана” от 15 до 17 часа. Тема, която коментирате вече и на страницата ни във Фейсбук. Аз накрая да кажа, че от опит зная, че калинките хапят. Според учените единственото спасение от хищния вариант на калинките, е жабата, но тук влизаме вече в друга метафора. Така че напред към гъола и умната коя жаба ще целунете, че не ми се мисли после какво може да стане. И след това обследване на калинките нека всички бивши, настоящи и бъдещи да се чувстват поздравени ето така. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Стаматина Никова, Цвета Бахариева, Ивайло Пеев и аз Ирен Филева. Разследващата журналистика – рядкост, автоцензурата процъфтява, корупцията остава широко разпространена. Това е диагнозата за журналистиката в балкански медиен барометър. На 31 на кръгла маса ще дискутират пак реалностите. 23 години свободен печат, 8 години саморегулация и все по-малко свобода. Защо? Отговорите ще търсим днес с доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”, Асен Величков от Център за развитие на медиите. Има ли нужда от дискусии за историята ни или предпочитаме прогнозите на врачките? Който познава историята си, знае ли бъдещето си? Това пък ще коментираме с колегата от БНТ Горан Благоев, който пък, както повечето от нас знаем, е д-р на историческите науки. Колко струват данните ни в интернет и защо Фейсбук забранява на блогъра Богомил Шопов – Бого да коментира това, коментарите Ви очаквам на Фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намерите. Изписвате на българските „Клубът на журналистите – БНР” и сме заедно. Журналистиката е да публикуваш това, което никой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР. Така пише в класиката. В реалността обаче какви са отговорите? Добър ден на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Добър ден.
Водещ: Балканският медиен барометър не ни каза май нищо ново.
Орлин Спасов: Е, не бих казал съвсем нищо ново. Защото може би най-важният резултат от него е констатацията, че и това наистина според мен е ново, че голяма част от тези проблеми, които иначе са познати, които и във Вашето студио сме коментирали многократно, започват да не са само външни спрямо медийната среда, да са налагани под формата на контрол и ограничения върху нея, но стигаме за първи път до много тревожния извод, че огромна част от тези проблеми произлизат от самата медийна среда. Тя самата вече е изправена пред една много сериозна отговорност за това какво се случва в собствената и професионална сфера. Така че това е едно ново послание. Иначе барометърът се провежда за първи път в България с фондация „Фридрих Еберт” работихме по него. Тази известна и много реномирана германска фондация е провела подобен вид изследване на медийната среда в много страни по света, но сега иска да започне да прилага барометъра и в региона на Балканите. Така че България се оказа втората страна след Босна и Херцеговина, в която това изследване се провежда. И бързам веднага да Ви кажа, че противно на моите първоначални очаквания и въпреки многобройните критики от последните 1-2 години към българската медийна среда, България с обща оценка по всички индикатори на този барометър, се оказа на една и съща позиция със страна като Босна, в която е извън ЕС, която има много тежки исторически конфликти, мина през война, етнически проблеми и т.н. Така че общо от оценка 5 по петобалната система, България получи една оценка от 2.7, докато Босна и Херцеговина получи оценка от 2.6. Практически се изравниха двете оценки. А по може би най-важния показател, който е свързан със свободата на изразяване и свободата на медии, България дори е доста по-зле от страна като Босна и Херцеговина, което е още един пореден сигнал за тревога за случващото се в българската медийна среда.
Водещ: Между другото тези коментари по-лесно намират коментари в мрежата и по-рядко в медиите. Това е може би част от диагнозата не свобода, която ни поставят от години неправителствени организации, които ни оценяват.
Орлин Спасов: Ами така е. Сега разбира се ще бъде некоректно да се каже, че нашите изследвания, а и изследвания на други неправителствени организации на медийната среда в България не получават изобщо отразяване в медиите. Има такова отразяване, ноѝ най-интересното е, че то е много селективно. Всеки обикновено тези критики обира тези, които се отнасят за конкурента му най-често и дава гласност на тях, докато премълчава тези, които засягат него, но това се случва не само по отношение на тези анализи на медийната среда. Подобно е злоупотребата примерно на информация като от „Уикилийкс”, засягаща България, която също така беше използвана крайно селективно по различни начини от медиите. Някои медии изцяло премълчават. Други заемат само онези фрагменти, които са в тяхна полза, а премълчават други и т.м.
Водещ: Макар че тук проблемът е по-сложен, но ще предстои и него да го коментираме разбира се, защото явно, че и по този сериал ще има продължение. В сряда предстои една още една кръгла маса. Този път организирана от Центъра за развитие на медиите. Добър ден на Асен Величков.
Асен Величков: Добър ден.
Водещ: Кой вече потвърди участие освен журналистите, разбира се, защото Вие сте поканили представители от Комисията по култура и гражданско общество, на медиите от Националния съвет за журналистическа етика, Комисиите по печатни и електронни медии, СЕМ, Съюза на българските журналисти. Да не изброявам нататък.
Асен Величков: Ами честно казано потвърдиха участие тези, на които най-много разчитаме. Участниците в двете печатни комисии, които са към националния съвет за журналистическа етика, както и представители на регулатора за електронни медии и СЕМ. И също колеги от други неправителствени организации, които следят темата и се занимават с медии, като за мен лично най-интересно ще бъде, че тези хора, които участват в процесите на саморегулация през всички тези 8 години от първоначалното изработване на Етичния кодекс да кажат своята гл.точка как виждат развитието на този процес и в момента до къде сме стигнали.
Водещ: Заглавието Ви е „23 години свободен печат. 8 години медийна саморегулация”. Нерадостна може би е равносметката?
Асен Величков: Ами предстои да видим мнението на различните участници в процеса. Предполагам, че ще е такава, да. Както и медийните барометър, така и другите различни класации очевидно показват, че сме далеч от свободата. Интересно ми е на мен специално за морала и за етиката какво може да се каже, тъй като да ви призная, както няколко години се занимава професионално с темата и следя публикации, малко се спазва този кодекс. Дори от част от медиите, които са го подписали. А да Ви кажа и нещо друго, което малко така ме изненада неприятно. Направих си труда да потърся в интернет колко от подписалите медии, подписали кодекса, са го сложили на своята страница, за да може все пак да декларират това пред своите читатели. Има само 1 вестник, който го е направил. Може да си направите извода до колко е важно това нещо.
Водещ: Какво се случва обае след тези дискусии обаче, какво би трябвало да се случва? Различни ли са отговорите на тези два въпроса?
Асен Величков: Ами другото, което е интересно, знаете – единият от двата известни печатни съюза започна да говори за нов кодекс, което е много странно да има два кодекса, етични.
Водещ: Мисля, че те все пак се отказаха в един момент.
Асен Величков: Ами да се надяваме, но те се отказаха от нов, но не подписаха стария, така че няма общ кодекс. Интересен ми е този дебат. Надявам се да има представители. Поканили сме тези издатели, които не са подписали кодекса.
Водещ: Ами те и институциите, които сте поканили, имам в предвид Комисията по култура, гражданско общество и медиите на 41-ти Народно събрание, Съюза на българските журналисти и т.н. да чуят и да дойдат на тази дискусия. Благодаря Ви за този коментар. Ще имаме повод да коментираме пък самата дискусия и това, което ще се каже на нея. Доцент Спасов, какво се случва на тези дискусии и какво би трябвало да се случва според Вас? Пак ли е сходим принципа на тортата – нарязваме на парчета и всеки си взима, което му хареса?
Орлин Спасов: Ами това е един от големите проблеми, че всички тези критики до момента, като че ли нямат достатъчна ефективност. Изговаряме проблемите, идентифицираме ги и след това нищо не се случва. Но аз все пак се опитвам да остана оптимист, защото мисля, че тогава, когато се натрупа една достатъчно голяма маса критическо говорене, което идва от различни адреси, както външни, неправителствени организации, така и различни институции на ЕС, така и редица български групи за граждански натиск и т.н., ще се достигне до една точка, в която промяната ще бъде възможна. Така да се каже тръгва малко през теорията на езика, където има една гл.т., в която езикът винаги е действие. Може би тогава, когато говоренето е недостатъчно, той не предизвиква действие, но когато много хора заговорят едновременно, не може да не се стигне до действие. Тези критики просто няма как да не предизвикат някаква промяна. Смея да се надявам.
Водещ: Ами нека да експериментираме с актуалности от седмицата. И тази седмица горещи бяха споровете на трите момчета от Добрич, които не били познавали хората от портретите. Това накара и карикатуристите да рисуват своята версия за случващото се с различни внушения. До колко усилията на медиите и мрежата да заговорят на един език би ни предпазило от емоционално налитане? Добър ден на колегата от БНТ Горан Благоев.
Горан Благоев: Здравейте.
Водещ: Всъщност вярна ли е максимата все още у нас, че който си знае историята, той си знае и бъдещето? Като че ли се натрупаха доказателства в обратна посока.
Горан Благоев: Със сигурност е вярна тази максима, поне историята го е доказала. Един немски политик беше казал, че французите са победили ПСВ, защото са имали добри преподаватели по история, т.е. войната се печели в клас още. Слава Богу, ние не се готвим за война, но всяка една нация се готви за бъдещето. Как се готвим? Аз искам да вярвам, че не това е примера за бъдещето с тези три момчета. Ще ги нарека нещастни и непросветени с цялото ми уважение към тях. И мисля, че ние медиите не сме много прави да насочваме поглед към това, което се случва, с гняв и с възмущение, защото това, което ни се показа и това, което видяхме, аз си мисля, че не е изолиран случай. Просто това е един от малкото случаи, които е влязъл в интернет, но не мисля, че други ученици не са си позволявали същото, независимо от техния етнически произход. И тук не е най-важно етническият произход. В крайна сметка дали ще са роми, дали ще са турци, дали ще са българи, те са български ученици. Ние от това трябва да се безпокоим. И аз си мисля, че тук етническият привкус едва ли има. Тук има едно незнание, /…/ незнание, неграмотност и мисля, че поведението на тези деца е упрек към всички нас. Невероятен шамар, плесник към цялата българска образователна система. Защото ще го кажа и от опит като родител – нашата образователна система форматира, не знам как да го кажа по-възпитано, форматира едно критично нищо. Значи в българското училище, ето сега наближава първи ноември, обаче педи 1 ноември ние истерично празнуваме Хелоин. От години използвам трибуната на „Вяра и общество” да говоря, че Хелуин няма нищо общо с българската традиция. То вече няма и със западната традиция Хелуин. И че ако искаме децата ни да преживяват маскарада, защото всички сме били деца, знаем каква емоция е маскирането, дайте да им дадем тази емоция на деня, който си заслужава – на Сирни заговезни. А това, което е нашето, на това, което е нашата традиция.
Водещ: Ама трябва да го измислим, за да го изработим.
Горан Благоев: Не може в българското училище преди време директорът на едно училище при това съветник на министър и тук вече аз съм леко притеснен от това, което той ми изпрати –вижте, казва той, каква програма имаме ние в училище. Ние съвсем не значи, че не държим на православието. Убедете се сами. И какво виждам аз? Че наравно с Рождество Христово, с Въскресение Хрисотов, с Деня на християнското семейство те си празнуват Хелуин. Имат ден, в който правим, видите ли, астрологичен профил на учителя. Ами как да очакваме при всичката тази /…/, която се изсипва на децата ни, защото видиш ли ние живеем в ново време, ние се отваряме към Европа, към широкия свят, как тогава да възприемаме това, което се случва в Добрич? Ами за мен това е логично следствие от всичкото това, което се струпва върху главичките на децата ни.
Водещ: Вече се появиха между другото първите коментари във Фейсбук. Ти довечера ще покажеш идването на иконата, но се появиха вече коментари по темата – може ли това копие да е чудотворно? В случая говорим за копие на иконата.
Горан Благоев: Малко скачаш в темите. Това мога доста на широко да го обясня.
Водещ: Ами не, защото то се доближава.
Горан Благоев: Тези слушатели, които са го коментирали, очевидно не са гледали „Вяра и общество” миналата събота, защото показахме в репортаж дарителя на иконата, който е председател на българското атонско движение, балканското атонско движение, извинете. И той много ясно обяснява защо копието се нарича не копие на чудотворна икона, а чудотворно копие. Все пак ние се опитваме някак си духовните неща да ги калъпим в матрицата на светското. Ами не става. Значи като тръгваме да работим в областта на духовното, нека да боравим с критериите на духовното. Ето, виждам тук и в студиото едно заглавие на вестник „Моята икона за работа.” Преди да помолим иконата за работа, вярващия човек всъщност отива да благодари на Бог и на Богородица, че имаме тази велика милост, тази икона да дойде в България и колко от нашите зрители и слушатели преди да са чули, че иконата помага за работа, знаят че това е третото точно копие в света, защото копие на тази изключително почитана икона на Света гора – това е най-главната икона на Света гора. По-важна икона на Света гора от тази икона няма. И в света има само три такива копия. Нашето е третото. Много копия има, но точно копие, с точните размери – аз съм има невероятният шанс няколко пъти да се покланям пред тази икона в Света гора и това, което виждам, е наистина абсолютно точно копие. Това е радостта, а не че иконата ще ни помогне за работата. Не това е най-важното. Не какво иконата ще ни даде, а ние как ще посрещнем и как ще отбележим този невероятен празник. И за съжаление, когато се говори за събитие на седмицата, за мен беше въпрос на поредната проява на лош вкус, ние да се интересуваме по най-елементарния, просташки начин от здравословното състояние на българския патриарх. Не че за това Светият синод няма вина, не че Светият синод не стимулира появата на такива слухове, защото знае какво се случи с папата, когато беше в болница. Все пак Ватикана регулярно излизаше със сводка за здравословното състояние. Колко достоверно – не коментираме. Но все пак медийният интерес беше задоволяван. Светият синод в момента стимулира слуховете в медиите.
Водещ: Между другото скокът не беше случаен. Независимо, че така ти изглеждаше на пръв поглед. Чудотворно ли е мрежата и медиите да заговорят едно и също по относително прост случай? Останете с нас, продължаваме след малко по темата калинки. В /…/ медии социалната мрежа направиха през седмицата реплика на говорителката на РПУ във Варна Калинка Пенчева. Резултатът от това упражнение беше, че премиерът разпореди уволнение, а до същ като истории с неочакван край, вицепремиерът поясни, че тече проверка и авторката на така нареченото обвинение, цитирам „селски глупак” е в отпуск. И тъй като е трудно да стигнем логиката, сега ще опитаме един по-нетрадиционен визуален подход. Любомир Вучков за колега журналист от БТВ, който обаче гледа на събитията с камера. Без да броим разбира се и публицистичните му наблюдения от една терапия в социалната мрежа. Добър ден на Любомир Вучков.
Любомир Вучков: Добър ден.
Водещ: Има ли разлика между това, което се вижда по телевизора и в социалната мрежа, и през терасата от трета страна?
Любомир Вучков: От терасата винаги има разлика. И тя е огромна, защото там човек може да види неща, които само сърцето му може да преживее. Висейки над собствените му дори виждания.
Водещ: Нещата, които явно не влизат в новините, защото са малки, но понякога може би се и лъжем в това отношение.
Любомир Вучков: Новините са това, което хората трябва да видят в интерес на истината. Постъпката на тази жена, за която става въпрос, е меко казано според мен … Не мога да намеря думи.
Водещ: За да не ни привикат и нас на беседа между другото, както са привикали днес човекът с фотоапарата. Кое в този относително прост случай създава затруднения? Не е ли редно говорител на поделение на силово ведомство да не въздава присъди и обиди? Кое е важно, кое е редно да определяме ние журналистите?
Любомир Вучков: Ами редно е такъв говорител според мен да си придаде малко повече тежест на позицията и не може да отъждествява един човек в такива квалификации.
Водещ:И трябва да бъдем малко по-отговорни. От нас искат да сме отговорни.
Любомир Вучков: Да и търсим постоянно в България обществото и неговото мнение. Може един такъв човек да търси в обществото мнение или каквото и да било след като казва такива думи. И да се замислим самите ние и аз като човек, който седи пред визиора, всеки път като снима дали ще те нарекат с такива думи, които аз не искам да ги употребявам в момента в ефир, каквито тя нарече.
Водещ: Вашия колега любител с фотоапарата.
Любомир Вучков: Да. Това е смисъл най-малкото обидно, а и в цялата работа.
Водещ: Да не излезе накрая Вашият колега оператор виновен, че е снимал този отговор?
Любомир Вучков: Той може да излезе виновен, защото извинявам се, ама не може жената, която е помолила според мен премиера да бъде кръстник на детето и, след това да говори по този начин и има едни неща, които не бива да бъдат даже и да ги мислил, не бива да бъдат казвани.
Водещ: Ами тя сагата днес продължава.
Любомир Вучков: На този пост. Да и де да знам.
Водещ: Сагата днес продължава. Между другото на Орлов мост се събират будните срещу спящите, така са си кръстили хората събитието. От 15 до 17 часа на езерото „Ариана”. Благодаря Ви за този коментар. Любомир Вучков, колега журналист, оператор от БТВ. Кое в този относително прост случай създава затруднение според Вас, доцент Спасов? И какво точно трябва да се крие зад репликата „тече проверка”? За какво проверка?
Орлин Спасов: Сега, тук бих разделил два аспекта. Единият е този, свързан с реакциите на самите институции, другият – свързан с медиите. По първия проблем как реагират институциите, Вие сама казахте, че премиерът каза, че говорителката на РПУ трябва да си подаде оставката и да бъде уволнена, докато министърът на вътрешните работи взе една по-предпазлива позиция, като той разбира се каза, че тече проверка, което в случая малко е излишно, тъй като има документиран материал от това изказване. Но това поне, което прочетох вчера в медиите, беше малко по-прецизно. Той твърдеше, че не иска да избързва с оценките, защото съществува презумпцията за невинност. Което разбира се би било хубаво, ако случаят не беше толкова очевиден. По-трвожно е, че като че ли тук има двойни стандарти в определени конкретни случаи се прилага презумпцията за невинност, докато в други случаи, които са широко известни, първо се действа и след това се стига до често парадоксалната ситуация, в която обвиненият трябва да доказва невинността си. Така че този двоен стандарт донякъде е безпокоящ, но иначе бих поне аз уважавал винаги спазването на тази презумпция. Що се отнася до медийния проблем, тук първо става дума за човек, който е в позицията на говорител на една много важна институция. Какво правят говорителите на тези институции? Те не говорят пред представителите на самите институции, те говорят пред медиите и пред публичността. Това е човекът в РПУ Варна, който има пряк контакт с медиите. И тогава, когато той си позволява подобен език пред медиите, мога да кажа, че това представлява известна форма на натиск върху самата медийна среда, размахване на пръст заплашително.
Водещ: Това е един от критериите на „Репортери без граници”. Натискът, който институциите упражняват върху журналистите.
Орлин Спасов: Точно така. И употребата на подобен език и на заплашване в подобен случай според мен директно представлява форма на натиск. Да не говорим, че пък последвалите действия срещу този гражданин, качил снимките в социалните мрежи, представлява форма на натиск върху самото гражданско общество. Според мен недвусмислено имаме такъв случай, тъй като тук се оспорва практически свободата да се изразява критично мнение, защото точно за това става дума с публикуването на кадри от този случай.
Водещ: Между другото ще бъде интересно до колко ще произлезе събитие от това, което излезе във Фейсбук. Будните срещу спящите днес на Орлов мост. Нека да се върнем сега пак, прескачайки умишлено презумпцията за невинност по отношение на незнанията по история, Горане. Има ли място за дискусия по телевизията? Ето, БНТ започва една поредица. От понеделник ти ще бъдеш водещ на една такава дискусия за Балканската война. Щом не познават Левски, какво ли знаят за Балканската война?
Горан Благоев: То незнанието за съжаление води след себе си всичкото това, което се случва. Защото може би тази дама, малко ще се върна на предната тема, ако беше малко по-просветена словесно, нямаше да си позволи това нещо. Най-малкото, защото един говорител трябва да говори и да не … Да бъде посредник между своите институции и медиите и да говори, а не да коментира.
Водещ: Можем да си помислим, че точно е казала това.
Горан Благоев: Аз се връщам на началото на нашия разговор за това как, незнаейки историята, ние отново я изживяваме. И пак взимам повод за случая с Варна, защото стигна и до нашия проект, за което ти благодаря. За мен другото, което много опасно за едно гражданско общество е, че тук имаме едни твърде явни прояви на вече все по-трудното овладяване на авторитета. Защото забележете от къде идва сигналът за оставката на тази дама. Не от нейните преки началници, а от най-високо ниво. Ние някак си като общество почнахме да свикваме, че видиш ли бащицата на нацията, ако той не се заеме с решаването на един проблем, този проблем няма да се случи, няма да реши, ние ставаме индиферентни към проблемите си, защото чакаме някой друг да ни ги реши и почвам да си мисля, че някак много тенденциозно ние почваме да си връщаме манталитета от преди 20 и няколко години, което не е добре.
Водещ: Сърдим се на златките от една страна, но приемаме логиката на…
Горан Благоев: Именно за незнанието ни за историята. Ето, например честваме вече 100 годишнината от Балканската война. Как я честваме е друг въпрос. По време на Балканската война, сигурно много малко сегашни слушатели знаят, че е имало една цензурна комисия, която не само е цензурирала войнишките писма от фронта, но тя си е слагала подписа, един от министрите в кабинета съвсем официално – той е оглавявал тази цензурна комисия. И всички журналисти, особено западните журналисти, е трябвало да получат неговия апарат под текстовете си преди да ги пуснат по телеграфа. Естествено, че е било въпрос на професионализъм ти така да изнесеш фактите и данните, че хем да минеш през иглените уши на цензурната комисия, хем да изнесеш истината. При все че казват, че този въпрос е министър, за съжаление изневерява ми паметта за неговото име, е бил толкова сладкодумен, че почти не е оставало време да им чете текстовете. Може би той си е гледал малко формално работата. Това, което искаме с тази дискусия, която започва по инициатива на нашия делегиран продуцент Нана /…/ с подкрепата на програмния директор Севда Шишманова и на генералния директор Вяра Анкова, е наистина 6 знакови годишнини от календара тази и следващата година да стигнат до зрителите по един по-смилаем начин. Чрез академичното присъствие на специалистите, но на един по-достъпен език. Първата от поредицата дискусии на този проект – история – бг, е в понеделник, в 9 вечерта. Аз съм избран на бъде водещ. Другият водещ ще бъде моят уважаван колега Андрей Захариев. 6 са годишнините, на които ние поставяме акцент. Това е 100 годишнината от Балканската война, после 100 годишнината от построяването, не освещаването държа да отбележа, построяването на храм паметника „Свети Александър Невски”. След което идва годишнината от турско-руската война, годишнината на Ботев, годишнината от спасяването, 70 години от спасяването на българските евреи и една много голяма годишнина от мисията на Кирил и Методий във Велико Моравия. Тези годишнини решихме, че са наистина един достатъчно добър повод да се поговори дискусионно за това, което знаем, за това, което не знаем, за това, което е премълчавано или това, което витае като мит за едно или други събитие от нашата история.
Водещ: Има ли портрети в студиото?
Горан Благоев: Не.
Водещ: Може би е полезно да има.
Горан Благоев: Портрети мисля, че режисъора Дамян Петков се погрижи достатъчно добре през тази седмица да има едни кратки клипчета с надслова „Знаете ли, че…”.Е, сега не очаквам всички ученици, те и историците не ги знаят всичките портрети на пълководците от Балканската война. Не това важното. Проблемът е, че ние като общество и аз се надявам, че по време на дискусията ще стане въпрос за това, ние като общество не им изградихме достойния паметник на тези хора. Отидете в Одрин, за да видите какъв мемориал има на Шокри Паша, който е представил не като долния капитолант, както ние по български би следвало да си мислим, защото ние обичаме да се пъчим с победите си, но никога не виждаме подвига в страданието, в това ти по достоен начин да предадеш една крепост. Турците дори и от поражението си са успели да извлекат национален дивидент. Табията, на която е част от големия одрински форт, реставрирана, запазена е превърната в мемориал на Шокри Паша. Който всъщност на 13 март 1913 година капитулира пред българската армия. Но този човек е представен, забележете, като бранителя на Одрин, като пълководецът, който успява половин година да удържи Одрин пред българския напор. Кажете ми къде са героите на България от Балканската война, къде е техният мемориал на всичките тези пълководци, генерали, полковници на редовите войници? Мемориал, който ние трябваше да имаме отдавна в центъра на София и го нямаме. Сега тази комисия по честване и инициативният комитет седнал да възстановява войнишки паметници. Да видим какво ще се случи с това, но струва ми се, че ние имаме нашата памет, след което като се случи нещо като това, което се случи в Добрич с трите момчета, писваме истерично „олеле какво става!?!” Ами става това, което ние правим, което ние си постиламе, което ние възпитаваме в децата си. Чувството на тотален нихилизъм.
Водещ: Може би трябва да започнем от там, че Андрешко не е /…/ герой. Че Алеко описва Бай Ганъо, който се тупа по гърдите, викайки „Булгар! Булгар!” като сатира. Това е сатира.
Горан Благоев: Да обаче сега разбрах, че има една пиеса, която търси положителното в Бай Ганъо.
Водещ: Той няма лошо. Творческите опити нека да има свобода, дето се вика, театърът да не го цензурираме. Въпросът е ние някак си да поставяме нещата на място.
Горан Благоев: Това не е цензура, но в крайна сметка при един такъв изграден образ, сатиричен, гротеска за цялата българска, за целия български манталитет през годините, някак си да търсиш позитивното, според мен означава ти да се опитваш да привнесеш чалгата в онзи висок клас на културата, в който тя все още не беше проникнала.
Водещ: И дай Боже да не прониква.
Горан Благоев: Нямам нищо против творческата свобода. Тя е нужна, полезна е, но в крайна сметка, ами що не се замислим тогава, че и тези деца може би творчески са решили да интерпретират отношението си към революционерите.
Водещ: Да де, да. Това е двойният стандарт, за който си говорим днес и изобщо в последните години.
Горан Благоев: Една нация или има своите стожери, около които гради идентичността си и дори и критично да подхожда към тях, не ги срива, или просто няма какво да се учудва от това, което се случва.
Водещ: Кое е вярното послание за посрещането следобед? От колко започва излъчването?
Горан Благоев: Посрещането на иконата е в пет и половина следобед. Колегите от БНТ2 първи ще го излъчат. Ние се включваме в 6 часа, тъй като от 4 до 6 има мач и „Варя и общество” е изместено с 1 час, така че ние от 6 часа пък ще се включим на богослужението, което наистина ще бъде уникално, тъй като ще се обслужва по светогорски обичай, нещо, което в катедралния храм „Св.Александър Невски” не се е случвало. Няма как да се случи. Ще се пее на два клироса долу в храма, не горе от хор балкона. Ще се оправят молитвите, а и самият факт, че се създава един кът на Света гора в патриаршеската катедрала, мисля че е достатъчно основание на тези зрители, които няма да бъдат в храма, да бъдат с БНТ.
Водещ: И все пак журналисти са тези, които опитват да помогнат на този храм да има и нотариален акт, което е някакво безумие.
Горан Благоев: Да това е една изключително благородна инициатива на колегите от БНТ 2 и на техния директор.
Водещ: Разбира се и на теб.
Горан Благоев: Е, аз ги подкрепих с голямо удоволствие. За съжаление някак си блъскането по институционалните врати трудно дава резултат, но мисля, че ще има положителен ефект.
Водещ: Доцент Спасов, има ли смисъл журналистите наистина да полагаме нечовешки в моменти усилия да изгоним чалгата от медиите?
Орлин Спасов: Разбира се, че има и за съжаление може да се каже, че това не се случва достатъчно често и в този смисъл БНТ и БНР стават едни острови, в които продължават да се правят смислени неща по отношение и на идентичността, както каза и господин Благоев, защото аз виждам тези алтернативи като най-вече една алтернатива на крайностите на национализма, които винаги изкривяват до неузнаваемост често картината на националните ценности.
Водещ: Дали я изкривяват или направо я подменят?
Орлин Спасов: Дори я подменят и които в крайна сметка винаги съпровождат своите действия с подчертана агресия, която е насочена винаги към някой друг, към брат, към някой който в виновен, към някой, който е причинил нещо на нас като народ. Докато това, което тук чуваме от господин Благоев като инициативи наистина е смислено, защото то…
Водещ: Премахва двойнствената реакция.
Орлин Спасов: Просто го отменя. То внася една човешка, една нормална, едно нормално измерение на националната идентичност, защото този отговор на класическия въпрос „кои сме ние?” продължава да стои.
Водещ: Колкото по-малко комплекси имаме, толкова по-лесно ще ни бъде.
Орлин Спасов: Да и в този свят ние имаме нужда от един спокоен, разумен отговор на този въпрос. И за това аз мисля, че е много позитивно това, което се случва. Освен това виждате, че и целият разговор до момента се върти тук днес около кризата на авторитети. Всъщност това е един от тежките проблеми на българското общество, защото нито училището вече е способно да наложи авторитет, нито семейството дори е способно да наложи такива авторитети, медиите само отделни от тях все още имат някакво съзнание за тази мисия, че те трябва да предложат нещо. Така че в тази тежка криза на авторитет ние не трябва да оставим улицата на формира дневният ред на обществото, защото тогава ще имаме непрекъснато подобни случки като тази в Добрич с учениците, които поругават портрети и т.н.
Водещ: Лошото е, че ще има и калинки.
Орлин Спасов: Ще има и калинки.
Водещ: Защото това е хранителната среда на калинките. Горане и ти да кажеш нещо, защото зная, че бързаш. Искаше да репликираш или? Да, да.
Горан Благоев: Аз исках първо да благодаря за тези хубави думи. Само да допълня, когато говорим за национализъм, че целта ни с тези формати наистина не е да веем националното знаме, напротив – критично подхождаме, особено сега във връзка със 100 годишнината на Балканската война. И това, което ще бъде един елемент на новост – специално потърсихме специалисти от Турция, от Гърция и от Сърбия. Тяхната гледна точка, на тяхната историография към България и въобще към Балканската война и това, което на пръв прочит почвам да усещам е, че ние много малко се познаваме. Много малко познаваме гл.т.на съседите към нас. Съседите много малко нас ни познават. Даже един от гръцките водещи специалисти каза „Гърция почти казва, не говори за съюзниците си в Балканската война”. Ами като се замисли човек, ние също не говорим за съюзниците си през Балканската война или като заговорим се сещаме за онази песен „Съюзници разбойници”, която започнаха и да пеят нашите пра дядовци след Междусъюзническата. И наистина е време, когато говорим и за липсата на авторитет или за упадъка на авторитетите, да се замислим за това колко е важно наистина ние да просвещаваме. Училището да просвещава, университетът да просвещава, защото университетът за съжаление се оказа един много несправедливо поставен в ролята на заложник за българското средно образование. Университетът някак си консумира всичките негативи, които идват от средното ни образувание и ги възпроивежда. А университетът идва всичкото това, което ние коментираме във Варна с тези калинки, защото ако тази калинка беше учила, където трябва или както трябва, или най-малкото ако професорите и бяха малко по-критични към словесността, нямаше да се изложи и тя самата. Така че тук наистина борбата е,колкото и да е демодирано на моменти, ние и като медии, и университетът със своята академична мощ да се отстоява именно този вкус към просвещението. Не да се създават читанки, а просто просветени хора, защото просветеният човек – той е гражданинът, той е мислещият човек, той може да роди тази инициатива във Фейсбук „Будните срещу спящите”. Стадото не може да го създаде.
Водещ: Обаче за ценоразписа във Фейсбук и стойността на личните ни данни ще продължим след малко. Останете с нас. Ще стигнем ли до парадокса медиите да са по-свободни от интернет. Колкото и абсудно да Ви звучи и това би могло да се случи, ако се окаже, че данните ни в интернет могат да се купят за жълти стотинки. Ето един такъв пример даде Богомил Шопов, блогърът Богомил Шопов- Бого, по-познат в мрежата като Бого. Кой купи личните данни за жълти стотинки? Добър ден Бого.
Богомил Шопов: Добър ден.
Водещ: Всъщност цифровите права са нещо много важно. Цената на личните ни данни като че ли може да изкриви до неузнаваемост картината.
Богомил Шопов: Така е. За съжаление.
Водещ: До колко е социална една мрежа, в която личните ни данни наистина могат да се купят за жълти стотинки и изобщо нека на кратко да припомним на нашите слушатели ти всъщност какво направи и купи данните на 1 милион?
Богомил Шопов: Точно така. Тази социална мрежа, за която говорим, тя не е известна с това, че се грижи за данните на своите потребители, така че това не трябва да ни учудва. И всъщност историята е следната – докато се пробвах из интернет да търся разни неща, попаднах на оферта, в която продавач продаваше данните на 1 милион и 100 хиляди потребители в тази социална мрежа. За сумата от 5 американски долара. И аз се направих на любопитен и си купих да видя просто дали наистина има някакви данни вътре в този файл. И се оказа истина. Имаше данните на много потребители на социалната мрежа. Включително имена, имейли и идентификатора на самата социална мрежа, с която можеше да бъде намерен самия човек. Т.е. линка към профила на човека.
Водещ: И защо социалната мрежа ти забрани да споделяш това дори в блога си?
Богомил Шопов: Ох, ами причините могат да бъдат много. Първо, за да не бъде възпрепятствано така да го наречем разследването, което те уж водят, което според мен не е така. Второ заради това, че в момента тази социална мрежа има няколко дела за изтичане на лични данни в ЕК. И третата причина, на мен която ми хрумва, е това, че те могат, в момента имат разбира се финансови проблеми и инвеститорите могат и да не са доволни от нов скандал, с лош скандал разбира се, с намесено тяхното име.
Водещ: Сега ще те помоля да чуеш какво мислят хората за тази социална мрежа, защото имам усещането, че ти си кореспондираш с някаква калинка от Фейсбук. Нали то стана нарицателно през седмицата това име. С Ивайло Пеев попитахме младите хора какво е социалната мрежа според тях. Първо да цитирам на страницата отговорите. Най-тривиалната социална мрежа според Диана Тонева. Място, където се предполага, че можеш да кажеш нещо без да, което бързо ще стигне до повече хора. Фейсбук – виртуалният вариант на агент от ЦРУ според Росен Шарков. Стоян Нешев е написал, че Фейсбук е мъжко лице, което те гледа право в очите, с татусите и публикациите там са прости, ясни и разбираеми за всички. Със сигурност свободата на мнението в случая е интерактивна. Ето какво казаха пък други млади хора прд Ивайло Пеев.
Ивайло Пеев: Какво е Фейсбук? Медия, платформа за манипулация, политическа пропаганда, рекламен инструмент? Преди време излезе новината, че данъчни дебнат фейсбук статуси за похвалили се с големи материални придобивки. Това ни кара да си поговорим за сигурността в социалната мрежа.
Гражданин: Фейсбук всъщност е доста опасен и трябва да внимаваме какво споделяме, какво си пишем, какви съобщения и какви публикации правим.
Гражданин: Хората трябва да внимават какво публикуват.
Гражданин: Много крадена информация и много злоупотреба с личните данни на хората.
Гражданин: За мен е много опасен, защото наистина няма никаква защита върху личните данни.
Гражданин: Абсолютно не са защитени хората във Фейсбук.
Гражданин: Имаше един експеримент в Белгия, в Брюксел. Един мъж беше разпънал една бяла шатра и се представяше за гадател. Пусна на едно момиче пин кода на кредитната и карта цифра по цифра и той каза – ето сега нека да Ви разкрия тайната на моите магически способности. Една завеса падна и отзад едни хора, ровещи се във Фейсбук с всичката изтичаща информация от там. Фейсбук трябва да бъде по-обзопасен мъничко.
Гражданин: Не е защитен Фейсбук. Изключително много щети могат да бъдат нанесени върху нечий живот.
Гражданин: Да, крадат се пароли. На мен лично да ми крали паролата и са ми влизали във Фейсбик.
Гражданин: Хората нямат Фейсбук култура. Могат да те купят и продадат там без да се усетиш.
Ивайло Пеев: Тогава при всички тези рискове, какво ни кара да бъдем в социалните мрежи и да не можем без Фейсбук?
Гражданин: Това е книга за личността. Ти показваш своята личност, някой ще я хареса и ще иска да комуникира с теб.
Гражданин: Най-много положителни страни – първият протест в България, организиран във Фейсбук, се състоя и това много ме зарадва. Имаше протести в Гърция и бяха излезли с плакат – тихи да не събудим българите. Мисля, че българит се събуждат.
Гражданин: Комуникация, журналистиката е комуникация, медията е комуникация. Няма как без нея. Създаване на новини. Създаване на организации, младежки.
Гражданин: Фейсбук е един невероятен рекламен инструмент. В него за един предприемчив ПР се отварят невероятни възможности.
Гражданин: Според мен Фейсбук е политически инстримент. Всички сме свидетели дори на кампанията на Барак Обама във Фейсбук, която беше доста успешна. Нашите политици също се опитват да следват неговия пример, но според мен неуспешно до момента, защото засилват активността си само преди избори.
Гражданин: Според мен Фейсбук е новият световен мегдан, клюкарница и новинарница. Няма как. Където има клюки, там има и новини. Някои фалшиви, някои абсолютно истински.
Гражданин: Фейсбук е медия безспорно.
Ивайло Пеев:Клюка или новина са постовете във Фейсбук?
Гражданин: Ами някои са клюки, някои са новини. Смисъл във Фейсбук – много, много клюки. Новини за съжаление някои фалшиви. Не знаеш. Объркваш се на какво да вярваш.
Гражданин: Има много медии, които самите те вече са си намерили място във Фейсбук и те си отразяват вече новините там.
Гражданин: За мен фейсбук е проводник – проводник на идеи, проводник на новини, проводник на поведение. До колко това поведение е добро или лошо, новините – добри или лоши, не можем да кажем със сигурност.
Гражданин: Трудно е да различиш истина от измама. Фейсбук не успява да го прави. Всъщност той попадна в мрежата на мнимата журналистика.
Гражданин: Фейсбук е медия, да. Тя е по-добра от другите медии може би, защото хората могат да я използват по-лесно и по-бързо. Тъй като, влизайки от телефоните си, те за секунди имат информацията, от която се нуждаят.
Гражданин: Фейсбук може да се причисли точно към тази четвърта власт.
Гражданин: Фейсбук е наистина новата медия, която може би ще промени света. Още повече с още по-бързи темпове.
Гражданин: Не смятам, че фейсбук е медия. По-скоро е мястото, където другите медии намират израз.
Гражданин: Все по-малко хора четат вестници и книги, а Фейсбук е във всички домове и достъпен за всички. Няма как просто.
Гражданин: Много повече хора стоят пред интернет, отколкото пред телевизора, или пък да слушат радио, или пък да четат вестник. За жалост е така и тенденцията е такава.
Водещ: Ето за това е важно цената на личните ни данни във Фейсбук да е ясна. Бого, от къде те цитираха най-често? От кои медиите те цитираха по света най-често? Може би немските, защото традиционно критични са по отношение на цифровите си права немците.
Богомил Шопов: Ох, трудно е да се каже, понеже вчера беше някаква лудница. Руски медии, американски, немски, немско говорящи, швейцарски. Беше наистина световен отзвук, което ме радва от една страна, защото с еобръща огромно внимание на проблема с правата на потребителите. Не се изтъква информацията, че някой е направил нещо, а се обръща повече внимание на това, че…
Водещ: На смисъла.
Богомил Шопов: На смисъла, точно така, което мен много ме радва. И българските медии разбира се. Те подеха доста голяма част от инициативата да се разпространи тази информация навсякъде.
Водещ: Ами да се надяваме, че ще променим смисъла. То така става. И даже може би щ променим и идеята Фейсбук да бъде анонимна журналистика, защото това крие много сериозни рискове.
Богомил Шопов: Вече въпросът е наистина сложен, но трябва да накараме Фейсбук ние като потребитли да се грижи много по-добре за нашите лични данни. Например, ако искаме да си махнем акаунта от Фейсбук, те наистина да изтрият данните за нас, а не…
Водещ: Те да стоят някъде в сървърите.
Богомил Шопов: Имаше една карикатура да ги съхрани някъде на Марс и после да ги използва по някакъв начин.
Водещ: Много ти благодаря. Богомил Шопов, Бого от Чехия с коментар за урока, открития урок, който изнесе по повод сигурността на личните ни данни. Господин Спасов, трудни ли ще бъдат от тук насетне взаимоотношенията между медиите и Фейсбук и изобщо редно ли е вече да говорим и за някакъв регламент, неписан разбира се?
Орлин Спасов: Е, за Фейсбук, както видяхте и от анкетата, която сте направила, може да с екаже всичко. И да е вярно на всичкото отгоре. Виждате, имаше и критики, имаше и похвали. Това всъщност е един много голям сайт, един паралелен интернет, дори бихме могли да кажем.
Водещ: Все пак мястото за гражданското общество.
Орлин Спасов: Разбира се. Но това е просто една среда. Ако гражданското общество е достатъчно активно, то ще намери и други среди. Просто Фейсбук сам по себе си не може да реши никакъв проблем. Това просто е едно улеснение, бих казал на комуникацията. Така че медиите ще бъдат вътре. Няма никакво съмнение. Но бих искал да добавя нещо, което ми се струва важно към това, което много интересната и полезна акция на господин Шопов постига като ефект. Именно увеличаването на съзнанието, че самите големи корпорации в интернет трябва да се грижат за сигурността на своите потребители. Това разбира се е така и е полезно, но има и един друг аспект и той е свързан с това, че самите потребители трябва да се грижат за своята сигурност.
Водещ: Ами като стават журналисти, това е част от журналистиката. Отговорността.
Орлин Спасов: Особено журналисти. Съвсем наскоро попаднах на един много интересен дебат, който се води в Германия във връзка с така нареченото пост приватно общество. Общество, в което вече н може да има гарантиране на защитата на лични данни и инициаторите на тази дискусия правят много интересни предложения. Те, в следствия на един анализ, който реализират, стигат до извода, че в крайна сметка личните данни в интернет винаги ще бъдат уязвими, тъй като винаги има хакери.
Водещ: Но трябва да бъдат пазени.
Орлин Спасов: Разбира се, но голямата отговорност трябва да се прехвърли върху образованието и обучението на хората, които използват интернет.
Водещ: Значи днес останаха секунди, за да кажа не само „бъдете свободни”, но „бъдете и отговорни”. 15 до 17 – Будните срещу спящите.