ЩЕ СЕ ПРЪКНЕ ЛИ НОВА ТВ7?

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 01.07.2016 

За правото да заемат четвъртата позиция, на която допреди година-две беше ТВ7, сега се борят няколко телевизии с претенции да излъчват национална програма България Он Еър, СКАТ, Канал 3, БИТ. Доколко обаче амбициите им се оправдават и заслужава ли си да ги поставим веднага след челната тройка, за да им даваме все по-често шанс с дистанционното?

Най-мащабни са усилията на България Он Еър, зад която стои финансовата мощ на варненската групировка ТИМ/Химимпорт, собственик и на националния авиопревозвач, на когото е кръстена. С модерни офиси и студиа досами аерогарата, тази телевизия, стартирала като нишов новинарско и бизнесориентиран канал, съставен от бивши кадри на БНТ, вече повече от година опитва да се префасонира и препозиционира като национална. Отскоро има и ново лого след като доста време в горния десен ъгъл се мъдреше някаква нелепица, създадена без никакво съблюдаване на каноните в дизайна.

Допреди тези промени телевизията се олицетворяваше главно от новинарите Веселин Дремджиев (от началото на годината той вече не работи там) и Милена Милотинова, която продължава да води своето външнополитическо предаване "Брюксел 1". Навремето тя беше уволнена от БНТ заради скандала с бруталните кадри как чеченец отрязва главата на руски войник, които тя като водещ на "По света и у нас" беше допуснала да се излъчат без никакво предупреждение. "Санстефанското" усещане сега се допълва и от присъствието на Клара Маринова с нейното съботно токшоу "Q&A". През последните месеци "България Он Еър" обогати програмата си и с футболното шоу "Гол", наследник на някогашното "Пред банята" от ефира на ТВ7, с водещи Борис Касабов, Томислав Русев и Николай Александров. За да прави светско предаване от Нова телевизия бе привлечена симпатичната бивша репортерка Константина Живова. Сериозни усилия се влагат и в ПР екипа, където бяха назначени опитни кадри от Би Ти Ви.

Отскоро в ефира върви и изцяло авторското токшоу на писателката Милена Фучеджиева "Провокативно", в което тя разнищва широк спектър от наболели и често пъти доста смело формулирани въпроси: "Сексът и митовете за него", "Какво означава да си награден в България?", "Жените в политиката и политиката в жените", "Между Вог, никаба и бурката" и т.н. в този дух. В досегашните си десетина издания "Провокативно" напълно оправдава заглавието си, а водещата му задава въпроси и прави свои коментари без типичната за по-шлифованите си колеги склонност към автоцензура, която те наричат "обраност" и "коректност". Предаването се стреми да бъде по-различно и във визуално отношение, но полуаматьорското осветление и посредствената операторска работа са далеч от нивото на стилния интериор и качественото тематично съдържание.

В известна степен "Провокативно" може да се приеме като емблема на цялостните усилия на "България Он Еър". Телевизията се стреми да привлича все повече известни имена и да запълва всяка липсваща тематична ниша в програмата си (напоследък все по-смело излъчва и прилични тв сериали), но в доста компоненти така и не успява да се отърси от маргиналния си статус на монотематичен бизнес канал. В публицистичните предавания почти винаги виждаме никому неизвестни или слабоизвестни гостуващи експерти, които коментират твърде специфична и тясно профилирана материя. Това трудно може да задържи вниманието на зрителя повече от няколко секунди в моментите, в които е решил да "сканира" програмите с дистанционното. В повечето случаи се получава и парадоксът водещите на предаванията да са посмели в обобщенията си, отколкото самите гости, които поради младост, неувереност или други причини ръсят предимно азбучни истини, досадни клишета и изтъркани от повтаряне примитивни умозаключения. В истинските национални телевизии обикновено е обратното – гостите са смели и дръзки, а водещите умират от страх някой после не им се скара за това,което е прозвучало в студиото им. Сашо Диков и Люба Кулезич най-добре знаят какви може да са последствията от това…

Каналът на Нери Терзиева и Ралица Василева БИТ стартира неотдавна с почти същите амбиции, макар и да не разполага с ресурсите на БГ Он Еър. Присъствието на доскорошната емблема на Си Ен Ен в кадър, както и привличането на самобитния и опитен Сашо Диков обаче не изглеждат достатъчни,за да задържат трайно интереса на публиката към тази честота. Съчетаването на актуална публицистика с класически европейски и холивудски филми (с архивно-лошо качество на картината) е странно и объркващо. Много от останалите водещи на предавания пък нямат нито рутината, нито фасона, а понякога даже и нужното облекло, за да присъстват в ефира на канал с претенции за национален. Това, че имат остро публицистично перо, по никакъв начин автоматично не ги прави и подходящи за телевизионна изява. Донякъде е направо тъжно, че асове в професията като Ралица Василева и Диков се маргинализират, опитвайки се да издърпат след себе си цялата програмна схема на един канал, създаден очевидно прибързано и с неизяснена докрай концепция.

В конкуренцията да станат четвърта национална телевизия открай време се опитват да се намесят и СКАТ и Канал 3. Бургаската кабеларка на депутата националист Валери Симеонов нескрито залага на патриотичната карта, от години поддържа и предавания, които са любими на пенсионерската публика. Новините на СКАТ обаче са предимно регионални, а качеството и поднасянето им са обект на постоянни подигравки от "Господарите на ефира". Цялостната опаковка на този канал е допотопна, като от зората на телевизионния бизнес.

В Канал 3 зрителите години наред пък бяха свикнали да виждат "модела Диков" – как се прави риалити телевизия с минимум средства и максимум репортерско присъствие. Сега, в отсъствието на някогашния си идеолог, каналът се опитва да запази стила на директните отразявания от мястото на събитието, но липсата на качествени кадри се усеща крещящо. Повечето водещи не разполагат с нужната школовка и професионално присъствие в кадър, личи си и неспособността на продуцентско-режисьорските екипи постепенно да вдигнат нивото им. Наличието на предаване като "Беновска пита", водено от опитна и хлевоуста журналистка (без значение дали ни дразни или не), е крайно недостатъчно, за да създаде "национална репутация" на тази телевизия.

Казано обобщено, нито един канал засега няма потенциала дори да се доближи на видимо разстояние от челната тройка, а камо ли да застраши хегемонията й. И причините за това далеч не се крият само в липсата на средства – луксът на БГ Он Еър е красноречив пример за това.

Създаването на истинска национална телевизия е въпрос на дългогодишен опит, доказано ноу-хау, съблюдавано последователно и упорито, качествен екип – от водещите до последния оператор и осветител, и най-вече на самочувствие и усещане за отговорност пред нейно величество публиката.

Оказва се, че всички тези качества е много трудно да се съберат накуп. Затова и вероятността да прескачаме на каналите след №3 засега остава нищожна. Мизерно нищожна…

Стр. 35

Ралица Василева се разделя със Си Ен Ен

www.mediapool.bg I 20.11.2014г. 

Водещата на "Си Ен Ен Интернешънъл" Ралица Василева напуска телевизията. Раздялата идва след 23 години работа за световния новинарски канал.

Василева съобщи новината в профила си в Туитър. В социалната мрежа тя публикува снимки от последния си работен ден в медията и благодари на зрителите за оказаната й подкрепа през годините. Василева не посочва мотивите за напускането си.

Наскоро компанията "Търнър Броудкастинг" освободи 10% от всички свои служители по целия свят, включително и в централата си в Атланта. Съкращенията са част от мерките на медийната група за намаляване на разходите.

Василева започва професионалната си кариера през 1987 г. в английската редакция на БНР като преводач от английски език и диктор, а по-късно става и репортер. От 1990 г. е водещ и репортер в БНТ.

През 1991 г. заминава на стаж в Си Ен Ен с 20 долара в джоба и син на 7 години. Телевизионният канал харесва репортажите й и я канят на специализация, а през 1992 г. вече е на работа като водещ на предаването "CNN World Report" – единственият в света форум за международни телевизионни журналисти, чрез който те могат да представят новини от своята страна пред глобалната аудитория на Си Ен Ен.

През дългата си кариера Василева е отразявала конфликтите в бивша Югославия, Близкия изток, както и прехода в Русия и мирното споразумение в Северна Ирландия. Ралица Василева е водила за Си Ен Ен отразяването на кризата с оръжейните инспекции на ООН в Ирак, атентатите от 11 септември в САЩ, войната срещу тероризма и военната офанзива в Афганистан и много други.

Интервюирала е много видни световни лидери, сред които бившите държавни секретари на САЩ Хенри Кисинджър и Мадлин Олбрайт, бившият съветски лидер Михаил Горбачов, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, бизнес предприемачите Тед Търнър и Ричард Брансън. 

 

 

Оригинална публикация 

Ралица ВАСИЛЕВА от CNN: Перестройката промени живота на света, моя също

в. Политика | Георги П.ДИМИТРОВ | 15.03.2013

Важното е в България нещата да вървят добре, а дали влиза в международните новини или не, няма чак такова значение

- Ралица, как за 20 години се промени тв новииарството и конкретно CNN?

- в последните 20 години се появиха доста конкуренти на CNN. В началото само CNN беше 24-часова телевизия за новини, а после се появиха Fox и други телевизии. Тяхната конкуренция накара CNN да се развива още повече и в световен мащаб. Но работата на журналиста си остава да представиш по най-обективен начин информацията.

- Как виждате България от разстоянието на CNN?

- Имам много силни връзки с моите близки и ме вълнува всичко, което става в България. Смятам, че това тук е част от предизвикателствата и трудностите, които преживяват хората по света вижте какво става и в Щатите, и в Гърция… Това са процеси, които се пораждат от трудности, които си имат свое развитие. Но личното трябва да отделяме от професионалното така работим в CNN. Надявам се, че всичко в България ще се разреши по бърз и добър начин.

- Ние май си имаме комплекс за малоценност, че не влизаме в световните новини, но има ли смисъл България да е често там?

- О, на английски има един израз No news is good news, че когато няма новини, нещата хич не са чак толкова зле. Важното е в България нещата да вървят добре за българите, а това дали влиза в международните новини или не, няма чак такова значение.

- в CNN имали ли сте особено стресови, даже инфарктни ситуации?

- Винаги има стресови ситуации, особено при извънредни новини. Но не бих казала чак инфарктни. В такива случаи стресът мобилизира и идва професионализмът. Твоята роля е да се мобилизираш, за да можеш да мислиш и да предоставиш информацията на зрителите. Аз също доста чета и се подготвям и това ми дава самочувствие.

- Имали ли сте куриозни случки, останали извън това, което виждат зрителите?

- Всяка ситуация е различна. Имало е технически проблеми, като да не се чувам с продуцентката. Тогава не можех да я чуя от апаратната какво ми говори, а очаквахме включване от пресконференция. Тя си мисли, че я чувам, а аз няма как да я чуя, но виждам, че съм в ефир и представих пресконференцията. После я обобщих, но пак продължавам да не чувам продуцентката. Знаех, че ще обсъдим пресконференцията с политолог, на когото знаех името. Пак не чувам нищо, но обобщих и стискам палци, реших да представя госта. А той наистина се появи и започна да говори. След края се разбра, че е имало технически проблем, но с опит човек се ориентира и мисля, че зрителите не разбраха за тази ситуация.

- Още навремето Би Би Си са имали списък с грешки, които могат да правят водещите, за да си личи, че предаването е на живо. Имате ли в CNN нещо подобно?

- Не. В CNN гледаме всичко да е достоверно и истинско товае основният принцип. Да няма преиграване и театралничене.

- Правили сте интервюта с едни от найизвестните и влиятелни хора на планетата, на вас лично с кого ви беше най-вълнуващо?

- Бих казала, че това е интервюто ми с Горбачов. За хората от моето поколение той започна един процес на перестройка, който промени живота на света, на България, промени и моя живот. Перестройката доведе до падането на социализма, на Берлинската стена. Това за мен беше особено вълнуващо, макар на екран да е хубаво човек да запази професионализма си и да не показва на зрителите колко много се вълнува. И друго интервю бих отличила – с Тед Търнър, създателя на CNN и CNN International. Благодарение на това, че той реши да инвестира в първата международна 24-часова новинарска телевизия, аз заминах за Атланта. Търнър се държи много естествено, той е много непринуден и те предразполага да се държиш като с обикновен човек.

- С него нали сте имали срещи и преди това интервю?

- Да, например съм седяла до него на официален обяд. Но и тогава ми направи впечатление, че той е един неспокоен човек, винаги търси нещо, с което може да помогне. Мисли в световен мащаб. Винаги е инвестирал богатството си там, където смята, че може да помогне. Когато прави CNN International, е мислил, че ще помогне на света да се обедини чрез информация колкото повече хората познават света и другите народи, толкова повече има шанс да се разбират. Той не говори за това какво е времето и къде е ходил на развлечение, той говори за глобални проблеми, как могат да се разрешат и какво може той да направи.

- А след като продаде CNN на "Таим Уорнър", той беше ли ви интересен за интервю?

- Да, беше доста години след това. Той написа и издаде автобиографичната си книга и направих интервю с него. Тогава ми каза, че нещата вече много са се променили в CNN и той няма влияние, след като продаде компанията. Но я е продал, защото е смятал, че CNN трябва да стане по-крупна, по-силна и това е било необходимост, за да се развива. Той тогава дори използва с усмивка думите "Уволних се" – че вече е безработен и няма влияние. Той все още е активен човек, много буден, гори отвътре с желание все нещо да направи, да остави още нещо след себе си. Аз тогава го попитах: "Вие направихте една революция с 24-часовата новинарска телевизия, каква е следващата? Очакваме я от вас." А той ми каза: "Една революция в един живот това е предостатъчно. Сега младото поколение да измисли нещо. За революциите аз съм си свършил работата."

- А защо Горбачов е толкова много ценен на Запад?

- Той не изпрати войски, а подходи прагматично към събитията отпреди 20 и повече години и преходът стана горедолу без кръвопролитие. А можеше да стане по много по-различен начин, ако беше решил да се противопостави по военен път. Соцлагерът вече се разпадаше и една след друга социалистическите страни се обявяваха за демократични. Разпадът пак щеше да стане, но по много по-жесток начин, ако Горбачов се беше обявил за използването на военни средства. На Запад на него гледат като на реформатор, който е оставил след себе си нещо съществено за света, което го е обединило.

- Ралица, остава ли ви време за някакво хоби извън новините?

- Аз съм неспокоен човек, не умея много да си почивам, но обичам да рисувам още от дете. Откакто синът ми порасна, отделям повече време за себе си и рисуването. Ходя с приятели на курс по рисуване, даваме си съвети, вдъхновяваме се един друг.

- Какво обичате да рисувате?

- Обичам да рисувам хора. Мое близко семейство, професионални художници, ме питат: "Защо се заемаш да рисуваш хора? Това е най-трудното нещо! Рисувай природа." Аз казвам: "На мен не ми е интересно. Ще се мъча с хора." Снимам хора и от сто снимки някой човек, някое лице ще ме вдъхнови да го рисувам.

- Рисувате хора, с които сте правили интервю, или непознати?

- Обикновено хора, които не познавам. Снимах една възрастна жена как си яде на една типична българска маса с една мушамичка, както си спомням и моята баба с една забрадчица. Влязохме в една църква с баща ми да запалим свещички и видях бабата, чс е седнала в една стаичка да си яде хлебче. Помолих я да я снимам. Тя каза: "Разбира се." И аз я снимах така – с очилцата, със забрадката. Това така ми остана като спомен, а и че бях с баща ми беше много хубав момент в живота. Върнах се и не можех да забравя тази жена. Не я познавам, дори не знам как се казва. Но си я нарисувах със забрадчицата.
***
Ралица Василева е родена през 1965 г. В София. Учила е в английски училища в София и Делхи. Магистър е по английски език и литература от Софийския университет, магистър по политически науки от Държавния университет на щата Джорджия в Атланта, доктор хонорис кауза на Американския университет в Благоевград. От 1992 г. работи в централата на CNN International в Атланта, там води предаването World Report. Отразявала е важни международни събития, между които спасяването на чилийските миньори, студентските протести в Иран и офанзивата на Израел в Ивицата Газа. Интервюирала е видни международни лидери като Хенри Кисинджър, Мадлин Олбрайт, бившия президент на Пакистан Первез Мушараф, Михаил Горбачов, Бенямин Нетаняху, бившия президент на Нигерия Олусегун Обасаньо, бизнес предприемачите Тед Търнър и Ричард Брансън.

Стр. 35

Лили Иванова на корицата на новия “Биограф”

Списание "Биограф" I 30.11.2012

Ралица Василева от CNN, писателите Стефан Цанев, Паулу Коелю и дъщерята на Кърт Вонегът с ексклузивни интервюта в ноемврийския брой

Лили Иванова с непубликувана снимка отпреди 34 години е на корицата на новия “Биограф”, който е на пазара от 31 октомври, сряда. Фотообективът на Зафер Галибов е запечатал примата на естрадата с елегантна шапка по време на нейно посещение в редакцията на модно издание.

Ноемврийският брой отделя 20 страници на най-популярната певица у нас, която на 22 ноември ще изнесе голям концерт в “Арена Армеец”. В тях освен изчерпателен преговор на живота и над 50-годишната й кариера има и десетки снимки на Лили, доста от които виждат за пръв път бял свят.

Новият том на най-голямото българско списание предлага и няколко ексклузивни писателски интервюта. Първото от тях е със Стефан Цанев. “Живях в жестоко и подло време”, изповядва се големият наш поет и драматург пред журналистката Валерия Велева и разказва за трудния си път още от дете. “Всичките ми илюзии умряха заедно с Пражката пролет, а след 1989-а видях мечтата си омърсена”, споделя Стефан Цанев.

Ексклузивно интервю с Паулу Коелю по повод излизането на новия му роман у нас и разговор с художничката Едит Вонегът, дъщерята на големия американски писател Кърт Вонегът, допълват литературния микс в ноемврийския “Биограф”.

Сред другите хитове на броя е специалното интервю с Ралица Василева от Си Ен Ен. Кореспондентката на списанието Ирина Асиова разговаря с нея в централата на новинарския канал в Атланта, САЩ. Ралица говори за шока, който е преживяла, стъпвайки на американска земя преди две десетилетия, както и за кариерата си оттогава насам. Интервюто е илюстрирано с редки снимки от семейния архив на Василева, както и с актуални кадри от работното й място, за които тя позира специално за списанието.

“Младите лъвове” е новият артистичен проект на Касиел Ноа Ашер. Заедно с фотографката Нели Томова тя прави откровени портрети на шестимата най-популярни млади актьори днес – Филип Аврамов, Димо Алексиев, Александър Сано, Явор Веселинов, Йосиф Шамли и Иво Желев.

Очерци за ваятелят на Царя и на Свободата в Русе – италианския скулптор Арнолдо Дзоки, за вечно влюбения бийтълс Пол Маккартни, за мормона, който пожела Америка – Мит Ромни и за канцлера Хелмут Кол, който преобрази Европа, са други впечатляващи материали в 228-страничното списание.

Ноемврийският брой предлага още ексклузивни интервюта – с австрийския пилот и бизнесмен Ники Лауда, с легендата на щангите Янко Русев, с внука на Тодор Живков – Тодор Славков и с бившия вътрешен министър Румен Петков.

И този месец по традиция “Биограф” миксира биографичните статии и интервюта с материали за мода, лайфстайл, рецензии за нови книги, филми и албуми, любопитни факти и забавни цитати.