БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 20.10.2012
Водещ:Няколко историци в залата без да се брои скелетът от гардероба на историята, … Времето не е ничие, не се взема, не се купува, изживява се и особено трудно да оценим изживяното. Доста по-сложно е от това да погледнем часовника. Това е една от причините за историята да се чака да се изживее, за да се опише. Може ли скелетът от гардероба да се превърне в звезда?Ако направим едно бегло сравнение с леля Мария и усърдието да ни предлага най-доброто решение срещу ежедневните петна, то отговорът е не. Леля Мария все пак е наета, за да ни предложи сделка. Плащаме и перем. Със скелета от гардероба нещата стоят по-различно. Ами ако го изперем? Това алхимично упражнение аха да се проведе вчера в СУ „Св.Климент Охридски”, където историческият факултет организира научна конференция, посветена на 70-та година от рождението на Людмила Живкова. Странно защо на сайта на университета обаче няма информация точно за тази конференция. Но образите могат да се видят в една изложба. Ако някой не си е влизал вчера в профила в социалната мрежа и не е слушал новини, можеше да бъде доста изненадан. Гледката на стена, пълна със снимки от миналото и цитати може да позари всеки здрав разум. Едва ли организаторите на така наречената научна конференция в СУ, посветена на Людмила Живкова, са подозирали коментарното цунами, което ще ги залее. Изобщо проведената с известни затруднения конференция е на път да надмине някогашната карта на Джак /…/ с черепите. Тоталитаризмът не се пере е една подходяща редакция на заглавието на негова книга, която се казва „Холивуд пере най-добре”. Пере, пере, колко добре да пере? Знаят двама от участниците в една фото сесия с двама актъори от Холивуд, но това е стара новина. Тоталитаризмът умря, казват някои. Други ни го поднасят изпран, а трети изживяват един истински ренесанс на спомени по време на, по това време в медиите. Дали това е част от сценария в рекламната стратегия? С тоталитаризма са си отишли едни мечти, надежди. За това форсирано и извънредно за тях са рекламните послания. Може би митовете продават влияние. Резултатът трябва да бъде протягане на електоралните готовности. Дами и господа, прекъсваме обичайните събития за извънредни такива. Жизнено важно е да редактираме въпроса за референдума за „Белене”. Трябва да се оцени културната политика, водена от Людмила Живкова. Доста парламентарно време беше отделено за редактиране и спорове „АЕЦ” или „ЯЕЦ”. В това време по света френският парламент прие 75% данък за хората с много високи доходи – над 1 милион евро, предаде агенция „Франс Прес”. Планира се ставката да действа в рамките на три години и да влезе в бюджетната рамка на страната идващата година. Оттатък Ламанша великобританският премиер се раздели с парламентарния си секретар на управляващата консервативна партия Андрю Мичъл, който подаде оставка след като не успя да опровергае обвиненията, че е наругал полицаи и ги е нарекъл плебеи в караница пред офиса на премиера на „Даунинг стрийт”. Мичъл отговаряше за поддържане на партийната дисциплина в парламентарната група на управляващите. Представители на опозиционната лейбъристка партия осъдиха поведението на Мичъл. В Туитър министърът на отбраната в сянка Джим Мърфи писа, че някой от тези тори, консерватори са невъзпитани, разглезени, келеши и сега един от тях беше хванат. У нас съдът отсъди вътрешният министър не е бил разбран за връзката на съдия Мариана Тодорова с мафията. Дами и господа, прекъсваме нашата музикална програма за извънредно съобщение. В 8 без 20 професор Ферел от обсерваторията в Чикаго съобщи за няколко експлозии за нажежен до бяло газ, които се наблюдават през равни интервали на планетата Марс. Спектоскропът показва, че това е водород, който се движи към Земята с огромна скорост. Ето това е една игра с цитат от онази радио пиеса на Орсан. Сигурно забелязахте, че редактиран го казах и преди малко, опитвайки се да Ви представя по-малко по-нетрадиционен начин делата и споровете около документите на политиците през седмицата. Какво показва този редакторски опит? Например че общите политически дебати, да кажем на острова, също се водят на език, който е на ръба на възпитанието. Но за проявите извън този ръб следва санкция. За ръба на космоса, който попревъзбуди всички ни в края на миналата седмица, ще говорим малко по-късно. А иначе липсата на санкции за реплики и събития на подобни явления у нас, които са отвъд ръба на доброто възпитание, обикновено взривяват мрежата. За сега понякога откъслечно влизат в медиите като коментари, но от това нищо не следва. Посланието е „говорете си, не ни пречите”. Дали усещането, че който, каквото и да говори, ще става това, което е решено, е мотивът за критиките към медиите, че подменят дневния ред. Още едно събитие на седмицата, което може да се каже, че беше относително подценено, но днес преживява ренесанс на първите вестникарски страници, които ни обещават според обещание дадено от Цветан Цветанов, че няма да ни спират на пътя катаджии, ако не нарушаваме закона за движение по пътищата. По-рано през седмицата обаче чухме следното: ”искате ли да се разберем нещо? Бъдете мои агенти, когато мама и татко нарушават правилата за движение, вие да ми се обаждате. Моят телефон е 112. Няма да ги глобявам, само ще им се скарвам.” Това са думи на директорът на КАТ София Богдан Милчев, който е застанал пред ученици от 6 клас. Мисля си, ако за Юда и за поп Кръстъо има историко-философски спорове дали са извършили предателство, предложението към децата е обикновена покана. Подозирам, че нито едно от децата, пред които е отправено това крайно неприлично предложение, не се е казвало Павлик Мородов. Малка е вероятността и Богдан по един или друг начин да е изучавал анти отопията на Оруел и предполагам, че това е причината да изглежда, че я прилага в практиката като ведомствена утопия. Случаят някак лесно влиза в онази крилата фраза „ние ги хващаме, те ги пускат”. Само че на фона на данните за размера на употребяваните СРС, това звучи доста притеснително, меко казано. Коментарите Ви за тези и други събития очаквам на страницата ни във Фейсбук – „Клубът на журналистите – БНР”. В началото на седмицата Ви предложих да коментирате картинките, които споделяте като коментар на стената си в социалната мрежа. Владимир Дойчинов е показал на снимка неговата версия. Есенен пуст плаж и пред морето телевизор. Снимката е почти без цвят. Цветовете обаче се виждат на телевизора, който показва морето зад себе си в цвят. Христо /…/, както ми писа, избира държавнически подход. Вчера той нарисува Борисов и Станишев, които се здрависват пред табелка „АЕЦ Людмила Живкова”. И докато търсите Вашата картинка или пишете вашия коментар на страницата ни, ние ще коментираме създава ли проблем за журналистите извънредното законодателство, което защитава банките? Има ли случи, в които е по-добре да свалят публикация, не защото не е истина, а защото е възможно да станеш обект на натиск? Какви са правилата, които в Европа регулират правото на журналистите да информират по отношение на банките и капиталовите пазари? В студиото вече сме с Петър Караиванов, изпълнителен директор на сайта finance5.bg, Тони Марков – анализатор на капиталовите пазари и председател на „Клуба на журналистите”, които утре издават капиталовите пазари с рейтинг ААА. А по телефона разчитаме на коментарите на адвокат Веска Волева и надявам се този път да бъде успешна връзката с Франция, която в миналото издание малко ни изневери с адвокат Георги Кирелов, практикуващ във Франция. Нова телевизия сезира Етичната комисия срещу лъжи в жълти издания. Очакванията на Силва Зурлева, член на управителния съвет на Нова, ще чуем още. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Роза Дамянова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Ако миналата седмица ни беше лесно в отличаването на събитията и заключихме, че финансистите сигурно са полудели, то сега определено сме малко затруднени. Краят на седмицата разбуни духовете с един доста екшън завършек – така наречената научна конференция. Редакционните мъки на депутатите иначе развълнуваха еднакво мрежата и медиите, а новините от Европа за финансовата дисциплина в Съюза звучаха малко бледо на този фон, да не кажа, че българският им превод беше много странен. Добър ден на гостите ми в студиото, Тони Марков.
Тони Марков:Здравейте, благодаря за поканата.
Водещ:И Александър Караиванов. Дали не сбърках името?
Петър Караиванов:Петър Караиванов.
Водещ:Петър Караиванов. Вашите събития, ако трябва в един топ 3 да ги класирате, как ще изглеждат? Много трудно се избират събития, но като че ли финансовата дисциплина в ЕС е Вашата новина или не е?
Тони Марков:Ами аз имах очаквания за някакви решения в посока на единния надзор, но очевидно това се проточи дълго време, въобще няма да има там въвеждане в действие така да се каже.
Водещ:Политическа воля.
Тони Марков:От една страна има, от друга, как беше „хем боли, хем сърби”.
Водещ:Това е на Тони Марков версията. На Петър каква е?
Петър Караиванов: Аз мисля,ч е в крайна сметка обаче така или иначе станахме свидетели на нещо, защото ще има банков надзор в Еврозоната, което е дин компромисен вариант между големите в Еврозоната, макар да не беше прието предложението на Германия да може някакъв надзорен съвет в Еврозоната да съблюдава, да ревизира и евентуално да санкционира бюджетите, които са направени според този надзорен орган правилно.
Водещ:Бюджетите, които са популистки.
Петър Караиванов:Именно. Но въпреки това новината успокои пазарите вчера, бе приета добре, испанските дългови книжа…
Водещ:Различни нужди ли интересуват хората и финансовите пазари, май така се оказва. Да не говорим, че чисто българския превод на тази новина в очакване звучеше по един много странен начин. Премиерът ни каза, че се е поскарал.
Петър Караиванов:Ами беше много забавно наистина, мило. Забавно. Не мога да си представя как, по-скоро бих искал да го видя, ако може на живо как премиерът ни ще се скара на колегата си от Испания, от Италия, от Гърция, от Португалия например и други държави, но беше забавно.
Водещ:Всъщност никой още не е оспорил верността на максимата, че каквото и да си говорим, винаги става дума за пари. Съмнително е, че се налага да се организира научна конференция по този точно въпрос. Дали обаче писането за финанси е лесна работа? Всеки конкретен случай някъде изкривява реалността. За това нека да се опитаме да изградим един теоретичен модел. Как точно, в какви точно взаимоотношения е станал популярен напсоледък член 152 А от Закона за кредитните институции и член 41 от Конституцията, който пък ни дава правото да търсим, получаваме и разпространяваме информация? Господин Караиванов, Вие имате опит, споделяли сте не веднъж, че Ви се е налагало да сваляте от сайта информации. Как се случва това?
Петър Караиванов:Да, ами обикновено се случва с обаждане по телефона. И така настоятелно, ако мога да се изразя, молене да бъде свален този материал, за да видите ли, да не предизвика, каква беше аргументацията…
Водещ:Вероятно паника.
Петър Караиванов:Не точно паника, защото за паника не може да става въпрос, но ерозиране в доверието, така да го наречем, към дадена банка в България или към дадена финансова надзорна институция, имам в предвид КФН. И да не се опетнява името им. Така горе долу са формулировките. В крайна сметка обаче понякога съм се съобразявал с тези настоявания, понякога не.
Водещ:За сега не е имало последствие?
Тони Марков:
Петър Караиванов:Ами имало е опити, определено, да има последствия. Те се изразяват под формата на всякакъв възможен законов, говорим начин, нали санкции, опити за санкции, за налагане на глоби и такива неща, които усложняват живота, но в крайна сметка пък именно това е поне според мен правилното. Да си отстояваш позицията, независимо какво ще ти коства и колко ще ти струва.
Водещ:Тони Марков, като че ли капиталовите пазари са ни малко по-далечни. От една страна, защото те са ни малко неразбираеми, а от втора страна, защото са ни малко неприлични доходите, за да представляват те интерес за нас. Там има ли натиск, който и прилича на току що описания?
Тони Марков: Има. Във всички пазари, както Вие казахте, става дума за пари, неминуемо се стига до някакъв натиск, някаква форма. Капиталовите пазари не са по-различни от примерно банковото финансиране.
Водещ: Имат ли си и те извънредно законодателство, както в случая става дума?
Тони Марков:Имат специфични закони, да. Тъй като и при банковия сектор, и капиталовия пазар става дума повече за психология на всеки пазар, отколкото за икономика. В този смисъл е логично да си даваме предварително така някаква сметка за въздействието, което…
Водещ:Подхождаме по-отговорно.
Тони Марков:Да, ще окаже освобождаването на една или друга новина. И съвсем нормално е тези по-стари пазари на Запад, които наблюдаваме, по-масови, защото действително в България капиталовият пазар не е място за спестителство все още. Парите на спестителите са банките в депозити. Много са малко, 2000-3000 максимум такива участници на капиталовите пазари и то с малки по размер средства. Нямаме един добре развит, даже и с поколения слой от населението, което да се е престрашило.
Водещ:Да има хем навици, хем знания, хем възможности.
Тони Марков:Да, възможности и са необходими и двете, защото само пари без знания бързо се губят и отиват при този, който наистина може да ги управлява.
Петър Караиванов:Аз обаче искам да допълня Тони с нещо, като кажа, че не е само това. Значи проблемите на българския капиталов пазар са породени от много причини още. Като например изключително много административни органи, които се стремят да регулират този пазар пряко, косвено и по всякакви различни начини. Именно това пък създава, как да кажа, създава несигурност в инвеститорите, които не знаят кога и в какъв момент може да има някакво ново спуснато отгоре разпоредба, под законова разпоредба и това променя и изкривява пазара. Веднъж и втори път нашият пазар, нашият капиталов пазар, така наречената българска фондова борса и всички индекси, които са към нея, те мисля, че са пет в момента, ако не се лъжа. Нали са 5?
Тони Марков:Три.
Петър Караиванов:Няма значение, не помня вече, не ги следя толкова. Не знам колко са останали. Бяха 4, после станаха 5, сега може да са три.Не знам. Няма значение това. Проблемът е, че на БФБ нещата не са такива, каквито са на нормалните борси. Т.е. всички, които разбират от капиталов пазар, ще ме разберат какво казвам. Т.е. нямаш възможност за къси продажби, което всъщност е вече спекулативният мотив, защото на една борса винаги имаш два мотива. Единият мотив е стремеж да спечелиш повече пари, да съхраниш и да увеличиш капитала, който имаш. А другият мотив е това да направиш бързи пари, но алчността не в лошия смисъл на думата, а в добрия смисъл на думата.
Водещ:Обикновено тази нестабилна конструкция, когато се разклати, са виновни журналистите. Нека сега, ще Ви помоля да си сложите слушалките, нека сега, понеже често но коментират и ни критикуват, че се произнасяме по юридически въпроси, да си сверим коментарите. Добър ден първо на адвокат Веска Волева. За по-непримиримите клиенти на банките името и е доста популярно. В какви взаимоотношения са цитираните вече член 152А от Закона за кредитните институции, който крие известни рискове за журналистите и член 41 от Конституцията. Добър ден, адвокат Волева.
Веска Волева:Добър ден, приятно ми е. Ами аз слушах Вашите събеседници. Но на мен ми се струва, че се губи една голяма част от тези отношения. И всички анализатори наблягат на банковите права, задължения и изобщо банковата регулация, а всъщност там има една изключително голяма група въпроси, които касаят правоотношенията. Т.е. отношенията на банките с всички участници в това общество.
Водещ:И понеже участниците в обществото често, когато са недоволни, се оплакват на журналистите, ние за това дискутираме въпроса затруднени ли са журналистите да пишат и да говорят за банките?
Веска Волева: Наистина именно всъщност Вие сте тези, които сте еманацията на това общество и изразявате именно мненията, становищата, поведението, свързани с обществото. От тази гл.т. на мен ми се струва, че това е част от цялостната политика на банките и изобщо на нашия елит, да се държи обществото в така, в незнание. За какво става въпрос? За да не може да се навлезе в дълбините на банковите, не говоря за тайни, говоря за хитрости, говоря за начини на злоупотреба, говоря даже уж такива легални начини, които обаче би следвало всеки, на който са предложени, да прецени какво да направи. Т.е. обществото няма информация и в интерес на банките е тази информация по никакъв начин да не се разгласява и ние да бъдем държани като тези ниско интелигентните народи, които не знаят за какво става въпрос и абсолютно са убедени, че този, който стои отгоре е най-правият и каквото каже той, това е последната истина.
Петър Караиванов:Може ли да се намеся и аз? Във връзка с това, което казахте, съм съгласен до известна степен с Вас, но в голяма степен също така хората са, как да кажа, апатични. Тях не ги интересува. Докато проблемът не започне да ги касае пряко и какво имам в предвид? Аз не съм видял някой да протестира срещу високите такси на банката. Вие да сте чули протест срещу високите такси на банката? Имам в предвид като клиент да Ви обслужват. И давам пример.
Веска Волева: Напротив, протестират.
Петър Караиванов:И веднага давам пример. Не може една такса, която е към община или към някаква държавна институция да се плати, да е в размер на 10, 15, 20, 30, 50 лева и банковата такса да е константа, т.е. примерно 4лева, 3 лева или 5 лева. Това в проценти, няма такива проценти, разбирате ли ме? Би трябвало да бъде в процент.
Веска Волева: Вижте, това трябва да се дискутира в обществото.
Петър Караиванов:Именно обществото не го дискутира. То не…
Веска Волева: Обществото до сега е държано в невежество по отношение на тези въпроси. И обърнете внимание, че този текст 152 А е от края на 2011 година. Т.е. някой се е присетил, че някаква информация излиза в обществото – я дайте да я спрем тази информация като наложим непосилни глоби, които се налагат от банковия надзор и даже не от шефа на банковия надзор. Налагат се от назначени или упълномощени от него служители. Моля Ви се, това незнание в обществото се поддържа, подкрепя, търси се съзнателно от банките чрез политиците.
Водещ:Всъщност само да Ви попитам. Все пак този член не е нов, не е създаден миналата година, той е преработен миналата година.
Веска Волева: Преработен, защото непрекъснато нали това е поведение във фокуса на банките. И те непрекъснато го подобряват в оглед да могат да го използват. И имате в предвид, че винаги, когато се правят изменения в законите, касаещи банките, никога не присъстват физически, юридически и каквито щете лица, които да имат отношение, а защитаващи обратния интерес присъстват. Само тези, които защитават банките.
Водещ:За да бъдем докрай обективни, трябва да кажем все пак, че журналистите, а не някой друг роди клишето „дребен шрифт”, така щото да влиза вече и в рекламите на някои банки. Шегата на страна разбира се. Има ли разлика между нашето законодателство и това във Франция?Добър ден на адвокат Георги Кирелов. Надявам се този път връзката, освен осъществена, да е стабилна и да не ни изневери, както в минали брой. Добър ден.
Георги Кирелов: Добър ден.
Водещ:Имаме връзка. Та има ли разлика между, понеже работите и във Франция, и в България – има ли разлика в законодателството, което създава средата, в която работим ние журналистите по отношение на банки, на капиталови пазари?
Георги Кирелов:Разлики има и няма. Това ме навежда на един мой спомен за криворазбраната цивилизация.
Водещ:Доста класически подход избирате.
Георги Кирелов:Всички финансови пазари – може би има спекулативни слухове, които целят да се подбиват курсовете на ценните книжа, на някаква банка, на някакво акционерно дружество и т.н. Това е един интерес, който следва да се защитава и той се защитава – да се предпазят съответните играчи на пазара от недоброжелателни, спекулативни слухове.
Водещ:Понеже цитирахте българската класика „криворазбраната цивилизация”, сега ще си позволя един цитат от там. „Въх, ти ме уби!” Това прилича ли по някакъв начин на онази стара максима, че банка и муха се убиват с вестник?
Георги Кирелов:Банка и муха се убиват с вестник? Значи тук в България банка просто не може да се убие, ако искате и танк да сложите срещу нея, няма как да я убие, защото самата държава е оплетена с банките и те са се превърнали в част от държавния апарат. Въпросът с таксите, така наречените държавни такси, които са задължителни, трябва да се превеждат по банкова сметка и там банката съвсем свободно си определя комисионните така а се каже възнагражденията за тази наложена услуга. Означава, че банката е част от държавния апарат. Въпросът е много стар. Казва се, че не се говорело. Има много така наречени граждански сдружения, които водят неуспешно много дела. Можете да погледнете да речем на сайта на /…/ едно сдружение във Варна. Там са големи битки. Има друга информация за хора от Хасково. Аз преди години, още когато беше началото на демокрацията, на два пъти писах на госпожа Екатерина Михайлова, която тогава още беше депутат по този въпрос. С нея бяхме и в българското сдружение за граждански права, познаваме се. Никакъв отговор от нея. Беше СДС на власт. Беше царят на власт и този въпрос, който сега дискутираме, член 152 А, всъщност произходът му е от правителството на Сергей Станишев. Сменихме Сергейчо с Бойко, текстът си остана същият.
Водещ:Редактирахме го де. Редактирахме го.
Георги Кирелов:Аз първоначално, като гледах редакцията си мислех, че Бойко е подарил едно цвете герберче на банките, а всъщност то било на журналистите. Глобите, които са за пресата всъщност, са намалени в последната редакция. И вижте за какво намаление става въпрос. При повторно първоначално глобите са били от 50 000 до 200 000 лева за първо нарушение, при повторно нарушение от 80 000 до 250 000 лева. А сега става въпрос за глоби за първоначално нарушение от 20 000 до 50000 лева и при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лева.
Водещ:Това значи ли, че няма търсене на тази услуга и заради това цената е намалена? Разбира се позволявам си иронично да го кажа.
Георги Кирелов:Да, аз като слушам тук, че се правят такива изявления, че свободата на изразяване на мнение и въобще свободите на гражданите били в пълен разцвет, което го каза министър-председателят, в днешни години. Като гледаме тази репресия и тези постоянни заплахи към пресата, че критикувала банките, защото те били, ако така ми позволите едно сравнение, свещени крави, извън банките всичко друго може да се критикува. Но става ли въпрос за банки, не може да се критикува банка.
Водещ:Но пък от друга страна биха казали хората, че няма до сега осъден журналист за такова нещо.
Георги Кирелов:Ами как да има осъден журналист, като при първото писмо от БНБ, че щели да им налагат глоби в такива огромни размери, кажете ми коя институция или телевизия, ако искате или преса, частни биха си позволили да поемат такъв риск с подобни глоби. Те просто финансово няма как да издържат. Много ясно, че няма да се стигне до осъждане, защото все пак те предпочитат просто да свалят цялата информация, очернена така да се каже, за банките и въпросът изобщо да не се дискутира.
Водещ:От друга страна обаче казахте, че няма много големи разлики между законодателство, което регулира работата на журналистите по отношение на банките и на капиталовия пазар. Тези заплахи важат ли за френските журналисти да кажем?
Георги Кирелов:Казах, че има и прилики, има и разлики. Тук става въпрос за разлика. Това ограничаване на журналистическата свобода, каквато я няма във Франция. Тук особено много се държи на свободата на журналиста да пише по всякакви въпроси. И има особена защита на журналистическите източници. Един журналист не е длъжен по закон да посочи източника на информацията му.
Водещ:Е, то и у нас не е длъжен.
Георги Кирелов:Наказателният процес е много важна привилегия за самия журналист. Така че това му дава една огромна свобода. А тук в България въпросът се решава кардинално с банките. Не се прави защита на журналистически източник. Просто на журналиста му се забранява да пише.
Петър Караиванов:А може ли да допълня нещо, което казахте?
Водещ:Петър Караиванов.
Петър Караиванов:Значи свободата на медиите във Франция и в Еврозоната, ЕС като цяло наистина са свободни медиите. Проблемът е, че в България всеки журналист, който напише нещо срещу банка, като казвам срещу нямам в предвид оклеветяване, а имам в предвид разкриване на истина, се приема като едва ли не персонална нападка срещу банката. Банките, както казахте Вие, се приемат, че са свещени крави, както е прието, че Валутният борд е свещена крава. Освен това по отношение на слуховете, които всъщност движат пазарите, в България за това няма пазар, защото слуховете не могат да го раздвижат е, че един слух да хване декиш, чисто на българси – за да хване декиш, трябва този, който е пуснал слуха, който го е вкарал в употреба, да се ползва с доверието на тези, които потребяват този слух или биха се възползвали по някакъв начин от него. Разбирате ме нали?
Георги Кирелов:Да, напълно съм съгласен с Вас. Тук в България, ако трябва да се говори за някакъв капиталов пазар, това е смешно. Както Вие казахте сам, броят на фондовите борси, Вие даже не можахте да посочите точния брой, а какво става…
Водещ:Не, Фондовата борса е една. Индексите…
Георги Кирелов:Така че тук пазарът, има пазар, когато той е свободен, когато конкуренцията е свободна на него. Когато става въпрос за нагласени курсове, за нагласени продажби, просто не става въпрос за пазар. Това е една перачница на пари. Така че в България просто нещата са, как да Ви кажа, с някакви имена, които в действителност не отговарят на съдържанието на събитията.
Петър Караиванов:И още повече, че не знам Вие дали сте следили, но министър Дянков национализира БФБ преди 2 години с идеята да я продаде сега. Твърдението беше, че до 2 години ще бъде продадена на голям чужд инвеститор. Те като чели на опашка са се наредили. И в същото време в момента нали разбирате какво се получава? Законът, който, извинявам се члена не го помня…
Водещ:152 А.
Петър Караиванов:Не съм юрист. Защитава законово банките. От друга страна пък капиталовият пазар и БФБ са собственост на държавата и там нещата виждаме, че са извън контрол. Аз не мога да разбера ние се връщаме назад във времето като възобновяваме и реставрираме национализацията, вместо да се развиваме напред и да оставим нещата да се развият според пазарната логика на свободния пазар. Един субект може да фалира, стопански субект може да фалира, ако той не се управлява правилно или ако просто нещо.. Така…
Георги Кирелов:Да, точно там е проблемът с банките, защото съгласно сегашната концепция, която е още от правителството на Сергей Станишев, продължава и при правителството на Бойко Борисов, а и тя даже на европейско ниво е в самия ЕС, изхожда от постановката, че банката просто не трябва и не може да фалира и се прави всичко възможно всички банки, които функционират, да не фалират. А това е в противоречие със самата идея за пазар. На пазара има едни субекти, търгвоски, които развиват успешна дейност и се разрастват и други, които са неуспешни и трябва да фалират.
Водещ:Има ли журналисти, които да са се обръщали към Вас, господин Кирелов, за помощ заради…
Георги Кирелов:Да, нямам такива журналисти, които да се обръщат за помощ.
Водещ:Госпожо Волева, а към Вас?
Веска Волева: На мен ми се иска да кажа, че в основните средства за масова информация, когато журналистите почват да ориентират някакво предаване и канят представител на банката, първо те винаги отказват и се проваля предаването.
Водещ:Това точно не се провали,макар че и аз получих отказ от БНБ, който горе долу го цитирам „не искаме да влизаме в този разговор.”
Веска Волева:Почти всичките ми предавания се провалиха поради въздействието на банките. Да не говорим за това с какви пари разполагат и съответно си дръпнаха рекламите. Може ли по този начин действително, колегата го каза, да се развиват едни пазарни условия? Значи ще дадеш възможност пазара по някакъв начин да въздейства и съответно да си нагласи политиката. И аз тук е мястото да кажа, че както тези текстове, въпреки че ние имаме в Закона за задълженията и договорите много добра регулация на тези отношения, да не клеветиш, да не говориш неистини е в наказателния кодекс. Защо трябва да има специален регламент за това нещо? Просто ние имаме достатъчно добра уредба и няма нужда някакви специализирани закони да уреждат тези неща и да дават безкрайно право. От къде на къде банката, а не държавна и общинска институция ще издава акт и наказателно постановление след като това би следвало да бъде прерогатив единствено на тези държавни и общински органи. И това са частни институции.
Водещ:Има ли за сега такива случаи? За извадени наказателни постановления от БНБ по отношение на журналисти?
Веска Волева:Би следвало да има, след като го има този текст. Значи искам да Ви кажа, че срещу една от банките аз подадох сигнал до Банков надзор, до БНБ Банков надзор, че те са нарушили банковата тайна и знаете ли какво ми отговориха? Казаха „коя сте Вие да давате сигнал?” В общи линии това беше отговорът. Т.е. дали има нарушение от страна на банката или на определени служители, те не пожелаха дори да го разгледат.
Водещ:Значи е било рано да се каже. Дискутира ли се примерно във Франция и до колко у нас този въпрос – съдбата на свободата на изразяването зависи ли от оцеляването на хартиените вестници? Това ще продължим след малко. Останете с нас. Слуховете за кончината на хартиените списания са все още твърде преувеличени. Просто ще печелят от друго. А историите никога няма да свършат. Така през отиващата си седмица News week обясни на читателите си, че се разделя с хартиената си версия и от началото на следващата година влиза в цифрите. С Ивайло Пеев, който е освен студент и стажант репортер решихме да проверим нагласите у нас. Ето къде.
Ивайло Пеев: Отново пред будката за вестници се опитваме да разберем съдбата на печатните издания. Тук не виждаме „News week”, трудно бихме го намерили на българския пазар, но от декември пък изобщо няма да го има и в печатно издание. Умират ли вестниците?
Гражданин: С навлизането на online масовизацията общо взето, всички хора почнаха много да четат абсолютно всички новини online. Но аз лично обичам да ми мирише на мастило, на вестник и да усещам самите страници. За това бих си купувала по-често вестници и за мен те няма да умрат. Винаги ще има и винаги има хора, които обичат, купуват си кафе, имат си ритуал. Както знаят хората обожават ритуалите. Имат ритуал, че с кафенцето, вестника и за мен това е класика.
Ивайло Пеев: Тези ритуали няма ли да се променят? Да пиеш кафе, докато четеш на таблета си online изданието?
Гражданин: Ами за всеки влак си има пътници. Аз все си мисля, че класиката няма да умре, но наистина са си застрашени. Няма да прекъсне издаването на вестници. Може би ще се намали като брой издания.
Ивайло Пеев: Четеш ли вестници?
Гражданин: Не, никога не съм чела и няма и да чета.
Ивайло Пеев: Защо?
Гражданин: Изобщо не са ми интересни. Не се интересувам от новините такива, каквито са. Предпочитам да прочета книга, но вестници просто не ми е интересно.
Ивайло Пеев: Значи и да спрат да се издават, няма да е особена драма за теб?
Гражданин: За съжаление да.
Гражданин: За мен също няма да бъде особена драма, ако умрат, но според мен те няма да умрат. Винаги вестниците ще имат своята аудитория. Да, тя ще намалее с времето, което е напълно нормално. С навлизането на нови средства за масова комуникация разбира се и аудиторията се променя, но вестниците няма да умрат. Да, може да се намали аудиторията, но те ще продължат да съществуват.
Ивайло Пеев: А дали тази промяна в аудиторията на вестниците е и заради смяната на поколенията, а не на консервативно общество, което е чело вестници, сега се заменя от друго, което чете online издания?
Гражданин: Разбира се това е причината, защото новото поколение живее в един много по-динамичен свят и вестниците просто не могат да отговорят на динамиката на нашето ежедневие. Много по-лесно и по-бързо можеш да научиш новините в интернет пространството, отколкото във вестника, който трябва да чакаш да излезе на сутринта.
Ивайло Пеев: Каква е съдбата на печатните издания остава да видим във времето. А колко от Вас отделят по един български лев, за да се информират от страниците на печата? Очакваме Вашите коментари на нашата Фейсбук страница „Клубът на журналистите.”
Водещ: Връщаме се в студиото и директно към Франция. Кого цитират френските медии по отношение на банките и на капиталовия пазар, господин Кирелов?
Георги Кирелов:В какъв смисъл?
Водещ:Ами от къде имат информация, кого цитират? Защото ние тук по време на песента се заговорихме за това, че има много малко изявления от страна на БНБ. Дали нещата във Франция по този начин стоят? Нали се сравняваме.
Георги Кирелов:Да, значи тук информацията, която е за банките, излиза от журналистите, които следят съответните пазари. Специализирани журналисти. За цялата нормативна уредба на банковия сектор, начина, по който трябва да се отразяват събитията на него, журналистите разполагат с пълна свобода. Този член, който в момента го обсъждаме, член 152 А от Закона за кредитните институции, представете си в една нормална правова държава, каквато България протестира, че е, би трябвало да не представлява някаква опасност, защото ние изискваме в общо европейското пространство, което е регулирано от Европейската конвенция за зашита на правата на човека и там има особен текст, който защитава свободата на изразяване на мнение, което на практика се свежда до журналистическата свобода. Така че ако имаме един български съдия, който може да се нарече съдия, би трябвало да не прилага този текст, а да се позове на върховенството на европейската конвенция за правата на човека. Имаме и конституционен съд, говорехме нали.
Водещ:Но проблем ли е това, че когато примерно БНБ се обърне към някой журналист или от някоя банка се обърнат към някой журналист, звъннат му по телефона неофициално, той какво прави в този момент? Такова нещо може ли да се случи във Франция или да разгледаме още една друга хипотеза – журналист пита примерно централната френска банка нещо и получава отговор, какъвто аз получих – „Ние не искаме да влизаме в този разговор”.
Георги Кирелов:Да, тук възможно е съответната институция да не желае да дава изявления, но когато става въпрос за много важни обществени въпроси, институциите участват, пращат представители в дебатите. Така че на мен ми се струва по този ключов въпрос е редно БНБ да дойде и да каже какво и е мнението по този текст, до къде смятат, че той се прилага, защо пък не попитате и от народните представители? Различните комисии, които са разглеждали тези текстове, когато са обсъждали проектозаконите за изменение на закона за кредитните институции. Попитайте и господин Бойко Борисов. Той се е подписал под предложението.
Водещ:Нали чухте Вашият колега адвокат Волева какво Ви каза. Когато тя е подала сигнал, са и отговорили „от къде на къде Вие ще питате БНБ?”
Веска Волева:Много ми се иска да се включа тук.
Водещ:Да, да, включете се.
Веска Волева:Конституцията казва, че 19 член, алинея 2 – закон създава и гарантира за всички граждани, юридически лица еднакви права и условия за стопанска дейност. По този повод искам да Ви кажа, че Конституционният съд не анализира изобщо този текст във връзка с жалбата ми, че банката има преференциално право да констатира, каквито вземания пожелае и в тази връзка искам да кажа, че никаква защита не е Конституционният съд. Той е просто един поръчков орган. И стига сме се плашили от това да коментираме съдебни решения. Аз в скоро време излязох с един анализ на това конституционно решение, което е на ниво районен съд и което застава арогантно, явно, откровено на страната на банките и без да коментира конституцията, изобщо този член 19 без да го коментира, тя каза „банките са прави”. В банките има държавни пари, всички знаем, че банките са частни. Като има едно, две изключения, те просто са изключения.
Водещ:Хей сега ще Ви изпреварим с Петър Караиванов по отношение на държавните пари и по отношение на прозрачността. Те къде отиват? Това си го говорехме, че всяка седмица, като че ли има изявления на централните банкери.
Петър Караиванов:Да, аз точно това исках да кажа, че може би Франция не е най-добрият пример, защото Франция е част от Еврозоната. И всъщност по финансовите въпроси се грижи … на ЕЦБ. Към момента това е господин Марио Драги, който няма седмица да не направи поне по едно официално изявления. Докато аз не си спомнят така нареченият говернъор на БНБ господин Иван Искренов кога е прави официално такова и то по същество, а те по политика.
Водещ:Липсата на информация винаги води до митологии.
Веска Волева:Той даде изявление, че не искаме регулацията. Нищо повече не направи.
Петър Караиванов: Точно така, но това не е изявление всъщност. Това може да го каже всеки.
Веска Волева:Именно. Той даде сигнал на политиците. От тук нататък няма да се занимаваме, ние няма да влезем. Какво пречи тази регулация? Пречи им да си разиграват коня, както намерят за добре.
Петър Караиванов:Вижте, не искам да изпадам, как да кажа? В…
Водещ:Позицията на краен критик.
Петър Караиванов:Не краен критик, но нека да си спомним господин Иван Искренов как стана говернъор за втори път, какво му беше обещал премиерът малко след като бе избран и какво се случи изведнъж много скоро след това обещание. Има причинно следствена връзка и очевидно.
Веска Волева:Ние подминаваме всичките тези неща.
Петър Караиванов:Да и това е страшното, че ги подминаваме.
Веска Волева:Ние подминаваме. А защо подминаваме? Защото се страхуваме. И сега, когато започнаха да излизат хитростите, може би ще сложат по-голяма глоба или може би без да се замисли Народното събрание, ще включи някакъв нов текст, с който да ни набута в ъгъла. Или пък кой знае по какъв начин банките ще…
Георги Кирелов:
Тони Марков:
Петър Караиванов:Само искам да се върна на това, което казахте по отношение на Конституционния съд. Спомняте си, преди 2 години или, да мисля 2 години ще станат, 2010, края на 2010 беше., когато правителството реши да национализира националните пенсионни фондове. Конституционният съд се произнесе вече по въпроса, че това е противоконституционно, защото те са индивидуални партиди тези средства и трябва да бъдат върнати. Но какво от това? След като тези пари никой не знае върнати ли са, не са ли върнати? Аз съм убеден, че не са върнали. И как Конституционният съд би следвало да санкционира правителството затова, че все още не е върнало тези пари.
Веска Волева:Аз за пръв път се сблъсквам с решение, което лично ме интересува. В ужас изпаднах от ниското ниво на мотивите. В ужас изпаднах. Защото Конституционният съд има едно единствено предназначение – да защитава конституцията. Всичко друго е направил, само не е защитил конституцията.
Водещ:Да, но тук не може да бъдат обвинени пък журналистите, защото това е всеизвестен случай, който не се налага да обясняваме. Господин Кирелов, Вие се опитахте да кажете нещо.
Георги Кирелов:Да, аз исках да кажа за този Конституционен съд, че той е заложен като една гаранция за правата и свободите на гражданите, за нормалното регулиране на обществените отношения, на пазарите, в това число и на банковия сектор. А той всъщност се е превърнал в един така да се каже „почивен дом” за кандидат пенсионери. Назначава всяка партия там от нейните представители. За съжаление не играе ролята, която се очакваше от него да играе.
Водещ:Ами може би трябва да кажа, че този разговор е доста безкраен и може би ще имаме и следваща серия, защото се оказва, че влизаме в един сериал. Тони Марков да попитам. Как се работи на такъв капиталов пазар, при положение че от една страна се твърди, че няма интерес по темата, а от друга страна не е точно така?
Тони Марков:Към темата за свободата за словото ли?
Водещ:Ами не, към новините първо финансовите и контекста, законодателния, който можем да съдим до къде е свободата.
Тони Марков:Ами да, ние се движим в един коридор, който от една страна…
Водещ:Е силно ограничен.
Тони Марков:Гарантира свобода, но както примерно има свобода на придвижване, но има и закон за движение по пътищата. Така че тези изисквания, те са логични, тъй като касаят един регулиран пазар. Медиите са в ролята на още един регулатор на пазарите и съответно те пък са регулирани. Има начини как се дава тази информация, кога, да е равнопоставена, да е своевременна, да е пълна по обем. Това са…
Водещ:Има ли нужда от корекция този прословут член 152 А?
Тони Марков:Ами той си играе ролята на бесило над главите. И той има значение по-скоро да не го пристъпват, а не да коментираме размера вече, защото целта е да не се стига до него.
Водещ:Госпожо Волева, има ли нужда от корекция този член 152 според Вас? 152А.
Веска Волева:Според мен няма нужда от този член 152.
Водещ:Т.е. Вие направо го уволнявате.
Веска Волева:Аз ще Ви кажа защо.
Водещ:Не ми казвайте, за да продължим. Имаме възможност да продължим. За сега само излагаме позиции. Господин Кирелов, според Вас?
Георги Кирелов:Разбрахте Вие моето мнение какво е, че по силата на Европейската конвенция за правата на човека, той просто не трябва да се прилага този член. Така че той е мъртва буква.
Водещ:Т.е. два адвокатски гласа в полза на раздялата с този член.
Георги Кирелов:Не искам да ме разбирате погрешно. Ако ми намерите съдия в България, който няма да го приложи, моля да ми се обадите, да го науча кой е този. Има доста примери, да се върнем към един указ за борба с дребното хулиганство, имаше практика на Европейския съд за правата на човека, че този указ противоречи на конвенцията. И въпреки всичко нашите родни съдии всички единодушно осъждаха, имаше процеси 2009 година пред Народното събрание. Всички политически изяви бяха санкционирани под формата на дребно хулиганство при един указ, който не следваше да се прилага.
Водещ:Ами може би е по-добре все пак да не трупаме емпирични познания по темата. А някак по друг начин да подходим. Благодаря за сега на адвокат Веска Волева и на адвокат Георги Кирелов. Да се върнем в студиото. Кои са незададените въпроси, защото може би този член 152 А не е още уволнен? Господин Караиванов?
Петър Караиванов:Незададените въпроси, лично според мен, са как 2008 година една българска банка бе финансирана с 1 милиард лева. Лошо няма, нали това е политика на всички централни банки. Да, те са си свършили работата.
Водещ:Защото формално се защитава интереса на вложителите, нали, така че има обяснения?
Петър Караиванов:Да, да не се получи верижна реакция и т.н. Необходимо е, ако може да наистина да спасиш нещо, защо да го съсипваш? Ок. Проблемът не е защо е направено. Проблемът е защо е направено тайно? Защо е направено това нещо тайно от БНБ с един милиард лева от всички нас?
Водещ:Господин Марков, какви са наказанията, изхождам разбира се от гледаното по филмите, какви са наказанията за издаване на информация, която може да доведе до печалба на някого?
Тони Марков: Ами не съм 100% сигурен, но insider trading – търгуване с вътрешна информация, глобите са много сериозни. Дори у нас. От 20 000 лева почват.
Водещ:Защото това е другата страна на монетата. Всяка монета има две страни.
Тони Марков:Да. Точно така. От една страна има нужда от защита на пазара, защото там участват и не професионални играчи, които могат да бъдат подведени и да понесат щети. От друга страна обаче, фактически по цял свят никъде не е спряна 100% тази злоупотреба с вътрешна информация, но пазарите освен да бъдат пазени, трябва да бъдат и добре информирани. И тук е изкуството да се върви между забрани и решения, защото в опита си да настигнем западните пазари, ние много често законодателно копирахме неща, които още не са реалност у нас и в един момент нашето законодателство стана много рестриктно, ограничително, дори малко ненужно. В един момент пък обратното – оказа се, че липсват необходимите крути мерки да се озаптят тези участници, които се опитват по втория начин да печелят. Многолика е практиката, но към този етап може да се каже, че тези забрани, които съществуват и регулации вършат работа. Но при положение, че има активност, а при един пасивен пазар, то не може дори да се прецени до колко те играят роля.
Водещ:Господин Караиванов?
Петър Караиванов:Има много неща още, които са останали неизказани. Аз отново казах, ето, госпожа Веска Волева си е направила запитване и са и казали „коя сте Вие, че да ни питате това?” Как? При положение, че те я юрист. Очевидно би трябвало да знае по кой закон и по кой член има право да ги пита и те са длъжни да и отговорят.
Водещ:А какво се случва, когато ние питаме?
Петър Караиванов:Ами проблемът е, че ние не сме юристи и не можем да използваме именно тази /…/ на закона и членовете, които ни позволяват това нещо, т.е. ние като не юристи не си знаем правата.
Водещ:Не трябва ли обаче да станем юристи журналистите, за да успяваме някак си да задаваме въпроси и да стигнем до чудото да получим и отговори?
Петър Караиванов:Проблемът дори не е в задаването на въпроси в България. Проблемът е в липсата на отговор от тези, които трябва да ги дадат. Това е проблемът, защото не е проблем да зададеш въпроса. Важното е да има кой да ти отговори. И този някой да осъзнае, че след като е държавен орган, следователно е на държавна служба, а щом е на държавна служба си получава заплатата от българските данъкоплатци. Това е най-важното нещо. И след като има въпроси и то от част от обществото, които имат нужда да получат отговор на тези въпроси, те са длъжни да го направят.
Водещ:Аз не мисля, че политиците много ще се трогнат от тези адвокатски гласа, които събрахме в подкрепа на уволнението на член 152 А от Закона за кредитните институции, но дали с член или без член, кога българските журналисти биха се чувствали по-свободни и кога биха имали някаква гаранция относителна, че ще получават отговори на въпросите си? Господин Марков?
Тони Марков: Ами…
Водещ:Или мисията невъзможна може би е едно изречение.
Тони Марков:Възможно е, но това е много комплексен въпрос. Зависи и от това до колко те могат да си позволят свободата финансовата, защото знаем, че някой път натискът не е груб или чрез страх от законови наказания, а е чрез финансови механизми, стимули.
Водещ:Ако четем подтекста, щом журналистите, които се занимават с капиталови пазари в банките са се обединили в „Клуб на журналистите”, значи има някакъв смисъл в това, защото по единично, като че ли е по-лесен. Ами последни думи за Петър Караиванов. Тези два адвокатски гласа против този текст и изобщо нагласите на колегията, че този текст играя ролята на плашило дали ще трогне някого?
Петър Караиванов:Искрено се съмнявам. В крайна сметка този член според мен именно си изпълнява идеално функцията. Точно така е. В общи линии не питайте много. А иначе съм напълно съгласен и подкрепям напълно мнението на двама юристи, че този член е архаичен.
Водещ:Ами толкова в днешното издание. За съжаление член на управителния съвет на Нова телевизия Силва Зурлева не си вдигна телефона. Щяхме да дадем още един щрих по отношение на свободата на словото и възможността журналистите да разчитат на някого да ги защити срещу лъжи по техен адрес. Но ще направим това в някое друго издание. На края ми остава време само да Ви пожелая хубав съботен следобед. Слънцето грее и обещава следобедът да е такъв. По традиция се разделяме с пожеланието „бъдете свободни”! Пожелаваме Ви го Юлиян Бакалов, Роза Дамянова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева.
