Водещ: След предаването „На кафе” вчера се родиха някои идеи, които провокираха и днешния разговор в студиото на "Здравей, България!". Темата е трябва ли да има орган, който да контролира съдържанието на вестниците и сайтовете. Гости са ни председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов, изпълнителният директор на Съюза на издателите Радомир Чолаков и журналистът Иван Гарелов. Добро утро!
Водеща: Добро утро!
Иван Гарелов: Добро утро!
Водеща: Г-н Гарелов, Вие сте един от хората, които много отдавна водите битка с жълтите издания, сега обаче като че ли дойде време, така, голяма част от обществото също да я продължи. Разкажете ни за началото, защото преди малко казахте и нещо интересно – че има промени в тази насока.
Иван Гарелов: Значи, промени има. Практически аз мога даже заглавието тогава, когато написах това е война, а не шоу. Когато Слави започна най-напред битката и то масово, срещу много издания, аз тогава го подкрепих, бях свидетел на няколко от делата и се подготвих и аз. Тогава с адвокатите решихме просто да изчакаме неговите дела първо да завършат, за да е по-продължителен боят. Плюс това, аз водих и други дела. От тогава досега наистина настъпиха значителни…
Водеща: Какво стана с тези дела? Има ли шанс да се спечели дело и какво се случва след това?
Иван Гарелов: Две към едно е да се случи. Горе-долу на три дела две се спечелваха, едно се губеше.
Водеща: И какво – човек остава с моралното удовлетворение ли? Вие сте го играли вече този филм и можете да ни разкажете от първа ръка.
Иван Гарелов: Не. Не, вижте какво. Да, значи… за съжаление, процедурата е толкова бавна, че удовлетворението е… сам не може… ако ти обществено не си реабилитиран, ако обществото не е разбрало за какво става дума, удовлетворението е много частично. Тоест, случва се след година, две или три да излезе решение и я се появят два-три реда в медиите, я не, че си спечелил делото и някакви пари там си получил, които… колко нерви, колко пари пък си похарчил да ги такова… Така че много бавно става, но става. Значи, все пак е нещо. Аз лично смятам, че от тази реакция тогава промени настъпиха. Не само под влияние на нея, но сигурно и под нея. Значи, жълтите издания по-рано, спомнете си, те пишеха само измислени неща, на 99 на сто бяха измислици. Сега пишеха Иван Гарелов, чакай сега какво да напишем – тези пък пишат, че съм стиснат, друг път пишат, че съм много ларш, подарявам картини по 10 000 лева примерно на Гого Лозанов – нещо от тоя род. Сега промяната е такава, че те започнаха, взеха си някои уроци, започнаха да пишат повече истини. Разбира се, жълта истина, но и такава от любопитно, от живота, но истини. Даже подозирам, че много от звездите сами си дават тия факти само и само да присъстват по някакъв начин. Нещо любопитно ще кажат за себе си, нали, уж не знаят, че са такова… но те сами са го казали. Лоши промени също настъпиха. Значи, докато по-рано те се занимаваха само… значи, докато по-рано се занимаваха само със звездите от шоуто…
Водещ: Шоубизнеса.
Иван Гарелов: … естрадата и т. н., сега започнаха да се занимават и с бандитите и с политиците и всичко. От тук започват минусите. Те се превърнаха във фактор от политическата борба и в корпоративните битки също. Жълтите вестници играят вече важна роля в политическите битки чрез компромати, чрез акции, големи, чрез масирани такива кампании. По същия начин това важи и за корпоративните. И вече от тук тяхното влияние, бих казал, че нарасна – не намаля, а нарасна.
Водещ: Добре. Сега ще включим за секунда Гала, откъдето всъщност, от разговора вчера тръгнаха нещата. Гала, роди се в твоето студио тази, така, концентрирана идея в крайна сметка за контролен орган, който да контролира не само електронните медии, какъвто е и в момента, но такъв и за печата.
Гала: Да. Не знам дали се роди в моето студио тази идея. Аз предполагам, че се върти в публичното пространство от доста време. Тук като че ли точно това, което ти каза, концентрирано и много конкретно заговорихме за нея, как си представяме с гостите ми и как ни се иска да се случи. Но Вие знаете, г-н Лозанов е при Вас, колко стриктни санкции има за нас, как ни следи СЕМ дали спазваме закона за радио и телевизия. Такова нещо няма за печатните медии. За мен това е недопустимо и дори не знам как до момента продължава да е така. Не успях да чуя добре разговора Ви с г-н Гарелов, но много мои колеги водят дела. Срещу кого по-точно и колко дела трябва да заведе човек? За мен почти няма жълт вестник, в който да не излиза през седмица нещо. Колко дела? Срещу кого да заведа? И кой е законът, който ще ме защити? Защото когато водиш дело, трябва някак си да имаш юридическо основание за това. Аз срещу какво водя дело и срещу кого, като повечето от статиите не са подписани? Има неща, които ние… това, което си говорихме и решението, до което стигнахме, е, че е добре да има, освен такъв регулаторен орган, е добре да има много конкретни санкции, високи суми и бързо производство срещу хора, които задължително трябва в закона да се настоява, не да се настоява, а да е категорично упоменато това, че те трябва да пишат материали, под които да застават с имената си.
Водещ: Благодарим…
Водеща: Гала, само още един въпрос. Не се ли притесняваш? Вчера в студиото при теб имаше много включвания на известни българи. Аз съм сигурна, че ще бъде доста широка тази кампания. Но ти не се ли притесняваш примерно, че тя е много тежка? Защото искаме или не да го признаем, това са медии с доста големи тиражи. Явно битката ще бъде или на имена или на чест и достойнство, но няма да бъде от най-чистите и от най-леките.
Гала: Калина, успях да чуя от тук само това, което ме питаш – дали се притеснявам. Не се притеснявам. Аз предполагам, че малко повече ще присъствам на страниците на жълтите вестници заради това, което започваме, но това така или иначе ми се случва. Жертва ще бъдат отново близките ми, приятелите ми и хората около мен и аз самата. Това се случва на всички ни. Надявам се, че тръгвайки по този път, ще стигнем до края му, защото много мои колеги са тръгвали по някакъв начин. Зад нас стои една сериозна медия. Телевизията ни застава зад това, което правим и се надявам, че заедно ще успеем да го направим.
Водещ: Благодарим ти, Гала! Г-н Лозанов, г-н Чолаков, как ще коментирате липсата на регулаторен орган и нуждата от закон, който да определя строги правила, както за телевизията и радиото, при пресата?
Доц. Георги Лозанов: Така, понеже въпросът беше към двама ни едновременно, аз ли да… Аз отдавна водя този експертен разговор, инициирал съм го, за това, че трябва да има общ закон за медиите въобще. От тази гледна точка ми се струва малко патетично сега да говорим, че това е за пръв път, че ще бъде война – такива едни силни…
Водещ: Това всъщност е поредната война.
Доц. Георги Лозанов: Да. Това е един разговор, който върви, в който… като този разговор тук има недостатъка, че тръгва от личн казуси, което винаги е…
Водеща: Да де, но не сте ли съгласен, че след като…
Доц. Георги Лозанов: … винаги е лошо. Аз съм водил този разговор принципно.
Водеща: Вие сам казвате, че този разговор е започван много пъти и явно има необходимост от регулация.
Доц. Георги Лозанов: Има.
Водеща: Защо такава до момента не е направена?
Доц. Георги Лозанов: Аз нямам съмнения в това, че има нужда от регулация. Нещо повече. Този разговор е минавал вече на ниво подготовка на проект или поне подготовка за подготовка на проекти, като принципът е ясен. Регулирането на съдържанието трябва да бъде независимо от платформите, по които то се разпространява. Съвсем очевидно е, че има една асиметрия по отношение на електронните медии. Тя е много… има много повече принципи, които са превърнати в законови норми, включително професионални принципи. По отношение на другата част от пространството ги няма. И се получава така, че другата част от пространството се превръща в някакъв смисъл във водеща, задаваща тона, защото там има много повече възможности да престъпваш определени правила и да бъдеш в авангардна позиция и това се отразява на…
Водещ: Като заговорихме за престъпване на правила…
Водеща: Г-н Лозанов, нормално ли е…
Доц. Георги Лозанов: … и това се отразява по обратен ред и на електронните медии. Сега естествено, че тя е много по-регулирана и в тоя смисъл много по-комуникативно с принципи гарантирано пространство, но заедно с това има и много подходи на… в различни формати, които са близки до тези на жълтата преса. Не бива да правим толкова сериозна разлика между електронни медии и преса, жълта преса, което е още едно основание да говорим за обща регулация.
Водеща: Нека да чуем и друго мнение. Г-н Чолаков, въпреки че живеем в демократична държава, г-н Лозанов казва, че да, трябва да има свобода на словото, но е вярно и това, което Гала каза. Когато новини, публицистични предавания и всякакви други са санкционирани, ако споменат едно или друго име…
Доц. Георги Лозанов: Не, аз не казвам, че … свобода на словото без регулация, напротив.
Водеща: … нормално ли е други медии да могат да пишат, каквото сметнат за добре и по този начин да правят тираж или съответно рейтинг?
Водещ: Всъщност, самите вестници имат проблеми помежду си заради липсата на регулация.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Аз се боя, че ще Ви разочаровам, но ще кажа така – регулация на печатните медии може да има, но регулаторен орган, който да следи съдържанието на печатните медии не може да има и няма да има. Няма никъде в Европейския съюз, няма и да има. Това е просто постулат. Това е принципно положение, защото вестниците, като класическата медия, са тръгнали като свободни и те ще останат свободни.
Водещ: Какъв е начинът за регулация?
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Сега ще Ви кажа. Значи, обстоятелството, че има регулаторни органи за електронните медии е в исторически контекст. То е защото някога трябваше да се раздават лицензите. Регулаторните органи в медиите в цяла Европа са създадени, за да раздават лицензи, а не за да упражняват цензура върху съдържанието. И доколкото схващам тенденциите в самата Европа и в цивилизования свят, самите регулаторни органи за електронните медии лека полека сменят функциите си, минават като конвергентни органи и прочее. Значи, вижте, проблемът е в България. Г-н Лозанов между другото е абсолютно прав – ние така, инцидентно, като възникне казус, започваме дискусията, след което се уморяваме и я спираме. И това, може би, се дължи на абсолютно правилната забележка на Иван Гарелов, че… вижте, абсолютно не е невъзможно да съдиш вестници. Аз съм юрист на вестници и знам колко пъти се е случвало. Не е невъзможно да се съдят вестници. Успеваемостта дори е доста по-голяма, отколкото се предполага, но наистина сроковете са много дълги. Значи, ние имаме чисто процесуален проблем и той е, че стандартното съдебно производство, било за вестници, било за някакви други граждански дела, се движи с едни и същи бавни темпове. Значи, това, което наричате регулация на медиите в западния свят – има такава регулация в закони, които предвиждат съкратени съдебни срокове по дела, свързани с медии, защото както каза Иван Гарелов… вижте, Гала е засегната и Гала трябва да защити достойнството си, честта си веднага.
Водеща: Аз мисля, че има много засегнати. Искам да Ви задам един друг въпрос, тъй като Вие казахте, че имате практика. И какво се случва след като Иван Гарелов или лицето X осъди медията Y? От там нататък, на мен доколкото ми е известно, тази медия, тя може да продължи да си бълва и можеш да се съдиш за всяка следваща статия и няма абсолютно никакво значение…
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Аз съм сигурен, че след като Иван Гарелов е осъдил дадена медия, тя вече внимателно използва името му. И колкото повече хора го направят, толкова повече хора ще бъдат в бъдеще защитени. Значи, вижте, струва между 5 и 10 000 лева, да Ви кажа направо, едно такова нещо.
Иван Гарелов: …
Водещ: Защото е граждански иск.
Иван Гарелов: …
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Не, не. Исках да кажа, че печалбата на… ако осъдите вестник, между 5 и 10 000 лева може да изкарате от тая работа в днешно време.
Водеща: А каква е моралната печалба, ако…
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Моралната печалба, това е, което каза Иван Гарелов – просто, тя идва прекалено късно. Значи, след три години вече няма никакво значение за моралната Ви…
Водеща: То е възможно тогава да са спрели да пишат за теб.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Може да са спрели да пишат. Така че въпросът е как…
Иван Гарелов: Искам да кажа нещо.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: И само още едно изречение, Иване, искам да кажа и с това ще приключа. Вижте, знаете ли, аз пък доста често пледирам за това. Ние в медийната общност сме общо взето едно семейство и се познаваме. И нали, като говорим за регулаторни органи, за някакви такива анонимни чиновници, които ще ги сложим, пък там ще се жалваме, пък те ще налагат административни, глоби, санкции… Вижте, отварям всеки ден карето, нали, мисля, че там е проблемен вестник и виждам един Миро Боршуш, Светльо Дукадинов. Ами, това са ми хора приятели. Ние се срещаме с тях, ние се познаваме. Отдавна пледирам… вижте, дайте да спрем да си говорим в нашата медийна среда като високодоговарящи страни или като че ли не се познаваме. Ами, дайте да им кажем – хора, не е хубаво това, което правите, бе.
Водеща: Ами, да де, но те много хора казват, че не е хубаво, ама то не спира. Г-н Гарелов?
Иван Гарелов: Понеже не се спомена дотук думата саморегулация, а тя е любима на колегите от печатните издания. Значи, има Съвет за…
Водещ: За електронни медии.
Иван Гарелов: … по електронните медии, който…Не, не говоря за СЕМ. Аз говоря за този, как се нарича… Съвет за…
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Национална асоциация за журналистическа етика.
Иван Гарелов: Не, бе, не. Този който е само за телевизия?
Водеща: Явно са много.
Доц. Георги Лозанов: Има етична комисия…
Иван Гарелов: Етична комисия, да. Тя решава проблеми. Аз съм прибягвал до нея. … една телевизия, те ме защитиха, след това отидох на съда, като вече си имах обаче мнението на комисията. Това в… такава комисия има и за печатните медии. Обаче при това разделение, което съществува сега, при това вече разцепване дори на Съюза на издателите, как да действа една такава комисия? Всеки трябва да си има своя комисия. Естествено, че няма да съди своите хора. Разбирате ли? Аз съм много голям песимист по отношение на…
Доц. Георги Лозанов: Това е проблем, което казва Иван. Обаче те и преди не действаше, Иване.
Иван Гарелов: Ами, въпрос значи… значи, не е достатъчна регулацията.
Водеща: …
Иван Гарелов: Ако мога, само едно изречение искам да кажа. Закон за печата у нас не иска да чуе никой и мисля, че не е бедата в закона. Въпросът е в една държава дали има достатъчно демокрация или не. Когато има достатъчно демокрация, всеки закон действа за добро. Когато няма демокрация, всеки закон се използва за лошо. Един закон за печата може да бъде използван за това да бъде потискан печата.
Водеща: Благодарим Ви много! Това … е тема, която…
Доц. Георги Лозанов: Може да бъде използван един закон да бъде потискан, но може да бъде използван и за да… така да се каже, направи по-съвременна комуникацията и отговаряща повече на професионалните стандарти. Вижте, законите…
Водеща: Г-н Лозанов, за да отговаряме на стандартите на СЕМ, трябва да приключим разговора.
Водещ: Защото ще ни глобите.
Доц. Георги Лозанов: … обаче законите се пишат за конкретни социални отношения. Според мен, социалните отношения в нашите медии в момента са такива, че изискват един нов цялостен закон за медийната среда.
Водеща: Чудесен финал на разговора ни, който без съмнение ще продължи. Продължава и "Здравей, България!".          

www.cross-bg.net | 05.11.2011

Засилващият се монопол в медийното пространство особено ясно личи, когато настъпят избори, защото у нас възникват медии, които не задоволяват нуждата на хората от информация. Това сподели в ефира на „Радио К2" Петър Волгин. Все още възникват медии, които обслужват политико- икономическия елит, за да се наплюят представителите от другия. Постоянно се издават вестници, за да мине през тях една очерняща кампания за определени кандидати.
Ситуацията при медиите вече е съвсем абсурдна, те отдавна са загубили своето истинско предназначение, те служат за изпълняването на едни поръчки, и ги изпълняват по един изключително дърварски начин. По думите на Петър Волгин, това прави самите медии да печелят все по- малко доверие у хората. „ Но явно се печели някакво все пак, защото те продължават да излизат. Явно така ще бъде всеки път, когато има избори".
Монополистите в медиите придобиват голямо влияние върху властта. Това не може да стане без тясно сътрудничество с партията и партийните лидери, които управляват в дадения момент, разсъждава Волгин в ефира на „Радио К2".
„Когато в една цяла медийна група, в която влизат вестници, списания, електронни медии се е поставила в близък синхрон с властта – това вече е отвратително. Те карат хората все по- малко да вярват на това, което се пише и говори".
Трудно е да се съпротивляваш срещу нещо, което е с нисък вкус, което е с много малък смислов ефект, но по някакъв начин то гъделичка елементарните настроения у хората. Читателите предпочитат забавното представяне на информацията, но това не означава, че не трябва да има и други вестници, които да задоволяват техните интереси и по- високи изисквания.
„Заслужава си да се работи и за тези хора, които не са се оставили по течението, които продължават да мислят и анализират. Има публика и за сериозната журналистика."
Петър Волгин сподели, как преди време е видял интервю с главния прокурор Борис Велчев в жълт вестник. „ Казах си, сега тука до циците, до голите пъпове, еди кой си го извадил и го сложил на масата. Изведнъж гледам интервю с главния прокурор".
От ефира на „Радио К2" журналистът на БНР, призова да има хигиена от страна на политическия елит, и да избягват интервюта в подобен род издания. „ За тях това може да са най- тиражните вестници, но трябва да има морална хигиена, защото в тях се печат и откровени лъжи".
В България има богати хора, който не са дебили и биха финансирали издания, в които си струва да се работи. Тези които имат финансовия ресурс могат да застанат зад дадена медия. „ Те трябва да помислят за това, че ако издадат поредния жълт вестник ще направят пари в краткосрочен план. Но трябва да са замислят, че тези медии оказват влияние върху собствените им деца и бъдещето на тази държава".
По какво Петър Волгин различава опозиционните и стойностни издания? „ Ако в тях работят смели журналисти, работят хора, които имат смелостта да разобличават машинациите на властта, тогава в тези издания си струва читателите да инвестират в своите пари".

Оригинална публикация

БНТ, Панорама | 16.07.2011

Водещ: Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, нали г-н Волгин?
Петър Волгин: Ами да, сигурно. Но понеже сега ще си говорим за Англия, където е доста по-различно положението, отколкото в Германия, знаете ли кое ми прави най-силно впечатление в това, което се случва в момента там?
Водещ: Кое?
Петър Волгин: Най-силно впечатление ми прави огромното лицемерие, което демонстрира британският политически елит. Защото ние непрекъснато слушаме премиера, лидера на опозицията, съдружника на премиера в управлението. Те са безкрайно възмутени, те са безкрайно отвратени от това, което е станало, че са се подслушвали телефоните, че е плащано на полицията, че всичко това се е случвал. Бога ми, всичките тези хора, които сега така ругаят изданията на Мърдок, те само допреди няколко месеца бяха техните най-големи приятели. Нямаше парти на Мърдок и на неговите вестници, телевизии и всякакви други издания, на които да не бяха и Дейвид Камерън, и Ед Милибанд, и Ник Клек (?) и Гордън Браун, и Тони Блеър. Всичките тези хора направиха така, че Мърдок да е това, което е. Т.е. политиците в Британия имат вина за това, че Мърдок и неговите издания придобиха такава огромна власт върху британското общество. И това страшно ми напомня на случващото се в България веднага след ноември 89-а година. Тогава, ако си спомняте всички от политбюро, членовете на политбюро до последния човек в държавата изведнъж се оказа, че страшно мразят Тодор Живков и че винаги са го мразели, и че са били винаги демократи в душата си, но този човек ги е потискал и ето сега те най-накрая имат възможност да си кажат това, което искат. Така действат в момента…
Бойко Ламбовски: …
Петър Волгин: …безкрайно религиозни и безкрайни демократи. Ето това в момента ни демонстрира британският политически елит, което нас може би не би трябвало да ни учудва, защото ние от нашия политически елит сме виждали какво ли не.
Водещ: Г-н Ламбовски, все пак всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Бойко Ламбовски: Политическата класа често е цинична и аз мога да допълня само тук г-н Волгин, че по същия начин беше отношението и към Кадафи. Той беше много дълги години приятел, сърдеха му се, пак беше приятел, сега стана най-злият човек на света. Аз не го оправдавам, но това е демонстрация на подобно лицемерие. Но аз искам да обърна внимание върху още нещо, което ми даде повод разговорът с Гюнтел Валраф, който е един много голям журналист и писател от типа на Труман Капоти (…). Забележете какво пишеше на закрития „News of the World”, на последния му брой. Пишеше не „Извинете”, а „Благодарим”, т.е. посланието в този брой беше, ами каквото правехме, го правехме за вас, скъпи 7-8 млн. там, наши читатели. Вие искахте това, подслушвахме, защото вие го желаехте. Защо го говоря това? Защото действително, пак да се върна към Валраф, процесите в съвременното общество, принципът на удоволствието, който се възцарява все повече и повече, на тоталното удобство, снижава важните, прави, редуцира важните въпроси – въпросите кому е нужно това, става ли светът по-хубав по този начин. И подобни медии, които са изградени на този принцип, те правят всичко възможно да останат на повърхността, но в крайна сметка се минава незабележимо тази граница и неусетно тя се минава. Ако не беше никой разбрал за това подслушване, то щеше да продължава и щеше все повече и повече хора да бъдат подслушвани.
Водещ: Добре, нека аз да кажа все пак, Петър Волгин – журналист от националното радио и Бойко Ламбовски – поет и журналист от „Сега”, наблягам да думата журналист, защото сега явно не е много хубаво да кажеш, че си журналист, да речем в Англия, може би и на други места. Въпросът е, не си ли измиваме ръцете много лесно с политиците, които са обичайното зло, а ние..?
Петър Волгин: Не, не си ги измиваме, те разбира се са обичайното зло и разбира се…
Водещ: Това са правилата на демокрацията.
Петър Волгин: Да. Те са избрани, те задават правилата, защото така е в една демократична държава. Но хайде да се върнем в България…
Водещ: Хайде де.
Петър Волгин: На журналистиката в България. Значи, на всички ни е направило впечатление, че миналата седмица излязоха два нови таблоида, всекидневници нали се появиха. Предполагам, че никой не си мисли, че изведнъж техните издатели са се събудили една сутрин и са казали: а, в България няма всекидневник таблоид, я дай да издадем, и то на двама души им е хрумнало това изведнъж по някакво странно стечение на обстоятелствата. Искам да кажа, че в България дори този тип преса, този тип таблоидна преса, или булевардна, или жълта, както искате го наречете, той дори не е истинска жълта преса. Зад това, което се представя като жълто и като някакъв нездрав интерес към живота на известните, популярните, богатите, всъщност се крият едни много ясни политически послания. Жълтата преса у нас, основната й функция не е такава, каквато е на „News of the World” да речем, а е много повече да бъде или дискредитиран политически опонент, или дискредитирани неговите бизнес приятели, или съответно обратните пък бизнес приятели и други политически опоненти да бъдат сравнени със земята. Това е ненормалното в България, това е нещото, което е изключително подмолно и неясно, и затова и жълтата ни преса като много други неща, някои биха казали като демокрацията ни, е някакъв вид менте.
Водещ: Добре, ние можем ли, ние журналистите да се самоограничим? Защото обикновено журналисти спорят с други журналисти и се карат с тях, когато се карат шефовте им. Аз лично нищо искрено не виждам в журналистическите войни много често. Въпросът е обаче ние сами към себе си можем ли да се обърнем и да кажем за собствената си работа, тука сбъркахме, тука бяхме подведени, тук бяхме излъгани?
Бойко Ламбовски: Не можем да го направим вкупом. Защото все пак така и в нашата гилдия, аз се причислявам към журналистите, защото от това си вадя хляба, въпреки че не се смятам за перфектен професионалист и съм изкушен от по-трайни жанрове, но не можем да гледаме на гилдията като едно цяло. В нея има едно голямо разслоение. И в крайна сметка всички работещи в сферата на журналистиката сме едни наемници, т.е. ако ти си нает от жълт вестник, ти ще играеш по правилата, които задава главният редактор и собственикът…
Водещ: А има ли невинни, г-н Ламбовски? Присъстващите се изключваме, ама трябвал ли?
Бойко Ламбовски: Напълно невинни няма, но има степенуване на вината. Има много виновни, с двата крака вътре, газещи в една миризлива субстанция, която не ми се ще да я назовавам, и има колеги, които са много по-качествени професионалисти и които се стремят в рамките на своите възможности, мисля, че и тук присъстващият г-н Волгин е представител на тези хора, за които говоря, да внесат повече яснота и малко по-висок стил на разговор и на дискусия в този диалог между информиращите и така да се каже тези, за които се информираме.
Водещ: Г-н Волгин, не искам да върнете комплимента, но искам просто да кажем…
Бойко Ламбовски: Не, може да го върнете.
Водещ: Въпросът е обаче, можел ли, пак питам, да се самоограничим, можем ли да разберем някакъв тип отговорност и да не се държим като хора от последна инстанция?
Петър Волгин: Ами виж, българската журналистика, да, може би има нужда от това, за което ти говориш, но пък българските политици от друга страна, обикновено тези, които управляват, защото те винаги са на топа на устата, те правят достатъчно, за да ограничат медиите. Правят достатъчно, за да ограничат критичните гласове и го правят понякога по-възпитано, по-толерантно, понякога го правят по-дърварски. Аз тук искам само да споделя едно мое безкрайно учудване от нещо, което се случва, то е пак свързано с политиката и журналистиката, всички знаем, че освен БСП в парламента другата силна опозиционна партия на управлението е ДПС. Нали ДПС не само сега е съвносител на вота на недоверие, но те говорят и за това, че трябва да има нови избори, за това, че трябва това правителство да си ходи. Много активна, ярка опозиция. В същото време в тази група на ДПС има един депутат, който по всеобщо мнение е ръководител на медийна империя, чиито издания, вестници, интернет сайтове, телевизии са най-добрите приятели на правителството. И аз се чудя каква е тази шизофренна ситуация, в който депутат от една партия, която е изключително критична към правителството, ръководи издания, които го хвалят ката ден. Значи тук или трябва да решим, че ДПС е една партия, която е изключително толерантна, либерална и там всеки може да си прави каквото си иска, да харесва или не правителството, или явно има и някакви други зависимости, някакви други договорки. Давам го за пример за тази порочна връзка между политиката, бизнеса и медиите в България, защото това е най-тежкото нещо, когато се говори за медии в България, че има тази действително порочна връзка между бизнес, пари, журналистика. И тогава да говорим за това, че журналистите, те сами трябва да направят нещо, че те сами са отговорни за едно или друго, всъщност те са най-малко виновните от всички, защото когато имаш издателите, когато имаш главните редактори, които са обвързани по този начин, за който сега говоря, много е трудно да искаш от един журналист да бъде безкрайно честен и да бъде безкрайно принципен.
Бойко Ламбовски: Все пак има и лична отговорност, г-н Волгин. Има такива, които охотно така се поддават на манипулация и на купуване и се предлагат самите те и преизпълняват плана…
Водещ: Не, аз не искам да излизаме целите в бяло и да кажем, че някой друг ни е виновен. Това не смятам за… как да кажа, дори да е вярно…
Бойко Ламбовски: Не е и вярно…
Петър Волгин: Няма идеални хора, няма ангели действително.
Бойко Ламбовски: Мисля, че все пак нашият народ, колкото и така да е обект на критически анализи, на охулване, има доста здраво чувство в течение на по-продължителен срок и оценява както журналистическите имена, така и политическите. В някакъв момент ги пресява. Аз в последно време все повече и повече се убеждавам, че той не е нито толкова наивен, нито толкова простодушен…
Водещ: Не е.
Бойко Ламбовски: И може да бъде воден за носа известно време, но рано или късно усеща къде стоят по-здрави стойности и къде всичко е фалшиво и гнило.
Водещ: Понеже вие преди малко репликирахте политиците, сега е техен ред да репликират вас с нещо, което не са съгласни или не. Г-н Кутев, по едно изречение…
Антон Кутев: Аз се радвам, че става дума наистина за отговорността и на медиите, и на журналистите, защото в края на краищата за мен като политик и за всеки политик в момента се знае всичко. Знае се точно колко пари получавам, кога съм ги получил, дето се вика, знае се коя е жена ми, какво прави, дали съм женен или не съм. Ако случайно завъдя любовница, и това ще се знае. Не е същото с медиите, особено със собствениците на медии, но според мене и с журналистите. Аз не казвам, че трябва да стигаме дотам, казвам обаче, че един добър журналист е по-голям и има повече влияние в общественото мнение, отколкото аз, отколкото който и да е политик всъщност. Така че отговорността трябва да бъде наистина на друго ниво. Не знам дали това не е пожелание, дали това е възможно, но ако това е възможно, е хубаво да стане, защото в края на краищата и журналисти, и политици формираме нашия свят, в който живеем.
Водещ: Г-н Николов, вие какво мислите?
Валентин Николов: Аз мисля, че ценностната система след 90-а година доста се позагуби. В природата не може да има вакуум и се запълни с доста материални щения. За жалост, това формира разбира се както политиката, така и журналистиката. Всъщност движещото е задължително материалното, а не толкова професионалното. Но при всички случаи има израстване, аз съм убеден в това и външни наблюдатели, особено на България казват, че има израстване както на политиката, така и на журналистиката. Разбира се, един политик може да бъде доста лесно и манипулиран, и контролиран от журналистите, журналистите малко по-трудно става. Мисля, че един етичен кодекс, който имате е една добра основа за това. В смисъл такъв, вие трябва да се саморегулирате, няма как други…
Водещ: Ами да видим дали имаме волята за това. 

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 02.07.2011 

Два нови таблоида влизат в директна битка за читатели

Много хора мислят, че през последните години в България се четат по-малко вестници и пресата е в криза. Това твърдение е по-скоро невярно. Читателите наистина намаляват, но до 2002 г.
През следващите години техният брой стабилно се увеличава, а причината за това е появата на масовите жълти вестници. Всъщност, ако има криза, тя е по-скоро за приеманите като "сериозни" медии. Останалите, по-лековати като съдържание играчи на пазара доскоро имаха период на бурен възход и сега се стабилизираха на завоюваните позиции.
Тази тенденция вероятно може да послужи за обяснение на появата на двата нови всекидневника, които излизат на пазара през следващата седмица. Издателите им категорично ги позиционират в категорията "жълти" и се целят в тиражи от над 100 хил. броя. До момента възходът на масовите вестници беше единствено в нишата на седмичните издания. Те останаха практически незасегнати от кризата, която порази останалите печатни медии, защото бизнес моделът им не зависи толкова от реклама. Огромна част от приходите им идва от коричната цена на вестниците и при голям тираж печалбите им са гарантирани.
От следващата седмица булевардната преса ще стъпи и на пазара на всекидневници. В понеделник на сергиите ще присъстват двата нови таблоида: "България днес" и "Всеки ден". Те ще са на пазара от 4 юли, ще струват 40 стотинки и ще се конкурират в един сегмент. С това приликите почти се изчерпват, а издателите им убеждават, че използват различни похвати за лов на читатели.

Кой, какво, защо

Зад "България днес" стоят издателите на "Труд" и "24 часа" – "Медийна група България – холдинг", дружеството, в което съсобственици са бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. В проекта за новия вестник участва и издателят на "Ретро" Недялко Недялков. Зад конкурентното издание "Всеки ден" стои издателят на "Уикенд", "Ню медиа груп", който е неофициално свързан с "Нова българска медийна група" (НБМГ) на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Малко след като Любомир Павлов и Огнян Донев купиха "Мединйа група България" от германската вестникарска група ВАЦ, се разбра, че те ще се опитат да попречат на "Нова българска медийна група" да постигне хегемония на пазара на печатни издания. От тази гледна точка стартът на "България днес" може да се разглежда като директна атака срещу издавания от майката на Пеевски в. "Телеграф", който в момента е най-тиражният всекидневник. Това може да обясни и реакцията на "Уикенд"/НБМГ – за да отвърнат на удара, те спешно сглобиха свой проект само няколко дни след като "Медийна група България" обяви, че ще издава жълт всекидневник.
"При нас дойде Недялко Недялков с идеята за всекидневен таблоид, но може да се каже, че идеята за новия вестник "България днес" е взаимна. Още когато придобихме от ВАЦ "Труд" и "24 часа" наследихме и проекта за таблоид. ВАЦ бяха регистрирали търговската марка "България днес". Идеята им е била на пазара да излезе вестник по подобие на USA Today Когато Недялко Недялков дойде при нас, и ние имахме идея за подобно издание", обясни Любомир Павлов. Той аргументира решението да подкрепят Недялков, "защото той е доказал, че е развил успешни пазарни проекти като "Уикенд", "Галерия", "Ретро", каза Павлов. За нуждите на вестника е създадено ново дружество, "в което 67% държим аз и Огнян Донев, а останалата 1/3 е на Недялков", потвърди Павлов. Той обясни, че Недялко Недялков участва в проекта със свои средства.
"Аз винаги съм искал да развия такъв проект, но не ми е стигал кураж, екип и подкрепа. Сега открих подкрепа. Радвам се, че това са издателите на "Труд" и "24 часа", защото на тотално монополизирания медиен пазар те са един остров на професионалната журналистика, където човек може да бъде приютен. И те ми подадоха ръка", коментира пред "Капитал" Недялко Недялков. Той обясни, че с новото издание "ще търсим най-широка аудитория. Искаме това да е един масов, популярен семеен вестник, в който да има за всекиго по нещо.
Издателите на "България днес" се заканват да разбият пазара с новия си продукт. "Има ниша за забавни вестници. Сериозните са "24 часа" и "Труд". "България днес" ще бъде нещо различно, каквото липсва на пазара – евтин, пълноцветен, всекидневен таблоид. Той ще публикува кратка, интересна и вярна информация, ексклузивни снимки, скандални разкрития и сензации, но винаги истината", обясни управителят на "Медийна група България холдинг" Любомир Павлов. Главен редактор ще е Николай Пенчев, който доскоро управляваше седмичника "168 часа". Той е категоричен, че "България днес" идва, за да се превърне във "вестник за четене, с който да се забавляваме заедно с читателите и героите си". Според него новият вестник ще разказва какво става зад кулисите на властта, икономиката, престъпленията, шоуто и спорта, без да спестява нищо.

Конкуренцията

В понеделник на вестникарската сергия до "България днес" ще застане конкурентното таблоидното всекидневно издание "Всеки ден". То е проект на издателя на "Уикенд" – "Ню медиа груп". Въпреки че депутатът от ДПС Делян Пеевски винаги е отричал да е собственик на "Уикенд", през седмицата по "Нова тв" и по-късно на въпрос на "Капитал" създателят на жълтия седмичник Недялко Недялков потвърди, че е преговарял именно с Пеевски, когато му е продал своите 50% от "Уикенд". "Първоначалните ми впечатления са, че той определяше и контролираше редакционната политика на изданието. Сега не зная. Не съм следил", каза Недялков. За Делян Пеевски в медийните среди се знае, без официално да може да се потвърди, че стои и зад сайта www.vsekiden.com.
Мартин Радославов, който е един от съсобствениците в "Ню медиа груп" и член на съвета на директорите в дружеството, обясни, че "Всеки ден" представлява "синергия с едноименния сайт, но двете медии ще са различни и онлайн медията ще запази досегашния си вид. Ще използваме само името и политическия екип на vsekiden.com, от който очакваме да вади новини". Радославов обясни, че таблоидът "Всеки ден" "ще е нещо между британския таблоид The Sun и американския USA Today" и ще се прави основно от екипа на "Уикенд".
Вестникът ще излиза от понеделник до петък, като цената му само в петък ще е 50 стотинки. "От есента ще излиза вече седем дни. "Всеки ден" ще е класически папарашки, но и политически ангажиран, вестник. Ще представлява микс между светско и политическо съдържание, като всичко ще е пречупено през човешки истории", обясни Радославов. Той се похвали, че само до четвъртък вечерта (когато е редакционното приключване на "Капитал") за "Всеки ден" са получили заявка от дистрибуторите за 115 хил. копия.
Като основни конкуренти на изданието Радославов посочи "Телеграф" и "България днес". "Смятам, че от появата на толкова всекидневни таблоидни издания ще пострадат някои от водещите всекидневници, защото те имат консервативно съдържание, което особено през лятото не е ексклузивно за читателите. Появата на таблоидите с ниска цена ще подмени нагласата на читателите да дават повече от 40 стотинки за всекидневник."
С появата на "България днес" и "Всеки ден" се очертава интересна битка на пазара, който бе потънал в ежедневните политически сплетни и изглеждаше претрупан с обичайни полемики.
Това може да се окаже своеобразна втора революция на сергията, след като преди години жълтите седмичници, които бяха считани за маргинални, започнаха да печелят аудитория като източници на алтернативни текстове за забавление. Сега вероятно ще има същата радикална промяна, само че на всекидневно ниво. Според изпълнителния директор на медия агенцията "Пиеро 97" Иво Цеков "големите формати са почти изчерпани и се търси нишата на масовия потребител. Читателите намаляват и вестниците се стремят към нова аудитория". Той смята, че е трудно да се прогнозира какъв ще е успехът на новите таблоиди, преди те да са излезли на пазара.

Стр. 33

в. Черноморски фар, Бургас | 06.04.2011 

Сензацията и скандалът се изписват в България с главно С. Пред тях класическата журналистика е направо безсилна. Жълтото и комерсиалното бележат възход, а преплитането на интереси води до странни "любовни връзки". България пада в класациите за свобода на медиите, пише Българският хелзинкски комитет /БХК/ в годишния си доклад. Единствено жълтото отбелязва възход. Същевременно обаче вестници като "Уикенд", "Шок", "Шоу", "Галерия" и новопоявилият се "Торнадо" грубо погазват всички правила на журналистическата етика. Кои са причините? Правозащитниците са измерили чувствително намаляване на разследванията, проучванията и анализите. Според тях класическата журналистика отстъпва за сметка на сензациите, скандала и пиара. В преследване на рейтинг и тираж телевизии, радиа и преса все по-често залагат на комерсиалното, развлекателното и жълтото. През 2010 г. в България не се появиха силни обществени или просто сериозни медии, които да наследят спрелите RE:TV и Радио Франс Ентернасионал. А според "Репортери без граници" България, заедно с Гърция, е държавата с най-несвободни медии в Евросъюза.
Търговията с влияние е основен мотив за инвестиция в медийния бизнес, констатират авторите на анализа. Собственици основават или придобиват медии, за да ги използват в подкрепа на паралелни бизнеси. Инструмент за подкрепа на политици или, обратно, за натиск срещу тях -българските медии все по-често се оказват именно това. Примерите в доклада на БХК: свързваният с бившата барета Алексей Петров вестник "Галерия", медиите на Ирена Кръстева и новият играч на пазара "Торнадо". Възходът на жълтото и комерсиалното продължава, защото голяма част от собствениците имат интерес от по-масова аудитория – за да продават влияние. Все още малко се знае за реалната собственост на много медии. През 2010 г. имаше известно развитие, имаше и законодателни опити за повече прозрачност. Пак миналата година Красимир Гергов – към онзи момент само подозиран за съдружник е частната bTV – призна, че е имал и има участие в собствеността на телевизията. Гергов си отвори устата едва след като от медийния закон отпадна текст, който забраняваше на рекламни босове да притежават радио-и телевизионни канали. Промяната бе по настояване на ГЕРБ. Признанието на самия Гергов, че в продължение на десет години е нарушавал закона, скандално не доведе до никакви последствия, коментират от Българския хелзинкски комитет. Според оценка на "Фрийдъм хаус" българските журналисти "продължават да бъдат сплашвани, за да се защитят икономически, политически и криминални интереси: тези действия често остават безнаказани, което води до авто-цензура". Изследването на БХК добавя, че заради преплетените политически и икономически интереси преобладава безкритичното или прекомерно положително отношение на медиите към правителството и особено към премиера. И обратно: в края на 2010 г. държавата наложи глоба от 32 000 лева на "Икономедиа" АД (издател на "Капитал" и "Дневник") за разследвания на връзките между власт, пари и медии. Седмичникът "Капитал" разкри, че 50% от парите на най-големите държавни предприятия са на депозит в Корпоративна търговска банка, свързвана с "Нова българска медийна група".

Стр. 6

Фондация "Медийна демокрация" I 22.01.2011

в. Капитал I Весислава АНТОНОВА I 2010-03-27

Две нови списания и два вестника се борят за читатели

За някои издатели на вестници и списания кризата сякаш не е пречка, а възможност. Фактът, че на пазара се появяват нови издания го доказва.

"Нормално е във време на криза да се развиват по-широко скроените издания. Тези, които се целят към по-широка аудитория. Такива, в които присъстват злободневните теми от всекидневието – политика, правосъдие и т.н., но в същото време в тях да има достатъчно светска информация, развлекателна и забавна", категоричен e един от съсобствениците на "Бал Медиа" АД Борис Ангелов, който е лицето на един от новите проекти.

Печелившe жълто

Сред новите издания на сергията са жълтият седмичник "Супер 19 минути", зад който стоят издателите на безплатния всекидневник "19 минути" – "Бал Медиа" АД, в която съдружници са Борис Ангелов и Атанас Арнаудов. Издателите на "Уикенд" – "Ню медиа груп", пък решиха да стъпят на пазара на списания в ценовия клас на евтините издания. От няколко седмици на пазара е "Кулинарен Уикенд", а в началото на този месец се появи "Уикенд за жената". На пазара се коментира, че до есента "Ню медиа груп" ще пуснат още две списания. Едното – седмично със светска информация "Уикенд стори" (конкурент на издаваното от "Санома" светско списание Story), другото – месечно, което ще е културно.

Седмичникът "Супер 19 минути" е с цена 55 ст. с тираж 50 хил. копия в обем от 44 страници. "Профилът на изданието е широк, защото се целим към по-многобройна аудитория. Вестникът всъщност е съботното издание на безплатния всекидневник "19 минути". Тъй като марката се наложи, преценихме, че платена съботна версия, която да доразвива и доразработва теми от всекидневното, би се приела добре на пазара. Всъщност това, което правим със "Супер 19 минути", не е ново за пазара, подобни издания има в Австрия и Германия", коментира пред "Капитал" издателят Борис Ангелов. По думите му изданието е със светска насоченост, "защото като издатели в това имаме най-много опит", каза Ангелов. Той е убеден, че седмичникът има добър бизнес модел, "защото сериозни издания много трудно виреят в кризата". Дори на страниците на сериозни издания като The Times вече има място за светска информация, и то не само в уикенд изданието, а и в броевете всеки ден. От "Бал Медиа" твърдят, че седмичникът "Супер 19 минути", който е платен, няма да повлияе на всекидневното безплатно издание и то да стане платено, както се случи с "Новините днес", издаван от Петьо Блъсков (вестникът излезе като безплатен, а сега вече струва 20 ст.).

Битка със списания

Един от съсобствениците в "Ню медиа груп" – Мартин Радославов, обясни, че групата стъпва на пазара на евтини седмични списания, "за да се конкурираме със "Санома Блясък България" и да вземем от техния пазарен дял". Първото подобно списание, с което започна конкуренцията между двете издателства, е "Кулинарен Уикенд". Списанието излиза на всеки две седмици и досега от него са отпечатани пет броя с обем 84 стр. Стартовият тираж е 60 хил., но вече изданието е с тираж от 100 хил. копия. Списанието се продава с цена от 1 лв., докато конкурентното издание на "Санома Блясък – България" – "Кулинарен журнал", е 2 лв. и 92 страници. "Пазарът на списания сега в кризата е паднал с 40-50%. На стагнирания пазар на списания ние предлагаме добри пакетни цени. Със списанията разширяваме портфолиото си от рекламодатели и на практика предлагаме по-добри условия на по-претенциозните от тях, които не намират място за рекламите си в "Уикенд", но знаят, че брандът все пак е силен и се продава. С появата на списанията продаваме по-добре рекламата си", коментира Мартин Радославов.

Второто ново издание в портфолиото на "Ню медиа груп" е "Уикенд за жената", което е на пазара от 8 март. Изданието е предназначено за жените на възраст 30-60 години, тип домакини с доходи между 500 и 1000 лв. То е с цена 1 лв., 52 стр. обем и тираж 60 хил. Излиза всяка седмица.

Директорът "Издания" в "Санома – Блясък България" Николай Караджов коментира, че "конкуренцията е ползотворна за пазара, защото води до повишаване на изискванията към продукта. В крайна сметка големият печеливш от навлизането на нови конкуренти е именно читателят. А конкретно "Кулинарен журнал" дори и в условията на засилена конкуренция продължава да бъде най-четеното и най-продаваното кулинарно списание в България". Според Караджов най-устойчиви на кризата като модел са "утвърдените марки. Не е важно дали списанието е българско или международно, а дали е утвърден бранд или не. Има достатъчно примери за български марки, успешно борещи се с кризата, както и такива за международни заглавия, станали нейна жертва", каза Караджов.

Безплатно за жени

От февруари в София се разпространява безплатният вестник за жени "Белисима". Негов издател е фирма ARS, които стоят и зад интериорното списание "Магазин & интериор, дизайн, архитектура". Изданието първоначално излиза само в София, като първият брой е бил с тираж 7000 копия, предвидено е вторият да бъде 20 хил. броя. "Целта е постепенно, с всеки следващ брой тиражът да расте, като намерението на издателя е да обхване цялата страна и да достигне до 100 000 броя", обясни главният редактор на вестника Веселина Филипова. Периодичността на излизане е на две седмици. "Основната аудитория, към която е насочено изданието, е съвременната жена на възраст между 20 и 60 години, образована, с доходи, вариращи от средни до високи. Надяваме се, че читателите ни биха могли да бъдат и съвременните мъже, които също са подвластни на повика за красота, здраве и елегантност", обясни Филипова.

Вестникът е широкоформатен, с 16 страници и се разпространява в хипермаркетите ХИТ, вериги магазини СВА, Халите, фитнес студиа, козметични салони и други.

Битка за рекламодатели

Възходът на масовата преса е още по-любопитно явление в контекста на свиващия се рекламен пазар, на който традиционните издания се опитват да запазят позициите си и на двата пазара, на които се конкурират – за вниманието на публиката и за инвестициите на компаниите.

Според медиа директора в агенция Optimum Media Женя Гуцова "в ситуацията на криза, която доведе до голям спад на рекламните инвестиции в печатните издания, е рисково начинание да стартираш нови проекти точно в сферата на [жълтите издания]. Разбира се, всеки сам преценява рисковете и възвращаемостта на инвестициите, които ще направи. Предполагам, че за да решат да започнат тези проекти, екипите, стоящи зад тях, са проучили добре възможностите им". Според нея "няма пазарна ниша за такива издания. Да, такава имаше преди, но в момента тя е по-скоро наситена. Новите издания ще откраднат от аудиторията на старите, защото едва ли броят на хората, които четат преса с такъв тип съдържание ще се увеличи. Съществуващите вече вестници с такава насоченост задоволяват нивото на интерес на хората", убедена е Гуцова.

Тя уточни, че клиентите на агенцията "досега не са проявявали интерес към тези издания. Не бива да забравяме обаче, че от печатните медии именно тези са с най-висок тираж. Всеки сам преценява дали те са подходящи за неговите продукти. В крайна сметка това са издания, които се четат от много хора, и посланието на клиента, който ги използва, също ще достигне до тях", каза Гуцова.

Стр. 33

Нова телевизия, Челюсти | 2009-11-09

Водещ: Ние искаме да сме актуални информационно. Добър ден. За и против жълтата преса. Калин Георгиев, журналист, редактор на отдел Светски новини в ББТ, редактор в Цената на истината и собственик на светския сайт svetsko.com. здравей, Калине. И Душко Петров, журналист. Тук са ми написали сценаристите, определяте се като основоположник на жълтата преса у нас.
Душко Петров: Не се определям, случайно стана. Уволниха ни от един официоз и ние решихме да си направим вестник.
Водещ: Кой вестник направихте?
Душко Петров: Шок. Първите години се казваше Шок.
Водещ: Сега, за съжаление днес не излизат онези вестници, за които вие пледирахте да бъдат на масата. За да сме максимално актуални, ние сме с днешното издание на Папарак и Контра. Росен Петров прецака Любо нейков, а Йорданка Христова – циганка? – водещото на Контра. На първа страница на Папарак – Масларова и Шерин Местан се укриват в Турция с подкрепата на Ахмед Доган и ДПС. И според самия бивш МВР министър в ДАНС имали разработен план за убийството на Румен Петков. Освен петте известни жертви нови 12 мъртви от свинския грип крият властите в България. Четете ли ги тия неща вие? Тези вестници?
Душко Петров: Аз лично тези двата не ги чета.
Калин Георгиев : Дори и да не ги четем ние проблема е, че голяма част от българите ги четат и по-големия проблем е, че не само ги четат, те им вярват. Защото в българина има едно усещане, че когато нещо е написано на лист хартия, то е вярно. Обаче ако вземем да проверим дали Йорданка Христова е циганка дали ще се окаже вярно, според вас.
Водещ: Между другото Милен Цветков ми звънна преди малко, за да пита наистина ли някой политик се е опитал… какво са написали във вестник Тайни, макар че никак не исках да занимавам със себе си публиката, но виден политик ми посегна сексуално в ефир. Може ли да напишат такова нещо при положение,ч е ако това се случи в ефир, това се случва ето сега, тоест всеки от вас да ми посегне сексуално и това да го разберат вестник Тайни, а не хората, които са пред радиото и телевизора в момента.
Душко Петров: Ама те не само са го разбрали вестник Тайни, те са го и написали и ако прочетем вътре аз съм сигурен,ч е ти не просто ще прочетеш как си изнасилена от политик в ефир, а ще прочетеш точно какво ти е направил в ефир. И това лично според мен толкова ще те изненада, че на десетото позвъняване от познати ще си сигурна, че се е случило.
Водещ: Да, сутринта ми се обадиха няколко човека, за да ми кажат за това безумие. Аз се разсмях, не проявих любопитство, но помолих Милен, който като ми звънна неговите сценаристи ми донесоха този вестник. Не съм прочела подробности, но бога ми, кого го вълнуват тия мизерии, лъжи, клевети.
Душко Петров: Ами явно много хора. Като гледам..
Водещ: Вие защо започнахте да правите например жълт вестник? Като ви изгониха от официоза. Защо не отидохте, ако сте изгонен от 24 часа, да работите в Труд например или Сега.
Душко Петров: Ами защото е един и същ собственика. Просто така. навремето разкрихме там някои далавери на МВР с една друга организация и станахме неудобни, трябваше просто да ни махнат. Махнаха ни.
Водещ: Да де, ама всички вестници в България, тази официалната, нежълтата преса, тя не е обезателно на един собственик. Тоест ако вие имате любопитство към публицистиката бихте могли да пишете нещо различно освен : Искрен Пецов: ходим голи вкъщи, но дъщеря ми е девствена. Какво е това?
Душко Петров: Виж, както ти правиш добро предаване примерно, така има и хора, които не могат да правят толкова атрактивни предавания. Това е право на всеки автор да си направи каквото си иска. Демокрация, нали за това се борехме.
Водещ: Да де, ама ако аз … не мисля, че за това сме се борили. Свободата на изразяване е повече отговорност от колкото право, защото ако всеки от хората, засегнат в тази преса започне да търси съдебна отговорност, ще затлачим съдилищата от такива казуси.
Душко Петров: Трябва да започнем… аз нямам нищо общо вече с тези вестници, за които сте ме поканили. Но въпреки това поех поканата ви не за друго, а защото смятам, че има кадърни журналисти, има и некадърни журналисти. Има хора, които знаят как да търсят истината, други, които просто стоят в парламента и преписват чужди думи. Това ли е истинската журналистика според вас?
Водещ: Може ли дададете пример за хора, които правят добра журналистика в жълтата преса, тоест хайде да не са имена, защото за публиката може би не са известни тези хора. Дайте ми пример за разработки, публикации, които биха били интересни. Например Уикенд се занимава с личния живот на известни хора и то по безумния начин. „Лора Крумова с ново гадже”, снимали Лора с някакво момче пред Гранд Хотел. И какво от това, другите хора нямат ли гаджета, какво значение има с кого е Лора на море.
Душко Петров: Ами има значение. Колкото си по-нависоко, толкова повече те духа вятъра. В края на краищата тя като се показва по телевизията тя трябва да има и едно наум, че ще я хващат, тя не може да…
Калин Георгиев : Вижте, дайте да се разберем, че от новина до новина и ма много голяма разлика. Ок, всички сме съгласни, че веднъж влязли в това обществено пространство някакви хора рискуват за тях да бъдат писани някакви неща. Тука въпроса е какви неща се пишат за тея хора. Защото ако аз сутринта прочета нещо за себе си в някакъв вестник мога да реагирам много спонтанно и да кажа – многоточие, не ме интересува, не ме вълнува. Въпроса е, че много малко хора от всички читатели на вестниците осъзнават, че голям процент от нещата, написани вътре, да не кажем голяма част наистина, са измислица. И ние няма какво да спорим по тоя въпрос. Защото едно е да кажеш, че Маргарита Михнева е болна от рак и тя да участва в някаква кампания за борба с рак на гърдата. Друго е жената сутринта да се събуди и да прочете как ще умре. И не само тя, ами всичките и роднини. Защото в голяма част от жълтата преса в България се пишат неща, които не са проверени и по-скоро те са измислени. И ако има ето толкова някакво зрънце истина, ние го правим на ферман. И в това няма какво да спорим дори. Защото ако решим да направим някакъв анализ на тея вестници, на публикациите, какво ще открием вътре според вас? Ще открием едни и същи неща, които се повтарят 10 години. ами извинявайте много, ако за лицето Х не е голямата тайна, че е примерно бисексуален или хомосексуален, то вътре можем да прочетем за него, че не само е бисексуален, ами е правил и оргия в някакъв манастир. Отделен е въпроса дали някога е бил там.
Водещ: Ама днеска има признание , „Васко Кеца: бил съм и с жени”. Не спират да се знаимават с подобни дискусии вече наистина десетилетия.
Душко Петров: Ами това е интересно на хората явно.
Калин Георгиев : Ама то е интересно, ама защо пък някой ден някой не покаже на Васко ти Найденов някаква снимка с нещо по-интересно на нея. Защото на мен пък ми омръзна да чета едни и същи вестници, в които се повтарят едни и същи неща, едни и същи снимки от някакви фотосесии.
Душко Петров: Трябва да ти кажа пък, че много от тези хора, които ги виждаш по вестниците лично са идвали и са ми носили снимки. Спомням си в началото бях сложил един от фолк певците, на 6 колони го бях сложил чисто гол. И след като излезе вестника той вика – тоя ще го съдя, тоя как можа да ми сложи тая снимка. А той лично дойде и ми я донесе и ми разказа подробности защо е чисто гол с надървена патка в ръка.
Водещ: На обяд сме. Не сме във вестник Тайни, а по национална телевизия и ни слушат.
Душко Петров: Не е тайни, а вестник Женски тайни. Беше хубаво да прочетете и вестника как се казва.
Водещ: Дълбоко не ме интересува, да ви кажа честно, дали се казва Тайни или Женски тайни при положение, че пишат безподобни измислици. Прочела съм сериозната преса сутринта и мисля, че това на мен специално ми е по-интересно.
Душко Петров: Сигурно.
Водещ: Да чуем рекламите по Дарик и по Нова и ще продължим. Впрочем, Мария и Диана ми предлагат, аз нямам нищо против, да пуснем по-рано зрители и слушатели. 9151255, за да си говорим с хората, които са потенциални читатели на тези вестници какво ги вълнува в тях и вярват ли им. Веднага след рекламите.
Реклами.
Водещ: Ама не е смешно, наистина, забавлява ли ви това?
Душко Петров: Защо да не е смешно? Ами да, много ми е смешно. И това хората повечето …
Водещ: Да де, ама примера, който дава Калин с това да пишат за здравословното състояние …
Душко Петров: Да, това съм категорично против.
Водещ: Е хубаво, ама то основното…
Калин Георгиев : Ами да, обаче няма никъде, където някой да е написал на първа страница, че някой умира от нещо, от което той си няма хал хабер. Това е супер долнопробно и няма грам морал в него. Не може да излезе някакъв вестник в огромна страница, на която да пише – застреляха Пепи Лашо примерно. Тоя човек цял ден да му звъни телефона да го питат – жив ли си, умрял ли си. Няма преса в света, която да си позволи подобно нещо. България ако освен закона за радиото и телевизията, някой 20 години се беше сетил да направи закон за печата, ние в мометна нямаше да дебатираме за въпросната жълта преса. Защото въпросната жълта преса я има по цял свят. Обаче в България каква е – отново си е побългарена, нали така, Душко? Съгласен ли си с това, че в България ти днеска можеш да напишеш една статия и утре 10 вестника да са я преписали без никой да е звъннал и да провери на въпросната Диана, тя изнасилена ли е от политик или не е изнасилена от политик.
Водещ: И след това да няма никакви последствия.
Калин Георгиев : Не можеш да сложиш снимка на въпросната Диана от някаква фотосесия и да напишеш, че е изнасилена.
Водещ: И то в ефир. Посегна ми сексуално в ефир, е публикацията.
Душко Петров: Моя снимка, която трябва да излезе в сряда в Блясък се появява в предаването на Мондьо сутринта във вашата телевизия. Това не е ли пак кражба?
Водещ: Е тука говорите за нещо… чакайте сега.
Душко Петров: Принципите са едни и същи.
Водещ: Тук не говорим за този тип принципи. Не говорим за това, че има неколегиално отношение между хора, които работят в едни и същи бранш. Тук говорим за това, че за да имаш тираж от 100, 200 или 300 000 лева, ти боравиш с човешки съдби, откровено манипулирайки хората с лъжи. Това е различно. Акоп може да се обадите на сутрешния блок на Нова и да кажете – защо уважаеми Мондьо, ти си публикувал моя снимка, която трябва да излезе едва в сряда, това е спор между вас двамата. Но когато излезе публикация, че някой е застрелян или изнасилен, а той няма никаква представа от това, вече нещо равносилно на… има в Наказателния кодекс норма, според която подлежиш на съдебно преследване когато орониш престижа на някого, когато направиш така, че нарушиш неговия комфорт. Това е тормоз. Аз си спомням, Слави Трифонов имаше период, в който съдеше жълтата преса, защото майка му като си отвори вестника години наред или той умираше …
Душко Петров: Е осъди ли я?
Водещ: Не съм следила тоя казус.
Калин Георгиев : Ама става въпрос държавата защо не го е осъдила.
Душко Петров: Е как тогава…
Калин Георгиев : Душко, ако толкова много всички вестници твърдяха, че Слави Трифонов е болен от множествена склероза, че е болен от не знам си какво, толкова ли нямаха 200 лева да дадат на някаква лекарка или асистентка там от болницата да изкара едно медицинско и да каже – да , болен е. нали се сещаме, че ние правим едни кухи сензации за въпросната преса. Не може да си позволяват наистина да крадат снимки, да правят сензации на свой гръб и същевременно да печелят хиляди. Защото – да, и Бритни Спиърс може да я видиш пияна-заляна, обаче Бритни Спиърс 50 фотографа я следват.
Водещ: И наистина е пияна-заляна.
Калин Георгиев : В България кое не знаят? Къде се намират заведенията, фолк заведенията? Ти много добре знаеш, че като излизат от там всички певици са мат пияни, нали така? обаче това не означава, че ние на другия ден трябва да прочетем как Ивана е правила аборт или как Ивана сто пъти си е купувала Q7-ца. Ама извинявай, Ивана не е пример за това, но ето аз мога да ти гарантирам, че Ивана съм чел 7 статии как си е купила Q7-ца, как не си е купила Q7-ца. Е толкова някой да беше звъннал на Пайнер да попита Ивана какво кара. Честно ти го казвам. Ние правим енди новини, които са абсолютно фалишиви. И ние ги правим, имам предвид жълтата преса. Защото не може да разбереш ..
Душко Петров: Както ти казах в началото, има съвестни хора, които работят, има и хора, които…
Водещ: Добре, ако първата страница… ама факта, че публикуваш…
Душко Петров: Нещо против една Кристина Патрашкова ще ми кажеш ли? Че не е добър автор ли?
Водещ: Ами миналия ден до колкото разбирам е имало нейна публикация към нейна колежка журналистка, която откровено аз не бих повторила заглавието.
Душко Петров: Заглавието си е вече редакторска работа, то не зависи от нея по принцип.
Водещ: Без значение. Това заглавие е цинично, пошло, гнусно. Тоест ти стоиш, подписвайки се под това. Аз не познавам тези хора, не искам да злословя срещу тях, но ако в този вестник има и две статии невярни, съгласявайки се да пишеш за него високо качествения публицист се превръща в парцал, защото пише в този вестник. Тоест ако аз в Дарик радио половината от програмната схема на радиото, в което работя 18 часа има говорене, ако 30% от говоренето е нвярна информация, аз съм избрала да работя в медия, която лъже. Нали така? тоест вие искате да ми кажете, че в тези вестници има едни съвестни хора, които са установили, че Масларова, която в петък си даваше съгласие да и свалят имунитета, се с скрила със съдействието на Ахмед Доган и ДПС. И какво ще се крие Масларова в Турция, примерно ще се скрие за известно време, за да не я преследва закона. Това е безумие. Но хората понеже не се замислят над тези неща, те си каззват – тука има нещо гнило в Дания,. Тоя Ахмед Доган…
Калин Георгиев : Хората извън София няма от къде да знаят, че това нещо не е вярно. Защото те си отделят някакви 50 стотинки за някакъв вестник и смятат, че написаното вътре в него е вярно. Нали така? според теб баба Петрана от село Горно нанадолнище дали прави разлика между въпосните жълти вестници и въпросната официална преса.
Водещ: Г-н ПЕтров да каже, не знам.
Калин Георгиев : Защото според мен не прави.
Водещ: Не знам.
Калин Георгиев : Ти нали се сещаш, че е написано 100 пъти, че еди коя си е абортирала. Ами тя наистина е абортирала.
Душко Петров: Верно?
Калин Георгиев : Естествено. Ходи обяснявай, че сестра ти не е някаква.
Водещ: Да, наистина е така. и не мога да разбера, вие казвате, аз вече не работя за тези вестници, дойдох тука да защитавам… няма добро или лошо в помията.
Душко Петров: Аз казвам, че това, което правех преди го правя и сега. Едно и също правя. Само че сега вече е Блясък, преди беше Шоу или Шок.
Водещ: Ама в Шоу и Шок съм чела безумни неща. И защото не мога да говоря, аз не купувам такива вестници, но редовно когато се приготвяме за предаване ми носят жълта преса, в която Шоу и Шок, откраднали ми дебитната карта и аз съм изпаднала в паника, банкомат ми е глътнал. Ама такова … няма такава ситуация от както съм жива и от както ползвам дебитна карта. Кого го интересува, Бога ми, това и защо трябва да се хаби мастило за тези боклуци.
Душко Петров: Аз пак ти казвам, че сяда някой и решава, че няма какво да пише днеска и си го смуче от пръстите. Има го и тоя момент.
Калин Георгиев : Ама има ли нещо етично в това нещо, за да може някой да ги защитава. Как може някои хора, събрали се в една стая трима на брой, днеска цял ден да се хилят и да си говорят глупости за Преслава примерно. Айде на Преслава ще напишем, че циците са и пораснали пак. Ами ок, хората са прочели в някакво списание, в която тя се е снимала супер лъскаво…
Водещ: А тя на колко години е това момиче, Преслава.
Калин Георгиев : 23-24.
Душко Петров: Ами растат, един път са по-големи, друг път са по-малки. Не знам, явно нещо прави по себе си.
Калин Георгиев : Нещо прави. Какъв е проблема да се звънне на Преслава и да се пита- какво правиш с тея цици бе жена.
Душко Петров: Аз нямам проблем с никого, просто не могат…
Калин Георгиев : Не може от ето толкова малко, някакво зрънце истина, че Преслава има цици, ние да се занимаваме половин година, големи ли са, малки ли са на жената. Няма редактор, който да си позволи да напише такива глупости, каквито сме чели в жълтата преса. Честно ви го казвам. Защото там не само някой е изнасилен, не само някой е пребит, не само някой мрази някой, ами аз след малко мога да прочета, че Диана Найденова е нападната в ефир от човек с черни очила. И какво? Половин България ще си мисли, че е вярно. Що? Такива неща, каквито има в тея вестници…
Водещ: Ако искате може да дадете на Калин очилата, за да може след това да не се интерпретира, или ги оставете тука, за да се чудят кой беше с тези черни очила.
Калин Георгиев : Ама тогава ще прочетем кой от двамата я е пребил. Съгласи се, че вътре се пишат безумни неща. Наистина.
Душко Петров: Аз пак се опитвам да ти кажа, че е въпрос на личен избор.
Водещ: Ама какъв е тоя личен избор.
Душко Петров: Ама добре, вие се опитвате да ми кажете, че половината България е ненормална и че чете глупости, защо го прави.
Водещ: Не, половин България не е ненормална. В целия свят…
Душко Петров: Или са ниско интелигентни хора, или са прости, че четат тая преса.
Водещ: Не, в целия свят хората имат любопитство към известните. Това е нормално. Но в целия свят нормален, докато течаха рекламите – тука каквато и снимка да направя ще ми дадат 1000 лева, а тия дето тичат след Бритни Спиърс ще вземат 20 в евро. Ето заради този глупав, не знам дали за вас е основателен, финансов мотив, на запад можеш да прочетеш нещо достоверно, защото папараците със седмици живеят около имението на Майкъл Джексън, а тук …
Калин Георгиев : Там Парис Хилтън като е забила Роналдо и виждаме на снимка Парис Хилтън с Роналдо.
Водещ: Как се държи за ръка с него. А тука пише, че колежката, която снощи гледах в новините по канал 1,”Новия любовник на Радина”. Това е жена, майка на 4 деца, има си семейство, и в един момент са измислил и някакъв фитнсе инструктор, защото жената на 50 години се грижи за външния си вид. Къде са тия двамата под ръка, как сме разбрали, че са любовници. Лили не вдигала телефона на Карбовски.
Калин Георгиев : Ама виж, дали е Радина или е Лидия Шулева – няма никакво значение. Ти утре ще прочетеш, че Лидия Шулева има любовник от фитнес. Това са едни и същи сценарии, които ги четем постоянно.
Водещ: Друго много важно заглавие – „Слави ходи соло на кино”. Информирам любителите на жълта преса, че аз на кино не обичам да ходя с други хора, защото ме разсейват. Тоест този път ще бъде достоверно. Разбирате ли, защитавате кауза, която няма как … след като 80% от написаното тук подлежи на съмнение, не хората, които четат това са глупави, а онези, които изкарват пари от тяхната наивност чрез лъжа са Нахалници. Това е разликата.
Калин Георгиев : Аз имам един въпрос. За толкова много време наистина не се ли изкараха достатъчно много пари, за да може в България, когато пишеш нещо, да се купят два фотоапарата и да се показва това нещо. Не може да слушаме…
Душко Петров: Аз пак казах, че вие сте взели най-лошото от най-лошото.
Водещ: Ама чакайте сега, кои са добрите? Не знам, аз не чета тези вестници, сутринта в понеденик излизат вестниците Контра, Папарак и както казахте, поправихте ме с основание, Женски тайни. Какво…
Душко Петров: Това е на жълтата преса – жълтата преса. И дори в нашето съсловие…
Водещ: А коя е жълтата преса, която не е кулака. Дайте ми пример. Кой вестник си струва да прочета, за да разбера как ходи на кино Слави Трифонов, защото това е съдбовно за живота на поколения българи сигурно. Кои са, дайте пример, направете реклама на тия издания.
Душко Петров: Ами аз ви казах кои.
Водещ: Кои са те? Защото не го казахте в ефир.
Душко Петров: Уикенд и Шоу. Това са сериозните вестници, в които можеш да прочетеш нещо.. .
Водещ: Във вестник Шоу банкомата ми беше погълнал дебитната карта и аз съм се тюхкала с какво да си купя… дори не помня публикацията, колежка ми го прочете и дълго се смяхме.
Душко Петров: Аз пак ви казах – има недобросъвестни..
Водещ: Не, няма добросъвестни. В жълтата преса няма добросъвестни. След като искаш по най-гнусния начин ти да кажеш, че Йорданка Христова, жена, която колко години е на сцената не знам, и пълни зала 1 на НДК всеки път, когато прави концерт, че е циганка и слагаш една въпросителна, защото все пак етиката иска да подложиш това на съмнение, какво почтено намирате в това?
Калин Георгиев : На мен ми е чудно как още не сме прочели на първа страница, че Лили Иванова е бременна. Защото честно аз чакам това нещо да се случи.
Душко Петров: При нейната дълголетност може да се случи всеки момент.
Калин Георгиев : Ако ти използваш чуждото нещастие, за да изкарваш пари, въпроса е колко етичен си. Защото не можеш да ми кажеш, че нямат избор тея хора, които ги пишат, да го правят или да не го правят. Защото всички знаем за какви пари става въпрос.
Водещ: Много пари ли се изкарват?
Калин Георгиев : Душко, много или малко пари се изкарват?
Душко Петров: Собствениците изкарват добри пари.
Водещ: А хората, които работят в тези вестници?
Душко Петров: Изкарват нормално.
Водещ: Какво значи нормално?
Калин Георгиев : Ами дали нямаш някакъв избор да изкарваш пари и по някакъв друг начин освен по този …
Водещ: Не, дайте ми пример, 200, 500, 1000, 2000? Не знам, наистина ми е любопитно какво значи…
Душко Петров: Заплатите са по 300-400 лева в тия вестници. Да не мислиш, че получават някакви…
Калин Георгиев : Ами ти ако станеш някаква чистачка ще взимаш повече, според мен.
Душко Петров: Ами стани чистачка тогава.
Водещ: Нашата чистачка в блока взима толкова.
Калин Георгиев : Ама аз нямам проблеми с парите, за да ставам чистачка. И аз вечер като си лягам съм си абсолютно спокоен със съвестта, с която си лягам. И аз не искам по ниаккъв начин да те упреквам. Просто наистина в България има вестници и вестници. Една част от вестниците са абсолютна безумица. Не можеш да отречеш, че не си съгласен.
Душко Петров: Съгласен съм, но в края на краищата аз съм съпричастен към създването на нещо, от което не аз…
Калин Георгиев : Създадено е по един начин, но то воалира по друг начин. Ти харесваш ли в момента това, което си създал.
Водещ: Ама не, защо не създателите на това нещо, да кажем аз съм измислила предаването Челюсти в ефира на Дарик радио. И след време като реша да не се занимавам с това със сигурност ще седна да обсъдя с г-н Радосвет Радев, ако то до такава степен се видоизмени това предаване, че поругава моите представи за морал, за отношение към аудиторията. Тоест защо вие вътре не инициирате някакъв самоконтрол, както беше приет Етичен кодекс на печатните и електронните медии. Дали той функционира, до каква степен той функционира, до каква степен гилдията се саморегулира е отделен въпрос. Вие казвате – създал съм нещо, това е Франкенщайн. Това е гнусно, отвратително, нечистоплътно, лъжесвидетелставне ежедневно, от което се изкарват пари. И някакви хора си купуват вестниците и вярват на това, че Йорданка Христова е циганка. И някой казва – ей, виж ги другите, ходят да джебчийстват, тая до къде го докара, циганка.
Калин Георгиев : Абе Данчето Христова да не се окаже наистина циганка? Щом са го написали хората би трябвало да е истина. Дай да вземем да го проверим, да им звъннем на жената да питаме. Дали някой според теб си прави труда да проверява нещата, които излизат?
Душко Петров: Ти смяташ ли, че много хора пък вземат 1 към 1 това, което е написано. Просто четат повечето и се забавляват.
Водещ: Ама как може, забавно ли е, миналата вечер гледах по новините покъртителен репортаж за едно семейство, чието дете на 5 години за 2 месеца се разболява от ужасна форма на левкимия, детето е без коса, милото, дай Боже да успеят да съберат пари, за да го лекуват в Германия. Това е същото. Когато роднините на Ани Салич прочетат, че мъжа и я е пребивал от бой, а тя е направила за 18 път аборт, защото той я рита по стълбите, извинете, това в очите на хората действително изглежда проблем и драма.
Душко Петров: Аз Ани Салич я познавам, Бранко познавам също и не мисля, че има нещо верно написано от това, което е.
Водещ: Ама вие защото ги познавате, читателите не ги познават. Какви са им източниците на тия хора? Или просто както казва Калин, сядат в една стая и решават днеска – я да видим, Диана, как докато са я гримирали някой политик, какво беше, посегна сексуално. Това е брутално, той в ефир ми посегна сексуално. Да кажем – направи ми намек или нещо подобно, посегна ми сексуално. Тия хора знаят ли какво значи това?
Калин Георгиев : Ти се радвай, че няма детето ти да го прочете това нещо, как си била брутално изнасилена, защото тогава вече става изключително кофти. Когато децата ти четат някакви измислици.
Водещ: Защото има много хора, които дългите години, прекарани на екран а, непрекъснато ги държат в полезрението на тези вестници и от сутрин до вечер се пишат тъпотии за тях.
Душко Петров: Аз пак ти казах, колкото е по-нависоко един човек, толкова повече го духа вятъра.
Калин Георгиев : Ама да го духа вятър и вятър има разлика. Съгласни сме в това.
Водещ: Всеки политик, вижте сега, ние си спомняме… как се казваше правосъдния министър, който беше тръгнал да бие колега фоторепортер.
Калин Георгиев : Нямам спомен в момента.
Душко Петров: Филев беше…
Водещ: Теодоси Симеонов…
Душко Петров: Не, тоя дето в…
Водещ: Не, аз говоря за правосъдния министър кой беше, няма значение. Тези хора, които не са навикнали на медийния интерес са за критика, защото те са публични личности и е важно дали носят обувки от крокодилска кожа, когто са министри на социалните грижи и хиляди хора живеят под прага на социалния мининум, това е едно. Но непрекъснато да пишат, че ти умираш от рак, че си болен от цироза, а никога не си пил. Че пушиш по 4 кутии на ден, а ти никога не си пушил – това е друго. Не сте ли съгласен?
Душко Петров: Съгласен съм напълно.
Водещ: А тогава защо сте на този стол, не разбирам. Защо дойдохте да защитавате нещо, от което вие самия очевидно като мен се възмущавате или не се взъмущавате?
Душко Петров: Не, не се възмущавам. Просто смятам, че го има в живота, някой решатва, че трябва да го публикува. Навремето много дълго спорихме за Невена Коканова дали да напишем, че е болна от рак или да не напишем. В края на краищата собствениците надделяха и го пуснаха. Аз бях категорично против да се пусне такова нещо.
Калин Георгиев : Ама тя беше ли умряла вече или не?
Душко Петров: Не, тя беше болна от рак, съобщихме просто, че е болна от рак.
Калин Георгиев : Защото много често се съобщават и някакви други неща като примерно – колаж на циците на някоя на главата на друга и тов примерно..
Душко Петров: Никой не се занимава с такова нещо в тея вестници.
Калин Георгиев : Вече никой не се занимава.
Водещ: Добре, например как разбрахте, че Невена Коканова е болна от рак. Какво, ходи се при съседите, разпитва ли, как се стига до тая информация.
Душко Петров: Ми има си начини.
Водещ: Е, сега, наистина, поканила съм ви тук, говорим си, вие стоите с тъмни очила срещу мен, кимате с глава и казвате, че това е въпрос на принципи. Какво значи – има си начини. Аз съм била парламентарен репортер, отивам в някои от кулоарите, помолвам някой депутатите ми да ми даде конфиденциална информация, написвам нещо, което те ще изпратят след това до царя. Аз мога да разкажа как съм публикувала в Дарик радио при Ники Кънчев първото писмо на Стела Банкова и на г-н Милчев, измислих си някоя история, в която той депутат първи мандат, човека не може да се ориентира, и му казах – тука ако пуснем това писмо по Дарик радио царя ще го чуе, ще се поправи човека, наистина ще въведе нов морал. Той отвори такива очи, каза – верно ли. Казвам – верно. Публикувахме го. Не се притеснявам да разкажа. Вие как разбрахте, че Невена Коканова…
Калин Георгиев : А (?) от тук нататаък, с тея парламентарни кулоари, в които си ходила? И там ще бъдеш Изнасилена. Аз съм сигурен, че до седмица ще имаме как в парламента са те натискали…
Водещ: Не, наистина. На мен ми е любопитно да кажете как стигате до това, че някой човек е болен и как морала ви позволява да си представите, че тази лична трагедия трябва да бъде донесена до широк кръг аудитория. Какво, за да цъкат хората, дали по 50 стотинки – ау горката Невена, помниш ли я в тоя филм.
Душко Петров: Ами има ли го в… вижте сега, аз не съм човека, който трябва да моралИзира. Просто когато мога да покажа – показвам нещо, каквото е.
Водещ: Какво е, въпроса е… то не е въпроса морализиращо…
Душко Петров: Говоря за себе си като лична позиция. Аз под всеки материал свой съм се подписвал.
Водещ: Как разбрахте например, че Невена Коканова е болна от рак. 6 пъти ще ви попитам, 2 минути имаме до рекламите.
Душко Петров: Имаме си информатори, и то не малки.
Водещ: То е очевидно, че имате информатори. Но какви са тези хора, за да смятате, че източника е достоверен.
Душко Петров: Верен ли е, оказа ли се верен? Почина ли Невена от рак? Безкрайно много обичам тая жена, просто толкова… и ви казвам лично аз, че бях категорично против, защото просто личен сантимент някакъв.
Водещ: И какво гласеше заглавието? Невена Коканова умира от рак, така ли?
Душко Петров: Да.
Водещ: И отдолу какво, имаше ли измишльотина или всичко беше…
Душко Петров: Не, нямаше и ред измислен. Просто с много гоялмо уважение беше написан материала.
Водещ: И жената, която гасне от рак ако се е опитала да запази това за себе си, защото знаете, че когато умираш от такъв тип заболяване много важно е психиката да ти бъде стабилна, по сто пъти на ден са и звъняли хора от близо и далеч да и казват – Ох, Невена, ти умираш.
Душко Петров: Сигурно е така. въпрос на избор.
Водещ: На избор на кого? На Невена дали да умре от рак, мир на праха и, или вие да напишете, че това сде случва с нея.
Душко Петров: Това беше истината. Случило се е.
Водещ: Добре. Рекламите по Дарик и по Нова. И обещавам от тук до 2 часа да бъдем само на телефоните, съжалявам, че ги обявихме по-рано и не успяхме да ви включим по-рано. 9151255.
Реклами.
Водещ: Започваме, после ще разказвате. Ето например един от любимите ми вестници Сега струва 50 стотинки. В.Контра е с 10 стотинки по-евтин. От първата му страница разбираме, че има война между Кеворк Кеворкян и Николай Бареков, докато от първа страница на Сега разбираме, че банките искат КАТ да спират коли от движение за дългове. При тежката икономическа криза, в която се намира страната ни и при опасността тя да се задълбочи, т ова има отношение към много повече хора, от колкото ето тази глупост. Но вие казвате, че защото Бареков и Кеворк са имена в журналистиката, е много важно да се интерпретира по някакъв начин техните отношения и въобще датират ли такива и от кога, няма значение. Това нещо не го разбирам. Здравейте.
Слушател: Диана. Добър ден и на вашите гости. Обажда се най-доброто вестникарче бате Генчо. Днеска съм продал 3 „24 часа”, 3 „Труд” и 15 „Папарак” и 10 „Женски тайни”. Хората, които го купуват ходят с вратовръзки, други с къси полички, други с обикновени селски дрехи. Въобще контрагента, които го купуват е най-различен. И аз им задавам въпроса когато си купуват Папарак или Шоу – няма ли да си вземете от другите сериозни вестниици. Те, викат, по-лъжат. Така че хората свикнаха да ги лъжат политиците и за това предпочитат да си купуват от тия вестници. Примерно вие като каните Цвятко…
Водещ: Това не е извинение. Когато ви излъже веднъж политик не отивате да гласувате за него. Или когато политик обещае да вдигне заплатите с 30% на миньорите, а не го направи, миньорите излизат пред НС и не мърдат от там докато исканията им не бъдат удовлетворени. Тихата лудост на обществото да се задоволява с измислените проблеми на г-н Кеворк Кеворкян, откровените лъжи на жълтата преса, не решават проблемите на миньорите, които се чувстват онеправдани цял преход време.
Слушател: Във вашето предаване примерно като подканите Цвятко Цвеков, Румен Петков, Андрей Райчев, за мен това ежълто, за мен това е пошло. Тия комунисти да ми говорят как е станал прехода, как откраднаха парите и Андрей Райчев има голф игрища. Не е ли това жълто з амене. И за вас не е ли пошло.
Водещ: За мен не е жълто, защото вие спокойно в моето предаване може да кажете какво мислите за г-н Райчев, докато Ани Салич няма какво да каже по повод на астмата, която според ж ълтата преса я мъчи. Здравейте.
Слушател: Добър ден.
Водещ: Слушаме ви.
Слушател: Много ми е приятно, г-ж о Найденова. Исках само да споделя с вас, че господина в ляво от вас, ние сме се виждали, може да се сети, може и да не, но той е с един тестис.
Водещ: Боже мили. Ами, няма да искам и единия да покажете. Благодаря ви за информацията, която получихме по телефона. Здравейте.
Слушател: Здравейте. Обаждам се по повод темата, която обсъждате. Искам да попитам, не е ли по-правилно, стана дума за вас и за вашето писане във вестници, не е ли по-правилно да хванете един куп адвокати, както направи преди време г-н Трифонов, заведе иск в пловдивския съд и осъди абсолютно всички, които писаха за него щяло и нещяло.
Водещ: Господине ще ви кажа, аз неслучайно дадох пример с поведението на г-н Трифонов, за което го аплодирам. Но в интерес на истината дълбоко не ме интересува какво пишат тези хора, за да се занимавам с тях. И темата ни е планирана още от четвъртък и случайно съвпадна с това, че Милен днеска е преглеждал тези вестници и разбрах, че са ме обрисували по чудесен начин в тях. Нямам време и енергия да се занимавам с откровени лъжци. Ако това ще изчисти според вас средата, по-скоро да. Но журналистите като нас би трябвало да настояват за закон, не мислите ли? А не поединично да се разправяме с лъжци.
Слушател: Добре, кажете ми колко стотинки стува един жълт вестник.
Водещ: Казах ви – 40.
Слушател: 40, добре, ок. Този начин според мен, когато им вземете абсолютно всичко, когато ги осъдите и им вземете една солидна сума заради това, което са писали за вас и което не е вярно, по този начин ще ги накарате да се отдръпнат. Съгласен съм, че трябва да има жълта преса в България, но нека да излезе едно списание и един вестник със сериозни журналисти, който да пише наистина това, което е. във всяка известна личност има нещо жълто. Въпроса е нещата да се напишат такива, каквито са.
Водещ: Разбрахме ви, благодаря ви за идеята. Здравейте. Имаме само 2 минути, моля ви да бъдете по-експедитивни.
Слушател: Да, благодаря. А, защото в момента помислих… в ефир ли съм?
Водещ: Да.
Слушател: Здравейте. Искам първо да ви благодаря за хубавото предаване, специално на Дианчето. И искам да попитам господина защо той не пише за себе си, за своето семейство, за своите колеги и също така ще бъде интересн за всички тези, които купуват вестника. Това искам да попитам. И просто …
Водещ: Възмутена сте, разбирам. Ще ни отговорите ли на тоя въпрос?
Душко Петров: Защо не пиша за мен?
Водещ: Да. Вие известен ли сте?
Душко Петров: Не.
Водещ: Не. Здравейте. Слушаме ви, добър ден. Бързичко, имаме по-малко от минута.
Слушател: Обаждам се от Кубрат.
Водещ: Така. Лили Иванова беше в Кубрат.
Слушател: Съученик съм на Лили Иванова. И много се спори за нейните години. аз съм не съм на 100 години. преди известно време имаше снимка в Уикенд, че къщата на Лили Иванова се руши и няма кой да я поддържа.
Водещ: Това верно ли е?
Слушател: Беше снимана джамията и отсякано менарето.къщата на Лили Иванова …
Водещ: Добре, само да кажа, че добър пример за такова поведение, как колежката от БТВ Миролюба Бенатова беше засякла бащата на Мануела….
Калин Георгиев : На Мануела Горсова, да.
Водещ: На Мануела Горсова да играе комар. Всеки ще си каже – абе какво се занимава Миролюба с някой човек, дето решил да играе хазарт. Да, но той играеше от парите на детето си, което гаснеше в Израел, мисля че го лекуваха, нали?
Калин Георгиев : Тука има една поука, която всички можем да си извлечем.
Водещ: От тука вече можем да се занимаваме с живота на известните, но след като по някакъв начин се опитваме да вкараме морален казус в онова, което правим. Беше ми особено приятно. Живот и здраве ще се видим утре точно в един.