БТВ, Тази сутрин | 03.01.2013
Водещ: Едно от най-обсъжданите събития в социалната мрежа е новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев. Първото обръщение опит, поне моето усещане беше такова, лично, опит да даде надежда на хората, опит да е по-различно, действително, обстановката…
Водеща: По-малко клишета.
Водещ: По-малко клишета. В същия момент явно старанието да се онагледява и с картина това, за което се говори, конкретиката, изигра нелепа шега, не знам дали е шега, но да видим една карикатура на Чавдар Николов.
Водеща: Може би трябваше да започнем с откъса от словото…
Водещ: „Скъпи колорадски българи!”
Водеща: Защото това, което ще видите сега е откъс от речта на президента Росен Плевнелиев, която беше излъчена от всички национални телевизии в новогодишната нощ, в която когато се онагледяваше онази част от речта за красивите природни дадености на България, освен Царевец, разбира се кадър от Царевец, осветен от онова шоу „Звук и светлина”, следващият кадър беше на красива планина и ненаблюдателните са решили, че това е една от красивите български планини.
Водещ: И това нещо възбуди страхотно количество коментари. Както видяхте и карикатури. Ние показахме от в. „Преса” на Чавдар Николов карикатурата. Тук виждате търсачката Гугъл, че и това излиза – Родопите. Явно и за Гугъл нещо повторено, лъжа, сто пъти става истина.
Водеща: …сайта на „Балкантурист” и след малко ще ви дадем думата и ще представим и гостите.
Водещ: Става истина това, което се повтаря сто пъти като лъжа…
Водеща: Очевидно е взел, очевидно тази снимка от щата Колорадо, роки маунтийнс, скалисти планини и т.н., взел тази снимка „Балкантурист”, за да рекламира българските Родопи в случая.
Водещ: От хубаво, от хубаво е дошло, от желание да рекламира българските Родопи. Арман Бабикян и Найо Тицин да ви представим, наши гости.
Водеща: И оттам насетне администрацията на президента, или поне онези хора, които са се постарали да напудрят с кадри речта на президента, са взели този кадър, смятайки, че това, щом е на сайта на „Балкантурист” и рекламира Пампорово…
Водещ: Пак е от хубаво.
Водеща: …е българска гледка. Само че ние такива скалисти планини на пръв поглед, май, в България нямаме. Мисля, че, май, нямаме…
Арман Бабикян: И такива полета от жълт кантарион също нямаме.
Водеща: И от там социалните мрежи се взривиха.
Водещ: Коментарът ви?
Найо Тицин: Ами за мене всъщност има нещо много дълбоко символно в тази грешка. Оставям настрана чисто техническото или чисто взаимстването на снимка от друг континент, представяща красотите на България. По-скоро символът е за едно предупреждение за самосбъдващо се пророчество, в смисъл такъв, че ако тази година само планината сме сбъркали, може както сме тръгнали с дюните на Несебър, догодина в обръщението на президента да не може м дори морето да покажем или някаква красива българска природа, защото просто някой, който е овластен няма отговорност. И знаете ли, в този символ на тази грешка много умело аз видях случайно съвпадение, но както знаете няма нищо случайно, в текста на обръщението на президента, където той казва: „Нека през 2013 г. бъдем по-активни и отстояваме своето право на справедливост и солидарност! Това ще засили гражданския контрол върху дейността на политиците, защото демокрацията е свобода и отговорност.” Именно тук според мене е силното послание на тази грешка. Гражданският контрол да внимава и да бъде на своето място, за да ограничава…
Водеща: Призивът на президент е чут.
Найо Тицин: Призивът на президента е чут, като под микроскоп с този гаф, онагледяващ Колорадо вместо Родопите, защото изведнъж прикова вниманието на това дали след време ще можем да покажем и нещо от българска истинска красота, природна.
Водещ: Може Червено море да покажем.
Найо Тицин: Например. Всъщност това самосбъдващо се пророчество вече се доказва именно от сайта на „Балкантурист”. Ако не се беше случил този гаф, ако не бяха ползвали тази снимка от този сайт, най-вероятно тази снимка щеше да продължи да си стои с месеци, може би години наред, рекламираща България. никой нямаше да забележи тази грешка. Слава богу, че се случи тази грешка.
Водеща: Аз сега ако вляза в сайта на „Балкантурист”…
Найо Тицин: Вече е изтрита, не се безпокой, проверих снощи към…
Водещ: Ето я снимката, Арман?
Водеща: Иван Гарелов по телефона ни слуша и ще го включим и него.
Водещ: Трябва ли да бичуваме президента за тази грешка или трябва да му се прости, или въпросът е съвсем друг?
Арман Бабикян: Ами и да го бичуваме, и да му се прости е все тая общо взето, защото човекът, който е недогледал, не е той. Въпреки че в края на краищата той произнася тази реч. Сама по себе си тя като текст никак не е лоша. Въпреки че бих добавил друг абзац, различен от този, който Найо посочи, ще го перефразирам, където се казва, че няма нужда всеки път да започваме отначало, хайде сега да не се хабим. Общо взето, нищо, че идват избори, карайте нататък.
Водеща: Е, друго беше посланието.
Арман Бабикян: Добре, всеки може да го прочете по начина, по който му се струва. Но така, общо взето, наистина текстът не е лош. Нямаше нужда да стои в стаята на една известна компания, която продава телефони, нали, да бъде инсталиран в такава ситуация. Речта беше достатъчно добра и завладяваща, за да може той да ме гледа в очите и да ми я казва на Нова година.
Водеща: Под герба и знамето ли, където сме свикнали да я гледаме?
Арман Бабикян: ОК, той може да стои и като Атанас Семов в своето предизборно слово, когато уволняваше един човек…
Водеща: …книгите, осветлението и…
Арман Бабикян: …в същото кресло до една консервативна лампа, както се снимат половината хора във Великобритания. Нали, достатъчно беше и това. нямаше нужда да ми се въртят картинки като на презентация на фирма… да гледам снимки и да познавам, а да, това е планина…
Водеща: …хората около президента да сложат и картинки е било излишно, достатъчно е било фокусирането на вниманието върху новото, виждаме президента в друга обстановка?
Найо Тицин: Да, да, самото послание…
Арман Бабикян: Посланията са в думите му.
Водещ: А добре, обстановката подразни ли ви? Все пак не беше толкова…, все пак беше различно.
Арман Бабикян: Би била чудесна, ако не се въртяха тези картинки отстрани.
Водещ: Според вас това е било в повече като PR специалисти, а иначе обстановката?
Найо Тицин: Обстановката беше ОК. В интерес на истината известно време се чудих точно къде е – студио или не е студио…
Водеща: Да пуснем поне като покритие обстановката, за която говорим от доста време, да я припомним.
Найо Тицин: Има едно чудене в първата половин минута, точно дали е в студио, дали е в автентична библиотека. Някак си, май, си пролича, че е в…
Водеща: Пуснете обстановката, колеги, от речта на президента!
Найо Тицин: Няма лошо, наистина, трябва да признаем и да уважим стремежа за различност. Тази различност беше постигната със студиото, както казах, и със самата реч. Наистина, речта имаше доста повече човешки елементи, норамлност някаква, изчистена от клишетата, както казва Ани, и това беше достатъчно. Наистина това онагледяване, на времето като репортер си спомням, че едно от първите неща, на които са ме учили, е да не се прави чушка – чушка, копче – копче. Като казвам чушка, няма нужда да показваш… Защото думите трябва да допълват.
Арман Бабикян: А това беше като за олигофрени, той казва планина и се вижда планина. Вярно, не тази, но все едно. То и нюйоркската стокова борса я има там.
Найо Тицин: Да, това също беше нелепо.
Арман Бабикян: Пълна глупост, това не е софийската стокова борса. Но както и да е…
Водещ: Какво, какво, това сега ми е ново?
Арман Бабикян: Вижте картинките…
Водеща: Най-накрая ще пуснем ли тази реч…
Найо Тицин: Има я, където става дума за предприемчивостта на българите…
Арман Бабикян: Просто не искам да издребнявам. Забележете какво говореше Меркел по Нова година, какво говореше Обама, какво говореше Оланд. Всеки беше зает с важните неща. С това каква година идва, а не да ми обяснява как да възпитавам децата си. Аз нямам нищо против…
Водещ: Това обаче ми се струва, че се хареса на хората, че пък им дава примери конкретни, ето Марио – Марио, спасителя – спасителя.
Водеща: Искаш ли да си разменим местата, да се опиташ да се добереш до интернет?
Водещ: Ще опитаме, въпросът е, че Иван Гарелов ни чака от доста време…
Водеща: Хайде, аз ще започна разговора с Иван Гарелбов, ти опитай да се добереш до интернет…
Водещ: Да го чуем Иван Гарелов преди да…
Водеща: Защото искам да пуснем…
Водещ: Не знам какво търсим обаче.
Водеща: Речта.
Водещ: Речта ще я има в ЮТюб. Имаме ли право да пуснем ЮТюб?
Водеща: Да покажем поне обстановката от речта. „Балкантурист” дали са платили на роки маунтийн права.
Водещ: Няма връзка с интернет. Да се чуем с Иван Гарелов, докато не му е паднал мобилния телефон. Здравейте! За много години!
Водеща: Вашият коментар като дългогодишен телевизионен журналист, защото имаше и телевизионерство в тази реч, и естествено, като човек, който прави имиджа на много политици към днешна дата. Вашата гледна точка към това, което видяхме.
Иван Гарелов: Аз мисля, че става дума все пак за един приемлив гаф, на който не трябва да се обръща много голямо внимание, тъй като той няма обществено значение. И това ме връща 25 години назад, когато по времето на социализма телевизионерите трепереха от всяка грешчица, не дай боже да стане, защото много лошо ги наказваха, особено ако грешката е с някой големец. Сега би трябвало повече внимание да обръщаме не на техническите гафове, а на съдържанието. И когато вече говорим за съдържанието, наистина виждаме в речта на президента опит да избяга от шаблоните и да каже нещо по-смислено. Но аз забелязвам нещо друго, този фон, тази библиотека. Значи това е пак чисто снобски подход, и въобще при президента, независимо, че той е един модерен и културен човек, има остър дефицит откъм добър вкус. Да припомня, че онова прочуто позлатено яйце грамадно, което той подари на папата, все едно, че отива при мафиотски бос, с тази библиотека случаят е същият. Ако си застанал пред тази библиотека, утре може да те попитат колко книги си прочел от нея.
Водеща: Ама защо библиотеката е притеснителна?
Иван Гарелов: …ако ми позволите, защото не знам дали пак ще ме включите, истинският въпрос е този – трябва ли въобще да има такива приветствия от президента в 12 без 5, когато, първо, много малко хора вече слушат внимателно какво им се казва? Всички са пийнали, всички са почерпени, еуфорията е съвсем различна. Това е един остатък от живковско време, когато трябва непременно да застане бащата на масата и да каже големите неща. По-добре (…) в друг ден и час. Второ, при нас все още продължава тази двойнственост на властта. От една страна, президентът се изказва, от друга страна, пък министър-председателят търси възможност някак си и той да се изкаже по това време. Забелязах там по медиите как той, уж, излиза от МС, пък случайно го срещнали, пък там му задали въпрос, но след малко пък се оказа, че говори в кабинета му. Пък според друг вестник те били специално поканени избрани репортери, но във всеки случай да направи и той своето изказване и да не остане по-назад. Всичко това са излишни неща. Оставете хората да се веселят, оставете хората да се отпуснат и когато имаш нещо да им кажеш ценно и важно, тогава им го кажи.
Водещ: То големият въпрос е трябва ли ни реч и обръщение в 12 без 5, Иван Гарелов поставя наистина и този въпрос.
Найо Тицин: Аз честно казано, тъй като очаквах да има една различност, един опит за бягане от стериотипа, наложен 22-23 години, очаквах изявлението на президента да бъде примерно в 8 часа. Някак си в по-нормален час. Т.е. за да се избяга и от тази наистина наследена от Тодор-Живково време традиция да ни се показва най-паче човекът в най-паче момента.
Водеща: Не са искали да рискуват, традицията е президентът, държавният глава, честита Нова година, после Дунавското хоро и така.
Арман Бабикян: Наистина има някакъв резон, защото в 8 ч са по-трезви. В 12 може да пропуснеш планините.
Водещ: А понеже по телефон е Иван Гарелов, усещам, че още нещо иска да допълни?
Иван Гарелов: Аз казах, за мен това е най-важното. Аз следях и репликите на хората, които бяха тук, почти нищо не се чуваше от самото изявление. Веселбата си вървеше, това е един фон, останал така настрани. Наистина, нека, ако иска да е модерен човек новият президент, каквито опити виждам, по-добре да се отказва от всякакви шаблони и навици на миналото.
Водеща: Никога реч на президента, новогодишна, не е коментирана толкова, но както се казва, различното боде очите. И затова го правим. Така че постигнал е целта си, различен е.
Арман Бабикян: Всъщност (…) начин да си различен. Но вижте, БТВ направи чудесен обзор на годината. Един ваш колега го водеше, обзор на събитията от годината, въртяха се кадрите…
Водеща: Люба Ризова, шефът ни.
Арман Бабикян: Да, не го казвам, защото ви е шеф. На мен това ми приличаше, кадрите ми приличаха на обзор на годината.
Водещ: А, не се е монтирало тук.
Арман Бабикян: Не казвам, че тук се е монтирало, но президентът не ми е журналист.
Водещ: …като излишен опит да обобщава той годината?
Арман Бабикян: Речта му беше достатъчно добра, за да ми изпрати някакво послание като баща, майка или леля на нацията, все едно. Но тези кадри ми даваха усещане за журналист, който се опитва дам и прави обзор. Той не е.
Найо Тицин: Това, което преди да почне ефира споделихме, може би много по-подходящо би било да се включи един жестомимичен превод, примерно за нечуващите хора, и това би показало една по-силна социална ангажираност от страна на президентската институция, отколкото това, както Арман каза, като пауърпойнт презентация. Чушка – чушка, планина – планина, войни – войни, знаме – знаме.
Арман Бабикян: Особено като говорим за съпричастност в речта си.
Найо Тицин: Да, вижте, наистина, позицията на лидера, на политика, който води нация е от своя първо лице да каже някакви неща и да ги гледа хората в очите. В момента, в който сложиш нещо да се върти около него, ти забравяш да го гледаш в очите и изгубваш истинския контакт, който би трябвало да се случи между политика…
Водеща: Това е грешка обаче на екипа…
Найо Тицин: Така, така, така, не, не, в интерес на истината, наистина прекалено…
Арман Бабикян: Да, да…
Водещ: Сега ще ги обезсърчим толкова, че ако го сложат пак догодина на онова местенце, на онзи стария вариант…
Найо Тицин: Не, не, не става дума за това. Освен това, нека да си кажем, че аз, честно казано, доста се изненадах от смелостта, с която започна да се охулва това новогодишно послание на президента, като буквално седмица преди това той имаше доста по-спорни политически действия, примерно, за които не бяха предизвикани такива реакции, дори в социалните мрежи, да кажем.
Арман Бабикян: Това е абсолютно вярно.
Водещ: Ами така е, винаги е така.
Найо Тицин: Т.нар. едни проправителствени медии, други, изведнъж се охрабриха да говорят какъв страхотен гаф е това на президента, а никой не смееше да говори седмици наред преди това за проблемността на избирането, примерно на членове на конституционен съдия, Конституционния съд и т.н.
Арман Бабикян: …да речем, се изправи в цял ръст и каза, че е срещу проекта "Белене". За това със сигурност отделиха по-малко ресурс, отколкото за речта му по Нова година. Той каза гласно това, което управляващата партия, от която той произлизаше, нарочно казвам минало време, защото би трябвало вече да представлява нацията…
Найо Тицин: Има опит за еманципация…
Арман Бабикян: Еманципацията той ще я доказва. Имам предвид, че той все пак е длъжен да представлява нацията в момента, затова казвам, че… ОК, президентът направи това, което вие не казвате. Вие казвате, ами ние така, Цецка Цачева така, пък Червенкондев така, а президентът излезе, това е държавният глава и каза становището си по толкова важен въпрос, по който дори ще се прави референдум. Нямаше толкова коментари.
Найо Тицин: Да. Никой не обърна дори толкова голямо внимание върху това, че президентът подписа указа за назначаване на главен прокурор в последния час на последния работен ден на годината. Не се прави така. Т.е. това ако е смело и голямо събитие, то се прави много по-тържествено…
Водеща: Ние решихме да направи тази тема, и то (…) заради значимостта и социалните мрежи, вие най-вероятно сте видели какво е, това са всички интернет сайтове, най-четени, ако направиш справка в новинарските сайтове, най-четени… във Фейсбук, ни казват приятели, че е нещо страшно. Всички социални мрежи. Решихме да я направим, което може би отваря една друга тема, за сетивността на хората в мрежите за значимо и незначимо, за енергията, която се изразходва по една тема и липсата изобщо на енергия по друга тема, която… отношение и разбиране може би по друга тема. Но това е друга тема.
Найо Тицин: Защото в крайна сметка това е доста повърхностен въпрос. Много по-лесно е да видиш една такава видима грешка…
Арман Бабикян: Лесно се коментира това.
Найо Тицин: Лесно се коментира и е нещо, което не е опасно за коментиране също, нека да го кажем.
Водещ: Да чуем Иван Гарелов, защото мисля, че още е на линия.
Иван Гарелов: Аз мисля, че, слушах много внимателно разговора и бяха казани, основните неща бяха казани от моите колеги. Аз само се връщам на това, че нека да използваме случая да се опитаме наистина да наложим една корекция в тази втръснала традиция точно в 12 ч да се обръща бащата на нацията. Аз мисля, че на този инцидент по-скоро трябва да гледаме като на един етап от утвърждаването наличността на президента, защото на него очевидно му липсва все още опит, липсва му истинско самочувствие. Човекът се е постарал да бъде нещо по-различен, очевидно в него има такива опити, нека да не го отчайваме. В края на краищата гафът си е гаф и толкоз.
Водещ: Благодарим.
Водеща: Да, наистина.
Найо Тицин: Да, да, аз лично приветствах опита за различност, и още повече приветствам тази случайна грешка, която ни дава повод, особено на нас като граждани да сме много по-бдителни над безобразията, които се случват.
Водеща: Честно казано, аз от години на ред за първи път се загледах и заслушах, като видях различната обстановка увеличих телевизора, заслушах се. Така че може би ефектът е постигнат. И фактът, че говорим в момента за това.
Арман Бабикян: Да, Иван, общо взето, по един възпитан начин каза, не стреляйте по пианиста. Но да, наистина предизвика явно внимание. Оттук нататък следва да си помислим от това, което се произвежда като политика и послания, пък било то и новогодишни, независимо в колко часа, всъщност кое тежи – опаковката или съдържанието?
Водещ: Благодаря ви!