Гергана Жулева, изпълнителен директор на “Програма Достъп до информация”: Цялата информация трябва да е обществена

в. Сега | Светлана Георгиева | 26.02.2013 

Кризата в момента показва, че трябва да се създадат детайлни правила за прозрачност на монополистите, казва Гергана Жулева, изпълнителен директор на "Програма Достъп до информация"

- Ваше миналогодишно изследване показа, че са много случаите, в които институциите не публикуват информация за обществените поръчки заради зле разбирана търговска тайна. Какво е положението сега?

- Има напредък в това отношение. При последното ни изследване на интернет страниците, което ще представим в близките дни, поискахме копие от договора за последната обществена поръчка за 2012 г. от 490 институции. Получихме информацията от 238 и частичен достъп до договорите на 47 от тях. Изричен отказ ни изпратиха 48 органа на власт, а изобщо не отговориха 131. Изключително разнообразна е практиката. В копията с частичен достъп са заличавани името на изпълнителя, цената на договора, датата му. Макар в регистъра на Агенцията за обществени поръчки, който е публичен, именно това са елементите, които се публикуват. Ясно определение, че тези елементи на договора не могат да бъдат търговска тайна, имаме и в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Има проблеми и при активното публикуване на задължителна информация. Нямаме уеднаквяване на дизайна, формата и съдържанието на интернет страниците. Така трудно можеш да намериш определена информация дори да е там. Трябва да има унифицирани изисквания за официалните страници. Според оперативния план на българското правителство във връзка с ангажиментите му инициативата "Партньорство за открито управление" предстои изменение на ЗДОИ по отношение на стандартите за активно публикуване. Министерството на правосъдието отговаря за внасяне на този проектозакон , срокът е първата половина на 2013 г. Няма още създадена работна група. Моят опит показва, че в България нещата се променят или под външен, или под граждански натиск.

- Доколко отворени са институциите, като се има предвид, че пресцентровете вече избягват устни отговори, изискват писмени въпроси, а много често и заявления за достъп до обществена информация?

- В закона ясно е казано, че гражданите имат право на информация и при устно запитване. Ако човек не е доволен от отговора или институциите не знаят къде е тази информация, тогава се подава писмено заявление. Всяка година се отчитат голямо количество устни запитвания, но друг е въпросът дали е предоставена информацията по тях. Не би трябвало да има проблем за бързо предоставяне на информация, когато вътрешноинформационната им система е направена, така че да е ориентирана към предоставянето на информация, а не към криенето й. Трябва да е ясно за всички служители кое е за публикуване, кое е за предоставяне, без да има проблем и без да се предава в юридическите отдели на институциите, където повечето юристи търсят основание за отказ.

- Защо се получава тази аномалия?

- Практиката в страни с по-дълга история на прилагане на закона показва, че всички са минали през тази аномалия. Съветът, който получихме навремето, беше да не се определят юристи за тази длъжност, защото юристът играе ролята на защитник. Добрите закони предполагат назначаването на специални служители в институциите, които да отговарят за предоставяне на информация, да бъдат специално обучени, да е ясна отговорността. Защото виждаме размиването й. Има служител, който е определен да отговаря и по ЗДОИ, това е част от длъжностната му характеристика. Той обаче не е този, който решава. Той приема и препраща заявлението. След това се намесват юристите, които очевидно разглеждат всяко заявление като търсене на чувствителна информация и след това го представят на ръководителя на институцията с предложение за решение – това забавя процеса и в много случаи води до търсене на основания за отказ. При създаването на информацията в институцията или при получаването й трябва още в началото да се отбелязва, че е за публикуване, за предоставяне без ограничения. Когато се определи, че информацията не е за предоставяне, това трябва да е ясно, включително основанията, сроковете на защита. Но презумпцията трябва да е, че цялата информация е обществена и само много тесен кръг документи може да бъдат ограничавани за достъп.

- ЕРП-тата са на мушката, защото никой не разбира какво пише във фактурите им и как се формира цената на тока. Същото е положението и с топлофикациите. Защо гражданите не получават достъп до тази важна информация?

- ЕРП-тата не са задължени по ЗДОИ, макар че, да речем, "ЧЕЗ Електро България" и "ЧЕЗ Разпределение България" са акционерни дружества, чиито финансови отчети са достъпни. В страницата на ЧЕЗ има качена обща информация, разяснителни текстове, но от друга страна, кризата в момента очевидно показва, че трябва да се създадат ясни и детайлни правила за прозрачност и на тези, така да се каже, монополисти. При "Топлофикация" нещата стоят по по-друг начин, защото тя е общинско дружество и е задължена по закон да предоставя информация. От това, което наблюдавам покрай протестите, се налага изводът, че доставчиците трябва да бъдат по-прозрачни. Да не говорим, че доброто предоставяне на информация е свързано и с разясняване и с по-добро комуникиране с клиентите. Сега обаче всичко излезе извън контрол и очевидно ще трябва да се инвестира много в разясняването и информирането. Но въпросът е и в контрола от страна на държавата. Държавният регулатор е този, който трябва да предоставя информация. Работата е там, че хората не могат да се занимават само с това да подават заявления, да искат разяснения, затова пътят е тази информация да бъде публикувана в интернет страниците на институциите, така че всички да могат да я прочетат, без да си губят времето. Ако те намират търсената информация в интернет, то броят на заявленията пада и вече е по 10-11 хиляди на година, преди 5-6 години бяха пет пъти повече. Нещата вървят напред, макар и бавно.

- Добър ли е Законът за достъп до информация?

- Законът може да се оценява от гледна точка на практиката, от гледна точка на доброто законодателство и от гледна точка на минималните международни стандарти в тази област. От гледна точка на практиката ПДИ отчита няколко недостатъка – липса на орган за контрол на изпълнението включително и за активното публикуване, разпръснати ограничения на правото на достъп, разпоредби за подпомагане на гражданите. От гледна точка на идеала на законодателство преди две години беше направен глобален индекс на законите за достъп до информация, като в основата му беше заложен един моделен закон. България е на 33-то място сред 93 държави. На първо място е Сърбия, нейният закон беше приет 2003 г., предполага създаване на информационен комисар, специални мерки за разясняване на правото на достъп до информация като задължение като органите на власт – нещо, което в българския закон го няма.

- Законно ли е, че гражданите не получават достъп до информация до общи и подробни устройствени планове (ОУП и ПУП). Точно в тази информационна мъгла минават всички незаконни или неправомерно узаконени строежи.

- Ние сме убедени, че тази информация трябва да се публикува – и ПУП, и разрешителните за строеж. Ето защо тази година включихме тези въпроси в своята оценка на интернeт страниците на общините. Само в 12 от 262 интернет страници са публикувани устройствените планове и в 16 страници намерихме регистри на разрешителните за строеж.

- Как оценявате изнасянето в медиите на досието "Буда" на Бойко Борисов? Обществена информация ли е това?

- Разбира се, че е обществена, тъй като няма институция, изключена от приложното поле на ЗДОИ, но очевидно е била ограничена за достъп. Според законодателството процедурите за разсекретяване са ясни и няма процедура за автоматично разсекретяване, но има срокове за класифицираната информация. Това не е първият случай на изтичане на информация. Спомнете си случая с публикуването на стенограмата от заседанието на МС за договора с "Краун Ейджънс". Съвършено друг въпрос е публикуването. Медиите, които разполагат с тази информация, правят своя преценка за контекста и обществения интерес от публикуването, след като разполагат с тази информация. Но не е тяхна работа да пазят класифицираната информация.
***
Фондация "Програма Достъп до информация" е готова с новото си изследване за информацията, качена на интернет страниците на българските институции. В контекста на протестите на гражданите, започнали като недоволство срещу електроразпределителните дружества заради неясно високите сметки, и нелепото мълчание на държавните органи разговаряме с Гергана Жулева, изпълнителен директор на организацията.

Стр. 12

Успешни български мениджъри мотивираха студентите да търсят професионално развитие в България

Третото издание на студентския форум MySuccess.bg in Education – Аз мога повече! запозна бъдещите специалисти с мениджъри в големи компании, които са успели да се реализират в родината

Alternative Rock вечер с родната банда GOWEEK

Як алтернативен рок ще чуем на 28-ми февруари (четвъртък), точно в 22:00 часа! Момчетата от GoWeek обещават да разкъртят сцената на Studio 5 с авторска музика.

NATURA BISSE е козметиката, с която работи най-добрият СПА център в Европа

Първа награда в категория Day Spa of the Year – Europe бе връчена на испанския луксозен СПА център Urban Spa. Г-жа Грети Гарсия – представител на Natura Bisse в България, поздрави специално своите партньори в Испания и сподели щастието на семейството на Natura Bisse.

НА ТОДОР КОЛЕВ С ЛЮБОВ

Една вечер, в която всеки от нас може да изрази своята почит към Големият актьор.

Ланком България представи първите мрежови устройства от собствената си марка SeaMAX

Трите модела са ориентирани към малки и средни фирми, както и домакинства, ценово достъпни са и разполагат с някои от най-актуалните нови функционалности, характерни за техния клас

Обучение: “Корпоративната социална отговорност на практика във фирмата”

БСК I 5.02.2013

Кога: 26 февруари 2013 г. (вторник), 10.00-17.00 ч.

Къде: София, БСК, ул. "Алабин" №16-20, етаж 1

Достъп: Такса участие

Организатор: Българска стопанска камара

Обучението има за цел да въведе специалисти от различни сфери в принципите по прилагането на корпоративната социална отговорност във фирмата. Освен принципите, участниците ще се запознаят и с похватите за прилагането на КСО в предприятието, както и с икономическите, социалните и комуникационните предимства на фирмите, които имат политика по социална отговорност.
Обучението е предназначено за специалисти по корпоративни комуникации, експерти по човешки ресурси, финансисти и мениджъри, които отговарят за развитието на фирмата.
В програмата се включват следните теми:
  • Принципи на корпоративната социална отговорност. Определения.
  • Пирамидата на корпоративната социална отговорност.
  • Анализ на заинтересованите страни.
  • Маркетингови предимства на компаниите, ангажирани с корпоративната социална отговорност.
  • Документиране на КСО.
  • Стандарти за корпоративна социална отговорност. Указания за социална отговорност ISO 26 000. Стандарт SA8000:2008
Участниците в обучението получават сертификат за участие.
 
Цената за един участник е 120 лева с включен ДДС. В цената са включени две кафе-паузи и материали.
Цената за студенти и служители на фирми – членове на БСК е 80 лева с включен ДДС.
Крайната дата за заплащане на таксата за участие е 25.02.2013 г., след изпращане на заявка за участие и получаване на потвърждение за регистрацията.
Заявките се изпращат на e-mail: pr@bia-bg.com
 
Банковата сметка, на която се превежда таксата за обучението е следната:
IBAN: BG30 CBUN9195 1000008461
Банков код: BIC CBUNBGSF
Юнионбанк, клон Алабин.
Основание: Обучение по КСО
 
Обучител:
Александър Миланов е сертифициран одитор по корпоративна социална отговорност. Работи като експерт „Връзки с обществеността“ в Пресцентъра на Българската стопанска камара. Има опит като маркетинг директор на водеща неправителствена организация, ангажирана със защитата на правата на децата.
 
За контакт:
 
Александър Миланов 
Тел.: +3592 932 09 28, +359 879 279 281
Email: pr@bia-bg.com, a.milanov@bia-bg.com
 

Курс: “Бранд мениджмънт в интегрираните маркетингови комуникации”

M3 College I 3.02.2013
 
Кога: 5 февруари – 28 февруари 2013 г., 18.30-20.30 ч.
Къде: София, M3 College, ул. "20 април" №26
Достъп: Такса участие
Организатор: M3 College

Този курс ще Ви запознае с модерния бранд и неговия мениджмънт в интегрираните маркетингови комуникации (ИМК), рекламата, дизайна, творческия процес; ще придобиете знания и умения, които да Ви помогнат във Вашата професионална реализация като успешни бранд мениджъри или като професионалисти в много области, за които успешният бранд е от значение.

Специален акцент в програмата е поставен на комплексното решаване на проблемите в бранд мениджмънта от гледна точка на ИМК, предизвикателствата на пазара в комуникационната ос проблем–решение и способността за управление на бранда индивидуално и в различни екипи според техните компетенции и умения.

В процеса на обучение се използват модерни форми на преподаване, като се залага на проактивното отношение на курсистите; дискутират се различни казуси и случаи от добрата бизнес и комуникационна практика, свързани с успешния бранд мениджмънт; разглеждат се анализи и изследвания, богат визуален материал.

Теми в програмата:

Теория:
1. Бранд и бранд мениджмънт;
2. Идентичност, дизайн и имидж;
3. Етапи в създаването на бранд платформа и бранд позициониране;
4. Модерните тенденции в разбирането на потребителите и решаването на проблеми, свързани с тяхната ключова роля по отношение на модерния брандинг – приложение на идеите за активните потребители (prosumers);
5. Емоционалният брандинг;
6. Бранд мениджмънт, интегрирани маркетингови комуникации и стратегическо планиране;
7. Управление на бранд комуникациите: от бранд позиционирането през агенционния и творчески бриф към комуникационната агенция до медиите и потребителите;
8. Успешният бранд и силата на модерния дизайн – проблеми, решения и перспективи.

Практика:
1. Бранд платформа и позициониране (Case studies);
2. Създаване на бранд платформа под ръководството на преподавателя;
3. Създаване на комуникационно задание, свързано с бранд комуникации (Agency Communication Brief & Creative Brief) и мениджмънт на примерни комуникационни проекти и продукти за медиите;
4. Бранд мениджмънт и работа в комуникационни екипи – ролеви игри;
5. Мениджмънт на проекти, съобразени с професионалната специфика на курсиста;
6. Оценяване и оптимизиране на комуникационните активности (Checklist) за активностите на бранда – индивидуална работа.

Лектор: Стефан Серезлиев

Формат:
Семинар

Лектор:
Стефан Серезлиев

Хорариум:
18 учебни часа

Допълнителни материали:
Материалите ще се получават на място и ще са съобразени с практическата насоченост на курса

Сертификат:
Всеки курс гарантира високо ниво на подготовка и удостоверение за професионална специализация.

Цена на курса:
180 лв.

Начин на плащане:
В брой и по банков път

Оригинална публикация 

Курс: “Бизнес етикет и протокол: норми и стандарти в деловата, публичната, медийната и виртуалната сфера”

M3 College I 3.02.2013
 
Кога: 25 февруари – 18 март 2013 г., 18.30-20.30 ч., (в дните понеделник и четвъртък)
Къде: София, M3 College, ул. "20 април" №26
Достъп: Такса участие
Организатор: M3 College

Този курс включва балансирано представяне на теоретични знания и практически упражнения с цел формиране на умения за успешно използване на нормите и стандартите за бизнес етикет и протокол по време на делови срещи, преговори, реализиране на PR събития и кампании, комуникационни кампании, тържества, ТВ програми и други. Използват се образци, както и симулативни игри, индивидуална работа и работа в малки групи, анализ на видеоматериал, мултимедийни презентации и др. Правят се видеозаписи и се анализират постиженията на участниците в курса.

След обучението участниците в курса ще могат:
- да участват ефективно в делови и PR събития при спазване на основни норми, стандарти и правила на етикета и протокола;
- да участват ефективно в различни медийни предавания при спазване на основни норми, стандарти и правила на етикета и протокола;
- да реализират успешно комуникативни цели;
- да допринасят за изграждане и поддържане на доверие към организацията чрез спазване на основни норми, стандарти и правила на етикета и протокола;
- да допринасят да създаване и поддържане на положителна корпоративна и персонална репутация чрез публични участия и изяви при спазване на основни норми, стандарти и правила на етикета и протокола.

Програма на модула по теми и подтеми:
1. Етикет и протокол. Дефиниции. Особености. Приложение в бизнеса, дипломацията, публични и медийни изяви, PR събития.
2. Дрескодът като част от етикета и протокола. Джендър особености. Нови тенденции. Значение на облеклото, аксесоарите, бижутата и др. при спазване на изискванията на протокола и етикета.
3. Неезиковите средства и етикета.
4. Визитните картички, място и роля в деловите срещи, в публичната комуникация.
5. Поканите за официални, делови и PR събития. Стандарти, тенденции, новости.
6. Етикет и протокол при провеждане на пресконференции и брифинги.
7. Етикет и протокол при подготовка и участие в медийни предавания, интервюта и други. Поведение пред камера и микрофон. Особености на медийното поведение в радио- и телевизионно студио.
8. Корпоративна култура, фирмена култура, фирмен етикет и протокол. Етикет при общуване с вътрешни публики в бизнес организацията, институцията и НПО.
9. Етикет и протокол при организиране и провеждане на PR събитие.
10. Нетикет – етикет в интернет. Стандарти и изисквания при електронни писма, използване на социалните мрежи и медии, на уебинари, видеоконференции и други.
11. Етикет и протокол при писмената делова/бизнес кореспонденция.
12. Поведение по време на коктейли, тържества, официални събития.
13. Поведение по време на подписване на договори.
14. Интеркултурни различия в етикета.

Симулативни игри:
1. Връчване и получаване на награди.
2. Подписване на договори.
3. Участие в предавания в електронни медии.
4. Участие в PR събития: пресконференция, брифинг, тържества, юбилеи и други.
5. Делови срещи с корпоративни партньори.
6. Делови срещи с клиенти.
7. Как да задържим вниманието на аудиторията?
8. Анализ на презентации, видеозаписи и снимки с цел установяване на грешки, пропуски, гафове и интеркултурни различия.
9. Етикет и протокол по време на коктейли, тържества, празненства и други.

Информация за лектора:
Доц. д.ф.н. Иванка Мавродиева е завършила бакалавърска степен по българска филология и магистратура по връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитила е дисертация за парламентарното красноречие в България.
Работила е като парламентарен репортер и редактор. Автор е на над 60 статии, доклади и студии в области като връзки с обществеността, политическа реторика, бизнес комуникации.
Доц. д-р Иванка Мавродиева е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ по публична реч, реторика, бизнес комуникация, PR и академично писане. През годините тя е обучавала не само студенти, а и депутати и бизнес лидери.

Формат:
Семинар

Лектор:
доц. д.ф.н. Иванка Мавродиева

Хорариум:
18 учебни часа

Допълнителни материали:
Материалите ще се получават на място и ще са съобразени с практическата насоченост на курса

Сертификат:
Всеки курс гарантира високо ниво на подготовка и удостоверение за професионална специализация.

Цена на курса:
180 лв.

Начин на плащане:
В брой и по банков път

Оригинална публикация