WCP-300 е с диаметър само 6,9 см и осигурява бързо зареждане и удобство при употреба

Dazibao publishing I 25.02.2013

Alternative Rock вечер с родната банда GOWEEK

Як алтернативен рок ще чуем на 28-ми февруари (четвъртък), точно в 22:00 часа! Момчетата от GoWeek обещават да разкъртят сцената на Studio 5 с авторска музика.

Групата е основана през 2009 г. от приятелите от детинство Дау – вокал и бас, Венко – барабани и Георги – китара. Малко по-късно към тях се присъединява и Ники – пиано, който освен това учи и компютърно музициране и тонрежисура. Момчетата се занимават с музика от училище, когато и се събират да свирят заедно. Всички имат музикално образование от частни школи, а двама от тях са приети в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, но я напускат след първата година по собствено желание. Четиримата са единодушни, че музиката е техният живот – „Всичко, което човек вижда, чувства, чува и мисли всъщност са вълни с определена честота. Това е животът – красива безкрайна музика”, казват те. Всъщност GoWeek са една от първите групи, които правят записи в студиата La Villa.В последствие решават да се присъединят и към лейбъла Dazibao Publishing.

Няколко години талантите работят неуморно да се усъвършенстват, да открият себе си като музиканти и като банда. Участват в няколко състезания и различни изяви. Големият им пробив обаче идва през 2012г., когато песента им “The way you see the world” (във видеото по-долу) достига финала на българската Евровизия и е класирана на трето място в billboard-bg.com. В момента групата работи усилено с екипа на Dazibao по дебютния си албум. 

Цветелина Гачева I 26.02.2013

Ден на награди в Бургаски свободен университет

26.02.2013. Днес на официална церемония деканът на Центъра по хуманитарни науки към БСУ доц. Динева връчи „Награда на Декана” за 2013 г. Златен сертификат и кристален плакет получиха четвъртокурсникът Дончо Златев (специалност „Журналистика”), в категория „Студент” и доц. д-р Мариана Лазарова, в категория „Преподавател”. Сребърни сертификати взеха Катина Лукова (4 курс, „Журналистика”) и третокурсничката Ива Янкова, от същата специалност. Останалите номинирани бяха удостоени с почетни грамоти.
„Изборът беше много труден! Всички номинирани активно работят в студентските структури на университета и за изграждане на имиджа му!”, сподели доц. Динева и призова студентите: „Имайте куража, следвате сърцето и мечтите си. Бъдете в активна позиция през целия си живот.”
От тази година преподавателите номинират достойните, според тях, кандидати за „Награда на Декана”. До сега студентите от ЦХН самостоятелно подаваха своите кандидатури.
Анна Манукян, Калина Тончева и Полина Ганчева получиха от г-жа Йорданка Ананиева – Зам.-кмет по Култура и образование в Община Бургас – награди за най–добри възпитаници на университета, стажували в администрацията на Община Бургас.
Миналогодишната Носителка на престижната „Награда на Декана” Анна Манукян, благодари на Община Бургас, че стои винаги зад студентските инициативи и се обърна към студентите на БСУ: „Подхождайте сърцато към вашите каузи и правете невъзможното възможно, защото изгубена кауза е онази, в която ние самите спрем да вярваме!”
Още три специални награди: Стажове в „Дарик радио”, в „Бургаски репортер” и в PR агенция „Вимарк Адвъртайзинг”, връчи Красимир Калудов – главен редактор и репортер в „Дарик радио” Бургас.
Всички номинирани получиха и специални награди от консултантска къща „Интеграл”.
На официалната церемония присъстваха още Президентът на БСУ проф. д-р П. Чобанов, Ректорът на БСУ – проф. д-р Васил Янков, зам.-ректорът проф. Галя Христозова и зам.-ректорът доц. Милен Балтов. Събитието уважи и Вълчо Чолаков – общински съветник в Бургас.

„Награда на Декана" се провежда за пета поредна година. Целта й е да стимулира участието на студентите в ЦХН към БСУ в академични прояви.
Призът се присъжда на студенти в бакалавърска и магистърска степен от специалностите „Връзки с обществеността”, Журналистика” и „Социални дейности и консултиране”, показали високи постижения в учебната, научната и творческата дейност.
Критериите, по които се оценяват студентите са: успех от предходната учебна година; научноизследователска работа; участие в конференции и публикации; съдействие за свързване на обучението с практиката; участие и принос в университетските структури – вестник “Студентски страсти”, Practa – студентска ПР агенция, Център за кариера и развитие, Студентско театрално ателие; утвърждаване и издигане имиджа на Бургаския свободен университет.

За контакти:
Студентска PR агенция “Practa”
Тел. 056/ 900 522

www.profit.bg | 26.02.2013

Днес Sportal Media Group обяви, че започва да предлага реклама в Skype, помагайки на брандовете да се възползват от нарастващата популярност на Skype в България. Рекламният инвентар на Skype в България ще се продава ексклузивно от Sportal Media Group.

Комуникационната услуга Skype предлага чат, VoIP телефония и видеоразговори, което прави споделянето с близки, приятели и колеги лесно и забавно, независимо къде се намират и независимо от устройството, което са избрали за комуникация.
Skype има повече от 300 милиона активни месечни потребители на 55 пазара в цял свят. Рекламата в Skype позволява на марките да се обвържат с човешките емоции – големите и малките моменти, който правят живота чудесен.
“Хората обичат Skype, което го прави страхотно място за всеки бранд, който иска да достигне до голяма и ангажирана аудитория,” заяви Мартин Петров, вицепрезидент „Бизнес развитие“, Sportal Media Group. “"Освен това, иновацията между екран и операционна система е това, което позволява на рекламодателите да достигнат до аудиторията в правилното време, с правилната информация тогава, когато те взимат решения с хора, на които се доверяват най-много.”
Skype достига до 2 милиона активни потребители в България месечно, според данни на Microsoft, или приблизително 50% от всички интернет потребители в страната.
На 1 март Sportal Media Group ще започне да предлага на рекламодателите премиум рекламни формати като Conversation Ads, Skype Homepage Takeovers, както и други, които ще позволят на брандовете да получат достъп до Skype общността. Много от форматите са стандартни, което позволява на рекламодателите да се възползват от вече съществуващите криейтиви. Предложенията включват:

• Homepage Takeover Premium Masthead 650×170: Рекламен формат, който може да има разширяема, или неразширяема част, като това позволява на рекламодателя да заеме началната страница на Skype.
• Homepage Standard 300X250: Този формат може да се планира както като дневно спонсорство, така и на импресии, което дава голяма гъвкавост на рекламодателите.
• Conversation Ad Standard 300×250: Премиум рекламата на Skype, която се появява при разговори 1:1 в Skype, което позволява рекламодателят да стане част от разговора.

Тези реклами имат доказано въздействие за рекламодателите, като двуцифрен ръст при някой от най-трудните метрики за промяна като намерението за препоръка и намерението за покупка.
"Ние в Skype вярваме в създаването на дълбоки и истински връзки – един с друг, с нашите семейства и приятели, както и с хората, които обичат нашите продукти и вярват в нашата марка. Skype съществува, за да сближава хората както днес, така и всеки ден – независимо в коя страна живеят и без значение какво устройство изберат да използват.", казва Бела Е. Пап, Директор реклама в Microsoft за Централна и Източна Европа. "Здравите връзки, за чието създаване помагаме, както и нашият фокус върху потребителското преживяване, правят скайп едно чудесно място както за потребителите, така и за рекламодателите. Сега с присъствието ни на над 55 пазара по света, ние очакваме да работим с нови марки, които да спонсорират повече от тези важни и скъпи моменти в живота."

За Sportal Media Group:

Sportal Media Group е водещата българска онлайн медия по финансови резултати. Компанията управлява портфолио от 40 сайта, сред които водещите портали Sportal.bg, Profit.bg, Woman.bg, Hotnews.bg, Novini.bg, Data.bg, Livestream.bg, Shopping.bg, Topcars.bg, Formula1.bg, Dete.bg, Svejo.net, както и Sportal.rs в Сърбия и Sportal.ru в Русия. С персонал от над 110 души медията предлага премиум съдържание на своите крайни потребители, както и достъп до всякакъв вид аудитория за бизнес партньорите си.

Оригинална публикация 

Четвъртото поредно издание на международното специализирано селскостопанско изложение БАТА АГРО ще се проведе от 13 до 17 май 2013 г. на летище Стара Загора.

Успешно приключи проект на „АБ-Терм“ ООД по ОП „Конкурентоспособност“

С 20% се е увеличил през тази година броят на работните оферти от работодатели от САЩ, които търсят български студенти по програмата за културен обмен Work and Travel.

Webcafe.bg I 26.02.2013

"Хрътките" се връща на екрана на bTV с водещ журналистката Миролюба Бенатова, след като предишната му водеща Валя Войкова отиде в TV7, съобщи "24 часа".

Разследващото предаване ще върви по bTV всяка събота следобед, след като преди това вървя три сезона по bTV Action.

Според публикацията именно преместването от единия в другия тв канал на групата на bTV Media Group накарало Валя Войкова да да напусне. За подновеното му излъчване на ново място било нужно да има нов водещ и Войнова напуснала, след като разбрала, че я свалят от позицията.

"24 часа" припомня, че Бенатова е сред най-известните репортери на bTV, в телевизията е от нейното създаване и е позната като разследващ журналист.

Изданието съобщава, че телевизията оглежда и Диана Найденова за самостоятелно предаване. Слуховете, че тя ще замести Росен Петров, не са верни, но телевизията и продуцентите Евтим Милошев и Любо Нейков от "Дрийм тийм" разговарят за още един публицистичен формат.

Найденова е част от екипа на "Нека говорят с Росен Петров", където прави интервюта в рубриката си "Опасно близо". Преди няколко седмици тя е получила покана от Нова телевизия, но отказала.

Оригинална публикация

в. Сега | Татяна Ваксберг, Дойче веле | 26.02.2013

Много правителства бяха посрещани със сервилност, но това на Борисов беше посрещнато с демонстративен разпад на журналистическата професия

За България в момента е най-важен не президентът, а "Репортери без граници". Все някой трябва да обясни този радикален и светкавичен завой, който направиха верните на Борисов медийни служители. До неделя следобед (17 февруари – б.р.) те бяха точно толкова сервилни, колкото и четири години подред, но в понеделник сутринта се събудиха с критично отношение към премиера.
В неделя, 17 февруари, когато в България се състояха първите истински мащабни митинги от години насам, новините трябваше да се научават от кабелния Канал 3, прославил се като "опозиционен", макар че не е много ясно какво точно значи това. Само три-четири дни по-късно, когато участието в митингите закономерно намаля заради работната седмица и оставката на правителството, водещите телевизии си промениха отношението към протеста: втурнаха се към извънредни емисии и преки включвания от всяко кръстовище, на което имаше поне двайсетина души. И дискусиите траеха часове.

Изпуснатият морал

Главни редактори и просто коментатори, които в продължение на четири години говореха насериозно за Борисов като за политик и за ГЕРБ като за партия, внезапно се озоваха в ефир, за да изразят съпричастност с протестиращите срещу бедността и дори да говорят за кризата на морала в политиката. Трябва да са изпуснали някъде по пътя морала на собствената си журналистика, която четири години подред потулваше истински новини, заглушаваше малкото разследвания в периферни издания и допускаше крайно инцидентно политически коментари по съществени въпроси.
Твърди се, че най-непоносим за гледане бил завоят на водещия Николай Бареков, който представяше Борисов като полубог в продължение на четири години, а в четвъртък се оказал критично настроен към него. Най-вероятно е така. Все пак правителството падна предишния ден.

За паметта и мускула

Това, което става в медиите, се нуждае първо от памет, а чак след това от анализ. Много правителства през последните 23 години бяха посрещани със сервилност, но това на Борисов беше изключение. То беше посрещнато не просто угоднически, а с демонстративен разпад на професията на журналиста.
За премиера Жан Виденов угоднически се казваше, че е победила лявата и социалната идея, за премиера Сакскобургготски с упоение се твърдеше, че е победила историческата справедливост и западната аристокрация, за премиера Станишев се казваше, че победили разумът и прагматичният подход. За Борисов обаче се казваше, че е победил мускулът. "Може ли да ви го пипна?" – тази фраза беше изречена от репортерки все пак, не от минувачки по Околовръстното. Как би следвало да се анализира такава журналистика? Много е спорно, че това изобщо трябва да се прави от хора, анализиращи именно медиите.

Медиите вървят с победителите

Това, което става в българските медии, не може да се дефинира като цензура, нито като автоцензура. Не защото двете определения са неточни, а защото са непълни. Драматично им липсва допълнителен индикатор, който да измери комбинацията от корупция, некомпетентност и умишлен отказ от свобода.
В завоя от последните дни има обаче и една добра новина. Тя е в пророческото определение на Асен Агов от далечната 1991 г.: "Медиите вървят с победителите, за съжаление", беше казал той. Времето показа, че е бил обидно и непростимо прав. Но пък ако вие сега сте объркани в политическата ситуация и не можете да разгадаете кой реално стои зад едно или друго политическо действие, просто включете някой централен телевизор. Там с поведението си ще ви подскажат кой се очертава да е победител.

Стр. 14

в. Сега | Светлана Георгиева | 26.02.2013 

Кризата в момента показва, че трябва да се създадат детайлни правила за прозрачност на монополистите, казва Гергана Жулева, изпълнителен директор на "Програма Достъп до информация"

- Ваше миналогодишно изследване показа, че са много случаите, в които институциите не публикуват информация за обществените поръчки заради зле разбирана търговска тайна. Какво е положението сега?

- Има напредък в това отношение. При последното ни изследване на интернет страниците, което ще представим в близките дни, поискахме копие от договора за последната обществена поръчка за 2012 г. от 490 институции. Получихме информацията от 238 и частичен достъп до договорите на 47 от тях. Изричен отказ ни изпратиха 48 органа на власт, а изобщо не отговориха 131. Изключително разнообразна е практиката. В копията с частичен достъп са заличавани името на изпълнителя, цената на договора, датата му. Макар в регистъра на Агенцията за обществени поръчки, който е публичен, именно това са елементите, които се публикуват. Ясно определение, че тези елементи на договора не могат да бъдат търговска тайна, имаме и в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Има проблеми и при активното публикуване на задължителна информация. Нямаме уеднаквяване на дизайна, формата и съдържанието на интернет страниците. Така трудно можеш да намериш определена информация дори да е там. Трябва да има унифицирани изисквания за официалните страници. Според оперативния план на българското правителство във връзка с ангажиментите му инициативата "Партньорство за открито управление" предстои изменение на ЗДОИ по отношение на стандартите за активно публикуване. Министерството на правосъдието отговаря за внасяне на този проектозакон , срокът е първата половина на 2013 г. Няма още създадена работна група. Моят опит показва, че в България нещата се променят или под външен, или под граждански натиск.

- Доколко отворени са институциите, като се има предвид, че пресцентровете вече избягват устни отговори, изискват писмени въпроси, а много често и заявления за достъп до обществена информация?

- В закона ясно е казано, че гражданите имат право на информация и при устно запитване. Ако човек не е доволен от отговора или институциите не знаят къде е тази информация, тогава се подава писмено заявление. Всяка година се отчитат голямо количество устни запитвания, но друг е въпросът дали е предоставена информацията по тях. Не би трябвало да има проблем за бързо предоставяне на информация, когато вътрешноинформационната им система е направена, така че да е ориентирана към предоставянето на информация, а не към криенето й. Трябва да е ясно за всички служители кое е за публикуване, кое е за предоставяне, без да има проблем и без да се предава в юридическите отдели на институциите, където повечето юристи търсят основание за отказ.

- Защо се получава тази аномалия?

- Практиката в страни с по-дълга история на прилагане на закона показва, че всички са минали през тази аномалия. Съветът, който получихме навремето, беше да не се определят юристи за тази длъжност, защото юристът играе ролята на защитник. Добрите закони предполагат назначаването на специални служители в институциите, които да отговарят за предоставяне на информация, да бъдат специално обучени, да е ясна отговорността. Защото виждаме размиването й. Има служител, който е определен да отговаря и по ЗДОИ, това е част от длъжностната му характеристика. Той обаче не е този, който решава. Той приема и препраща заявлението. След това се намесват юристите, които очевидно разглеждат всяко заявление като търсене на чувствителна информация и след това го представят на ръководителя на институцията с предложение за решение – това забавя процеса и в много случаи води до търсене на основания за отказ. При създаването на информацията в институцията или при получаването й трябва още в началото да се отбелязва, че е за публикуване, за предоставяне без ограничения. Когато се определи, че информацията не е за предоставяне, това трябва да е ясно, включително основанията, сроковете на защита. Но презумпцията трябва да е, че цялата информация е обществена и само много тесен кръг документи може да бъдат ограничавани за достъп.

- ЕРП-тата са на мушката, защото никой не разбира какво пише във фактурите им и как се формира цената на тока. Същото е положението и с топлофикациите. Защо гражданите не получават достъп до тази важна информация?

- ЕРП-тата не са задължени по ЗДОИ, макар че, да речем, "ЧЕЗ Електро България" и "ЧЕЗ Разпределение България" са акционерни дружества, чиито финансови отчети са достъпни. В страницата на ЧЕЗ има качена обща информация, разяснителни текстове, но от друга страна, кризата в момента очевидно показва, че трябва да се създадат ясни и детайлни правила за прозрачност и на тези, така да се каже, монополисти. При "Топлофикация" нещата стоят по по-друг начин, защото тя е общинско дружество и е задължена по закон да предоставя информация. От това, което наблюдавам покрай протестите, се налага изводът, че доставчиците трябва да бъдат по-прозрачни. Да не говорим, че доброто предоставяне на информация е свързано и с разясняване и с по-добро комуникиране с клиентите. Сега обаче всичко излезе извън контрол и очевидно ще трябва да се инвестира много в разясняването и информирането. Но въпросът е и в контрола от страна на държавата. Държавният регулатор е този, който трябва да предоставя информация. Работата е там, че хората не могат да се занимават само с това да подават заявления, да искат разяснения, затова пътят е тази информация да бъде публикувана в интернет страниците на институциите, така че всички да могат да я прочетат, без да си губят времето. Ако те намират търсената информация в интернет, то броят на заявленията пада и вече е по 10-11 хиляди на година, преди 5-6 години бяха пет пъти повече. Нещата вървят напред, макар и бавно.

- Добър ли е Законът за достъп до информация?

- Законът може да се оценява от гледна точка на практиката, от гледна точка на доброто законодателство и от гледна точка на минималните международни стандарти в тази област. От гледна точка на практиката ПДИ отчита няколко недостатъка – липса на орган за контрол на изпълнението включително и за активното публикуване, разпръснати ограничения на правото на достъп, разпоредби за подпомагане на гражданите. От гледна точка на идеала на законодателство преди две години беше направен глобален индекс на законите за достъп до информация, като в основата му беше заложен един моделен закон. България е на 33-то място сред 93 държави. На първо място е Сърбия, нейният закон беше приет 2003 г., предполага създаване на информационен комисар, специални мерки за разясняване на правото на достъп до информация като задължение като органите на власт – нещо, което в българския закон го няма.

- Законно ли е, че гражданите не получават достъп до информация до общи и подробни устройствени планове (ОУП и ПУП). Точно в тази информационна мъгла минават всички незаконни или неправомерно узаконени строежи.

- Ние сме убедени, че тази информация трябва да се публикува – и ПУП, и разрешителните за строеж. Ето защо тази година включихме тези въпроси в своята оценка на интернeт страниците на общините. Само в 12 от 262 интернет страници са публикувани устройствените планове и в 16 страници намерихме регистри на разрешителните за строеж.

- Как оценявате изнасянето в медиите на досието "Буда" на Бойко Борисов? Обществена информация ли е това?

- Разбира се, че е обществена, тъй като няма институция, изключена от приложното поле на ЗДОИ, но очевидно е била ограничена за достъп. Според законодателството процедурите за разсекретяване са ясни и няма процедура за автоматично разсекретяване, но има срокове за класифицираната информация. Това не е първият случай на изтичане на информация. Спомнете си случая с публикуването на стенограмата от заседанието на МС за договора с "Краун Ейджънс". Съвършено друг въпрос е публикуването. Медиите, които разполагат с тази информация, правят своя преценка за контекста и обществения интерес от публикуването, след като разполагат с тази информация. Но не е тяхна работа да пазят класифицираната информация.
***
Фондация "Програма Достъп до информация" е готова с новото си изследване за информацията, качена на интернет страниците на българските институции. В контекста на протестите на гражданите, започнали като недоволство срещу електроразпределителните дружества заради неясно високите сметки, и нелепото мълчание на държавните органи разговаряме с Гергана Жулева, изпълнителен директор на организацията.

Стр. 12