БТВ, Тази неделя | 21.02.2016 | 09:43

Тема: Кръговете около властта; Спрените обществени поръчки; Властта и медиите
Гост: Иво Прокопиев, бизнесмен

Водещ: За отраженията в огледалото, за кръговете около властта и за спрените обществени поръчки на стойност 2 млрд. лв. през последните дни. Гост ми е бизнесменът Иво Прокопиев. Добро утро.
Иво Прокопиев: Добро утро.
Водещ: Здравейте. Да започнем с едно много кратко видео за това кой какво вижда, когато се погледне в огледалото и да коментираме с вас.

Делян Пеевски: Премиерът е хубаво сега да се погледне в огледалото и да види дали не вижда Прокопиев и кръга Капитал в него.
Бойко Борисов: В огледалото винаги съм виждал себе си. А пък, когато си дадох сметка след Лондон, за което благодаря на това момче, че дори може да витае съмнение върху моята честност и принципност, мисля, че реакциите са повече от ясни. И трябва да ви кажа, че амбициите са ни да направим България пример. Ще го направя.

Водещ: Така, Делян Пеевски и премиерът Бойко Борисов. Попадате и вие в окото на бурята. Кого виждате, г-н Прокопиев, вие, когато погледнете огледалото?
Иво Прокопиев: Аз в моето си огледало виждам себе си. Чат-пат някой член от семейството покрай мен. Но наистина, ако някой премиер на България, който и да е той, било г-н Борисов или някой друг започна да вижда и някой друг в собственото си огледало, значи, че дните му на този пост са преброени.
Водещ: Защо обаче г-н Делян Пеевски смята, че когато премиерът се погледне в огледалото, вижда вас и вашия икономически кръг?
Иво Прокопиев: Много хора си задават този въпрос. Защото някак си много непропорционално моето име излезе покрай този скандал с обществените поръчки, при положение, че практически целият ни бизнес е много далеч от държавата и напълно съзнателно не само не получаваме никакви обществени поръчки, а гледам да нямаме никакви допирни точки с държавата точно поради …
Водещ: Не сте ли засегнат поради спирането сега на обществените поръчки?
Иво Прокопиев: По никакъв начин.
Водещ: Защото упорито се говори, че сте имал големи интереси към изработването на новите лични карти и обществената поръчка, която беше спряна, за около 500 млн. лв.
Иво Прокопиев: Да, видях, че има такава кампания. Но тя няма нищо общо с истината. В смисъл, абсолютно по никакъв начин нямам връзка с тази поръчка. Дори се опитах да разбера за какво е. Не успях да разбера за какво става въпрос.
Водещ: Познавате ли Васил Величков, съветник на министър Бъчварова?
Иво Прокопиев: Познавам го. Но не виждам в това някакво основание…
Водещ: Връзката, която се прави е между него, вас и Саша Безуханова, бившата шефка на Хюлет Пакард. Твърди се, че този човек, Васил Величков е вашата връзка към пътя на милионите, които се дават за електронно управление.
Иво Прокопиев: Това са съвсем такива свободни интерпретации. Нямам нищо общо с тази поръчка, нито по някакъв начин интересите, които имам могат да имат общо с този тип дейност. Това беше направено, за да се поддържа този мит, нали, че има два враждуващи кръга в обществото, че аз имам някаква лична битка с г-н Пеевски. Това въобще не е така.
Водещ: Това щях да ви питам – какви са отношенията ви с г-н Пеевски?
Иво Прокопиев: Никакви. Аз нямам никакво отношение към г-н Пеевски, никога не съм имал. Нито го познавам, нито съм го виждал. Честно казано, не държа и да го виждам. Това, което става е, че в момента наблюдаваме рухването по някакъв начин на схемата КТБ 2. Защото този модел с концентрация на обществения ресурс на едно място, които политиците да използват за това, за което им е удобно – да си финансират медии, които ги хвалят, да финансират собствени по някакъв начин политически проект, да финансират оплюването на своите обществени опоненти, това го виждахме в КТБ, нали, как бяха концентрирани държавните депозити в банката, как след това заради голямото проспиване от всички възможни регулатори, от всички системи, които трябваше да предопределят, да спрат разрастването на тази пирамида във времето, системите за защита не сработиха и в крайна сметка пирамидата рухна с цената на 4 млрд. лв. за българското общество и за българските данъкоплатци.
Водещ: Казвате оплюване на опонентите, въобще медийната част в цялата тази история е много важна.
Иво Прокопиев: Ако мога само да довърша, защото това с обществените поръчки е същото, просто източникът на парите не са спестяванията на хората, а са в голямата си степен европейските пари. Нали, Европа гледа как България харчи парите на европейските данъкоплатци. И в една немалка степен вече и наши пари, български пари от българския бюджет. 20-30% от това финансиране е от българския бюджет. Така че насочването на тези поръчки в една гигантска схема, защото практически, ако погледнете назад във времето, 4-5 фирми печелят всички големи инфраструктурни проекти, нито една чужда последните години.
Водещ: Тези 4-5 фирми с кого са свързани?
Иво Прокопиев: Ами, по някакъв начин с тези, които са на власт, главно с г-н Пеевски. Всъщност големият проблем на това, на образа с огледалото, ако се върнем на първия въпрос, че сянката на г-н Пеевски много дълго време витае в огледалото на българския премиер, който и да е той.
Водещ: Ама нека да кажем, че г-н Пеевски ден или часове, след като беше спряна поръчката на Хемус, каза, че той няма никакъв интерес към тази сделка.
Иво Прокопиев: Ами, това той може да го е казал, но не непременно е вярно. Защото пък други, двама български премиер, според мен, трябва да им вярвате вие… Ако си спомняте Южен поток, когато беше извадена същата фирма Водстрой 98 от проекта Южен поток, тогава премиерът Орешарски каза – ние изпълнихме изискванията, извадихме фирмите на Пеевски от проекта. Сега, само преди няколко дни премиерът Борисов по същество каза същото – аз си направих собствените проучвания, има общо. Затова, за да няма съмнения, спираме поръчките за тази фирма.
Водещ: Сега, тъй като с огледалото започнахме, отварям една малка, но важна скоба, метафората тръгна от Шпигел и стацията в Шпигел за Делян Пеевски. Шпигел на немско е огледало. От тук тръгна цялата история. Имаше директни обвинения към вас и към вашите медии, че всъщност тази статия е написана под ваше давление, под давлението на Икономедия, че вие сте поръчали Делян Пеевски да бъде окепазен в авторитетно немско списание.
Иво Прокопиев: Аз лично не виждам основание да вярвам дори на дума от това, което тези медии пишат. Защото те съществуват, тези жълто-кафяви медии, както ги нарича обществото вече, те съществуват, за да разпространяват неистини, и да поддържат едно напрежение, в което постоянно искат държавата да бъде. Ако обръщате внимание, почти всеки ден има някакъв преврат. В момента, в който всеки се опита да се противопостави и да каже нещо за някоя порочна практика, изведнъж това става преврат, клатене на държавата, заплаха за стабилността и т.н.
Водещ: Да изясним кръговете, защото хората, широката аудитория, според мен, когато гледат този скандал, си казва – какво, за Бога, става; какво става в държавата. Един цитат от Делян Пеевски. Мисля, че от края на миналия месец или началото на този, той се яви в прокуратурата по повод едни определени твърдения на съдия Ченалова за това, че той влияе в съдебната система. Той отиде в прокуратурата, след което каза следното: „В тази връзка поставям въпроса – кога прокуратурата ще се сезира и по отношение на други лица, като Иво Прокопиев или Слави Трифонов, например? Кога прокуратурата ще провери дейността на свързаните с Прокопиев бизнеси, като Каолин, фотоволтаичния холдинг Солар Про, финансовия посредник Булброкърс, сделките с пенсионния фонд Доверие, както и много други, за които в публичното пространство има многобройни твърдения и сигнали за извършени нарушения”. И още мъничка част от цитата: „Или страхът от медийните атаки на кръга Капитал и от политически връзки на Пеев… на Прокопиев е по-силен и лицата от този олигархичен кръг ще продължат да бъдат свещени крави за българските правоохранителни органи”. Хайде, първо, кажете – чувствате ли се недосегаем наистина, чувствате ли се свещена крава, както твърди Делян Пеевски?
Иво Прокопиев: Първо, да ви кажа, нали, и то беше публично известно, ние сме в, така, обществения обектив вече 7-8 години, откакто Капитал пусна първото журналистическо разследване за КТБ. От тогава, това беше 2009 г., досега не е имало практически ден без ние да сме обект на някакъв вид репресия, проверка по сигнал на някой от тези хора около г-н Пеевски. Така че не само, че сме непрекъснато проверявани. Нали, всяко едно от тези неща, за които той говори, е проверявано десетки пъти.
Водещ: Притеснявате ли се за нередности в тези бизнеси, които той…
Иво Прокопиев: Не, по никакъв начин. Защото аз …
Водещ: … изброява.
Иво Прокопиев: Аз ви казах – не само, че е имало проверки, но и повечето проверки са приключили. Така че не са установени абсолютно никакви нередности.
Водещ: Колкото до политическите ви връзки?
Иво Прокопиев: До политическите връзки, в какъв смисъл? Не, това, за което става въпрос тук с тези обществени поръчки, затова пак Капитал е в центъра на вниманието. Защото вестникът много ясно е показал как тези 4-5 фирми са концентрирани милиарди в себе си. И то не е толкова проблемното това, че са концентрирали тези милиарди, а че имат съотношение на успеваемост, тоест това, за което са кандидатствали спрямо това, което са получили, е 95-98%, една от фирмите 99%. Това означава, че практически всичко, което те пожелаят, го получават. Няма такъв, не може да има такава динамика в бизнеса. нали, винаги една фирма или печели, или губи. Особено в обществените поръчки. Това няма как да не прави впечатление. Защото пак казвам, става въпрос за европейски пари в голямата си степен. ОЛАФ има функции в разследването на честността на тези обществени поръчки. И вероятно това е основната причина. Мината е една граница, от която търпимостта на Европа вече я няма към подобни практики. И в крайна сметка премиерът много правилно е разчел сигналите, които получава отвън.
Водещ: Смятате, че все пак това е натиск отвън? Колкото обаче това определение олигарх, което често пъти звучи в публичното пространство, за вас как го приемате, Иво Прокопиев олигарх ли е?
Иво Прокопиев: Като неподходящо. Защото всъщност чрез медийната група, на която аз съм издател, съм опонент практически на всички власти в последните 10-15 години. Няма как. Олигарх е този, който се възползва от властта. Аз от правителството и от властта съм търпял само негативите.
Водещ: Опонент ли сте на президента Росен Плевнелиев?
Иво Прокопиев: За някои неща съм опонент, да. В смисъл, смятам, че по някои въпроси той може да има доста по-силна и доста по-категорична позиция.
Водещ: Кои са тези въпроси, г-н Прокопиев?
Иво Прокопиев: Главно във вътрешнополитическия план. В международен план той стои много солидно и мисля, че е добър представител на България. Но във вътрешнополитически план е твърде пасивен и би могъл да има по-голяма роля при такъв колосален процес, който се развива. България в момента е на кръстопът. Тя или ще остане в семейството на европейските държави и в полето на евроатлантическите ценности, или просто ще започне някакъв период на полуразпад. Защото българските институции, за да довърша основната си теза, това, което беше и при КТБ, това е същото и при обществените поръчки – не е проблемът, че някакви хора вземат едни пари, било то европейски, проблемът е, че за да съществува такъв тип схема, национална схема буквално за крадене на обществени поръчки, всичките контролни механизми по веригата – КЗК, ВАС, прокуратура, ДАНС – те са изключени, както при КТБ, те не работят.
Водещ: Как си обяснявате пасивността на президента? Защо той е активен в международен план, но вие самият съзирате пасивност по важни въпроси, които касаят вътрешните …
Иво Прокопиев: Това не е мой въпрос, това е въпрос към него.
Водещ: Колкото до обществените поръчки, за които говорим, кажете ми кратката версия на правене на бизнес в България? Как вие направихте например първия си милион?
Иво Прокопиев: Има, това е между другото най-важният въпрос от всичко, за което говорим. Защото в последните години политиците се опитват да подменят представата за бизнеса и буквално да омаскарят всички хора, които се занимават с бизнес, свеждайки до това, че едва ли не бизнесът е усвояването на обществените поръчки и по някакъв начин взаимодействието им с политиците. Не, бизнесът е нещо съвсем различно. Има два вида бизнес – единият бизнес е този, който краде от обществения ресурс, което ние го виждаме в най-различни варианти, било през спестяванията, през …
Водещ: Още веднъж, за да е ясно – ваши фирми крадат ли от този обществен ресурс?
Иво Прокопиев: По никакъв начин, никога. Това е въпрос и на философия, и на ценности, и на избор. Мисля, че …
Водещ: Обществените поръчки са едното.
Иво Прокопиев: … с всичко, което съм направил последните 20 години, 25 вече, откакто се занимавам и с публична дейност, и с бизнес, съм показал, че аз съм точно на обратната позиция – истинският бизнес е следното нещо, той създава стойност и бизнесменът, който го прави, взема част от тази новосъздадена стойност за себе си, а другото разделя със своите служители, работници и с обществото под формата на данъци. Това е бизнесът. Това е процесът на създаване на стойност. За да може тази стойност да се създава, трябва да има среда. Това, което г-н Пеевски прави, той разбива средата за бизнес, защото всъщност корумпира и овладява основните институции, които трябва да пазят конкуренцията. Бизнес без среда за конкуренция, без среда за създаване, не е възможен. В България такова нещо в момента практически не е възможно. Затова бизнесът се е разделил на две големи половини – едната голяма половина, която усвоява, а другата голяма половина, в която аз принадлежа, гледа да няма нищо общо с държавата и колкото може да използва ситуации, които има на чисто пазарен принцип, за да създава стойност, да продава услуги и стоки, да изнася и т.н.
Водещ: Възползвал ли сте се през годините, г-н Прокопиев, от очевидно добрите си политически контакти, за да придвижвате бизнеса си напред?
Иво Прокопиев: Не. В по-голямата си степен това, с което се занимавам, е изцяло пазарно. Така че не бих казал, че политическите ми контакти имат нещо кой знае какво общо с развитието на бизнеса. Защото пак казвам, това е въпрос на личен избор. Ако човек иска да играе в тази мръсна игра, нали, веднъж влизаш в нея и практически излизане няма, защото ти ставаш заложник за цял живот. А другото, което аз за себе си съм го направил този избор много отдавна, е да държа тази принципна позиция и да правя каквото мога – медиите да са свободни. Защото в момента атаките са функция на това нещо. Защото Капитал, заедно с други медии, разбира се, не само Капитал и Дневник, много подробно описаха тази концентрация на обществени поръчки и на тези лоши…
Водещ: Участват ли ваши медии в целенасочени атаки срещу главния прокурор Сотир Цацаров?
Иво Прокопиев: Не, не бих казал. просто прокуратурата, за съжаление, е една от институциите, които са обхванати в този корупционен модел.
Водещ: Добре, нека да видим една снимка от вчерашния ден, на която премиерът Бойко Борисов качи на страницата си във Фейсбук с една метла и заканата, че той ще измете корупцията с тази метла. И тук да довършим и с едно предложение на вицепремиера Меглена Кунева, която казва – хайде във всяко министерство да сложим зам.-министър, който да бори корупцията. Как ви се струва това – работещо или пръскане на ресурс?
Иво Прокопиев: Това много прилича, че премиерът е сменил любимия си спорт от футбол с куидич. Имаше във Фейсбук.
Водещ: Да, в Хари Потър.
Иво Прокопиев: Вече неговият отбор ще бъде Летящите Тигри от, забравих кой квартал на София… Но според мен, ако говорим как да се излезе от тази порочна схема, тя не е само в спестяванията, тя е в обществените поръчки и в акцизите и ДДС – навсякъде, където държавата е слаба, тази схема работи. Отговорът на този етап при тази разбира институционална среда, която наблюдаваме в България, е повече Европа. Тоест за мен решението няма да дойде от това във всяко ведомство да има комисар по корупцията, защото много бързо от комисар по антикорупцията, този комисар може да стане комисар по корупцията. Пак казвам, поставен в тази среда един човек няма как – трябва да бъде свръхчовек, за да бъде, да издържи на този натиск. Веднага ще започнат статии за него, за семейството му, за близките му как е еди-какъв си и т.н. Та, решението за мен е повече Европа. Вие знаете, че в процес на създаване е Европейска прокуратура, която е фокусирана основно в това как се разходват европейските средства и дали не са накърнени интересите на ЕС в този процес. Вероятно тя ще се занимава и с някои данъчни измами. И вероятно функциите на ОЛАФ ще бъдат, по отношение на България задължително трябва да бъдат разширени в процеса на разследване на злоупотребите с тези обществени фондове.
Водещ: Много кратък въпрос, защото сравнихте случващото се през последните дни с КТБ 2. Сега има и новина, която премиерът каза за КТБ, и то е, че от понеделник те ще се опитат да се качи доклада на страницата на Министерство на финансите, или най-малкото 240 депутати ще могат да го прочетат, макар и в секретната секция и след това, както каза премиерът, да го разкажат. Ще разберем ли скоро истината за фалита на КТБ, според вас?
Иво Прокопиев: Ами, според мен, истината за фалита на КТБ е тази, която си говорим – тя е, КТБ схемата беше възможна, защото над нея имаше политически чадър, който обезвреди всъщност, парализира всичките контролни механизми, които трябваше да предотвратят подобно източване в такъв размер. В този смисъл, ние, според мен, не сме чули премиерът да даде оценка на модел КОЙ, на схемата КТБ и на модела Пеевски. Въпрос на политическа воля е, както той казва. Ако има политическа воля, много лесно може да се каже кои са били хората, които са осигурявали този чадър и кои трябва да понесат отговорност.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този анализ. Тъй като името на г-н Делян Пеевски многократно беше споменато, няма как, в този разговор, ще се радвам, ако той избере именно нашия ефир, за да хвърли светлина върху всички събития от последните дни.

 www.capital.bg | 6.09.2015г.

Българската компания Оntotext създава технологии, чрез които медиите могат да персонализират съдържание за читателите си

Пътуваш в автобуса и нямаш много време. Искаш обаче да разбереш най-интересните новини и коментари от деня. Зареждаш уебсайта на любимата си медиа, а началната й страница е персонализирана специално за теб и твоите интереси. След това сайтът ти предлага още материали, които са подбрани така, че да отговарят максимално на темите, които те вълнуват точно в този момент. Не, това не е реклама на нова услуга от голям технологичен играч като Apple или Google, а технология за т.нар. dynamic semantic publishing, разработена от българската компания Ontotext и използвана в редица от водещите световни медии.

Как работи

"Ние знаем определени неща за света. Знаем, че София е в България, знаем, че Бойко Борисов е премиер на тази страна, знаем, че това е политическа позиция и има кабинет, в който има определени министри, и т.н.", обяснява принципа на технологията Милена Янкова, маркетинг директор на Ontotext. "Искаме тези данни да са свързани и да имат свой уникален адрес, чрез който да бъдат достъпни", допълва тя. 

Това става чрез т.нар. smart data или semantic web"(тенденции в технологиите, които описват създаването на свързаност между информацията онлайн – бел. авт.). Зад тях застава инициативата Linked Open Data, подета от сър Тим Бърнърс-Ли, създател на уеб протокола http. Идеята е да се намери връзката между споменаванията на определени понятия, като по този начин се "начертае" семантична карта на онлайн пространството. Именно върху тези принципи стъпва и системата dynamic semantic publishing (DSP) на Ontotext. Какво обаче представлява тази технология и как работи?

Всъщност DSP анализира даден текст и открива определени понятия в него, като създава тагове (или "семантични анотации") за всяко от тях. "Не трябва просто да знаем, че има една подредба от букви, а да накараме компютъра да разбере, че те всъщност реферират към даден човек например", разказва Янкова. И допълва: "Трудността идва, когато става въпрос за две еднакви понятия, но с различни значения." Като пример за това тя дава възможната интерпретация на Парис Хилтън (Paris Hilton на английски). Тук системата за семантичен анализ трябва да "изчете" материала, за да разбере дали става въпрос за хотел "Хилтън" в Париж или за самата Парис Хилтън. Това става по сравнително лесен начин: ако текстът споменава например "тя", "нея" и т.н., то е ясно, че се говори за човек. След като се създаде този таг, системата компилира база данни със свързана с него информация, която после лесно може да бъде достигната и извадена за бъдещо използване.

Какви са ползите

"Виждали сме издателите да ползват технологията по различен начин", казва Милена Янкова. Като най-пресен пример тя дава работата на Оntotext с Financial Times, които използват системата, за да подредят съдържанието си съобразно интересите на конкретния читател. Медиата използва dynamic semantic publishing платформата на българската компания, която, комбинирана със събраните данни за всеки посетител, генерира автоматично начална страница с най-подходящите за него новини, подбрани измежду всички нови материали във Financial Times. "Можем да се запитаме защо го правят. Отговорът е "за да те задържат за по-дълго, да намериш това, което ти трябва, и да продължиш да четеш, а не да отвориш друга медиа за свързани по дадена интересна тема новини", обяснява Янкова. 

Това е и една от основните причини за представянето на технологията за семантичен анализ в медийната среда. Първата медиа, която приема новата система за "умни данни", е британската BBC по време на Световната купа по футбол през 2010 г. Проблемът, който срещат британците, е свързан с това, че създават ново съдържание на всеки 10 секунди. "Невъзможно е да има човек, който на такъв интервал да получава нов материал и да пренареди съответната страница в сайта", разказват от Ontotext и допълват: "Това, което те правиха, преди да въведат нашите технологии, беше да използват стандартна база данни с колони и редове, в които се търсят определени записи. В този мащаб обаче използването на този метод беше немислимо, защото обемът на данните беше прекалено голям."

BBC използват семантичната уеб технология и по друг пионерски начин – чрез т.нар. topic страници (тематични страници – бел. авт.). Това са отново автоматично генерирани страници, които обаче "издърпват" от базата данни най-важната, свързана и нова информация по дадена тема. "Ако става въпрос за Гърция например, дори не е необходимо показаните материали да съдържат тази дума. Достатъчно е да се споменава Ципрас например, защото ние знаем, че той е част от политическия живот в държавата", обяснява Милена Янкова.

Тя посочва още, че примерът с BBC е особено интересен, защото медиата държи всеки текст и неговите ключови думи и т.нар. metadata да са ръчно валидирани от журналист. По този начин се подсигурява това, че материалът ще е наистина релевантен на търсеното от потребителите съдържание. "При Financial Times това не е така. Те разчитат изцяло на автоматичния процес, дори той да е 90% сигурен", разказва маркетинг директорката.

Сред другите приложения на системата за dynamic semantic publishing е и възможността да се подпомогнат журналистически проучвания по дадена тема. По подобен начин на този, чрез който се извеждат релевантни статии за потребителите, технологията на Ontotext може да намери материали по дадената тема от други медии, за да се открие какво са писали те по нея например. "Би могло да има дори и приложение за автоматизиране на CMS (content management systems – бел. авт.) системите, но не е това фокусът ни", уточнява Милена Янкова. Всъщност от компанията разказват, че всяка медиа, с която работят, сама избира как да използва предлаганата от тях информация за свързаност на съдържанието, за да се увеличи читателският интерес. Така например данните, събрани чрез технологията, могат да послужат за създаването на интерактивни графики и нестандартна навигация, които да привлекат вниманието на потребителите и да ги задържат по-дълго. 

Освен BBC и Financial Times Ontotext работят по внедряването на технологията и в британските Euromoney и Press Association, както и в няколко американски издания. "Имаме и партньор в България, но проектът е във финалната си фаза и не можем да говорим официално за него", казва Янкова.

News On the Web

Това, че Ontotext работят предимно с някои от най-утвърдените медии, не е случайно. Според маркетинг директорката на компанията обяснението е, че все още е доста скъпо да се въведе такава система. "Това, че самото прилагане на системата е сложно, е онзи праг, който ни пречи да излезем на масовия пазар", допълва тя. Всъщност оскъпяването идва от два факта: самата технология е скъпа, но и изисква екип от поне 10 души от страна на медиата. От друга страна, проблемът идва и от дългото технически време, необходимо за въвеждането на dynamic semantic publishing – около година – година и половина.

За да направят продукта си по-масов обаче, от Ontotext са подготвили демонстративната платформа NOW (News On the Web). Тя агрегира свързани тематични новини от мрежата, като използва за основа същата технология, въведена в BBC и Financial Times. "Чрез NOW ние искаме да представим системата пред по-малки медии, които нямат претенцията да създават всяко технологично решение сами", разказва Милена Янкова. Готовата платформа е всъщност продукт, който може по модулен начин да се приложи във всяка медиа, стига тя да обучи своя IT отдел. "За да бъде успешен проектът, трябва да променим нагласата на техническите хора в медиите за това как се организират данните. Едва тогава те ще могат да използват нашите системи", обяснява трудностите пред NOW Янкова. От компанията обаче вярват в това начинание и уточняват, че амбицията им е да осигурят "технологично преимущество и на малките играчи".

Какво ново в медиите

Технологиите отдавна променят предимствата и тенденциите при медиите. "Американската вестникарска асоциация" например отчита през 2015 г., че потреблението на новини в дигитална среда е достигнало до близо 80%, като само при мобилните устройства се забелязва повишение от 53% в последната година. Това е основната тенденция, която отбелязва и Милена Янкова от Ontotext. "Това е най-голямата технологична революция в последните две години. Тя промени начина, по който хората потребяват медии", смята тя. Според маркетинг директорката медийните компании трябва да могат да предложат персонализирано съдържание на всеки читател в зависимост от това на какво устройство е той в момента. В допълнение към това се прибавя и тенденцията за интерактивността на материалите, т.е. начинът, по който потребителите взаимодействат със съдържанието. Това може да се случва чрез коментари и споделяния например. "Говори се много за това, че при millennium поколението (между 18 и 35 години – бел. авт.) обменната валута е именно присъствието в социалните мрежи. За да са адекватни на това, медиите трябва да са готови да предложат наистина подходящо съдържание", коментира Янкова и уточнява, че работата на Оntotext е да помогне именно за това.

Оригинална публикация

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

Оригинална публикация 

www.luboslovie.bg I 2.07.2015г.

Преди часове известният журналист Марин Маринов обяви  профила си във Фейсбук че напуска БНТ. Това е второ напускане на колегата. През 2010 г.  Марин Маринов беше водещ на сутрешния блок на БНТ. Устатият журналист, който направи едни от най-смелите интервюта с премиера Бойко Борисов и си позволи да го попита в прав текст “Вие искате да си зададете въпрос? Добре, задайте го”, ще води новинарските емисии в 16 и 18 часа.

Зрители коментират, че изпращането на Маринов в пета глуха е логично, тъй като директният му тон дойде в повече на обществената БНТ. Според запознати началниците на Маринов не си направили труда да го информират за рокадата, а новината му съобщил услужлив ПР на политическа партия.

Ето какво написа той:

Понякога човек прави важни промени в живота си, дано тази да е за добро. В БНТ оставям много приятели и страхотни колеги, с които бяхме в различните часови пояси, в разните студия и апаратни, по площадите и в залите на предизборните дебати… Благодаря за всичко, което направихме заедно! Гордея се, че бяхме в един отбор!

Оригинална публикация 

www.clubz.bg I 17.11.2014г.

Актриса във военното министерство, българската "Анджелина Джоли"- в спорта

Завръщането на ГЕРБ във властта се усеща и по пиарите. 

Очаквано дългогодишната пиарка на ГЕРБ Севдалина Арнаудова пое пресцентъра на Министерския съвет. Севи, както се обръщат към нея колегите, прекъсва майчинството си, за да помага на премиера Бойко Борисов в медийните дела.

Старият шеф на пресцентъра Николай Боев остана на работа в централата на партията във времето, в което ГЕРБ бе в опозиция. Засега той няма да се връща в сградата на "Дондуков" 1.

Във МВнР най-новото попълнение е Бетина Жотева – бивш кадър на БНТ, говорителка на постоянното представителство на България в ЕС, която след това се отдаде на институционалния пиар. В кабинета "Борисов" 1 тя отговаряше за най-коментирания министър – Симеон Дянков. Въпреки усилията й Дянков си остана най-недолюбваният министър. В служебния кабинет на Марин Райков бе пиар на икономическия министър Асен Василев, а във в този на Георги Близнашки – на вицепремиера Екатерина Захариева.

Бетина Жотева

Външният министър Даниел Митов засега няма да прави други промени. Пресцентърът ще се води отново от Геновева Червенакова, бивша колежка журналист, от няколко години дипломат, която влезе в системата на МВнР с конкурс и катери кариерната стълбица. Функцията на шеф на пресцентъра й бе вменена по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Кристиан Вигенин, след като медийният му съветник Стоян Витанов напусна. Геновева работи с Митов в това си качество и докато той бе служебен министър. Владимир Миланов, който пък бе експерт към парламентарната комисия за контрол на ДАНС, докато тя се оглавяваше от Иван Костов, е шеф на кабинета на Митов. Като съветник на министъра ще се изявява политологът Владимир Шопов. Последното пребиваване на Шопов в министерството беше по времето на Надежда Михайлова, като той беше от хората, които работеха по отпадането на визовия режим за Шенген.

Опитна пиар експертка ще се грижи и за интересите на икономическия министър Божидар Лукарски. Неговото назначение беше посрещнато с голяма доза недоверие в компетентността му за поста. Така че на дългогодишната икономическа журналистка и след това пиарка Лидия Колева ще й се наложи да изгражда точно такъв образ и да пази шефа си от непремерени изказвания. Сред съветниците на Лукарски има една доста ярка фигура – нито една медийна изява на икономиста Владимир Каролев не остава незабелязана.

Пресцентърът на финансовото министерство остава същият, но с едно ново попълнение. Николай Стефанов, който досега помагаше на ГЕРБ в парламента, става медиен съветник на Владислав Горанов. 

Трансфер от финансовото министерство към земеделието в последния служебен кабинет направи Ясер ел Амин. Ясер, също бивш колега журналист, ще остане в земеделското министерството. 

Екоминистърката Ивелина Василева ще разчита за публичния си образ на кадър от родния си Бругас. От морския град пристигна Калояна Живкова. Досега тя ръководеше пиар делата на ГЕРБ в Бургас. 

Към момента начело на пресцентъра на здравното министерство остава и Руслана Петрова. Дъщерята на шефа на ВМА Николай Петров беше назначена на поста по времето на служебния министър Мирослав Нейков. Докато стане министър д-р Нейков беше анестезиолог във ВМА и съответно подчинен на Николай Петров. 

Културният министър Вежди Рашидов може да бъде обвиняван в различни неща, но не и в непоследователност. От години негова пиарка е журналистката от Кърджали Радка Петрова, която се грижи за имиджа му и в добри, и в нетолкова добри дни.   

Министърката на туризма Николина Ангелкова също ще разчита на врял и кипял пиар експерт. За нейният имидж ще се грижи Радосвета Чобанова, която ще трябва да се оттегли от компанията си PeeR to peer. Двете бяха в тандем и през месеците, в които Ангелкова бе служебен министър на транспорта.

В транспортното министерство при втория мандат на Ивайло Московски начело на ведомството като шеф на пресцентъра остава Диляна Дойчинова. Тя заемаше същата позиция при управлението на министър Данаил Папазов в правителството на Пламен Орешарски.

Регионалната министърка Лиляна Павлова ще разчита при комуникацията си с медиите на изключително опитен и доверен човек. Таня Митова ѝ помагаше и по време на първия министерски мандат на Павлова, а също и за близо двугодишния опозиционен период на ГЕРБ. Сега двете отново са заедно в министерството.

Спортният журналист Красимир Панов остава и при новия министър Красен Кралев. Краси бе пиар на министъра на спорта в първия кабинет на Борисов Свилен Нейков, а после и на служебната министърка Евгения Раданова. И ако изборът на Панов не изненадва, Кралев заложи истинска бомба като назначи Айлин Дахилова-Василева, титулована като "Българската Анджелина Джоли" за шеф на кабинета си. Дахилова, която особено впечатлява с външен вид, веднага се превърна в една от най-обсъжданите теми в социалните мрежи.

Новата шефка на кабинета на спортния министър.

Друго назначение, което не остана незабелязано е на гласа на новия военен министър Николай Ненчев. Валерия Кардашевска ще е медиен съветник на Ненчев.  Тя е преподавател по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс” и по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Надежда Сейкова. Защитава докторска степен. Работила е като актриса в Театър „Възраждане” и Драматичен театър „Иван Радоев”. Член е на Гражданския съвет на Реформаторския блок.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

Три неправителствени организации осъдиха желанието на държавните институции да легитимират жълтите медии

Сайтът "ПИК" и Факултетът по журналистика на Софийския университет отбелязаха рождените си дни в един и същи ден – миналия четвъртък. И докато единият премина без много шум в аулата на най-старото висше училище, другият в хотел "Шератон" беше посетен от забележителен брой представители на държавната власт – от председателя на парламента Цецка Цачева, през депутатите от ДПС Камен Костадинов и Делян Пеевски, до Волен Сидеров и Николай Бареков. Кандидатът за министър-председател Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров пък изпратиха на сайта, създаден от бившия съиздател на вестник "Уикенд" Недялко Недялков, поздравителни писма. Или както "ПИК" сам се похвали, "елитът" им дойде "на крака".

Така представителите на държавни институции и политически партии пожелаха да легитимират псевдожурналистиката. Онази, която стъпва на сензациии, клюки и непроверени факти.

Асоциацията на Европейските журналисти – България, Мрежата за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" изразиха днес в декларация възмущението си от заявената подкрепа за агенция "ПИК" от страна на представителите на властта. "Високата оценка за медии, нарушаващи журналистическата етика, отново поставят под въпрос морала в управлението на страната", пишат в декларацията с журналистите.

И допълват:

"С недоумение научихме, че председателят на Народното събрание е присъствала лично, а главният прокурор е изпратил поздравителен адрес по повод рождения ден на агенцията. Държим да отбележим, че това е медия, която не е подписала Етичния кодекс на българските медии и не само не спазва, но и редовно грубо нарушава записаните там стандарти.

В писмото си до "ПИК" главният прокурор Сотир Цацаров подчертава "професионализма" на работещите в агенцията. Позволяваме си да му припомним, че само преди няколко месеца въпросната медия публикува снимка на напълно невинен човек, набеждавайки го за извършител на жестоко убийство. Изключително притеснително е, ако главният прокурор на една държава и председателят на парламента споделят подобни стандарти за професионализъм.

Бихме искали да попитаме публичните личности, заявили подкрепата си за "ПИК", одобрявате ли и поощрявате ли начина, по който агенцията отрази трагедията на самозапалилата се жена пред президентството в понеделник. Харесаха ли ви снимките, които "ПИК" публикува като илюстрация към крайно манипулативния си текст по случая? Смятате ли, че това е поведението, към което трябва да се придържат отговорните медии?

Както вече стана ясно, Сотир Цацаров и Цецка Цачева не са били единствените представили на високи постове на държавни институции и политически партии, уважили рождения ден на "ПИК". В същото време както председателят на парламента и главният прокурор на републиката, така и по-голямата част от присъствалите на коктейла в х-л "Шератон", необяснимо пренебрегнаха празника по повод 40 години от основаването на Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет "Климент Охридски".

Асоциацията на европейските журналисти – България, Мрежа за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" призовават както българските политици, така и представителите на институциите в страната да заявят ясно позициите си към медии, които не спазват елементарни етични правила. Нещо повече – явните демонстрации на подкрепа и близки отношения между политици и медии, на които често ставаме свидетели у нас, са недопустими за едно демократично общество и компроментират ролята на журналистиката като "куче-пазач" и коректив на властта."

Оригинална публикация 

www.pressadaily.bg I 24.09.2014г. 

Партиите вече не искат да хвърлят пари за недоказано ефективни кампании в интернет

Троловете вече не са това, което са. Доскорошната представа за две групи привърженици или платени коментатори на съперничещи си партии, които с упоение пишат постове под информации в сайтове, остана в миналото. Разбира се, войните продължават, но вече не с тази интензивност. Просто партиите вече не плащат за този вид дейност. Това научи „Преса“ от стратези, които отговарят за интернет присъствието на основните политически сили. Плаща се директно на големи портали с много посещения, за да ограничават или направо да трият негативните коментари.

Основният проблем, с който се сблъскват партиите при работа с платени писачи, е невъзможността да бъде оценен точно ефектът от „работата“ им. Например, колко гласове са привлечени към дадена политическа сила и колко са били откъснати от друга. Затова щабовете търсят други пътища. Все по-често се наблюдават атаки с конкретна цел.

Така на 20 юли 2014 г. бе спрян профилът на Бойко Борисов във Фейсбук. Според съобщенията тогава той бил обект на хакерска атака. Всъщност става въпрос за една опция на социалната мрежа, чрез която даден потребител бива докладван на администраторите за неправомерно поведение. Когато срещу него бъдат събрани определен брой оплаквания, той бива блокиран. Лидерът на ГЕРБ влезе официално във Фейсбук и Туитър в края на август 2013 г. Оттогава насам профилът му бе подлаган на атаки поне три пъти. На 10 март 2014 г. той бе верифициран от администраторите на мрежата, тоест те гарантират, че това е единственият истински профил на Бойко Борисов. Преди това бяха регистрирани поне още няколко профила с неговото име, повечето от които са активни и днес, а един от тях (който публикува само официална информация за ГЕРБ и неговия лидер) има над 265 000 последователи. Верифицираният е с над 41 000 фенове.

Друг показателен случай е този с Меглена Кунева на европейските избори през май. Тогава чрез масирана пропаганда на активисти от ДСБ тя бе изместена с преференции от Светослав Малинов, който влезе в ЕП. Кампанията във Фейсбук срещу водачката на листата на Реформаторския блок на моменти приличаше на битка срещу смъртен враг вместо колегиално съперничество.

Най-пресният пример е от 6 септември. Тогава агенция ПИК алармира: „Извънредно! Червени тролове от „Позитано“ атакуваха анкетата на ПИК и подмениха вота на читателите!“ Според агенцията допитването „За кого ще гласувате на парламентарните избори през октомври?“ е било атакувано от над 10 000 айпи адреса същия ден по обяд. До акцията ГЕРБ водела с близо 50%, следвана от БСП с около 15%. Изведнъж, само за 5 минути, червените повели с 60%, а герберите останали с двайсетина. Това не е атака на тролове, поясниха за „Преса“ ИT експерти. Става въпрос за употреба на специално написан скрипт, който автоматично генерира съобщения с адреси от цял свят. 

Верифицираният профил на Бойко Борисов във Фейсбук.

С нарастването на популярността на Фейсбук през годините активността на партиите и техните привърженици там нарасна неимоверно. Първите големи сражения бяха около парламентарните избори през 2009 г., когато се изляха тонове от колажи (някои стигащи до откровена порнография), откровени лъжи и дезинформации и всякаква черна пропаганда.

Особено показателна за етапите, през които минаха войните в Мрежата, беше изтеклата през февруари 2013 г. „инструкция“, приписвана на БСП. В нея се даваха указания на група партийни „доброволци“ как да се пише по интернет форумите. Основните „опорни точки“ бяха:
- анонимност,
- създаване на легенда за автора, че е далеч от политиката,
- използване на различни браузъри за различните идентичности в нета,
- очерняне на политическия противник чрез пораждане на съмнения в почтеността му,
- създаване на всеобщо впечатление за безнадеждност и мизерия, чрез което негативите се трупат на гърба на управляващите (тогава ГЕРБ),
- невлизане в спор по същество.

От БСП тогава категорично отрекоха да имат нещо общо със случая, но е факт, че писанията на техни явни и прикрити привърженици бяха точно в този дух. От зимата на 2012 2013 г. датира и внедряването на „агенти на влияние“ в различните Фейсбук групи, чрез които първоначално бяха организирани протестите срещу повишаването на цените на електричеството, срещу монополите и т.н., и които в крайна сметка доведоха до падането на правителството на ГЕРБ.

Социалните мрежи са поле и за друг прийом на троловата пропаганда – откровени манипулации, чрез които се формират настроения в определени групи хора. Последният пример е публикация на блога Бъзикилийкс (http://neverojatno. wordpress.com/) от 4 септември с измислено интервю на посланика на САЩ у нас Марси Рийс под заглавие „Русофилите да напуснат България или да замълчат завинаги“.

Публикацията на блога, чието мото е „Истината такава, каквато можеше да бъде?! Или частна теория на НЕвероятностите“, почти мигновено обиколи Мрежата и започна да се появява, вече като статия, на съвсем различни сайтове. Така препрана, тя се тиражира основно във Фейсбук групи с националистическа, антиамериканска и проруска насоченост.

Дали посочените примери са плод на организирана партийна политика, е трудно да се докаже. Но е факт, че политическите битки вече се изместват в социалните мрежи. Къде с честни, къде с нечестни хватки партиите продължават да се борят за електорат…

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 05.09.2014г.

С гл. ас. д-р Евелина Христова, специалист по организационни и политически комуникации разговаря Димитър Мартинов.

- Все повече политици използват фейсбук. Беше ли даден вече стартът на предизборната кампания там, г-жо Христова?
- Има нови лица, някои бяха странно некомуникативни през изминалата година, а сега изведнъж се появяват със страница във фейсбук. За едни може да се предположи, че започват кампания, а за други – че са открили инструмент в летните месеци да се упражняват и да експериментират.
Воденето на предизборна кампания е грешен ход. Професионалният би бил да има последователна комуникационна политика, която да създава устойчивост в общуването и да осигурява на политиците обратна връзка.
Някои лица от политиката у нас го правят и Соломон Паси е един от тях. Затова не беше изненада, че той избра да обяви, че напуска НДСВ именно в социалните мрежи.
- Мая Манолова се снима с бебета, Бойко Борисов с шарани. Той се изцепи във фейсбук: “Явно Мишето малко е подпийнал в неделя следобед, за да говори такива неща”. Къде е границата?
- Граници няма и това е добре. Те биха ограничили възможностите за изява на политиците и по този начин – на възприемане от страна на гражданите. Какво послание ще изпратиш зависи и от това към кого е насочено.
- Появи се манията за ледената кофа, в която редица политици се заляха с вода? Това не превърна ли онлайн комуникациите в цирк?
- Кампанията, започната на друг континент, се измести и от много успешна вайръл кампания, набрала голям обем средства и повишила информираността относно едно заболяване, у нас поливането се пренесе бързо и се превърна в мода само̀ по себе си. Множество хора решиха да се включат в тази мода от напълно добри подбуди, изразявайки желанието си да помогнат на една или друга, важна за тях, кауза. Образователен ефект също имаше – научихме още веднъж, че да се прави добро и да се дарява, може да е модерно, популярно, забавно. Проблемът е, че не бяха малко случаите, в които от “желание “да не изпусна” и “да направя така, защото и другите го правят”, много популярни и непопулярни лица се подхлъзнаха и в крайна сметка постигнаха негативен ефект. Много интересен беше и ефектът на “неканените гости”, който се получи – изведнъж се оказа, че посетителите на едно обичайно много лично пространство стават стотици само защото бързайки да се включат с видео, активистите масово не прецениха, че на фона на това видео ще разкажат за себе си много повече, отколкото са предполагали.
- Сериалът Бойко Борисов – Реформаторския блок като че ли се излъчва изцяло във фейсбук, а традиционните медии сякаш дават само повторения.
- И това е логично – няколко сходни специфични групи са засегнати и участници в този процес и те общуват основно във фейсбук. Да се води разговор с тях през традиционните медии, би било като да се излъчва филм в празен салон в киното в неделя сутрин.
Онлайн и офлайн са понятия, които ще отмрат, защото за поколенията, които се родиха в последните десетина години, разлика между двете няма.
- Някои споделят лични моменти, а други само прессъобщения. Има ли тук граница?
- “Прессъобщение в социалните мрежи” е оксиморон. С новите комуникационни практики в мрежата се развиват и нови теории, които се тестват непрекъснато. Изпитани рецепти за работа има, но и при тях е трудно да се предвидят резултатите. Но да изпратиш старомодно, описателно, линейно съобщение без линкове към допълнителна информация, без възможност за непосредствена обратна връзка в социална мрежа е безсмислено.
- Кои територии на мрежата не са изследвали политиците?
- Поддържането на видеоблог е рядко използван похват. Няма достатъчно анимирани игри, нито приложения за мобилни устройства, които да са съобразени със спецификата на общуване с върха на пръстите. Управляващите в България не използват активно дори най-ценното – възможности за събиране на мнения и получавате на обратна връзка. В нашето онлайн пространство все още ми липсва използването на инструментите така, че да се усети следването на стратегическа линия в комуникациите.
- Фейсбук, туитър и личните блогове остават свободна територия през месеца, в който партиите ще убеждават хората да им дадат доверието си. Да очакваме ли негативната кампания онлайн?
- Те се водят активно онлайн от около 7 години поради няколко причини – бързо разпространение на съобщението, възможности за копиране, коментиране и интерпретиране, трудно проследяване на първоначалния източник на информацията, възможността след това да се пренесе и офлайн. Ефектът от негативна кампания почти винаги е негативен и за този, който я води, но в по-дългосрочен план.
Също така в социалните мрежи политиците ни често се улисват в разговор помежду си и забравят кой ги гледа. Някои от тях са в интернет, защото “трябва” и “така правят другите”, но фалшът бързо проличава.
- И все пак хората гледат – ютюб разкъса реформаторите заради краден сюжет на клип, качен там. Гражданите ли са тези, които задават тона в политическите кампании в мрежата?
- Съвсем не. Най-малкото, защото не са основни държатели на генерираната инфомация в мрежата. И все пак там гражданите имат значително по-силно влияние, защото онлайн пространството не е един площад, а множество разнородни площади и непрекъснато се измислят нови неща.
Постепенно се усилва и влиянието на граждани, които не са традиционно обвързани с политиката – не са членове на партии, някои от тях дори не гласуват, но оказват влияние на хода на събитията, посредством позиция, изявена онлайн.
- Какви са разликите между политическия пиар он- и офлайн?
- На пръв поглед само технологични, все пак става дума за общуването на едни хора с други. Също както и разликата между комуникации и политически комуникации – дяволът е в детайлите, основата е сходна.
Все пак има три нива на създаване на условия за усилване на подкрепата онлайн, от които могат да се поучат политиците. На личностно ниво гражданите могат да коментират от собствени профили, да получават новини или известия, да станат приятели или последователи на политици в социални мрежи. Да направят онлайн дарение.
На социално ниво те могат да показват открита подкрепа – присъединяват се в група, качват линкове към новини, снимки, видео, пишат мнения. На застъпническо ниво, нещо което у нас вече се случва, но гражданите невинаги осъзнават, че са се превърнали в застъпници, може да се привличат нови последователи, да се създават групи, да се генерират новини и текстове. Все пак това е трудно в среда, в която част от политиците забраняват коментарите в своите страници, или услужливи администратори имат за задача бързо да изтриват неудобните коментари. Така част от профилите на политици са се превърнали в захаросана среда, от която нямат полза нито те, нито гражданите. Направо е жалко по такъв начин да се губят възможностите за пълноценна комуникация. 

Оригинална публикация

Водещ: За края на кабинета Борисов и началото на кабинета Райков ще говорим в следващите минути с Деница Сачева и Арман Бабикян. Първо искам да ви поздравя, не знам как да го нарека, няма да употребявам груба дума, с изречението: Ахмед Доган – главен секретар на МВР, това, което излезе тази седмица. В смисъл, представям си го. Той Бойко Борисов размахваше едни черни кожени пури на една (…), докато беше главен секретар и си представям в тази опаковка Ахмед Доган. Хубаво. По-интересното е кой според вас му организира на Бойко Борисов тази измама? Както се казва, кой го качи на тази динена кора и защо той се хвана?
Деница Сачева: Той според мен сам си организира тази измама, защото очевидно той е имал достъп до този лист, както беше представен въпросния документ от главния прокурор. И според мен той е знаел съдържанието, но както винаги в неговите публични изяви, в цялото му поведение на човек, който се опитваше да бъде политик през последните 12 години, той винаги е правил това, той винаги е манипулирал, използвал е много малка част от някакъв факт, за да измисли някакво изречение или да измисли цяла фабула, която да забавлява хората или по някакъв начин да предизвиква зрелища.
Водещ: И какво спечели от това? Смешна история в крайна сметка. Даже главният прокурор, който по принцип пази едно каменно спокойствие, вчера просто не се сдържа и се смя откровено.
Арман Бабикян: Тя стана смешна вчера, след като нещата излязоха на бял свят. Иначе Борисов просто, ако някой е поставил динена кора, той сам си е поставил тази динена кора и явно смятайки, че нещата така ще минат. В смисъл, казана дума, ама не е много хвърлен камък, защото много често в диалозите си, не само Борисов, защото то се превърна в стил на говорене въобще на партия ГЕРБ, когато някой излезе със сериозни аргументи и изрази някаква последователна, логична мисъл по отношение на дадена политика или даден факт, общо взето, срещу него се изправя някой, който му казва: Да, бе, ти пък си грозен. Горе-долу този тип реакция, която е характерна за децата до 4-ти – 5-ти клас. Тя хваща сигурно и на хората им става интересно, ей, гледай какво му каза. Горе-долу беше и типът реакция с, да, ама ти пък си ме поръчал. Естествено, че прекрасно е знаел, че няма такова нещо. Нито пък Ахмед Доган иска да става главен секретар, нито шеф на БАН. Вероятно няма желание да оглави и Софийската опера. Така че това са пълни глупости, които по някаква причина, раздразнен, той е решил, че му вършат работа за деня. Политиката от ден за ден беше характерна по време на целия мандат. Сменянето на мнения от ден за ден по фундаментални и то въпроси като ДДС и т.н., виждахме я през цялото време, та колко му е до едни думи. Думите отлитат.
Водещ: Отлитат-отлитат ама не съвсем.
Деница Сачева: Думите бяха всъщност най-големият враг на това правителство, защото те така и не разбраха за какво служат думите, какъв е смисълът на думите и редица представители на кабинета Борисов доста често говореха неща, които не разбират, говореха неща, които не мислят и говореха неща, които в крайна сметка разрушиха много сериозни фундаменти. Защото да говориш 4 години глупости и да вкарваш тези глупости в масовото съзнание в крайна сметка доведе до една много сериозна разруха.
Водещ: Като стана дума за смяната на мнения, което в общи линии в един момент имам чувството, че хората станаха резистентни, в смисъл, Бойко Борисов си сменя мнението по пет пъти на ден. Ами да, сменя си го по пет пъти на ден. Сега тук напоследък обикалят разни видни представители на ГЕРБ из медиите, отчитайки мандата на парламента, правителството и т.н., и казват, ами ние си променяхме мнението, защото се вслушвахме в гласа на хората. Е хубаво де, ама нали тези хора ги свалиха от власт? В смисъл, аз нещо, започвам да имам усещането, че…
Арман Бабикян: …дето всичките министри си писаха 6, само един си писа 5, или някакви такива глупости.
Водещ: Всички министри са отличници, те са си променяли мнението и политическата позиция за куп важни неща по няколко пъти, защото са се вслушвали в гласа на хората. Хората ги свалиха. В същото време всички се държат така като че ли преди това не е имало управление. Нямате ли такова усещане? Все едно не е имало мандат…
Арман Бабикян: Ама те това го заявиха още като дойдоха, че не е имало управление преди това.
Водещ: Не е имало управление, значи тези 3 години и половина, не знам къде е била държавата, не знам какво се е случвало с тази държава. Ако не дай си боже, някой нещо им каже, добре де, вие що направихте еди-кво си, те ще кажа: тройната коалиция, Иван Костов, международното положение, извънземните, рептилите и т.н. И това нещо като че ли се приплъзна и към служебното правителство, от което се очаква не знам точно какво да сътвори за два-три месеца.
Арман Бабикян: Тази фундаментална глупост да излизаш накрая и да казваш колко си велик малко преди да рухнеш от власт, за нея също сигурно и те не са виновни. Ето сега можем да поадвукастваме малко на ГЕРБ. Сега ще опитам и ще ви кажа защо. Тази глупост с този тип отчети, тя започна, и тя е много преди тях и те сигурно там лошо са се подвели. Имаше един такъв календар на успехите по времето на Иван Костов, като им свършваше мандата и казваха, ето го календарът на успехите, вижте колко сме велики. После, след като царят приключи мандата си и те направиха нещо подобно, та чешми се редиха, та чудесии и пак се обясняваше, вижте, какви чудеса постигнахме, пък преди нас ужас. След нас рай. Май, Станишев забрави да го направи, и ако се бяха сетили, може би щяха и те да го направят. И ето го, Борисов е третият, който препоръчва на министрите си да се наредят в редичка и всеки да каже, че си е подписал 6.
Деница Сачева: Аз тука мъничко ще се различа обаче от Арман, защото през 2001 г. за първи път наистина имаше такъв календар на успехите. Сега, той, че се наричаше календар на успехите, може би по някакъв начин е раздразнило много хора, но е факт, че това беше първото правителство, което предложи публичен отчет. Този публичен отчет може да бъде намерен и до момента на сайта на МС в архивите.
Арман Бабикян: Е тези какво направиха, пресконференции на успехите…
Деница Сачева: Да, но в този публичен отчет имам много сериозни данни, много сериозни цифри, много сериозни факти, въобще не става въпрос за това, вижте какво беше преди, вижте какво е сега. Малко по-различно е. едно е когато правиш такъв тип отчети, от сорта на това, ние почнахме да строим магистрали, ние въведохме нов морал, ние сме нови лица, това са общи приказки.
Арман Бабикян: Те ме замерят с брой километри, моля ви се… Предният толкоз километри, пак аз, ако знаете, колко километри, пък Лиляна Павлова как спала до валяците. Недейте така.
Деница Сачева: Става въпрос, че ние не трябва да искаме и да очакваме политиците да не дават отчет за дейността си.
Арман Бабикян: Не, не, да дават, но не бива да ми се представя всичко като успехи.
Деница Сачева: Добре, нека да не се представя като успех, но едно от нещата, които разрушиха статуквото в това отношение и което всъщност доведе и до това, което се случва в момента на улицата, е самият факт, че управлението на ГЕРБ беше без управленска програма. Нямаше никаква управленска програма. Ние в момента не можем да ги държим отговорни за нищо, защото не реално обещаха някакви неща в предизборната си програма, след което тази програма изчезна от публичното пространство. Те нямат управленска програма… За първи път имаме управление, което не може дори да даде истински отчет, защото в същност то никога не е работило по някакви нормални правила, където и да е по света, независимо дали говорим за НПО, за корпорация или за правителство, ние говорим за някакъв тип план, програма, за поставяне на конкретни цели, за поставяне на конкретни резултати, които трябва да бъдат постигнати. Тук се говореха само общи приказки през цялото време.
Водещ: Това е абсолютно логично, като имаме предвид каква е представата на Бойко Борисов и г-н Цветанов, защото в крайна сметка това са лицата на тази партия, та каква е тяхната представа изобщо за организацията на обществото и държавата. Там няма разделение на властите, там няма закони, там няма ред, няма някакво съобразяване с елементарни правила, да не говорим пък за ЕС и разни други такива неща. Просто там има едни добри намерения, едно, дайте да дадем, ние сега ще бием тия, после ще бием ония. След това ще бием на мачле.
Ще си изкъпем охраната с маркуча и т.н. Това е и всъщност лично за мен, аз си признавам през тези години като журналист, ужасяващото усещане, че държавата руши най-важната си клетъчна система, арматурата на държавата, кой, кой е, кой за какво отговаря, кой какво иска да направи, кой с какви лостове го постига и т.н. Какъв парламент…?
Арман Бабикян: Ако трябва да сме честни и малко по-самокритични в този анализ, вината за това явление, което засегна наистина арматурата, не е само в Бойко Борисов.Вината е в нас.
Водещ: В никакъв случай. Имаше страшно добра хранителна среда.
Арман Бабикян: Вината е във всички други традиционни партии, защото вождизмът при управлението на определена партия, а такива има достатъчно в България, в случая се пренесе и в държавното управление.
Водещ: Абсолютно вярно е това.
Арман Бабикян: Имали сме го и преди в държавното управление.Той не е първият човек, на който това му се случва, но тук, понеже нивото на експертизата се оказа много ниско и изведнъж това наистина вече удари арматурата на обществото и на държавата. Иначе чисто като случка, това вече ни се е случвало и то наистина тръгва от самите формации.Те така биват управлявани. Колко демократична е „Атака” като партия? Всички знаят, че един човек решава примерно. Мога да изредя още 5 партии, пък да не вземат да се обидят сега националистите.
Водещ: Е, кажи и ДПС за всеки случай.
Арман Бабикян: Добре.Ето казвам и ДПС е по същия начин. По същия начин изглеждат десетки, десетки други партии.Е, какво очакваме да се случи, когато те възседнат държавата или ок, не я възсядат, ами ги избират? Изведнъж да се превърнат в демократи. Стигнахме до една формация, която е на по-ниско експертно равнище и този падишахски тип управление се оказа управлението на държавата. Някакси много по-фундаментални неща имаме да решаваме.
Водещ: Да. Като каза много по-фундаментални неща имаме да решаваме, служебното правителство е ГЕРБ2, правителство на ГЕРБ 2 или е някакъв самостоен играч на сцената?
Деница Сачева: Служебното правителство е избор изцяло на президента на републиката, на Росен Плевнелиев. Част от кабинета,разбира се, е свързан с политическа партия ГЕРБ, независимо дали са членове или не са членове.
Водещ: Да. По някакъв начин.
Деница Сачева: Но по това дали това ще бъде ГЕРБ2 или не, ние ще разберем по техните решения, които те предстои да вземат в близката една седмица, особено що се отнася до политическите кабинети, до областните управители, до начина, по който ще бъдат организирани изборите. По това какви ще бъдат първите решения на МС ние ще разберем дали този кабинет наистина има претенцията да бъде надпартиен и да свърши конкретна работа, която наистина е важна за държавата или просто ще бъде изпълнител, ще довърши някои от черните дела на предишните, защото аз няколко пъти по различен повод повтарям това и мисля, че това е много важно, да му се обърне много сериозно внимание, какви бяха последните решения на кабинета „Борисов”, какви бяха последните закони, които НС прие.Докато хората протестираха, докато хората се опитваха да кажат дали партиите са нещо добро или нещо лошо, докато те самите наместваха в главите си понятията за това кое е правилно и кое не е правилно, междувременно политиците натвориха нови сделки, нови решения, които ще бъдат един ден скандали, след примерно 2-3 г. отново. Имаше много такива скандални решения и по отношение на Черноморието и на застрояването, и по отношение на ДДС и облекченията, които получи онлайн хазарта и по отношение на изхарчения близо 1 милиард за 10 дена, т.е. договорените 1 милиард за 10 дена и т.н. и т.н.
Водещ: И по отношение на закона „Янев”, който изисква имуществени декларации от кого ли не?
Деница Сачева: От НПО.
Водещ: Това падна май на второ четене?
Деница Сачева: Няма значение.Въпросът е, че беше предложено.То падна…
Водещ: Да. Това беше паралелна реалност. Хората отвън и тези вътре в парламента. Просто…
Деница Сачева: Да. Абсолютно, бяха 2 различни реалности.
Арман Бабикян: За пореден път се опитаха да използват ръцете на Янев, за да прокарат нещо, което те искат.
Водещ: Да.
Арман Бабикян: И то при положение, че се опитваш да казваш, че искаш да пуснеш гражданското общество във властта и ти всъщност блокираш точно гражданското общество, което обикновено е форматирано в неправителствените организации и ти блокираш точно него…
Водещ: Поне там е експертизата, ако не друго.
Арман Бабикян: Като стана дума за крайбрежието, това, което каза Деница, понеже се чухме вчера по телефона, от три дена дъвчат името на същата заместник-министърка, която подписа за дюните, скандалните. Дали да не е пак заместник-министърка. Извинявайте, трябва да си тежък политически самоубиец, за да мислиш, че ако оставиш Светла Боянова в кабинета, всички ще забравят, примерно зелените.
Водещ: Там поне се носи някакъв … информация, че работата е много дебела в това министерство, специално с тази дама, но както и да е.
Арман Бабикян: За да подкрепя думите и наистина ще се разбере какъв е кабинетът от това дали тези хора замазват следите или са склонни да одитират. Не казвам нещо друго.
Водещ: Да. Между другото, опозицията, както има и много и от протестиращите хора и наблюдатели от онези недолюбвани НПО,и искат одит. Това служебно правителство всеки в ресора си да каже, абе, вижте какво, това и това и това.
Арман Бабикян: Това е нормално и дали ще правят нормални избори.
Водещ: Да.
Арман Бабикян: Да видим Или пак ще се преследваме по секциите, по тъмнините с чували и няма да прилича това на избори, а на някакво такова среднощно премеждие.
Деница Сачева: В този смисъл, по отношение на изборите, може би е много добра новина, че министър Цветанов, освен, че вече няма да бъде министър на вътрешните работи и няма да бъде вицепремиер, може би е много добра новина, че няма да бъде и национален координатор на ромската декада, защото смятам, че…
Водещ: Твоята болка?
Деница Сачева: Да, защото смятам, че неговата роля като координатор на ромската декада беше преди всичко да създаде един криминализиран образ на ромите и да използва тази си позиция, съчетана с поста на МВР шеф, да направи всичко възможно да злоупотреби именно с тази комбинация, така че да накара много ромски гласове да отидат за политическа партия ГЕРБ.
Водещ: Ще видим.
Деница Сачева: Така че ще видим дали сега отново ще има такива…
Водещ: Какво ще се случи. Аз знам, че много ще липсва г-н Цветанов.
Арман Бабикян: На кого?
Водещ: Така задълбочено четеше г-жа Цачева днеска интервюто му в „24 часа” и цитираше…
Арман Бабикян: Той е покъртен от това, че никой не е консултирал с него бъдещия кабинет.
Деница Сачева: Да.
Водещ: Да. Аз не знам защо той смята, че някой трябва да консултира с него бъдещия кабинет, обаче…
Арман Бабикян: Някой трябва да се престраши да му каже, че най-вероятно и в следващите кабинети няма да ги консултира…
Деница Сачева: Аз настрана от многото, разбира се, неточности и въобще изказа на…
Водещ: Да, там трябва превод.
Деница Сачева: Искам да обърна внимание на нещо, което обаче наистина е много важно.Аз се впечатлих основно от това изречение. Нашата политическа формация е функция на гражданския сектор. Наистина политическа партия ГЕРБ беше партията, която успя да претопил най-много представители на гражданското общество и да ги извади извън обувките им и хора, които сме познавали в годините и във времето като хора, които са имали относителен опит и експертиза, някакси започнаха да служат на глупостта много бързо.
Водещ: Нона Караджова., Дияна Ковачева, те дойдоха от NGO, нали така?
Деница Сачева: Те дойдоха от NGO.Това същност мисля, че и самият Мирослав Найденов беше представител на NGO, така че това е едно явление, което по никакъв начин не трябва да се допуска за в бъдеще.
Арман Бабикян: Министърът на еврофондовете.
Деница Сачева: Да. Просто да се претопява по този начин гражданският сектор е наистина нещо, което е страшно опасно. Настрана от това, че беше разрушена държавата и бяха разрушени основни фундаменти, това също е част от общата разруха и от това да се твърди, че ето, ние сме представители на гражданското общество, ние слушаме народа. За мен ум, който съзнателно пълни с въздух глупостта, за да се възползва от нея или пък съзнателно приема да бъде служител на глупостта, в крайна сметка, рано или късно ще пасе патки, така че призовавам всички хора, които смятат себе си за умни и независими, да не допускат да бъдат използвани по такъв начин.
Арман Бабикян: Не.Всички сме част от един цирк, за неме.Този номер с НПО, която живяла, живяла, та сюблимирала в партия, го правиха вече от НДСВ го правиха, от ГЕРБ го правиха.
Деница Сачева: Това като „Червената шапчица”.
Арман Бабикян: Г-жа ти Кунева го направи сега. ТО вече толкова пъти има римейк целият този цирк, че на никой вече не му е интересно.
Водещ: Не. ГЕРБ откровено си привлякоха конкретни хора от конкретни места.
Арман Бабикян: Не. Те самите бяха сдружение, ако си спомняте. Те не бяха партия.
Водещ: Да, сдружение.
Арман Бабикян: НДСВ също.
Водещ: Да, да.
Арман Бабикян: Г-жа Кунева също беше движение, каквото и да значи това нейното.
Водещ: Да. Тя в началото обясняваше как партиите са едно отвратително нещо и не щеше да го направи, да.
Арман Бабикян: Цялото това упражнение, то тече повече от 17-18 г. и мисля, че зората му пукна някъде в зората на вестниците на моя приятел Петьо Блъсков, който тогава говореше за синьо-червената мъгла, ако си спомняте. Как всичко е едно и а също, партиите са едно зло и всъщност готините хора са тези, които не са в партиите. Сега, понеже няма как да са в партиите, дайте ще правим НПО, пък те после временно ще се появяват като партии преди избори.
Деница Сачева: Ама сега се получава…
Водещ: Трябва да свършваме.
Арман Бабикян: Нали чувате какво става по улиците? Всички казват партиите вън, политиците долу. И как ще се явяват на избори? С дамски хорове или с ловни дружини?Няма как!
Водещ: Това с хоровете е специалитет на министерството на икономиката.
Арман Бабикян: Да, вече да.
Водещ: Двама министри, двама от Хасково, двама пели в хора.Там има вече профил.
Арман Бабикян: И трябва да намразиш политиците и партиите…
Деница Сачева: Което също е много опасно. Политика се прави с политици, държава се прави с граждани. Нещата трябва да бъдат много ясно разделени.
Арман Бабикян: Естествено. Няма нищо по-нормално от това да вкараш тази енергия в партиите, а не да ги отблъскваш
Водещ: Приключваме засега. Да видим какво ще направи служебния кабинет в близката седмица и както се вижда, пак ще говорим и пак ще го гледаме. Деница Сачева Арман Бабикян, мерси.          

в. Сега | Татяна Ваксберг, Дойче веле | 26.02.2013

Много правителства бяха посрещани със сервилност, но това на Борисов беше посрещнато с демонстративен разпад на журналистическата професия

За България в момента е най-важен не президентът, а "Репортери без граници". Все някой трябва да обясни този радикален и светкавичен завой, който направиха верните на Борисов медийни служители. До неделя следобед (17 февруари – б.р.) те бяха точно толкова сервилни, колкото и четири години подред, но в понеделник сутринта се събудиха с критично отношение към премиера.
В неделя, 17 февруари, когато в България се състояха първите истински мащабни митинги от години насам, новините трябваше да се научават от кабелния Канал 3, прославил се като "опозиционен", макар че не е много ясно какво точно значи това. Само три-четири дни по-късно, когато участието в митингите закономерно намаля заради работната седмица и оставката на правителството, водещите телевизии си промениха отношението към протеста: втурнаха се към извънредни емисии и преки включвания от всяко кръстовище, на което имаше поне двайсетина души. И дискусиите траеха часове.

Изпуснатият морал

Главни редактори и просто коментатори, които в продължение на четири години говореха насериозно за Борисов като за политик и за ГЕРБ като за партия, внезапно се озоваха в ефир, за да изразят съпричастност с протестиращите срещу бедността и дори да говорят за кризата на морала в политиката. Трябва да са изпуснали някъде по пътя морала на собствената си журналистика, която четири години подред потулваше истински новини, заглушаваше малкото разследвания в периферни издания и допускаше крайно инцидентно политически коментари по съществени въпроси.
Твърди се, че най-непоносим за гледане бил завоят на водещия Николай Бареков, който представяше Борисов като полубог в продължение на четири години, а в четвъртък се оказал критично настроен към него. Най-вероятно е така. Все пак правителството падна предишния ден.

За паметта и мускула

Това, което става в медиите, се нуждае първо от памет, а чак след това от анализ. Много правителства през последните 23 години бяха посрещани със сервилност, но това на Борисов беше изключение. То беше посрещнато не просто угоднически, а с демонстративен разпад на професията на журналиста.
За премиера Жан Виденов угоднически се казваше, че е победила лявата и социалната идея, за премиера Сакскобургготски с упоение се твърдеше, че е победила историческата справедливост и западната аристокрация, за премиера Станишев се казваше, че победили разумът и прагматичният подход. За Борисов обаче се казваше, че е победил мускулът. "Може ли да ви го пипна?" – тази фраза беше изречена от репортерки все пак, не от минувачки по Околовръстното. Как би следвало да се анализира такава журналистика? Много е спорно, че това изобщо трябва да се прави от хора, анализиращи именно медиите.

Медиите вървят с победителите

Това, което става в българските медии, не може да се дефинира като цензура, нито като автоцензура. Не защото двете определения са неточни, а защото са непълни. Драматично им липсва допълнителен индикатор, който да измери комбинацията от корупция, некомпетентност и умишлен отказ от свобода.
В завоя от последните дни има обаче и една добра новина. Тя е в пророческото определение на Асен Агов от далечната 1991 г.: "Медиите вървят с победителите, за съжаление", беше казал той. Времето показа, че е бил обидно и непростимо прав. Но пък ако вие сега сте объркани в политическата ситуация и не можете да разгадаете кой реално стои зад едно или друго политическо действие, просто включете някой централен телевизор. Там с поведението си ще ви подскажат кой се очертава да е победител.

Стр. 14