50 години от създаването на българската секция на Дойче веле

БНТ, Новини в 20.00 часа | 14.05.2013

50 години от създаването на българската секция на Дойче веле и 60 години от началото на германската медия стана повод журналисти и медийни специалисти да си дадат среща и да поговорят както за мястото на медиите, така и за предизвикателствата, които обществото отправя към професията.Ето как започва всичко и как изглежда то до днес.
Репортер: Това е запис на едно от първите предавания на българската българската секция на Дойче веле от август 63-та. А дамата, която внимателно слуша е човека, чийто глас звучи тогава – Румяна Таслакова.50 години по-късно вълнението остава. Дойче веле тръгва като радио, със секции на различни езици. Медиите често са товарени с големи очаквания в сложни политически ситуации. Дойче веле не е изключение.
Кристиан Грамш:Бих могъл да окуража моите колеги български журналисти да се изявяват със самочувствие, така че те да показват наличието на своето собствено достойнство и да спомагат в обществото да се развива свобода на мненията, да съществуват плуралистични мнения. Същевременно е необходимо да има и прозрачност за да има контрол. За всичките тези неща, обаче, трябва обществото да проявява и търпение.
Репортер:Българската секция се вписва в този процес. С годините радиото Дойче веле навлиза в полето на телевизията, а когато мрежата започва да оплита целия свят още през 1994-та година стъпва в непознания тогава терен на новите медии.
Кристиан Грамш:Тези медии обаче ни излагат на позитивен натиск – в смисъл, че ние получаваме информации, до които иначе сами едва ли бихме стигнали. Положителният аспект е, че те са нещо като наш пътеводител из нови информационни сфери. Тези медии ни заставят да проверяваме двойно и тройно онова, което се съобщава.
Репортер:Българската секция също се променя. Радиото спира преди 2 години, но редакцията продължава с телевизионни предавания и, главно – къде вече без това – с online портала на български език.

 

Медийно обслужване по български

в. Сега | Татяна Ваксберг, Дойче веле | 26.02.2013

Много правителства бяха посрещани със сервилност, но това на Борисов беше посрещнато с демонстративен разпад на журналистическата професия

За България в момента е най-важен не президентът, а "Репортери без граници". Все някой трябва да обясни този радикален и светкавичен завой, който направиха верните на Борисов медийни служители. До неделя следобед (17 февруари – б.р.) те бяха точно толкова сервилни, колкото и четири години подред, но в понеделник сутринта се събудиха с критично отношение към премиера.
В неделя, 17 февруари, когато в България се състояха първите истински мащабни митинги от години насам, новините трябваше да се научават от кабелния Канал 3, прославил се като "опозиционен", макар че не е много ясно какво точно значи това. Само три-четири дни по-късно, когато участието в митингите закономерно намаля заради работната седмица и оставката на правителството, водещите телевизии си промениха отношението към протеста: втурнаха се към извънредни емисии и преки включвания от всяко кръстовище, на което имаше поне двайсетина души. И дискусиите траеха часове.

Изпуснатият морал

Главни редактори и просто коментатори, които в продължение на четири години говореха насериозно за Борисов като за политик и за ГЕРБ като за партия, внезапно се озоваха в ефир, за да изразят съпричастност с протестиращите срещу бедността и дори да говорят за кризата на морала в политиката. Трябва да са изпуснали някъде по пътя морала на собствената си журналистика, която четири години подред потулваше истински новини, заглушаваше малкото разследвания в периферни издания и допускаше крайно инцидентно политически коментари по съществени въпроси.
Твърди се, че най-непоносим за гледане бил завоят на водещия Николай Бареков, който представяше Борисов като полубог в продължение на четири години, а в четвъртък се оказал критично настроен към него. Най-вероятно е така. Все пак правителството падна предишния ден.

За паметта и мускула

Това, което става в медиите, се нуждае първо от памет, а чак след това от анализ. Много правителства през последните 23 години бяха посрещани със сервилност, но това на Борисов беше изключение. То беше посрещнато не просто угоднически, а с демонстративен разпад на професията на журналиста.
За премиера Жан Виденов угоднически се казваше, че е победила лявата и социалната идея, за премиера Сакскобургготски с упоение се твърдеше, че е победила историческата справедливост и западната аристокрация, за премиера Станишев се казваше, че победили разумът и прагматичният подход. За Борисов обаче се казваше, че е победил мускулът. "Може ли да ви го пипна?" – тази фраза беше изречена от репортерки все пак, не от минувачки по Околовръстното. Как би следвало да се анализира такава журналистика? Много е спорно, че това изобщо трябва да се прави от хора, анализиращи именно медиите.

Медиите вървят с победителите

Това, което става в българските медии, не може да се дефинира като цензура, нито като автоцензура. Не защото двете определения са неточни, а защото са непълни. Драматично им липсва допълнителен индикатор, който да измери комбинацията от корупция, некомпетентност и умишлен отказ от свобода.
В завоя от последните дни има обаче и една добра новина. Тя е в пророческото определение на Асен Агов от далечната 1991 г.: "Медиите вървят с победителите, за съжаление", беше казал той. Времето показа, че е бил обидно и непростимо прав. Но пък ако вие сега сте объркани в политическата ситуация и не можете да разгадаете кой реално стои зад едно или друго политическо действие, просто включете някой централен телевизор. Там с поведението си ще ви подскажат кой се очертава да е победител.

Стр. 14

“Дойче веле” се презарежда с нова физиономия

www.dnevnik.bg | Мая СТЕФАНОВА I 04.02.2012

Германската международна медия "Дойче веле" отдавна не е просто радио, каквато е в самото си начало при нейното основаване. Отдавна четем интересни материали, гледаме репортажи и следим новините, както от телевизионните им предвания, така и от инфопортала им. От 6 февруари, понеделник, обаче ще го правим с помощта на "презареждане". Немската вълна (от немски – Deutsche Welle) ще продължава да идва на 30 езика, но с ново лого и няколко нови предавания и допълнителни информационни формата на български език.
В понеделник уебсайтът, на който ще можем да четем и гледаме "Дойче веле" – www.dw.de, ще ни посрещне с ново лого, дизайн и мултимедийни продукти, сред които аналитични и коментарни текстове, свързани с България, Германия, Европа и света, актуални и любопитни видеоматериали, собствена телевизионна продукция, фотогалерии и интерактивни елементи.
По БНТ вече вървят "DW-коментари". "Излъчват се всеки петък в предаването "Светът е седем", след 8:30 ч. сутринта. В тези коментари използваме уникалната международна компетентност на "Дойче веле" като медия, в която работят хора от над 70 страни, а журналистическите ни продукти са на 30 езика. Коментираме световни, европейски и германски теми, като понякога привличаме и колеги от другите редакции. Наскоро, например, гост беше шефът на редакция "Фарси", който говори за положението в Иран", сподели за "Дневник" Александър Андреев, завеждащ българската редакция на медията.
Подготвя се и цяло телевизионно предаване на европейска тема, което засега е само до етап пилотен епизод. "Ще бъде на български език, с наши водещи. Подготвя се изцяло в "Дойче веле" в Бон, като използваме огромната кореспондентска мрежа на германските общественоправни телевизии", допълва Андреев. Предаването ще разглежда по четири европейски теми и две теми, свързани с България.
"Нещо ново от Дойче веле" и "Денят на Дойче веле по Дарик радио" са радиопредаванията на медията, които вървят на български език в програмата на Дарик радио. "Други гласове други стаи" пък е предаването им за култура, което върви по БНР и програма "Христо Ботев".
Отскоро телевизията "Дойче веле" ще бъде с 18-часова програма на английски и 6 часа на немски език. Ще бъдат пуснати и няколко различни канала за различните региони по света с различен микс от предавания и езици. В новинарската програма ще бъдат включени и токшоута, развлекателни формати и музика за по-младата публика на медията.
Българската редакция на "Дойче веле" работи у нас от 1 август 1963 г., а първото предаване на български език се излъчва само 18 дни по-късно. Неин основател е Михаил Антонов, работил в БТА и избягал в Германия през 1962 г., където започва работа в централната редакция на медията. В началото за родната програма работят трима души. Днес те са 13 със седем кореспондента.
До 1986 година българските власти заглушават предаванията на "Дойче веле", особено по време на така наречения "възродителен процес", която е една от централните теми на българската програма на медията. Въпреки това гласът от чужбина успява да достига до българската аудитория, споделят още от редакцията у нас.
През годините в българската програма се включват писателят Георги Марков, писателката Блага Димитрова, философът Асен Игнатов, германистът Димитър Статков, историчката Антонина Желязкова и др.
След падането на комунистическия режим "Дойче Веле" излъчва серия от предавания за демократичните институции, която намира широк отзвук и после се издава и като книга на немски. Тогава българската редакция провежда анкета сред слушателите, за да изясни кои теми главно ги интересуват след промените в България. Приоритетни се оказват темите: "Как в чужбина виждат и коментират развитието в България", "Как се развиват германо-българските отношения", "Как протича ежедневието на германското население", "Какво може да научим от Германия – за демократизацията, за развитието на медиите, за селското стопанство и индустрията".
Както споделят от медията, "Дойче веле" има амбицията да е пътеводител на слушателите из Европа. Главна тема на предаванията е разширяването на Европейския съюз, европейските институции, отворените граници, както и възможностите да се учи и работи в Европейския съюз.
Досега българската редакция е издала 16 книги, сред които "Българската мечта" и "Един български виц" от Иван Кулеков, "Литературни пространства" от Бисерка Рачева, "100 есета за Европа" от Емил Попов, "25 въпроса – анкети на Румяна Таслакова с известни български личности", "Заговорът на шпионите от Александър Андреев, "Споделено и премълчано" и "Отвъд утопиите" от Еми Барух.
Българският редакционен екип се състои от Александър Андреев (завеждащ), Борислав Емануилов, Стоян Гяуров, Бисерка Рачева, Бистра Узунова, Константин Цанев, Биляна Михайлова, Емилиян Лилов, Даря Попова-Вицел, Благородна Григорова, Йорданка Йорданова, Мария Илчева, Цветана Карталева, както и останалите кореспонденти и автори: Георги Папакочев, Мирела Иванова, Николай Цеков, Антоанета Ненкова, Ясен Бояджиев, Татяна Ваксберг, Соня Каникова.

Оригинална публикация 

Франк Щир: БГ-медиите са силно политизирани

www.dw-world.de I Емилиян ЛИЛОВ I 4.01.2011

Българският медиен пазар е най-проблемният в целия ЕС, което се дължи на факта, че е много силно политизиран. Това е оценката на германския журналист и експерт за Балканите Франк Щир. С него разговаря Емилиян Лилов: 

В своя публикация отпреди два дни Франк Щир нарича българския медиен пазар не просто проблемен, но дори най-проблемния в целия ЕС. Защо? Ето отговора на германския журналист: "Това е не само мое мнение. Аз се позовавам на оценката на "Фрийдъм хаус", която поставя България на едно от последните места в ЕС по свобода на медиите. И от "Репортери без граници" също потвърждават, че икономически интереси определят българския медиен пазар."

Медии за политическа употреба

В цитираната класация на "Фрийдъм хаус" за свободата на медиите България дели 76-то място с Намибия, а "Репортери без граници" поставя България заедно с Гърция и Бенин на 70-то място по същия показател. Къде да търсим причините за тази нерадостна картина? Франк Щир:

"Според мен е основателно предположението на шефа на ВАЦ Бодо Хомбах, че някои собственици държат медии не за да печелят пари с тях, а за да се сдобият с политическо влияние. Две от последните попълнения на българския вестникарски пазар – "Галерия" и "Торнадо" - са пример за много силно политизиране. Те се стремят да печелят читатели не с развлекателни материали, а с ярки политически сюжети. С това искам да кажа, че някои собственици и издатели на медии са в бранша, за да са част от политическата игра, а не за да правят печалба."

Силното политизиране на медиите не е много характерно за повечето страни в Западна Европа, и със сигурност не за Германия. Защо обаче има почва за това в България, според Франк Щир: "В цял свят зад медийните концерни стоят и политически интереси. Да вземем например Германия от края на 60-те и началото на 70-те години, когато много хора обвиняваха групата "Шпрингер" заради прокарваната от нея политическа линия. Ще рече, че не е толкова необичайно, когато медии преследват и някакви политически цели. Необичайно е обаче, както в случая с България, когато тези медии доминират в медийния ландшафт. Същото е в корпоративния сектор – определени фирми, например от енергийния сектор, използват медиите за влияние в други сфери на интереси. Например за пи-ар кампании около по-големи проекти."

Силното политизиране на медиите е признак за това, че дадено общество не е достатъчно напреднало в своята демократизация, смята още Франк Щир. Така например през последните няколко години имаше няколко случая на уволнени журналисти в България, позволили си да поместят или излъчат критични материали.

Хора зад кадър дърпат конците

Това е знак, че определени политически среди оказват влияние върху медиите по начин, който в крайна сметка ограничава свободата на тези медии. В този смисъл, според Щир, по-слабото политизиране на медиите е признак за нормализиране и за по-голям напредък в демократизирането на едно общество:

"Това, че България пропусна навреме да си разчисти сметките с бившата ДС, доведе дотам, че днес за много медии не са знае кои са истинските им собственици. Има медии, които официално се ръководят от главните си редактори или от издатели, но има подозрения, че се стопанисват от съвсем други хора с политически интереси. Между тези две неща – нерешения въпрос с наследството на ДС и неизяснената собственост на част от медиите – има пряка връзка. За мен те са двете страни на един и същи медал", казва в заключение германският журналист и експерт за Балканите Франк Щир.

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Александър Андреев

Оригинална публикация

Надяваме се, че сме полезни!

в. Труд| Александър АНДРЕЕВ, завеждащ Българската редакция на "Дойче Веле" | 13.11.2010

Радио "Дойче Веле" спира да "говори" на български език от следващата година.

Редакцията ще продължи да съществува, но в намален състав и ще подготвя материали само за сайта. Промените се налагат заради кризата, а радиото трябва да икономиса 23 млн. евро до 2014 г. Съдбата на "Дойче веле" вече последваха други чужди станции като Свободна Европа, Би Би Си, Радио Франс Интернасионал… Трябва ли да съществува българската секция в радиото в Бон – публикуваме мнението на нейния шеф.
Ние не само се опитваме да обогатяваме с европейски и германски новини информационния поток в България, но и да предизвикваме дискусии по често пъти забравени, умишлено пренебрегвани или просто неудобни теми като човешките и гражданските права, расизма, национализма, антициганизма, хомофобията, неофашизма и прочие. Особено днес когато обществеността и в Германия, и в България силно се вълнува от всичко, свързано с исляма, например, ,Дойче веле" може да бъде ценен новинарски посредник и коментатор. Всичко изброено впрочем е в съзвучие с обществената поръчка, която германският законодател е дал на .Дойче веле": "да представя Германия като културна нация и правова държававЕвропа(…), да огласява германски и други гледни точки (…)". Лично аз много ценя усилията на колегите от сериозните български медии да информират професионално, обективно и надпартийно, а в коментарите да разтварят цялото ветрило на мнения, които съществуват в българското общество. За съжаление обаче, особено в момента, повечето български медии са приклещени от две страни. Отгоре ги натискат гърчовете на икономическата криза, а отдолу – все по-вулгарният вкус на част от публиката. Тъкмо на този фон радиопредаванията и интернет порталът с марката DW дават своя принос за свободата на медиите, за плурализма и европеизирането на българското общество. Защото според тазгодишния доклад на Репортери без граници, по показателя "свобода на медиите" България е на последно място сред държавите от ЕС. За подобряване на това положение могат да помогнат и телевизията, радиото и интернет порталът на "Дойче веле". Особено след като от страната се оттеглиха редица западни медийни инвестиции.
Пиша всичко това не за да помпам някакво самочувствие, а просто защото всекидневно чета отзиви на слушатели и читатели, които се чувстват все по-зле и тенденциозно информирани, които имат нужда от външната гледна точка, за да поместят себе си и страната си в някакъв по-широк контекст.

Стр. 18