в. Политика | Георги П.ДИМИТРОВ | 15.03.2013
Важното е в България нещата да вървят добре, а дали влиза в международните новини или не, няма чак такова значение
- Ралица, как за 20 години се промени тв новииарството и конкретно CNN?
- в последните 20 години се появиха доста конкуренти на CNN. В началото само CNN беше 24-часова телевизия за новини, а после се появиха Fox и други телевизии. Тяхната конкуренция накара CNN да се развива още повече и в световен мащаб. Но работата на журналиста си остава да представиш по най-обективен начин информацията.
- Как виждате България от разстоянието на CNN?
- Имам много силни връзки с моите близки и ме вълнува всичко, което става в България. Смятам, че това тук е част от предизвикателствата и трудностите, които преживяват хората по света вижте какво става и в Щатите, и в Гърция… Това са процеси, които се пораждат от трудности, които си имат свое развитие. Но личното трябва да отделяме от професионалното така работим в CNN. Надявам се, че всичко в България ще се разреши по бърз и добър начин.
- Ние май си имаме комплекс за малоценност, че не влизаме в световните новини, но има ли смисъл България да е често там?
- О, на английски има един израз No news is good news, че когато няма новини, нещата хич не са чак толкова зле. Важното е в България нещата да вървят добре за българите, а това дали влиза в международните новини или не, няма чак такова значение.
- в CNN имали ли сте особено стресови, даже инфарктни ситуации?
- Винаги има стресови ситуации, особено при извънредни новини. Но не бих казала чак инфарктни. В такива случаи стресът мобилизира и идва професионализмът. Твоята роля е да се мобилизираш, за да можеш да мислиш и да предоставиш информацията на зрителите. Аз също доста чета и се подготвям и това ми дава самочувствие.
- Имали ли сте куриозни случки, останали извън това, което виждат зрителите?
- Всяка ситуация е различна. Имало е технически проблеми, като да не се чувам с продуцентката. Тогава не можех да я чуя от апаратната какво ми говори, а очаквахме включване от пресконференция. Тя си мисли, че я чувам, а аз няма как да я чуя, но виждам, че съм в ефир и представих пресконференцията. После я обобщих, но пак продължавам да не чувам продуцентката. Знаех, че ще обсъдим пресконференцията с политолог, на когото знаех името. Пак не чувам нищо, но обобщих и стискам палци, реших да представя госта. А той наистина се появи и започна да говори. След края се разбра, че е имало технически проблем, но с опит човек се ориентира и мисля, че зрителите не разбраха за тази ситуация.
- Още навремето Би Би Си са имали списък с грешки, които могат да правят водещите, за да си личи, че предаването е на живо. Имате ли в CNN нещо подобно?
- Не. В CNN гледаме всичко да е достоверно и истинско товае основният принцип. Да няма преиграване и театралничене.
- Правили сте интервюта с едни от найизвестните и влиятелни хора на планетата, на вас лично с кого ви беше най-вълнуващо?
- Бих казала, че това е интервюто ми с Горбачов. За хората от моето поколение той започна един процес на перестройка, който промени живота на света, на България, промени и моя живот. Перестройката доведе до падането на социализма, на Берлинската стена. Това за мен беше особено вълнуващо, макар на екран да е хубаво човек да запази професионализма си и да не показва на зрителите колко много се вълнува. И друго интервю бих отличила – с Тед Търнър, създателя на CNN и CNN International. Благодарение на това, че той реши да инвестира в първата международна 24-часова новинарска телевизия, аз заминах за Атланта. Търнър се държи много естествено, той е много непринуден и те предразполага да се държиш като с обикновен човек.
- С него нали сте имали срещи и преди това интервю?
- Да, например съм седяла до него на официален обяд. Но и тогава ми направи впечатление, че той е един неспокоен човек, винаги търси нещо, с което може да помогне. Мисли в световен мащаб. Винаги е инвестирал богатството си там, където смята, че може да помогне. Когато прави CNN International, е мислил, че ще помогне на света да се обедини чрез информация колкото повече хората познават света и другите народи, толкова повече има шанс да се разбират. Той не говори за това какво е времето и къде е ходил на развлечение, той говори за глобални проблеми, как могат да се разрешат и какво може той да направи.
- А след като продаде CNN на "Таим Уорнър", той беше ли ви интересен за интервю?
- Да, беше доста години след това. Той написа и издаде автобиографичната си книга и направих интервю с него. Тогава ми каза, че нещата вече много са се променили в CNN и той няма влияние, след като продаде компанията. Но я е продал, защото е смятал, че CNN трябва да стане по-крупна, по-силна и това е било необходимост, за да се развива. Той тогава дори използва с усмивка думите "Уволних се" – че вече е безработен и няма влияние. Той все още е активен човек, много буден, гори отвътре с желание все нещо да направи, да остави още нещо след себе си. Аз тогава го попитах: "Вие направихте една революция с 24-часовата новинарска телевизия, каква е следващата? Очакваме я от вас." А той ми каза: "Една революция в един живот това е предостатъчно. Сега младото поколение да измисли нещо. За революциите аз съм си свършил работата."
- А защо Горбачов е толкова много ценен на Запад?
- Той не изпрати войски, а подходи прагматично към събитията отпреди 20 и повече години и преходът стана горедолу без кръвопролитие. А можеше да стане по много по-различен начин, ако беше решил да се противопостави по военен път. Соцлагерът вече се разпадаше и една след друга социалистическите страни се обявяваха за демократични. Разпадът пак щеше да стане, но по много по-жесток начин, ако Горбачов се беше обявил за използването на военни средства. На Запад на него гледат като на реформатор, който е оставил след себе си нещо съществено за света, което го е обединило.
- Ралица, остава ли ви време за някакво хоби извън новините?
- Аз съм неспокоен човек, не умея много да си почивам, но обичам да рисувам още от дете. Откакто синът ми порасна, отделям повече време за себе си и рисуването. Ходя с приятели на курс по рисуване, даваме си съвети, вдъхновяваме се един друг.
- Какво обичате да рисувате?
- Обичам да рисувам хора. Мое близко семейство, професионални художници, ме питат: "Защо се заемаш да рисуваш хора? Това е най-трудното нещо! Рисувай природа." Аз казвам: "На мен не ми е интересно. Ще се мъча с хора." Снимам хора и от сто снимки някой човек, някое лице ще ме вдъхнови да го рисувам.
- Рисувате хора, с които сте правили интервю, или непознати?
- Обикновено хора, които не познавам. Снимах една възрастна жена как си яде на една типична българска маса с една мушамичка, както си спомням и моята баба с една забрадчица. Влязохме в една църква с баща ми да запалим свещички и видях бабата, чс е седнала в една стаичка да си яде хлебче. Помолих я да я снимам. Тя каза: "Разбира се." И аз я снимах така – с очилцата, със забрадката. Това така ми остана като спомен, а и че бях с баща ми беше много хубав момент в живота. Върнах се и не можех да забравя тази жена. Не я познавам, дори не знам как се казва. Но си я нарисувах със забрадчицата.
***
Ралица Василева е родена през 1965 г. В София. Учила е в английски училища в София и Делхи. Магистър е по английски език и литература от Софийския университет, магистър по политически науки от Държавния университет на щата Джорджия в Атланта, доктор хонорис кауза на Американския университет в Благоевград. От 1992 г. работи в централата на CNN International в Атланта, там води предаването World Report. Отразявала е важни международни събития, между които спасяването на чилийските миньори, студентските протести в Иран и офанзивата на Израел в Ивицата Газа. Интервюирала е видни международни лидери като Хенри Кисинджър, Мадлин Олбрайт, бившия президент на Пакистан Первез Мушараф, Михаил Горбачов, Бенямин Нетаняху, бившия президент на Нигерия Олусегун Обасаньо, бизнес предприемачите Тед Търнър и Ричард Брансън.
Стр. 35
