Водещ: Колегата… Аз все пак ще кажа първо колегата и след това член на СЕМ Мария Стоянова и Кристиян Шпар, ръководител на Медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” преди една дискусия. Утре, една тема, която е много важна за нас като журналисти: „Пиперливата политика и ролята на сатирата в медиите”. Да, днес е ден на траур и ние сме доста по-смирени и мислим за много неща, но всъщност тя сатирата може да бъде и тъжна. В началото да попитам г-н Шпар, как му се струва България през последните дни?
Кристиян Шпар: Аз мисля, че това е едно, тези дни са много важни за България, особено за хората, които са на улицата и които осъзнават, че всъщност трябва да се занимават с политика, не може да минат покрай нея, без да участват в нея. Разбира се, има известни постижения, които са постигнати по време на демокрацията – една парламентарна конституция, България е член на ЕС, много неща са се случили, но същевременно много хора усещат, че държавата не е напреднала толкова, колкото биха желали да бъде. След като е имало години на спокойствие, сега изведнъж отново идват едни малко по-неспокойни времена, неспокойни дни.
Репортер: Няма как, г-н Шпар, да не поговорим за това, че България е в ден на национален траур, породен от това, че един млад мъж във Варна се самозапали, искайки оставката на кмета на града. В Германия също доста често има демонстрации, там има крайно леви, крайно десни, може ли да кажете през годините докъде един знак на протест е стигал до крайност? Защото това, което се случва в България наистина е крайност.
Водещ: Дано поука да извлечем от тях!
Кристиян Шпар: Начинът, по който се провеждат протестите в България, може би не би довело в Германия до оставка на правителството. Ние сме свикнали да имаме протести на улицата, също и в големи градове като в Берлин, където населението участва много активно в политическия живот. Има разбира се и малки радикални групи, леви или десни, които нападат полицията и се опитват с насилие да постигнат своите политически цели, но за щастие, тези радикални групи биват отблъснати с успех. Същевременно това, за което днеска тъжим тук, че един млад мъж е загинал, това има съвсем друго качество, това няма нищо общо с политическо насилие, а по-скоро отчаянието на един индивид, който не е доволен от политическата ситуация в страната, затова е важно да се анализира какво е накарало този млад мъж да посегне на живота си.
Репортер: Днес ще има и блокада на парламента от част от протестиращите. Колко често се случват подобни действия в Германия и докъде там хората притискат политиците?
Кристиян Шпар: Германия е много ориентирана към консенсус. Дори да имаме различни политически партии, хората очакват от политиците, от партиите след кратко време, след определена цезура или след избор отново да създадат едно правителство, което да може да управлява държавата. Мисля, че в България има същото очакване. Има сега два месеца преходен период. Това е време, където всички политически партии трябва да кажат как виждат бъдещето на България. дали има теми, за които трябва да се грижат повече, където трябва да поставят акценти политическите партии. И мисля, че въпреки тази трудна ситуация това е една добра възможност да се дискутира относно целите и посоките на отделните политически партии.
Водещ: Да се хвана за изборите и за предизборната кампания, Мария, ние точно след няколко дни медиите ще сме в отново тази безпрецедентна ситуация да трябва да отразяваме политическите реалности по правилата, създадени в изборния кодекс и в същото време искайки да сме полезни на хората. Къде тук е ролята на сатирата, на провокацията?
Мария Стоянова: Мисля, че сатирата точно тук в този момент може да ни помогне страшно много, защото канализираното напрежение в нашето общество, което избуя напоследък, трябва да намери своя отдушник. А какъв по-добър отдушник от смеха можем да намерим? Смях с подтекст. Смях, оцветен от критика, смях, оцветен от послание, от политическо послание. Защото това представлява сатирата и това е нейната разлика с комедията. Комедията има за цел само да разсмива, докато сатирата има за цел да критикува, но с усмивка. И смятам, че точно сатирата може да ни помогне в този напрегнат момент, да погледнем на себе си, на това, което се случва около нас по улиците, по които се движим, където са се събрали наши близки, познати или непознати, но при всички положения сънародници. Та да погледнем на всичко това, защо не и с усмивка?
Водещ: Г-н Шпар, има ли шанс сатирата в традиционните медии, аз съм сигурна, че в социалните мрежи тя е господар, но в традиционните медии?
Кристиян Шпар: Разбира се, че може една карикатура във вестника да се разглежда като политическа сатира. Но разбира се, ние в Германия имаме една много силна традиция по отношение на политическата сатира. Така е било още пред 19-ти началото на 20 ти век, много силно е била застъпена политическата сатира. От това време германският поет Контухолски казва: Сатирикът това е един обиден идеалист, който желае една по-добра ситуация и със средствата на словото се бори за това, но по един изпълнен с хумор начин.
Репортер: Докъде може да стигне обаче сатирата, така че наистина да провокира мисъл у хората и да не прекрачва границите на грозното? Въпроси към двамата.
Мария Стоянова: Точно това е темата, с която искаме да се занимаваме утре и затова сме поканили хора, които в България се занимават, така да се каже, със сатир. Защото, предполагам ще се съгласите, че ние имаме липса на сатирични предавания в този смисъл, в който ние ги третираме и разбираме, както г-н Шпар.
Водещ: Да, защото шоуто, развлекателното предаване не е сатира. То просто…
Мария Стоянова: Шоуто е развлечение. Ние говорим за нещо повече, ние говорим за послания. Тъй като, за съжаление, тази традиция, за която г-н Шпар говори, в България беше прекъсната. Ние също имаме нашите сатирици – Пенчо Славейков, Петко Рачов Славейков например, Райко Алексиев, карикатурист, Алеко Константинов, кой не знае. И след тях дълго време няма нищо по една или друга причина. А колко хубаво би било сега да се възроди този ценен жанр, който аз оцених в Германия като изключително полезен и много удобен, много удобен да кажеш нещо, без да нараниш непременно, без непременно да обидиш някого, но така да го кажеш, че да остане да кънти в съзнанието на хората. И това е толкова важно в такъв един момент. Та за границата, за добрия вкус, за гаврата и за сатирата, за всичко това искаме утре да говорим с хора, които ще доядат специално от Германия, едни имена в Германия в областта на сатирата, както от политиката…
Водещ: За да видим дали могат да носят.
Мария Стоянова: Точно така, и доколко могат да носят. Един сатирик от вестник, от печатна медия, от „Зюдойчецайтунг”. И един телевизионен сатирик. Хора, които от различни страни и перспективи се занимават с темата ще дойдат тук, за да ги срещнем с техните български колеги и така да си сверим часовниците, а защо не и може би да почерпим нещо от техния опит.
Водещ: г-н Шпар, един от панелите „Взимани ли са българските политици често на мушка?”, взимани ли са германските политици често на мушка?
Кристиян Шпар: Да, мисля, че по това си приличаме двете страни, че журналистите взимат на мушка политиците. Това се случва със сигурност така, както в България, така и в Германия. В Германия, разбира се, политиците са свикнали много повече да бъдат критикувани често, да бъдат гледани под лупа. Специално се разглеждат техните политически действия. Така че политиците са под светлината на прожекторите. И те спокойно, с хумор могат да говорят по всякакви трудни теми. Не всички разбира се, но по-голямата част от тях. Много важно е да разберем, че сатирата е повече от хумор. Както вече беше казано, зад сатирата се крие едно политическо послание, но опаковано в хумор. Често се случва и в Германия различни, да има сатира, която е комедия, но на практика тя да съдържа също така подобно на сатирата политическо послания. Така че е хубаво да се намери тази дефиниция. Това, което е общо между сатирата в двете страни, кое е причината за пораждането на сатирата. От една страна, една политическа тема, от друга страна, става дума за една актуална тема.
Репортер: А проблем ли е когато не писателите, професионалните или журналистите, а народът става автор на сатира? Недоволен от управлението, от политиците.
Кристиян Шпар: Да, въпросът е какво значи професионален писател? Всеки писател започва от малкото и впоследствие става известен. При журналистите е може би малко по-различно, там е необходимо едно определено образование. Но те не са така ясно определени, няма ясни правила там. В крайна сметка важно е качеството на тяхната продукция. Така че точно днес във времето на интернет не мога да прокарам една ясна граница дали един блогър примерно е журналист. Един голям въпрос, по който се карат дори експертите, според мен има лоши журналисти, но добри блогъри или обратното. Просто трябва да се мерят хората по това, което в крайна сметка дават от себе си.
Репортер: Кое най-се услажда на публиката в Германия, коя форма от политическата сатира е най-популярна – телевизионно предаване, или специална рубрика във вестник, или карикатура? Това е въпрос и към Мария, която години наред живееше в Германия, така че познава медиите там?
Мария Стоянова: Мога да кажа веднага коя е любимата фигура за окарикатуряване или сатиризиране. Разбира се, канцлерът Меркел. Тази горката жена, то не бяха прически, първо от там се почна, още преди да бъде канцлер. То не са тоалети, то не е физиономията и, то не е начина на изглеждане. Тази горката жена колкото е преживяла, колкото е осмивана, и как въпреки това (…) с тези хора, които я окарикатуряват по този начин за мен наистина е проява на стоицизъм.
Водещ: Абсолютно и вероятно на повече…
Мария Стоянова: Наистина не може да си представите, ако някога ние в България си мислим, че взимаме политиците под лупа, сме много далеч от това, което те действително правят в Германия. Буквално ги разкостват, казано на чист български. А това е нещо, което на нас досега като че ли много ни липсваше. И аз се надявам тези протести да докарат и до някаква промяна и в журналистиката.
Водещ: Финален въпрос към вас, г-н Шпар. Говорихме за политиците, за тяхната поносимост, за критичността. Говорихме за това как в Германия не е проблем да го правиш, и даже това е въпрос на политическа култура и на стоицизъм да можеш да го понасят и да продължиш да се срещаш с тези хора. В България обаче това все още е проблем. Политиците се обиждат като деца, когато ги критикуваш, когато ги иронизираш, когато правиш колажи с тях. Аз не случайно ви поведох и към социалната мрежа, където най-видимо върви този разговор за критиката на политиците. Какво, години наваксване ли е това, култура, манталитет, какво ни предстои според вас?
Кристиян Шпар: Не мисля, че може да се очаква в социалните мрежи да има критика, която да е емоционална. Тя не може да е същата, каквато е критиката в пресата, но разбира се, когато човек заеме някаква политическа длъжност и носи своите отговорности, тогава наистина човек стои под прожекторите и тогава критиката е нещо нормално. И мисля, че ако критиката се ориентира повече към съдържанието, тогава би трябвало да приемаме тази критика като такава и да се опитваме да разделяме политическото действие от определени аспекти. Знам, че това е трудно, но като политик също е човек, но мисля, че това е пътят, който помага във всяка една политическа дискусия.
Водещ: Да затворим разговора с там, откъдето започнахме, някъде по средата, Мария, около предстоящите избори. Аз намекнах, че сме пред голямото предизвикателство. Любопитно ми е да ви чуя на финала и двамата как е в Германия, как ще бъде тук? Как да бъдем полезни на хората, как да правим кампания, която да е атрактивна и полезна, а не скучна, събрана в едни клипчета, едни хора, които нещо рецитират в някакви секунди.
Мария Стоянова: Това, което ми прави впечатление досега, начина, по който се отразяват протестите. Едно съпровождане, наблюдение на протестите.
Водещ: Да, ние вървим след тях. Те са тук…
Мария Стоянова: Точно така, и ни насочват по кои улици те се движат. Това, което ни липсва обаче, и тук говоря като част от публиката, а не като регулатор, а защо не и като регулатор, това, което ми липсва обаче е анализът, коментарът, общата картина на цялостната ситуация в страната. В момента всичко, което ни се поднася като картина е на парче. Във Варна така, в Пловдив така, пък от Шумен викат за друго, пък в Монтана. Общата картина ми липсва, липсва ми коментара и анализа. И много си хожелавам, и като регулатор, и като човек, който е бил в професията, и като част от публиката, пожелавам си на изборите да успеем да направим тази крачка напред в развитието си като медии, а именно да представим на публиката анализирани и коментирани от журналисти, а не само от едни и същи политолози и социолози събитията такива, каквито ги виждаме ние. Защото това е работата на журналиста, да преведе на публиката събитието, а не да го съпровожда.
Водещ: Г-н Шпар, има ли значение предизборната кампания в Германия? Променят ли изявата по медиите и посланията на политиците нагласите на хората?
Кристиян Шпар: Всички знаем, че по време на предизборната кампания посланията са ориентирани не само към политиката, но и към това, което хората искат да чуят. Но точно затова и отговорността на медиите е много голяма. Именно сега точно в България имаме две ситуации, които се припокриват. От една страна, имаме предизборна борба, от друга страна, имаме протестите. И различни участници имаме там, с различни настройки. И трябва да се коментира кой какво иска и по каква причина. И мисля, че това наистина е много важно, да може да се види, именно нашата фондация се старае да направи един мониторинг, едно наблюдение и контрол на начина, по който се наблюдава предизборната кампания, както и протичащите заедно с нея протести.
Водещ: Значи ще може да коментираме всичко това и след кампанията. Благодаря ви!       

сп. Тема | Ясен ЛЮЦКАНОВ | 17.02.2013

Имената на политици, бизнесмени, клиенти на прокуратурата и офшорки изскачат зад създателите на сайта за разследваща журналистика

След серията разкрития на сайта за разследваща журналистика "Биволъ" мнозина вероятно се питат кой стои зад сензационните му публикации. Част от отговора на този въпрос, оформен като компромат, от известно време усърдно се разпространява от някого по интернет форумите. По темата обаче има предостатъчно информация и в официалните източници.
Зад сайта "Биволъ" стои "Бивол" ООД – дружество, учредено през септември 2009 г. в Бургас, което е регистрирано с широк кръг от предмети на дейност. Сред тях освен характерните за медии са и "покупка, проектиране, строеж и обзавеждането на недвижими имоти с цел отдаване под наем или продажба, хотелиерски, ресторантьорски и туристически услуги", както и "търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, лицензионни сделки, стоков контрол".
Управители и съдружници с равни дялове във фирмата от по 2500 лв. са журналистът Асен Йорданов и пиар специалистът Алберта Алкалай. Според запознати двамата живеят на семейни начала от няколко години. "Бивол" ООД е регистрирано на домашния адрес на Алкалай.
В bivol.bg почти няма реклами а на централно място е поместен призив за събиране на дарения. Публикуван е отчет за всяка получена сума, според който през 2011 г. са събрани 153 евро, през 2012 г. – 4037 евро, а от началото на 2013 г. – 3311,50 евро. Сумите са разпределени в отделни дарителски кампании – за съдилища и адвокати, за финансиране на журналистически разследвания и за хостинг и поддръжка на сайта. Според годишните финансови отчети на "Бивол" ООД през 2009 г. фирмата няма финансова дейност, през 2010 г. има 4 хил. лв. приходи, а през 2011 г. отново във всички графи са записани нули. Отчетът за 2012 г. още не е публикуван. Според актуалните данни дружеството плаща осигуровки само на един служител.
"Бивол" ООД не е първото бизнес начинание на Асен Йорданов. Още през 1994 г. той влиза в съдружие със своя връстник Светлозар Лолов във фирмата за детективска и охранителна дейност "Сани" ООД. После Лолов ще се превърне герой на "Биволъ", вече известен като Оризовия барон. Преди две години и половина прокуратурата повдигна обвинение към бургаския бизнесмен за ръководене на организирана престъпна група за имотни и данъчни измами, изнудване, рекет и побой. Лолов и съпругата му, също обвиняема, обаче вече бяха успели да напуснат страната в посока САЩ и са обявени за международно издирване.
Асен Йорданов обясни пред "ТЕМА", че пребивавал в "Сани" ООД само два месеца, а Светлозар Лолов е неговият най-добър приятел от детинство: "Баща му почина, когато беше на 10 години, и моето семейство му помагаше. После Зарко ми стана кум на сватбата през 1987 г. През 1994 година решихме да започнем да работим заедно." Според журналиста жената, за която се оженил неговият приятел, го е вкарала "в ъндърграунда и в сенчестия бизнес". "След като се запозна с нея, Зарко се промени много бързо. Започна голям бизнес – внос на ориз, захар. Скоро разбрах, че около него нещата не са наред", разказа Асен Йорданов. Той обясни, че е правил разследвания за бизнеса на Лолов, заради които му е била пратена наказателна бригада: "Заради случая се срещнах лично с главния прокурор Борис Велчев. Лолов прати хора да заплашват и главния редактор на списание "Правен свят" Гергина Банкова, и журналиста Иван Рачев, с когото сме правили съвместни разследвания."
В следващите години Асен Йорданов управлява други две фирми за търговия, а през 1998 г. се регистрира като едноличен търговец. В следващото десетилетие той вече се включва само в неправителствени организации, най-любопитно от които е сдружението .Движение за защита на дюните и плажната ивица". Интересното е това, че в него освен журналиста са все бизнесмени собственици на хотели в Слънчев бряг. Самото сдружение е регистрирано през септември 2007 г. в един от въпросните хотели, който в туристическите сайтове се рекламира така: "тихо, китно и приятно място, непосредствено след обширните пясъчни дюни на плажната ивица"… Лицето на "гражданското движение" е собственикът на хотела Михаил Инджов. Друга любопитна фигура в това сдружение е Румен Кулев, който междувременно кандидатства за кмет на Несебър с бюлетината на РЗС и е избран за общински съветник. На вота през 2011 г. Кулев пак се включва в надпреварата за градоначалник и отново влиза в местния парламент, този път от името на коалиция "Либерален съюз Несебър".
Асен Йорданов обясни пред "ТЕМА", че в сдружението е бил поканен от собственици на хотели, запознати с негово журналистическо разследване за подготвен план за бетониране на дюни: "Бяха прочели текста и ме поканиха да се включа. Целта на създаването на сдружението бе да се запазят последните 500-600 декара дюни в южната част на Слънчев бряг, които все още не бяха застроени." Според Асен Йорданов бившето ръководство на комплекса с шефове Младен Мутафчийски и Малина Бакалова са разработили проекта за строителство върху пясъка. ,Други собственици на хотели обаче си дадоха сметка, че ако това се случи, туристическият бизнес в Слънчев бряг приключва и районът става жилищен. Благодарение на нашата намеса планът на Мутафчийски се осуети. И сега дюните в района около "фрегата" и около хотел "Оазис" са сравнително запазени", смята Йорданов.
Вторият съдружник в "Бивол" ООД Алберта Алкалай също има интересна бизнес биография. Тя участва в управата на две сдружения и няма друг бизнес на свое име. Управител е на пиар агенцията "Имидж едвъртайзинг" ЕООД, която се води собственост на "Айдиъс фор янг имидж" ООД, САЩ. Преди това Алкалай работи в "Промет стийл" първоначално като специалист по човешки ресурси, после като завеждащ връзките с обществеността. "Опитът й дава увереност да излезе на свободния пазар, а това съвпада с намеренията на американската "Айдиъс фор янг имидж" ООД, специализирана в консултации, PR и реклама, да стъпи на българския пазар. Не е трудно собствениците на дружеството да бъдат убедени, че точното място е Бургас", пише във визитка към нейно интервю във в. "Пари" от 2009 г. Въпросът е, че за американската компания няма никакви данни в интернет освен във фирмения регистър Bizapedia. com, където фигурира от май 2006 г. – няколко месеца преди да направи "българската си инвестиция". "Айдиъс фор янг имидж" е регистрирано в офшорната юрисдикция окръг Колумбия. При вписване на фирма там данни за собствениците, разбира се, не се изискват. Първоначалните разходи са около 2000 долара, а след това поддръжката на компанията излиза под 1000 долара годишно, в това число държавните данъци и такси в размер на 90 долара…
Пълномощник на компанията в България първоначално е бизнесменът Асен Янчев Кузмов. Същият е управлявал и друга американска офшорка, която впоследствие се трансформира в нормална българска фирма. Става въпрос за "Трансатлантик фрейтърс, инк", регистрирана в Делауеър. През 2005 г. компанията получава без конкурс концесия за добив на пясък от находище в местността Инджейско блато край Несебър за срок от 35 години. Решението на Министерския съвет е странно, тъй като в предоставените 745 декара влизат 180 парцела частна собственост. Държавата обаче се позовава на правото си на собственост върху всички подземни богатства, отношенията на концесионера с частните собственици са оставени в негови ръце – да постигнат споразумение или земите да бъдат отчуждени. Освен това инвеститорът е обявил намерение след изчерпване на пясъка да превръща терените в "зона за отдих и туризъм"…
В края на 2007 г. концесията се прехвърля на "Трансатлантик фрейтърс България" ЕООД, отново управлявана от Асен Кузмов, но вече собственост на "Арбо-Арнаудов и cue" СД на Тодор Георгиев Арнаудов – член на контролната комисия на БСП-Бургас, чиято дъщеря Гергана е бивш член на ръководството на общинската структура. На този фон не изглежда изненадващо, че същата година предприемачът Кузмов е на пето място
в листата за общински съветниии на БСП в Поморие. Избрани са обаче само първите трима. Затова пък година след това фирмата му получава още една дългосрочна концесия за добив на строителни материали именно в община Поморие. По-голямата част от находището (1017 дка) е общинска собственост и местният парламент гласува да я предостави за ползване срещу 500 евро на месец…
Асен Кузмов има и друг интересен бизнес партньор – бившия общински съветник от ОДС в Бургас и дългогодишен директор на пристанището Жорж Дерелиев. В общата фирма на Кузмов със синия кадър – "Геосенд комерс" ООД, основен акционер е дружеството на червения активист Тодор Арнаудов…
От думите на Асен Йорданов пред "ТЕМА" стана ясно, че вече не Кузмов е пълномощник на американската офшорка, която притежава пиар агенцията на неговата приятелка. Пълномощник е… самият Асен Йорданов. Тази ситуация е истинска новост за журналистическата професия в България. Съчетаването на ангажименти едновременно в пиара и в журналистика за жалост не е рядко срещано явление. Но разследващ журналист да е представител на офшорка, определено не е нещо, което се среща често вероятно не само у нас, а и по света.
Самата агенция на съдружничката в "Бивол" ООД Алберта Алкалай също заслужава внимание. Сред клиентите на "Имидж едвъртайзинг", изброени в нейния сайт, изпъкват общините Несебър, Поморие, Приморско и кметство Обзор плюс РДНСК и природен парк "Странджа". Агенцията е обслужвала и предизборната кампания на несебърския кмет Николай Димитров, обвинен за длъжностно престъпление по скандала "Дюнигейт". Забележително е прессъобщението, с което "Имидж едвъртайзинг" съобщава победата му на вота през 2011 г., достатъчно е да се цитира заглавието – "Несебър се противопостави на частно-корпоративните интереси". На агенцията са се доверили още ЛИДЕР-Бургас u движение "Напред", БСП-Поморие, СДС-Царево и клуб Предприемачи-ГЕРБ. Сред корпоративните клиенти са "Слънчев бряг" АД и други собственици на хотели по Южното Черноморие, топлофикациите в Бургас и Сливен и мини "Черно море" на Христо Ковачки, купени преди две години от свързани офшорки. Сред постиженията на "Имидж едвъртайзинг" заслужава да се отбележи секцията в сайта на агенцията, озаглавена "новина на часа". Там са поместени прессъобщения, защитаващи интересите на даден клиент, но
оформени като "сензационни" новини
Например: "Приморско фалира заради договори на червената кметица", "Протестът на дистрибуторите на хляб в Приморско прилича на рекет" и т.н. Можем само да си представим какви съобщения щяха да напишат в "Имидж едвъртайзинг", ако клиент им беше не настоящият градоначалник, а бившата кметица. Много от бургарските медии обаче публикуват тези текстове, без да цитират източника и едно към едно, включително с правописните грешки, започващи понякога още от заглавието…

Стр. 32 – 33, 34 – 35 

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 17.02.2013

Г-н Йорданов, как е финансиран и как се издържа сайтът "Биволъ"?

- Сайта го стартирахме със собствени средства. За домейн и хостинг разходите са около 200 евро годишно. През 2010 г. получих в Германия голяма европейска награда за разследваща журналистика. Тя имаше не само морална стойност, а и паричен еквивалент. С тези пари създадох "Биволъ". Нямаме нито един рекламодател, никой не смее да рекламира при нас. Обявили сме доброволна дарителска кампания. Който смята дейността ни за общественополезна, може да ни подкрепи. Идват някакви суми от дарения, но те, общо взето, са символични. Ние обявяваме всички получени средства. С тях не можем да поддържаме екип и да назначаваме служители. Основната работа я вършим аз, колегата Атанас Чобанов и още няколко колеги. Никой в "Биволъ" в момента не получава хонорари. Всичко е на доброволни начала. Може би някога нещата ще се променят – да имаме и рекламодатели, и повече сътрудници.

Получава ли "Биволъ" пари от пиар агенцията "Имидж едвъртайзинг", в която вашата приятелка и съдружничка в "Биволъ" Алберта Алкалай е управител?

- Алберта е част от екипа на "Биволъ" и даже е публикувала в него, има публикации в сайта, под които стои нейният подпис. Основната работа обаче там я вършим аз и Чобанов. Това е написано в анонса към сайта. Алберта не се намесва в редакционната политика, тя помага, когато се налага. Тя се занимава преди всичко с агенцията, в която е управител, дори не е собственик.

Кой е собственикът?

- Собственик е американска компания от град Вашингтон. Алберта управлява клона й в България. Тя е учила извън България, има контакти в чужбина, включително и в Щатите.

Регистрацията е в офшорна зона – окръг Колумбия…

- Да, в окръг Колумбия е. Много американски компании са регистрирани там. В офшорната зона може всеки да регистрира фирма, не е задължително да е американец.

Познавате ли представителя й за България Асен Кузмов?

- Да, познавам го. Той е от Поморие. Това е човек, който работи с американски контрагенти. От две години обаче той не е представител на "Айдиъс фор янг имидж" в България.

А кой е представителят й?

- Аз съм представителят. След като останах без никаква друга работа, вече нямаше пречки да стана представител на тази американска фирма. Това е една чисто фиктивна дейност на практика. Съгласих се по молба на Алберта, за да се чувства тя по-спокойна в работата си.

Значи вие знаете имената на американските собственици на "Айдиъс фор янг имидж"…

- Да, знам ги.

Как се казват те?

- Мисля, че това няма нищо общо със сайта "Биволъ". Тези въпроси са малко тенденциозни. Не виждам основание за тях.

Има ли тази американска фирма бизнес и в други страни освен в България?

- Не съм упълномощен да говоря за тези неща.

Възможно ли е интересите на "Биволъ" и на "Имидж едвъртайзинг" някъде да се пресичат?

- То се вижда, че "Биволъ" по никакъв начин не защитава интересите на клиентите на агенцията на Алберта. Дори напротив, понякога сайтът се занимава с тях в негативен аспект и това се доказва от публикациите. Ние първи описахме "Дюнигейт", за който сега всички говорят. Ние измислихме самия термин, който всички използват. Въпреки че общината е клиент на "Имидж едвъртайзинг". Дейността на сайта няма нищо общо с дейността на агенцията. Това е очевадно. "Биволъ" е журналистически сайт, който се занимава с разследваща журналистика. Нещо, което напоследък липсва на българското общество. В него няма никаква цензура, абсолютно никаква. А пък "Имидж едвъртайзинг" е просто пиар агенция, която обслужва клиентите си.

Но е странно, че разследващ журналист е представител на офшорна компания, името на чийто собственик е тайна. Странно е също, че съдружник на разследващия журналист в сайта му за разследваща журналистика е пиар.

- Аз съм юридически представител на "Айдиъс фор янг имидж", не управлявам бизнеса й. Виждате ли някакво престъпление в това, нещо нередно? Нещата са абсолютно прозрачни. Няма защо да се притеснявам, че съм представител на американска компания 8 областта на медийните комуникации. Пак повтарям, журналистическата дейност на сайта "Биволъ" няма нищо общо с бизнеса на "Имидж едвъртайзинг". Имам силата и волята да отстоявам неговата независимост.

Стр. 36

Зрелищен и провокативен Fetish Ball ни очаква на 23-ти март

Срещата с него се проведе на 27 и 28 февруари 2013 година в София и беше на тема User Experience

Устройството е създадено с цел да разшири покритието и да подобри сигнала на съществуващите безжични мрежи в офиси, домове, заведения, хотели и учреждения, елиминирайки т.нар. „мъртви зони“, до които често не достига сигнал

През месец януари 2013 година www.MoitePari.bg проведе проучване сред своите абонати, питайки ги как използват своята дебитна карта. В анкетата се включиха 1 070 души, а резултатите не бяха много изненадващи. Въпреки че дебитната карта е най-масово използваният банков продукт, потребителите не знаят основни параметри по нея като лихви, такси и други.

Уважаеми колеги, заповядайте на Официалното откриване на специализираните индустриални изложби MachTech & Metal, IFAM, INTRONIKA и PLAST, ТРАНСПОРТ и ЛОГИСТИКА (6-8 март) и SECURITY EXPO 2013 (6- 9 март). За да улесним вашите контакти и отговорим на интереса към индустриалните изложби, тази година в Изложбена зала 3 има изградена МЕДИЯ ЗОНА.

Домейните от националната зона вече са 10% от всички регистрирани от компанията интернет имена. По случай Националния празник на България тя предлага регистрация на .BG домейни с 10 лв. отстъпка

LG разширява пазара на LTE технологии, за да удовлетвори нужните на все повече свои потребители