Кой подковава “Биволъ”?

сп. Тема | Ясен ЛЮЦКАНОВ | 17.02.2013

Имената на политици, бизнесмени, клиенти на прокуратурата и офшорки изскачат зад създателите на сайта за разследваща журналистика

След серията разкрития на сайта за разследваща журналистика "Биволъ" мнозина вероятно се питат кой стои зад сензационните му публикации. Част от отговора на този въпрос, оформен като компромат, от известно време усърдно се разпространява от някого по интернет форумите. По темата обаче има предостатъчно информация и в официалните източници.
Зад сайта "Биволъ" стои "Бивол" ООД – дружество, учредено през септември 2009 г. в Бургас, което е регистрирано с широк кръг от предмети на дейност. Сред тях освен характерните за медии са и "покупка, проектиране, строеж и обзавеждането на недвижими имоти с цел отдаване под наем или продажба, хотелиерски, ресторантьорски и туристически услуги", както и "търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, лицензионни сделки, стоков контрол".
Управители и съдружници с равни дялове във фирмата от по 2500 лв. са журналистът Асен Йорданов и пиар специалистът Алберта Алкалай. Според запознати двамата живеят на семейни начала от няколко години. "Бивол" ООД е регистрирано на домашния адрес на Алкалай.
В bivol.bg почти няма реклами а на централно място е поместен призив за събиране на дарения. Публикуван е отчет за всяка получена сума, според който през 2011 г. са събрани 153 евро, през 2012 г. – 4037 евро, а от началото на 2013 г. – 3311,50 евро. Сумите са разпределени в отделни дарителски кампании – за съдилища и адвокати, за финансиране на журналистически разследвания и за хостинг и поддръжка на сайта. Според годишните финансови отчети на "Бивол" ООД през 2009 г. фирмата няма финансова дейност, през 2010 г. има 4 хил. лв. приходи, а през 2011 г. отново във всички графи са записани нули. Отчетът за 2012 г. още не е публикуван. Според актуалните данни дружеството плаща осигуровки само на един служител.
"Бивол" ООД не е първото бизнес начинание на Асен Йорданов. Още през 1994 г. той влиза в съдружие със своя връстник Светлозар Лолов във фирмата за детективска и охранителна дейност "Сани" ООД. После Лолов ще се превърне герой на "Биволъ", вече известен като Оризовия барон. Преди две години и половина прокуратурата повдигна обвинение към бургаския бизнесмен за ръководене на организирана престъпна група за имотни и данъчни измами, изнудване, рекет и побой. Лолов и съпругата му, също обвиняема, обаче вече бяха успели да напуснат страната в посока САЩ и са обявени за международно издирване.
Асен Йорданов обясни пред "ТЕМА", че пребивавал в "Сани" ООД само два месеца, а Светлозар Лолов е неговият най-добър приятел от детинство: "Баща му почина, когато беше на 10 години, и моето семейство му помагаше. После Зарко ми стана кум на сватбата през 1987 г. През 1994 година решихме да започнем да работим заедно." Според журналиста жената, за която се оженил неговият приятел, го е вкарала "в ъндърграунда и в сенчестия бизнес". "След като се запозна с нея, Зарко се промени много бързо. Започна голям бизнес – внос на ориз, захар. Скоро разбрах, че около него нещата не са наред", разказа Асен Йорданов. Той обясни, че е правил разследвания за бизнеса на Лолов, заради които му е била пратена наказателна бригада: "Заради случая се срещнах лично с главния прокурор Борис Велчев. Лолов прати хора да заплашват и главния редактор на списание "Правен свят" Гергина Банкова, и журналиста Иван Рачев, с когото сме правили съвместни разследвания."
В следващите години Асен Йорданов управлява други две фирми за търговия, а през 1998 г. се регистрира като едноличен търговец. В следващото десетилетие той вече се включва само в неправителствени организации, най-любопитно от които е сдружението .Движение за защита на дюните и плажната ивица". Интересното е това, че в него освен журналиста са все бизнесмени собственици на хотели в Слънчев бряг. Самото сдружение е регистрирано през септември 2007 г. в един от въпросните хотели, който в туристическите сайтове се рекламира така: "тихо, китно и приятно място, непосредствено след обширните пясъчни дюни на плажната ивица"… Лицето на "гражданското движение" е собственикът на хотела Михаил Инджов. Друга любопитна фигура в това сдружение е Румен Кулев, който междувременно кандидатства за кмет на Несебър с бюлетината на РЗС и е избран за общински съветник. На вота през 2011 г. Кулев пак се включва в надпреварата за градоначалник и отново влиза в местния парламент, този път от името на коалиция "Либерален съюз Несебър".
Асен Йорданов обясни пред "ТЕМА", че в сдружението е бил поканен от собственици на хотели, запознати с негово журналистическо разследване за подготвен план за бетониране на дюни: "Бяха прочели текста и ме поканиха да се включа. Целта на създаването на сдружението бе да се запазят последните 500-600 декара дюни в южната част на Слънчев бряг, които все още не бяха застроени." Според Асен Йорданов бившето ръководство на комплекса с шефове Младен Мутафчийски и Малина Бакалова са разработили проекта за строителство върху пясъка. ,Други собственици на хотели обаче си дадоха сметка, че ако това се случи, туристическият бизнес в Слънчев бряг приключва и районът става жилищен. Благодарение на нашата намеса планът на Мутафчийски се осуети. И сега дюните в района около "фрегата" и около хотел "Оазис" са сравнително запазени", смята Йорданов.
Вторият съдружник в "Бивол" ООД Алберта Алкалай също има интересна бизнес биография. Тя участва в управата на две сдружения и няма друг бизнес на свое име. Управител е на пиар агенцията "Имидж едвъртайзинг" ЕООД, която се води собственост на "Айдиъс фор янг имидж" ООД, САЩ. Преди това Алкалай работи в "Промет стийл" първоначално като специалист по човешки ресурси, после като завеждащ връзките с обществеността. "Опитът й дава увереност да излезе на свободния пазар, а това съвпада с намеренията на американската "Айдиъс фор янг имидж" ООД, специализирана в консултации, PR и реклама, да стъпи на българския пазар. Не е трудно собствениците на дружеството да бъдат убедени, че точното място е Бургас", пише във визитка към нейно интервю във в. "Пари" от 2009 г. Въпросът е, че за американската компания няма никакви данни в интернет освен във фирмения регистър Bizapedia. com, където фигурира от май 2006 г. – няколко месеца преди да направи "българската си инвестиция". "Айдиъс фор янг имидж" е регистрирано в офшорната юрисдикция окръг Колумбия. При вписване на фирма там данни за собствениците, разбира се, не се изискват. Първоначалните разходи са около 2000 долара, а след това поддръжката на компанията излиза под 1000 долара годишно, в това число държавните данъци и такси в размер на 90 долара…
Пълномощник на компанията в България първоначално е бизнесменът Асен Янчев Кузмов. Същият е управлявал и друга американска офшорка, която впоследствие се трансформира в нормална българска фирма. Става въпрос за "Трансатлантик фрейтърс, инк", регистрирана в Делауеър. През 2005 г. компанията получава без конкурс концесия за добив на пясък от находище в местността Инджейско блато край Несебър за срок от 35 години. Решението на Министерския съвет е странно, тъй като в предоставените 745 декара влизат 180 парцела частна собственост. Държавата обаче се позовава на правото си на собственост върху всички подземни богатства, отношенията на концесионера с частните собственици са оставени в негови ръце – да постигнат споразумение или земите да бъдат отчуждени. Освен това инвеститорът е обявил намерение след изчерпване на пясъка да превръща терените в "зона за отдих и туризъм"…
В края на 2007 г. концесията се прехвърля на "Трансатлантик фрейтърс България" ЕООД, отново управлявана от Асен Кузмов, но вече собственост на "Арбо-Арнаудов и cue" СД на Тодор Георгиев Арнаудов – член на контролната комисия на БСП-Бургас, чиято дъщеря Гергана е бивш член на ръководството на общинската структура. На този фон не изглежда изненадващо, че същата година предприемачът Кузмов е на пето място
в листата за общински съветниии на БСП в Поморие. Избрани са обаче само първите трима. Затова пък година след това фирмата му получава още една дългосрочна концесия за добив на строителни материали именно в община Поморие. По-голямата част от находището (1017 дка) е общинска собственост и местният парламент гласува да я предостави за ползване срещу 500 евро на месец…
Асен Кузмов има и друг интересен бизнес партньор – бившия общински съветник от ОДС в Бургас и дългогодишен директор на пристанището Жорж Дерелиев. В общата фирма на Кузмов със синия кадър – "Геосенд комерс" ООД, основен акционер е дружеството на червения активист Тодор Арнаудов…
От думите на Асен Йорданов пред "ТЕМА" стана ясно, че вече не Кузмов е пълномощник на американската офшорка, която притежава пиар агенцията на неговата приятелка. Пълномощник е… самият Асен Йорданов. Тази ситуация е истинска новост за журналистическата професия в България. Съчетаването на ангажименти едновременно в пиара и в журналистика за жалост не е рядко срещано явление. Но разследващ журналист да е представител на офшорка, определено не е нещо, което се среща често вероятно не само у нас, а и по света.
Самата агенция на съдружничката в "Бивол" ООД Алберта Алкалай също заслужава внимание. Сред клиентите на "Имидж едвъртайзинг", изброени в нейния сайт, изпъкват общините Несебър, Поморие, Приморско и кметство Обзор плюс РДНСК и природен парк "Странджа". Агенцията е обслужвала и предизборната кампания на несебърския кмет Николай Димитров, обвинен за длъжностно престъпление по скандала "Дюнигейт". Забележително е прессъобщението, с което "Имидж едвъртайзинг" съобщава победата му на вота през 2011 г., достатъчно е да се цитира заглавието – "Несебър се противопостави на частно-корпоративните интереси". На агенцията са се доверили още ЛИДЕР-Бургас u движение "Напред", БСП-Поморие, СДС-Царево и клуб Предприемачи-ГЕРБ. Сред корпоративните клиенти са "Слънчев бряг" АД и други собственици на хотели по Южното Черноморие, топлофикациите в Бургас и Сливен и мини "Черно море" на Христо Ковачки, купени преди две години от свързани офшорки. Сред постиженията на "Имидж едвъртайзинг" заслужава да се отбележи секцията в сайта на агенцията, озаглавена "новина на часа". Там са поместени прессъобщения, защитаващи интересите на даден клиент, но
оформени като "сензационни" новини
Например: "Приморско фалира заради договори на червената кметица", "Протестът на дистрибуторите на хляб в Приморско прилича на рекет" и т.н. Можем само да си представим какви съобщения щяха да напишат в "Имидж едвъртайзинг", ако клиент им беше не настоящият градоначалник, а бившата кметица. Много от бургарските медии обаче публикуват тези текстове, без да цитират източника и едно към едно, включително с правописните грешки, започващи понякога още от заглавието…

Стр. 32 – 33, 34 – 35 

Собственикът на “Биволь” Асен Йорданов: Аз съм разследващ журналист, който представлява и американска пиар агенция

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 17.02.2013

Г-н Йорданов, как е финансиран и как се издържа сайтът "Биволъ"?

- Сайта го стартирахме със собствени средства. За домейн и хостинг разходите са около 200 евро годишно. През 2010 г. получих в Германия голяма европейска награда за разследваща журналистика. Тя имаше не само морална стойност, а и паричен еквивалент. С тези пари създадох "Биволъ". Нямаме нито един рекламодател, никой не смее да рекламира при нас. Обявили сме доброволна дарителска кампания. Който смята дейността ни за общественополезна, може да ни подкрепи. Идват някакви суми от дарения, но те, общо взето, са символични. Ние обявяваме всички получени средства. С тях не можем да поддържаме екип и да назначаваме служители. Основната работа я вършим аз, колегата Атанас Чобанов и още няколко колеги. Никой в "Биволъ" в момента не получава хонорари. Всичко е на доброволни начала. Може би някога нещата ще се променят – да имаме и рекламодатели, и повече сътрудници.

Получава ли "Биволъ" пари от пиар агенцията "Имидж едвъртайзинг", в която вашата приятелка и съдружничка в "Биволъ" Алберта Алкалай е управител?

- Алберта е част от екипа на "Биволъ" и даже е публикувала в него, има публикации в сайта, под които стои нейният подпис. Основната работа обаче там я вършим аз и Чобанов. Това е написано в анонса към сайта. Алберта не се намесва в редакционната политика, тя помага, когато се налага. Тя се занимава преди всичко с агенцията, в която е управител, дори не е собственик.

Кой е собственикът?

- Собственик е американска компания от град Вашингтон. Алберта управлява клона й в България. Тя е учила извън България, има контакти в чужбина, включително и в Щатите.

Регистрацията е в офшорна зона – окръг Колумбия…

- Да, в окръг Колумбия е. Много американски компании са регистрирани там. В офшорната зона може всеки да регистрира фирма, не е задължително да е американец.

Познавате ли представителя й за България Асен Кузмов?

- Да, познавам го. Той е от Поморие. Това е човек, който работи с американски контрагенти. От две години обаче той не е представител на "Айдиъс фор янг имидж" в България.

А кой е представителят й?

- Аз съм представителят. След като останах без никаква друга работа, вече нямаше пречки да стана представител на тази американска фирма. Това е една чисто фиктивна дейност на практика. Съгласих се по молба на Алберта, за да се чувства тя по-спокойна в работата си.

Значи вие знаете имената на американските собственици на "Айдиъс фор янг имидж"…

- Да, знам ги.

Как се казват те?

- Мисля, че това няма нищо общо със сайта "Биволъ". Тези въпроси са малко тенденциозни. Не виждам основание за тях.

Има ли тази американска фирма бизнес и в други страни освен в България?

- Не съм упълномощен да говоря за тези неща.

Възможно ли е интересите на "Биволъ" и на "Имидж едвъртайзинг" някъде да се пресичат?

- То се вижда, че "Биволъ" по никакъв начин не защитава интересите на клиентите на агенцията на Алберта. Дори напротив, понякога сайтът се занимава с тях в негативен аспект и това се доказва от публикациите. Ние първи описахме "Дюнигейт", за който сега всички говорят. Ние измислихме самия термин, който всички използват. Въпреки че общината е клиент на "Имидж едвъртайзинг". Дейността на сайта няма нищо общо с дейността на агенцията. Това е очевадно. "Биволъ" е журналистически сайт, който се занимава с разследваща журналистика. Нещо, което напоследък липсва на българското общество. В него няма никаква цензура, абсолютно никаква. А пък "Имидж едвъртайзинг" е просто пиар агенция, която обслужва клиентите си.

Но е странно, че разследващ журналист е представител на офшорна компания, името на чийто собственик е тайна. Странно е също, че съдружник на разследващия журналист в сайта му за разследваща журналистика е пиар.

- Аз съм юридически представител на "Айдиъс фор янг имидж", не управлявам бизнеса й. Виждате ли някакво престъпление в това, нещо нередно? Нещата са абсолютно прозрачни. Няма защо да се притеснявам, че съм представител на американска компания 8 областта на медийните комуникации. Пак повтарям, журналистическата дейност на сайта "Биволъ" няма нищо общо с бизнеса на "Имидж едвъртайзинг". Имам силата и волята да отстоявам неговата независимост.

Стр. 36

Телевизор без кабел

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 05.01.2013

bTV влезе във война с най-могъщия оператор на телевизии в страната. Конфликтът може да пренареди пазара

Kofl на кого е в състояние да удари бизнеса – най-гледаната телевизия на най-могъщия разпространител на тв програми или обратното? 2013-а вероятно ще даде отговор на този въпрос, който се роди неочаквано в края на изминалата година. По Коледа в ефира избухна един от найсериозните конфликти, разразявали се някога у нас – между bTV и сателитния оператор "Булсатком". Тогава bTV media group спря сигнала към "Булсатком" на основната си програма и на шестте си профилирани канала – bTV cinema, bTV action, bTV lady, bTV comedy, "Ринг" и bTV HD. Пояснението бе, че доставчикът й дължи пари за отиващата си година и че отказва да подпише договор за 2013-а. Шефовете на телевизията поясниха, че тяхната оферта е на цена под 2 лева на абонат, и допълниха, че тя е напълно разумна, тъй като на друга телевизия "Булсатком" плаща 2.80 лв., и то само за една програма – Филм+.
Часове по-късно "Булсатком" отговори, че твърденията на bTV са неверни. Провайдърът поясни, че офертата за седемте канала за 2013 година е три пъти по-висока от досегашната и че ако тя бъде приета, това неминуемо ще доведе до повишаване цената на пакетите. Това твърдение обаче bTV оспори с аргумент, че офертата вече е приета от няколко конкурента на "Булсатком", сред които Blizoo, Nem 1, М-Тел и Vivacom, и че никой от тях не говори за увеличаване на таксата за крайния потребител. В "Булсатком" са недоволни също и че bTV media group иска да им продаде седемте си телевизии в пакет. Според оператора шефовете на телевизиите са направили така, че единичната цена на bTV да е по-висока, отколкото на всичките канали, и че това не дава възможност за избор. От bTV опонираха, че "Булсатком" също продава на клиентите си пакети, които не могат произволно да се съкращават или да се увеличават.
Часове след избухването на конфликта bTV media group все пак реши да върне сигнала в мрежата на "Булсатком". От ръководството на медията обясниха отстъпката си с желание да не лишават зрителите си от празничната програма. Те бяха категорични, че ако проблемът не се реши междувременно, след Нова година той отново ще ескалира и че bTV пак ще спре сигнала си към "Булсатком".
Това наистина се случи, но този път "Булсатком" изключи bTV и останалите телевизии. Доставчикът го направи, въпреки че от телевизията обясниха как са имали устно споразумение сигналът да не прекъсва, докато страните водят преговори. "Извиняваме се отново за причиненото неудобство – обявиха от "Булсатком" до абонатите си. – Въпреки усилията ни да бъде постигната нова договореност за приемливи условия в защита интересите на клиентите ни, сигналът бе преустановен поради изтичане на договора ни с bTV media group. Той ще бъде възстановен при достигане на справедливо решение. За времето на прекъсването клиентите на "Булсатком" ще бъдат компенсирани със съответното отчисление от месечната такса."
Второто прекъсване определено изненада bTV, която междувременно смекчи тона. Телевизията продължи да настоява "Булсатком" да плати просрочените си задължения за 2012 г., но вече не бе толкова категорична, че това трябва да стане при изключен сигнал. По неофициална информация спорът е за над 1 000 000 лв. В същото време обаче "Булсатком" твърди, че не дължи пари извън уговорените графици за разплащане. Телевизията продължава да настоява новите договори да се сключат с покупка в пакет на всичките й седем телевизии. От "Булсатком" обаче държат да се запази системата за самостоятелно договаряне за всяка програма.
Ако войната между bTV и "Булсатком" стане постоянна, победител от нея ще бъде този, който загуби по-малко зрители, клиенти и съответно пари. На пръв поглед засега изглежда, че по-добри шансове в това отношение има "Булсатком". Очакванията са на него кризата да се отрази по-бавно и в по-дългосрочен план, докато при bTV тя показва зъбите си почти мигновено. Да превключиш с дистанционното от една телевизия на друга със сигурност изглежда по-лесна работа, отколкото да прекратиш договора си с един доставчик на телевизии, за да се прехвърлиш на друг. "Булсатком" очевидно разчита на това, че абонатите им ще прежалят липсата на bTV за сметка на останалите екстри в съдържанието, които операторът им е осигурил и които не може да се гледат никъде другаде. В това отношение "Булсатком" си е постлал особено добре сред мъжете. И по-специално сред онези мъже, които ревностно стискат дистанционното – футболните фенове. Ако "Булсатком" в момента държи козове спрямо bTV, те са именно в обстоятелството, че засега футболните фенове държат повече на този доставчик, отколкото съпругите им на bTV. Телевизиите на "Булсатком" – TV+ и Film+, са единствените, където може да се гледат мачовете на Лео Меси и Кристияно Роналдо от испанската футболна Примера дивисион. През юни пък пак само там ще се гледа и неофициалното световно първенство по тенис "Уимбълдън". От тази есен операторът излъчва и част от мачовете от българската лига по футбол. Предстои да видим дали цялото това изобилие от спорт ще се окаже достатъчно абонатите на "Булсатком" да преглътнат затрудненията си с приемането на bTV, за да останат включени към платената мрежа.
Положението с превеса на спорта по "Булсатком" ще се промени едва към края на февруари, когато по bTV action ще тръгнат мачовете от европейската Шампионска лига, най-комерсиалния и рейтингов турнир в света. bTV Action е една от телевизиите на bTV Media Group, на която "Булсатком" спря сигнала на 2 януари.
Докато при сателитния оператор ефектът от сблъсъка с bTV ще започне да се усеща след време, при телевизията той вече настъпи. Според фирмата за наблюдение на зрителската аудитория ГАРБ около 32.2 на сто от домакинствата в страната, които разполагат с телевизори, или почти 1/3 от пазара, са абонати на "Булсатком". В същото време в панела на ГАРБ, въз основа на който се правят пийпълметричните рейтингови извадки, абонатите на "Булсатком" през декември са били 22.5 на сто от всичките й сътрудници. Това означава, че bTV вече е изчезнала от приемниците на почти 1/4 от хората, чрез които се правят изследванията, интересуващи рекламодателите. Прочитайки за тези съотношения, последните със сигурност ще стават все по-нервни, че клиповете им продължават да не достигат до аудиторията, която "Булсатком" им осигурява. Сравнение между гледаемостта на bTV в един от последните работни дни на миналата година и в първия на новата показва, че ако на 19 декември телевизията е гледана от 472 000 души сред домакинствата с телевизори в страната, на 2 януари тя вече е следена от 366 000. При абонатите на сателитни оператори положението е още по-ясно. Ако преди разрива чрез чиния bTV е достигала до 107 000 души, след него тя вече е гледана от 28 000.
Според bTV господстващото положение на оператора на пазара е по-голямо дори от това, което установява ГАРБ. "Доставчикът продължава да налага безпрецедентна ценова дискриминация на
bTV, въпреки че цената на каналите на bTV е изцяло съобразена с пазарните условия и себестойността на програмното съдържание – написаха от телевизията през седмицата в съобщение. – Като злоупотребява с пазарната си мощ от над 35% пазарен дял, "Булсатком" изнудва медията с непазарни цени, а в същото време предлага по-добри условия на други български канали с многократно по-нисък аудиторен дял. Общата пакетна цена на седемте канала на bTV Media group реално не е променена спрямо миналата година."
За изхода на войната между двата големи на пазара значение ще има и поведението на конкурентите на оператора. Часове след първото изчезване на bTV от мрежата на "Булсатком" из София тръгнаха служители на Blizoo. От врата на врата те обясняваха ситуацията и изтъкваха ползата за потребителите, ако изберат тях като алтернативен доставчик. Очакванията са останалите играчи на пазара също да се раздвижат повече, ако стане ясно, че конфликтът между bTV и доставчика няма да се окаже само буря в чаша вода.
***
Спорът стигна до Брюксел
От Асоциацията на потребителите на телекомуникационни услуги декларираха преди Нова година, че ще информират Европейската комисия за нелоялна търговска практика от страна на bTV и на TV7. Сдружението смята, че двете телевизии работят в полза на Vivacom, към чиито услуги щели да се пренасочат абонатите на "Булсатком". Твърдението на сдружението изглежда доста пресилено и едностранчиво, тъй като в страната има над 300 фирми, които предлагат платена телевизия.
***
TV7 следи ситуацията
Часове след като bTV спря сигнала към "Булсатком", същото направи и TV7. Четвъртата национална телевизия също мотивира действията си със забавени плащания от страна на оператора и липсата на договор за 2013 г. По-късно програмата на TV7 също се върна в мрежата на "Булсатком". Ръководството й уточни, че на 1 януари TV7 ще се откаже окончателно от сътрудничеството си с доставчика, ако междувременно той не погаси дължимото и не се постигне споразумение за 2013 г. В първите дни след Нова година обаче сигналът на медията не изчезна и засега не е ясно дали TV7 е постигнала споразумение, или изчаква.

Стр. 68, 69, 70 

“Преса” и “Тема” имат нов основен собственик

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 15.05.2012

Presse-, Televisions- und Communications-Beteiligungs е с дял от 28% и във вестник "Труд" 

Издателят на вестник "Преса" и списание "Тема" – акционерното дружество "Обединени свободни медии", обяви, че има нов мажоритарен собственик. Това е швейцарската компания PTC- Presse-, Televisionsund Communications-Beteiligungs AG. Собственик на дружеството е Харалд фон Зеефрид. "Преса" го представя като швейцарски бизнесмен и консултант в областта на медиите. Зеефрид е също акционер и в дружеството, издател на вестник "Труд" – "Медиа холдинг", където в момента има дялово участие от 28%, показва проверка в Търговския регистър. Той влиза и в съвета на директорите на "Медиа холдинг". В списъка на акционерите на компанията швейцарският бизнесмен фигурира още от 1999 г. – времето, в което немската вестникарска компания ВАЦ притежаваше двата водещи всекидневника "Труд" и "24 часа". ВАЦ продаде българския си бизнес през 2010 г., но Харалд фон Зеефрид запазва своя дял. Въпреки че швейцарският инвеститор има участие в две медийни компании на българския пазар, за сделката с "Преса" не е искано разрешение за концентрация от КЗК.

Точните дялове все още не са известни

Преди да бъде обявена промяната в собствеността, акциите в дружеството "Обединени свободни медии" бяха поравно разпределени между Тошо Тошев и Валери Запрянов (50-50%). Днес те двамата остават миноритарни акционери, става ясно от публикуваната информация в "Преса". До редакционното приключване на "Капитал Daily" те не пожелаха да коментират какво е новото дялово разпределение в дружеството. В сектора се коментира, че новият мажоритарен собственик Presse-, Televisions-und Communications-Beteiligungs AG е придобил 70%, а останалите са разпределени между Тошев и Запрянов.
Какво е действителното дялово разпределение обаче ще стане ясно до седем дни. Такъв е законовият срок, в който издателите трябва да декларират пред Министерството на културата променената собственост. Това условие е заложено в Закона за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения. В карето на "Преса" (до вчера -понеделник, бел. ред.) не фигурираше името на новия собственик.

Защо се прави

Пред собствения си вестник главният редактор на "Преса" Тошо Тошев коментира: "Смятам, че подобна чужда инвестиция в българската преса е гаранция за професионална и свободна журналистика." Важна причина за решението ми бе дългогодишното познанство с г-н Тошо Тошев, с когото сме съдружници от 1999 г. в "Медиа холдинг", обоснова покупката си новият собственик Харалд фон Зеефрид. В интервю пред "Преса" той коментира още, че в бъдеще "ще се стигне до концентрация на медийния пазар и ще съществуват само няколко силни и мощни издателски групи. Кризисните тенденции все още не са преодолени, сами виждате какви трудности изпитват всички издания по отношение на рекламния пазар. Затова не мога да прогнозирам кой ще успее да оцелее в тези, бих казал, катастрофални за медиите условия", е мнението на новия мажоритарен собственик в "Преса".
PTC се занимава с "медийни консултации" в цяла Европа и е собственик и на популярното хърватско списание "Национал", пише "Преса". Информацията за дружеството в интернет обаче е оскъдна и няма информация за дейността му.
"Преса" излезе на пазара в началото на годината с амбицията да изостри конкуренцията в сегмента на всекидневните издания. Появата на изданието обаче съвпадна и с увеличаване на напрежението между издателите. След раздялата на Тошо Тошев с "Вестникарска група България" той оглави не само нов вестник, но и бе в основата на учредяването на нов медиен съюз, което засили разделението на вестникарския пазар.

Стр. 15 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 17.03.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.03.2012

Водещ: Сигурно сте виждали по фасадите един графит „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят”. Какъв ли графит би приличал на фасада на медия. Направих си един експеримент. Подадох реплика на стари добър чичо гугъл „премиер се кара на журналист”. Търсенето даде около 63900ѝ резултата на български за 0,14 секунди. Водач е каченото в youtube.com вчерашно интервю на премиера пред БНТ, в което обясни министерските рокади. Следват по-стари истории. Първата от списание „Тема” – ‘важните решения все по-рядко се вземат в заседателната зала на Министерски съвет или в ръководствата на партиите. Започва ли обществото да зависи от хора, които никога не е избирало? След дългогодишни наблюдения върху британската политика, Джереми Пакстън стига до извода, че властта на премиера непрекъснато се увеличава, докато правото на членовете на кабинета трайно намалява. Според автора на „Политическото животно” и един от най-авторитетните анализатори на острова, процесът на концентрация на управлението е бил най-видим при Тони Блеър, който почти еднолично се е разпореждал в партията и държавата, обкръжен от цитирам „фаланги политически съветници”. По негово време в администрацията избухна и същинска епидемия от царчета и отдели със специално значение. Паралелът между ерата Блеър във Великобритания и управлението Станишев у нас е колкото изкушаващ, толкова и рискован – коментира списание „Тема” през юли 2008 година. Продължаваме напред в търсенето. Руският премиер Владимир Путин обвини основното руско опозиционно радио „Ехото на Москва”, че го залива с едни неща. Това се случи на среща на ръководителите на руски медии, предава /…/ на 18 януари. Борисов ругае журналистка. Журналистиката срамно мълчи, доброволно лишена от свободата си, написа след президентските избори „Електронен вестник”. Август 2011 – по в инфо „Аз не се карам. Защо Вие ми викате?” пита премиерът Бойко Борисов, който очевидно иска да открие магистрала, а не да отговаря на журналистически въпроси. Как подобни влияния могат да бъдат ограничени? Обикновено за това разчитаме на експертите. Какво препоръчва декларацията на Комитета на министрите относно управлението на обществените медии, приета на 15 февруари? Как и кой написа тези препоръки ще чуем днес в предаването „Клубът на журналистите” от Бисер Занкова, член на Комисията, изработила документа. Идната седмица, на 22 март, предстои кръгла маса за медийното законодателство с международно участие. Основните лектори – професор Нели Огнянова и доцент Георги Лозанов очаквам в студиото на „Клубът на журналистите”. След поредните приети оставки ще чуем коментарите на двама вестникари и един телевизионер. Светлана Джамджиева от „Труд”, Илин Станев от „Капитал” и Надежда Василева от БНТ. Една от най-рейтинговите китайски предавания „Интервюта преди смъртта” е повод да попитаме – бихте ли гласували за такова предаване? Опасявате ли се от манипулативност или неетичност в такива случаи? Вероятно това е и добър повод не само да си зададем този въпрос, но и за да си припомним някои текстове от етичния кодекс на българските журналисти. Разбира се днес в изданието се надявам да ни остане време и за медийните новини от Европа. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Вече знаете къде да ни намирате и в мрежата – Клубът на журналистите, БНР, както във facebook.com, така и в google+.com. Очакваме коментарите Ви там не само по време на предаването. Добър ден на Надежда Василева от БНТ.
Надежда Василева: Добър ден. По-скоро оставката на Трайчо Трайков и също така оказа изненадващи натиска, по който беше поискана и беше приета тази оставка. Той беше известен и сред медиите като инакомислещ в кабинета. Много от журналистите изобщо депутатите и опозицията, и управляващите бяха изненадани, че късно вечерта в четвъртък тази оставка се оказа, че е приета. След това се оказа, че тази оставка е приета преди да бъде подадена. Трайчо Трайков обясни, че той не е член на ГЕРБ, че не е логично той да подава оставка пред изпълнителната комисия на управляващата партия и даде да се разбере, че има различна версия, има разминаване в това, което вече беше известно за начина, по който е подадена и поискана тази оставка. Действително как това се е случило според него. Цветан Цветанов е поискал оставката и постави нови въпросителни с какви мотиви. Повечето анализатори казват, че това какви са истинските мотиви за отстраняване на Трайков, ще стане ясно след като стане ясна съдбата на проекта „Белене”.
Водещ:Какви бяха първите коментари в парламента?
Надежда Василева:И на опозицията, и на управляващите бяха, че е очаквана оставката на здравния министър Стефан Константинов. Спрягаха се имена вече за негов наследник на поста. За Трайчо Трайков пролича разминаване в отношението за неговата работа от страна на десните и на левите. Всъщност Бойко Борисов и е интервюто, което даде за БНТ, обясни, че според него е идиотско твърдение, че Трайчо Трайков е бил против АЕЦ „Белене”. Самият премиер е бил „за” „Белене”. И премиерът обясни, че той лично е пратил Трайчо Трайков и Симеон Дянков в Москва да кажат на руснаците, че България няма да строи „Белене”, че българската страна иска да плати реактора и да го сложи в АЕЦ „Козлодуй”. Премиерът всъщност отхвърли една такава версия, че отстраняването на Трайков е свързано конкретно с „Белене”.
Водещ: А какво коментирахте Вие, журналистите, в парламентарните колари?
Надежда Василева:Интересно за нас, изненадващи беше посещението на Трайчо Трайков, неговото решение да съобщи пред медиите това, което се е случило. Той дойде само с тази цел в парламента, въпреки че към него бяха включени въпроси в парламентарния контрол. Трайчо Трайков за пореден път показа, че е човек с мнение и че има своя позиция, че не се крие, не се страхува да покаже тази позиция. И също така, че в тона му пролича и обида към начина, по който е бил отстранен. И също така пролича и това разминаване в причините, заради които е бил отстранен. В коларите имаше множество коментари, че и Десислава Атанасова, и Делян Добрев са кадри на ГЕРБ и според опозицията, и според много анализатори са част от проблемите в тези сфери.
Водещ:Като че ли единствената изненада за медиите беше часът на обявяване на тези рокади, на приемане на оставките.
Надежда Василева:След централните емисии на телевизиите, час, в който вече и вестниците са затворили, трябваше вестниците да монтират, телевизиите трябваше много бързо да търсят политически реакции. Стана обект на коментар и журналистическото поведение и поведението на премиера Бойко Борисов. Също така стана обект на коментар и дължината на интервюто. Имам в предвид това, което каза лидерът на Атака Волен Сидеров, който заяви, че и той би искал да има един час време в националния ефир, за да изкаже тезата си.
Водещ: Благодаря на Надежда Василева от БНТ. Добър ден на Илин Станев от „Капитал”.
Илин Станев: Добър ден.
Водещ:Трудно ли беше да се вкара в хартиеното издание изненадващата новина за приетите оставки.
Илин Станев: Повечето важни неща в България стават в петък и ние по принцип тогава излизаме, така че винаги очакваме нещо да се случи в петък точно.
Водещ:Кои бяха най-важните коментари в президентството според Вас?
Илин Станев: Бойко Борисов в интервюто си за БНТ, в рамките на 10 минути успя да каже три тези за АЕЦ „Белене”. Едната е за спиране на проекта. Другата, че взимаме реактора и го правим някъде другаде. Третата е, че ще искаме референдум и ще се строи. След това коментарът на президента Плевнелиев, че референдум може да се иска за конкретен проект, а не по принцип. Малко връща топката правителството, което всъщност трябва да вземе решението.
Водещ: Кои бяха всъщност най-големите изненади отвъд приетата неподадена оставка?
Илин Станев: Ами вижте, всички знаете, че /…/ по принцип не е сред любимите министри на Бойко Борисов. Изненадващо обаче беше темата, по която беше поискана заради провала на бизнес посещението в Катар. Сега, не знам дали наистина е просто измиване на ръцете или просто търсене на повод, но каквато и да е причината – дали заради Катар или не заради Катар – и в двата случая това е проблемно обяснение. Първо, ако Трайчо Трайков е уволнен заради гафовете в Катар, това говори много лошо за премиер министъра, което означава, че той просто не знае кой министър какво върши, защото Трайчо Трайков има минимална вина за това, което се е случило. Ако е обвинен пак заради Катар само като повод –това пак говори много лошо за правителството от гл.т. на това, че си търси просто повод. Второ – комуникира по ужасен начин. Ако не е уволнен заради случките в Катар, пак говори лошо за правителството, което всъщност не успя/…/
Водещ:За часовете от четвъртък вечер до сега какво стана ясно и какво остана неясно?
Илин Станев:Ами на всички ни стана ясно, че Трайчо Трайков не е уволнен заради гафовете в Катар очевидно. Много ясен индикатор е ако погледнем форумите в интернет. Коментарите за това, че Трайчо Трайков е станал изкупителна жертва за нещо. Това е много сериозен гаф за премиерът, който до този момент не е допускал такъв тип грешки. Той е много чувствителен към мнението на медиите и изобщо към обществеността. Този път очевидно доста не прецени ситуацията и реагирал е изключително емоционално, и допусна грешка. Другото, което стана ясно, че няма ясно обяснение самият той добра ли е била работата или не е била добра работата на неговия собствен министър, което не говори много добре за правителството.
Водещ:Казахте чувствителен към медиите, макар че часът на приемането на тези оставки, като че ли говори за обратното.
Илин Станев: Този път той е бил нервиран от коментарите в България, че форумът в Катар е провал.
Водещ:Имаше ли изненада в желанието на Трайчо Трайков да говори пред журналистите?
Илин Станев: В крайна сметка той е бил доста афектиран. Неговата оставка всъщност е била поискана от вицепремиера Цветанов. И аз доколкото разбрах самият Трайчо Трайков е отказал да даде оставката си пред него. По разбираеми причини. И в крайна сметка той трябва да смели новината за оставката си, така че неговите коментари да бъдат по-интересни.
Водещ: Благодаря на Илин Станев от вестник „Капитал”. Добър ден на Светлана Джамджиева от вестник „Труд”.
Светлана Джамджиева: Здравейте на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ: Изненадите кои бяха?
Светлана Джамджиева:Изненадата се нарича Трайчо Трайков и времето, и мястото на събитието.
Водещ: А дали тази изненада приключи или тепърва трябва да очакваме нейното развитие?
Светлана Джамджиева: Мисля, че Господин Трайков даде индикация, че е склонен да проговори в някакъв момент. Премиерът със сигурност трябва да очаква изненада.
Водещ:Дали дойде изненада от президентството? Имаше известна редакция върху желанието за референдум на премиера.
Светлана Джамджиева:Имаше известна редакция – много меко казано. Просто господин Плевнелиев, нашият президент, даде ясно да се разбере, че не е уместно да се търси за това нещо референдум. И аз съм абсолютно съгласна с него. Да питаш българите трябва ли да има АЕЦ „Белене” или не е все едно да ги питаш искат ли да им намалят данъците, искат ли да им увеличат заплатите, искат ли да плащат по-ниска цена на тока. АЕЦ „Белене” е едно политическо решение, което трябва да го вземе едно правителство, което ще носи отговорност за това. В това отношение според мен Плевнелиев е абсолютно прав.
Водещ:Днешната позиция на „Труд” е „скрит зад телевизора”. Какво се крие зад това?
Светлана Джамджиева:Не можеш да се криеш за популизма, когато трябва да взимаш ти решенията.
Водещ: Смятате ли, че наистина от няколко дни се е знаело за тези оставки?
Светлана Джамджиева:Д-р Константинов беше лишен реално от шанс и беше оставенѝ на доизчакване. От една страна. От друга страна смятам, че оставката на Трайчо Трайков е никакъв случай не е свързана с Катар дори и като повод. Оставката на Трайчо Трайков е всъщност равностойна на оставката на Стефан Константинов. Имаме една хубава карикатура във вестник „Труд” днес. Тя е „приеми си оставката”, казва единият на другия. Не „подай си”, а „приеми си” оставката. Мисля, че не е виновен този, който трябва да си подаде оставката, а този, който го е сложил на това място. Най-простичко казано д-р Константинов беше чужд сред чужди. Не можеше да се очаква от него независимо от усилията, които положи, да се справи със забатаченото българско здравеопазване при положение, че няма никаква подкрепа. Същото нещоѝ важеше по някакъв начин и за Трайчо Трайков. Този човек, който според мен има своите качества, не беше подготвен да поеме това огромно министерство. Друг е въпросът, че според мен той наистина се справи с голяма част от поставените му задачи.
Водещ:Изненада ли Ви фактът, че доста широко беше коментирано интервюто, което даде Бойко Борисов е петък сутринта във форумите, във facebook.com?
Светлана Джамджиева: Всяко интервю на Бойко Борисов е широко коментирано по тези места.
Водещ: А дали той е изненадан от реакциите, които предизвика с това свое интервю?
Светлана Джамджиева:Не мисля. Бойко Борисов е свикнал с всяко негово интервю да предизвика реакции.
Водещ:Да, но сега реакциите, като че ли бяха малко по-различни.
Светлана Джамджиева:Аз мисля, че самият премиер го осъзнава много ясно това нещо. Той съзнава много ясно, че не може да ни обяснява, че причината е Катар или че Трайчо е бил на плажа, както той нежно се изрази. Просто обществото ни е достатъчно /…/вече, за да приеме нещо такова. Всички знаем, че не е това. Ако намерите един човек в България, който да каже, че Катар е причината Трайчо Трайков да си подаде оставката или тя да му бъде подадена…
Водещ: Благодаря на Светлана Джамджиева. Ако погледнем медийните новини от седмицата, не само нашите, но и чуждите, набива се на поглед фактът, че все по-често срещаме думата цензура. Демокрация, свобода, медиен закон в Унгария, ACTA – ЕП е създал лесен за проследяване информационен график. Нарича се „Инфо графика” на процедурата по законодателно разглеждаме и одобряване на ACTA. Закриват спортен канал във Франция. Разбира се има и още такива новини. Споровете има или няма автоцензура или цензура е почти добила популярност като спора за яйцето и кокошката, което прави все по-чести срещите на експертите, от които в крайна сметка медиите очакват препоръка. Регулация или саморегулация? Добър ден казвам на председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, който за съжаление е болен, иначе щеше да бъде тук в студиото. Здравейте, доцент Лозанов.
Георги Лозанов: Някакви грипове освен медийни проблеми и такива епидемии има.
Водещ:Е, те едва ли са преднамерени. Случват се и такива неща по това време на годината. Регулация или саморегулация? Кой е по-добрият вариант? Питам за Вашето лично мнение разбира се.
Георги Лозанов: Добрият вариант все още, казвам все още, защото вероятно в някоя далечна утопична перспектива регулацията изцяло нейната функция ще бъде поета от саморегулацията, но за сега добрият вариант е да добием баланс между двете.
Водещ:Не стоят ли обаче обратно нещата що се отнася до печатните медии, защото там май че нещата бяха саморегулиращи се до момента, до степен, в която по-често се чуват противоположните мнения?
Георги Лозанов:Така е. Изпреварвайки въпроса да кажа, че в четвъртък има конференция, която организира фондация „Медийна демокрация” и фондация /…/ – ще се опитаме да говорим за това дали не трябва да се увеличи регулацията. Поне като територия в известен смисъл и да бъде валидна за всички медии в някои свои основни принципи, а не само за електронните.
Водещ:Разбира се до скоро този въпрос звучеше еретично – закон за печата.
Георги Лозанов: Но тук не става дума за закон за печата, а става дума за някакви основни въпроси, принципи, които преди всичко се занимават със собствеността, а и с възможни прагове на концентрация, които няма как да бъдат въобще приложени само по отношение на част от медиите. Тъй като концентрацията съществува, диагонална концентрация, която разбира се следи и натрупването на собственост в различни типове медии. И ако няма някаква обща регулаторна рамка,в която да се наблюдава този процес, този разговор става винаги много теоретичен и много абстрактен, както и сега говорим. Така че ще се опитаме да поприказваме за това. Още повече ми се струва, че не само нашето общество, а и самите издатели и то издателите на по-сериозни вестници, така да кажа, са до голяма степен вече наясно, че това е в полза на тяхната свобода, а и на техния бизнес.
Водещ:Всъщност коя е основната теза, чрез която ще се опитате да направите този разговор по-практичен и по-насочен към медиите?
Георги Лозанов: Искам да Ви дам един пример по-скоро. През миналата седмица имаше доста дебати около това, че един водещ в една телевизия, хайде така да го кажа, медийно коректно, скъса един вестник. И това се прие разбира се като много критичен акт.
Водещ:И после един друг водещ по една друга телевизия иронизира пак късайки вестник.
Георги Лозанов: Да. И понеже всичко това става на екрана, а самите вестници – те си разменят според мен, какво значи според мен? Това може да се види с просто око – далеч по-тежки удари от гледна точка на професионалното достойнство, от гледна точка на отношението между медиите и т.н. И това по никакъв начин не се превръща в такъв централен обществен дебат. То сега се превърна само защото излезе на екран. Т.е. влезе на територията, която е регулирана, каквито са електронните медии. Това е, за да покаже, че тази територия – пресата има нужда от своят регулация, има нужда от ново регулаторно мислене по отношение на нея и че това трябва да е съзнание на професионалната гилдия. Смисъл от тях даже да дойде тази естетика. Впрочем на времето дойде именно от Съюза на издателите, което в интерес на истината беше хубав парадокс – инициативата да се приеме етичен кодекс.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и професор Нели Огнянова. Добър ден.
Нели Огнянова: Добър ден.
Водещ:Всъщност кои са най-сериозните юридически пречки в момента пред свободата на медиите до толкова, доколкото може да се даде определение?
Нели Огнянова: Имам убеждението, че основните пречки пред свободата на медиите не са юридически. Това като увод към отговора. Ако свържем свободата на медиите с правната регулация в тази област, то разбира се можем да намерим ред проблеми. Както вече доцент Лозанов отбеляза, първият въпрос, който трябва да се постави на обсъждане, е кой говори. В България има исторически сложили се във времето на преход монополи, собствеността е непрозрачна. А въпросът кой говори остава важен. В този смисъл промени в медийното законодателство би трябвало да защитават медийния плурализъм чрез нов поглед към изискванията за прозрачност на собствеността.
Водещ:Всъщност това е много важно, защото в крайна сметка в медийното законодателство се уточнява, че е добре да няма обвързаности с бившите служби. Това по повод кой говори.
Нели Огнянова: Това е само един от аспектите. Той е свързан с лицата в медиите. Но има и друг важен аспект, който се отнася до самите медийни организации, до издателите. Проблемът не е много лесен, защото в момента отговорите се дават в различни отрасли на правото. Традиционният закон има само една разпоредба, която казва, че в такива случаи, когато се прави преценка за концентрации, се прилага именно конкурентното право. Въпросът е достатъчно ли е обаче Комисията по защита на конкуренцията да се занимава с тези въпроси? За да разсъждаваме дали е достатъчно или не, трябва да помислим какво представляват медиите. Струва ми се, може да се поддържа позиция, че медийната индустрия не е индустрия като всяка друга. Имаме една продуктова верига в останалите индустрии. В началото има суровина, в края има продукт и конкурентното право се занимава с икономически параметри на лоялната конкуренция. При медиите според мен, а и според медийни анализи в ЕС, нещата стоят по различен начин. Продуктът на медийната индустрия е словото. Свободата на информацията е в основите на демокрацията. За това според мен не е достатъчно с икономически параметри да правим изводи за медиен плурализъм и отсъствие на медиен монопол. Юридическият извод от този тип аргументация е, че не е достатъчно само конкурентното право да се занимава с лоялна конкуренция в областта на медиите. Според мен време е на дневен ред да се постави този въпрос и пред медийното право. Медийният плурализъм стои сложно в България. Това е много проблематичен въпрос. ЕК наскоро направи проучване във всички държави от ЕС, като проследи каталога от гаранции, които се съдържат в медийното законодателство за медиен плурализъм, антимонополни гаранции и гаранции за свободата на информация. Проучването в частта за България показа дефицити. Мисля, че е време тези дефицити да бъдат широко обсъдени и преодолени, доколкото това е възможно разбира се в местния български политически и икономически контекст.
Водещ:Ще продължим с подробностите, но нека да включим сега доцент Лозанов. Възможно ли е инициативата за нов медиен закон да дойде от колегията? На това ли се разчита при организиране на такива събития?
Георги Лозанов: Да, защото, вижте, тази инициатива – говорили сме много пъти, тя тръгна по някакъв начин и спря тъкмо вътре в дебатите с колегията. Колегията представена по някакъв начин в една работна група, но те бяха и по-широки, често излизаха извън работната група. И се оказа, че там има доста непреодолими препятствия, които по един начин блокираха работата вътре в групата, което разбира се доведе до политическа деморализация въобще по отношение на нов закон. Сега случилите се събития, усещането за един цялостен негативен процес по отношение на свободата на словото – струва ми се, че може би ще стимулират едно ново вътрешно разбирателство и гилдийна отговорност във връзка с това да се стигне до един възможен консенсус и текстовете да започнат да се работят наново.
Водещ: И понеже акцентът ще е върху вестниците…
Георги Лозанов: Това кога ще се случва зависи от мандатите, от какво ли не зависи? Но така или иначе в никакъв случай не трябва да се престава с опитите.
Водещ:Между другото имаме още една спънка. Сега вече е факт и схизмата сред издателите. Има 2 издателски съюза и доста неблагополучия помежду им.
Георги Лозанов:Ами така е. Именно това преструктуриране на публичността, думата преструктуриране е уместна, е най-сериозният мотив да започнем този разговор наново. Между другото явно е, че от структурата на публичността по един или друг начин зависи качеството на информация, а пък това е свързано пряко със задоволяването на правото на информация. Когато има медийни битки, които стават по-важни от съдържанието, което върви през самите медии, смисъл то трябва да обслужва повече медийните битки, отколкото правото на информация на хората, то тогава разбира се трябва доста радикална намеса, която да преструктурира въобще отношенията в медията. Аз мисля, че ние в някакъв смисъл сме се изправили пред тази необходимост, даже повече от това. Тя е станала обществено видима.
Водещ: Ами, да. Тя е от няколко години насам. И „Репортери без граници”, и „Freedom house” ни отреждат едни много, как да кажа, нелицеприятни места. В една особена компания попадаме по степен на свободата на словото.
Георги Лозанов: Дa, даже и това не е толкова съществено, колкото собственото усещане за проблема и аз на него разчитам. Освен това аз смятам, че в това отношение политиците и медийните хора не би трябвало да бъдат непримирими врагове, а трябва да намерят начин, за да може да се коригират първо законово и после чрез практики, които разбира се са много важни, защото законът в крайна сметка е рамка.
Водещ:Вярвате ли, че е възможно да има медиен закон? Аз всеки път Ви питам, когато имате подобни намерения.
Георги Лозанов:Да и аз всеки път казвам, че вярвам и всеки път имате основание пак да ме питате за това и т.н. Аз вярвам в това и аз даже, когато влязох в СЕМ, в мандата на председател на СЕМ – това беше един от основните ми стимули, така че не се отказвам да мисля, че това е много важно, за да бъде осъзната неговата важност.
Водещ: Благодаря на доцент Георги Лозанов. Професор Огнянова, от къде трябва да се започне? Психолозите учат, че когато има много дълбок конфликт, се започва от зоните, където има поводи за разбирателство.Юристите какъв съвет биха дали, защото наистина не са много добри?
Нели Огнянова: Благодаря за това, че не се обръщате към /…/, а само към психологията. Но имам повод от това, което каза доцент Лозанов, неговата вяра и източниците на неговия оптимизъм. Вярата разбира се е важна, но дори с риск подобна работа върху изготвяне на ново медийно законодателство да остане самостоятелно упражнение, това упражнение според мен не трябва да бъде прекратявано. Според мен медийното законодателство, особено по времето, в което живеем, трябва да се базира непременно на наука. И бих искала да подчертая това. За да започнем да говорим за нов медиен закон, първо трябва да говорим за диагностика – каква е медийната среда в България първо. И второ, за да не бъде България локален пейзаж, локален регион, в който нещо се регулира по своему, би трябвало много подробно да се проучат световните медийни тенденции от една страна и тенденциите и законодателството в медийната политика и законодателство на ЕС, и на държавите от ЕС. Т.е. важна е диагностиката. Т.е. важна е подготовката към изработването на правилата. Втори въпрос е дали в този контекст научният анализ ще доведе до проектонорми, които биха били сполучливо удобрени в този или някакъв друг състав на парламента. Но обществото според мен дължи първата фаза – упражнението по подготовка на медийното законодателство, което означава много ясна представа какво представлява българската медийна среда. А средата е проблематична.
Водещ: Какво препоръчват европейските институции?След малко ще имаме възможността да чуем и каква е декларацията, с която излязоха на 15 февруари Съветът на министрите. Комитетът на министрите на съвета на Европа изрази в декларация посоките, в които трябва да се развиват обществените медии. Член на тази Комисия, изработила този документ, е Госпожа Бисер Занкова. От нея сега ще научим подробности.
Бисера Занкова: Наистина ние имахме изявени имена. Това бяха /…/ с много голям принос за защитата на мястото и приноса на обществените медии в новата медийна среда. /…/ е едно голямо име в областта на обществените медии. Много ни впечатлиха новите колеги, които ние дотогава не познавахме – нашият председател на групата Тим Сютър, който се оказа, че наистина е с една изключително богата биография. Лизи Джексън също. Била е журналист в BBC. Иън Кинг, който се е занимавал с реформите в публичния сектор във Великобритания.
Водещ:Кои са основните елементи на тази декларация?
Бисера Занкова: Обществените медии трябва да се организират и да работят в рамките на една устойчива система за управление. Тази система на управление осигурява изпълнението на необходимите принципи за редакционна независимост и обществена отговорност. Независимостта на медията, както от политически, така и от икономически въздействия, влияния, вмешателства. И понататък вече тази идея е развита в по-големи подробности в препоръката, която препоръчва на държавите да подпомагат обществените медии. А на самите обществени медии – да си сътрудничат. Обществените медии трябва да останат в центъра на медийната система и те трябва да присъстват на всики платформи и услуги, и да предават с всички възможни технически средства, както настоящи, така и бъдещи, защото казваме, че обществените медии са едно уникално явление, една уникална институция, с много голям принос за демокрацията. Но тя не само е имала такъв принос – тя продължава да има тази основна роля за създаване на демократично общество и за активна обществена сфера. Ние трябва да помислим, както за закрепване ролята на медиите въобще, не само на индивидуалното право, на свобода на изразяване и и нформация, дали в конституцията да не бъде включено и правото на иснтитуциите, на медиите като организации – да бъде гарантирана тяхната свобода. А още една стъпка по-напред – да бъде гарантирана ролята и значението на обществените медии, но към това трябва да се обърнат разбира се законодателите. Може би и гражданското общество, което трябва да постави този въпрос пред законодателите.
Водещ: Колко от експертите коментирахте липсата на свобода на словото?
Бисера Занкова:Обществените медии в Европа се намиратз на различно равнище на развитие. Това е свързано с развитието на обществените системи, към които принадлежат. Те трябва да преминат от обществени радио и телевизионни организации към обществени медии, когато обществените предаващи организации се свързват с новите информационни, комуникационни услуги. Започват да предават – мултимедийно на всички платформи.
Водещ:И тъй като сте експерт и в лично качество, как държавите приемат документите, които Вие им предлагате?
Бисера Занкова:Специално в областта на свободата на словото връзката между свободата и гаранциите за свободата на изразяване със свободата на медиите, и с различните аспекти на практическото осъществяване на тази свобода, са много силни. Сега европейските страни са заети с тяхното членство в ЕС и срамна Европа остава като един необходим фон, малко далечен и било политически доклади, било препоръки, които са само политически обвързващи. Те не са правно обвързващи. Страните наистина могат да маневрират много лесно. Не всички решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург са мощен инструмент за въздействие върху отделните държави, за да ги накара да спазват човешките права и то правата на отделния гражданин. Всъщност Европейската конвенция за правата на човека се доразвива по-нататък, както в практиката на Европейския съд, така и чрез тези политически документи, които се приемат от специализираните комитети на Съвета на Европа. Но аз вярвам, че въпреки всичко към тях ще се обръщат не само правителствата, но и гражданското общество и разбира се в областта на медиите и самите медийни организации, защото ние не адресираме с тези документи само държавите членки.
Водещ:Какво очаквате да се случи с тази декларация на Комитета на министрите за управлението на обществените медии?
Бисера Занкова:Че ще има дискусии, ще има дебати, свързани специално с проблема за управлението на обществените медии. Очаквам форми на различни равнища – било на академични равнища или на политическо равнище, също така ще цитират тези документи, ще се обръщат към тях и ще се изисква изпълнението на тези принципи.
Водещ:Ако трябва да сравним по популярност Вашите документи и тези тестове за обществена функция?
Бисера Занкова:Има много тестове, на които се подлагат обществените медии. Дори това беше част от предварителните дебати, които ние водихме, че всъщност обществените медии от една страна казваме „трябва много сериозни стъпки да направят обществените медии“, от друга страна ние непрекъснато ги натоварваме с някакви текстове, с някакви наблюдения, с отчети, които трябва да правят. Нека тези принципи да бъдат отворени, да бъдат едно послание, да дават идея, да генерират идеи и да оставим обществените медии сами да помислят и да пречупят тези принципи през собствената си политика, през това какво на тях е необходимо. Те трябва да бъдат не само публично отворени. Те трябва да бъдат прозрачни, трябва да имат вътрешна култура на организацията, набирането на персонала, на работата на персонала, на равнище на създаване на програми, на равнище на управление на отделните звена вътре в самата медия.
Водещ:Как гледат финансовите министри на Вашите препоръки?
Бисера Занкова:Според мен те въобще не знаят за тях. Не ги интересуват. Тук пак се повтаря и в тези препоръки,че трябва да бъдат осигурени достатъчно средства за функционирането на обществените медии, за да могат те да изпълняват обществената си функция. Това задължително е заложено в абсолютно всички документи на Съвета на Европа. Дори Парламентарната асамблея имаше една препоръка в този стил. Тук между многото документи, които аз съм донесла, виждам, че има и подобна препоръка на ЕП. Непрекъснато това се повтаря. Може би трябва да седна заедно генералните директори на обществените медии с финансовите министри. Финансовите министри също така трябва да разберат какво е това обществена медия. Че това не е една медия от многото. Това е една медия със специално предназначение. Тогава вече вторият въпрос е как да осигурят едно подходящо финансиране. Мисля си, че просто финансовите министри не се интересуват от обществените медии.
Водещ:И понеже се заговорихмеза тестове с Бисер Занкова, професор Огнянова, Вие пък снощи писахте в блога си за BBC и как се справятз те с тестовете.
Нели Огнянова: Да наистина. Тук се отвори темата за обществените медии като част от медийната среда. Разбира се много въпроси стоят открити пред обществените медии. Ние виждаме, че преходът към изискванията в цифрова среда е сложен за търговските медии, а какво остава за обществените медии, които са съсредоточени на толкова много интереси, а заедно с това трябва да изпълняват обществена мисия. Става въпрос за това, че в BB оценката на всяка нова обществена медийна услуга минава през специален тест, който трябва да установи и по-точно да покаже съответствието на тази предлагана медийна услуга с широко оповестената обществена функция на BBC. Да се върнем в българска среда и да си представим какво би означавало това. Ако БНР или БНТ има намерение да въведе някакъв особен тип, нов медийна услуга или цяла програма, или някакъв нов тип модел, свързан със съдържание online, или просто да го обяви и да премине към реализацията му – съответният оператор трябва да извърши доста сложен тест за съответствие между очаквания ефект от тази медийна услуга и обществената функция. Очевидно в момента и БНТ, и БНР, ако говорим за България, са изправени пред много сложни задачи, защото потребителските модели се променят, хората все повече слушат радио и гледат телевизия по друг начин, през други крайни устройства. И радиото, и телевизията трябва да преценят това, да го опознаят и да адаптират начина, по който предлагат съдържание към новите възможности, към новите платформи. Това минава през много наука. За това вярвам, че всеки разговор за бъдещи услуги или съответно за медийна политика и бъдещи медийни закони трябва да минава през много сериозен анализ и вярвам, че обществените медии ще осъзнаят това и ще засилят своите звена за анализ.
Водещ:Безспорно журналистите цитират, но на политическо равнище дали някой ще цитира това – обществените медии трябва да бъдат независими? Или това не са любими политически цитати?
Нели Огнянова: За голямо съжаление това е по-скоро клише. Ние знае актовете на европейските институции, на Съвета на Европа. Знаем какво се препоръчва за независимост, но решенията се вземат бързо. Агрументите не стига винаги до аудиторията и така нареченият граждански контрол върху решенията на обществените медии все още остава много слаб.
Водещ:Да се върнем на диагностиката. Общата диагностика на медиите и свободата в тях?
Нели Огнянова: В разговора за необходимото ново медийно законодателство диагностиката наистина се оказва много важна. Вие споменахте в началото външните оценки. Аз бих искала отново да ги спомена. Да кажа, че държавният департамент на САЩ и „Freedom house”, и „Репортери без граници“, и Хелзингският комитет, „Прозрачност без граници“ имат доклади, в които оценяват медийната свобода. „Прозрачност без граници“ – медийната почтеност. Оценките са ниски. България не стои добре. По-точно казано България стои зле в индексите за медийна свобода. „Прорачност без граници“ казва например, че с най-ниски оценки за почтеност в проучването за България, са секторите, чиято роля е да бъдат коректив на обществото и именно тук са медиите. Те отчитат, че автоцензурата остава проблем, политическият натиск остава проблем. Те отчитат още, че издателите са склонни да сътрудничат с рекламодателите, особено във време на криза и да подчиняват медийното съдържание на интересите на индустриите, на своите рекламодатели. В заключение на тези изследвания искам да обърна специално внимание на едно проучванеЬ на института „Отворено общество“, свързано с така наречения индекс на настигането. Струва ми се много важно, защото този индекс на настигането оценява връзките между степента на свобода на медиите и някакви други развития в обществото. Оказва се, че за България най-висока степен на популация в годините има медийната свобода с качеството на образованието. Изводът се натрапва от самосебе си. Ако ние се интересуваме от демократично развитие на медиите, независимост и повишаване на нивата на медийна свобода, основен фактор е медийното образование, медийната грамотност. Струва ми се впрочем, че факторите, които са важни за медийната свобода, би трябвало да се изведат като приоритети. И би трябвало да имаме обществено съгласие върху тези приоритети преди да говорим за каквито и да било промени. Освен медийното образование основно място има и новата журналистика, ако мога така да кажа. Изграждането на хората в новата журналистика. Това е дълъг процес и той не е свързан само с професионално образование. Той е свързан и с възпитаване на други качества. Но все пак тук има и чисто оперативни въпроси. Такъв въпрос е отделят ли медиите и каква част от бюджета си за обучение и квалификация на хората, които работят там? Не можем да очакваме повишаване на медийната свобода с хора, които системно в годините са лишавани от възможност да се квалифицират и преквалифицират. Друг важен фактор, ако трябва да маркирам като важни фактори, е развитието на медийната инфраструктура. Намираме сеЬ в цифров преход – двете ключови думи са конвергенция и цифровизация. Готови ли са медиите, в частност готови ли са хората в тях, за цифров преход? Хора, които цял живот са работили с хартия, трябва да започнат да работят по друг начин. Говори се вече за журналистика на данните например и целите екипи в редакциите трябва да са готови за това. Виждаме, че медийното законодателство е важно, но някак си е необходимо едно цялостно преобръщане на нагласите на хората, заети с медиите.
Водещ:В интерес на истината не ни остана време нито за медийните новини, нито за един репортаж, който правихме заедно с колегата Николай Пенчев, с когото между другото Ви молим да бъдете по-активни на facebook.com страницата на „Клубът на журналистите“ или в google+.com пак „Клубът на журналистите“ – БНР. Колко често, професор Огнянова, трябва да се случватз такива разговори и изобщо с разговори ли би могла да се промени средата? С разговори ли би могло да се стигне до по-добри правила?Така да го кажа.
Нели Огнянова:В средите, които се занимват с медии, има умора от разговори и това се вижда. По-точно има умора от липсата на връзка между разговорите и решенията на политическо равнище. Т.е., ако трябва да Ви отговоря по-точно, необходима е медийната политика и медийните закони да бъдат поставени на основата на данните и на науката, вън от всяко съмнение. Подготовката на актовете трябва да преминава задължително през публични консултации, но публични консултации, не е хора, събрали се на едно събитие, което по никакъв начин не влияе върху политиците, защото те вземат решения вечер, слизайки от самолет. Според мен връзката меджу наука, публични обсъждания и политически решения в България не е много силна.
Водещ:Но пък трябва да я има. За да не изневерим на оптимизма, с който се опита да ни зарази доцент Лозанов, го казвам в края, като Ви предлагам да отидете и да чуете репортажа, за който не ни остана време на facebook.com страницата ни „клубът на журналистите“ БНР. Хубав ден от екипа ни. Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и от мен Ирен Филева.         

7 медии работят като пиари на управляващите

в. Дума | 22.10.2011

Цялата вестникарска група "България" фигурира в Единния регистър по изборния кодекс като "Връзки с обществеността" на ПП "ГЕРБ". Като "Връзки с обществеността" на ГЕРБ за местните избори са регистрирани и сайтовете "Ловеч нюз", "Днес плюс" и "Хасковска Марица", вестниците "Черно море", "Черноморски фар" и "Янтрапрес". "Дарик нюз" пък е вписан като рекламна агенция за ГЕРБ. И ТВ7 е декларирала, че работи за ГЕРБ като рекламна агенция. Телевизията рекламира срещу заплащане кандидата за президент Куцаров и за кмет на Варна Веселин Марешки.
От данните на Единния регистър по изборния кодекс, публикуван в сайта на Сметната палата, става ясно, че информационни медии работят като рекламни и PR агенции по изборите. Още от първа страница на ЕРИК научаваме, че "Дартс нюз", новинарска агенция по принцип, работи като рекламна за Димитър Куцаров и Камелия Тодорова. "Дарик нюз" ще отразява и кампанията на ПП "Лидер" в Плевен и на БСП за президентските избори. Дарик радио ще излъчва реклами на Андон Тотев, кандидат-кмет за Сандански и ще отразява предизборните кампании на ДСБ и БСП. "Медиапул" ще изработва рекламни материали за ДСБ, а сп. "Тема" ще публикува материали за тъмносините. Даже СКАТ ще излъчва рекламни репортажи за БСП.
Според ЕРИК Нова тв ще излъчва кампанията на ДСБ. Радио "Тангра" е вписано като рекламна агенция, която ще работи за Марешки. "Спортал.БГ" предоставя рекламни услуги на БСП, а "Стандарт нюз" прави информационната кампания на социалистите. За изборите агенция "Фокус" са се вписали като социолози на ГЕРБ. "Фокус Нунти" е регистрирана и като рекламна агенция на ПП "Български социалдемократи".
Плащанията "на парче" за отделни изяви и дискусии остават извън регистъра, публикуван от Сметната палата. А как цялата търговия се връзва с Етичния медиен кодекс, подписан от повечето изброени медии, историята мълчи.

Стр. 3

Тошо Тошев събира екип за нов вестник

в. Капитал | 22.09.2011 

Слуховете, че Тошо Тошев ще прави нов вестник, се оказаха верни. Три независими източника на "Капитал" потвърдиха, че бившият главен редактор на "Труд" събира екип за нов проект. Първоначално той ще стартира като новинарски сайт, след което по сергиите ще се появи и хартиена версия. Редакцията на новото издание ще се помещава под наем в сградата на ЦУМ, която е собственост на бизнесмена Георги Гергов. Все още не е обявено как ще се казва вестникът , който ще се появи на пазара след Нова година. Сигурно е само, че повечето журналисти в него ще са бивши кадри на "Труд". Тази седмица още няколко души от бизнес отдела на всекидневника начело със завеждащия го Пламен Енчев са заявили, че напускат, за да се присъединят към новия проект на Тошо Тошев.
Самият Тошо Тошев излезе от "Труд" в края на август, посочвайки като основен мотив "несъгласие със стила на ръководство на пресгрупата". В няколко интервюта той даде да се разбере, че е обиден на собствениците Огнян Донев и Любомир Павлов за това, че е бил свален като главен редактор след продажбата на вестника от предишния издател – германската група ВАЦ. Тогава Тошев отрече да работи по нов проект и заяви, че плановете му за близкото бъдеще са свързани с издаването на третия том от неговите мемоари.
Справка в Търговския регистър обаче показа, че в началото на септември Тошо Тошев е регистрирал ново дружество, наречено "Обединени свободни медии" АД, чийто предмет на дейност включва "издателска и разпространителска дейност и търговия с печатни произведения". Акционери в него с равен брой акции са той и Валери Запрянов, главен редактор на сп. "Тема". То е регистрирано на домашния адрес на Тошо Тошев, което също е косвено доказателство за това, че бившият главен редактор на "Труд" планира завръщане на медийния фронт.

Стр. 39

Петролният капитан

сп. Forbes | 11.11.2010

Митко Събев държи голяма част от акциите в един от най-мощните холдинги в България

Според повечето медии в България 49-годишният Митко Събев е сред най-богатите предприемачи в страната. Това е оправдано твърдение – той е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Петрол холдинг", както и собственик на повече от 40% от акциите на компанията (другият основен акционер е Денис Ершов). Основната фирма на холдинга – публичната "Петрол", има пазарна капитализация от около 320 млн. лв.
Преди да влезе в големия бизнес обаче, Събев е помощник-капитан на кораб. Той завършва Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров" във Варна, но скоро след началото на прехода основава първата си частна фирма. Влиза в петролния бизнес малко по-късно, когато по собствените му думи успява да се пребори за интересите на малки частни фирми при закупуване на горива от мастодонта "Нефтохим".
Заедно с Петя Славова през 1991 г. той създава фирмата "Феста", а през 1995 г. участва в основаването на "Юкос Петролеум" (преименувана през 1999 г. на "Нафтекс"). Истински големият удар за Събев идва през 1999 г., когато "Юкос Петролеум" става мажоритарен собственик на държавния дистрибутор на горива "Петрол".
Днес "Петрол Холдинг" е огромна структура с интереси в различни бизнес сфери. Основната е търговията с петролни продукти – "Петрол" има над 400 бензиностанции в България, дъщерни дружества на фирмата пък се занимават с превоз и съхранение на горива. Но интересите на Събев не спират дотук. Той и Ершов купуват Грандхотел "България" в Бургас, а от 2007 г. в портфолиото на холдинга влиза и луксозният спа-хотел "Поморие".
Един от интересните бизнеси на "Петрол Холдинг" е компанията за чартърни бизнес полети "Ер Лазур". Фирмата има пет малки самолета (между 7 и 14 пътници) и е уникална за България.
Самият Събев е почти постоянно във въздуха, но в последните две години намери повод да е по-често в България. Той пое управлението на бургаския футболен отбор "Черноморец" и бързо модернизира структурата на отбора. Привлече на своя страна водещи имена като Красимир Балъков и Фреди Бобич и финансира строежа на тренировъчни игрища. Ако амбициозният проект успее и "Черноморец" започне да печели титли, Събев ще направи малка революция в българския футбол.
От 2001 г. "Петрол Холдинг" е сред основните акционери в седмичното списание "Тема". Събев опита да разшири активността си в медийния бранш и през 2005 г. основа спортния всекидневник "Тема спорт". Миналата година обаче половината акции в него бяха продадени на собствениците на ЦСКА "Титан".

Стр. 131

Искаме прозрачност за всички медии

в. Труд | 2010-05-19 

Валери ЗАПРЯНОВ, Главен редактор на списание "Тема", зам.-председател на Съюза на издателите

Думите на премиера Борисов, че ще се прави закон за печата, с основание обезпокоиха журналистическата гилдия. Но не това е идеята и не вярвам да се подготвя закон за печата, тъй като медийната общност се саморегулира.
Става въпрос за едно допълнение към съществуващия Закон за депозиране на печатни и други произведения, които да внесат яснота кои са издателите на вестници и списания у нас. Защото в момента сме свидетели на странни явления – в общественото пространство се твърди, че собственик на тиражен вестник е, да речем, депутат. А пък в карето на изданието стоят други имена. Чета, че на семинар за корупцията в печатните медии онзи ден уважаваният от мен Иван Бакалов заявил, че 75% от в. "Уикенд" е собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. На каква база го е казал? Защото така се говори. Защото вестникът фактически се контролирал от Делян Пеевски. Но ако отворите регистрите, фирменото дело, ще се окаже, че Делян Пеевски няма нито 1% от "Уикенд".Крайно време е българският издателски бизнес да излезе от тази анонимност. Да излезе от нелегалния период.
В момента излизат вестници, които нямат собственик, нямат телефони, нямат редакционни карета. Те могат да клеветят безнаказано, защото дори прокуратурата няма къде да им изпрати призовката.
Съюзът на издателите в България е срещу тази анонимност и слободия. Ние сме водени от принципа, че правилата определят свободата. А в България някои искат да избягаме от тези правила, искат да си направят някаква си тяхна медийна среда. Ако може ей така, отдолу под масата да си стиснат ръцете – ти на мене, аз на тебе, ама друг да носи отговорност… Нещо като при циганите дедесари.
Навремето всеки вестник имаше сигнатура, която се даваше от Народната библиотека и която легитимираше редовността на изданието. В момента повечето нови издания нямат такава сигнатура. Искаме да се въведе ред по Закона за задължителното депониране – разпространителят, като погледне изданието и види сигнатурата, да знае, че то е законно. Ако номерът липсва, значи разпространява нещо нелегално. Трябва да се създаде регистър на собствениците (юридически и физически) и на изданията. Както и на взаимовръзките вътре в собствеността. Ние сме против не само офшорни фирми да стават издатели на вестници, но и акционерни фирми с акции на приносител. Защото акциите могат да бъдат на политик, на държавен чиновник или на мафиот и никой да не знае това.
Съюзът на издателите настоява за прозрачност във всичко. Затова и поискахме обществото да разбере къде са депозирани парите на държавните фирми. Ние не обвиняваме никого – нито една или друга банка, нито ръководителите на тези фирми, че там са вложили парите на данъкоплатците – ние искаме прозрачност. Оттук нататък правителството на базата на тази прозрачност трябва да създаде правила. Защото е абсурдно държавата да не проверява своите си фирми.

Стр. 16