БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.03.2012
Водещ: Сигурно сте виждали по фасадите един графит „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят”. Какъв ли графит би приличал на фасада на медия. Направих си един експеримент. Подадох реплика на стари добър чичо гугъл „премиер се кара на журналист”. Търсенето даде около 63900ѝ резултата на български за 0,14 секунди. Водач е каченото в youtube.com вчерашно интервю на премиера пред БНТ, в което обясни министерските рокади. Следват по-стари истории. Първата от списание „Тема” – ‘важните решения все по-рядко се вземат в заседателната зала на Министерски съвет или в ръководствата на партиите. Започва ли обществото да зависи от хора, които никога не е избирало? След дългогодишни наблюдения върху британската политика, Джереми Пакстън стига до извода, че властта на премиера непрекъснато се увеличава, докато правото на членовете на кабинета трайно намалява. Според автора на „Политическото животно” и един от най-авторитетните анализатори на острова, процесът на концентрация на управлението е бил най-видим при Тони Блеър, който почти еднолично се е разпореждал в партията и държавата, обкръжен от цитирам „фаланги политически съветници”. По негово време в администрацията избухна и същинска епидемия от царчета и отдели със специално значение. Паралелът между ерата Блеър във Великобритания и управлението Станишев у нас е колкото изкушаващ, толкова и рискован – коментира списание „Тема” през юли 2008 година. Продължаваме напред в търсенето. Руският премиер Владимир Путин обвини основното руско опозиционно радио „Ехото на Москва”, че го залива с едни неща. Това се случи на среща на ръководителите на руски медии, предава /…/ на 18 януари. Борисов ругае журналистка. Журналистиката срамно мълчи, доброволно лишена от свободата си, написа след президентските избори „Електронен вестник”. Август 2011 – по в инфо „Аз не се карам. Защо Вие ми викате?” пита премиерът Бойко Борисов, който очевидно иска да открие магистрала, а не да отговаря на журналистически въпроси. Как подобни влияния могат да бъдат ограничени? Обикновено за това разчитаме на експертите. Какво препоръчва декларацията на Комитета на министрите относно управлението на обществените медии, приета на 15 февруари? Как и кой написа тези препоръки ще чуем днес в предаването „Клубът на журналистите” от Бисер Занкова, член на Комисията, изработила документа. Идната седмица, на 22 март, предстои кръгла маса за медийното законодателство с международно участие. Основните лектори – професор Нели Огнянова и доцент Георги Лозанов очаквам в студиото на „Клубът на журналистите”. След поредните приети оставки ще чуем коментарите на двама вестникари и един телевизионер. Светлана Джамджиева от „Труд”, Илин Станев от „Капитал” и Надежда Василева от БНТ. Една от най-рейтинговите китайски предавания „Интервюта преди смъртта” е повод да попитаме – бихте ли гласували за такова предаване? Опасявате ли се от манипулативност или неетичност в такива случаи? Вероятно това е и добър повод не само да си зададем този въпрос, но и за да си припомним някои текстове от етичния кодекс на българските журналисти. Разбира се днес в изданието се надявам да ни остане време и за медийните новини от Европа. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Вече знаете къде да ни намирате и в мрежата – Клубът на журналистите, БНР, както във facebook.com, така и в google+.com. Очакваме коментарите Ви там не само по време на предаването. Добър ден на Надежда Василева от БНТ.
Надежда Василева: Добър ден. По-скоро оставката на Трайчо Трайков и също така оказа изненадващи натиска, по който беше поискана и беше приета тази оставка. Той беше известен и сред медиите като инакомислещ в кабинета. Много от журналистите изобщо депутатите и опозицията, и управляващите бяха изненадани, че късно вечерта в четвъртък тази оставка се оказа, че е приета. След това се оказа, че тази оставка е приета преди да бъде подадена. Трайчо Трайков обясни, че той не е член на ГЕРБ, че не е логично той да подава оставка пред изпълнителната комисия на управляващата партия и даде да се разбере, че има различна версия, има разминаване в това, което вече беше известно за начина, по който е подадена и поискана тази оставка. Действително как това се е случило според него. Цветан Цветанов е поискал оставката и постави нови въпросителни с какви мотиви. Повечето анализатори казват, че това какви са истинските мотиви за отстраняване на Трайков, ще стане ясно след като стане ясна съдбата на проекта „Белене”.
Водещ:Какви бяха първите коментари в парламента?
Надежда Василева:И на опозицията, и на управляващите бяха, че е очаквана оставката на здравния министър Стефан Константинов. Спрягаха се имена вече за негов наследник на поста. За Трайчо Трайков пролича разминаване в отношението за неговата работа от страна на десните и на левите. Всъщност Бойко Борисов и е интервюто, което даде за БНТ, обясни, че според него е идиотско твърдение, че Трайчо Трайков е бил против АЕЦ „Белене”. Самият премиер е бил „за” „Белене”. И премиерът обясни, че той лично е пратил Трайчо Трайков и Симеон Дянков в Москва да кажат на руснаците, че България няма да строи „Белене”, че българската страна иска да плати реактора и да го сложи в АЕЦ „Козлодуй”. Премиерът всъщност отхвърли една такава версия, че отстраняването на Трайков е свързано конкретно с „Белене”.
Водещ: А какво коментирахте Вие, журналистите, в парламентарните колари?
Надежда Василева:Интересно за нас, изненадващи беше посещението на Трайчо Трайков, неговото решение да съобщи пред медиите това, което се е случило. Той дойде само с тази цел в парламента, въпреки че към него бяха включени въпроси в парламентарния контрол. Трайчо Трайков за пореден път показа, че е човек с мнение и че има своя позиция, че не се крие, не се страхува да покаже тази позиция. И също така, че в тона му пролича и обида към начина, по който е бил отстранен. И също така пролича и това разминаване в причините, заради които е бил отстранен. В коларите имаше множество коментари, че и Десислава Атанасова, и Делян Добрев са кадри на ГЕРБ и според опозицията, и според много анализатори са част от проблемите в тези сфери.
Водещ:Като че ли единствената изненада за медиите беше часът на обявяване на тези рокади, на приемане на оставките.
Надежда Василева:След централните емисии на телевизиите, час, в който вече и вестниците са затворили, трябваше вестниците да монтират, телевизиите трябваше много бързо да търсят политически реакции. Стана обект на коментар и журналистическото поведение и поведението на премиера Бойко Борисов. Също така стана обект на коментар и дължината на интервюто. Имам в предвид това, което каза лидерът на Атака Волен Сидеров, който заяви, че и той би искал да има един час време в националния ефир, за да изкаже тезата си.
Водещ: Благодаря на Надежда Василева от БНТ. Добър ден на Илин Станев от „Капитал”.
Илин Станев: Добър ден.
Водещ:Трудно ли беше да се вкара в хартиеното издание изненадващата новина за приетите оставки.
Илин Станев: Повечето важни неща в България стават в петък и ние по принцип тогава излизаме, така че винаги очакваме нещо да се случи в петък точно.
Водещ:Кои бяха най-важните коментари в президентството според Вас?
Илин Станев: Бойко Борисов в интервюто си за БНТ, в рамките на 10 минути успя да каже три тези за АЕЦ „Белене”. Едната е за спиране на проекта. Другата, че взимаме реактора и го правим някъде другаде. Третата е, че ще искаме референдум и ще се строи. След това коментарът на президента Плевнелиев, че референдум може да се иска за конкретен проект, а не по принцип. Малко връща топката правителството, което всъщност трябва да вземе решението.
Водещ: Кои бяха всъщност най-големите изненади отвъд приетата неподадена оставка?
Илин Станев: Ами вижте, всички знаете, че /…/ по принцип не е сред любимите министри на Бойко Борисов. Изненадващо обаче беше темата, по която беше поискана заради провала на бизнес посещението в Катар. Сега, не знам дали наистина е просто измиване на ръцете или просто търсене на повод, но каквато и да е причината – дали заради Катар или не заради Катар – и в двата случая това е проблемно обяснение. Първо, ако Трайчо Трайков е уволнен заради гафовете в Катар, това говори много лошо за премиер министъра, което означава, че той просто не знае кой министър какво върши, защото Трайчо Трайков има минимална вина за това, което се е случило. Ако е обвинен пак заради Катар само като повод –това пак говори много лошо за правителството от гл.т. на това, че си търси просто повод. Второ – комуникира по ужасен начин. Ако не е уволнен заради случките в Катар, пак говори лошо за правителството, което всъщност не успя/…/
Водещ:За часовете от четвъртък вечер до сега какво стана ясно и какво остана неясно?
Илин Станев:Ами на всички ни стана ясно, че Трайчо Трайков не е уволнен заради гафовете в Катар очевидно. Много ясен индикатор е ако погледнем форумите в интернет. Коментарите за това, че Трайчо Трайков е станал изкупителна жертва за нещо. Това е много сериозен гаф за премиерът, който до този момент не е допускал такъв тип грешки. Той е много чувствителен към мнението на медиите и изобщо към обществеността. Този път очевидно доста не прецени ситуацията и реагирал е изключително емоционално, и допусна грешка. Другото, което стана ясно, че няма ясно обяснение самият той добра ли е била работата или не е била добра работата на неговия собствен министър, което не говори много добре за правителството.
Водещ:Казахте чувствителен към медиите, макар че часът на приемането на тези оставки, като че ли говори за обратното.
Илин Станев: Този път той е бил нервиран от коментарите в България, че форумът в Катар е провал.
Водещ:Имаше ли изненада в желанието на Трайчо Трайков да говори пред журналистите?
Илин Станев: В крайна сметка той е бил доста афектиран. Неговата оставка всъщност е била поискана от вицепремиера Цветанов. И аз доколкото разбрах самият Трайчо Трайков е отказал да даде оставката си пред него. По разбираеми причини. И в крайна сметка той трябва да смели новината за оставката си, така че неговите коментари да бъдат по-интересни.
Водещ: Благодаря на Илин Станев от вестник „Капитал”. Добър ден на Светлана Джамджиева от вестник „Труд”.
Светлана Джамджиева: Здравейте на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ: Изненадите кои бяха?
Светлана Джамджиева:Изненадата се нарича Трайчо Трайков и времето, и мястото на събитието.
Водещ: А дали тази изненада приключи или тепърва трябва да очакваме нейното развитие?
Светлана Джамджиева: Мисля, че Господин Трайков даде индикация, че е склонен да проговори в някакъв момент. Премиерът със сигурност трябва да очаква изненада.
Водещ:Дали дойде изненада от президентството? Имаше известна редакция върху желанието за референдум на премиера.
Светлана Джамджиева:Имаше известна редакция – много меко казано. Просто господин Плевнелиев, нашият президент, даде ясно да се разбере, че не е уместно да се търси за това нещо референдум. И аз съм абсолютно съгласна с него. Да питаш българите трябва ли да има АЕЦ „Белене” или не е все едно да ги питаш искат ли да им намалят данъците, искат ли да им увеличат заплатите, искат ли да плащат по-ниска цена на тока. АЕЦ „Белене” е едно политическо решение, което трябва да го вземе едно правителство, което ще носи отговорност за това. В това отношение според мен Плевнелиев е абсолютно прав.
Водещ:Днешната позиция на „Труд” е „скрит зад телевизора”. Какво се крие зад това?
Светлана Джамджиева:Не можеш да се криеш за популизма, когато трябва да взимаш ти решенията.
Водещ: Смятате ли, че наистина от няколко дни се е знаело за тези оставки?
Светлана Джамджиева:Д-р Константинов беше лишен реално от шанс и беше оставенѝ на доизчакване. От една страна. От друга страна смятам, че оставката на Трайчо Трайков е никакъв случай не е свързана с Катар дори и като повод. Оставката на Трайчо Трайков е всъщност равностойна на оставката на Стефан Константинов. Имаме една хубава карикатура във вестник „Труд” днес. Тя е „приеми си оставката”, казва единият на другия. Не „подай си”, а „приеми си” оставката. Мисля, че не е виновен този, който трябва да си подаде оставката, а този, който го е сложил на това място. Най-простичко казано д-р Константинов беше чужд сред чужди. Не можеше да се очаква от него независимо от усилията, които положи, да се справи със забатаченото българско здравеопазване при положение, че няма никаква подкрепа. Същото нещоѝ важеше по някакъв начин и за Трайчо Трайков. Този човек, който според мен има своите качества, не беше подготвен да поеме това огромно министерство. Друг е въпросът, че според мен той наистина се справи с голяма част от поставените му задачи.
Водещ:Изненада ли Ви фактът, че доста широко беше коментирано интервюто, което даде Бойко Борисов е петък сутринта във форумите, във facebook.com?
Светлана Джамджиева: Всяко интервю на Бойко Борисов е широко коментирано по тези места.
Водещ: А дали той е изненадан от реакциите, които предизвика с това свое интервю?
Светлана Джамджиева:Не мисля. Бойко Борисов е свикнал с всяко негово интервю да предизвика реакции.
Водещ:Да, но сега реакциите, като че ли бяха малко по-различни.
Светлана Джамджиева:Аз мисля, че самият премиер го осъзнава много ясно това нещо. Той съзнава много ясно, че не може да ни обяснява, че причината е Катар или че Трайчо е бил на плажа, както той нежно се изрази. Просто обществото ни е достатъчно /…/вече, за да приеме нещо такова. Всички знаем, че не е това. Ако намерите един човек в България, който да каже, че Катар е причината Трайчо Трайков да си подаде оставката или тя да му бъде подадена…
Водещ: Благодаря на Светлана Джамджиева. Ако погледнем медийните новини от седмицата, не само нашите, но и чуждите, набива се на поглед фактът, че все по-често срещаме думата цензура. Демокрация, свобода, медиен закон в Унгария, ACTA – ЕП е създал лесен за проследяване информационен график. Нарича се „Инфо графика” на процедурата по законодателно разглеждаме и одобряване на ACTA. Закриват спортен канал във Франция. Разбира се има и още такива новини. Споровете има или няма автоцензура или цензура е почти добила популярност като спора за яйцето и кокошката, което прави все по-чести срещите на експертите, от които в крайна сметка медиите очакват препоръка. Регулация или саморегулация? Добър ден казвам на председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, който за съжаление е болен, иначе щеше да бъде тук в студиото. Здравейте, доцент Лозанов.
Георги Лозанов: Някакви грипове освен медийни проблеми и такива епидемии има.
Водещ:Е, те едва ли са преднамерени. Случват се и такива неща по това време на годината. Регулация или саморегулация? Кой е по-добрият вариант? Питам за Вашето лично мнение разбира се.
Георги Лозанов: Добрият вариант все още, казвам все още, защото вероятно в някоя далечна утопична перспектива регулацията изцяло нейната функция ще бъде поета от саморегулацията, но за сега добрият вариант е да добием баланс между двете.
Водещ:Не стоят ли обаче обратно нещата що се отнася до печатните медии, защото там май че нещата бяха саморегулиращи се до момента, до степен, в която по-често се чуват противоположните мнения?
Георги Лозанов:Така е. Изпреварвайки въпроса да кажа, че в четвъртък има конференция, която организира фондация „Медийна демокрация” и фондация /…/ – ще се опитаме да говорим за това дали не трябва да се увеличи регулацията. Поне като територия в известен смисъл и да бъде валидна за всички медии в някои свои основни принципи, а не само за електронните.
Водещ:Разбира се до скоро този въпрос звучеше еретично – закон за печата.
Георги Лозанов: Но тук не става дума за закон за печата, а става дума за някакви основни въпроси, принципи, които преди всичко се занимават със собствеността, а и с възможни прагове на концентрация, които няма как да бъдат въобще приложени само по отношение на част от медиите. Тъй като концентрацията съществува, диагонална концентрация, която разбира се следи и натрупването на собственост в различни типове медии. И ако няма някаква обща регулаторна рамка,в която да се наблюдава този процес, този разговор става винаги много теоретичен и много абстрактен, както и сега говорим. Така че ще се опитаме да поприказваме за това. Още повече ми се струва, че не само нашето общество, а и самите издатели и то издателите на по-сериозни вестници, така да кажа, са до голяма степен вече наясно, че това е в полза на тяхната свобода, а и на техния бизнес.
Водещ:Всъщност коя е основната теза, чрез която ще се опитате да направите този разговор по-практичен и по-насочен към медиите?
Георги Лозанов: Искам да Ви дам един пример по-скоро. През миналата седмица имаше доста дебати около това, че един водещ в една телевизия, хайде така да го кажа, медийно коректно, скъса един вестник. И това се прие разбира се като много критичен акт.
Водещ:И после един друг водещ по една друга телевизия иронизира пак късайки вестник.
Георги Лозанов: Да. И понеже всичко това става на екрана, а самите вестници – те си разменят според мен, какво значи според мен? Това може да се види с просто око – далеч по-тежки удари от гледна точка на професионалното достойнство, от гледна точка на отношението между медиите и т.н. И това по никакъв начин не се превръща в такъв централен обществен дебат. То сега се превърна само защото излезе на екран. Т.е. влезе на територията, която е регулирана, каквито са електронните медии. Това е, за да покаже, че тази територия – пресата има нужда от своят регулация, има нужда от ново регулаторно мислене по отношение на нея и че това трябва да е съзнание на професионалната гилдия. Смисъл от тях даже да дойде тази естетика. Впрочем на времето дойде именно от Съюза на издателите, което в интерес на истината беше хубав парадокс – инициативата да се приеме етичен кодекс.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и професор Нели Огнянова. Добър ден.
Нели Огнянова: Добър ден.
Водещ:Всъщност кои са най-сериозните юридически пречки в момента пред свободата на медиите до толкова, доколкото може да се даде определение?
Нели Огнянова: Имам убеждението, че основните пречки пред свободата на медиите не са юридически. Това като увод към отговора. Ако свържем свободата на медиите с правната регулация в тази област, то разбира се можем да намерим ред проблеми. Както вече доцент Лозанов отбеляза, първият въпрос, който трябва да се постави на обсъждане, е кой говори. В България има исторически сложили се във времето на преход монополи, собствеността е непрозрачна. А въпросът кой говори остава важен. В този смисъл промени в медийното законодателство би трябвало да защитават медийния плурализъм чрез нов поглед към изискванията за прозрачност на собствеността.
Водещ:Всъщност това е много важно, защото в крайна сметка в медийното законодателство се уточнява, че е добре да няма обвързаности с бившите служби. Това по повод кой говори.
Нели Огнянова: Това е само един от аспектите. Той е свързан с лицата в медиите. Но има и друг важен аспект, който се отнася до самите медийни организации, до издателите. Проблемът не е много лесен, защото в момента отговорите се дават в различни отрасли на правото. Традиционният закон има само една разпоредба, която казва, че в такива случаи, когато се прави преценка за концентрации, се прилага именно конкурентното право. Въпросът е достатъчно ли е обаче Комисията по защита на конкуренцията да се занимава с тези въпроси? За да разсъждаваме дали е достатъчно или не, трябва да помислим какво представляват медиите. Струва ми се, може да се поддържа позиция, че медийната индустрия не е индустрия като всяка друга. Имаме една продуктова верига в останалите индустрии. В началото има суровина, в края има продукт и конкурентното право се занимава с икономически параметри на лоялната конкуренция. При медиите според мен, а и според медийни анализи в ЕС, нещата стоят по различен начин. Продуктът на медийната индустрия е словото. Свободата на информацията е в основите на демокрацията. За това според мен не е достатъчно с икономически параметри да правим изводи за медиен плурализъм и отсъствие на медиен монопол. Юридическият извод от този тип аргументация е, че не е достатъчно само конкурентното право да се занимава с лоялна конкуренция в областта на медиите. Според мен време е на дневен ред да се постави този въпрос и пред медийното право. Медийният плурализъм стои сложно в България. Това е много проблематичен въпрос. ЕК наскоро направи проучване във всички държави от ЕС, като проследи каталога от гаранции, които се съдържат в медийното законодателство за медиен плурализъм, антимонополни гаранции и гаранции за свободата на информация. Проучването в частта за България показа дефицити. Мисля, че е време тези дефицити да бъдат широко обсъдени и преодолени, доколкото това е възможно разбира се в местния български политически и икономически контекст.
Водещ:Ще продължим с подробностите, но нека да включим сега доцент Лозанов. Възможно ли е инициативата за нов медиен закон да дойде от колегията? На това ли се разчита при организиране на такива събития?
Георги Лозанов: Да, защото, вижте, тази инициатива – говорили сме много пъти, тя тръгна по някакъв начин и спря тъкмо вътре в дебатите с колегията. Колегията представена по някакъв начин в една работна група, но те бяха и по-широки, често излизаха извън работната група. И се оказа, че там има доста непреодолими препятствия, които по един начин блокираха работата вътре в групата, което разбира се доведе до политическа деморализация въобще по отношение на нов закон. Сега случилите се събития, усещането за един цялостен негативен процес по отношение на свободата на словото – струва ми се, че може би ще стимулират едно ново вътрешно разбирателство и гилдийна отговорност във връзка с това да се стигне до един възможен консенсус и текстовете да започнат да се работят наново.
Водещ: И понеже акцентът ще е върху вестниците…
Георги Лозанов: Това кога ще се случва зависи от мандатите, от какво ли не зависи? Но така или иначе в никакъв случай не трябва да се престава с опитите.
Водещ:Между другото имаме още една спънка. Сега вече е факт и схизмата сред издателите. Има 2 издателски съюза и доста неблагополучия помежду им.
Георги Лозанов:Ами така е. Именно това преструктуриране на публичността, думата преструктуриране е уместна, е най-сериозният мотив да започнем този разговор наново. Между другото явно е, че от структурата на публичността по един или друг начин зависи качеството на информация, а пък това е свързано пряко със задоволяването на правото на информация. Когато има медийни битки, които стават по-важни от съдържанието, което върви през самите медии, смисъл то трябва да обслужва повече медийните битки, отколкото правото на информация на хората, то тогава разбира се трябва доста радикална намеса, която да преструктурира въобще отношенията в медията. Аз мисля, че ние в някакъв смисъл сме се изправили пред тази необходимост, даже повече от това. Тя е станала обществено видима.
Водещ: Ами, да. Тя е от няколко години насам. И „Репортери без граници”, и „Freedom house” ни отреждат едни много, как да кажа, нелицеприятни места. В една особена компания попадаме по степен на свободата на словото.
Георги Лозанов: Дa, даже и това не е толкова съществено, колкото собственото усещане за проблема и аз на него разчитам. Освен това аз смятам, че в това отношение политиците и медийните хора не би трябвало да бъдат непримирими врагове, а трябва да намерят начин, за да може да се коригират първо законово и после чрез практики, които разбира се са много важни, защото законът в крайна сметка е рамка.
Водещ:Вярвате ли, че е възможно да има медиен закон? Аз всеки път Ви питам, когато имате подобни намерения.
Георги Лозанов:Да и аз всеки път казвам, че вярвам и всеки път имате основание пак да ме питате за това и т.н. Аз вярвам в това и аз даже, когато влязох в СЕМ, в мандата на председател на СЕМ – това беше един от основните ми стимули, така че не се отказвам да мисля, че това е много важно, за да бъде осъзната неговата важност.
Водещ: Благодаря на доцент Георги Лозанов. Професор Огнянова, от къде трябва да се започне? Психолозите учат, че когато има много дълбок конфликт, се започва от зоните, където има поводи за разбирателство.Юристите какъв съвет биха дали, защото наистина не са много добри?
Нели Огнянова: Благодаря за това, че не се обръщате към /…/, а само към психологията. Но имам повод от това, което каза доцент Лозанов, неговата вяра и източниците на неговия оптимизъм. Вярата разбира се е важна, но дори с риск подобна работа върху изготвяне на ново медийно законодателство да остане самостоятелно упражнение, това упражнение според мен не трябва да бъде прекратявано. Според мен медийното законодателство, особено по времето, в което живеем, трябва да се базира непременно на наука. И бих искала да подчертая това. За да започнем да говорим за нов медиен закон, първо трябва да говорим за диагностика – каква е медийната среда в България първо. И второ, за да не бъде България локален пейзаж, локален регион, в който нещо се регулира по своему, би трябвало много подробно да се проучат световните медийни тенденции от една страна и тенденциите и законодателството в медийната политика и законодателство на ЕС, и на държавите от ЕС. Т.е. важна е диагностиката. Т.е. важна е подготовката към изработването на правилата. Втори въпрос е дали в този контекст научният анализ ще доведе до проектонорми, които биха били сполучливо удобрени в този или някакъв друг състав на парламента. Но обществото според мен дължи първата фаза – упражнението по подготовка на медийното законодателство, което означава много ясна представа какво представлява българската медийна среда. А средата е проблематична.
Водещ: Какво препоръчват европейските институции?След малко ще имаме възможността да чуем и каква е декларацията, с която излязоха на 15 февруари Съветът на министрите. Комитетът на министрите на съвета на Европа изрази в декларация посоките, в които трябва да се развиват обществените медии. Член на тази Комисия, изработила този документ, е Госпожа Бисер Занкова. От нея сега ще научим подробности.
Бисера Занкова: Наистина ние имахме изявени имена. Това бяха /…/ с много голям принос за защитата на мястото и приноса на обществените медии в новата медийна среда. /…/ е едно голямо име в областта на обществените медии. Много ни впечатлиха новите колеги, които ние дотогава не познавахме – нашият председател на групата Тим Сютър, който се оказа, че наистина е с една изключително богата биография. Лизи Джексън също. Била е журналист в BBC. Иън Кинг, който се е занимавал с реформите в публичния сектор във Великобритания.
Водещ:Кои са основните елементи на тази декларация?
Бисера Занкова: Обществените медии трябва да се организират и да работят в рамките на една устойчива система за управление. Тази система на управление осигурява изпълнението на необходимите принципи за редакционна независимост и обществена отговорност. Независимостта на медията, както от политически, така и от икономически въздействия, влияния, вмешателства. И понататък вече тази идея е развита в по-големи подробности в препоръката, която препоръчва на държавите да подпомагат обществените медии. А на самите обществени медии – да си сътрудничат. Обществените медии трябва да останат в центъра на медийната система и те трябва да присъстват на всики платформи и услуги, и да предават с всички възможни технически средства, както настоящи, така и бъдещи, защото казваме, че обществените медии са едно уникално явление, една уникална институция, с много голям принос за демокрацията. Но тя не само е имала такъв принос – тя продължава да има тази основна роля за създаване на демократично общество и за активна обществена сфера. Ние трябва да помислим, както за закрепване ролята на медиите въобще, не само на индивидуалното право, на свобода на изразяване и и нформация, дали в конституцията да не бъде включено и правото на иснтитуциите, на медиите като организации – да бъде гарантирана тяхната свобода. А още една стъпка по-напред – да бъде гарантирана ролята и значението на обществените медии, но към това трябва да се обърнат разбира се законодателите. Може би и гражданското общество, което трябва да постави този въпрос пред законодателите.
Водещ: Колко от експертите коментирахте липсата на свобода на словото?
Бисера Занкова:Обществените медии в Европа се намиратз на различно равнище на развитие. Това е свързано с развитието на обществените системи, към които принадлежат. Те трябва да преминат от обществени радио и телевизионни организации към обществени медии, когато обществените предаващи организации се свързват с новите информационни, комуникационни услуги. Започват да предават – мултимедийно на всички платформи.
Водещ:И тъй като сте експерт и в лично качество, как държавите приемат документите, които Вие им предлагате?
Бисера Занкова:Специално в областта на свободата на словото връзката между свободата и гаранциите за свободата на изразяване със свободата на медиите, и с различните аспекти на практическото осъществяване на тази свобода, са много силни. Сега европейските страни са заети с тяхното членство в ЕС и срамна Европа остава като един необходим фон, малко далечен и било политически доклади, било препоръки, които са само политически обвързващи. Те не са правно обвързващи. Страните наистина могат да маневрират много лесно. Не всички решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург са мощен инструмент за въздействие върху отделните държави, за да ги накара да спазват човешките права и то правата на отделния гражданин. Всъщност Европейската конвенция за правата на човека се доразвива по-нататък, както в практиката на Европейския съд, така и чрез тези политически документи, които се приемат от специализираните комитети на Съвета на Европа. Но аз вярвам, че въпреки всичко към тях ще се обръщат не само правителствата, но и гражданското общество и разбира се в областта на медиите и самите медийни организации, защото ние не адресираме с тези документи само държавите членки.
Водещ:Какво очаквате да се случи с тази декларация на Комитета на министрите за управлението на обществените медии?
Бисера Занкова:Че ще има дискусии, ще има дебати, свързани специално с проблема за управлението на обществените медии. Очаквам форми на различни равнища – било на академични равнища или на политическо равнище, също така ще цитират тези документи, ще се обръщат към тях и ще се изисква изпълнението на тези принципи.
Водещ:Ако трябва да сравним по популярност Вашите документи и тези тестове за обществена функция?
Бисера Занкова:Има много тестове, на които се подлагат обществените медии. Дори това беше част от предварителните дебати, които ние водихме, че всъщност обществените медии от една страна казваме „трябва много сериозни стъпки да направят обществените медии“, от друга страна ние непрекъснато ги натоварваме с някакви текстове, с някакви наблюдения, с отчети, които трябва да правят. Нека тези принципи да бъдат отворени, да бъдат едно послание, да дават идея, да генерират идеи и да оставим обществените медии сами да помислят и да пречупят тези принципи през собствената си политика, през това какво на тях е необходимо. Те трябва да бъдат не само публично отворени. Те трябва да бъдат прозрачни, трябва да имат вътрешна култура на организацията, набирането на персонала, на работата на персонала, на равнище на създаване на програми, на равнище на управление на отделните звена вътре в самата медия.
Водещ:Как гледат финансовите министри на Вашите препоръки?
Бисера Занкова:Според мен те въобще не знаят за тях. Не ги интересуват. Тук пак се повтаря и в тези препоръки,че трябва да бъдат осигурени достатъчно средства за функционирането на обществените медии, за да могат те да изпълняват обществената си функция. Това задължително е заложено в абсолютно всички документи на Съвета на Европа. Дори Парламентарната асамблея имаше една препоръка в този стил. Тук между многото документи, които аз съм донесла, виждам, че има и подобна препоръка на ЕП. Непрекъснато това се повтаря. Може би трябва да седна заедно генералните директори на обществените медии с финансовите министри. Финансовите министри също така трябва да разберат какво е това обществена медия. Че това не е една медия от многото. Това е една медия със специално предназначение. Тогава вече вторият въпрос е как да осигурят едно подходящо финансиране. Мисля си, че просто финансовите министри не се интересуват от обществените медии.
Водещ:И понеже се заговорихмеза тестове с Бисер Занкова, професор Огнянова, Вие пък снощи писахте в блога си за BBC и как се справятз те с тестовете.
Нели Огнянова: Да наистина. Тук се отвори темата за обществените медии като част от медийната среда. Разбира се много въпроси стоят открити пред обществените медии. Ние виждаме, че преходът към изискванията в цифрова среда е сложен за търговските медии, а какво остава за обществените медии, които са съсредоточени на толкова много интереси, а заедно с това трябва да изпълняват обществена мисия. Става въпрос за това, че в BB оценката на всяка нова обществена медийна услуга минава през специален тест, който трябва да установи и по-точно да покаже съответствието на тази предлагана медийна услуга с широко оповестената обществена функция на BBC. Да се върнем в българска среда и да си представим какво би означавало това. Ако БНР или БНТ има намерение да въведе някакъв особен тип, нов медийна услуга или цяла програма, или някакъв нов тип модел, свързан със съдържание online, или просто да го обяви и да премине към реализацията му – съответният оператор трябва да извърши доста сложен тест за съответствие между очаквания ефект от тази медийна услуга и обществената функция. Очевидно в момента и БНТ, и БНР, ако говорим за България, са изправени пред много сложни задачи, защото потребителските модели се променят, хората все повече слушат радио и гледат телевизия по друг начин, през други крайни устройства. И радиото, и телевизията трябва да преценят това, да го опознаят и да адаптират начина, по който предлагат съдържание към новите възможности, към новите платформи. Това минава през много наука. За това вярвам, че всеки разговор за бъдещи услуги или съответно за медийна политика и бъдещи медийни закони трябва да минава през много сериозен анализ и вярвам, че обществените медии ще осъзнаят това и ще засилят своите звена за анализ.
Водещ:Безспорно журналистите цитират, но на политическо равнище дали някой ще цитира това – обществените медии трябва да бъдат независими? Или това не са любими политически цитати?
Нели Огнянова: За голямо съжаление това е по-скоро клише. Ние знае актовете на европейските институции, на Съвета на Европа. Знаем какво се препоръчва за независимост, но решенията се вземат бързо. Агрументите не стига винаги до аудиторията и така нареченият граждански контрол върху решенията на обществените медии все още остава много слаб.
Водещ:Да се върнем на диагностиката. Общата диагностика на медиите и свободата в тях?
Нели Огнянова: В разговора за необходимото ново медийно законодателство диагностиката наистина се оказва много важна. Вие споменахте в началото външните оценки. Аз бих искала отново да ги спомена. Да кажа, че държавният департамент на САЩ и „Freedom house”, и „Репортери без граници“, и Хелзингският комитет, „Прозрачност без граници“ имат доклади, в които оценяват медийната свобода. „Прозрачност без граници“ – медийната почтеност. Оценките са ниски. България не стои добре. По-точно казано България стои зле в индексите за медийна свобода. „Прорачност без граници“ казва например, че с най-ниски оценки за почтеност в проучването за България, са секторите, чиято роля е да бъдат коректив на обществото и именно тук са медиите. Те отчитат, че автоцензурата остава проблем, политическият натиск остава проблем. Те отчитат още, че издателите са склонни да сътрудничат с рекламодателите, особено във време на криза и да подчиняват медийното съдържание на интересите на индустриите, на своите рекламодатели. В заключение на тези изследвания искам да обърна специално внимание на едно проучванеЬ на института „Отворено общество“, свързано с така наречения индекс на настигането. Струва ми се много важно, защото този индекс на настигането оценява връзките между степента на свобода на медиите и някакви други развития в обществото. Оказва се, че за България най-висока степен на популация в годините има медийната свобода с качеството на образованието. Изводът се натрапва от самосебе си. Ако ние се интересуваме от демократично развитие на медиите, независимост и повишаване на нивата на медийна свобода, основен фактор е медийното образование, медийната грамотност. Струва ми се впрочем, че факторите, които са важни за медийната свобода, би трябвало да се изведат като приоритети. И би трябвало да имаме обществено съгласие върху тези приоритети преди да говорим за каквито и да било промени. Освен медийното образование основно място има и новата журналистика, ако мога така да кажа. Изграждането на хората в новата журналистика. Това е дълъг процес и той не е свързан само с професионално образование. Той е свързан и с възпитаване на други качества. Но все пак тук има и чисто оперативни въпроси. Такъв въпрос е отделят ли медиите и каква част от бюджета си за обучение и квалификация на хората, които работят там? Не можем да очакваме повишаване на медийната свобода с хора, които системно в годините са лишавани от възможност да се квалифицират и преквалифицират. Друг важен фактор, ако трябва да маркирам като важни фактори, е развитието на медийната инфраструктура. Намираме сеЬ в цифров преход – двете ключови думи са конвергенция и цифровизация. Готови ли са медиите, в частност готови ли са хората в тях, за цифров преход? Хора, които цял живот са работили с хартия, трябва да започнат да работят по друг начин. Говори се вече за журналистика на данните например и целите екипи в редакциите трябва да са готови за това. Виждаме, че медийното законодателство е важно, но някак си е необходимо едно цялостно преобръщане на нагласите на хората, заети с медиите.
Водещ:В интерес на истината не ни остана време нито за медийните новини, нито за един репортаж, който правихме заедно с колегата Николай Пенчев, с когото между другото Ви молим да бъдете по-активни на facebook.com страницата на „Клубът на журналистите“ или в google+.com пак „Клубът на журналистите“ – БНР. Колко често, професор Огнянова, трябва да се случватз такива разговори и изобщо с разговори ли би могла да се промени средата? С разговори ли би могло да се стигне до по-добри правила?Така да го кажа.
Нели Огнянова:В средите, които се занимват с медии, има умора от разговори и това се вижда. По-точно има умора от липсата на връзка между разговорите и решенията на политическо равнище. Т.е., ако трябва да Ви отговоря по-точно, необходима е медийната политика и медийните закони да бъдат поставени на основата на данните и на науката, вън от всяко съмнение. Подготовката на актовете трябва да преминава задължително през публични консултации, но публични консултации, не е хора, събрали се на едно събитие, което по никакъв начин не влияе върху политиците, защото те вземат решения вечер, слизайки от самолет. Според мен връзката меджу наука, публични обсъждания и политически решения в България не е много силна.
Водещ:Но пък трябва да я има. За да не изневерим на оптимизма, с който се опита да ни зарази доцент Лозанов, го казвам в края, като Ви предлагам да отидете и да чуете репортажа, за който не ни остана време на facebook.com страницата ни „клубът на журналистите“ БНР. Хубав ден от екипа ни. Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и от мен Ирен Филева.
Posted in PR&Media News
Tags: Бисера Занкова, БНР, Бойко Борисов, Георги Лозанов, Илин Станев, Ирен Филева, Клубът на журналистите, Медии, Надежда Василева, Нели Огнянова, Радио програма "Христо Ботев", Светлана Джамджиева, Списание "Тема"