www.mediapool.bg I 03.11.2014г. 

"България е лош пример по отношение на свободата на медиите, а в индекса за свободата на медиите за тази година тя заема 100-но място от 180 държави. Това е най-лошата позиция в Европа и ЕС", каза на пресконференция в София Жерар Чоп – председател на швейцарския офис на международната организация "Репортери без граници".

Пресконференцията бе на тема "Свободата на словото в България – къде сме в Европа? И как да си върнем независимостта?". Тя е част от проекта "Демокрацията е процес", реализиран от фондация "Дарик" с подкрепата на швейцарския "Фонд за партньорство и експертна помощ".

Според Жерар Чоп най-големите пречки пред медийната свобода в страната са голямата концентрация на собствеността в медиите, която е гарнирана с пълна липса на прозрачност по отношение на собствеността. Отделно медиите и отделните журналисти са подложени на силен политически, икономически и търговски натиск. Медиите функционират в среда на постоянна корупция, нездравословна политическа и обществена среда, допълва швейцарският експерт.

"В разговор с български журналисти, те съобщават, че има много цинизъм, много автоцензура и силна липса на надежда. Симптомите не са никак добри. Журналистиката е огледало на обществото, следователно има още много какво да се направи. Дали трябва да се губи надежда и да се примирим – убеден съм, че не бива, нещата могат и ще се подобрят. В това отношение много може да помогне журналистическата солидарност", каза Чоп. Самият той е бил дългогодишен главен редактор на швейцарското обществено радио, а сега е медиен консултант и се занимава с оценка на качеството на швейцарските медии.

Друг участник в пресконференция бе експертът Тереза Ходлер, която е прекарала седем години в Русия след падането на комунизма. Тя признава, че е наистина много трудно за медиите да превключат от комунистическата система на контролирана преса към свободна преса.

"Трудно е, трябва много години, има връщане назад. Елцин приемаше свободата на словото и критиката, за кратко време в средата на 90-те години бе постигнато много високо качество на пресата, бяхме учудени", каза г-жа Ходлер. Тя обаче споделя, че след идването на власт на Владимир Путин свободата на словото си е отишла.

"През първото лято на неговото управление се случи трагедията с подводницата "Курск" в Баренцово море и репортерите, дошли да отразяват, показаха как руските военни отказват чужда помощ, за да спасят хората. Само след няколко месеца независимата телевизия НТВ беше затворена, собственикът ѝ бе пратен в затвора, а след това – принуден да отиде в чужбина. Останаха някои независими медии, като "Независимая газета", но те са малко на брой, малки и оцеляват трудно. Над 20 журналисти са убити в този период, една от тях е Политковская", коментира Ходлер.

Според нея проблемите в България не са толкова тежки, колкото в Русия, но има някои сходства.

Журналистът Асен Йорданов от "Биволъ" напомни, че след влизането на България в ЕС е започнал организиран процес на изкупуване и монополизиране на медии. "Процесът беше финансиран от една конкретна банка, която в момента се срива и предизвика криза", каза Йорданов.

По думите му това е илюстрация за пагубните порочни процеси, които протичат в българското общество. "Сега обаче нещата са много по-ясни вследствие на тежкия провал на КТБ и публичната информация за това. В битката за свобода на словото България няма да получи помощ от управляващите, в продължение на години те демонстрират само стремеж за овладяване и пресиране на медиите", каза той.

Оригинална публикация 

сп. Тема | Ясен ЛЮЦКАНОВ | 17.02.2013

Имената на политици, бизнесмени, клиенти на прокуратурата и офшорки изскачат зад създателите на сайта за разследваща журналистика

След серията разкрития на сайта за разследваща журналистика "Биволъ" мнозина вероятно се питат кой стои зад сензационните му публикации. Част от отговора на този въпрос, оформен като компромат, от известно време усърдно се разпространява от някого по интернет форумите. По темата обаче има предостатъчно информация и в официалните източници.
Зад сайта "Биволъ" стои "Бивол" ООД – дружество, учредено през септември 2009 г. в Бургас, което е регистрирано с широк кръг от предмети на дейност. Сред тях освен характерните за медии са и "покупка, проектиране, строеж и обзавеждането на недвижими имоти с цел отдаване под наем или продажба, хотелиерски, ресторантьорски и туристически услуги", както и "търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, лицензионни сделки, стоков контрол".
Управители и съдружници с равни дялове във фирмата от по 2500 лв. са журналистът Асен Йорданов и пиар специалистът Алберта Алкалай. Според запознати двамата живеят на семейни начала от няколко години. "Бивол" ООД е регистрирано на домашния адрес на Алкалай.
В bivol.bg почти няма реклами а на централно място е поместен призив за събиране на дарения. Публикуван е отчет за всяка получена сума, според който през 2011 г. са събрани 153 евро, през 2012 г. – 4037 евро, а от началото на 2013 г. – 3311,50 евро. Сумите са разпределени в отделни дарителски кампании – за съдилища и адвокати, за финансиране на журналистически разследвания и за хостинг и поддръжка на сайта. Според годишните финансови отчети на "Бивол" ООД през 2009 г. фирмата няма финансова дейност, през 2010 г. има 4 хил. лв. приходи, а през 2011 г. отново във всички графи са записани нули. Отчетът за 2012 г. още не е публикуван. Според актуалните данни дружеството плаща осигуровки само на един служител.
"Бивол" ООД не е първото бизнес начинание на Асен Йорданов. Още през 1994 г. той влиза в съдружие със своя връстник Светлозар Лолов във фирмата за детективска и охранителна дейност "Сани" ООД. После Лолов ще се превърне герой на "Биволъ", вече известен като Оризовия барон. Преди две години и половина прокуратурата повдигна обвинение към бургаския бизнесмен за ръководене на организирана престъпна група за имотни и данъчни измами, изнудване, рекет и побой. Лолов и съпругата му, също обвиняема, обаче вече бяха успели да напуснат страната в посока САЩ и са обявени за международно издирване.
Асен Йорданов обясни пред "ТЕМА", че пребивавал в "Сани" ООД само два месеца, а Светлозар Лолов е неговият най-добър приятел от детинство: "Баща му почина, когато беше на 10 години, и моето семейство му помагаше. После Зарко ми стана кум на сватбата през 1987 г. През 1994 година решихме да започнем да работим заедно." Според журналиста жената, за която се оженил неговият приятел, го е вкарала "в ъндърграунда и в сенчестия бизнес". "След като се запозна с нея, Зарко се промени много бързо. Започна голям бизнес – внос на ориз, захар. Скоро разбрах, че около него нещата не са наред", разказа Асен Йорданов. Той обясни, че е правил разследвания за бизнеса на Лолов, заради които му е била пратена наказателна бригада: "Заради случая се срещнах лично с главния прокурор Борис Велчев. Лолов прати хора да заплашват и главния редактор на списание "Правен свят" Гергина Банкова, и журналиста Иван Рачев, с когото сме правили съвместни разследвания."
В следващите години Асен Йорданов управлява други две фирми за търговия, а през 1998 г. се регистрира като едноличен търговец. В следващото десетилетие той вече се включва само в неправителствени организации, най-любопитно от които е сдружението .Движение за защита на дюните и плажната ивица". Интересното е това, че в него освен журналиста са все бизнесмени собственици на хотели в Слънчев бряг. Самото сдружение е регистрирано през септември 2007 г. в един от въпросните хотели, който в туристическите сайтове се рекламира така: "тихо, китно и приятно място, непосредствено след обширните пясъчни дюни на плажната ивица"… Лицето на "гражданското движение" е собственикът на хотела Михаил Инджов. Друга любопитна фигура в това сдружение е Румен Кулев, който междувременно кандидатства за кмет на Несебър с бюлетината на РЗС и е избран за общински съветник. На вота през 2011 г. Кулев пак се включва в надпреварата за градоначалник и отново влиза в местния парламент, този път от името на коалиция "Либерален съюз Несебър".
Асен Йорданов обясни пред "ТЕМА", че в сдружението е бил поканен от собственици на хотели, запознати с негово журналистическо разследване за подготвен план за бетониране на дюни: "Бяха прочели текста и ме поканиха да се включа. Целта на създаването на сдружението бе да се запазят последните 500-600 декара дюни в южната част на Слънчев бряг, които все още не бяха застроени." Според Асен Йорданов бившето ръководство на комплекса с шефове Младен Мутафчийски и Малина Бакалова са разработили проекта за строителство върху пясъка. ,Други собственици на хотели обаче си дадоха сметка, че ако това се случи, туристическият бизнес в Слънчев бряг приключва и районът става жилищен. Благодарение на нашата намеса планът на Мутафчийски се осуети. И сега дюните в района около "фрегата" и около хотел "Оазис" са сравнително запазени", смята Йорданов.
Вторият съдружник в "Бивол" ООД Алберта Алкалай също има интересна бизнес биография. Тя участва в управата на две сдружения и няма друг бизнес на свое име. Управител е на пиар агенцията "Имидж едвъртайзинг" ЕООД, която се води собственост на "Айдиъс фор янг имидж" ООД, САЩ. Преди това Алкалай работи в "Промет стийл" първоначално като специалист по човешки ресурси, после като завеждащ връзките с обществеността. "Опитът й дава увереност да излезе на свободния пазар, а това съвпада с намеренията на американската "Айдиъс фор янг имидж" ООД, специализирана в консултации, PR и реклама, да стъпи на българския пазар. Не е трудно собствениците на дружеството да бъдат убедени, че точното място е Бургас", пише във визитка към нейно интервю във в. "Пари" от 2009 г. Въпросът е, че за американската компания няма никакви данни в интернет освен във фирмения регистър Bizapedia. com, където фигурира от май 2006 г. – няколко месеца преди да направи "българската си инвестиция". "Айдиъс фор янг имидж" е регистрирано в офшорната юрисдикция окръг Колумбия. При вписване на фирма там данни за собствениците, разбира се, не се изискват. Първоначалните разходи са около 2000 долара, а след това поддръжката на компанията излиза под 1000 долара годишно, в това число държавните данъци и такси в размер на 90 долара…
Пълномощник на компанията в България първоначално е бизнесменът Асен Янчев Кузмов. Същият е управлявал и друга американска офшорка, която впоследствие се трансформира в нормална българска фирма. Става въпрос за "Трансатлантик фрейтърс, инк", регистрирана в Делауеър. През 2005 г. компанията получава без конкурс концесия за добив на пясък от находище в местността Инджейско блато край Несебър за срок от 35 години. Решението на Министерския съвет е странно, тъй като в предоставените 745 декара влизат 180 парцела частна собственост. Държавата обаче се позовава на правото си на собственост върху всички подземни богатства, отношенията на концесионера с частните собственици са оставени в негови ръце – да постигнат споразумение или земите да бъдат отчуждени. Освен това инвеститорът е обявил намерение след изчерпване на пясъка да превръща терените в "зона за отдих и туризъм"…
В края на 2007 г. концесията се прехвърля на "Трансатлантик фрейтърс България" ЕООД, отново управлявана от Асен Кузмов, но вече собственост на "Арбо-Арнаудов и cue" СД на Тодор Георгиев Арнаудов – член на контролната комисия на БСП-Бургас, чиято дъщеря Гергана е бивш член на ръководството на общинската структура. На този фон не изглежда изненадващо, че същата година предприемачът Кузмов е на пето място
в листата за общински съветниии на БСП в Поморие. Избрани са обаче само първите трима. Затова пък година след това фирмата му получава още една дългосрочна концесия за добив на строителни материали именно в община Поморие. По-голямата част от находището (1017 дка) е общинска собственост и местният парламент гласува да я предостави за ползване срещу 500 евро на месец…
Асен Кузмов има и друг интересен бизнес партньор – бившия общински съветник от ОДС в Бургас и дългогодишен директор на пристанището Жорж Дерелиев. В общата фирма на Кузмов със синия кадър – "Геосенд комерс" ООД, основен акционер е дружеството на червения активист Тодор Арнаудов…
От думите на Асен Йорданов пред "ТЕМА" стана ясно, че вече не Кузмов е пълномощник на американската офшорка, която притежава пиар агенцията на неговата приятелка. Пълномощник е… самият Асен Йорданов. Тази ситуация е истинска новост за журналистическата професия в България. Съчетаването на ангажименти едновременно в пиара и в журналистика за жалост не е рядко срещано явление. Но разследващ журналист да е представител на офшорка, определено не е нещо, което се среща често вероятно не само у нас, а и по света.
Самата агенция на съдружничката в "Бивол" ООД Алберта Алкалай също заслужава внимание. Сред клиентите на "Имидж едвъртайзинг", изброени в нейния сайт, изпъкват общините Несебър, Поморие, Приморско и кметство Обзор плюс РДНСК и природен парк "Странджа". Агенцията е обслужвала и предизборната кампания на несебърския кмет Николай Димитров, обвинен за длъжностно престъпление по скандала "Дюнигейт". Забележително е прессъобщението, с което "Имидж едвъртайзинг" съобщава победата му на вота през 2011 г., достатъчно е да се цитира заглавието – "Несебър се противопостави на частно-корпоративните интереси". На агенцията са се доверили още ЛИДЕР-Бургас u движение "Напред", БСП-Поморие, СДС-Царево и клуб Предприемачи-ГЕРБ. Сред корпоративните клиенти са "Слънчев бряг" АД и други собственици на хотели по Южното Черноморие, топлофикациите в Бургас и Сливен и мини "Черно море" на Христо Ковачки, купени преди две години от свързани офшорки. Сред постиженията на "Имидж едвъртайзинг" заслужава да се отбележи секцията в сайта на агенцията, озаглавена "новина на часа". Там са поместени прессъобщения, защитаващи интересите на даден клиент, но
оформени като "сензационни" новини
Например: "Приморско фалира заради договори на червената кметица", "Протестът на дистрибуторите на хляб в Приморско прилича на рекет" и т.н. Можем само да си представим какви съобщения щяха да напишат в "Имидж едвъртайзинг", ако клиент им беше не настоящият градоначалник, а бившата кметица. Много от бургарските медии обаче публикуват тези текстове, без да цитират източника и едно към едно, включително с правописните грешки, започващи понякога още от заглавието…

Стр. 32 – 33, 34 – 35 

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 17.02.2013

Г-н Йорданов, как е финансиран и как се издържа сайтът "Биволъ"?

- Сайта го стартирахме със собствени средства. За домейн и хостинг разходите са около 200 евро годишно. През 2010 г. получих в Германия голяма европейска награда за разследваща журналистика. Тя имаше не само морална стойност, а и паричен еквивалент. С тези пари създадох "Биволъ". Нямаме нито един рекламодател, никой не смее да рекламира при нас. Обявили сме доброволна дарителска кампания. Който смята дейността ни за общественополезна, може да ни подкрепи. Идват някакви суми от дарения, но те, общо взето, са символични. Ние обявяваме всички получени средства. С тях не можем да поддържаме екип и да назначаваме служители. Основната работа я вършим аз, колегата Атанас Чобанов и още няколко колеги. Никой в "Биволъ" в момента не получава хонорари. Всичко е на доброволни начала. Може би някога нещата ще се променят – да имаме и рекламодатели, и повече сътрудници.

Получава ли "Биволъ" пари от пиар агенцията "Имидж едвъртайзинг", в която вашата приятелка и съдружничка в "Биволъ" Алберта Алкалай е управител?

- Алберта е част от екипа на "Биволъ" и даже е публикувала в него, има публикации в сайта, под които стои нейният подпис. Основната работа обаче там я вършим аз и Чобанов. Това е написано в анонса към сайта. Алберта не се намесва в редакционната политика, тя помага, когато се налага. Тя се занимава преди всичко с агенцията, в която е управител, дори не е собственик.

Кой е собственикът?

- Собственик е американска компания от град Вашингтон. Алберта управлява клона й в България. Тя е учила извън България, има контакти в чужбина, включително и в Щатите.

Регистрацията е в офшорна зона – окръг Колумбия…

- Да, в окръг Колумбия е. Много американски компании са регистрирани там. В офшорната зона може всеки да регистрира фирма, не е задължително да е американец.

Познавате ли представителя й за България Асен Кузмов?

- Да, познавам го. Той е от Поморие. Това е човек, който работи с американски контрагенти. От две години обаче той не е представител на "Айдиъс фор янг имидж" в България.

А кой е представителят й?

- Аз съм представителят. След като останах без никаква друга работа, вече нямаше пречки да стана представител на тази американска фирма. Това е една чисто фиктивна дейност на практика. Съгласих се по молба на Алберта, за да се чувства тя по-спокойна в работата си.

Значи вие знаете имената на американските собственици на "Айдиъс фор янг имидж"…

- Да, знам ги.

Как се казват те?

- Мисля, че това няма нищо общо със сайта "Биволъ". Тези въпроси са малко тенденциозни. Не виждам основание за тях.

Има ли тази американска фирма бизнес и в други страни освен в България?

- Не съм упълномощен да говоря за тези неща.

Възможно ли е интересите на "Биволъ" и на "Имидж едвъртайзинг" някъде да се пресичат?

- То се вижда, че "Биволъ" по никакъв начин не защитава интересите на клиентите на агенцията на Алберта. Дори напротив, понякога сайтът се занимава с тях в негативен аспект и това се доказва от публикациите. Ние първи описахме "Дюнигейт", за който сега всички говорят. Ние измислихме самия термин, който всички използват. Въпреки че общината е клиент на "Имидж едвъртайзинг". Дейността на сайта няма нищо общо с дейността на агенцията. Това е очевадно. "Биволъ" е журналистически сайт, който се занимава с разследваща журналистика. Нещо, което напоследък липсва на българското общество. В него няма никаква цензура, абсолютно никаква. А пък "Имидж едвъртайзинг" е просто пиар агенция, която обслужва клиентите си.

Но е странно, че разследващ журналист е представител на офшорна компания, името на чийто собственик е тайна. Странно е също, че съдружник на разследващия журналист в сайта му за разследваща журналистика е пиар.

- Аз съм юридически представител на "Айдиъс фор янг имидж", не управлявам бизнеса й. Виждате ли някакво престъпление в това, нещо нередно? Нещата са абсолютно прозрачни. Няма защо да се притеснявам, че съм представител на американска компания 8 областта на медийните комуникации. Пак повтарям, журналистическата дейност на сайта "Биволъ" няма нищо общо с бизнеса на "Имидж едвъртайзинг". Имам силата и волята да отстоявам неговата независимост.

Стр. 36

 в. Жълт Труд | Таня ПУШКОВА | 25.07.2012

 През 2007-а бургаският разследващ журналист Асен Йорданов, син на именития поет Недялко Йорданов, е нападнат с нож и бухалки от мутри пред дома си в Бургас. Кои са хората, дето искат да му затворят устата, може да се гадае, защото много са засегнатите от негови публикации – от редови митничари до местни и национални политици, облажили се със злоупотреби. В тази връзка журналистът казва: "Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия."

Дълги години Асен Йорданов е кореспондент на столични вестници, а сега е собственик и редактор на сайта за разследваща журналистика "Биволъ" , партньор на Wikileaks Асен завършва българска филология, но не вижда своята перспектива в тогавашното социалистическо време и напуска Бургас. Прави си бивак край едно запуснато странджанско село." Това бе своеобразна вътрешна емиграция към природата. На 24 години бях стигнал до идеята, че животът в това общество, обречено само по себе си, посвещаването на материални ценности е безсмислено и реших да построя съществуването си върху друга ценностна система – да оцелявам сред природата. Живях в планината в продължение на 5 години. Единствената връзка със света беше една каруца, която веднъж в седмицата идваше в този джендем, носейки хляб и стоки от първа необходимост", връща се назад във времето журналистът.
 

в. България днес | Лили ТОДОРОВА | 08.06.2012

Свободата на словото е заложник на прокуратурата. Слагат ни под наблюдение заради тоталния контрол на пресата

България е на прага на нов мониторинг и заплаха от санкции от Европейската комисия – този път заради (не) свободата на медиите.
Това съобщиха участници в изслушването пред Европейския парламент, където изпепеляващ доклад изнесе Оливие Базил, генерален директор на "Репортери без граници".
Според присъстващите общото впечатление е било, че отдавна е било време прокуратурата да се заеме с драстичните нарушения на медийния пазар. Нито държавното обвинение, нито спецслужбите у нас като ДАНС реагираха на многобройните факти, изнесени в публичното пространство за срастване на власт, държавни финанси и медии.
"България устремно пада надолу в класациите, има опити за монополизиране и овладяване на медийното пространство от една групировка, зад която стои банка, оперираща с държавни пари", посочи Оливие Базил. Той припомни, че има и тревожни случаи на атаки срещу журналисти, включително убийства на хора, които пишат в медиите, визирайки вероятно убийството на писателя Георги Стоев. Фрустриращи по думите му са случаите на взривове пред редакции на вестници, и то по време, в което България е посещавана от европейски институции.
"Без конкретно да изброява случаи, Базил изрази обобщаващата констатация, че според тях нещата в България не вървят добре", каза пред "България Днес" Асен Йорданов, директор на сайта "Биволъ". Неговото изказване е било за етичния фундамент на свободата на медиите – че трябва да се казва истината – "не може да има свобода, ако няма стремеж към истината".
"Аз говорих за цензурата и автоцензурата и това, което казах, отново бе цензурирано!", възкликна журналистът. В същото време залата слушала като онемяла, на някои хора им прилошало от информацията.
"Примерът, който дадох, беше с данните от доклад на бившия американски посланик Джон Байърли, според които сегашният ни премиер Бойко Борисов е бил замесен в контрабанден канал за синтетична дрога през България, както и с контрабанда на горива заедно с шефа на "Лукойл" Валентин Златев. Борисов определи публикацията като "жълта", въпреки че тя не беше отречена от Държавния департамент или друга институция в САЩ, включително и от досегашния им посланик Джеймс Уорлик. На 30 май т.г. в редакционна публикация на изключително уважавания германски вестник "Тагесцайтунг" бе направено фундаментално разкритие за източника, посочен в доклада на Байърли: че зад абревиатурата СИМО (SIMO – Secret Intelligence Method Organisatio) на практика стои ЦРУ. Нито една медия в България не публикува това и едва ли Борисов е настоявал за това. А става дума за неща, за които при нормални обстоятелства главният прокурор вече трябва да е разпоредил прокурорска проверка, а ДАНС да води разследване, коментира Йорданов.
Именно след неговото изказване взела думата "желязната лейди" сред еврокомисарите Нели Крус и казала, че нещата в България са тревожни и че проблемът на медиите в България вече става приоритет за Европейската комисия.
"Първият извод от това изслушване е, че медийната среда в България е влошена, това е тенденция, която, ако не се вземат мерки, може да стане необратима", обобщи дискусията евродепутатът Станимир Илчев. Като друга характеристика на медийната среда у нас той посочи "сегрегацията на журналистите на добри и лоши" и държането им в страх и Зависимост например чрез липса на трудови договори.
Лидия Павлова, журналистката от Дупница, станала известна с разкритията си срещу избягалите престъпници братя Галеви, описа насилията и заплахите, които семейството й е преживяло заради нейните публикации.
"Медиите са притежание на олигарси и престъпници и затова гражданите не могат да упражняват своите права", каза Илиана Беновска, водещ в радио К2.
Сценаристът на "Шоуто на Слави" Иво Сиромахов призова българските журналисти да не се жалват на Европарламета като "на строг баща който да дойде в България и да накаже лошите", но бе категоричен в оценката си: "Скандално е отношението между медиите и властта. То напомня единствено състоянието на вестниците от времето на Живков."
Програмният директор на Канал 3 Сашо Диков призова Европарламента да изпрати мисия в България, за да проучи финансирането на медиите у нас.
"Правителството оказва директен и индиректен натиск върху медиите", посочи зам. главният редактор на в. "Галерия" Явор Дачков. Директният е чрез обаждане на собствениците на големите медии и пряка намеса в начина, по който се правят новините. Косвеният е чрез манипулиране на пазара – с държавни пари се финансира медийната империя на Пеевски, който е завзел и 80 процента от разпространителската мрежа на вестници.

Стр. 13