Нова телевизия, Здравей България | 11.01.2016 | 09:16

Тема: СЕМ за скандалния турски филм за България
Гост: Мария Стоянова, член на СЕМ

Водещ: В студиото е Мария Стоянова от СЕМ, защото тя вече подаде жалба в офиса на британските си колеги, нали така, срещу филма, който беше излъчен в деня или около деня на височаещото турско посещение тук, в България. Филм, който поставя България в особена ситуация, меко казано, предизвика изключително много коментари за тези, които са изпуснали какво излъчи Ал Джазира за България, припомняме ви накратко. И след това ще кажем институциите защо реагират. 
„Джамията беше унищожена по време на сутрешната молитва…”
Репортер: Историята на тази песен продължава с разказ как на мястото на джамията е построена църква, а невинните деца мюсюлмани са принуждавани да се кланя на Бог. И ако нея можем да приемем просто като художествено творчество, то филма на турската журналистка Йалдъ Йанат по-нататък претендира за историческа действителност. 
-Балканите са били много турско място преди войните, почти половината население е било мюсюлманско.
-През 19 в. Турците са били мнозинство в България, т.нар. българи са били малцинство. 
-Акцентът на филма ясно бе поставен в началото. 
Репортер: Случайно или не, излъчването на филма съвпада с няколко събития – посещението на турския министър-председател Ахмет Давутоглу в България и една знакова годишнина. След броени дни турците у нас почитаха паметта на жертвите от възродителния процес в Кърджалийско. Кадри от тези чествания попадат и във филма. 
-Част от един доста голям процес, който тече в последните няколко години, това е процесът за налагане на определена визия, свързана с историята на Османската империя. Чий наратив ще надделее? 
Репортер: 3агадна остава каква е истинската цел на 45-минутния филм, след като твърденията в него могат лесно да бъдат оборени. 
-3аявяване на позиция за доста по-сериозно присъствие на Балканите.
„През 1908 г. обявява независимост и османците губят почти цялата си територия по време на Балканските войни.”
Репортер: Освен че прокарват тези през устата на двама, считани за авторитетни историци, авторката на филма пренаписва и най-новата ни история. 
„България – страна със 7 млн. население и член на ЕС от януари 2014 г.”
Водещ: Мария Стоянова е и представител на България в групата на европейските регулатори. В СЕМ отговаряше за международните въпроси. 
Водеща: Да уточним, че имаше и фактологични грешки в този филм – България не е член на ЕС от 2014 г., но това е най-малкото. Общи-взето, във филма се внушава, че ние сме част от една турска територия.
Водещ: Как реагирахте и може ли държавата да реагира или само СЕМ може да се оплаква някъде, на някакъв друг СЕМ?
Мария Стоянова: Това, което ние направихме, вие го обявихте доста гръмко, малко се смущавам от него – всъщност беше една рутинна дейност, която като национално отговорен орган, национално отговорна институция в рамките на ЕС благодарение на европейското ни сътрудничество с нашите колеги въз основа на директивата за аудио-визуалните медийни услуги, която ни дава възможност в момента, в който има съдържание, разпространявано на територията на нашата страна, срещу което съдържание ние имаме възражение, да се обърнем към страната, която е регистрирала за излъчване съответната медия, в случая става въпрос за катарската телевизия Ал Джазира. Тя е регистрирана за разпространение във Великобритания, затова се свързахме с колегите от „Офком”, британския медиен регулатор. В петък първо проведохме един работен разговор с моя колега Стивън Макмилън, с когото имаме много добра комуникация. Всъщност по ирония на съдбата само преди една година британските колеги се обърнаха към мен с молба да им предоставя една моя презентация за речта на омразата, в която освен примери от България аз представих и казуси, свързани с реч на омразата от страна на западната част на Европа, британски медии, по отношение на нас, българите. Това им направи много голямо впечатление.
Водеща: Имаше доста в едно определено време. 
Мария Стоянова: Имаше доста, не само британски трябва да кажем, за съжаление, но и в други европейски медии. Това им направи впечатление, те бяха правили едно мероприятие в „Офком” с представители на техния медиен бранш и там искаха тази презентация. Сега отново аз пък се свързах с тях с молба да прегледат това съдържание. 
Водещ: Те какво могат да направят?
Мария Стоянова: Те вече започнаха работа, това искам да кажа. Това, което те направиха вече, е да изискат от телевизия Ал Джазира съдържанието, за което става дума, срещу което ние възразихме. 
Водеща: Същината на възражението каква е?
Мария Стоянова: Вие обяснихте на вашите зрители педи малко накратко горе-долу за какво става въпрос. Най-общо казано става въпрос за това, че една чужда медия разказа на нас българите нашата история. 
Водещ: А защо е регистрирана там, във Великобритания? 
Мария Стоянова: Няма никакъв проблем да бъде регистрирана телевизията, където прецени за необходимо. В случая контактите между Катар и Великобритания контактите са доста…
Водещ: На държавно ниво трябва ли да се реагира според вас, след като регистрацията е във Великобритания? Знаем, че катарската телевизия е с огромен бюджет, една от най-влиятелните е Ал Джазира, една страна с много малко население между другото, по-малко и от Пловдив. 
Мария Стоянова: Катарската влиятелна телевизия е Ал Джазира, без аналог в световен мащаб, защото неин собственик е Хамад бин Халифа – един човек, който то 1995 до 2013 г. е държавен глава на Катар. Сега държавен глава на катар е неговият син, а от 2013 г. шеф на новините в тази телевизия е член на фамилията. Трябва да си представим, че Катар е една държава, която е абсолютна монархия. Да, действително, семейството, което владее Катар, финансира с 400 млн. евро горе-долу на година Ал Джазира. 
Водеща: Космически суми. 
Мария Стоянова: Тази телевизия неведнъж е била повод за реакции на много държави. След 11 септември 2001 г. … 
Водещ: 3а хората, които не са гледали филма – да разберем какъв е проблемът по същество във филма?
Мария Стоянова: Да довърша само предишния въпрос. След ударите на 11 септември Дик Чейни, министърът на отбраната на САЩ, се свърза с Ал Джазира, защото е направила едно интервю с Осама бил Ладен, за да бъде спряно. Интервюто не е показвано по телевизия Ал Джазира. За филма – идва една информация в България, която е свързана с нашата национална история, която е в поднесена по начин, който противоречи на известни исторически факти. Като например 700 г. съществуване на българската държава преди османците да дойдат по нашите земи. Като например 500 г. националноосвободителни на българите срещу османското владичество, робство или присъствие – който както иска, така да го нарича. Ние реагирахме, защото от една страна, вие, колегите ви от журналистическата колегия, имам предвид колегите ви от Агенция „Фокус”, които първи разпространиха информацията за този филм, вие във вашата телевизия, колегите ви от бТВ широко дискутирахте въпроса. Историческите среди в България реагираха също много категорично. Затова ние се видяхме принудени да се самосезираме и да реагираме. 
Водещ: Подмяна на историческата истина. 
Мария Стоянова: Нека да обясним на вашите зрители, понеже г-жа Цолова ме помоли да разберем за какво става въпрос. Представете си, че вие двамата, които освен че сте добри водещи, бяхте и чудесни репортери, решавате да направите филм за историята на Катар. Тъй като в 19 в., втората половина на 19 в. Там също има османско присъствие, решавате да разкажете историята за османското присъствие в Катар. Взимате, защо не – тези същите професори като източници, ето, вече ги знаем, правите си този филм и си го излъчвате обаче не тук пред вашата аудитория, а вашите собственици – МТG, това е компанията, собственик на Нова телевизия, го показа този филм в Швеция, Чехия, във всички тези държави в Европа, където тази телевизия има свой обхват и разпространение. И тогава се питам аз каква би била реакцията например на катарската държава и на катарското общество, когато вие им разказвате тяхната история. 
Водещ: И ако подменя фактите – още по-неприятно. 
Водеща: Трябва или трябваше ли българската държава да реагира в лицето на външния министър?
Мария Стоянова: Аз доколкото знам, МВнР има реакция, много бърза и категорична в сравнение с обичайния дипломатически език. Беше казано, че има възмущение от това съдържание. Но естествено, аз не бих се наела да давам съвети на изпълнителната власт в България, още по-малко на МВнР. Но разбира се, че има възможности, и в други такива случаи е реагирано. Възможностите са от елегантни до по-малко елегантни. Много елегантно би било, например сетих се на нашите съседи в Румъния, нашие приятели в Полша, в момента, в който имаше антиполски, антирумънски настроения например във Великобритания, бяха поканили екипи на съответните телевизии, които полемизираха срещу румънците и поляците, това би могло да се направи и тук. 
Водеща: Ние се опитваме да открием авторката на филма, ще продължим да бъдем упорити. 
Мария Стоянова: Биха могли да бъдат поканени в България и да им бъде показана историята на България – такава, каквато ние я познаваме. 
Водещ: Вярвате ли, че е възможно да е грешка, предоверяване или това е политика, която се финансира с тези огромни финансови ресурси, за да се прокарва друг прочит?
Водещ: Да е изгодна тази политика в навечерието на височаещо посещение от страна на Турция тук,в България. 
Мария Стоянова: С това височаещо посещение не искам да правя връзки, умишлено, защото влизаме в друг контекст. Обаче когато говорим за журналистически продукт, ние знаем, че действително има теми, които са едностранчиви. Това са теми, които ти не можеш да дискутираш с две страни. Според Кристиана (…), най-известният дипломатически кореспондент в света, журналист на СиЕнЕн, такава тема е темата за Холокоста. Това е тема, която ти не може да дискутираш с жертвите,с техните мъчители, с техните палачи. Да извикаш жертвата, която да разкаже своята трагедия, и да кажеш на палача – вие с какви чувства убихте жертвите. Аз в своята практика като журналист 18 г. имам такъв случай с клането в Сребреница, в Босна. Една история, която исках да разкажа на българската аудитория, чувствах такъв дълг и лично, и професионално. Там ти също нямаш двете гледни точки, няма как да ги имаш. Но тази история, за която ние говорим сега, не е такава. Това е история, която се разказва с един документален филм за историята на един народ, на една държава и тази история е разказана през призма и по начин, който противоречи на установената от историческата наука не само фактологическа обстановка…
Водещ: Това се нарича провокация в случая. 
Мария Стоянова: Това се нарича провокация, някои хора го наричат и пропаганда. 
Водеща: С каква цел?
Мария Стоянова: Целите могат да бъдат различни. Аз преди 3 г. се върнах от Германия, където бях кореспондент. Там работех с един колега от Ал Джазира, кореспондент за Централна и Източна Европа, в продължение на 10 г. беше кореспондент на Ал Джазира. 2012 г. този човек напусна Ал Джазира. Напусна, не беше уволнен. След като напусна, даде едно интервю за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", едно утвърдено издание в журналистическите среди, не само в немскоезичния свят. В което интервю той каза следното. Телевизия Ал Джазира беше се обрекла на истината, но, казва, от известно време насам истината вече се огъва и се прави зависима от политически интереси. И конкретно цитира консервативното ислямско движение „Мюсюлмански братя”. Само за вашите зрители – от това движение произлизат радикални организации като Ал Кайда. 
Водещ: Така че да не се изненадваме. 
Мария Стоянова: Да го подценяваме и така леко да гледаме на това – би било безотговорно. Именно затова СЕМ реагира. 
Водеща: Благодарим ви много за това гостуване. 

 www.focus-news.net | Силвия МАРИНОВА I 11.01.2016

София. Въз основа на доклад, който беше подготвен от всички регулатори на 28-те страни-членки на Европейския съюз, излязохме със становище, в което се обединихме около минимални изисквания за функционирането на независими медийни регулатори в Европа. Това стана под ръководството на Италианския медиен регулатор. Това каза за Агенция „Фокус” Мария Стоянова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ) във връзка с приемането на новия медиен закон в Полша и позицията на Европейската група на регулаторите за аудиовизуалните медийни услуги (ERGA) за необходимостта от независими медии, изработено с участието и одобрението на Съвета за електронни медии. „В тези минимални изисквания, освен за достатъчно финансиране, настояваме и за прозрачност и независимост при назначаването и освобождаването ни, така че смисълът, който е вложен в нашата дейност, а именно да бъдем буфер между властта и медиите, да бъде онагледен по най-добрия начин. Именно заради загрижеността от случващото се в Полша всички медийни регулатори от 28-те страни-членки на ЕС обявихме позицията , с която призоваваме ЕК да вземе под внимание нашия доклад от миналата година”, допълни Стоянова. Тя уточни, че медийните регулатори приветстват вече предприетите мерки, но призовават EK активно да следи развитието на ситуацията в Полша, а и медийната свобода и независимост в европейски мащаб. „Призоваваме ЕК да предприеме всички необходими стъпки, за да осигури по-свободни и независими медии”, заключи Мария Стоянова. Тя припомни, че всички държави-членки на ЕС са поели ангажимент да спазват Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС, включително чрез зачитане на свободата и плурализма на медиите. Всички ограничения на тази свобода рискуват да накърнят независимостта на медиите. „Независимата медия е крайъгълният камък на европейските демокрации, който дава възможност на гражданите да съставят собствено мнение и да не бъде то управлявано от държавата. Именно, защото случващото се в Полша създава загриженост, че по този начин държавата слага ръка върху независимите обществени медии бяхме принудени да реагираме”, уточни Стоянова.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 23.04.2015г.

31,9% от радиослушателите смятат, че проблемите в медиата ще се разрешат ако ръководството си подаде оставката според изследване на "Сова Харис"

Вече месец и половина в Българското национално радио (БНР) има протести срещу начина по който се управлява медиата. Съветът за електронни медии (СЕМ) се опита да води разговор с протестиращите журналисти, ръководството на БНР и контрапротестиращите. В стремежа си да направи по-детайлен анализ на случващото се в радиото, регулатора поръча изследване на агенция "Сова Харис", което да покаже какъв е ефекта от протестите върху доверието в медиата.

Спроед представеното днес проучване близо две трети от хората – 64%, не знаят, че в БНР има конфликт и протест на служители срещу ръководството.  Изследването е експресно и е извършено в периода 9-12 юни чрез телефонно интервю между 900 пълнолетни граждани в цялата страна.

Директорът на "Сова Харис" Васил Тончев коментира, че конфликтът не заема централна част в 
обществения интерес. Информирани за кризата в националното радио са 36% от попадналите в изследването граждани. Според 32%, за да се реши проблемът, ръководството трябва да подаде оставка, а 11% считат, че то трябва да довърши мандата си (виж графиката).

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов конфликтът все още не се е отразил сериозно върху аудиторията на БНР, но вече има симптоми и тенденции, че той ще бъде разпознат от слушателите и ще рефлектира върху медиата. "Затова е важно да се реши кризата, преди да се отрази на доверието", добави той. Мария Стоянова, член на съвета, бе категорична, че  ръководството: генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет,  трябва да подаде оставка.

Председателят на регулатора припомни, че следващия вторник ще подаде оставкатат си. По рано той заяви, че повод за това е неразрешаването на конфликта между ръководството на БНР и журналистите. Ако обаче Янкулов си признае, че в радиото има криза и подаде оставка – своята и на управителния съвет, медийния регулатор няма да има повод да гласува оставката на председателя си Георги Лозанов.

Журналистите от БНР излязоха на протест заради решението на ръководството да намали наполовина хонорарите на работещите в медиата.

Оригинална публикация

 БНТ, Денят започва | 21.11.2013 

Водещ: Добро утро на Мария Стоянова, която ни направи тази лека забележка, професионална разбира се, ние си я обичаме Мария много. Добро утро.
Мария Стоянова: Добро утро. Много ми е драго да съм при вас.
Водеща: Сега ще си говорим за медии в следващите минути, защото ти идваш директно от една много важна среща на медийните регулатори в Брюксел, която се проведе тези дни. Там си говорехте за ролята на регулаторите е страните, които представлявате.
Мария Стоянова: Точно така. За това как регулаторите могат да обединят усилията си във все по-бързо развиващата се технологична, медийна среда, по какъв начин може да се хармонизират отделните медийни законодателства в отделните държави, така че да получим една общоевропейска картина. Не говорим за общоевропейска регулация, не говорим нито пък за общоевропейски принципи и санкции, но говорим за стандарти. Всъщност може да ви е странно, но се оказва, че само медийната сфера, медийната регулация конкретно са едни от областите в Европа, а може би последните, в които няма хармонизация, няма обединени действия. В сложни сфери като валутния съюз да речем има дори, както знаете общи законови принципи важат там, но в медиите няма и това е една стъпка, която искаме да направим.
Водеща: Къде се нарежда СЕМ, като говорихте и с европейските си колеги, по отношение на свобода на действие, на това, което може да прави като регулаторен орган по отношение на медийната среда?
Мария Стоянова: През 2010 година по поръчка на Европейската комисия няколко от много авторитетните университетски изследователски центрове, които се занимават с медиите, имам предвид Ханс Бреду, институтът в Германия, университета в Льовен, един институт в Дания се събират по поръчка на Европейската комисия, за да съставят критерии, които да определят по какъв начин един регулатор може да бъде отчетен като независим. И сред тези критерии е един от важните критерии е и финансирането, защото се прави изводът, че колкото повече независимо финансиране имаш ти, толкова по-свободен си да действаш ефективно, ефикасно и това е моментът да кажем на публиката, че по отношение на финансирането, по отношение на този важен критерии ние сме, да, ние сме много зле. Нашият регулатор, бюджетът му за следващата година е 650 хиляди евро, за сравнение регулаторите в Македония разполагат с бюджет от 2 милиона евро. Не се оплакваме, не го казвам само защото, за да кажем колко малко пари получаваме, но е много важно да кажем, че ние, ако искаме нашата държава да се развива в синхрон с това, което се случва в Европа ние не можем да пестим там, където не трябва, не можем да пестим в медийната сфера, не можем да пестим от националната телевизия, към която има все повече изисквания, а и бюджетът на националната телевизия за съжаление беше неоправдано съкратен.
Водеща: Като говорим за пари и за медии как гледат останалите, европейските колеги ваши на медийната среда, на медийната свобода, на плурализма в България?
Мария Стоянова: От 2012 година, когато Нели Крус дойде в България, за да се срещне, това беше миналата година не беше чак толкова отдавна.
Водеща: Една шумна, паметна среща.
Водещ: Съвсем скоро.
Мария Стоянова: Една паметна среща, разбира се, на която тя според мен преживя както културен така и социален шок. Не беше може би готова за това, което я очакваше. Та оттогава ситуацията в България се намира под особено внимание и наблюдение от страна на Европейската комисия. Във всички неофициални разговори, които проведох, беше изразена голяма загриженост по състояние на плурализма на медийната свобода у нас. Факт е обаче, че за това отрицателно впечатление сме виновни единствено и само ние. Не само защото не сме направили нещо, което сме могли да направим, но и защото ние използваме всички възможни и невъзможни средства, когато не сме доволни, че не са ни показали по телевизията, не сме имали възможност да се видим във вестника или по радиото, решаваме да напишем писмо до Европейската комисия. Откъде знам това, знам го, защото повечето от писмата минават с копие през СЕМ.
Водещ: И има вълна от такива писма?
Мария Стоянова: Не вълна, а цунами от писма. В Европейската комисия с голяма загриженост и буквално със стрес подходиха към нас и казаха „Какво правите вие в България? Ние получаваме писма дори от граждани. Положението при вас абсолютно е нетърпимо и безобразно”. Аз ще ви дам един конкретен пример евродепутатът Слави Бинев е неудовлетворен, че вие в националната телевизия не му давате възможност да се изразява. Факт е, че няма такова право, което да задължава медиите да отразяват евродепутати, но той се чувства по някакъв начин неудовлетворен, пише писмо на Европейската комисия, не веднъж, не два, не три пъти. Затова ние в СЕМ взехме мерки по този въпрос и решихме сега, това е една новост за вашите зрители, ще направим едно фокусирано наблюдение, което между другото вече започнахме, като ще върнем часовника назад в продължение на няколко месеца и то е изключително важно за вашите зрители и за публиката изобщо, защото в него ще изследваме участието на евродепутатите, на българските евродепутати в медийните предавания, темите, по които те се изказват, доколко те са свързани с тяхната компетентност, защото това също има значение. Не един евродепутат да го поканиш…
Водеща: Просто така.
Мария Стоянова: Да се покаже, а да говори по темите, по които той получава пари, които би трябвало да отстоява и защитава.
Водещ: Много е важно вие да правите това проучване, а не самите хора, които се оплакват, защото може те да не са съвсем искрени в писмата си.
Мария Стоянова: И не само честотата на тяхното участие и смятам, че това ще бъде много голям наш принос към публиката, която съвсем скоро, само след няколко месеца ще трябва отново може би да гласува за тези евродепутати и не без чувство за гордост да кажат, че това е нещо, което в Европа правим само ние.
Водеща: Обръща ли се внимание на правилата, които медиите трябва да спазват с оглед на предстоящите избори. Знаем, че в момента се правят промени в изборния кодекс по отношение на участието на политици и на бъдещите евродепутати в кампаниите, които ние ще излъчваме, дебати под формата, под различни форми.
Мария Стоянова: Въпросът за евроизборите изглежда много абстрактен, защото в публиката остава усещането, че става въпрос да изпратим някакви наши хора, да отидат в Брюксел, да седят някъде. Никой не осъзнава може би достатъчно ясно, че всъщност е адски важно какви хора ще изпратим ние в Брюксел и каква работа очакваме те да свършат там. И нека да не забравя публиката, че е много важно да следи какво правят тези депутати, защото те получават не само заплати от Европарламента, те получават заплати и от българското Народно събрание. Така че ние трябва да следим, а и вие медиите да държите изкъсо техните участия и тяхната активност. По отношение на медиите ние често забравяме, че има една директива за аудиовизуалните медийни услуги и всъщност се концертираме само в нашето си, национално законодателство, но много би ни помогнало да поглеждаме от време на време, не задължително и непрекъснато, и в тази директива.
Водеща: Само един щрих сега, колегите са направили такава проверка, понеже явно и ние си правим някаква статистика за това, че евродепутат Слави Бинев е канен няколкократно за последните, колко, две или три седмици или за по-дълъг период от време, 3 пъти, но е отказал даже последният път, когато са го канили. Да кажем обаче…
Мария Стоянова: Това не го е написал на еврокомисаря.
Водеща: Да кажем обаче нещо друго. Знаем, че България сега пое по нов път по отношение на цифровизацията. Имахте ли минути, свободно време, в което обсъдихте на какъв етап е, каква е оценката всъщност на европейските ви партньори и колеги за това, което се случи в България.
Мария Стоянова: Нека да сме наясно, че цифровизацията при нас се случи в един от последните етапи изобщо в Европа. Значи, това което другите държави живеят като ежедневие, с което техните зрители отдавна са свикнали, дори не коментират и не обсъждат, при нас в действителност е новост, така че слава Богу по тази тема не сме се фокусирали. Има нещо друго обаче, което е изключително важно и тук трябва да ви призная, че за мен беше изключително неудобно, тъй като беше отчетен фактът, че нашата страна е единствената от държавите членки, една от малкото държави членки, хайде да не звучим толкова крайни, която не е направила никакви стъпки по отношение на Зелената книга на европейския съюз. Това е една препоръка за по-активни действия на регулаторите, на държавата, на парламента за насърчаване на медиите за обвързване на новите технологии. Значи много голяма част от зрителите, които ни гледат в момента разполагат с телевизори, които имат страхотни възможности, които възможности обаче те не могат да използват, защото вие не им предоставяте съдържание, а вие не им предоставяте съдържание, защото първо нямате средства за това, второ, защото нямате и нормативната рамка, в която да се вместите, трето, защото ние като регулатор заедно с държавата нямаме възможности да ви насърчиме. Защо нямаме тази възможност? Защото ситуацията в страната ни е тежка, намираме се в политическа криза. Всичко е замразено така да се кажи и това звучи като една музика от бъдещето, която обаче всъщност е толкова важна за публиката вкъщи. И така страната ни сега от нация техническа се превръща в изоставаща. И аз се надявам, че съвсем скоро обаче ще имаме възможност да се заемем активно и с тези въпроси.
Водещ: Мария благодарим ти.
Водеща: Надявам се следващият път, когато си в нашето студио да звучим по-оптимистично, защото сега кръгът като че ли е затворен и доста объркан.
Водещ: Ти употреби думата музика в съвсем различен аспект, но сега ние наистина продължаваме с музика.

 www.novini.dir.bg | 19.11.2013 

Представители на Европейската комисия и национални регулаторни органи обсъждат днес начини за насърчаване на плурализма в медиите и по-добрата журналистика. В Брюксел страната ни ще бъде представена от Мария Стоянова, член на Съвета за електронни медии.
Желанието на Комисията е да се създаде нещо като европейски регулаторен орган, срещу което обаче имаме възражения не само ние от България, а и наши колеги от други източноевропейски държави и най-вече от големите европейски страни. Смятаме, че създаването на двойни структури в ЕС, което е свързано с изразходване на нови средства, с попълване на тези структури с нов персонал, няма да доведе до същинското решаване на проблемите и въпросите, с които се сблъскваме всички ние в Европа, защото проблеми с концентрацията на медиите няма само България, има и Чехия, Румъния, за Италия изобщо няма да говоря. Тези проблеми ние няма да решим с общи правила, а ще ги решим, когато създадем общи стандарти и това е нашето българско убеждение, което за щастие се споделя и от други колеги.

Оригинална публикация

Водещ: Колегата… Аз все пак ще кажа първо колегата и след това член на СЕМ Мария Стоянова и Кристиян Шпар, ръководител на Медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” преди една дискусия. Утре, една тема, която е много важна за нас като журналисти: „Пиперливата политика и ролята на сатирата в медиите”. Да, днес е ден на траур и ние сме доста по-смирени и мислим за много неща, но всъщност тя сатирата може да бъде и тъжна. В началото да попитам г-н Шпар, как му се струва България през последните дни?
Кристиян Шпар: Аз мисля, че това е едно, тези дни са много важни за България, особено за хората, които са на улицата и които осъзнават, че всъщност трябва да се занимават с политика, не може да минат покрай нея, без да участват в нея. Разбира се, има известни постижения, които са постигнати по време на демокрацията – една парламентарна конституция, България е член на ЕС, много неща са се случили, но същевременно много хора усещат, че държавата не е напреднала толкова, колкото биха желали да бъде. След като е имало години на спокойствие, сега изведнъж отново идват едни малко по-неспокойни времена, неспокойни дни.
Репортер: Няма как, г-н Шпар, да не поговорим за това, че България е в ден на национален траур, породен от това, че един млад мъж във Варна се самозапали, искайки оставката на кмета на града. В Германия също доста често има демонстрации, там има крайно леви, крайно десни, може ли да кажете през годините докъде един знак на протест е стигал до крайност? Защото това, което се случва в България наистина е крайност.
Водещ: Дано поука да извлечем от тях!
Кристиян Шпар: Начинът, по който се провеждат протестите в България, може би не би довело в Германия до оставка на правителството. Ние сме свикнали да имаме протести на улицата, също и в големи градове като в Берлин, където населението участва много активно в политическия живот. Има разбира се и малки радикални групи, леви или десни, които нападат полицията и се опитват с насилие да постигнат своите политически цели, но за щастие, тези радикални групи биват отблъснати с успех. Същевременно това, за което днеска тъжим тук, че един млад мъж е загинал, това има съвсем друго качество, това няма нищо общо с политическо насилие, а по-скоро отчаянието на един индивид, който не е доволен от политическата ситуация в страната, затова е важно да се анализира какво е накарало този млад мъж да посегне на живота си.
Репортер: Днес ще има и блокада на парламента от част от протестиращите. Колко често се случват подобни действия в Германия и докъде там хората притискат политиците?
Кристиян Шпар: Германия е много ориентирана към консенсус. Дори да имаме различни политически партии, хората очакват от политиците, от партиите след кратко време, след определена цезура или след избор отново да създадат едно правителство, което да може да управлява държавата. Мисля, че в България има същото очакване. Има сега два месеца преходен период. Това е време, където всички политически партии трябва да кажат как виждат бъдещето на България. дали има теми, за които трябва да се грижат повече, където трябва да поставят акценти политическите партии. И мисля, че въпреки тази трудна ситуация това е една добра възможност да се дискутира относно целите и посоките на отделните политически партии.
Водещ: Да се хвана за изборите и за предизборната кампания, Мария, ние точно след няколко дни медиите ще сме в отново тази безпрецедентна ситуация да трябва да отразяваме политическите реалности по правилата, създадени в изборния кодекс и в същото време искайки да сме полезни на хората. Къде тук е ролята на сатирата, на провокацията?
Мария Стоянова: Мисля, че сатирата точно тук в този момент може да ни помогне страшно много, защото канализираното напрежение в нашето общество, което избуя напоследък, трябва да намери своя отдушник. А какъв по-добър отдушник от смеха можем да намерим? Смях с подтекст. Смях, оцветен от критика, смях, оцветен от послание, от политическо послание. Защото това представлява сатирата и това е нейната разлика с комедията. Комедията има за цел само да разсмива, докато сатирата има за цел да критикува, но с усмивка. И смятам, че точно сатирата може да ни помогне в този напрегнат момент, да погледнем на себе си, на това, което се случва около нас по улиците, по които се движим, където са се събрали наши близки, познати или непознати, но при всички положения сънародници. Та да погледнем на всичко това, защо не и с усмивка?
Водещ: Г-н Шпар, има ли шанс сатирата в традиционните медии, аз съм сигурна, че в социалните мрежи тя е господар, но в традиционните медии?
Кристиян Шпар: Разбира се, че може една карикатура във вестника да се разглежда като политическа сатира. Но разбира се, ние в Германия имаме една много силна традиция по отношение на политическата сатира. Така е било още пред 19-ти началото на 20 ти век, много силно е била застъпена политическата сатира. От това време германският поет Контухолски казва: Сатирикът това е един обиден идеалист, който желае една по-добра ситуация и със средствата на словото се бори за това, но по един изпълнен с хумор начин.
Репортер: Докъде може да стигне обаче сатирата, така че наистина да провокира мисъл у хората и да не прекрачва границите на грозното? Въпроси към двамата.
Мария Стоянова: Точно това е темата, с която искаме да се занимаваме утре и затова сме поканили хора, които в България се занимават, така да се каже, със сатир. Защото, предполагам ще се съгласите, че ние имаме липса на сатирични предавания в този смисъл, в който ние ги третираме и разбираме, както г-н Шпар.
Водещ: Да, защото шоуто, развлекателното предаване не е сатира. То просто…
Мария Стоянова: Шоуто е развлечение. Ние говорим за нещо повече, ние говорим за послания. Тъй като, за съжаление, тази традиция, за която г-н Шпар говори, в България беше прекъсната. Ние също имаме нашите сатирици – Пенчо Славейков, Петко Рачов Славейков например, Райко Алексиев, карикатурист, Алеко Константинов, кой не знае. И след тях дълго време няма нищо по една или друга причина. А колко хубаво би било сега да се възроди този ценен жанр, който аз оцених в Германия като изключително полезен и много удобен, много удобен да кажеш нещо, без да нараниш непременно, без непременно да обидиш някого, но така да го кажеш, че да остане да кънти в съзнанието на хората. И това е толкова важно в такъв един момент. Та за границата, за добрия вкус, за гаврата и за сатирата, за всичко това искаме утре да говорим с хора, които ще доядат специално от Германия, едни имена в Германия в областта на сатирата, както от политиката…
Водещ: За да видим дали могат да носят.
Мария Стоянова: Точно така, и доколко могат да носят. Един сатирик от вестник, от печатна медия, от „Зюдойчецайтунг”. И един телевизионен сатирик. Хора, които от различни страни и перспективи се занимават с темата ще дойдат тук, за да ги срещнем с техните български колеги и така да си сверим часовниците, а защо не и може би да почерпим нещо от техния опит.
Водещ: г-н Шпар, един от панелите „Взимани ли са българските политици често на мушка?”, взимани ли са германските политици често на мушка?
Кристиян Шпар: Да, мисля, че по това си приличаме двете страни, че журналистите взимат на мушка политиците. Това се случва със сигурност така, както в България, така и в Германия. В Германия, разбира се, политиците са свикнали много повече да бъдат критикувани често, да бъдат гледани под лупа. Специално се разглеждат техните политически действия. Така че политиците са под светлината на прожекторите. И те спокойно, с хумор могат да говорят по всякакви трудни теми. Не всички разбира се, но по-голямата част от тях. Много важно е да разберем, че сатирата е повече от хумор. Както вече беше казано, зад сатирата се крие едно политическо послание, но опаковано в хумор. Често се случва и в Германия различни, да има сатира, която е комедия, но на практика тя да съдържа също така подобно на сатирата политическо послания. Така че е хубаво да се намери тази дефиниция. Това, което е общо между сатирата в двете страни, кое е причината за пораждането на сатирата. От една страна, една политическа тема, от друга страна, става дума за една актуална тема.
Репортер: А проблем ли е когато не писателите, професионалните или журналистите, а народът става автор на сатира? Недоволен от управлението, от политиците.
Кристиян Шпар: Да, въпросът е какво значи професионален писател? Всеки писател започва от малкото и впоследствие става известен. При журналистите е може би малко по-различно, там е необходимо едно определено образование. Но те не са така ясно определени, няма ясни правила там. В крайна сметка важно е качеството на тяхната продукция. Така че точно днес във времето на интернет не мога да прокарам една ясна граница дали един блогър примерно е журналист. Един голям въпрос, по който се карат дори експертите, според мен има лоши журналисти, но добри блогъри или обратното. Просто трябва да се мерят хората по това, което в крайна сметка дават от себе си.
Репортер: Кое най-се услажда на публиката в Германия, коя форма от политическата сатира е най-популярна – телевизионно предаване, или специална рубрика във вестник, или карикатура? Това е въпрос и към Мария, която години наред живееше в Германия, така че познава медиите там?
Мария Стоянова: Мога да кажа веднага коя е любимата фигура за окарикатуряване или сатиризиране. Разбира се, канцлерът Меркел. Тази горката жена, то не бяха прически, първо от там се почна, още преди да бъде канцлер. То не са тоалети, то не е физиономията и, то не е начина на изглеждане. Тази горката жена колкото е преживяла, колкото е осмивана, и как въпреки това (…) с тези хора, които я окарикатуряват по този начин за мен наистина е проява на стоицизъм.
Водещ: Абсолютно и вероятно на повече…
Мария Стоянова: Наистина не може да си представите, ако някога ние в България си мислим, че взимаме политиците под лупа, сме много далеч от това, което те действително правят в Германия. Буквално ги разкостват, казано на чист български. А това е нещо, което на нас досега като че ли много ни липсваше. И аз се надявам тези протести да докарат и до някаква промяна и в журналистиката.
Водещ: Финален въпрос към вас, г-н Шпар. Говорихме за политиците, за тяхната поносимост, за критичността. Говорихме за това как в Германия не е проблем да го правиш, и даже това е въпрос на политическа култура и на стоицизъм да можеш да го понасят и да продължиш да се срещаш с тези хора. В България обаче това все още е проблем. Политиците се обиждат като деца, когато ги критикуваш, когато ги иронизираш, когато правиш колажи с тях. Аз не случайно ви поведох и към социалната мрежа, където най-видимо върви този разговор за критиката на политиците. Какво, години наваксване ли е това, култура, манталитет, какво ни предстои според вас?
Кристиян Шпар: Не мисля, че може да се очаква в социалните мрежи да има критика, която да е емоционална. Тя не може да е същата, каквато е критиката в пресата, но разбира се, когато човек заеме някаква политическа длъжност и носи своите отговорности, тогава наистина човек стои под прожекторите и тогава критиката е нещо нормално. И мисля, че ако критиката се ориентира повече към съдържанието, тогава би трябвало да приемаме тази критика като такава и да се опитваме да разделяме политическото действие от определени аспекти. Знам, че това е трудно, но като политик също е човек, но мисля, че това е пътят, който помага във всяка една политическа дискусия.
Водещ: Да затворим разговора с там, откъдето започнахме, някъде по средата, Мария, около предстоящите избори. Аз намекнах, че сме пред голямото предизвикателство. Любопитно ми е да ви чуя на финала и двамата как е в Германия, как ще бъде тук? Как да бъдем полезни на хората, как да правим кампания, която да е атрактивна и полезна, а не скучна, събрана в едни клипчета, едни хора, които нещо рецитират в някакви секунди.
Мария Стоянова: Това, което ми прави впечатление досега, начина, по който се отразяват протестите. Едно съпровождане, наблюдение на протестите.
Водещ: Да, ние вървим след тях. Те са тук…
Мария Стоянова: Точно така, и ни насочват по кои улици те се движат. Това, което ни липсва обаче, и тук говоря като част от публиката, а не като регулатор, а защо не и като регулатор, това, което ми липсва обаче е анализът, коментарът, общата картина на цялостната ситуация в страната. В момента всичко, което ни се поднася като картина е на парче. Във Варна така, в Пловдив така, пък от Шумен викат за друго, пък в Монтана. Общата картина ми липсва, липсва ми коментара и анализа. И много си хожелавам, и като регулатор, и като човек, който е бил в професията, и като част от публиката, пожелавам си на изборите да успеем да направим тази крачка напред в развитието си като медии, а именно да представим на публиката анализирани и коментирани от журналисти, а не само от едни и същи политолози и социолози събитията такива, каквито ги виждаме ние. Защото това е работата на журналиста, да преведе на публиката събитието, а не да го съпровожда.
Водещ: Г-н Шпар, има ли значение предизборната кампания в Германия? Променят ли изявата по медиите и посланията на политиците нагласите на хората?
Кристиян Шпар: Всички знаем, че по време на предизборната кампания посланията са ориентирани не само към политиката, но и към това, което хората искат да чуят. Но точно затова и отговорността на медиите е много голяма. Именно сега точно в България имаме две ситуации, които се припокриват. От една страна, имаме предизборна борба, от друга страна, имаме протестите. И различни участници имаме там, с различни настройки. И трябва да се коментира кой какво иска и по каква причина. И мисля, че това наистина е много важно, да може да се види, именно нашата фондация се старае да направи един мониторинг, едно наблюдение и контрол на начина, по който се наблюдава предизборната кампания, както и протичащите заедно с нея протести.
Водещ: Значи ще може да коментираме всичко това и след кампанията. Благодаря ви!       

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 6.10.2012

Водещ: Дянков с нова идея – заплатата според града. Тази авангардна идея вчера ме подсети, че заплатата на финансовия министър не стига за финансиране на всички изкопани вампири в Созопол и не само. Несправедливо забравено остава и коритото на баба Гицка, което всъщност е корабът на Ной. А премии ще получават немислещите и неучастващи в процеси за заплати. Има над какво да се работи още. Този статус в социалната мрежа вчера предизвика доста коментари. И още един „колкото несвободни става медиите, толкова по-големи рекламни бюджети искат и толкова по-остри стават коментарите на посланиците у нас по темата „свобода на словото.””През седмицата научихме, че 10 милиона е бюджетът за реклама на цифровата телевизия. Редно ли е да се търси връзка между двете новини? Очаквам да коментирате на Фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намерите – „Клубът на журналистите – БНР”. Бюджетът и АЕЦ „Белене” са в центъра на политическото противопоставяне и може би това е най-ярката медийна следа, която оставя отиващата си седмица. Сигурна съм, че помните Чернобил. Сигурна съм, че помните как ни излъгаха нечовешки нагло, че нямало опасност за хората, докато властта тайно се грижи. Това беше отдавна. Защо обаче днес, докато човечеството се бори със спомена за „Фукушима”, у нас почти като рекламни блокове по телевизора валят странните новини за нов инвеститор, който ще строи, а пък ние нямало било да плащаме, пък изцяло участие щял да бъде проектът? За евентуалните аварии обаче ще говорим някой дргу път, както пък поверява една стара, забравена българска класика. Направо ще ни дадат сметките, може би. Е, оказа се, че инвеститорът не е такъв, какъвто казва, но пък може у нас да идват инвеститори, фенове на Дейвид Линч. Нямате ли усещането, че пак Ви лъжат? Едни искат референдум, други обявяват постъпили разни интереси пред камерите за прозрачност, Любопитно колко гълта така нареченият гъол според едните и обещаващият проект според другите. И може би трябва да влезем в ролята на електорални единици, от които нищо не зависи, но пък защо да не заявим „няма как да не се появя на въртележката, обаче нека да не е онази въртележка в Припят.” Ако сте я позабравили, отворете и я вижте. Ерик Артър Блеър – по-познат като Джордж Оруел от един роман – „Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила.” Или за журналистиката – „Журналистиката е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР.” Край на цитата. „Контролирани медии, контролирана демокрация” – и тази редакция е възможна. След малко студентите от СУ пред Ивайло Пеев ще коментират журналистиката и ПР. Проблемът на медиите днес дали не е, че са контролирани, а не че журналистите са несвободни, ще говорим после с гостите Весислава Антонова от в.”Капитал”, Мария Стоянова от СЕМ, която очаквам да дойде и тъй като първата жертва на журналистиката в условия на финансов дефицит са разследванията – Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. С него ще го предизвикаме да влезе в ролята на коректив. Кой помага на журналистите да продължат да вършат работата си докрай чрез разследвания? Ще се превърне ли този естествен финал на журналистическата работа в територия за техни лични усилия извън медиите, в които работят? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Евелина Йорданова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Всъщност Снежа Спасова вече ни разкри за какво ще говорим и сега ще ни издаде. Журналистика е да публикуваш това, което никой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР. Верен или неверен е цитатът на Оруел според студентите по журналистика в СУ? Отиваме в началото при тях с Ивайло Пеев, на чиито стажантски усилия разчитаме дори, за да си сменим ролите или да сменим даже жанра като разпределим ролите, както в приказката за Червената шапчица. Какво правят журналистите днес и какво би трябвало да правят?
Студент: Ставане една експресия с цел публикуване на сензационни новини. Да, за жалост сензацията се продава. Жълтите странички.
Студент: В България има огромно изграждане. Например в Америка, когато се занимаваш с жълто издание, ти си папарак, който се крие в храстите, правиш разни снимки или откриваш нещо наистина реално. Докато при нас ти се обаждат и ти казват „трябва ни статия за еди кой си” и ти сядаш и измисляш, че тя е направила еди какво си. Готово.
Студент: Работата на журналиста е да търси скритите неща, така че до голяма степен е верен цитатът.
Студент: Много малко истинска журналистика. Аз в моя опит мога да кажа, че съм получавала ПР съобщения, които се публикуват в същия вид. Просто, защото някой си е платил за това. По принцип журналистът има конкретна мисия, така ни учат в университета, че той трябва да бъде кучето пазач, който трябва да брани обществото от злите вълци. Да обаче в един момент злият вълк идва и този човек, който плаща. Голяма част от младите в момента не гледат телевизия.
Репортер: Има ли голям брат, който наблюдава медиите и казва какво да се случи?
Студент: Има. Това е ролята на СЕМ, ама дали го прави…
Студент: Влиза някаква информация, кратко прес съобщение в една информационна агенция, пет – десет минути по-късно, същото го виждаш почти в повечето online сайтове. Не се проверява тази информация. Не знаем кой е източникът, дали той въобще е достоверен и хората четат това. Все по-ярко се наблюдава симптомът на гадния свят. И така се представят нещата, че най-лошото, най-негативното излиза като топ новина. Не знам дали хората се замислят, че понякога някои неща целенасочено се внушават в медиите. Медиите много добре успяват да манипулират. А много лесно, повярвай ми, чисто монтажно, чисто… Само с една думичка.
Студент: Новина от рода на „дядо еди кой си отгледа 10 килограмова диня” е нещо, което просто пълни времето. Всички знаем, че някой избира как да бъдат подредени новините, кои новини влизат в емисията. Убийства, катастрофи за пореден път- войната на пътя, войната вкъщи, войната навсякъде. Ние сме в една просто тиха война. Трябва да го чуеш, трябва да знаеш какво се случва, обаче е нетърпимо.
Студент: Според мен има един баланс, който трябва да бъде постигнат между медиите като търговски компании и медиите като служители на обществото.
Студент: Аз не смятам,ч е трябва да има рубрика за добри новини. Както е преходно състоянието на частнците, които се виждат от Големият брат, който наблюдава всичко, и кактоѝ всичко в живота е преходно, така ще настъпи и този момент, в който ще имаме щастието да говорим за истински добрите хора. Голяма част, имам в предвид от властимащите, те изпитват себелюбие да бъдат в конкретната емисия.
Студент: Зависят от нас. И когато им е удобно, даже си сменяме ролите, обаче…
Студент: Уж всички публикуват това, което никой не иска, и накрая на първа страница винаги виждаме едно и също. И най-добрият пример е атентата в Бургас – разкървавеният крак беше на главната страница на 5 ежедневника.
Студент: Става скандал. Без значение какъв. На някаква тема и веднага министри отиват, проверяват, правят. Сега, това действие на министрите ПР ли е или загриженост към обществото? И журналистите като го отразяват какво правят? Не можеш да знаеш какво му е в главата на министъра.
Студент: Не можеш да бъдеш журналист, ако не си изучавал ПР според мен.
Репортер: Точно от тези два романа произлиза идеята за Големия брат, това хитово шоу, което Вие в момента…
Студент: И по-скоро всеки Голям брат, който е неговата съвест – дали да напишеш нещо или да не напишеш нещо. Да следваш активите и пасивите от своята дейност.
Студент: Един български журналист, преди два месеца говорехме си точно по тази тема. Няма да споменавам името обаче, тъй като е известен, ми каза „как да не си върша работата за пари, как да не върша журналистиката за пари, когато на моята дъщеря, когато отиде в училище, всички нейни съученици имат нов телефон и нов лап топ. Аз не мога да и напиша „съвест” наѝ една бележка и когато децата си изпращат MMS, картинки, тя да ходи с бележката. Начинът, по който ще живее детето ти, начинът, по-който ще се развива, в каква среда и какво ще му предложиш ти, може би е оправдание.
Водещ: Защо трябва да се оправдаваме? Добър ден на гостите ми в студиото. Мария Стоянова от СЕМ, Весислава Антонова от „Капитал” и Петър Бакърджиев от Института за правни анализи. Да тръгнем от оправданията. Тук веднага се събуди дискусия. Студентите ни разприказваха. Добър ден на Мария Стоянова.
Мария Стоянова: Добър ден от мен. Благодаря за поканата. Интересно е да слушаш как бъдещото поколение журналисти и как бъдещата съвест на нацията, както те се определиха, мислят за професията. Интересно е, че те все още имат много идеалистични представи за това какво ги очаква в бурното море на информационни поток. Любопитно е, че ние разбира се няма как, като хора, които сме от другата страна, да сме съгласни с всичко, което те казват, защото между идеализма и реализма има една голяма разлика. И тя си пролича в момента, в който вземеш химикалката в ръка, застанеш пред компютъра или държиш микрофона. Но иначе беше доста обогатително за мен да чуя.
Водещ:Да тръгнем обаче от дискусията за цифровизацията. Този път посланикът на Германия ни накара да се оправдаваме или по-скоро ни напомни, че е в наши ръце да променим средата, така че да не се оправдаваме. Тази посока дали да не помислим за едни 10 милиона и да ги коментираме за реклама на цифровата телевизия?
Мария Стоянова:Много ти благодаря, че спомена изказването на негово превъзходителство господин Матияс /…/ по време на конференцията на цифровизацията, която инициирахме и организирахме с колегите от СЕМ. Това негово слово, това негово приветствие беше сигнал към журналистическата съвест в България, към всеки един, който застава зад компютъра и който държи микрофона в ръка. Дано да е разбрано по този начин. Той неслучайно обърна внимание на факта, че за съжаление българската журналистика от части изпълнява ролята си, която всъщност трябва да изпълнява. Доста пъти тук говорихме за тази съвест на нацията. Но всъщност каква е ролята на журналиста? Да показва наистина неща, които някои може би не му харесват или да сгрешени, или са неправилни и да говори с езика на обществото, да задава въпросите, които вълнуват обществото. И когато един представител на чужда държава, който се намира в нашата страна вече години, а ни казва това, е хубаво да се вгледаме в него като в огледало и да се замислим наистина проблемите ни толкова абстрактни ли са, защото свободата на словото е едно понятие, което може да бъде много конкретно, но може да бъде и широко абстрактно поставено в пространството. Е, дали ние самите, всеки един от нас като журналист отговаря на описанието, което даде той, дори с цитат от Оруел?
Водещ:И дали това е възможно да се случи обаче. Веси, как е възможно това да се случи и до колко има чуваемост на всички разследвания, които се правят в медиите? Дали те не се подменят по някакъв начин или не потъват в мълчанието, когато се вижда защо примерно премиерът е много добре представен в дадени медии?
Весислава Антонова:Ами аз ще почна първо от анкетата на студентите, която пуснахте. Ако има нещо, което е леко притеснително в нея, това, което аз чух, е това, че те цитираха според мен някакви заучени фрази. Това, което аз бих могла да дам като съвет, изхождайки от личния си опит, без разбира се някой да ми го е искал, но да споделя какво е моето виждане – е че студентите много по-малко трябва да казват клишета и такива летящи фрази кое е платено, кое не е платено, как е платено. По-добре е те да стъпят на личния си опит.
Водещ:Част от тях работят в интерес на истината и стъпваха на този си опит.
Весислава Антонова:Ами много тъжно е тогава, че тези млади хора са деформирани още в средата на своето обучение. Не знам точно кой курс.
Водещ:Втори и трети курс.
Весислава Антонова: Може би да фокусираме въпроса, защото в него се съдържаха няколко. За кое искаш първо да ти отговоря? За смисъла на разследванията? За по-свободни ли са журналистите? Аз за себе си мога да кажа, че съм свободен журналист. Никога не съм се чувствала подтисната да правя това, което правя. Винаги съм се старала първо да се запозная с документите, да чета и …
Водещ:Да те питам, колко пъти колеги ти се оплакват от несвобода?
Весислава Антонова:Ами проблемът е, че често ми се оплакват, ама не се оплакват публично, ами се оплакват само, когато седнем да пием кафе или просто сме седели неформално. Не знам какво да им кажа, защото аз не искам да ги поучавам какво да правят.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се?
Мария Стоянова:Аз искам да дефинираме…
Весислава Антонова:Проблемът е в техните ръце. Ако се чувстват несвободни, просто да вземат мерки сами. Аз не мога да им кажа, не е морално аз да им кажа какво да правят.
Водещ:Всеки трябва да си намери своята граница. Да.
Весислава Антонова:Обаче, ако те съществуват в среда, в която се чувстват зле и пишат не това, което мислят, значи проблемът е в тях.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се? И има ли разлика между преди, когато беше в Германия и сега, когато си в СЕМ?
Мария Стоянова:Преди месец заговорихме за свободата на словото и сега аз пак неслучайно казах за това абстрактно понятие, защото имам усещането, опасението, че ние тук наистина не дефинираме или всъщност не знаем какво точно казваме, когато казваме, че не си свободен, че нямаш свобода на словото. За това, когато казваме, че някой не се чувства свободен, според мен е необходимо да дефинираме и анализираме какво има в предвид този човек. Че него го е страх да каже нещо.
Весислава Антонова:Че ще му посегнат физически може би.
Мария Стоянова:Че ще му посегнат физически, че му забраняват да каже нещо, защото между тези три неща има разлика. Между това „мен ме е страх аз да кажа нещо” зад него аз разбирам автоцензура.
Водещ:Да.
Мария Стоянова: На мен някой ми нарежда да не казвам нещо – аз разбирам цензура. А „мен ме е страх да кажа нещо, защото някой ще ме пребие” вече е заплаха. Трите неща – има голяма разлика за кое говорим. Твърдя от собствения си журналистически опит до преди няколко месеца, че в България основният проблем е автоцензурата и за това неслучайно, когато аз кандидатствах, за да стана член на СЕМ, аз откроих и акцентирах върху този факт и заявявам още един път, че това ще бъде фокус на моята работа.
Водещ:Между другото…
Весислава Антонова:Здравомислещите хора никога не са мислили обратното. Естествено, че е автоцензурата. Всеки журналист е скрепен с призванието, което твърди, че не му дава свобода, с договор.
Водещ:Тази автоцензура обаче….
Мария Стоянова:Създава се едно усещане и когато бяхме на срещата с еврокомисар Нели Крус, аз останах точно с това впечатление. Че в България някой размахва пръст и казва „не казвай това или не казвай онова”.
Водещ:Е, то се видя. Размаха пръст на срещата точно с Нели Крус.
Мария Стоянова:Ама дайте да си говорим с имена. Не с който, както…
Весислава Антонова:Масата беше разделена на две. От едната страна стоеше единият медиен съюз. От другата страна стоеше другият медиен съюз. Единият беше по-гръмогласно представен, другият беше по-скромен. Нека кажем само, че тези хора седнаха на масата един срещу друг, не защото Нели Крус чак толкова много държеше да се види с тях, а защото едни журналисти в една неправителствена организация, седнали и написали писмо, и споделили какви са проблемите.
Водещ: После едни други журналисти им се обаждаха, за да питат те защо…
Мария Стоянова:Аз извинявам, че споменах този случай. Той е широко дискутиран, само за да кажа, че с този пример аз илюстрирах сама за себе си фактът, че всъщност проблемът очевидно не е, че се обажда някой. Този някой, когато говорим в обществото за него, винаги остава с впечатлението, че това е министър-председателят на РБ господин Бойко Борисов или някой от неговите заместници, или някой друг министър, а тук става въпрос за корпоративни авторитарни методи, ако има такива. И за това аз много настоявам – ние журналистите сме длъжни да назоваваме нещата с истинските им имена.
Водещ:Сега ще се опитаме с пример да го направим.
Мария Стоянова:А не да се крием зад понятия като един, някой, дето казал, на който.
Водещ:Да, добър ден на Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. Как журналистите подхождат към темата за обществените поръчки?
Петър Бакърджиев: Консервативно. Според мен.
Водещ:Т.е. прикрито?
Петър Бакърджиев:Не, консервативно и несубективно и ще Ви кажа защо. За да подходиш към нещо субективно, трябва според мен да си се запознал с детайли с него. Според мен българската журналистиката може би преследвайки информационните поток, който е много разнообразен, се е фокусирал върху теми, които са малко по-различни от обществените поръчки. Начинът, по който задават въпросите журналистите, свързани с обществените поръчки, издава непознаване на материята.
Мария Стоянова:Некомпетентност.
Петър Бакърджиев:Не, не говорим за некомпетентност. Говорим за непознаване. Човек не може да бъде…
Весислава Антонова:Имам претенциите, че представлявам медия, която прави изключение в това отношение, защото ние сме направили няколко теми в „Капитал”. Не една, две страници, а теми на броя, няколко и мисля, че сме се постарали да зададем въпросите.
Водещ:Разбира се изключенията са и повече. /…/
Петър Бакърджиев:Ако съм генерализирал проблема си, оттеглям думите си назад, но наистина по-голямата част от журналистите, изхождам от.. Да, тя е много трудна материята. Обаче нещо друго пропуснахме да направим. Аз мисля, че ние трябва да отбележим къде е границата на свободата. Мисля, че съзнанието в известна степен се изврати. За мен, моята свобода свършва там, където започва Вашата свобода.
Мария Стоянова:Т.е.?
Петър Бакърджиев:Т.е. аз съм длъжен по всякакъв начин да предпазя от груба намеса Вашата душевност, ако изразявам собствената си свобода. Мисля, че това е отстъпване крачка назад.
Водещ:Говорим за това, което говорим друго яче казано. За това, което пишем и за позициите, които отстояваме.
Петър Бакърджиев:Трябва да мислим. Вие поставихте, и студентите поставиха въпроса за преписването. Аз ще Ви кажа, че той има измерения и в обществените поръчки. Проблемът не е само в журналистиката, а е един от основните проблеми, които ще разгледаме утре от 11 часа с Ваши колеги от Сдружение „Журналисти за прозрачно управление”. Ще бъде измерен и с този проблем. Има много сериозен проблем с преписването. Забележете, дори законодателят обича да апликира чужди модели и първото, което правим е да погледнем към нечий чужд опит, ако може да го апликираме. Дали обаче той е … Ами да. Това е една друга тема. В обществените поръчки тези неща също се случват. Масово администрациите, които се занимават с прилагане на закона, уреждат вътрешно устройствената си база по този начин – преписвайки от някъде. Масово преписват документации и така апликират собственото си поведение, чужди грешки. И мисля, че това не е чуждо на живота изобщо. И в журналистиката, и в правото, и навсякъде.
Водещ: Как да коментираме ето тези цитати? „Моята интелигентност, доброта, възпитание, правдивост”. Тук затваряме кавичките. „Грешка на редактора. Пропуснал съм скромност.” Ако някой от Вас се чувства по някакъв начин репресиран, нека да си каже. Следващ цитат днес „слушам, Сергей Станишев говори, че сме затъмнявали медиите и сме ги карали да ни отразяват. Ако някой от Вас се чувства затъмнен, моля да каже” обяви Бойко Борисов и без да дочака отговор, допълни, че това са абсолютни лъжи, а Станишев ги тиражирал в Брюксел, а там започвали да се тревожат. И тук ли имаме проблем с преписването и с как да кажа, с коментарите?
Весислава Антонова:Груба подмяна на темата въобще за свободата на медиите. Хайде, да не размахваме думата „свобода”, ами по-скоро за качеството на медиите, а тя свободата е едно от качеството на медиите, същественото качество на медиите. Така, зададен въпросът, какво можем да кажем?
Мария Стоянова:Пребиха ме, удариха ми два шамара. Изобщо не е толкова елементарно. Не е свързано с това кой на кого се е обади и какво е казал. А ние го дефинираме – с автоцензурата и с това, което журналистите сами позволяват да им се случва. 80% от българските вестници, знаете как изглеждат, на какъв език пишат. Там има темите, които го интересува българския гражданин. Написани ли са те отговорно? Нека да не иронизираме. Това обаче, което на мен ми прави впечатление е, че в нашите вестници има само констатации. В по-голямата си част. И сега наистина ще кажа, „Капитал” не е , защото Весислава стои срещу мен. Има констатации на някакви неща. Значи нещо се случи, но коментарът на това събитие, снимането на информацията, гледната точка на съответната редакция ли ще е, журналист ли ще е, ако трябва, анализът не мен ми липсва като читател.
Весислава Антонова:Една прилична телевизия, Ирен, първо ще дам един пример, за да илюстрирам за какво говоря като гл.точки, почтеност към аудиторията. Една голяма ефирна телевизия, която по право ще се качи на Мултиплекс след известно време, когато дойде периодът на цифровизацията, прави преглед на печата всяка събота и неделя в своя ефир. Прегледът на печата изглежда по следния начин – всеки български нормален гражданин знае как изглежда една сергия. Колко вестници има на нея, колко списания има. Обикновено телевизиите правят преглед на всекидневните издания, защото те са в ред с новините си. Когато ти погледнеш водещата, когато правиш преглед на печата и пред теб има само три вестника и се видят три заглавия ти какво си мислиш? Защо е взела само тези три вестника? Защо не ги е сложила просто ей така, от лоялност… Именно. Защо не са всички заглавия там? Ок, ти не чети дописките или кажи – аз не съм съгласен с тази допуска. Тя примерно е зле разработена и в нея липсват тези гл.точки. А тя държи само три вестника. Това какво отношение е към аудиторията на тази телевизия? Милионната аудитория.
Водещ:Мария, може ли…
Весислава Антонова:Това преглед на печата ли или избирателен преглед на печата?
Водещ:Избирателен преглед на печата. Това е една хубава редакция на тази рубрика.
Весислава Антонова:Дребен пример дадох, за да не навлизаме в някакви други по-похотливи теми, които са и доста, как да кажа, сложни.
Водещ: Мария, възможно ли е Меркел да попита главните редактори на немски издания дали са свободни, защото и този спомен медиен имаме от по-преди?
Мария Стоянова:Преди малко казахте за това, че ние често се опитваме да преписваме опита на други държави. Аз съм против това да се сравняваме в момента с Германия, защото тя има една друга история. В 20-ти век особено всички знаете, щях да кажа си спомняте. Заради тази история, тежка, по време на нацистката диктатура в Германия, на националсоциалистическия режим и заради грубата намеса в медиите, и тяхното подчиняване на една партийна диктатура в Германия свободата на словото и независимостта на медиите е издигната в култ. Не знам защо при нас не се получи този катарзис, тъй като ние също имахме тази възможност. Ние самите имахме една трудна история преди 22 години само.
Водещ:Тогава имаше няколко вестника.”Работническо дело”…
Мария Стоянова: Сега има много вестници и вместо да бъде, да, да бъде много по-чувствително нашето общество към всякакви намеси и дори самите журналисти да бъдат много по-чувствителни, като че ли не е така и това е жалко. Живеем все още в… Имам усещането, че ние не сме се освободили от този соц-страх на човека, който е назначен някъде на работа.
Водещ:Как да коментираме тези 10 милиона?
Весислава Антонова:Обществото е чувствително.
Водещ:За реклама на цифровизацията. И мисля, че 7 милиона бяха за /…/ Не мога да произнеса това сложно нещо.
Мария Стоянова:Сепо боксовете, които уж помагат на хората да приемат цифровия сигнал. Ами да ги дефинираме като нещо хубаво. Аз така ги дефинирам.
Водещ:10 милиона за издаване на цифровата телевизия. Дадени на една фирма. Другите две не са…
Весислава Антонова:Нека бъдем коректни. Конкурсът не е приключил. Нека видим каква ще е развръзката от тук нататък, защото в историята на конкурсите, примерно аз се сещам за Министерство на земеделието, който провеждаше също конкурс, също по такава държавна поръчка, на която също участваха три консорциума, между другото и един от консорциумите беше този, който сега има шансове, нека кажем, най-големи шансове да стигне до финала да прави реклама на цифровизацията. Тогава още на първи кръг, ако не се лъжа, отпаднаха два от консорциумите. Остана единият, който да върви по кръговете на Тато. Само че тогава Министерство на земеделието каза с една седмица забавяне, реши да прекрати този конкурс, защото според него не беше коректно само един играч да остава в конкурса. /…/ Знаем какво ще стане.
Водещ:Мария, нямат ли сметка медиите сами да казват на своята публика какво ще получат от цифровизацията?
Мария Стоянова:Би трябвало. Би трябвало. /…/
Весислава Антонова:Ама не от тези 10 милиона, не е казано, че ще рекламират бизнеса на едно частно предприятие.
Мария Стоянова: Аз не съм много съгласна с тази трактофка. Информационната кампания е решаваща за този технологичен преход. Ако хората в България не знаят какво ще ги очаква, те вярно, че са малко тези, които ще бъдат реално печелившите от цифровизацията, ако те не знаят какво ще ги очаква…
Весислава Антонова:Мария къде отиват тогава експертите от Министерството на транспорта и съобщенията, от Комисията за регулиране на съобщенията, от Съвета на електронни медии – хората които разбират и също могат да използват своите сайтове, за да публикуват такава информация, достъпна за хората, да подкрепят тази кампания? Това е национален проблем, нека да кажа. Аз не искам да кажа, че държавата не трябва да инвестира, за да рекламира този процес, но дали е разумно да е чак толкова голям размерът на инвестицията, която държавата ще направи? Защото телевизиите са заинтересовани да задържат своите зрители и те спокойно могат да направят и през сайтовете, които вече имат, и през… Защо държавата не трябва да плати на телевизията, за това че върви едноѝ рекламно клипче. Не може л;и телевизията също да бъде участник, защото има интерес да задържи зрителите си?
Мария Стоянова: Не казвам, че държавата не трябва да участва, но да бъде разумен размерът на нейното участие.
Водещ:Малко стряскащо звучат тези 10 милиона. Аз за това ги съпоставих с 7 и половина милиона.
Мария Стоянова:Не сте прави. Сега ще Ви кажа защо не сте прави. Аз Ви го казвам не като човек, който в момента играе ролята на защитник на държавата или нещо такова – като човек, който идва от вън и е проследил една информационна кампания. Т.е. аз самата съм била човек, който е бил обект на информиране от страна на една държава за това какво предстои като такъв голям преход. Трябва да Ви кажа, че всъщност е похвално, че българската държава се заема с такъв голям ангажимент, защото в Германия например информационната кампания беше проведена от телевизиите помежду им. Колко от българските телевизии са в състояние да се обединят, да отделят средства и да се обединят за една такава голяма информационна кампания?
Весислава Антонова: Ама то е в техен интерес.
Мария Стоянова:Си мислиш ти, си мисля аз, но очевидно не си мислят те. Т.е. телевизиите в момента не са в състояние да го направят. Това го прави държавата и Слава Богу, защото иначе пак се връщам на първото. 2013 ще има хора, които ще гледат черен екран по телевизията. Много е важно да се обясни на хората защо е важно да се снабдят с боксове тези, които няма да получат от тези пари, отделени за /…/ боксове, т.е. от помощите за социално слаби. Много е важно да се обясни за хората…
Весислава Антонова: Това не отменя проблемът. Аз съм съгласна, че…
Мария Стоянова:Ама какъв е проблемът? Че държавата помага да се информира тази кампания? Сега, в Германия нека да кажа… Аз не знам колко са българските фирми, които имат интерес и колко изобщо фирми са в състояние да направят такава голяма информационна кампания. Позволете ми да не съм служител на Министерство на транспорта и съобщенията.
Петър Бакърджиев:Има нещо друго. Тези 10 милиона е могло да не бъдат дадени накуп. Тези 10 милиона е могло да бъдат обявени в обществена поръчка в обединени позиции. Не зная дали е така.
Мария Стоянова: Аз Ви казвам.
Петър Бакърджиев:Дали обществената поръчка е разделена на обединени позиции, аз наистина не знам.
Мария Стоянова:Е разделена.
Петър Бакърджиев: Ако е разделена на обединени позиции, ако обединените позиции са разумно разпределени, това означава, че хората, които са подготвили техническата спецификация на тази обществена поръчка, съжалявам за професионалния език, са си свършили добре работата. Иначе в България в последните няколко години се затвърди тенденцията, че държавата е един от най-големите финансови донори и това е съвсем нормално да е така.
Весислава Антонова: Сега ще Ви кажа нещо друго, което ми е любопитно да коментирате.
Петър Бакърджиев: Само да кажа нещо.
Весислава Антонова:Сега сме октомври месец, нали така? Октомври месец. Конкурсът за популяризиране на цифровизацията още не е свършил. Да кажем, че до края на октомври би могъл да приключи и да имаме победител. Този победил от 1 ноември до края на месец януари 2013 година трябва да е готов с тази стратегия, да е похарчил всичките пари, да е направил всичко, което се иска от него по тази поръчка. В условието на поръчката е заложено до кога тя да бъде изпълнена. Според Вас реалистично ли е това нещо да се случи?
Петър Бакърджиев: Не мога да коментирам тези подробности, при положение, че си признах, че не познавам обществената поръчка, но искам да Ви кажа, че един от най-сериозните проблеми, които сме застъпили в междинния доклад и сме изнесли вече пред европейските контролни органи на ЕК е това, че в България един от най-тежките проблеми на прилагането на Закона за обществените поръчки и разходването на публичния ресурс е липсата на планиране. Ако държавата, която и да е тя, в лицето на когото и да било беше планирала на време и беше обявила, ако това, което казвате, е така, беше обявила обществената си поръчка на време, беше дала достатъчно време на този изпълнител, нямаше да си задаваме тези въпроси.
Весислава Антонова: То проблемът на този проец, на прехода аналогово към цифрово излъчване, тотално забавяне от самото му начало въобще, защото аз пиша за него.
Мария Стоянова:Единственият журналист, Весислава, в България, който се занимава професионално с тази тема. А това не е…Ако си говорим за информационна кампания, която трябва да стартира навреме. Ама хора, много Ви моля! Самото българско общество в лицето на своите медии не се интересува от един толкова важен за страната ни преход, но обяснява какви са ползите, предимствата, а ние сме седнали да обясняваме държавата колко кофти ще направи, че ще подпомогне този процес.
Весислава Антонова:Тя трябва да бъде обаче прозрачна във всичките си фази.
Мария Стоянова:Естествено.
Водещ:И заради това го дискутираме. След мъничко ще продължим и ще сменим рязко темата за пари, за да се върнем отново пак на нея. В „ Клубът на журналистите” сега ще опитаме да сменим темата за парите с една друга, много популярна тема. Ето едната каза „сега има интернет и в перспектива това не работи в полза нито на Борисов, нито на собствениците на медиите”. Вярно или невярно? Все по-често се говори за опасните връзки между мрежата и съдържанието в нея. Вчера галеристът Владимир Дойчинов изведнъж се сдоби с много нови приятели. Кой и защо се оплаква и иска сваляне на съдържание от Фейсбук? Добър ден на Владимир Дойчинов.
Владимир Дойчинов: Добър ден на Вас и на слушателите Ви.
Водещ: Кой всъщност, Вие не разбрахте кой, но знаете, че някой се е обидил от снимката на Симеон Дянков. Всъщност в началото на тази история е снимка от лайфстайл списание с главен герой Симеон Дянков. Когато видяхте снимката, какво си помислихте?
Владимир Дойчинов:Асоциацията беше моментална и това е с картината на Гоя „Голата маха”. Това за мен беше доста провокиращо от страна на Дянков. И то не в добрия смисъл.
Водещ:И Вие какво направихте?Сложихте си…
Владимир Дойчинов:Позволих си да направя един колаж. Дянков просто сложих, главата на Дянков на тялото на Маха.
Водещ:Всъщност сред многото Ви приятели от вчера и карикатуристът Христо Комарнински и неговият коментар по темата в текст и картинка е „Моята Маха облечена. Другата седмица ще я разголя напук на мръкобесната цензура!” Това е обещанието на картинката. Главната роля се оспорва. Разбира се финансовият министър и чувалът с пари, надписан като бюджет, върху който той е седнал. Има ли и други снимки, за които подозирате, че де бъдат свалени и всъщност Вие пио0лучихте едно служебно съобщение за това, че снимката е свалена. Обаче получихте и забрана за достъп за известен период от време до акаунта си.
Владимир Дойчинов:Ами точно така беше, да. Предполагам, че биха могли да намерят и други фактори, които да предопределят едно следващо мое наказание във Фейсбук. Но…
Водещ:Притесни те този факт?
Владимир Дойчинов:Естествено.
Водещ:Има ли разлика между това, че някой сваля Ваши колажи от Фейсбук и другият факт, че в медиите има все пак, в западните медии, дискусия за това трябва ли да има карикатури, на които да дразнят мюсюлманския свят?
Владимир Дойчинов:Не бих си позволил да дразня никого от вероизповеданията. Всеки има право на мнение и на самоопределяне.
Водещ:Колко журналисти Ви се обадиха?
Владимир Дойчинов:Освен Вас, от Блиц.
Водещ:Други не са. Колко приятели нови имате от вчера? Откакто започнахте да имате отново достъп до акаунта си, исках да кажа.
Владимир Дойчинов:Да кажем 50.
Водещ:И двама журналисти. 50 нови приятели и 2 журналисти. Ами, благодаря Ви. Разгледайте си снимките. Не събличайте министри, за да можете да продължите да говорите във Фейсбук.
Владимир Дойчинов:Не, не събличам министри. Просто…
Водещ:Всъщност това ли е основният проблем.
Владимир Дойчинов: Тяхната същност събличам, не министрите. Те, ако се разпознават вътре, това е друг въпрос. И техен проблем.
Водещ:Фейсбук какво Ви написаха в служебното уведомление за това, че свалят Ваше съдържание, спират Ви достъпа?
Владимир Дойчинов:Това, че съм нарушил правила. А едно от правилата е, че не трябва да има голи тела.
Водещ:Вие нямате представа кой би могъл да се оплаче?
Владимир Дойчинов:Не, това няма как да имам представа, освен админите във Фейсбук България.
Водещ:Предполагам, че и по този случай би трябвало да има малко повече дискусия. Ами благодаря Ви, господин Дойчинов. Моля Ви, не събличайте министрите, за да имаме достъп до съдържанието Ви и да не го свалят. Ами да коментираме набързо преди Веси Антонова да трябва да тръгне.
Весислава Антонова:Метафорите са затова, за да могат да бъдат тълкувани по най-различни начини. И зависи кой как е изтълкувал тази метафора със Симеон Дянков. Признавам си, че когато аз видях неговата снимка и фото сесията в списание „Макси”, ако не се лъжа, може би се лъжа, не знам, то беше отдавна все пак този брой, също ми навя асоциацията с голата Маха, обаче пък може би човекът е казал голата истина за финансовото състояние за държавата ни. Това е може би за това да се е търсила такава асоциация. А може пък и да не е такава асоциацията.
Водещ:Но е факт, че съдържание от Фейсбук се сваля.
Весислава Антонова:Амо сваля се. Някой вероятно е докладвал, че тази публикация там не съответства на правилата и тя е била свалена. Не допускам, че Администрацията на Министерството на финансите пък има време да се занимава точно с тези работи, да следи Фейсбук. Не бих ги генерализирала по този начин. Да, тъпо е, ама пък Симеон Дянков не ми изглежда като човек, който няма чувство за хумор, без да съм някакъв негов обществен защитник и т.н. Странна ситуация. Не би трябвало да се случват такива работи. Не знам как да я коментирам. Може би човекът, който е свалил публикацията, трябва да се потърсят корените и причината защо това се е случило, как се е случило, кой го е махнал.
Водещ:Да, но като няма достъп до тази информация, дори и…
Весислава Антонова: Защото според мен е имало доста по-големи обиди, да не говорим, че за всеки, как да кажа, почти всяка седмица като става дума за пари, финанси, бюджет и т.н. се появяват пицата и Симеон Дянков. Не знам. Странно ми е. Не знам как да го коментирам. То това да ни е проблемът със свободата, да Ви кажа. Тази снимка да ни е проблемът. Те са ни далеч по-дълбоки, по-сериозни проблемите, те не опират до една снимка. Доста по-сериозни процеси, които текат и ясно е, че обществото вече е чувствително от много години. То си личи при спадащите тиражи на вестниците. Те все по-рядко си вадят стотинките, за да си купят най-вече всекидневни издания. Защото просто не откриват своите проблеми и своите теми там. И може би трябва да се замислят главните редактори на вестници защо хората казват, защото в моето обкръжение на обикновените хора, не журналисти, гледам само датата на вестника дали е вярна. Това е нещо много лошо, много тъжно, ,много опасно за медиите. И те не бива да го допускат то да води до тяхното изчезване един вид.
Водещ:Всъщност трябва да се намери тънката граница между рейтинг и все пак и доверие, защото мисля, че доверието е останало на заден план що се отнася до мотивацията на журналистите.
Весислава Антонова: Ами електронните медии слагат хората в чекмеджета, нали. Те залитнаха по формати, там виждаме само едни формати, които са внесени от една чужда медийна действителност в една българска медийна действителност. Къде по-успешно, къде не чак толкова успешно. И когато хората не виждат някакво движение вътре – креативност, някакви свободно изразяване на мнение, интересни хора, там се предлага просто един формат, едно чекмедже, взето отнякъде, защото всяко едно от тези предавания е Библия, която ти трябва да следваш. Това са правилата. А на хората вече им писна от правилата и от форматите, смея да си мисля. Сега телевизиите се замерват с рейтинги, нали. Дали е гледан „Пепел от рози” повече или „ВИП Брадър” е…
Водещ:Рейтингите са най-важното за оцеляването на медиите и едва ли рейтингите имат общо…
Весислава Антонова:Ами ние говороим за по-сериозната журналистика, която, как да кажа, тя никога не се е базирала на рейтинг.
Водещ:Почти не остава време обаче. Като че ли. Аз ти благодаря. Сега се налага да ни оставиш, защото ти имаш и други задължения. Мария, до колко чувствителни ще ставаме след такива случаи, които имат статута на метафора разбира се, за правата си във Фейсбук, защото това е една, как да кажа? Една тъмна територия.
Мария Стоянова: Аз/…/
Водещ:По отношение на правилата, които действат в нея.
Мария Стоянова:Противно вероятно на всички очаквания, аз не съм ползвател на Фейсбук. На тази социална мрежа. Никога не съм била. И няма и да бъда.
Водещ:Но знаеш, в Германия всички…
Мария Стоянова:В Германия не само има резерви на обществото към тази социална мрежа, в Германия има голям отлив от абонаменти или как се казва, членство, присъствие в тази платформа. Но като, без да знам за какво става въпрос в конкретния случай с тази снимка, за която става дума. Признавам си, не съм в течение, взимам повод обаче от това и трябва да Ви кажа, че ми прави впечатление, че при нас в България не се прави дефиниция и разлика между политическа сатира и политическа гавра. Според мен те са много близо една до друга, да не кажем, че политическата сатира липсва за сметка на политическата гавра. И когато става въпрос за гавра, аз като човек имам нещо против някой да се гаври с някого друг, особено, когато той се намира в неизгодното положение да не присъства някъде и да не може да се защити. За това вчера разговаряхме, бяхме на една конференция във Враца с представители на Фондация „Конрад Анденауер” и с представители на фондацията „Център за развитие на медиите” и излязохме с общата идея съвсем скоро да направим у нас един форум, в който да стане въпрос директно за политическата сатира. Защото според мен тя може да бъде много по-ефективна, дори от най-острия журналистически коментар. Сатирата е изключително остро оръжие.
Водещ:Аз неслучайно цитирах Христо Комарниски. Той е един от най-споделяните като политическа карикатура на социалната мрежа.
Мария Стоянова:Но в България политическата сатира като жанр липсва. Пак Ви казвам моето впечатление, че тя е заместена с гаврата.
Водещ:С цитати.
Мария Стоянова:Или с цитати. За това аз не смятам, че тя има място, особено в една предизборна ситуация, в каквато се намираме ние в момента и своята роля, тя ще намери, сигурна съм, особено след инициативата, която се надявам да направя.
Водещ:Това е новина. Какъв е форматът?
Мария Стоянова:Всичко са идеи, които нахвърляхме помежду си, пак Ви казвам, провокирани именно от даже от телевизионните предавания, които ми правеха впечатление като доста, едва ли не се представят на зрителите много смели, свободни и как си позволяват да кажат някакви неща или да иронизират някой по някакъв начин. Не че в Германия не иронизират политиците си, но разликата е в това, че там ги иронизират аргументирано, докато тук ги иронизират гадно. Разбирате ли какво искам да кажа? Всеки един човек има достойнство, човешко достойнство. Когато ти прекрачиш тази граница и вече започваш да се гавриш с него, е унизително дори за самият теб, който го извършва това и го прави. Това съзнание липсва.
Водещ:Как се формулира това чисто регулаторно, защото това е много хлъзгава територия?
Мария Стоянова: Това е големият проблем на регулатора, конкретно по тази тема и за това аз прибягнах до помощта на тези две организации, на „Конрад Аденауер” и „Център за развитие на медиите” като неправителствена организация, защото е много размита границата между това става ли въпрос за изкуство, става ли въпрос за свобода на словото, или това, за което говоря аз – за гавра. И в правото няма школа, която да е единна по този въпрос.
Водещ:Няма как да има единство, защото…
Мария Стоянова:Именно за това трябва да получим помощ от неправителствените организации, пак Ви казвам – „Центърът за развитие на медиите” и политическа фондация, каквато е „Конрад Аденауер”. И с тяхно съдействие да поканим в България хора, които професионално се занимават с политическата сатира, имат големи успехи, да ни покажат техните примери, които може би ние няма веднага да разберем, защото те са тясно вътрешно политически, когато иронизираш някой политик, то в въз основа на събитията, случили се на една определена политическа сцена. Но ще видим до къде стигат те, как стигат те и с какъв език и средства си служат, се възползват от възможността да говорят, а и да рисуват.
Водещ:Всъщност е нормално във времето, в което се дискутира бюджета, Симеон Дянков да влиза в главната роля. Аз лично съм малко изненадана от странния прочит на администраторите във Фейсбук по отношение на него, но разбира се това нека да го оставим на страна. Понеже тръгнахме от парите, минахме през образите,да се върнем обратно сега пак на парите. Господин Бакърджиев, междинният доклад, който ще представите утре, какво сочи по отношение на парите и тяхното харчене? И до колко в медиите това наистина е редно да стане повод за коментари?
Петър Бакърджиев: Междинният доклад, който ще представим утре, сочи, че харчим пари.
Водещ: Много малко?
Петър Бакърджиев:Достатъчно. Иначе нямаше да можем да изследваме такъв голям обем. Междинният доклад сочи много неща. Той сочи показатели, които бяха засегнати днес. Всъщност да харчиш пари – в това няма нищо лошо. Аз пак ще се върна на 10 милиона за информационната обезпеченост на този процес. Да изхарчиш 10 милиона за това няма нищо лошо. Може би е било по-добре да бъде разяснено за какво точно са предназначени и то пред обществото, тези 10 милиона, защото на нас сега може и да ни изглеждат малко, но когато разберем пълната картинка от ефекта на изхарчването на тези пари, могат да ни изглеждат толкова много. И всъщност един от основните проблеми на българската публична власт според мен е, че е непрозрачна. А това, най-тъжното, зависи само от нея и то, защото очевидно е, че има достатъчно хора, които са фокусирали вниманието си върху действията на администрацията, но като че ли тя забравя сутрин да се погледне в огледалото. И то, защото ако тя бъде по-прозрачна, вероятно няма да ни се струва толкова студена, толкова отдалечена, процесите при нея няма да ни се струват толкова нередни. Няма нищо страшно в това да извършваш определени действия публично, особено когато харчиш обществен ресурс. Защото няма нищо по-лошо от това да правиш добро и то на тъмно, когато харчиш обществен ресурс. Наистина няма нищо по-лесно от това да бъдеш прозрачен и това го доказаха в нашето проучване няколко общини. 39 български общини, не мога да ги изброя всичките по именно.
Водещ:Да, не е и нужно.
Петър Бакърджиев:39 български общини пожелаха да работят прозрачно. Някои от тях успяха. Други не съвсем, но аз се надявам, че в хода на това проучване все повече общини ще се присъединяват към групата на онези, които наистина искат да бъдат прозрачни, защото да решиш един проблем, а проблемът с обществените поръчки за българското публично пространство е много тежък, да решиш един проблем, означава, че преди това е задължително да си го осъзнал.
Водещ:Прозрачността всъщност оплете една примка, спасителна нишка, за която ще продължим да говорим само след малко. В „Клубът на журналистите” отново ще направим един плах опит да избягаме от темата за пари, говорейки за прозрачност. До колко наистина прозрачно може да има продължение на всеки един сблъсък? Ще Ви върна на предишните избори, на изборния кодекс. Знаем, че обществените медии са задължени да взимат пари от политиците и то, не защото ние сме тук много лоши хора и гледаме към техните джобове, просто защото законът ни задължава. Една такава дискусия как може да се развие в Германия, защото тук имаше остри коментари и после нищо?
Мария Стоянова:В Германия също взимат пари. Аз мисля, че дължим на слушателите едно уточнение. Става въпрос за това, че обществените телевизии и те са единствените, които по закон са задължени да излъчват рекламни клипове и дискусии, дебати в своето ефирно време в рамките на една предизборна кампания. В Германия това също е така. В Германия също се правят клипове от политически партии и тези политически партии си плащат за това удоволствие тяхното великолепно послание да стигне до избирателите. Така че в това също не виждам нищо лошо, да не говорим, че за телевизиите това, предизборните кампании, са една от възможностите не само телевизиите, а и радиата също, една възможност да обогатят бюджетите си.
Водещ: До колко трябва да има някаква промяна според Вас в изборния кодекс и така работата на обществените медии, както се наричаме ние, държавните, както ни наричат другите, да бъде по-лесна по време на избори?
Мария Стоянова:По-лесна в какъв смисъл?
Водещ:Ами в смисъл такъв, че да не се налага да обясняваме, че не сме лошите хора, които искаме пари за себе си. На политиците. Това беше един от скандалите на последните избори.
Мария Стоянова:Ами да обясняваме, че ние не сме лошите хора, че искаме пари на политиците? Те са наясно, че за да стигне тяхното послание до хората…
Водещ:Изкривява се следата.
Мария Стоянова:Жалко е това, защото това говорехме и с господин Бакърджиев преди малко. Проблемът не е в това, че се дават пари за едно или за друго нещо. Проблемът е, че парите не стигат, за да се дадат навсякъде. В това ни е проблемът. И стига сме се концентрирали върху това дали са дадени 5 лева тук или 5 лева там, или 10 лева тук, или 10 лева там. Колкото повече, толкова повече.
Водещ:Амитова е Мечо Пух. По отношение на цифровизацията.
Мария Стоянова:И е прав.
Водещ:Прав е да. По отношение на цифровизацията в Германия колко е бил прав?
Мария Стоянова: Е, по отношение за цифровизацията в Германия е още по-прав. Колкото много повече, толкова много повече. Знаете ли защо? Сега ще Ви кажа конкретно защо. Защото тази цифровизация, това звучи много… Самата дума е наситена с една особена вибрация и тя не ни е непременно позитивна и не е непременно…
Петър Бакърджиев:Много съгласни има думата. Съдържа съгласни в себе си.
Мария Стоянова:Много.
Водещ:За това опозицията също не е голяма.
Мария Стоянова:Зад нея хората не виждат хубавото, а то е много. То не е само, ако искате каналите, то не е само качеството на картината и на звука, то не е само дори плурализмът, който в голяма степен води със себе си този процес. Защото в момента ние имаме една малка част от нашата територия, но тя за мен лично е голяма, 24% от нашето население не приема повече от 1-2 или три програми. Давате ли сметка какво е това? Това означава, че тези хора са ограничени да слушат само мнението на една, две, в най-добия случай три медии и техните журналисти, и тяхната гл.точка. Целият останал спектър за тях е недостъпен. Дори спортни предавания, дори спортни събития.
Водещ:И след като се случи цифровизацията в Германия какво се случи?
Мария Стоянова:След като се случи цирфровизацията, се случва следното – едни технологически подем, един растеж на държавата, защото има изследвания, според които всъщност може би е важно да отбележим факта, че благодарение на цифровизацията се освобождават честоти във високия спектър, така наречения високочестотния спектър. Тези честоти при нас в една част са заети от Министерство на отбраната, което е изразило готовност да ги освободи, а в момента, в който и Министерството на отбраната ги освободи, те стават празни. Решение на ЕС е тези честоти да се използват за разработване на широко лентов интернет. Това е високо скоростен интернет.
Водещ:За който Нели Крус беше в България.
Мария Стоянова:За който Нели Крус беше в България и настоява. Защо настоява Нели Крус за него? Защото тогава, и в Германия стана така, тези големи честоти бяха обявени на търг. Явиха се трите фирми, които са мобилни оператори в Германия. На този търг тези фирми наддаваха за това нещо и вкараха веднага, така беше регламентирано там задание, че моментално трябва те да вкарат парите в хазната държавата, 3 милиарда и 600 милиона евро. Е, тези пари при нас в момента стоят блокирани. Оставете другото, ами заради този факт ние блокираме възможността на нашите съседи да освободят пък техните си честоти, защото ние при нас не сме си нагласили нещата. Много големи са измеренията на цифровизацията и те в много голяма степен са позитивни от това, че трябва да дадем 10 милиона за кампания или 5 милиона за септо боксове.
Петър Бакърджиев:Обаче има още нещо. Ако на хората бъде разяснено това по подходящ начин, вероятно то няма да изглежда толкова страшно и забележете, нужно ли е да се убеждаваме, че българина някак по дефиниция е изключително консервативен към новите неща? Мисля, че не.
Мария Стоянова:Всеки човек се страхува от новото.
Петър Бакърджиев:Не зная да ли е всеки човек. Със сигурност за българина.
Водещ:Толкова ли е трудно да бъдеш прозрачен, господин Бакърджиев?
Петър Бакърджиев:Ами според мен не е особено трудно. Въпросът е, че това изисква допълнителни усилия. Администрацията се плаща от това да бъде прозрачно, защото не знае колко е лесно, след като установи този принцип на работа за нея самата.
Мария Стоянова:Това е много важно, че тя се плаши, защото…
Петър Бакърджиев:Защото не знае. Ние се плашим от цифровизацията, защото е нова.
Водещ:Дали обаче, защото…
Мария Стоянова:Но не, защото непременно е лоша. Просто защото става въпрос за един исконен…,
Петър Бакърджиев:Не защото е лоша в никакъв случай. Администрацията по дефиниция не е лоша. Администрацията по дефиниция служи на обществото. Тя не е лоша.
Водещ:Да, ние и плащаме, за да ни служи, разбира се.
Петър Бакърджиев:Но тя се плаши като от всичко непознато и от самата прозрачност.
Водещ:И последно Мария, защо за блогърските медии се говори, че са несвободни? Защото ние журналистите сме мерзавци и страхливци или по друга причина?
Мария Стоянова: Знаеш ли, че българските медии сами казват за себе си, че не са свободни. Аз това наблюдавам. И когато медиите това го казват за самите себе си, обществото не може да ги вземе по друг начин. А медиите не са онова абстрактно медии някъде. Медиите са конкретни имена на вестници и списания, и радия и конкретни имена на журналисти, издатели и редактори.
Водещ:Т.е. трябва да излезем отвъд отношението си да критикуваме, когато имаме причина поименно…
Мария Стоянова:Да престанем да се крием зад общите понятия, защото ние страх, а свали маските и си говорим право в очите, както обичаме да правим на нашите георгафски ширини, тогава проблемите ще ни бъдат много по-малко, повярвайте ми.
Петър Бакърджиев:Още нещо обаче. Свободата в въпрос на лично усещане.
Водещ:И въпрос на ежедневни усилия. Между другото накрая да Ви кажа, че с Мария Стоянова така се разпалихме, че заприличахме на едни вятърни мелници. Ами да очакваме Дон Кихот извън ефира. Хубав съботен следобед Ви желая и бъдете свободни!          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.06.2012

Бойко Станкушев: Да се съберем хора, които просто да си съберат мисли, да нахвърляме един драфт и да го внесем, където трябва. В края на краищата все пак в момента има врати, ако по-силно похлопаш, ще се отворят и ще се влезе в някакъв диалог. И какви претенции за авторски права ще има медията, като всъщност тя просто качва, каквото е казал съответният обществено значим субект. Нищо друго. Къде са правата? Те да не са писали 40-та симфония, че да имат права?
Водещ:Кой има авторство върху политическите изявления, дадени пред медиите? Речено, сторено. Какво би помогнало да гражданската журналистика да бъде по- активна и по-защитена, описахме в три точки. Какви са те? Ще чуем заедно днес. А после, до колко са изрядни юридически, ще коментираме с професор Нели Огнянова. Още една лиминисценция в началото. Сигурно си спомняте, че новината за откриването на 8-та регионална радиостанция на БНР в Бургас бе изместена в новинарския поток на колегите от спрения от премиера симбек на Тони Димитрова. С Мартин Минков го коментирахме ето така.
Мартин Минков:Новината, която мисля, засяга не само радиото БНР, но и българските медии, е оценката на Бойко Борисов, че БНР вероятно е най-независимата медия в България. И смятам, че тази оценка заслужава малко повече размисъл, както от наша страна, така и от страна на тези, които някак си виждат сензацията в това, че бил прекъснат симбека на Тони Димитрова.
Водещ:Със сигурност за свободата трябва да се мисли всеки ден. За свободата трябва да се борим всеки ден. Това се чу през седмицата и в ЕП на организираната дискусия от групата на либералите. Към нея изненадващо се присъедини Нели Крус, която обяви свободата на медиите за свой личен приоритет и още.”Реших да променя програмата си за днес и да се обърна лично към Вас. Въпросът за свободата на медиите в България е личен приоритет за мен. Поздравявам групата на либералите за тази важна инициатива, защитата на фундаменталните ценности като свободата на медиите в България и всички членки на ЕС. За съжаление тази свобода не е даденост. За нея трябва да се борим всеки ден. Познавате ме като някой, който говори направо и действа в случаи като този за свободата на медиите в Унгария. Между другото правителството на Унгария все още не успява са изпълни европейските норми и последният доклад на Съвета на Европа показва ясно това. Аз следя ставащото във всички други членки на ЕС отблизо” каза Нели Крус. И продължи : „Когато националното развитие може да наруши законите в ЕС и общите ценности, не се страхувам да казвам нещата открито. Готова съм да приложа целия политически натиск, който е необходим. Случаят с България изглежда много тревожещ”. Казаното на дискусията днес ще коментираме с евродепутатите Станимир Илчев, Илияна Йотова и новият член на СЕМ Мария Стоянова. Скъпи ми Бароне, когато ми е трудно, си спомням за теб как сам си се издърпал за косата от блатото, барабар в коня. Щом ти си го направил, значи и аз мога сам. Благодаря ти. Този статус много прилича на символа верею в днешните facebook.com времена. Но тъй като е доказано, че има живот и извън мрежата, за съжаление трябва да отбележим, че нещата са сложни, много сложни. Фаталното при блатото е, че колкото повече шаваш, толкова повече затъваш. Правилото обаче е добре да няма такава безспорна валидност и това важи в еднаква степен, както за медиите, така и за други неща в живота ни. Как ние като запалянковци, бихме могли да изискваме парите от данъците ни, дадени за спорта, да не бъдат прахосвани и да отиват наистина за спорт? Знаете, в момента освен европейското първенство по футбол, където блестим с отсъствието си, е и последният шанс за олимпийска виза на отбора на народа, както по традиция наричаме волейболните ни национали. Отборът не ще Данчо Лазаров, феновете не го искат, премиерът символно не го кани. Той търси нов тренъор. Александро Филипини написа за предишната квалификация „Имаше българи, които също не желаеха България да успее.” Цветана Божурина и Сандро Филипини ще бъдат гости днес в „Клубът на журналистите”. Добре дошли Ви казваме Ралица Неделчева, Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което считате за важно на стената ни във facebook.com, където може да ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. Обикновено в началото започваме с музикално колебание, раздвоение. Този път със Снежа Спасова решихме друго. Решихме да започнем с музикална реплика с послеслов. Цензурата и автоцензурата в медиите в България беше дискутирана през седмицата в ЕП. Една дискусия, организирана от групата на либералите. Добър ден на евродепутата Станимир Илчев.
Станимир Илчев: Добър ден.
Водещ:Всъщност изненада ли Ви необявеното предварително присъствие на Нели Крус?
Станимир Илчев:Имаше колебания дали тя ще присъства, но имаше и абсолютно убеденост в това, което тя каза, че при първа възможност ще се включи в семинара. За съжаление в този ден, обикновено в сряда е така, има по няколко събития. Слава Богу, тя се появи и между другото изненада и нас в някаква степен, защото беше доста…
Водещ:Тук май загубихме връзката. Разбира се, ще се опитаме да вя възстановим. Аз ще се възползвам от тази техническа неуредица, з ада поздравя с добър ден новия член на СЕМ госпожа Мария Стоянова, здравейте!
Мария Стоянова: Здравейте!
Водещ:Предполагам, че следихте какво се случва в ЕП, какво се дискутира.
Мария Стоянова:Разбира се.
Водещ:И всъщност предполагам , че и Ви също имате коментар за силното политическо, силния политически коментар на Нели Крус за българските медии.
Мария Стоянова:Аз съм далеч от мисълта да коментирам позицията на еврокомисаря Крус. Трябва да кажа, че съм много приятно изненадата. Радвам се, че едно такова високо място, каквото е Брюксел и един еврокомисар се ангажира с темата България. За съжаление не е приятно това, което се говори в ЕП нито за нашата публика, нито за нас самите, които се занимаваме с медии. Но това пък е един шанс за нас да се концентрираме задължително в истинските проблеми, които имаме с свободата на словото в страната ни. Защото когато те ни се случват ежедневно, когато ежедневно сме притискани, когато ежедневно сами себе си притискаме, ние като че ли сме склонни да си затворим очите пред проблемите. И може би основният смисъл на дискусията в ЕП сега е именно това обръщане отново към вниманието на нашите собствени грижи. Но аз съм категорично против да чакаме Брюксел да ни решава драмите. Категорично съм против да смятаме, че отвън може да дойде някаква помощ. Категорично съм против да се еманципираме от отговорност. И съм категорично против да чакаме. Смятам, че проблемите, ако всички сме съгласни, че ги има, трябва да ги решаваме ние тук в България.
Водещ: Ето сега възстановихме връзката с евродепутат Станимир Илчев. И така, а имаме много сериозно проблеми днес с телефоните.
Мария Стоянова:Сами се убеждавате, Брюксел е далеч. Проблемите трябва да си ги решаваме в България.
Водещ:Въпросът е дали умеем да ги решаваме в България, защото, Мария, ние с теб на тази територия сме го коментирали много пъти. Ето го Станимир Илчев. Бързо да продължим с него, преди отново връзката да ни е изиграла лощша шега. И така, гоисподин Илчев, кое е по-страшното – цензурата или автоцензурата? Или поне какво се коментира в Брюксел разбира се?
Станимир Илчев:А трудно е да се каже кое е по-страшно. Когато има цензура, като че ли е по-ясна ситуацията. Хората са наясно и в позицията си на консуматори на информация като зрители, читатели, граждани на страната и като сътворяващи тази информация. Наясно са, че някой институционално оторизиран или пък овластен по стечение на обстоятелствата в рамките на една политическа конюктура възпрепятства диалога между тях. Но автоцензурата според мен е по-неприятно явление. Тя означава, че някой не си е свършил работата, а някакви обстоятелства го принуждават да измени на някой от фактите, да омекоти някой от… Да конструира една действителност, която е приемлива в очите на неговите политически ментори или началници, или работодатели, обаче тази корелация е подвеждаща за читателя и зрителя. За това без да абсолютизираме, според мен би могло да се каже, че автоцензурата като че ли е по-опасна и по-неприятна. Да не говорим, че тя деморализира самия журналист, ако му е налагана силово и ако той бива държан в състояние на автоцензура прекалено дълго време.
Водещ: Това ли беше основната идея на презентацията, която направи Асен Йорданов там? Нека да кажем на нашите слушатели, че става дума за едно изследване колко български медии приеха за новина факта за попадението, намерено от немски вестник, че зад абревиатурата СИМО се крие ЦРУ, пък СИМО в „Уикилийкс”, в грамите обяснява не до там светлото минало на нашия премиер.
Станимир Илчев:Донякъде Асен Йорданов отправи такъв упрек, но не е кой знае колко категорично, защото Асен Йорданов първо е наш и Ваш колега, който отдавна работи в български условия и който е в България. Той не живее в някакви илюзии. Заслужава един по-внимателен прочит друга гледна точка от това, което той изнесе и коментира, че всъщност тези теми от една страна не са абсолютно табу. Дори само един източник да лансира такава тема. Тя вече не е тема табу. По-голяма загриженост предизвиква фактът, че на такива важни теми се отделя маргинално внимание или след като се отдаде едно първоначално внимание, т.е. темите биват маркирани един вид „да написахме, говорихме по този въпрос” настъпва едно заглъхване. Ехото в тези случаи трябва много да ни притеснява. Заглъхващото ехо, защото част от темите, включително и тази на Асен Йорданов, предизвикват необходимост от отговори, да се търсят отговори и да се дават отговори, не само от журналистите, но и от неправителствени организации, от институциите в страната, от българските специални служби. Да се търсят също така аналози в изтичането на информация у нас и навън. Да се задава фундаменталния въпрос някому изгодно ли е това да се прави уж случайно или самите служби да пробити поради някакви центробежни вътрешни техни сили, което също е опасно. Но за да се разбере истината в рамките на такава сложна проблематика, трябва преди всичко да се говори. И Асен каза, че не се говори по тези въпроси. Ето, той говори, но дори не се подема този разговор.
Водещ: Е, едва ли чак не се подема, но повече от ефектни заглавия, като че ли не се случват.
Станимир Илчев: Да и вече се връщаме по този начин, както казвате и Вие, ефектни заглавия. Т.е. ние се връщаме в една база, която ни беше до болка позната на езоповски език „на досещането на интелигентния читател, че това, което е между редовете, а не е в самите редове”. Но аз искам да подчертая, че това беше една от темите на семинара. Не е единствената обаче. Ние там говорихме и за симбиозата между субекти, които не би трябвало да са в симбиоза. Например редакция-банка-рекламна агенция плюс статут в политиката на един или на няколко от собствениците. Такава симбиоза съществува и на други места, но не бива да ни утешава. Там, където тя съществува, я критикуват много тежко. Критикуват такива явления в момента в Сърбия. Ако вземат доклада за напредъка на Сърбия, имат тежки такива критики. Но въпросът тук е със Сърбия ли да се сравняваме? Ние сме пета година в ЕС. С Македония и с Албания, които имат доста сериозни задачи пред себе си да решат. С Турция ли, която е тежко критикувана за арести на журналисти? За инкриминиране на книги. Ние не можем да се сравняваме с тези държави и не бива да се сравняваме с тях, което не означава, че не бива и да мълчим, че у нас има точно такава симбиоза.
Водещ:Безспорно сигурно в залата е станало ясно, че в България има два издателски съюза, които воюват помежду си, не до там възпитано. Позволявайки си епитети, които първите 7 години хората трябва да се научат, че не бива да се употребяват, но да оставим това на страна. Това как беше коментирано в Брюксел? Всъщност това не е ли проблем за самите журналисти, защото тези войни са нещо наистина изумително?
Станимир Илчев: Изумителни са, да, защото те фракционират цялото пространство. Достатъчно е двама собственици на медии да са във война или конкурентни отношения. Настъпва тотална мобилизация на всичко, с което те разполагат. Ако в рамките на ресурса на тези двама враждуващи хора има медии, това означава, че и тези медии са във война. Това е една много изкривена ситуация. Аз лично нямам рецепта за излизане от такава ситуация, като че ли това, което става да я коментираме в критичен аспект и да апелираме, че в законодателни и във всевъзможни други мерки, тази ситуация да се редуцира, защото тя вече е толкова ескалирала, че като че ли, ако неутрален, независим, коректен, дори да речем сдържан, когато те нападнат, се смята за смешно, излишно и пораженческо. Като че ли се води една безалтернативна война, не само война, а безалтернативна война, в която не се допуска дори, че ще има примирие, прекратяване на огъня и един ден мир. А се смята, че тази война е за унищожението на единия. Не се вижда в ролята на победен и непрекъснато по знамената се свикват нови и нови контингенти – не само журналистически. Търсят се финанси и в тези трудни времена се хвърлят според мен огромни пари, за да се продължава войната с противника. Хвърлят се огромни пари, за да се правят едни разследвания, които не са умишлени разследвания, които чакат. И за това си позволих в моето собствено изказване да кажа, че пред очите ми се разпилява медийният ресурс на България. Веднъж допуснахме в агро стопанството да се разпилее ресурса. Той се възстанови бавно и мъчително. И сега страната изнася 1 милион тона зърно, догодина отново. Допуснахме тежки удари върху такива области като литературата, киното и театъра. Те стъпиха на краката вече и тръгнаха напред. Допуснахме тежко разпиляване на ресурс по време на приватизацията. Най-неочаквано, и за това е толкова горчива тази оценка, най-неочаквано в 22 година от прехода, пред очите ни се разпада медийната ни система.
Водещ:Мария, ако трябва да опишем не свободата, ние като журналисти и трите кита, образно казано, те биха били икономическа заплаха, вината на медиите и мутренските заплахи, така на кратко да ги наречем тези, които се случват.
Мария Стоянова:Да.
Водещ:Такива неща могат ли да се случат в Германия? Изобщо как се противопоставят немските колеги?
Мария Стоянова:Искам да използвам възможността да благодаря на господин Илчев от разстояние. Искам да го поздравя за инициативата за форума, който е проведен в Брюксел, макар че аз бих си пожелала такъв форум да проведем в София с високопоставено участие. Много бих се радвала, ако комисар Крус поеме поканата и дойде в София със съдействието на господин Илчев и неговите колеги, защото дълбоко съм убедена, че спектърът и в София може би бил по-голям и тогава може би няма да имаме само заглавия, а ще стигнем много зад заглавията, зад онези ефектни заглавия, за които стана дума. От господин Илчев ме познава, знае кажа ли нещо – правя го. Може да разчитате изцяло на моята подкрепа в новата ми роля като член на СЕМ за организацията на такъв форум в София. Ще се радвам да го направим. Имаме нужда. И смятам, че ефектът наистина ще бъде още по-значителен.
Станимир Илчев: Благодаря ти. Браво! Това е чудесно.
Водещ:Може да се обединим около нея, защото важно е да се говори, важно е…
Мария Стоянова:Не е вслучая дори важно само да се говори. Когато в София дойдат хора като Нели Крус, като председатели на ЕП, които за съжаление не идват толкова често, когато отделят един-два дни. Когато те самите гарантират и покажат на нашето общество, че те се интересуват, че на тях не им е все едно какво се случва тук с нашите медии, с нашите журналисти, с нашите редакции, тогава ефектът е много по-голям, много по-осезаем. Отколкото когато това се случва само в Брюксел. Защото господин Илчев е абсолютно прав – нашата страна вече 5 година е член на ЕС. Вместо Сърбия, Турция и останалите край нас да се сравняват с нас, ние се сравняваме с тях. За това аз призовавам господин Илчев да обединим усилия, да направим така че да доведем тези хора в София и всички заедно в София, заедно с колеги, заедно с Васѝ да направим един форум, в който да си кажем проблемите, да си сферим часовниците, както се казва, и да тръгнем в една крачка. Защото аз съм убедена, че целта е всъщност една и съща. Ако това е целта – искаме на първо място качество. Как ще постигнем качество? С усилия, с работа, разбира се и с пари. Когато стигнем въпроса вече за парите, тогава вече имаме проблем. При нас в България казвам имаме проблем, до ден днешен.
Водещ:Едва ли само при нас.
Мария Стоянова:Сещате се и за друга държава членка на ЕС?
Водещ:Да, за Гърция.
Мария Стоянова:Където има също проблем със собствеността на медиите?
Водещ:Ами има, да. Има.
Мария Стоянова:Кое точно имате в предвид?
Водещ:Там също колегите стачкуват, ако си спомняте, да, може би не е съвсем copy-paste примера.
Мария Стоянова: Точно така. И за това аз съм против ние непрекъснато да се сравняваме с някой, защото всъщност това ни е ползата от този ЕС, че всички сме индивидуални и сме толкова различни. Нашия случай си е наш случай и за това ние трябва да гледаме как да решим нашия случай. А можем да го решим с подкрепа. Можем да го решим със съдействие, можем дори и със съвет да го решим. Тогава,когато, пак се връщам на тази идея, доведем тези хора в София, поговорим с тях за нашите проблеми открито и честно.
Водещ:Господин Илчев, в ЕП се говори и за медиите на други страни. По какво си приличат и по какво се различават дискусиите?
Станимир Илчев:Приличат си по това, което до този момент ние коментирахме в нашия разговор. А се различават по установяването на наличие на причини, които се и анализират и тези причини, от друго естество. Например в Унгария, дори когато има такъв подобен краен резултат като нас, причината не съвпада с причините в България. В Унгария имаме силната, консервативна воля на едно правителство, което промени, аз бих казал дори неузнаваемо преобрази, план шафта на унгарската държава. Едно правителство, което промени състава и мандата на регулаторния орган. Промени текстове в конституцията и между тях има и такива драстични текстове, които описват смазващи глоби на журналисти за клевета, без да има прецизно и изчерпателно нормиране на понятието „клевета” и неговото съдържание. В Унгария има натиск буквално закриване на предавания и програми и за поощряване и открито популяризиране на поправителствени. Т.е. функционирането на унгарското общество, там обхвана медиите, засегна медиите и по законодателен, и по констиционален път. И нас, слава Богу, това поне още не е станало и като че ли не е хрумнало на някакви гении, да прибягнат до промени на сега съществуващото законодателство, за намеса в работата на СЕМ и на независимите съвети и съюзи. Но това поне съществува като система от съдове, като система от структури.
Водещ:Замислих се да намеря един пример, който да подхожда, да кажем на нашия случай. Преди година може би и няколко месеца в ЕП френските колеги се оплакваха, че регионалната земеделска преса е изкупена от една банка. Всъщност има ли развитие по този въпрос, ако сте проследявали?
Станимир Илчев:Ами не, не съм го проследил напоследък, защото основните ми функции са други. Не са и сега само в медийната сфера. Имам много силен ангажимент към Западните Балкани. И напоследък бях там в много чести командировки – в Косово, Албания, Македония. Специално с докладчика по Сърбия /…/ бяхме на мисия в /…/ и се пооткъснах от медийната тема в най-силния и възможен обхват. Но регионалната преса между другото, моето намерение беше да се коментира чрез участието и изказването на Ваша колежка от регионален вестник, която поради онази суматоха добре известна у нас не дойде. От начало искаше да дойде и потвърди. Мисля, че при една следваща стъпка регионалният печат и регионалните медии по принцип трябва да са равнопоставени.
Водещ:Жалко, че в момента тече гласуване на „Позитано” 20, аз разчитах за това повече информация да даде евродепутатът Илияна Йотова, но както и да е. Всъщност за окрупняването е думата и понеже Нели Крус каза за общоевропейски правила, дали окрупняването на собствеността на медиите ще бъде засегната или коментирана по някакъв начин в тези общоевропейски правила за медии?
Станимир Илчев:Ще бъде засегната. Мога да се обзаложа. Има толкова силен натиск в тази посока, че тя ще бъде засегната и отвъд засягането на темата и дълбочинното и развитие, мисля, че ще има предложение за промени от законодателен характер. И не изглежда толкова трудно и невъзможно, както някои се опитват да изкарат нещата и не демократично, ако се каже простичко, обяснено, да се каже какъв дял от медийния пазар като максимум може да се притежава от едно юридическо лице. Или как сдружаването на няколко юридически лица може да им даде възможност да увеличат своя дял на пазара, но също до някакви лимити. Останалото би било експанзия, която вероятно в един хипотетичен бъдещ план завършва с един собственик на медиите, както имаме един собственик на някои енергии или един собственик на някакви други неща.
Водещ:Изобщо окрупняването не е…
Станимир Илчев:Не е здравословно.
Водещ: Не е здравословно за свободата на медиите. Много Ви благодаря господин Илчев. На края и Мария, как си представяш една такава среща?
Мария Стоянова: Представям си я много интересна, представям си я много полезна и си я представям много активна. Ние имаме нужда от това. Абсолютно съм категорична, че ефектът ще бъде гигантски различен. На светлинни години различен, ако тази среща я направим в София. Представят си я с, ако трябва дори, със същите участници, но си я представям с колеги от други медии от Европа, които не е нужно да имат подчертан интерес към България, но от които бихме могли да почерпим пример именно по въпросите, които ни притесняват. Това, за което Вие питахте. Може ли това да стане в Германия? Може ли това да стане в Полша? Може ли това да стане някъде другаде? С тези колеги да се съберем, да седнем заедно, да поговорим за тези неща. Това е важно, не само за нас в България, това е важно за всички нас в ЕС, защото какво излиза? Че ние живеем в една общност заедно, а понякога имаме общи проблеми или и различни проблеми, обичаме да се критикуваме един друг и да се сочим с пръсти, но когато става въпрос за решаването на проблемите, като че ли стоим на разстояние и се срещаме в Брюксел, откъдето си пращаме послания. Това абсолютно съм убедена, че имаме нужда от такъв форум. Даже не говорим вече за среща.
Водещ:Ние сме различни и проблемите ни разбира се са различни. Но трябва да се намират конкретни решения на конкретните проблеми, защото едва ли едни общоевропейски медийни правила биха ни помогнали.
Мария Стоянова:Аз смятам, че тези общоевропейски медийни правила всъщност не са толкова лишени от смисъл, защото ето виждаме, че в други области, които са далеч от медиите, те имат ефект. Общоевропейските правила. И ще дам един пример с нещо много практично, а именно ролмингите. Там също бяха наложени общоевропейски правила, въпреки че пазарът на мобилните оператори в различните европейски държави е съвършено различен. Оборотът, който правят германските мобилни оператори, е много по-различен от този в България, но въпреки това тези правила дадоха ефект, имаха полза и дори за нас, крайните потребители в България. За това съм убедена, че има смисъл. Но абсолютно сте права, че трябв ДА ДИФЕРЕНЦИРАМЕ.
Водещ:Вярвате ли, че ако гражданската журналистика е свободна, това ще помогне и на другата журналистика да е свободна?
Мария Стоянова:Аз вярвам и съм дълбоко убедена, че първото, от което имаме нужда, е може би изостряне на чувствителността на обществото в най-широк спектър. Когато имаме гражданско общество, което е безкомпромисно, което задава въпроси, което пита, което се интересува, което дори, ако искате протестира, което изразява несъгласието си, тогава ние медиите… Имам чувството, че сме заспали някакъв сън, ще се разтърсим.
Водещ:Ами разчитам и последващата тема, която ще дискутираме след малко, в близко време да вземете някакво отношение и от СЕМ. Става дума за това, че когато гражданската журналистика цитира политическата реч пред медиите, много често се случва юристите на медиите да вземат мерки това да не се случва. Би могло да има някакво развитие по този въпрос. Членът на управителният съвет Бойко Станкушев миналия път каза да се съберем и да напишем едни точки. И ние се събрахме, написахме ги. След малко ще чуем какво сме написали и разбира се ще се консултираме до колко това е юридически коректно в професор Нели Огнянова. Благодаря на Мария Стоянова и ще разчитаме на Вас и в бъдеще. Не сте забравили и няма да забравите журналистическите си рефлекси. Важно е гражданската журналистика да бъде активна. Важно е гражданската журналистика да бъде свободна и е много важно да не бъде преследвана, когато цитира казаното от политиците пред телевизиите или пред радиата, да няма юристи, които да преследват и да свалят това съдържание, защото това е съдържание, което се разпространява с некомерсиална цел. Казах в началото, хора, които много държат да не бъде ограничавано политическото цитиране, като Асен, като Комитата се събраха заедно с мен и написахме едни три точки, едни три точки, които ето сега ще чуете какви са.
Комитата:Сведох нещата до няколко основни точки, които според нас е разумно да бъдат приети от Националните електронни медии и те са свързани с правата на гражданите, на гражданското общество да цитира и възпроизвежда политическата реч. Фактите, че цитати, които гражданите ползват или други дори, ако щеш и други медии – в социалните медии, в интернет и т.н., те под натиск на телевизиите, обсъждахме го това при теб минали път, те биват сваляни от социалните мрежи от една страна. А от друга страна често изчезват от архивите на самите телевизии, самите електронни медии. Което се обединихме около разбирането, че е форма на цензура и това нещо е неприемливо. И в този смисъл тези три точки, които обсъдихме, които според нас са разумни и ще се обърнем с молба към медиите да ги приемат, електронните медии, националните, това е да се въведат стандарти за свободните лицензии, които са за разпространение на цитати на политическа реч за некомерсиални цели без ограничения във времето. Второто нещо, което обсъдихме е, че цитатите извън политическата реч, които са свързани с илюстративна или с постилюстративна, или образователна цел, до 180 секунди да бъдат също така със свободни лицензии за некомерсиална употреба. И третото нещо- споделянето на тези два вида цитати – политическа реч без ограничение във времето и останалите цитати в сферата на културата, в сферата на образованието и т.н., да бъде разрешено споделянето им в интернет пространството.
Асен:Това, което аз искам да кажа специално за блоговете е, че те са много важен елемент от упражняването на нашата контитуционна свобода на словото и не бива да бъдат поставяни в, как да кажа, не бива да им се налагат рестрикции, не бива да бъдат поставяни във второстепенно положение спрямо другите медии. И от изключителна важност е гражданите да могат да обсъждат и да имат достъп до политическият дебат – online.
Водещ:Смятате ли, че електронните медии биха имали полза от една такава възможност за цитиране, защото това при всички случаи ще осигури повече гледни точки?
Комитата:Аз смятам, че електронните медии в България по принцип имат проблем с разбирането на интернет и неговото значение за техния бизнес. По принцип аз смятам, че споделянето в интернет ще бъде в близко бъдеще най-важния инструмент за споделяне и популяризиране на съдържанието на съществуващите медии. Те не трябва да водят война, медиите не трябва да водят война с интернет пространството, а точно обратното. Трябва да го използват за своите цели, така че надявам се този урок да бъде бързо научен и да не се налага пак да кретаме след останалите държави, да го въведем възможно най-бързо.
Водещ:Свободна ли е гражданската журналистика у нас?
Асен:Аз лично смятам,че няма никакви ограничения сериозни извън рисковете примерно да влезеш в полезрението на някой политик или на да речем някоя медия да предяви някакви претенции към, ако говорим в контекста на това, което обсъждаме в момента. Да предяви претенции към съдържание, което ти си цитирал, публикувал, споделил в своя блог или на сайта, който поддържаш и т.н. Даже лично аз вярвам, че в момента при гражданската журналистика свободата на словото в интернет изпреварва като че ли своя по-голям брат електронните медии. Така ми се струва на мен. Вчера или оня ден дадох примера със събитието, което беше в Брюксел, организираната конференция, разговор, среща на тема свободата в медиите. За мен най-бързата и обективна информация, която получавах, беше информацията, която споделяха един-двама мои приятели журналисти в twitter.com и следвайки по това как реагираха традиционните медии, нека го наречем и в частност някои от медиите, които и в интернет поддържат сайтове, имаше дори тези, които аз ги определям като по-свободни и по-независими, дори те бяха притъпили остротата на посланието. И в заключение пък да развия тезата на Комитата. Аз лично смятам,ч е електронните медии – те не само, че трябва да се научат да оцелеят и да се развият правилно нали, казвам образно, да се научат да използват този маркетингов инструмент – споделянето в интернет, а смятам, че ако го възприемат това нещо. Нали колкото по-бързо го възприемат, толкова по-добре за тях, защото ще скъсят инстанцията между тях и потребителите, първо. И второ – ще качат една стъпка нагоре доверието на интернет потребителите към тях. Има ли я тази дистанция – той краде от нас, аз не крада от тях. Аз не съм изкарвал и една стотинка от това, че съм взел тази или от онази телевизия две минути видео и съм ги публикувал в блога си или в своя канал в youtube.com. Мен това отношение ме обижда и ако те разберат, че аз не крада от тях, а че аз се старая да популяризирам по този начин тяхното предаване, защото то ми е направило впечатление, имало е нещо, което ми е харесало, взел съм го и съм го цитирал. Ето – тази телевизия, този политик при този водещ, нали, това ще допринесе. Това ще им помогне на тях.
Водещ: Отзад написаните три точки и коментарът към тях – стоят блогърите Асен Генов, Комитата, както и Антоанета Цонева от института за развитие на публичната среда. Спомняте си, преди 7 дни, Бойко Станкушев каза, че така трябва да се развият нещата. До колко юридически коректни са всичките тези формулировки? Заедно ги слушахме с професор Нели Огнянова, добър ден.
Нели Огнянова:Здравейте!
Водещ:Успели ли да се справим с не особено леката юридическа терминология?
Нели Огнянова: Аз разбрах за какво се отнася инициативата. Всъщност става дума за свободата на политическото слово. Напълно подкрепям идеята за това, че политическото слово трябва да бъде, доколкото е възможно свободно, и гражданите трябва свободно да участват в политическите дебати. Това е задължителен елемент за всяка демокрация. А тъй като имаме казус и знаем какво се е случвало миналата седмица, предаване, в което се отразява изказване на политик, е свалено по искане от една телевизия от сайт за видео споделяне, струва ми се, че предмет на обсъждане е до колко интелектуалната собственост може да се използва за ограничаване на политическото слово и до колко в България може да се извърши нещо, за да не се използва защитата на авторското право или по-общо защитата на интелектуалната собственост като бариера пред участието на гражданите в политически дебати. Т.е. от една страна имаме правата на радио и телевизионните оператори в случая, от друга страна имаме правото на информация на гражданите и трябва да бъде намерен един баланс, който е най-добър в обществото.
Водещ:До колко полезен би бил опитът от предишните президентски избори в САЩ?
Нели Огнянова:Струва ми се, че решения могат да се търсят по две линии, доколкото виждам Вашия разговор, Вие предлагате решение по линията на споразумение на националните електронни медии. Т.е. националните електронни медии сами да кажат, че няма да предприемат мерки за санкциониране на граждани или други оператори, които използват цитати от техни предавания. Това е едното възможно решение. Другата възможност е законова. Законът да каже там, където предвижда някакви изключения от правата на радио и телевизионните организации, там да предвиди и такава възможност, и аз бих искала да кажа, че в момента в България такава възможност има. Това, за което Вие казвате, разбира се вече се е случвало и в други държави. В САЩ интелектуалната собственост беше използвана като повод, по-скоро като претекст, някои изказвания на политици да бъдат сваляни от сайта за видео споделяне. Тогава професор Лесинг излезе с една идея дебатите, които вървят в големите телевизионни мрежи, да бъдат свободно достъпни. Т.е. телевизиите да се съгласят, че специално тези дебати и цитати от тях могат да бъдат свободно разпространявани от гражданите, защото това е абсолютно необходимо за тяхното информиране и техния информиран избор преди те да гласуват за определен кандидат. Ако се върнем към България и тези три точки, които предлагате за обсъждане, бих искала да кажа, че правата на радио и телевизионните организации, разбира се са уредени в закона за авторското право и сродните му права. Но в закона за радиото и телевизията има една възможност, която бих искала да спомена. Може до 90 секунди от предаване на телевизионен оператор по аналогия и радио оператор да бъде използвана в предавания на други оператори. Сега, очевидно може да се мисли за някакво разширяване на тази възможност. Законът на радиото и телевизията казва 90 секунди, а Вие предлагате по-голяма продължителност.
Водещ:180.
Нели Огнянова:180 секунди.
Водещ:Ами политиците ни не се славят с особена краткост на лекциите си.
Нели Огнянова:Да, но Вие имате едно още по-радикално предложение. Тогава,когато става дума за политическо слово, цитирането да бъде без ограничение по продължителност. Т.е. фактически едната възможност е националните електронни медии да се съгласят, а тази разпоредба, която съществува в закона за радиото и телевизията да я прилагат така да се каже по-широко, с по-голяма продължителност. Гражданите, не само телевизионните оператори, но и гражданите да имат възможност да използват тези материали. Благодарение на добрата воля на телевизии и радио станции, които биха им разрешили. Може би трябва да се маркира и една друга линия, по която може да се мисли, законовата. И да се помисли дали пък в самия закон за авторското право и сродните му права не може да се предвиди една възможност политически изказвания, речи, доклади и т.н. да могат да бъдат използвани тогава, когато са на видео или пък на аудио запис. В момента такава възможност за свободно използване има при авторските права. Член 24-ти предвижда един каталог от хипотези, в които има така нареченото свободно използване на защитени авторски произведения. Но когато четем по-нататък закона и отидем до сродните права на радио и телевизионните организации, ще забележим, че свободното използване по отношение на телевизионните предавания е по-ограничено. Само част от произведенията, които могат да се използват по член 24-ти, могат да се използват, когато става дума за аудио или видео записи. Т.е. без да влизам в подробности искам да кажа, че съществува тази паралелна линия да се обсъди дали не може по законов път, както е направено сега с текуща информация в периодичния печат или други средства за масово осведомяване, за речи, отчети, доклади и т.н. по същия начин аудио и видео записи да могат да бъдат достъпни за свободно използване.
Водещ:Значи към дискусията трябва да включим и депутатите, както разбирам, защото това е посоката.
Нели Огнянова: Струва ми се преди това експерти в областта на авторското право, които по-точно да огледат съществуващите права на радио и телевизионните организации и също така разбира се самите радио и телевизионни организации трябва да се включат, защото така или иначе това е една област, в която те имат права. И аз смятам, че има бъдеще едно такова обсъждане и те биха могли да поемат ангажимент в името на по-голямата свобода на политическото слово, да подкрепят в по-редактиран вид предложенията, за които Вашите…
Водещ:Много Ви благодаря, професор Огнянова, за този коментар. Да се надяваме, че телевизиите ще разберат,че биха имали полза от това, а и изобщо операторите, защото трябва да бъдат… Тоналността на /…/ към Цветана Божурина и Сандро Филипини, и българския волейбол случайно съвпадна, но приличат ли си по нещо българската журналистика и италианската журналистика, Сандро Филипини, слуша и българските журналисти слушат националното радио и разбира, но с говоренето има малки проблеми.
Сандро Филипини: По-добре да говоря на италиански и тя да превежда. Няма много разлика. Най-големият проблем е проблемът за качеството. Мисля, че ние трябва да следим качеството на информацията. Ние, журналистите. В Италия има две-три ситуации, два-три вестника, които преследват това качество и го защитават това изисквано качество. Това е благодарение на желанието и на упоритостта на журналисти, които работят в тези вестници.
Водещ:Защо обществото обаче подкрепя италианските журналисти? Спомняте си натиска на Берлускони, но си спомняте и натиска на хората, които Ви защитиха.
Сандро Филипини: Проблемът с демокрацията на журналистите в Италия е собствеността на самите вестници, на кого принадлежат вестниците. В Италия показва на света какъв е истинският проблем, защото и в България и във всички други държави – в Америка, в Щатите, проблем е кой е собственик на тази информация. В ръцете на Берлускони с правителството си, заедно то беше в ръцете му и всички най-основни национални телевизионни канали бяха в ръцете му. 6 от 6 официални. Това не е демокрация. Не може да бъде дори журналистите да се опитваха да устояват в някои ситуации, не във всички ситуации, но в някои ситуации се опитваха да устоят. Това е същото, което става в Унгария например. Само че в Унгария се вижда, защото правителството го прави съвсем открито. Изгони журналистите. Независимите журналисти бяха изгонени. Като че ли бяха някакви чужденци, някакви за изхвърляне от държавата. Берлускони го направи по много по-фин начин, по-перверзно общо взето. Трябва да се види какво направи Берлускони, за да защитим демокрацията в журналистиката. Да не се прави така, както правеше Берлускони.
Водещ:Цветана, твоят поглед за журналистиката? Ти разбира се следиш спортната журналистика. Различава ли се това, което Сандро пише в най-големия италиански спортен вестник в защита на българския национален отбор по волейбол и това, което тук в България в медиите се пише?
Цветана Божурина:Естествено. Аз съм пристрастна и за мен Сандро е голям журналист. Най-големият за мен.
Водещ:Истината е, че facebook.com е абсолютно превзет от негови цитати.
Сандро Филипини:
Цветана Божурина:Да, така е, защото – не само във facebook.com, а и в залата по София хора ни срещат и непрекъснато го поздравяват за това, което пише във facebook.com, а не поздравяват мен, че аз толкова… Той по-лесно го написа, аз по-трудно го преведох. Но искам да кажа, че просто няма сравнение, не с цялата журналистика разбира се, има и в България добри журналисти, за това слушам националното радио и специално програма „Христо Ботев”, но в Италия не мога да срещна журналисти, които… Няма такива статии. Не знам дали слушателите на тази програма са чели, това беше някаква невъзможна статия. И не само една, няколко. Така че има разлика между спортния журнализъм в Италия и в България.
Водещ:Сандро, как мислиш, че ще се разреши този проблем с българския волейбол? Ти почти го осинови.
Сандро Филипини: Аз имам много приятели в националния български отбор. И само заради това съм толкова близо до волейбол и не само заради мен – Матей, преди Христо Цветанов. Аз нямам представа, не знам как ще свърши този проблем. Това, което написах днес, е най-важното, което мисля. Че българите, не волейболистите, българите показаха пред света, че когато имат една идея и вярват в тази идея, не позволяват да им се подиграват.
Водещ:Е, да, ама Данчо Лазаров се чувства предполагам добре. Той търси нов тренъор, доколкото прочетох.
Сандро Филипини:Той може да търси, може да прави, каквото иска. Той ги е направил тези правила, тези закони той ги е създал. И следва ги тези правила. Той е президент. Тези закони – той е законен президент. Върнахме се на проблема на Берлускони. Ако този, който прави законите, ги прави в своя полза, значи няма демокрация.
Водещ:Да потърсим приликите и разликите с италианската федерация по волейбол, защото и такива се оказа, че има.
Сандро Филипини:Ситуацията в Италия е много подобна, много приличаща си, защото шефовете на федерацията са избрани. Шефовете не са, както тук. Шефовете не са на съответните клубове. Какво става в такъв случай? Който има власт, задоволява масата, а тази маса е може би за хора, които не правят, нямат активност. Нямат. Те представляват един клуб. Те са направили клуб и те представляват, те са един глас, както един глас, ако има десет отбора в един клуб, пак е един глас и само един човек, който претендира да бъде един клуб – пак е един глас. Същата работа, както в България. И така властта се поддържа сама.
Водещ:Ако обаче феновете в Италия излязат с тези плакати, с които излизат нашите фенове, защото от една страна момчетата не искат този президент, публиката не го иска. Това са нашите данъци. Те отиват за този спорт. Всъщност какво ще се случи в Италия?
Сандро Филипини: Аз не вярвам, че можеше да се случи в Италия. Способността хората да се сберат по този начин, както са се събрали в България. Не вярвам, че можеше да стане. Но това е много интересно по повод на предишните ни разсъждения. Ето, и това са новите начини на комуникация, които позволиха да се случи това нещо. Сегашните медии. В този момент България показва какво може да се случи в бъдеще на останалия спортен свят. С новите средства, може да си има силата, за да опитаме, да се опитаме да разрушим една власт, която на практика по закон не може да бъде разрушена. Но с тези нови средства може би ще докажем, че и това може да стане. Сега политиците, които дават нашите пари, успяха да видят, че голямото множество от българския народ, от хората, които обичат волейбола и самите политици знаят, че федерацията не се ръководи по най-добрия начин, както би трябвало да бъде. Наистина всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Не че абсолютно цялата вина е на точно на тези личности, на тези хора. Всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Този път те много грешки направиха, които се повтарят и които са и фатални понякога. И нахални, и…
Водещ:Дай Боже да се класираме. Аз съм сигурна, че ако Данчо Лазаров остане, мисля че до последния момент момчетата ще си чакат екипите. Това е класика.
Цветана Божурина:И ние мислим така.
Сандро Филипини: Това, което е най-важно в момента е, че всички трябва да разберат, че на игрището е важна победата и силата, силата на състезателите, техниката. До сега отборите, с които България игра, бяха силни и показаха, че са силни. В модерния волейбол има малко мачове, на които се знае изходът. Както вчерашната например с Пакистан. Нивото на волейбол е много пораснало, много е различно и самият спорт е различен.
Водещ:Каза нещо много важно. Всъщност активната гражданска може да променя и дневния ред на журналистиката като става събитие. Може да променя май и правила. Ние говорим тук за това, че ако гражданската журналистика има правото да цитира политическата реч в социалните медии, то това би било и в полза за самите журналисти, и за самите медии.
Сандро Филипини: Това са разговори, много трудни и дълбоки. Проблемът е, ако информацията може да бъде независима, тогава може да насочи в правилната насока. Ама как можем да бъдем сигурни, че ще работим по независим начин. Пои какъв начин да сме сигурни, че сме независими, защото отзад, зад нас винаги стои мотивът, икономическият мотив само с пари, стоят всички медии.
Водещ:А парите имат навика да бъдат невидими и по един невидим начин да мотивират.
Сандро Филипини:Точно така. Важно е журналистите да бъдат ѝинформирани, да знаят за своята професия, да бъдат професионалисти. Преди да започнат да работят, преди да започнат да дават информацията. Това, което ме притеснява тук, в България, не е липсата на независимост, от която нямаш доказателства, че нямаш информация. Но вижда се, че журналистите са много млади хора, младежи. Общо взето това, което той вижда, че всички са много млади, без опит става въпрос. Това в никакъв случай не е отрицателно нещо, но може да бъде отрицателно, ако те не са имали възможност да пораснат професионално.
Водещ: Иначе казано липсват коментари, защото младите хора не винаги имат достатъчно подготовка за това.
Сандро Филипини:Ако не са имали време да разберат какво значи да си журналист и те отиват на фронта с извинението, сега най-важното нещо е информацията да бъде много бърза. Да изпревари всички други. А всъщност това, което е най-важно, е съдържанието, а не бързината. А те бързат, бързат да бъдат първи. На тях…
Водещ:Но само със заглавие не се живее. Все пак трябва и анализ. Със съжаление поглеждам към часовника и виждам, че времето ни изтича. Остава ми само да Ви пожелая хубав съботен следобед и българи юнаци!
Цветана Божурина:Много е трудно за превеждане „българи юнаци” на италиански. Но все пак и ние казваме „стискаме палци”.