БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 6.10.2012
Водещ: Дянков с нова идея – заплатата според града. Тази авангардна идея вчера ме подсети, че заплатата на финансовия министър не стига за финансиране на всички изкопани вампири в Созопол и не само. Несправедливо забравено остава и коритото на баба Гицка, което всъщност е корабът на Ной. А премии ще получават немислещите и неучастващи в процеси за заплати. Има над какво да се работи още. Този статус в социалната мрежа вчера предизвика доста коментари. И още един „колкото несвободни става медиите, толкова по-големи рекламни бюджети искат и толкова по-остри стават коментарите на посланиците у нас по темата „свобода на словото.””През седмицата научихме, че 10 милиона е бюджетът за реклама на цифровата телевизия. Редно ли е да се търси връзка между двете новини? Очаквам да коментирате на Фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намерите – „Клубът на журналистите – БНР”. Бюджетът и АЕЦ „Белене” са в центъра на политическото противопоставяне и може би това е най-ярката медийна следа, която оставя отиващата си седмица. Сигурна съм, че помните Чернобил. Сигурна съм, че помните как ни излъгаха нечовешки нагло, че нямало опасност за хората, докато властта тайно се грижи. Това беше отдавна. Защо обаче днес, докато човечеството се бори със спомена за „Фукушима”, у нас почти като рекламни блокове по телевизора валят странните новини за нов инвеститор, който ще строи, а пък ние нямало било да плащаме, пък изцяло участие щял да бъде проектът? За евентуалните аварии обаче ще говорим някой дргу път, както пък поверява една стара, забравена българска класика. Направо ще ни дадат сметките, може би. Е, оказа се, че инвеститорът не е такъв, какъвто казва, но пък може у нас да идват инвеститори, фенове на Дейвид Линч. Нямате ли усещането, че пак Ви лъжат? Едни искат референдум, други обявяват постъпили разни интереси пред камерите за прозрачност, Любопитно колко гълта така нареченият гъол според едните и обещаващият проект според другите. И може би трябва да влезем в ролята на електорални единици, от които нищо не зависи, но пък защо да не заявим „няма как да не се появя на въртележката, обаче нека да не е онази въртележка в Припят.” Ако сте я позабравили, отворете и я вижте. Ерик Артър Блеър – по-познат като Джордж Оруел от един роман – „Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила.” Или за журналистиката – „Журналистиката е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР.” Край на цитата. „Контролирани медии, контролирана демокрация” – и тази редакция е възможна. След малко студентите от СУ пред Ивайло Пеев ще коментират журналистиката и ПР. Проблемът на медиите днес дали не е, че са контролирани, а не че журналистите са несвободни, ще говорим после с гостите Весислава Антонова от в.”Капитал”, Мария Стоянова от СЕМ, която очаквам да дойде и тъй като първата жертва на журналистиката в условия на финансов дефицит са разследванията – Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. С него ще го предизвикаме да влезе в ролята на коректив. Кой помага на журналистите да продължат да вършат работата си докрай чрез разследвания? Ще се превърне ли този естествен финал на журналистическата работа в територия за техни лични усилия извън медиите, в които работят? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Евелина Йорданова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Всъщност Снежа Спасова вече ни разкри за какво ще говорим и сега ще ни издаде. Журналистика е да публикуваш това, което никой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР. Верен или неверен е цитатът на Оруел според студентите по журналистика в СУ? Отиваме в началото при тях с Ивайло Пеев, на чиито стажантски усилия разчитаме дори, за да си сменим ролите или да сменим даже жанра като разпределим ролите, както в приказката за Червената шапчица. Какво правят журналистите днес и какво би трябвало да правят?
Студент: Ставане една експресия с цел публикуване на сензационни новини. Да, за жалост сензацията се продава. Жълтите странички.
Студент: В България има огромно изграждане. Например в Америка, когато се занимаваш с жълто издание, ти си папарак, който се крие в храстите, правиш разни снимки или откриваш нещо наистина реално. Докато при нас ти се обаждат и ти казват „трябва ни статия за еди кой си” и ти сядаш и измисляш, че тя е направила еди какво си. Готово.
Студент: Работата на журналиста е да търси скритите неща, така че до голяма степен е верен цитатът.
Студент: Много малко истинска журналистика. Аз в моя опит мога да кажа, че съм получавала ПР съобщения, които се публикуват в същия вид. Просто, защото някой си е платил за това. По принцип журналистът има конкретна мисия, така ни учат в университета, че той трябва да бъде кучето пазач, който трябва да брани обществото от злите вълци. Да обаче в един момент злият вълк идва и този човек, който плаща. Голяма част от младите в момента не гледат телевизия.
Репортер: Има ли голям брат, който наблюдава медиите и казва какво да се случи?
Студент: Има. Това е ролята на СЕМ, ама дали го прави…
Студент: Влиза някаква информация, кратко прес съобщение в една информационна агенция, пет – десет минути по-късно, същото го виждаш почти в повечето online сайтове. Не се проверява тази информация. Не знаем кой е източникът, дали той въобще е достоверен и хората четат това. Все по-ярко се наблюдава симптомът на гадния свят. И така се представят нещата, че най-лошото, най-негативното излиза като топ новина. Не знам дали хората се замислят, че понякога някои неща целенасочено се внушават в медиите. Медиите много добре успяват да манипулират. А много лесно, повярвай ми, чисто монтажно, чисто… Само с една думичка.
Студент: Новина от рода на „дядо еди кой си отгледа 10 килограмова диня” е нещо, което просто пълни времето. Всички знаем, че някой избира как да бъдат подредени новините, кои новини влизат в емисията. Убийства, катастрофи за пореден път- войната на пътя, войната вкъщи, войната навсякъде. Ние сме в една просто тиха война. Трябва да го чуеш, трябва да знаеш какво се случва, обаче е нетърпимо.
Студент: Според мен има един баланс, който трябва да бъде постигнат между медиите като търговски компании и медиите като служители на обществото.
Студент: Аз не смятам,ч е трябва да има рубрика за добри новини. Както е преходно състоянието на частнците, които се виждат от Големият брат, който наблюдава всичко, и кактоѝ всичко в живота е преходно, така ще настъпи и този момент, в който ще имаме щастието да говорим за истински добрите хора. Голяма част, имам в предвид от властимащите, те изпитват себелюбие да бъдат в конкретната емисия.
Студент: Зависят от нас. И когато им е удобно, даже си сменяме ролите, обаче…
Студент: Уж всички публикуват това, което никой не иска, и накрая на първа страница винаги виждаме едно и също. И най-добрият пример е атентата в Бургас – разкървавеният крак беше на главната страница на 5 ежедневника.
Студент: Става скандал. Без значение какъв. На някаква тема и веднага министри отиват, проверяват, правят. Сега, това действие на министрите ПР ли е или загриженост към обществото? И журналистите като го отразяват какво правят? Не можеш да знаеш какво му е в главата на министъра.
Студент: Не можеш да бъдеш журналист, ако не си изучавал ПР според мен.
Репортер: Точно от тези два романа произлиза идеята за Големия брат, това хитово шоу, което Вие в момента…
Студент: И по-скоро всеки Голям брат, който е неговата съвест – дали да напишеш нещо или да не напишеш нещо. Да следваш активите и пасивите от своята дейност.
Студент: Един български журналист, преди два месеца говорехме си точно по тази тема. Няма да споменавам името обаче, тъй като е известен, ми каза „как да не си върша работата за пари, как да не върша журналистиката за пари, когато на моята дъщеря, когато отиде в училище, всички нейни съученици имат нов телефон и нов лап топ. Аз не мога да и напиша „съвест” наѝ една бележка и когато децата си изпращат MMS, картинки, тя да ходи с бележката. Начинът, по който ще живее детето ти, начинът, по-който ще се развива, в каква среда и какво ще му предложиш ти, може би е оправдание.
Водещ: Защо трябва да се оправдаваме? Добър ден на гостите ми в студиото. Мария Стоянова от СЕМ, Весислава Антонова от „Капитал” и Петър Бакърджиев от Института за правни анализи. Да тръгнем от оправданията. Тук веднага се събуди дискусия. Студентите ни разприказваха. Добър ден на Мария Стоянова.
Мария Стоянова: Добър ден от мен. Благодаря за поканата. Интересно е да слушаш как бъдещото поколение журналисти и как бъдещата съвест на нацията, както те се определиха, мислят за професията. Интересно е, че те все още имат много идеалистични представи за това какво ги очаква в бурното море на информационни поток. Любопитно е, че ние разбира се няма как, като хора, които сме от другата страна, да сме съгласни с всичко, което те казват, защото между идеализма и реализма има една голяма разлика. И тя си пролича в момента, в който вземеш химикалката в ръка, застанеш пред компютъра или държиш микрофона. Но иначе беше доста обогатително за мен да чуя.
Водещ:Да тръгнем обаче от дискусията за цифровизацията. Този път посланикът на Германия ни накара да се оправдаваме или по-скоро ни напомни, че е в наши ръце да променим средата, така че да не се оправдаваме. Тази посока дали да не помислим за едни 10 милиона и да ги коментираме за реклама на цифровата телевизия?
Мария Стоянова:Много ти благодаря, че спомена изказването на негово превъзходителство господин Матияс /…/ по време на конференцията на цифровизацията, която инициирахме и организирахме с колегите от СЕМ. Това негово слово, това негово приветствие беше сигнал към журналистическата съвест в България, към всеки един, който застава зад компютъра и който държи микрофона в ръка. Дано да е разбрано по този начин. Той неслучайно обърна внимание на факта, че за съжаление българската журналистика от части изпълнява ролята си, която всъщност трябва да изпълнява. Доста пъти тук говорихме за тази съвест на нацията. Но всъщност каква е ролята на журналиста? Да показва наистина неща, които някои може би не му харесват или да сгрешени, или са неправилни и да говори с езика на обществото, да задава въпросите, които вълнуват обществото. И когато един представител на чужда държава, който се намира в нашата страна вече години, а ни казва това, е хубаво да се вгледаме в него като в огледало и да се замислим наистина проблемите ни толкова абстрактни ли са, защото свободата на словото е едно понятие, което може да бъде много конкретно, но може да бъде и широко абстрактно поставено в пространството. Е, дали ние самите, всеки един от нас като журналист отговаря на описанието, което даде той, дори с цитат от Оруел?
Водещ:И дали това е възможно да се случи обаче. Веси, как е възможно това да се случи и до колко има чуваемост на всички разследвания, които се правят в медиите? Дали те не се подменят по някакъв начин или не потъват в мълчанието, когато се вижда защо примерно премиерът е много добре представен в дадени медии?
Весислава Антонова:Ами аз ще почна първо от анкетата на студентите, която пуснахте. Ако има нещо, което е леко притеснително в нея, това, което аз чух, е това, че те цитираха според мен някакви заучени фрази. Това, което аз бих могла да дам като съвет, изхождайки от личния си опит, без разбира се някой да ми го е искал, но да споделя какво е моето виждане – е че студентите много по-малко трябва да казват клишета и такива летящи фрази кое е платено, кое не е платено, как е платено. По-добре е те да стъпят на личния си опит.
Водещ:Част от тях работят в интерес на истината и стъпваха на този си опит.
Весислава Антонова:Ами много тъжно е тогава, че тези млади хора са деформирани още в средата на своето обучение. Не знам точно кой курс.
Водещ:Втори и трети курс.
Весислава Антонова: Може би да фокусираме въпроса, защото в него се съдържаха няколко. За кое искаш първо да ти отговоря? За смисъла на разследванията? За по-свободни ли са журналистите? Аз за себе си мога да кажа, че съм свободен журналист. Никога не съм се чувствала подтисната да правя това, което правя. Винаги съм се старала първо да се запозная с документите, да чета и …
Водещ:Да те питам, колко пъти колеги ти се оплакват от несвобода?
Весислава Антонова:Ами проблемът е, че често ми се оплакват, ама не се оплакват публично, ами се оплакват само, когато седнем да пием кафе или просто сме седели неформално. Не знам какво да им кажа, защото аз не искам да ги поучавам какво да правят.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се?
Мария Стоянова:Аз искам да дефинираме…
Весислава Антонова:Проблемът е в техните ръце. Ако се чувстват несвободни, просто да вземат мерки сами. Аз не мога да им кажа, не е морално аз да им кажа какво да правят.
Водещ:Всеки трябва да си намери своята граница. Да.
Весислава Антонова:Обаче, ако те съществуват в среда, в която се чувстват зле и пишат не това, което мислят, значи проблемът е в тях.
Водещ:Мария, на теб оплакват ли ти се? И има ли разлика между преди, когато беше в Германия и сега, когато си в СЕМ?
Мария Стоянова:Преди месец заговорихме за свободата на словото и сега аз пак неслучайно казах за това абстрактно понятие, защото имам усещането, опасението, че ние тук наистина не дефинираме или всъщност не знаем какво точно казваме, когато казваме, че не си свободен, че нямаш свобода на словото. За това, когато казваме, че някой не се чувства свободен, според мен е необходимо да дефинираме и анализираме какво има в предвид този човек. Че него го е страх да каже нещо.
Весислава Антонова:Че ще му посегнат физически може би.
Мария Стоянова:Че ще му посегнат физически, че му забраняват да каже нещо, защото между тези три неща има разлика. Между това „мен ме е страх аз да кажа нещо” зад него аз разбирам автоцензура.
Водещ:Да.
Мария Стоянова: На мен някой ми нарежда да не казвам нещо – аз разбирам цензура. А „мен ме е страх да кажа нещо, защото някой ще ме пребие” вече е заплаха. Трите неща – има голяма разлика за кое говорим. Твърдя от собствения си журналистически опит до преди няколко месеца, че в България основният проблем е автоцензурата и за това неслучайно, когато аз кандидатствах, за да стана член на СЕМ, аз откроих и акцентирах върху този факт и заявявам още един път, че това ще бъде фокус на моята работа.
Водещ:Между другото…
Весислава Антонова:Здравомислещите хора никога не са мислили обратното. Естествено, че е автоцензурата. Всеки журналист е скрепен с призванието, което твърди, че не му дава свобода, с договор.
Водещ:Тази автоцензура обаче….
Мария Стоянова:Създава се едно усещане и когато бяхме на срещата с еврокомисар Нели Крус, аз останах точно с това впечатление. Че в България някой размахва пръст и казва „не казвай това или не казвай онова”.
Водещ:Е, то се видя. Размаха пръст на срещата точно с Нели Крус.
Мария Стоянова:Ама дайте да си говорим с имена. Не с който, както…
Весислава Антонова:Масата беше разделена на две. От едната страна стоеше единият медиен съюз. От другата страна стоеше другият медиен съюз. Единият беше по-гръмогласно представен, другият беше по-скромен. Нека кажем само, че тези хора седнаха на масата един срещу друг, не защото Нели Крус чак толкова много държеше да се види с тях, а защото едни журналисти в една неправителствена организация, седнали и написали писмо, и споделили какви са проблемите.
Водещ: После едни други журналисти им се обаждаха, за да питат те защо…
Мария Стоянова:Аз извинявам, че споменах този случай. Той е широко дискутиран, само за да кажа, че с този пример аз илюстрирах сама за себе си фактът, че всъщност проблемът очевидно не е, че се обажда някой. Този някой, когато говорим в обществото за него, винаги остава с впечатлението, че това е министър-председателят на РБ господин Бойко Борисов или някой от неговите заместници, или някой друг министър, а тук става въпрос за корпоративни авторитарни методи, ако има такива. И за това аз много настоявам – ние журналистите сме длъжни да назоваваме нещата с истинските им имена.
Водещ:Сега ще се опитаме с пример да го направим.
Мария Стоянова:А не да се крием зад понятия като един, някой, дето казал, на който.
Водещ:Да, добър ден на Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания. Как журналистите подхождат към темата за обществените поръчки?
Петър Бакърджиев: Консервативно. Според мен.
Водещ:Т.е. прикрито?
Петър Бакърджиев:Не, консервативно и несубективно и ще Ви кажа защо. За да подходиш към нещо субективно, трябва според мен да си се запознал с детайли с него. Според мен българската журналистиката може би преследвайки информационните поток, който е много разнообразен, се е фокусирал върху теми, които са малко по-различни от обществените поръчки. Начинът, по който задават въпросите журналистите, свързани с обществените поръчки, издава непознаване на материята.
Мария Стоянова:Некомпетентност.
Петър Бакърджиев:Не, не говорим за некомпетентност. Говорим за непознаване. Човек не може да бъде…
Весислава Антонова:Имам претенциите, че представлявам медия, която прави изключение в това отношение, защото ние сме направили няколко теми в „Капитал”. Не една, две страници, а теми на броя, няколко и мисля, че сме се постарали да зададем въпросите.
Водещ:Разбира се изключенията са и повече. /…/
Петър Бакърджиев:Ако съм генерализирал проблема си, оттеглям думите си назад, но наистина по-голямата част от журналистите, изхождам от.. Да, тя е много трудна материята. Обаче нещо друго пропуснахме да направим. Аз мисля, че ние трябва да отбележим къде е границата на свободата. Мисля, че съзнанието в известна степен се изврати. За мен, моята свобода свършва там, където започва Вашата свобода.
Мария Стоянова:Т.е.?
Петър Бакърджиев:Т.е. аз съм длъжен по всякакъв начин да предпазя от груба намеса Вашата душевност, ако изразявам собствената си свобода. Мисля, че това е отстъпване крачка назад.
Водещ:Говорим за това, което говорим друго яче казано. За това, което пишем и за позициите, които отстояваме.
Петър Бакърджиев:Трябва да мислим. Вие поставихте, и студентите поставиха въпроса за преписването. Аз ще Ви кажа, че той има измерения и в обществените поръчки. Проблемът не е само в журналистиката, а е един от основните проблеми, които ще разгледаме утре от 11 часа с Ваши колеги от Сдружение „Журналисти за прозрачно управление”. Ще бъде измерен и с този проблем. Има много сериозен проблем с преписването. Забележете, дори законодателят обича да апликира чужди модели и първото, което правим е да погледнем към нечий чужд опит, ако може да го апликираме. Дали обаче той е … Ами да. Това е една друга тема. В обществените поръчки тези неща също се случват. Масово администрациите, които се занимават с прилагане на закона, уреждат вътрешно устройствената си база по този начин – преписвайки от някъде. Масово преписват документации и така апликират собственото си поведение, чужди грешки. И мисля, че това не е чуждо на живота изобщо. И в журналистиката, и в правото, и навсякъде.
Водещ: Как да коментираме ето тези цитати? „Моята интелигентност, доброта, възпитание, правдивост”. Тук затваряме кавичките. „Грешка на редактора. Пропуснал съм скромност.” Ако някой от Вас се чувства по някакъв начин репресиран, нека да си каже. Следващ цитат днес „слушам, Сергей Станишев говори, че сме затъмнявали медиите и сме ги карали да ни отразяват. Ако някой от Вас се чувства затъмнен, моля да каже” обяви Бойко Борисов и без да дочака отговор, допълни, че това са абсолютни лъжи, а Станишев ги тиражирал в Брюксел, а там започвали да се тревожат. И тук ли имаме проблем с преписването и с как да кажа, с коментарите?
Весислава Антонова:Груба подмяна на темата въобще за свободата на медиите. Хайде, да не размахваме думата „свобода”, ами по-скоро за качеството на медиите, а тя свободата е едно от качеството на медиите, същественото качество на медиите. Така, зададен въпросът, какво можем да кажем?
Мария Стоянова:Пребиха ме, удариха ми два шамара. Изобщо не е толкова елементарно. Не е свързано с това кой на кого се е обади и какво е казал. А ние го дефинираме – с автоцензурата и с това, което журналистите сами позволяват да им се случва. 80% от българските вестници, знаете как изглеждат, на какъв език пишат. Там има темите, които го интересува българския гражданин. Написани ли са те отговорно? Нека да не иронизираме. Това обаче, което на мен ми прави впечатление е, че в нашите вестници има само констатации. В по-голямата си част. И сега наистина ще кажа, „Капитал” не е , защото Весислава стои срещу мен. Има констатации на някакви неща. Значи нещо се случи, но коментарът на това събитие, снимането на информацията, гледната точка на съответната редакция ли ще е, журналист ли ще е, ако трябва, анализът не мен ми липсва като читател.
Весислава Антонова:Една прилична телевизия, Ирен, първо ще дам един пример, за да илюстрирам за какво говоря като гл.точки, почтеност към аудиторията. Една голяма ефирна телевизия, която по право ще се качи на Мултиплекс след известно време, когато дойде периодът на цифровизацията, прави преглед на печата всяка събота и неделя в своя ефир. Прегледът на печата изглежда по следния начин – всеки български нормален гражданин знае как изглежда една сергия. Колко вестници има на нея, колко списания има. Обикновено телевизиите правят преглед на всекидневните издания, защото те са в ред с новините си. Когато ти погледнеш водещата, когато правиш преглед на печата и пред теб има само три вестника и се видят три заглавия ти какво си мислиш? Защо е взела само тези три вестника? Защо не ги е сложила просто ей така, от лоялност… Именно. Защо не са всички заглавия там? Ок, ти не чети дописките или кажи – аз не съм съгласен с тази допуска. Тя примерно е зле разработена и в нея липсват тези гл.точки. А тя държи само три вестника. Това какво отношение е към аудиторията на тази телевизия? Милионната аудитория.
Водещ:Мария, може ли…
Весислава Антонова:Това преглед на печата ли или избирателен преглед на печата?
Водещ:Избирателен преглед на печата. Това е една хубава редакция на тази рубрика.
Весислава Антонова:Дребен пример дадох, за да не навлизаме в някакви други по-похотливи теми, които са и доста, как да кажа, сложни.
Водещ: Мария, възможно ли е Меркел да попита главните редактори на немски издания дали са свободни, защото и този спомен медиен имаме от по-преди?
Мария Стоянова:Преди малко казахте за това, че ние често се опитваме да преписваме опита на други държави. Аз съм против това да се сравняваме в момента с Германия, защото тя има една друга история. В 20-ти век особено всички знаете, щях да кажа си спомняте. Заради тази история, тежка, по време на нацистката диктатура в Германия, на националсоциалистическия режим и заради грубата намеса в медиите, и тяхното подчиняване на една партийна диктатура в Германия свободата на словото и независимостта на медиите е издигната в култ. Не знам защо при нас не се получи този катарзис, тъй като ние също имахме тази възможност. Ние самите имахме една трудна история преди 22 години само.
Водещ:Тогава имаше няколко вестника.”Работническо дело”…
Мария Стоянова: Сега има много вестници и вместо да бъде, да, да бъде много по-чувствително нашето общество към всякакви намеси и дори самите журналисти да бъдат много по-чувствителни, като че ли не е така и това е жалко. Живеем все още в… Имам усещането, че ние не сме се освободили от този соц-страх на човека, който е назначен някъде на работа.
Водещ:Как да коментираме тези 10 милиона?
Весислава Антонова:Обществото е чувствително.
Водещ:За реклама на цифровизацията. И мисля, че 7 милиона бяха за /…/ Не мога да произнеса това сложно нещо.
Мария Стоянова:Сепо боксовете, които уж помагат на хората да приемат цифровия сигнал. Ами да ги дефинираме като нещо хубаво. Аз така ги дефинирам.
Водещ:10 милиона за издаване на цифровата телевизия. Дадени на една фирма. Другите две не са…
Весислава Антонова:Нека бъдем коректни. Конкурсът не е приключил. Нека видим каква ще е развръзката от тук нататък, защото в историята на конкурсите, примерно аз се сещам за Министерство на земеделието, който провеждаше също конкурс, също по такава държавна поръчка, на която също участваха три консорциума, между другото и един от консорциумите беше този, който сега има шансове, нека кажем, най-големи шансове да стигне до финала да прави реклама на цифровизацията. Тогава още на първи кръг, ако не се лъжа, отпаднаха два от консорциумите. Остана единият, който да върви по кръговете на Тато. Само че тогава Министерство на земеделието каза с една седмица забавяне, реши да прекрати този конкурс, защото според него не беше коректно само един играч да остава в конкурса. /…/ Знаем какво ще стане.
Водещ:Мария, нямат ли сметка медиите сами да казват на своята публика какво ще получат от цифровизацията?
Мария Стоянова:Би трябвало. Би трябвало. /…/
Весислава Антонова:Ама не от тези 10 милиона, не е казано, че ще рекламират бизнеса на едно частно предприятие.
Мария Стоянова: Аз не съм много съгласна с тази трактофка. Информационната кампания е решаваща за този технологичен преход. Ако хората в България не знаят какво ще ги очаква, те вярно, че са малко тези, които ще бъдат реално печелившите от цифровизацията, ако те не знаят какво ще ги очаква…
Весислава Антонова:Мария къде отиват тогава експертите от Министерството на транспорта и съобщенията, от Комисията за регулиране на съобщенията, от Съвета на електронни медии – хората които разбират и също могат да използват своите сайтове, за да публикуват такава информация, достъпна за хората, да подкрепят тази кампания? Това е национален проблем, нека да кажа. Аз не искам да кажа, че държавата не трябва да инвестира, за да рекламира този процес, но дали е разумно да е чак толкова голям размерът на инвестицията, която държавата ще направи? Защото телевизиите са заинтересовани да задържат своите зрители и те спокойно могат да направят и през сайтовете, които вече имат, и през… Защо държавата не трябва да плати на телевизията, за това че върви едноѝ рекламно клипче. Не може л;и телевизията също да бъде участник, защото има интерес да задържи зрителите си?
Мария Стоянова: Не казвам, че държавата не трябва да участва, но да бъде разумен размерът на нейното участие.
Водещ:Малко стряскащо звучат тези 10 милиона. Аз за това ги съпоставих с 7 и половина милиона.
Мария Стоянова:Не сте прави. Сега ще Ви кажа защо не сте прави. Аз Ви го казвам не като човек, който в момента играе ролята на защитник на държавата или нещо такова – като човек, който идва от вън и е проследил една информационна кампания. Т.е. аз самата съм била човек, който е бил обект на информиране от страна на една държава за това какво предстои като такъв голям преход. Трябва да Ви кажа, че всъщност е похвално, че българската държава се заема с такъв голям ангажимент, защото в Германия например информационната кампания беше проведена от телевизиите помежду им. Колко от българските телевизии са в състояние да се обединят, да отделят средства и да се обединят за една такава голяма информационна кампания?
Весислава Антонова: Ама то е в техен интерес.
Мария Стоянова:Си мислиш ти, си мисля аз, но очевидно не си мислят те. Т.е. телевизиите в момента не са в състояние да го направят. Това го прави държавата и Слава Богу, защото иначе пак се връщам на първото. 2013 ще има хора, които ще гледат черен екран по телевизията. Много е важно да се обясни на хората защо е важно да се снабдят с боксове тези, които няма да получат от тези пари, отделени за /…/ боксове, т.е. от помощите за социално слаби. Много е важно да се обясни за хората…
Весислава Антонова: Това не отменя проблемът. Аз съм съгласна, че…
Мария Стоянова:Ама какъв е проблемът? Че държавата помага да се информира тази кампания? Сега, в Германия нека да кажа… Аз не знам колко са българските фирми, които имат интерес и колко изобщо фирми са в състояние да направят такава голяма информационна кампания. Позволете ми да не съм служител на Министерство на транспорта и съобщенията.
Петър Бакърджиев:Има нещо друго. Тези 10 милиона е могло да не бъдат дадени накуп. Тези 10 милиона е могло да бъдат обявени в обществена поръчка в обединени позиции. Не зная дали е така.
Мария Стоянова: Аз Ви казвам.
Петър Бакърджиев:Дали обществената поръчка е разделена на обединени позиции, аз наистина не знам.
Мария Стоянова:Е разделена.
Петър Бакърджиев: Ако е разделена на обединени позиции, ако обединените позиции са разумно разпределени, това означава, че хората, които са подготвили техническата спецификация на тази обществена поръчка, съжалявам за професионалния език, са си свършили добре работата. Иначе в България в последните няколко години се затвърди тенденцията, че държавата е един от най-големите финансови донори и това е съвсем нормално да е така.
Весислава Антонова: Сега ще Ви кажа нещо друго, което ми е любопитно да коментирате.
Петър Бакърджиев: Само да кажа нещо.
Весислава Антонова:Сега сме октомври месец, нали така? Октомври месец. Конкурсът за популяризиране на цифровизацията още не е свършил. Да кажем, че до края на октомври би могъл да приключи и да имаме победител. Този победил от 1 ноември до края на месец януари 2013 година трябва да е готов с тази стратегия, да е похарчил всичките пари, да е направил всичко, което се иска от него по тази поръчка. В условието на поръчката е заложено до кога тя да бъде изпълнена. Според Вас реалистично ли е това нещо да се случи?
Петър Бакърджиев: Не мога да коментирам тези подробности, при положение, че си признах, че не познавам обществената поръчка, но искам да Ви кажа, че един от най-сериозните проблеми, които сме застъпили в междинния доклад и сме изнесли вече пред европейските контролни органи на ЕК е това, че в България един от най-тежките проблеми на прилагането на Закона за обществените поръчки и разходването на публичния ресурс е липсата на планиране. Ако държавата, която и да е тя, в лицето на когото и да било беше планирала на време и беше обявила, ако това, което казвате, е така, беше обявила обществената си поръчка на време, беше дала достатъчно време на този изпълнител, нямаше да си задаваме тези въпроси.
Весислава Антонова: То проблемът на този проец, на прехода аналогово към цифрово излъчване, тотално забавяне от самото му начало въобще, защото аз пиша за него.
Мария Стоянова:Единственият журналист, Весислава, в България, който се занимава професионално с тази тема. А това не е…Ако си говорим за информационна кампания, която трябва да стартира навреме. Ама хора, много Ви моля! Самото българско общество в лицето на своите медии не се интересува от един толкова важен за страната ни преход, но обяснява какви са ползите, предимствата, а ние сме седнали да обясняваме държавата колко кофти ще направи, че ще подпомогне този процес.
Весислава Антонова:Тя трябва да бъде обаче прозрачна във всичките си фази.
Мария Стоянова:Естествено.
Водещ:И заради това го дискутираме. След мъничко ще продължим и ще сменим рязко темата за пари, за да се върнем отново пак на нея. В „ Клубът на журналистите” сега ще опитаме да сменим темата за парите с една друга, много популярна тема. Ето едната каза „сега има интернет и в перспектива това не работи в полза нито на Борисов, нито на собствениците на медиите”. Вярно или невярно? Все по-често се говори за опасните връзки между мрежата и съдържанието в нея. Вчера галеристът Владимир Дойчинов изведнъж се сдоби с много нови приятели. Кой и защо се оплаква и иска сваляне на съдържание от Фейсбук? Добър ден на Владимир Дойчинов.
Владимир Дойчинов: Добър ден на Вас и на слушателите Ви.
Водещ: Кой всъщност, Вие не разбрахте кой, но знаете, че някой се е обидил от снимката на Симеон Дянков. Всъщност в началото на тази история е снимка от лайфстайл списание с главен герой Симеон Дянков. Когато видяхте снимката, какво си помислихте?
Владимир Дойчинов:Асоциацията беше моментална и това е с картината на Гоя „Голата маха”. Това за мен беше доста провокиращо от страна на Дянков. И то не в добрия смисъл.
Водещ:И Вие какво направихте?Сложихте си…
Владимир Дойчинов:Позволих си да направя един колаж. Дянков просто сложих, главата на Дянков на тялото на Маха.
Водещ:Всъщност сред многото Ви приятели от вчера и карикатуристът Христо Комарнински и неговият коментар по темата в текст и картинка е „Моята Маха облечена. Другата седмица ще я разголя напук на мръкобесната цензура!” Това е обещанието на картинката. Главната роля се оспорва. Разбира се финансовият министър и чувалът с пари, надписан като бюджет, върху който той е седнал. Има ли и други снимки, за които подозирате, че де бъдат свалени и всъщност Вие пио0лучихте едно служебно съобщение за това, че снимката е свалена. Обаче получихте и забрана за достъп за известен период от време до акаунта си.
Владимир Дойчинов:Ами точно така беше, да. Предполагам, че биха могли да намерят и други фактори, които да предопределят едно следващо мое наказание във Фейсбук. Но…
Водещ:Притесни те този факт?
Владимир Дойчинов:Естествено.
Водещ:Има ли разлика между това, че някой сваля Ваши колажи от Фейсбук и другият факт, че в медиите има все пак, в западните медии, дискусия за това трябва ли да има карикатури, на които да дразнят мюсюлманския свят?
Владимир Дойчинов:Не бих си позволил да дразня никого от вероизповеданията. Всеки има право на мнение и на самоопределяне.
Водещ:Колко журналисти Ви се обадиха?
Владимир Дойчинов:Освен Вас, от Блиц.
Водещ:Други не са. Колко приятели нови имате от вчера? Откакто започнахте да имате отново достъп до акаунта си, исках да кажа.
Владимир Дойчинов:Да кажем 50.
Водещ:И двама журналисти. 50 нови приятели и 2 журналисти. Ами, благодаря Ви. Разгледайте си снимките. Не събличайте министри, за да можете да продължите да говорите във Фейсбук.
Владимир Дойчинов:Не, не събличам министри. Просто…
Водещ:Всъщност това ли е основният проблем.
Владимир Дойчинов: Тяхната същност събличам, не министрите. Те, ако се разпознават вътре, това е друг въпрос. И техен проблем.
Водещ:Фейсбук какво Ви написаха в служебното уведомление за това, че свалят Ваше съдържание, спират Ви достъпа?
Владимир Дойчинов:Това, че съм нарушил правила. А едно от правилата е, че не трябва да има голи тела.
Водещ:Вие нямате представа кой би могъл да се оплаче?
Владимир Дойчинов:Не, това няма как да имам представа, освен админите във Фейсбук България.
Водещ:Предполагам, че и по този случай би трябвало да има малко повече дискусия. Ами благодаря Ви, господин Дойчинов. Моля Ви, не събличайте министрите, за да имаме достъп до съдържанието Ви и да не го свалят. Ами да коментираме набързо преди Веси Антонова да трябва да тръгне.
Весислава Антонова:Метафорите са затова, за да могат да бъдат тълкувани по най-различни начини. И зависи кой как е изтълкувал тази метафора със Симеон Дянков. Признавам си, че когато аз видях неговата снимка и фото сесията в списание „Макси”, ако не се лъжа, може би се лъжа, не знам, то беше отдавна все пак този брой, също ми навя асоциацията с голата Маха, обаче пък може би човекът е казал голата истина за финансовото състояние за държавата ни. Това е може би за това да се е търсила такава асоциация. А може пък и да не е такава асоциацията.
Водещ:Но е факт, че съдържание от Фейсбук се сваля.
Весислава Антонова:Амо сваля се. Някой вероятно е докладвал, че тази публикация там не съответства на правилата и тя е била свалена. Не допускам, че Администрацията на Министерството на финансите пък има време да се занимава точно с тези работи, да следи Фейсбук. Не бих ги генерализирала по този начин. Да, тъпо е, ама пък Симеон Дянков не ми изглежда като човек, който няма чувство за хумор, без да съм някакъв негов обществен защитник и т.н. Странна ситуация. Не би трябвало да се случват такива работи. Не знам как да я коментирам. Може би човекът, който е свалил публикацията, трябва да се потърсят корените и причината защо това се е случило, как се е случило, кой го е махнал.
Водещ:Да, но като няма достъп до тази информация, дори и…
Весислава Антонова: Защото според мен е имало доста по-големи обиди, да не говорим, че за всеки, как да кажа, почти всяка седмица като става дума за пари, финанси, бюджет и т.н. се появяват пицата и Симеон Дянков. Не знам. Странно ми е. Не знам как да го коментирам. То това да ни е проблемът със свободата, да Ви кажа. Тази снимка да ни е проблемът. Те са ни далеч по-дълбоки, по-сериозни проблемите, те не опират до една снимка. Доста по-сериозни процеси, които текат и ясно е, че обществото вече е чувствително от много години. То си личи при спадащите тиражи на вестниците. Те все по-рядко си вадят стотинките, за да си купят най-вече всекидневни издания. Защото просто не откриват своите проблеми и своите теми там. И може би трябва да се замислят главните редактори на вестници защо хората казват, защото в моето обкръжение на обикновените хора, не журналисти, гледам само датата на вестника дали е вярна. Това е нещо много лошо, много тъжно, ,много опасно за медиите. И те не бива да го допускат то да води до тяхното изчезване един вид.
Водещ:Всъщност трябва да се намери тънката граница между рейтинг и все пак и доверие, защото мисля, че доверието е останало на заден план що се отнася до мотивацията на журналистите.
Весислава Антонова: Ами електронните медии слагат хората в чекмеджета, нали. Те залитнаха по формати, там виждаме само едни формати, които са внесени от една чужда медийна действителност в една българска медийна действителност. Къде по-успешно, къде не чак толкова успешно. И когато хората не виждат някакво движение вътре – креативност, някакви свободно изразяване на мнение, интересни хора, там се предлага просто един формат, едно чекмедже, взето отнякъде, защото всяко едно от тези предавания е Библия, която ти трябва да следваш. Това са правилата. А на хората вече им писна от правилата и от форматите, смея да си мисля. Сега телевизиите се замерват с рейтинги, нали. Дали е гледан „Пепел от рози” повече или „ВИП Брадър” е…
Водещ:Рейтингите са най-важното за оцеляването на медиите и едва ли рейтингите имат общо…
Весислава Антонова:Ами ние говороим за по-сериозната журналистика, която, как да кажа, тя никога не се е базирала на рейтинг.
Водещ:Почти не остава време обаче. Като че ли. Аз ти благодаря. Сега се налага да ни оставиш, защото ти имаш и други задължения. Мария, до колко чувствителни ще ставаме след такива случаи, които имат статута на метафора разбира се, за правата си във Фейсбук, защото това е една, как да кажа? Една тъмна територия.
Мария Стоянова: Аз/…/
Водещ:По отношение на правилата, които действат в нея.
Мария Стоянова:Противно вероятно на всички очаквания, аз не съм ползвател на Фейсбук. На тази социална мрежа. Никога не съм била. И няма и да бъда.
Водещ:Но знаеш, в Германия всички…
Мария Стоянова:В Германия не само има резерви на обществото към тази социална мрежа, в Германия има голям отлив от абонаменти или как се казва, членство, присъствие в тази платформа. Но като, без да знам за какво става въпрос в конкретния случай с тази снимка, за която става дума. Признавам си, не съм в течение, взимам повод обаче от това и трябва да Ви кажа, че ми прави впечатление, че при нас в България не се прави дефиниция и разлика между политическа сатира и политическа гавра. Според мен те са много близо една до друга, да не кажем, че политическата сатира липсва за сметка на политическата гавра. И когато става въпрос за гавра, аз като човек имам нещо против някой да се гаври с някого друг, особено, когато той се намира в неизгодното положение да не присъства някъде и да не може да се защити. За това вчера разговаряхме, бяхме на една конференция във Враца с представители на Фондация „Конрад Анденауер” и с представители на фондацията „Център за развитие на медиите” и излязохме с общата идея съвсем скоро да направим у нас един форум, в който да стане въпрос директно за политическата сатира. Защото според мен тя може да бъде много по-ефективна, дори от най-острия журналистически коментар. Сатирата е изключително остро оръжие.
Водещ:Аз неслучайно цитирах Христо Комарниски. Той е един от най-споделяните като политическа карикатура на социалната мрежа.
Мария Стоянова:Но в България политическата сатира като жанр липсва. Пак Ви казвам моето впечатление, че тя е заместена с гаврата.
Водещ:С цитати.
Мария Стоянова:Или с цитати. За това аз не смятам, че тя има място, особено в една предизборна ситуация, в каквато се намираме ние в момента и своята роля, тя ще намери, сигурна съм, особено след инициативата, която се надявам да направя.
Водещ:Това е новина. Какъв е форматът?
Мария Стоянова:Всичко са идеи, които нахвърляхме помежду си, пак Ви казвам, провокирани именно от даже от телевизионните предавания, които ми правеха впечатление като доста, едва ли не се представят на зрителите много смели, свободни и как си позволяват да кажат някакви неща или да иронизират някой по някакъв начин. Не че в Германия не иронизират политиците си, но разликата е в това, че там ги иронизират аргументирано, докато тук ги иронизират гадно. Разбирате ли какво искам да кажа? Всеки един човек има достойнство, човешко достойнство. Когато ти прекрачиш тази граница и вече започваш да се гавриш с него, е унизително дори за самият теб, който го извършва това и го прави. Това съзнание липсва.
Водещ:Как се формулира това чисто регулаторно, защото това е много хлъзгава територия?
Мария Стоянова: Това е големият проблем на регулатора, конкретно по тази тема и за това аз прибягнах до помощта на тези две организации, на „Конрад Аденауер” и „Център за развитие на медиите” като неправителствена организация, защото е много размита границата между това става ли въпрос за изкуство, става ли въпрос за свобода на словото, или това, за което говоря аз – за гавра. И в правото няма школа, която да е единна по този въпрос.
Водещ:Няма как да има единство, защото…
Мария Стоянова:Именно за това трябва да получим помощ от неправителствените организации, пак Ви казвам – „Центърът за развитие на медиите” и политическа фондация, каквато е „Конрад Аденауер”. И с тяхно съдействие да поканим в България хора, които професионално се занимават с политическата сатира, имат големи успехи, да ни покажат техните примери, които може би ние няма веднага да разберем, защото те са тясно вътрешно политически, когато иронизираш някой политик, то в въз основа на събитията, случили се на една определена политическа сцена. Но ще видим до къде стигат те, как стигат те и с какъв език и средства си служат, се възползват от възможността да говорят, а и да рисуват.
Водещ:Всъщност е нормално във времето, в което се дискутира бюджета, Симеон Дянков да влиза в главната роля. Аз лично съм малко изненадана от странния прочит на администраторите във Фейсбук по отношение на него, но разбира се това нека да го оставим на страна. Понеже тръгнахме от парите, минахме през образите,да се върнем обратно сега пак на парите. Господин Бакърджиев, междинният доклад, който ще представите утре, какво сочи по отношение на парите и тяхното харчене? И до колко в медиите това наистина е редно да стане повод за коментари?
Петър Бакърджиев: Междинният доклад, който ще представим утре, сочи, че харчим пари.
Водещ: Много малко?
Петър Бакърджиев:Достатъчно. Иначе нямаше да можем да изследваме такъв голям обем. Междинният доклад сочи много неща. Той сочи показатели, които бяха засегнати днес. Всъщност да харчиш пари – в това няма нищо лошо. Аз пак ще се върна на 10 милиона за информационната обезпеченост на този процес. Да изхарчиш 10 милиона за това няма нищо лошо. Може би е било по-добре да бъде разяснено за какво точно са предназначени и то пред обществото, тези 10 милиона, защото на нас сега може и да ни изглеждат малко, но когато разберем пълната картинка от ефекта на изхарчването на тези пари, могат да ни изглеждат толкова много. И всъщност един от основните проблеми на българската публична власт според мен е, че е непрозрачна. А това, най-тъжното, зависи само от нея и то, защото очевидно е, че има достатъчно хора, които са фокусирали вниманието си върху действията на администрацията, но като че ли тя забравя сутрин да се погледне в огледалото. И то, защото ако тя бъде по-прозрачна, вероятно няма да ни се струва толкова студена, толкова отдалечена, процесите при нея няма да ни се струват толкова нередни. Няма нищо страшно в това да извършваш определени действия публично, особено когато харчиш обществен ресурс. Защото няма нищо по-лошо от това да правиш добро и то на тъмно, когато харчиш обществен ресурс. Наистина няма нищо по-лесно от това да бъдеш прозрачен и това го доказаха в нашето проучване няколко общини. 39 български общини, не мога да ги изброя всичките по именно.
Водещ:Да, не е и нужно.
Петър Бакърджиев:39 български общини пожелаха да работят прозрачно. Някои от тях успяха. Други не съвсем, но аз се надявам, че в хода на това проучване все повече общини ще се присъединяват към групата на онези, които наистина искат да бъдат прозрачни, защото да решиш един проблем, а проблемът с обществените поръчки за българското публично пространство е много тежък, да решиш един проблем, означава, че преди това е задължително да си го осъзнал.
Водещ:Прозрачността всъщност оплете една примка, спасителна нишка, за която ще продължим да говорим само след малко. В „Клубът на журналистите” отново ще направим един плах опит да избягаме от темата за пари, говорейки за прозрачност. До колко наистина прозрачно може да има продължение на всеки един сблъсък? Ще Ви върна на предишните избори, на изборния кодекс. Знаем, че обществените медии са задължени да взимат пари от политиците и то, не защото ние сме тук много лоши хора и гледаме към техните джобове, просто защото законът ни задължава. Една такава дискусия как може да се развие в Германия, защото тук имаше остри коментари и после нищо?
Мария Стоянова:В Германия също взимат пари. Аз мисля, че дължим на слушателите едно уточнение. Става въпрос за това, че обществените телевизии и те са единствените, които по закон са задължени да излъчват рекламни клипове и дискусии, дебати в своето ефирно време в рамките на една предизборна кампания. В Германия това също е така. В Германия също се правят клипове от политически партии и тези политически партии си плащат за това удоволствие тяхното великолепно послание да стигне до избирателите. Така че в това също не виждам нищо лошо, да не говорим, че за телевизиите това, предизборните кампании, са една от възможностите не само телевизиите, а и радиата също, една възможност да обогатят бюджетите си.
Водещ: До колко трябва да има някаква промяна според Вас в изборния кодекс и така работата на обществените медии, както се наричаме ние, държавните, както ни наричат другите, да бъде по-лесна по време на избори?
Мария Стоянова:По-лесна в какъв смисъл?
Водещ:Ами в смисъл такъв, че да не се налага да обясняваме, че не сме лошите хора, които искаме пари за себе си. На политиците. Това беше един от скандалите на последните избори.
Мария Стоянова:Ами да обясняваме, че ние не сме лошите хора, че искаме пари на политиците? Те са наясно, че за да стигне тяхното послание до хората…
Водещ:Изкривява се следата.
Мария Стоянова:Жалко е това, защото това говорехме и с господин Бакърджиев преди малко. Проблемът не е в това, че се дават пари за едно или за друго нещо. Проблемът е, че парите не стигат, за да се дадат навсякъде. В това ни е проблемът. И стига сме се концентрирали върху това дали са дадени 5 лева тук или 5 лева там, или 10 лева тук, или 10 лева там. Колкото повече, толкова повече.
Водещ:Амитова е Мечо Пух. По отношение на цифровизацията.
Мария Стоянова:И е прав.
Водещ:Прав е да. По отношение на цифровизацията в Германия колко е бил прав?
Мария Стоянова: Е, по отношение за цифровизацията в Германия е още по-прав. Колкото много повече, толкова много повече. Знаете ли защо? Сега ще Ви кажа конкретно защо. Защото тази цифровизация, това звучи много… Самата дума е наситена с една особена вибрация и тя не ни е непременно позитивна и не е непременно…
Петър Бакърджиев:Много съгласни има думата. Съдържа съгласни в себе си.
Мария Стоянова:Много.
Водещ:За това опозицията също не е голяма.
Мария Стоянова:Зад нея хората не виждат хубавото, а то е много. То не е само, ако искате каналите, то не е само качеството на картината и на звука, то не е само дори плурализмът, който в голяма степен води със себе си този процес. Защото в момента ние имаме една малка част от нашата територия, но тя за мен лично е голяма, 24% от нашето население не приема повече от 1-2 или три програми. Давате ли сметка какво е това? Това означава, че тези хора са ограничени да слушат само мнението на една, две, в най-добия случай три медии и техните журналисти, и тяхната гл.точка. Целият останал спектър за тях е недостъпен. Дори спортни предавания, дори спортни събития.
Водещ:И след като се случи цифровизацията в Германия какво се случи?
Мария Стоянова:След като се случи цирфровизацията, се случва следното – едни технологически подем, един растеж на държавата, защото има изследвания, според които всъщност може би е важно да отбележим факта, че благодарение на цифровизацията се освобождават честоти във високия спектър, така наречения високочестотния спектър. Тези честоти при нас в една част са заети от Министерство на отбраната, което е изразило готовност да ги освободи, а в момента, в който и Министерството на отбраната ги освободи, те стават празни. Решение на ЕС е тези честоти да се използват за разработване на широко лентов интернет. Това е високо скоростен интернет.
Водещ:За който Нели Крус беше в България.
Мария Стоянова:За който Нели Крус беше в България и настоява. Защо настоява Нели Крус за него? Защото тогава, и в Германия стана така, тези големи честоти бяха обявени на търг. Явиха се трите фирми, които са мобилни оператори в Германия. На този търг тези фирми наддаваха за това нещо и вкараха веднага, така беше регламентирано там задание, че моментално трябва те да вкарат парите в хазната държавата, 3 милиарда и 600 милиона евро. Е, тези пари при нас в момента стоят блокирани. Оставете другото, ами заради този факт ние блокираме възможността на нашите съседи да освободят пък техните си честоти, защото ние при нас не сме си нагласили нещата. Много големи са измеренията на цифровизацията и те в много голяма степен са позитивни от това, че трябва да дадем 10 милиона за кампания или 5 милиона за септо боксове.
Петър Бакърджиев:Обаче има още нещо. Ако на хората бъде разяснено това по подходящ начин, вероятно то няма да изглежда толкова страшно и забележете, нужно ли е да се убеждаваме, че българина някак по дефиниция е изключително консервативен към новите неща? Мисля, че не.
Мария Стоянова:Всеки човек се страхува от новото.
Петър Бакърджиев:Не зная да ли е всеки човек. Със сигурност за българина.
Водещ:Толкова ли е трудно да бъдеш прозрачен, господин Бакърджиев?
Петър Бакърджиев:Ами според мен не е особено трудно. Въпросът е, че това изисква допълнителни усилия. Администрацията се плаща от това да бъде прозрачно, защото не знае колко е лесно, след като установи този принцип на работа за нея самата.
Мария Стоянова:Това е много важно, че тя се плаши, защото…
Петър Бакърджиев:Защото не знае. Ние се плашим от цифровизацията, защото е нова.
Водещ:Дали обаче, защото…
Мария Стоянова:Но не, защото непременно е лоша. Просто защото става въпрос за един исконен…,
Петър Бакърджиев:Не защото е лоша в никакъв случай. Администрацията по дефиниция не е лоша. Администрацията по дефиниция служи на обществото. Тя не е лоша.
Водещ:Да, ние и плащаме, за да ни служи, разбира се.
Петър Бакърджиев:Но тя се плаши като от всичко непознато и от самата прозрачност.
Водещ:И последно Мария, защо за блогърските медии се говори, че са несвободни? Защото ние журналистите сме мерзавци и страхливци или по друга причина?
Мария Стоянова: Знаеш ли, че българските медии сами казват за себе си, че не са свободни. Аз това наблюдавам. И когато медиите това го казват за самите себе си, обществото не може да ги вземе по друг начин. А медиите не са онова абстрактно медии някъде. Медиите са конкретни имена на вестници и списания, и радия и конкретни имена на журналисти, издатели и редактори.
Водещ:Т.е. трябва да излезем отвъд отношението си да критикуваме, когато имаме причина поименно…
Мария Стоянова:Да престанем да се крием зад общите понятия, защото ние страх, а свали маските и си говорим право в очите, както обичаме да правим на нашите георгафски ширини, тогава проблемите ще ни бъдат много по-малко, повярвайте ми.
Петър Бакърджиев:Още нещо обаче. Свободата в въпрос на лично усещане.
Водещ:И въпрос на ежедневни усилия. Между другото накрая да Ви кажа, че с Мария Стоянова така се разпалихме, че заприличахме на едни вятърни мелници. Ами да очакваме Дон Кихот извън ефира. Хубав съботен следобед Ви желая и бъдете свободни!