„Креативността е единственото възможно бъдеще за PR!”

www.kremenageorgieva.com I 3.02.2013

За това е категоричен един от най-големите азиатски PR експерти и член на журито на Cannes Lions’2012 – Тадаши Инокучи

Личният свят на всеки един от членовете на журито, безспорно оказва влияние при разпределението на наградите. В тази връзка за коментар на PR Cannes Lions’2012 потърсихме специално за PR@Festivals един от най-авторитетните азиатски PR специалисти – Тадаши Инокучи. „Бъдещето на PR се свежда до една единствена дума и тя е: „креативност”, абсолютно категоричен е японският експерт.

Тадаши Инокучи е PR специалист с над 20 години професионален опит. Носител е на няколко международни и японски награди по PR, между които Гранд При на Японската асоциация по PR и златно отличие на SABRE AWARDS. Ко-автор е на японската книга за стратегическа комуникация “Senryaku Koho”. Към момента оглавява PR отдела на една от водещите комуникационни агенции в Япония – Dentsu PR.

Как най-кратко можем да опишем фестивала в Кан тази година?
По време на журирането ми, много силно ме впечатли фактът, че тази година отличията отидоха не при PR агенции, а при комуникационни или рекламни агенции. Това явление, според мен, повдига сериозен въпрос, свързан с необходимостта да се създават интегрирани кампании, в които да има и предварително планирани платени публикации. Сигурен съм, че темата за „креативността в PR” в следващите години все повече ще прелива към още по-смели идеи, които се реализират с помощта на всички възможности на новите медии.

Има няколко японски кампании, наградени с различни награди. В тази връзка, може ли да се определи кое е специфичното за начина, по който правите PR в Япония и по какво той се отличава от този в Европа или САЩ?
Смятам, че в Япония сме силни в дигиталния PR. Стараем се да бъдем много иновативни и да прилагаме всички модерни комуникационни възможности и предполагам, че това ни превръща в сериозен претендент за награда в тези категории. Въпреки спечелените отличия на Cannes Lions, ако трябва да сме честни, не бихме могли да кажем, че нашите кампании се отличават с нещо изключително. Напротив – бих казал, че японските кампании определено имат проблем с преодоляване на езиковата бариера. Нещо повече – разликата в културните модели между нас и Запада, води до сериозни затруднения при възприемането на кампаниите и те често остават недоразбрани. Бих дал пример – Playboy е еротично списание, чието съдържание в страните от Европа и САЩ е изцяло еротично. В Япония, обаче, списанието е по-скоро лайфстайл. Тази разлика и неразбирането на спецификите на японската медийната среда от страна на журито, доведе до това, че когато в едно от японските ентрита, което разказваше за кампания на сладоледов продукт, беше отчетено присъствие на японски тийн-идол на корицата на Playboy, членовете му веднага го заклеймиха едва ли не като порнография.

След края на Фестивала, как бихте определили основните PR тенденции тази година?
Миналата година, за пръв път в PR агенцията Weber Shandwick беше открита длъжността Главен креативен директор (CCO – Chief Creative Officer). Според това, което видях, както от кандидатурите, така като оценка и коментар от международното жури, определено бих казал, че очаквам в най-близко бъдеще големите световни PR агенции също да открият подобни позиции, които да повеждат изцяло нови креативни звена, защото креативността става и ще става основен отличителен белег в бъдещето на PR. Освен това, говорейки за тенденции, мисля, че PR все повече ще включва и платени медии и все по-малко ще разчита на класическото „спечелване” на медийни обеми.

Кои са Вашите кампании-фаворити за отличие и защо?
На първо място поставям кампанията от Южна Африка – ”WIMPY BRAILLE BURGER”, която съвсем заслужено спечели злато (описание на споменатите в интервюто кампании, може да бъде намерено тук: http://kremenageorgieva.blogspot.com/p/prfestivals.html ). Освен, че тази кампания демонстрира една брилянтна проста идея, когато теглим чертата се оказва, че с едва 15 сандвича, тя достига до 800 000 души, което представлява около 2/3 от таргетираната аудитория. Това е невероятно постижение, що се отнася до измерване на ефективност и ROI. С две думи – подходът за достигане до таргетираната аудитория, демонстриран в тази кампания, е изключително впечатляващ.

Втората ми кампания е еквадорската ”ALZHEIMER EXPERIENCE”, която беше отличена с бронз. При нея умело е използван похвата за разпространение на информация „от уста на уста”. Изпълнението също е много оригинално, въвличайки безапелационно представителите на таргетираната аудитория в самата кампания.

Третата ми кампания, за съжаление не беше шортлистаната. Тя е от Малайзия и носи оригиналното заглавие: ”Polident golden glitter”. Това е кампания на марката за дентални протези Polident. Провокацията в нея се състои в това да се насърчат хората, които носят зъбни протези и принципно срещат психологически проблеми с това да си отварят широко устата, да започнат да го правят смело, без да се притесняват. Създадено е събитие – състезание по надпяване на аматьори на над 45 годишна възраст. И тъй като за онези „45+”, които носят зъбни протези, пеенето е никак не леко занимание, защото трябва да си отварят широко устата, отговорът на Polident e точен и ясен – участниците, които носят протезите на Polident нямат никакви притеснения, свързани със зъбите си. Този конкурс прераства в телевизионно реалити, чрез което напълно се разкрива посланието на бранда пред таргетираната аудитория. Според мен тук изборът на събитие кореспондира идеално с посланието на марката и го предава по един изключително оригинален начин.

Какво научихте Вие от Cannes Lions’2012?
С всяка изминала година критериите на форума се менят и се затягат дотолкова, че започва да ми се струва, че става все по-трудно да се впечатли журито и да се спечели награда. Все по-важни за високата оценка са простата идея и ясната концепция. Разбира се, към това задължително трябва да се прибави и способността на самите агенции да представят собствената си работа по особено атрактивен и точен начин. Освен това, обаче, все повече си мисля, че кампании, в които са засегнати глобални теми, получават доста високи оценки. Със сигурност мога да обобщя, кампании, които помагат за преодоляването на социални проблеми със сигурност ще продължат да бъдат толерирани от журито поне през следващите няколко години.

Инициативата PR@Festivals е част от блога “PR. Реторика. Медии.” и може да бъде проследена тук (http://kremenageorgieva.blogspot.com/p/prfestivals.html ), както и чрез групата във Facebook. 

Офлайн среща на тенденциите в бранд мениджмънта в дигиталния свят с дискусия, томбола с награди и флашмоб на PR Thursday

M3 College I 1.02.2013

PR Thursday на 31 януари 2013 г. събра повече от 250 души, заинтересовани от темата на дискусията: „Бранд мениджмънт в дигиталния свят – какво и как ще се промени през 2013 година?“. Събитието в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ провокира огромен интерес – дискусията се вихреше не само в залата, но и в социалната мрежа Twitter с #PRThursday. За първи път включихме и #BrandEngagement2013, с който всеки да сподели кои ще са най-работещите стратегии и какво ги интересува в тази сфера.
 
Камелия Нинакова, Project manager в уеб агенция ABC Design & Communication, започна дискусията с тенденцията, че все по-често ще наблюдаваме смислени онлайн кампании с по-ясни цели и концепции. Нейната препоръка при управлението на бизнес комуникациите в интернет пространството беше да се търси и усети кой е най-работещият канал за съответния бранд чрез експериментиране във времето.
 
Христо Ласков, Strategic director в агенция за интернет маркетинг Cybermark, засегна въпроса за товаколко е важно да имаш ясна цел относно възвръщаемостта на инвестицията от онлайн кампании. В тази насока важно е достигането на повече продажби, а не големият брой фенове, а това може да се постигне чрез таргетирана реклама с правилното послание.
 
Георги Малчев, Partner в агенция за визуална и интернет комуникация ilyan.com, беше модератор на дискусията и предвиди навлизането на все по-интересни и полезни за потребителите кампании не само във Facebook, но и в другите социални мрежи. Базирано на неговия опит, той сподели мнението, че вкарването на потребителите в игрова ситуация увеличава ангажираността към бранда поне 3 пъти повече. В същото време един от най-важните фактори, влияещи върху степента на доверие на потребителите в даден продукт, си остава казаното от другите. 92% от хората вярват на мнението на околните, а 70% се доверяват на независимите препоръки онлайн.
 
Ален Попович, CEO/Co-Founder и Marketing Manager в дигитална агенция Social Me Ltd., припомни, че Facebook е част от маркетинговия микс и не трябва да се приема като панацея за един бизнес. В крайна сметка хората вярват на лица, а не на лога, сподели той. Препоръчително е да се използват всички възможни канали на комуникация, но не на всяка цена. Присъствието на бизнеса в социалните мрежи е предопределящо готовността за диалог с потребителите. Точно за това една компания трябва да може правилно да управлява своята комуникация с тях в социалните мрежи и да ги има не само защото е модерно. Ален Попович направи разграничението, че количеството фенове е измерител за успешна онлайн кампания именно в България, докато в чужбина водещо е участието на таргетираните потребители и елементът на преповтарянето. Неговата препоръка към бизнеса е да се търси качество, а не количество, защото прогнозира насищане на вниманието на потребителите. Експериментирането ще отличи успешните в интернет пространството.
 
Мартин Попов, General manager в дигитална агенция Interactive Share, акцентира на факта, че използването на интернет пространството не се изчерпва до рекламирането онлайн, но дава многоголяма възможност за развитие на бизнесаЦелта на маркетинговите инструменти и тяхното ефективно прилагане си остава печалбата на компанията. Според Мартин Попов определянето нанай-ефективна социална мрежа за комуникация с потребителите е нещо субективно, защото всичко зависи от кампанията, която брандът цели да популяризира. Именно идейната брандинг кампания, включваща интересни, ангажиращи хората, игри, може да бъде развита не само на локално, но и на международно ниво.
 
Младен Борисов, Social media manager в ilyan.com, обърна внимание на използването на LinkedIn, като според него самоцелното изпращане на анкети и други директни рекламни съобщения до всички контакти на даден човек в LinkedIn не е ефективно и дори се възприема като спам. Георги Малчев даде интересен пример за това колко е важно да дадеш добавена стойност на таргетиранитe потребители именно в LinkedIn, особено когато посланието към тях е добре формулирано. Така че и този канал е ефективен, но само когато има ясна цел и добре обмислена стратегия.
 
По въпроса за мобилния маркетинг една от препоръките на Мартин Попов беше, че правенето на мобилна версия на сайта на даден бизнес е положително, но не трябва да се прави самоцелно. Христо Ласков прогнозира силното развитие на мобилния маркетинг, но за мобилните приложения изказа по-скоро скептично мнение. Ален Попович добави, че при създаването на приложения за мобилни устройства решаващи за успеха са полезността за потребителя и дали в действителност някой ще има нужда от него. Един интересен факт по темата е, че хората, използващи iPhone, са склонни да плащат повече за приложения от тези, използващи устройства с Android.
 
PR Thursday отново подари на гостите си специално изживяване – усмивките и приятната емоция, които правят едно събитие успешно и запомнящо се. Мистерията за всички в аудиторията, получили номера още по време на регистрацията, беше разгадана в края на вечерта. Имаше томбола с подаръци (точно както онлайн ангажирането на вниманието на потребителите най-често става с игри и награди). 
Най-голямата изненада на вечерта беше младият българският изпълнител Рафи, който провокира аудиторията да затанцува, за да запишем видео, което да се разпространи вирусно (друга често използвана стратегия). 
Нестандартната идея за спонтанен флашмоб закри подобаващо цялото събитие.
 
По време на PR Thursday подкрепихме благотворителната кампания „Кометите на Камен“ и благодарим на всички, които се включиха и тепърва ще се включат с дарения.
 

Анелия Сурлекова

Списание Business Lady I Даниела ИЛИЕВА I 18.01.2013

ПР-ът не са само лъскавите събития, а рекламата – съблазнителните корици…
 
 … зад тях стоят много непопулярен труд, напрежение и съмнения
 
Анелия Сурлекова е Директор на агенция „Брокс Вижън”, предлагаща услуги в областта на рекламата и ПР дейностите. Г-жа Сурлекова е завършила Славянски езици и литература в СУ „Св. св. Климент Охридски”. Има специализация по полска литература от Ягелонски университет – Краков, Полша. По-късно записва още две специализации – Банково дело в Международен банков институт в Лондон и Международни икономически отношения, Капиталови пазари и Маркетинг в УНСС.
Анелия Сурлекова притежава 17-годишен опит в сферата на маркетинга, обслужвайки клиенти от различни браншове като Сони Ериксон, Практикер, Сердика Център и много други. Има интерес към пътуванията и литературата, омъжена с две дъщери.
 
Г-жо Сурлекова, по образование и интереси обичате литературата, а сте специализирала банково дело, МИО, капиталови пазари и маркетинг. Кое ви привлече в рекламата и ПР?
Рекламата и ПР-а са сфери, които не търпят ограничения. Колкото по-смели и «шарени» са идеите, колкото по-диверсифицирани са подходите, толкова по-ефектен е резултатът. А за да бъде и ефективен /което е идеята/, се намесват точните науки – стратегическото планиране, мениджмънт и разбира се – финанси. Така че, всяко натрупано през годините познание наистина си идва на мястото. Рано или късно. По пътя си съм минавала през различни периоди или по-скоро маршрути, следвайки вътрешното си Аз, енергия и любопитство. Баща ми казваше, че се надява да доживее да се изуча /т.е. да преустановя с дейностите от образователен характер/, но човек го прави докато е жив, защото ние хората сме любопитни същества и колкото повече поемаме, толкова повече апетитът ни расте.
 
Какви са специфичните особености на бизнеса с реклама, ПР и маркетинг?
Бизнес като всеки друг. Изисква отдаденост и любов. Всеки ден е различен и наситен емоционално. Онова, което е специфично, е огромното количество комуникация. При това не просто общуване, а целенасочен стремеж за качество и принадена стойност. Това е бизнес, в който за да имаш успех, трябва да изработиш или по-скоро незабелязано да допринесеш за успеха на клиента си. Т.е. да мислиш в неговата посока, заедно с него, но по различен начин. Да подкрепяш името и позицията му, но от ракурса на неговите клиенти. Да градиш успешно имиджа и пазарните му позиции, но от ракурса на актуалната бизнес среда и на неговата целева публика. Нашите клиенти са от различни отрасли и това ни прави хамелеони. Също така засилва необходимосттта от непрекъснато „просвещение”.
 
До колко еманципиран е бранша, според вас? Кой от двата пола има повече въображение и интуиция в рекламния бизнес?
Разбира се, зависи от мъжете и жените. Но като цяло браншът засега си остава по-скоро „женски”. Като че ли това, че сме по-разпиляни ни прави многопистови, което е характерно изискване към работещите в нашата сфера. Жената по-лесно приема предизвикателството да движи няколко неща наведнъж. Може би това си стои някак заложено в нея – всяка от нас влиза в множество роли на всеки етап от живота си и това ни прави по-витални, по-адаптивни и по-продуктивни J. В комуникативно отношение може би също балансираме по-лесно – не винаги ефективни, но достатъчно обилни, ние отваряме врати включително на емоционална основа. А нашият бизнес е доверителен по своята същност.
 
Какво означава да си директор на агенция за цялостно комуникационно обслужване?
Една от онсонвите ми функции е търсене и намиране на баланса. Ежедневно и на всички фронтове. По отношение на пазара, клиентите, пазара на клиентите, служителите, тенденциите в бранша, всичко, което води до по-добри резултати следва да бъде открито и ползвано – и то своевременно. Останалото отново е комуникация, отново на различни пластове.
 
Как оценявате конкуренцията в бранша и по какъв начин се справяте с нея?
Когато говорим за конкуренция в нашия бранш би следвало да имаме предвид конкуренцията  в различните сегменти на бранша. Фирмите, които работят в областта на маркетинга в България, са изключително разнородни. От “one man company” до големи структури, които са представители на големи чуждестранни агенции. Многобройните малки фирми, които правят визитни картички, но и „всичко друго” не са ни конкурент. Много несериозно е да си мислиш, че с почти никакъв ресурс можеш да създадеш добър продукт. Големите имена също са различен сегмент – при много от тях клиентът е „даденост” по силата на „международния обмен” на клиенти.
Брокс Вижън е агенция, която работи ефективно на пазара вече над 15 години. Което ще рече, че е преминала през детската възраст и навлиза в своята зрялост. Но, както знаем, това е процес – по-скоро непрекъснат. Крачка по крачка през всички тези години сме се справяли с различните ситуации от контекста на времето и нашия собствен. Мисля, обаче че онова, което сме изградили е пълната и безрезервна посветеност на качеството – като цяло и като детайл. А това в България, в някои случаи е идея-фикс – онова, което ни буди нощем в стреса преди събитие или старт на кампания, многократните проверки на поддоставчиците и самобичуващият анализ след всяка свършена работа. Понякога се случва клиентът да е доволен, а в същото време ние попарени – от един-единстен пропуск, останал незабелязан за останалите. В крайна сметка контролът си остава една от основните предпоставки за качествена услуга. Знам, че не звучи много модерно и е направо екстензивно, но това е „откритието” ми за последните декади. Затова нашата тип „бутикова” агенция разпознава за конкуренти средно големи фирми, създадени с идеята да градят добрия бизнес не за сметка на количеството клиенти, а в името на качеството на продукта, който предлагат. Ние работим в областта на рекламата, но не се рекламираме, имаме своето място и името ни се асоциира с улуги на високо професионално ниво. За мен са важни дългосрочните партньорства – имаме клиенти от повече от десет години, които на практика „водят” новите. 
 
С кои клиенти работите по-лесно – българските или чуждестранните?
Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. На времето големи компании, световни имена ни помогнаха да изградим стандарти за работа. Имали сме случаи, в които сме работили за чуждестранни фирми, които нямат маркетинг позиция в България – в този смисъл се е налагало да вземаме решения сами, като поделение в самата компания. Това са и най-тежките ни моменти – няма с кого да споделиш идеите, вариантите, носиш отговорността сам, от една страна си външна структура, от друга – вътре. Като цяло добрата новина е, че клиентите стават все по-изискващи – независимо дали са български или чужди компании. Това няма как да не ни направи по-гъвкави и по-добри. По-почтени – не, тук няма сравнителна или превъзходна степен!
 
Разкажете ни за органиграмата, която ползвате във вашата компания? И по какъв начин стимулирате екипа си?
“Small is beautifull” – това се отнасяше, струва ми се, за Швейцария, но като цяло е общовалидно. Затова, противно на общоприетата бизнес логика, не ми се допуска прекомерно разрастване на агенцията. Както вече стана ясно, контролът за мен е една от формите на доверие, но не на предоверяване. А една малка структура е ясна и корекциите могат веднага да се предприемат. Мисля, че хората макар и различни са сродни души, когато стане дума за оценка. Като начало климатът в компанията е от изключително значение – в нашия офис е светло, звучи музика и от време на време има експлозии от смях. Това значи, че хората са щастливи с работата си. Възможността, не, задължителното условие да имат позиция и отношение към онова, което вършат ги прави отговорни и в същото време им дава самочувстие. Екипът, който е готов да „извади на брега давещия се” далеч след края на работното време им дава усещане за стабилност. Това е най-големият ми успех. Наистина, постигнах екипи – нищо, че всеки е различен от останалите. Да, дизайнерите работят със слушалки, защото макар и в отделно помещение, трудно иначе се абстрахират от екзалтираните и доста шумни по природа ПР-и. Бонусите са лични и заслужени, атестациите са работни – след всеки проект, а тийм билдинг-ът обикновено е екстремен, за оцеляващи.
 
По какви критерии компаниите избират агенцията, която да ги обслужва?
Различни са факторите, които обуславят избора. При нас обикновено идват по препоръка на колеги, партньори, клиенти или след като са наблюдавали нашата работа за други клиенти. Важен въпрос е този за опита на агенцията в определен отрасъл – това е натрупано с години познание, което работи добре. Надявам се само на едно – въпросът за ниската цена никога да не е фактор N1. Защото понякога е по-добре да се откажеш от акция и да задържиш ресурс за нещо смислено, отколкото да маркираш. Ние сме откровени в този смисъл и нашите предложения винаги се състоят от алтернативи с плюсове и минуси за всяка от тях, както и препоръка – задължително условие за информиран избор от страна на клиента.
 
Развивате ли корпоративна социална отговорност?
Да, до този момент през кампании на клиентите си. Сега имам идея за нещо, което считам за особено важно и е свързано със самочувствието ни като българи, но нямам готовност да го споделя. По-лесно ми е да говоря за неща, които вече сме свършили.
 
Как определяте успеха?
Като процес. Като вътрешно усещане за баланс. Ние, българите трудно си „признаваме” успеха, трудно припознаваме щастието. Аз се чувствам добре в кожата си – успях да постигна неща, за които не съм и мечтала и да съхраня най-ценното, което имам – семейството си. Имам две прекрасни дъщери – на 16 и 22 години, здраво стъпили на земята и разбрали, че мечтите се постигат с труд и постоянство, и прекрасен съпруг, който вече почти четвърт век е до мен и ме подкрепя. 
 
Какво послание бихте отправили към читателите на сп. Business Lady или по-конкретно към онези, които имат амбиции да градят кариера в бранша?
Мили дами, няма по-интересна и динамична професия от нашата. Тя обаче никак не е бляскава, защото зад всеки успех стои много непопулярен труд, напрежение и съмнения. Защото ПР-ът не са само лъскавите събития, а рекламата – съблазнителните корици. Те са само видимият резултат. Основното, което стои над всичко е любовта към избраната професия, вродената етичност и добитата с любознателност и целенасоченост култура. Усмихнете се широко и се гмурнете в професия, в която реалността и мечтите са размили границите си. Какво по-вълнуващо от това? 
 

БТК сменя PR агенцията си

Capital.bg I Мария МАНОЛОВА I 31.01.2013

Вместо "Актив Груп" на Моника Йосифова, за комуникациите на телекома ще отговаря Broks Vision

От началото на февруари БТК ще замени настоящата си PR агенция – "Актив Груп" с Broks Vision, съобщиха от телекома.

"Актив груп" е еднолична собственост на Моника Йосифова и обслужва БТК от няколко години. От уебсайта на агенцията личи, че телекомът е основния клиент на нейните PR услуги. Сред клиентите на "Актив груп" са Министерски съвет, както и министерствата на финансите, на околната среда и водите, на образованието, на държавната администрация, както и Държавната агенция по туризъм.

Името на Моника Йосифова стана особено известно и заради връзките й с австрийския PR експерт Петер Хохегер. След разследване през 2012 г. стана ясно, че Хохегер е работил по проекти за имиджа на българското правителство, за които не е обявявана обществена поръчка, като негов подизпълнител от българска страна е била именно "Актив груп". Тогава Йосифова отрече да си спомня за такива проекти.

Broks Vision е акционерно дружество с капитал 2.7 млн.лв., а според Търговския регистър акциите са на приносител. Фокусът в работата на агенцията е сектора на информационните технологии. В портфолиото й влизат клиенти като Sony Ericsson, Ericsson Telecommunications, SAP и Praktiker, Sony Xperia, SKF. В миналото Broks Vision е обслужвала и Telenor. Затова и от БТК коментират, че агенцията е "специализирана в дигиталните комуникации и с дългогодишен професионален опит в областта на IT и телекомуникационния сектор."

Мениджър на Broks Vision е Анелия Сурлекова – съпруга на Златозар Сурлеков, който отскоро е член на Управителния съвет на БТК. За него очакванията са, че ще оглави директорския борд на компанията. Сурлеков е член на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка и назначението му в телекома дойде скоро след като мажоритарния соственик на банката Цветан Василев стана и основен акционер в БТК.

Оригинална публикация 

Broks Vision е новата ПР агенция на VIVACOM

VIVACOM I 31.01.2013

От 1 февруари VIVACOM сменя своята ПР-агенция. Обслужването на информационната и комуникационна програма на компанията ще бъде поето от Broks Vision, агенция, специализирана в дигиталните комуникации и с дългогодишен професионален опит в областта на IT и телекомуникационния сектор.

Досега обслужваща агенция на оператора беше Актив Груп, която в последните години помогна на VIVACOM да се утвърди като компания, която защитава свободата на избор на клиента и създава тренд на телеком пазара, който другите играчи следват.

VIVACOM ще продължи да следва комуникационната си стратегия и да отстоява принципите за развитието на конкурентна и стабилна бизнес среда на телекомуникационния пазар.

Координатите на новите лица, които ще подкрепят изпълнението на комуникационната програма на оператора, са:

Ралица Захариева, zaharieva@broksvision.com, 02/ 8924523
Анета Георгиева, aneta@broksvision.com, 02/ 8924512

За повече информация:

PR and Corporate Communications Department
BTC AD/БТК АД
тел: 02 9494624
e-mail: pr@vivacom.bg
Website: www.vivacom.bg

“Биограф” отдава почит на великия Калоянчев

Списание БИОГРАФ I 30.01.2013

Интервюта с Благовест Сендов, Александър Чирков и Иван Гарелов и очерци за Мария Калас, Ван Гог и Жерар Депардийо допълват съдържанието на февруарския брой


Усмихнатият Калоянчев в кадър от филма “Утро над родината” отпреди 62 години е на корицата на новия “Биограф”. Февруарският брой на списанието, отдава почит на големия български актьор, който си отиде на 18 декември малко преди да навърши 88. Изданието отделя на Калата 24 страници с много снимки, откъси от негови интервюта, както и разговори с най-близката му приятелка и колежка Стоянка Мутафова и сина му Ивайло Калоянчев.

Новият “Биограф” е на пазара от 30 януари, сряда.

Големи интервюта-откровения с трима юбиляри – академик Благовест Сендов, който миналата година стана на 80, 75-годишният професор Александър Чирков и Иван Гарелов, който в началото на февруари навършва 70, са сред другите хитови материали в списанието.

Елена Йончева е написала ексклузивен репортаж от гражданската война в Сирия с много снимки, заснети от нея и оператора Николай Николов. На 12 януари TV7 излъчи и нейния най-нов документален филм, озаглавен “Бунтовниците от Алепо”. Специално за списанието знаменитата репортерка предлага допълнителна гледна точка към драматичните събития.

Очерци за новия руснак – напусналия Париж актьор Жерар Депардийо, за трагичната съдба на Мария Калас, за лудия гений Ван Гог и за противоречивия ирански шахиншах Мохамед Реза Пахлави допълват тематичното разнообразие в новия, 18-и поред брой на най-голямото месечно издание у нас.

И този месец в съдържанието му са намерили място и достатъчно материали за лайфстайл, мода, рецензии за нови заглавия, любопитни факти и забавни цитати от известни личности. Предишните броеве на “Биограф” – съответно със Захари Бахаров, Че Гевара и Лили Иванова на кориците си, станаха бестелъри на пазара за периодика у нас и бяха продадени в многохилядни тиражи, гордеят се от редакцията. 

PR Thursday на тема “Бранд мениджмънт в дигиталния свят – какво и как ще се промени през 2013 година?” ще се проведе на 31 януари

M3 College I 29.01.2013
 
Кога: 31 януари 2013 г. (четвъртък), 19.00-21.00 ч.
Къде: Аула на Софийски университет "Св. Климент Охридски", бул. "Цар освободител" №15
Достъп: Свободен, след Регистрация
Организатор: M3 College
 
Интернет премахна границите не само в общуването, но и в бизнеса. И колкото по-скоро започнем да мислим глобално, толкова по-успешни практики ще можем да прилагаме за нашия бранд през 2013 година.
Всички знаем, че вече не е достатъчно една дигитална агенция да предлага просто иновативни сайтове, грабващи картинки за социалните мрежи, интересни applications или нестандартни игри, а цялостни и работещи маркетингови решения. Затова все по-често хората от различни сфери на бизнеса наемат едни неуморни експерти, които буквално повече от половината си живот прекарват в онлайн пространството в следене, управление и налагане на новите тенденции.
Правилното позициониране на нашата фирма в онлайн пространството и адекватното й управляване в социалните мрежи трябва да бъде ръководено от специалисти. Защо ли? Защото непрофесионализмът в интернет може да бъде видян от много повече хора и може да бъде пагубен не само за корпоративния имидж, но и за цялата компания. Една грешка в интернет комуникацията може да струва много повече на компанията, отколкото е предполагала. Затова е хубаво да предвиждаме и планираме подобни ситуации и да реагираме професионално при подобни казуси.
 
Специални гости в дискусията на PR Thursday ще са:
 
Модератор:
 
Георги Малчев, Partner в агенция за визуална и интернет комуникация ilyan.com
 
Участници:
 
Мартин Попов, General manager в дигитална агенция Interactive Share
Младен Борисов, Social media manager в агенция за визуална и интернет комуникация ilyan.com
Христо Ласков, Strategic director в агенция за интернет маркетинг Cybermark
Камелия Нинакова, Project manager в уеб агенция ABC Design & Communication
Ален Попович, CEO/Co-Founder и Marketing Manager в дигитална агенция Social Me Ltd.
 
Силата на интернет не трябва да бъде подценявана и затова сме поканили именно тези експерти, които ще споделят своя опит по следните въпроси:
 
Какво и как ще се промени в бранд мениджмънта в дигиталния свят през 2013 година?
Кои са най-работещите канали и начини за комуникиране и популяризиране на бранда в дигитална среда?
Как да планираме нашата кампания в социалните мрежи?
Кои са ключовите етапи и инструменти при маркетирането на бранд в социалните мрежи?
Как се измерва успехът на една кампания, направена в социалните мрежи?
Какви са и спазват ли се етичните норми при използването на социални медии с маркетинг цели?
Кои са тънкостите относно законовите рамки при комуникацията в социалните мрежи?
Как да реагираме адекватно на негативна обратна връзка онлайн?
Променят ли се потребителите и техните изисквания и как да реагираме на това?
 
Поради големия интерес към PR Thursday събитието ще се проведе на 31 януари (четвъртък) от 19 часа в  Аулата на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (бул. "Цар освободител" 15) .
 
Събитието е с вход свободен, но местата са ограничени, затова регистрирайте се безплатно на:

http://prthursday2013january.eventbrite.com/ 

Всеки гост ще получи своя специален ваучер за 20% отстъпка от цената на който и да е курс в M3 College през следващите 3 месеца! 
 

PR Thursday: “Бранд мениджмънт в дигиталния свят – какво и как ще се промени през 2013 година?”

M3 College I 29.01.2013

Кога: 31 януари 2013 г. (четвъртък), 19.00-21.00 ч.
Къде: Аула на Софийски университет "Св. Климент Охридски", бул. "Цар освободител" №15
Достъп: Свободен, след Регистрация
Организатор: M3 College
 

Интернет премахна границите не само в общуването, но и в бизнеса. И колкото по-скоро започнем да мислим глобално, толкова по-успешни практики ще можем да прилагаме за нашия бранд през 2013 година.

Всички знаем, че вече не е достатъчно една дигитална агенция да предлага просто иновативни сайтове, грабващи картинки за социалните мрежи, интересни applications или нестандартни игри, а цялостни и работещи маркетингови решения. Затова все по-често хората от различни сфери на бизнеса наемат едни неуморни експерти, които буквално повече от половината си живот прекарват в онлайн пространството в следене, управление и налагане на новите тенденции.

Правилното позициониране на нашата фирма в онлайн пространството и адекватното й управляване в социалните мрежи трябва да бъде ръководено от специалисти. Защо ли? Защото непрофесионализмът в интернет може да бъде видян от много повече хора и може да бъде пагубен не само за корпоративния имидж, но и за цялата компания. Една грешка в интернет комуникацията може да струва много повече на компанията, отколкото е предполагала. Затова е хубаво да предвиждаме и планираме подобни ситуации и да реагираме професионално при подобни казуси.

Специални гости в дискусията на PR Thursday ще са:

Модератор:

Георги Малчев, Partner в агенция за визуална и интернет комуникация ilyan.com

Участници:

Мартин Попов, General manager в дигитална агенция Interactive Share

Младен Борисов, Social media manager в агенция за визуална и интернет комуникация ilyan.com

Христо Ласков, Strategic director в агенция за интернет маркетинг Cybermark

Камелия Нинакова, Project manager в уеб агенция ABC Design & Communication

Ален Попович, CEO/Co-Founder и Marketing Manager в дигитална агенция Social Me Ltd.

Силата на интернет не трябва да бъде подценявана и затова сме поканили именно тези експерти, които ще споделят своя опит по следните въпроси:

Какво и как ще се промени в бранд мениджмънта в дигиталния свят през 2013 година?
Кои са най-работещите канали и начини за комуникиране и популяризиране на бранда в дигитална среда?
Как да планираме нашата кампания в социалните мрежи?
Кои са ключовите етапи и инструменти при маркетирането на бранд в социалните мрежи?
Как се измерва успехът на една кампания, направена в социалните мрежи?
Какви са и спазват ли се етичните норми при използването на социални медии с маркетинг цели?
Кои са тънкостите относно законовите рамки при комуникацията в социалните мрежи?
Как да реагираме адекватно на негативна обратна връзка онлайн?
Променят ли се потребителите и техните изисквания и как да реагираме на това?

Поради големия интерес към PR Thursday събитието ще се проведе на 31 януари (четвъртък) от 19 часа в  Аулата на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (бул. "Цар освободител" 15) .

Събитието е с вход свободен, но местата са ограничени, затова регистрирайте се безплатно на:
http://prthursday2013january.eventbrite.com/

Всеки гост ще получи своя специален ваучер за 20% отстъпка от цената на който и да е курс в M3 College през следващите 3 месеца! 

Оригинална публикация

Ален Попович: Социалните мрежи не са нова технология, а ново средство за комуникация

Cross.bg I 29.01.2013

БНТ, „Денят започва”
 
Тема:   Новите зависимости, може ли човек да се пристрасти към телефона си?
 
Гости: Доц. Маргарита Бакрачева – психолог, Ален Попович – специалист по дигитален маркетинг
 
Водещ: Здравейте, след политическата част на предаването, сега ще обърнем внимание на една тема, на някои от вас може да изглежда по-лековата, но всъщност може да създаде доста проблеми. Да си поговорим за новите технологии, макар че, колко да са нови, няколко десетилетия, но са запазили някак си определението нови технологии. Макар че, според мен въпроса – може ли да се пристрастиш към мобилния си телефон, очевидния отговор е – да, понеже аз лично имам много такива познати. Ще дискутираме този въпрос с психолога Маргарита Бакрачева и господин Ален Попович, който е специалист по дигитален маркетинг. Добро утро и на двамата.
 
Маргарита Бакрачева: Добро утро.
 
Ален Попович: Добро утро.
 
Водещ: Госпожо Бакрачева, вие познавате ли такива хора, които са пристрастени болезнено към мобилния си телефон?
 
Маргарита Бакрачева: Аз ще започна с това, че малко или много всички по някакъв начин сме зависими. А що се отнася до пристрастяването, няма нещо, към което да не можем да се пристрастим, още повече, тъй като това е познат елемент вече от нашето ежедневие, който освен, че ни свързва със света, удовлетворява една потребност от връзка с другите, потребността от сигурност, така че, много лесно е да се премине границата с използването на мобилните телефони.
 
Водещ: Ще ви възразя веднага с факта, че господин Гаврилов се гордее с това, че няма смартфон, той е привърженик на…, консервативен привърженик на традиционното общуване. Господин Попович, това ли е тоталното бъдеще, такива като господин Гаврилов остават в историята?
 
Ален Попович: Тук мога да отбележа, че и аз нямам смартфон, изхвърлих си го преди една година по простата причина, че се побърквах от така наречените нотификейшън  и имейли, които получавам. Така че, оставих си работата само в офиса. Може би бъдещето е в хората като мен, които може би ще намалят някои части от технологиите, които използват в ежедневието си. Така че, съвсем го разбирам, защото аз получавах на ден средно по 150 мейла, на които бързах да отреагирам веднага и това ми създаваше ненужен дискомфорт. Това аз нещо премахнах колкото и да е странно за моите колеги, аз се чувствам по-добре определено.
 
Водещ: Господин Попович е пример за това, че когато атакуваш трябва да си готов за контра атака, всъщност се оказва, че той остава в историята. Но за вас предполагам, че такива хора пристрастени към мобилните комуникации са най-благодатните клиенти?
 
Ален Попович: Нямаме вече.., не може да го погледнем като най-благодатните клиенти. Ако трябва да речем мобилните телефони, таблети, социалните мрежи, които вече все повече се интегрират в мобилните телефони или в таблетите, създават кратко разстояние за комуникация на хората, все по-бързо комуникират, все по-бързо споделят информация и знания. Така че, това е една еволюция, която така или иначе не можем да избегнем. В крайна сметка всеки във всеки един момент се нуждае от бързата информация, която получава или от бърз контакт с приятели, колеги и по работа. В крайна сметка вече не работим само с разговор, а все повече се пишат мейли, колкото и странно да е. Така че, технологиите са това нещо, с което все повече трябва да свикваме и те стават все по-развити и по-развити.
 
Водещ: Госпожо Бакрачева, има ли наистина от психологическа гледна точка, наистина ли може да се получи такова пристрастяване, което да бъде притеснително към тези нови технологии и към смартфоните?
 
Маргарита Бакрачева: Те дават неограничена възможност  освен за поддържане на контакти като количество, наистина една информативна функция, която в последно време дава много голямо влияние и се превръща в мотив за потреблението. И наистина реакцията да не ползваме или да бъдем пренаситени и да се откажем от ползването, това пак е реакция на това, което ни заобикаля. Тоест, ние сме в тази действителност и се адаптираме по някакъв начин. Що се отнася до хората, които са пристрастени, в едно от изследванията, които направихме се оказа, че до голяма степен е и начина на живот като професионална ориентация, това, което ти е необходимо може да се превърне по чисто професионални причини внесъзнателно пристрастяване. Тоест, не става въпрос само за мотивация и за това, което чувстваме и имаме като лична потребност, но има професии, в които се превръща в част от ежедневието и наистина е една необходимост. 
 
Водещ: Като заговорихме за история да погледнем и в бъдещето. Може би по чисто възрастови причини младите, като че ли са най-податливи към такива влияния. Сега, Екатерина Анева има около себе си любими от моите събеседници, а именно студенти. Добро утро, Кате.
 
Репортер: Добро утро, Марио. Аз се подмладявам около тези студенти вече втори ден, чувствам се прекрасно, защото те са, както вчера доказаха, изключително интелигентни, с много интересна гледна точка. Ние тук започнахме темата естествено още преди да започне разговора и смятаме, че съществува пристрастяване не само към мобилните телефони и айфоните, към таблетите, и към всичко свързано с интернет и компютърните системи и технологии. Мои събеседници са Момчил, Боян и Григор, които са студенти компютърни системи и технологии в Техническия университет и Люси, нашата единствена дама, която също е студент в Технически университет и член на Студентския съвет. Нека да започнем оттам. Ето, да речем, аз съм също пример, не желая да си взимам телефон, който е с по-модерна технология, не желая интернет, защото аз самата установявам, че  прекалено много вися в социалните мрежи.
 
Момчил, студент: Да, има нещо такова, но в същия момент това ни прави възможността да намираме по-лесно приятелите и да се свързваме с тях. В този забързан начин на живот няма как да не става.
 
Репортер: Факт е обаче, че социалните мрежи заместват реалното приятелство. Човек е социално същество, не може без социални контакти, но тези в интернет, това ли са нашите социални контакти?
 
Боян, студент: Според мен, това не са нашите социални контакти, това са едни хора, които знаем, можем да видим тяхната информация и да общуваме с тях, да се разберем предварително с тях и да се видим. Нали това е идеята на социалните мрежи. Но общо взето, ние забравяме за какво е идеята и започваме само там да контактуваме.
 
Репортер: Учени от университета в Лос Анжелис, още преди години чрез ядрено магнитен резонанс са установили, че това е реално пристрастяване. Факт е, че то развива мозъка, „изменя функцията на мозъка”, това беше точния термин, кара хората да стават по-адаптивни, да селектират по-бързо информацията, но ги прави социално неконтактни.
 
Григор, студент: Социално неконтактни е много силна дума , става малко по-трудно комуникацията на живо. Няма я преградата на монитора, виждаш човека срещу теб и не знаеш какво да му кажеш, няма я защитата от интернет…
 
Репортер: От анонимността.
 
Григор, студент: Защото ти така или иначе си предоставил своите данни в интернет, но някак си човекът срещу теб може да разбере какво мислиш само като те погледне…
 
Репортер: Ето, това е странична реакция. Съществува синдром на компютърната мишка, това е синдром, който учените определят като дистрофия, определена на мускулите на ръката и на гръбнака и придобиване на някаква неправилна форма на седене, което всъщност се оказва голям проблем и то сериозен, ортопедичен.
 
Люси, студентка: Според мен, най-големият проблем с този синдром е явлението „геймър”, специално хората пристрастени към игрите.
 
Репортер: Да, ти ми каза един приятел на 37 години…
 
Люси, студентка: Да, точно така. Също така, проблемът е и когато търсим заместител на хартиения носител. Това също предизвиква този синдром, поне според мен, и това е много голям проблем на технологиите.
 
Репортер: Факт е, че поне може би вашето поколение и поколенията след вас предпочитат да си изкарат една класическа творба и да я прочетат в интернет, вместо да я прочетат на книга, което за теб проблем ли е?
 
Люси, студентка: За мен е проблем, няма нищо по-ценно от сборник с разкази или примерно някаква книга, която да е на наш стар писател, поет…  Много по-ценно е да я отвориш, отколкото да влезеш в интернет и да прочетеш произведението.
 
Репортер: Това ли обаче са най-големите проблеми на пристрастяването на новите технологии? Аз съм свидетел, ако щете, една кабелна телевизия ако спре и настава голяма паника в къщи. Нямаме любимите канали, нямаме музикалните канали и оттам нататък вече нещата изгледат по много трагичен начин.
 
Момчил, студент: В някаква степен – да, все пак, всички се информираме от медиите така че трябва постоянно да гледаме телевизия или да слушаме радио, или да ръчкаме из интернет, както обичаме да се изразяваме.
 
Репортер: По колко часа на ден… Аз ставам свидетел как млади хора,  носейки си таблетите, непрекъснато се ровят в тях, включително комични ситуации, таблети А4, които си сложат на ухото и така се ходи по улиците. Това наистина води до някакви абсурдни ситуации.
 
Боян, студент: Според мен, дали наистина е смешно, но общо взето таблетите са….
 
Водещ: Имаме някакви технически проблеми, предлагам да прекратим това включване, това са рисковете на новите технологии… Госпожо Бакрачева, трябва ли да се притеснява човек, когато да кажем 12 часа на ден играе игра пред компютъра? Това, според вас…? Защото някой ще каже – това е хоби, както някой който 12 часа свири на пиано на ден, аз 12 часа играя на компютъра… Каква е разликата и има ли разлика изобщо?
 
Маргарита Бакрачева: Когато става въпрос за пристрастяване, то е еднакво, без значение какво е заниманието, дали е хазарт, дали е компютър, симптомите са еднакви. Проблемът е не токова да говорим за количествените измерения, колкото за постигането на баланса. Не можем да променим ситуацията, а това, което може да се опитаме да направим, особено за младите поколения, които не познават друг свят, това е да и помогнем да намерят някакъв баланс, така че да не залитат единствено в онлайн комуникациите, да има достатъчно изнесени навън реални контакти, да намерят удоволствието от някои класически форми без да се преекспонира проблема и да се говори единствено, че е само проблем.  
 
Водещ: Младите хора дадоха много интересна насока. Вие съгласни ли сте, че новите комуникации унищожават социалните рефлекси на хората. Ние като бяхме млади се запознавахме по стъргалото в града. Сега младите се запознават много често и любовни връзки създават в интернет.
 
Маргарита Бакрачева: Ако трябва да изразя лично мнение, аз бих живяла много спокойно ако от утре няма интернет. Въпросът е ,че това е част от нашето ежедневие и има много красиви неща, които се развиват, започвайки онлайн, стига да бъдат пренесени в реалния свят. В това няма нищо лошо, стига да не се оставят само в едното място. Що се отнася до социалните контакти, с две думи можем да обобщим, че едните са количествени а другите качествени. И за да се чувстваме наистина балансирани и да имаме от всичко, трябва да имаме достатъчно време за реални и социални контакти, за да не изпаднем в изолация.
 
Водещ: Господин Попович, вие реагирахте така с учудване и несъгласие на думите на младата дама от включването, която каза, че е много по-добре човек да вземе книга на хартиен носител, отколкото да я прочете в интернет. Това признак на изостаналост ли е или…?
 
Ален Попович: Това е термин, който ние сме свикнали да употребяваме… Много по-добре е да хванем книгата, нещо, което е физическо, което ни е заложено преди години… . В крайна сметка електронните книги дават много по-голяма възможност, аз от една страна също съм еколог, погледнато от гледната точка колко хартия се спестява и редица изследвания, че вестниците буквално до 15 години ще изчезнат и те ще бъдат под някаква форма на дигитален дисплей, в който ще се обновяват и ти ще можеш да се абонираш за въпросните новини. Така че, това е нещо, което трябва да оставим в миналото… Както каза и колежката, трябва да се адаптираме, светът се променя и то доста бързо. Човекът винаги е имал нужда да комуникира и да взаимодейства. Примерно, ако вземем социалните мрежи, ние казваме вид нова технология, не, това просто е ново средство за комуникация, както беше и мобилния телефон. Хората едно време са се събирали в черквите, в различни големи и малки касти и общности и са имали нужда да споделят информация, да общуват помежду си. Новите технологии дават възможност това все по-бързо да се случва и да може да контактуваш все по-далеч и да намираш информация. Сега не е нужно да ходиш да обикаляш по приятели и да търсиш книги за някакъв  тип, ако учиш, нещо специфично, буквално с два клика може да намериш информация и да бъдеш адекватен в това нещо, което правиш. Така че, трябва да се адаптираме. Другият проблем е, че от едната страна колегите забелязваме, че хората се чувстват все по-нещастни от употребата на новите технологии, и това е така, защото едно време ти научаваш по три-четири новини какво се случва в света. Сега на ден научаваш по хиляда и почваш да съпреживяваш болката… Примерно, ако се случва нещо в Хаити, тази болка също я усещаш, ние сме хора социални, чувствителни. Информацията е все по-голяма и все по-голяма болка се изпитва, все по-голямо щастие се изпитва в зависимост от информацията и количеството, което получаваме, така че, трябва да еволюираме.
 
Водещ: Вие лично успявате ли да балансирате, да намерите този баланс, за който говорите или сте пристрастен към това да се информирате…, казвате хиляда новини на ден…?
 
Ален Попович: Нека да кажа, на мен това преди всичко ми е работата. За да мога да съумявам да се оправям и да поддържам  и вид социални контакти, които са ми нужни, защото все пак лице в лице и да поиграя футбол с приятели е съвсем нормално, отколкото да го проиграва в интернет… Така че, аз изключих някои информационни канали. Изхвърлих си смартфона, вече първи признак. Вторият, аз не гледам телевизия, всичко което научавам, научавам от интернет. Защото така или иначе прекарвам времето си в интернет и това ми е работата. Така е още един информационен канал би ме натоварил. Така че, всеки трябва да намери баланса за себе си. Примерно електронни игри също харесвам, с тях разпускам но играя много рядко, когато ми остава време, така че всеки трябва да намери баланса за себе си.
 
Водещ: Значи явно трябва да поставим някакъв филтър, защото така социалните мрежи станаха толкова много, че ако се включим във всяка една от тях, само с това трябва да се занимаваме. Всичко друго ми хареса, особено за футбола, това че, не гледате телевизия, не е много радващо за мен. На финала на нашия разговор отново да се опитаме отново да включим Катя Анева, да видим дали са отстранили техническите проблеми… Кате, отново към теб?
 
Репортер: Здравейте отново, по ирония на съдбата ние станахме жертва на техниката и на новите технологии. Почвам оттам, откъдето прекъсна Боян. Проблемът с есемесите, чата, чух че в студиото се коментираше това, че едно време в кръчмата, в черквата са се събирали хората… Сега обаче…
 
Водещ: Очевидно и вторият опит е неуспешен. Това е един пример, как новите технологии носят много възможности, но съпътствани от сериозни рискове, които преди ни бяха непознати. Например, казахте един ден без интернет. Я си представете наистина един ден без интернет, какво ще правим, сигурно ще свърши света?
 
Маргарита Бакрачева: Мисля, че много бързо можем да намерим хубавите неща, които ни дава липсата на това, че непрекъснато ни бомбардират, особено с негативни новини, да направим нещата, които са истински и ни карат да се чувстваме тук и сега реално, а не само във фантазния свят или в това, което възприемаме…  И наистина съм напълно съгласна, че всеки трябва да намери своя начин, така че  да не попада само в единия свят и да съумее да използва единствено полезните функции, които ни дават технологиите, така че да се предпазим и да не се шашнем така че, ако има нещо което ни спира.
 
Водещ: Ние през цялото време говорим за хора, които са големи и съзнателни и имат възможността да избират, но  обикновено децата са много силно повлияни от това, което се случва около тях. Дайте един съвет на родител, чийто дете е на път да се пристрасти към интернет и към новите технологии. Какво да направи така че, да насади в него баланса още от ранна възраст?
 
Маргарита Бакрачева: На първо място, бих започнала с това, родителите да бъдат по-спокойни, тъй като от перспективата, от която те разглеждат проблема, няма…, не е пряко свързана с начина, по който децата приемат ситуацията и малко прилича на първите изследвания на влиянието на телевизията върху децата преди п-броя десетилетия, че това формира агресия и т.н. Единственото, за да не се формира прекалена зависимост, родителят да бъде спокоен, децата могат да отсяват кое е реално и кое не е реално. Най-вече се водят от модела, който те виждат в къщи. Те виждат положителен модел от гледна точка на това, че родителите им предпочитат да прекарват време с приятели, да пътуват. При тях се  формира такава нагласа, самите те да подражават и да успеят да съчетаят двата модела на живот.  
 
Водещ: Благодарим ви. Двама специалисти уверяват, че няма нищо драматично в развитието на новите технологии. Трябва да бъде намерен баланса между тях и общуването лице в лице.
 
Ален Попович: Всеки сам за себе си трябва да намери баланса.
 
Водещ: Абсолютно съм готов, след като не мога да ви предизвикам като журналист, да ви предизвикам на футболния терен. Благодарим, ви госпожа Бакрачева и господин Попович в един интересен и забавен разговор за опасностите от новите технологии. 
 

Филипа Иванова – новото лице на „България 19:30” по БНТ2

БНТ I 29.01.2013

От тази седмица новините на БНТ 2 „България 19:30" имат нова водеща – Филипа Иванова. Нейният личен и професионален профил я правят изключително подходяща за информационната новинарска емисия на най-младия канал на медията.

Опитът на чаровната журналистка е значителен. Тя е редактор в предаванията „Местно Време", „Питай кмета" по БНТ2 и „Здраве" по БНТ1, както и международен редактор в „България 19:30" от самото създаване на емисията.

На Филипа Иванова й предстои дипломиране по специалността телевизионна журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Амбициозната журналистка може да се похвали с членството си в една от най-големите световни студентски организации за бизнес развитие (JAB). Тя е автор и редактор на множество новинарски статии, свързани с цялостната дейност на клуба. Широко-спектърното поле на изяви и активната й дейност, в различни клубове, допълват личностната характеристика на новата водеща на ‘’България 19:30”. Целият екип я подкрепя в новото й амплоа и вярват, че с нейната индивидуалност тя ще допринесе за развитието на информационния блок.

Оригинална публикация