www.bdvo.org I 28.08.2014г. 

Eтичен казус във връзка със сигнал за нарушаване на Етичния кодекс на PR  специалистите в България от PR специалистите на Българска народна банка (БНБ)

 На 11 юли 2014 г. Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността беше сезирана за нарушаване на Етичния кодекс на PR специалистите в България. В сигналът се посочва, че на пресконференция, организирана от БНБ в същия ден по повод представянето пред обществеността на резултатите от одита на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка, не са били допуснати свободно журналисти от българските и чуждестранни медии. Сигналът е подаден от Стоян Стоянов, PR Специалист и преподавател по „Връзки с обществеността”. Според него, с това свое действие, колегите от Пресцентъра на БНБ са нарушили Етичния кодекс на PR специалистите в България всички принципи на професионално поведение, залегнали в него и най-вече тези, които се отнасят до свободния обмен на информация и отговорността към утвърждаването на професията.

Компетенции на комисията
Съгласно Правилата за работа на Комисията по етика към БДВО, след като разгледа всички събрани материали по казуса, Комисията може да изрази единствено своята позиция относно етичността на случилото се, тъй като г-н Стоянов и PR специалистите от Пресцентъра на БНБ не са членове на Дружеството според наличната информация.

Процедура
Комисията по етика прие получения сигнал като основание да започне разглеждане на казус за евентуално нарушение на Етичния кодекс в посочената ситуация. В тази връзка първо беше изпратено запитване с искане на информация до пресцентъра на Българска народна банка. Писмото беше изпратено до г-н Александър Урумов като негов ръководител. Също така, за да бъде максимално обективна при разглеждането на сигнала, Комисията по етика предприе стъпки за събиране на информация за случая и от самите медии, посочени като засегната страна в изложението на г-н Стоянов. За целта Комисията направи преглед на наличните електронни публикации в интернет пространството, отнасящи се до посочената по- горе пресконференция от 11 юли 2014 г. Паралелно с това Комисията пусна и анкета до над 100 национални медии. Отделно, уточнения относно случая бяха поискани и от самия г-н Стоянов. Казусът беше разглеждан от двама членове на Комисията по етика – Милена Атанасова и Елица Наумова, тъй като д-р Кремена Георгиева си направи отвод.

Становища на страните
В сигнала, подаден от г-н Стоянов, се посочва, че „Разделянето на медиите на привилегировани и непривилегировани от страна на който и да е PR специалист води до неравнопоставеност на медиите, които са наши партньори, както и до непрозрачно и непълно информиране на българските граждани.” Същевременно, г-н Стоянов споменава, че до участие в пресконференцията Българска народна банка е допускала единствено журналисти от предварително подготвен и непубличен списък – факт, за който алармираха и самите медии. В подкрепа на информацията, изложена в писмото си, г-н Стоянов прилага и извадки от публикации в електронни медии от деня на пресконференцията. До момента, повече от месец след отправеното запитване, Комисията по етика не разполага с официално писмено становище от Пресцентъра на Българска народна банка. Посредством коментари в социалните мрежи г-н Александър Урумов – началник на Пресцентъра на БНБ, аргументира действията си и дава информация, че на пресконференцията е поканил конкретни национални електронни и печатни медии поради мащабността на проблема и желанието му по-бързо и точно да бъде разпространена информацията в страната. Той допълва, че не е предвидил големия интерес и след като е установил, че след пресконференцията медиите не се чувстват достатъчно информирани, в същия ден Пресцентърът е организирал и втора пресконференция за всички представители на медиите. В допълнение на прегледа на публикациите по темата в интернет пространството, Комисията по етика направи също директно допитване (анкета) към медиите, за да може да получи мнението им като засегната страна по случая. От получените отговори става ясно, че в действителност по-голямата част от медиите не са били информирани за предстоящата пресконференция и не са присъствали на нея, като това се отнася включително и за специализирани финансови медии. Една от медиите, попълнили анкетата, е потърсила предварителна информация от пресцентъра на БНБ дали ще има пресконференция, но не е получила конкретен отговор. Друга пък е отразила информацията, въпреки че не е специализирана в банковото дело, а в друг бизнес сектор, поради обществената значимост на събитието. По-голямата част от отговорилите медии са получили информация за случая от институцията след пресконференцията и са я разпространили (отразили) подобаващо.

Мотиви
Комисията по етика разгледа цялата налична информация и, на базата на Етичния кодекс на PR специалистите в България, стигна до следните изводи: В случай на недопускане на медии до обществено полезна информация от изключителна важност, се накърняват следните професионални ценности, описани в Кодекса:
- Честност
„… Уважаваме различните мнения и свободата на изказването им. Ценим истината и точността спрямо медиите, публиките, клиентите, работодателите и конкурентите.“
- Независимост
„Ние работим открито, като отчитаме обществените интереси. Успехът на нашия клиент/ работодател е важен, но не с цената на професионалния компромис. Предоставяме независими съвети и носим отговорност за действията си.“
- Ангажираност
„…Осъзнаваме своята отговорност както пред тези, за които работим, така и пред обществото, и действаме като социално отговорни граждани.“
Също така в този случай се нарушават и следните принципи за професионално поведение от Кодекса:
- Свободен обмен на информация
„Стимулирането на свободен обмен на достоверна, точна и навременна информация е от съществено значение за обслужването на публичния интерес и за изграждане на компетентно мнение и вземане на решение в демократичното общество. ПР специалистите се ангажират да изграждат и поддържат доверие в отношенията с целевите публики и обществото чрез предоставяне на коректна и изчерпателна информация; …; да защитават достоверността и да гарантират прозрачността на информацията.“
- Отговорност към утвърждаване на професията
„ПР специалистите работят целенасочено за изграждане, утвърждаване и повишаване на разбирането , доверието и уважението в професията. ПР специалистите се ангажират: … да работят за прозрачен и социално отговорен бизнес.“

Позиция
При събитие с национална значимост, предизвикало сериозен обществен интерес (какъвто е конкретният случай), организацията – страна по случая, и работещия в/за нея екип от PR специалисти (ако има такива), следва да осигури свободен достъп до информация относно събитието, освен при наличие на нормативни (законови) ограничения. В конкретния случай достъпът на медии, проявили интерес към информационния повод, е бил ограничен, с което действие е нарушен Етичния кодекс на PR специалистите в България.

Препоръки
Комисията по етика апелира към специалистите по публични комуникации в страната да спазват с всички свои думи и действия Етичния кодекс на PR специалистите в България, защото по този начин работят за утвърждаването на професията, изграждането и запазването на нейната добра репутация и престиж пред обществото. Този апел се отнася и до взаимоотношенията с медиите, които са партньори на PR специалистите в провеждането на прозрачен и ефективен диалог с целевите публики.
 

МОСВ І 8.08.2014

Двата стратегически PR експерта в Министерството на околната среда и водите ще продължат да се грижат за имиджа и на министъра от служебния кабинет Светлана Жекова.

Надежда Михова остава медиен съветник и в мандата на служебния екоминистър. Тя заема длъжността на финала на управлението на Искра Михайлова. Работи активно по стратегическото позициониране на Станислав Анастасов и изграждането на медийните политики на министерството. Нейна задача е и реализирането на комуникационния план на Оперативна програма „Околна среда“.

Началник на Пресцентъра на МОСВ ще продължи да бъде д-р Кремена Георгиева, която пое отдела по времето на Анастасов. Тя прилага в действие корпоративните политики на МОСВ и координира публичността на всички регионални инспекторати и басейнови дирекции към ведомството.

Тандемът Михова-Георгиева показа висок професионализъм в работата си особено през последния месец, когато министерството не слизаше от челните новини по горещи теми като наводненията във Варна и Мизия. За новия мандат те обещават да продължат медийната политика на откритост в комуникиране на позициите на министерството по приоритетните теми.

Надежда Михова е PR специалист с международен опит в комуникациите. Завършва „Връзки с обществеността“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и две магистратури по „Медийна Информация и Реклама“ и „Публична комуникация“. Опитът й се свързва предимно с планиране и реализиране на публични комуникации в сферата на продуктовия и събитийния PR и включва работа с водещи компании от застрахователния, банковия и фармацевтичния сектори. През последната година живее и работи в Париж. Връща се, за да се включи към комуникационния екип на министерството. В портфолиото й са брандове като Армеец, България Ер, Централна кооперативна банка, Аптеки ФармаСтор, винарна Стамболово и др. Член е на БДВО. Владее английски и френски.

Кремена Георгиева е доктор по PR и реторика от СУ „Св. Климент Охридски“, специалист е по убеждаваща комуникация, стратегическо планиране, публично говорене, връзки с медиите, ксъбитиен мениджмънт, кризисни и политически комуникации. През последните години е участвала в създаването и реализацията на много различни комуникационни кампании за компании и организации като Jameson, Absolut, Chivas, Хляб „Бонус”, L’Oreal Paris, UNICEF и други. Работила е и като журналист в БНТ и в икономическа телевизия EBF. Била е директор на M3 Communications College. Член е на Европейското общество по реторика и на Комисията по етика към БДВО.

Темата за продуктовото позициониране застава категорично „на пътя” на специалистите по комуникации през 1984 г. с появата на тоталния хит на Спилбърг – „Извънземното” (‘E.T’). В ключова сцена от него, малките кръгли бонбончета Reese’s Pieces се разпиляват така ефектно, че на дали има зрител, който да не ги забелязва. Според филмовите историци, за тази сцена не е осъществено директно плащане, но от компанията Hershey дават 1 милион долара на Universal Pictures под формата на спонсорство за подпомагане на филмовата индустрия. Благодарение на това продуктово позициониране, продажбите на бонбоните скачат с 80%.

1.  За да се създаде и реализира достатъчно добра идея, PR специалистите трябва да притежават доста от качествата на журналистите – да могат да мислят и пишат като тях. В тази връзка, схващането, че добър PR се става, след като преди това си практикувал като журналист, никак не е без основание.
2. Реализацията на подобни добри идеи е по-лесна, когато специалистите по комуникации се познават добре с редакторите. И то, колкото по-добре, толкова по-добре. Разбира се, реалността (особено у нас) повелява добрите отношения в бизнеса да бъдат периодично „захранвани” с освежаващи добри жестове, а от морала и на двете страни зависи техния характер и размери.
3. Чудно но факт – и PR специалистите са хора, които имат нужда от своето поощрение за добре свършената работа!  Дали това ще е просто едно „благодаря” или ще има и финансов израз, вече е друг въпрос. Лошото е, че все още по-лесно у нас е да убедиш клиента за платена публикация, отколкото да защитиш бюджет за допълнително възнаграждение на PR специалистите, които са се преборили да не се плаща за позициониране.

1. Да сме добър рекламен партньор на медията. Публична тайна е, че с по-голямо внимание биват обграждани марки, които са рекламни партньори на медията. Това е напълно естествено,  въпреки, че на пръв поглед може да звучи несправедливо.
2. Да поддържаме добри връзки с редакторите. Колкото и да е добър или креативен PR специалистът, на финала винаги стига до гейткипърите – хората, в медиите, които решават кой материал ще влезе в тяхното полезрение. И тогава – контактите си остават най-важни.
3. Брандът ни да има наистина висока репутация сред читателите/зрители на конкретната аудитория. Тази ситуация е доста любопитна. Тя се случва изключително рядко, но когато все пак стане така, медиите не могат да се противопоставят на волята на аудиторията си и …започват да се вълнуват от експертите на марката и да генерират медийно присъствие в нейна полза.

www.kremenageorgieva.com I 3.02.2013

За това е категоричен един от най-големите азиатски PR експерти и член на журито на Cannes Lions’2012 – Тадаши Инокучи

Личният свят на всеки един от членовете на журито, безспорно оказва влияние при разпределението на наградите. В тази връзка за коментар на PR Cannes Lions’2012 потърсихме специално за PR@Festivals един от най-авторитетните азиатски PR специалисти – Тадаши Инокучи. „Бъдещето на PR се свежда до една единствена дума и тя е: „креативност”, абсолютно категоричен е японският експерт.

Тадаши Инокучи е PR специалист с над 20 години професионален опит. Носител е на няколко международни и японски награди по PR, между които Гранд При на Японската асоциация по PR и златно отличие на SABRE AWARDS. Ко-автор е на японската книга за стратегическа комуникация “Senryaku Koho”. Към момента оглавява PR отдела на една от водещите комуникационни агенции в Япония – Dentsu PR.

Как най-кратко можем да опишем фестивала в Кан тази година?
По време на журирането ми, много силно ме впечатли фактът, че тази година отличията отидоха не при PR агенции, а при комуникационни или рекламни агенции. Това явление, според мен, повдига сериозен въпрос, свързан с необходимостта да се създават интегрирани кампании, в които да има и предварително планирани платени публикации. Сигурен съм, че темата за „креативността в PR” в следващите години все повече ще прелива към още по-смели идеи, които се реализират с помощта на всички възможности на новите медии.

Има няколко японски кампании, наградени с различни награди. В тази връзка, може ли да се определи кое е специфичното за начина, по който правите PR в Япония и по какво той се отличава от този в Европа или САЩ?
Смятам, че в Япония сме силни в дигиталния PR. Стараем се да бъдем много иновативни и да прилагаме всички модерни комуникационни възможности и предполагам, че това ни превръща в сериозен претендент за награда в тези категории. Въпреки спечелените отличия на Cannes Lions, ако трябва да сме честни, не бихме могли да кажем, че нашите кампании се отличават с нещо изключително. Напротив – бих казал, че японските кампании определено имат проблем с преодоляване на езиковата бариера. Нещо повече – разликата в културните модели между нас и Запада, води до сериозни затруднения при възприемането на кампаниите и те често остават недоразбрани. Бих дал пример – Playboy е еротично списание, чието съдържание в страните от Европа и САЩ е изцяло еротично. В Япония, обаче, списанието е по-скоро лайфстайл. Тази разлика и неразбирането на спецификите на японската медийната среда от страна на журито, доведе до това, че когато в едно от японските ентрита, което разказваше за кампания на сладоледов продукт, беше отчетено присъствие на японски тийн-идол на корицата на Playboy, членовете му веднага го заклеймиха едва ли не като порнография.

След края на Фестивала, как бихте определили основните PR тенденции тази година?
Миналата година, за пръв път в PR агенцията Weber Shandwick беше открита длъжността Главен креативен директор (CCO – Chief Creative Officer). Според това, което видях, както от кандидатурите, така като оценка и коментар от международното жури, определено бих казал, че очаквам в най-близко бъдеще големите световни PR агенции също да открият подобни позиции, които да повеждат изцяло нови креативни звена, защото креативността става и ще става основен отличителен белег в бъдещето на PR. Освен това, говорейки за тенденции, мисля, че PR все повече ще включва и платени медии и все по-малко ще разчита на класическото „спечелване” на медийни обеми.

Кои са Вашите кампании-фаворити за отличие и защо?
На първо място поставям кампанията от Южна Африка – ”WIMPY BRAILLE BURGER”, която съвсем заслужено спечели злато (описание на споменатите в интервюто кампании, може да бъде намерено тук: http://kremenageorgieva.blogspot.com/p/prfestivals.html ). Освен, че тази кампания демонстрира една брилянтна проста идея, когато теглим чертата се оказва, че с едва 15 сандвича, тя достига до 800 000 души, което представлява около 2/3 от таргетираната аудитория. Това е невероятно постижение, що се отнася до измерване на ефективност и ROI. С две думи – подходът за достигане до таргетираната аудитория, демонстриран в тази кампания, е изключително впечатляващ.

Втората ми кампания е еквадорската ”ALZHEIMER EXPERIENCE”, която беше отличена с бронз. При нея умело е използван похвата за разпространение на информация „от уста на уста”. Изпълнението също е много оригинално, въвличайки безапелационно представителите на таргетираната аудитория в самата кампания.

Третата ми кампания, за съжаление не беше шортлистаната. Тя е от Малайзия и носи оригиналното заглавие: ”Polident golden glitter”. Това е кампания на марката за дентални протези Polident. Провокацията в нея се състои в това да се насърчат хората, които носят зъбни протези и принципно срещат психологически проблеми с това да си отварят широко устата, да започнат да го правят смело, без да се притесняват. Създадено е събитие – състезание по надпяване на аматьори на над 45 годишна възраст. И тъй като за онези „45+”, които носят зъбни протези, пеенето е никак не леко занимание, защото трябва да си отварят широко устата, отговорът на Polident e точен и ясен – участниците, които носят протезите на Polident нямат никакви притеснения, свързани със зъбите си. Този конкурс прераства в телевизионно реалити, чрез което напълно се разкрива посланието на бранда пред таргетираната аудитория. Според мен тук изборът на събитие кореспондира идеално с посланието на марката и го предава по един изключително оригинален начин.

Какво научихте Вие от Cannes Lions’2012?
С всяка изминала година критериите на форума се менят и се затягат дотолкова, че започва да ми се струва, че става все по-трудно да се впечатли журито и да се спечели награда. Все по-важни за високата оценка са простата идея и ясната концепция. Разбира се, към това задължително трябва да се прибави и способността на самите агенции да представят собствената си работа по особено атрактивен и точен начин. Освен това, обаче, все повече си мисля, че кампании, в които са засегнати глобални теми, получават доста високи оценки. Със сигурност мога да обобщя, кампании, които помагат за преодоляването на социални проблеми със сигурност ще продължат да бъдат толерирани от журито поне през следващите няколко години.

Инициативата PR@Festivals е част от блога “PR. Реторика. Медии.” и може да бъде проследена тук (http://kremenageorgieva.blogspot.com/p/prfestivals.html ), както и чрез групата във Facebook. 

www.kremenageorgieva.com I 20.01.2013

Стартът й беше сложен с наградените кампании от Cannes Lion 2012

Инициативата PR@Festivals ще събира на едно място наградените PR кампании от най-големите световни и родни фестивали за креативност. Тя ще включва представяне на кампании, ентрита, интервюта с членове на отделните журита, както и всякакви други интересни материали, от най-значимите фестивали, в които участват категории, посветени на различните лица на PR. Специално място, разбира се, ще бъде отредено на българските конкурси за PR.

Стартът й беше сложен с кампанията "The Most Popular Song", отличена с Cannes Lions 2012 PR Grand Prix, като с това се отбелязва и началото на период, изцяло посветен на най-големия европейски фестивал за креативност. В следващите два месеца, ще бъдат представяни наградените кампании, получили Лъвове в отделните категории. По традиция, организаторите на фестивала ограничават достъпа до отличените ентрита месец след събитието, а този факт превръща колекцията на PR@Festivals в ексклузивна и ценна за всеки, който има интерес към креативността в PR.

Инициативата PR@Festivals е част от блога "PR. Реторика. Медии." и може да бъде проследена тук (http://kremenageorgieva.blogspot.com/p/prfestivals.html ), както и чрез групата във Facebook.

kremenageorgieva.blogspot.com I Кремена ГЕОРГИЕВА I 17.05.2012

PR-ът, журналистите и въпросът за истината

По време на доста емоционалната дискусия, която се завихри вчера в рамките на шестия PR фестивал („PR следа и медийна среда”), в панела, в който участвахме заедно с доц. д-р Орлин Спасов и издателят на в-к „Република” Петьо Блъсков, стигнахме до някои интересни заключения. Разбира се, следвайки собствената си интерпретация по темата, ето как бих могла да обобщя основния „проблем-решение”, очертан в нея:
Доц. Спасов изнесе данни от проведено проучване между PR специалисти и журналисти, според което:
45% от запитаните PR специалисти паралелно работят и в полето на журналистиката;
79% от за питаните PR специалисти посочват, че в по-близкото или в по-далечното минало са работили като журналисти;
Над 50% от запитаните PR специалисти допускат, че биха могли да работят като журналисти;
Успоредно на това, ето как отговарят запитаните журналисти:
10.5% от журналистите заявяват, че работят и като журналисти;
22.5% от тях заявяват, че вече са се занимавали някога с PR;
66% от журналистите могат да си представят, че биха могли да работят като PR специалисти;
Или с други думи, резултатите от проучването показват силно размиване на границите между PR специалисти и журналисти – факт, който е резултат от различни процеси – социални, икономически, дори исторически – като се има предвид сравнително кратката история на PR у нас…
Съществуващото размиване на границите, обаче, неминуемо довежда до известни проблеми. Всеки журналист, който си мисли, че може да стане PR специалист, само защото познава колегите си от медиите, неминуемо възприема PR професията и практикуващите я, по-скоро като занимаващи се с „нещо лесно, за което получават незаслужено много голямо възнаграждение”. От своя страна, тази изключително принизена представа за професията „Връзки с обществеността” неминуемо рефлектира върху размиване на границите между PR и рекламата, а това, в контекста на съвременните медии, определено представлява проблем. Възприемането на PR като „платени публикации”, карета или други текстове „по ценоразпис”, не само, че профанизира самата професия, но и пряко кореспондира със съдържанието на пресата у нас (която по време на панела г-н Блъсков нарече не без основание „кафява”) и която предвид застаряващото население на страната ни, си остава медията с най-високи нива на доверие.
Или с други думи – докато няма разграничение между PR и журналистика в рамките на практиката, няма да има и разграничения между PR и реклама, платените публикации ще доминират в медиите…и така по веригата, докато информацията достига до леля Мария, която приема една новина за истина, само защото я пише във вестника…
Решението? Колкото и банално да звучи, май пак отиваме на ниво правила. И морал. И колкото и всички да се борим почти непрекъснато за свободата си, явно в рамките на настоящия медиен контекст, установяване на ясни правила за интерпретация на истината, с която се борави, както в медиите, така и в PR, се оказва единственото възможно решение.

Оригинална публикация

KremenaGeorgieva.com I Кремена ГЕОРГИЕВА I 9.03.2012

Границите на PR отново остават размити

Със сигурност поне по веднъж на седмица се случва на онези от Вас, които се занимават с PR, да обясняват какво точно правят. Неизбежно е. Не, че едно добре формулирано професионално определение би преодоляло този проблем, но определено не би било лошо, ако то свеждаше неяснотите до минимум. За съжаление, въпреки че американската PR асоциация (PRSA) шумно изманифестира „новото си определение за PR”, в него не виждаме абсолютно нищо ново.

 

Определението на PRSA от 1 март 2012г., гласиследното (няма да го превеждам, за да не ме уличите в опит за манипулации):

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 08.02.2012

Всички материали, които изчетох през последния месец, свързани с анализи за 2011 г. и PR прогнози за 2012 г., са категорични: "Беше една страхотна година за PR-a". И още как! Сигурна съм, че за повечето български PR специалисти, 2011-та ще си остане година изпълнена с всичко – и с трудности, и със свити бюджети, и с нови предизвикателства, и с нови признания и награди. Защото през 2011 г. просто имаше всичко. Имаше, разбира се, и прогнози, които така и не се сбъднаха (за тях подробно ще стане дума няколко страници по-нататък в броя). И след като преживяхме заедно месеца, изпълнен с най-много партита, най-много работа и най-много ентусиазъм, вдигнахме наздравица с шампанско и затаихме дъх, докато отброявахме последните десет от старата година, някак си естествено идва ред да намалим темпото и да се замислим какво ни чака в следващите 365/24/7. И да помечтаем, разбира се.
На следващите страници ще имате възможността да се запознаете с различни прогнози – някои ще приемете, други – не. Ако обаче трябва да изведем трите най-вероятни тенденции за бъдещето, без никакви колебания, можем да ги обобщим така: дигитален, социален и много личен.

Такъв очакваме да е тазгодишният PR.

ДИГИТАЛНИЯТ PR ще продължава да диктува тенденции. Значението му през последните години неизменно нараства. Дигитално, дигитално и пак – дигитално. Различното тази година ще бъде свързано със съдържанието. И докато в предишните години акцентът беше в овладяване, опознаване и осъзнаване на значението и функциите на различните онлайн комуникационни канали, то през тази година той категорично е свързан със съдържанието. Опаковките са изключително важна част от нашия бизнес, но те далеч не са достатъчни. Ако една идея е лоша или недостатъчно добра, то и най-красивото или най-скъпо Facebook приложение няма да я направи ефективна. В тази връзка специалистите призовават да се замислим за всички онези онлайн профили, блогове или сайтове, които сме направили някога – назад във времето, основно водени от изследователски подбуди, а после, улисани от всекидневните си задължения – сме оставили на заден план. Апелират да освежим собственото си онлайн присъствие, като се концентрираме в 2-3 канала, които да развием в истински корпоративни собствени медии. Апелират и да обърнем внимание на Twitter. В България тази социална мрежа има сравнително малък брой потребители, особено в сравнение с Facebook, но пък онези, които поддържат профили там, са истинските онлайн лидери на мнение. Повечето от тях са напористи, методични и с упоритост развиват собствени блогове, които се четат от мнозина, което пък се свързва директно с концепциите за "потребители-клиенти-инфлуенсъри-просуматори" (представена подробно в брой 11/2011 на сп. SIGNCAFE). Нещо повече – професионалното овладяване на възможностите за дигитален PR повелява през 2012 г. да си подарим поне един специализиран курс по дигитален PR и поне един абонамент за специализирано PR издание. Концепцията за Lifelong education се свързва с непрекъснато усъвършенстване на собствените умения, което не винаги означава само и единствено Google-допитвания, факт!

СОЦИАЛНИЯТ PR ще продължава да печели най-много медийно внимание. И тук не говорим за социалните мрежи и присъствието в тях. Говорим за корпоративна социална отговорност, която ще се запази като трайна бизнес тенденция за всяка марка, която има претенции и желание за изграждане и развиване на висока корпоративна репутация. Защото именно стратегическата визия за развитието на бранда, както и поставянето на високи репутационни цели, ще се окажат изключително важни през тази година. Когато бюджетите са затегнати, пищните кампании остават на заден план, това естествено поставя специалистите no PR в контекст, при който PR-ът наподобява игра на шах-мат. Всеки ход трябва да е премерен, прозрачен, точен и категоричен. Без възможности за връщане назад и преиграване наново. Едно малко "разсейване" в социалните мрежи, може да означава мат на бизнеса, но и всяка възможност за добра социално отговорна позиция може да доведе до шах и мат в наша полза. Или ако трябва да се обобщи – успешната PR политика през тази година ще се свързва със стратегическо планиране, изградено върху абсолютна прозрачност, проведено по правилата на макродиалога, в който всеки един от нас ежеминутно участва, а в основата му са залегнали социално отговорни действия. И тук далеч не говорим единствено за поместване на "зелен" слоган под името и координатите, с които подписваме имейлите си.

Успешният PR през 2012 г. ще е МНОГО ЛИЧЕН

Подобно на бумеранг, след преживените няколко години на известно отчуждяване между PR специалистите и представителите на медиите, през новата година всички, които искаме да продължаваме да се реализираме успешно в своята професия, ще трябва да се върнем към изначалното в комуникацията – към нейния, преди Всичко, субективен и много човешки характер. Дори и за някои от Вас това да звучи прекалено романтично сега, то въпрос на време е да намерите своя приемлива интерпретация на предстоящите нови изисквания на комуникационния дискурс. Свръхинформираността на журналистите, както и привидно лесният достъп до тях, постепенно започват да налагат нови стандарти в комуникацията. Личните срещи отново ще станат изключително важни, личните разговори по телефона, лично изписаните на ръка покани и личните съобщения до конкретни журналисти, в които ще бъде изпращано автентично съдържание, отново ще се превърнат в "задължително условие" за ефективната PR комуникация. Мейлингите "до всички медии" ще стават все по-неефективни, а пресклипингите, в които едно и също послание е мултиплицирано по метода "сору-paste" при всички, които са ни отразили, все повече ще се налага като признак на слаб професионализъм и дори лош вкус.
Накратко – през 2012 г.със сигурност ни очакват много PR промени. Очакват ни още много PR събития и, надяваме се – поне два пъти повече международни PR награди в сравнение с 2011 г. Очакват ни още много нови истории и още много нови клиенти – особено, ако имаме предвид една от тенденциите за 2012 г., според която PR-ът през тази година ще си отвоюва много нови позиции в представите на клиентите, които от своя страна ще оценяват във все по-голяма степен силата и значението на тази комуникативна технология.
Някои от най-провокативните прогнози за това, какво още предстои да преживеем в контекста на модерния PR в годината на дракона, не пропускайте да прочетете на следващите страници на SIGNCAFE.

Стр. 76,77

PRактики, Информационно издание на БДВО, Брой 44 I 6.02.2012

Kремена Георгиева е PR консултант със сериозен опит кaкто в PR, така и в медиите. Към момента е и редактор на PR раздела в единственoто българско издание за PR, реклама и маркетинг – SIGNCAFE. Автор е на поредица научни и научно-популярни статии, посветени на връзката между PR, реторика и медии, както и на едноименна авторска книга „PR. Реторика. Медии”. Има специализация в Амстердамския университет по „Реторическа аргументация”, а в следващите месеци й предстои защита на докторат в СУ, свързан с ефективната комуникация между PR специалисти и медии. Лектор е на множество обучения и семинари, както в България, така и в чужбина. Автор е на блога www.KremenaGeorgieva.com.

Г-жо Георгиева, с какво PR професията Ви спечели и кое е най-ценното, което откривате в нея?

Предвид динамичността на самата професия, както и на естеството на моята конкретна работа, почти всекидневно намирам нови неща, свързани с PR. Разбира се – не всички мои открития ме изпълват с възторг и позитивизъм, но определено доста често се случва конкретна кампания истински да ме вдъхнови. За съжаление, към момента вдъхновяващите кампании идват повече от международните фестивали, но дълбоко вярвам, че е въпрос на много малко време когато и у нас ще ставаме често свидетели на изключително креативни и като че ли изпълнени „на един дъх” PR концепции.

Всекидневното общуване с различни хора предизвикателство ли е и какво носи в по-голяма степен – удовлетворение или умора?

PR професията е нещо изключително интересно. Всекидневно се убеждавам, че тя спокойно може да се нареди до останалите изкуства, независимо, че доста хора все още като че ли не я дооценяват подобаващо. Убедена съм, че да си PR специалист е призвание, на което не бива да се слагат рамки – нито концептуални, нито свързани с работно време. В тази връзка обаче PR специалистите определено имат нужда от вдъхновение, което означава, че модерният такъв трябва много добре да умее да балансира между работа-за-другите и работа-върху-себе си – или с други думи – почивка. В последните няколко години, из PR офисите се ширят неписани закони, свързани с ултра-работохолизъм и почти денонощна свръхкомуникация. В отговор на това бих добавила категорично, че няма нищо по-непродуктивно от изморения или дори – изхабения PR специалист. В тази връзка и в отговор на Вашия въпрос, бих казала, че всекидневното общуване с различни хора ми носи изключително голямо обогатяване, но винаги, когато мога, не пропускам да се отделя от този ритъм и да презаредя батериите.

Според Вас кои качества отличават добрия PR практик от псевдоспециалиста?

Подходът към PR професията и зарядът, с който се работи. Не мога да приема за нормално, че истинският PR професионалист би могъл да се възприема като чиновник. Той трябва да бъде артист, донякъде и ексцентричен, и безкрайно любопитен. Освен това не бива да спира да чете. На голяма част от съвременните PR специалисти, по мое скромно мнение, им липсва четене.
Практиката и ежедневието, разбира се, страшно много обогатяват, но знанията, впечатленията и идеите, които се генерират при четене и на специализирана, и на художествена литература – нямат равни. Неслучайно световните блогове за PR непрекъснато публикуват статии, посветени на темата „най-вдъхновяващите книги, от които можем да потърсим вдъхновение”.

Какви са предимствата и недостатъците на малкия пазар, какъвто е PR пазарът в България?

Размерите на пазара могат да послужат единствено и само за оправдание на хора, които си търсят такова. В тази връзка, малкият пазар е като кризата – повишава и конкуренцията, и старанието. Борбата за големите клиенти е изключително трудна, но това по-скоро мотивира малките агенции. Доказателство за това бяха и последните наградени кампании на „PR ПРИЗ” 2011.

През 2009 г. издадохте книгата “PR. Реторика. Медии.”. Какви бяха целите, които си поставихте в началото на този Ваш проект, и удовлетворена ли сте от крайния резултат?

Дори и нескромно да звучи, този мой проект премина многократно целите, за които беше създаден. Процесът на писането и реализирането на тази книга беше изключително интересен за мен и мисля, че в голяма степен именно той предупредели хода на последвалото ми кариерно развитие. Най-ценното обаче за мен беше това, че книгата събуди у мен изследователска страст, която и до днес одухотворява по интересен начин отношението, което имам към всичко, свързано с PR.

От скоро създадохте и поддържате собствен блог. По какъв начин блогърстването допълва работата на PR специалиста?

Интересът ми към блогърстването, според мен, е естествен етап в моето лично развитие. Все още съм съвсем начинаеща в блогосферата, но пък подхождам към нея с изключително любопитство и всеки ден откривам много нови възможности, които тази форма предоставя. Прави ми силно впечатление, че у нас няма силно развит блог единствено и само за PR. Вярвам обаче, че е въпрос на време тази ниша да бъде запълнена, тъй като това би бил и естественият резултат на процеси, които протичат в световен мащаб. В тази връзка, не бих имала нищо против да разглеждаме моя блог като една малка крачка в тази посока!

Работите като PR редактор в списание SIGNGAFE – може би най-значимото издание у нас за реклама, PR и криейтив. От къде черпите вдъхновение в работата си и смятате ли, че има достатъчно качествени кадри на родния пазар, чиято работа си заслужава да бъде представена?

На страниците на SIGNCAFE преобладават чуждестранните кампании. Основният мотив за това е идеята списанието не само да прави месечен обзор на родните достижения, а да представя най-новите световни тенденции чрез мнения на експерти и селекция от впечатляващи (на световно ниво) PR кампании. Така по един уникален за българския периодичен печат начин списанието предоставя най-качественото от световната PR, рекламна и маркетинг сцени, като спестява време на читателите си сами да търсят и селектират най-важната за професията
информация, която да ги поддържа винаги добре осведомени и, разбира се, вдъхновени да измислят още по-добри и по-ефективни собствени
кампании.

Списание SIGNCAFE е медиен партньор наградите на БДВО PR Приз и на PR Фестивала. Смятате ли, че наградите допринасят за развитието на PR пазара у нас и ако “да” – по какъв начин?

Една от най-силните черти на списанието е това, че отразяваме всеки месец кампании, селектирани като „най-добри” от най-реномираните световни фестивали за PR и реклама. Наред с това, ние сме партньори на голям брой световни конкурси, факт, който повишава изискванията към представяното от нас качество. Въпреки това, чест за нас е да сме партньор и на PR наградите с най-голяма история у нас – PR Приз. И аз, както и моите колеги, сме убедени, че всяко едно участие на конкурс оказва позитивен ефект върху начина, по който самия екип гледа на собствената си работа, на клиентите, дори на бизнеса като цяло. В тази връзка, определено бих насърчила българските агенции да проявят още повече смелост и да участват колкото се може повече на различни родни и международни конкурси.

Член сте на БДВО. Как решихте да станете член на Дружеството и оправда ли очакванията Ви организацията?

Дълбоко съм убедена, че истинският професионалист трябва да има принадлежност. БДВО е мястото, което позволява на хора със сродни интереси и проблеми да намерят „себеподобни”. Освен това, колкото и талантлив PR специалист да си, PR си остава една дълбоко колективна професия и за ефективната реализиция на целите трябва повече от един човек. Свидетел съм как благодарение на БДВО и възможностите за контакти, които Дружеството предоставя на родния PR пазар, са се реализирали много добри проекти, които преминават
отвъд рамките на конкретен офис. Това е нещо похвално и нещо, от което практически печелят както отделните PR специалисти, така и целият PR бизнес.

Как бихте довършили изречението “Успешните PRактики в България са:”?

Всеки си мечтае да реализира кампания, която да го превърне в легенда. Убедена съм в това. По пътя до постигане на тази професионална цел, обаче, всяка една кампания, която се реализира, трябва преди всичко да ни носи удовлетворение. В тази връзка бих казала, че успешните PRактики в България са онези, които донасят удовлетворение на хората от екипа, който ги реализира.

Какво послание бихте отправили към родните практици?

Посланието, с което стартирах новата година и в PR рубриката на списанието, беше – нека през 2012-та да обърнем повече внимание на собствената си личност като професионалисти. В тази връзка малки наглед неща – като това да си обещаем да посетим поне един специализиращ курс през тази година, да си подновим членството към някоя браншова организация и да се абонираме за поне едно специализирано издание – се оказват дребни стъпки в посока повишаване на професионалното самочувствие, личната информираност и оттам – ефективността на работата.

Оригинална публикация