в. 24 часа | 01.04.2013
Над 500 заведения вече се включиха в кампанията, пратихме стикери в Кейптаун, САЩ и Испания фейсбук страницата на инициативата "Висящо кафе в България" събра над 28 000 почитатели само за 10 дни. Зад идеята стоят трима души – журналистката Анастасия Кархаух, специалистът по онлайн маркетинг Ален Попович и дизайнерът Станимир Георгиев. По-международен екипът им няма как да бъде. Анастасия е от Украйна, Ален е от Сърбия, а Станимир е българин. От 23 март тримата почти не спят, защото работата по идеята за "висящо кафе" е много – въвеждат стотици включили се заведения в базата данни, отговарят на всякакви запитвания и предложения от различни хора. "Висящо кафе в България" не се ограничи само до чаша безплатна топла напитка. Из страната вече се предлагат всякакви висящи стоки и услуги – хляб, закуски, лекарства, детски играчки и дори специализирани преводи. "24 часа" също се включи с "висящ вестник" – всеки може да плати допълнителен брой от ежедневника, за да прочетат новините и хора, които нямат възможност да си го купят.
- Г-жо Карнаух, разкажете как се разви инициативата "Висящо кафе в България" за изминалите 10 дни?
- Страницата във фейсбук "Висящо кафе в България" я направихме с Ален и Станимир в петък в 11 ч на обяд. За няколко часа тя събра над 5000 харесвания, а към днешния ден и над 500 заведения са включени в инициативата. Всичко започна от един мой статус "Кое ли ще е първото заведение, което ще се включи и ще започне да предлага "висящи" кафета?" Разбира се, веднага започнаха с коментарите за това как подобен жест е абсолютно неизпълним у нас. Ядосвам се, когато обществото само се лишава от някакви възможности и най-вече, когато повече говори, отколкото се опитва да направи някаква позитивна крачка. Не може сами да пресичаме такива благородни инициативи, а да се оплакваме от липса на добри новини. Но каквито и забележки да има, "висящите" кафета доведоха до "висящи" хляб, детски играчки, лекарства. Идеята ни подкрепиха не само заведения, но и хранителни вериги, пекарни, книжарници, детски магазини, аптеки, салони за красота.
- Как може човек да разбере кои заведения предлагат "висящи" стоки?
- Имаме готов сайт, който е на принципа на карта, обозначаваща въпросните обекти. Мислехме да го пуснем, когато е напълно готов, но заради големия интерес ни се наложи да го популяризираме по-рано. В него обектите са разделени на териториален принцип, по градове. За да избегнем някои злоупотреби, не вписваме телефони и електронни пощи, а само името и адреса на обекта
Така всеки човек, независимо къде в България се намира, ще може да се информира къде се предлагат "висящи" стоки.
Изработили сме и специални стикери, които обозначават местата, включили се в инициативата. Първоначално мислехме да ги изпращаме по куриер на всяко заведение, но заради времето и финансите, които това изисква, решихме да предоставяме векторен формат на файла на стикера и всеки да си решава къде да го постави. Едни го залепват за витрината, други го слагат на всяка маса в заведението си. След включването и на Пловдивската опера с "висящи" билети, както и на частни детски театри, изработихме стикер и за билети.
Не можем да обхванем всички "висящи" стоки. Потърсиха ни дори от агенция за преводи, които се включиха с "висящ" превод на епикризи на детски заболявания, нуждаещи се от лечение в чужбина. Затова предлагаме на хората сами да решат какво да предлагат, а ние съвсем скоро ще унифицираме стикера, за да не се налага всеки обект да поставя по 4-5.
- Има ли големи вериги, които са се включили в инициативата?
- При големите вериги мениджмънтът не е локализиран в България и там е по-трудно – трябва да получат одобрение от главния офис, който е в чужбина. Но пък направят ли го, ще е трайно, а има вероятност чрез тях идеята да се разпространи и в други държави
Ние вече имаме включили се малки заведения на българи в чужбина. Един човек от Кейптаун ни писа, че за първи път, откакто живее там, се гордее, че е българин. На него, в САЩ и в Испания изпратихме стикера. Те са го превели и заведенията им вече предлагат "висящо" кафе. Техни колеги също са проявили интерес да се включат. И това е страхотно, не ме притеснява, че става бавно в другите държави – колкото по-осъзнат е актът на включване, толкова по-трайно ще "висят" кафета.
- Изненадани ли бяхте от мащабите, които придоби инициативата?
- На третия ден от създаването на фейсбук страницата от Ройтерс ни поискаха интервю. Всички наши медии отразиха кампанията. Ние с Ален и Станимир бяхме много изненадани от лавинообразното развитие на нещата. С Ален сме се виждали два пъти, а със Станимир се запознахме покрай "Висящо кафе". Това, което се случи с инициативата, е пример как фейсбук наистина създава со.циална мрежа, обвързана с кауза, излизаща извън интернет.
- Кой може да се възползва от "висяща" стока? Как дефинирате кой е нуждаещ се?
- Не определяме кой да изпие безплатното кафе. Да погледнем пенсионерите например. Те са с нисък месечен доход, но имат по един костюм, шапка и вратовръзка, с които винаги изглеждат спретнати. Телевизионен репортер ни разказа, че поискал да изпие едно "висящо" кафе и му отказали. Не разбирам защо трябва един човек да изглежда беден, за да се възползва от кампанията. Може да си облечен добре, но да нямаш една стотинка в джоба, защото заплатата ти е закъсняла или си дал всичките си пари, тъй като приятелката ти е болна. Какво пречи да изпиеш сега едно "висящо" кафе, а утре да платиш
3-4 такива?
С приятели си говорихме, че ако кафенето до кооперацията ми се включи в инициативата, с удоволствие ще плащам кафета, за да направя подарък на непознати, но и аз бих изпила едно "висящо" кафе в случай че-в момента нямам пари. Странно ми беше когато един човек ми каза "Не искам да платя кафе, което ще изпие циганин." Ако искаш да почерпиш някого, направи го, не поставяй сам ограничения на подаръка, който си платил.
В България отдавна правим такива жестове – на опашката даваме стотинки на хора, на които не им стигат в момента, купуваме банички на бездомните, плащаме кафетата на приятелите си. Какво е различното от кампанията "Висящо кафе"? Разбира се, има социални групи, които се подкрепят без предразсъдъци. Една от тях са защитниците на животни. В кампанията се включиха ветеринарни клиники и зоомагазини – в тях хората предплащат храна за животни. Майките също се включват активно в кампанията. Имаме случай, когато една жена е платила детски пюрета и каши анонимно с изричната молба да бъдат дадени на бедно семейство с близнаци, което живее в квартала.
Доброто, което правиш, плащайки "висяща" стока, е анонимно
Но и ти, и ползващият се чувствате поласкани – ти, че си се погрижил за някого, той – че са помислили за него. Дразни ме, че свързаха кампанията с благотворителността. Това форма на доброта, подарък, жест към непознатия.
- Мислите ли, че идеята ще издържи на времето?
- Защо не? Оказа се, че на всяка касова бележка може да се издава дубликат. Така, поръчвайки "висящо" кафе, клиентът получава документ за него, а дубликатът се оставя и чака, докато някои не поиска такова кафе.
- Ако "висящо" кафе се плати днес, а се поиска след 10 дни, няма ли да има проблем с данъчните за старата касова бележка?
- Надяваме се, че няма да има проблем. Все още няма голямо търсене на "висящи" кафета, въпреки че медиите, а и самите заведения популяризират достатъчно кампанията. Мисля си, че не данъчните могат да развалят нещата, а самите хора – да се укриват платени "висящи" кафета, да се прекалява от страна на ползващите "висящи" стоки. За мен това, което се случи последните 10 дни в България, е чудо. Това е нещо като филма "Предай нататък" и само хората могат да направят така, че идеята да стане устойчива кампания или да се сгромоляса.
- Имате ли нужда от доброволци, които да ви помагат?
- Още не сме изчистили концепцията си за доброволците. Те биха могли при сигнал да наблюдават даден обект, но така ще се превърнем в организация, която бди над идеята, а не го искаме. Но ако възникне идея, веднага ще се обърнем към хората от страницата ни, които ни питат дали имаме нужда от помощ и подкрепа.
- Това означава ли, че няма да създавате фирма или организация, а ще оставите идеята да се развива от хората?
- Да. Ние в момента сме като нерегистрирана, отворена неправителствена организация с десетки хиляди поддръжници. Аз, Ален и Станимир само администрираме сайта и фейсбук страницата и популяризираме идеята. Със стикерите не упражняваме контрол, а се опитваме да направим инициативата разпознаваема.
Разчитаме на волята, съвестта и добротата на хората
В Украйна например инициативата съществува отдавна, а страницата им във фейсбук е само с 1500 харесвания, не се е получило. Тук хората реагираха емоционално, с отворени сърца и се получи. Ето, и вашият вестник започна да предлага "висящ" такъв и веднага ви обвиниха, че искате да си вдигнете тиража. Защо? Какво лошо има, докато си пиеш кафето, да прегледаш новините, след като по принцип не можеш да си го позволиш и за теб това ще е огромно удоволствие? Замислете се, че в България "висящите" стоки съществуват отдавна. Във влака оставяш прочетен вестник или книга, те "увисват", докато някой друг ги прибере и прочете. А билетчетата в градския транспорт? Колко е хубаво да влезеш в тролея и да видиш оставен от непознат човек билет на седалката? Не искам да подстрекавам тази система, но това се прави от толкова много време и съвсем не е нещо ново.
***
КАКВО Е "ВИСЯЩО" КАФЕ ИЛИ CAFFE SOSPESO
Историята за "висящото" кафе е преведена и разпространена от Александър Костов. Идеята възниква в Неапол, но вече е популярна из целия свят. Клиент на заведение, участващо в инициативата, може да изпие кафето си, но да плати повече, наречени "висящи". Човек в неравностойно положение в обществото, който не може да си позволи да си плати кафето, се възползва от "висящо" такова само с един въпрос към бармана: "Имате ли "висящо" кафе?"
Стр. 14
