в. Меридиан мач | Надежда КОЖУХАРОВА | 11.03.2016 

Вина за скандала трябва да понесат и хората от екипа й, убедена е Ива Екимова

PR експертът Ива Екимова смята, че в критична ситуация, като тази, в която попадна Мария Шарапова, достойното поведение и истината са единственото, което може да намали вредите от по-голям скандал и компрометиране на имиджа. Според нея раздялата й с Григор Димитров също е оказала голямо влияние за поведението на рускинята.

"Животът й е преминал на корта. Тя играе тенис от 4 годишна. Спортист от такава величина е задължен да бъде искрен и на нея й прави чест, че застава открито и поема цялата вина за случилото се с положителната допинг проба. Отделен е въпросът за вината която трябва да понесат хората около нея. Недопустимо е никой от екипа й да не е знаел за съществуването на предупредителното писмо, с което тя е информирана за новите правила и препарати, които влизат в забранения списък от началото на 2016-та. От комуникационна гледна точка пресконференцията, която даде и изказването й, понасяйки цялата отговорност, са правилен ход. Дали Мария ще запази спонсорите си е въпрос, който прес централите на брандовете навярно ще коментират", смята Ива, която има зад гърба си 22 годишна експертиза в бранша. В последния телевизионен сезон тя отговаряше за публичния образ на 13 тв лица, сред които Иван и Андрей, Катерина Евро, Евгения Калканджиева, Яна Грудева, Деси Цонева, Венета Харизанова и Ирина Тенчева.
"Дали ще се отдръпнат спонсорите или ще я подкрепят зависи от комуникационната им политика. Достойното поведение на Мария е първата крачка от действията, които предстоят. Сега въпросът е самата тя как ще излезе от тази ситуация. Най-благоприятното развитие за нея е да докаже, че наистина е взимала лекарството, което съдържа мелдоний по медицински причини и това не е оказало влияние на доброто й представяне на корта. Тогава ще спаси имиджа, титлите и кариерата си. Днес животът на всички ни е на показ. Този на големите спортисти също. Отдавна на тях не се гледа само като на състезатели – те са светски личности, които имат милиони почитатели и последователи". Според Екимова реакцията към скандала и положителната допинг проба на Шарапова е нормална. Медийното любопитство към бившата приятелка на Григор Димитров е огромно и със сигурност публиката е раздвоена между подкрепата и отхвърлянето на спортните й качества. "Допускам, че до голяма степен раздялата й с Григор оказва влияние и в тази ситуация. Много е възможно разсеяността й да се дължи на силните емоции, през които е преминала, прекратявайки връзка с човека, на когото е посветила надеждите и любовта си. Последвалите разкрития за новата му любовна афера, този път с Никол Шерцингер, навярно също не са се отразили добре на кондицията й. Нищо от това, обаче, не оневинява хората от най-близкото й обкръжение, защото нито за здравето си, нито за публичния си имидж рускинята се грижи сама", убедена е пиарката.

По стъпките на Армстронг

Визията трябва да отговаря на драматизма в ситуацията. Въпреки това Мария намери сили да се пошегува, казвайки, че ако прекратява кариерата си, то в никакъв случай няма да е в този хотел, "с този грозен килим", свята Екимова по повод на пресконференцията, на която Маша призна за допинга. "Светският ефект от скандала ще е положителен. Медиите ще коментират, разнищват, защитават, отхвърлят, съветват или просто пишат за живота на Шарапова. Финесът, с който тя ще излезе от този скандал, е функция на добра ПР стратегия, в която би трябвало да бъде приложен основния инструмент на кризисния ПР – прозрачност. Дори царят на допинга – Ланс Армстронг получи 70% процента подкрепа от фенове и публика, въпреки на моменти арогантното му поведение и всички доказани обвинения в употреба на допинг, разпространение на забранени препарати и натиск към съотборниците му да използват такива". 

Снимка: Нова телевизия

Стр. 19

в. 24 часа | 14.03.2016 

Шведската медийна компания ИКЕА предстои да обяви конкурс на глобално равнище за медийно обслужване на компанията.
ИКЕА преразглежда в момента медийните си агенции на глобално ниво. Това е част от предстоящите промени, които смятаме да направим в управлението на медийното ни присъствие и маркетинга. Периодично ИКЕА оценява маркетинговите си агенции, за да продължи да работи с най-добрите от тях", обясни представител на шведската компания пред онлайн списанието "Адуик".
Колко пари точно харчи компанията за медийните си агенции в световен мащаб, не е ясно засега, но някои доклади посочват, че годишният харч е в преразход от 400 милиона долара.
ИКЕА работи с различни медийни агенции по света.
Шведската групировка е поредната голяма компания, която преразглежда договорите с медийните си агенции. През 2015 г. го направиха "Кока-Кола", "Л’Ореал", "Джонсън и Джонсън", "Монделийз", "Проктър енд Гембъл", а в началото на тази година – и американската търговска верига "Уолмарт". Всички тези рекламодатели са на мнение, че харчат прекалено много за медийно обслужване, а не отчитат голяма ефективност.

Стр. 17

в. Сега | ИВО БАЛЕВ | 14.03.2016

Пиарът принципно използва методи на журналистиката, рекламата и шпионажа. Някои биха казали, че така се използва най-доброто от трите древни професии (едни от най-старите), за да се изведат връзките с публичността на най-високо надморско равнище. Други биха казали, че така се обединява най-неприятното от тези професии. Факт е, че от калпави журналисти, рекламисти или шпиони понякога излизат първокласни пиари.
Това въведение правим, понеже в тази рубрика почти всеки ден публикуваме тук части от интервюта без коментар, а днес решихме да споделим малко наблюдения и теоретично познание. Тези работи не на всеки правят впечатление. Примерно веднъж Румен Петков, докато беше вътрешен министър, пра килимите на майка си на водоем в отдалечена местност. Няколко медии тогава излязоха с богат снимков материал от мястото на събитието, както и апология на синовната на привързаност. Ироничен коментар на "После" по този въпрос беше окачествен като циничен и унизителен за нормалните човешки чувства, които изпитва дори министърът на вътрешните работи. А някак не беше отчетено, че за да се появят в отдалечена местност репортери на няколко медии точно в този момент, някой трябва да ги извика. И това няма много общо с нормалните човешки чувства, освен може би с естествената склонност на човека да се изтъква, дори да не е на висока обществена позиция.
Не е рядкост от някои пресщабове да се раздават на заинтересованите медии готови интервюта – с въпроси и отговори. Едно такова интервю на сегашният просветен министър преди години излезе едновременно в няколко вестника, еднакво и в запетайките – едни и същи въпроси с едни и същи отговори, но интервютата си бяха подписани от различни автори на съответните вестници. Такива работи обаче рядко се забелязват от хора извън професията, а който им обърне внимание, си казва – какво пък толкова, явно така се работи в медиите, така се правят интервюта, така се прави сериозна журналистика и у нас, а може би и по света.
Има и още един чалъм – на журналиста се дава списък с големите успехи на съответното ведомство и той подготвя въпроси по тези опорни пунктове. Така хем интервюираният може да си изрецитира отработено всичко, за което е искал да бъде питан, хем журналистът задава удивително конкретни въпроси и слушателят/читателят/зрителят ахва респектиран – колко добре се е подготвил този журналист, в какви подробни детайли познава работата на институцията, чиято глава разпитва! А Въпросната глава от бързане и притеснение да не си забрави куплетите, понякога си изпява отговора, преди да е зададен докрай въпроса. Това не са безкрайно сложни положения в професията, но както казахме – за външен човек невинаги е толкова прозрачно.
Мислехме да приложим като илюстрация няколко реда от интервю с подобен характер, но се залутахме в гора от такива израстъци – кого да посочиш като характерен, при положение, че те всичките са като родни братя и сестри. Накъдето и да се обърнеш – интервю до интервю, наситено с представите на съответния пиар за възвеличаване на личността и институцията, които представлява. Самите тия представи нерядко са доста идеалистични. В смисъл наивни и повече или по-малко глупави.
Но кой е рекъл, че във връзките с обществеността работят само умни хора?

Стр. 24

в. Сега | РУМЯНА ГОЧЕВА | 14.03.2016 | Стр. 6

Половин милион от тях ще отидат за анализ на резултатите от предишния период

Първите пари по новата програма "Иновации и конкурентоспособност" още не са стигнали реално до фирмите кандидатки, но ударното харчене за реклама вече започна. В първите месеци на тази година – края на януари и началото на февруари, ресорното министерство на икономиката е обявило поръчки за близо два милиона лева.
С тези пари ще бъдат организирани информационни дни и ще бъдат направени рекламни сувенири – чанти за лаптоп, флашки, химикалки, ключодържатели, тефтери, шапки, топки, тениски и др. Ще бъдат изработени и специални визитки за чиновниците от управляващия орган с логото на самата програма.
Поръчките за рекламни материали и конференции са общо четири. Първата от тях е за сувенири като тефтери, портфейли и др. срещу 150 000 лв. без ДДС. Те ще бъдат раздавани на участниците в кръглите маси с цел да популяризират програмата за бизнеса. Друга фирма ще трябва да проведе 60 информационни дни в София и в страната до края на следващата година срещу половин милион лева без ДДС. Тези дни били важни за фирмите, защото им дават възможност да се видят "лице в лице" с чиновниците, които отговарят за "Конкурентоспособност" и да могат да зададат въпросите си на място, е един от аргументите за поръчката. Видимо не е отчетен фактът, че често самите предприемачи не са доволни от начина, по който са били провеждани срещите. В анкета за резултата от подобни инициативи от предходния програмен период част от фирмите определиха като най-полезни и най-добре организирани кафе паузите.
Отделна поръчка предвижда изготвянето на план-график за самата програма, както и "надграждане на уменията" на чиновниците по "Конкурентоспособност". За целта до края на 2017 г. ще се проведат около 90 еднодневни обучения, които ще струват 450 000 лв. без ДДС.
Най-парадоксалното е, че за да се види дали и доколко успешна е била програмата в предходния програмен период, ще бъдат дадени 500 000 лева. Оценката и ефикасността на проектите обаче могат да се засекат по няколко показателя и без скъп анализ. В момента всеки проект подлежи на последваща проверка за неговата ефикасност и рентабилност. Преди около две години пък сегашният вицепремиер Томислав Дончев, който отговаря за европрограмите, представи SIBILA – модел за оценка на въздействието от еврофондовете върху българската икономика. Освен това изпълнението на "Конкурентоспособност", а и на останалите европейски програми, се следи както от икономическото, така и от финансовото министерство.

Стр. 6

Евроспорт I 12.03.2016

На 14-и март, понеделник, в 20.00 часа новият епизод на предаването „Преследвайки златото“ по Евроспорт 1

Гимнастичката изживява отново емоцията на Олимпийските игри през 1976 г., които я изстреляха на върха на славата;
• Епизодът показва и румънската звезда в гимнастиката Каталина Понор и състезателката по таекуон-до Рахеле Асемани, чието участие в предстоящите Олимпийски игри е под въпрос, ако не получи белгийско гражданство.

На 14-и март, понеделник, в 20.00 часа новият епизод на предаването „Преследвайки златото“ по Евроспорт 1 ще разкаже една от най-впечатляващите истории в съвременния спорт – тази на петкратния златен медалист в гимнастиката Надя Команечи.

Вторият епизод от поредицата „Преследвайки златото“ ще пренесе зрителите на пътешествие през легендарната кариера на Команечи и върхът на Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, където 14-годишната тогава румънка се превръща в първата гимнастичка, получила най-високата оценка „10.0“. В момента Команечи живее в САЩ и продължава да вдъхновява стотици да превърнат спорта в път към своето лично израстване.

В 30-минутния епизод ще видим още историята на Каталина Понор, определена от Команечи като най-добрата румънска гимнастичка за последните две десетилетия. Понор има спечелени пет медала от Олимпийски игри, сред които и три златни от олимпиадата в Атина през 2004 г. В рубриката на предаването „Технологично“ зрителите ще се запознаят с техниката, уменията и смелостта, необходими на една гимнастичка, за да се състезава в упражнение на греда.

Последната участничка в епизода е състезателят по таекуон-до Рахеле Асемани, която се изправя пред изключителни геополитически пречки, за да успее да постигне своята олимпийска мечта. Родена в Иран през 1989 г., тя е бежанец, живеещ в Белгия без статут на местен поданик и е готова на всичко възможно, за да получи шанса да се състезава в Олимпийските игри в Рио де Жанейро тази година.

Моменти от интервюто с Надя Команечи:

За нейните първи Олимпийски игри в Монреал през 1976 г.
„Бях много изненадана от множеството хора, които присъстваха, и от шумотевицата, която създаваха. Бях уплашена, затова си помислих: Аз не съм на голямата сцена, а в гимнастическия салон.“ Опитах се да направя нещата по-малки, отколкото изглеждаха.

За 1976 г.:
Не участвах в Олимпийските игри, за да създам история, а за да покажа това, което можех. Нямах идея, че тези десетки ще променят не само историята, но и живота ми.“

За преместването й от Румъния в САЩ:
Тогава не разбирах защо не ми позволяват да напусна Румъния. Аз съм амбициозен човек и вярвах, че ако имам шанса да замина, трябва да го направя. Затова когато получих тази възможност, емигрирах от Румъния.

Money.bg I 10.03.2016

Елина Цанкова е новият мениджър „Връзки с обществеността” в Девин, съобщиха от дружеството.

Тя ще отговаря за всички комуникационни дейности на компанията, връзките с медиите, както и за утвърждаването на корпоративния имидж и идентичност на марката.

Сред основните й задачи ще е също така организирането на събития и PR дейности, както и управлението на дигиталните проекти и комуникацията в социалните мрежи.

Преди да се присъедини към екипа на Девин, Елина Цанкова е заемала позицията специалист „Връзки с обществеността” в Теленор, а преди това в GLOBUL, в продължение на пет години.

Работила е също така като репортер и редактор в Българска национална телевизия. Завършила е специалност „Журналистика” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Притежава магистърска степен по „Публична комуникация” и има допълнителна професионална квалификация от London School of PR.

Оригинална публикация

AMIC България I 9.03.2016

Първият workshop “PR-О-ЛОГИЯ βversion – PR в света на маркетинга” ще се проведе на 19 и 20 март, от 13:00ч до 17:30 ч. в учебен център UpGrade U, на адрес бул. „Янко Сакъзов” №3, ет. 1. За повече информация и записвания посетете страницата на събитието.

В обучението могат да участват всички, които се интересуват от PR и комуникации, търсят съмишленици, искат да разберат повече за света на медиите, или се сблъскват с намаляващaта ефективност на рекламата.

В два последователни дни участниците ще разберат какво е PR, каква е ролята му за успеха на бизнеса, как да привличат интереса на медиите и как да създават запомнящи се PR кампании и прессъобщения. Ще дискутираме по казусите, представляващи най-голям интерес за присъстващите. Всички участници ще получат сертификат за завършено обучение.
Програмата на курса включва:

Лекционна част:

Какво всъщност е PR и защо е важна част от съвременния маркетинг?
Кои са новите имена на PR или какво е communication & content marketing?
Как доверието влияе на продажбите?
Медийни тенденции и медийна среда в България
Как се работи с медии?
Кои са инструментите на PR-a?
Какво хората биха искали да прочетат за Вас?
Как да измервате ефективността на PR?

Практическа част:

Разглеждане на казуси по предварително изпратени теми
Анализиране на добри примери и успешни PR кампании
Създаване на собствена PR кампания
Структуриране на прессъобщение
Oбменяне на идеи

Оригинална публикация

БАПРА I 9.03.2016

Заявки ще се приемат до 15 март 2016 г., включително

Днес, Българска асоциация на PR агенциите (БАПРА) обяви удължаването на крайния срок за подаване на заявки за участие в седмото издание на престижния PR конкурс BAPRA Bright Awards. Поради големия интерес от страна на участниците, кандидатури ще се приемат през онлайн платформата на конкурса www.bapra.bg/2016/ до 15 март, не по-късно от 23:59. Кампаниите следва да са осъществени в периода март 2015 г. – февруари 2016 г.
От тази година изискването към всички кандидатури е да са подготвени само на английски език. Въведен е и нов начин за оценка в категория “Агенция на годината”. Финалната оценка в нея ще се формира като 50% представляват средната оценка, която журито дава на агенцията в категорията, а останалите 50% ще се формират от средната оценка на проектите, с които агенцията е участвала в другите категории на конкурса.
И тази година в рамките на конкурса ще се проведе лекционният форум Sofia PR Summit с участието на изтъкнати местни и международни лектори. Основната тема, по която те ще споделят актуални възгледи и тенденции е „Креативност. Стратегия. Резултати“.
Председателят на международното жури за 2016 г. е Кристоф Жинисти. Той е международен PR гуру и експерт по социални медии, управление на репутацията и кризисни комуникации. Смятан е за един от основните двигатели, допринесли за развитието на дигиталните комуникации в Европа и основател на неправителствената организация WebDiversity. Кристоф Жинисти ще журира в пето поредно издание на BAPRA Bright Awards. Всяка година председателското място се заема от водещи имена в световната PR индустрия със забележителни постижения в областта. През годините председатели са били доказани световни PR експерти като д-р Зехра Гюнгьор, Пол Холмс, Дейвид Галахър и Франсис Ингам.
Членовете на журито са утвърдени професионалисти с богат опит в областта на PR и комуникациите, сред които: Дамян Обал – UX дизайнер с докторска степен в компютърните науки и дълбока страст към историите на марките, и основател на Edgar – компания, която по невероятен начин свързва малки и средни компании с най-добрите разказвачи на истории, които да работят за техните марки и продукти; Анна Краейвска – полага основите за развитието на PR индустрията в Полша. Анна е PR професионалист с повече от 25 години опит в управлението на кризи, корпоративен и финансов PR, връзки с инвеститори; Барт де Врийс – президент на ИПРА за 2016 г. Барт е професионалист с над 25 години опит в PR индустрията. Представяне на всички членове в журито може да намерите тук: http://www.bapra.bg/2016/bg/jury/
Категориите, в които могат да се подават заявки в конкурса са седем: „Кампания за устойчиво развитие”, „Специално събитие”, „Иновативна кампания”, „Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел”, „Комуникационна кампания на годината”, „Агенция на годината” и „Комуникационна кампания в публичния сектор”.
Подробна информация за конкурса, срокове, такси и начина за кандидатстване може да бъде намерена на www.bapra.bg/2016/. Актуална информация за BAPRA Bright Awards 2016 можете да следите и в социалните ни мрежи с хаштаг #BrightAwards2016.
Официални партниращи организации на BAPRA Bright Awards 2016 са: Българският форум на бизнес лидерите (БФБЛ), Италианската търговска камара в България (ИКТБ), Френско-българска
търговска и индустриална камара, Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), Американска търговска камара в България.
Медийни партньори на конкурса са: телевизия България ON AIR, БГ радио, Economy.bg, ManagerNews, marketing360.bg, csr.bg, Еcon.bg, PR Kernel, PR&Media News, actualno.bg, expert.bg, dir.bg, myPR.bg и b2bmagazine.bg.
Спонсори на проекта са: хотел София Балкан, Брангаба, Dve events, Кока-Кола, Аванти.
Ако желаете да получите допълнителна информация за конкурса или да се присъедините като партньор, изпратете своето запитване на: office@bapra.bg.
***

За BAPRA Bright Awards
Наградите BAPRA Bright Awards са учредени през 2010 г. и много бързо се утвърдиха като единствения форум у нас, който дава възможност на PR професионалистите да сравнят своите постижения със световната PR практика. С всяка изминала година броят на заявките за участие расте значително. През 2015 г. рекорден брой от 97 кандидатури влезнаха в оспорвана надпревара. Изборът на победителите е напълно конфиденциален, като всеки член на журито оценява самостоятелно постъпилите кандидатури в дадена категория.

За БАПРА
Българска асоциация на PR агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като независима и доброволна организация с нестопанска цел, да подпомага и утвърждава PR-а като дейност в полза на развитието на съвременното общество. БАПРА работи за подобряване партньорството на PR бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, граждански организации и медиите. Членове на БАПРА са най-авторитетните компании за комуникационни услуги на българския пазар. Всички членуващи компании в Асоциацията приемат Етичния кодекс на PR специалистите в България, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. БАПРА е гласът на българския PR бизнес.

Фейсбук: https://www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria?ref=hl
Фейсбук на BAPRA Bright Awards: https://www.facebook.com/BAPRABrightAwards
Туитър: @BAPRABulgaria
Уебсайт: www.bapra.bg
Youtube: BAPRA Bulgaria

За допълнителна информация:
Евелина Шаламанова
БАПРА
Тел. 02/ 981 46 25
Имейл: e.shalamanova@bapra.bg

Mediapool.bg I Лили ГРАНИЦКА I 8.03.2016 

70 млн. лв. от ЕС ще бъдат предоставени на медиите до 2020 г. по старите правила

Близо 70 млн. лв. от еврофондовете ще бъдат изхарчени за налагане на новото послание – "подобряване качеството на живота за всеки един гражданин". Целта е да се промени нагласата, че европарите са само за големите фирми и организации, които имат средства за консултанти и съфинансиране.

Променя се и фокусът на дебата – от разговор за "усвояемостта" към демонстрация на повече успешни примери за първа работа, преквалификация, нови машини и т.н.

За целта се увеличат платените публикации. Ролята на интернет и социалните медии се засилва като възможност за пряка комуникация в реално време с получателите на европейски средства. Предвижда се дори и пускане на собствен видеоканал.

Всичко това е залегнало в Националната комуникационна стратегия за популяризирането на европейските фондове до 2020 г.

Договарянето на средствата за медиите започва сега по стария регламент – без обществени поръчки за електронните медии – телевизии и радиа, при които отиват близо две трети от средствата.

Разпределянето на парите за печатните и интернет изданията става по Закона за обществените поръчки чрез рекламни и медийни агенции, но тяхното финансиране остава скрито за обществото. На практика няма публична информация кой вестник или сайт колко пари е получил от еврофондовете, докато за телевизиите и радиата това може да се проследи от публикуваните данни.

Много или малко са 70 млн. лв.

Планираните средствата за реклама на еврофондовете през този програмен период са намалени наполовина спрямо предишния, когато бяха заложени 153 млн. лв. (виж таблицата) От тях реално са усвоени близо 90 млн. лв. към края на 2015 г., като сумата се очаква да достигне около стотина милиона лева (до средата на годината се осребряват направените разходи).

Това означава, че средно на година държавата ще инвестира по около 10 млн. лв. Опитът от изминалите седем години показва, че парите не се усвояват равномерно – има пикове и спадове в зависимост от изпълнението на самите програми.

Европейската дотация от 10 млн. лв. годишно изглежда пренебрежимо малка за българския медиен пазар оценяван на около 500 млн. лв. За сравнение, най-големият рекламодател за 2015 г. "Нестле" е дал за реклама в медиите около 35 млн. лв. Близки по размер средства като тези на държавата са инвестирали "Актавис" (над 10 млн. лв.) и "Фереро" (над 11 млн. лв.), които влизат в топ 30 на рекламодателите в телевизиите по направени брутни инвестиции за 2015 г.

Десетте милиона лева годишно обаче са достатъчни темата за структурните инструменти на ЕС да заеме "трайно място в обществено-политическата дискусия и да представлява обект на постоянен медиен интерес с преобладаващо положителен или неутрално информативен тон на публикациите", се посочва в комуникационната стратегия.

Къде отиват парите

Най-много европари отиват в трите национални телевизии Нова, бТВ, БНТ и радиата – Дарик, БНР и "Фокус", сочат публикуваните данни. Средствата се предоставят чрез пряко договаряне. Тези медии са предпочетени заради аудиторията, която имат и всекидневните участия на министри в предаванията им.

Първенец за декември 2015 г. по получени средства е Нова телевизия с близо 1.4 млн. лв. При брутни рекламни приходи от 383 млн. лв., европейската субсидия възлиза на близо 0.4%. Още по-малък процент е държавното финансиране за бТВ, която е получила близо 900 хил. лв. от еврофондовете.

Големите електронни медии по традиция получават лъвския дял от държавните средства при всяка власт, но тези постъпления не са основният източник на издръжката им. Не така стоят нещата с по-малките радиа и телевизии, за които финансовите инжекции са жизнено необходими. Практиката показва, че всяко правителство си има своите фаворити.

За правителството на Пламен Орешарски това беше ТВ7 (все още контролирана от собственика на КТБ Цветан Василев, който беше в партньорски отношения с депутата от ДПС Делян Пеевски). Телевизията получи над 1 млн. лв. за година. Нейният срив започна след колапса на КТБ и логично бе изоставена от втория кабинет на Борисов, дошъл през ноември 2014 г.

Без особена логика обаче привилегировано отношение получава софийското радио К2 на премиерската фаворитка Илияна Беновска, което е получило 157 392 лв. държавна субсидия. Няма официални данни какви са приходите му от реклама. От последния публикуван финансов отчет в Търговския регистър приходите на медията са били 178 хил. лв. през 2014 г., като в сумата най-вероятно са включени и европейските средства. Това означава, че радиото почти изцяло разчита на благоволението на Бойко Борисов. Ясно се вижда и промяната в отношението на Беновска към премиера. Ако по времето на първия му мандат, когато журналистката беше остро критична към дейността на правителството, то сега е точно обратното.

По време на първото правителство на Борисов по линия на Програма за развитие на селските райони средства получиха музикалните телевизии Фолклор, Фен ТВ и Фиеста. При втория кабинет интересът на селската програма се насочва към специализираната телевизия Агро Ти Ви, а сливенския телевизонен Канал 6 е получил 18 хил. лв. през 2015 г. Двете сливенски телевизии ТВ Туида и Канал 6 са получили по 54 000 лв. всяка през миналата година от програма "Конкурентоспособност".

Около една десета от рекламните приходи за телевизия "България Он Еър" идват по линия на европрограмите. За 2015 г. сумата е над 660 хил. лв., като телевизията, която се финансира основно от икономическата група "Химимпорт", влиза в топ 5 по получени средства. Сумата обаче е двойно по-малка в сравнение с парите получени по време на едногодишното управление на Орешарски. "България Он Еър" има специализирани рубрики за европейските програми.

На редовно финансиране, обикновено около 200 000 лв. годишно, разчита и телевизия "Европа", която също има специализирани рубрики.

В комуникационната стратегия за този програмен период е заложено повече средства да се отделят на регионалните медии.

Пълна мъгла за печатните и интернет медии

И ако за електронните медии може да се види някаква обща картина, то кои печатни и интернет медии получават европейски средства остава пълна загадка. В отчетите на комуникационните стратегии по отделните оперативните програми тази информация липсва.

Единствено оперативна програма "Човешки ресурси" е отчела, че е пускала рекламни карета и съобщения във вестниците "24 часа", "Труд", "Стандарт", "България Днес", "Капитал Дейли", "Преса" и списание "Тема" (последните две издания бяха закрити миналото лято-бал.авт.), както и в шест регионални издания – "Конкурент", "Черноморски фар", "Марица Пловдив", "Бряг", "Струма", "Черно море". Сумите не са посочени.

Европарите за печатните и електронните медии се разпределят по Закона за обществените поръчки чрез рекламни и медийни агенции. По някои програми самите управляващи органи казва, в кои издания искат да бъдат публикувани платените интервюта или статии. Например програмите "Транспорт", "Регионално развитие" и Развитие на селските райони.

След като парите за печатните и интернет издания се разпределят по закон, то презумпцията е това да става честно и почтено. Да, ама бившият земеделски министър Мирослав Найденов директно призна, че поръчките се правят, за да се печелят от определени медии, свързани с управляващите. Това стана в прословутия му разговор с премиера Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов в Банкя, който изтече в медиите през април 2013 г. Тогава самият Борисов казва: "Ама нали за това е тази техническа помощ, тя е за медиите, тя не е за кравари, овчари, прокурори, тя е за медиите. Правят се конкурси и медиите ги печелят. И те много добре знаят как ги печелят, щото се разбират помежду си, тая да я вземем ние, другата да я вземат те, за да оцелеят."

След това признание ЕК замрази плащанията по медийните проекти и наложи финансова санкция.

Иначе изхарчените около стотина милиона лева през първите седем години са постигнали заложените целите. Около 70% от българите знаят за европейските фондове, а над 80% са доволни от проведените събития и информационните материали, сочат проучвания на социологически агенции, публикувани в комуникационната стратегия.

Оригинална публикация

в. Новинар | 08.03.2016

Пандизчии от затвора в Плевен издадоха вестник. Изданието се нарича "Вестник без име", а до главата на вестника е анонсирано, че е от и за затворниците. Вестникът е създаден от група лишени от свобода след серия от обучителни занимания с тях на експерта по проекта "Свобода зад решетките" Снежанка Николова.
"Първата ни среща с бъдещите журналисти беше през юни. Обучавахме ги как се пише статия и есе и как се взема интервю, правихме анализ на други издания, вестници и медии.
Първоначално бяха 15 човека, трима вече излязоха на свобода и сега пишещите са осем. Решихме, че това ще бъде редакторски екип, който ще разказва на страниците на вестника за своите вълнения, вдъхновения, проблеми и преодолени страхове зад стените на затвора", разказа Снежанка Николова.
Един от новите журналисти разказа, че е имал задача да напише материал за някой празник.
"Избрах 22 септември – Деня на независимостта на България. Реших, че ако просто извадя информация за този ден от библиотеката, материалът ще бъде скучен и никой няма да го прочете. Искаше ми се да напиша за това как празнуват затворниците и как се чувстват по време на празниците, но пък не исках текстът ми да звучи тъжно и плачливо. Затова и го написах така, с малко чувство за хумор и самоирония. Без да искам, съм оформил фейлетон", разказа лишеният от свобода.

Стр. 4